НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1704
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1704
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?
После пущамъ пакъ котката, но затварямъ всичко. Тя се мѫчи да отвори, но не може. Ако може да отвори яденето, нѣма да ме пита. Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга.
Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко.
към беседата >>
Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ.
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ.
Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ.
Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така.
към беседата >>
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
Тя се мѫчи да отвори, но не може. Ако може да отвори яденето, нѣма да ме пита. Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици.
към беседата >>
Вие сега живѣете на физическото поле.
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ.
Вие сега живѣете на физическото поле.
Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре.
към беседата >>
Поглежда ме в лицето.
Ако може да отвори яденето, нѣма да ме пита. Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
Поглежда ме в лицето.
Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
към беседата >>
Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си?
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле.
Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си?
Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи?
към беседата >>
Възпитана котка е вече.
Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето.
Възпитана котка е вече.
Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
към беседата >>
Правете научни изследвания.
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си?
Правете научни изследвания.
Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи.
към беседата >>
Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“.
Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече.
Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“.
Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
към беседата >>
Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани.
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания.
Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани.
Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите?
към беседата >>
Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко.
Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“.
Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко.
Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така.
Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани.
Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така.
Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти).
към беседата >>
Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици.
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко.
Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици.
Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
към беседата >>
Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре.
Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така.
Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре.
Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче.
към беседата >>
Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици.
Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
към беседата >>
Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи?
Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре.
Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи?
Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
към беседата >>
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ.
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ.
Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява?
към беседата >>
Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи.
Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи?
Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи.
Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление.
към беседата >>
Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили.
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ.
Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили.
Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
към беседата >>
Вие въ вашата стая какъ седите?
Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи.
Вие въ вашата стая какъ седите?
Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши.
към беседата >>
Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия.
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили.
Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия.
Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ?
към беседата >>
Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти).
Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите?
Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти).
Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение.
към беседата >>
Не е въпросъ за Англия и Германия.
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия.
Не е въпросъ за Англия и Германия.
Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора.
към беседата >>
Има(те) едно дете, което плаче.
Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти).
Има(те) едно дете, което плаче.
Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви.
към беседата >>
Въ свѣта сѫществува право.
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия.
Въ свѣта сѫществува право.
Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ?
към беседата >>
Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче.
Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание.
към беседата >>
Кой професоръ трѣбва да се проявява?
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право.
Кой професоръ трѣбва да се проявява?
Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата.
към беседата >>
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление.
Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление.
Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва.
към беседата >>
Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява?
Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени.
към беседата >>
Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши.
Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление.
Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши.
И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
към беседата >>
Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ?
Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ?
Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте.
към беседата >>
И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение.
Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши.
И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение.
У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
към беседата >>
Разумнитѣ и силнитѣ хора.
Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ?
Разумнитѣ и силнитѣ хора.
Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате.
към беседата >>
У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви.
Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение.
У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви.
(Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
към беседата >>
Кои трѣбва да дойдатъ?
Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора.
Кои трѣбва да дойдатъ?
Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
към беседата >>
(Това) ще ви обърне внимание.
Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви.
(Това) ще ви обърне внимание.
И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
към беседата >>
Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата.
Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ?
Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата.
Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
към беседата >>
И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва.
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание.
И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва.
Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени.
Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата.
Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени.
Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили.
към беседата >>
Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва.
Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
към беседата >>
Но не сте.
Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени.
Но не сте.
Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“.
/Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ.
към беседата >>
Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате.
Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте.
Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате.
Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ.
към беседата >>
/Учительтъ посочи рисунката/.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“.
/Учительтъ посочи рисунката/.
Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система.
към беседата >>
Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате.
Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива.
към беседата >>
Това изкуство ли е?
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/.
Това изкуство ли е?
Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре.
към беседата >>
Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си.
към беседата >>
Най-първо – тази уста не е устествена.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е?
Най-първо – тази уста не е устествена.
Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре.
към беседата >>
Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили.
Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили.
И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата.
към беседата >>
Този човѣкъ има притиснати чувства.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена.
Този човѣкъ има притиснати чувства.
Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата.
към беседата >>
И виждамъ това въ лицето му.
Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили.
И виждамъ това въ лицето му.
Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ.
към беседата >>
Той е сприхавъ човѣкъ.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства.
Той е сприхавъ човѣкъ.
Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска.
към беседата >>
Цѣлата му история виждамъ.
Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му.
Цѣлата му история виждамъ.
И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия.
към беседата >>
Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система.
/Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ.
Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система.
Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си.
към беседата >>
И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива.
Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ.
И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива.
Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости.
към беседата >>
Чувствата му не сѫ развити добре.
Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система.
Чувствата му не сѫ развити добре.
Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма.
към беседата >>
Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си.
Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива.
Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си.
Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ.
към беседата >>
Волята му може да е развита добре.
Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре.
Волята му може да е развита добре.
Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
към беседата >>
Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата.
Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си.
Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата.
Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва.
към беседата >>
Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата.
Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре.
Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата.
Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание.
към беседата >>
Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ.
И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата.
Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ.
Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ.
към беседата >>
Не че не иска.
Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата.
Не че не иска.
Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо.
към беседата >>
Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия.
Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ.
Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия.
Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо.
към беседата >>
Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си.
Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска.
Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си.
Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
към беседата >>
Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости.
И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия.
Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости.
Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ.
към беседата >>
Този товаръ е 50–60 килограма.
Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си.
Този товаръ е 50–60 килограма.
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти.
към беседата >>
Ще се въздържашъ.
Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости.
Ще се въздържашъ.
Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре.
към беседата >>
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма.
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти.
към беседата >>
Единъ день тази енергия ще ти трѣбва.
Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ.
Единъ день тази енергия ще ти трѣбва.
Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия.
към беседата >>
Тогава не давай такова обещание.
Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
Тогава не давай такова обещание.
Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ.
към беседата >>
Не е лошо, че си нервенъ.
Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва.
Не е лошо, че си нервенъ.
Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията?
към беседата >>
Обещавашъ да направишъ нѣщо.
Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание.
Обещавашъ да направишъ нѣщо.
Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ.
към беседата >>
Ако нѣма нерви, още по-лошо.
Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ.
Ако нѣма нерви, още по-лошо.
Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли.
към беседата >>
Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо.
Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ.
към беседата >>
Ти си станалъ неврастеникъ.
Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо.
Ти си станалъ неврастеникъ.
Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания.
към беседата >>
Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти.
Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти.
Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ.
към беседата >>
Много добре.
Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ.
Много добре.
По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия.
към беседата >>
Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти.
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти.
Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти.
Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ.
към беседата >>
По нервитѣ минава всичката енергия.
Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре.
По нервитѣ минава всичката енергия.
Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?
към беседата >>
Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ.
Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти.
Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ.
Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро.
към беседата >>
Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията?
Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия.
Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията?
Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си.
към беседата >>
Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ.
Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ.
Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ.
Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява.
към беседата >>
Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли.
Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията?
Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли.
Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль.
към беседата >>
Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ.
Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ.
Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ.
Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?
към беседата >>
Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания.
Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли.
Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания.
И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието.
към беседата >>
Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ.
Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ.
Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ.
Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ? “
към беседата >>
И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия.
Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания.
И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия.
Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано.
към беседата >>
Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ.
Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ.
Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ.
Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ? “
към беседата >>
Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?
По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия.
Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?
“ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
към беседата >>
Има едно съревнование добро.
Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ.
Има едно съревнование добро.
Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ? “
към беседата >>
“ Вие носите своята сѫдба въ себе си.
Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?
“ Вие носите своята сѫдба въ себе си.
Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
към беседата >>
Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява.
Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро.
Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява.
И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ? “
към беседата >>
Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль.
Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си.
Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль.
Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
към беседата >>
И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?
Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява.
И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?
“
към беседата >>
Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието.
Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль.
Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието.
Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
към беседата >>
“
Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?
“
към беседата >>
Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано.
И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието.
Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано.
Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
към беседата >>
Правата мисъль има отношение къмъ здравето.
Правата мисъль има отношение къмъ здравето.
Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия.
към беседата >>
Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме? “ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано.
Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
към беседата >>
Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль.
Правата мисъль има отношение къмъ здравето.
Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль.
Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не.
към беседата >>
Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
“ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
към беседата >>
Щастието почива върху правата мисъль.
Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль.
Щастието почива върху правата мисъль.
Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ.
Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ.
към беседата >>
Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи.
Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль.
Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи.
Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ.
към беседата >>
Това е соль.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ.
Това е соль.
Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса.
към беседата >>
Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили.
Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи.
Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили.
Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага.
към беседата >>
Той е на втората линия.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль.
Той е на втората линия.
На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията.
към беседата >>
Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия.
Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили.
Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия.
Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне.
към беседата >>
На третата линия е си.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль. Той е на втората линия.
На третата линия е си.
На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ.
към беседата >>
Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не.
Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия.
Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не.
Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ.
към беседата >>
На първата линия е ми.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си.
На първата линия е ми.
До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ.
към беседата >>
Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи.
Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не.
Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи.
Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ.
към беседата >>
До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми.
До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ.
Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ.
към беседата >>
Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ.
Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи.
Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ.
Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“.
към беседата >>
Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса.
Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ.
Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса.
По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ.
към беседата >>
Никой нѣма да ти помага.
Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ.
Никой нѣма да ти помага.
И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ?
към беседата >>
По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията.
Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса.
По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията.
Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ.
към беседата >>
И материално нѣма да ти помогне.
Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага.
И материално нѣма да ти помогне.
Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски.
към беседата >>
Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ.
На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията.
Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ.
При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса.
към беседата >>
Трѣбва да работишъ.
Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне.
Трѣбва да работишъ.
И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ.
към беседата >>
При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ.
На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ.
При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ.
Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно.
към беседата >>
И ако не работишъ, така ще останешъ.
Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ.
И ако не работишъ, така ще останешъ.
Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика.
към беседата >>
Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ.
До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ.
Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ.
При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“.
Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ.
Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“.
Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“.
към беседата >>
При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ.
Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ.
При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ.
До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/.
към беседата >>
Какъ се добива късметътъ?
Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“.
Какъ се добива късметътъ?
Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо.
към беседата >>
До е изходенъ пунктъ.
По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ.
До е изходенъ пунктъ.
И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ?
към беседата >>
Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски.
И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ?
Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски.
За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете?
към беседата >>
И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса.
Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ.
И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса.
Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ?
към беседата >>
За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ.
Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски.
За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ.
Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо?
към беседата >>
Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно.
При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса.
Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно.
Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ?
към беседата >>
Не само да имашъ дикция на езика.
И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ.
Не само да имашъ дикция на езика.
Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега?
към беседата >>
Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно.
Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно.
Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно.
/Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ?
към беседата >>
Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“.
Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика.
Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“.
Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ.
към беседата >>
/Учительтъ пѣе до/.
При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно.
/Учительтъ пѣе до/.
Правилно ли е това до ?
към беседата >>
Искате нѣщо.
Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“.
Искате нѣщо.
Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ.
към беседата >>
Правилно ли е това до ?
До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/.
Правилно ли е това до ?
към беседата >>
Какъ ще започнете?
Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо.
Какъ ще започнете?
– Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора.
към беседата >>
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре.
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре.
Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до.
към беседата >>
– Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо?
За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете?
– Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо?
Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ.
към беседата >>
Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии.
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре.
Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии.
Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“.
към беседата >>
Кое е правилното сега?
Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо?
Кое е правилното сега?
Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката.
към беседата >>
Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно.
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии.
Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно.
Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ.
Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега?
Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ.
За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае.
към беседата >>
Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени.
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно.
Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени.
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ.
към беседата >>
За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ.
Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ.
За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ.
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная.
към беседата >>
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ.
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени.
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ.
Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си.
към беседата >>
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора.
Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ.
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора.
Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея.
към беседата >>
Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до.
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ.
Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до.
Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ.
към беседата >>
Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ.
– Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора.
Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ.
Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе?
към беседата >>
Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“.
Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до.
Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“.
То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено.
към беседата >>
Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката.
Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ.
Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката.
Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“.
към беседата >>
То те освобождава.
Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“.
То те освобождава.
Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе.
към беседата >>
Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае.
Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката.
Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае.
Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти.
към беседата >>
Ти седишъ и си неразположенъ.
Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава.
Ти седишъ и си неразположенъ.
Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле.
към беседата >>
Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная.
За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае.
Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная.
Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява.
към беседата >>
Попѣй си.
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ.
Попѣй си.
Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката.
към беседата >>
Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея.
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная.
Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея.
Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ.
към беседата >>
Умствено можешъ да пѣешъ.
Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си.
Умствено можешъ да пѣешъ.
Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе?
към беседата >>
Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе?
Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея.
Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе?
Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено.
Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ.
Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено.
Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си.
към беседата >>
Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“.
Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе?
Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“.
Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него.
към беседата >>
Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе.
То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено.
Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе.
Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ.
към беседата >>
Или гледа показалеца ти.
Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“.
Или гледа показалеца ти.
Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле.
Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе.
Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле.
Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ.
към беседата >>
Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява.
Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти.
Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява.
Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение.
към беседата >>
Толкозъ време сте слушали за музиката.
Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле.
Толкозъ време сте слушали за музиката.
Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча.
към беседата >>
Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ.
Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява.
Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ.
И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне.
към беседата >>
Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе?
Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката.
Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе?
И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“.
към беседата >>
И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ.
Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ.
И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ.
Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде.
към беседата >>
И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си.
Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе?
И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си.
Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ.
към беседата >>
Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него.
Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ.
Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него.
Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение.
към беседата >>
Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ.
Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си.
Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ.
Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“.
към беседата >>
Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ.
Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него.
Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ.
Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате?
към беседата >>
Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ.
Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ.
Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ.
Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера.
към беседата >>
Човѣкъ тамъ представлява предметно учение.
Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ.
Човѣкъ тамъ представлява предметно учение.
Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко.
към беседата >>
Не зная дали ще го науча.
Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ.
Не зная дали ще го науча.
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри.
към беседата >>
Не може да (го) избѣгне.
Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение.
Не може да (го) избѣгне.
Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль.
към беседата >>
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“.
Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча.
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“.
А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме.
към беседата >>
Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде.
И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне.
Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде.
Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли.
към беседата >>
А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ.
И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“.
А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ.
Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия.
към беседата >>
Ти представлявашъ предметно учение.
Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде.
Ти представлявашъ предметно учение.
Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
към беседата >>
Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“.
Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ.
Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“.
Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ.
към беседата >>
Когато отивате на планината, защо я разглеждате?
Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение.
Когато отивате на планината, защо я разглеждате?
Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
към беседата >>
Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера.
Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“.
Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера.
И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете.
към беседата >>
Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко.
Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате?
Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко.
Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
към беседата >>
И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри.
Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера.
И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри.
Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе.
към беседата >>
Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль.
Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко.
Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль.
Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
към беседата >>
Така ги потикваме.
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри.
Така ги потикваме.
Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“.
към беседата >>
Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли.
Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль.
Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли.
И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
към беседата >>
Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия.
А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме.
Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия.
Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ.
към беседата >>
И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли.
И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
към беседата >>
Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ.
Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия.
Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ.
Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате.
към беседата >>
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си.
Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти.
към беседата >>
Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете.
Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ.
Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете.
И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка.
към беседата >>
Има една страна, която е приятна.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си.
Има една страна, която е приятна.
Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища.
към беседата >>
И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе.
И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете.
И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе.
Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
към беседата >>
Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна.
Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ.
Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“.
Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе.
Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“.
Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си.
към беседата >>
Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ.
Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ.
Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка.
към беседата >>
Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ.
Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“.
Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ.
Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има.
към беседата >>
Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ.
Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти.
И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ.
към беседата >>
Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате.
Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ.
Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате.
Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него.
към беседата >>
И на лицето му се образуватъ черти.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти.
