НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1525
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1525
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Четвърто измерение
,
МОК
, София, 14.10.1938г.,
Някой път като се разгневиш, започваш да говориш.
Туй състояние ние го наричаме смърт. Общо научно казано. Следователно, щом вие се гневите, вие сте вече в областта на смъртта. Има един гняв, при който ти не искаш да говориш. Ти си в областта на смъртта.
Някой път като се разгневиш, започваш да говориш.
В гнева хората и умират, и живеят. Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч. Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят.
към беседата >>
Някои от звуковете на апарата могат да четат.
Като наблюдавате, може да знаете каква буква пише. Да определиш като движи ръката си каква буква пише. Като знаеш буквите, ще определиш каква дума е написал. Като четеш върху тази плоскост, ще знаеш какво е написал, ще прочетеш неговата реч. Нали имате в този, Морзовия апарат, в телеграфа, разни линийки, но който знае, чете.
Някои от звуковете на апарата могат да четат.
Който знае, може да прочете цяла редица от мисли.
към беседата >>
В гнева хората и умират, и живеят.
Общо научно казано. Следователно, щом вие се гневите, вие сте вече в областта на смъртта. Има един гняв, при който ти не искаш да говориш. Ти си в областта на смъртта. Някой път като се разгневиш, започваш да говориш.
В гнева хората и умират, и живеят.
Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч. Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва.
към беседата >>
Който знае, може да прочете цяла редица от мисли.
Да определиш като движи ръката си каква буква пише. Като знаеш буквите, ще определиш каква дума е написал. Като четеш върху тази плоскост, ще знаеш какво е написал, ще прочетеш неговата реч. Нали имате в този, Морзовия апарат, в телеграфа, разни линийки, но който знае, чете. Някои от звуковете на апарата могат да четат.
Който знае, може да прочете цяла редица от мисли.
към беседата >>
Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч.
Следователно, щом вие се гневите, вие сте вече в областта на смъртта. Има един гняв, при който ти не искаш да говориш. Ти си в областта на смъртта. Някой път като се разгневиш, започваш да говориш. В гнева хората и умират, и живеят.
Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч.
Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири.
към беседата >>
Та природата си има много езици, с които говори на хората.
Та природата си има много езици, с които говори на хората.
Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим. Вън от тялото какво прави природата? Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш?
към беседата >>
Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят.
Има един гняв, при който ти не искаш да говориш. Ти си в областта на смъртта. Някой път като се разгневиш, започваш да говориш. В гнева хората и умират, и живеят. Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч.
Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят.
Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири.
към беседата >>
Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим.
Та природата си има много езици, с които говори на хората.
Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим.
Вън от тялото какво прави природата? Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното?
към беседата >>
Щом не са сърдити, мълчат.
Ти си в областта на смъртта. Някой път като се разгневиш, започваш да говориш. В гнева хората и умират, и живеят. Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч. Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят.
Щом не са сърдити, мълчат.
Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7.
към беседата >>
Вън от тялото какво прави природата?
Та природата си има много езици, с които говори на хората. Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим.
Вън от тялото какво прави природата?
Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде.
към беседата >>
Има учени хора, не говорят.
Някой път като се разгневиш, започваш да говориш. В гнева хората и умират, и живеят. Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч. Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат.
Има учени хора, не говорят.
Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула.
към беседата >>
Пак прави нещо.
Та природата си има много езици, с които говори на хората. Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим. Вън от тялото какво прави природата?
Пак прави нещо.
Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение?
към беседата >>
Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва.
В гнева хората и умират, и живеят. Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч. Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят.
Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва.
Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя?
към беседата >>
Научно как ще го определите?
Та природата си има много езици, с които говори на хората. Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим. Вън от тялото какво прави природата? Пак прави нещо.
Научно как ще го определите?
Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад.
към беседата >>
Най-после може да те убеди, че две и три правят четири.
Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, после ставаш оратор, развиваш една реч. Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва.
Най-после може да те убеди, че две и три правят четири.
Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава?
към беседата >>
Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш?
Та природата си има много езици, с които говори на хората. Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим. Вън от тялото какво прави природата? Пак прави нещо. Научно как ще го определите?
Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш?
Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите?
към беседата >>
Ще ти докаже, че две и три са равни на четири.
Има някои хора, като живеят, са мълчаливи, не говорят много, но щом ги разсърдиш, в сърдито състояние говорят. Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири.
Ще ти докаже, че две и три са равни на четири.
Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна.
към беседата >>
Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното?
Който не разбира, казва: „Пише само точки.“ Друг казва: „Пише само прави линии, някъде плоскости пише, някъде тела.“ Най-после, природата говори с още други работи, които не може да ги определим. Вън от тялото какво прави природата? Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш?
Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното?
Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено.
към беседата >>
Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7.
Щом не са сърдити, мълчат. Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири.
Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7.
Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“.
към беседата >>
Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде.
Вън от тялото какво прави природата? Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното?
Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде.
Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето.
към беседата >>
Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула.
Има учени хора, не говорят. Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7.
Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула.
Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център.
към беседата >>
Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение?
Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде.
Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение?
Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение.
към беседата >>
Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя?
Щом ги докоснеш до някоя теория, отваря се и този човек, математик, като започне с числата, доказва, доказва. Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула.
Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя?
Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока.
към беседата >>
Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад.
Научно как ще го определите? Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение?
Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад.
После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи?
към беседата >>
Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава?
Най-после може да те убеди, че две и три правят четири. Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя?
Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава?
Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш.
към беседата >>
После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите?
Казва: „Не разбирам този човек.“ Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад.
После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите?
Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение.
към беседата >>
Кесията му е празна.
Ще ти докаже, че две и три са равни на четири. Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава?
Кесията му е празна.
Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш. Тази е идеята в умовете на отделните хора.
към беседата >>
Четвъртото измерение, то не е пространствено.
Ти го разбираш, докато прави точки, ти го разбираш, докато прави линии, плоскости, докато прави тела, но започне ли да прави повече от тела, ти казваш: „Неразбрани работи.“ В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите?
Четвъртото измерение, то не е пространствено.
Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение.
към беседата >>
Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“.
Ще ти докаже, че 5 и 6 не правят 11, но правят 7. Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна.
Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“.
Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш. Тази е идеята в умовете на отделните хора.
към беседата >>
Четвъртото измерение, то е измерение на времето.
Всяко нещо, което е неразбрано, ти не знаеш посоката накъде. Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено.
Четвъртото измерение, то е измерение на времето.
Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място.
към беседата >>
Всеки човек трябва да е център.
Ще тури дроби, събира, привежда под еднакъв знаменател, ще обръща, след като си му дал 10, 20 дроби, като събира, събира, изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“.
Всеки човек трябва да е център.
Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш. Тази е идеята в умовете на отделните хора.
към беседата >>
Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение.
Запример, накъде ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето.
Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение.
Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
към беседата >>
Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока.
Казва: „На нула е равно всичко туй.“ Нулата какво представя? Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център.
Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока.
Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш. Тази е идеята в умовете на отделните хора.
към беседата >>
Вие казвате: „Точката не се ли движи?
Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение.
Вие казвате: „Точката не се ли движи?
“ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение?
към беседата >>
Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш.
Във вашия ум, които не разбирате, казвате: „Нищо.“ Ако има човек в джоба нула грошове, какво означава? Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока.
Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш.
Тази е идеята в умовете на отделните хора.
към беседата >>
“ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение.
После, второто измерение, имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи?
“ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение.
Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение.
към беседата >>
Тази е идеята в умовете на отделните хора.
Кесията му е празна. Ученият човек казва: „Значи ти се намираш в една точка, дето може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш в туй новото, в новата посока, накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, непременно трябва да се върнеш.
Тази е идеята в умовете на отделните хора.
към беседата >>
Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение.
Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение.
Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение.
Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си.
към беседата >>
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава?
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава?
Ако е в светлината, какво показва? Ако е в светлината може да показва дължината на вълната. Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни?
към беседата >>
Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място.
Четвъртото измерение, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение.
Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място.
Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
към беседата >>
Ако е в светлината, какво показва?
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава?
Ако е в светлината, какво показва?
Ако е в светлината може да показва дължината на вълната. Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват.
към беседата >>
Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място.
Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече.
към беседата >>
Ако е в светлината може да показва дължината на вълната.
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава? Ако е в светлината, какво показва?
Ако е в светлината може да показва дължината на вълната.
Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство.
към беседата >>
Какво нещо е четвъртото измерение?
Вие казвате: „Точката не се ли движи? “ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
Какво нещо е четвъртото измерение?
Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече. Пространство и време.
към беседата >>
Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга.
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава? Ако е в светлината, какво показва? Ако е в светлината може да показва дължината на вълната.
Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга.
Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия.
към беседата >>
Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение.
“ Тя, точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение?
Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение.
Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече. Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема.
към беседата >>
Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса.
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава? Ако е в светлината, какво показва? Ако е в светлината може да показва дължината на вълната. Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга.
Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса.
Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия. На един километър нищо не се чува.
към беседата >>
Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си.
Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение.
Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си.
Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече. Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил.
към беседата >>
Каква (е) разликата между дългите и късите вълни?
Ако аз туря 0,00001 така единицата, какво означава? Ако е в светлината, какво показва? Ако е в светлината може да показва дължината на вълната. Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса.
Каква (е) разликата между дългите и късите вълни?
Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия. На един километър нищо не се чува. Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
към беседата >>
Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
Във времето вече вие имате едно тяло, което се движи в пространството и определяте времето, за колко време ще иде от едно място на друго място. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си.
Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
Посоката на времето е то вече. Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа.
към беседата >>
Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват.
Ако е в светлината, какво показва? Ако е в светлината може да показва дължината на вълната. Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни?
Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват.
Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия. На един километър нищо не се чува. Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
към беседата >>
Посоката на времето е то вече.
Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение.
Посоката на времето е то вече.
Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение.
към беседата >>
Най-късите вълни отиват в безпределното пространство.
Ако е в светлината може да показва дължината на вълната. Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват.
Най-късите вълни отиват в безпределното пространство.
Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия. На един километър нищо не се чува. Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
към беседата >>
Пространство и време.
Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече.
Пространство и време.
Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай?
към беседата >>
Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия.
Ако напишем така 0,01, тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство.
Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия.
На един километър нищо не се чува. Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
към беседата >>
Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема.
Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече. Пространство и време.
Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема.
А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи.
към беседата >>
На един километър нищо не се чува.
Колкото повече нули има пред единицата, толкова вълната е по-къса. Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия.
На един километър нищо не се чува.
Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
към беседата >>
А пък времето, предметът каква работа е извършил.
Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече. Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема.
А пък времето, предметът каква работа е извършил.
Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока?
към беседата >>
Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
Каква (е) разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото вълните са по-къси, по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се слуша от единия край на салона до другия. На един километър нищо не се чува.
Има хора, които едновременно говорят и на дълги, и на къси вълни.
към беседата >>
Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа.
Всяко движение, в каквато посока и да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Посоката на времето е то вече. Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил.
Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа.
То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението.
към беседата >>
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време.
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време.
В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате. В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате. То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка.
към беседата >>
То е посоката на четвъртото измерение.
Посоката на времето е то вече. Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа.
То е посоката на четвъртото измерение.
Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението. Туй движение е вече ограничение, то е част от движението.
към беседата >>
В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате.
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време.
В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате.
В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате. То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна.
към беседата >>
Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай?
Пространство и време. Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение.
Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай?
Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението. Туй движение е вече ограничение, то е част от движението. То е една малка част от четвъртото измерение.
към беседата >>
В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате.
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време. В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате.
В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате.
То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства.
към беседата >>
Вземете един светещ предмет, който се движи.
Пространство, ще знаете мястото, дето един предмет заема. А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай?
Вземете един светещ предмет, който се движи.
Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението. Туй движение е вече ограничение, то е част от движението. То е една малка част от четвъртото измерение. Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
към беседата >>
То е мярката.
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време. В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате. В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате.
То е мярката.
В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно.
към беседата >>
Светлината движи ли се само в една посока?
А пък времето, предметът каква работа е извършил. Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи.
Светлината движи ли се само в една посока?
Сега вие ще разберете движението. Туй движение е вече ограничение, то е част от движението. То е една малка част от четвъртото измерение. Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
към беседата >>
В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка.
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време. В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате. В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате. То е мярката.
В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка.
И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща.
към беседата >>
Сега вие ще разберете движението.
Като се движи ръката, какво изработвате с ръката си, а времето, което вие измервате, за колко време вие изработвате тази работа. То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока?
Сега вие ще разберете движението.
Туй движение е вече ограничение, то е част от движението. То е една малка част от четвъртото измерение. Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
към беседата >>
И постъпките се мерят с тази мярка.
Но да се повърнем към въпроса на движението – пространство и време. В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате. В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате. То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка.
И постъпките се мерят с тази мярка.
Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не?
към беседата >>
Туй движение е вече ограничение, то е част от движението.
То е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението.
Туй движение е вече ограничение, то е част от движението.
То е една малка част от четвъртото измерение. Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
към беседата >>
Има една мярка в природата, която е праволинейна.
В дадения случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате. В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате. То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка.
Има една мярка в природата, която е праволинейна.
Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не?
към беседата >>
То е една малка част от четвъртото измерение.
Ще кажете, че се движи това тяло, но в каква посока се движи в дадения случай? Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението. Туй движение е вече ограничение, то е част от движението.
То е една малка част от четвъртото измерение.
Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
към беседата >>
Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства.
В даден случай вие трябва да оценявате времето, в което се намирате. То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна.
Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства.
Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш?
към беседата >>
Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
Вземете един светещ предмет, който се движи. Светлината движи ли се само в една посока? Сега вие ще разберете движението. Туй движение е вече ограничение, то е част от движението. То е една малка част от четвъртото измерение.
Може да турите един предмет, който да показва пълното движение на предмета, светлината може да е напълно затворена, да виждате, че тя прави едно отражение.
към беседата >>
Да бъдеш праволинеен не е толкова научно.
То е мярката. В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства.
Да бъдеш праволинеен не е толкова научно.
Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо.
към беседата >>
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение?
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение?
Сега искате по нов начин да го определя. Четвъртото измерение показва времето. От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение. Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение. Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
към беседата >>
Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща.
В природата туй, с което се мерят нещата, дали са добри или зли, и любовта се мери с тази мярка. И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно.
Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща.
Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права?
към беседата >>
Сега искате по нов начин да го определя.
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение?
Сега искате по нов начин да го определя.
Четвъртото измерение показва времето. От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение. Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение. Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
към беседата >>
Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не?
И постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща.
Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не?
Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка?
към беседата >>
Четвъртото измерение показва времето.
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение? Сега искате по нов начин да го определя.
Четвъртото измерение показва времето.
От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение. Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение. Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
към беседата >>
Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не?
Има една мярка в природата, която е праволинейна. Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не?
Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не?
Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате?
към беседата >>
От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение.
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение? Сега искате по нов начин да го определя. Четвъртото измерение показва времето.
От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение.
Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение. Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
към беседата >>
Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш?
Като казват: „Прав трябва да бъдеш, праволинеен.“ Има една мярка, която измерва всичките пространства. Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не?
Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш?
Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота?
към беседата >>
Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение.
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение? Сега искате по нов начин да го определя. Четвъртото измерение показва времето. От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение.
Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение.
Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
към беседата >>
Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо.
