НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
933
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
933
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше?
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше?
Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската.
към втори вариант >>
Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!
(втори вариант)
Нерде шам, нерде Багдат. Че един човек може да се моли по три пъти на ден, то ни най-малко не значи, че е умен. Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя.
Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!
“ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
към втори вариант >>
Щом е с тебе, няма какво да стане.
(втори вариант)
Та сега и у вас, вашата каруца бяга. Видиш ли това, хвани гема на своята каруца и царската дъщеря ще се спре. Коя е царската дъщеря? Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш.
Щом е с тебе, няма какво да стане.
Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп.
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше?
Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп.
А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща.
към втори вариант >>
“ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума.
(втори вариант)
Че един човек може да се моли по три пъти на ден, то ни най-малко не значи, че е умен. Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!
“ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума.
После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
към втори вариант >>
Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат.
(втори вариант)
Видиш ли това, хвани гема на своята каруца и царската дъщеря ще се спре. Коя е царската дъщеря? Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане.
Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат.
И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш.
към втори вариант >>
А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани.
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп.
А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани.
Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести.
към втори вариант >>
После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат.
(втори вариант)
Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам! “ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума.
После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат.
Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
към втори вариант >>
И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина.
(втори вариант)
Коя е царската дъщеря? Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат.
И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина.
Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие.
към втори вариант >>
Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория.
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани.
Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория.
Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества.
към втори вариант >>
Такова едно вярване мяза на лед.
(втори вариант)
Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам! “ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат.
Такова едно вярване мяза на лед.
И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
към втори вариант >>
Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат.
(втори вариант)
Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина.
Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат.
Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият?
към втори вариант >>
Благодаря за такова пиршество, за такива почести.
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория.
Благодаря за такова пиршество, за такива почести.
Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли.
към втори вариант >>
И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш.
(втори вариант)
Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам! “ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед.
И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш.
Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
към втори вариант >>
Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина.
(втори вариант)
Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат.
Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина.
Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек.
към втори вариант >>
Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската.
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести.
Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската.
Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли.
към втори вариант >>
Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
(втори вариант)
Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам! “ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш.
Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?
към втори вариант >>
Някой ти казва, че ще те убият.
(втори вариант)
Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина.
Някой ти казва, че ще те убият.
Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват?
към втори вариант >>
Аз се отказвам и от двете неща.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската.
Аз се отказвам и от двете неща.
Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това.
към втори вариант >>
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост.
(втори вариант)
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост.
В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне.
към втори вариант >>
Ти хукваш да бягаш.
(втори вариант)
Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият.
Ти хукваш да бягаш.
Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си.
към втори вариант >>
Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести.
(втори вариант)
А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща.
Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести.
Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате.
към втори вариант >>
В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов.
(втори вариант)
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост.
В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов.
И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие.
към втори вариант >>
Няма кой да те убие.
(втори вариант)
И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш.
Няма кой да те убие.
Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си.
към втори вариант >>
Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества.
(втори вариант)
Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести.
Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества.
Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.
към втори вариант >>
И тъй, в туй няма никаква смисъл .
(втори вариант)
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов.
И тъй, в туй няма никаква смисъл .
То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите.
към втори вариант >>
Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият?
(втори вариант)
Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие.
Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият?
Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави.
към втори вариант >>
Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли.
(втори вариант)
Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества.
Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли.
Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.
към втори вариант >>
То е най-нисшето.
(втори вариант)
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл .
То е най-нисшето.
Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш.
към втори вариант >>
Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек.
(втори вариант)
Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият?
Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек.
Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно.
към втори вариант >>
Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли.
(втори вариант)
Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли.
Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли.
И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.
към втори вариант >>
Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и?
(втори вариант)
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето.
Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и?
То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък.
към втори вариант >>
Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват?
(втори вариант)
Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек.
Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват?
Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя.
към втори вариант >>
И на вас искам това.
(втори вариант)
Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли.
И на вас искам това.
Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.
към втори вариант >>
То е една работа, от която нищо няма да излезне.
(втори вариант)
Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и?
То е една работа, от която нищо няма да излезне.
Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат?
към втори вариант >>
Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си.
(втори вариант)
Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват?
Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си.
Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал.
към втори вариант >>
Аз не го искам, но вие сами ще го искате.
(втори вариант)
Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това.
Аз не го искам, но вие сами ще го искате.
То е ваша работа.
към втори вариант >>
Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие.
(втори вариант)
В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне.
Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие.
Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство.
към втори вариант >>
Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си.
(втори вариант)
Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си.
Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си.
Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока.
към втори вариант >>
То е ваша работа.
(втори вариант)
Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате.
То е ваша работа.
към втори вариант >>
Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите.
(втори вариант)
И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие.
Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите.
Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му.
към втори вариант >>
Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави.
(втори вариант)
Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си.
Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави.
Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му.
към втори вариант >>
Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш.
(втори вариант)
То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите.
Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш.
Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо?
към втори вариант >>
Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно.
(втори вариант)
Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави.
Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно.
Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия.
към втори вариант >>
Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък.
(втори вариант)
Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш.
Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък.
Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му.
към втори вариант >>
Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя.
(втори вариант)
Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно.
Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя.
Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат.
към втори вариант >>
Казваш: „Богатият защо е богат?
(втори вариант)
То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък.
Казваш: „Богатият защо е богат?
“ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
към втори вариант >>
Лъв е срещнал.
(втори вариант)
Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя.
Лъв е срещнал.
Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард.
към втори вариант >>
“ То не е по ум, а по чувство.
(втори вариант)
Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат?
“ То не е по ум, а по чувство.
Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
към втори вариант >>
Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока.
(втори вариант)
Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал.
Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока.
След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
към втори вариант >>
Ти имаш нужда да вземеш парите му.
(втори вариант)
Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство.
Ти имаш нужда да вземеш парите му.
Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
към втори вариант >>
След това вече, той ще вика подире му.
(втори вариант)
Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока.
След това вече, той ще вика подире му.
Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
към втори вариант >>
Обичаш здравия човек. Защо?
(втори вариант)
Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му.
Обичаш здравия човек. Защо?
– За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
към втори вариант >>
Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия.
(втори вариант)
Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му.
Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия.
Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
към втори вариант >>
– За силата му.
(втори вариант)
Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо?
– За силата му.
Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
към втори вариант >>
Хукай, викай подир тях, те ще избягат.
(втори вариант)
Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия.
Хукай, викай подир тях, те ще избягат.
Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
към втори вариант >>
Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
(втори вариант)
Казваш: „Богатият защо е богат? “ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му.
Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.
към втори вариант >>
Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард.
(втори вариант)
Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат.
Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард.
Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
към втори вариант >>
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително?
(втори вариант)
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително?
Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие.
към втори вариант >>
Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
(втори вариант)
Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард.
Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.
към втори вариант >>
Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки.
(втори вариант)
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително?
Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки.
Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот.
към втори вариант >>
А какво правиш ти в такъв случай?
(втори вариант)
А какво правиш ти в такъв случай?
– Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет.
към втори вариант >>
Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум.
(втори вариант)
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки.
Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум.
Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
към втори вариант >>
– Искаш да се самоубиеш.
(втори вариант)
А какво правиш ти в такъв случай?
– Искаш да се самоубиеш.
Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение.
към втори вариант >>
Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината.
(втори вариант)
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум.
Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината.
Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
към втори вариант >>
Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо?
(втори вариант)
А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш.
Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо?
Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш.
към втори вариант >>
Това са само условията.
(втори вариант)
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината.
Това са само условията.
Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
към втори вариант >>
Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе.
(втори вариант)
А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо?
Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе.
След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът.
към втори вариант >>
Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие.
(втори вариант)
Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията.
Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие.
И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
към втори вариант >>
След всичко това, искаш да се самоубиеш.
(втори вариант)
А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе.
След всичко това, искаш да се самоубиеш.
Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си?
към втори вариант >>
И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот.
(втори вариант)
Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие.
И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот.
А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
към втори вариант >>
Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет.
(втори вариант)
А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш.
Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет.
Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори.
към втори вариант >>
А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
(втори вариант)
Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот.
А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.
към втори вариант >>
Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение.
(втори вариант)
– Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет.
Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение.
Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят.
към втори вариант >>
Значи, въздухът по какво се отличава от водата?
(втори вариант)
Значи, въздухът по какво се отличава от водата?
Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка.
към втори вариант >>
Така няма защо да се самоубиеш.
(втори вариант)
Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение.
Така няма защо да се самоубиеш.
Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце.
към втори вариант >>
Водата е влажна, а въздухът е всякога сух.
(втори вариант)
Значи, въздухът по какво се отличава от водата?
Водата е влажна, а въздухът е всякога сух.
Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
към втори вариант >>
Така трябва да постъпи умът.
(втори вариант)
Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш.
Така трябва да постъпи умът.
Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си?
към втори вариант >>
Сега някои смесват.
(втори вариант)
Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух.
Сега някои смесват.
Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
към втори вариант >>
Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си?
(втори вариант)
След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът.
Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си?
На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля.
към втори вариант >>
Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули.
(втори вариант)
Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват.
Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули.
А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
към втори вариант >>
На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори.
(втори вариант)
Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си?
На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори.
Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му?
към втори вариант >>
А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува.
(втори вариант)
Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули.
А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува.
Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
към втори вариант >>
Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят.
(втори вариант)
Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори.
Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят.
По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
към втори вариант >>
Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка.
(втори вариант)
Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува.
Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка.
Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
към втори вариант >>
По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце.
(втори вариант)
Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят.
По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце.
Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
към втори вариант >>
Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
(втори вариант)
Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка.
Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.
към втори вариант >>
Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си?
(втори вариант)
Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце.
Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си?
Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
към втори вариант >>
Обаче, тия условия за какво служат?
(втори вариант)
Обаче, тия условия за какво служат?
Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства.
към втори вариант >>
Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля.
(втори вариант)
Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си?
Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля.
Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
към втори вариант >>
Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост.
(втори вариант)
Обаче, тия условия за какво служат?
Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост.
Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко.
към втори вариант >>
Как няма да се отвори сърдцето му?
(втори вариант)
На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля.
Как няма да се отвори сърдцето му?
Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
към втори вариант >>
Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство.
(втори вариант)
Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост.
Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство.
Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения.
към втори вариант >>
Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
(втори вариант)
Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му?
Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.
към втори вариант >>
Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя.
(втори вариант)
Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство.
Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя.
Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш.
към втори вариант >>
Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша?
(втори вариант)
Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша?
Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание. Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен. Но не да кажеш едно, а да вършиш друго. Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!
към втори вариант >>
Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко.
(втори вариант)
Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя.
Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко.
Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място.
към втори вариант >>
Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание.
(втори вариант)
Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша?
Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание.
Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен. Но не да кажеш едно, а да вършиш друго. Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!
към втори вариант >>
Тя е областта на моралните му чувства.
(втори вариант)
Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко.
Тя е областта на моралните му чувства.
Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат.
към втори вариант >>
Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен.
(втори вариант)
Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша? Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание.
Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен.
Но не да кажеш едно, а да вършиш друго. Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!
към втори вариант >>
Мъчно е да е свърже всичко.
(втори вариант)
Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства.
Мъчно е да е свърже всичко.
Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат.
към втори вариант >>
Но не да кажеш едно, а да вършиш друго.
(втори вариант)
Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша? Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание. Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен.
Но не да кажеш едно, а да вършиш друго.
Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!
към втори вариант >>
Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения.
(втори вариант)
Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко.
Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения.
Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят.
към втори вариант >>
Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!
(втори вариант)
Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша? Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание. Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен. Но не да кажеш едно, а да вършиш друго.
Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!
към втори вариант >>
Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш.
(втори вариант)
Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения.
Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш.
Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
към втори вариант >>
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път.
(втори вариант)
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път.
Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома.
към втори вариант >>
Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място.
(втори вариант)
Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш.
Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място.
Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
към втори вариант >>
Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма.
(втори вариант)
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път.
Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма.
Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш.
към втори вариант >>
Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат.
(втори вариант)
Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място.
Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат.
И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
към втори вариант >>
Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя.
(втори вариант)
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма.
Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя.
От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
към втори вариант >>
И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат.
(втори вариант)
Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат.
И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат.
Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
към втори вариант >>
От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък.
(втори вариант)
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя.
От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък.
Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
към втори вариант >>
Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят.
(втори вариант)
Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат.
Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят.
Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
към втори вариант >>
Красивата мома, това е света.
(втори вариант)
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък.
Красивата мома, това е света.
А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
към втори вариант >>
Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
(втори вариант)
Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят.
Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?
към втори вариант >>
А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома.
(втори вариант)
Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света.
А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома.
Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
към втори вариант >>
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо.
(втори вариант)
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо.
А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата? “ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже.
към втори вариант >>
Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш.
(втори вариант)
Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома.
Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш.
Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
към втори вариант >>
А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив.
(втори вариант)
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо.
А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив.
Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата? “ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“
към втори вариант >>
Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
(втори вариант)
Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш.
Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.
към втори вариант >>
Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко.
(втори вариант)
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив.
Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко.
Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата? “ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“
към втори вариант >>
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как?
(втори вариант)
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как?
Нима не се занимаваш с този въпрос? “ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава? “ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам.
към втори вариант >>
Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата?
(втори вариант)
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко.
Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата?
“ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“
към втори вариант >>
Нима не се занимаваш с този въпрос?
(втори вариант)
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как?
Нима не се занимаваш с този въпрос?
“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава? “ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа.
към втори вариант >>
“ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката?
(втори вариант)
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата?
“ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката?
Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“
към втори вариант >>
“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава?
(втори вариант)
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос?
“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава?
“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува.
към втори вариант >>
Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже.
(втори вариант)
А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата? “ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката?
Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже.
Господ ще ме спаси.“
към втори вариант >>
“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести.
(втори вариант)
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос? “ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава?
“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести.
А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н.
към втори вариант >>
Господ ще ме спаси.“
(втори вариант)
А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата? “ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже.
Господ ще ме спаси.“
към втори вариант >>
А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа.
(втори вариант)
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос? “ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава? “ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести.
А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа.
С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене.
към втори вариант >>
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове.
(втори вариант)
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове.
Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!
към втори вариант >>
С малки работи се занимавам.
