НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1498
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1498
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
Ами ако бяха затулени ушите?
Едно радио колко струва? Едно хубаво радио струва 25–30 хиляди. Има такива по-прости, по-евтини, но разликата е в гласа. Казваш: „Ще имам едно радио! “ Туй, което слушаш не е ли радио?
Ами ако бяха затулени ушите?
Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш? Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен.
към беседата >>
Имате някаква болка в крака си някъде.
Той ще запали клечката, ще запали огъня. Вие имате една мисъл. Не знаете в какво отношение тази мисъл може да ви помогне. Казваме: „Да вярваме в Бога“, но изучавали ли сте динамичната вяра? Вие казвате, че имате вяра.
Имате някаква болка в крака си някъде.
Казвате: „Имам вяра“. Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката.
към беседата >>
– „Какво искаш?
В кръчмата всичко е направено в полза на кръчмаря. Туй е разликата. Тогава да ви приведа друго. Един отива, запознава се с кръчмаря. Той имал 20–30 бъчви с най-хубаво вино.
– „Какво искаш?
“ – „Налей едно кило“. Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил.
към беседата >>
Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш?
Едно хубаво радио струва 25–30 хиляди. Има такива по-прости, по-евтини, но разликата е в гласа. Казваш: „Ще имам едно радио! “ Туй, което слушаш не е ли радио? Ами ако бяха затулени ушите?
Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш?
Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш.
към беседата >>
Казвате: „Имам вяра“.
Вие имате една мисъл. Не знаете в какво отношение тази мисъл може да ви помогне. Казваме: „Да вярваме в Бога“, но изучавали ли сте динамичната вяра? Вие казвате, че имате вяра. Имате някаква болка в крака си някъде.
Казвате: „Имам вяра“.
Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава.
към беседата >>
“ – „Налей едно кило“.
Туй е разликата. Тогава да ви приведа друго. Един отива, запознава се с кръчмаря. Той имал 20–30 бъчви с най-хубаво вино. – „Какво искаш?
“ – „Налей едно кило“.
Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата.
към беседата >>
Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината.
Има такива по-прости, по-евтини, но разликата е в гласа. Казваш: „Ще имам едно радио! “ Туй, което слушаш не е ли радио? Ами ако бяха затулени ушите? Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш?
Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината.
Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите?
към беседата >>
Казвам: Приложи вярата си.
Не знаете в какво отношение тази мисъл може да ви помогне. Казваме: „Да вярваме в Бога“, но изучавали ли сте динамичната вяра? Вие казвате, че имате вяра. Имате някаква болка в крака си някъде. Казвате: „Имам вяра“.
Казвам: Приложи вярата си.
Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката?
към беседата >>
Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек.
Тогава да ви приведа друго. Един отива, запознава се с кръчмаря. Той имал 20–30 бъчви с най-хубаво вино. – „Какво искаш? “ – „Налей едно кило“.
Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек.
Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши.
към беседата >>
Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам?
Казваш: „Ще имам едно радио! “ Туй, което слушаш не е ли радио? Ами ако бяха затулени ушите? Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш? Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината.
Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам?
“ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева.
към беседата >>
Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“.
Казваме: „Да вярваме в Бога“, но изучавали ли сте динамичната вяра? Вие казвате, че имате вяра. Имате някаква болка в крака си някъде. Казвате: „Имам вяра“. Казвам: Приложи вярата си.
Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“.
– Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали.
към беседата >>
Майстор си, много хубаво пиеш“.
Един отива, запознава се с кръчмаря. Той имал 20–30 бъчви с най-хубаво вино. – „Какво искаш? “ – „Налей едно кило“. Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек.
Майстор си, много хубаво пиеш“.
И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари.
към беседата >>
“ То е несметно богатство.
“ Туй, което слушаш не е ли радио? Ами ако бяха затулени ушите? Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш? Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам?
“ То е несметно богатство.
Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш.
към беседата >>
– Повярвай, че не те боли.
Вие казвате, че имате вяра. Имате някаква болка в крака си някъде. Казвате: „Имам вяра“. Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“.
– Повярвай, че не те боли.
Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има.
към беседата >>
И все го потупва по гърба кръчмарят.
Той имал 20–30 бъчви с най-хубаво вино. – „Какво искаш? “ – „Налей едно кило“. Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“.
И все го потупва по гърба кръчмарят.
Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша.
към беседата >>
Цял един свят е отворен.
Ами ако бяха затулени ушите? Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш? Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство.
Цял един свят е отворен.
Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш.
към беседата >>
Ще престане болката.
Имате някаква болка в крака си някъде. Казвате: „Имам вяра“. Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли.
Ще престане болката.
Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка.
към беседата >>
Всичко пропил.
– „Какво искаш? “ – „Налей едно кило“. Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят.
Всичко пропил.
Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“.
към беседата >>
Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш.
Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш? Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен.
Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш.
Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева.
към беседата >>
Туриш мисълта си, болката не престава.
Казвате: „Имам вяра“. Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката.
Туриш мисълта си, болката не престава.
Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш.
към беседата >>
Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата.
“ – „Налей едно кило“. Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил.
Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата.
Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“.
към беседата >>
Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите?
Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш.
Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите?
На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите.
към беседата >>
Защо не престава болката?
Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава.
Защо не престава болката?
Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война.
към беседата >>
Има един голям кош с череши.
Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата.
Има един голям кош с череши.
Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място.
към беседата >>
На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева.
Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам? “ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите?
На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева.
Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром.
към беседата >>
Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали.
Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката?
Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали.
Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски.
към беседата >>
Нямал пари.
Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши.
Нямал пари.
Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място. В кръчмата не може да (се) идва на вересия.
към беседата >>
Необходимо е да ги имаш.
“ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева.
Необходимо е да ги имаш.
Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни.
към беседата >>
Причини има.
– Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали.
Причини има.
За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“.
към беседата >>
Рекъл да вземе една череша.
И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари.
Рекъл да вземе една череша.
Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място. В кръчмата не може да (се) идва на вересия. Аз не може да ти дам“.
към беседата >>
Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш.
Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш.
Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш.
Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има.
към беседата >>
За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка.
Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има.
За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка.
Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“.
към беседата >>
Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“.
Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша.
Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“.
Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място. В кръчмата не може да (се) идва на вересия. Аз не може да ти дам“.
към беседата >>
Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева.
Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш.
Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева.
За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци.
към беседата >>
Само тогава ти може да се справиш.
Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка.
Само тогава ти може да се справиш.
Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
към беседата >>
Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“.
Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“.
Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“.
Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място. В кръчмата не може да (се) идва на вересия. Аз не може да ти дам“.
към беседата >>
За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите.
Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева.
За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите.
Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война.
Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш.
Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война.
Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава.
към беседата >>
Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място.
Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“.
Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място.
В кръчмата не може да (се) идва на вересия. Аз не може да ти дам“.
към беседата >>
Всичко това ни се дава даром.
На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите.
Всичко това ни се дава даром.
И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет.
към беседата >>
Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски.
Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война.
Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски.
Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста?
към беседата >>
В кръчмата не може да (се) идва на вересия.
Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място.
В кръчмата не може да (се) идва на вересия.
Аз не може да ти дам“.
към беседата >>
И при това сте недоволни.
Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром.
И при това сте недоволни.
Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели.
към беседата >>
Разправя му: „Иска мляко“.
Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски.
Разправя му: „Иска мляко“.
Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората!
към беседата >>
Аз не може да ти дам“.
Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място. В кръчмата не може да (се) идва на вересия.
Аз не може да ти дам“.
към беседата >>
Сега неразбиране има.
Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни.
Сега неразбиране има.
Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона.
към беседата >>
Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“.
За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“.
Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“.
Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат.
към беседата >>
Питам: Ние как ще устроим един живот?
Питам: Ние как ще устроим един живот?
Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога. Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим.
към беседата >>
Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци.
Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има.
Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци.
Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее.
към беседата >>
Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“.
Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“.
към беседата >>
Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога.
Питам: Ние как ще устроим един живот?
Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога.
Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време.
към беседата >>
Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял.
За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци.
Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял.
В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“.
към беседата >>
Той показва с ръката си, че дои крава.
Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
Той показва с ръката си, че дои крава.
Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят.
към беседата >>
Аз ще ви покажа тогава лошите условия.
Питам: Ние как ще устроим един живот? Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога.
Аз ще ви покажа тогава лошите условия.
Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца.
към беседата >>
В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет.
Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял.
В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет.
Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария.
към беседата >>
Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста?
Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава.
Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста?
Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“.
Питам: Ние как ще устроим един живот? Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога. Аз ще ви покажа тогава лошите условия.
Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“.
Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години.
към беседата >>
Ще види колко печели.
И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет.
Ще види колко печели.
Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини.
към беседата >>
Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората!
Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста?
Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората!
“ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“.
към беседата >>
Всичко може да стане.
Питам: Ние как ще устроим един живот? Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога. Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“.
Всичко може да стане.
Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“.
към беседата >>
Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона.
Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели.
Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона.
Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен.
към беседата >>
“ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат.
Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората!
“ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат.
Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“?
към беседата >>
Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим.
Питам: Ние как ще устроим един живот? Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога. Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане.
Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим.
Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото.
към беседата >>
Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее.
Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона.
Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее.
Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката.
към беседата >>
Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“.
Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат.
Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“.
Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“.
към беседата >>
Мене ми разправяха преди няколко време.
Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога. Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим.
Мене ми разправяха преди няколко време.
Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има.
към беседата >>
Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“.
Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее.
Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“.
Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек.
към беседата >>
Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят.
Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“.
Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят.
Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо.
към беседата >>
Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца.
Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време.
Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца.
Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва.
към беседата >>
Друг ще изпее някаква си ария.
В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“.
Друг ще изпее някаква си ария.
Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири.
към беседата >>
Запример, думата „старост“.
Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят.
Запример, думата „старост“.
Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане?
към беседата >>
Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години.
Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца.
Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години.
Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве.
към беседата >>
Аз съм превеждал този пример за Паганини.
Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария.
Аз съм превеждал този пример за Паганини.
Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца.
към беседата >>
Вие често започвате да казвате: „Остарях“.
Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората! “ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“.
Вие често започвате да казвате: „Остарях“.
Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял.
към беседата >>
Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“.
Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години.
Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“.
И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа.
към беседата >>
Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен.
Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини.
Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен.
Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари.
към беседата >>
Защо употребявате думата „остарях“?
“ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“.
Защо употребявате думата „остарях“?
После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено.
към беседата >>
И то му отрязало гърлото.
Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“.
И то му отрязало гърлото.
Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото.
към беседата >>
Едвам му държат краката, едва държи цигулката.
Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен.
Едвам му държат краката, едва държи цигулката.
Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано?
към беседата >>
После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“.
Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“?
После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“.
Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани.
към беседата >>
Детето не мислило какви последствия ще има.
Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото.
Детето не мислило какви последствия ще има.
Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило.
към беседата >>
Мисля, че е бил много способен човек.
Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката.
Мисля, че е бил много способен човек.
Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано? “ И този цигулар свири, но копанката е празна.
към беседата >>
Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо.
Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“.
Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо.
Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания.
към беседата >>
Хваща братчето си, взима ножа и му показва.
Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има.
Хваща братчето си, взима ножа и му показва.
Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си.
към беседата >>
Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири.
Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек.
Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири.
Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано? “ И този цигулар свири, но копанката е празна. Когато свири Паганини, копанката се пълни.
към беседата >>
Като кажете:„Остарях“ какво ще стане?
Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо.
Като кажете:„Остарях“ какво ще стане?
Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията.
към беседата >>
Като го заболяло, започнало да вика, да реве.
Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва.
Като го заболяло, започнало да вика, да реве.
Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека.
към беседата >>
Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца.
Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири.
Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца.
Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано? “ И този цигулар свири, но копанката е празна. Когато свири Паганини, копанката се пълни.
към беседата >>
Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял.
Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане?
Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял.
Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия.
към беседата >>
Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа.
Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве.
Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа.
Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете.
към беседата >>
Паганини свири и се напълва копанката с пари.
Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца.
Паганини свири и се напълва копанката с пари.
Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано? “ И този цигулар свири, но копанката е празна. Когато свири Паганини, копанката се пълни.
към беседата >>
Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено.
Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял.
Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено.
В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила.
към беседата >>
Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото.
И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа.
Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото.
Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете. В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука.
към беседата >>
Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано?
Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари.
Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано?
“ И този цигулар свири, но копанката е празна. Когато свири Паганини, копанката се пълни.
към беседата >>
В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани.
После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено.
В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани.
Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш.
към беседата >>
Като се върнала и то се удавило.
Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото.
Като се върнала и то се удавило.
Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете. В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука. Но добро никога не може да донесе.
към беседата >>
“ И този цигулар свири, но копанката е празна.
Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано?
“ И този цигулар свири, но копанката е празна.
Когато свири Паганини, копанката се пълни.
към беседата >>
Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания.
Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани.
Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания.
Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси.
към беседата >>
Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си.
Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило.
Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си.
Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете. В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука. Но добро никога не може да донесе.
към беседата >>
Когато свири Паганини, копанката се пълни.
Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано? “ И този цигулар свири, но копанката е празна.
Когато свири Паганини, копанката се пълни.
към беседата >>
Не, че са излишни познанията.
Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания.
Не, че са излишни познанията.
Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват.
към беседата >>
Лошият живот не може да донесе щастие на човека.
Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си.
Лошият живот не може да донесе щастие на човека.
Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете. В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука. Но добро никога не може да донесе.
към беседата >>
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна.
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна.
Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове.
към беседата >>
Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия.
Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията.
Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия.
Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва.
към беседата >>
Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете.
Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека.
Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете.
В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука. Но добро никога не може да донесе.
към беседата >>
Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене.
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна.
Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене.
Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце.
към беседата >>
Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила.
Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия.
Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила.
Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва.
към беседата >>
В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука.
Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете.
В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука.
Но добро никога не може да донесе.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен.
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна. Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене.
Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен.
Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах.
към беседата >>
Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш.
В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила.
Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш.
Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш.
към беседата >>
Но добро никога не може да донесе.
Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете. В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука.
Но добро никога не може да донесе.
към беседата >>
Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив.
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна. Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен.
Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив.
Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко.
към беседата >>
Носиш, нужни са запаси.
Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш.
Носиш, нужни са запаси.
Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш.
към беседата >>
Фиг. 2
Фиг. 2
към беседата >>
Защото доброто, това е плод на Божествената Любов.
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна. Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив.
Защото доброто, това е плод на Божествената Любов.
Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога.
към беседата >>
Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват.
Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси.
Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват.
Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш. Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина.
към беседата >>
Често хората изучават човека.
Често хората изучават човека.
Физиономистите като (изучават човека), изучават живота. Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там.
към беседата >>
Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове.
Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна. Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов.
Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове.
Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си.
към беседата >>
Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва.
Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват.
Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва.
Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш. Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина. Ти като остарееш, никак няма да живееш.
към беседата >>
Физиономистите като (изучават човека), изучават живота.
Често хората изучават човека.
Физиономистите като (изучават човека), изучават живота.
Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили.
към беседата >>
Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце.
Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове.
Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце.
Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това.
към беседата >>
Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва.
Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва.
Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва.
Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш. Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина. Ти като остарееш, никак няма да живееш.
към беседата >>
Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг.
Често хората изучават човека. Физиономистите като (изучават човека), изучават живота.
Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг.
2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката.
към беседата >>
Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах.
Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце.
Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах.
Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя.
към беседата >>
Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш.
Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва.
Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш.
Тук въпросът не е добре да живееш. Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина. Ти като остарееш, никак няма да живееш.
към беседата >>
2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението.
Често хората изучават човека. Физиономистите като (изучават човека), изучават живота. Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг.
2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението.
Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате.
към беседата >>
Благодарете за всичко.
Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах.
Благодарете за всичко.
Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст.
към беседата >>
Тук въпросът не е добре да живееш.
Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш.
Тук въпросът не е добре да живееш.
Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина. Ти като остарееш, никак няма да живееш.
към беседата >>
Някои виждам, че сте работили върху философията.
Често хората изучават човека. Физиономистите като (изучават човека), изучават живота. Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението.
Някои виждам, че сте работили върху философията.
Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма.
към беседата >>
Като станеш сутринта, благодари на Бога.
Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко.
Като станеш сутринта, благодари на Бога.
Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“.
към беседата >>
Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина.
Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш.
Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина.
Ти като остарееш, никак няма да живееш.
към беседата >>
Вашето чело е развито там.
Често хората изучават човека. Физиономистите като (изучават човека), изучават живота. Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията.
Вашето чело е развито там.
Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили.
към беседата >>
Като станеш, погледни на ръката си.
Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога.
Като станеш, погледни на ръката си.
Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там.
към беседата >>
Ти като остарееш, никак няма да живееш.
Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш. Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина.
Ти като остарееш, никак няма да живееш.
към беседата >>
Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили.
Физиономистите като (изучават човека), изучават живота. Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там.
Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили.
Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате.
към беседата >>
Цяла книга е това.
Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си.
Цяла книга е това.
Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света.
към беседата >>
Фиг. 1
Фиг. 1
към беседата >>
Някои от вас сте работили върху математиката.
Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили.
Някои от вас сте работили върху математиката.
Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно.
към беседата >>
Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя.
Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това.
Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя.
Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст.
към беседата >>
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам.
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам.
Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш. Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия.
към беседата >>
Знаете добре да смятате.
2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката.
Знаете добре да смятате.
Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно. Столове, маси, покривки не са турени както трябва.
към беседата >>
Всичкото благородство е в първият пръст.
Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя.
Всичкото благородство е в първият пръст.
Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна.
към беседата >>
Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш.
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам.
Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш.
Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува.
към беседата >>
Някои от вас в смятането ви няма.
Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате.
Някои от вас в смятането ви няма.
Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно. Столове, маси, покривки не са турени както трябва. Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
към беседата >>
Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“.
Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст.
Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“.
Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага.
към беседата >>
Да кажем, имате такава една линия. /Фиг.
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам. Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш.
Да кажем, имате такава една линия. /Фиг.
1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби.
към беседата >>
Някои от вас върху реда и порядъка сте работили.
Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма.
Някои от вас върху реда и порядъка сте работили.
Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно. Столове, маси, покривки не са турени както трябва. Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
към беседата >>
Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там.
Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“.
Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там.
В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“.
към беседата >>
1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде.
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам. Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш. Да кажем, имате такава една линия. /Фиг.
1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде.
Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби. Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости.
към беседата >>
Някои от вас порядък нямате.
Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили.
Някои от вас порядък нямате.
Като дойда във вас, всичко е разхвърляно. Столове, маси, покривки не са турени както трябва. Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
към беседата >>
В третия пръст е всичката красота, която съществува в света.
Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там.
В третия пръст е всичката красота, която съществува в света.
Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си).
към беседата >>
Нищо в природата не е без смисъл.
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам. Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш. Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде.
Нищо в природата не е без смисъл.
Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби. Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости. Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
към беседата >>
Като дойда във вас, всичко е разхвърляно.
Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате.
Като дойда във вас, всичко е разхвърляно.
Столове, маси, покривки не са турени както трябва. Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
към беседата >>
Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст.
Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света.
Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст.
Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила.
към беседата >>
Един художник може да намери мястото на тази линия.
Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам. Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш. Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл.
Един художник може да намери мястото на тази линия.
Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби. Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости. Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
към беседата >>
Столове, маси, покривки не са турени както трябва.
Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно.
Столове, маси, покривки не са турени както трябва.
Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
към беседата >>
Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна.
Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст.
Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна.
Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти).
към беседата >>
Един художник може да нарисува.
Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш. Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия.
Един художник може да нарисува.
Един геометрик и той може да ги употреби. Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости. Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
към беседата >>
Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно. Столове, маси, покривки не са турени както трябва.
Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.
към беседата >>
Той носи всичките блага.
Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна.
Той носи всичките блага.
Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно.
към беседата >>
Един геометрик и той може да ги употреби.
Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува.
Един геометрик и той може да ги употреби.
Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости. Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
към беседата >>
Фиг. 3
Фиг. 3
към беседата >>
Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“.
Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага.
Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“.
(Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст.
към беседата >>
Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости.
1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби.
Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости.
Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
към беседата >>
Или пък може да изучавате човека по почерка.
Или пък може да изучавате човека по почерка.
(Учителят взима една от темите). Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг.
към беседата >>
(Учителят дига пръстите си).
В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“.
(Учителят дига пръстите си).
Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст.
към беседата >>
Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби. Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости.
Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.
към беседата >>
(Учителят взима една от темите).
Или пък може да изучавате човека по почерка.
(Учителят взима една от темите).
Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение.
към беседата >>
Те сега като се събират са сила.
Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си).
Те сега като се събират са сила.
(Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът.
към беседата >>
Сега вие казвате, че Господ създал света.
Сега вие казвате, че Господ създал света.
Когато Господ създаде света, вие не бяхте там. Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди.
към беседата >>
Този брат, който писал това е оптимистичен.
Или пък може да изучавате човека по почерка. (Учителят взима една от темите).
Този брат, който писал това е оптимистичен.
Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока.
към беседата >>
(Учителят събра всичките си пръсти).
Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила.
(Учителят събра всичките си пръсти).
Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме?
към беседата >>
Когато Господ създаде света, вие не бяхте там.
Сега вие казвате, че Господ създал света.
Когато Господ създаде света, вие не бяхте там.
Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“.
към беседата >>
Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е.
Или пък може да изучавате човека по почерка. (Учителят взима една от темите). Този брат, който писал това е оптимистичен.
Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е.
Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво.
към беседата >>
Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно.
Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти).
Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно.
Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава?
към беседата >>
Като го създаваше Господ, ние не бяхме там.
Сега вие казвате, че Господ създал света. Когато Господ създаде света, вие не бяхте там.
Като го създаваше Господ, ние не бяхме там.
Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен?
към беседата >>
Жар има в себе си.
Или пък може да изучавате човека по почерка. (Учителят взима една от темите). Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е.
Жар има в себе си.
А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу.
към беседата >>
Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст.
Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно.
Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст.
Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал?
към беседата >>
Това подразбирам, съзнанието да е било будно.
Сега вие казвате, че Господ създал света. Когато Господ създаде света, вие не бяхте там. Като го създаваше Господ, ние не бяхме там.
Това подразбирам, съзнанието да е било будно.
Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл.
към беседата >>
А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг.
Или пък може да изучавате човека по почерка. (Учителят взима една от темите). Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си.
А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг.
3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото.
към беседата >>
Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст.
(Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст.
Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст.
Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто?
към беседата >>
Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш.
Сега вие казвате, че Господ създал света. Когато Господ създаде света, вие не бяхте там. Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно.
Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш.
След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва.
към беседата >>
3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение.
(Учителят взима една от темите). Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг.
3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение.
Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото. Европейските народи пишат отляво надясно.
към беседата >>
Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът.
Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст.
Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът.
Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому.
към беседата >>
След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди.
Сега вие казвате, че Господ създал света. Когато Господ създаде света, вие не бяхте там. Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш.
След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди.
Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание.
към беседата >>
Ще пишеш право, за да имаш права посока.
Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение.
Ще пишеш право, за да имаш права посока.
Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото. Европейските народи пишат отляво надясно. Правилното писане е отляво надясно.
към беседата >>
Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме?
(Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът.
Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме?
“ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува.
към беседата >>
Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“.
Когато Господ създаде света, вие не бяхте там. Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди.
Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“.
Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание. Вземете едно растение, което е посято в земята.
към беседата >>
Онези, източните народи пишат отдясно наляво.
Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока.
Онези, източните народи пишат отдясно наляво.
Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото. Европейските народи пишат отляво надясно. Правилното писане е отляво надясно.
към беседата >>
“ С какво трябва да се занимаваме тогава?
Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме?
“ С какво трябва да се занимаваме тогава?
Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува. Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод.
към беседата >>
Какво значи човек да бъде религиозен?
Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“.
Какво значи човек да бъде религиозен?
Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание. Вземете едно растение, което е посято в земята. Най-първо има борба в почвата.
към беседата >>
Китайците пишат отгоре надолу.
Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво.
Китайците пишат отгоре надолу.
То е все същото. Европейските народи пишат отляво надясно. Правилното писане е отляво надясно.
към беседата >>
Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал?
Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава?
Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал?
Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува. Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод. Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат.
към беседата >>
Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл.
Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен?
Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл.
Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание. Вземете едно растение, което е посято в земята. Най-първо има борба в почвата. Да пробие гъстата материя и да изважда храна.
към беседата >>
То е все същото.
А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу.
То е все същото.
Европейските народи пишат отляво надясно. Правилното писане е отляво надясно.
към беседата >>
Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто?
Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал?
Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто?
Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува. Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод. Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат. Някой път погледът може да бъде мътен.
към беседата >>
Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва.
Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл.
Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва.
В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание. Вземете едно растение, което е посято в земята. Най-първо има борба в почвата. Да пробие гъстата материя и да изважда храна. Другата част е турена във въздуха, за да приема храна от един по-възвишен свят и туй растение след като расте, даде своите плодове.
към беседата >>
Европейските народи пишат отляво надясно.
3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото.
Европейските народи пишат отляво надясно.
Правилното писане е отляво надясно.
към беседата >>
Давам един плод някому.
Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто?
Давам един плод някому.
Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува. Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод. Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат. Някой път погледът може да бъде мътен. Защо става погледът мътен?
към беседата >>
В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание.
След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва.
В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание.
Вземете едно растение, което е посято в земята. Най-първо има борба в почвата. Да пробие гъстата материя и да изважда храна. Другата част е турена във въздуха, за да приема храна от един по-възвишен свят и туй растение след като расте, даде своите плодове. То разчита на окръжаващата среда.
към беседата >>
Правилното писане е отляво надясно.
Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото. Европейските народи пишат отляво надясно.
Правилното писане е отляво надясно.