И на лицето му се образуватъ черти.
И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти.
към беседата >>
Имашъ право да погледнешъ човѣка.
Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате.
Имашъ право да погледнешъ човѣка.
Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си.
към беседата >>
И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища.
Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти.
И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища.
А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата.
към беседата >>
Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка.
Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе.
към беседата >>
А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата.
Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища.
А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата.
Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
към беседата >>
Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си.
Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си.
Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му.
към беседата >>
Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка.
Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата.
Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка.
Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ.
към беседата >>
Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има.
Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си.
Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има.
Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена.
към беседата >>
Ти не си разположенъ.
Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка.
Ти не си разположенъ.
Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора.
към беседата >>
Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него.
Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има.
Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него.
И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него.
към беседата >>
Това неразположение не го създавашъ ти.
И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ.
Това неразположение не го създавашъ ти.
То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки.
към беседата >>
И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си.
Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него.
И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си.
Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ.
към беседата >>
То сѫществува вече въ природата.
И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти.
То сѫществува вече въ природата.
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение.
към беседата >>
Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе.
Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си.
Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе.
Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно.
към беседата >>
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата.
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви).
към беседата >>
Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му.
Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе.
Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му.
Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“.
към беседата >>
То иде винаги отъ полюситѣ.
Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
То иде винаги отъ полюситѣ.
Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка.
към беседата >>
Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена.
Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му.
Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена.
Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
към беседата >>
Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора.
Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ.
Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора.
И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество.
към беседата >>
Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него.
Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена.
Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него.
Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
към беседата >>
И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки.
Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора.
И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки.
Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ.
към беседата >>
Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ.
И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него.
Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ.
Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
към беседата >>
Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение.
То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки.
Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение.
Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество.
към беседата >>
Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно.
Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ.
Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно.
Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
към беседата >>
Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви).
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение.
Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви).
Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това.
към беседата >>
Но въ тебе има нѣщо добро“.
Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно.
Но въ тебе има нѣщо добро“.
А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
към беседата >>
Електричеството винаги изстудява човѣка.
То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви).
Електричеството винаги изстудява човѣка.
За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле.
към беседата >>
А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“.
А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
към беседата >>
За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество.
Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка.
За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество.
Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле.
към беседата >>
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ?
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ?
И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ.
към беседата >>
Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ.
И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество.
Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ.
А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность?
към беседата >>
И не всички хора сѫ еднакво велики.
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ?
И не всички хора сѫ еднакво велики.
Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение.
към беседата >>
А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество.
Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ.
А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество.
Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ.
към беседата >>
Нѣкои сѫ много даровити.
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики.
Нѣкои сѫ много даровити.
Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението?
към беседата >>
Но отчасти е вѣрно това.
Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество.
Но отчасти е вѣрно това.
Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность?
към беседата >>
Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици.
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити.
Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици.
Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде.
към беседата >>
Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле.
Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това.
Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле.
Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ.
към беседата >>
Езикътъ не е лесна работа.
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици.
Езикътъ не е лесна работа.
Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
към беседата >>
Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле.
За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле.
Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле.
Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ.
към беседата >>
Всѣки езикъ си има свой строежъ.
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа.
Всѣки езикъ си има свой строежъ.
И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
към беседата >>
Кѫде ще проявишъ своята религиозность?
Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле.
Кѫде ще проявишъ своята религиозность?
Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ.
към беседата >>
И всѣки езикъ си има ударение.
И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ.
И всѣки езикъ си има ударение.
Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението.
към беседата >>
Искашъ да бѫдешъ духовенъ.
А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность?
Искашъ да бѫдешъ духовенъ.
Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ?
към беседата >>
Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението?
Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение.
Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението?
Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно.
към беседата >>
Въ какво ще проявишъ своята духовность?
Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ.
Въ какво ще проявишъ своята духовность?
Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира.
към беседата >>
Нѣма правило, навсѣкѫде.
Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението?
Нѣма правило, навсѣкѫде.
При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
към беседата >>
Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ.
Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность?
Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ.
Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ.
към беседата >>
При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде.
При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
към беседата >>
Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ.
Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ.
Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ.
Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта.
към беседата >>
Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
към беседата >>
Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ.
Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ.
Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ.
Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ.
към беседата >>
Но има си смисъль на кой слогъ е ударението.
И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъль на кой слогъ е ударението.
То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
към беседата >>
Колко противоречия има въ физическия свѣтъ?
Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ.
Колко противоречия има въ физическия свѣтъ?
Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
към беседата >>
То не е произволно.
Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението.
То не е произволно.
Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
към беседата >>
Той трѣбва да се организира.
Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ?
Той трѣбва да се организира.
И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува.
към беседата >>
Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно.
Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
към беседата >>
И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ.
Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира.
И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ.
Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено.
към беседата >>
Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване.
към беседата >>
Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта.
Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ.
Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта.
Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза.
към беседата >>
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана.
към беседата >>
Нѣкой пѫть направете опитъ.
Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта.
Нѣкой пѫть направете опитъ.
Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ.
към беседата >>
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана.
към беседата >>
Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ.
Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
към беседата >>
Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира.
към беседата >>
Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува.
Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува.
Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
към беседата >>
Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла.
към беседата >>
Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено.
И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува.
Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено.
А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
към беседата >>
Соль дава разцъвтяване.
Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
Соль дава разцъвтяване.
И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль.
към беседата >>
А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза.
Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено.
А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза.
Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
към беседата >>
И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване.
И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана.
Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа.
към беседата >>
Той това е запомнилъ.
Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза.
Той това е запомнилъ.
Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
към беседата >>
Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана.
Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана.
Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми.
към беседата >>
Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ.
Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
към беседата >>
Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана.
Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира.
Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре.
към беседата >>
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага.
Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто.
към беседата >>
Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла.
Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира.
Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла.
А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не.
към беседата >>
Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага.
Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото.
Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль.
Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла.
А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль.
Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр.
към беседата >>
Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото.
Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто.
После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи.
към беседата >>
Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа.
И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль.
Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа.
А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия.
към беседата >>
После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто.
После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста.
И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате.
към беседата >>
А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми.
Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа.
А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми.
А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си.
към беседата >>
И най-слабиятъ завзема последното мѣсто.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста.
И най-слабиятъ завзема последното мѣсто.
И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии.
към беседата >>
А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре.
Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми.
А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре.
Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно.
към беседата >>
И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто.
И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто.
И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане.
към беседата >>
Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не.
Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре.
Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не.
И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си.
към беседата >>
И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ.
Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто.
И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ.
Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ.
към беседата >>
И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр.
А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не.
И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр.
Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи.
Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ.
Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи.
Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“.
към беседата >>
Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия.
Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр.
Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия.
За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията.
към беседата >>
Но можете да се самовъзпитавате.
После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи.
Но можете да се самовъзпитавате.
Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана?
към беседата >>
За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си.
А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия.
За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си.
Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си.
към беседата >>
Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии.
И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате.
Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии.
Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ.
към беседата >>
Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно.
А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си.
Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно.
Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ.
към беседата >>
Ако пишете така – тово е лошо писане.
И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии.
Ако пишете така – тово е лошо писане.
Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“.
към беседата >>
Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си.
Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно.
Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си.
Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието.
към беседата >>
Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ.
И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане.
Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ.
Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель.
към беседата >>
Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде.
И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си.
Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде.
При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си.
към беседата >>
Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“.
Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ.
Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“.
Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му.
към беседата >>
При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията.
Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде.
При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията.
При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата.
към беседата >>
Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана?
Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“.
Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана?
– Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него.
към беседата >>
При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си.
За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията.
При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си.
При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь.
към беседата >>
– Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ.
Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана?
– Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ.
Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това.
към беседата >>
При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ.
Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си.
При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ.
Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ.
към беседата >>
Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“.
Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ.
Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“.
Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
към беседата >>
Фа е съдържанието.
Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ.
Фа е съдържанието.
Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ?
към беседата >>
Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель.
Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“.
Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель.
Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически.
към беседата >>
Градинарь си.
Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието.
Градинарь си.
В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь.
към беседата >>
Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му.
Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель.
Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му.
Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“.
към беседата >>
В градината фа е водата.
При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си.
В градината фа е водата.
Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише.
към беседата >>
Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него.
Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му.
Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него.
Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“. Но после, накрая, ще ти тури двойна смѣтка, защото бензина билъ скѫпъ и пр.
към беседата >>
Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь.
При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата.
Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь.
Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише.
към беседата >>
Графолозитѣ сѫ намѣрили това.
– Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него.
Графолозитѣ сѫ намѣрили това.
Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“. Но после, накрая, ще ти тури двойна смѣтка, защото бензина билъ скѫпъ и пр.
към беседата >>
Ти си поетъ.
При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь.
Ти си поетъ.
Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише.
към беседата >>
Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това.
Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“. Но после, накрая, ще ти тури двойна смѣтка, защото бензина билъ скѫпъ и пр.
към беседата >>
Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ?
Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ.
Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ?
Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише.
към беседата >>
Има едно съревнование добро.
(втори вариант)
Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален.
Има едно съревнование добро.
Но има едно съревнование, при което човек почернява. И казва: защо аз да не бъда такъв?
към втори вариант >>
Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано.
(втори вариант)
И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието.
Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано.
Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
към втори вариант >>
Но има едно съревнование, при което човек почернява.
(втори вариант)
Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро.
Но има едно съревнование, при което човек почернява.
И казва: защо аз да не бъда такъв?
към втори вариант >>
Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
(втори вариант)
Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано.
Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
към втори вариант >>
И казва: защо аз да не бъда такъв?
(втори вариант)
Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява.
И казва: защо аз да не бъда такъв?
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон.
Това е сол. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тон, който се явява всякога, когато започваш
към втори вариант >>
Правата мисъл има отношение към здравето.
(втори вариант)
Правата мисъл има отношение към здравето.
Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия.
към втори вариант >>
Това е сол.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон.
Това е сол.
Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тон, който се явява всякога, когато започваш
към втори вариант >>
Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл.
(втори вариант)
Правата мисъл има отношение към здравето.
Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл.
Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не.
към втори вариант >>
Той е на втората линия.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон. Това е сол.
Той е на втората линия.
На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тон, който се явява всякога, когато започваш
към втори вариант >>
Щастието почива върху правата мисъл.
(втори вариант)
Правата мисъл има отношение към здравето. Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл.
Щастието почива върху правата мисъл.
Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи.
към втори вариант >>
На третата линия е си.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон. Това е сол. Той е на втората линия.
На третата линия е си.
На първата линия е ми. До е тон, който се явява всякога, когато започваш
към втори вариант >>
Някои хора искат да бъдат щастливи.
(втори вариант)
Правата мисъл има отношение към здравето. Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл.
Някои хора искат да бъдат щастливи.
Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш.
към втори вариант >>
На първата линия е ми.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон. Това е сол. Той е на втората линия. На третата линия е си.
На първата линия е ми.
До е тон, който се явява всякога, когато започваш
към втори вариант >>
Могат да бъдат, но ако са работили.
(втори вариант)
Правата мисъл има отношение към здравето. Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи.
Могат да бъдат, но ако са работили.
Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага.
към втори вариант >>
До е тон, който се явява всякога, когато започваш
(втори вариант)
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон. Това е сол. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми.
До е тон, който се явява всякога, когато започваш
към втори вариант >>
Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия.
(втори вариант)
Правата мисъл има отношение към здравето. Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили.
Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия.
Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне.
към втори вариант >>
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен.
(втори вариант)
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен.
Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят.
към втори вариант >>
Някои я имат, а някои – не.
(втори вариант)
Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия.
Някои я имат, а някои – не.
Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш.
към втори вариант >>
Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса.
(втори вариант)
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен.
Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса.
По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят.
към втори вариант >>
Който я няма, трябва да се впрегне да работи.
(втори вариант)
Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не.
Който я няма, трябва да се впрегне да работи.
Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш.
към втори вариант >>
По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията.
(втори вариант)
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен. Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса.
По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията.
В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт.
към втори вариант >>
Ако отидеш в училище, трябва да учиш.
(втори вариант)
Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи.
Ако отидеш в училище, трябва да учиш.
Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия.
към втори вариант >>
В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят.
(втори вариант)
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен. Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията.
В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят.
При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса.
към втори вариант >>
Никой няма да ти помага.
(втори вариант)
Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш.
Никой няма да ти помага.
И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът?
към втори вариант >>
При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят.
(втори вариант)
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен. Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят.
При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят.
В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно.
към втори вариант >>
И материално няма да ти помогне.
(втори вариант)
Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага.
И материално няма да ти помогне.
Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски.
към втори вариант >>
В третата октава – от противоречията на умствения свят.
(втори вариант)
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен. Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят.
В третата октава – от противоречията на умствения свят.
При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно.
към втори вариант >>
Трябва да работиш.
(втори вариант)
Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне.
Трябва да работиш.
И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език.
към втори вариант >>
При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят.
(втори вариант)
Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят.
При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят.
До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно. (Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
към втори вариант >>
И ако не работиш така ще останеш.
(втори вариант)
Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш.
И ако не работиш така ще останеш.
Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика.
към втори вариант >>
До е изходен пункт.
(втори вариант)
По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят.
До е изходен пункт.
И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно. (Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
към втори вариант >>
Някой казва: да съм късметлия.
(втори вариант)
Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш.
Някой казва: да съм късметлия.
Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“.
към втори вариант >>
И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса.
(втори вариант)
В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт.
И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса.
Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно. (Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
към втори вариант >>
Как се добива късметът?
(втори вариант)
Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия.
Как се добива късметът?
Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо.
към втори вариант >>
Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно.
(втори вариант)
При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса.
Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно.
Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно. (Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
към втори вариант >>
Да допуснем, че някой от вас изучава френски.
(втори вариант)
И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът?
Да допуснем, че някой от вас изучава френски.
За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете?
към втори вариант >>
Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно.
(втори вариант)
В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно.
Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно.
(Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
към втори вариант >>
За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език.
(втори вариант)
Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски.
За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език.
Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо?
към втори вариант >>
(Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
(втори вариант)
При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно.
(Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?
към втори вариант >>
Не само да имаш дикция на езика.
(втори вариант)
И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език.
Не само да имаш дикция на езика.
Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега?
към втори вариант >>
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре.
Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“.
(втори вариант)
Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика.
Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“.
Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват.
към втори вариант >>
Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре.
Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии.
Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава.
към втори вариант >>
Искате нещо.
(втори вариант)
Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“.
Искате нещо.
Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор.
към втори вариант >>
Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре. Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии.
Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно.
Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен.
към втори вариант >>
Как ще започнете?
(втори вариант)
Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо.
Как ще започнете?
– Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора.
към втори вариант >>
Тези неща са отвлечени.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре. Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно.
Тези неща са отвлечени.
Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си.
към втори вариант >>
– Грубо, със силен акцент, или тихо?
(втори вариант)
За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете?
– Грубо, със силен акцент, или тихо?
Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат.
към втори вариант >>
Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре. Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени.
Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот.
Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш.
към втори вариант >>
Кое е правилното сега?
(втори вариант)
Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо?
Кое е правилното сега?
Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката.
към втори вариант >>
Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре. Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот.
Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до.
Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено.
към втори вариант >>
Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват.
(втори вариант)
Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега?
Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват.
За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае.
към втори вариант >>
Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава.
(втори вариант)
Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до.
Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава.
Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее.
към втори вариант >>
За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор.
(втори вариант)
Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват.
За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор.
Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная.
към втори вариант >>
Ти седиш и си неразположен.
(втори вариант)
Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава.
Ти седиш и си неразположен.
Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле.
към втори вариант >>
Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора.
(втори вариант)
Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор.
Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора.
Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея.
към втори вариант >>
Попей си.
(втори вариант)
Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен.
Попей си.
Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката.
към втори вариант >>
Те го сграбчат и го целунат.
(втори вариант)
– Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора.
Те го сграбчат и го целунат.
Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе?
към втори вариант >>
Умствено можеш да пееш.
(втори вариант)
Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си.
Умствено можеш да пееш.
Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе?
към втори вариант >>
Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката.
(втори вариант)
Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат.
Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката.
Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш.
към втори вариант >>
Някой път можеш да пееш умствено, мислено.
(втори вариант)
Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш.
Някой път можеш да пееш умствено, мислено.
Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си.
към втори вариант >>
Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае.
(втори вариант)
Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката.
Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае.
Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти.
към втори вариант >>
Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее.
(втори вариант)
Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено.
Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее.
Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет.
към втори вариант >>
Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная.
(втори вариант)
За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае.
Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная.
Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява.
към втори вариант >>
Някой път се потруди да пееш на физическото поле.
(втори вариант)
Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее.
Някой път се потруди да пееш на физическото поле.
Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет.
към втори вариант >>
Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная.
Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея.
Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им.
към втори вариант >>
Толкоз време сте слушали за музиката.
(втори вариант)
Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле.
Толкоз време сте слушали за музиката.
Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча.
към втори вариант >>
Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе?
(втори вариант)
Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея.
Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе?
Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините.
към втори вариант >>
Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе?
(втори вариант)
Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката.
Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе?
И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър.
към втори вариант >>
Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш.
(втори вариант)
Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе?
Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш.
Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него.
към втори вариант >>
И когато човек пее, трябва да пее за себе си.
(втори вариант)
Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе?
И когато човек пее, трябва да пее за себе си.
Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера.
към втори вариант >>
Или гледа показалеца ти.
(втори вариант)
Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш.
Или гледа показалеца ти.
Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат.
към втори вариант >>
Имаш да учиш един мъчен предмет.
(втори вариант)
Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си.
Имаш да учиш един мъчен предмет.
Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри.
към втори вариант >>
Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява.
(втори вариант)
Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти.
Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява.
Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение.
към втори вариант >>
Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет.
(втори вариант)
Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет.
Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет.
Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме.
към втори вариант >>
Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им.
(втори вариант)
Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява.
Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им.
И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне.
към втори вариант >>
Не зная дали ще го науча.
(втори вариант)
Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет.
Не зная дали ще го науча.
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия.
към втори вариант >>
И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините.
(втори вариант)
Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им.
И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините.
Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде.
към втори вариант >>
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър.
(втори вариант)
Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча.
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър.
Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите.
към втори вариант >>
Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него.
(втори вариант)
Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините.
Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него.
Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение.
към втори вариант >>
Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера.
(втори вариант)
И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър.
Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера.
И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете.
към втори вариант >>
Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат.
(втори вариант)
Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него.
Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат.
Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате?
към втори вариант >>
И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри.
(втори вариант)
Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера.
И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри.
Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее.
към втори вариант >>
Човек там представлява предметно учение.
(втори вариант)
Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат.
Човек там представлява предметно учение.
Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко.
към втори вариант >>
Така ги подтикваме.
(втори вариант)
Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри.
Така ги подтикваме.
Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш.
към втори вариант >>
Не може да (го) избегне.
(втори вариант)
Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение.
Не може да (го) избегне.
Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл.
към втори вариант >>
Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия.
(втори вариант)
Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме.
Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия.
Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате.
към втори вариант >>
Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде.
(втори вариант)
И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне.
Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде.
Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли.
към втори вариант >>
Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите.
(втори вариант)
Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия.
Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите.
Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека.
към втори вариант >>
Ти представляваш предметно учение.
(втори вариант)
Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде.
Ти представляваш предметно учение.
Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли. И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
към втори вариант >>
Някой път казвате, че не можете да пеете.
(втори вариант)
Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите.
Някой път казвате, че не можете да пеете.
И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
към втори вариант >>
Когато отивате на планината защо я разглеждате?
(втори вариант)
Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение.
Когато отивате на планината защо я разглеждате?
Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли. И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
към втори вариант >>
И тогава и друг някой не може да пее.
(втори вариант)
И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете.
И тогава и друг някой не може да пее.
Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си.
към втори вариант >>
Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко.
(втори вариант)
Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате?
Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко.
Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли. И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
към втори вариант >>
Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш.
(втори вариант)
Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее.
Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш.
Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има.
към втори вариант >>
Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл.
(втори вариант)
Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко.
Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл.
Онези, които са строили планините, са имали известни мисли. И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
към втори вариант >>
Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате.
(втори вариант)
Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш.
Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате.
Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него.
към втори вариант >>
Онези, които са строили планините, са имали известни мисли.
(втори вариант)
Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл.
Онези, които са строили планините, са имали известни мисли.
И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
към втори вариант >>
Имаш право да погледнеш човека.
(втори вариант)
Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате.
Имаш право да погледнеш човека.
Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си.
към втори вариант >>
И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
(втори вариант)
Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли.
И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
към втори вариант >>
Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
(втори вариант)
Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека.
Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе.
към втори вариант >>
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си.
Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти.
към втори вариант >>
Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си.
(втори вариант)
И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно.
Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си.
Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му.
към втори вариант >>
Има една страна, която е приятна.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си.
Има една страна, която е приятна.
Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища.
към втори вариант >>
Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има.
(втори вариант)
Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си.
Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има.
Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена.
към втори вариант >>
Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна.
Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас.
Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата.
към втори вариант >>
Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него.
(втори вариант)
Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има.
Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него.
И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него.
към втори вариант >>
Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас.
Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех.
Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека.
към втори вариант >>
И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си.
(втори вариант)
Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него.
И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си.
Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян.
към втори вариант >>
Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех.
Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти.
И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен.
към втори вариант >>
Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе.
(втори вариант)
Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си.
Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе.
Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно.
към втори вариант >>
И на лицето му се образуват черти.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти.
И на лицето му се образуват черти.
И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти.
към втори вариант >>
Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му.
(втори вариант)
Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе.
Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му.
Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
към втори вариант >>
И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища.
(втори вариант)
Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти.
И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища.
А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата.
към втори вариант >>
Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена.
(втори вариант)
Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му.
Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена.
Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
към втори вариант >>
А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата.
(втори вариант)
Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища.
А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата.
В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
към втори вариант >>
Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него.
(втори вариант)
Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена.
Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него.
Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
към втори вариант >>
В природата има една страна, която е разположена към човека.
(втори вариант)
Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата.
В природата има една страна, която е разположена към човека.
Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите.
към втори вариант >>
Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян.
(втори вариант)
И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него.
Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян.
Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
към втори вариант >>
Ти не си разположен.
(втори вариант)
Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека.
Ти не си разположен.
Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора.
към втори вариант >>
Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно.
(втори вариант)
Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян.
Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно.
Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
към втори вариант >>
Това неразположение не го създаваш ти.
(втори вариант)
И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен.
Това неразположение не го създаваш ти.
То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки.
към втори вариант >>
Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
(втори вариант)
Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно.
Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
към втори вариант >>
То съществува вече в природата.
(втори вариант)
И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти.
То съществува вече в природата.
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение.
към втори вариант >>
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език?
(втори вариант)
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език?
И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж.
към втори вариант >>
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
(втори вариант)
А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата.
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви).
към втори вариант >>
И не всички хора са еднакво велики.
(втори вариант)
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език?
И не всички хора са еднакво велики.
Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение.
към втори вариант >>
То иде винаги от полюсите.
(втори вариант)
В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение.
То иде винаги от полюсите.
Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека.
към втори вариант >>
Някои са много даровити.
(втори вариант)
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език? И не всички хора са еднакво велики.
Някои са много даровити.
Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението?
към втори вариант >>
Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора.
(втори вариант)
Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите.
Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора.
И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество.
към втори вариант >>
Някои тепърва трябва да учите езици.
(втори вариант)
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език? И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити.
Някои тепърва трябва да учите езици.
Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде.
към втори вариант >>
И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки.
(втори вариант)
Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора.
И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки.
Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм.
към втори вариант >>
Езикът не е лесна работа.
(втори вариант)
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език? И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици.
Езикът не е лесна работа.
Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
към втори вариант >>
Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение.
(втори вариант)
То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки.
Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение.
Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество.
към втори вариант >>
Всеки език си има свой строеж.
(втори вариант)
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език? И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа.
Всеки език си има свой строеж.
И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
към втори вариант >>
Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви).
(втори вариант)
Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение.
Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви).
Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това.
към втори вариант >>
И всеки език си има ударение.
(втори вариант)
И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж.
И всеки език си има ударение.
Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението.
към втори вариант >>
Електричеството винаги изстудява човека.
(втори вариант)
То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви).
Електричеството винаги изстудява човека.
За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени.
към втори вариант >>
Например: в българския език де е ударението?
(втори вариант)
Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение.
Например: в българския език де е ударението?
Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно.
към втори вариант >>
За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество.
(втори вариант)
Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека.
За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество.
Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле.
към втори вариант >>
Няма правило навсякъде.
(втори вариант)
Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението?
Няма правило навсякъде.
При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
към втори вариант >>
Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм.
(втори вариант)
И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество.
Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм.
А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле.
към втори вариант >>
При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
(втори вариант)
Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде.
При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
към втори вариант >>
А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество.
(втори вариант)
Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм.
А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество.
Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност?
към втори вариант >>
В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
(втори вариант)
Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
към втори вариант >>
Но отчасти е вярно това.
(втори вариант)
Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество.
Но отчасти е вярно това.
В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен.
към втори вариант >>
Но има си смисъл на коя сричка е ударението.
(втори вариант)
И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъл на коя сричка е ударението.
То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
към втори вариант >>
В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени.
(втори вариант)
Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това.
В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени.
Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност?
към втори вариант >>
То не е произволно.
(втори вариант)
Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението.
То не е произволно.
Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
към втори вариант >>
Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле.
(втори вариант)
За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени.
Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле.
Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот.
към втори вариант >>
Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
(втори вариант)
Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно.
Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
към втори вариант >>
Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле.
(втори вариант)
Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле.
Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле.
Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран.
към втори вариант >>
Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
(втори вариант)
При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване.
към втори вариант >>
Къде ще проявиш своята религиозност?
(втори вариант)
А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле.
Къде ще проявиш своята религиозност?
Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят.
към втори вариант >>
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
(втори вариант)
В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана.
към втори вариант >>
Искаш да бъдеш духовен.
(втори вариант)
Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност?
Искаш да бъдеш духовен.
В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят?
към втори вариант >>
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
(втори вариант)
Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана.
към втори вариант >>
В какво ще проявиш своята духовност?
(втори вариант)
В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен.
В какво ще проявиш своята духовност?
Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира.
към втори вариант >>
Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
(втори вариант)
То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира.
към втори вариант >>
Искаш да проявиш своя умствен живот.
(втори вариант)
Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност?
Искаш да проявиш своя умствен живот.
Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират.
към втори вариант >>
Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
(втори вариант)
Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно.
Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла.
към втори вариант >>
Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран.
(втори вариант)
Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот.
Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран.
Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света.
към втори вариант >>
Сол дава разцъфтяване.
(втори вариант)
Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
Сол дава разцъфтяване.
И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол.
към втори вариант >>
Тепърва има човек да организира физическия свят.
(втори вариант)
Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран.
Тепърва има човек да организира физическия свят.
Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит.
към втори вариант >>
И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана.
(втори вариант)
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване.
И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана.
Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа.
към втори вариант >>
Колко противоречия има във физическия свят?
(втори вариант)
Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят.
Колко противоречия има във физическия свят?
Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
към втори вариант >>
Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана.
(втори вариант)
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана.
Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана.
Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми.
към втори вариант >>
Той трябва да се организира.
(втори вариант)
В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят?
Той трябва да се организира.
И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува.
към втори вариант >>
Ла е, когато един свят започне да се организира.
(втори вариант)
Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана.
Ла е, когато един свят започне да се организира.
Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре.
към втори вариант >>
И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират.
(втори вариант)
Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира.
И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират.
Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено.
към втори вариант >>
Плодовете зреят в трептенията на ла.
(втори вариант)
Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира.
Плодовете зреят в трептенията на ла.
А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не.
към втори вариант >>
Та казвам: трябва да работите, за да организирате света.
(втори вариант)
Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират.
Та казвам: трябва да работите, за да организирате света.
Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза.
към втори вариант >>
А цветята цъфтят под трептенията на сол.
(втори вариант)
Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла.
А цветята цъфтят под трептенията на сол.
Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр.
към втори вариант >>
Някой път направете опит.
(втори вариант)
Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света.
Някой път направете опит.
Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил.
към втори вариант >>
Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа.
(втори вариант)
И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол.
Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа.
А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия.
към втори вариант >>
Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
(втори вариант)
Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит.
Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил. От всяка беседа ще занесете нещо.
към втори вариант >>
А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми.
(втори вариант)
Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа.
А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми.
А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си.
към втори вариант >>
Кой е влязъл в салона – да не те интересува.
(втори вариант)
Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите.
Кой е влязъл в салона – да не те интересува.
Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил. От всяка беседа ще занесете нещо.
към втори вариант >>
А пък път, условията – това е ре.
(втори вариант)
Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми.
А пък път, условията – това е ре.
От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно.
към втори вариант >>
Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено.
(втори вариант)
И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува.
Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено.
А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил. От всяка беседа ще занесете нещо.
към втори вариант >>
От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не.
(втори вариант)
Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре.
От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не.
И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си.
към втори вариант >>
А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено.
А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза.
Той това е запомнил. От всяка беседа ще занесете нещо.
към втори вариант >>
И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр.
(втори вариант)
А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не.
И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр.
Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде.
към втори вариант >>
Той това е запомнил.
(втори вариант)
Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза.
Той това е запомнил.
От всяка беседа ще занесете нещо.
към втори вариант >>
Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия.
(втори вариант)
Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр.
Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия.
За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията.
към втори вариант >>
От всяка беседа ще занесете нещо.
(втори вариант)
Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил.
От всяка беседа ще занесете нещо.
към втори вариант >>
За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си.
(втори вариант)
А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия.
За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си.
Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си.
към втори вариант >>
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага.
(втори вариант)
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага.
Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто.
към втори вариант >>
Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно.
(втори вариант)
А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си.
Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно.
Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш.
към втори вариант >>
Щом дойдат силни хора, те си намират мястото.
(втори вариант)
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага.
Щом дойдат силни хора, те си намират мястото.
Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон.
към втори вариант >>
Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си.
(втори вариант)
От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно.
Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си.
Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието.
към втори вариант >>
Най-силните хора вземат първото място.
(втори вариант)
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото.