(втори вариант)
Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос? “ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава? “ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа.
С малки работи се занимавам.
По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам.
към втори вариант >>
Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става!
(втори вариант)
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове.
Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става!
И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам!
към втори вариант >>
По този начин той забравя въпроса за Господа.
(втори вариант)
Нима не се занимаваш с този въпрос? “ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава? “ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам.
По този начин той забравя въпроса за Господа.
След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал.
към втори вариант >>
И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия.
(втори вариант)
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става!
И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия.
Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може!
към втори вариант >>
След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува.
(втори вариант)
“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава? “ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа.
След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува.
Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога?
към втори вариант >>
Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите.
(втори вариант)
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия.
Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите.
Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може! “ Но вълните идат, приливът става силен.
към втори вариант >>
Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н.
(втори вариант)
“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува.
Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н.
Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони.
към втори вариант >>
Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни!
(втори вариант)
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите.
Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни!
“ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може! “ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.
към втори вариант >>
Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене.
(втори вариант)
А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н.
Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене.
Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора.
към втори вариант >>
“ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!
(втори вариант)
Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни!
“ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!
“ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може! “ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.
към втори вариант >>
Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам.
(втори вариант)
С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене.
Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам.
Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече.
към втори вариант >>
“ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам!
(втори вариант)
Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!
“ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам!
Не може! “ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.
към втори вариант >>
Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал.
(втори вариант)
По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам.
Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал.
Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
към втори вариант >>
Не може!
(втори вариант)
И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам!
Не може!
“ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.
към втори вариант >>
Но кога?
(втори вариант)
След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал.
Но кога?
– Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
към втори вариант >>
“ Но вълните идат, приливът става силен.
(втори вариант)
Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може!
“ Но вълните идат, приливът става силен.
И царят, и всичките придворни отстъпват.
към втори вариант >>
– Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони.
(втори вариант)
Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога?
– Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони.
Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
към втори вариант >>
И царят, и всичките придворни отстъпват.
(втори вариант)
Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни! “ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат! “ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може! “ Но вълните идат, приливът става силен.
И царят, и всичките придворни отстъпват.
към втори вариант >>
Така е било и с всички велики хора.
(втори вариант)
Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони.
Така е било и с всички велики хора.
Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
към втори вариант >>
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни.
(втори вариант)
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни.
Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно!
към втори вариант >>
Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече.
(втори вариант)
Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора.
Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече.
Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
към втори вариант >>
Много се лъжеш.
(втори вариант)
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни.
Много се лъжеш.
Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно! “ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
към втори вариант >>
Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
(втори вариант)
Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече.
Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.
към втори вариант >>
Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива.
(втори вариант)
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш.
Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива.
Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно! “ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
към втори вариант >>
Рисувам някоя картина.
(втори вариант)
Рисувам някоя картина.
Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям.
към втори вариант >>
Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш.
(втори вариант)
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива.
Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш.
Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно! “ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
към втори вариант >>
Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа.
(втори вариант)
Рисувам някоя картина.
Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа.
Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!
към втори вариант >>
Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи.
(втори вариант)
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш.
Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи.
Тя казва: „Как е възможно! “ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
към втори вариант >>
Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги.
(втори вариант)
Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа.
Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги.
Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!
към втори вариант >>
Тя казва: „Как е възможно!
(втори вариант)
А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи.
Тя казва: „Как е възможно!
“ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
към втори вариант >>
Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях.
(втори вариант)
Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги.
Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях.
Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега.
към втори вариант >>
“ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
(втори вариант)
Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно!
“ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?
към втори вариант >>
Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи.
(втори вариант)
Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях.
Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи.
Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната.
към втори вариант >>
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света.
(втори вариант)
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света.
Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас.
към втори вариант >>
Всичко поправям.
(втори вариант)
Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи.
Всичко поправям.
След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната.
към втори вариант >>
Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците.
(втори вариант)
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света.
Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците.
На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има.
към втори вариант >>
След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!
(втори вариант)
Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям.
След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!
“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега.
към втори вариант >>
На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка.
(втори вариант)
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците.
На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка.
На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите.
към втори вариант >>
“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!
(втори вариант)
Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!
“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!
“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание.
към втори вариант >>
На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго.
(втори вариант)
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка.
На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго.
Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите.
към втори вариант >>
“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега.
(втори вариант)
Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!
“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега.
Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия.
към втори вариант >>
Но те си играят.
(втори вариант)
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго.
Но те си играят.
Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга.
към втори вариант >>
Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната.
(втори вариант)
Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега.
Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната.
Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях!
към втори вариант >>
Вие мислите, че булки има само между вас.
(втори вариант)
Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят.
Вие мислите, че булки има само между вас.
Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това.
към втори вариант >>
Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната.
(втори вариант)
Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната.
Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната.
Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях! “ Чист, защото не си бил облечен в дрехи.
към втори вариант >>
Има ги навсякъде, между пчелите ги има.
(втори вариант)
Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас.
Има ги навсякъде, между пчелите ги има.
Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например.
към втори вариант >>
Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега.
(втори вариант)
След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям! “ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната.
Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега.
Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях! “ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър.
към втори вариант >>
Вземете например царицата между пчелите.
(втори вариант)
На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има.
Вземете например царицата между пчелите.
И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат.
към втори вариант >>
Не, това е крива философия, криво чувствувание.
(втори вариант)
“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа! “ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега.
Не, това е крива философия, криво чувствувание.
Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях! “ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали.
към втори вариант >>
И тя е булката между пчелите.
(втори вариант)
На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите.
И тя е булката между пчелите.
Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат. Те все за царицата бръмчат.
към втори вариант >>
Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия.
(втори вариант)
“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание.
Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия.
Казваш: „Какъв чист живот живях! “ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали. Сега аз искам да те опитам, колко си чист и колко си здрав.
към втори вариант >>
Там културата е съвсем друга.
(втори вариант)
Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите.
Там културата е съвсем друга.
Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат. Те все за царицата бръмчат. Някой път има хиляди бръмбари, а само една млада царица, която седи между тях като млада мома, като булка, а те са все кандидати.
към втори вариант >>
Казваш: „Какъв чист живот живях!
(втори вариант)
Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия.
Казваш: „Какъв чист живот живях!
“ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали. Сега аз искам да те опитам, колко си чист и колко си здрав. Сега аз искам да видя, като те изпера, дали ще издържи твоята риза.
към втори вариант >>
Как ще обясните това.
(втори вариант)
Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга.
Как ще обясните това.
Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат. Те все за царицата бръмчат. Някой път има хиляди бръмбари, а само една млада царица, която седи между тях като млада мома, като булка, а те са все кандидати. Всеки кандидат в този кошер е дошъл и чака да се ожени за царицата.
към втори вариант >>
“ Чист, защото не си бил облечен в дрехи.
(втори вариант)
Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях!
“ Чист, защото не си бил облечен в дрехи.
Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали. Сега аз искам да те опитам, колко си чист и колко си здрав. Сега аз искам да видя, като те изпера, дали ще издържи твоята риза. И дали ще пуснеш кирта си.
към втори вариант >>
2.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе.
Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти.
Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.
към беседата >>
Седиш си тих и спокоен.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти.
Седиш си тих и спокоен.
Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.
към беседата >>
Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен.
Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото.
Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.
към беседата >>
Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото.
Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.
към беседата >>
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе!
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе!
Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява.
към беседата >>
Коя е причината, че човек веднага кипва?
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе!
Коя е причината, че човек веднага кипва?
Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си?
към беседата >>
Кое в него се сърди?
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва?
Кое в него се сърди?
Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса.
към беседата >>
Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева.
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди?
Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева.
Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо?
към беседата >>
Те се крият в неговия ум.
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева.
Те се крият в неговия ум.
Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар.
към беседата >>
Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява.
Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум.
Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява.
– Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря.
към беседата >>
– Кога господарят се сърди на слугата си?
Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява.
– Кога господарят се сърди на слугата си?
Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен.
към беседата >>
Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса.
Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си?
Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса.
– Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън!
към беседата >>
– Защо?
Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса.
– Защо?
– Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът?
към беседата >>
– Не е свойствено на слугата да заема положението на господар.
Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо?
– Не е свойствено на слугата да заема положението на господар.
Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си?
към беседата >>
Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря.
Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар.
Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря.
Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът?
към беседата >>
Обаче слугата трябва да бъде смирен.
– Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря.
Обаче слугата трябва да бъде смирен.
Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения.
към беседата >>
Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън!
Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен.
Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън!
Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях.
към беседата >>
Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът?
– Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън!
Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът?
Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори.
към беседата >>
Как започва той лекцията си?
– Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът?
Как започва той лекцията си?
Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен.
към беседата >>
Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът?
Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си?
Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът?
Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си.
към беседата >>
Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения.
Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът?
Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения.
Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>
Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях.
Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения.
Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях.
Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>
Така той въдворява тишина и започва да говори.
Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях.
Така той въдворява тишина и започва да говори.
Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>
Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен.
Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори.
Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен.
Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>
Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си.
Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен.
Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си.
Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>
Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си.
Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване.
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване.
Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата?
към беседата >>
Казваш за някого, че има права мисъл.
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване.
Казваш за някого, че има права мисъл.
– Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той.
към беседата >>
– Как се познава правата мисъл?
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл.
– Как се познава правата мисъл?
– Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето.
към беседата >>
– Тя звучи като музикален тон.
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл?
– Тя звучи като музикален тон.
Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни.
към беседата >>
Кой е най-ниският тон?
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон.
Кой е най-ниският тон?
Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
към беседата >>
Колко трептения прави основният тон в секундата?
Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон?
Колко трептения прави основният тон в секундата?
Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
към беседата >>
Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той.
Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата?
Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той.
Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
към беседата >>
Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето.
– Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той.
Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето.
От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
към беседата >>
От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни.
– Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето.
От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни.
Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
към беседата >>
Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни.
Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.
към беседата >>
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество.
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество.
Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения.
към беседата >>
Не е безразлично как се ръкуваш с хората.
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество.
Не е безразлично как се ръкуваш с хората.
Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят.
към беседата >>
Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо.
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората.
Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо.
Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас.
към беседата >>
Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено.
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо.
Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено.
Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор.
към беседата >>
Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия.
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено.
Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия.
Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
към беседата >>
Природата обича красивите движения.
Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия.
Природата обича красивите движения.
Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
към беседата >>
Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят.
Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения.
Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят.
Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
към беседата >>
Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас.
Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят.
Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас.
Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
към беседата >>
Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор.
Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас.
Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор.
Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
към беседата >>
Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор.
Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.
към беседата >>
– Какво се иска от човека?
– Какво се иска от човека?
– Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества.
към беседата >>
– Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот.
– Какво се иска от човека?
– Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот.
Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма.
към беседата >>
Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа.
– Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот.
Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа.
Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително.
към беседата >>
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата?
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата?
За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине.
към беседата >>
Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш.
– Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа.
Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш.
Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив.
към беседата >>
За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят.
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата?
За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят.
– По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може.
към беседата >>
Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат.
– Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш.
Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат.
Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно.
към беседата >>
– По какво се отличават дебелите и тънките линии?
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят.
– По какво се отличават дебелите и тънките линии?
Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може.
към беседата >>
Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества.
– Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат.
Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества.
Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив.
към беседата >>
Как се измерват те?
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии?
Как се измерват те?
Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може.
към беседата >>
Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма.
– Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества.
Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма.
Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен.
към беседата >>
Някои си служат с паяжината като мярка.
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те?
Някои си служат с паяжината като мярка.
Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може.
към беседата >>
Иначе, ще придобиете известно знание, но относително.
Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма.
Иначе, ще придобиете известно знание, но относително.
Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен?
към беседата >>
Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине.
– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка.
Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине.
Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния.
към беседата >>
Ще кажеш за някого, че е много справедлив.
Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително.
Ще кажеш за някого, че е много справедлив.
Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие.
към беседата >>
Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може.
За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине.
Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може.
Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив.
Това не е достатъчно.
Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел.
към беседата >>
Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може.
– По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може.
Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може.
С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина.
към беседата >>
Важно е, колко е справедлив.
Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно.
Важно е, колко е справедлив.
За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос.
към беседата >>
С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може.
Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може.
С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може.
С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък.
към беседата >>
За друг ще кажеш, че е много съвестен.
Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив.
За друг ще кажеш, че е много съвестен.
– Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
към беседата >>
С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може.
Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може.
С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може.
Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия?
към беседата >>
– Колко е съвестен?
Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен.
– Колко е съвестен?
Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
към беседата >>
Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния.
Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може.
Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния.
Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви.
към беседата >>
Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие.
Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен?
Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие.
Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
към беседата >>
Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже.
Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния.
Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже.
Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено.
към беседата >>
Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел.
Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие.
Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел.
– Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
към беседата >>
Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина.
Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже.
Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина.
Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно.
към беседата >>
– Това е въпрос.
Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел.
– Това е въпрос.
Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
към беседата >>
Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък.
С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина.
Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък.
– По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго.
към беседата >>
Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос.
Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.
към беседата >>
– По какво се различава нервният от кроткия?
С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък.
– По какво се различава нервният от кроткия?
– По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени.
към беседата >>
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то.
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то.
Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе.
към беседата >>
– По говора, по външните прояви.
Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия?
– По говора, по външните прояви.
Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене.
към беседата >>
Например умът е Божествена проява.
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то.
Например умът е Божествена проява.
Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора.
към беседата >>
Нервният говори бързо, енергично, възбудено.
Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви.
Нервният говори бързо, енергично, възбудено.
Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
към беседата >>
Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно.
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например умът е Божествена проява.
Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно.
Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив.
към беседата >>
Кроткият говори тихо, бавно, спокойно.
Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено.
Кроткият говори тихо, бавно, спокойно.
Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
към беседата >>
Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи.
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно.
Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи.
Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов?
към беседата >>
Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго.
Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно.
Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго.
Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
към беседата >>
Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа.
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи.
Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа.
Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си.
към беседата >>
Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени.
– По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго.
Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени.
Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
към беседата >>
Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе.
Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа.
Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе.
Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо.
към беседата >>
Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене.
– По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени.
Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене.
Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
към беседата >>
Обичаш някого повече от другите хора.
Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе.
Обичаш някого повече от другите хора.
Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене.
Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.
към беседата >>
Това показва, че не си справедлив.
Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора.
Това показва, че не си справедлив.
Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието.
към беседата >>
Питам: Коя вода е за предпочитане?
Питам: Коя вода е за предпочитане?
Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен.
към беседата >>
Какво ще придобиеш от твоята любов?
Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив.
Какво ще придобиеш от твоята любов?
Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно.
към беседата >>
Тихата и спокойна или бурната и пенлива?
Питам: Коя вода е за предпочитане?
Тихата и спокойна или бурната и пенлива?
– Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа.
към беседата >>
Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си.
Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов?
Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си.
Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм.
към беседата >>
– Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода.
Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива?
– Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода.
Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко.
към беседата >>
Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо.
Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си.
Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо.
Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите.
към беседата >>
Казват за някого, че е тих и спокоен.
Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода.
Казват за някого, че е тих и спокоен.
Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи.
към беседата >>
Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко.
Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо.
Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко.
Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност.
към беседата >>
Добре е това, но каква работа може да свърши този човек?
Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен.
Добре е това, но каква работа може да свърши този човек?
За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена.
към беседата >>
Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието.
Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко.
Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието.
Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите.
към беседата >>
За друг казват, че е енергичен, буен.
Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек?
За друг казват, че е енергичен, буен.
Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга.
към беседата >>
Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно.
Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието.
Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно.
Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота.
към беседата >>
Да, но той върши работа.
Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен.
Да, но той върши работа.
Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини.
към беседата >>
Иначе, ще изпадне в егоизъм.
Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно.
Иначе, ще изпадне в егоизъм.
Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото.
към беседата >>
Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко.
– Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа.
Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко.
Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения.
към беседата >>
Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите.
Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм.
Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите.
Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички.
към беседата >>
Човечеството се нуждае от нови възгледи.
Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко.
Човечеството се нуждае от нови възгледи.
Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу.
към беседата >>
Това е крайност.
Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите.
Това е крайност.
Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците?
към беседата >>
Една от книгите на природата е завършена.
Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи.
Една от книгите на природата е завършена.
Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения?
към беседата >>
Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите.
Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност.
Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите.
Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат.
към беседата >>
Сега трябва да се открие нова книга.
За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена.
Сега трябва да се открие нова книга.
Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения?
към беседата >>
Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота.
Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите.
Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота.
Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда.
към беседата >>
Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини.
Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга.
Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини.
Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата?
към беседата >>
Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото.
Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота.
Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото.
Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете?
към беседата >>
Има топли и студени въздушни течения.
Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини.
Има топли и студени въздушни течения.
При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата.
към беседата >>
Казваш: Аз съм алтруист към всички.
Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото.
Казваш: Аз съм алтруист към всички.
– И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш?
към беседата >>
При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу.
Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения.
При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу.
Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това?
към беседата >>
– И към вълците?
Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички.
– И към вълците?
Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно.
към беседата >>
Какво ще кажете за топлите и студени водни течения?
Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу.
Какво ще кажете за топлите и студени водни течения?
Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко.
към беседата >>
Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат.
Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците?
Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат.
Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството.
към беседата >>
Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения?
Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения?
Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения?
Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла.
към беседата >>
Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда.
Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат.
Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда.
Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната.
към беседата >>
Коя вода е по-тежка: студената или топлата?
Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения?
Коя вода е по-тежка: студената или топлата?
Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
към беседата >>
Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете?
Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда.
Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете?
Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма.
към беседата >>
Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата.
Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата?
Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата.
Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
към беседата >>
Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш?
Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете?
Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш?
Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот.
към беседата >>
Доказано ли е това?
При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата.
Доказано ли е това?
Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
към беседата >>
Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно.
– И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш?
Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно.
Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си.
към беседата >>
Ето, геометриците и математиците доказват всичко.
Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това?
Ето, геометриците и математиците доказват всичко.
Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
към беседата >>
Той е станал вълк, именно, поради месоядството.
Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно.
Той е станал вълк, именно, поради месоядството.
Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си.
към беседата >>
Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла.
Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко.
Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла.
Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
към беседата >>
Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната.
Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството.
Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната.
И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?
към беседата >>
Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла.
Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
към беседата >>
И змията първоначално имала друга форма.
Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната.
И змията първоначално имала друга форма.
Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?
към беседата >>
Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
Можете ли да докажете и вие тези твърдения?
към беседата >>
Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот.
Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма.
Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот.
Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?
към беседата >>
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни.
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни.
На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира.
към беседата >>
Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си.
Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот.
Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си.
– Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?
към беседата >>
На какво е проекция правата линия?
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни.
На какво е проекция правата линия?
– Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е?
към беседата >>
– Че и вълкът мисли за прехраната си.
Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си.
– Че и вълкът мисли за прехраната си.
По какво се отличава човек от вълка?
към беседата >>
– Или на права, или на равнина.
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия?
– Или на права, или на равнина.
– В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна.
към беседата >>
По какво се отличава човек от вълка?
Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си.
По какво се отличава човек от вълка?
към беседата >>
– В дадения случай равнината се приема като нещо дадено.
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина.
– В дадения случай равнината се приема като нещо дадено.
Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън.
към беседата >>
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек.
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек.
По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества.
към беседата >>
Значи тя съществува.
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено.
Значи тя съществува.
Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости.
към беседата >>
По този въпрос и до днес спорят.
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек.
По този въпрос и до днес спорят.
Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано.
към беседата >>
Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира.
И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува.
Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира.
– Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията.
към беседата >>
Едни работят много, други – малко.
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят.
Едни работят много, други – малко.
На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа.
към беседата >>
– Тази равнина материална ли е?
На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира.
– Тази равнина материална ли е?
– Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата.
към беседата >>
На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека.
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко.
На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека.
Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости.
към беседата >>
– Не е материална, но има своя видима страна.
– Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е?
– Не е материална, но има своя видима страна.
Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека.
към беседата >>
Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек.
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека.
Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек.
Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка.
към беседата >>
Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън.
– В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна.
Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън.
В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл.
към беседата >>
Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества.
Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек.
Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества.
Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите.
към беседата >>
В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости.
Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън.
В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости.
Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
към беседата >>
Там всичко е написано.
По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества.
Там всичко е написано.
Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява.
към беседата >>
Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията.
Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости.
Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията.
Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
към беседата >>
Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа.
Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано.
Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа.
В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време.
към беседата >>
Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата.
– Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията.
Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата.
Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
към беседата >>
В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости.
На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа.
В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости.
Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си.
към беседата >>
Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека.
– Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата.
Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека.
Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
към беседата >>
Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка.
Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости.
Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка.
Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни.
към беседата >>
Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл.
Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека.
Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл.
Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
към беседата >>
Англичанинът има особено отношение към гостите.
Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка.
Англичанинът има особено отношение към гостите.
Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си?
към беседата >>
Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл.
Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.
към беседата >>
Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява.
Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите.
Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява.
Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави.
към беседата >>
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл?
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл?
Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия.
към беседата >>
Той счита, че гостите са дошли не на време.
Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява.
Той счита, че гостите са дошли не на време.
Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа.
към беседата >>
Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга.
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл?
Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга.
Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло.
към беседата >>
Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си.
В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време.
Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си.
И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми!
към беседата >>
Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга.
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга.
Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга.
Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество.
към беседата >>
И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни.
Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си.
И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни.
Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час.
към беседата >>
Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави.
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга.
Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави.
Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
към беседата >>
Как постъпва българинът с гостите си?
Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни.
Как постъпва българинът с гостите си?
– Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе.
към беседата >>
Причината е същата – за по-голяма устойчивост.
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави.
Причината е същата – за по-голяма устойчивост.
Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
към беседата >>
– Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави.
Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си?
– Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави.
После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него.
към беседата >>
Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия.
Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост.
Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия.
Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
към беседата >>
После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа.
Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави.
После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа.
Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
към беседата >>
Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло.
Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия.
Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло.
Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
към беседата >>
Той казва: Отиде времето ми!
Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа.
Той казва: Отиде времето ми!
Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
към беседата >>
Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество.
Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло.
Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество.
Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
към беседата >>
Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час.
И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми!
Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час.
Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
към беседата >>
Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество.
Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.
към беседата >>
Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе.
Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час.
Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе.
Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
към беседата >>
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява.
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява.
Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща.
към беседата >>
Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него.
– Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе.
Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него.
Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
към беседата >>
Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец?
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява.
Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец?
Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така.
към беседата >>
Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него.
Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.
към беседата >>
Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща.
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец?
Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща.
На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността.
към беседата >>
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно.
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно.
Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това.
към беседата >>
На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи.
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща.
На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи.
Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди.
към беседата >>
Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш.
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно.
Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш.
Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това.
към беседата >>
Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това?
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи.
Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това?
За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло.
към беседата >>
Това са задачи, които ще дойдат впоследствие.
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш.
Това са задачи, които ще дойдат впоследствие.
Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя.
към беседата >>
За някои това са произволни неща.
Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това?
За някои това са произволни неща.
Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони.
към беседата >>
Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек.
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие.
Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек.
Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри.
към беседата >>
Всъщност това не е така.
Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща.
Всъщност това не е така.
В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили.
към беседата >>
Това е далечна задача.
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек.
Това е далечна задача.
Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности.
към беседата >>
В строежа на човешкото лице е взела участие разумността.
Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така.
В строежа на човешкото лице е взела участие разумността.
Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба.
към беседата >>
Който е създал човека, Той знае това.
Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача.
Който е създал човека, Той знае това.
Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи.
към беседата >>
Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди.
На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността.
Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди.
Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата.
към беседата >>
Обикновените хора нищо не знаят по това.
Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това.
Обикновените хора нищо не знаят по това.
Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново.
към беседата >>
Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло.
Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди.
Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло.
Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
към беседата >>
Който е създал машината, той знае, как е направена тя.
Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това.
Който е създал машината, той знае, как е направена тя.
За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.
към беседата >>
Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони.
За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло.
Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони.
Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
към беседата >>
За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри.
Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя.
За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри.
Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.
към беседата >>
Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили.
Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони.
Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили.
В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
към беседата >>
Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности.
Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри.
Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности.
Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.
към беседата >>
В случая природата не взема участие в нейната съдба.
В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили.
В случая природата не взема участие в нейната съдба.
Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
към беседата >>
Един ден машината спира да работи.
Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности.
Един ден машината спира да работи.
Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.
към беседата >>
Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата.
Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба.
Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата.
Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
към беседата >>
Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново.
Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи.
Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново.
Такива промени стават и в човешкия характер.
към беседата >>
Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата.
Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.
към беседата >>
Такива промени стават и в човешкия характер.
Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново.
Такива промени стават и в човешкия характер.
към беседата >>
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност.
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност.
Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата.
към беседата >>
Коя е основната мисъл на днешната лекция?
Коя е основната мисъл на днешната лекция?
– Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата.
към беседата >>
Тя строи и дава под наем своите постройки.
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност.
Тя строи и дава под наем своите постройки.
В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея.
към беседата >>
– Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него.
Коя е основната мисъл на днешната лекция?
– Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него.
После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът?
към беседата >>
В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее.
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки.
В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее.
Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е.
към беседата >>
После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него.
После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее.
Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето.
към беседата >>
Срещат се и собственици, но рядко.
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее.
Срещат се и собственици, но рядко.
Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща!
към беседата >>
Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее.
Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне.
Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си?
към беседата >>
Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател?
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко.
Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател?
– По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения.
към беседата >>
Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне.
Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус.
Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника.
към беседата >>
– По това, как се отнасят към къщата.
И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател?
– По това, как се отнасят към къщата.
Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик.
към беседата >>
Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус.
Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата.
– Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл.
към беседата >>
Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея.
Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата.
Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея.
Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.
към беседата >>
– Какво е триъгълникът?
– Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата.
– Какво е триъгълникът?
– Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата.
към беседата >>
Собственикът се грижи за къщата си, т.е.
В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея.
Собственикът се грижи за къщата си, т.е.
за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.
към беседата >>
– Той представя бащата, майката и детето.
После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът?
– Той представя бащата, майката и детето.
По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник.
към беседата >>
за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща!
Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е.
за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща!
Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.
към беседата >>
По какво се отличава детето от родителите си?
Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето.
По какво се отличава детето от родителите си?
– То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“.
към беседата >>
Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения.
Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща!
Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения.
Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.
към беседата >>
– То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника.
Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си?
– То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника.
Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
към беседата >>
Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик.
– По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения.
Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик.
Собственикът не мисли така.
към беседата >>
Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл.
Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника.
Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл.
Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
към беседата >>
Собственикът не мисли така.
Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик.
Собственикът не мисли така.
към беседата >>
Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата.
– Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл.
Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата.
Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
към беседата >>
Някой се оплаква, че паметта му е слаба.
Някой се оплаква, че паметта му е слаба.
– Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба.
към беседата >>
Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник.
– Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата.
Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник.
Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
към беседата >>
– Оправи тази инсталация.
Някой се оплаква, че паметта му е слаба.
– Оправи тази инсталация.
– Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет.
към беседата >>
Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“.
По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник.
Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“.
С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
към беседата >>
– Това не е моя работа.
Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация.
– Това не е моя работа.
– Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение.
към беседата >>
С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
– То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“.
С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.
към беседата >>
– Ами чия?
Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа.
– Ами чия?
– На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си.
към беседата >>
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си.
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си.
От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват.
към беседата >>
– На дядо и прадядо ми.
Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа. – Ами чия?
– На дядо и прадядо ми.
Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне.
към беседата >>
От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си.
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си.
От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си.
На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата.
към беседата >>
Казва се за тях, че паметта им била слаба.
Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми.
Казва се за тях, че паметта им била слаба.
Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай!
към беседата >>
На това се дължи неговата сила.
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си.
На това се дължи неговата сила.
Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата.
към беседата >>
Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет.
– Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба.
Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет.
– Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата.
към беседата >>
Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак.
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила.
Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак.
Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав.
към беседата >>
– Ти си вече трето поколение.
– Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет.
– Ти си вече трето поколение.
Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка.
към беседата >>
Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно.
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак.
Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно.
То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място.
към беседата >>
Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си.
– Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение.
Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си.
Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни.
към беседата >>
То заповядва, те изпълняват.
Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно.
То заповядва, те изпълняват.
Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите.
към беседата >>
Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне.
– На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си.
Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне.
Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!
към беседата >>
Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата.
От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват.
Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата.
Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни.
към беседата >>
Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай!
Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне.
Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай!
Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек! “И естествениците са дошли до същото заключение.
към беседата >>
Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата.
На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата.
Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата.
Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават.
към беседата >>
Човек не е играчка на природата.
Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай!
Човек не е играчка на природата.
Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек! “И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път.
към беседата >>
Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав.
Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата.
Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав.
И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети.
към беседата >>
Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка.
– Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата.
Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка.
Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек! “И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място.
Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав.
И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място.
Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.
към беседата >>
Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни.
Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка.
Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни.
Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек! “И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите.
То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място.
Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите.
Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.
към беседата >>
Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!
Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни.
Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!
“И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни.
Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите.
Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни.
При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.
към беседата >>
“И естествениците са дошли до същото заключение.
Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!
“И естествениците са дошли до същото заключение.
За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават.
Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни.
При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават.
Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.
към беседата >>
За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път.
Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек! “И естествениците са дошли до същото заключение.
За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път.
Какви методи знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Когато човек е разумен, тогава той има катети.
Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават.
Когато човек е разумен, тогава той има катети.
Това е закон.
към беседата >>
Какви методи знаете за усилване на паметта?
Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек! “И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път.
Какви методи знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Това е закон.
И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети.
Това е закон.
към беседата >>
Сега ще се отклоня от въпроса.
Сега ще се отклоня от въпроса.
Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят.
към беседата >>
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си.
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си.
Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него.
към беседата >>
Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл.
Сега ще се отклоня от въпроса.
Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл.
Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят.
към беседата >>
Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения.
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си.
Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения.
Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят?
към беседата >>
Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл.
Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл.
Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл.
Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно.
към беседата >>
Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките.
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения.
Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките.
Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители.
към беседата >>
Не може да работиш и да не ти се плаща.
Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл.
Не може да работиш и да не ти се плаща.
Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща?
към беседата >>
Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето.
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките.
Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето.
Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата.
към беседата >>
Напишеш едно заявление – ще ти платят.
Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща.
Напишеш едно заявление – ще ти платят.
Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има.
към беседата >>
Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят.
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето.
Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят.
Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни.
към беседата >>
Ушиеш една дреха – ще ти платят.
Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят.
Ушиеш една дреха – ще ти платят.
Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо.
към беседата >>
Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него.
Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят.
Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него.
– Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.
към беседата >>
Градиш къща – ще ти платят.
Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят.
Градиш къща – ще ти платят.
Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа?
към беседата >>
– Защо ще се безпокоят?
Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него.
– Защо ще се безпокоят?
– Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.
към беседата >>
Как ще ти платят, не е важно.
Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят.
Как ще ти платят, не е важно.
– Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето.
към беседата >>
– Защото то не изявява качествата на своите родители.
Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят?
– Защото то не изявява качествата на своите родители.
Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.
към беседата >>
– Няма ли поне една работа, за която не се плаща?
Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно.
– Няма ли поне една работа, за която не се плаща?
– Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш.
към беседата >>
Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата.
Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители.
Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата.
Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.
към беседата >>
– Има.
Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща?
– Има.
Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси.
към беседата >>
Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни.
Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата.
Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни.
Същото се отнася и до сърцето.
към беседата >>
Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо.
Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има.
Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо.
– Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си.
към беседата >>
Същото се отнася и до сърцето.
Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни.
Същото се отнася и до сърцето.
към беседата >>
– Коя е тази работа?
Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо.
– Коя е тази работа?
– Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си.
към беседата >>
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си.
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си.
За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения.
към беседата >>
– Храненето.
Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа?
– Храненето.
Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари?
към беседата >>
За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно.
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си.
За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно.
Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така.
към беседата >>
Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш.
– Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето.
Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш.
Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
към беседата >>
Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея.
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно.
Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея.
Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи.
към беседата >>
Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси.
– Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш.
Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси.
Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
към беседата >>
Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека.
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея.
Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека.
Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях.
към беседата >>
Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си.
Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси.
Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си.
Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
към беседата >>
Тя му отваря път към светлината.
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека.
Тя му отваря път към светлината.
Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън.
към беседата >>
Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си.
– Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си.
Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си.
Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
към беседата >>
Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения.
Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината.
Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения.
Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я.
към беседата >>
Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари?
– Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си.
Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари?
– Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
към беседата >>
Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така.
За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения.
Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така.
Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство.
към беседата >>
– Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари?
– Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.
към беседата >>
Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи.
Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така.
Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи.
Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
към беседата >>
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават.
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават.
Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него.
към беседата >>
Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях.
Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи.
Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях.
Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
към беседата >>
Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека.
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават.
Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека.
Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе.
към беседата >>
Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън.
Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях.
Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън.
Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
към беседата >>
Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал.
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека.
Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал.
За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш?
към беседата >>
Ако си доволен от постъпката си, направи я.
Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън.
Ако си доволен от постъпката си, направи я.
Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
към беседата >>
За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея.
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал.
За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея.
Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш? " –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт?
към беседата >>
Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство.
Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я.
Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство.
Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
към беседата >>
Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ.
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея.
Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ.
Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш? " –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт? " – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил.
към беседата >>
Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство.
Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.
към беседата >>
Срещаш един философ, искаш съвет от него.
Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ.
Срещаш един философ, искаш съвет от него.
Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш? " –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт? " – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил. Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
към беседата >>
Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе.
Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него.
Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе.
Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш? " –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт? " – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил. Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
към беседата >>
Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш?
Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе.
Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш?
" –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт? " – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил. Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
към беседата >>
" –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт?
За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш?
" –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт?
" – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил. Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
към беседата >>
" – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил.
Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш? " –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт?
" – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил.
Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
към беседата >>
Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш? " –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт? " – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил.
Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.
към беседата >>
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни.
Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае.
към беседата >>
Изправете отношенията си към разумната природа.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни.
Изправете отношенията си към разумната природа.
Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива.
към беседата >>
Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа.
Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него.
Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене.
към беседата >>
Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него.
Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат.
Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани.
към беседата >>
Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат.
Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това.
Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час.
към беседата >>
Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това.
Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае.
Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата.
към беседата >>
Той не знае кога да работи и кога да почива.
Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае.
Той не знае кога да работи и кога да почива.
Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят.
към беседата >>
Човек не знае колко време да употреби за ядене.
Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива.
Човек не знае колко време да употреби за ядене.
Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора?
към беседата >>
Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани.
Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене.
Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани.
Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората.
към беседата >>
Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час.
Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани.
Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час.
Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки.
към беседата >>
Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата.
Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час.
Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата.
Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда.
към беседата >>
Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят.
Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата.
Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят.
Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах.
към беседата >>
Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора?
Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят.
Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора?
– Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът?
към беседата >>
– Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората.
Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора?
– Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората.
Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва.
към беседата >>
Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки.
Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората.
Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки.
Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода.
към беседата >>
Но вместо полза, тази храна им причинява вреда.
Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки.
Но вместо полза, тази храна им причинява вреда.
После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода.
към беседата >>
После се оплакваш, че те боли стомах.
Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда.
После се оплакваш, че те боли стомах.
– Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява.
към беседата >>
– Защо те боли стомахът?
Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах.
– Защо те боли стомахът?
– Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш.
към беседата >>
– Не си ял, както трябва.
– Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът?
– Не си ял, както трябва.
Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод.
към беседата >>
Ял си плодове и след това си пил вода.
Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва.
Ял си плодове и след това си пил вода.
След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето.
към беседата >>
След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода.
Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода.
След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода.
Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата.
към беседата >>
Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява.
После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода.
Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява.
Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни.
към беседата >>
Ако не спазваш това правило, ще страдаш.
– Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява.
Ако не спазваш това правило, ще страдаш.
Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
към беседата >>
Сега ще направя един извод.
– Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш.
Сега ще направя един извод.
Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
към беседата >>
Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето.
Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод.
Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето.
Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
към беседата >>
Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата.
След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето.
Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата.
В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
към беседата >>
В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни.
Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата.
В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни.
Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
към беседата >>
Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни.
Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.
към беседата >>
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето.
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето.
Посяваш семена върху квадрата като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
към беседата >>
Посяваш семена върху квадрата като плоскост.
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето.
Посяваш семена върху квадрата като плоскост.
Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
към беседата >>
Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си.
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата като плоскост.
Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си.
Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
към беседата >>
Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е.
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си.
Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е.
от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
към беседата >>
от светлината на ума.
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е.
от светлината на ума.
Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
към беседата >>
Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума.
Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).
към беседата >>
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм.
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм.
Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание.
към беседата >>
Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е.
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм.
Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е.
главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне.
към беседата >>
главната нервна система.
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е.
главната нервна система.
Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът.
към беседата >>
Функциите на тези системи се допълват взаимно.
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система.
Функциите на тези системи се допълват взаимно.
Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето.
към беседата >>
Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно.
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно.
Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно.
След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето.
към беседата >>
След време това желание отново става положително – неизпълнено желание.
Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно.
След време това желание отново става положително – неизпълнено желание.
Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът.
към беседата >>
Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне.
Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание.
Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне.
Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата.
към беседата >>
Сърцето е област, върху която работи умът.
главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне.
Сърцето е област, върху която работи умът.
А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
към беседата >>
А умът не може да се проведе без сърцето.
Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът.
А умът не може да се проведе без сърцето.
Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
към беседата >>
Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето.
Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето.
Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето.
Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
към беседата >>
Чувствата пък са материал, с който работи умът.
След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето.
Чувствата пък са материал, с който работи умът.
Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
към беседата >>
Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата.
Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът.
Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата.
Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
към беседата >>
Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата.
Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.
към беседата >>
Някой иска да знае своето бъдеще.
Някой иска да знае своето бъдеще.
– Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му.
към беседата >>
– Много лесно може да го научи.
Някой иска да знае своето бъдеще.
– Много лесно може да го научи.
Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека.
към беседата >>
Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко.
Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи.
Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко.
Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник.
към беседата >>
Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп.
Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко.
Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп.
После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота.
към беседата >>
После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине.
Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп.
После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине.
Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си.
към беседата >>
Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му.
Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине.
Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му.
Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян.
към беседата >>
Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека.
– Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му.
Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека.
Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър.
към беседата >>
Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник.
Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека.
Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник.
Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират.
към беседата >>
Някой се занимава с дребните работи в живота.
Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник.
Някой се занимава с дребните работи в живота.
За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека.
към беседата >>
За пет пари той е готов да се скара с приятеля си.
После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота.
За пет пари той е готов да се скара с приятеля си.
Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе.
към беседата >>
Друг пък е крайно разпилян.
Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си.
Друг пък е крайно разпилян.
Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
към беседата >>
Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър.
Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян.
Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър.
Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
към беседата >>
Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират.
Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър.
Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират.
Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
към беседата >>
Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека.
Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират.
Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека.
Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
към беседата >>
Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе.
За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека.
Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе.
Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.
към беседата >>
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът?
(втори вариант)
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът?
Какво са имали предвид разумните същества? Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост.
към втори вариант >>
И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни.
(втори вариант)
Под думата „природа“ аз разбирам всички ония разумни същества, които са работили за устройството на сегашния свят. Понеже са го построили, тяхно- то внимание и съзнание е отвлечено в друго направление, на друго място и вследствие на това те не обръщат внимание на нашата работа, на нашия живот. Не че не се интересуват, но имат друга работа.
И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни.
Чувстваш някой път, като че си изоставен. Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш. Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма. Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря. Туй разумното същество го няма.
към втори вариант >>
Какво са имали предвид разумните същества?
(втори вариант)
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът?
Какво са имали предвид разумните същества?
Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа.
към втори вариант >>
Чувстваш някой път, като че си изоставен.
(втори вариант)
Под думата „природа“ аз разбирам всички ония разумни същества, които са работили за устройството на сегашния свят. Понеже са го построили, тяхно- то внимание и съзнание е отвлечено в друго направление, на друго място и вследствие на това те не обръщат внимание на нашата работа, на нашия живот. Не че не се интересуват, но имат друга работа. И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни.
Чувстваш някой път, като че си изоставен.
Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш. Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма. Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря. Туй разумното същество го няма.
към втори вариант >>
Да кажем, един човек построява къща.
(втори вариант)
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът? Какво са имали предвид разумните същества?
Да кажем, един човек построява къща.
Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии.
към втори вариант >>
Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш.
(втори вариант)
Под думата „природа“ аз разбирам всички ония разумни същества, които са работили за устройството на сегашния свят. Понеже са го построили, тяхно- то внимание и съзнание е отвлечено в друго направление, на друго място и вследствие на това те не обръщат внимание на нашата работа, на нашия живот. Не че не се интересуват, но имат друга работа. И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни. Чувстваш някой път, като че си изоставен.
Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш.
Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма. Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря. Туй разумното същество го няма.
към втори вариант >>
Той дига стените отвесни и перпендикулярни.
(втори вариант)
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът? Какво са имали предвид разумните същества? Да кажем, един човек построява къща.
Той дига стените отвесни и перпендикулярни.
Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни.
към втори вариант >>
Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма.
(втори вариант)
Понеже са го построили, тяхно- то внимание и съзнание е отвлечено в друго направление, на друго място и вследствие на това те не обръщат внимание на нашата работа, на нашия живот. Не че не се интересуват, но имат друга работа. И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни. Чувстваш някой път, като че си изоставен. Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш.
Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма.
Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря. Туй разумното същество го няма.
към втори вариант >>
Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна?
(втори вариант)
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът? Какво са имали предвид разумните същества? Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни.
Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна?
За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини.
към втори вариант >>
Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря.
(втори вариант)
Не че не се интересуват, но имат друга работа. И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни. Чувстваш някой път, като че си изоставен. Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш. Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма.
Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря.
Туй разумното същество го няма.
към втори вариант >>
За по-голяма устойчивост.
(втори вариант)
Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът? Какво са имали предвид разумните същества? Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна?
За по-голяма устойчивост.
Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии.
към втори вариант >>
Туй разумното същество го няма.
(втори вариант)
И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни. Чувстваш някой път, като че си изоставен. Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш. Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма. Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря.
Туй разумното същество го няма.
към втори вариант >>
Защото иначе тази къща няма да издържа.
(втори вариант)
Какво са имали предвид разумните същества? Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост.
Защото иначе тази къща няма да издържа.
И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест.
към втори вариант >>
Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека.
