НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1061
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1061
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Вие ще кажете: „Този на когото ще правиш добро, той не заслужава.“ Ти се самозаблуждаваш. Ти правиш услуга, на Който ти е дал живота. Ти направи услугата! Туй дърво, което аз съм насадил, кой трябва да яде плода му най-първо? – Аз.
Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота. Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог.
към беседата >>
“ – „Кръстваме се, толкоз пъти сме се кръстили, ще се кръстим, лесна работа е това.“ – „Чашата ще пиете, горчивата чаша на вашето неразбиране ще пиете и с онова кръщение на неразбиране ще се кръстите, но да седнете от ляво и от дясно на онези, които разбират, на онези, които им е дадено, не е в моя власт.“ Предложен е този въпрос, но този въпрос остава неразрешен.
“ Не ги зная къде ще ги тури. Казвам, до сега този въпрос го зададоха двама души, искаха от Христа. Казват: „Учителю, искаме да ни направиш една услуга, казват толкоз години сме били с тебе, хайде да ни поставиш един от ляво, а други от дясно! “ Гледа ги Христос и казва: „Може ли да пиете от чашата, която аз пия? “ – „Пивваме от чашата, толкоз пъти сме пили от една чаша.“ – „Ами с кръщението може ли да се кръстите, с което аз се кръщавам?
“ – „Кръстваме се, толкоз пъти сме се кръстили, ще се кръстим, лесна работа е това.“ – „Чашата ще пиете, горчивата чаша на вашето неразбиране ще пиете и с онова кръщение на неразбиране ще се кръстите, но да седнете от ляво и от дясно на онези, които разбират, на онези, които им е дадено, не е в моя власт.“ Предложен е този въпрос, но този въпрос остава неразрешен.
към беседата >>
Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота.
Ти правиш услуга, на Който ти е дал живота. Ти направи услугата! Туй дърво, което аз съм насадил, кой трябва да яде плода му най-първо? – Аз. Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота.
Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно?
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно?
Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си. Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си. Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво.
към беседата >>
Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Ти направи услугата! Туй дърво, което аз съм насадил, кой трябва да яде плода му най-първо? – Аз. Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота.
Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи!
към беседата >>
Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно?
Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си.
Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си. Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят.
към беседата >>
Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил!
Туй дърво, което аз съм насадил, кой трябва да яде плода му най-първо? – Аз. Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота. Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил!
“ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота!
към беседата >>
Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно? Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си.
Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си.
Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено.
към беседата >>
“ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро!
– Аз. Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота. Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил!
“ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро!
“ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите?
към беседата >>
Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно? Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си. Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си.
Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си.
Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос.
към беседата >>
“ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог.
Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота. Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро!
“ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог.
То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие.
към беседата >>
Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно? Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си. Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си. Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си.
Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си.
Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания.
към беседата >>
То е идеал в тебе.
Друг е садил дървото на познанието доброто и злото и дървото на живота. Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог.
То е идеал в тебе.
Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени!
към беседата >>
Ако силният стане слаб, отива отляво.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно? Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си. Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си. Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си.
Ако силният стане слаб, отива отляво.
Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание.
към беседата >>
Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи!
Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе.
Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи!
“ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени.
към беседата >>
Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят.
Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си. Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си. Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво.
Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят.
Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е?
към беседата >>
“ Туй е сега, там седи силата на живота!
Господ казва: „Няма да ядете от дървото, което не си посадил! “ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи!
“ Туй е сега, там седи силата на живота!
По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени.
към беседата >>
Тия двама ученици, искаха нещо установено.
Забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си. Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят.
Тия двама ученици, искаха нещо установено.
Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам.
към беседата >>
По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите?
“ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро! “ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота!
По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите?
Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете.
към беседата >>
Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос.
Невежа си – отляво си, учен си – отдясно си. Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено.
Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос.
Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е?
към беседата >>
Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие.
“ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава, Той е Бог. То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите?
Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие.
Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение.
към беседата >>
Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания.
Силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос.
Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания.
Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Той ми измени!
То е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие.
Вие ще кажете: „Той ми измени!
“ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения.
към беседата >>
Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание.
Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания.
Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание.
Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене.
към беседата >>
“ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени.
Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи! “ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени!
“ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени.
Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания.
към беседата >>
Питам тогава, животът без страдание, какъв е?
Не може да те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание.
Питам тогава, животът без страдание, какъв е?
Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш.
към беседата >>
Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени.
“ Туй е сега, там седи силата на живота! По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени.
Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени.
Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания. От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави.
към беседата >>
Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам.
Тия двама ученици, искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е?
Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам.
Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш.
към беседата >>
Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете.
По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може да го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени.
Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете.
Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания. От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще.
към беседата >>
Ами животът без щастие какъв е?
Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос. Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам.
Ами животът без щастие какъв е?
Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата.
към беседата >>
Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение.
Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете.
Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение.
По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания. От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще. Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
към беседата >>
Ето от какво произтичат вашите страдания.
Отляво и отдясно да се уреди живота им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е?
Ето от какво произтичат вашите страдания.
Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
По този начин, ако работите, може да имате известни постижения.
Вие ще кажете: „Той ми измени! “ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение.
По този начин, ако работите, може да имате известни постижения.
Ще ви дойдат страдания. От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще. Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
към беседата >>
Страданието е манджа, едно ядене.
Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание. Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания.
Страданието е манджа, едно ядене.
Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив. Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света!
към беседата >>
Ще ви дойдат страдания.
“ Онзи, Който живее във вас не може да ви измени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения.
Ще ви дойдат страдания.
От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще. Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
към беседата >>
Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш.
Питам тогава, животът без страдание, какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене.
Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш.
След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив. Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света! “
към беседата >>
От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави.
Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания.
От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави.
Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще. Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
към беседата >>
След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш.
Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш.
След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш.
Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив. Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света! “
към беседата >>
Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще.
Тъй седи една от великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания. От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави.
Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще.
Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
към беседата >>
Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата.
Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш.
Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата.
Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив. Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света! “
към беседата >>
Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин, ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания. От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще.
Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
към беседата >>
Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив.
Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата.
Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив.
Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света! “
към беседата >>
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят?
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят?
“ – Искам да кажа туй: да ме разберете! Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли.
към беседата >>
Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света!
Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив.
Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света!
“
към беседата >>
“ – Искам да кажа туй: да ме разберете!
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят?
“ – Искам да кажа туй: да ме разберете!
Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите.
към беседата >>
“
Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш. След като щастието остави от паницата, от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив. Но ако опиташ от онова ядене от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света!
“
към беседата >>
Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота.
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят? “ – Искам да кажа туй: да ме разберете!
Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота.
Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете!
към беседата >>
Сега само това е един начин.
Сега само това е един начин.
Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания. Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам!
към беседата >>
Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата.
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят? “ – Искам да кажа туй: да ме разберете! Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота.
Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата.
Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди!
към беседата >>
Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания.
Сега само това е един начин.
Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания.
Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието?
към беседата >>
Никога не пишете своите мисли в свещената книга!
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят? “ – Искам да кажа туй: да ме разберете! Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата.
Никога не пишете своите мисли в свещената книга!
Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си.
към беседата >>
Сегашният ни подтик е даден от страданията.
Сега само това е един начин. Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания.
Сегашният ни подтик е даден от страданията.
Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието.
към беседата >>
Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли.
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителят? “ – Искам да кажа туй: да ме разберете! Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга!
Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли.
При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти.
към беседата >>
Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието.
Сега само това е един начин. Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания. Сегашният ни подтик е даден от страданията.
Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието.
И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса.
към беседата >>
При това вие седите и съдите.
“ – Искам да кажа туй: да ме разберете! Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли.
При това вие седите и съдите.
Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите!
към беседата >>
И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието.
Сега само това е един начин. Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания. Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието.
И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието.
Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието?
към беседата >>
Не съдете!
Като вземете свещената книга, между редовете има – четете, пък не пишете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите.
Не съдете!
Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате.
към беседата >>
Христос казва: „Определено е аз да страдам!
Сега само това е един начин. Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания. Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието.
Христос казва: „Определено е аз да страдам!
“ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения.
към беседата >>
Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди!
Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете!
Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди!
Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам.
към беседата >>
“ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието?
Сега аз вземам тази форма от какво произтичат някой път, нашите неразбирания. Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам!
“ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието?
Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание.
към беседата >>
Нито съди брата си.
Никога не пишете своите мисли в свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди!
Нито съди брата си.
Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите.
към беседата >>
Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието.
Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието?
Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието.
Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието?
към беседата >>
Не съди Онзи, който седи в брата ти.
Чети книгата и си имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си.
Не съди Онзи, който седи в брата ти.
Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди!
към беседата >>
Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса.
Страданието нас ни заставя да мислим, повече отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието.
Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса.
В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието.
към беседата >>
Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите!
При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти.
Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите!
Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди! Ти само се учи!
към беседата >>
В какво седи страданието?
И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса.
В какво седи страданието?
– Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството?
към беседата >>
Тъй трябва да разбирате.
Не съдете! Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите!
Тъй трябва да разбирате.
Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди! Ти само се учи! Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право?
към беседата >>
– Страданието произтича от две положения.
Христос казва: „Определено е аз да страдам! “ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието?
– Страданието произтича от две положения.
Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо.
към беседата >>
Тъй аз разбирам.
Не съдете това, което е в тебе, кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате.
Тъй аз разбирам.
Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди! Ти само се учи! Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право? Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
към беседата >>
Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание.
“ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения.
Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание.
Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си.
към беседата >>
Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите.
Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам.
Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите.
Някой човек направил нещо, не го съди! Ти само се учи! Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право? Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
към беседата >>
Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието?
Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание.
Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието?
Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема.
към беседата >>
Някой човек направил нещо, не го съди!
Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите.
Някой човек направил нещо, не го съди!
Ти само се учи! Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право? Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
към беседата >>
Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието.
Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието?
Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието.
Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава.
към беседата >>
Ти само се учи!
Не съди Бога, нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди!
Ти само се учи!
Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право? Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
към беседата >>
Как ще определите щастието, блаженството?
В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието.
Как ще определите щастието, блаженството?
– Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание.
към беседата >>
Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право?
Тъй трябва да разбирате. Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди! Ти само се учи!
Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право?
Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
към беседата >>
– Туй, което нито се взема, нито се дава е благо.
– Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството?
– Туй, което нито се взема, нито се дава е благо.
Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край.
към беседата >>
Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
Тъй аз разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо, не го съди! Ти само се учи! Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право?
Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
към беседата >>
Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си.
Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо.
Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си.
Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна.
към беседата >>
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание?
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание?
Съгласен съм, че не е право. В какво седи, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее.
към беседата >>
Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема.
Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си.
Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема.
Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така.
към беседата >>
Съгласен съм, че не е право.
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание?
Съгласен съм, че не е право.
В какво седи, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта.
към беседата >>
Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава.
Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема.
Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава.
Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие.
към беседата >>
В какво седи, че не е право?
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание? Съгласен съм, че не е право.
В какво седи, че не е право?
Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат.
към беседата >>
Там е вашето страдание.
Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава.
Там е вашето страдание.
Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека.
към беседата >>
Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта.
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание? Съгласен съм, че не е право. В какво седи, че не е право?
Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта.
Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя.
към беседата >>
Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край.
– Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание.
Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край.
Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека.
към беседата >>
Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта?
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание? Съгласен съм, че не е право. В какво седи, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта.
Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта?
– Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро.
към беседата >>
Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна.
Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край.
Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна.
Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен.
към беседата >>
– Когато слънцето грее.
Представете си, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание? Съгласен съм, че не е право. В какво седи, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта?
– Когато слънцето грее.
Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече!
към беседата >>
Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така.
Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна.
Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така.
Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен.
към беседата >>
Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта.
Съгласен съм, че не е право. В какво седи, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее.
Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта.
Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично.
към беседата >>
Страданието на един човек съдържа условията за щастие.
Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така.
Страданието на един човек съдържа условията за щастие.
[В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието.
към беседата >>
Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат.
В какво седи, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта.
Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат.
Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове.
към беседата >>
[В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека.
Там е вашето страдание. Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие.
[В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека.
Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш.
към беседата >>
Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя.
Аз имам една свещ и една кибритена клечка, драсна – запаля свещта. Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат.
Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя.
Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко.
към беседата >>
Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека.
Щом любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало има и край. Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека.
Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека.
Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора!
към беседата >>
Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро.
Казва: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя.
Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро.
Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога!
към беседата >>
Онзи, който много страда, много ще бъде блажен.
Този плод, който цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека.
Онзи, който много страда, много ще бъде блажен.
Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито?
към беседата >>
Това е Волята Божия – нищо повече!
– Когато слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро.
Това е Волята Божия – нищо повече!
Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога! “ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се!
към беседата >>
Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен.
Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен.
Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен.
Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания!
към беседата >>
Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично.
Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече!
Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично.
Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога! “ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се! “ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>
Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието.
Страданието на един човек съдържа условията за щастие. [В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен.
Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието.
Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели.
към беседата >>
Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове.
Никой няма право да пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично.
Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове.
Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога! “ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се! “ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>
Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш.
[В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието.
Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш.
Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна.
към беседата >>
Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко.
Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове.
Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко.
Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога! “ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се! “ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>
Казваш: „Не искам да ора!
Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш.
Казваш: „Не искам да ора!
“ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето?
към беседата >>
Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога!
Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко.
Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога!
“ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се! “ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>
Всеки човек трябва да знае откъде да започне.
Всеки човек трябва да знае откъде да започне.
Ако знаеш от къде да започнеш, може да свършиш нещата. Но, ако не знаеш, нищо няма да свършиш. Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва. Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш от де да започнеш.
към беседата >>
“ – От само себе си ли ще изникне това жито?
Онзи, който много страда, много ще бъде блажен. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора!
“ – От само себе си ли ще изникне това жито?
От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна.
към беседата >>
“ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се!
Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога!
“ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се!
“ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>
Ако знаеш от къде да започнеш, може да свършиш нещата.
Всеки човек трябва да знае откъде да започне.
Ако знаеш от къде да започнеш, може да свършиш нещата.
Но, ако не знаеш, нищо няма да свършиш. Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва. Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш от де да започнеш.
към беседата >>
От толкоз години аз съм слушал само оплаквания!
Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито?
От толкоз години аз съм слушал само оплаквания!
Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна.
към беседата >>
“ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога! “ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се!
“ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>
Но, ако не знаеш, нищо няма да свършиш.