към беседата >>
Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува.
Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому.
Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува.
Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод. Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат. Някой път погледът може да бъде мътен. Защо става погледът мътен? Защото няма благородство, защото няма справедливост, защото няма красота.
към беседата >>
Вземете едно растение, което е посято в земята.
Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание.
Вземете едно растение, което е посято в земята.
Най-първо има борба в почвата. Да пробие гъстата материя и да изважда храна. Другата част е турена във въздуха, за да приема храна от един по-възвишен свят и туй растение след като расте, даде своите плодове. То разчита на окръжаващата среда. И за да се развива, трябва други животни да дойдат да му помогнат.
към беседата >>
Фиг. 4
Фиг. 4
към беседата >>
Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод.
“ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува.
Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод.
Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат. Някой път погледът може да бъде мътен. Защо става погледът мътен? Защото няма благородство, защото няма справедливост, защото няма красота. Искаш да имаш един поглед благороден, красив, справедлив, ще се свържеш, това е едно радио.
към беседата >>
Най-първо има борба в почвата.
Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание. Вземете едно растение, което е посято в земята.
Най-първо има борба в почвата.
Да пробие гъстата материя и да изважда храна. Другата част е турена във въздуха, за да приема храна от един по-възвишен свят и туй растение след като расте, даде своите плодове. То разчита на окръжаващата среда. И за да се развива, трябва други животни да дойдат да му помогнат. Ние понякой път казваме, че растенията не са разумни.
към беседата >>
Значи, от мъчнотиите към по-добрите условия.
Значи, от мъчнотиите към по-добрите условия.
От неразумното към разумното ние отиваме. Сега, аз ви представям, тия работи са като лъчи разпределени. Те имат общ център. /Фиг. 4/ Ако те произтичат от едно такова тяло, де е въпросът? Ако имаме една обща плоскост да кажем плоскостта АВ, законът е вече друг.
към беседата >>
Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат.
Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува. Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод.
Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат.
Някой път погледът може да бъде мътен. Защо става погледът мътен? Защото няма благородство, защото няма справедливост, защото няма красота. Искаш да имаш един поглед благороден, красив, справедлив, ще се свържеш, това е едно радио. Ще си подигнеш ръката нагоре.
към беседата >>
2.
Честност и справедливост
,
МОК
, София, 13.5.1938г.,
На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи.
Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда.
На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи.
Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени.
към беседата >>
Всеки, на който работите не са уредени е честен.
“ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи.
Всеки, на който работите не са уредени е честен.
Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени.
към беседата >>
Затуй той ги урежда.
Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен.
Затуй той ги урежда.
Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си.
към беседата >>
Всеки, на който работите са уредени е справедлив.
– Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда.
Всеки, на който работите са уредени е справедлив.
В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи.
към беседата >>
В справедливостта работите на другите хора не са уредени.
В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив.
В справедливостта работите на другите хора не са уредени.
В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото.
към беседата >>
В честността моите работи не са уредени.
На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени.
В честността моите работи не са уредени.
Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното.
към беседата >>
Честността е на място, когато нашите работи не са уредени.
Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени.
Честността е на място, когато нашите работи не са уредени.
Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота.
към беседата >>
Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си.
Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени.
Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си.
Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна.
към беседата >>
Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи.
Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си.
Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи.
Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения.
към беседата >>
Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото.
В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи.
Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото.
Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете.
към беседата >>
Справедливостта помага на общото, честността – на частното.
В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото.
Справедливостта помага на общото, честността – на частното.
Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Това са разсъждения, може да ги опитате в живота.
Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното.
Това са разсъждения, може да ги опитате в живота.
Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй.
към беседата >>
Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна.
Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота.
Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна.
Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи.
към беседата >>
Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения.
Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна.
Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения.
Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди.
към беседата >>
Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете.
Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения.
Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете.
Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи.
към беседата >>
Тя е ново положение на човешкото съзнание.
Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете.
Тя е ново положение на човешкото съзнание.
Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя.
към беседата >>
Хората го съзнават тъй.
Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание.
Хората го съзнават тъй.
Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор.
към беседата >>
Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи.
Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй.
Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи.
Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи.
към беседата >>
Тя не може да ги уреди.
Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи.
Тя не може да ги уреди.
Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той.
към беседата >>
Честността ще уреди малките работи.
Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди.
Честността ще уреди малките работи.
Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен.
към беседата >>
Един малък извор е тя.
Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи.
Един малък извор е тя.
Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени.
към беседата >>
Справедливостта е голям извор.
Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя.
Справедливостта е голям извор.
Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи.
към беседата >>
Тя може да урежда и големите работи.
Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор.
Тя може да урежда и големите работи.
За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог.
към беседата >>
За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той.
Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи.
За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той.
За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество.
към беседата >>
За Бога не можем да кажем, че той е честен.
Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той.
За Бога не можем да кажем, че той е честен.
Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи.
към беседата >>
Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени.
Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен.
Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени.
Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни.
към беседата >>
Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи.
Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени.
Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи.
Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя.
към беседата >>
Справедлив е Бог.
Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи.
Справедлив е Бог.
То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“.
към беседата >>
То е Божествено качество.
За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог.
То е Божествено качество.
Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“.
към беседата >>
Затова по-добре е да бъдем справедливи.
За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество.
Затова по-добре е да бъдем справедливи.
Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“?
към беседата >>
Хубаво е да бъдем и честни.
Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи.
Хубаво е да бъдем и честни.
Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота.
към беседата >>
Потребна е и тя.
Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни.
Потребна е и тя.
Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му.
към беседата >>
Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“.
Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя.
Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“.
Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда.
към беседата >>
Казва: „Без чест“.
То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“.
Казва: „Без чест“.
Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно.
към беседата >>
Какво означава „без чест“?
Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“.
Какво означава „без чест“?
„Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава?
към беседата >>
„Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота.
Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“?
„Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота.
Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече.
към беседата >>
Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му.
Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота.
Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му.
Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън.
към беседата >>
Този човек е изучен, няма какво да урежда.
Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му.
Този човек е изучен, няма какво да урежда.
„Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест.
към беседата >>
„Безчестен“, „без“ – на турски значи платно.
Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда.
„Безчестен“, „без“ – на турски значи платно.
На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността.
към беседата >>
На български какво означава?
Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно.
На български какво означава?
Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността. Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
към беседата >>
Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече.
„Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава?
Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече.
Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността. Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
към беседата >>
Гол е той, изложен на най-лошите условия навън.
Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече.
Гол е той, изложен на най-лошите условия навън.
Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността. Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
към беседата >>
Без чест.
Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън.
Без чест.
Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността. Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
към беседата >>
Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността.
„Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест.
Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността.
Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
към беседата >>
Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността.
Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.
към беседата >>
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг.
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг.
3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят. „З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста.
към беседата >>
3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят.
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг.
3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят.
„З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата.
към беседата >>
„З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало.
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг. 3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят.
„З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало.
Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е.
към беседата >>
Туй „З“ показва, че човек почва да работи.
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг. 3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят. „З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало.
Туй „З“ показва, че човек почва да работи.
На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“.
към беседата >>
На туй „З“, къде е опасността му?
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг. 3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят. „З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи.
На туй „З“, къде е опасността му?
– То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш.
към беседата >>
– То е отворена уста.
„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг. 3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят. „З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му?
– То е отворена уста.
Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“.
към беседата >>
Като отваря и затваря устата.
3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят. „З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста.
Като отваря и затваря устата.
Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава?
към беседата >>
Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е.
„З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата.
Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е.
Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува?
към беседата >>
Казва: „Без“.
Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е.
Казва: „Без“.
Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая?
към беседата >>
Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш.
На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“.
Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш.
„Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели.
към беседата >>
„Без чест“.
– То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш.
„Без чест“.
Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна?
към беседата >>
Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава?
Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“.
Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава?
Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума?
към беседата >>
Ако се тури една запетая, какво ще се образува?
Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава?
Ако се тури една запетая, какво ще се образува?
Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е.
към беседата >>
Какво може да ни помогне една запетая?
Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува?
Какво може да ни помогне една запетая?
Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават?
към беседата >>
Без чест, но и без добродетели.
Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая?
Без чест, но и без добродетели.
Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна.
към беседата >>
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен.
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен.
Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси. Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът?
към беседата >>
Може ли да направите думата „без“ положителна?
„Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели.
Може ли да направите думата „без“ положителна?
Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго.
към беседата >>
Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси.
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен.
Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси.
Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав.
към беседата >>
Може ли с „без“ да образувате една положителна дума?
Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна?
Може ли с „без“ да образувате една положителна дума?
– /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават?
към беседата >>
Как може да се конкретизират, да станат по-ясни?
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен. Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси.
Как може да се конкретизират, да станат по-ясни?
Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние?
към беседата >>
– /Без грях./ Хубаво, на място е.
Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума?
– /Без грях./ Хубаво, на място е.
– /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението.
към беседата >>
Разликата между студено и топло каква е?
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен. Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси. Как може да се конкретизират, да станат по-ясни?
Разликата между студено и топло каква е?
Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е?
към беседата >>
– /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават?
Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е.
– /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават?
– Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята.
към беседата >>
Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда?
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен. Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси. Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е?
Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда?
Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност.
към беседата >>
– Положителна.
Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават?
– Положителна.
Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно.
към беседата >>
Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът?
Доста труден въпрос, понеже е отвлечен. Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси. Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда?
Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът?
Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност. Те по качество се различават.
към беседата >>
Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго.
Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна.
Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго.
Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш.
към беседата >>
Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав.
Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси. Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът?
Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав.
Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност. Те по качество се различават. На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
към беседата >>
Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават?
Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго.
Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават?
Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад.
към беседата >>
Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние?
Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав.
Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние?
Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност. Те по качество се различават. На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
към беседата >>
Но даването може да бъде в разсъждението.
– /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават?
Но даването може да бъде в разсъждението.
Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме.
към беседата >>
Или разликата между гладния и сития, каква е?
Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние?
Или разликата между гладния и сития, каква е?
Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност. Те по качество се различават. На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
към беседата >>
Ти имаш да даваш на земята.
– /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението.
Ти имаш да даваш на земята.
В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме. Казваме: „Не си струва да дам“.
към беседата >>
Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност.
Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е?
Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност.
Те по качество се различават. На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
към беседата >>
В природата има едно даване, което е полезно.
– Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята.
В природата има едно даване, което е полезно.
Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме. Казваме: „Не си струва да дам“. Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
към беседата >>
Те по качество се различават.
Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност.
Те по качество се различават.
На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
към беседата >>
Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш.
Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно.
Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш.
След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме. Казваме: „Не си струва да дам“. Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
към беседата >>
На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност. Те по качество се различават.
На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?
към беседата >>
След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад.
Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш.
След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад.
Та понякой път ние се заблуждаваме. Казваме: „Не си струва да дам“. Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
към беседата >>
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си.
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си.
На какъв предмет да се уподобят? Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек.
към беседата >>
Та понякой път ние се заблуждаваме.
Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад.
Та понякой път ние се заблуждаваме.
Казваме: „Не си струва да дам“. Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
към беседата >>
На какъв предмет да се уподобят?
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си.
На какъв предмет да се уподобят?
Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти.
към беседата >>
Казваме: „Не си струва да дам“.
Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме.
Казваме: „Не си струва да дам“.
Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
към беседата >>
Как си представяте честността?
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си. На какъв предмет да се уподобят?
Как си представяте честността?
Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми.
към беседата >>
Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме. Казваме: „Не си струва да дам“.
Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.
към беседата >>
Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия?
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си. На какъв предмет да се уподобят? Как си представяте честността?
Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия?
Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма.
към беседата >>
Ако си справедлив може да станеш и честен.
Ако си справедлив може да станеш и честен.
Справедливостта е от един по-висш свят. По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта.
към беседата >>
Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури?
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си. На какъв предмет да се уподобят? Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия?
Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури?
Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите.
към беседата >>
Справедливостта е от един по-висш свят.
Ако си справедлив може да станеш и честен.
Справедливостта е от един по-висш свят.
По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви.
към беседата >>
Особени черти има честния човек.
Всякога трябва да имате много определена идея в ума си. На какъв предмет да се уподобят? Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури?
Особени черти има честния човек.
И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга.
към беседата >>
По-долните светове са създадени от по-висшите.
Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят.
По-долните светове са създадени от по-висшите.
Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява.
към беседата >>
И справедливият има особени черти.
На какъв предмет да се уподобят? Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек.
И справедливият има особени черти.
Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка.
към беседата >>
Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните.
Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят. По-долните светове са създадени от по-висшите.
Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните.
Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим?
към беседата >>
Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми.
Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти.
Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми.
Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е.
към беседата >>
Долните светове могат само да проявяват любовта.
Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят. По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните.
Долните светове могат само да проявяват любовта.
Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега?
към беседата >>
Животното има своя форма и човекът има своя форма.
Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми.
Животното има своя форма и човекът има своя форма.
Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите?
към беседата >>
Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта.
Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят. По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта.
Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта.
Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим?
към беседата >>
Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите.
Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма.
Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите.
Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите?
към беседата >>
Бог е създал света, създал хората, за да се прояви.
Справедливостта е от един по-висш свят. По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта.
Бог е създал света, създал хората, за да се прояви.
Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим?
към беседата >>
Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга.
Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите.
Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга.
Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите?
към беседата >>
Бог чрез нас се проявява.
По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви.
Бог чрез нас се проявява.
А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане.
към беседата >>
Но тия кости имат една вътрешна връзка.
И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга.
Но тия кости имат една вътрешна връзка.
Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите?
към беседата >>
А ние за какво служим?
Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява.
А ние за какво служим?
Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност?
към беседата >>
Не може да турите костите където и да е.
Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка.
Не може да турите костите където и да е.
Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите?
към беседата >>
Ние в Бога какво правим сега?
Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим?
Ние в Бога какво правим сега?
Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли?
към беседата >>
Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите?
Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е.
Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите?
Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата.
към беседата >>
Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим?
Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега?
Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим?
Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват.
към беседата >>
Или костите на пръста, къде ще ги турите?
Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите?
Или костите на пръста, къде ще ги турите?
Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление.
към беседата >>
Ние като идем в Бога какво ще направим?
Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим?
Ние като идем в Бога какво ще направим?
Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ!
към беседата >>
Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите?
Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите?
Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите?
Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка.
към беседата >>
Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане.
Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим?
Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане.
Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите.
към беседата >>
Честността къде ще я турите?
Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите?
Честността къде ще я турите?
Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи.
към беседата >>
Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност?
А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане.
Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност?
В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи.
към беседата >>
Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите?
Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите?
Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите?
Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката.
към беседата >>
В тях честност има ли?
Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност?
В тях честност има ли?
На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно.
към беседата >>
Честността е опашката, справедливостта е главата.
Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите?
Честността е опашката, справедливостта е главата.
Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят.
към беседата >>
На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват.
Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли?
На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват.
Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила.
към беседата >>
Туй е едно уподобление.
Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата.
Туй е едно уподобление.
Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли.
към беседата >>
Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ!
Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват.
Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ!
“ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота.
към беседата >>
Всяко куче, като го срещнете, маха опашка.
Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление.
Всяко куче, като го срещнете, маха опашка.
Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде.
към беседата >>
“ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите.
Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ!
“ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите.
Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си.
към беседата >>
Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи.
Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка.
Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи.
Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо?
към беседата >>
Децата са много справедливи.
Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите.
Децата са много справедливи.
Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима.
към беседата >>
Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката.
Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи.
Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката.
Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли.
към беседата >>
Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно.
В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи.
Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно.
Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата.
към беседата >>
Чрез опашката животните се карат да мислят.
Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката.
Чрез опашката животните се карат да мислят.
Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема.
към беседата >>
Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила.
На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно.
Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила.
Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме?
към беседата >>
Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли.
Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят.
Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли.
Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема. Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш.
към беседата >>
Силата е необходима в живота.
Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ! “ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила.
Силата е необходима в живота.
В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение.
към беседата >>
Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде.
Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли.
Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде.
И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема. Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш. С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
към беседата >>
В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си.
“ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота.
В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си.
Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив.
към беседата >>
И човек постоянно си трие носа. Защо?
Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде.
И човек постоянно си трие носа. Защо?
– Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема. Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш. С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
към беседата >>
Казвам: Сила е необходима.
Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си.
Казвам: Сила е необходима.
От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм.
към беседата >>
– Карате го да мисли.
Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо?
– Карате го да мисли.
Тъй, че хване те хрема. Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш. С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
към беседата >>
От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата.
Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима.
От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата.
Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете.
към беседата >>
Тъй, че хване те хрема.
Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли.
Тъй, че хване те хрема.
Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш. С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
към беседата >>
Как ще постигнем ония стремежи, които имаме?
Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата.
Как ще постигнем ония стремежи, които имаме?
Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии.
към беседата >>
Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш.
Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема.
Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш.
С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
към беседата >>
Та справедливостта е един метод за постижение.
Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме?
Та справедливостта е един метод за постижение.
За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки.
към беседата >>
С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема. Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш.
С туй се събуждат тия центрове на мисълта.
към беседата >>
За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив.
В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение.
За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив.
В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят.
към беседата >>
Справедливостта е свързана с човешката мисъл.
Справедливостта е свързана с човешката мисъл.
Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/.
към беседата >>
В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм.
Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив.
В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм.
Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна?
към беседата >>
Честността е свързана с човешките чувства.
Справедливостта е свързана с човешката мисъл.
Честността е свързана с човешките чувства.
Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност.
към беседата >>
Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете.
От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм.
Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете.
Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии.
към беседата >>
Френологически те са два противоположни полюса.
Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства.
Френологически те са два противоположни полюса.
Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност. Тези ъгли са равни.
към беседата >>
Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии.
Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете.
Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии.
Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата.
към беседата >>
Ще разсъждавате.
Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса.
Ще разсъждавате.
Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност. Тези ъгли са равни. Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
към беседата >>
Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки.
Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии.
Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки.
То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно.
към беседата >>
Имате AB – една права линия.
Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате.
Имате AB – една права линия.
/Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност. Тези ъгли са равни. Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
към беседата >>
То е право по отношение на духовния свят.
За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки.
То е право по отношение на духовния свят.
Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно. Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел?
към беседата >>
/Фиг. 1.31/.
Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия.
/Фиг. 1.31/.
С – е справедливост, Ч – е честност. Тези ъгли са равни. Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
към беседата >>
Кога може тази идея да стане ясна?
В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят.
Кога може тази идея да стане ясна?
Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно. Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел? “ – Само по един път може да я постигнеш.
към беседата >>
С – е справедливост, Ч – е честност.
Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/.
С – е справедливост, Ч – е честност.
Тези ъгли са равни. Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
към беседата >>
Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии.
Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна?
Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии.
Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно. Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел? “ – Само по един път може да я постигнеш.
към беседата >>
Тези ъгли са равни.
Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност.
Тези ъгли са равни.
Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
към беседата >>
Ние разбираме целият кръг на нещата.
Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии.
Ние разбираме целият кръг на нещата.
Разрешението на въпроса става по-лесно. Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел? “ – Само по един път може да я постигнеш.
към беседата >>
Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност. Тези ъгли са равни.
Казвам: Зависи от продължението на тия линии.
към беседата >>
Разрешението на въпроса става по-лесно.
Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата.
Разрешението на въпроса става по-лесно.
Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел? “ – Само по един път може да я постигнеш.
към беседата >>
Справедливостта има свои качества.
Справедливостта има свои качества.
Справедливостта има седем качества. Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката?
към беседата >>
Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел?
То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно.
Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел?
“ – Само по един път може да я постигнеш.
към беседата >>
Справедливостта има седем качества.
Справедливостта има свои качества.
Справедливостта има седем качества.
Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали?
към беседата >>
“ – Само по един път може да я постигнеш.
Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно. Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел?
“ – Само по един път може да я постигнеш.
към беседата >>
Честността и тя има седем качества.
Справедливостта има свои качества. Справедливостта има седем качества.
Честността и тя има седем качества.
Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“.
към беседата >>
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона.
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона.
„До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде? Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта?
Справедливостта има свои качества. Справедливостта има седем качества. Честността и тя има седем качества.
Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта?
“ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие.
към беседата >>
„До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде?
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона.
„До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде?
Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо.
към беседата >>
“ За изяснение да кажем вземете тона „до“.
Справедливостта има свои качества. Справедливостта има седем качества. Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта?
“ За изяснение да кажем вземете тона „до“.
Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува?
към беседата >>
Каква ще бъде разликата?
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона. „До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде?
Каква ще бъде разликата?
– Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят.
към беседата >>
Колко отношения има в музиката?
Справедливостта има свои качества. Справедливостта има седем качества. Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“.
Колко отношения има в музиката?
Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда.
към беседата >>
– Грамадна е разликата.
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона. „До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде? Каква ще бъде разликата?
– Грамадна е разликата.
В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава.
към беседата >>
Седем тона имате, нали?
Справедливостта има седем качества. Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката?
Седем тона имате, нали?
За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“.
към беседата >>
В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение.
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона. „До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде? Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата.
В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение.
В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете.
към беседата >>
За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“.
Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали?
За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“.
„До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува?
към беседата >>
В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината.
Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона. „До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде? Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение.
В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината.
Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате.
към беседата >>
„До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие.
Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта? “ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“.
„До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие.
Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца.
към беседата >>
Тия малките трептения проникват много бързо.
„До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде? Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината.
Тия малките трептения проникват много бързо.
Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ.
към беседата >>
Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува?
“ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие.
Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува?
Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда?
към беседата >>
Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят.
Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо.
Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят.
Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения.
към беседата >>
Образува се секунда.
Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува?
Образува се секунда.
„До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“.
към беседата >>
Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава.
– Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят.
Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава.
Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението.
към беседата >>
„До“ – „ре“.
Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда.
„До“ – „ре“.
Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“.
към беседата >>
Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете.
В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава.
Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете.
Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете.
към беседата >>
Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува?
За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“.
Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува?
– Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч.
към беседата >>
Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате.
В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете.
Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате.
Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо!
към беседата >>
– Терца.
„До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува?
– Терца.
Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат.
към беседата >>
Това аз взимам като символ.
Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате.
Това аз взимам като символ.
Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен.
към беседата >>
Тогава каква е разликата между терца и секунда?
Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца.
Тогава каква е разликата между терца и секунда?
Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате?
към беседата >>
Музиката има свои постижения.
Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ.
Музиката има свои постижения.
Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох!
към беседата >>
Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“.
Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда?
Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“.
Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува.
към беседата >>
Горните октави са, които боравят с постижението.
Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения.
Горните октави са, които боравят с постижението.
Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне.
към беседата >>
Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“.
„До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“.
Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“.
На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е.
към беседата >>
Някой път вие без да знаете пеете.
Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението.
Някой път вие без да знаете пеете.
Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение.
към беседата >>
На „фа“ са още по-далеч.
Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“.
На „фа“ са още по-далеч.
Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити.
към беседата >>
Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо!
Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете.
Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо!
“ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината.
към беседата >>
Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат.
– Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч.
Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат.
Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева.
към беседата >>
“ То е песен.
Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо!
“ То е песен.
После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината. Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
към беседата >>
Сега под думата „резултат“, какво подразбирате?
Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат.
Сега под думата „резултат“, какво подразбирате?
Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не.
към беседата >>
После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох!
Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен.
После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох!
“ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината. Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
към беседата >>
Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува.
Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате?
Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува.
Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече.
към беседата >>
“ Тебе току ти светне.
Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох!
“ Тебе току ти светне.
4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината. Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
към беседата >>
Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е.
Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува.
Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е.
Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“.
към беседата >>
4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение.
Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне.
4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение.
Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината. Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
към беседата >>
Щом говорим за резултати вие всички сте сити.
На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е.
Щом говорим за резултати вие всички сте сити.
Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш?
към беседата >>
Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината.
Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо! “ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение.
Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината.
Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
към беседата >>
Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева.
Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити.
Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева.
Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш.
към беседата >>
Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
“ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох! “ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината.
Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.
към беседата >>
Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не.
Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева.
Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не.
Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш. Преди от този билет очакваше нещо.
към беседата >>
Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече.
Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не.
Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече.
Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш. Преди от този билет очакваше нещо. Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
към беседата >>
Казва: „Не ме интересува“.
Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече.
Казва: „Не ме интересува“.
Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш. Преди от този билет очакваше нещо. Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
към беседата >>
Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш?
Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“.
Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш?
Билетът пак го имаш. Преди от този билет очакваше нещо. Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
към беседата >>
Билетът пак го имаш.
Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш?
Билетът пак го имаш.
Преди от този билет очакваше нещо. Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
към беседата >>
Преди от този билет очакваше нещо.
Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш.
Преди от този билет очакваше нещо.
Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
към беседата >>
Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш. Преди от този билет очакваше нещо.
Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.
към беседата >>
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет.
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет.
Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет. Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета.
към беседата >>
Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет.
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет.
Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет.
Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза.
към беседата >>
Една конкретна идея.
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет. Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет.
Една конкретна идея.
Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна.
към беседата >>
Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени.
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет. Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет. Една конкретна идея.
Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени.
Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност.
към беседата >>
Честността досега не е изтеглена.
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет. Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет. Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени.
Честността досега не е изтеглена.
Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев.
към беседата >>
Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета.
Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет. Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет. Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена.
Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета.
Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има.
към беседата >>
Тегли се първия билет, нищо не излиза.
Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет. Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета.
Тегли се първия билет, нищо не излиза.
Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността?
към беседата >>
Но цялата лотария е честна.
Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза.
Но цялата лотария е честна.
Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи?
към беседата >>
Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност.
Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна.
Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност.
Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато.
към беседата >>
Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев.
Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност.
Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев.
Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама.
към беседата >>
Първият билет като се извади, един лев ще има.
Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев.
Първият билет като се извади, един лев ще има.
Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам?
към беседата >>
Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността?
Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има.
Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността?
С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато?