(втори вариант)
Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека.
Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш. Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш. Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление. Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.
към втори вариант >>
И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии.
(втори вариант)
Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа.
И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии.
При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване.
към втори вариант >>
Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш.
(втори вариант)
Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека.
Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш.
Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш. Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление. Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.
към втори вариант >>
При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни.
(втори вариант)
Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии.
При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни.
Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля.
към втори вариант >>
Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш.
(втори вариант)
Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека. Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш.
Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш.
Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление. Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.
към втори вариант >>
Пак по същите причини.
(втори вариант)
Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни.
Пак по същите причини.
Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен.
към втори вариант >>
Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление.
(втори вариант)
Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека. Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш. Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш.
Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление.
Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.
към втори вариант >>
Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии.
(втори вариант)
За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини.
Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии.
Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен. И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен.
към втори вариант >>
Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.
(втори вариант)
Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека. Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш. Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш. Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление.
Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.
към втори вариант >>
Има си известни изчисления от първоначалната тежест.
(втори вариант)
Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии.
Има си известни изчисления от първоначалната тежест.
Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен. И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен. Значи това вещество е набръчкано.
към втори вариант >>
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества.
(втори вариант)
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества.
Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества. Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко?
към втори вариант >>
Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване.
(втори вариант)
И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест.
Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване.
За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен. И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен. Значи това вещество е набръчкано.
към втори вариант >>
Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества.
(втори вариант)
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества.
Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества.
Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко.
към втори вариант >>
За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля.
(втори вариант)
При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване.
За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля.
Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен. И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен. Значи това вещество е набръчкано.
към втори вариант >>
Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата.
(втори вариант)
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества. Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества.
Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата.
Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен.
към втори вариант >>
Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен.
(втори вариант)
Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля.
Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен.
И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен. Значи това вещество е набръчкано.
към втори вариант >>
Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека.
(втори вариант)
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества. Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества. Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата.
Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека.
Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума.
към втори вариант >>
И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен.
(втори вариант)
Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен.
И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен.
Значи това вещество е набръчкано.
към втори вариант >>
Те казват например - ти си много справедлив.
(втори вариант)
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества. Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества. Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека.
Те казват например - ти си много справедлив.
Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави.
към втори вариант >>
Значи това вещество е набръчкано.
(втори вариант)
Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен. И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен.
Значи това вещество е набръчкано.
към втори вариант >>
Е, колко?
(втори вариант)
Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества. Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества. Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив.
Е, колко?
Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство.
към втори вариант >>
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там?
(втори вариант)
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там?
Какви са били нейните съображения за това? Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки.
към втори вариант >>
Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко.
(втори вариант)
Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества. Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко?
Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко.
Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо?
към втори вариант >>
Какви са били нейните съображения за това?
(втори вариант)
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там?
Какви са били нейните съображения за това?
Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме.
към втори вариант >>
Или ще кажат - ти си много съвестен.
(втори вариант)
Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко.
Или ще кажат - ти си много съвестен.
Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там.
към втори вариант >>
Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му?
(втори вариант)
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там? Какви са били нейните съображения за това?
Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му?
И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас.
към втори вариант >>
Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума.
(втори вариант)
Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен.
Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума.
В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл.
към втори вариант >>
И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му?
(втори вариант)
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там? Какви са били нейните съображения за това? Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му?
И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му?
Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни.
към втори вариант >>
В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави.
(втори вариант)
Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума.
В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави.
Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл. Казват - това са чувства.
към втори вариант >>
Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят.
(втори вариант)
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там? Какви са били нейните съображения за това? Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му?
Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят.
Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол.
към втори вариант >>
Или да вземем чувството на приятелство.
(втори вариант)
Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави.
Или да вземем чувството на приятелство.
Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл. Казват - това са чувства.
към втори вариант >>
Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки.
(втори вариант)
Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там? Какви са били нейните съображения за това? Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят.
Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки.
Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят.
към втори вариант >>
Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо?
(втори вариант)
Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство.
Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо?
Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл. Казват - това са чувства.
към втори вариант >>
Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме.
(втори вариант)
Какви са били нейните съображения за това? Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки.
Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме.
Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят. Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена.
към втори вариант >>
Защото умът не присъства там.
(втори вариант)
Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо?
Защото умът не присъства там.
Или някой се увлякъл. Казват - това са чувства.
към втори вариант >>
Тези неща са почти произволни за нас.
(втори вариант)
Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме.
Тези неща са почти произволни за нас.
Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят. Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена. И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
към втори вариант >>
Или някой се увлякъл.
(втори вариант)
Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там.
Или някой се увлякъл.
Казват - това са чувства.
към втори вариант >>
Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни.
(втори вариант)
И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас.
Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни.
Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят. Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена. И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
към втори вариант >>
Казват - това са чувства.
(втори вариант)
В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл.
Казват - това са чувства.
към втори вариант >>
Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол.
(втори вариант)
Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни.
Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол.
Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят. Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена. И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
към втори вариант >>
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко.
(втори вариант)
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко.
Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе. Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво.
към втори вариант >>
Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят.
(втори вариант)
Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол.
Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят.
Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена. И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
към втори вариант >>
Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе.
(втори вариант)
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко.
Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе.
Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си.
към втори вариант >>
Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена.
(втори вариант)
Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят.
Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена.
И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
към втори вариант >>
Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва.
(втори вариант)
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко. Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе.
Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва.
Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля.
към втори вариант >>
И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
(втори вариант)
Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят. Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена.
И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.
към втори вариант >>
Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив.
(втори вариант)
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко. Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе. Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва.
Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив.
Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата.
към втори вариант >>
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност.
(втори вариант)
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност.
Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща. И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува!
към втори вариант >>
Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече?
(втори вариант)
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко. Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе. Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив.
Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече?
Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства.
към втори вариант >>
Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща.
(втори вариант)
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност.
Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща.
И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува! “ Утре напуска къщата.
към втори вариант >>
Ето какво.
(втори вариант)
Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко. Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе. Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече?
Ето какво.
Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата.
към втори вариант >>
И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата.
(втори вариант)
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност. Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща.
И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата.
Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува! “ Утре напуска къщата. А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
към втори вариант >>
Майката от много обич някой път тя разваля детето си.
(втори вариант)
Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе. Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво.
Майката от много обич някой път тя разваля детето си.
Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието.
към втори вариант >>
Лесно може да се разбере дали е той собственик.
(втори вариант)
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност. Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща. И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата.
Лесно може да се разбере дали е той собственик.
И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува! “ Утре напуска къщата. А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
към втори вариант >>
Туй многото разваля.
(втори вариант)
Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си.
Туй многото разваля.
Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието. Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си.
към втори вариант >>
И как ще познаеш един наемател?
(втори вариант)
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност. Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща. И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик.
И как ще познаеш един наемател?
Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува! “ Утре напуска къщата. А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
към втори вариант >>
Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата.
(втори вариант)
Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля.
Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата.
Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието. Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си. Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
към втори вариант >>
Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува!
(втори вариант)
Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност. Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща. И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател?
Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува!
“ Утре напуска къщата. А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
към втори вариант >>
Тогава се осакащат техните чувства.
(втори вариант)
Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата.
Тогава се осакащат техните чувства.
Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието. Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си. Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
към втори вариант >>
“ Утре напуска къщата.
(втори вариант)
Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща. И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува!
“ Утре напуска къщата.
А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
към втори вариант >>
Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата.
(втори вариант)
Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства.
Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата.
Та туй е по възпитанието. Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си. Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
към втори вариант >>
А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
(втори вариант)
И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува! “ Утре напуска къщата.
А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.
към втори вариант >>
Та туй е по възпитанието.
(втори вариант)
Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата.
Та туй е по възпитанието.
Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си. Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз за своето тяло не се грижа много.“ Щом не се грижиш, значи не си собственик.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз за своето тяло не се грижа много.“ Щом не се грижиш, значи не си собственик.
У собствениците има по-голяма грижа. Защо собственикът дава по-голямо внимание за къщата, а който не е собственик, не дава такова внимание. Щом се разваля къщата, казва: „Ще я напусна.“
към втори вариант >>
Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си.
(втори вариант)
Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието.
Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си.
Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
към втори вариант >>
У собствениците има по-голяма грижа.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз за своето тяло не се грижа много.“ Щом не се грижиш, значи не си собственик.
У собствениците има по-голяма грижа.
Защо собственикът дава по-голямо внимание за къщата, а който не е собственик, не дава такова внимание. Щом се разваля къщата, казва: „Ще я напусна.“
към втори вариант >>
Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
(втори вариант)
Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието. Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си.
Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.
към втори вариант >>
Защо собственикът дава по-голямо внимание за къщата, а който не е собственик, не дава такова внимание.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз за своето тяло не се грижа много.“ Щом не се грижиш, значи не си собственик. У собствениците има по-голяма грижа.
Защо собственикът дава по-голямо внимание за къщата, а който не е собственик, не дава такова внимание.
Щом се разваля къщата, казва: „Ще я напусна.“
към втори вариант >>
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът?
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът?
Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност.
към втори вариант >>
Щом се разваля къщата, казва: „Ще я напусна.“
(втори вариант)
Някой казва: „Аз за своето тяло не се грижа много.“ Щом не се грижиш, значи не си собственик. У собствениците има по-голяма грижа. Защо собственикът дава по-голямо внимание за къщата, а който не е собственик, не дава такова внимание.
Щом се разваля къщата, казва: „Ще я напусна.“
към втори вариант >>
Че има голяма любов към себе си.
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът?
Че има голяма любов към себе си.
А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото.
към втори вариант >>
Сега, да кажем, вашата памет не функционира.
(втори вариант)
Сега, да кажем, вашата памет не функционира.
То е онзи, който е направил къщата. Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила.
към втори вариант >>
А други имат голямо безлюбие към себе си.
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът? Че има голяма любов към себе си.
А други имат голямо безлюбие към себе си.
Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни.
към втори вариант >>
То е онзи, който е направил къщата.
(втори вариант)
Сега, да кажем, вашата памет не функционира.
То е онзи, който е направил къщата.
Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това?
към втори вариант >>
Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности.
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът? Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си.
Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности.
Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците?
към втори вариант >>
Паметта принадлежи на къщата.
(втори вариант)
Сега, да кажем, вашата памет не функционира. То е онзи, който е направил къщата.
Паметта принадлежи на къщата.
Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите?
към втори вариант >>
Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си.
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът? Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности.
Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си.
Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях?
към втори вариант >>
Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата.
(втори вариант)
Сега, да кажем, вашата памет не функционира. То е онзи, който е направил къщата. Паметта принадлежи на къщата.
Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата.
Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите? Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена.
към втори вариант >>
Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност.
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът? Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си.
Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност.
Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят.
към втори вариант >>
Именно той трябва да поправи малко тази инсталация.
(втори вариант)
Сега, да кажем, вашата памет не функционира. То е онзи, който е направил къщата. Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата.
Именно той трябва да поправи малко тази инсталация.
Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите? Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена. После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
към втори вариант >>
Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото.
(втори вариант)
Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност.
Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото.
Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък.
към втори вариант >>
Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила.
(втори вариант)
Сега, да кажем, вашата памет не функционира. То е онзи, който е направил къщата. Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация.
Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила.
И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите? Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена. После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
към втори вариант >>
Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни.
(втори вариант)
А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото.
Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни.
Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша.
към втори вариант >>
И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това?
(втори вариант)
То е онзи, който е направил къщата. Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила.
И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това?
Какво заключение трябва да извадите? Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена. После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
към втори вариант >>
Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците?
(втори вариант)
Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни.
Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците?
Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче.
към втори вариант >>
Какво заключение трябва да извадите?
(втори вариант)
Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това?
Какво заключение трябва да извадите?
Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена. После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
към втори вариант >>
Много. А на овцете, какво ще стане с тях?
(втори вариант)
Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците?
Много. А на овцете, какво ще стане с тях?
Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят.
към втори вариант >>
Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена.
(втори вариант)
Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите?
Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена.
После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
към втори вариант >>
Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят.
(втори вариант)
Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях?
Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят.
После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците?
към втори вариант >>
После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
(втори вариант)
Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите? Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена.
После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.
към втори вариант >>
После дойде друг алтруист към овцете пък.
(втори вариант)
Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят.
После дойде друг алтруист към овцете пък.
Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
към втори вариант >>
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така.
(втори вариант)
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така.
Мислите ли, че човек е една играчка. Не. Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм.
към втори вариант >>
Той ще ги заведе на хубава паша.
(втори вариант)
Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък.
Той ще ги заведе на хубава паша.
Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
към втори вариант >>
Мислите ли, че човек е една играчка. Не.
(втори вариант)
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така.
Мислите ли, че човек е една играчка. Не.
Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи.
към втори вариант >>
Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче.
(втори вариант)
Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша.
Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче.
Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
към втори вариант >>
Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той.
(втори вариант)
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така. Мислите ли, че човек е една играчка. Не.
Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той.
И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му.
към втори вариант >>
Но в дадения случай овците ще забогатеят.
(втори вариант)
Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче.
Но в дадения случай овците ще забогатеят.
Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
към втори вариант >>
И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата?
(втори вариант)
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така. Мислите ли, че човек е една играчка. Не. Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той.
И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата?
Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства.
към втори вариант >>
Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците?
(втори вариант)
Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят.
Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците?
Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
към втори вариант >>
Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек!
(втори вариант)
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така. Мислите ли, че човек е една играчка. Не. Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата?
Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек!
“ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта?
към втори вариант >>
Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
(втори вариант)
После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците?
Кой алтруизъм бихте предпочели вие?
към втори вариант >>
“ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм.
(втори вариант)
А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така. Мислите ли, че човек е една играчка. Не. Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек!
“ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм.
За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта? Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта?
към втори вариант >>
Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане?
(втори вариант)
Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане?
Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара
към втори вариант >>
За пример човешката памет може много лесно да се поправи.
(втори вариант)
Мислите ли, че човек е една играчка. Не. Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм.
За пример човешката памет може много лесно да се поправи.
Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта? Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта? (Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
към втори вариант >>
Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара
(втори вариант)
Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане?
Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара
към втори вариант >>
Който не е паметлив, може да се поправи паметта му.