Всеки човек трябва да знае откъде да започне. Ако знаеш от къде да започнеш, може да свършиш нещата.
Но, ако не знаеш, нищо няма да свършиш.
Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва. Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш от де да започнеш.
към беседата >>
Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели.
Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания!
Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели.
Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе.
към беседата >>
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти.
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти.
Не да се говори туй, което не е. Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее.
към беседата >>
Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва.
Всеки човек трябва да знае откъде да започне. Ако знаеш от къде да започнеш, може да свършиш нещата. Но, ако не знаеш, нищо няма да свършиш.
Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва.
Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш от де да започнеш.
към беседата >>
Аз се поусмихна.
Че то е все таки да искаш хамбаря ти да бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели.
Аз се поусмихна.
Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие.
към беседата >>
Не да се говори туй, което не е.
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти.
Не да се говори туй, което не е.
Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено.
към беседата >>
Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш от де да започнеш.
Всеки човек трябва да знае откъде да започне. Ако знаеш от къде да започнеш, може да свършиш нещата. Но, ако не знаеш, нищо няма да свършиш. Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва.
Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш от де да започнеш.
към беседата >>
Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето?
Казваш: „Не искам да ора! “ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна.
Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето?
“ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието.
към беседата >>
Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда.
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти. Не да се говори туй, което не е.
Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда.
Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени.
към беседата >>
Запример, вие сте изучавали числата.
Запример, вие сте изучавали числата.
Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2. Имате числото 12,345. Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е.
към беседата >>
“ Аз пак се поусмихна.
“ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето?
“ Аз пак се поусмихна.
Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието. Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето!
към беседата >>
Казва: „Че каква е тази мисъл?
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти. Не да се говори туй, което не е. Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда.
Казва: „Че каква е тази мисъл?
“ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене.
към беседата >>
Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2.
Запример, вие сте изучавали числата.
Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2.
Имате числото 12,345. Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни.
към беседата >>
Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна.
От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна.
Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна.
Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието. Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето! Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
към беседата >>
“ Всичко е позволено на човека.
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти. Не да се говори туй, което не е. Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казва: „Че каква е тази мисъл?
“ Всичко е позволено на човека.
На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света.
към беседата >>
Имате числото 12,345.
Запример, вие сте изучавали числата. Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2.
Имате числото 12,345.
Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш.
към беседата >>
Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе.
Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна.
Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе.
Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието. Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето! Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
към беседата >>
На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее.
Ако се разсъждава, обективно да бъдат тия факти. Не да се говори туй, което не е. Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека.
На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее.
Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам.
към беседата >>
Какво е числото 12,345?
Запример, вие сте изучавали числата. Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2. Имате числото 12,345.
Какво е числото 12,345?
То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще.
към беседата >>
Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие.
Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе.
Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие.
Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието. Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето! Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
към беседата >>
Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено.
Не да се говори туй, което не е. Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее.
Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено.
При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора.
към беседата >>
То е едно неопределено число.
Запример, вие сте изучавали числата. Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2. Имате числото 12,345. Какво е числото 12,345?
То е едно неопределено число.
Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те.
към беседата >>
Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието.
Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето? “ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие.
Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието.
Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето! Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
към беседата >>
При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени.
Моята мисъл права трябва да бъде, заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено.
При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени.
Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите.
към беседата >>
Трябва да се определи какво е.
Запример, вие сте изучавали числата. Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2. Имате числото 12,345. Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число.
Трябва да се определи какво е.
Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5.
към беседата >>
Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето!
“ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието.
Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето!
Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
към беседата >>
Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене.
Казва: „Че каква е тази мисъл? “ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени.
Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене.
То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания.
към беседата >>
Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни.
Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, имате числото 1, 2. Имате числото 12,345. Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е.
Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни.
Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят.
към беседата >>
Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
Че аз се усмихвам, не може да се не усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя, един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата, да излезе навън нещастието. Казва: „Не зная, мене ще ми се пукне сърдцето!
Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
към беседата >>
То е благородството в света.
“ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене.
То е благородството в света.
Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. То е по новия начин да мислите.
към беседата >>
Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш.
Имате числото 12,345. Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни.
Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш.
Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има.
към беседата >>
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми!
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми!
“ Казвам: „Да ти помогна! “ – „Много съм нещастен.“ – „Какво? “ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш.
към беседата >>
Щом аз се отричам, аз разбирам.
На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее. Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света.
Щом аз се отричам, аз разбирам.
Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. То е по новия начин да мислите.
към беседата >>
Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще.
Какво е числото 12,345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш.
Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще.
От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак.
към беседата >>
“ Казвам: „Да ти помогна!
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми!
“ Казвам: „Да ти помогна!
“ – „Много съм нещастен.“ – „Какво? “ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде?
към беседата >>
Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора.
Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам.
Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора.
Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. То е по новия начин да мислите.
към беседата >>
От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те.
То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще.
От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те.
Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво.
към беседата >>
“ – „Много съм нещастен.“ – „Какво?
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми! “ Казвам: „Да ти помогна!
“ – „Много съм нещастен.“ – „Какво?
“ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях.
към беседата >>
Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите.
При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени. Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора.
Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите.
Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. То е по новия начин да мислите.
към беседата >>
Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5.
Трябва да се определи какво е. Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те.
Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5.
Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши.
към беседата >>
“ Аз го виждам какво му е нещастието.
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми! “ Казвам: „Да ти помогна! “ – „Много съм нещастен.“ – „Какво?
“ Аз го виждам какво му е нещастието.
Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях. Да не ме изложиш, видях!
към беседата >>
Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания.
Следователно, в даден момент, аз трябва да се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене. То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите.
Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания.
То е по новия начин да мислите.
към беседата >>
Едното – това е началото, 5-те, това е краят.
Може да са 12,345 пясъчни зрънца, може да са 12,345 златни зрънца, може да са 12,345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5.
Едното – това е началото, 5-те, това е краят.
Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото.
към беседата >>
Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция.
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми! “ Казвам: „Да ти помогна! “ – „Много съм нещастен.“ – „Какво? “ Аз го виждам какво му е нещастието.
Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция.
Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях. Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам.
към беседата >>
То е по новия начин да мислите.
То е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания.
То е по новия начин да мислите.
към беседата >>
Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има.
Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят.
Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има.
Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш.
към беседата >>
Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш.
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми! “ Казвам: „Да ти помогна! “ – „Много съм нещастен.“ – „Какво? “ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция.
Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш.
Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях. Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо.
към беседата >>
Вие сега предполагате, че разбирате.
Вие сега предполагате, че разбирате.
Това още не е разбиране. Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не.
към беседата >>
Два крака – гледам левия и десния крак.
Може би ти в него си роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има.
Два крака – гледам левия и десния крак.
Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1?
към беседата >>
Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде?
“ Казвам: „Да ти помогна! “ – „Много съм нещастен.“ – „Какво? “ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш.
Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде?
“ – „Видях. Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля?
към беседата >>
Това още не е разбиране.
Вие сега предполагате, че разбирате.
Това още не е разбиране.
Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил!
към беседата >>
Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво.
От туй число, за мене, важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак.
Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво.
Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става?
към беседата >>
“ – „Видях.
“ – „Много съм нещастен.“ – „Какво? “ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде?
“ – „Видях.
Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата?
към беседата >>
Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли?
Вие сега предполагате, че разбирате. Това още не е разбиране.
Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли?
Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка.
към беседата >>
Колко уши има – две уши.
Ако някой каже: 12,345, аз ще кажа: 1и5. Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво.
Колко уши има – две уши.
От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12.
към беседата >>
Да не ме изложиш, видях!
“ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях.
Да не ме изложиш, видях!
“ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво!
към беседата >>
Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата.
Вие сега предполагате, че разбирате. Това още не е разбиране. Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли?
Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата.
Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива.
към беседата >>
От важните числа, това е края и началото.
Едното – това е началото, 5-те, това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши.
От важните числа, това е края и началото.
Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило?
към беседата >>
“ – „Няма какво да те излагам, аз виждам.
Образувал се тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях. Да не ме изложиш, видях!
“ – „Няма какво да те излагам, аз виждам.
Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне?
към беседата >>
Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили.
Вие сега предполагате, че разбирате. Това още не е разбиране. Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата.
Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили.
Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал?
към беседата >>
Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш.
Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото.
Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш.
Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи?
към беседата >>
Видял си нещо,“ видял той нещо.
Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях. Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам.
Видял си нещо,“ видял той нещо.
– „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш.
към беседата >>
Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не.
Вие сега предполагате, че разбирате. Това още не е разбиране. Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили.
Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не.
Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен.
към беседата >>
Някой казват: „Какво означава числото 1?
Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш.
Някой казват: „Какво означава числото 1?
“ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи.
към беседата >>
– „От де ми дойде на главата тази беля?
Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде? “ – „Видях. Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо.
– „От де ми дойде на главата тази беля?
Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли?
към беседата >>
Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил!
Това още не е разбиране. Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не.
Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил!
“ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал.
към беседата >>
“ Но след като турите 2 подир единицата, какво става?
Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1?
“ Но след като турите 2 подир единицата, какво става?
– 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава?
към беседата >>
Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата?
“ – „Видях. Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля?
Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата?
Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко.
към беседата >>
“ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка.
Ако дойде някой от вас, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления, да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил!
“ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка.
Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя?
към беседата >>
– 12.
Колко уши има – две уши. От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става?
– 12.
Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката.
към беседата >>
Казвам: „Много хубаво!
Да не ме изложиш, видях! “ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата?
Казвам: „Много хубаво!
Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив?
към беседата >>
Всяка постъпка трябва да бъде красива.
Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления, дали да ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука, да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата. Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка.
Всяка постъпка трябва да бъде красива.
Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено.
към беседата >>
Кое число се е увеличило?
От важните числа, това е края и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12.
Кое число се е увеличило?
Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката. След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три.
към беседата >>
Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне?
“ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво!
Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне?
“ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава.
към беседата >>
Сега пита някой: „Дали съм прогресирал?
Един ден ще минете в живота, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива.
Сега пита някой: „Дали съм прогресирал?
“ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш.
към беседата >>
Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи?
Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило?
Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи?
– Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката. След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три. Петте, това е границата, това е края.
към беседата >>
“ – „Може да ми помогнеш.
Видял си нещо,“ видял той нещо. – „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне?
“ – „Може да ми помогнеш.
Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш!
към беседата >>
“ Този въпрос, той е предрешен.
Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал?
“ Този въпрос, той е предрешен.
Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят.
към беседата >>
– Единицата се увеличи.
Някой казват: „Какво означава числото 1? “ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи?
– Единицата се увеличи.
След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката. След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три. Петте, това е границата, това е края.
към беседата >>
Видях нещо хубаво, разбираш ли?
– „От де ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш.
Видях нещо хубаво, разбираш ли?
“ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш?
към беседата >>
Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал.
Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил! “ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен.
Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал.
Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник.
към беседата >>
След като турите три, кое се увеличава?
“ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи.
След като турите три, кое се увеличава?
– Увеличава се единицата, увеличава се и двойката. След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три. Петте, това е границата, това е края.
към беседата >>
“ – Разбирам го малко.
Ти няма да разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли?
“ – Разбирам го малко.
Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй?
към беседата >>
Казва: „Какво трябва да правя?
“ То е хубавото, то е красотата, да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал.
Казва: „Какво трябва да правя?
“ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя?
към беседата >>
– Увеличава се единицата, увеличава се и двойката.
– 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава?
– Увеличава се единицата, увеличава се и двойката.
След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три. Петте, това е границата, това е края.
към беседата >>
Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив?
Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко.
Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив?
“ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения.
към беседата >>
“ – То е предрешено.
Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя?
“ – То е предрешено.
То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш.
към беседата >>
След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три.
Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката.
След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три.
Петте, това е границата, това е края.
към беседата >>
“ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава.
Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне? “ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив?
“ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава.
Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си!
към беседата >>
То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш.
Сега пита някой: „Дали съм прогресирал? “ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено.
То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш.
Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките.
към беседата >>
Петте, това е границата, това е края.
Двете ли се е увеличило или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката. След като пишете четири, увеличава се десет пъти и две и три.
Петте, това е границата, това е края.
към беседата >>
Туй, което си видял, ще го имаш!
“ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава.
Туй, което си видял, ще го имаш!
“ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности.
към беседата >>
Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят.
“ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш.
Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят.
Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие.
към беседата >>
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот.
Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото. Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш.
към беседата >>
“ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш?
Видях нещо хубаво, разбираш ли? “ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш!
“ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш?
“ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях!
към беседата >>
Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник.
Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят.
Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник.
Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо, отколкото ако си в училището.
към беседата >>
Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот.
Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото.
Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти.
към беседата >>
“ Казвам: „Че как тъй?
“ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш?
“ Казвам: „Че как тъй?
“ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях! “ После казва: „Да ни освободиш!
към беседата >>
Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя?
Казва: „Какво трябва да правя? “ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник.
Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя?
“ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо, отколкото ако си в училището. Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии.
към беседата >>
Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот. Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото.
Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края.
Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти. Началото ти, кое е?
към беседата >>
“ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения.
Казвам: „Ако ти помогна ще бъдеш ли щастлив? “ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй?
“ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения.
Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях! “ После казва: „Да ни освободиш! “ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
към беседата >>
“ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш.
“ – То е предрешено. То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя?
“ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш.
Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо, отколкото ако си в училището. Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии. Това са все задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот. Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото. Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края.
Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има.
Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти. Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край.
към беседата >>
Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си!
“ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения.
Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си!
Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях! “ После казва: „Да ни освободиш! “ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
към беседата >>
Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките.
То е писано, цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш.
Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките.
Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо, отколкото ако си в училището. Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии. Това са все задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот. Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото. Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има.
Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало.
Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти. Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края.
към беседата >>
Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности.
Туй, което си видял, ще го имаш! “ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си!
Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности.
Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях! “ После казва: „Да ни освободиш! “ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
към беседата >>
Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие.
Ти си пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките.
Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие.
Още по-лошо, отколкото ако си в училището. Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии. Това са все задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Началото трябва да го знаеш.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот. Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото. Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало.
Началото трябва да го знаеш.
Краят, това си ти. Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края.
към беседата >>
Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях!
“ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш? “ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности.
Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях!
“ После казва: „Да ни освободиш! “ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
към беседата >>
Още по-лошо, отколкото ако си в училището.
Всеки ден програмата е определена, какво да правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие.
Още по-лошо, отколкото ако си в училището.
Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии. Това са все задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Краят, това си ти.
Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото. Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш.