към беседата >>
С колко пари може да се купи?
Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността?
С колко пари може да се купи?
Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато?
към беседата >>
Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато.
Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи?
Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато.
Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам?
към беседата >>
Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама.
Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато.
Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама.
Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам? – /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв.
към беседата >>
Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам?
Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама.
Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам?
Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам? – /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв. По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
към беседата >>
Aко книгата е направена от чисто злато?
Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам?
Aко книгата е направена от чисто злато?
Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам? – /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв. По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
към беседата >>
Колко карата е чистото злато?
С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато?
Колко карата е чистото злато?
– /24./ Колко струва чистото злато единия грам? – /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв. По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
към беседата >>
– /24./ Колко струва чистото злато единия грам?
Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато?
– /24./ Колко струва чистото злато единия грам?
– /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв. По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
към беседата >>
– /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв.
Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам?
– /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв.
По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
към беседата >>
По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам? – /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв.
По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.
към беседата >>
Представете си, че имате една ябълчна семка.
Представете си, че имате една ябълчна семка.
Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо. На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза.
към беседата >>
Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо.
Представете си, че имате една ябълчна семка.
Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо.
На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно.
към беседата >>
На втората година пак не дава нищо.
Представете си, че имате една ябълчна семка. Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо.
На втората година пак не дава нищо.
Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно. Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
към беседата >>
Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод.
Представете си, че имате една ябълчна семка. Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо. На втората година пак не дава нищо.
Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод.
Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно. Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
към беседата >>
Хубавите работи в началото не всякога дават плод.
Представете си, че имате една ябълчна семка. Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо. На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод.
Хубавите работи в началото не всякога дават плод.
В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно. Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
към беседата >>
В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза.
Представете си, че имате една ябълчна семка. Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо. На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод.
В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза.
Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно. Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
към беседата >>
Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно.
Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо. На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза.
Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно.
Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
към беседата >>
Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно.
Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.
към беседата >>
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота.
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота.
Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър? “ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко.
към беседата >>
Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър?
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота.
Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър?
“ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал.
към беседата >>
“ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“.
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота. Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър?
“ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“.
Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние?
към беседата >>
Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати.
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота. Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър? “ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“.
Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати.
Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор.
към беседата >>
Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд.
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота. Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър? “ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати.
Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд.
Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни.
към беседата >>
Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко.
Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота. Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър? “ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд.
Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко.
Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те?
към беседата >>
Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал.
Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър? “ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко.
Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал.
Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят.
към беседата >>
Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние?
“ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал.
Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние?
Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят. И онези, и пороите са полезни.
към беседата >>
Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор.
Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние?
Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор.
По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят. И онези, и пороите са полезни. Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
към беседата >>
По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни.
Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор.
По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни.
По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят. И онези, и пороите са полезни. Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
към беседата >>
По какво се отличават те?
Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни.
По какво се отличават те?
Постоянните добродетели градят. И онези, и пороите са полезни. Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
към беседата >>
Постоянните добродетели градят.
Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те?
Постоянните добродетели градят.
И онези, и пороите са полезни. Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
към беседата >>
И онези, и пороите са полезни.
Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят.
И онези, и пороите са полезни.
Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
към беседата >>
Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят. И онези, и пороите са полезни.
Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.
към беседата >>
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават?
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават?
Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте.
към беседата >>
Имате отношение.
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават?
Имате отношение.
Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие.
към беседата >>
Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде?
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение.
Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде?
В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение.
към беседата >>
В дадения случай на какво може да уподобим това?
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде?
В дадения случай на какво може да уподобим това?
Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална.
към беседата >>
Уподоблението иде.
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това?
Уподоблението иде.
Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?
към беседата >>
Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте.
Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде.
Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте.
Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ.
към беседата >>
Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие.
Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте.
Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие.
Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер.
към беседата >>
Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение.
Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие.
Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение.
Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила.
към беседата >>
Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална.
В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение.
Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална.
Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат.
към беседата >>
Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?
Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална.
Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?
“ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос.
към беседата >>
“ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ.
Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?
“ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ.
Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос.
към беседата >>
Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер.
Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ.
Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер.
Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос.
към беседата >>
Трябва да имате сила.
Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер.
Трябва да имате сила.
Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос.
към беседата >>
Без сила нещата не може да се приложат.
Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила.
Без сила нещата не може да се приложат.
Не механическата страна на този въпрос.
към беседата >>
Не механическата страна на този въпрос.
Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата? “ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат.
Не механическата страна на този въпрос.
към беседата >>
Какъв беше въпроса, който разглеждаме?
Какъв беше въпроса, който разглеждаме?
– Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите.
към беседата >>
– Честност и справедливост.
Какъв беше въпроса, който разглеждаме?
– Честност и справедливост.
Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите.
към беседата >>
Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек.
Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост.
Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек.
Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си.
към беседата >>
Честността е за човека.
Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек.
Честността е за човека.
То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си.
към беседата >>
То е единично отношение към човека.
Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека.
То е единично отношение към човека.
А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим?
към беседата >>
А пък справедливостта засяга не нас, но и другите.
Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека.
А пък справедливостта засяга не нас, но и другите.
Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“.
към беседата >>
Справедливостта е спрямо другите.
– Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите.
Справедливостта е спрямо другите.
Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“.
към беседата >>
Честността е спрямо себе си.
Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите.
Честността е спрямо себе си.
Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право.
към беседата >>
Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си.
Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си.
Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си.
Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив.
към беседата >>
Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим?
То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си.
Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим?
Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре.
към беседата >>
Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“.
А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим?
Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“.
Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно.
към беседата >>
Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“.
Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“.
Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“.
Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно.
към беседата >>
Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право.
Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“.
Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право.
Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре.
към беседата >>
Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив.
Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право.
Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив.
Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива.
към беседата >>
Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре.
Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив.
Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре.
Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва.
към беседата >>
Честността е нещо външно.
Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре.
Честността е нещо външно.
Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има.
към беседата >>
Справедливостта е нещо вътрешно.
Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно.
Справедливостта е нещо вътрешно.
Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия?
към беседата >>
Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре.
Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно.
Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре.
Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора.
към беседата >>
Честността лесно се измива.
Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре.
Честността лесно се измива.
Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно.
към беседата >>
Трябва човек често да маже, да измазва.
Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива.
Трябва човек често да маже, да измазва.
Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават.
към беседата >>
Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има.
Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва.
Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има.
Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез.
към беседата >>
Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия?
Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има.
Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия?
Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност.
към беседата >>
Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора.
Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия?
Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора.
То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен.
към беседата >>
То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно.
Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора.
То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно.
Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост.
към беседата >>
Честността има и друго изяснение, по качество се отличават.
Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно.
Честността има и друго изяснение, по качество се отличават.
Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни.
към беседата >>
Справедливостта е изгрев, честността е залез.
Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават.
Справедливостта е изгрев, честността е залез.
Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си.
към беседата >>
Изобщо старите хора говорят за честност.
Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез.
Изобщо старите хора говорят за честност.
Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога.
към беседата >>
Като остарее човек, той става много честен.
Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност.
Като остарее човек, той става много честен.
А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен.
към беседата >>
А младите говорят повече за справедливост.
То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен.
А младите говорят повече за справедливост.
Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото.
към беседата >>
Младите в началото са справедливи, в края са честни.
Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост.
Младите в началото са справедливи, в края са честни.
Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя.
към беседата >>
Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си.
Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни.
Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си.
Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива.
към беседата >>
Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога.
Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си.
Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога.
Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека.
към беседата >>
Защото и нея като изгуби, той е изгубен.
Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога.
Защото и нея като изгуби, той е изгубен.
Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
към беседата >>
Честността е последната връзка, която те държи с Божественото.
А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен.
Честността е последната връзка, която те държи с Божественото.
Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
към беседата >>
Последната връзка е тя.
Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото.
Последната връзка е тя.
Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
към беседата >>
Нея като изгубиш, всичко отива.
Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя.
Нея като изгубиш, всичко отива.
Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
към беседата >>
Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека.
Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива.
Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека.
А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
към беседата >>
А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека.
А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.
към беседата >>
Тогава имаме две движения.
Тогава имаме две движения.
Честността е движение напред, справедливостта назад. /Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред.
към беседата >>
Честността е движение напред, справедливостта назад.
Тогава имаме две движения.
Честността е движение напред, справедливостта назад.
/Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират.
към беседата >>
/Фиг. 2.31/.
Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад.
/Фиг. 2.31/.
Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия.
към беседата >>
Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред.
Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. /Фиг. 2.31/.
Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред.
Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния.
към беседата >>
Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено.
Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. /Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред.
Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено.
Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите.
към беседата >>
Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред.
Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. /Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено.
Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред.
Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш.
към беседата >>
Разбира се честността и справедливостта вече функционират.
Честността е движение напред, справедливостта назад. /Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред.
Разбира се честността и справедливостта вече функционират.
Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен.
към беседата >>
Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия.
/Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират.
Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия.
Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?
към беседата >>
Особен начин има на съединение и при честния.
Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия.
Особен начин има на съединение и при честния.
В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени.
към беседата >>
В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите.
Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния.
В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите.
В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите?
към беседата >>
В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш.
Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите.
В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш.
Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени.
към беседата >>
Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен.
Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш.
Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен.
Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда.
към беседата >>
Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?
Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен.
Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?
“ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи.
към беседата >>
“ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени.
Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?
“ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени.
Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен.
към беседата >>
Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите?
В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени.
Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите?
– Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда.
към беседата >>
– Защото работите на другите не са уредени.
В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите?
– Защото работите на другите не са уредени.
В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив.
към беседата >>
В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда.
Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така? “ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени.
В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда.
На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени.
към беседата >>
3.
Главните точки
,
УС
, София, 15.5.1938г.,
Говори се за тангента, за движение по тангентата.
Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават.
Говори се за тангента, за движение по тангентата.
Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците.
към беседата >>
Ще кажете, че това движение е праволинейно.
Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата.
Ще кажете, че това движение е праволинейно.
Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега.
към беседата >>
Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни.
Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно.
Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни.
Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега. Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
към беседата >>
Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос?
В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни.
Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос?
Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега. Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
към беседата >>
Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето?
Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос?
Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето?
Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега. Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
към беседата >>
Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците.
Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето?
Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците.
Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега. Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
към беседата >>
Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега.
Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците.
Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега.
Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
към беседата >>
Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега.
Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
към беседата >>
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго.
Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни.
към беседата >>
Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго.
Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин.
Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят.
към беседата >>
Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин.
Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат.
Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това?
към беседата >>
Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат.
Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има.
Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят?
към беседата >>
Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има.
Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н.
За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос?
към беседата >>
За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н.
За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни.
Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика.
към беседата >>
Богатият седи и заповядва, а другите работят.
Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни.
Богатият седи и заповядва, а другите работят.
Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика. Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
към беседата >>
Коя е причината за това?
Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят.
Коя е причината за това?
С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика. Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
към беседата >>
С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят?
Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това?
С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят?
Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика. Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
към беседата >>
Как ще отговорите на този въпрос?
Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят?
Как ще отговорите на този въпрос?
То е все едно да говоря на деца за висшата математика. Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
към беседата >>
То е все едно да говоря на деца за висшата математика.
За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос?
То е все едно да говоря на деца за висшата математика.
Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
към беседата >>
Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика.
Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
към беседата >>
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие.
Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото.
към беседата >>
Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие.
Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате.
Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът.
към беседата >>
Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие. Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате.
Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото.
Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана.
към беседата >>
Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие. Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото.
Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов.
Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш.
към беседата >>
Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие. Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов.
Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт.
За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти.
към беседата >>
За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие. Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт.
За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото.
Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана.
към беседата >>
Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът.
Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото.
Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът.
Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана. Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
към беседата >>
Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана.
Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът.
Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана.
Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана. Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
към беседата >>
Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш.
Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана.
Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш.
За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана. Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
към беседата >>
За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти.
Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш.
За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти.
По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана. Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
към беседата >>
По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана.
За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти.
По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана.
Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
към беседата >>
Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана.
Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
към беседата >>
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното.
Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу.
към беседата >>
Те нямат никакво отношение към вас.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното.
Те нямат никакво отношение към вас.
Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу.
към беседата >>
Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното. Те нямат никакво отношение към вас.
Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си?
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното. Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства.
Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина.
към беседата >>
Те ви държат вързани за дъното на океана.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното. Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства.
Те ви държат вързани за дъното на океана.
Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта.
към беседата >>
Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното. Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана.
Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу.
Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта.
към беседата >>
Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу.
Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу.
Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си?
Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си?
“ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея.
към беседата >>
“ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си?
“ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина.
Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си.
към беседата >>
Има само една правилна връзка – с Любовта.
Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина.
Има само една правилна връзка – с Любовта.
Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него.
към беседата >>
Бог ви свързва с Любовта.
Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта.
Бог ви свързва с Любовта.
Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна.
към беседата >>
Вън от Любовта други връзки не ви трябват.
Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта.
Вън от Любовта други връзки не ви трябват.
Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки.
към беседата >>
Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си? “ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват.
Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея.
Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи.
към беседата >>
Той я носи постоянно в мисълта си.
“ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея.
Той я носи постоянно в мисълта си.
Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят.
към беседата >>
Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него.
Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си.
Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него.
Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл.
към беседата >>
Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна.
Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него.
Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна.
Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин.
към беседата >>
Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки.
Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна.
Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки.
За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш.
към беседата >>
За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи.
Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки.
За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи.
И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли?
към беседата >>
И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят.
Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи.
И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят.
Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш?
към беседата >>
Всеки отправя към него една и съща мисъл.
Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят.
Всеки отправя към него една и съща мисъл.
То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш?
към беседата >>
То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин.
Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл.
То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин.
Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“.
към беседата >>
Питат те в какво вярваш и защо вярваш.
Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин.
Питат те в какво вярваш и защо вярваш.
– „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен!
към беседата >>
– „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли?
За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш.
– „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли?
– „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен.
към беседата >>
– „Обичам.“ – Как обичаш?
И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли?
– „Обичам.“ – Как обичаш?
Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен?
към беседата >>
Интензивно ли обичаш?
Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш?
Интензивно ли обичаш?
На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси.
към беседата >>
На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“.
То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш?
На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“.
– Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене.
към беседата >>
– Няма да бъде отворен!
Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“.
– Няма да бъде отворен!
Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично?
към беседата >>
Човек трябва да е свободен.
– „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен!
Човек трябва да е свободен.
– Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате.
към беседата >>
– Как да бъде свободен?
– „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен.
– Как да бъде свободен?
Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът.
към беседата >>
Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси.
Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен?
Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси.
Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията.
към беседата >>
Така постъпват и с мене.
На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси.
Така постъпват и с мене.
Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен.
към беседата >>
Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично?
– Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене.
Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично?
“ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота.
към беседата >>
“ – Няма какво да ми казвате.
Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично?
“ – Няма какво да ми казвате.
Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея.
към беседата >>
Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът.
– Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате.
Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът.
Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия.
към беседата >>
Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията.
Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът.
Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията.
Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро.
към беседата >>
Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен.
Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията.
Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен.
Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога.
към беседата >>
Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота.
Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично? “ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен.
Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота.
И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости.
към беседата >>
И сега говоря на нея.
“ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота.
И сега говоря на нея.
Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека.
към беседата >>
Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия.
Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея.
Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия.
Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича.
към беседата >>
Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро.
Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия.
Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро.
Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш.
към беседата >>
Същото се отнася и до любовта към Бога.
Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро.
Същото се отнася и до любовта към Бога.
Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш.
към беседата >>
Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости.
Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога.
Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости.
По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си?
към беседата >>
По това ще познаете и Бога, и човека.
И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости.
По това ще познаете и Бога, и човека.
Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.
към беседата >>
Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича.
Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека.
Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича.
Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си.
към беседата >>
Обичай хората, за да не си пакостиш.
Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича.
Обичай хората, за да не си пакостиш.
Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език.
към беседата >>
Не говори лошо за никого, за да не се каляш.
Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш.
Не говори лошо за никого, за да не се каляш.
Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си!
към беседата >>
Защо ще цапаш езика си?
Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш.
Защо ще цапаш езика си?
Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте!
към беседата >>
Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.
По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си?
Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.
Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате.
към беседата >>
Пази чистотата на душата си.
Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.
Пази чистотата на душата си.
Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера.
към беседата >>
Пази чистотата на своя език.
Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си.
Пази чистотата на своя език.
Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас.
към беседата >>
Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си!
Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език.
Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си!
Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират.
към беседата >>
Не се осъждайте!
Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си!
Не се осъждайте!
Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем.
към беседата >>
Сега, аз не искам да ме разбирате.
Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте!
Сега, аз не искам да ме разбирате.
Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума.
към беседата >>
Първо аз искам да ви разбера.
Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате.
Първо аз искам да ви разбера.
Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога?
към беседата >>
Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас.
Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера.
Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас.
Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина.
към беседата >>
Като се разбираме, и хората ще ни разбират.
Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас.
Като се разбираме, и хората ще ни разбират.
Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода.
към беседата >>
Като се разбираме, и Бога ще разберем.
Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират.
Като се разбираме, и Бога ще разберем.
Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората.
към беседата >>
Тогава никой няма да каже за нас лоша дума.
Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем.
Тогава никой няма да каже за нас лоша дума.
– Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките.
към беседата >>
– Какво значи да разбираш Бога?
Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума.
– Какво значи да разбираш Бога?
– Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил.
към беседата >>
– Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина.
Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога?
– Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина.
Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски.
към беседата >>
Да Го познаваш като живот, светлина и свобода.
Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина.
Да Го познаваш като живот, светлина и свобода.
Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота.
към беседата >>
Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората.
Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода.
Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората.
Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква.
към беседата >>
Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките.
Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората.
Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките.
Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
към беседата >>
Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил.
– Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките.
Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил.
Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си?
към беседата >>
Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски.
– Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил.
Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски.
В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската.
към беседата >>
В разнообразието е красотата на живота.
Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски.
В разнообразието е красотата на живота.
Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе!
към беседата >>
Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква.
Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота.
Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква.
Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги.
към беседата >>
Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква.
Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>
Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си?
Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си?
Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>
Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската.
Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си?
Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската.
Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>
Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе!
В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската.
Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе!
Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>
Готов съм на всички услуги.
Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе!
Готов съм на всички услуги.
Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>
Ще ти съдействам във всичко“.
Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги.
Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>
Сега вие се смеете на това и добре правите.
Сега вие се смеете на това и добре правите.
Смехът е благословение. Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва.
към беседата >>
Смехът е благословение.
Сега вие се смеете на това и добре правите.
Смехът е благословение.
Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене.
към беседата >>
Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение.
Сега вие се смеете на това и добре правите. Смехът е благословение.
Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение.
Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си.
към беседата >>
Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство.
Сега вие се смеете на това и добре правите. Смехът е благословение. Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение.
Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство.
Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли?
към беседата >>
Смехът смекчава линиите на лицето.
Сега вие се смеете на това и добре правите. Смехът е благословение. Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство.
Смехът смекчава линиите на лицето.
Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб.
към беседата >>
Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва.
Сега вие се смеете на това и добре правите. Смехът е благословение. Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето.
Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва.
Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт.
към беседата >>
Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене.
Смехът е благословение. Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва.
Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене.
Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение.
към беседата >>
Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си.
Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене.
Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си.
Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят.
към беседата >>
Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли?
Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си.
Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли?
Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване.
към беседата >>
Смъртта произвежда скръб.
Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли?
Смъртта произвежда скръб.
Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език.
към беседата >>
Тя е сериозен акт.
Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб.
Тя е сериозен акт.
Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят?
към беседата >>
Умрелият се намира в трудно положение.
Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт.
Умрелият се намира в трудно положение.
Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят? Той се намира в съвсем нова обстановка.
към беседата >>
Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят.
Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение.
Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят.
Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят? Той се намира в съвсем нова обстановка. Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Там му се дават мъчни задачи за решаване.
Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят.
Там му се дават мъчни задачи за решаване.
На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят? Той се намира в съвсем нова обстановка. Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език.
Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване.
На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език.
Какво ще прави с този език в другия свят? Той се намира в съвсем нова обстановка. Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Какво ще прави с този език в другия свят?
Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език.
Какво ще прави с този език в другия свят?
Той се намира в съвсем нова обстановка. Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Той се намира в съвсем нова обстановка.
Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят?
Той се намира в съвсем нова обстановка.
Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят? Той се намира в съвсем нова обстановка.
Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят.
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят.
Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание. Питате: „Така ли е всъщност? “ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят.
към беседата >>
Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание.
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят.
Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание.
Питате: „Така ли е всъщност? “ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят?
към беседата >>
Питате: „Така ли е всъщност?
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят. Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание.
Питате: „Така ли е всъщност?
“ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха.
към беседата >>
“ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте.
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят. Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание. Питате: „Така ли е всъщност?
“ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте.
Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура?
към беседата >>
Това, което вие мислите, право ли е?
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят. Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание. Питате: „Така ли е всъщност? “ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте.
Това, което вие мислите, право ли е?
Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха.
към беседата >>
Казваш, че с мир работите не се оправят.
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят. Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание. Питате: „Така ли е всъщност? “ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е?
Казваш, че с мир работите не се оправят.
– Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха. Следователно всички хора не могат да се бият.
към беседата >>
– Как се оправят?
Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание. Питате: „Така ли е всъщност? “ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят.
– Как се оправят?
– „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха. Следователно всички хора не могат да се бият. Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
към беседата >>
– „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха.
Питате: „Така ли е всъщност? “ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят?
– „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха.
Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха. Следователно всички хора не могат да се бият. Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
към беседата >>
Колко жито ще огрухаш в една чутура?
“ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха.
Колко жито ще огрухаш в една чутура?
Всичкото жито не може да се груха. Следователно всички хора не могат да се бият. Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
към беседата >>
Всичкото жито не може да се груха.
Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура?
Всичкото жито не може да се груха.
Следователно всички хора не могат да се бият. Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
към беседата >>
Следователно всички хора не могат да се бият.
Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха.
Следователно всички хора не могат да се бият.
Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
към беседата >>
Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
– Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха. Следователно всички хора не могат да се бият.
Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
към беседата >>
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола.
Отдалеч видях, че колците не са забити право. Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане.
към беседата >>
Има особен начин за изучаване на Свещените книги.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги.
И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно.
към беседата >>
Отдалеч видях, че колците не са забити право.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола.
Отдалеч видях, че колците не са забити право.
Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам.
към беседата >>
И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги.
И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават.
Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола.
към беседата >>
Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола. Отдалеч видях, че колците не са забити право.
Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това.
Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам.
към беседата >>
Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават.
Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“.
Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи.
към беседата >>
Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола. Отдалеч видях, че колците не са забити право. Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това.
Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре.
За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа.
към беседата >>
Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“.
Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота.
Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг.
към беседата >>
За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола. Отдалеч видях, че колците не са забити право. Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре.
За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе.
Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя.
към беседата >>
Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота.
Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота.
Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка.
към беседата >>
Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола. Отдалеч видях, че колците не са забити право. Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе.
Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане.
Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа.
към беседата >>
Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота.
Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно.
Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата.
към беседата >>
Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам.
Отдалеч видях, че колците не са забити право. Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане.
Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам.
Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама.
към беседата >>
Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола.
И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно.
Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола.
Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки?
към беседата >>
Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам.
Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам.
Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам.
Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама. Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани.
към беседата >>
Исай казал ценни работи.
Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола.
Исай казал ценни работи.
Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат.
към беседата >>
Живи са линиите на носа.
Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам.
Живи са линиите на носа.
Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама. Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани. Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
към беседата >>
Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг.
Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи.
Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг.
Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава?
към беседата >>
Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя.
За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа.
Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя.
Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама. Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани. Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
към беседата >>
Йезекил е втората кардинална точка.
Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг.
Йезекил е втората кардинална точка.
Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка.
към беседата >>
Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа.
Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя.
Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа.
Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама. Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани. Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
към беседата >>
Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата.
Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка.
Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата.
– Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки.
към беседата >>
Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама.
Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа.
Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама.
Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани. Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
към беседата >>
– Какво представляват тия точки?
Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата.
– Какво представляват тия точки?
– Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава.
към беседата >>
Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани.
Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама.
Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани.
Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
към беседата >>
– Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат.
Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки?
– Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат.
Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава.
към беседата >>
Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама. Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани.
Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
към беседата >>
Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава?
Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат.
Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава?
Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава.
към беседата >>
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно.
Този човек не е лош, но е небрежен. Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано.
към беседата >>
Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка.
Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава?
Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка.
Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава.
към беседата >>
Този човек не е лош, но е небрежен.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно.
Този човек не е лош, но е небрежен.
Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш.
към беседата >>
Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки.
Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка.
Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки.
Това е особена философия, която трябва да се изучава.
към беседата >>
Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно. Този човек не е лош, но е небрежен.
Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни.
Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш. И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене.
към беседата >>
Това е особена философия, която трябва да се изучава.
– Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки.
Това е особена философия, която трябва да се изучава.
към беседата >>
Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно. Този човек не е лош, но е небрежен. Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни.
Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят.
Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш. И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене. Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
към беседата >>
Ново знание е нужно!
Ново знание е нужно!
То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре.
към беседата >>
Там е грешката им.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно. Този човек не е лош, но е небрежен. Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят.
Там е грешката им.
Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш. И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене. Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
към беседата >>
То е онова знание, което приляга на човека.
Ново знание е нужно!
То е онова знание, което приляга на човека.
Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен.
към беседата >>
Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно. Този човек не е лош, но е небрежен. Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им.
Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано.
Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш. И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене. Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
към беседата >>
Това знание не причинява никакви противоречия.
Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека.
Това знание не причинява никакви противоречия.
Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си.
към беседата >>
Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш.
Този човек не е лош, но е небрежен. Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано.
Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш.
И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене. Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
към беседата >>
Ако си шиеш дреха, намери добър майстор.
Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия.
Ако си шиеш дреха, намери добър майстор.
Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си. Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
към беседата >>
И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене.
Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш.
И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене.
Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
към беседата >>
Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото.
Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор.
Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото.
Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си. Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
към беседата >>
Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш. И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене.
Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
към беседата >>
Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре.
Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото.
Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре.
Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си. Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
към беседата >>
Казвам: Ще се оправят работите.
Казвам: Ще се оправят работите.
– „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши! “ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали.
към беседата >>
Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен.
То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре.
Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен.
Той търси вината в клиентите, а не в себе си. Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
към беседата >>
– „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши!
Казвам: Ще се оправят работите.
– „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши!
“ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат.
към беседата >>
Той търси вината в клиентите, а не в себе си.
Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен.
Той търси вината в клиентите, а не в себе си.
Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
към беседата >>
“ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни.
Казвам: Ще се оправят работите. – „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши!
“ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни.
Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение.
към беседата >>
Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си.
Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
към беседата >>
Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани.
Казвам: Ще се оправят работите. – „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши! “ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни.
Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани.
– Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това.
към беседата >>
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин.
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин.
Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език?
към беседата >>
– Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи.
Казвам: Ще се оправят работите. – „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши! “ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани.
– Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи.
След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече.
към беседата >>
Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци.
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин.
Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци.
– Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски?
към беседата >>
След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали.
Казвам: Ще се оправят работите. – „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши! “ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи.
След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали.
Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си.
към беседата >>
– Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене?
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци.
– Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене?
– Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите.
към беседата >>
Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат.
– „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши! “ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали.
Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат.
– Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят.
към беседата >>
– Много трябва да ви интересуват.
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене?
– Много трябва да ви интересуват.
Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение.
към беседата >>
– Всеки човек е проводник на Божието благословение.
“ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат.
– Всеки човек е проводник на Божието благословение.
Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят.
към беседата >>
Всеки говори на особен език.
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват.
Всеки говори на особен език.
Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ.
към беседата >>
Ако не му даде път, той носи отговорност за това.
Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение.
Ако не му даде път, той носи отговорност за това.
Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят.
към беседата >>
Лошо ли е да знаеш един език?
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език.
Лошо ли е да знаеш един език?
Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му.
към беседата >>
Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече.
– Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това.
Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече.
Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение.
към беседата >>
Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски?
Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език?
Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски?
Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи.
към беседата >>
Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си.
След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече.
Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си.
Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене.
към беседата >>
Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите.
– Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски?
Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите.
Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого.
към беседата >>
Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят.
Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си.
Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят.
Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.
към беседата >>
Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение.
– Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите.
Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение.
Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват?
към беседата >>
Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят.
– Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят.
Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят.
Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.
към беседата >>
Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ.
Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение.
Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ.
За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш.
към беседата >>
Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят.
Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят.
Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят.
Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.
към беседата >>
За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му.
Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ.
За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му.
Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш. Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
към беседата >>
Това е закон, в който няма никакво изключение.
Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят.
Това е закон, в който няма никакво изключение.
От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.
към беседата >>
Изучавайте езика и на малките, и на големите народи.
Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му.
Изучавайте езика и на малките, и на големите народи.
Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш. Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
към беседата >>
От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене.
Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение.
От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене.
Това е новата философия на живота.
към беседата >>
Казваш, че обичаш някого.
Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи.
Казваш, че обичаш някого.
Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш. Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
към беседата >>
Това е новата философия на живота.
Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене.
Това е новата философия на живота.
към беседата >>
Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват?
Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого.
Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват?
– „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш. Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
към беседата >>
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото.
Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път.
към беседата >>
– „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш.
Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват?
– „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш.
Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
към беседата >>
Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото.
Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота.
Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем?
към беседата >>
Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш.
Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
към беседата >>
Те започват със знанието, което идва най-после.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота.
Те започват със знанието, което идва най-после.
Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото.
към беседата >>
Казвате, че се разбирате, че познавате хората.
Казвате, че се разбирате, че познавате хората.
– По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци.
към беседата >>
Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после.
Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото.
Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
– По какво ги познавате?
Казвате, че се разбирате, че познавате хората.
– По какво ги познавате?
– „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете?
към беседата >>
Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото.
Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие.
Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството.
към беседата >>
– „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава?
Казвате, че се разбирате, че познавате хората. – По какво ги познавате?
– „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава?
Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят.
към беседата >>
Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие.
Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път.
– „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил.
към беседата >>
Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят?
Казвате, че се разбирате, че познавате хората. – По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава?
Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят?
На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава.
към беседата >>
– „Как да си помогнем?
Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път.
– „Как да си помогнем?
“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли.
към беседата >>
На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма.
Казвате, че се разбирате, че познавате хората. – По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят?
На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма.
Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец.
към беседата >>
“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото.
Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем?
“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото.
Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол.
към беседата >>
Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци.
Казвате, че се разбирате, че познавате хората. – По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма.
Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци.
Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан.
към беседата >>
Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота.
Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото.
Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота.
В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е.
към беседата >>
Как ще го познаете?
– По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци.
Как ще го познаете?
Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел.
към беседата >>
В това се крие мистичната страна на християнството.
Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота.
В това се крие мистичната страна на християнството.
Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е. дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
към беседата >>
Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят.
– „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете?
Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят.
Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър.
към беседата >>
Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил.
Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството.
Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил.
После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е. дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
към беседата >>
Човек е жива книга, която трябва да се изучава.
Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят.
Човек е жива книга, която трябва да се изучава.
Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков.
към беседата >>
После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли.
– „Как да си помогнем? “ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил.
После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли.
Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е. дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
към беседата >>
Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец.
На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава.
Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец.
Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата.
към беседата >>
Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол.
“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли.
Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол.
Те са дванадесет добродетели, т.е. дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
към беседата >>
Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан.
Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец.
Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан.
Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него?
към беседата >>
Те са дванадесет добродетели, т.е.
Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол.
Те са дванадесет добродетели, т.е.
дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
към беседата >>
Който има развит ум, обича Павел.
Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан.
Който има развит ум, обича Павел.
Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им.
към беседата >>
дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е.
дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
към беседата >>
Догматикът обича да чете Петър.
Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел.
Догматикът обича да чете Петър.
Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят.
към беседата >>
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна.
Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката.
към беседата >>
Праведният обича Яков.
Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър.
Праведният обича Яков.
Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това.
към беседата >>
Качете се при Мъдростта, като най-висока точка.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна.
Качете се при Мъдростта, като най-висока точка.
Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си.
към беседата >>
Има един закон, по който се изучават нещата.
Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков.
Има един закон, по който се изучават нещата.
Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил.
към беседата >>
Слезте при Истината, като най-дълбоко място.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка.
Слезте при Истината, като най-дълбоко място.
Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
към беседата >>
Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него?
Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата.
Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него?
Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил?
към беседата >>
Любовта и Истината са на една линия.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място.
Любовта и Истината са на една линия.
Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
към беседата >>
Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им.
Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него?
Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им.
Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е.
към беседата >>
Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия.
Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу.
Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
към беседата >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят.
Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им.
Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят.
Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо.
към беседата >>
Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу.
Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката.
Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
към беседата >>
Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това.
Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят.
Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това.
И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо. Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
към беседата >>
Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си.
Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката.
Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си.
След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
към беседата >>
И момата казва, че момъкът я изгорил.
Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това.
И момата казва, че момъкът я изгорил.
С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо. Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
към беседата >>
След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си.
След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
към беседата >>
С какво я изгорил?
Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил.
С какво я изгорил?
Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо. Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
към беседата >>
Поздравявам ви с новия ден!
Поздравявам ви с новия ден!
към беседата >>
Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е.
Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил?
Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е.
Изгорил я с нещо, но то е невидимо. Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
към беседата >>
Изгорил я с нещо, но то е невидимо.
Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е.
Изгорил я с нещо, но то е невидимо.
Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
към беседата >>
Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо.
Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
към беседата >>
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота.
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота.
В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето.
към беседата >>
В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци.
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота.
В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци.
Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване.
към беседата >>
Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло.
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота. В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци.
Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло.
– Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени?
към беседата >>
– Защо?
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота. В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло.
– Защо?
– Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа.
към беседата >>
– Има нещо, което ги мъчи.
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота. В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо?
– Има нещо, което ги мъчи.
Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят.
към беседата >>
Религията е предмет на сърцето.
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота. В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи.
Религията е предмет на сърцето.
Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън.
към беседата >>
Значи има някакво влюбване.
В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето.
Значи има някакво влюбване.
– В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“.
към беседата >>
– В кого са влюбени?
Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване.
– В кого са влюбени?
– В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона.
към беседата >>
– В Господа.
– Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени?
– В Господа.
Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината.
към беседата >>
Обаче те не могат да Го намерят.
– Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа.
Обаче те не могат да Го намерят.
Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си.
към беседата >>
Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън.
Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят.
Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън.
Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини.
към беседата >>
Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“.
Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън.
Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“.
И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини. Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
към беседата >>
И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона.
– В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“.
И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона.
Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини. Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
към беседата >>
Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината.
– В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона.
Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината.
Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини. Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
към беседата >>
Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си.
Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината.
Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си.
Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини. Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
към беседата >>
Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини.
Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си.
Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини.
Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
към беседата >>
Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини.
Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
към беседата >>
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени.
Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива.
към беседата >>
Това е в реда на нещата.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени.
Това е в реда на нещата.
Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция.
към беседата >>
Природата не търпи еднообразието.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени. Това е в реда на нещата.
Природата не търпи еднообразието.
То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция.
към беседата >>
То произвежда реакция.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени. Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието.
То произвежда реакция.
Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи.
към беседата >>
Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени. Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция.
Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека.
И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека.
към беседата >>
И в религията еднообразието убива.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени. Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека.
И в религията еднообразието убива.
В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути.
към беседата >>
В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция.
Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива.
В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция.
Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути.
към беседата >>
Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция.
Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция.
Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция.
Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути. Когато често се целуват, хората се развалят.
към беседата >>
Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи.
То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция.
Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи.
Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути. Когато често се целуват, хората се развалят.
към беседата >>
Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека.
Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи.
Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека.
Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути. Когато често се целуват, хората се развалят.
към беседата >>
Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути.
И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека.
Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути.
Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути. Когато често се целуват, хората се развалят.
към беседата >>
Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути.
В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути.
Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути.
Когато често се целуват, хората се развалят.
към беседата >>
Когато често се целуват, хората се развалят.
Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути.
Когато често се целуват, хората се развалят.
към беседата >>
Еднообразието в целувките убива и разваля човека.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека.
Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му.
към беседата >>
Не целувай всякого с едно и също чувство.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека.
Не целувай всякого с едно и също чувство.
Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа!
към беседата >>
Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека. Не целувай всякого с едно и също чувство.
Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново.
Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря.
към беседата >>
Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека. Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново.
Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант.
Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат!
към беседата >>
Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека. Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант.
Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай.
Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат! Ще кажете, че много тънко се преде.
към беседата >>
Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека. Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай.
Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му.
Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат! Ще кажете, че много тънко се преде.
към беседата >>
Никой няма право да цапа!
Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му.
Никой няма право да цапа!
Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат! Ще кажете, че много тънко се преде.
към беседата >>
Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря.
Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа!
Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря.
Не се позволяват целувки, които цапат! Ще кажете, че много тънко се преде.
към беседата >>
Не се позволяват целувки, които цапат!
Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря.
Не се позволяват целувки, които цапат!
Ще кажете, че много тънко се преде.
към беседата >>
Ще кажете, че много тънко се преде.
Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат!
Ще кажете, че много тънко се преде.
към беседата >>
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят?
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят?
“ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете.
към беседата >>
“ – Аз още не съм започнал да говоря.
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят?
“ – Аз още не съм започнал да говоря.
За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби.
към беседата >>
За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката.
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят? “ – Аз още не съм започнал да говоря.
За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката.
Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството.
към беседата >>
Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения.
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят? “ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката.
Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения.
Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно.
към беседата >>
Вие мислите, че знаете много.
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят? “ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения.
Вие мислите, че знаете много.
– Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите.
към беседата >>
– Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете.
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят? “ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много.
– Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете.
Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни.
към беседата >>
Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби.
“ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете.
Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби.
Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката?
към беседата >>
Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството.
За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби.
Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството.
Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът?
към беседата >>
Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно.
Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството.
Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно.
Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават.
към беседата >>
Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите.
Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно.
Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите.
Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата.
към беседата >>
Децата играят с прашка, хвърлят камъни.
– Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите.
Децата играят с прашка, хвърлят камъни.
Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно.
към беседата >>
Какво движение образува прашката?
Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни.
Какво движение образува прашката?
В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни.
към беседата >>
В каква посока отива камъкът?
Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката?
В каква посока отива камъкът?
Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос?
към беседата >>
Това са движения, с които учените се занимават.
Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът?
Това са движения, с които учените се занимават.
Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето?
към беседата >>
4.
Речи само реч
,
НБ
, София, 15.5.1938г.,
Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години.