Най-силните хора вземат първото място.
После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи.
към втори вариант >>
Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде.
(втори вариант)
И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си.
Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде.
При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си.
към втори вариант >>
После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места.
(втори вариант)
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място.
После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места.
И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате.
към втори вариант >>
При правилно взето до, ти си господар над ограниченията.
(втори вариант)
Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде.
При правилно взето до, ти си господар над ограниченията.
При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата.
към втори вариант >>
И най-слабият заема последното място.
(втори вариант)
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места.
И най-слабият заема последното място.
И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии.
към втори вариант >>
При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си.
(втори вариант)
За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията.
При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си.
При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар.
към втори вариант >>
И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто.
(втори вариант)
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място.
И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто.
И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане.
към втори вариант >>
При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш.
(втори вариант)
Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си.
При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш.
Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет.
към втори вариант >>
И в умствения свят е същият закон.
(втори вариант)
Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто.
И в умствения свят е същият закон.
Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш.
към втори вариант >>
Фа е съдържанието.
(втори вариант)
Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш.
Фа е съдържанието.
Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш?
към втори вариант >>
Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи.
(втори вариант)
Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон.
Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи.
Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“.
към втори вариант >>
Градинар си.
(втори вариант)
Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието.
Градинар си.
В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар.
към втори вариант >>
Но можете да се самовъзпитавате.
(втори вариант)
После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи.
Но можете да се самовъзпитавате.
Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана?
към втори вариант >>
В градината фа е водата.
(втори вариант)
При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си.
В градината фа е водата.
Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар. Като вземе перото и мастилото – пише.
към втори вариант >>
Вземете една книга и молив и пишете няколко линии.
(втори вариант)
И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате.
Вземете една книга и молив и пишете няколко линии.
Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок.
към втори вариант >>
Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар.
(втори вариант)
При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата.
Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар.
Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар. Като вземе перото и мастилото – пише.
към втори вариант >>
Ако пишете така – това е лошо писане.
(втори вариант)
И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии.
Ако пишете така – това е лошо писане.
Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел.
към втори вариант >>
Ти си поет.
(втори вариант)
При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар.
Ти си поет.
Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар. Като вземе перото и мастилото – пише.
към втори вариант >>
Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш.
(втори вариант)
И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане.
Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш.
Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му.
към втори вариант >>
Без перо и без мастило какво ще напишеш?
(втори вариант)
Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет.
Без перо и без мастило какво ще напишеш?
Един поет, според мене, е градинар. Като вземе перото и мастилото – пише.
към втори вариант >>
Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“.
(втори вариант)
Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш.
Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“.
Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него.
към втори вариант >>
Един поет, според мене, е градинар.
(втори вариант)
Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш?
Един поет, според мене, е градинар.
Като вземе перото и мастилото – пише.
към втори вариант >>
Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана?
(втори вариант)
Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“.
Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана?
– Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това.
към втори вариант >>
Като вземе перото и мастилото – пише.
(втори вариант)
В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар.
Като вземе перото и мастилото – пише.
към втори вариант >>
– Първият й връх е по-висок.
(втори вариант)
Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана?
– Първият й връх е по-висок.
Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
към втори вариант >>
Вие сега влизате в един свят.
(втори вариант)
Вие сега влизате в един свят.
Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят?
към втори вариант >>
Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел.
(втори вариант)
Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок.
Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел.
Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически.
към втори вариант >>
Приготовлявайте се.
(втори вариант)
Вие сега влизате в един свят.
Приготовлявайте се.
Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа.
към втори вариант >>
Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му.
(втори вариант)
Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел.
Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му.
Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим.
към втори вариант >>
Ще влезете в едно училище.
(втори вариант)
Вие сега влизате в един свят. Приготовлявайте се.
Ще влезете в едно училище.
Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано.
към втори вариант >>
Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него.
(втори вариант)
Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му.
Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него.
Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим. Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
към втори вариант >>
Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после?
(втори вариант)
Вие сега влизате в един свят. Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище.
Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после?
Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш.
към втори вариант >>
Графолозите* са намерили това.
(втори вариант)
Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него.
Графолозите* са намерили това.
Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим. Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
към втори вариант >>
Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа.
(втори вариант)
Вие сега влизате в един свят. Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после?
Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа.
Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове.
към втори вариант >>
Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
(втори вариант)
– Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това.
Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим. Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
към втори вариант >>
Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят?
(втори вариант)
Вие сега влизате в един свят. Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа.
Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят?
Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат.
към втори вариант >>
Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически.
(втори вариант)
Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява.
Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически.
Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим. Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
към втори вариант >>
Там има учение и работа.
(втори вариант)
Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят?
Там има учение и работа.
Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение.
към втори вариант >>
Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим.
(втори вариант)
Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически.
Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим.
Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
към втори вариант >>
Там няма празно време за речено-казано.
(втори вариант)
Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа.
Там няма празно време за речено-казано.
Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос.
към втори вариант >>
Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
(втори вариант)
Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим.
Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
към втори вариант >>
Там всяка минута ще работиш.
(втори вариант)
Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано.
Там всяка минута ще работиш.
Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос.
към втори вариант >>
Сега трябва да се изучава животът.
(втори вариант)
Сега трябва да се изучава животът.
Някой път седиш и почваш да критикуваш хората. Най-първо започни със себе си. Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени. Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
към втори вариант >>
Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове.
(втори вариант)
Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш.
Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове.
Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска.
към втори вариант >>
Някой път седиш и почваш да критикуваш хората.
(втори вариант)
Сега трябва да се изучава животът.
Някой път седиш и почваш да критикуваш хората.
Най-първо започни със себе си. Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени. Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
към втори вариант >>
Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат.
(втори вариант)
Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове.
Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат.
Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича.
към втори вариант >>
Най-първо започни със себе си.
(втори вариант)
Сега трябва да се изучава животът. Някой път седиш и почваш да критикуваш хората.
Най-първо започни със себе си.
Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени. Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
към втори вариант >>
Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение.
(втори вариант)
Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат.
Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение.
И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях.
към втори вариант >>
Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени.
(втори вариант)
Сега трябва да се изучава животът. Някой път седиш и почваш да критикуваш хората. Най-първо започни със себе си.
Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени.
Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
към втори вариант >>
И дали ще те приемат или не – то е въпрос.
(втори вариант)
Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение.
И дали ще те приемат или не – то е въпрос.
Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу.
към втори вариант >>
Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
(втори вариант)
Сега трябва да се изучава животът. Някой път седиш и почваш да критикуваш хората. Най-първо започни със себе си. Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени.
Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
към втори вариант >>
Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос.
(втори вариант)
Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос.
Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос.
Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо?
към втори вариант >>
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко.
(втори вариант)
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко.
И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница.
към втори вариант >>
Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска.
(втори вариант)
Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос.
Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска.
Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо? “ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му.
към втори вариант >>
И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости?
(втори вариант)
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко.
И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости?
Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница.
към втори вариант >>
Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича.
(втори вариант)
Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска.
Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича.
Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо? “ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му. И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
към втори вариант >>
Двама души религиозни се скарват.
(втори вариант)
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко. И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости?
Двама души религиозни се скарват.
Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята.
към втори вариант >>
Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях.
(втори вариант)
Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича.
Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях.
Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо? “ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му. И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
към втори вариант >>
Често е ставало спор.
(втори вариант)
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко. И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват.
Често е ставало спор.
Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш.
към втори вариант >>
Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу.
(втори вариант)
И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях.
Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу.
Майка му го пита: „Бутал ли си нещо? “ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му. И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
към втори вариант >>
Караницата не е нещо лошо.
(втори вариант)
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко. И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор.
Караницата не е нещо лошо.
Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни.
към втори вариант >>
Майка му го пита: „Бутал ли си нещо?
(втори вариант)
Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу.
Майка му го пита: „Бутал ли си нещо?
“ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му. И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
към втори вариант >>
Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница.
(втори вариант)
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко. И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо.
Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница.
Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат.
към втори вариант >>
“ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му.
(втори вариант)
Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо?
“ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му.
И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
към втори вариант >>
Там няма караница.
(втори вариант)
И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница.
Там няма караница.
Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила.
към втори вариант >>
И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
(втори вариант)
Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо? “ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му.
И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
към втори вариант >>
Тя е само тук, на земята.
(втори вариант)
Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница.
Тя е само тук, на земята.
В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш?
към втори вариант >>
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство.
(втори вариант)
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство.
Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците.
към втори вариант >>
В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш.
(втори вариант)
Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята.
В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш.
Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому.
към втори вариант >>
Всеки ден трябва да печелите по една мисъл.
(втори вариант)
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство.
Всеки ден трябва да печелите по една мисъл.
Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те.
към втори вариант >>
Всички хора там са доволни.
(втори вариант)
Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш.
Всички хора там са доволни.
Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук.
към втори вариант >>
Тя е богатство.
(втори вариант)
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство. Всеки ден трябва да печелите по една мисъл.
Тя е богатство.
Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл.
към втори вариант >>
Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат.
(втори вариант)
Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни.
Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат.
И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени.
към втори вариант >>
Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили.
(втори вариант)
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство. Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство.
Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили.
Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл.
към втори вариант >>
И ще ти услужат по всички правила.
(втори вариант)
Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат.
И ще ти услужат по всички правила.
И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете.
към втори вариант >>
Инак нищо не сте придобили и не разбирате.
(втори вариант)
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство. Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили.
Инак нищо не сте придобили и не разбирате.
Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос.
към втори вариант >>
И кому ще се сърдиш?
(втори вариант)
Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила.
И кому ще се сърдиш?
И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание.
към втори вариант >>
Ние разправяме как едно време са живели пророците.
(втори вариант)
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство. Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате.
Ние разправяме как едно време са живели пророците.
Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим.
към втори вариант >>
И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому.
(втори вариант)
В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш?
И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому.
Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате.
към втори вариант >>
Много добре са живели те.
(втори вариант)
Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците.
Много добре са живели те.
Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет.
към втори вариант >>
Та сръднята е тук.
(втори вариант)
Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому.
Та сръднята е тук.
Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш.
към втори вариант >>
Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл.
(втори вариант)
Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те.
Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл.
Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма.
към втори вариант >>
Тук, в салона, столовете много са сгъстени.
(втори вариант)
Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук.
Тук, в салона, столовете много са сгъстени.
Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш.
към втори вариант >>
Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл.
(втори вариант)
Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл.
Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл.
Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите.
към втори вариант >>
Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете.
(втори вариант)
И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени.
Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете.
Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение.
към втори вариант >>
Сега се ражда въпрос.
(втори вариант)
Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл.
Сега се ражда въпрос.
Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите. И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
към втори вариант >>
Та казвам: трябва самообладание.
(втори вариант)
И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете.
Та казвам: трябва самообладание.
Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги.
към втори вариант >>
Вий казвате: толкова години ние се стремим.
(втори вариант)
Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос.
Вий казвате: толкова години ние се стремим.
Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите. И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
към втори вариант >>
Седнете на стола без да се мърдате.
(втори вариант)
И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание.
Седнете на стола без да се мърдате.
Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет.
(втори вариант)
Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим.
Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет.
Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите. И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
към втори вариант >>
Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш.
(втори вариант)
Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате.
Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш.
Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме.
към втори вариант >>
Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма.
(втори вариант)
Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет.
Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма.
С един килограм нищо не можете да направите. И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
към втори вариант >>
Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш.
(втори вариант)
Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш.
Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш.
Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни.
към втори вариант >>
С един килограм нищо не можете да направите.
(втори вариант)
Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма.
С един килограм нищо не можете да направите.
И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
към втори вариант >>
Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение.
(втори вариант)
Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш.
Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение.
Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад.
към втори вариант >>
И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
(втори вариант)
Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите.
И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
към втори вариант >>
Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги.
(втори вариант)
Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение.
Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги.
Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе.
към втори вариант >>
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме.
(втори вариант)
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме.
Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава.
към втори вариант >>
Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето.
(втори вариант)
Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги.
Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето.
Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат.
към втори вариант >>
Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва.
(втори вариант)
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме.
Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва.
Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос.
към втори вариант >>
Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме.
(втори вариант)
Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето.
Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме.
Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат.
към втори вариант >>
Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете.
(втори вариант)
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме. Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва.
Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете.
Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене.
към втори вариант >>
Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни.
(втори вариант)
Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме.
Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни.
Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем.
към втори вариант >>
Силата седи в знанието.
(втори вариант)
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме. Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете.
Силата седи в знанието.
Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила.
към втори вариант >>
Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад.
(втори вариант)
Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни.
Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад.
Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее?
към втори вариант >>
Вземете един богат човек.
(втори вариант)
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме. Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието.
Вземете един богат човек.
Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила.
към втори вариант >>
Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе.
(втори вариант)
Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад.
Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе.
И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен.
към втори вариант >>
Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава.
(втори вариант)
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме. Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек.
Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава.
Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва.
към втори вариант >>
И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат.
(втори вариант)
Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе.
И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат.
Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен.
към втори вариант >>
Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос.
(втори вариант)
Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава.
Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос.
Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове.
към втори вариант >>
Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат.
(втори вариант)
Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат.
Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат.
Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес.
към втори вариант >>
Нуждаеш се от жито за сеене.
(втори вариант)
Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос.
Нуждаеш се от жито за сеене.
Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден?
към втори вариант >>
Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем.
(втори вариант)
Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат.
Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем.
Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял.
към втори вариант >>
Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила.
(втори вариант)
Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене.
Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила.
Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден? Много малко пеете.
към втори вариант >>
Е, как ще се научи човек да пее?
(втори вариант)
Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем.
Е, как ще се научи човек да пее?
-Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб.
към втори вариант >>
Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила.
(втори вариант)
Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила.
Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила.
Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден? Много малко пеете. И казвате някой път: в следващото прераждане.
към втори вариант >>
-Ти си религиозен и някой път си неразположен.
(втори вариант)
Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее?
-Ти си религиозен и някой път си неразположен.
Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих?
към втори вариант >>
Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва.
(втори вариант)
Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила.
Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва.
Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден? Много малко пеете. И казвате някой път: в следващото прераждане.
към втори вариант >>
Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен.
(втори вариант)
И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен.
Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен.
Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът?
към втори вариант >>
Някои от вас имате хубави гласове.
(втори вариант)
Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва.
Някои от вас имате хубави гласове.
По колко часа пеете на ден? Много малко пеете. И казвате някой път: в следващото прераждане.
към втори вариант >>
Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес.
(втори вариант)
Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен.
Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес.
Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня.
към втори вариант >>
По колко часа пеете на ден?
(втори вариант)
Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове.
По колко часа пеете на ден?
Много малко пеете. И казвате някой път: в следващото прераждане.
към втори вариант >>
Хлябът е прегорял.
(втори вариант)
Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес.
Хлябът е прегорял.
Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня. Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
към втори вариант >>
Много малко пеете.
(втори вариант)
Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден?
Много малко пеете.
И казвате някой път: в следващото прераждане.
към втори вариант >>
Попей за прегорелия хляб.
(втори вариант)
Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял.