Краят, това си ти.
Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото!
към беседата >>
“ После казва: „Да ни освободиш!
“ Казвам: „Че как тъй? “ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях!
“ После казва: „Да ни освободиш!
“ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
към беседата >>
Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии.
Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя? “ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо, отколкото ако си в училището.
Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии.
Това са все задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Началото ти, кое е?
Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти.
Началото ти, кое е?
– Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата.
към беседата >>
“ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
“ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казвам, колко ние хората сме противоречиви в себе си! Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях! “ После казва: „Да ни освободиш!
“ Ева виде един плод, виде нещо и ядоха.
към беседата >>
Това са все задачи, които трябва да разрешите.
“ – Тогава ти не си в училището, щом не си училището, ще идеш да пасеш говедата, ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо, отколкото ако си в училището. Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии.
Това са все задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
– Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край.
Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти. Началото ти, кое е?
– Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край.
Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога.
към беседата >>
Казвам, сега трябва едно разбиране.
Казвам, сега трябва едно разбиране.
Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате. Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек!
към беседата >>
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна!
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна!
“ Единият се оплаква и другият се оплаква. И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го.
към беседата >>
Ти си края.
Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти. Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край.
Ти си края.
Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята!
към беседата >>
Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате.
Казвам, сега трябва едно разбиране.
Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате.
Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш?
към беседата >>
“ Единият се оплаква и другият се оплаква.
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна!
“ Единият се оплаква и другият се оплаква.
И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне.
към беседата >>
Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края.
Началото трябва да го знаеш. Краят, това си ти. Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края.
Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края.
Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал.
към беседата >>
Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш!
Казвам, сега трябва едно разбиране. Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате.
Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш!
Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си.
към беседата >>
И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи.
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна! “ Единият се оплаква и другият се оплаква.
И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи.
Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя!
към беседата >>
Казваш: „Аз съм началото!
Краят, това си ти. Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края.
Казваш: „Аз съм началото!
“ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало.
към беседата >>
Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел.
Казвам, сега трябва едно разбиране. Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате. Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш!
Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел.
Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо.
към беседата >>
Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява.
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна! “ Единият се оплаква и другият се оплаква. И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи.
Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява.
Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре.
към беседата >>
“ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата.
Началото ти, кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото!
“ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата.
Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори.
към беседата >>
Сега вие не учите, вие учите, но външно.
Казвам, сега трябва едно разбиране. Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате. Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел.
Сега вие не учите, вие учите, но външно.
Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога?
към беседата >>
Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи.
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна! “ Единият се оплаква и другият се оплаква. И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява.
Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи.
– „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце!
към беседата >>
Това е само прерогатив на Бога.
– Ти не може да бъдеш едновременно и начало и край. Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата.
Това е само прерогатив на Бога.
Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него.
към беседата >>
Казвате: „Аз го зная този човек!
Казвам, сега трябва едно разбиране. Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате. Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно.
Казвате: „Аз го зная този човек!
“ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи?
към беседата >>
– „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го.
Двама души преди десет години се мразят, не може да се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна! “ Единият се оплаква и другият се оплаква. И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи.
– „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го.
Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става?
към беседата >>
Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята!
Ти си края. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога.
Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята!
“ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него!
към беседата >>
“ – Какво го знаеш?
Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате. Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек!
“ – Какво го знаеш?
Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал.
към беседата >>
Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне.
“ Единият се оплаква и другият се оплаква. И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го.
Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне.
Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си.
към беседата >>
“ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал.
Ако кажеш, че ти си начало, ти не си края. Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята!
“ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал.
Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си?
към беседата >>
Тепърва вие има да изучавате човека по себе си.
Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш?
Тепърва вие има да изучавате човека по себе си.
Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши.
към беседата >>
Той мисли сега, казва: „Ще го направя!
И в единия има желание да се оправи и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне.
Той мисли сега, казва: „Ще го направя!
“ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш?
към беседата >>
Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало.
Казваш: „Аз съм началото! “ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал.
Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало.
Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си? “ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата.
към беседата >>
Външно има нещо лошо.
Имаш един приятел, не се разбирате, той е затворена книга заради тебе, отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел, не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си.
Външно има нещо лошо.
Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши.
към беседата >>
“ Дига си едната ръка с показалеца нагоре.
Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя!
“ Дига си едната ръка с показалеца нагоре.
Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя.
към беседата >>
Най-после в село дошел друг един юнак да се бори.
“ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото и края на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало.
Най-после в село дошел друг един юнак да се бори.
Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си? “ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата. Сега, кой е началото от тези двамата?
към беседата >>
Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога?
Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо.
Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога?
Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши. Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце!
Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре.
Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце!
Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя!
към беседата >>
Викат него.
Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори.
Викат него.
Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си? “ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата. Сега, кой е началото от тези двамата? Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
към беседата >>
Тази мисъл в какво седи?
Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога?
Тази мисъл в какво седи?
Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши. Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
Че защо ти е, с едната ръка не става?
– „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнака.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце!
Че защо ти е, с едната ръка не става?
При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе?
към беседата >>
Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него!
Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на земята! “ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него.
Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него!
“ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си? “ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата. Сега, кой е началото от тези двамата? Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
към беседата >>
Човек го е писал.
“ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи?
Човек го е писал.
„Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши. Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си.
Аз гарантирам, че освен, че няма да ти е счупи гръбнака, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става?
При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си.
Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш.
към беседата >>
“ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си?
“ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него!
“ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си?
“ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата. Сега, кой е началото от тези двамата? Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
към беседата >>
„Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши.
Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал.
„Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши.
Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши. Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш?
Той мисли сега, казва: „Ще го направя! “ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си.
Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш?
Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха.
към беседата >>
“ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата.
Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си?
“ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата.
Сега, кой е началото от тези двамата? Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
към беседата >>
Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши.
Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши.
Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши.
Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя.
“ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш?
Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя.
Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си.
към беседата >>
Сега, кой е началото от тези двамата?
Най-после в село дошел друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си? “ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата.
Сега, кой е началото от тези двамата?
Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
към беседата >>
Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши.
Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
Каквото поискаш от мене, аз ще го направя!
Не, не става с едната ръка, туй ще направиш с двете ръце! Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя.
Каквото поискаш от мене, аз ще го направя!
“ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред.
към беседата >>
Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него! “ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си? “ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата. Сега, кой е началото от тези двамата?
Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
към беседата >>
Що са греховете в света?
Що са греховете в света?
Той е нарушил целия Божествен ред на нещата. Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил.
към беседата >>
“ – Казва: „Какво ще излезе?
Че защо ти е, с едната ръка не става? При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя!
“ – Казва: „Какво ще излезе?
“ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред. Какво им коствува да не направят тази погрешка?
към беседата >>
Кой създава света, силният или слабият?
Кой създава света, силният или слабият?
Кой бяга, силният или слабият? Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас. Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа.
към беседата >>
Той е нарушил целия Божествен ред на нещата.
Що са греховете в света?
Той е нарушил целия Божествен ред на нещата.
Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче.
към беседата >>
“ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш.
При този брат с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърдцето си. Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе?
“ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш.
Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред. Какво им коствува да не направят тази погрешка?
към беседата >>
Кой бяга, силният или слабият?
Кой създава света, силният или слабият?
Кой бяга, силният или слабият?
Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас. Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене.
към беседата >>
Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново.
Що са греховете в света? Той е нарушил целия Божествен ред на нещата.
Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново.
В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил.
към беседата >>
Тия двамата се примириха.
Ти ще идеш с ума и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш.
Тия двамата се примириха.
Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред. Какво им коствува да не направят тази погрешка?
към беседата >>
Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас.
Кой създава света, силният или слабият? Кой бяга, силният или слабият?
Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас.
Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен.
към беседата >>
В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа.
Що са греховете в света? Той е нарушил целия Божествен ред на нещата. Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново.
В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа.
Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека.
към беседата >>
Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си.
Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха.
Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си.
След туй двамата тръгват напред. Какво им коствува да не направят тази погрешка?
към беседата >>
Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите?
Кой създава света, силният или слабият? Кой бяга, силният или слабият? Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас.
Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите?
Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си.
към беседата >>
Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи.
Що са греховете в света? Той е нарушил целия Божествен ред на нещата. Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа.
Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи.
Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага.
към беседата >>
След туй двамата тръгват напред.
Каквото поискаш от мене, аз ще го направя! “ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си.
След туй двамата тръгват напред.
Какво им коствува да не направят тази погрешка?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как така?
Кой създава света, силният или слабият? Кой бяга, силният или слабият? Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас. Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите?
Вие ще кажете: „Как така?
“ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни.
към беседата >>
Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил.
Що са греховете в света? Той е нарушил целия Божествен ред на нещата. Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи.
Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил.
Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя?
към беседата >>
Какво им коствува да не направят тази погрешка?
“ – Казва: „Какво ще излезе? “ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред.
Какво им коствува да не направят тази погрешка?
към беседата >>
“ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа.
Кой създава света, силният или слабият? Кой бяга, силният или слабият? Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас. Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така?
“ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа.
Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам?
към беседата >>
Аз вземам въпроса другояче.
Той е нарушил целия Божествен ред на нещата. Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил.
Аз вземам въпроса другояче.
Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби?
към беседата >>
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка.
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка.
Не, не, двете ръце ще дигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо.
към беседата >>
Не ме интересува да се ровя във вашето ядене.
Кой бяга, силният или слабият? Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас. Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа.
Не ме интересува да се ровя във вашето ядене.
То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е?
към беседата >>
Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил.
Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче.
Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил.
Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите?
към беседата >>
Не, не, двете ръце ще дигнете!
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка.
Не, не, двете ръце ще дигнете!
Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас!
към беседата >>
То е въпрос свободен.
Но въпросът не е какво вие мислите, мене не ме интересува, то е нещо заради вас. Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене.
То е въпрос свободен.
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна.
към беседата >>
Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека.
В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа. Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил.
Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека.
Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото.
към беседата >>
Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона.
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка. Не, не, двете ръце ще дигнете!
Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона.
Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас.
към беседата >>
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си.
Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен.
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си.
Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си.
към беседата >>
Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага.
Да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека.
Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага.
Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден.
към беседата >>
Оставете вашия фасон.
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка. Не, не, двете ръце ще дигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона.
Оставете вашия фасон.
Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували.
към беседата >>
Аз ви оставям свободни.
Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си.
Аз ви оставям свободни.
Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си.
към беседата >>
Казвам: Може ли аз да го направя?
Казвам, не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага.
Казвам: Може ли аз да го направя?
Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени.
към беседата >>
Ще ви се счупи гръбнака!
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка. Не, не, двете ръце ще дигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон.
Ще ви се счупи гръбнака!
– Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си!
към беседата >>
Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам?
“ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни.
Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам?
Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение.
към беседата >>
Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби?
Аз вземам въпроса другояче. Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя?
Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби?
Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате.
към беседата >>
– Няма нищо.
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте примирени, дигате едната ръка. Не, не, двете ръце ще дигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака!
– Няма нищо.
Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи.
към беседата >>
Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е?
Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам?
Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е?
– Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш!
към беседата >>
Мислите ли вие, че вие скърбите?
Аз, като човек, не трябва да ставам причина, Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби?
Мислите ли вие, че вие скърбите?
Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате.
към беседата >>
Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас!
Не, не, двете ръце ще дигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо.
Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас!
Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи?
към беседата >>
– Не е свободна.
То е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е?
– Не е свободна.
Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение.
към беседата >>
Скърби във вас Божественото.
Не вземам, че Той да съжалява, че направил човека. Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите?
Скърби във вас Божественото.
Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват.
към беседата >>
Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас.
Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас!
Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас.
Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече.
към беседата >>
Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си.
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна.
Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си.
Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш!
към беседата >>
Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден.
Аз, като човек на земята, не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам, да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото.
Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден.
Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях!
към беседата >>
Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували.
Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас.
Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували.
Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш.
към беседата >>
Даже и вие не се интересувайте от себе си.
Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си.
Даже и вие не се интересувайте от себе си.
Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш?
към беседата >>
Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени.
Казвам: Може ли аз да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден.
Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени.
Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял?
към беседата >>
Ще почувствувате такава сила в себе си!
Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували.
Ще почувствувате такава сила в себе си!
Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални.
към беседата >>
Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение.
Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си.
Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение.
Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора.
към беседата >>
Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате.
Щом започнеш да скърбиш, кое е вътре, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени.
Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате.
Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял? – „Видях, помогни ми!
към беседата >>
Не говорете за морални работи.
– Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си!
Не говорете за морални работи.
Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание?
към беседата >>
Ти казваш: „Трябва да се интересуваш!
Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение.
Ти казваш: „Трябва да се интересуваш!
“ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен?
към беседата >>
Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате.
Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате.
Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате.
Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял? – „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание.
към беседата >>
Морал знаете ли какво значи?
Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи.
Морал знаете ли какво значи?
„Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема.
към беседата >>
“ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение.
– Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш!
“ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение.
Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера.
към беседата >>
Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват.
Скърби във вас Божественото. Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате.
Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват.
Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял? – „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание.
към беседата >>
„Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече.
Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи?
„Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече.
„Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема.
към беседата >>
Той казва: „Да се интересуваш!
Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение.
Той казва: „Да се интересуваш!
“ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате.
към беседата >>
Всеки казва: „Видях!
Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват.
Всеки казва: „Видях!
“ – Какво видял? – „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам?
към беседата >>
„Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш.
Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували. Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече.
„Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш.
Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората.
към беседата >>
“ Какво може да се интересуваш?
Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш!
“ Какво може да се интересуваш?
Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен?
към беседата >>
“ – Какво видял?
Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях!
“ – Какво видял?
– „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го!
към беседата >>
Всичките хора на земята са много морални.
Ще почувствувате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш.
Всичките хора на земята са много морални.
Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма.
към беседата >>
Един апаш се интересува от кесията на богатите хора.
Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш?
Един апаш се интересува от кесията на богатите хора.
От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува.
към беседата >>
– „Видях, помогни ми!
Вие сте във формата като жена, вие като жена не използувате. Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял?
– „Видях, помогни ми!
“ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай!
към беседата >>
Кой не взема знание?
Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални.
Кой не взема знание?
„Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали.
към беседата >>
От какво се интересува един гладен?
Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора.
От какво се интересува един гладен?
– Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси.
към беседата >>
“ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание.
Като сте дошле като мъж, вие като мъж не използувате. Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял? – „Видях, помогни ми!
“ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание.
Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам!
към беседата >>
„Мор“ значи повече, „ал“ – взема.
Морал знаете ли какво значи? „Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание?