(втори вариант)
Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи.
Който не е паметлив, може да се поправи паметта му.
Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта? Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта? (Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
към втори вариант >>
Вълците трева да пасат.
(втори вариант)
Вълците трева да пасат.
Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо.
към втори вариант >>
Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства.
(втори вариант)
И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му.
Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства.
Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта? Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта? (Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
към втори вариант >>
Ами това е сегашното състояние.
(втори вариант)
Вълците трева да пасат.
Ами това е сегашното състояние.
Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле.
към втори вариант >>
Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта?
(втори вариант)
Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек! “ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства.
Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта?
Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта? (Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
към втори вариант >>
Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо.
(втори вариант)
Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние.
Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо.
тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма.
към втори вариант >>
Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта?
(втори вариант)
“ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта?
Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта?
(Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
към втори вариант >>
тя е наследена черта, отпосле е дошло това.
(втори вариант)
Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо.
тя е наследена черта, отпосле е дошло това.
Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма. После вземете змията.
към втори вариант >>
(Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
(втори вариант)
За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта? Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта?
(Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?
към втори вариант >>
Първоначално вълкът не е бил месояден.
(втори вариант)
Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това.
Първоначално вълкът не е бил месояден.
Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма. После вземете змията. Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
към втори вариант >>
Сега ще се отдалеча малко.
(втори вариант)
Сега ще се отдалеча малко.
Да почнете да мислите. Нали в света за всяка работа трябва да се плати? Като работиш някому, трябва да ти плати. Има ли изключение от този закон? Казвате - морално е, за
към втори вариант >>
Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо.
(втори вариант)
Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден.
Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо.
Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма. После вземете змията. Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
към втори вариант >>
Да почнете да мислите.
(втори вариант)
Сега ще се отдалеча малко.
Да почнете да мислите.
Нали в света за всяка работа трябва да се плати? Като работиш някому, трябва да ти плати. Има ли изключение от този закон? Казвате - морално е, за
към втори вариант >>
Значи в него се образува един характер отпосле.
(втори вариант)
Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо.
Значи в него се образува един характер отпосле.
И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма. После вземете змията. Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
към втори вариант >>
Нали в света за всяка работа трябва да се плати?
(втори вариант)
Сега ще се отдалеча малко. Да почнете да мислите.
Нали в света за всяка работа трябва да се плати?
Като работиш някому, трябва да ти плати. Има ли изключение от този закон? Казвате - морално е, за
към втори вариант >>
И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма.
(втори вариант)
Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле.
И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма.
После вземете змията. Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
към втори вариант >>
Като работиш някому, трябва да ти плати.
(втори вариант)
Сега ще се отдалеча малко. Да почнете да мислите. Нали в света за всяка работа трябва да се плати?
Като работиш някому, трябва да ти плати.
Има ли изключение от този закон? Казвате - морално е, за
към втори вариант >>
После вземете змията.
(втори вариант)
тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма.
После вземете змията.
Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
към втори вариант >>
Има ли изключение от този закон?
(втори вариант)
Сега ще се отдалеча малко. Да почнете да мислите. Нали в света за всяка работа трябва да се плати? Като работиш някому, трябва да ти плати.
Има ли изключение от този закон?
Казвате - морално е, за
към втори вариант >>
Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
(втори вариант)
Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма. После вземете змията.
Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.
към втори вариант >>
Казвате - морално е, за
(втори вариант)
Сега ще се отдалеча малко. Да почнете да мислите. Нали в света за всяка работа трябва да се плати? Като работиш някому, трябва да ти плати. Има ли изключение от този закон?
Казвате - морално е, за
към втори вариант >>
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот.
(втори вариант)
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот.
Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси. Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу! Другите работи не ми трябват. Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото. Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
към втори вариант >>
Всяка работа трябва да се плати.
(втори вариант)
Всяка работа трябва да се плати.
Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати. Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н.
към втори вариант >>
Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси.
(втори вариант)
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот.
Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси.
Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу! Другите работи не ми трябват. Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото. Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
към втори вариант >>
Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати.
(втори вариант)
Всяка работа трябва да се плати.
Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати.
Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща?
към втори вариант >>
Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу!
(втори вариант)
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот. Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси.
Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу!
Другите работи не ми трябват. Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото. Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
към втори вариант >>
Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати.
(втори вариант)
Всяка работа трябва да се плати. Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати.
Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати.
Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това.
към втори вариант >>
Другите работи не ми трябват.
(втори вариант)
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот. Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси. Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу!
Другите работи не ми трябват.
Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото. Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
към втори вариант >>
Шиеш някому, трябва да ти се плати.
(втори вариант)
Всяка работа трябва да се плати. Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати. Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати.
Шиеш някому, трябва да ти се плати.
Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това.
към втори вариант >>
Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото.
(втори вариант)
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот. Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси. Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу! Другите работи не ми трябват.
Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото.
Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
към втори вариант >>
Или учиш някого, ще дадеш да ти платят.
(втори вариант)
Всяка работа трябва да се плати. Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати. Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати.
Или учиш някого, ще дадеш да ти платят.
И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да.
към втори вариант >>
Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
(втори вариант)
Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот. Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси. Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу! Другите работи не ми трябват. Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото.
Какво е той добил, че си изкарва прехраната?
към втори вариант >>
И т.н., и т.н.
(втори вариант)
Всяка работа трябва да се плати. Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати. Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят.
И т.н., и т.н.
Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш.
към втори вариант >>
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим.
(втори вариант)
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим.
Едни работят много, други работят малко. Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества.
към втори вариант >>
Но има ли една работа, за която не се плаща?
(втори вариант)
Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати. Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н.
Но има ли една работа, за която не се плаща?
Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща.
към втори вариант >>
Едни работят много, други работят малко.
(втори вариант)
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим.
Едни работят много, други работят малко.
Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано.
към втори вариант >>
Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това.
(втори вариант)
Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща?
Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това.
В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата.
към втори вариант >>
Цели спорове има в света колко трябва да се работи.
(втори вариант)
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим. Едни работят много, други работят малко.
Цели спорове има в света колко трябва да се работи.
Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества.
към втори вариант >>
В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това.
(втори вариант)
Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това.
В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това.
И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите.
към втори вариант >>
Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя.
(втори вариант)
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим. Едни работят много, други работят малко. Цели спорове има в света колко трябва да се работи.
Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя.
Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне.
към втори вариант >>
И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да.
(втори вариант)
Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това.
И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да.
И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите. И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази!
към втори вариант >>
Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство.
(втори вариант)
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим. Едни работят много, други работят малко. Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя.
Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство.
И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс.
към втори вариант >>
И след като ядеш, ти ще платиш.
(втори вариант)
И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да.
И след като ядеш, ти ще платиш.
За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите. И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази! Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
към втори вариант >>
И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества.
(втори вариант)
Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим. Едни работят много, други работят малко. Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство.
И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества.
Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс. После за всички прояви, които има, то си има правила.
към втори вариант >>
За работата никой не ти плаща.
(втори вариант)
Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш.
За работата никой не ти плаща.
И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите. И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази! Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
към втори вариант >>
Всичко има в тази книга написано.
(втори вариант)
Едни работят много, други работят малко. Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества.
Всичко има в тази книга написано.
Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс. После за всички прояви, които има, то си има правила. Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
към втори вариант >>
И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата.
(втори вариант)
Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща.
И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата.
Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите. И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази! Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
към втори вариант >>
Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества.
(втори вариант)
Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано.
Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества.
Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс. После за всички прояви, които има, то си има правила. Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
към втори вариант >>
Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите.
(втори вариант)
В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата.
Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите.
И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази! Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
към втори вариант >>
Към него човек трябва да се обърне.
(втори вариант)
Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества.
Към него човек трябва да се обърне.
Всичко има написано, в този кодекс. После за всички прояви, които има, то си има правила. Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
към втори вариант >>
И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази!
(втори вариант)
И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите.
И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази!
Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
към втори вариант >>
Всичко има написано, в този кодекс.
(втори вариант)
Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне.
Всичко има написано, в този кодекс.
После за всички прояви, които има, то си има правила. Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
към втори вариант >>
Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
(втори вариант)
И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите. И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази!
Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“
към втори вариант >>
После за всички прояви, които има, то си има правила.
(втори вариант)
И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс.
После за всички прояви, които има, то си има правила.
Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
към втори вариант >>
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари?
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари?
Да работиш, и да платиш отгоре! “ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това.
към втори вариант >>
Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
(втори вариант)
Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс. После за всички прояви, които има, то си има правила.
Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.
към втори вариант >>
Да работиш, и да платиш отгоре!
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари?
Да работиш, и да платиш отгоре!
“ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден.
към втори вариант >>
Има определено Време за гости.
(втори вариант)
Има определено Време за гости.
После кога трябва да учиш. има също определено време, с минутата ти няма да закъсняваш там.
към втори вариант >>
“ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси.
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари? Да работиш, и да платиш отгоре!
“ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси.
Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден. Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар.
към втори вариант >>
После кога трябва да учиш.
(втори вариант)
Има определено Време за гости.
После кога трябва да учиш.
има също определено време, с минутата ти няма да закъсняваш там.
към втори вариант >>
Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия.
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари? Да работиш, и да платиш отгоре! “ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси.
Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия.
Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден. Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар. Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
към втори вариант >>
има също определено време, с минутата ти няма да закъсняваш там.
(втори вариант)
Има определено Време за гости. После кога трябва да учиш.
има също определено време, с минутата ти няма да закъсняваш там.
към втори вариант >>
Значи природата ти е дала всичките условия.
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари? Да работиш, и да платиш отгоре! “ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия.
Значи природата ти е дала всичките условия.
Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден. Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар. Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
към втори вариант >>
Сега ще дойде един англичанин.
(втори вариант)
Сега ще дойде един англичанин.
Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите. Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат.
към втори вариант >>
Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това.
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари? Да работиш, и да платиш отгоре! “ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия.
Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това.
Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден. Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар. Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
към втори вариант >>
Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите.
(втори вариант)
Сега ще дойде един англичанин.
Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите.
Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е?
към втори вариант >>
Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден.
(втори вариант)
Да работиш, и да платиш отгоре! “ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това.
Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден.
Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар. Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
към втори вариант >>
Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява.
(втори вариант)
Сега ще дойде един англичанин. Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите.
Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява.
Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото.
към втори вариант >>
Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар.
(втори вариант)
“ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден.
Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар.
Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
към втори вариант >>
Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата.
(втори вариант)
Сега ще дойде един англичанин. Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите. Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява.
Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата.
Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
(втори вариант)
Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден. Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар.
Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“
към втори вариант >>
Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме.
(втори вариант)
Сега ще дойде един англичанин. Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите. Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата.
Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме.
Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали.
към втори вариант >>
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи.
(втори вариант)
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи.
Първоначалният импулс е у нея. Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм?
към втори вариант >>
Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат.
(втори вариант)
Сега ще дойде един англичанин. Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите. Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме.
Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат.
А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час.
към втори вариант >>
Първоначалният импулс е у нея.
(втори вариант)
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи.
Първоначалният импулс е у нея.
Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има.
към втори вариант >>
А у българите как е?
(втори вариант)
Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите. Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат.
А у българите как е?
И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час. Казват: „Какво да правим?
към втори вариант >>
Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората.
(втори вариант)
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи. Първоначалният импулс е у нея.
Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората.
Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял.
към втори вариант >>
И вие правите същото.
(втори вариант)
Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е?
И вие правите същото.
Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час. Казват: „Какво да правим? Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
към втори вариант >>
Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея.
(втори вариант)
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи. Първоначалният импулс е у нея. Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората.
Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея.
Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе.
към втори вариант >>
Туй никак не се спазва.
(втори вариант)
Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото.
Туй никак не се спазва.
Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час. Казват: „Какво да правим? Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
към втори вариант >>
Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува.
(втори вариант)
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи. Първоначалният импулс е у нея. Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея.
Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува.
Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал.
към втори вариант >>
Тук на мене много са се оплаквали.
(втори вариант)
Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва.
Тук на мене много са се оплаквали.
Иде един, седи половин час, друг седи един час. Казват: „Какво да правим? Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
към втори вариант >>
Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм?
(втори вариант)
Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи. Първоначалният импулс е у нея. Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува.
Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм?
“ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш.
към втори вариант >>
Иде един, седи половин час, друг седи един час.
(втори вариант)
Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали.
Иде един, седи половин час, друг седи един час.
Казват: „Какво да правим? Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
към втори вариант >>
“ Нали знаете, такива случаи има.
(втори вариант)
Първоначалният импулс е у нея. Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм?
“ Нали знаете, такива случаи има.
Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе?
към втори вариант >>
Казват: „Какво да правим?
(втори вариант)
А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час.
Казват: „Какво да правим?
Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
към втори вариант >>
Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял.
(втори вариант)
Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има.
Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял.
Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията.
към втори вариант >>
Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
(втори вариант)
И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час. Казват: „Какво да правим?
Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.
към втори вариант >>
Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе.
(втори вариант)
Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял.
Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе.
Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти.
към втори вариант >>
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така.
(втори вариант)
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така.
Оттам не започвайте. Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш.
към втори вариант >>
Той те поглежда и се чуди какво си заплакал.
(втори вариант)
Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе.
Той те поглежда и се чуди какво си заплакал.
И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше?
към втори вариант >>
Оттам не започвайте.
(втори вариант)
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така.
Оттам не започвайте.
Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила.
към втори вариант >>
И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш.
(втори вариант)
Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм? “ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал.
И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш.
Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше? “ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката.
към втори вариант >>
Вие започнете с обратния процес.
(втори вариант)
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така. Оттам не започвайте.
Вие започнете с обратния процес.
Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ.
към втори вариант >>
Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе?
(втори вариант)
“ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш.
Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе?
“ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше? “ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката. И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
към втори вариант >>
Ти отиваш да се учиш най- първо в училището.
(втори вариант)
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така. Оттам не започвайте. Вие започнете с обратния процес.
Ти отиваш да се учиш най- първо в училището.
Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат.
към втори вариант >>
“ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията.
(втори вариант)
Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе?
“ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията.
Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше? “ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката. И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
към втори вариант >>
Ти знаеш кой преподава някои предмети.
(втори вариант)
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така. Оттам не започвайте. Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището.
Ти знаеш кой преподава някои предмети.
Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ.
към втори вариант >>
Пита от какво е умрял баща ти.