Попей за прегорелия хляб.
Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня. Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
към втори вариант >>
И казвате някой път: в следващото прераждане.
(втори вариант)
Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден? Много малко пеете.
И казвате някой път: в следващото прераждане.
към втори вариант >>
Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих?
(втори вариант)
-Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб.
Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих?
Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня. Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
към втори вариант >>
Някои са способни на езици.
(втори вариант)
Някои са способни на езици.
Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му.
към втори вариант >>
Кога прегорява хлябът?
(втори вариант)
Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих?
Кога прегорява хлябът?
– Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня. Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
към втори вариант >>
Гледам някои говорят на френски, английски и пр.
(втори вариант)
Някои са способни на езици.
Гледам някои говорят на френски, английски и пр.
Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език.
към втори вариант >>
– Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня.
(втори вариант)
Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът?
– Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня.
Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
към втори вариант >>
Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не.
(втори вариант)
Някои са способни на езици. Гледам някои говорят на френски, английски и пр.
Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не.
Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език. А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
към втори вариант >>
Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
(втори вариант)
Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня.
Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
към втори вариант >>
Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо.
(втори вариант)
Някои са способни на езици. Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не.
Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо.
Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език. А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
към втори вариант >>
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение.
(втори вариант)
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение.
Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден.
към втори вариант >>
Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици.
(втори вариант)
Някои са способни на езици. Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо.
Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици.
А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език. А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
към втори вариант >>
Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават.
(втори вариант)
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение.
Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават.
Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора.
към втори вариант >>
А вие ще кажете на френски заради недостатъците му.
(втори вариант)
Някои са способни на езици. Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици.
А вие ще кажете на френски заради недостатъците му.
А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език. А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
към втори вариант >>
Някой казва: защо съм беден?
(втори вариант)
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение. Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават.
Някой казва: защо съм беден?
Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах?
към втори вариант >>
А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език.
(втори вариант)
Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му.
А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език.
А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
към втори вариант >>
Ще му отговоря така: защото не си богат.
(втори вариант)
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение. Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден?
Ще му отговоря така: защото не си богат.
Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора.
към втори вариант >>
А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
(втори вариант)
Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език.
А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
към втори вариант >>
Някой пита: защо съм богат?
(втори вариант)
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение. Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат.
Някой пита: защо съм богат?
Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно.
към втори вариант >>
Аз говорих много.
(втори вариант)
Аз говорих много.
Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки.
към втори вариант >>
Защото не си беден.
(втори вариант)
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение. Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат?
Защото не си беден.
Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате.
към втори вариант >>
Ще ме държат отговорен за енергията.
(втори вариант)
Аз говорих много.
Ще ме държат отговорен за енергията.
Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки.
към втори вариант >>
Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора.
(втори вариант)
Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден.
Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора.
Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не.
към втори вариант >>
Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка.
(втори вариант)
Аз говорих много. Ще ме държат отговорен за енергията.
Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка.
Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
към втори вариант >>
Питаш: защо съм сиромах?
(втори вариант)
Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора.
Питаш: защо съм сиромах?
Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят.
към втори вариант >>
Годината има 365 дни.
(втори вариант)
Аз говорих много. Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка.
Годината има 365 дни.
За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
към втори вариант >>
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде?
(втори вариант)
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде?
" – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено.
към втори вариант >>
Защото не си от умните хора.
(втори вариант)
Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах?
Защото не си от умните хора.
Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат.
към втори вариант >>
За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки.
(втори вариант)
Аз говорих много. Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни.
За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки.
Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
към втори вариант >>
" – какъв отговор бихте дали?
(втори вариант)
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде?
" – какъв отговор бихте дали?
Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна.
към втори вариант >>
Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно.
(втори вариант)
Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора.
Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно.
Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи.
към втори вариант >>
Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки.
(втори вариант)
Аз говорих много. Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки.
Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки.
Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
към втори вариант >>
Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето?
(втори вариант)
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде? " – какъв отговор бихте дали?
Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето?
– Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха.
към втори вариант >>
Не сте използвали разумно условията, през които минавате.
(втори вариант)
Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно.
Не сте използвали разумно условията, през които минавате.
Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш?
към втори вариант >>
Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки.
(втори вариант)
Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки.
Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки.
Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде? " – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето?
– Не.
Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе.
към втори вариант >>
Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не.
(втори вариант)
Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате.
Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не.
Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват?
към втори вариант >>
Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
(втори вариант)
Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки.
Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
към втори вариант >>
Той не му мисли много, не философства.
(втори вариант)
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде? " – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не.
Той не му мисли много, не философства.
Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене.
към втори вариант >>
Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят.
(втори вариант)
Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не.
Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят.
После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания.
към втори вариант >>
Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено.
(втори вариант)
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде? " – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства.
Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено.
Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си.
към втори вариант >>
После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат.
(втори вариант)
Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят.
После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат.
Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание?
към втори вариант >>
Малките птички, малките насекоми си търсят храна.
(втори вариант)
" – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено.
Малките птички, малките насекоми си търсят храна.
Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела.
към втори вариант >>
Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи.
(втори вариант)
Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат.
Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи.
Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат.
към втори вариант >>
Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха.
(втори вариант)
Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна.
Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха.
И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец.
към втори вариант >>
Щом се изменят тези условия какво ще учиш?
(втори вариант)
Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи.
Щом се изменят тези условия какво ще учиш?
Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати.
към втори вариант >>
И казват: колко си играе.
(втори вариант)
– Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха.
И казват: колко си играе.
А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде.
към втори вариант >>
Та казвам: колко неща има, които ви интересуват?
(втори вариант)
Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш?
Та казвам: колко неща има, които ви интересуват?
Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете.
към втори вариант >>
А пък всичката тази игра е за ядене.
(втори вариант)
Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе.
А пък всичката тази игра е за ядене.
Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение?
към втори вариант >>
Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания.
(втори вариант)
Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват?
Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания.
Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка.
към втори вариант >>
Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си.
(втори вариант)
Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене.
Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си.
Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк.
към втори вариант >>
Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание?
(втори вариант)
После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания.
Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание?
Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите.
към втори вариант >>
Вземете една пчела.
(втори вариант)
Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си.
Вземете една пчела.
Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде.
към втори вариант >>
Някои казват: искам да стана богат.
(втори вариант)
Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание?
Някои казват: искам да стана богат.
Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото.
към втори вариант >>
Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец.
(втори вариант)
Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела.
Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец.
И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва.
към втори вариант >>
Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати.
(втори вариант)
Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат.
Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати.
Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство.
към втори вариант >>
И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде.
(втори вариант)
И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец.
И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде.
Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо.
към втори вариант >>
Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете.
(втори вариант)
Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати.
Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете.
Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни.
към втори вариант >>
Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение?
(втори вариант)
А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде.
Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение?
Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел.
към втори вариант >>
Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка.
(втори вариант)
Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете.
Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка.
Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов.
към втори вариант >>
Вземете един паяк.
(втори вариант)
Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение?
Вземете един паяк.
Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината.
към втори вариант >>
Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите.
(втори вариант)
Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка.
Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите.
Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала.
към втори вариант >>
Качи се той някъде.
(втори вариант)
Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк.
Качи се той някъде.
Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината.
към втори вариант >>
Така ще намерите златото.
(втори вариант)
Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите.
Така ще намерите златото.
Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен.
към втори вариант >>
Знае изкуството да измерва.
(втори вариант)
Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде.
Знае изкуството да измерва.
Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла.
към втори вариант >>
Това е за онези, които искат само богатство.
(втори вариант)
Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото.
Това е за онези, които искат само богатство.
Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
към втори вариант >>
Направи си паяжината, седне си и чака нещо.
(втори вариант)
И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва.
Направи си паяжината, седне си и чака нещо.
Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината?
към втори вариант >>
Някои искате да станете религиозни.
(втори вариант)
Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство.
Някои искате да станете религиозни.
Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
към втори вариант >>
Той си прави паяжината с цел.
(втори вариант)
Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо.
Той си прави паяжината с цел.
Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.
към втори вариант >>
Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов.
(втори вариант)
Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни.
Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов.
За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
към втори вариант >>
Хване се някоя муха в паяжината.
(втори вариант)
Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел.
Хване се някоя муха в паяжината.
Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.
към втори вариант >>
За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала.
(втори вариант)
Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов.
За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала.
Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
към втори вариант >>
Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината.
(втори вариант)
Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината.
Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината.
Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.
към втори вариант >>
Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен.
(втори вариант)
Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала.
Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен.
Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
към втори вариант >>
Той може да каже: „Добре дошла.
(втори вариант)
Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината.
Той може да каже: „Добре дошла.
Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.
към втори вариант >>
Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
(втори вариант)
Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен.
Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
към втори вариант >>
Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината?
(втори вариант)
Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла.
Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината?
– Тя съжалява, че е кацнала.
към втори вариант >>
У религиозния човек главата е както във втория чертеж.
(втори вариант)
У религиозния човек главата е както във втория чертеж.
Онзи, който е религиозен, има обхода. Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.
към втори вариант >>
– Тя съжалява, че е кацнала.
(втори вариант)
Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината?
– Тя съжалява, че е кацнала.
към втори вариант >>
Онзи, който е религиозен, има обхода.
(втори вариант)
У религиозния човек главата е както във втория чертеж.
Онзи, който е религиозен, има обхода.
Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.
към втори вариант >>
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени.
(втори вариант)
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени.
Казваш: не съм разположен. Но причината на неразположението не знаеш. Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна. Стомахът ти не е разположен. И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
към втори вариант >>
Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо.
(втори вариант)
У религиозния човек главата е както във втория чертеж. Онзи, който е религиозен, има обхода.
Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо.
Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.
към втори вариант >>
Казваш: не съм разположен.
(втори вариант)
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени.
Казваш: не съм разположен.
Но причината на неразположението не знаеш. Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна. Стомахът ти не е разположен. И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
към втори вариант >>
Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.
(втори вариант)
У религиозния човек главата е както във втория чертеж. Онзи, който е религиозен, има обхода. Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо.
Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.
към втори вариант >>
Но причината на неразположението не знаеш.
(втори вариант)
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени. Казваш: не съм разположен.
Но причината на неразположението не знаеш.
Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна. Стомахът ти не е разположен. И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
към втори вариант >>
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера.
(втори вариант)
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера.
Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема.
към втори вариант >>
Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна.
(втори вариант)
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени. Казваш: не съм разположен. Но причината на неразположението не знаеш.
Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна.
Стомахът ти не е разположен. И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
към втори вариант >>
Някои котки обичат да крадат.
(втори вариант)
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера.
Някои котки обичат да крадат.
Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите.
към втори вариант >>
Стомахът ти не е разположен.
(втори вариант)
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени. Казваш: не съм разположен. Но причината на неразположението не знаеш. Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна.
Стомахът ти не е разположен.
И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
към втори вариант >>
Като влезе вкъщи – задигне нещо.
(втори вариант)
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Някои котки обичат да крадат.
Като влезе вкъщи – задигне нещо.
Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко.
към втори вариант >>
И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
(втори вариант)
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени. Казваш: не съм разположен. Но причината на неразположението не знаеш. Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна. Стомахът ти не е разположен.
И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
към втори вариант >>
Аз казвам: в реда на нещата е.
(втори вариант)
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо.
Аз казвам: в реда на нещата е.
Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може.
към втори вариант >>
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света.
(втори вариант)
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света.
Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив.
към втори вариант >>
Не е виновата тя.
(втори вариант)
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е.
Не е виновата тя.
Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита.
към втори вариант >>
Всички хора казват: както природата е наредила света.
(втори вариант)
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света.
Всички хора казват: както природата е наредила света.
Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво.
към втори вариант >>
Аз съм оставил яденето и тя си взема.
(втори вариант)
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя.
Аз съм оставил яденето и тя си взема.
Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга.
към втори вариант >>
Но в тази наредба трябва да се спазват правилата.
(втори вариант)
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света. Всички хора казват: както природата е наредила света.
Но в тази наредба трябва да се спазват правилата.
Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо.
към втори вариант >>
Не съм затворил работите.
(втори вариант)
Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема.
Не съм затворил работите.
После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш?
към втори вариант >>
Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък.
(втори вариант)
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света. Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата.
Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък.
Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им.
към втори вариант >>
После пущам пак котката, но затварям всичко.
(втори вариант)
Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите.
После пущам пак котката, но затварям всичко.
Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
към втори вариант >>
Аз говоря сега за съзнателното говорене.
(втори вариант)
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света. Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък.
Аз говоря сега за съзнателното говорене.
Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им. Той говори това, защото обича да ги похапва.
към втори вариант >>
Тя се мъчи да отвори но не може.
(втори вариант)
Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко.
Тя се мъчи да отвори но не може.
Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето.
към втори вариант >>
Някои хора говорят на подбив.
(втори вариант)
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света. Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене.
Някои хора говорят на подбив.
Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им. Той говори това, защото обича да ги похапва.
към втори вариант >>
Ако може да отвори яденето, няма да ме пита.
(втори вариант)
Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може.
Ако може да отвори яденето, няма да ме пита.
Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече.
към втори вариант >>
Всички хора не говорят еднакво.
(втори вариант)
Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив.
Всички хора не говорят еднакво.
Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им. Той говори това, защото обича да ги похапва.
към втори вариант >>
Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга.
(втори вариант)
Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита.
Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга.
След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко.
към втори вариант >>
Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо.
(втори вариант)
Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво.
Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо.
Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им. Той говори това, защото обича да ги похапва.
към втори вариант >>
След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш?
(втори вариант)
Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга.
След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш?
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици.
към втори вариант >>
Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им.
(втори вариант)
Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо.
Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им.
Той говори това, защото обича да ги похапва.
към втори вариант >>
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
(втори вариант)
После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш?
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората.
към втори вариант >>
Той говори това, защото обича да ги похапва.
(втори вариант)
Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им.
Той говори това, защото обича да ги похапва.
към втори вариант >>
Поглежда ме в лицето.
(втори вариант)
Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе.
Поглежда ме в лицето.
Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят.
към втори вариант >>
Физическият живот има известни черти, които го очертават.
(втори вариант)
Физическият живот има известни черти, които го очертават.
Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани.
към втори вариант >>
Възпитана котка е вече.
(втори вариант)
Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето.
Възпитана котка е вече.
Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили.
към втори вариант >>
Също така – духовният живот и умственият живот.
(втори вариант)
Физическият живот има известни черти, които го очертават.
Също така – духовният живот и умственият живот.
Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така.
към втори вариант >>
Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко.
(втори вариант)
Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече.
Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко.
Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия.
към втори вариант >>
Вие сега живеете на физическото поле.
(втори вариант)
Физическият живот има известни черти, които го очертават. Също така – духовният живот и умственият живот.
Вие сега живеете на физическото поле.
Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре.
към втори вариант >>
Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици.
(втори вариант)
След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш? “ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко.
Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици.
Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия.
към втори вариант >>
Как човек трябва да използва живота си?
(втори вариант)
Физическият живот има известни черти, които го очертават. Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле.
Как човек трябва да използва живота си?
Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи?
към втори вариант >>
Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората.