„Мор“ значи повече, „ал“ – взема.
Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването.
към беседата >>
– Интересува се от сготвената тенджера.
“ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен?
– Интересува се от сготвената тенджера.
Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен?
към беседата >>
Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание.
Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват. Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял? – „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание.
Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание.
Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях!
към беседата >>
Сегашният морал е който взема.
„Мор“ (more – (англ.) повече) значи повече. „Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема.
Сегашният морал е който взема.
Морално живеят хората. По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това!
към беседата >>
Като ядете, от всяка тенджера се интересувате.
Той казва: „Да се интересуваш! “ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера.
Като ядете, от всяка тенджера се интересувате.
От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш.
към беседата >>
Казвате: „Защо да го не опитам?
Всеки казва: „Видях! “ – Какво видял? – „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание.
Казвате: „Защо да го не опитам?
“ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие.
към беседата >>
Морално живеят хората.
„Мор“ на български значи да умираш, „ал“ значи вземаш. Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема.
Морално живеят хората.
По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате.
към беседата >>
От какво се интересува един човек, който не е облечен?
“ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате.
От какво се интересува един човек, който не е облечен?
– Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето.
към беседата >>
“ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го!
“ – Какво видял? – „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам?
“ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го!
Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие. После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите.
към беседата >>
По-морален живот няма.
Всичките хора на земята са много морални. Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората.
По-морален живот няма.
Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как?
към беседата >>
– Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува.
Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен?
– Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува.
Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи.
към беседата >>
Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай!
– „Видях, помогни ми! “ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го!
Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай!
Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие. После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите. Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре.
към беседата >>
Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали.
Кой не взема знание? „Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма.
Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали.
Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали.
към беседата >>
Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси.
От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува.
Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси.
Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има.
към беседата >>
Казваш: „Аз искам да го опитам!
“ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как да постигнете това желание. Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай!
Казваш: „Аз искам да го опитам!
“ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие. После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите. Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре. Това показва всичките възможности.
към беседата >>
Сега ще учите закона на даването.
„Мор“ значи повече, „ал“ – взема. Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали.
Сега ще учите закона на даването.
В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал!
към беседата >>
Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен?
– Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси.
Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен?
Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село?
към беседата >>
“ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях!
Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам!
“ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях!
“ Най-първо казвам, в това седи моето щастие. После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите. Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре. Това показва всичките възможности.
към беседата >>
В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това!
Сегашният морал е който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването.
В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това!
Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос.
към беседата >>
Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш.
Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен?
Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш.
Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа.
към беседата >>
“ Най-първо казвам, в това седи моето щастие.
Казвате: „Защо да го не опитам? “ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях!
“ Най-първо казвам, в това седи моето щастие.
После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите. Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре. Това показва всичките възможности.
към беседата >>
Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате.
Морално живеят хората. По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това!
Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате.
Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си.
към беседата >>
Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето.
От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш.
Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето.
Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село.
към беседата >>
После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите.
“ Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие.
После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите.
Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре. Това показва всичките възможности.
към беседата >>
Всички трябва да давате. Как?
По-морален живот няма. Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате.
Всички трябва да давате. Как?
– По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си.
към беседата >>
Ще дам своите аргументи.
– Човек, който не е облечен, като види дрехи, се интересува. Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето.
Ще дам своите аргументи.
Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам.
към беседата >>
Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре.
Но, ако ще служи за понижението, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие. После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите.
Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре.
Това показва всичките възможности.
към беседата >>
– По същия начин, по който сте вземали.
Всеки вземал, вземал, аз ви похвалявам, че сте вземали. Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как?
– По същия начин, по който сте вземали.
Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване.
към беседата >>
Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има.
Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи.
Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има.
Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам. Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето.
към беседата >>
Това показва всичките възможности.
Казваш: „Аз искам да го опитам! “ Тогава ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях! “ Най-първо казвам, в това седи моето щастие. После, ти си видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите. Вие тогава трябва да си дигнете двете ръце с показалците нагоре.
Това показва всичките възможности.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал!
Сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали.
Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал!
“ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане.
към беседата >>
Мисля да има до едно село, колко има до вашето село?
Съгласен съм с вас, но кажете ми кой въпрос не е обикновен? Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има.
Мисля да има до едно село, колко има до вашето село?
– Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам. Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето. Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
към беседата >>
Казва: „Днес какво ще направя в света?
Казва: „Днес какво ще направя в света?
“ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи.
към беседата >>
“ Ето едно разрешение на този въпрос.
В морала сте учили първото значение – да вземате, похвалявам ви за това! Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал!
“ Ето едно разрешение на този въпрос.
Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш.
към беседата >>
– Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа.
Ти, за пример, искаш да знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш. Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село?
– Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа.
Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам. Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето. Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
към беседата >>
“ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи.
Казва: „Днес какво ще направя в света?
“ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи.
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи.
към беседата >>
Ти вземаш, морален си.
Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос.
Ти вземаш, морален си.
За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш.
към беседата >>
Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село.
Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа.
Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село.
Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам. Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето. Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
към беседата >>
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
Казва: „Днес какво ще направя в света? “ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи.
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
към беседата >>
За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си.
Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си.
За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си.
Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5.
към беседата >>
Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам.
Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село.
Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам.
Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето. Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
към беседата >>
С една ръка нищо не се свършва.
Казва: „Днес какво ще направя в света? “ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
С една ръка нищо не се свършва.
И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
към беседата >>
Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване.
– По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си.
Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване.
Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява.
към беседата >>
Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето.
Искам да ходя на гости на слънцето, искам да зная колко има. Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам.
Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето.
Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
към беседата >>
И двете ръце!
Казва: „Днес какво ще направя в света? “ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва.
И двете ръце!
Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
към беседата >>
Щом началото е даване, краят ще бъде вземане.
Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване.
Щом началото е даване, краят ще бъде вземане.
В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни.
към беседата >>
Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
Мисля да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час, трябват шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам. Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Да ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето.
Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо или искаш да му дадеш нещо.
към беседата >>
Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи.
Казва: „Днес какво ще направя в света? “ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце!
Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи.
Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
към беседата >>
В началото, ако даваш, накрая ще вземаш.
“ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане.
В началото, ако даваш, накрая ще вземаш.
В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете.
към беседата >>
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила?
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила?
– 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре.
към беседата >>
Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи.
“ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи.
Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи.
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
към беседата >>
В началото, ако вземаш, в края ще даваш.
Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш.
В началото, ако вземаш, в края ще даваш.
Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко.
към беседата >>
– 1, 2, 3, 4, 5.
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила?
– 1, 2, 3, 4, 5.
Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос.
към беседата >>
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи.
Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
към беседата >>
Това е 1 и 5.
За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш.
Това е 1 и 5.
Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него.
към беседата >>
Най-важното число е 1 и 5.
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила? – 1, 2, 3, 4, 5.
Най-важното число е 1 и 5.
Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга.
към беседата >>
С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
С една ръка нищо не се свършва. И двете ръце! Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо.
С един пръст нищо не става и с два не става и с пет не става – десет пръста.
към беседата >>
Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява.
Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5.
Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява.
Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него. Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе.
към беседата >>
Но то е затворена кабалистическа формула.
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила? – 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5.
Но то е затворена кабалистическа формула.
Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга.
към беседата >>
Сега в приложението на идеята.
Сега в приложението на идеята.
Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка. Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос. Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде.
към беседата >>
Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни.
Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява.
Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни.
Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него. Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе. Туй е Божественото!
към беседата >>
Вие казвате: „Отворете сега да видим!
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила? – 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула.
Вие казвате: „Отворете сега да видим!
“ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата!
към беседата >>
Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка.
Сега в приложението на идеята.
Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка.
Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос. Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос.
към беседата >>
Три е детинството, ти имаш един дух на дете.
В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни.
Три е детинството, ти имаш един дух на дете.
Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него. Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе. Туй е Божественото!
към беседата >>
“ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре.
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила? – 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим!
“ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре.
Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви.
към беседата >>
Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос.
Сега в приложението на идеята. Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка.
Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос.
Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци.
към беседата >>
Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко.
В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете.
Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко.
Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него. Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе. Туй е Божественото!
към беседата >>
Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос.
– 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре.
Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос.
То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо.
към беседата >>
Отива сега да се спори, дали е Христос.
Сега в приложението на идеята. Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка. Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос.
Отива сега да се спори, дали е Христос.
Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш!
към беседата >>
Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него.
Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко.
Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него.
Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе. Туй е Божественото!
към беседата >>
То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга.
Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос.
То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга.
В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред?
към беседата >>
Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци.
Сега в приложението на идеята. Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка. Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос. Отива сега да се спори, дали е Христос.
Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци.
Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света.
към беседата >>
Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе.
Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него.
Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе.
Туй е Божественото!
към беседата >>
В раницата на гърба си носил дядото тази книга.
Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга.
В раницата на гърба си носил дядото тази книга.
Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло.
към беседата >>
Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде.
Сега в приложението на идеята. Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка. Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос. Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци.
Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде.
Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага.
към беседата >>
Туй е Божественото!
Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. Три е детинството, ти имаш един дух на дете. Да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него. Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе.
Туй е Божественото!
към беседата >>
Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата!
Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга.
Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата!
“ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил.
към беседата >>
Искаме такъв Христос.
Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може да намери до сега нито един от белите братя в Америка. Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос. Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде.
Искаме такъв Христос.
Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос?
към беседата >>
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина.
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина.
Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота. Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате.
към беседата >>
“ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви.
“ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата!
“ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви.
Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата.
към беседата >>
Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци.
Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос. Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос.
Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци.
Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не.
към беседата >>
Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота.
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина.
Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота.
Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим.
към беседата >>
Дето идва случва му се нещо лошо.
Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви.
Дето идва случва му се нещо лошо.
Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да се подчиняваш!
Отива сега да се спори, дали е Христос. Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци.
Някой казва: „Трябва да се подчиняваш!
“ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме.
към беседата >>
Няма да я ровите.
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина. Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота.
Няма да я ровите.
Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена.
към беседата >>
Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред?
То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо.
Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред?
Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я. Някой казва: „Идея носиш!
към беседата >>
“ Ние искаме Христосовци, които помагат на света.
Няма какво да се спори, дали е Христос, аз няма какво да се споря, дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш!
“ Ние искаме Христосовци, които помагат на света.
Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината.
към беседата >>
Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание.
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина. Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота. Няма да я ровите.
Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание.
Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път.
към беседата >>
Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло.
В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред?
Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло.
Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я. Някой казва: „Идея носиш! “ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга.
към беседата >>
Това е Христос, този човек на любовта, който помага.
Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов да пожертвува живота си за човечеството, да ги повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света.
Това е Христос, този човек на любовта, който помага.
Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението.
към беседата >>
Ще внесете идеята, която ви казах.
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина. Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота. Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание.
Ще внесете идеята, която ви казах.
Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение.
към беседата >>
Дядото чел книгата, а този само носил.
Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло.
Дядото чел книгата, а този само носил.
Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я. Някой казва: „Идея носиш! “ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга. Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
към беседата >>
Дойде някой казва: „Ти ли си Христос?
Искаме такъв Христос. Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага.
Дойде някой казва: „Ти ли си Христос?
“ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението. Това е Христос!
към беседата >>
Идеята на постоянство ще опитате.
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина. Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота. Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах.
Идеята на постоянство ще опитате.
След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп.
към беседата >>
Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата.
“ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил.
Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата.
Имаш една идея, носиш я. Някой казва: „Идея носиш! “ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга. Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
към беседата >>
“ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не.
Дойде Христос, иска да му се кланят, да му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос?
“ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не.
Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението. Това е Христос! Искаме да познаем Христа.
към беседата >>
След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим.
Вие, в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота. Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате.
След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим.
Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада.
към беседата >>
Имаш една идея, носиш я.
Дето идва случва му се нещо лошо. Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата.
Имаш една идея, носиш я.
Някой казва: „Идея носиш! “ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга. Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
към беседата >>
Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме.
Някой казва: „Трябва да се подчиняваш! “ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не.
Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме.
Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението. Това е Христос! Искаме да познаем Христа. Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
към беседата >>
Аз изнасям една идея, която за мене е свещена.
Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим.
Аз изнасям една идея, която за мене е свещена.
Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие.
към беседата >>
Някой казва: „Идея носиш!
Как с тази книга [в]се вървяло на дядото, а на него не вървяло напред? Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я.
Някой казва: „Идея носиш!
“ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга. Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
към беседата >>
Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината.
“ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме.
Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината.
Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението. Това е Христос! Искаме да познаем Христа. Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
към беседата >>
Аз съм опитал нещата и вървя по правия път.
Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена.
Аз съм опитал нещата и вървя по правия път.
Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая.
към беседата >>
“ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга.
Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло. Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я. Някой казва: „Идея носиш!
“ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга.
Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
към беседата >>
Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението.
Това е Христос, този човек на любовта, който помага. Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината.
Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението.
Това е Христос! Искаме да познаем Христа. Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
към беседата >>
Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение.
Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път.
Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение.
Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие!
към беседата >>
Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
Дядото чел книгата, а този само носил. Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата. Имаш една идея, носиш я. Някой казва: „Идея носиш! “ Ти може да носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга.
Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
към беседата >>
Това е Христос!
Дойде някой казва: „Ти ли си Христос? “ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението.
Това е Христос!
Искаме да познаем Христа. Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп.
Идеята на постоянство ще опитате. След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение.
Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп.
Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето.
към беседата >>
Сега вие вярвате в Христа.
Сега вие вярвате в Христа.
Вие сте имали една идея. Казва: „Вярвам в Христа! Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи!
към беседата >>
Искаме да познаем Христа.
“ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш, дали съм Христос или не. Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението. Това е Христос!
Искаме да познаем Христа.
Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
към беседата >>
Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада.
След като опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане, пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп.
Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада.
Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето. Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш.
към беседата >>
Вие сте имали една идея.
Сега вие вярвате в Христа.
Вие сте имали една идея.
Казва: „Вярвам в Христа! Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе.
към беседата >>
Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза, тогава ще познаете истината. Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може да каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението. Това е Христос! Искаме да познаем Христа.
Онзи, Който умира, Онзи, Който заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън, Той е Христос.
към беседата >>
Да идеш и да не изгубиш своето равновесие.
Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада.
Да идеш и да не изгубиш своето равновесие.
Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето. Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване.
към беседата >>
Казва: „Вярвам в Христа!
Сега вие вярвате в Христа. Вие сте имали една идея.
Казва: „Вярвам в Христа!
Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш.