Да бъдеш праволинеен не е толкова научно. Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш?
Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо.
По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите.
към беседата >>
Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
Та казвам сега: Според учените хора, какво нещо е четвъртото измерение? Сега искате по нов начин да го определя. Четвъртото измерение показва времето. От години вие сте се занимавали с четвъртото измерение. Казвате: „Лоши времена настанаха.“ Лоши времена, значи, четириизмерни или четириизмерните времена показват четвъртото измерение.
Сега едно знание, което имате в науката, трябва да има приложение.
към беседата >>
По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права?
Но има една Божествена мярка, с която мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо.
По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права?
По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии.
към беседата >>
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят.
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят.
Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата? “ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви? Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“?
към беседата >>
По кой начин може да оцените една постъпка?
Как ще мериш дали твоята мисъл е права или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права?
По кой начин може да оцените една постъпка?
Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа.
към беседата >>
Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата?
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят.
Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата?
“ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви? Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“?
към беседата >>
Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате?
Как ще мериш дали твоите чувства са прави или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка?
Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате?
Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите.
към беседата >>
“ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви?
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят. Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата?
“ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви?
Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота.
към беседата >>
Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота?
Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате?
Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота?
“ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията?
към беседата >>
Във всички ви страхът не е еднакъв.
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят. Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата? “ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви?
Във всички ви страхът не е еднакъв.
Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш.
към беседата >>
“ Правотата седи най-първо в очите.
Казва: „Трябва да се оцени.“ Но трябва да се измери най-първо. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота?
“ Правотата седи най-първо в очите.
Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание?
към беседата >>
Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи.
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят. Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата? “ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви? Във всички ви страхът не е еднакъв.
Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи.
Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си.
към беседата >>
Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии.
По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите.
Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии.
Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили?
към беседата >>
Как бихте определили „страха“?
Природата иска да застави всички същества, които турила на земята, да започнат да мислят. Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата? “ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви? Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи.
Как бихте определили „страха“?
Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш?
към беседата >>
Не гледа направо, но накриво гледа.
По кой начин може да оцените една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии.
Не гледа направо, но накриво гледа.
Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав?
към беседата >>
Какво нещо е „страхът“?
Запример, ако вие попитате: „Как се яви страхът в природата? “ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви? Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“?
Какво нещо е „страхът“?
Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен.
към беседата >>
Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите.
Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа.
Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите.
Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно.
към беседата >>
Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота.
“ Туй чувство в човека, във всинца ви как се яви? Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“?
Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота.
Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане.
към беседата >>
Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията?
Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е.“ Нали казвате често: „В какво седи тази правота? “ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите.
Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията?
Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?
към беседата >>
Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш.
Във всички ви страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота.
Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш.
Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга.
към беседата >>
Откъде майката добила туй познание?
“ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията?
Откъде майката добила туй познание?
Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу.
към беседата >>
Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си.
Някои са по-страхливи, някои са по-малко страхливи. Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш.
Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си.
Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга?
към беседата >>
Вие откъде сте го добили?
Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание?
Вие откъде сте го добили?
Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа?
към беседата >>
Какво ще направиш?
Как бихте определили „страха“? Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си.
Какво ще направиш?
– Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? – За да не изгуби ценното.
към беседата >>
Как запример знаете, че един поглед не е прав?
Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили?
Как запример знаете, че един поглед не е прав?
Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре.
към беседата >>
– Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен.
Какво нещо е „страхът“? Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш?
– Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен.
В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? – За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие.
към беседата >>
Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно.
Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав?
Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно.
Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил?
към беседата >>
В животните страхът се изразява (в) бягане.
Страхът произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота. Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен.
В животните страхът се изразява (в) бягане.
Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? – За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място.
към беседата >>
Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?
Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно.
Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?
“ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу.
към беседата >>
Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга.
Значи, страхът произлязъл, че може да изгубиш в даден случай живота, който имаш, да престанеш да съществуваш, да живееш. Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане.
Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга.
Защо бяга? – За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство.
към беседата >>
“ То гледа надолу.
Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?
“ То гледа надолу.
„Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре.
към беседата >>
Защо бяга?
Следствие на това, за да не изгубиш най-ценното в себе си, понеже ще дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като премериш силите и видиш, че туй същество е по-силно от тебе, ти веднага измениш мястото си. Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга.
Защо бяга?
– За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш.
към беседата >>
„Тебе, казва, не те ли е страх от Господа?
Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу.
„Тебе, казва, не те ли е страх от Господа?
“ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда.
към беседата >>
– За да не изгуби ценното.
Какво ще направиш? – Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга?
– За да не изгуби ценното.
Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли.
към беседата >>
“ Детето погледне нагоре.
Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа?
“ Детето погледне нагоре.
„Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда. Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това?
към беседата >>
Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие.
– Ще му дадеш ход, ще се оттеглиш да мине, както на трена, на експреса дават да мине пред друг трен. В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? – За да не изгуби ценното.
Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие.
Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли. Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй?
към беседата >>
„Знаеш ли, че лошо си направил?
Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре.
„Знаеш ли, че лошо си направил?
“ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда. Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това? “ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
към беседата >>
Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място.
В животните страхът се изразява (в) бягане. Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? – За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие.
Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място.
Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли. Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй? Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
към беседата >>
“ – Детето гледа надолу.
Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил?
“ – Детето гледа надолу.
„Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда. Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това? “ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
към беседата >>
Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство.
Някоя птица седи на някое място, щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? – За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място.
Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство.
Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли. Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй? Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
към беседата >>
„Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре.
“ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу.
„Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре.
То научно разглежда. Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това? “ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
към беседата >>
Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш.
Защо бяга? – За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство.
Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш.
Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли. Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй? Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
към беседата >>
То научно разглежда.
„Тебе, казва, не те ли е страх от Господа? “ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре.
То научно разглежда.
Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това? “ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
към беседата >>
Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли.
– За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш.
Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли.
Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй? Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
към беседата >>
Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това?
“ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда.
Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това?
“ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
към беседата >>
Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй?
Страхът произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли.
Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй?
Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
към беседата >>
“ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
„Знаеш ли, че лошо си направил? “ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда. Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това?
“ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“
към беседата >>
Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното е, че животът, който се явява, винаги ще вземе едно пространство. Животът като дойде, винаги окупира, казва: „Това е мое.“ Но природата дошла, че ти като вземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Нахраниш една кола, ако ти не я караш, друг дойде, впрегне колата, потегли. Питам: Онзи, който кара колата, какво иска да каже с туй?
Или вие сте едно същество направено и най-първо съзнавате, че трябва да се движите.
към беседата >>
Някой път вие не разбирате себе си.
Някой път вие не разбирате себе си.
Някой, казвате, се затворил в себе си. Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система. Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти.
към беседата >>
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви?
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви?
Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън. Какво ви интересува вас? Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа.
към беседата >>
Някой, казвате, се затворил в себе си.
Някой път вие не разбирате себе си.
Някой, казвате, се затворил в себе си.
Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система. Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта.
към беседата >>
Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън.
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви?
Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън.
Какво ви интересува вас? Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден.
към беседата >>
Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система.
Някой път вие не разбирате себе си. Някой, казвате, се затворил в себе си.
Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система.
Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце.
към беседата >>
Какво ви интересува вас?
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън.
Какво ви интересува вас?
Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават.
към беседата >>
Земята е причината.
Някой път вие не разбирате себе си. Някой, казвате, се затворил в себе си. Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система.
Земята е причината.
Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята.
към беседата >>
Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите.
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън. Какво ви интересува вас?
Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите.
Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните?
към беседата >>
Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти.
Някой път вие не разбирате себе си. Някой, казвате, се затворил в себе си. Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система. Земята е причината.
Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти.
Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето.
към беседата >>
Не сте само вие.
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън. Какво ви интересува вас? Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите.
Не сте само вие.
Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните?
към беседата >>
Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти.
Някой път вие не разбирате себе си. Някой, казвате, се затворил в себе си. Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система. Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти.
Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти.
Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре.
към беседата >>
Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа.
Питам: Вие сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън. Какво ви интересува вас? Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие.
Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа.
Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни.
към беседата >>
Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта.
Някой, казвате, се затворил в себе си. Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система. Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти.
Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта.
Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението.
към беседата >>
Има места пък, дето няма никакъв ден.
Ще кажат, че слънцето не е изгряло, тъмно е отвън. Какво ви интересува вас? Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа.
Има места пък, дето няма никакъв ден.
Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце.
Щом се затвориш в себе си, причината е в твоята симпатична нервна система. Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта.
Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце.
Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия.
към беседата >>
Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават.
Какво ви интересува вас? Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден.
Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават.
Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс.
към беседата >>
Сърцето е свързано с центъра на земята.
Земята е причината. Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце.
Сърцето е свързано с центъра на земята.
Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли?
към беседата >>
Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните?
Другите хора си почиват, вие сте станали толкоз рано да учите. Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават.
Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните?
Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни.
към беседата >>
Мисълта е свързана с центъра на Слънцето.
Щом се затвориш горе в главата си, причината е в мозъка ти. Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята.
Мисълта е свързана с центъра на Слънцето.
Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото.
към беседата >>
Или ако сте на северния пояс, как ще обясните?
Не сте само вие. Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните?
Или ако сте на северния пояс, как ще обясните?
Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите.
към беседата >>
Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре.
Ако усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето.
Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре.
Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално.
към беседата >>
Ще кажете, че тук имаме 365 дни.
Онези хора на север, като се скъсят дните, има места, дето денят е от три часа, пък нощта е от 21 часа. Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните?
Ще кажете, че тук имаме 365 дни.
Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния.
към беседата >>
Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението.
Ако усещаш едно напрежение на мисълта, че нещо ти е объркано, причината е горе в мисълта. Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре.
Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението.
Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева.
към беседата >>
Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота.
Има места пък, дето няма никакъв ден. Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни.
Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота.
Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие.
към беседата >>
Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия.
Всяко нещо трябва да се търси или горе в човешкия ум, или долу в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението.
Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия.
Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си.
към беседата >>
Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс.
Та казвам сега: Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се продължават. Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота.
Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс.
Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие.
към беседата >>
Някой път решаваш: „Да го направя ли?
Сърцето е свързано с центъра на земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия.
Някой път решаваш: „Да го направя ли?
“ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка.
към беседата >>
Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни.
Ако сте в нашите места, умерения пояс или ако сте на екватора, как ще обясните? Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс.
Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни.
Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие. Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни.
към беседата >>
“ Мислиш, мислиш, после дойде другото.
Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли?
“ Мислиш, мислиш, после дойде другото.
Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът.
към беседата >>
Но представете си, че вие се движите.
Или ако сте на северния пояс, как ще обясните? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни.
Но представете си, че вие се движите.
Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие. Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни. Значи, туй показва едно движение.
към беседата >>
Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално.
Вследствие на това детето гледа ту надолу, ту нагоре. Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото.
Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално.
Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето.
към беседата >>
Имаш един път от северния полюс до южния.
Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите.
Имаш един път от северния полюс до южния.
Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие. Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни. Значи, туй показва едно движение. Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
към беседата >>
Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева.
Тогава, научно, два центъра има, погледне, какво е отношението. Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално.
Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева.
Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи.
към беседата >>
Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие.
Но като идете на северния полюс, има само един ден – събота. Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния.
Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие.
Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие. Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни. Значи, туй показва едно движение. Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
към беседата >>
Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си.
Тогава между тия двата центъра вие може да се движите по права линия. Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева.
Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си.
Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко.
към беседата >>
Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие.
Значи, когато Мойсей каза: „Шест дни ще работиш, а седмия е на Господа Бога твоего“, подразбира, като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие.
Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие.
Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни. Значи, туй показва едно движение. Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
към беседата >>
Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка.
Някой път решаваш: „Да го направя ли? “ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си.
Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка.
Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята.
към беседата >>
Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни.
Един на северния полюс, той е сбор от 182 дни. Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие.
Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни.
Значи, туй показва едно движение. Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
към беседата >>
Туй, което дава много, е умът.
“ Мислиш, мислиш, после дойде другото. Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка.
Туй, което дава много, е умът.
Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи.
към беседата >>
Значи, туй показва едно движение.
Но представете си, че вие се движите. Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие. Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни.
Значи, туй показва едно движение.
Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
към беседата >>
Туй, което дава малко, е сърцето.
Ти искаш да дадеш, да направиш милостиня някому, понеже тъй било писано морално. Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът.
Туй, което дава малко, е сърцето.
Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо.
към беседата >>
Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
Имаш един път от северния полюс до южния. Движите се със скоростта на светлината и щом рече слънцето да залезе, ти идеш в южното полушарие. Вие веднага ще минете, ще прекарате в южното полушарие. Значи, вие 180 дни ще живеете на северния полюс, 180 дни на южния полюс, ще имате един ден от 365 дни. Значи, туй показва едно движение.
Слънцето не е светило на северния полюс 365 дни.
към беседата >>
Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи.
Мислиш някъде в главата, бръкнеш в джоба, извадиш сто лева. Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето.
Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи.
Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи.
към беседата >>
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране.
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране.
От какво произтича неразбирането? Земята ни опитва в тази работа. Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята.
към беседата >>
Който малко свършва, волята работи малко.
Като ги погледнеш, сърцето казва: „Много са.“ Туриш ги в джоба си. Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи.
Който малко свършва, волята работи малко.
Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи.
към беседата >>
От какво произтича неразбирането?
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране.
От какво произтича неразбирането?
Земята ни опитва в тази работа. Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани.
към беседата >>
Най-малко дава волята.
Като мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бръкнеш в джоба, търсиш една монета по-малка. Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко.
Най-малко дава волята.
Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи.
към беседата >>
Земята ни опитва в тази работа.
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране. От какво произтича неразбирането?
Земята ни опитва в тази работа.
Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята.
към беседата >>
Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи.
Туй, което дава много, е умът. Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята.
Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи.
Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята.
към беседата >>
Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище?
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране. От какво произтича неразбирането? Земята ни опитва в тази работа.
Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище?
Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно.
към беседата >>
Много трябва да работи, за да свърши нещо.
Туй, което дава малко, е сърцето. Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи.
Много трябва да работи, за да свърши нещо.
Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав.
към беседата >>
Проучете малко астрономия.
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране. От какво произтича неразбирането? Земята ни опитва в тази работа. Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище?
Проучете малко астрономия.
19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения.
към беседата >>
Щом сте щедри, умът работи.
Човек, който дава много, умът работи, който малко дава, сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо.
Щом сте щедри, умът работи.
Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин.
към беседата >>
19 своеобразни движения има земята.
Сега вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране. От какво произтича неразбирането? Земята ни опитва в тази работа. Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия.
19 своеобразни движения има земята.
Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси.
към беседата >>
Дето не сте щедри, сърцето работи.
Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи.
Дето не сте щедри, сърцето работи.
Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето.
към беседата >>
Те са повече, но толкова засега са наблюдавани.
От какво произтича неразбирането? Земята ни опитва в тази работа. Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята.
Те са повече, но толкова засега са наблюдавани.
19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината?
към беседата >>
Ленив сте, вашата воля работи.
Най-малко дава волята. Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи.
Ленив сте, вашата воля работи.
Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има.
към беседата >>
19 своеобразни движения, които има земята.
Земята ни опитва в тази работа. Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани.
19 своеобразни движения, които има земята.
Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика.
към беседата >>
Леността е на волята.
Тя като направи за пет пари работа, затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи.
Леността е на волята.
Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк.
към беседата >>
Тя не се движи тъй равномерно.