(втори вариант)
“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици.
Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората.
Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право.
към втори вариант >>
Правете научни изследвания.
(втори вариант)
Физическият живот има известни черти, които го очертават. Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си?
Правете научни изследвания.
Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи.
към втори вариант >>
Ние се влияем от външния свят.
(втори вариант)
Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората.
Ние се влияем от външния свят.
В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява?
към втори вариант >>
Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани.
(втори вариант)
Физическият живот има известни черти, които го очертават. Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания.
Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани.
Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите?
към втори вариант >>
В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили.
(втори вариант)
Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят.
В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили.
Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
към втори вариант >>
Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така.
(втори вариант)
Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани.
Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така.
Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти).
към втори вариант >>
Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия.
(втори вариант)
Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили.
Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия.
Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят?
към втори вариант >>
Например казваме, че човек трябва да постъпва добре.
(втори вариант)
Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така.
Например казваме, че човек трябва да постъпва добре.
Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче.
към втори вариант >>
Не е въпрос за Англия и Германия.
(втори вариант)
Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия.
Не е въпрос за Англия и Германия.
В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора.
към втори вариант >>
Като седне човек как трябва да седи?
(втори вариант)
Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре.
Като седне човек как трябва да седи?
Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
към втори вариант >>
В света съществува право.
(втори вариант)
Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия.
В света съществува право.
Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат?
към втори вариант >>
Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи.
(втори вариант)
Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи?
Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи.
Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление.
към втори вариант >>
Кой професор трябва да се проявява?
(втори вариант)
Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право.
Кой професор трябва да се проявява?
Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата.
към втори вариант >>
Вие във вашата стая как седите?
(втори вариант)
Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи.
Вие във вашата стая как седите?
Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши.
към втори вариант >>
Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
(втори вариант)
В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява?
Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени.
към втори вариант >>
Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти).
(втори вариант)
Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите?
Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти).
Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение.
към втори вариант >>
Кои хора трябва да дойдат в света да работят?
(втори вариант)
Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре.
Кои хора трябва да дойдат в света да работят?
Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте.
към втори вариант >>
Има(те) едно дете, което плаче.
(втори вариант)
Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти).
Има(те) едно дете, което плаче.
Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви.
към втори вариант >>
Разумните и силните хора.
(втори вариант)
Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят?
Разумните и силните хора.
Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате.
към втори вариант >>
Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
(втори вариант)
Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче.
Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание.
към втори вариант >>
Кои трябва да дойдат?
(втори вариант)
В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора.
Кои трябва да дойдат?
Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж.
към втори вариант >>
Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление.
(втори вариант)
Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това.
Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление.
Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва.
към втори вариант >>
Здравите. Болните хора – в болницата.
(втори вариант)
Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат?
Здравите. Болните хора – в болницата.
Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж.
към втори вариант >>
Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши.
(втори вариант)
Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление.
Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши.
И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва. Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
към втори вариант >>
Някои от вас са станали учени.
(втори вариант)
Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата.
Някои от вас са станали учени.
Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили.
към втори вариант >>
И веднага ушите му ти дават известно настроение.
(втори вариант)
Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши.
И веднага ушите му ти дават известно настроение.
У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва. Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
към втори вариант >>
Но не сте.
(втори вариант)
Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени.
Но не сте.
Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му.
към втори вариант >>
У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви.
(втори вариант)
Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение.
У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви.
(Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва. Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
към втори вариант >>
Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате.
(втори вариант)
Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте.
Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате.
Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам.
към втори вариант >>
(Това) ще ви обърне внимание.
(втори вариант)
Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви.
(Това) ще ви обърне внимание.
И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва. Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
към втори вариант >>
Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж.
(втори вариант)
Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате.
Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж.
Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива.
към втори вариант >>
И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва.
(втори вариант)
Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание.
И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва.
Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
към втори вариант >>
Като видя един човек – интересува ме неговият строеж.
(втори вариант)
Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж.
Като видя един човек – интересува ме неговият строеж.
Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си.
към втори вариант >>
Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
(втори вариант)
Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва.
Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
към втори вариант >>
Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили.
(втори вариант)
Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж.
Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили.
И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата.
към втори вариант >>
Някой казва: аз зная как да мисля.
(втори вариант)
Някой казва: аз зная как да мисля.
(Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*.
към втори вариант >>
И виждам това в лицето му.
(втори вариант)
Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили.
И виждам това в лицето му.
Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен.
към втори вариант >>
(Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е?
(втори вариант)
Някой казва: аз зная как да мисля.
(Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е?
Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре.
към втори вариант >>
Цялата му история виждам.
(втори вариант)
Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му.
Цялата му история виждам.
И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия.
към втори вариант >>
Най-първо – тази уста не е естествена.
(втори вариант)
Някой казва: аз зная как да мисля. (Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е?
Най-първо – тази уста не е естествена.
Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре.
към втори вариант >>
И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива.
(втори вариант)
Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам.
И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива.
Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости.
към втори вариант >>
Този човек има притиснати чувства.
(втори вариант)
Някой казва: аз зная как да мисля. (Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена.
Този човек има притиснати чувства.
Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата.
към втори вариант >>
Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си.
(втори вариант)
Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива.
Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си.
Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш.
към втори вариант >>
Той е сприхав човек.
(втори вариант)
Някой казва: аз зная как да мисля. (Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства.
Той е сприхав човек.
Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска.
към втори вариант >>
Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата.
(втори вариант)
Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си.
Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата.
Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва.
към втори вариант >>
Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*.
(втори вариант)
Някой казва: аз зная как да мисля. (Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек.
Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*.
Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си.
към втори вариант >>
Някой казва за един човек, че той бил нервен.
(втори вариант)
И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата.
Някой казва за един човек, че той бил нервен.
Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен.
към втори вариант >>
Чувствата му не са развити добре.
(втори вариант)
(Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*.
Чувствата му не са развити добре.
Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма.
към втори вариант >>
Нервните хора харчат безразборно своята енергия.
(втори вариант)
Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен.
Нервните хора харчат безразборно своята енергия.
Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо.
към втори вариант >>
Волята му може да е развита добре.
(втори вариант)
Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре.
Волята му може да е развита добре.
Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
към втори вариант >>
Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости.
(втори вариант)
И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия.
Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости.
Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник.
към втори вариант >>
Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата.
(втори вариант)
Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре.
Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата.
Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание.
към втори вариант >>
Ще се въздържаш.
(втори вариант)
Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости.
Ще се въздържаш.
Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре.
към втори вариант >>
Не че не иска.
(втори вариант)
Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата.
Не че не иска.
Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо.
към втори вариант >>
Един ден тази енергия ще ти трябва.
(втори вариант)
Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш.
Един ден тази енергия ще ти трябва.
Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия.
към втори вариант >>
Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си.
(втори вариант)
Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска.
Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си.
Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
към втори вариант >>
Не е лошо, че си нервен.
(втори вариант)
Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва.
Не е лошо, че си нервен.
Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията?
към втори вариант >>
Този товар е 50-60 килограма.
(втори вариант)
Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си.
Този товар е 50-60 килограма.
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти.
към втори вариант >>
Ако няма нерви, още по-лошо.
(втори вариант)
Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен.
Ако няма нерви, още по-лошо.
Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли.
към втори вариант >>
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
(втори вариант)
Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма.
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти.
към втори вариант >>
Ти си станал неврастеник.
(втори вариант)
Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо.
Ти си станал неврастеник.
Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания.
към втори вариант >>
Тогава не давай такова обещание.
(втори вариант)
Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите.
Тогава не давай такова обещание.
Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш.
към втори вариант >>
Много добре.
(втори вариант)
Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник.
Много добре.
По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия.
към втори вариант >>
Обещаваш да направиш нещо.
(втори вариант)
Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание.
Обещаваш да направиш нещо.
Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш.
към втори вариант >>
По нервите минава всичката енергия.
(втори вариант)
Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре.
По нервите минава всичката енергия.
Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме?
към втори вариант >>
Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
(втори вариант)
Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо.
Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят.
към втори вариант >>
Тогава как става научно пестенето на енергията?
(втори вариант)
Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия.
Тогава как става научно пестенето на енергията?
Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си.
към втори вариант >>
Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти.
(втори вариант)
Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе.
Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти.
Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен.
към втори вариант >>
Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли.
(втори вариант)
Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията?
Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли.
Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл.
към втори вариант >>
Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти.
(втори вариант)
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти.
Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти.
Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален.
към втори вариант >>
Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания.
(втори вариант)
Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли.
Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания.
И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието.
към втори вариант >>
Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш.
(втори вариант)
Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти.
Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш.
Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро.
към втори вариант >>
И никога не туряй във волята си две противоречиви действия.
(втори вариант)
Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания.
И никога не туряй във волята си две противоречиви действия.
Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано.
към втори вариант >>
Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш.
(втори вариант)
Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш.
Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш.
Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява.
към втори вариант >>
Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме?
(втори вариант)
По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия.
Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме?
“ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано. Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
към втори вариант >>
Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят.
(втори вариант)
Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш.
Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят.
Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява. И казва: защо аз да не бъда такъв?
към втори вариант >>
“ Вие носите своята съдба в себе си.
(втори вариант)
Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме?
“ Вие носите своята съдба в себе си.
Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано. Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
към втори вариант >>
Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен.
(втори вариант)
Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят.
Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен.
Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява. И казва: защо аз да не бъда такъв?
към втори вариант >>
Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл.
(втори вариант)
Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си.
Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл.
Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано. Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
към втори вариант >>
Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален.
(втори вариант)
Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен.
Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален.
Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява. И казва: защо аз да не бъда такъв?
към втори вариант >>
Някой чел Библията и знае Евангелието.
(втори вариант)
Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме? “ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл.
Някой чел Библията и знае Евангелието.
Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано. Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
към втори вариант >>
2.
Най-лесното
,
МОК
, София, 27.9.1940г.,
Той не е доволен.
Да ви задам някой въпрос – [за] да възприемете нещо в света, без да изявите нищо, така, с най-малкото усилие, коя е най-лесната работа, която може да направите? („Дишането.“) Много тежка работа е дишането. Дишането – трябва да каниш въздуха, трябва да работиш. Не е достатъчно въздухът да влезе. Като дойде до човека, трябва да го опънеш.
Той не е доволен.
Казваш: „Влез де.“
към беседата >>
Казваш: „Влез де.“
(„Дишането.“) Много тежка работа е дишането. Дишането – трябва да каниш въздуха, трябва да работиш. Не е достатъчно въздухът да влезе. Като дойде до човека, трябва да го опънеш. Той не е доволен.
Казваш: „Влез де.“
към беседата >>
Коя е най-леката работа?
Коя е най-леката работа?
Гледането не е лесна работа. Трябва да мърдаш очите, тежка работа е. Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза.
към беседата >>
Гледането не е лесна работа.
Коя е най-леката работа?
Гледането не е лесна работа.
Трябва да мърдаш очите, тежка работа е. Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш.
към беседата >>
Трябва да мърдаш очите, тежка работа е.
Коя е най-леката работа? Гледането не е лесна работа.
Трябва да мърдаш очите, тежка работа е.
Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава.
към беседата >>
Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва.
Коя е най-леката работа? Гледането не е лесна работа. Трябва да мърдаш очите, тежка работа е.
Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва.
Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави?
към беседата >>
Въздухът от само себе си го прави.
Коя е най-леката работа? Гледането не е лесна работа. Трябва да мърдаш очите, тежка работа е. Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва.
Въздухът от само себе си го прави.
Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави?
към беседата >>
Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза.
Коя е най-леката работа? Гледането не е лесна работа. Трябва да мърдаш очите, тежка работа е. Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави.
Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза.
Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна.
към беседата >>
Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш.
Гледането не е лесна работа. Трябва да мърдаш очите, тежка работа е. Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза.
Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш.
Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине.
към беседата >>
Въздухът минава, поглежда те и си заминава.
Трябва да мърдаш очите, тежка работа е. Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш.
Въздухът минава, поглежда те и си заминава.
След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя.
към беседата >>
След като те погледне въздухът, какво ще ти остави?
Аз считам, въздуха да оставиш само да те поглежда, малко да те докосва. Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава.
След като те погледне въздухът, какво ще ти остави?
Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя. Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят.
към беседата >>
Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави?
Въздухът от само себе си го прави. Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави?
Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави?
Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя. Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят. Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас?
към беседата >>
Представете си, че неговата четка е всякога празна.
Или да се оставиш светлината да влиза в очите, да влиза в очите, да влиза и да излиза. Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави?
Представете си, че неговата четка е всякога празна.
Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя. Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят. Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас? („Приятно разположение.“)
към беседата >>
Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине.
Ти седиш, тя влиза и излиза, ти почти никакво усилие не правиш. Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна.
Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине.
Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя. Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят. Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас? („Приятно разположение.“)
към беседата >>
Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя.
Въздухът минава, поглежда те и си заминава. След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине.
Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя.
Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят. Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас? („Приятно разположение.“)
към беседата >>
Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят.
След като те погледне въздухът, какво ще ти остави? Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя.
Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят.
Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас? („Приятно разположение.“)
към беседата >>
Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас?
Ако мине четката на един художник върху гърба, какво ще остави? Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя. Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят.
Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас?
(„Приятно разположение.“)
към беседата >>
(„Приятно разположение.“)
Представете си, че неговата четка е всякога празна. Няма да натисне, но отгоре деликатно ще мине. Представете си, че художникът е малко от огнените температури, обича червената боя. Ще ви остави някаква малка червенина или малко песимистично настроение – обича синия цвят. Питам: какво ще ви остави въздухът, като мине покрай вас?
(„Приятно разположение.“)
към беседата >>
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е?
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е?
Коя е най-лесната работа? Всеки да каже от своето становище, не общочовешко. Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин.
към беседата >>
Коя е най-лесната работа?
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е?
Коя е най-лесната работа?
Всеки да каже от своето становище, не общочовешко. Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин.
към беседата >>
Всеки да каже от своето становище, не общочовешко.
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е? Коя е най-лесната работа?
Всеки да каже от своето становище, не общочовешко.
Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира.
към беседата >>
Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия?
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е? Коя е най-лесната работа? Всеки да каже от своето становище, не общочовешко.
Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия?
Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български.
към беседата >>
Трябва човек да се намери в трудно положение.
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е? Коя е най-лесната работа? Всеки да каже от своето становище, не общочовешко. Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия?
Трябва човек да се намери в трудно положение.
В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш?
към беседата >>
В Севастополската война разправят за един французин.
Сега я ми кажете най-лесната работа коя е? Коя е най-лесната работа? Всеки да каже от своето становище, не общочовешко. Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение.
В Севастополската война разправят за един французин.
Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш?
към беседата >>
Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин.
Коя е най-лесната работа? Всеки да каже от своето становище, не общочовешко. Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин.
Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин.
Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български.
към беседата >>
Говори му, говори му, българинът нищо не разбира.
Всеки да каже от своето становище, не общочовешко. Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин.
Говори му, говори му, българинът нищо не разбира.
Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде.
към беседата >>
Казва: „Синко, кажи ми на български.