към беседата >>
Казвам, не предрешавайте този въпрос!
Казвам, не предрешавайте този въпрос!
Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос. Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос. Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея.
към беседата >>
Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая.
Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие.
Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая.
Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето. Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване. Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
към беседата >>
Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението.
Сега вие вярвате в Христа. Вие сте имали една идея. Казва: „Вярвам в Христа!
Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението.
Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес.
към беседата >>
Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос.
Казвам, не предрешавайте този въпрос!
Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос.
Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос. Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие!
Аз правя опити, тази е истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая.
Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие!
Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето. Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване. Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
към беседата >>
Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме.
Сега вие вярвате в Христа. Вие сте имали една идея. Казва: „Вярвам в Христа! Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението.
Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме.
Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение?
към беседата >>
Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос.
Казвам, не предрешавайте този въпрос! Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос.
Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос.
Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда?
към беседата >>
Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето.
Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие!
Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето.
Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване. Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
към беседата >>
Христовото учение трябва да се приложи!
Сега вие вярвате в Христа. Вие сте имали една идея. Казва: „Вярвам в Христа! Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме.
Христовото учение трябва да се приложи!
Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя.
към беседата >>
Какво нещо е Христос?
Казвам, не предрешавайте този въпрос! Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос. Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос.
Какво нещо е Христос?
– Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно.
към беседата >>
Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш.
Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето.
Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш.
Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване. Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
към беседата >>
Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе.
Вие сте имали една идея. Казва: „Вярвам в Христа! Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи!
Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе.
В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя.
към беседата >>
– Оставете тази идея за Христа.
Казвам, не предрешавайте този въпрос! Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос. Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос. Какво нещо е Христос?
– Оставете тази идея за Христа.
Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш!
към беседата >>
Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване.
Да идеш и да не изгубиш своето равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето. Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш.
Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване.
Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
към беседата >>
В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш.
Казва: „Вярвам в Христа! Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе.
В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш.
От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя. За мене са важни само два момента.
към беседата >>
Тя е посторонна идея.
Казвам, не предрешавайте този въпрос! Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос. Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос. Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа.
Тя е посторонна идея.
Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш! Какво ще се ползуваш от това?
към беседата >>
Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето. Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо место трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва да мисли за качване.
Ако не знаеш как да слизаш от небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата истина.
към беседата >>
От туй зависи твоя прогрес.
Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържам учението. Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш.
От туй зависи твоя прогрес.
В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя. За мене са важни само два момента. Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време.
към беседата >>
Ако така мислите, вие ще бъдете силни.
Сега във вашата душа, това, което може да бъде при вашите страдания, да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос. Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос. Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея.
Ако така мислите, вие ще бъдете силни.
Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш! Какво ще се ползуваш от това? Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно.
към беседата >>
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате.
Вие не може да разбирате това, което търсите. Вие търсите нещо в света, прави сте. Туй, което сте намерили, хубаво е. От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете. Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил.
към беседата >>
В какво седи приложението на Христовото учение?
Ние мислим, че като поддържаме учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес.
В какво седи приложението на Христовото учение?
Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя. За мене са важни само два момента. Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време. Най-първо тази семка ще взема и ще я посадя.
към беседата >>
Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда?
Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос. Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни.
Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда?
“ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш! Какво ще се ползуваш от това? Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно. Не мислете, че аз искам да ви съдя.
към беседата >>
Вие не може да разбирате това, което търсите.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате.
Вие не може да разбирате това, което търсите.
Вие търсите нещо в света, прави сте. Туй, което сте намерили, хубаво е. От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете. Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил. Казвам, трябва да бъдете готови.
към беседата >>
Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя.
Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение?
Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя.
Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя. За мене са важни само два момента. Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време. Най-първо тази семка ще взема и ще я посадя. То е числото едно.
към беседата >>
“ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно.
Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда?
“ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно.
Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш! Какво ще се ползуваш от това? Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно. Не мислете, че аз искам да ви съдя. Аз искам да ви осветля, онези от вас, които сте готови.
към беседата >>
Вие търсите нещо в света, прави сте.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате. Вие не може да разбирате това, което търсите.
Вие търсите нещо в света, прави сте.
Туй, което сте намерили, хубаво е. От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете. Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил. Казвам, трябва да бъдете готови. Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно за през цялата вечност.
към беседата >>
Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя.
Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя.
Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя.
За мене са важни само два момента. Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време. Най-първо тази семка ще взема и ще я посадя. То е числото едно. Значи посадил съм и след 5 години ще има плод.
към беседата >>
Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш!
– Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно.
Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш!
Какво ще се ползуваш от това? Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно. Не мислете, че аз искам да ви съдя. Аз искам да ви осветля, онези от вас, които сте готови. Някои от вас спите, аз не искам да ги събуждам.
към беседата >>
Туй, което сте намерили, хубаво е.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате. Вие не може да разбирате това, което търсите. Вие търсите нещо в света, прави сте.
Туй, което сте намерили, хубаво е.
От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете. Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил. Казвам, трябва да бъдете готови. Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно за през цялата вечност. То ще бъде храната, която ще гради за в бъдеще.
към беседата >>
За мене са важни само два момента.
В туй приложение, до толкоз, доколкото можем да го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя.
За мене са важни само два момента.
Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време. Най-първо тази семка ще взема и ще я посадя. То е числото едно. Значи посадил съм и след 5 години ще има плод. Крайното число пет показва, че туй, което съм посадил, ще ми даде плод.
към беседата >>
Какво ще се ползуваш от това?
Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш!
Какво ще се ползуваш от това?
Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно. Не мислете, че аз искам да ви съдя. Аз искам да ви осветля, онези от вас, които сте готови. Някои от вас спите, аз не искам да ги събуждам. Някои от вас има още да спите по един час; някои от вас може да спите пет минути; някои една минута; някои трябва да станете.
към беседата >>
От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате. Вие не може да разбирате това, което търсите. Вие търсите нещо в света, прави сте. Туй, което сте намерили, хубаво е.
От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете.
Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил. Казвам, трябва да бъдете готови. Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно за през цялата вечност. То ще бъде храната, която ще гради за в бъдеще. Върху него ще почива целия ваш живот, вашето щастие, целия ваш прогрес, вашата сила в света.
към беседата >>
Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време.
От туй зависи твоя прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Може да дадете разни определения, но нито пък аз ще определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя. За мене са важни само два момента.
Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време.
Най-първо тази семка ще взема и ще я посадя. То е числото едно. Значи посадил съм и след 5 години ще има плод. Крайното число пет показва, че туй, което съм посадил, ще ми даде плод. Казвам: след пет години, туй което посадих, ще имам резултат.
към беседата >>
Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно.
Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда? “ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш! Какво ще се ползуваш от това?
Ти може сто пъти да постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно.
Не мислете, че аз искам да ви съдя. Аз искам да ви осветля, онези от вас, които сте готови. Някои от вас спите, аз не искам да ги събуждам. Някои от вас има още да спите по един час; някои от вас може да спите пет минути; някои една минута; някои трябва да станете. Аз говоря на онези, които трябва да станете, какво трябва да бъде тяхното разбиране.
към беседата >>
Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате. Вие не може да разбирате това, което търсите. Вие търсите нещо в света, прави сте. Туй, което сте намерили, хубаво е. От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете.
Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил.
Казвам, трябва да бъдете готови. Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно за през цялата вечност. То ще бъде храната, която ще гради за в бъдеще. Върху него ще почива целия ваш живот, вашето щастие, целия ваш прогрес, вашата сила в света. Всичко в света почива върху туй.
към беседата >>
2.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите.
Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите.
Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта.
към беседата >>
Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм.
Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон.
Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм.
Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие.
към беседата >>
Това е разликата.
Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите.
Това е разликата.
Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите.
към беседата >>
Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта?
Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм.
Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта?
Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично.
към беседата >>
Казвате: „Какво нещо е смъртта?
В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата.
Казвате: „Какво нещо е смъртта?
" Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее.
към беседата >>
Казвам: Тонът на живота е до.
Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта?
Казвам: Тонът на живота е до.
Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до.
към беседата >>
" Всеки живее само за себе си в смъртта.
В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта?
" Всеки живее само за себе си в смъртта.
Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят.
към беседата >>
Той съответствува на сърцето.
Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до.
Той съответствува на сърцето.
Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие.
към беседата >>
Всички измрат и той живее.
А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта.
Всички измрат и той живее.
Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея.
към беседата >>
Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9.
Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето.
Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9.
Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш.
към беседата >>
Това е смъртта.
В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее.
Това е смъртта.
А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого.
към беседата >>
Но има едно малко различие.
Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9.
Но има едно малко различие.
Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш. Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
към беседата >>
А в живота всеки иска да живее за другите.
Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта.
А в живота всеки иска да живее за другите.
Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого.
към беседата >>
Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично.
Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие.
Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично.
Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш. Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
към беседата >>
Другите като живеят, и той живее.
Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите.
Другите като живеят, и той живее.
Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също.
към беседата >>
Трябва да става едно пресичане на тона до.
Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично.
Трябва да става едно пресичане на тона до.
Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш. Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
към беседата >>
Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят.
" Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее.
Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят.
Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе.
към беседата >>
Че всякога основният тон на живота има едно малко различие.
Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до.
Че всякога основният тон на живота има едно малко различие.
При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш. Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
към беседата >>
Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея.
Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят.
Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея.
Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза?
към беседата >>
При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш.
Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие.
При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш.
Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
към беседата >>
Вие живеете само за някого.
Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея.
Вие живеете само за някого.
За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие.
към беседата >>
Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш.
Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.
към беседата >>
За себе си или за някого.
А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого.
За себе си или за някого.
То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота.
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота.
Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени.
към беседата >>
То е все едно и също.
Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого.
То е все едно и също.
Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре.
към беседата >>
Да ви кажа как ще го почувствува.
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота.
Да ви кажа как ще го почувствува.
Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате.
към беседата >>
Ти живееш за някого, който е подобен на тебе.
Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също.
Ти живееш за някого, който е подобен на тебе.
Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете.
към беседата >>
Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно.
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота. Да ви кажа как ще го почувствува.
Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно.
Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете.
към беседата >>
Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза?
Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе.
Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза?
Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието?
към беседата >>
Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света.
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота. Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно.
Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света.
Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж.
към беседата >>
Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие.
Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза?
Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие.
Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи.
към беседата >>
Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите.
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота. Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света.
Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите.
Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант.
към беседата >>
Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде.
За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие.
Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде.
Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи.
към беседата >>
Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени.
Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота. Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите.
Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени.
Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща.
към беседата >>
Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре.
То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде.
Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре.
Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи. Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
към беседата >>
Като не разбирате промените, вие се смущавате.
Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени.
Като не разбирате промените, вие се смущавате.
Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи.
към беседата >>
Мозъкът не може без дробовете.
Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре.
Мозъкът не може без дробовете.
И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи. Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
към беседата >>
Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете.
Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате.
Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете.
Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко.
към беседата >>
И тогава защо идва противоречието?
Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете.
И тогава защо идва противоречието?
Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи. Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
към беседата >>
Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж.
Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете.
Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж.
Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото.
към беседата >>
Един ден стомахът се откаже да работи.
Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието?
Един ден стомахът се откаже да работи.
Дадеш му храна, той не работи. Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
към беседата >>
Вие искате да бъдете поет, философ, музикант.
Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж.
Вие искате да бъдете поет, философ, музикант.
Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото. За вас изберете само една специалност.
към беседата >>
Дадеш му храна, той не работи.
Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи.
Дадеш му храна, той не работи.
Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
към беседата >>
Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща.
Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант.
Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща.
Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото. За вас изберете само една специалност.
към беседата >>
Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи.
Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.
към беседата >>
Оставете тия работи.
Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща.
Оставете тия работи.
Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото. За вас изберете само една специалност.
към беседата >>
Сега основната идея.
Сега основната идея.
Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл.
към беседата >>
Вие едновременно желаете всичко.
Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи.
Вие едновременно желаете всичко.
Може да желаете, но оставете другото. За вас изберете само една специалност.
към беседата >>
Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта.
Сега основната идея.
Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта.
Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична.
към беседата >>
Може да желаете, но оставете другото.
Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко.
Може да желаете, но оставете другото.
За вас изберете само една специалност.
към беседата >>
Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота.
Сега основната идея. Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта.
Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота.
Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички.
към беседата >>
За вас изберете само една специалност.
Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото.
За вас изберете само една специалност.
към беседата >>
Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена.
Сега основната идея. Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота.
Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена.
Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички. Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
към беседата >>
Сега да ви дам една песен.
Сега да ви дам една песен.
Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете?
към беседата >>
Когато живееш за всичко живо, то е животът.
Сега основната идея. Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена.
Когато живееш за всичко живо, то е животът.
В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички. Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
към беседата >>
Студът събира хората на едно място.
Сега да ви дам една песен.
Студът събира хората на едно място.
Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът?
към беседата >>
В него има смисъл.
Сега основната идея. Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът.
В него има смисъл.
Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички. Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
към беседата >>
Хората някъде може да са се събрали.
Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място.
Хората някъде може да са се събрали.
Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ.
към беседата >>
Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична.
Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл.
Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична.
Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички. Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
към беседата >>
Студът ги е събрал.
Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали.
Студът ги е събрал.
Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина.
към беседата >>
Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички.
Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична.
Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички.
Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
към беседата >>
Турете си гърбовете.
Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал.
Турете си гърбовете.
Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава.
към беседата >>
Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички.
Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.
към беседата >>
Кой тон ще вземете?
Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете.
Кой тон ще вземете?
Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон.
към беседата >>
Това са две страни в живота.
Това са две страни в живота.
Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си.
към беседата >>
Какво нещо е студът?
Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете?
Какво нещо е студът?
Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа?
към беседата >>
Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава.
Това са две страни в живота.
Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава.
Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога.
към беседата >>
Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ.
Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът?
Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ.
Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете.
към беседата >>
Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си.
Това са две страни в живота. Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава.
Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си.
То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека.
към беседата >>
Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина.
Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ.
Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина.
Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш".
към беседата >>
Питам сега: Защо седите?
Питам сега: Защо седите?
Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав? " - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен.
към беседата >>
То е по мярката на смъртта.
Това са две страни в живота. Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си.
То е по мярката на смъртта.
Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре.
към беседата >>
Студът отвън взема, а отвътре дава.
Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина.
Студът отвън взема, а отвътре дава.
„Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе.
към беседата >>
Защо сте седнали, кажете ми.
Питам сега: Защо седите?
Защо сте седнали, кажете ми.
Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав? " - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш.
към беседата >>
Друга е емблемата на смъртта.