Знаете ли колко своеобразни движения има земята от научно гледище? Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята.
Тя не се движи тъй равномерно.
За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика.
към беседата >>
Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав.
Много трябва да работи, за да свърши нещо. Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята.
Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав.
Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя.
към беседата >>
За всяко движение учените все дават някои обяснения.
Проучете малко астрономия. 19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно.
За всяко движение учените все дават някои обяснения.
Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел.
към беседата >>
Не може по никой начин.
Щом сте щедри, умът работи. Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав.
Не може по никой начин.
Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става.
към беседата >>
Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси.
19 своеобразни движения има земята. Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения.
Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси.
Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда.
към беседата >>
Дойде някъде и сърцето.
Дето не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин.
Дойде някъде и сърцето.
Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това?
към беседата >>
Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината?
Те са повече, но толкова засега са наблюдавани. 19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси.
Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината?
Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът.
към беседата >>
Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има.
Ленив сте, вашата воля работи. Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето.
Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има.
Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът.
към беседата >>
Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика.
19 своеобразни движения, които има земята. Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината?
Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика.
Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха.
към беседата >>
Умът е цял пророк.
Леността е на волята. Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има.
Умът е цял пророк.
Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате.
към беседата >>
Не е гимнастика.
Тя не се движи тъй равномерно. За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика.
Не е гимнастика.
Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема?
към беседата >>
Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя.
Тя като дойде да работи, казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората неразбрани, условия нямам, малко съм неразположен, болен съм.“ Хиляди научни аргументи доказва и ти се убедиш, че професорът е прав. Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк.
Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя.
Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан.
към беседата >>
Той тури ръцете на слънчевия възел.
За всяко движение учените все дават някои обяснения. Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика.
Той тури ръцете на слънчевия възел.
Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате?
към беседата >>
Както казал умът, става.
Не може по никой начин. Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя.
Както казал умът, става.
Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята.
към беседата >>
Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда.
Сега ще оставим какви обяснения дават, защото те са дълги и широки въпроси. Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел.
Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда.
Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини?
към беседата >>
Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това?
Дойде някъде и сърцето. Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става.
Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това?
“ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята. Най-първо ще слушате ума, главата.
към беседата >>
Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът.
Ако един човек го виждаш прав и изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя е причината? Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда.
Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът.
Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате?
към беседата >>
“ Онова, което ориентира, то е умът.
Волята и сърцето се присъединят и казват: „Не му е времето, хората няма да ви разберат, за тебе ще си съставят лошо мнение.“ Някой път дойде умът и казва: „Време е.“ Започне да аргументира, че сега време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това?
“ Онова, което ориентира, то е умът.
Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята. Най-първо ще слушате ума, главата. После ще слушате сърцето.
към беседата >>
Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха.
Може да каже някой, че той дълго време седял и се прегънал, може някой да каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът.
Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха.
Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате?
към беседата >>
Той каквото казва, ще слушате.
Умът е цял пророк. Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът.
Той каквото казва, ще слушате.
Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята. Най-първо ще слушате ума, главата. После ще слушате сърцето.
към беседата >>
Питам тогава: Защо туря ръцете на корема?
Не е гимнастика. Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха.
Питам тогава: Защо туря ръцете на корема?
Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка.
към беседата >>
Той е капитан.
Казва: „Времето след четири–пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш.“ Казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали, не може.“ Казва: „Ще се оправи.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след 4–5 часа се оправя. Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате.
Той е капитан.
Ще слушате сърцето, ще слушате и волята. Най-първо ще слушате ума, главата. После ще слушате сърцето.
към беседата >>
Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате?
Той тури ръцете на слънчевия възел. Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема?
Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате?
Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава.
към беседата >>
Ще слушате сърцето, ще слушате и волята.
Както казал умът, става. Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан.
Ще слушате сърцето, ще слушате и волята.
Най-първо ще слушате ума, главата. После ще слушате сърцето.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини?
Онзи, набожният човек и той се хваща и се навежда. Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате?
Кои са подбудителните причини?
Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха.
към беседата >>
Най-първо ще слушате ума, главата.
Волята и сърцето питат: „Ние не знаем, отде знаеш това? “ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята.
Най-първо ще слушате ума, главата.
После ще слушате сърцето.
към беседата >>
Какво ви заставя да се хващате?
Един се хваща и се навежда, защото го боли коремът. Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини?
Какво ви заставя да се хващате?
Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна.
към беседата >>
После ще слушате сърцето.
“ Онова, което ориентира, то е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята. Най-първо ще слушате ума, главата.
После ще слушате сърцето.
към беседата >>
Сега вие как го обяснявате?
Кога ще познаете, че едното навеждане е принудително, ял човекът несъответствена храна и следствие на това болежка в стомаха. Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате?
Сега вие как го обяснявате?
Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде.
към беседата >>
Причината за изядането на ябълката е земята.
Причината за изядането на ябълката е земята.
„Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре. То говори на праволинеен език на майка си. По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре.
към беседата >>
Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка.
Питам тогава: Защо туря ръцете на корема? Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате?
Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка.
Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата.
към беседата >>
„Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре.
Причината за изядането на ябълката е земята.
„Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре.
То говори на праволинеен език на майка си. По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни.
към беседата >>
Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава.
Оставете да ви боли корема, защо вие се хващате? Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка.
Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава.
Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение.
към беседата >>
То говори на праволинеен език на майка си.
Причината за изядането на ябълката е земята. „Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре.
То говори на праволинеен език на майка си.
По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса?
към беседата >>
Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха.
Кои са подбудителните причини? Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава.
Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха.
Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре.
към беседата >>
По права линия говори.
Причината за изядането на ябълката е земята. „Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре. То говори на праволинеен език на майка си.
По права линия говори.
Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината?
към беседата >>
Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна.
Какво ви заставя да се хващате? Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха.
Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна.
Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие.
към беседата >>
Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото?
Причината за изядането на ябълката е земята. „Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре. То говори на праволинеен език на майка си. По права линия говори.
Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото?
“ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш?
към беседата >>
Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде.
Сега вие как го обяснявате? Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна.
Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде.
Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва.
към беседата >>
“ – Гледа нагоре.
Причината за изядането на ябълката е земята. „Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре. То говори на праволинеен език на майка си. По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото?
“ – Гледа нагоре.
– „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване.
към беседата >>
Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата.
Най-първо, щом ви боли коремът, ял си храна, която не съответствува на организма и следствие на това тази храна произвежда едно особено явление на болка. Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде.
Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата.
Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена.
към беседата >>
– „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни.
„Че я изядох, казва, Господ ми позволи.“ Гледа нагоре. То говори на праволинеен език на майка си. По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре.
– „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни.
Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване.
към беседата >>
Стомахът усеща едно неразположение.
Вие ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е хубава. Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата.
Стомахът усеща едно неразположение.
Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения.
към беседата >>
Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса?
То говори на праволинеен език на майка си. По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни.
Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса?
Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва.
към беседата >>
Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре.
Може храната да е била много добра, но да кажем вие ядете много бързо, без да я сдъвчите, пращате тази храна в стомаха. Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение.
Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре.
Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним.
към беседата >>
Ако ти гледаш направо, кой е причината?
По права линия говори. Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса?
Ако ти гледаш направо, кой е причината?
Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си.
към беседата >>
Следствие на това наводнение се образува коремоболие.
Стомахът не може да се справи с несдъвканата храна. Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре.
Следствие на това наводнение се образува коремоболие.
Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха?
към беседата >>
Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш?
Казва: „Земята ме накара да изям ябълката.“ Казва: „Кой ти даде правото? “ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината?
Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш?
Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне.
към беседата >>
Но и тогава не се свършва.
Някой път добре сдъвчите храната и коремоболието пак дойде. Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие.
Но и тогава не се свършва.
Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт.
към беседата >>
Всяка една погрешка заради мене е едно спъване.
“ – Гледа нагоре. – „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш?
Всяка една погрешка заради мене е едно спъване.
Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е.
към беседата >>
Може храната да е развалена.
Може причината да е, като сте яли, сте пили студена вода и следствие на туй стомахът не може да се справи с водата. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва.
Може храната да е развалена.
Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне.
към беседата >>
Да направиш една погрешка, то е едно спъване.
– „Господ ми позволи, хванах я с ръцете си, моята воля и тя се съгласи.“ Сега и трите свята бяха съгласни. Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване.
Да направиш една погрешка, то е едно спъване.
Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите.
към беседата >>
Сега, това са обяснения.
Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена.
Сега, това са обяснения.
Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне.
към беседата >>
Човек винаги се спъва.
Хубаво, ако вие направите една постъпка, че нито нагоре гледате, нито надолу гледате, как ще разрешите въпроса? Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване.
Човек винаги се спъва.
Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете.
към беседата >>
Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним.
Иска да ви каже: „Толкоз вода след ядене няма да туряте, защото много препятствува на работата.“ Наводнено място вътре. Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения.
Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним.
Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста.
към беседата >>
Наблюдавайте себе си.
Ако ти гледаш направо, кой е причината? Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва.
Наблюдавайте себе си.
Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите.
към беседата >>
Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха?
Следствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним.
Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха?
Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа?
към беседата >>
Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне.
Ако се спънеш, че паднеш някъде, как ще обясниш? Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си.
Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне.
Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите.
към беседата >>
Или наблюдавали сте друг факт.
Но и тогава не се свършва. Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха?
Или наблюдавали сте друг факт.
Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение.
към беседата >>
Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е.
Всяка една погрешка заради мене е едно спъване. Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне.
Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е.
Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите. За десет минути знаете ли колко сте изгубили?
към беседата >>
Често, когато човек се опари, духне.
Може храната да е развалена. Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт.
Често, когато човек се опари, духне.
Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа?
към беседата >>
Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите.
Да направиш една погрешка, то е едно спъване. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е.
Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите.
Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите. За десет минути знаете ли колко сте изгубили? За десет минути земята колко километра е извървяла?
към беседата >>
Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне.
Сега, това са обяснения. Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне.
Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне.
Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение.
към беседата >>
Седите някой път, нещо ви казва да ядете.
Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите.
Седите някой път, нещо ви казва да ядете.
Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите. За десет минути знаете ли колко сте изгубили? За десет минути земята колко километра е извървяла? За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
към беседата >>
Огън на пръста няма, но духне на пръста.
Много пъти ние си обясняваме някои неща в живота и не знаем как да си ги обясним. Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне.
Огън на пръста няма, но духне на пръста.
Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш.
към беседата >>
Друго нещо ви казва да работите.
Наблюдавайте себе си. Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете.
Друго нещо ви казва да работите.
Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите. За десет минути знаете ли колко сте изгубили? За десет минути земята колко километра е извървяла? За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
към беседата >>
Защо духа?
Сега, как ще познаете защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста.
Защо духа?
Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си!
към беседата >>
Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите.
Всякога, щом човек се раздвои, неговият ум върви в две противоположни посоки на своето движение, той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите.
Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите.
За десет минути знаете ли колко сте изгубили? За десет минути земята колко километра е извървяла? За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
към беседата >>
Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение.
Или наблюдавали сте друг факт. Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа?
Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение.
Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си! – Заповядваш му.
към беседата >>
За десет минути знаете ли колко сте изгубили?
Ако не може правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите.
За десет минути знаете ли колко сте изгубили?
За десет минути земята колко километра е извървяла? За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
към беседата >>
Защо духа?
Често, когато човек се опари, духне. Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение.
Защо духа?
Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си! – Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка.
към беседата >>
За десет минути земята колко километра е извървяла?
Щом се раздвои умът, мислиш едно, а сърцето друго, вие въпроса не може да го разрешите. Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите. За десет минути знаете ли колко сте изгубили?
За десет минути земята колко километра е извървяла?
За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
към беседата >>
Причината е, че всякога топлината произвежда разширение.
Като си опари на огъня пръста, изведнъж духне. Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа?
Причината е, че всякога топлината произвежда разширение.
Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си! – Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре?
към беседата >>
За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
Седите някой път, нещо ви казва да ядете. Друго нещо ви казва да работите. Може да се спрете и десет минути да разсъждавате дали трябва да ядете или да работите. За десет минути знаете ли колко сте изгубили? За десет минути земята колко километра е извървяла?
За десет минути тя е извървяла три милиона километра.
към беседата >>
Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш.
Огън на пръста няма, но духне на пръста. Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение.
Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш.
Стой на мястото си! – Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение.
към беседата >>
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава.
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава.
Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“. „Ин“ значи вътре. Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право. То е правата мярка.
към беседата >>
Стой на мястото си!
Защо духа? Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш.
Стой на мястото си!
– Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза.
към беседата >>
Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“.
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава.
Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“.
„Ин“ значи вътре. Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право. То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не.
към беседата >>
– Заповядваш му.
Сега, не само да си предполагате, трябва да се даде разумно обяснение. Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си!
– Заповядваш му.
Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове.
към беседата >>
„Ин“ значи вътре.
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава. Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“.
„Ин“ значи вътре.
Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право. То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка.
към беседата >>
Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка.
Защо духа? Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си! – Заповядваш му.
Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка.
Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш?
към беседата >>
Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата.
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава. Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“. „Ин“ значи вътре.
Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата.
То е право. То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки.
към беседата >>
Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре?
Причината е, че всякога топлината произвежда разширение. Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си! – Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка.
Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре?
“ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш? Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка.
към беседата >>
То е право.
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава. Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“. „Ин“ значи вътре. Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата.
То е право.
То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав.
към беседата >>
“ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение.
Вашият пръст иска да стане по-голям, отколкото е, понеже тръгва в една нова посока, понеже тебе те е страх, да не би пръстът да стане много голям, ти духаш. Стой на мястото си! – Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре?
“ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение.
Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш? Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка. Как ще го обясниш?
към беседата >>
То е правата мярка.
Та казвам: Правата мисъл моментално се разрешава. Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“. „Ин“ значи вътре. Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право.
То е правата мярка.
Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане.
към беседата >>
Туй е моя хипотеза.
Стой на мястото си! – Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение.
Туй е моя хипотеза.
Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш? Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка. Как ще го обясниш? Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
към беседата >>
Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не.
Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги казваме „интуитивни“. „Ин“ значи вътре. Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право. То е правата мярка.
Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не.
Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане. То е едно състояние земно.
към беседата >>
Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове.
– Заповядваш му. Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза.
Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове.
Като духнеш, какво обяснение ще дадеш? Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка. Как ще го обясниш? Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
към беседата >>
Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка.
„Ин“ значи вътре. Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право. То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не.
Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка.
Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане. То е едно състояние земно. Раздвоен си, да го направиш или не.
към беседата >>
Като духнеш, какво обяснение ще дадеш?
Ти тогава, като го спреш в неговото движение, усещаш една болка. Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове.
Като духнеш, какво обяснение ще дадеш?
Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка. Как ще го обясниш? Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
към беседата >>
Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки.
Значи, вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право. То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка.
Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки.
Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане. То е едно състояние земно. Раздвоен си, да го направиш или не.
към беседата >>
Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка.
Той се спре и казва: „Какво трябва да правя отвътре? “ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш?
Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка.
Как ще го обясниш? Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
към беседата >>
Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав.
То е право. То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки.
Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав.
Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане. То е едно състояние земно. Раздвоен си, да го направиш или не.
към беседата >>
Как ще го обясниш?
“ По невнимание си бутнал огъня, огънят събужда твоя пръст към движение. Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш? Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка.
Как ще го обясниш?
Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
към беседата >>
Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане.