Коя е най-лесната работа, при която ще иждивите най-малко енергия? Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира.
Казва: „Синко, кажи ми на български.
Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се.
към беседата >>
Майка ти не те ли учила да говориш?
Трябва човек да се намери в трудно положение. В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български.
Майка ти не те ли учила да говориш?
Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои.
към беседата >>
Какво ми говориш?
В Севастополската война разправят за един французин. Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш?
Какво ми говориш?
“ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи.
към беседата >>
“ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български.
Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар българин. Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш?
“ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български.
„Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен.
към беседата >>
„Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде.
Говори му, говори му, българинът нищо не разбира. Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български.
„Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде.
По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си.
към беседата >>
По едно време гледа го, върти се.
Казва: „Синко, кажи ми на български. Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде.
По едно време гледа го, върти се.
Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба.
към беседата >>
Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои.
Майка ти не те ли учила да говориш? Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се.
Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои.
Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба. „Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше?
към беседата >>
Казва: „Тъй кажи.
Какво ми говориш? “ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои.
Казва: „Тъй кажи.
Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба. „Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше? Учен човек беше, но разправя на френски.
към беседата >>
Пак си бил умен.
“ Българинът счита, че трябва да му каже нещо на български. „Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи.
Пак си бил умен.
Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба. „Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше? Учен човек беше, но разправя на френски. Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
към беседата >>
Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си.
„Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“ Французинът му разправя, иска мляко да му даде. По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен.
Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си.
Горкото.“ Потупал го по гърба. „Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше? Учен човек беше, но разправя на френски. Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
към беседата >>
Горкото.“ Потупал го по гърба.
По едно време гледа го, върти се. Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си.
Горкото.“ Потупал го по гърба.
„Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше? Учен човек беше, но разправя на френски. Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
към беседата >>
„Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше?
Направил една дълбочинка на земята, турил си пръста и с другата ръка показва, като че дои. Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба.
„Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше?
Учен човек беше, но разправя на френски. Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
към беседата >>
Учен човек беше, но разправя на френски.
Казва: „Тъй кажи. Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба. „Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше?
Учен човек беше, но разправя на френски.
Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
към беседата >>
Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
Пак си бил умен. Синко, виждам те, че не знаеш да говориш, ням човек си. Горкото.“ Потупал го по гърба. „Ти искаш мляко.“ Питам: този французин невежа ли беше? Учен човек беше, но разправя на френски.
Българинът счита, че всичките трябва да говорят на български.
към беседата >>
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя?
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя?
Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко. Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат? Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш. В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере. Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
към беседата >>
Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко.
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя?
Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко.
Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат? Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш. В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере. Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
към беседата >>
Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат?
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя? Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко.
Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат?
Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш. В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере. Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
към беседата >>
Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш.
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя? Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко. Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат?
Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш.
В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере. Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
към беседата >>
В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере.
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя? Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко. Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат? Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш.
В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере.
Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
към беседата >>
Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
Ти отиваш в природата като този французин, как ще те разбере тя? Ти казваш: „Тежко ми е.“ Но то е по български тежко. Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко, французите какво ще ти кажат? Ако французинът дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш. В природата ако идеш и кажеш, че ти е тежко, и тя няма да те разбере.
Ако пъшкаш, тя счита този, който пъшка, за много работлив човек, за много гениален.
към беседата >>
Я сега изберете си един най-лесен занаят, с който може да прекарате.
Я сега изберете си един най-лесен занаят, с който може да прекарате.
Кой е най-лесният занаят в природата? Представете си, че щастието ви зависи от това, което ще изберете. Кой е най-лесният занаят? Ако изберете най-лесния занаят, вие ще намерите вашето щастие, пък ако намерите най-трудния занаят, ще намерите вашето нещастие.
към беседата >>
Кой е най-лесният занаят в природата?
Я сега изберете си един най-лесен занаят, с който може да прекарате.
Кой е най-лесният занаят в природата?
Представете си, че щастието ви зависи от това, което ще изберете. Кой е най-лесният занаят? Ако изберете най-лесния занаят, вие ще намерите вашето щастие, пък ако намерите най-трудния занаят, ще намерите вашето нещастие.
към беседата >>
Представете си, че щастието ви зависи от това, което ще изберете.
Я сега изберете си един най-лесен занаят, с който може да прекарате. Кой е най-лесният занаят в природата?
Представете си, че щастието ви зависи от това, което ще изберете.
Кой е най-лесният занаят? Ако изберете най-лесния занаят, вие ще намерите вашето щастие, пък ако намерите най-трудния занаят, ще намерите вашето нещастие.
към беседата >>
Кой е най-лесният занаят?
Я сега изберете си един най-лесен занаят, с който може да прекарате. Кой е най-лесният занаят в природата? Представете си, че щастието ви зависи от това, което ще изберете.
Кой е най-лесният занаят?
Ако изберете най-лесния занаят, вие ще намерите вашето щастие, пък ако намерите най-трудния занаят, ще намерите вашето нещастие.
към беседата >>
Ако изберете най-лесния занаят, вие ще намерите вашето щастие, пък ако намерите най-трудния занаят, ще намерите вашето нещастие.
Я сега изберете си един най-лесен занаят, с който може да прекарате. Кой е най-лесният занаят в природата? Представете си, че щастието ви зависи от това, което ще изберете. Кой е най-лесният занаят?
Ако изберете най-лесния занаят, вие ще намерите вашето щастие, пък ако намерите най-трудния занаят, ще намерите вашето нещастие.
към беседата >>
Коя е първата дума, с която всеки език започва?
Коя е първата дума, с която всеки език започва?
Казват, човек трябва да мисли. Коя е първата мисъл? И мисълта си има своята азбука. Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. На втория ден какво каза?
към беседата >>
Казват, човек трябва да мисли.
Коя е първата дума, с която всеки език започва?
Казват, човек трябва да мисли.
Коя е първата мисъл? И мисълта си има своята азбука. Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. На втория ден какво каза? Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
към беседата >>
Коя е първата мисъл?
Коя е първата дума, с която всеки език започва? Казват, човек трябва да мисли.
Коя е първата мисъл?
И мисълта си има своята азбука. Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. На втория ден какво каза? Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
към беседата >>
И мисълта си има своята азбука.
Коя е първата дума, с която всеки език започва? Казват, човек трябва да мисли. Коя е първата мисъл?
И мисълта си има своята азбука.
Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. На втория ден какво каза? Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
към беседата >>
Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.
Коя е първата дума, с която всеки език започва? Казват, човек трябва да мисли. Коя е първата мисъл? И мисълта си има своята азбука.
Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.
На втория ден какво каза? Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
към беседата >>
На втория ден какво каза?
Коя е първата дума, с която всеки език започва? Казват, човек трябва да мисли. Коя е първата мисъл? И мисълта си има своята азбука. Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.
На втория ден какво каза?
Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
към беседата >>
Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
Казват, човек трябва да мисли. Коя е първата мисъл? И мисълта си има своята азбука. Казваш: „Бог създаде света.“ Но когато създаде първия ден, казва: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. На втория ден какво каза?
Във всеки ден Бог казваше разни думи и светът ставаше.
към беседата >>
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив.
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив.
Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив? Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух. Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние? На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма? При една обикновена чешма пълнили ли сте вие?
към беседата >>
Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив?
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив.
Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив?
Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух. Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние? На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма? При една обикновена чешма пълнили ли сте вие? Може да направите опит.
към беседата >>
Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух.
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив. Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив?
Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух.
Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние? На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма? При една обикновена чешма пълнили ли сте вие? Може да направите опит. Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
към беседата >>
Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние?
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив. Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив? Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух.
Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние?
На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма? При една обикновена чешма пълнили ли сте вие? Може да направите опит. Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
към беседата >>
На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма?
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив. Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив? Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух. Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние?
На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма?
При една обикновена чешма пълнили ли сте вие? Може да направите опит. Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
към беседата >>
При една обикновена чешма пълнили ли сте вие?
Да допуснем, че ти искаш да бъдеш щастлив. Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив? Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух. Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние? На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма?
При една обикновена чешма пълнили ли сте вие?
Може да направите опит. Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
към беседата >>
Може да направите опит.
Като кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, мислиш ли след колко време ти ще бъдеш щастлив? Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух. Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние? На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма? При една обикновена чешма пълнили ли сте вие?
Може да направите опит.
Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
към беседата >>
Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
Представете си един човек, който боледува от нямане на въздух. Колко време му трябва, за да възстанови неговото съзнание, след като диша, за да има едно нормално състояние? На всеки един от вас колко време ще му вземе, за да напълни една стомна от пет килограма? При една обикновена чешма пълнили ли сте вие? Може да направите опит.
Ще извадите часовника, ще видиш за колко минути ще се напълни стомната.
към беседата >>
Казвам, кой е най-лесният въпрос?
Казвам, кой е най-лесният въпрос?
Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии. Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси. Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос.
към беседата >>
Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии.
Казвам, кой е най-лесният въпрос?
Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии.
Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси. Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив.
към беседата >>
Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси.
Казвам, кой е най-лесният въпрос? Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии.
Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси.
Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос.
към беседата >>
Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши.
Казвам, кой е най-лесният въпрос? Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии. Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси.
Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши.
Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив?
към беседата >>
Разрешаваш да бъдеш добър.
Казвам, кой е най-лесният въпрос? Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии. Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси. Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши.
Разрешаваш да бъдеш добър.
То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата.
към беседата >>
То е един много мъчен въпрос.
Казвам, кой е най-лесният въпрос? Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии. Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси. Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър.
То е един много мъчен въпрос.
Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив.
към беседата >>
Може ли да ми зададете най-лесната тема?
Може ли да ми зададете най-лесната тема?
Коя е най-лесната тема в света? Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете? За всеки едного от вас кое е най-лесното? От ваше гледище кой е най-лесният въпрос? Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете.
към беседата >>
Избирате да бъдете справедлив.
Щом изберете най-лесното в света, вие ще разрешите въпроса с всичките мъчнотии. Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси. Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос.
Избирате да бъдете справедлив.
То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им.
към беседата >>
Коя е най-лесната тема в света?
Може ли да ми зададете най-лесната тема?
Коя е най-лесната тема в света?
Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете? За всеки едного от вас кое е най-лесното? От ваше гледище кой е най-лесният въпрос? Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете. Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
към беседата >>
То е много мъчен въпрос.
Най-лесните неща разрешават всичките мъчни въпроси. Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив.
То е много мъчен въпрос.
Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите.
към беседата >>
Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете?
Може ли да ми зададете най-лесната тема? Коя е най-лесната тема в света?
Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете?
За всеки едного от вас кое е най-лесното? От ваше гледище кой е най-лесният въпрос? Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете. Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
към беседата >>
Как ще бъдете справедлив?
Най-мъчните въпроси разрешават туй, което никога не може да се разреши. Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос.
Как ще бъдете справедлив?
Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си?
към беседата >>
За всеки едного от вас кое е най-лесното?
Може ли да ми зададете най-лесната тема? Коя е най-лесната тема в света? Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете?
За всеки едного от вас кое е най-лесното?
От ваше гледище кой е най-лесният въпрос? Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете. Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
към беседата >>
Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата.
Разрешаваш да бъдеш добър. То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив?
Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата.
Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша.
към беседата >>
От ваше гледище кой е най-лесният въпрос?
Може ли да ми зададете най-лесната тема? Коя е най-лесната тема в света? Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете? За всеки едного от вас кое е най-лесното?
От ваше гледище кой е най-лесният въпрос?
Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете. Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
към беседата >>
Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив.
То е един много мъчен въпрос. Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата.
Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив.
Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша. Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа.
към беседата >>
Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете.
Може ли да ми зададете най-лесната тема? Коя е най-лесната тема в света? Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете? За всеки едного от вас кое е най-лесното? От ваше гледище кой е най-лесният въпрос?
Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете.
Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
към беседата >>
Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им.
Избирате да бъдете справедлив. То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив.
Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им.
Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша. Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа. Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш.
към беседата >>
Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
Коя е най-лесната тема в света? Ако ви кажат да пишете върху най-лесната тема, коя ще изберете? За всеки едного от вас кое е най-лесното? От ваше гледище кой е най-лесният въпрос? Ако е въпрос за най-мъчния въпрос, философия е потребна, но най-лесното трябва да го знаете.
Ако ви дадат в цялата природа всичките форми, които съществуват, коя форма бихте избрали?
към беседата >>
Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите.
То е много мъчен въпрос. Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им.
Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите.
Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша. Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа. Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш. Или работиш повече, или ходиш повече.
към беседата >>
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо.
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо.
Да кажем, вие имате понятие за комара. Какво е вашето понятие за комара? Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар.
към беседата >>
Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си?
Как ще бъдете справедлив? Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите.
Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си?
Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша. Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа. Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш. Или работиш повече, или ходиш повече.
към беседата >>
Да кажем, вие имате понятие за комара.
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо.
Да кажем, вие имате понятие за комара.
Какво е вашето понятие за комара? Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар.
към беседата >>
Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша.
Закарвате овцете в тревата – вие сте справедлив към овцете, но сте несправедлив към тревата. Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си?
Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша.
Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа. Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш. Или работиш повече, или ходиш повече.
към беседата >>
Какво е вашето понятие за комара?
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо. Да кажем, вие имате понятие за комара.
Какво е вашето понятие за комара?
Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило.
към беседата >>
Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа.
Докарвате вълците при овцете – към вълците сте справедлив, но към овцете сте несправедлив. Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша.
Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа.
Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш. Или работиш повече, или ходиш повече.
към беседата >>
Учено същество е комарът.
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо. Да кажем, вие имате понятие за комара. Какво е вашето понятие за комара?
Учено същество е комарът.
Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви.
към беседата >>
Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш.
Развъждате гъсеници – справедлив сте към гъсениците, но сте несправедлив към дърветата, ще изпоядат листата им. Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша. Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа.
Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш.
Или работиш повече, или ходиш повече.
към беседата >>
Вие имате една илюзия.
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо. Да кажем, вие имате понятие за комара. Какво е вашето понятие за комара? Учено същество е комарът.
Вие имате една илюзия.
Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал?
към беседата >>
Или работиш повече, или ходиш повече.
Или, ако искате да бъдете справедлив към вашите крака, искате да ходите. Или, ако сте справедлив към вашите ръце: мислите ли, че ако се отнесете добре с вашите ръце, ще имате правилна обхода и към краката си? Ако дойде до моралното отношение, ще видим, че някой път човек не се отнася добре с ушите си – слуша това, което не трябва да слуша. Някой път човек е несправедлив към очите си – гледа това, което не трябва да гледа. Или пък ухаеш това, което не трябва да ухаеш.
Или работиш повече, или ходиш повече.
към беседата >>
Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар.
Представете си, че всичките форми съществуват като едно благо. Да кажем, вие имате понятие за комара. Какво е вашето понятие за комара? Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия.
Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар.
Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът.
към беседата >>
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари.
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари.
Няма по-лесна работа според вас. Вие искате всички да бъдете господари. По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари.
към беседата >>
Той не е комар, но цял лекар.