Това са две страни в живота. Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта.
Друга е емблемата на смъртта.
В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт.
към беседата >>
„Студът всичко дава." Имате основен тон.
Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава.
„Студът всичко дава." Имате основен тон.
Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа.
към беседата >>
Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав?
Питам сега: Защо седите? Защо сте седнали, кажете ми.
Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав?
" - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си.
към беседата >>
В смъртта всички живеят само за себе си.
Това са две страни в живота. Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта.
В смъртта всички живеят само за себе си.
Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар.
към беседата >>
Как ще започнете със студа?
Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон.
Как ще започнете със студа?
Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш.
към беседата >>
" - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав?
Питам сега: Защо седите? Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав?
" - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав?
Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал?
към беседата >>
Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога.
Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си.
Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога.
Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва.
към беседата >>
Няма веднага да го вземете.
Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа?
Няма веднага да го вземете.
Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш.
към беседата >>
Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав.
Питам сега: Защо седите? Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав? " - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав?
Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав.
Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав.
към беседата >>
Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека.
Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога.
Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека.
Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва. Под разкапване какво разбирате?
към беседата >>
Я изпейте „Студен си и всичко даваш".
Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете.
Я изпейте „Студен си и всичко даваш".
Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня.
към беседата >>
Пред съда си изправен.
Питам сега: Защо седите? Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав? " - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав.
Пред съда си изправен.
Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна.
към беседата >>
Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре.
То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека.
Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре.
И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва. Под разкапване какво разбирате?
към беседата >>
Топъл си, но всички бягат от тебе.
Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш".
Топъл си, но всички бягат от тебе.
Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас.
към беседата >>
Пред съда, като те изправят, прав стоиш.
Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав? " - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен.
Пред съда, като те изправят, прав стоиш.
Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав?
към беседата >>
И то е още по-страшна смърт.
Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре.
И то е още по-страшна смърт.
Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва. Под разкапване какво разбирате?
към беседата >>
Нали всички бягат от студа.
„Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе.
Нали всички бягат от студа.
Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате.
към беседата >>
Като те съдят, прав си.
Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав? " - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш.
Като те съдят, прав си.
Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят?
към беседата >>
Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар.
В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт.
Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар.
Тогава ние казваме: Човек се разкапва. Под разкапване какво разбирате?
към беседата >>
Все таки студа ще го барнеш.
Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа.
Все таки студа ще го барнеш.
Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш.
към беседата >>
Ами пред кого като си, си седнал?
" - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си.
Ами пред кого като си, си седнал?
Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят?
към беседата >>
Тогава ние казваме: Човек се разкапва.
Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар.
Тогава ние казваме: Човек се разкапва.
Под разкапване какво разбирате?
към беседата >>
Огъня може ли да го вземеш.
Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш.
Огъня може ли да го вземеш.
Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява.
към беседата >>
Пред съдията подсъдимият стои прав.
Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал?
Пред съдията подсъдимият стои прав.
Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат?
към беседата >>
Под разкапване какво разбирате?
Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва.
Под разкапване какво разбирате?
към беседата >>
Значи снегът е по-достъпен от огъня.
Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш.
Значи снегът е по-достъпен от огъня.
Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка.
към беседата >>
Но това е едната страна.
Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав.
Но това е едната страна.
Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението.
към беседата >>
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването?
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването?
Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област.
към беседата >>
Вие се криете от достъпното за вас.
Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня.
Вие се криете от достъпното за вас.
Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става.
към беседата >>
Кой стои прав?
Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна.
Кой стои прав?
Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения.
към беседата >>
Какво подразбира думата разкапване?
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването?
Какво подразбира думата разкапване?
Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят.
към беседата >>
Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате.
Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас.
Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате.
Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става.
към беседата >>
Когато хората ходят на екскурзия, какво правят?
Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав?
Когато хората ходят на екскурзия, какво правят?
Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление.
към беседата >>
Как вие я схващате?
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването? Какво подразбира думата разкапване?
Как вие я схващате?
Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите.
към беседата >>
Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш.
Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате.
Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш.
След време тя се стопява. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става.
към беседата >>
Седят ли или прави стоят?
Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят?
Седят ли или прави стоят?
Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш?
към беседата >>
Психологическият закон какъв е?
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването? Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате?
Психологическият закон какъв е?
Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават.
към беседата >>
След време тя се стопява.
Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш.
След време тя се стопява.
Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става.
към беседата >>
Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат?
Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят?
Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат?
- Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш.
към беседата >>
Понеже законите функционират в света.
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването? Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е?
Понеже законите функционират в света.
В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе.
към беседата >>
Не външната обвивка.
Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява.
Не външната обвивка.
Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става.
към беседата >>
- Трябва да свършат движението.
Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат?
- Трябва да свършат движението.
Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си?
към беседата >>
В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област.
Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването? Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света.
В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област.
То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него.
към беседата >>
Туй, което поетът пожелава, то става.
Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка.
Туй, което поетът пожелава, то става.
Няма нещо, което да не става.
към беседата >>
Това са разсъждения.
Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението.
Това са разсъждения.
Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде?
към беседата >>
То е един и същи свят.
Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област.
То е един и същи свят.
Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен.
към беседата >>
Няма нещо, което да не става.
Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става.
Няма нещо, което да не става.
към беседата >>
Това го наричам забавление.
Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения.
Това го наричам забавление.
За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче?
към беседата >>
Еднакво функционират законите.
Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят.
Еднакво функционират законите.
А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път.
към беседата >>
Как дойде песента „Студът всичко дава"?
Как дойде песента „Студът всичко дава"?
(Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен.
към беседата >>
За да не си прав, какво трябва да направиш?
Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление.
За да не си прав, какво трябва да направиш?
Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може.
към беседата >>
А методите, чрез които функционират, се различават.
Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите.
А методите, чрез които функционират, се различават.
Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено.
към беседата >>
(Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде.
Как дойде песента „Студът всичко дава"?
(Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде.
Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света.
към беседата >>
Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш.
Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш?
Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш.
Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш.
към беседата >>
Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе.
Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават.
Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе.
Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество.
към беседата >>
Вие правите студа.
Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде.
Вие правите студа.
Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма.
към беседата >>
Може ли човек да седне, без да подгъне крака си?
- Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш.
Може ли човек да седне, без да подгъне крака си?
Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш?
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш учен като него.
В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе.
Ти искаш да бъдеш учен като него.
Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе.
към беседата >>
Високо или ниско трябва да започнем.
Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа.
Високо или ниско трябва да започнем.
Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен.
към беседата >>
Може ли да седне, без да се прегъне някъде?
Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си?
Може ли да седне, без да се прегъне някъде?
По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това?
към беседата >>
Хубаво е да бъдеш учен.
То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него.
Хубаво е да бъдеш учен.
Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе.
към беседата >>
Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава.
Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем.
Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава.
Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата.
към беседата >>
По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче?
Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде?
По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче?
Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш?
към беседата >>
Хубаво е да имаш правилен път.
Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен.
Хубаво е да имаш правилен път.
Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си.
към беседата >>
Човек е студен.
Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава.
Човек е студен.
Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса.
към беседата >>
Казвате: „Не може." Казвам: Може.
За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче?
Казвате: „Не може." Казвам: Може.
Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.?
към беседата >>
Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено.
А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път.
Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено.
Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става.
към беседата >>
Самият човек, е най-студеното същество на света.
(Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен.
Самият човек, е най-студеното същество на света.
По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече.
към беседата >>
Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш.
Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може.
Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш.
Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии?
към беседата >>
Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество.
Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено.
Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество.
Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите.
към беседата >>
По-студено същество от него няма.
Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света.
По-студено същество от него няма.
Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко.
към беседата >>
Може ли да седнеш, без да се прегънеш?
Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш.
Може ли да седнеш, без да се прегънеш?
Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство.
към беседата >>
Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе.
Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество.
Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе.
Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш.
към беседата >>
Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен.
Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма.
Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен.
Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй.
към беседата >>
Кой може да направи това?
Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш?
Кой може да направи това?
В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат.
към беседата >>
Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе.
Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе.
Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе.
Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби.
към беседата >>
Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата.
Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен.
Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата.
Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите.
към беседата >>
В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш?
По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това?
В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш?
Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат.
към беседата >>
Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си.
Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе.
Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си.
1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш.
към беседата >>
Сега са измерили големия студ - 270 градуса.
Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата.
Сега са измерили големия студ - 270 градуса.
Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени.
към беседата >>
Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.?
Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш?
Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.?
Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни.
към беседата >>
1/1 в живота това става.
Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си.
1/1 в живота това става.
Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече.
към беседата >>
Човек има повече.
Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса.
Човек има повече.
И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш.
към беседата >>
Какви свойства имат успоредните линии?
Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.?
Какви свойства имат успоредните линии?
В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии?
към беседата >>
Този закон може да го приложите.
Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става.
Този закон може да го приложите.
Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши.
към беседата >>
И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко.
По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече.
И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко.
Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега?
към беседата >>
В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство.
Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии?
В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство.
Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат.
към беседата >>
Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш.
Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите.
Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш.
Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри.
към беседата >>
Нещастието на света е от туй.
Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко.
Нещастието на света е от туй.
Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени.
към беседата >>
Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат.
Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство.
Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат.
Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете.
към беседата >>
Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби.
Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш.
Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби.
Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам.
към беседата >>
Ще се учите.
Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй.
Ще се учите.
Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта.
към беседата >>
Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат.
В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат.
Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат.
И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии?
към беседата >>
Не знаеш как да се лекуваш.
Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби.
Не знаеш как да се лекуваш.
Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек.
към беседата >>
Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени.
Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите.
Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени.
Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек.
към беседата >>
И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни.
Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат.
И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни.
Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение?
към беседата >>
Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече.
1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш.
Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече.
Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици.
към беседата >>
Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш.
Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени.
Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш.
Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било?
към беседата >>
Какво отношение имат успоредните линии?
Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни.
Какво отношение имат успоредните линии?
Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон.
към беседата >>
Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши.
Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече.
Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши.
Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици.
към беседата >>
Добре, какво разбрахте сега?
И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш.
Добре, какво разбрахте сега?
Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво?
към беседата >>
Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат.
В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии?
Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат.
Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин.
към беседата >>
Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри.
Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши.
Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри.
Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние.
към беседата >>
Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени.
Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега?
Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени.
Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне.
към беседата >>
Я ми покажете.
Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат.
Я ми покажете.
Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин. Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
към беседата >>
Ти имаш една единица, ти си сам.
Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри.
Ти имаш една единица, ти си сам.
Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните.
към беседата >>
Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта.
Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени.
Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта.
Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре.
към беседата >>
Къде са на вас вашите успоредни линии?
Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете.
Къде са на вас вашите успоредни линии?
Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин. Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
към беседата >>
Срещнеш друг здрав човек.
Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам.
Срещнеш друг здрав човек.
Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат.
към беседата >>
Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек.
Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта.
Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек.
Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов.
към беседата >>
Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение?
И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии?
Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение?
Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин. Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
към беседата >>
Обикнеш и него, имаш две единици.
Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек.
Обикнеш и него, имаш две единици.
Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият.
към беседата >>
Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било?
Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек.
Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било?
Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим?
към беседата >>
Значи законът на пресичането е един разумен закон.
Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение?
Значи законът на пресичането е един разумен закон.
Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин. Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
към беседата >>
Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици.
Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици.
Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици.
Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек.
към беседата >>
Любовта е закон, за какво?
Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било?
Любовта е закон, за какво?
Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим? (Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
към беседата >>
Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин.
Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон.
Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин.
Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
към беседата >>
Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние.
Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици.
Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние.
Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи.
към беседата >>
Любовта е закон за справяне.
Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво?
Любовта е закон за справяне.
Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим? (Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
към беседата >>
Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин.
Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
към беседата >>
Но здравите хора като обичаш, а не болните.
Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние.
Но здравите хора като обичаш, а не болните.
Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо.
към беседата >>
Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре.
Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне.
Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре.
Идваме не до вашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим? (Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
към беседата >>
Когато две линии са успоредни, докога те вървят успоредно?
Когато две линии са успоредни, докога те вървят успоредно?
Линиите са успоредни дотогава, докогато външните и вътрешните условия са еднакви. Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1).
към беседата >>
Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат.
Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните.
Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат.
Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат.
към беседата >>
Идваме не до вашата любов.
Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре.
Идваме не до вашата любов.
Как наричат тази любов, как да я кръстим? (Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
към беседата >>
Линиите са успоредни дотогава, докогато външните и вътрешните условия са еднакви.
Когато две линии са успоредни, докога те вървят успоредно?
Линиите са успоредни дотогава, докогато външните и вътрешните условия са еднакви.
Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1).
към беседата >>
Затуй законът е пак същият.
Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат.
Затуй законът е пак същият.
Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това.
към беседата >>
Как наричат тази любов, как да я кръстим?
Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов.
Как наричат тази любов, как да я кръстим?
(Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
към беседата >>
Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1).
Когато две линии са успоредни, докога те вървят успоредно? Линиите са успоредни дотогава, докогато външните и вътрешните условия са еднакви.
Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1).
към беседата >>
Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек.
Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият.
Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек.
Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе.
към беседата >>
(Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим?
(Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?
към беседата >>
Щом обаче външните и вътрешните условия се изменят, когато двете успоредни линии влязат в една по-гъста среда или в една по-рядка среда, веднага ще се измени пътят на тяхното движение.
Щом обаче външните и вътрешните условия се изменят, когато двете успоредни линии влязат в една по-гъста среда или в една по-рядка среда, веднага ще се измени пътят на тяхното движение.
към беседата >>
Законът работи.
Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек.
Законът работи.
Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в която си ти.
към беседата >>
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права.
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права.
Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни.
към беседата >>
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек.
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек.
Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер.
към беседата >>
Добрият ще ти даде нещо.
Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи.
Добрият ще ти даде нещо.
Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в която си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
към беседата >>
Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е?
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права.
Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е?
Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло.
към беседата >>
Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека?
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек.
Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека?
Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер. Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
към беседата >>
Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат.
Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо.
Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат.
Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в която си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
към беседата >>
Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате.
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права. Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е?
Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате.
Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне.
към беседата >>
Няма. Какво лошо има да се измени характерът?
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек. Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека?
Няма. Какво лошо има да се измени характерът?
Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер. Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
към беседата >>
Едно практическо приложение е това.
Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат.
Едно практическо приложение е това.
Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в която си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
към беседата >>
Много ваши идеи, които имате, са наследени.
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права. Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате.
Много ваши идеи, които имате, са наследени.
Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане.