То е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав.
Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане.
То е едно състояние земно. Раздвоен си, да го направиш или не.
към беседата >>
Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
Туй е моя хипотеза. Някой друг може да ви обясни с друга хипотеза, но той трябва да обоснове. Като духнеш, какво обяснение ще дадеш? Някой път не му духа като се опари, но го хване с другата ръка. Как ще го обясниш?
Той казва: „Моля, моля да ме не оставиш, без тебе не мога.“ Същото обяснение.
към беседата >>
То е едно състояние земно.
Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да го направиш или не. Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане.
То е едно състояние земно.
Раздвоен си, да го направиш или не.
към беседата >>
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си.
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си.
Всякога върви с нея, не иска да се отдели. Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете. Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад?
към беседата >>
Раздвоен си, да го направиш или не.
Туй, което се спираш дълго време да мислиш, разсъждаваш дали е право или не, туй (не) е вече Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Там, дето не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Дето си раздвоен, всякога погрешка ще стане. То е едно състояние земно.
Раздвоен си, да го направиш или не.
към беседата >>
Всякога върви с нея, не иска да се отдели.
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си.
Всякога върви с нея, не иска да се отдели.
Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете. Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето?
към беседата >>
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите.
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите.
Пълната самоувереност, то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш. Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си.
към беседата >>
Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете.
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си. Всякога върви с нея, не иска да се отдели.
Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете.
Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория.
към беседата >>
Пълната самоувереност, то е Божественото.
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите.
Пълната самоувереност, то е Божественото.
Дето не си самоуверен, трябва да поправяш. Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш.
към беседата >>
Отделя се.
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си. Всякога върви с нея, не иска да се отдели. Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете.
Отделя се.
След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго.
към беседата >>
Дето не си самоуверен, трябва да поправяш.
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите. Пълната самоувереност, то е Божественото.
Дето не си самоуверен, трябва да поправяш.
Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна.
към беседата >>
След като вземе плода, настигне майка си.
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си. Всякога върви с нея, не иска да се отдели. Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете. Отделя се.
След като вземе плода, настигне майка си.
Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките.
към беседата >>
Тогава ще ви дам едно правило.
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите. Пълната самоувереност, то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш.
Тогава ще ви дам едно правило.
За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба.
към беседата >>
Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад?
Върви детето по пътя и казва, че много обича майка си. Всякога върви с нея, не иска да се отдели. Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете. Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си.
Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад?
“ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре.
към беседата >>
За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината.
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите. Пълната самоувереност, то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш. Тогава ще ви дам едно правило.
За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината.
Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила.
към беседата >>
“ Какви научни обяснения ще даде детето?
Всякога върви с нея, не иска да се отдели. Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете. Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад?
“ Какви научни обяснения ще даде детето?
Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря?
към беседата >>
Трябва да имаш светлина в ума си.
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите. Пълната самоувереност, то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш. Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината.
Трябва да имаш светлина в ума си.
Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш.
към беседата >>
Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория.
Но по едно време вижда хубави сливи или ябълки, току напусне майка си и веднага иде за плодовете. Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето?
Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория.
Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си?
към беседата >>
Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш.
Пълната самоувереност, то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш. Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си.
Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш.
Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш.
към беседата >>
Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго.
Отделя се. След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория.
Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго.
Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните?
към беседата >>
Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна.
Дето не си самоуверен, трябва да поправяш. Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш.
Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна.
Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина.
към беседата >>
Няма да каже, че останало за ябълките.
След като вземе плода, настигне майка си. Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго.
Няма да каже, че останало за ябълките.
Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете.
към беседата >>
Може тая светлина да е слаба.
Тогава ще ви дам едно правило. За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна.
Може тая светлина да е слаба.
Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват.
към беседата >>
Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре.
Ако детето остане назад, майката го пита: „Защо остана назад? “ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките.
Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре.
Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има.
към беседата >>
Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила.
За да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба.
Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила.
На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат.
към беседата >>
Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря?
“ Какви научни обяснения ще даде детето? Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре.
Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря?
Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща.
към беседата >>
На една вощеница не можеш да четеш.
Трябва да имаш светлина в ума си. Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила.
На една вощеница не можеш да четеш.
Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината.
към беседата >>
Откъде в него това желание да остави майка си?
Най-първо, ако го е страх от майка му, ще даде една лъжлива теория. Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря?
Откъде в него това желание да остави майка си?
Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си.
към беседата >>
Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш.
Тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш.
Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш.
Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината.
към беседата >>
Как ще обясните?
Ще каже, останало назад, защото се е спънало или нещо друго. Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си?
Как ще обясните?
Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето.
към беседата >>
Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина.
Щом в една светлина не можеш да четеш, не може да разрешиш един въпрос, мисълта ти не действува правилно, светлината не е правилна. Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш.
Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина.
Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш.
към беседата >>
Тук може друга теория да създадете.
Няма да каже, че останало за ябълките. Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните?
Тук може друга теория да създадете.
Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне.
към беседата >>
Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват.
Може тая светлина да е слаба. Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина.
Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват.
Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш.
към беседата >>
Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има.
Ако каже, че останало за ябълки, майката ще каже, че то не е правилна наука, че не е учило добре. Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете.
Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има.
Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита.
към беседата >>
Когато се намалява топлината, хората падат.
Нали някои хора имат слаби очи, че трябва да си турят очила. На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват.
Когато се намалява топлината, хората падат.
При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса.
към беседата >>
Теготене или магнетизъм, причината е една и съща.
Питам: Туй дете отде се научи тъй да отговаря? Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има.
Теготене или магнетизъм, причината е една и съща.
Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита.
към беседата >>
При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината.
На една вощеница не можеш да четеш. Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат.
При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината.
При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва.
към беседата >>
Туй дете се привлича от майка си.
Откъде в него това желание да остави майка си? Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща.
Туй дете се привлича от майка си.
Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита. Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден.
към беседата >>
При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината.
Трябва десет, петнадесет свещи, да се увеличи светлината, да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината.
При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината.
Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината.
към беседата >>
Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето.
Как ще обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си.
Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето.
Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита. Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден. На някои тела орбитата е много продълговата.
към беседата >>
Без светлина ще се спънеш.
Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината.
Без светлина ще се спънеш.
Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината. Ако падате, малка ви е топлината.
към беседата >>
Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне.
Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето.
Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне.
Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита. Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден. На някои тела орбитата е много продълговата. Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето?
към беседата >>
Без топлина ще паднеш.
Тогава, когато се намалява светлината, хората се спъват. Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш.
Без топлина ще паднеш.
Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината. Ако падате, малка ви е топлината. Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи.
към беседата >>
Научно казано, да разшири своята орбита.
Може да кажете, че детето, което върви с майка си, привлича се, теготения има или магнетизъм има. Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне.
Научно казано, да разшири своята орбита.
След време пак влиза в своята орбита. Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден. На някои тела орбитата е много продълговата. Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето? Как ще обясните вие научно това?
към беседата >>
Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса.
Когато се намалява топлината, хората падат. При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш.
Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса.
Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината. Ако падате, малка ви е топлината. Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи. Ако се намалила вашата топлина, значи вашите чувства не работят.
към беседата >>
След време пак влиза в своята орбита.
Теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита.
След време пак влиза в своята орбита.
Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден. На някои тела орбитата е много продълговата. Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето? Как ще обясните вие научно това? Някои деца минават и само поглеждат.
към беседата >>
Щом дойде топлината, той се раздвижва.
При всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса.
Щом дойде топлината, той се раздвижва.
Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината. Ако падате, малка ви е топлината. Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи. Ако се намалила вашата топлина, значи вашите чувства не работят. Казвам: Трябва да мисли човек, за да има светлина.
към беседата >>
Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден.
Туй дете се привлича от майка си. Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита.
Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден.
На някои тела орбитата е много продълговата. Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето? Как ще обясните вие научно това? Някои деца минават и само поглеждат. Направи едно движение, погледне, има съображения.
към беседата >>
Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината.
При всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва.
Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината.
Ако падате, малка ви е топлината. Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи. Ако се намалила вашата топлина, значи вашите чувства не работят. Казвам: Трябва да мисли човек, за да има светлина. Като мисли, се образува светлина.
към беседата >>
На някои тела орбитата е много продълговата.
Като мине край дървото, един от плодовете привлича детето. Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита. Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден.
На някои тела орбитата е много продълговата.
Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето? Как ще обясните вие научно това? Някои деца минават и само поглеждат. Направи едно движение, погледне, има съображения. Пък друго дете напуща майка си и взема плод, и после пак се връща при майка си.
към беседата >>
Ако падате, малка ви е топлината.
Без светлина ще се спънеш. Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината.
Ако падате, малка ви е топлината.
Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи. Ако се намалила вашата топлина, значи вашите чувства не работят. Казвам: Трябва да мисли човек, за да има светлина. Като мисли, се образува светлина. Светлината е необходима в живота.
към беседата >>
Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето?
Понеже минало (по-)близо, отколкото майката се движи, ябълката накарала в дадения случай туй дете да направи едно обикаляне. Научно казано, да разшири своята орбита. След време пак влиза в своята орбита. Земята, и тя не върви по своя, по един кръгообразен път, но пътят на нейната орбита е елипсовиден. На някои тела орбитата е много продълговата.
Питам сега: Как може ябълката да повлияе на ума на детето?
Как ще обясните вие научно това? Някои деца минават и само поглеждат. Направи едно движение, погледне, има съображения. Пък друго дете напуща майка си и взема плод, и после пак се връща при майка си.
към беседата >>
Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи.
Без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: Когато се спъвате, малка ви е светлината. Ако падате, малка ви е топлината.
Или да преведа психологически: Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи.
Ако се намалила вашата топлина, значи вашите чувства не работят. Казвам: Трябва да мисли човек, за да има светлина. Като мисли, се образува светлина. Светлината е необходима в живота. Никакво растене не може да стане без светлина.
към беседата >>
2.
Любов към всичко
,
УС
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Сега какво иска да каже Виктор Хюго?
На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне.
Сега какво иска да каже Виктор Хюго?
Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш.
към беседата >>
Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко.
И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго?
Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко.
Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта.
към беседата >>
Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса?
“, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко.
Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса?
Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка.
към беседата >>
Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка.
Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса?
Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка.
За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие?
към беседата >>
За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка.
Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка.
За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка.
Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях.
към беседата >>
Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш.
Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка.
Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш.
Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина.
към беседата >>
Тропнеш два пъти – два фунта.
Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш.
Тропнеш два пъти – два фунта.
Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина. Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това.
към беседата >>
Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка.
Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта.
Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка.
Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина. Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това. Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
към беседата >>
Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие?
Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка.
Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие?
Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина. Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това. Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
към беседата >>
Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях.
За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие?
Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях.
И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина. Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това. Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
към беседата >>
И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина.
Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях.
И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина.
Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това. Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
към беседата >>
Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това.
Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина.
Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това.
Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
към беседата >>
Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина. Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това.
Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
към беседата >>
Турете една идея: Не изисквайте!
Турете една идея: Не изисквайте!
Вие някой път питате: „Защо Господ направи така? “ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити.
към беседата >>
Вие някой път питате: „Защо Господ направи така?
Турете една идея: Не изисквайте!
Вие някой път питате: „Защо Господ направи така?
“ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил.
към беседата >>
“ Не.
Турете една идея: Не изисквайте! Вие някой път питате: „Защо Господ направи така?
“ Не.
Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит?
към беседата >>
Всяко училище си има своя програма и доста изпити.
Турете една идея: Не изисквайте! Вие някой път питате: „Защо Господ направи така? “ Не.
Всяко училище си има своя програма и доста изпити.
Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията.
към беседата >>
Всеки ученик трябва да бъде изпитан.
Турете една идея: Не изисквайте! Вие някой път питате: „Защо Господ направи така? “ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити.
Всеки ученик трябва да бъде изпитан.
Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил.
към беседата >>
Казвате: Тежки изпити.
Турете една идея: Не изисквайте! Вие някой път питате: „Защо Господ направи така? “ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан.
Казвате: Тежки изпити.
Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш.
към беседата >>
Те изпитват за онази материя, която ти си учил.
Вие някой път питате: „Защо Господ направи така? “ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити.
Те изпитват за онази материя, която ти си учил.
Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха.
към беседата >>
Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит?
“ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил.
Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит?
Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален.
към беседата >>
Изпитват те със сиромашията.
Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит?
Изпитват те със сиромашията.
Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав.
към беседата >>
Това е един предмет, който си учил.
Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията.
Това е един предмет, който си учил.
С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си.
към беседата >>
С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш.
Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил.
С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш.
Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат.
към беседата >>
Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха.
Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш.
Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха.
Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия.
към беседата >>
Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален.
Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха.
Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален.
А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство.
към беседата >>
А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав.
Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален.
А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав.
Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува.
към беседата >>
Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си.
Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав.
Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си.
А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува.
към беседата >>
А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат.
С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си.
А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат.
Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния.
към беседата >>
Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия.
Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат.
Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия.
Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто.
към беседата >>
Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство.
Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия.
Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство.
Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле.
към беседата >>
Едновременно в света това не съществува.
А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство.
Едновременно в света това не съществува.
И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята.
към беседата >>
И в духовния свят не съществува.
Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува.
И в духовния свят не съществува.
Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош.
към беседата >>
Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния.
А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува.
Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния.
В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба.
към беседата >>
В човешкия свят винаги хората започват с доброто.
Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния.
В човешкия свят винаги хората започват с доброто.
Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното.
към беседата >>
Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле.
Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто.
Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле.
Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро.
към беседата >>
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят.
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят.
Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала. И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили.
към беседата >>
Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята.
Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле.
Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята.
Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш.
към беседата >>
Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала.
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят.
Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала.
И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой.
към беседата >>
Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош.
И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята.
Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош.
Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения.
към беседата >>
И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят.
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят. Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала.
И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят.
Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят.
към беседата >>
Че никой не е избягнал тази съдба.
Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош.
Че никой не е избягнал тази съдба.
В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното.
към беседата >>
Защо играят?
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят. Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала. И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят.
Защо играят?
Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце.
към беседата >>
В духовния свят е обратното.
В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба.
В духовния свят е обратното.
Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното. Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията.
към беседата >>
Има си някакъв смисъл.
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят. Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала. И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят?
Има си някакъв смисъл.
Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве!
към беседата >>
Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро.
Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното.
Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро.
Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното. Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията. Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
към беседата >>
Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили.
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят. Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала. И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят? Има си някакъв смисъл.
Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили.
И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве! “ и после „Да живее този и онзи!
към беседата >>
Отначало страдаш, а накрая благуваш.
Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро.
Отначало страдаш, а накрая благуваш.
Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното. Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията. Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
към беседата >>
И трябва да им свири някой.
Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала. И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили.
И трябва да им свири някой.
Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве! “ и после „Да живее този и онзи! “ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни.
към беседата >>
Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения.
Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш.
Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения.
Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното. Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията. Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
към беседата >>
Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят.
И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой.
Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят.
В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве! “ и после „Да живее този и онзи! “ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни. И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
към беседата >>
Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното.
Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения.
Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното.
Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията. Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
към беседата >>
В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце.
Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят.
В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце.
И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве! “ и после „Да живее този и онзи! “ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни. И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
към беседата >>
Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията.
В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното.
Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията.
Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
към беседата >>
И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве!
Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце.
И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве!
“ и после „Да живее този и онзи! “ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни. И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
към беседата >>
Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното. Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията.
Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
към беседата >>
“ и после „Да живее този и онзи!
Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве!
“ и после „Да живее този и онзи!
“ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни. И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
към беседата >>
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите.
А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците. И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър. Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия. В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия. А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
към беседата >>
“ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни.
И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве! “ и после „Да живее този и онзи!
“ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни.
И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
към беседата >>
А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите.
А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците.
И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър. Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия. В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия. А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
към беседата >>
И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве! “ и после „Да живее този и онзи! “ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни.
И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
към беседата >>
И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите. А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците.
И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър.
Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия. В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия. А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
към беседата >>
Мен ми разправя един българин една своя опитност.
Мен ми разправя един българин една своя опитност.
Отивам в едно село, не се познавам с хората. И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом?
към беседата >>
Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите. А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците. И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър.
Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия.
В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия. А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
към беседата >>
Отивам в едно село, не се познавам с хората.
Мен ми разправя един българин една своя опитност.
Отивам в едно село, не се познавам с хората.
И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите.
към беседата >>
В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите. А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците. И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър. Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия.
В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия.
А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
към беседата >>
И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах.
Мен ми разправя един българин една своя опитност. Отивам в едно село, не се познавам с хората.
И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах.
„Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е.
към беседата >>
А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите. А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците. И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър. Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия. В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия.
А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
към беседата >>
„Да се почерпим“ – казва.
Мен ми разправя един българин една своя опитност. Отивам в едно село, не се познавам с хората. И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах.
„Да се почерпим“ – казва.
Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората.
към беседата >>
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата.
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата.
Няма никакво примирение в света. Защо така? Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах.
към беседата >>
Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му.
Мен ми разправя един българин една своя опитност. Отивам в едно село, не се познавам с хората. И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва.
Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му.
Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля.
към беседата >>
Няма никакво примирение в света.
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата.
Няма никакво примирение в света.
Защо така? Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах. Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
към беседата >>
Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом?
Мен ми разправя един българин една своя опитност. Отивам в едно село, не се познавам с хората. И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му.
Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом?
“ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама.
към беседата >>
Защо така?
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата. Няма никакво примирение в света.
Защо така?
Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах. Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
към беседата >>
“ Ще кажеш, виното изменя работите.
Отивам в едно село, не се познавам с хората. И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом?
“ Ще кажеш, виното изменя работите.
Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш.
към беседата >>
Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение.
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата. Няма никакво примирение в света. Защо така?
Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение.
И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах. Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
към беседата >>
Ще кажеш, лош човек е.
И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите.
Ще кажеш, лош човек е.
Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си.
към беседата >>
И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете.
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата. Няма никакво примирение в света. Защо така? Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение.
И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете.
Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах. Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
към беседата >>
Две неща има у хората.
„Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е.
Две неща има у хората.
Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е.
към беседата >>
Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах.
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата. Няма никакво примирение в света. Защо така? Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете.
Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах.
Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
към беседата >>
Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля.
Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората.
Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля.
Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е.
към беседата >>
Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
Няма никакво примирение в света. Защо така? Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах.
Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
към беседата >>
Едновременно в човека живеят двама.
Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом? “ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля.
Едновременно в човека живеят двама.
Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш.
към беседата >>
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е.
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е.
Защото всички противоречия в света произтичат от имането. Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане?
към беседата >>
Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш.
“ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама.
Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш.
И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил.
към беседата >>
Защото всички противоречия в света произтичат от имането.
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е.
Защото всички противоречия в света произтичат от имането.
Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света.
към беседата >>
И ще се чудиш сам на себе си.
Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш.
И ще се чудиш сам на себе си.
И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът?
към беседата >>
Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено.
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е. Защото всички противоречия в света произтичат от имането.
Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено.
И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света. Но и човек изчезва.
към беседата >>
И ще говориш туй, което не е.
Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си.
И ще говориш туй, което не е.
Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът.
към беседата >>
И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има.
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е. Защото всички противоречия в света произтичат от имането. Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено.
И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има.
И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света. Но и човек изчезва. Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
към беседата >>
Това е право, естествено е.
Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е.
Това е право, естествено е.
А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо.
към беседата >>
И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света.
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е. Защото всички противоречия в света произтичат от имането. Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има.
И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света.
Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света. Но и човек изчезва. Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
към беседата >>
А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш.
Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е.
А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш.
Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек.
към беседата >>
Тогава какво ще остане?
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е. Защото всички противоречия в света произтичат от имането. Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света.
Тогава какво ще остане?
Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света. Но и човек изчезва. Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
към беседата >>
Ще говориш това, за което никога не си говорил.
Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш.
Ще говориш това, за което никога не си говорил.
Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек. Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек.
към беседата >>
Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света.
Защото всички противоречия в света произтичат от имането. Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане?
Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света.
Но и човек изчезва. Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
към беседата >>
Питам тогава, де е човекът?
И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил.
Питам тогава, де е човекът?
Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек. Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек. През два прозореца гледа човек.
към беседата >>
Но и човек изчезва.
Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света.
Но и човек изчезва.
Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
към беседата >>
Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът.
И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът?
Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът.
Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек. Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек. През два прозореца гледа човек.
към беседата >>
Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света. Но и човек изчезва.
Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
към беседата >>
Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо.
Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът.
Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо.
Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек. Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек. През два прозореца гледа човек.
към беседата >>
Сега аз някой път се чудя на вашия ум.
Сега аз някой път се чудя на вашия ум.
Някои седят и не мислят нищо. И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал.
към беседата >>
Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек.
А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо.
Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек.
Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек. През два прозореца гледа човек.
към беседата >>
Някои седят и не мислят нищо.
Сега аз някой път се чудя на вашия ум.
Някои седят и не мислят нищо.
И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?
към беседата >>
Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек.
Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек.
Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек.
През два прозореца гледа човек.
към беседата >>
И даже децата и майките не мислят.
Сега аз някой път се чудя на вашия ум. Някои седят и не мислят нищо.
И даже децата и майките не мислят.
Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ.
към беседата >>
През два прозореца гледа човек.
Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек. Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек.
През два прозореца гледа човек.
към беседата >>
Така се чудя на вас.
Сега аз някой път се чудя на вашия ум. Някои седят и не мислят нищо. И даже децата и майките не мислят.
Така се чудя на вас.
Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ.
към беседата >>
Та казвам, има противоречия.
Та казвам, има противоречия.
Хората казват: „Защо стават тия работи така? “ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава.
към беседата >>
Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал.
Сега аз някой път се чудя на вашия ум. Някои седят и не мислят нищо. И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас.
Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал.
Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно.
към беседата >>
Хората казват: „Защо стават тия работи така?
Та казвам, има противоречия.
Хората казват: „Защо стават тия работи така?
“ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха.
към беседата >>
Това, което ти мислиш, аз не съм го казал.
Сега аз някой път се чудя на вашия ум. Някои седят и не мислят нищо. И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал.
Това, което ти мислиш, аз не съм го казал.
Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода.
към беседата >>
“ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина.
Та казвам, има противоречия. Хората казват: „Защо стават тия работи така?
“ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина.
И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той.
към беседата >>
Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?
Някои седят и не мислят нищо. И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал.
Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?
“ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно.
към беседата >>
И някоя муха бръмчи, пее си тази муха.
Та казвам, има противоречия. Хората казват: „Защо стават тия работи така? “ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина.
И някоя муха бръмчи, пее си тази муха.
Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство?
към беседата >>
“ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ.
И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?
“ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ.
Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички.
към беседата >>
Чуваш ѝ гласа, пее си тя.
Та казвам, има противоречия. Хората казват: „Защо стават тия работи така? “ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха.
Чуваш ѝ гласа, пее си тя.
Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно?
към беседата >>
Трябва да го опиташ.
Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ.
Трябва да го опиташ.
За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички.
към беседата >>
Но полека-лека виждаш, туй пение престава.
Та казвам, има противоречия. Хората казват: „Защо стават тия работи така? “ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя.
Но полека-лека виждаш, туй пение престава.
И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина?
към беседата >>
За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно.
Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ.
За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно.
Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора.
към беседата >>
И виждаш, че този паяк омотал тази муха.
Хората казват: „Защо стават тия работи така? “ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава.
И виждаш, че този паяк омотал тази муха.
И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина? Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя.
към беседата >>
Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода.
Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно.
Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода.
То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора.
към беседата >>
И след туй взима, че я учи той.
“ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха.
И след туй взима, че я учи той.
Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина? Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя. И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
към беседата >>
То е невъзможно.
Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички? “ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода.
То е невъзможно.
Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря.
към беседата >>
Питам, кога е научил той това изкуство?
И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той.
Питам, кога е научил той това изкуство?
Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина? Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя. И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
към беседата >>
Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички.
“ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно.
Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички.
За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос.
към беседата >>
Защо той не остави тази муха да си ходи свободно?
Чуваш ѝ гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство?
Защо той не остави тази муха да си ходи свободно?
А кога му стигна ума да си направи тази паяжина? Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя. И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
към беседата >>
За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички.
Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички.
За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички.
Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път.
към беседата >>
А кога му стигна ума да си направи тази паяжина?
Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно?
А кога му стигна ума да си направи тази паяжина?
Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя. И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
към беседата >>
Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора.
За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички.
Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора.
Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки.
към беседата >>
Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя.
И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина?
Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя.
И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
към беседата >>
Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора.
Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора.
Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора.
Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили.
към беседата >>
И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина? Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя.
И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
към беседата >>
Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря.
То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора.
Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря.
Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това.
към беседата >>
Сега наскоро гледах една картина.
Сега наскоро гледах една картина.
Снощи ми донесоха един албум, германско издание. Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка.
към беседата >>
Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос.
Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря.
Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос.
Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление.
към беседата >>
Снощи ми донесоха един албум, германско издание.
Сега наскоро гледах една картина.
Снощи ми донесоха един албум, германско издание.
Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка.
към беседата >>
Те да си вървят по своя път.
За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос.
Те да си вървят по своя път.
И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана.
към беседата >>
Та има събрани там от разни видни художници картини.
Сега наскоро гледах една картина. Снощи ми донесоха един албум, германско издание.
Та има събрани там от разни видни художници картини.
Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка.
към беседата >>
И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки.
Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път.
И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки.
Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана. Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи.
към беседата >>
Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина.
Сега наскоро гледах една картина. Снощи ми донесоха един албум, германско издание. Та има събрани там от разни видни художници картини.
Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина.
Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето.
към беседата >>
Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили.
Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки.
Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили.
И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана. Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи. Всичко могат да ви направят.
към беседата >>
Много ми хареса.
Сега наскоро гледах една картина. Снощи ми донесоха един албум, германско издание. Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина.
Много ми хареса.
Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат.
към беседата >>
И вие да страдате за това.
Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили.
И вие да страдате за това.
Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана. Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи. Всичко могат да ви направят.
към беседата >>
Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка.
Сега наскоро гледах една картина. Снощи ми донесоха един албум, германско издание. Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса.
Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка.
Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа.
към беседата >>
Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление.
Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това.
Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление.
Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана. Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи. Всичко могат да ви направят.
към беседата >>
Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка.
Снощи ми донесоха един албум, германско издание. Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка.
Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка.
Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа.
към беседата >>
Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана.
Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление.
Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана.
Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи. Всичко могат да ви направят.
към беседата >>
Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка.
Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка.
Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка.
И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега.
към беседата >>
Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи.
И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана.
Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи.
Всичко могат да ви направят.
към беседата >>
И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето.
Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка.
И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето.
Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава.
към беседата >>
Всичко могат да ви направят.
Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана. Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи.
Всичко могат да ви направят.
към беседата >>
Те искат да я хванат.
Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето.
Те искат да я хванат.
Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката.
към беседата >>
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза.
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза.
Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош.
към беседата >>
Та магарето ги гледа.
Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат.
Та магарето ги гледа.
Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч.
към беседата >>
Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил?
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза.
Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил?
Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър.
към беседата >>
Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа.
Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа.
Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа.
Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа.
към беседата >>
Как е възможно златото да стане лошо?
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза. Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил?
Как е възможно златото да стане лошо?
Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато?
към беседата >>
Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега.
Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа.
Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега.
Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза. Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо?
Това е невъзможно.
Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош.
към беседата >>
Един спор, който се разрешава.
И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега.
Един спор, който се разрешава.
Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата.
към беседата >>
Лошавината е нещо външно.
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза. Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно.
Лошавината е нещо външно.
Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър.
към беседата >>
Кучетата искат нещо от котката.
Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава.
Кучетата искат нещо от котката.
А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето.
към беседата >>
Вие се лъжете, че сте станали лош.
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза. Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно.
Вие се лъжете, че сте станали лош.
Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става.
към беседата >>
А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч.
Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката.
А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч.
Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега.
към беседата >>
Или пък казвате, че сте станали добър.
Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош.
Или пък казвате, че сте станали добър.
Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър.
към беседата >>
Даже, ако искате, ще ви я покажа.
Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч.
Даже, ако искате, ще ви я покажа.
Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е.
към беседата >>
Как може желязото да стане злато?
Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър.
Как може желязото да стане злато?
Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър.
към беседата >>
Доста оригинална картина е.
Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа.
Доста оригинална картина е.
Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето.
към беседата >>
Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош.
Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато?
Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош.
И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър.
към беседата >>
Онзи художник схванал психологията на кучетата.
Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е.
Онзи художник схванал психологията на кучетата.
Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани.
към беседата >>
И добрият всякога си остава добър.
Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош.
И добрият всякога си остава добър.
Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши.
към беседата >>
Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето.
Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата.
Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето.
Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е?
към беседата >>
Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става.
Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър.
Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става.
В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас.
към беседата >>
Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега.
А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето.
Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега.
Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е? Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба?
към беседата >>
В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър.
Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става.
В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър.
Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри.
към беседата >>
Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е.
Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега.
Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е.
Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е? Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба? Съображения има тя.
към беседата >>
Той чувства, че е станал добър.
Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър.
Той чувства, че е станал добър.
Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
към беседата >>
Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето.
Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е.
Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето.
Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е? Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба? Съображения има тя.
към беседата >>
Той се усеща, че е добър.
Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър.
Той се усеща, че е добър.
Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
към беседата >>
Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани.
Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето.
Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани.
Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е? Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба? Съображения има тя.
към беседата >>
Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши.
И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър.
Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши.
Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
към беседата >>
Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е?
Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани.
Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е?
Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба? Съображения има тя.
към беседата >>
Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас.
Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши.
Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас.
Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
към беседата >>
Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба?
Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е?
Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба?
Съображения има тя.
към беседата >>
Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри.
В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас.
Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри.
Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
към беседата >>
Съображения има тя.
Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е? Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба?
Съображения има тя.
към беседата >>
Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри.
Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
към беседата >>
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат?
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат?
Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка.
към беседата >>
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате.
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате.
Вие казвате: „Каква философия е това? На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите.
към беседата >>
Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши.
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат?
Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши.
Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче.
към беседата >>
Вие казвате: „Каква философия е това?
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате.
Вие казвате: „Каква философия е това?
На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца.
към беседата >>
Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат.
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат? Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши.
Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат.
Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника.
към беседата >>
На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил.
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате. Вие казвате: „Каква философия е това?
На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил.
Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат? Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат.