(втори вариант)
Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията.
Пита от какво е умрял баща ти.
„Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше? “ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката. И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
към втори вариант >>
Тия предмети ти трябва да ги учиш.
(втори вариант)
А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така. Оттам не започвайте. Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети.
Тия предмети ти трябва да ги учиш.
А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения.
към втори вариант >>
„Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше?
(втори вариант)
Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти.
„Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше?
“ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката. И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
към втори вариант >>
А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила.
(втори вариант)
Оттам не започвайте. Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш.
А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила.
За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът.
към втори вариант >>
“ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката.
(втори вариант)
И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше?
“ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката.
И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
към втори вариант >>
За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ.
(втори вариант)
Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила.
За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ.
Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо.
към втори вариант >>
И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
(втори вариант)
Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе? “ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше? “ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката.
И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
към втори вариант >>
Това са все задачи, които отпосле ще дойдат.
(втори вариант)
Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ.
Това са все задачи, които отпосле ще дойдат.
Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки.
към втори вариант >>
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща.
(втори вариант)
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща.
Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава. Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш.
към втори вариант >>
Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ.
(втори вариант)
Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат.
Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ.
Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът.
към втори вариант >>
Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава.
(втори вариант)
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща.
Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава.
Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи.
към втори вариант >>
Другото са крайните заключения.
(втори вариант)
Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ.
Другото са крайните заключения.
Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре.
към втори вариант >>
Природата не се занимава с тебе.
(втори вариант)
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща. Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава.
Природата не се занимава с тебе.
И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат.
към втори вариант >>
Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът.
(втори вариант)
А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения.
Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът.
Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е.
към втори вариант >>
И благодарение на този закон хората са напълно свободни.
(втори вариант)
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща. Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава. Природата не се занимава с тебе.
И благодарение на този закон хората са напълно свободни.
И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат.
към втори вариант >>
Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо.
(втори вариант)
За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът.
Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо.
Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае.
към втори вариант >>
И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват.
(втори вариант)
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща. Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава. Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни.
И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват.
За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето.
към втори вариант >>
Учените хора имат право да си правят само своите догадки.
(втори вариант)
Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо.
Учените хора имат право да си правят само своите догадки.
Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае. А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви.
към втори вариант >>
За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш.
(втори вариант)
Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща. Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава. Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват.
За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш.
Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето.
към втори вариант >>
Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът.
(втори вариант)
Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки.
Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът.
Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае. А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви. И виждате, с човешкия характер се случва същото.
към втори вариант >>
Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи.
(втори вариант)
Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава. Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш.
Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи.
Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма.
към втори вариант >>
Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре.
(втори вариант)
Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът.
Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре.
Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае. А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви. И виждате, с човешкия характер се случва същото.
към втори вариант >>
Сегашните хора не знаят кога да лягат.
(втори вариант)
Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи.
Сегашните хора не знаят кога да лягат.
Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде?
към втори вариант >>
Който я е измислил, знае всяко нещо как е.
(втори вариант)
Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре.
Който я е измислил, знае всяко нещо как е.
Всяко нещо е точно определено, и той го знае. А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви. И виждате, с човешкия характер се случва същото.
към втори вариант >>
Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат.
(втори вариант)
И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат.
Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат.
Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала.
към втори вариант >>
Всяко нещо е точно определено, и той го знае.
(втори вариант)
Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е.
Всяко нещо е точно определено, и той го знае.
А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви. И виждате, с човешкия характер се случва същото.
към втори вариант >>
Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето.
(втори вариант)
И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат.
Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето.
Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете.
към втори вариант >>
А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви.
(втори вариант)
Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае.
А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви.
И виждате, с човешкия характер се случва същото.
към втори вариант >>
Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето.
(втори вариант)
За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето.
Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето.
Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете. И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри?
към втори вариант >>
И виждате, с човешкия характер се случва същото.
(втори вариант)
Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае. А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви.
И виждате, с човешкия характер се случва същото.
към втори вариант >>
Няма една определена норма.
(втори вариант)
Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето.
Няма една определена норма.
Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете. И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри? И тя не се интересува за нея.
към втори вариант >>
Сега основната мисъл, заключението какво е?
(втори вариант)
Сега основната мисъл, заключението какво е?
Какво заключение бихте извадили? (Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне.
към втори вариант >>
Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде?
(втори вариант)
Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма.
Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде?
Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете. И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри? И тя не се интересува за нея.
към втори вариант >>
Какво заключение бихте извадили?
(втори вариант)
Сега основната мисъл, заключението какво е?
Какво заключение бихте извадили?
(Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне. Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс.
към втори вариант >>
Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала.
(втори вариант)
Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде?
Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала.
Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете. И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри? И тя не се интересува за нея.
към втори вариант >>
(Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, заключението какво е? Какво заключение бихте извадили?
(Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да.
И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне. Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс. Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
към втори вариант >>
Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете.
(втори вариант)
Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала.
Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете.
И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри? И тя не се интересува за нея.
към втори вариант >>
И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, заключението какво е? Какво заключение бихте извадили? (Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да.
И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне.
Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне. Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс. Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
към втори вариант >>
И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри?
(втори вариант)
Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете.
И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри?
И тя не се интересува за нея.
към втори вариант >>
Ако са добри условията, да ги използва.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, заключението какво е? Какво заключение бихте извадили? (Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне.
Ако са добри условията, да ги използва.
Ако са противоположни, да ги превъзмогне. Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс. Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
към втори вариант >>
И тя не се интересува за нея.
(втори вариант)
Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете. И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри?
И тя не се интересува за нея.
към втори вариант >>
Ако са противоположни, да ги превъзмогне.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, заключението какво е? Какво заключение бихте извадили? (Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва.
Ако са противоположни, да ги превъзмогне.
Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс. Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
към втори вариант >>
За пример тя е създала плодовете.
(втори вариант)
За пример тя е създала плодовете.
Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост. Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана? “ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите.
към втори вариант >>
Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс.
(втори вариант)
Какво заключение бихте извадили? (Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне.
Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс.
Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
към втори вариант >>
Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост.
(втори вариант)
За пример тя е създала плодовете.
Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост.
Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана? “ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш.
към втори вариант >>
Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
(втори вариант)
(Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне. Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс.
Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.
към втори вариант >>
Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана?
(втори вариант)
За пример тя е създала плодовете. Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост.
Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана?
“ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие.
към втори вариант >>
Тогава какво има в триъгълника?
(втори вариант)
Тогава какво има в триъгълника?
Детето по какво се отличава от баща си и майка си? По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите.
към втори вариант >>
“ Тя те пита: „Какво яде?
(втори вариант)
За пример тя е създала плодовете. Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост. Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана?
“ Тя те пита: „Какво яде?
“ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода.
към втори вариант >>
Детето по какво се отличава от баща си и майка си?
(втори вариант)
Тогава какво има в триъгълника?
Детето по какво се отличава от баща си и майка си?
По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата.
към втори вариант >>
“ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде.
(втори вариант)
За пример тя е създала плодовете. Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост. Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана? “ Тя те пита: „Какво яде?
“ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде.
Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода. След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
към втори вариант >>
По своята хипотенуза.
(втори вариант)
Тогава какво има в триъгълника? Детето по какво се отличава от баща си и майка си?
По своята хипотенуза.
Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката.
към втори вариант >>
Никога не яж круши и не яж масло подир крушите.
(втори вариант)
За пример тя е създала плодовете. Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост. Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана? “ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде.
Никога не яж круши и не яж масло подир крушите.
После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода. След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
към втори вариант >>
Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите.
(втори вариант)
Тогава какво има в триъгълника? Детето по какво се отличава от баща си и майка си? По своята хипотенуза.
Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите.
Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат.
към втори вариант >>
После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш.
(втори вариант)
Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост. Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана? “ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите.
После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш.
Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода. След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
към втори вариант >>
Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл.
(втори вариант)
Тогава какво има в триъгълника? Детето по какво се отличава от баща си и майка си? По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите.
Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл.
Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си.
към втори вариант >>
Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие.
(втори вариант)
Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана? “ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш.
Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие.
Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода. След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
към втори вариант >>
Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите.
(втори вариант)
Тогава какво има в триъгълника? Детето по какво се отличава от баща си и майка си? По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл.
Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите.
И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си.
към втори вариант >>
Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода.
(втори вариант)
“ Тя те пита: „Какво яде? “ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие.
Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода.
След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
към втори вариант >>
И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата.
(втори вариант)
Детето по какво се отличава от баща си и майка си? По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите.
И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата.
Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му.
към втори вариант >>
След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
(втори вариант)
“ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода.
След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.
към втори вариант >>
Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката.
(втори вариант)
По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата.
Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката.
Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат.
към втори вариант >>
Сега изводите.
(втори вариант)
Сега изводите.
Какво искате да знаете. Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът. Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата. Квадратът има 4 прави ъгли. Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
към втори вариант >>
Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат.
(втори вариант)
Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката.
Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат.
По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката.
към втори вариант >>
Какво искате да знаете.
(втори вариант)
Сега изводите.
Какво искате да знаете.
Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът. Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата. Квадратът има 4 прави ъгли. Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
към втори вариант >>
По характер на баща си и по ум на майка си.
(втори вариант)
Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат.
По характер на баща си и по ум на майка си.
То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва.
към втори вариант >>
Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът.
(втори вариант)
Сега изводите. Какво искате да знаете.
Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът.
Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата. Квадратът има 4 прави ъгли. Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
към втори вариант >>
То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си.
(втори вариант)
Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си.
То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си.
На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва. Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата.
към втори вариант >>
Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата.
(втори вариант)
Сега изводите. Какво искате да знаете. Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът.
Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата.
Квадратът има 4 прави ъгли. Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
към втори вариант >>
На туй се дължи силата му.
(втори вариант)
И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си.
На туй се дължи силата му.
Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва. Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата. И майката, и тя го налага.
към втори вариант >>
Квадратът има 4 прави ъгли.
(втори вариант)
Сега изводите. Какво искате да знаете. Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът. Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата.
Квадратът има 4 прави ъгли.
Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
към втори вариант >>
Че детето като заплаче, бащата и майката тичат.
(втори вариант)
Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му.
Че детето като заплаче, бащата и майката тичат.
Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва. Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата. И майката, и тя го налага.
към втори вариант >>
Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
(втори вариант)
Сега изводите. Какво искате да знаете. Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът. Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата. Квадратът има 4 прави ъгли.
Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.
към втори вариант >>
Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката.
(втори вариант)
Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат.
Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката.
И то заповядва. Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата. И майката, и тя го налага.
към втори вариант >>
И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът.
(втори вариант)
И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът.
Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето. Понеже на физическото поле то е площ. Земята е една площ, нали така. Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.
към втори вариант >>
И то заповядва.
(втори вариант)
По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката.
И то заповядва.
Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата. И майката, и тя го налага.
към втори вариант >>
Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето.
(втори вариант)
И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът.
Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето.
Понеже на физическото поле то е площ. Земята е една площ, нали така. Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.
към втори вариант >>
Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата.
(втори вариант)
То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва.
Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата.
И майката, и тя го налага.
към втори вариант >>
Понеже на физическото поле то е площ.
(втори вариант)
И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът. Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето.
Понеже на физическото поле то е площ.
Земята е една площ, нали така. Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.
към втори вариант >>
И майката, и тя го налага.
(втори вариант)
На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва. Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата.
И майката, и тя го налага.
към втори вариант >>
Земята е една площ, нали така.
(втори вариант)
И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът. Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето. Понеже на физическото поле то е площ.
Земята е една площ, нали така.
Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.
към втори вариант >>
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си.
И тогава се изменя положението. И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно.
към втори вариант >>
Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.
(втори вариант)
И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът. Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето. Понеже на физическото поле то е площ. Земята е една площ, нали така.
Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.
към втори вариант >>
И тогава се изменя положението.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си.
И тогава се изменя положението.
И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден.
към втори вариант >>
Нищо не може да стане.
(втори вариант)
Нищо не може да стане.
Тя, площта ще остане сама. Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система.
към втори вариант >>
И тогава този прав ъгъл вече не е прав.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си. И тогава се изменя положението.
И тогава този прав ъгъл вече не е прав.
Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат.
към втори вариант >>
Тя, площта ще остане сама.
(втори вариант)
Нищо не може да стане.
Тя, площта ще остане сама.
Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват.
към втори вариант >>
Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си. И тогава се изменя положението. И тогава този прав ъгъл вече не е прав.
Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място.
Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв.
към втори вариант >>
Сърцето е една площ.
(втори вариант)
Нищо не може да стане. Тя, площта ще остане сама.
Сърцето е една площ.
И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни.
към втори вариант >>
Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си. И тогава се изменя положението. И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място.
Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение.
Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката.
към втори вариант >>
И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре.
(втори вариант)
Нищо не може да стане. Тя, площта ще остане сама. Сърцето е една площ.
И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре.
И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно.
към втори вариант >>
Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си. И тогава се изменя положението. И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение.
Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно.
При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката. Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати.
към втори вариант >>
И в природата съществуват тия двете системи.
(втори вариант)
Нищо не може да стане. Тя, площта ще остане сама. Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре.
И в природата съществуват тия двете системи.
Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно. И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително.
към втори вариант >>
При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден.
(втори вариант)
И тогава се изменя положението. И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно.
При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден.
Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката. Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати. Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
към втори вариант >>
Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система.
(втори вариант)
Нищо не може да стане. Тя, площта ще остане сама. Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи.
Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система.
Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно. И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително. И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
към втори вариант >>
Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат.
(втори вариант)
И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден.
Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат.
Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката. Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати. Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
към втори вариант >>
Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват.
(втори вариант)
Тя, площта ще остане сама. Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система.
Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват.
Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно. И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително. И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
към втори вариант >>
Законът е такъв.
(втори вариант)
Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат.
Законът е такъв.
Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката. Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати. Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
към втори вариант >>
Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни.
(втори вариант)
Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват.
Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни.
Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно. И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително. И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
към втори вариант >>
Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката.
(втори вариант)
Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв.
Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката.
Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати. Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
към втори вариант >>
Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно.
(втори вариант)
И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни.
Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно.