към беседата >>
Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта.
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек. Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът?
Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта.
Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер. Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
към беседата >>
Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе.
Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това.
Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе.
Той живее в тази система, в която си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
към беседата >>
Но вие сами по себе си носите излишен товар.
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права. Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени.
Но вие сами по себе си носите излишен товар.
Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш?
към беседата >>
Когато има изменение, не ни е приятно.
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек. Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта.
Когато има изменение, не ни е приятно.
Изменя се нашият характер. Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
към беседата >>
Той живее в тази система, в която си ти.
Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе.
Той живее в тази система, в която си ти.
Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
към беседата >>
Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни.
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права. Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар.
Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни.
На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее.
към беседата >>
Изменя се нашият характер.
Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек. Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно.
Изменя се нашият характер.
Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
към беседата >>
Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в която си ти.
Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
към беседата >>
На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло.
Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни.
На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло.
Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това.
към беседата >>
Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер.
Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
към беседата >>
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена.
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена.
- „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме? " Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят.
към беседата >>
Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне.
Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло.
Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне.
Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон.
към беседата >>
Какво е това, на какво прилича (фиг. 2)?
Какво е това, на какво прилича (фиг. 2)?
към беседата >>
- „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме?
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена.
- „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме?
" Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим.
към беседата >>
Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане.
Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне.
Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане.
Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора.
към беседата >>
Да допуснем, че е от гипс.
Да допуснем, че е от гипс.
Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна.
към беседата >>
" Чудни сте вие.
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена. - „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме?
" Чудни сте вие.
В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо.
към беседата >>
Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш?
Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане.
Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш?
Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора.
към беседата >>
Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае.
Да допуснем, че е от гипс.
Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае.
Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна?
към беседата >>
В света за едно нещо се чудя.
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена. - „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме? " Чудни сте вие.
В света за едно нещо се чудя.
Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе.
към беседата >>
Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее.
Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш?
Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее.
Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас.
към беседата >>
Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи.
Да допуснем, че е от гипс. Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае.
Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи.
Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека?
към беседата >>
Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега.
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена. - „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме? " Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя.
Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега.
Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде.
към беседата >>
Турете основния закон, ще се спрете върху това.
На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее.
Турете основния закон, ще се спрете върху това.
Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте.
към беседата >>
Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея?
Да допуснем, че е от гипс. Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи.
Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея?
Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво.
към беседата >>
Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят.
По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена. - „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме? " Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега.
Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят.
Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея.
към беседата >>
Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон.
Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това.
Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон.
Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света.
към беседата >>
Какво предполагате?
Да допуснем, че е от гипс. Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея?
Какво предполагате?
Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората.
към беседата >>
Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим.
- „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме? " Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят.
Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим.
И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде.
към беседата >>
Обичайте умните хора.
Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон.
Обичайте умните хора.
Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света.
към беседата >>
Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна.
Да допуснем, че е от гипс. Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате?
Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна.
Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората. Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
към беседата >>
И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо.
" Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим.
И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо.
Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде.
към беседата >>
Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора.
Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора.
Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора.
Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света?
към беседата >>
Коя промяна е разумна?
Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна.
Коя промяна е разумна?
По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората. Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
към беседата >>
Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе.
В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо.
Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе.
Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря.
към беседата >>
Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас.
Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора.
Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас.
Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме.
към беседата >>
По какво се отличава една разумна промяна у човека?
Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна?
По какво се отличава една разумна промяна у човека?
При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората. Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
към беседата >>
Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде.
Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе.
Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде.
Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите.
към беседата >>
Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте.
Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас.
Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте.
Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор.
към беседата >>
При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво.
Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека?
При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво.
Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората. Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
към беседата >>
Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея.
Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде.
Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея.
В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога.
към беседата >>
Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света.
Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте.
Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света.
Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор.
към беседата >>
Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората.
Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво.
Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората.
Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
към беседата >>
В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде.
Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея.
В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде.
За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам.
към беседата >>
Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света.
Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света.
Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света.
Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор.
към беседата >>
Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората.
Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
към беседата >>
За каквото мислиш, Господ ще ти даде.
И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде.
За каквото мислиш, Господ ще ти даде.
По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора.
към беседата >>
Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света?
Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света.
Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света?
" Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор.
към беседата >>
Каква е разликата между първия, и втория човек (фиг. 3)?
Каква е разликата между първия, и втория човек (фиг. 3)?
към беседата >>
По човешки говоря.
Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде.
По човешки говоря.
Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях.
към беседата >>
" Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме.
Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света?
" Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме.
Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш.
към беседата >>
Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви.
Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви.
В последния устата има надмощие. Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие. И вследствие на това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят.
към беседата >>
Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите.
Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря.
Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите.
Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш.
към беседата >>
Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор.
Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме.
Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор.
Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това.
към беседата >>
В последния устата има надмощие.
Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви.
В последния устата има надмощие.
Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие. И вследствие на това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят.
към беседата >>
Вие го търсите извън Бога.
Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите.
Вие го търсите извън Бога.
„Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат.
към беседата >>
Един умен човек мяза на един извор.
Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор.
Един умен човек мяза на един извор.
Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате?
към беседата >>
Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие.
Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви. В последния устата има надмощие.
Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие.
И вследствие на това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят.
към беседата >>
„Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам.
В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога.
„Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам.
В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си.
към беседата >>
Един добър човек мяза на един извор.
Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор.
Един добър човек мяза на един извор.
Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте.
към беседата >>
И вследствие на това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят.
Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви. В последния устата има надмощие. Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие.
И вследствие на това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят.
към беседата >>
В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора.
За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам.
В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора.
Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание.
към беседата >>
Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор.
Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света? " Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор.
Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор.
И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам?
към беседата >>
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти.
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти.
Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия.
към беседата >>
Имаш нужда от тях.
По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора.
Имаш нужда от тях.
Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им.
към беседата >>
И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш.
" Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор.
И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш.
Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте.
към беседата >>
Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето.
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти.
Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето.
Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека.
към беседата >>
Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш.
Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях.
Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш.
Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание.
към беседата >>
Аз не искам да разбирате това.
Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш.
Аз не искам да разбирате това.
Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате.
към беседата >>
Тази част е успоредна на носа.
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти. Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето.
Тази част е успоредна на носа.
Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има.
към беседата >>
Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат.
Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш.
Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат.
Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда?
към беседата >>
Как да го разбирате?
Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това.
Как да го разбирате?
Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате. Обичта и любовта по какво се различават.
към беседата >>
Същевременно носът е успореден с устата.
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти. Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа.
Същевременно носът е успореден с устата.
Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения.
към беседата >>
Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си.
„Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат.
Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си.
Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар.
към беседата >>
Никак не го разбирайте.
Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате?
Никак не го разбирайте.
Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате. Обичта и любовта по какво се различават. Нали туй е любов (фиг. 5)?
към беседата >>
Долната част на брадата е успоредна с челото.
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти. Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата.
Долната част на брадата е успоредна с челото.
Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш.
към беседата >>
Такъв бой му налагат на общо основание.
В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си.
Такъв бой му налагат на общо основание.
Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек.
към беседата >>
Казвате: „Ама как да обичам?
Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте.
Казвате: „Ама как да обичам?
" И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате. Обичта и любовта по какво се различават. Нали туй е любов (фиг. 5)?
към беседата >>
Това е геометрия.
Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти. Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото.
Това е геометрия.
Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо.
към беседата >>
Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им.
Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание.
Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им.
Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже.
към беседата >>
" И този въпрос не решавайте.
И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам?
" И този въпрос не решавайте.
Досега вие знаехте как да обичате. Обичта и любовта по какво се различават. Нали туй е любов (фиг. 5)?
към беседата >>
Изучавайте геометрически човека.
Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия.
Изучавайте геометрически човека.
Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде?
към беседата >>
Налагат го на общо основание.
Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им.
Налагат го на общо основание.
Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо.
към беседата >>
Досега вие знаехте как да обичате.
Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте.
Досега вие знаехте как да обичате.
Обичта и любовта по какво се различават. Нали туй е любов (фиг. 5)?
към беседата >>
Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има.
Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека.
Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има.
Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига.
към беседата >>
Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда?
Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание.
Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда?
Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно.
към беседата >>
Обичта и любовта по какво се различават.
Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате.
Обичта и любовта по какво се различават.
Нали туй е любов (фиг. 5)?
към беседата >>
Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения.
Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има.
Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения.
Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел.
към беседата >>
Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар.
Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда?
Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар.
Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават.
към беседата >>
Нали туй е любов (фиг. 5)?
Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам? " И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате. Обичта и любовта по какво се различават.
Нали туй е любов (фиг. 5)?
към беседата >>
Има линии, при които нищо не може да постигнеш.
Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения.
Има линии, при които нищо не може да постигнеш.
В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството?
към беседата >>
Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек.
Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар.
Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек.
Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш.
към беседата >>
Значи две същества, които се пресичат в Бога.
Значи две същества, които се пресичат в Бога.
После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю. Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте. О - това е второто условие. В - аз представям въпроса така. Устата е извор, туй, което може да даде.
към беседата >>
В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо.
Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш.
В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо.
Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл?
към беседата >>
Ученият човек е човек, който не лъже.
Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек.
Ученият човек е човек, който не лъже.
Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно.
към беседата >>
После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю.
Значи две същества, които се пресичат в Бога.
После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю.
Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте. О - това е второто условие. В - аз представям въпроса така. Устата е извор, туй, което може да даде. Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
към беседата >>
Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде?
Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо.
Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде?
Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно.
към беседата >>
Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо.
Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже.
Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо.
Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай.
към беседата >>
Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте.
Значи две същества, които се пресичат в Бога. После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю.
Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте.
О - това е второто условие. В - аз представям въпроса така. Устата е извор, туй, което може да даде. Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
към беседата >>
Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига.
Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде?
Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига.
Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука.
към беседата >>
Ние сега говорим много фигуративно.
Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо.
Ние сега говорим много фигуративно.
Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде.
към беседата >>
О - това е второто условие.
Значи две същества, които се пресичат в Бога. После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю. Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте.
О - това е второто условие.
В - аз представям въпроса така. Устата е извор, туй, което може да даде. Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
към беседата >>
Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел.
Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига.
Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел.
Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука. Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
към беседата >>
Ние искаме всички хора да съзнават.
Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно.
Ние искаме всички хора да съзнават.
Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш.
към беседата >>
В - аз представям въпроса така.
Значи две същества, които се пресичат в Бога. После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю. Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте. О - това е второто условие.
В - аз представям въпроса така.
Устата е извор, туй, което може да даде. Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
към беседата >>
Тогава какви задачи има чувството?
Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел.
Тогава какви задачи има чувството?
И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука. Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
към беседата >>
Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш.
Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават.
Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш.
То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата.
към беседата >>
Устата е извор, туй, което може да даде.
Значи две същества, които се пресичат в Бога. После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю. Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте. О - това е второто условие. В - аз представям въпроса така.
Устата е извор, туй, което може да даде.
Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
към беседата >>
И как трябва да се пука човешката мисъл?
В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството?
И как трябва да се пука човешката мисъл?
Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука. Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
към беседата >>
То е продажба, бакалия на дребно.
Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш.
То е продажба, бакалия на дребно.
Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви?
към беседата >>
Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю. Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте. О - това е второто условие. В - аз представям въпроса така. Устата е извор, туй, което може да даде.
Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).
към беседата >>
Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно.
Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл?
Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно.
И то се пука. Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
към беседата >>
Ти го обичай.
Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно.
Ти го обичай.
Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате.
към беседата >>
Това е любов.
Това е любов.
Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия. После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице. Любовта има свое лице. Второто, това е вашето лице.
към беседата >>
И то се пука.
Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно.
И то се пука.
Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
към беседата >>
Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде.
Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай.
Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде.
Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите.
към беседата >>
Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия.
Това е любов.
Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия.
После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице. Любовта има свое лице. Второто, това е вашето лице.
към беседата >>
Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука.
Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.
към беседата >>
Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш.
Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде.
Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш.
Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я.
към беседата >>
После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице.
Това е любов. Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия.
После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице.
Любовта има свое лице. Второто, това е вашето лице.
към беседата >>
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го.
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го.
Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят?
към беседата >>
Не мислете, че отричам нещата.
Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш.
Не мислете, че отричам нещата.
Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я.
към беседата >>
Любовта има свое лице.
Това е любов. Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия. После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице.
Любовта има свое лице.
Второто, това е вашето лице.
към беседата >>
Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава.
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го.
Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава.
Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян.
към беседата >>
Вие като обичате някого, каква е целта ви?
То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата.
Вие като обичате някого, каква е целта ви?
Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива.
към беседата >>
Второто, това е вашето лице.
Това е любов. Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия. После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице. Любовта има свое лице.
Второто, това е вашето лице.
към беседата >>
Вие слушате, но след туй забравяте.
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го. Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава.
Вие слушате, но след туй забравяте.
Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека?
към беседата >>
Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате.
Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви?
Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате.
Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна.
към беседата >>
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов.
Тия линии са успоредни, те се пресичат. Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат. То е Божествено - и двата имат същите принципи. Излезли са от един център. Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
към беседата >>
Кои са причините да забравяте?
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го. Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте.
Кои са причините да забравяте?
Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки.
към беседата >>
Аз много обичам крушите.
Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате.
Аз много обичам крушите.
Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне.
към беседата >>
Тия линии са успоредни, те се пресичат.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов.
Тия линии са успоредни, те се пресичат.
Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат. То е Божествено - и двата имат същите принципи. Излезли са от един център. Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
към беседата >>
Защо някои хора забравят, а други не забравят?
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го. Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте?
Защо някои хора забравят, а други не забравят?
Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне.
към беседата >>
Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я.
Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите.
Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я.
След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея.
към беседата >>
Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов. Тия линии са успоредни, те се пресичат.
Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат.
То е Божествено - и двата имат същите принципи. Излезли са от един център. Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
към беседата >>
Кои неща се забравят и кои не се забравят?
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го. Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят?
Кои неща се забравят и кои не се забравят?
Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат?
към беседата >>
След туй помириша, поцелуна я.
Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я.
След туй помириша, поцелуна я.
Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче.
към беседата >>
То е Божествено - и двата имат същите принципи.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов. Тия линии са успоредни, те се пресичат. Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат.
То е Божествено - и двата имат същите принципи.
Излезли са от един център. Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
към беседата >>
Или вземете някой път човек е разсеян.
Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят?
Или вземете някой път човек е разсеян.
На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен?
към беседата >>
Казвам: Много си красива.
Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я.
Казвам: Много си красива.
Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата.