Това е невъзможно.
Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш?
към беседата >>
Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка.
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате. Вие казвате: „Каква философия е това? На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил.
Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка.
Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят.
към беседата >>
Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия.
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат? Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно.
Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия.
Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“.
към беседата >>
Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш.
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате. Вие казвате: „Каква философия е това? На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка.
Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш.
И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти.
към беседата >>
Чувате в курника някой шум, кряка кокошка.
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат? Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия.
Чувате в курника някой шум, кряка кокошка.
Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква.
към беседата >>
И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите.
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате. Вие казвате: „Каква философия е това? На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш.
И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите.
И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа.
към беседата >>
Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче.
Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка.
Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче.
Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво.
към беседата >>
И пак ще бъдете деца.
Вие казвате: „Каква философия е това? На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите.
И пак ще бъдете деца.
Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена!
към беседата >>
Сегашните хора влизат в курника.
Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче.
Сегашните хора влизат в курника.
Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура.
към беседата >>
Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища.
На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца.
Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища.
Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те!
към беседата >>
Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш?
Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника.
Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш?
“ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня.
към беседата >>
Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят.
Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища.
Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят.
Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят.
към беседата >>
“ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“.
Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш?
“ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“.
И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея.
към беседата >>
Че ангелите не са музиканти.
Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят.
Че ангелите не са музиканти.
Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така.
към беседата >>
И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква.
Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“.
И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква.
Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката.
към беседата >>
Те имат една велика работа.
И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти.
Те имат една велика работа.
Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство.
към беседата >>
Е, хубаво.
Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква.
Е, хубаво.
Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра.
към беседата >>
Те са същества, които управляват цялата вселена!
И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа.
Те са същества, които управляват цялата вселена!
Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума.
към беседата >>
Млъква, но се усеща особена процедура.
Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво.
Млъква, но се усеща особена процедура.
Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа.
към беседата >>
Каква работа имат те!
Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена!
Каква работа имат те!
Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение.
към беседата >>
Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня.
Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура.
Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня.
И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки?
към беседата >>
Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят.
Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те!
Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят.
Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!
към беседата >>
И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея.
“ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня.
И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея.
И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така?
към беседата >>
Не мислете така.
Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят.
Не мислете така.
Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш.
към беседата >>
И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката.
И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея.
И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката.
И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица?
към беседата >>
Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство.
Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така.
Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство.
Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде.
към беседата >>
И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра.
Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката.
И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра.
При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче.
към беседата >>
Минава той, че му казва една сладка дума.
Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство.
Минава той, че му казва една сладка дума.
То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх.
към беседата >>
При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа.
Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра.
При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа.
И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила.
към беседата >>
То е една случайност, едно съвпадение.
Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума.
То е една случайност, едно съвпадение.
И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът.
към беседата >>
И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки?
Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще ѝ разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа.
И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки?
Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата?
към беседата >>
И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!
Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение.
И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!
“ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува.
към беседата >>
Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така?
И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки?
Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така?
“ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица.
към беседата >>
“ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш.
Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!
“ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш.
Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност!
към беседата >>
“ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица?
И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така?
“ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица?
Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие.
към беседата >>
Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде.
Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш.
Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде.
Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече!
към беседата >>
Защото и тя не може да живее другояче.
И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица?
Защото и тя не може да живее другояче.
Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате?
към беседата >>
Та вие нямате страх.
Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде.
Та вие нямате страх.
Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат.
към беседата >>
Другото не го е научила.
При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче.
Другото не го е научила.
Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме.
към беседата >>
Един ден ще дойде страхът.
То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх.
Един ден ще дойде страхът.
Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек.
към беседата >>
Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата?
И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила.
Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата?
“ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка?
към беседата >>
Има нещо, за което човек няма право да се бунтува.
И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил! “ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът.
Има нещо, за което човек няма право да се бунтува.
Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него.
към беседата >>
“ Сега тя е птица.
Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така? “ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата?
“ Сега тя е птица.
Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее?
към беседата >>
Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност!
“ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува.
Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност!
Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат.
към беседата >>
Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие.
“ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица.
Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие.
Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея.
към беседата >>
Нищо повече!
Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност!
Нищо повече!
И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат. Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
към беседата >>
Някой казва: – Защо така постъпвате?
Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие.
Някой казва: – Защо така постъпвате?
– Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам.
към беседата >>
И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат.
Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече!
И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат.
Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат. Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
към беседата >>
– Е, по Бога постъпваме.
Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате?
– Е, по Бога постъпваме.
– Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово.
към беседата >>
Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек.
Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат.
Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек.
Всички трябва да имате благодарност към Него. И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат. Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
към беседата >>
– Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка?
Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата? “ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме.
– Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка?
Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово. Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш.
към беседата >>
Всички трябва да имате благодарност към Него.
Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек.
Всички трябва да имате благодарност към Него.
И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат. Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
към беседата >>
Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее?
“ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка?
Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее?
Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово. Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш. Защото има и обратен закон.
към беседата >>
И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат.
Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него.
И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат.
Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
към беседата >>
Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея.
Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее?
Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея.
Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово. Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш. Защото има и обратен закон.
към беседата >>
Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат.
Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
към беседата >>
Само твоето слово искам да слушам.
Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея.
Само твоето слово искам да слушам.
И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово. Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш. Защото има и обратен закон.
към беседата >>
Та казвам: Противоречията са наши създания в света.
Та казвам: Противоречията са наши създания в света.
А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил. Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране!
към беседата >>
И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово.
– Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам.
И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово.
Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш. Защото има и обратен закон.
към беседата >>
А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил.
Та казвам: Противоречията са наши създания в света.
А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил.
Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата?
към беседата >>
Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш.
– Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово.
Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш.
Защото има и обратен закон.
към беседата >>
Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни!
Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил.
Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни!
Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето?
към беседата >>
Защото има и обратен закон.
Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово. Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш.
Защото има и обратен закон.
към беседата >>
Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света.
Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил. Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни!
Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света.
Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш.
към беседата >>
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия.
Вие мислите за туй, което не е. Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате.
към беседата >>
Морал турят.
Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил. Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света.
Морал турят.
Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита?
към беседата >>
Вие мислите за туй, което не е.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия.
Вие мислите за туй, което не е.
Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя.
към беседата >>
Оставете вашето морализиране!
Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил. Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят.
Оставете вашето морализиране!
Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това?
към беседата >>
Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия. Вие мислите за туй, което не е.
Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов.
Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е чистотата?
А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил. Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране!
Знаете ли какво нещо е чистотата?
Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря!
към беседата >>
Вие се срещате два пъти.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия. Вие мислите за туй, което не е. Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов.
Вие се срещате два пъти.
Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите.
към беседата >>
Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето?
Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата?
Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето?
Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял.
към беседата >>
Но ти не можеш да срещнеш същия човек.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия. Вие мислите за туй, което не е. Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти.
Но ти не можеш да срещнеш същия човек.
Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите.
към беседата >>
Ти остаряваш.
Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето?
Ти остаряваш.
Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това?
към беседата >>
Само веднъж го срещате.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия. Вие мислите за туй, което не е. Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек.
Само веднъж го срещате.
Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек?
към беседата >>
Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита?
Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш.
Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита?
Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си.
към беседата >>
Вие срещате един, който е с такси на пътя.
Вие мислите за туй, което не е. Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате.
Вие срещате един, който е с такси на пътя.
Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите.
към беседата >>
Как ще си обясните това?
Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита?
Как ще си обясните това?
Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака.
към беседата >>
Но туй такси не вози същите пътници.
Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя.
Но туй такси не вози същите пътници.
И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето.
към беседата >>
Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря!
Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това?
Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря!
“ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях.
към беседата >>
И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите.
Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници.
И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите.
Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли.
към беседата >>
“ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял.
Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря!
“ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял.
Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
към беседата >>
Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите.
Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите.
Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите.
И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля.
към беседата >>
Какво ще кажеш на това?
Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял.
Какво ще кажеш на това?
И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
към беседата >>
И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек?
Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите.
И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек?
Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля.
към беседата >>
И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си.
Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това?
И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си.
И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
към беседата >>
Злата воля ражда болестите.
Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек?
Злата воля ражда болестите.
Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля.
към беседата >>
И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака.
Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си.
И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака.
А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
към беседата >>
Добрата воля ражда здравето.
Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите.
Добрата воля ражда здравето.
Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е.
към беседата >>
А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях.
Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря! “ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака.
А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях.
Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
към беседата >>
Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли.
И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето.
Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли.
Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е.
към беседата >>
Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
“ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях.
Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
към беседата >>
Ти си болен – това е злата воля.
Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли.
Ти си болен – това е злата воля.
Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля.
към беседата >>
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия.
Вие не знаете какво нещо е Любовта. Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава.
към беседата >>
Осиромашееш – злата воля.
И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля.
Осиромашееш – злата воля.
Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош?
към беседата >>
Вие не знаете какво нещо е Любовта.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия.
Вие не знаете какво нещо е Любовта.
Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов.
към беседата >>
Не мислиш добре – злата воля.
Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля.
Не мислиш добре – злата воля.
Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели.
към беседата >>
Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия. Вие не знаете какво нещо е Любовта.
Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува.
Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си.
към беседата >>
Война става – злата воля е.
Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля.
Война става – злата воля е.
Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава?
към беседата >>
Дойде някой до мене, иска да ме люби.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия. Вие не знаете какво нещо е Любовта. Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува.
Дойде някой до мене, иска да ме люби.
Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака.
към беседата >>
Не се споразумяват хората – злата воля е.
Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е.
Не се споразумяват хората – злата воля е.
И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва.
към беседата >>
Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия. Вие не знаете какво нещо е Любовта. Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби.
Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден.
Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов.
към беседата >>
И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля.
Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е.
И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля.
Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате.
към беседата >>
Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия. Вие не знаете какво нещо е Любовта. Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден.
Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава.
Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря.
към беседата >>
Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош?
Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля.
Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош?
Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание.
към беседата >>
Това е Любов.
Вие не знаете какво нещо е Любовта. Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава.
Това е Любов.
Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов.
към беседата >>
Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели.
Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош?
Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели.
Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате.
към беседата >>
Или си паднал някъде и си изкълчил крака си.
Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов.
Или си паднал някъде и си изкълчил крака си.
Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта.
към беседата >>
Де е страданието тогава?
Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели.
Де е страданието тогава?
Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени.
към беседата >>
Някой ти намести крака.
Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си.
Някой ти намести крака.
Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас.
към беседата >>
Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва.
Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава?
Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва.
Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени. Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен.
към беседата >>
Това е Любов.
Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака.
Това е Любов.
Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото.
към беседата >>
Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате.
И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва.
Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате.
В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени. Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен. И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
към беседата >>
Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря.
Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов.
Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря.
Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея!
към беседата >>
В даден случай това е страдание.
Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате.
В даден случай това е страдание.
Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени. Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен. И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
към беседата >>
Това е Любов.
Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря.
Това е Любов.
Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките!
към беседата >>
Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате.
Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание.
Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате.
Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени. Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен. И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
към беседата >>
Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта.
Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов.
Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта.
Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален.
към беседата >>
Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени.
Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате.
Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени.
Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен. И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
към беседата >>
Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас.
Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта.
Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас.
И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш.
към беседата >>
Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен.
Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени.
Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен.
И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
към беседата >>
И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото.
Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас.
И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото.
Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш.
към беседата >>
И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени. Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен.
И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
към беседата >>
Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея!
Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото.
Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея!
Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко.
към беседата >>
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме.
Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила. Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките!
Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея!
Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките!
Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение.
към беседата >>
Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме.
Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила.
Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка.
към беседата >>
Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален.
Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките!
Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален.
Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови.
към беседата >>
Войници има.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме. Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила.
Войници има.
И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той?
към беседата >>
Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш.
Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален.
Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш.
И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато.
към беседата >>
И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме. Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила. Войници има.
И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне.
И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово.
към беседата >>
И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш.
И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш.
И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш.
Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият.
към беседата >>
И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме. Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила. Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне.
И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне.
Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак.
към беседата >>
Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко.
Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш.
Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко.
Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя.
към беседата >>
Този параход може да се натовари до известно място.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме. Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила. Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне.
Този параход може да се натовари до известно място.
Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората.
към беседата >>
Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение.
Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко.
Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение.
Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние.
към беседата >>
Има си известна мярка.
Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила. Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място.
Има си известна мярка.
Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората. Сега и вие сте един параход, и вие услужвате.
към беседата >>
Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови.
Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение.
Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови.
Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв.
към беседата >>
Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той?
Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка.
Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той?
Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората. Сега и вие сте един параход, и вие услужвате. Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
към беседата >>
Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато.
Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови.
Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато.
Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта!
към беседата >>
Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово.
И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той?
Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово.
Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората. Сега и вие сте един параход, и вие услужвате. Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
към беседата >>
Бог и в най-лошите хора Той е все същият.
И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато.
Бог и в най-лошите хора Той е все същият.
Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта.
към беседата >>
Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак.
И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово.
Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак.
Той само услужва на хората. Сега и вие сте един параход, и вие услужвате. Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
към беседата >>
Той не се изменя.
Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият.
Той не се изменя.
Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното.
към беседата >>
Той само услужва на хората.
Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак.
Той само услужва на хората.
Сега и вие сте един параход, и вие услужвате. Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
към беседата >>
Изменяме се ние.
Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя.
Изменяме се ние.
Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това!
към беседата >>
Сега и вие сте един параход, и вие услужвате.
Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората.
Сега и вие сте един параход, и вие услужвате.
Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
към беседата >>
Бог си остава всякога такъв.
Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние.
Бог си остава всякога такъв.
Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога.
към беседата >>
Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората. Сега и вие сте един параход, и вие услужвате.
Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
към беседата >>
Той е вечна доброта!
Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв.
Той е вечна доброта!
Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното.
към беседата >>
Вие търсите щастие на земята.
Вие търсите щастие на земята.
И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек.
към беседата >>
Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта.
Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта!
Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта.
Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем.
към беседата >>
И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай!
Вие търсите щастие на земята.
И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай!
Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим.
към беседата >>
Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното.
Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта.
Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното.
Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта.
към беседата >>
Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив.
Вие търсите щастие на земята. И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай!
Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив.
Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен.
към беседата >>
Духът е това!
Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното.
Духът е това!
А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта!
към беседата >>
Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи.
Вие търсите щастие на земята. И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив.
Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи.
И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види.
към беседата >>
А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога.
Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това!
А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога.
Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага.
към беседата >>
И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен.
Вие търсите щастие на земята. И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи.
И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен.
И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът?
към беседата >>
Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното.
Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога.
Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното.
Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане.
към беседата >>
И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек.
Вие търсите щастие на земята. И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен.
И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек.
Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно.
към беседата >>
Не може да го знаем.
Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното.
Не може да го знаем.
Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си.
към беседата >>
Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим.
И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек.
Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим.
Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно. Имаш да даваш някому.
към беседата >>
Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта.
Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем.
Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта.
Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас.
към беседата >>
Той трябва да бъде абсолютно свободен.
Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим.
Той трябва да бъде абсолютно свободен.
Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде.
към беседата >>
Това, което излиза от Него, това е Любовта!
Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта.
Това, което излиза от Него, това е Любовта!
Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас.
към беседата >>
Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види.
Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен.
Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види.
Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво.