Да кажем, вие имате понятие за комара. Какво е вашето понятие за комара? Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар.
Той не е комар, но цял лекар.
Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът. Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува.
към беседата >>
Няма по-лесна работа според вас.
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари.
Няма по-лесна работа според вас.
Вие искате всички да бъдете господари. По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга.
към беседата >>
Вие имате понятие за комара, че е шило.
Какво е вашето понятие за комара? Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар.
Вие имате понятие за комара, че е шило.
Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът. Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува. Неговият хобот, това ли е лекарят?
към беседата >>
Вие искате всички да бъдете господари.
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари. Няма по-лесна работа според вас.
Вие искате всички да бъдете господари.
По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа.
към беседата >>
Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви.
Учено същество е комарът. Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило.
Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви.
Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът. Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува. Неговият хобот, това ли е лекарят? Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
към беседата >>
По-лесна работа няма.
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари. Няма по-лесна работа според вас. Вие искате всички да бъдете господари.
По-лесна работа няма.
Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства?
към беседата >>
Този комар защо Господ го е създал?
Вие имате една илюзия. Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви.
Този комар защо Господ го е създал?
Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът. Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува. Неговият хобот, това ли е лекарят? Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
към беседата >>
Само като мръднеш, и всичко да стане.
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари. Няма по-лесна работа според вас. Вие искате всички да бъдете господари. По-лесна работа няма.
Само като мръднеш, и всичко да стане.
Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават.
към беседата >>
Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът.
Когато дойде един съвременен лекар със своята спринцовка, че забие иглата в тялото, вие този съвременен лекар ще го видите като комар. Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал?
Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът.
Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува. Неговият хобот, това ли е лекарят? Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
към беседата >>
Най-лесната работа е да бъдете господари.
Според вас най-лесната работа е да бъдете господари. Няма по-лесна работа според вас. Вие искате всички да бъдете господари. По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане.
Най-лесната работа е да бъдете господари.
Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става.
към беседата >>
Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува.
Той не е комар, но цял лекар. Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът.
Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува.
Неговият хобот, това ли е лекарят? Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
към беседата >>
Никой от вас не иска да бъде слуга.
Няма по-лесна работа според вас. Вие искате всички да бъдете господари. По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари.
Никой от вас не иска да бъде слуга.
Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става.
към беседата >>
Неговият хобот, това ли е лекарят?
Вие имате понятие за комара, че е шило. Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът. Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува.
Неговият хобот, това ли е лекарят?
Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
към беседата >>
Да си слуга е мъчна работа.
Вие искате всички да бъдете господари. По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга.
Да си слуга е мъчна работа.
Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш.
към беседата >>
Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
Лекар е комарът, който натиска хобота си в тялото ви. Този комар защо Господ го е създал? Вие тогава нямате ясна представа какво нещо е комарът. Комарът е една служба на природата – лекар, иска да ви лекува. Неговият хобот, това ли е лекарят?
Това е неговият инструмент, неговата спринцовка.
към беседата >>
Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства?
По-лесна работа няма. Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа.
Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства?
Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш. Каквото кажеш, става.
към беседата >>
Сега кой е най-лесният въпрос за вас?
Сега кой е най-лесният въпрос за вас?
Вие искате да бъдете богати. Мислите ли, че това е най-лесното? Искате да бъдете богати на какво основание? Или искате да бъдете учени. Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
към беседата >>
Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават.
Само като мръднеш, и всичко да стане. Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства?
Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават.
„Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш. Каквото кажеш, става. Най-лесната работа е да бъдеш господар.
към беседата >>
Вие искате да бъдете богати.
Сега кой е най-лесният въпрос за вас?
Вие искате да бъдете богати.
Мислите ли, че това е най-лесното? Искате да бъдете богати на какво основание? Или искате да бъдете учени. Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
към беседата >>
„Да стане светът“ – и светът става.
Най-лесната работа е да бъдете господари. Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават.
„Да стане светът“ – и светът става.
„Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш. Каквото кажеш, става. Най-лесната работа е да бъдеш господар. Но сега какви са придобивките от господарите в света?
към беседата >>
Мислите ли, че това е най-лесното?
Сега кой е най-лесният въпрос за вас? Вие искате да бъдете богати.
Мислите ли, че това е най-лесното?
Искате да бъдете богати на какво основание? Или искате да бъдете учени. Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
към беседата >>
„Да бъде светлина“ – и светлина става.
Никой от вас не иска да бъде слуга. Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става.
„Да бъде светлина“ – и светлина става.
„Да бъда богат“ – и богат ставаш. Каквото кажеш, става. Най-лесната работа е да бъдеш господар. Но сега какви са придобивките от господарите в света?
към беседата >>
Искате да бъдете богати на какво основание?
Сега кой е най-лесният въпрос за вас? Вие искате да бъдете богати. Мислите ли, че това е най-лесното?
Искате да бъдете богати на какво основание?
Или искате да бъдете учени. Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
към беседата >>
„Да бъда богат“ – и богат ставаш.
Да си слуга е мъчна работа. Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става.
„Да бъда богат“ – и богат ставаш.
Каквото кажеш, става. Най-лесната работа е да бъдеш господар. Но сега какви са придобивките от господарите в света?
към беседата >>
Или искате да бъдете учени.
Сега кой е най-лесният въпрос за вас? Вие искате да бъдете богати. Мислите ли, че това е най-лесното? Искате да бъдете богати на какво основание?
Или искате да бъдете учени.
Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
към беседата >>
Каквото кажеш, става.
Като си господар, само натиснеш звънеца, какво ще ти коства? Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш.
Каквото кажеш, става.
Най-лесната работа е да бъдеш господар. Но сега какви са придобивките от господарите в света?
към беседата >>
Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
Сега кой е най-лесният въпрос за вас? Вие искате да бъдете богати. Мислите ли, че това е най-лесното? Искате да бъдете богати на какво основание? Или искате да бъдете учени.
Мислите ли, че той е най-лесният въпрос?
към беседата >>
Най-лесната работа е да бъдеш господар.
Казваш: „Да се направят нещата“ – и нещата стават. „Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш. Каквото кажеш, става.
Най-лесната работа е да бъдеш господар.
Но сега какви са придобивките от господарите в света?
към беседата >>
Кое е най-лесното?
Кое е най-лесното?
Ако бих ви попитал за най-мъчния въпрос, разбирам да ви е трудно, но аз ви питам кой е най-лесният въпрос, най-лесното, което всеки може да го направи, туй, което не представя никаква мъчнотия.
към беседата >>
Но сега какви са придобивките от господарите в света?
„Да стане светът“ – и светът става. „Да бъде светлина“ – и светлина става. „Да бъда богат“ – и богат ставаш. Каквото кажеш, става. Най-лесната работа е да бъдеш господар.
Но сега какви са придобивките от господарите в света?
към беседата >>
Ако бих ви попитал за най-мъчния въпрос, разбирам да ви е трудно, но аз ви питам кой е най-лесният въпрос, най-лесното, което всеки може да го направи, туй, което не представя никаква мъчнотия.
Кое е най-лесното?
Ако бих ви попитал за най-мъчния въпрос, разбирам да ви е трудно, но аз ви питам кой е най-лесният въпрос, най-лесното, което всеки може да го направи, туй, което не представя никаква мъчнотия.
към беседата >>
Един стар българин изучавал окултната наука.
Един стар българин изучавал окултната наука.
Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става. Имал един чувал с жито. Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна.
към беседата >>
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет.
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет.
Кое число бихте избрали? Ако сте ученик, учителят ви тури бележка. Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента.
към беседата >>
Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става.
Един стар българин изучавал окултната наука.
Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става.
Имал един чувал с жито. Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива.
към беседата >>
Кое число бихте избрали?
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет.
Кое число бихте избрали?
Ако сте ученик, учителят ви тури бележка. Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика.
към беседата >>
Имал един чувал с жито.
Един стар българин изучавал окултната наука. Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става.
Имал един чувал с жито.
Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай.
към беседата >>
Ако сте ученик, учителят ви тури бележка.
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет. Кое число бихте избрали?
Ако сте ученик, учителят ви тури бележка.
Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие?
към беседата >>
Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат.
Един стар българин изучавал окултната наука. Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става. Имал един чувал с жито.
Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат.
Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът.
към беседата >>
Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците.
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет. Кое число бихте избрали? Ако сте ученик, учителят ви тури бележка.
Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците.
Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание.
към беседата >>
Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива.
Един стар българин изучавал окултната наука. Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става. Имал един чувал с жито. Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат.
Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива.
Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат.
към беседата >>
Ако му тури единица, показва степента.
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет. Кое число бихте избрали? Ако сте ученик, учителят ви тури бележка. Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците.
Ако му тури единица, показва степента.
Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата?
към беседата >>
Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна.
Един стар българин изучавал окултната наука. Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става. Имал един чувал с жито. Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива.
Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна.
Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб.
към беседата >>
Ако му тури две, показва степента.
Представете си сега, че имате: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет. Кое число бихте избрали? Ако сте ученик, учителят ви тури бележка. Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента.
Ако му тури две, показва степента.
Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат.
към беседата >>
Взел дървото и започнал да ги избива.
Казва, че вече намерил ключа – каквото каже, става. Имал един чувал с жито. Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна.
Взел дървото и започнал да ги избива.
Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай.
към беседата >>
Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика.
Кое число бихте избрали? Ако сте ученик, учителят ви тури бележка. Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента.
Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика.
Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните.
към беседата >>
Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай.
Имал един чувал с жито. Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива.
Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай.
Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам.
към беседата >>
Тъй щото, коя степен ще изберете вие?
Ако сте ученик, учителят ви тури бележка. Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика.
Тъй щото, коя степен ще изберете вие?
Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните. А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне.
към беседата >>
Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът.
Изправя се и казва: „Заповядвам на всичките житени зрънца да станат деца.“ Веднага всички се превърнали на деца и като се награкали всички да му искат да ядат. Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай.
Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът.
Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам. Ти си от умните деца.
към беседата >>
Представете си, че на всяка степен съответства едно знание.
Ако е шестобалната система, тогава от едно до шест показва способността на учениците. Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие?
Представете си, че на всяка степен съответства едно знание.
В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните. А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне. Остават седем, осем, девет.
към беседата >>
Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат.
Той няма храна за всичките, а всичките деца викат, викат: „Татко, хляб.“ Взел той едно дърво и започнал да ги избива. Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът.
Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат.
А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам. Ти си от умните деца. А пък другите деца искат.
към беседата >>
В дадения случай защо не се предпочита единицата?
Ако му тури единица, показва степента. Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание.
В дадения случай защо не се предпочита единицата?
И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните. А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне. Остават седем, осем, девет. Къде да ги турим?
към беседата >>
А те всички награкали и искали да им даде хляб.
Като казал да станат зърната на деца, те станали, но после не знаел как да ги превърне на зърна. Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат.
А те всички награкали и искали да им даде хляб.
Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам. Ти си от умните деца. А пък другите деца искат. Да нямаш такъв характер.“
към беседата >>
И двойката не искат.
Ако му тури две, показва степента. Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата?
И двойката не искат.
Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните. А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне. Остават седем, осем, девет. Къде да ги турим?
към беседата >>
Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай.
Взел дървото и започнал да ги избива. Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб.
Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай.
Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам. Ти си от умните деца. А пък другите деца искат. Да нямаш такъв характер.“
към беседата >>
Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните.
Три, четири, пет, шест – всички показват степента на ученика. Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат.
Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните.
А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне. Остават седем, осем, девет. Къде да ги турим?
към беседата >>
Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам.
Приказката казва, че останало едно дете, което се скрило зад вратата и казало: „Татко, мене не убивай. Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай.
Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам.
Ти си от умните деца. А пък другите деца искат. Да нямаш такъв характер.“
към беседата >>
А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне.
Тъй щото, коя степен ще изберете вие? Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните.
А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне.
Остават седем, осем, девет. Къде да ги турим?
към беседата >>
Ти си от умните деца.
Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал българинът. Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам.
Ти си от умните деца.
А пък другите деца искат. Да нямаш такъв характер.“
към беседата >>
Остават седем, осем, девет.
Представете си, че на всяка степен съответства едно знание. В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните. А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне.
Остават седем, осем, девет.
Къде да ги турим?
към беседата >>
А пък другите деца искат.
Той, като казал всички да се превърнат на деца, мислел, че всички ще го слушат. А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам. Ти си от умните деца.
А пък другите деца искат.
Да нямаш такъв характер.“
към беседата >>
Къде да ги турим?
В дадения случай защо не се предпочита единицата? И двойката не искат. Ако турят на ученика едно или две, той ще си прехапе устните. А пък при три ще си свие веждите, при четири малко веждите ще се поразтегнат, при пет малко ще се поусмихне, при шест ще се усмихне. Остават седем, осем, девет.
Къде да ги турим?
към беседата >>
Да нямаш такъв характер.“
А те всички награкали и искали да им даде хляб. Казва: „Който иска – дърво.“ Останалото дете казало: „Мене, татко, не убивай. Каквото искаш, ще го направя.“ Казва: „Така те искам. Ти си от умните деца. А пък другите деца искат.
Да нямаш такъв характер.“
към беседата >>
Питам, вашите професори, които ви преподават, минали ли са всички с шест?
Питам, вашите професори, които ви преподават, минали ли са всички с шест?
Сега на вашите разсъдителни способности колко биха ви турили? Или на вашия говор колко биха ви турили? Или на вашите чувства колко биха ви турили? Предметно учение е. Чувствата за мене са: да паля огъня някъде.
към беседата >>
Каква е философията тук?
Каква е философията тук?
Защо българинът ги избил? Уплашил се човекът, че ще го изпоядат. Той трябва да се зароби заради тях. Този анекдот е създаден, може да има причини, които са скрити. Има въпроси, които ние не може да разрешим.
към беседата >>
Сега на вашите разсъдителни способности колко биха ви турили?
Питам, вашите професори, които ви преподават, минали ли са всички с шест?
Сега на вашите разсъдителни способности колко биха ви турили?
Или на вашия говор колко биха ви турили? Или на вашите чувства колко биха ви турили? Предметно учение е. Чувствата за мене са: да паля огъня някъде. Колко ще ми турят?
към беседата >>
Защо българинът ги избил?
Каква е философията тук?
Защо българинът ги избил?
Уплашил се човекът, че ще го изпоядат. Той трябва да се зароби заради тях. Този анекдот е създаден, може да има причини, които са скрити. Има въпроси, които ние не може да разрешим.
към беседата >>
Или на вашия говор колко биха ви турили?
Питам, вашите професори, които ви преподават, минали ли са всички с шест? Сега на вашите разсъдителни способности колко биха ви турили?
Или на вашия говор колко биха ви турили?
Или на вашите чувства колко биха ви турили? Предметно учение е. Чувствата за мене са: да паля огъня някъде. Колко ще ми турят? Ако може да запалиш огън, че всичко да може да ври на него и да не изгаря, [колко ще ти турят]?
към беседата >>
НАГОРЕ