към беседата >>
Излезли са от един център.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов. Тия линии са успоредни, те се пресичат. Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат. То е Божествено - и двата имат същите принципи.
Излезли са от един център.
Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
към беседата >>
На какво се дължи разсеяността на човека?
Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян.
На какво се дължи разсеяността на човека?
Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън.
към беседата >>
Поканвам я на гости и крушата остава много доволна.
Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива.
Поканвам я на гости и крушата остава много доволна.
Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям.
към беседата >>
Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов. Тия линии са успоредни, те се пресичат. Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат. То е Божествено - и двата имат същите принципи. Излезли са от един център.
Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
към беседата >>
Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки.
Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека?
Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки.
Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен?
към беседата >>
Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне.
Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна.
Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне.
Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея.
към беседата >>
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва.
Оставете второстепенното. Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър.
към беседата >>
Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне.
Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки.
Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне.
Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието.
към беседата >>
Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея.
Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне.
Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея.
Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли.
към беседата >>
Оставете второстепенното.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва.
Оставете второстепенното.
Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него.
към беседата >>
Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат?
Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне.
Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат?
Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му.
към беседата >>
Сега гледам другояче.
След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея.
Сега гледам другояче.
Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък.
към беседата >>
Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва. Оставете второстепенното.
Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими.
Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро.
към беседата >>
Може ли да бъдеш съсредоточен?
Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат?
Може ли да бъдеш съсредоточен?
Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи?
към беседата >>
Аз зная как да ям крушата.
Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче.
Аз зная как да ям крушата.
Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито.
към беседата >>
Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва. Оставете второстепенното. Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими.
Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите.
Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност.
към беседата >>
Вниманието ще бъде отвлечено навън.
На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен?
Вниманието ще бъде отвлечено навън.
Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът.
към беседата >>
Да ви кажа как я ям.
Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата.
Да ви кажа как я ям.
Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има.
към беседата >>
Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва. Оставете второстепенното. Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите.
Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели.
Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът.
към беседата >>
Казвате: „Защо не е съсредоточен?
Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън.
Казвате: „Защо не е съсредоточен?
" Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат.
към беседата >>
Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея.
Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям.
Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея.
4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята.
към беседата >>
Той е щедър.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва. Оставете второстепенното. Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели.
Той е щедър.
Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът.
към беседата >>
" Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието.
Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен?
" Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието.
Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват.
към беседата >>
4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли.
Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея.
4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли.
Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват.
към беседата >>
Бедният човек - обичай и него.
Оставете второстепенното. Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър.
Бедният човек - обичай и него.
Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте.
към беседата >>
Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му.
Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието.
Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му.
Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш?
към беседата >>
Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък.
Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли.
Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък.
След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове.
към беседата >>
Във всички трябва да виждате нещо добро.
Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него.
Във всички трябва да виждате нещо добро.
Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът?
към беседата >>
Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи?
Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му.
Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи?
Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне.
към беседата >>
След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито.
Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък.
След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито.
Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша.
към беседата >>
Не се заблуждавайте от привидната външност.
Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро.
Не се заблуждавайте от привидната външност.
Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота.
към беседата >>
Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът.
Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи?
Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът.
Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни.
към беседата >>
Като се върнем у дома, гледам, подаръци има.
Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито.
Като се върнем у дома, гледам, подаръци има.
Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша. Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
към беседата >>
Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът.
Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност.
Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът.
Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте.
към беседата >>
Тия деца са пъргави, бягат.
Казвате: „Защо не е съсредоточен? " Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът.
Тия деца са пъргави, бягат.
Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне.
към беседата >>
Посаждам тия подаръци в земята.
Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има.
Посаждам тия подаръци в земята.
Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша. Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
към беседата >>
Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът.
Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът.
Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът.
Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша.
към беседата >>
Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват.
" Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат.
Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват.
Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне. Какво ще правиш?
към беседата >>
Те израстват.
4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята.
Те израстват.
Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша. Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
към беседата >>
Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте.
Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът.
Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте.
Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали?
към беседата >>
Кого да гониш?
Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват.
Кого да гониш?
Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне. Какво ще правиш?
към беседата >>
Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове.
Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват.
Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове.
Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша. Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
към беседата >>
Що е грехът?
Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте.
Що е грехът?
- Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам.
към беседата >>
Като речеш да гониш едното, другото те мушне.
Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш?
Като речеш да гониш едното, другото те мушне.
Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне. Какво ще правиш?
към беседата >>
Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша.
След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове.
Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша.
Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
към беседата >>
- Туй, което разваля хармонията на всичко в живота.
Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът?
- Туй, което разваля хармонията на всичко в живота.
Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам. Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите.
към беседата >>
Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни.
Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне.
Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни.
Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне. Какво ще правиш?
към беседата >>
Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша.
Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.
към беседата >>
Не го обичайте.
Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота.
Не го обичайте.
Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам. Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите. Тъй ще бъде.
към беседата >>
Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне.
Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни.
Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне.
Какво ще правиш?
към беседата >>
Та казвам: В Любовта е същият закон.
Та казвам: В Любовта е същият закон.
Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил.
към беседата >>
Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша.
Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте.
Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша.
Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам. Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите. Тъй ще бъде.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне.
Какво ще правиш?
към беседата >>
Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете.
Та казвам: В Любовта е същият закон.
Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете.
Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам.
към беседата >>
Мисля, че е ясно, нали?
Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша.
Мисля, че е ясно, нали?
Практично ви давам. Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите. Тъй ще бъде.
към беседата >>
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца?
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца?
Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш.
към беседата >>
Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си.
Та казвам: В Любовта е същият закон. Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете.
Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си.
Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа.
към беседата >>
Практично ви давам.
Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали?
Практично ви давам.
Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите. Тъй ще бъде.
към беседата >>
Като те мушкат, как трябва да се справиш?
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца?
Като те мушкат, как трябва да се справиш?
(Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси.
към беседата >>
Някой път виждате противното.
Та казвам: В Любовта е същият закон. Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си.
Някой път виждате противното.
Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата.
към беседата >>
Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите.
- Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам.
Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите.
Тъй ще бъде.
към беседата >>
(Да купя бонбони.) Няма бонбони.
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца? Като те мушкат, как трябва да се справиш?
(Да купя бонбони.) Няма бонбони.
Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове.
към беседата >>
Ти не може да дадеш, докато не си взел.
Та казвам: В Любовта е същият закон. Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното.
Ти не може да дадеш, докато не си взел.
Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме.
към беседата >>
Тъй ще бъде.
Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам. Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите.
Тъй ще бъде.
към беседата >>
Те няма да те оставят да купиш бонбони.
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца? Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони.
Те няма да те оставят да купиш бонбони.
Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш.
към беседата >>
Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил.
Та казвам: В Любовта е същият закон. Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел.
Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил.
Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
към беседата >>
Трябва да бъдеш маг.
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца? Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони.
Трябва да бъдеш маг.
Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят.
към беседата >>
Само като почерпя, мога да ви дам.
Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил.
Само като почерпя, мога да ви дам.
Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда.
към беседата >>
Маг трябва да бъдеш.
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца? Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг.
Маг трябва да бъдеш.
Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек.
към беседата >>
Като почерпя, мога да ви услужа.
Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам.
Като почерпя, мога да ви услужа.
Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели.
към беседата >>
Това е единственото нещо, което може да те спаси.
Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш.
Това е единственото нещо, което може да те спаси.
Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма.
към беседата >>
Разбирайте законите на природата.
Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа.
Разбирайте законите на природата.
Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът.
към беседата >>
Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове.
(Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси.
Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове.
Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава.
към беседата >>
Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме.
Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата.
Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме.
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават.
към беседата >>
Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш.
Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове.
Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш.
Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава. И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
към беседата >>
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме.
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът.
към беседата >>
Ти ще ги навържеш и те няма да знаят.
Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш.
Ти ще ги навържеш и те няма да знаят.
И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава. И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
към беседата >>
Човекът е най-съвършената среда.
Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
Човекът е най-съвършената среда.
Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава.
към беседата >>
И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек.
Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят.
И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек.
Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава. И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
към беседата >>
Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели.
Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда.
Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели.
Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава.
към беседата >>
Те са свързани и губерките ги няма.
Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек.
Те са свързани и губерките ги няма.
Хвани ги тогава. И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
към беседата >>
Това е човекът.
Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели.
Това е човекът.
Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те.
към беседата >>
Хвани ги тогава.
Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма.
Хвани ги тогава.
И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
към беседата >>
Всички ония хора, които вие обичате, те все дават.
Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът.
Всички ония хора, които вие обичате, те все дават.
Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен.
към беседата >>
И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава.
И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
към беседата >>
Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът.
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават.
Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът.
Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен. Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
към беседата >>
Трябва да измените състоянието си.
Трябва да измените състоянието си.
Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица.
към беседата >>
Не те притегля, но ти дава.
Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът.
Не те притегля, но ти дава.
Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен. Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
към беседата >>
Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си.
Трябва да измените състоянието си.
Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си.
Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо?
към беседата >>
Кой не обича един извор, който дава.
Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава.
Кой не обича един извор, който дава.
Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен. Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
към беседата >>
Ти една хрема не може да лекуваш.
Трябва да измените състоянието си. Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си.
Ти една хрема не може да лекуваш.
Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо.
към беседата >>
Като видиш онази вода, привлича те.
Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава.
Като видиш онази вода, привлича те.
Този извор става приятен. Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
към беседата >>
Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо.
Трябва да измените състоянието си. Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш.
Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо.
На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете.
към беседата >>
Този извор става приятен.
Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те.
Този извор става приятен.
Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
към беседата >>
На какво?
Трябва да измените състоянието си. Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо.
На какво?
На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има.
към беседата >>
Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен.
Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?
към беседата >>
На кихавица.
Трябва да измените състоянието си. Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво?
На кихавица.
Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има. При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
към беседата >>
Стремете се да имате едно схващане за живота.
Стремете се да имате едно схващане за живота.
Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата.
към беседата >>
Защото от хремата кое е по-лошо?
Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица.
Защото от хремата кое е по-лошо?
Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има. При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
към беседата >>
Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието.
Стремете се да имате едно схващане за живота.
Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието.
В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно.
към беседата >>
Кихането е по-лошо.
Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо?
Кихането е по-лошо.
Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има. При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
към беседата >>
В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието?
Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието.
В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието?
Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе.
към беседата >>
Може да се пръснат дробовете.
Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо.
Може да се пръснат дробовете.
Напъване вътре има. При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
към беседата >>
Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание.
Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието?
Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание.
Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото.
към беседата >>
Напъване вътре има.
На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете.
Напъване вътре има.
При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
към беседата >>
Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно.
Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание.
Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно.
Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще.
към беседата >>
При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има.
При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.
към беседата >>
Съзнаваш нещата.
Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно.
Съзнаваш нещата.
Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега.
към беседата >>
Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване.
Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване.
Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека. За да се поправи друго едно състояние. По-малките неща ще се поправят чрез по-големите.
към беседата >>
Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно.
Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата.
Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно.
Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега.
към беседата >>
Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека.
Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване.
Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека.
За да се поправи друго едно състояние. По-малките неща ще се поправят чрез по-големите.
към беседата >>
Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе.
В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно.
Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе.
В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега.
към беседата >>
За да се поправи друго едно състояние.
Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване. Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека.
За да се поправи друго едно състояние.
По-малките неща ще се поправят чрез по-големите.
към беседата >>
В подсъзнанието сте живели в миналото.
Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе.
В подсъзнанието сте живели в миналото.
В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега.
към беседата >>
По-малките неща ще се поправят чрез по-големите.
Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване. Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека. За да се поправи друго едно състояние.
По-малките неща ще се поправят чрез по-големите.
към беседата >>
В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще.
Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото.
В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще.
В съзнанието живеете сега.
към беседата >>
Имате издигнат един стълб.
Имате издигнат един стълб.
Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
към беседата >>
В съзнанието живеете сега.
Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще.
В съзнанието живеете сега.
към беседата >>
Отгоре има едно дърво, на него вързано въже.
Имате издигнат един стълб.
Отгоре има едно дърво, на него вързано въже.
Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате.
към беседата >>
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина.
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина.
Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне?
към беседата >>
Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг.
Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже.
Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг.
4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането.
към беседата >>
Метафизиката е наука, скривалище.
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина.
Метафизиката е наука, скривалище.
Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика.
към беседата >>
4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест?
Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг.
4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест?
Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата.
към беседата >>
Всичките неща са скрити като в една банка.
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище.
Всичките неща са скрити като в една банка.
Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над.
към беседата >>
Колко трябва да бъде по-тежка?
Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест?
Колко трябва да бъде по-тежка?
Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества.
към беседата >>
Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили.
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка.
Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили.
И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката.
към беседата >>
Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка?
Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека.
към беседата >>
И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука.
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили.
И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука.
Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно.
към беседата >>
Колкото повече турите, ще я изкарате.
Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
Колкото повече турите, ще я изкарате.
Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре.
към беседата >>
Метафизиката в какво сега трябва да се превърне?
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука.
Метафизиката в какво сега трябва да се превърне?
- Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното.
към беседата >>
Съобразно с тежестта е постигането.
Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате.
Съобразно с тежестта е постигането.
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение.
към беседата >>
- Във физика.
Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне?
- Във физика.
Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе.
към беседата >>
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата.
4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането.
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата.
Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът.
към беседата >>
Мета, значи над.
Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика.
Мета, значи над.
Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят.
към беседата >>
Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества.
Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата.
Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества.
Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас.
към беседата >>
Метафизика - над физиката.
Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над.
Метафизика - над физиката.
А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието.
към беседата >>
Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека.
Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества.
Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека.
То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
към беседата >>
А физика е туй, което е достъпно.
И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката.
А физика е туй, което е достъпно.
Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот?
към беседата >>
То е движение навътре.
Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека.
То е движение навътре.
Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи.
към беседата >>
Мета, значи над достъпното.
Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно.
Мета, значи над достъпното.
Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи.
към беседата >>
Противоположно движение.
Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре.
Противоположно движение.
Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се.
към беседата >>
Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе.
- Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното.
Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе.
Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение.
към беседата >>
Онзи, който усеща страданието, той е стълбът.
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение.
Онзи, който усеща страданието, той е стълбът.
Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно.
към беседата >>
Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят.
Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе.
Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят.
Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе.
към беседата >>
Туй движение става около вас.
Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът.
Туй движение става около вас.
Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство.
към беседата >>
Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието.
Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят.
Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието.
Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът.
към беседата >>
Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас.
Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш.
към беседата >>
НАГОРЕ