към беседата >>
Любовта носи живот, носи всичките блага.
А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта!
Любовта носи живот, носи всичките блага.
Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него.
към беседата >>
Той казва: „Как ще се оправи светът?
И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види.
Той казва: „Как ще се оправи светът?
“ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им.
към беседата >>
Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане.
Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага.
Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане.
Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него. Тъй трябва да се разбира!
към беседата >>
“ Много лесно.
И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът?
“ Много лесно.
Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат.
към беседата >>
Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си.
Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане.
Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си.
Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него. Тъй трябва да се разбира!
към беседата >>
Имаш да даваш някому.
Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно.
Имаш да даваш някому.
Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват.
към беседата >>
Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас.
Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си.
Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас.
Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него. Тъй трябва да се разбира!
към беседата >>
Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде.
Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно. Имаш да даваш някому.
Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде.
Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва.
към беседата >>
Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас.
Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас.
Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас.
И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него. Тъй трябва да се разбира!
към беседата >>
Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво.
Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде.
Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво.
Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва.
към беседата >>
И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него.
Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас.
И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него.
Тъй трябва да се разбира!
към беседата >>
Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им.
Той казва: „Как ще се оправи светът? “ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво.
Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им.
Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав?
към беседата >>
Тъй трябва да се разбира!
Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него.
Тъй трябва да се разбира!
към беседата >>
Тогава те ще се изпоплашат.
“ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им.
Тогава те ще се изпоплашат.
Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата.
към беседата >>
Сега това е за вас разрешението.
Сега това е за вас разрешението.
Така трябва да разсъждавате. Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави.
към беседата >>
Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват.
Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат.
Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват.
Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата. Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват.
към беседата >>
Така трябва да разсъждавате.
Сега това е за вас разрешението.
Така трябва да разсъждавате.
Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави. А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края.
към беседата >>
Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва.
Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват.
Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва.
Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата. Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват. Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
към беседата >>
Кой е прав, кой е крив?
Сега това е за вас разрешението. Така трябва да разсъждавате.
Кой е прав, кой е крив?
Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави. А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края. Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
към беседата >>
Масата, къщата – всичко става малко и изчезва.
Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва.
Масата, къщата – всичко става малко и изчезва.
Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата. Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват. Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
към беседата >>
Всички са прави и всички са криви.
Сега това е за вас разрешението. Така трябва да разсъждавате. Кой е прав, кой е крив?
Всички са прави и всички са криви.
Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави. А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края. Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
към беседата >>
Какво ще каже тогава този съдебен пристав?
Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва.
Какво ще каже тогава този съдебен пристав?
Ще каже: „Не се описват там нещата. Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват. Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
към беседата >>
Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви.
Сега това е за вас разрешението. Така трябва да разсъждавате. Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви.
Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви.
А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави. А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края. Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
към беседата >>
Ще каже: „Не се описват там нещата.
Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав?
Ще каже: „Не се описват там нещата.
Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват. Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
към беседата >>
А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави.
Сега това е за вас разрешението. Така трябва да разсъждавате. Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви.
А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави.
А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края. Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
към беседата >>
Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват.
Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата.
Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват.
Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
към беседата >>
А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края.
Така трябва да разсъждавате. Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави.
А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края.
Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
към беседата >>
Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата. Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват.
Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
към беседата >>
Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави. А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края.
Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
към беседата >>
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството.
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството.
Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките? Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството.
към беседата >>
Добрата молитва
Добрата молитва
към беседата >>
Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките?
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството.
Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките?
Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ.
към беседата >>
Преди няколко дена беше, върви една сестра и ми казва: „Учителю, миришеш на тютюн.“ Казвам: „Права си, бях между тютюнджии, които пушат, и мириша на тютюн.“ Тя казва на тютюн мириша, като че аз съм пушил тютюн.
Преди няколко дена беше, върви една сестра и ми казва: „Учителю, миришеш на тютюн.“ Казвам: „Права си, бях между тютюнджии, които пушат, и мириша на тютюн.“ Тя казва на тютюн мириша, като че аз съм пушил тютюн.
Та и аз ще ви кажа на вас: „На тютюн миришете.“ Та често ще ви казват: „На тютюн миришете.“
към беседата >>
Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче.
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството. Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките?
Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче.
Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила.
към беседата >>
Та и аз ще ви кажа на вас: „На тютюн миришете.“ Та често ще ви казват: „На тютюн миришете.“
Преди няколко дена беше, върви една сестра и ми казва: „Учителю, миришеш на тютюн.“ Казвам: „Права си, бях между тютюнджии, които пушат, и мириша на тютюн.“ Тя казва на тютюн мириша, като че аз съм пушил тютюн.
Та и аз ще ви кажа на вас: „На тютюн миришете.“ Та често ще ви казват: „На тютюн миришете.“
към беседата >>
Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе.
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството. Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките? Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче.
Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе.
– Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика?
към беседата >>
– Ама той не трябва да говори така.
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството. Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките? Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе.
– Ама той не трябва да говори така.
Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират.
към беседата >>
Аз не съм изпила кръвта на братството.
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството. Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките? Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така.
Аз не съм изпила кръвта на братството.
Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги.
към беседата >>
Рекох ѝ: „Той е философ.
Един брат отишъл и ѝ казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките? Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството.
Рекох ѝ: „Той е философ.
Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна?
към беседата >>
Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила.
Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ.
Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила.
Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири.
към беседата >>
Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика?
Тя мислеше, че аз ще ѝ съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила.
Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика?
“ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си.
към беседата >>
“ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират.
– Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика?
“ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират.
И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството.
към беседата >>
И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги.
Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират.
И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги.
Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила.
към беседата >>
Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна?
Рекох ѝ: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги.
Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна?
На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие.
към беседата >>
На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири.
Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна?
На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири.
Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие. Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите?
към беседата >>
Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си.
Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика? “ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири.
Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си.
Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие. Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите? Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
към беседата >>
Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството.
“ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си.
Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството.
Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие. Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите? Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
към беседата >>
Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила.
И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и ѝ дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството.
Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила.
И от нашата кръв трябва да пие. Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите? Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
към беседата >>
И от нашата кръв трябва да пие.
Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила.
И от нашата кръв трябва да пие.
Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите? Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
към беседата >>
Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите?
На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като ѝ казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие.
Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите?
Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
към беседата >>
Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да ѝ каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие. Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите?
Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
към беседата >>
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията.
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията.
Някои може да считате, че туй е в реда на нещата. Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки?
към беседата >>
Някои може да считате, че туй е в реда на нещата.
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията.
Някои може да считате, че туй е в реда на нещата.
Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята.
към беседата >>
Аз дадох на младите един закон.
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Някои може да считате, че туй е в реда на нещата.
Аз дадох на младите един закон.
Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди?
към беседата >>
Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон?
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Някои може да считате, че туй е в реда на нещата. Аз дадох на младите един закон.
Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон?
Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре.
към беседата >>
Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките.
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Някои може да считате, че туй е в реда на нещата. Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон?
Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките.
Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде?
към беседата >>
Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки?
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Някои може да считате, че туй е в реда на нещата. Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките.
Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки?
“ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу.
към беседата >>
“ То си навежда очите към земята.
Някои може да считате, че туй е в реда на нещата. Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки?
“ То си навежда очите към земята.
„Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди?
към беседата >>
„Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди?
Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята.
„Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди?
“ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре.
към беседата >>
“ То вдига главата си нагоре.
Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди?
“ То вдига главата си нагоре.
„Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу?
към беседата >>
„Кажи защо я изяде?
Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре.
„Кажи защо я изяде?
“ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу?
към беседата >>
“ То навежда главата си надолу.
Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки? “ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде?
“ То навежда главата си надолу.
„Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре?
към беседата >>
„Не знаеш ли, че Господ ще те съди?
“ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу.
„Не знаеш ли, че Господ ще те съди?
“ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре? “ „Защото отгоре ми позволиха.
към беседата >>
“ То си вдига главата нагоре.
„Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди? “ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди?
“ То си вдига главата нагоре.
„Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре? “ „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
към беседата >>
„Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу?
“ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре.
„Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу?
“ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре? “ „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
към беседата >>
“ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу?
„Кажи защо я изяде? “ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу?
“ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу?
“, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре? “ „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
към беседата >>
“, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре?
“ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу?
“, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре?
“ „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
към беседата >>
“ „Защото отгоре ми позволиха.
„Не знаеш ли, че Господ ще те съди? “ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре?
“ „Защото отгоре ми позволиха.
Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
към беседата >>
Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
“ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре? “ „Защото отгоре ми позволиха.
Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
към беседата >>
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго?
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго?
На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне.
към беседата >>
На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам.
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго?
На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам.
И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго?
към беседата >>
И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш?
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго? На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам.
И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш?
“, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко.
към беседата >>
“, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник.
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго? На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш?
“, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник.
Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса?
към беседата >>
Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст?
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго? На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник.
Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст?
Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка.
към беседата >>
Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне.
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго? На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст?
Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне.
Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка.
към беседата >>
3.
Скрих таланта
,
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Ако готвиш добре, религиозен си, ако не готвиш добре, не си религиозен.
Този човек яде по три пъти на ден и през това време даже не успява да говори, моли се. Тъй щото, кажат ли за някого, че не се моли, аз не вярвам. Този човек се моли даже по три пъти на ден. Като погледне към яденето, той си казва: „Как не съм знаял, че има толкова вкусно и сладко приготвено ядене? “ Та когато ме питат, какво нещо е религията, аз отговарям: Религията е едно приятно чувство, едно приятно ядене.
Ако готвиш добре, религиозен си, ако не готвиш добре, не си религиозен.
И днес, всички хора се мъчат да определят, какво нещо е религията и дават ред обяснения и теории.
към беседата >>
Тя е по-хубава любов.
Любовта е сила, която може да се тегли. Като се влюбиш в един човек, ти веднага се сблъскваш с него. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече се приближаваш към него. Щом се приближиш много, ти постепенно започваш да се сблъскваш. Има друга любов, която отдалечава.
Тя е по-хубава любов.
Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н.
към беседата >>
И днес, всички хора се мъчат да определят, какво нещо е религията и дават ред обяснения и теории.
Тъй щото, кажат ли за някого, че не се моли, аз не вярвам. Този човек се моли даже по три пъти на ден. Като погледне към яденето, той си казва: „Как не съм знаял, че има толкова вкусно и сладко приготвено ядене? “ Та когато ме питат, какво нещо е религията, аз отговарям: Религията е едно приятно чувство, едно приятно ядене. Ако готвиш добре, религиозен си, ако не готвиш добре, не си религиозен.
И днес, всички хора се мъчат да определят, какво нещо е религията и дават ред обяснения и теории.
към беседата >>
Аз ни най-малко не засягам вашата любов.
Като се влюбиш в един човек, ти веднага се сблъскваш с него. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече се приближаваш към него. Щом се приближиш много, ти постепенно започваш да се сблъскваш. Има друга любов, която отдалечава. Тя е по-хубава любов.
Аз ни най-малко не засягам вашата любов.
Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво.
към беседата >>
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки.
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки.
Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош.
към беседата >>
Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов.
Колкото повече обичаш един човек, толкова повече се приближаваш към него. Щом се приближиш много, ти постепенно започваш да се сблъскваш. Има друга любов, която отдалечава. Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов.
Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов.
Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш.
към беседата >>
Това всички трябва да го знаете.
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки.
Това всички трябва да го знаете.
Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи.
към беседата >>
Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат.
Щом се приближиш много, ти постепенно започваш да се сблъскваш. Има друга любов, която отдалечава. Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов.
Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат.
Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум.
към беседата >>
Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото.
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете.
Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото.
Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели.
към беседата >>
Аз говоря за частичната любов.
Има друга любов, която отдалечава. Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат.
Аз говоря за частичната любов.
А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора.
към беседата >>
Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата.
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото.
Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата.
Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им.
към беседата >>
А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н.
Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов.
А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н.
Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора.
към беседата >>
Един човек може да е грозен, но да е добър.
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата.
Един човек може да е грозен, но да е добър.
А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание.
към беседата >>
Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво.
Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н.
Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво.
Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това?
към беседата >>
А някой може да е красив, но да е лош.
Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър.
А някой може да е красив, но да е лош.
Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите.
към беседата >>
Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш.
Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво.
Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш.
Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това? “ Възможно е.
към беседата >>
Външното още нищо не значи.
Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош.
Външното още нищо не значи.
Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ.
към беседата >>
Така е поставена идеята за любовта в моя ум.
Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш.
Така е поставена идеята за любовта в моя ум.
Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това? “ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата.
към беседата >>
Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели.
Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи.
Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели.
Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда.
към беседата >>
Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора.
Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум.
Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора.
Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това? “ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие.
към беседата >>
Мушиците отиват цели в стомаха им.
Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели.
Мушиците отиват цели в стомаха им.
Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата.
към беседата >>
Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора.
А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора.
Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора.
„Възможно ли е това? “ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов.
към беседата >>
Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание.
Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им.
Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание.
Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило.
към беседата >>
„Възможно ли е това?
Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора.
„Възможно ли е това?
“ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно?
към беседата >>
Аз съм наблюдавал, какво правят жабите.
А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание.
Аз съм наблюдавал, какво правят жабите.
Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно.
към беседата >>
“ Възможно е.
Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това?
“ Възможно е.
В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства?
към беседата >>
Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ.
Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите.
Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ.
Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта.
към беседата >>
В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата.
Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това? “ Възможно е.
В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата.
Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние.
към беседата >>
Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда.
Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ.
Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда.
Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично.
към беседата >>
Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие.
Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това? “ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата.
Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие.
Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат.
към беседата >>
Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата.
Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда.
Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата.
После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа.
към беседата >>
Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов.
Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това? “ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие.
Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов.
Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете.
към беседата >>
После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило.
Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата.
После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило.
Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място.
към беседата >>
Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно?
„Възможно ли е това? “ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов.
Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно?
Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете.
към беседата >>
Ще кажете, че жабата е низше животно.
Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило.
Ще кажете, че жабата е низше животно.
Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
към беседата >>
Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства?
“ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно?
Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства?
Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи.
към беседата >>
Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта.
Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно.
Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта.
Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
към беседата >>
Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние.
В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства?
Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние.
На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи.
към беседата >>
Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично.
Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта.
Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично.
То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
към беседата >>
На тази светлина мнозина могат да четат.
Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние.
На тази светлина мнозина могат да четат.
Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши.
към беседата >>
То е жабешка работа.
Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично.
То е жабешка работа.
В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
към беседата >>
Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете.
Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат.
Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете.
И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света.
към беседата >>
В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място.
После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа.
В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място.
За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
към беседата >>
И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете.
Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете.
И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете.
Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта.
към беседата >>
За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място.
За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.
към беседата >>
Аз не поддържам такива идеи.
Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете.
Аз не поддържам такива идеи.
Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е.
към беседата >>
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения.
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения.
Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее.
към беседата >>
Хубави са тези идеи.
Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи.
Хубави са тези идеи.
В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас.
към беседата >>
Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее.
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения.
Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее.
Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място.
към беседата >>
В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши.
На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи.
В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши.
Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява.
към беседата >>
Това са относителни положения.
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения. Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее.
Това са относителни положения.
Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл.
към беседата >>
Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света.
Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши.
Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света.
Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“.
към беседата >>
Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее.
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения. Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения.
Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее.
Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм.
към беседата >>
Новото в света, това е любовта.
И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света.
Новото в света, това е любовта.
Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов.