И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително. И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
към втори вариант >>
Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати.
(втори вариант)
Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката.
Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати.
Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
към втори вариант >>
И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително.
(втори вариант)
И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно.
И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително.
И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
към втори вариант >>
Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
(втори вариант)
При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката. Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати.
Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.
към втори вариант >>
И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
(втори вариант)
Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно. И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително.
И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.
към втори вариант >>
Постиженията седят в постъпките.
(втори вариант)
Постиженията седят в постъпките.
Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето. Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества.
към втори вариант >>
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем.
(втори вариант)
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем.
Сърцето е област, върху която умът трябва да работи. А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства.
към втори вариант >>
Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето.
(втори вариант)
Постиженията седят в постъпките.
Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето.
Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва.
към втори вариант >>
Сърцето е област, върху която умът трябва да работи.
(втори вариант)
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем.
Сърцето е област, върху която умът трябва да работи.
А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства. Даже и сега се казва - на плоскост се намираме.
към втори вариант >>
Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят.
(втори вариант)
Постиженията седят в постъпките. Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето.
Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят.
Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва. И постъпките ви не са такива, каквито трябва.
към втори вариант >>
А умът без сърцето няма област, в която да се прояви.
(втори вариант)
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем. Сърцето е област, върху която умът трябва да работи.
А умът без сърцето няма област, в която да се прояви.
Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства. Даже и сега се казва - на плоскост се намираме. Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
към втори вариант >>
Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си.
(втори вариант)
Постиженията седят в постъпките. Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето. Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят.
Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си.
Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва. И постъпките ви не са такива, каквито трябва. Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
към втори вариант >>
Следователно сърцето е една област за ума да се прояви.
(втори вариант)
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем. Сърцето е област, върху която умът трябва да работи. А умът без сърцето няма област, в която да се прояви.
Следователно сърцето е една област за ума да се прояви.
И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства. Даже и сега се казва - на плоскост се намираме. Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
към втори вариант >>
Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо?
(втори вариант)
Постиженията седят в постъпките. Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето. Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си.
Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо?
Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва. И постъпките ви не са такива, каквито трябва. Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
към втори вариант >>
И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи.
(втори вариант)
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем. Сърцето е област, върху която умът трябва да работи. А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви.
И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи.
И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства. Даже и сега се казва - на плоскост се намираме. Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
към втори вариант >>
Понеже детето не изявява техните качества.
(втори вариант)
Постиженията седят в постъпките. Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето. Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо?
Понеже детето не изявява техните качества.
Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва. И постъпките ви не са такива, каквито трябва. Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
към втори вариант >>
И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства.
(втори вариант)
Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем. Сърцето е област, върху която умът трябва да работи. А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи.
И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства.
Даже и сега се казва - на плоскост се намираме. Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
към втори вариант >>
Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва.
(втори вариант)
Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето. Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества.
Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва.
И постъпките ви не са такива, каквито трябва. Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
към втори вариант >>
Даже и сега се казва - на плоскост се намираме.
(втори вариант)
Сърцето е област, върху която умът трябва да работи. А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства.
Даже и сега се казва - на плоскост се намираме.
Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
към втори вариант >>
И постъпките ви не са такива, каквито трябва.
(втори вариант)
Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва.
И постъпките ви не са такива, каквито трябва.
Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
към втори вариант >>
Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
(втори вариант)
А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства. Даже и сега се казва - на плоскост се намираме.
Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.
към втори вариант >>
Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
(втори вариант)
Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва. И постъпките ви не са такива, каквито трябва.
Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.
към втори вариант >>
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози.
(втори вариант)
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози.
Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп. И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй.
към втори вариант >>
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света.
(втори вариант)
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света.
Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш.
към втори вариант >>
Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп.
(втори вариант)
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози.
Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп.
И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения.
към втори вариант >>
Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си.
(втори вариант)
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света.
Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си.
Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен.
към втори вариант >>
И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека.
(втори вариант)
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози. Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп.
И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека.
Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори.
към втори вариант >>
Затова именно се полага усилие.
(втори вариант)
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света. Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си.
Затова именно се полага усилие.
Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея.
към втори вариант >>
Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка.
(втори вариант)
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози. Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп. И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека.
Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка.
Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения.
към втори вариант >>
Трябва да има усилие, разумно е то.
(втори вариант)
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света. Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие.
Трябва да има усилие, разумно е то.
При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея. Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
към втори вариант >>
Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин.
(втори вариант)
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози. Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп. И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка.
Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин.
Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката.
към втори вариант >>
При една постъпка ти няма да бързаш.
(втори вариант)
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света. Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то.
При една постъпка ти няма да бързаш.
В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея. Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
към втори вариант >>
Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй.
(втори вариант)
Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози. Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп. И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин.
Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй.
И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н.
към втори вариант >>
В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш.
(втори вариант)
Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света. Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш.
В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш.
Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея. Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
към втори вариант >>
И тя дава своите заключения.
(втори вариант)
Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп. И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй.
И тя дава своите заключения.
Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения.
към втори вариант >>
Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен.
(втори вариант)
Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш.
Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен.
Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея. Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
към втори вариант >>
Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори.
(втори вариант)
И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения.
Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори.
Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания.
към втори вариант >>
Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея.
(втори вариант)
Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен.
Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея.
Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
към втори вариант >>
Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения.
(втори вариант)
Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори.
Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения.
Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания. Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
към втори вариант >>
Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
(втори вариант)
Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея.
Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.
към втори вариант >>
Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката.
(втори вариант)
Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения.
Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката.
Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания. Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
към втори вариант >>
Сега това е за човека, който иска да прогресира.
(втори вариант)
Сега това е за човека, който иска да прогресира.
Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си.
към втори вариант >>
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа?
(втори вариант)
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа?
За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят. По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото?
към втори вариант >>
Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н.
(втори вариант)
Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката.
Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н.
- и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания. Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
към втори вариант >>
Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение.
(втори вариант)
Сега това е за човека, който иска да прогресира.
Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение.
Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях.
към втори вариант >>
За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят.
(втори вариант)
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа?
За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят.
По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине.
към втори вариант >>
- и той си прави заключения.
(втори вариант)
И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н.
- и той си прави заключения.
Но всичко това са много общи знания. Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
към втори вариант >>
Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение.
(втори вариант)
Сега това е за човека, който иска да прогресира. Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение.
Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение.
И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави.
към втори вариант >>
По какво се отличават тънките и дебелите линии?
(втори вариант)
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа? За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят.
По какво се отличават тънките и дебелите линии?
Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам.
към втори вариант >>
Но всичко това са много общи знания.
(втори вариант)
Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения.
Но всичко това са много общи знания.
Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
към втори вариант >>
И тогава ще попиташ защо светът е така създаден.
(втори вариант)
Сега това е за човека, който иска да прогресира. Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение.
И тогава ще попиташ защо светът е така създаден.
Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание.
към втори вариант >>
Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия?
(втори вариант)
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа? За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят. По какво се отличават тънките и дебелите линии?
Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия?
Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго.
към втори вариант >>
Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
(втори вариант)
Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания.
Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.
към втори вариант >>
Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа.
(втори вариант)
Сега това е за човека, който иска да прогресира. Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден.
Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа.
Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена.
към втори вариант >>
Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело.
(втори вариант)
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа? За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят. По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия?
Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело.
По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може.
към втори вариант >>
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате.
(втори вариант)
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате.
Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това. За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави. А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им?
към втори вариант >>
Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си.
(втори вариант)
Сега това е за човека, който иска да прогресира. Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа.
Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си.
Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена. Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
към втори вариант >>
По какво друго се отличават още тънкото и дебелото?
(втори вариант)
По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа? За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят. По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело.
По какво друго се отличават още тънкото и дебелото?
Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца?
към втори вариант >>
Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това.
(втори вариант)
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате.
Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това.
За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави. А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им? Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
към втори вариант >>
Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях.
(втори вариант)
Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си.
Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях.
Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена. Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
към втори вариант >>
Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине.
(втори вариант)
За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят. По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото?
Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине.
Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца? Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза?
към втори вариант >>
За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави.
(втори вариант)
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате. Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това.
За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави.
А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им? Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
към втори вариант >>
Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави.
(втори вариант)
Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях.
Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави.
Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена. Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
към втори вариант >>
Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам.
(втори вариант)
По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине.
Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам.
Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца? Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза? Не може.
към втори вариант >>
А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание.
(втори вариант)
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате. Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това. За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави.
А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание.
Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им? Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
към втори вариант >>
Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание.
(втори вариант)
И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави.
Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание.
Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена. Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
към втори вариант >>
Но се отличават и по друго.
(втори вариант)
Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам.
Но се отличават и по друго.
Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца? Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза? Не може.
към втори вариант >>
Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание?
(втори вариант)
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате. Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това. За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави. А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание.
Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание?
Какви са съображенията им? Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
към втори вариант >>
Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена.
(втори вариант)
Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание.
Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена.
Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
към втори вариант >>
Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може.
(втори вариант)
Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго.
Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може.
Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца? Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза? Не може.
към втори вариант >>
Какви са съображенията им?
(втори вариант)
За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате. Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това. За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави. А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание?
Какви са съображенията им?
Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
към втори вариант >>
Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
(втори вариант)
Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена.
Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.
към втори вариант >>
Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца?
(втори вариант)
По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може.
Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца?
Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза? Не може.
към втори вариант >>
Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
(втори вариант)
Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това. За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави. А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им?
Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?
към втори вариант >>
Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза?
(втори вариант)
Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца?
Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза?
Не може.
към втори вариант >>
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете.
(втори вариант)
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете.
И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете. Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил?
към втори вариант >>
Не може.
(втори вариант)
Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца? Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза?
Не може.
към втори вариант >>
И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете.
(втори вариант)
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете.
И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете.
Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди?
към втори вариант >>
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот.
(втори вариант)
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот.
Казват - тънко въже и дебело Въже. Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка.
към втори вариант >>
Сега вас ви се вижда това чудно.
(втори вариант)
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете. И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете.
Сега вас ви се вижда това чудно.
И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи.
към втори вариант >>
Казват - тънко въже и дебело Въже.
(втори вариант)
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот.
Казват - тънко въже и дебело Въже.
Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то?
към втори вариант >>
И човек, за да се задържи, трябва да има ум.
(втори вариант)
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете. И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете. Сега вас ви се вижда това чудно.
И човек, за да се задържи, трябва да има ум.
Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение.
към втори вариант >>
Има едно съответствие.
(втори вариант)
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот. Казват - тънко въже и дебело Въже.
Има едно съответствие.
После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате?
към втори вариант >>
Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини.
(втори вариант)
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете. И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете. Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум.
Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини.
Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи?
към втори вариант >>
После казват - това е добро, това е лошо.
(втори вариант)
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот. Казват - тънко въже и дебело Въже. Има едно съответствие.
После казват - това е добро, това е лошо.
По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му?
към втори вариант >>
Какво те засяга, че ти си се разсърдил?
(втори вариант)
Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете. И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете. Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини.
Какво те засяга, че ти си се разсърдил?
Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън!
към втори вариант >>
По какво се отличават?
(втори вариант)
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот. Казват - тънко въже и дебело Въже. Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо.
По какво се отличават?
Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния?
към втори вариант >>
Кое е онова, което се сърди?
(втори вариант)
И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете. Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил?
Кое е онова, което се сърди?
За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение?
към втори вариант >>
Или казват - той проектира една лоша постъпка.
(втори вариант)
Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот. Казват - тънко въже и дебело Въже. Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават?
Или казват - той проектира една лоша постъпка.
Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично.
към втори вариант >>
За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи.
(втори вариант)
Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди?
За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи.
Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря?
към втори вариант >>
Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то?
(втори вариант)
Казват - тънко въже и дебело Въже. Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка.
Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то?
Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично. А онзи кроткият той е мекичък.
към втори вариант >>
Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение.
(втори вариант)
И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи.
Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение.
Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря? Защото е свойствено това само на господаря.
към втори вариант >>
Как постъпвате?
(втори вариант)
Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то?
Как постъпвате?
На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично. А онзи кроткият той е мекичък. Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
към втори вариант >>
Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи?
(втори вариант)
Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение.
Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи?
И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря? Защото е свойствено това само на господаря. Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение?
към втори вариант >>
На нервния човек какво е лицето му?
(втори вариант)
После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате?
На нервния човек какво е лицето му?
Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично. А онзи кроткият той е мекичък. Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
към втори вариант >>
И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън!
(втори вариант)
Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи?
И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън!
“ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря? Защото е свойствено това само на господаря. Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение? Ха Вънка!
към втори вариант >>
Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния?
(втори вариант)
По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му?
Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния?
После нервният говори тъй енергично. А онзи кроткият той е мекичък. Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
към втори вариант >>
“ Откъде е влязло туй положение?
(втори вариант)
Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън!
“ Откъде е влязло туй положение?
Защо обижда туй положение господаря? Защото е свойствено това само на господаря. Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение? Ха Вънка! " Тогава кое е свойствено на слугата?
към втори вариант >>
После нервният говори тъй енергично.
(втори вариант)
Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния?
После нервният говори тъй енергично.
А онзи кроткият той е мекичък. Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
към втори вариант >>
Защо обижда туй положение господаря?
(втори вариант)
За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение?
Защо обижда туй положение господаря?
Защото е свойствено това само на господаря. Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение? Ха Вънка! " Тогава кое е свойствено на слугата? (Учителят застава смирено с наведена глава.)
към втори вариант >>
А онзи кроткият той е мекичък.
(втори вариант)
Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично.
А онзи кроткият той е мекичък.
Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
към втори вариант >>
Защото е свойствено това само на господаря.
(втори вариант)
Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря?
Защото е свойствено това само на господаря.
Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение? Ха Вънка! " Тогава кое е свойствено на слугата? (Учителят застава смирено с наведена глава.)
към втори вариант >>
Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
(втори вариант)
Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично. А онзи кроткият той е мекичък.
Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.
към втори вариант >>
Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение?
(втори вариант)
Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън! “ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря? Защото е свойствено това само на господаря.
Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение?
Ха Вънка! " Тогава кое е свойствено на слугата? (Учителят застава смирено с наведена глава.)
към втори вариант >>
НАГОРЕ