към беседата >>
Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш.
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения. Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее.
Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш.
Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм.
към беседата >>
Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е.
Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта.
Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е.
Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата.
към беседата >>
Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее.
Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения. Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш.
Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее.
Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм. Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
към беседата >>
Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас.
Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е.
Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас.
Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма.
към беседата >>
Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място.
Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее.
Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място.
Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм. Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
към беседата >>
Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява.
В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас.
Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява.
В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства.
към беседата >>
Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл.
Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място.
Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл.
Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм. Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
към беседата >>
В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“.
Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява.
В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“.
Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си.
към беседата >>
Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм.
Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл.
Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм.
„Не трябва да се умира.“ Съгласен съм. Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
към беседата >>
Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов.
Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“.
Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов.
Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате.
към беседата >>
„Не трябва да се умира.“ Съгласен съм.
Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм.
„Не трябва да се умира.“ Съгласен съм.
Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
към беседата >>
Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата.
Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов.
Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата.
Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
към беседата >>
Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм.
Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.
към беседата >>
Истината е най-красивата форма.
Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата.
Истината е най-красивата форма.
Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете.
към беседата >>
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята.
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята.
Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него.
към беседата >>
Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства.
Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма.
Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства.
Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил.
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята.
Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил.
Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо?
към беседата >>
Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си.
В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства.
Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си.
Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
Талантът заравя ли се?
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил.
Талантът заравя ли се?
Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо.
към беседата >>
Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате.
Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си.
Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате.
Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
Той не е царевица, нита жито.
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се?
Той не е царевица, нита жито.
Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право.
към беседата >>
Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате.
Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара.
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито.
Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара.
Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
към беседата >>
Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете.
Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете.
Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него.
Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара.
Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него.
Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят.
към беседата >>
Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете.
Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо?
Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него.
Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо?
Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят.
към беседата >>
Казвате: „Вярно ли е всичко това?
Казвате: „Вярно ли е всичко това?
“ Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан.
към беседата >>
Като се посади, житното зърно все ще даде нещо.
Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо?
Като се посади, житното зърно все ще даде нещо.
А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят.
към беседата >>
“ Вземете го като един факт.
Казвате: „Вярно ли е всичко това?
“ Вземете го като един факт.
Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода.
към беседата >>
А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право.
Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо.
А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право.
Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност.
към беседата >>
Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика.
Казвате: „Вярно ли е всичко това? “ Вземете го като един факт.
Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика.
Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика.
към беседата >>
Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право.
Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава.
към беседата >>
Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани.
Казвате: „Вярно ли е всичко това? “ Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика.
Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани.
Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика.
към беседата >>
Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят.
Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят.
Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам.
към беседата >>
Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната.
Казвате: „Вярно ли е всичко това? “ Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани.
Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната.
Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика.
към беседата >>
Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят.
Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят.
Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят.
Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот.
към беседата >>
Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан.
Казвате: „Вярно ли е всичко това? “ Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната.
Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан.
От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници.
към беседата >>
Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят.
Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят.
Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят.
Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето.
към беседата >>
От там е дошла малката вода.
“ Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан.
От там е дошла малката вода.
Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено.
към беседата >>
Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност.
А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят.
Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност.
Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята.
към беседата >>
Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика.
Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода.
Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика.
Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си.
към беседата >>
Не, така не се разсъждава.
Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност.
Не, така не се разсъждава.
Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва.
към беседата >>
Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика.
Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика.
Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика.
Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред.
към беседата >>
Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам.
Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава.
Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам.
Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно.
към беседата >>
Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика.
Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика.
Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика.
И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде.
към беседата >>
Смъртта е началото на живот.
Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам.
Смъртта е началото на живот.
Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието.
към беседата >>
И вие можете да бъдете такива проводници.
Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика.
И вие можете да бъдете такива проводници.
От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят.
към беседата >>
Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето.
Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот.
Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето.
След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно.
към беседата >>
От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено.
От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници.
От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено.
Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи.
към беседата >>
След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята.
Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето.
След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята.
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно.
към беседата >>
Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си.
Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено.
Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си.
И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това?
към беседата >>
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва.
Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята.
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва.
Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно. Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
към беседата >>
И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред.
Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си.
И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред.
Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това? “ Може.
към беседата >>
Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно.
Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва.
Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно.
Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно. Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
към беседата >>
Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде.
Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред.
Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде.
Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това? “ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към беседата >>
Смъртта е граница между разумния живот и безумието.
Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно.
Смъртта е граница между разумния живот и безумието.
Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно. Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
към беседата >>
Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят.
И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде.
Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят.
Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това? “ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към беседата >>
Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно.
Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието.
Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно.
И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно. Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
към беседата >>
Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи.
От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят.
Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи.
„Може ли да стане всичко това? “ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към беседата >>
И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно.
След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно.
И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно.
Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
към беседата >>
„Може ли да стане всичко това?
Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи.
„Може ли да стане всичко това?
“ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към беседата >>
Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно.
Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.
към беседата >>
“ Може.
И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това?
“ Може.
Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към беседата >>
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания.
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания.
„Ама ти в какво вярваш? “ – „Вярваш ли в Господа? “ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата.
към беседата >>
Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това? “ Може.
Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към беседата >>
„Ама ти в какво вярваш?
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания.
„Ама ти в какво вярваш?
“ – „Вярваш ли в Господа? “ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко.
към беседата >>
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му.
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му.
За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки. Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка.
към беседата >>
“ – „Вярваш ли в Господа?
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания. „Ама ти в какво вярваш?
“ – „Вярваш ли в Господа?
“ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи.
към беседата >>
За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки.
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му.
За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки.
Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно.
към беседата >>
“ – В кой Господ?
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания. „Ама ти в какво вярваш? “ – „Вярваш ли в Господа?
“ – В кой Господ?
Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне.
към беседата >>
Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“.
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му. За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки.
Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“.
По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод.
към беседата >>
Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото.
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания. „Ама ти в какво вярваш? “ – „Вярваш ли в Господа? “ – В кой Господ?
Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото.
При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години.
към беседата >>
По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен.
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му. За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки. Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“.
По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен.
С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита.
към беседата >>
При това има и трети Господ, който е господар и на двамата.
Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания. „Ама ти в какво вярваш? “ – „Вярваш ли в Господа? “ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото.
При това има и трети Господ, който е господар и на двамата.
Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла.
към беседата >>
С влизането си още той видял на земята едно листче паднало.
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му. За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки. Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен.
С влизането си още той видял на земята едно листче паднало.
Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита.
към беседата >>
Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко.
„Ама ти в какво вярваш? “ – „Вярваш ли в Господа? “ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата.
Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко.
Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна?
към беседата >>
Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка.
Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му. За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки. Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало.
Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка.
Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека.
към беседата >>
Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи.
“ – „Вярваш ли в Господа? “ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко.
Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи.
Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото?
към беседата >>
Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно.
За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки. Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка.
Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно.
Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение.
към беседата >>
Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне.
“ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи.
Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне.
Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях.
към беседата >>
Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод.
Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно.
Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод.
Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата.
към беседата >>
Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години.
Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне.
Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години.
Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш?
към беседата >>
Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита.
По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод.
Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита.
Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н.
към беседата >>
Той и казал, че погрозняла.
При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години.
Той и казал, че погрозняла.
Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер.
към беседата >>
Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита.
С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита.
Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита.
Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми.
към беседата >>
Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна?
Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла.
Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна?
Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал.
към беседата >>
Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека.
Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита.
Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека.
Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент.
към беседата >>
Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото?
Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна?
Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото?
Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла.
към беседата >>
Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение.
Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека.
Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение.
Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче?
към беседата >>
Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях.
Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото?
Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях.
Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти?
към беседата >>
Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата.
Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение.
Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата.
Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят.
към беседата >>
Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш?
Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях.
Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш?
“ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен?
към беседата >>
Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н.
Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата.
Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н.
Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят. Наведи се и дигни това листче.
към беседата >>
“ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер.
Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш?
“ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер.
Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи?
към беседата >>
Това са красиви неща, но са въображаеми.
Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н.
Това са красиви неща, но са въображаеми.
Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят. Наведи се и дигни това листче.
към беседата >>
Тя вижда, че той я е лъгал.
Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер.
Тя вижда, че той я е лъгал.
Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи.
към беседата >>
Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент.
Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми.
Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент.
Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят. Наведи се и дигни това листче.
към беседата >>
Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла.
Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал.
Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла.
Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност.
към беседата >>
Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче?
Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент.
Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче?
Едно малко листче е паднало в Божествения свят. Наведи се и дигни това листче.
към беседата >>
Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти?
Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла.
Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти?
Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение.
към беседата >>
Едно малко листче е паднало в Божествения свят.
Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче?
Едно малко листче е паднало в Божествения свят.
Наведи се и дигни това листче.
към беседата >>
Аз ли съм грозна, или ти си грозен?
Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш? “ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти?
Аз ли съм грозна, или ти си грозен?
“ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента.
към беседата >>
Наведи се и дигни това листче.
Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят.
Наведи се и дигни това листче.
към беседата >>
“ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи?
“ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен?
“ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи?
Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина?
към беседата >>
Сега не мислете, че аз ви мисля прости.
Сега не мислете, че аз ви мисля прости.
Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“.
към беседата >>
Както и да е, това са обикновени, човешки работи.
Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи?
Както и да е, това са обикновени, човешки работи.
Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне.
към беседата >>
Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки.
Сега не мислете, че аз ви мисля прости.
Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки.
На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки.
към беседата >>
Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност.
Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи.
Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност.
За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне.
към беседата >>
На всички ви казвам:Ще ви имам предвид.
Сега не мислете, че аз ви мисля прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки.
На всички ви казвам:Ще ви имам предвид.
На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е.
към беседата >>
За мен е действителност, а за вас може да е предположение.
Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност.
За мен е действителност, а за вас може да е предположение.
Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност.
към беседата >>
На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба.
Сега не мислете, че аз ви мисля прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам:Ще ви имам предвид.
На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба.
Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята.
към беседата >>
Според мене действителни неща са тия, които стават в момента.
Аз ли съм грозна, или ти си грозен? “ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение.
Според мене действителни неща са тия, които стават в момента.
Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност.
към беседата >>
Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята.
Сега не мислете, че аз ви мисля прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба.
Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята.
Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята?
към беседата >>
Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина?
“ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента.
Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина?
Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност. Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
към беседата >>
Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“.
Сега не мислете, че аз ви мисля прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята.
Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“.
И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче.
към беседата >>
Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне.
Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина?
Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне.
Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност. Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
към беседата >>
И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки.
Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“.
И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки.
На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче. Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
към беседата >>
Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне.
Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне.
Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне.
Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност. Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
към беседата >>
На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е.
На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки.
На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е.
на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче. Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
към беседата >>
Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност.
За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне.
Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност.
Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност. Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
към беседата >>
на тези, които го дигнаха от земята.
На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е.
на тези, които го дигнаха от земята.
Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче. Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
към беседата >>
Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност.
Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност.
Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност.
Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
към беседата >>
Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята?
Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята.
Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята?
Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче. Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
към беседата >>
Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност.
Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
към беседата >>
Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче.
Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята?
Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче.
Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
към беседата >>
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен.
Недействителният е този, който изисква време за да се прояви. Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея.
към беседата >>
Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче.
Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.
към беседата >>
Недействителният е този, който изисква време за да се прояви.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен.
Недействителният е този, който изисква време за да се прояви.
Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете.
към беседата >>
Значи под думата недействителен подразбираме непроявен.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителният е този, който изисква време за да се прояви.
Значи под думата недействителен подразбираме непроявен.
Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години.
към беседата >>
Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителният е този, който изисква време за да се прояви. Значи под думата недействителен подразбираме непроявен.
Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него.
Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е.
към беседата >>
Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителният е този, който изисква време за да се прояви. Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него.
Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него.
Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата.
към беседата >>
Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителният е този, който изисква време за да се прояви. Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него.
Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея.
За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо?
към беседата >>
За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете.
Недействителният е този, който изисква време за да се прояви. Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея.
За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете.
Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат.
към беседата >>
Но затова ви са нужни поне три-четири години.
Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете.
Но затова ви са нужни поне три-четири години.
Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни.
към беседата >>
Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е.
Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години.
Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е.
В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни.
към беседата >>
В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата.
Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е.
В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата.
Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен.
към беседата >>
Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо?
Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата.
Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо?
Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря.
към беседата >>
Защото не бил богат.
За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо?
Защото не бил богат.
Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен.
към беседата >>
Значи според някои, само богатите хора са умни.
Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат.
Значи според някои, само богатите хора са умни.
Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен.
към беседата >>
Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни.
Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни.
Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни.
Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен.
към беседата >>
Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен.
В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни.
Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен.
Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още.
към беседата >>
Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря.
Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен.
Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря.
Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже.
към беседата >>
Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен.
Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря.
Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен.
И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре.
към беседата >>
И ако малко се товари, това още не значи, че е умен.
Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен.
И ако малко се товари, това още не значи, че е умен.
Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата.
към беседата >>
Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен.
Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен.
Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен.
Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода.
към беседата >>
Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още.
Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен.
Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още.
Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли.
към беседата >>
Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже.
Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още.
Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже.
Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли.
към беседата >>
Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре.
Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже.
Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре.
Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им.
към беседата >>
Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата.
И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре.
Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата.
И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си.
към беседата >>
И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода.
Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата.
И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода.
Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен.
към беседата >>
Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли.
Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода.
Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли.
Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи.
към беседата >>
Той трябва да разбира основните качества на своите мисли.
Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли.
Той трябва да разбира основните качества на своите мисли.
Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл.
към беседата >>
Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им.
Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли.
Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им.
Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята.
към беседата >>
Не е лошо, че някой човек бил жена си.
Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им.
Не е лошо, че някой човек бил жена си.
Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка.
към беседата >>
Това показва, че е силен.
И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си.
Това показва, че е силен.
Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи.
към беседата >>
Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи.
Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен.
Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи.
Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи.
към беседата >>
Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл.
Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи.
Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл.
Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле.
към беседата >>
Той все ще изкара нещо от земята.
Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл.
Той все ще изкара нещо от земята.
Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка.
Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята.
Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка.
Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора.
към беседата >>
Той бие жена си, върху която друг скулптор работи.
Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка.
Той бие жена си, върху която друг скулптор работи.
Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук.
към беседата >>
Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи.
Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи.
Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи.
И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си?
към беседата >>
И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле.
Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи.
И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле.
Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“.
към беседата >>
Това са ред разсъждения.
Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле.
Това са ред разсъждения.
Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората.
към беседата >>
Засега е позволено да работи с чук само скулптора.
Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения.
Засега е позволено да работи с чук само скулптора.
Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки.
към беседата >>
Изобщо, не е позволено да се играе с чук.
Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора.
Изобщо, не е позволено да се играе с чук.
Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга.
към беседата >>
Какво мисли мъжът, като бие жена си?
Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук.
Какво мисли мъжът, като бие жена си?
Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга. Човек е бил и продължава да бие, но Бог не наказва, както хората мислят.
към беседата >>
Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“.
И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си?
Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“.
Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга. Човек е бил и продължава да бие, но Бог не наказва, както хората мислят. Хората могат да те бият, да пукнат главата ти, Господ оставя да постъпят с теб така, както ти си постъпвал някога.
към беседата >>
Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората.
Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“.
Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората.
Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга. Човек е бил и продължава да бие, но Бог не наказва, както хората мислят. Хората могат да те бият, да пукнат главата ти, Господ оставя да постъпят с теб така, както ти си постъпвал някога. Като биеш другите казваш: „Така им трябва!
към беседата >>
НАГОРЕ