Ако са верни, толкова по-добре за вас. Ако не са верни, ще ги поправим. Може би да са потребни още повече години. Ще кажете, че това е много дълъг период. Дължината е нещо относително.
Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години.
Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година.
към беседата >>
Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява.
“ – „Не те познавам.“ – „Аз съм твоя вол, който ти работих цели 20 години. Много пъти опитвах твоята тояга на гърба си.“ Ти трябва да му се извиниш, че тогава не си разбирал нещата, че си бил голям невежа. Ако сега слеза на земята, няма вече да постъпвам по този начин. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата.
Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява.
Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела. От това именно той определя на какви места да ни тури. Това са ред философски разсъждения.
към беседата >>
Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят.
Ако не са верни, ще ги поправим. Може би да са потребни още повече години. Ще кажете, че това е много дълъг период. Дължината е нещо относително. Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години.
Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят.
Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията.
към беседата >>
Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела.
Много пъти опитвах твоята тояга на гърба си.“ Ти трябва да му се извиниш, че тогава не си разбирал нещата, че си бил голям невежа. Ако сега слеза на земята, няма вече да постъпвам по този начин. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява.
Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела.
От това именно той определя на какви места да ни тури. Това са ред философски разсъждения.
към беседата >>
Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години.
Може би да са потребни още повече години. Ще кажете, че това е много дълъг период. Дължината е нещо относително. Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години. Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят.
Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години.
Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца.
към беседата >>
От това именно той определя на какви места да ни тури.
Ако сега слеза на земята, няма вече да постъпвам по този начин. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела.
От това именно той определя на какви места да ни тури.
Това са ред философски разсъждения.
към беседата >>
Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути.
Ще кажете, че това е много дълъг период. Дължината е нещо относително. Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години. Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години.
Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути.
При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни.
към беседата >>
Това са ред философски разсъждения.
Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела. От това именно той определя на какви места да ни тури.
Това са ред философски разсъждения.
към беседата >>
При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година.
Дължината е нещо относително. Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години. Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути.
При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година.
Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата.
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата.
Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това?
към беседата >>
Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година.
Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години. Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година.
Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година.
Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува.
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата.
Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува.
– Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен.
към беседата >>
Това наричат научна спекулация на разсъжденията.
Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година.
Това наричат научна спекулация на разсъжденията.
Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят.
към беседата >>
– Няма защо да се страхуваш.
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува.
– Няма защо да се страхуваш.
– „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе.
към беседата >>
Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца.
Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията.
Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца.
Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули.
към беседата >>
– „Как мога да не се страхувам?
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш.
– „Как мога да не се страхувам?
“ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене.
към беседата >>
Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни.
Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца.
Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни.
Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това.
към беседата >>
“ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате.
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам?
“ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате.
– „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз.
към беседата >>
Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване.
При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни.
Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване.
За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил.
към беседата >>
– „Как може да направиш това?
Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате.
– „Как може да направиш това?
“ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде.
към беседата >>
За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него.
Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване.
За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него.
Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва.
към беседата >>
“ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен.
Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това?
“ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен.
Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората.
към беседата >>
Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят.
Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него.
Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят.
За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще?
към беседата >>
Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе.
– Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен.
Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе.
Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи.
към беседата >>
За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули.
Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят.
За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули.
Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи.
към беседата >>
Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене.
– „Как мога да не се страхувам? “ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе.
Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене.
А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш.
към беседата >>
Грамадно число е това.
Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули.
Грамадно число е това.
Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда?
към беседата >>
А не знаеш, че това злато съм аз.
“ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене.
А не знаеш, че това злато съм аз.
Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас.
към беседата >>
Но то представя една възможност, която Бог е вложил.
Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това.
Но то представя една възможност, която Бог е вложил.
Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност.
към беседата >>
Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде.
– „Как може да направиш това? “ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз.
Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде.
Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа.
към беседата >>
Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва.
За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил.
Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва.
А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори.
към беседата >>
Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората.
“ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде.
Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората.
Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа.
към беседата >>
А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще?
Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва.
А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще?
“ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални.
към беседата >>
Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи.
Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората.
Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи.
Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях.
към беседата >>
“ Много има да се учи.
За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще?
“ Много има да се учи.
В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си.
към беседата >>
Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш.
Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи.
Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш.
Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат.
към беседата >>
В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда?
Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи.
В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда?
Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила.
към беседата >>
Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас.
А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш.
Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас.
Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях.
към беседата >>
Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност.
Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда?
Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност.
Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава.
към беседата >>
Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа.
Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас.
Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа.
Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща.
към беседата >>
Така не се говори.
Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност.
Така не се говори.
Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна.
към беседата >>
Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа.
Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа.
Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа.
Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща.
към беседата >>
Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални.
А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще? “ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори.
Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални.
Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот.
към беседата >>
Бог ни говори чрез тях.
Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа.
Бог ни говори чрез тях.
Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща. Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
към беседата >>
Това насекомо има известна наука в себе си.
“ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални.
Това насекомо има известна наука в себе си.
Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада.
към беседата >>
Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат.
Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях.
Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат.
Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща. Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
към беседата >>
Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила.
В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си.
Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила.
Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество.
към беседата >>
Всъщност Бог ти помага чрез тях.
Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат.
Всъщност Бог ти помага чрез тях.
Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща. Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
към беседата >>
Природата не е глупава.
Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила.
Природата не е глупава.
Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление.
към беседата >>
Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща.
Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях.
Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща.
Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща. Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
към беседата >>
Тя е разумна.
Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава.
Тя е разумна.
Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята.
към беседата >>
Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща.
Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща.
Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща.
Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
към беседата >>
Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот.
Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна.
Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот.
Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата.
към беседата >>
Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща.
Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.
към беседата >>
Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада.
Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот.
Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада.
Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга.
към беседата >>
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот.
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот.
Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката.
към беседата >>
Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество.
Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада.
Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество.
Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат.
към беседата >>
Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето?
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот.
Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето?
Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
към беседата >>
Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление.
Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество.
Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление.
Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка.
към беседата >>
Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни.
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето?
Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни.
В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото.
към беседата >>
Най-големите нещастия стават на земята.
Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление.
Най-големите нещастия стават на земята.
Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи.
към беседата >>
В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно.
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни.
В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно.
И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини.
към беседата >>
Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата.
Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята.
Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата.
Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна.
към беседата >>
И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа.
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно.
И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа.
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър.
към беседата >>
Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга.
Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата.
Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга.
Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н.
към беседата >>
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката.
Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа.
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката.
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
към беседата >>
Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат.
Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга.
Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат.
От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова.
към беседата >>
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката.
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш.
към беседата >>
От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка.
Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат.
От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка.
Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение.
към беседата >>
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото.
Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото.
Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки.
към беседата >>
Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи.
Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка.
Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи.
Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи.
към беседата >>
Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини.
В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото.
Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини.
Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него.
към беседата >>
Има една смърт, която не е желателна.
Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи.
Има една смърт, която не е желателна.
Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище.
към беседата >>
Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър.
И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини.
Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър.
Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека.
към беседата >>
Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н.
Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна.
Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н.
Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена.
към беседата >>
Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър.
Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека.
към беседата >>
Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова.
Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н.
Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова.
Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета?
към беседата >>
По-добър не можеш да бъдеш.
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
По-добър не можеш да бъдеш.
Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо.
към беседата >>
Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение.
От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова.
Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение.
Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа.
към беседата >>
Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки.
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш.
Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки.
Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си?
към беседата >>
Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи.
Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение.
Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи.
Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ.
към беседата >>
Погрешките са възможности за него.
Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки.
Погрешките са възможности за него.
Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно.
към беседата >>
Един ден те все ще стигнат някое пристанище.
Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи.
Един ден те все ще стигнат някое пристанище.
Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива.
към беседата >>
Те не спъват човека.
Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него.
Те не спъват човека.
Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си.
към беседата >>
Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена.
Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище.
Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена.
Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората.
към беседата >>
Погрешките са неизбежни в живота на човека.
Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека.
Погрешките са неизбежни в живота на човека.
Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш.
към беседата >>
Коя е тази планета?
Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена.
Коя е тази планета?
Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца.
към беседата >>
Че прави човек погрешки, това не е лошо.
По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека.
Че прави човек погрешки, това не е лошо.
Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим.
към беседата >>
Къде е тя, няма да ви кажа.
Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета?
Къде е тя, няма да ви кажа.
Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите.
към беседата >>
Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си?
Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо.
Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си?
Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас.
към беседата >>
Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ.
Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа.
Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ.
Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си?
Това е невъзможно.
Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
към беседата >>
Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива.
Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ.
Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива.
От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука.
към беседата >>
Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си.
Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно.
Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си.
Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
към беседата >>
От това гледище земята е едно развлечение за хората.
Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива.
От това гледище земята е едно развлечение за хората.
Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат.
към беседата >>
Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш.
Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си.
Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш.
Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка.
към беседата >>
Бог обича да дава развлечения на своите деца.
Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората.
Бог обича да дава развлечения на своите деца.
Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората.
към беседата >>
Нека правим погрешки, но поне работа да вършим.
Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш.
Нека правим погрешки, но поне работа да вършим.
Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи?
към беседата >>
Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите.
Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца.
Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите.
Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне.
към беседата >>
Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас.
Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим.
Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас.
Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева.
към беседата >>
Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате.
Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите.
Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате.
Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии.
към беседата >>
Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас.
Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята?
към беседата >>
Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука.
Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате.
Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука.
И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо.
към беседата >>
Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи.
към беседата >>
И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат.
От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука.
И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат.
Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях.
към беседата >>
Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка.
Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка.
Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
към беседата >>
Между ангелите става голям бунт за хората.
Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат.
Между ангелите става голям бунт за хората.
Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност.
към беседата >>
Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи?
Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка.
Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи?
Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
към беседата >>
Така разправят поне.
Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората.
Така разправят поне.
Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата.
към беседата >>
Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева.
Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи?
Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева.
И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
към беседата >>
Това не са мои коментарии.
Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне.
Това не са мои коментарии.
То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са.
към беседата >>
И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята?
Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева.
И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята?
За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
към беседата >>
То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо.
Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии.
То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо.
Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са.
към беседата >>
За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи.
Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята?
За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи.
И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
към беседата >>
Колкото е вярно това, което се разправя за тях.
И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо.
Колкото е вярно това, което се разправя за тях.
Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал.
към беседата >>
И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи.
И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.
към беседата >>
Впрочем, все има някаква вероятност.
Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях.
Впрочем, все има някаква вероятност.
Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот.
към беседата >>
„Речи само реч!
„Речи само реч!
“ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора.
към беседата >>
Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата.
Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност.
Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата.
Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз.
към беседата >>
“ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора.
„Речи само реч!
“ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора.
Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки.
към беседата >>
Представя ги в такъв вид, в какъвто не са.
Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата.
Представя ги в такъв вид, в какъвто не са.
Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва.
към беседата >>
Кажи само реч.
„Речи само реч! “ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора.
Кажи само реч.
Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.
към беседата >>
Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са.
То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са.
Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са.
В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра.
към беседата >>
Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора.
„Речи само реч! “ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч.
Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора.
Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.
към беседата >>
В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал.
Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са.
В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал.
Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека.
към беседата >>
Кажи само реч!
„Речи само реч! “ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора.
Кажи само реч!
Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.
към беседата >>
Казвам: Не се интересуваме от реалния живот.
Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал.
Казвам: Не се интересуваме от реалния живот.
Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място.
към беседата >>
Всички ще станете красиви хора.
„Речи само реч! “ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч!
Всички ще станете красиви хора.
Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.
към беседата >>
Мнозина ме питат в какво вярвам аз.
Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот.
Мнозина ме питат в какво вярвам аз.
– Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи.
към беседата >>
Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки.
“ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора.
Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки.
Тогава ще се обичате без погрешки.
към беседата >>
– Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва.
Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз.
– Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва.
Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава.
към беседата >>
Тогава ще се обичате без погрешки.
Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки.
Тогава ще се обичате без погрешки.
към беседата >>
Навсякъде има вяра.
Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва.
Навсякъде има вяра.
Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде.
към беседата >>
Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека.
В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра.
Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека.
Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало.
към беседата >>
Човешката вяра седи на първо място.
Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека.
Човешката вяра седи на първо място.
Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека.
към беседата >>
Вярата се различавала и различава във всички времена и народи.
Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място.
Вярата се различавала и различава във всички времена и народи.
Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят.
към беседата >>
Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава.
– Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи.
Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава.
Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят. И насекомите, и птиците говорят, но на своя език.
към беседата >>
Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде.
Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава.
Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде.
Казал е Бог: Да стане и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят. И насекомите, и птиците говорят, но на своя език. Пчелите си имат радио, с което се съобщават.
към беседата >>
Казал е Бог: Да стане и е станало.
Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде.
Казал е Бог: Да стане и е станало.
Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят. И насекомите, и птиците говорят, но на своя език. Пчелите си имат радио, с което се съобщават. Когато една пчела намери някъде добра паша, тя се връща, кацва на кошера и започва да играе особен танц.
към беседата >>
Най-после физически Бог се е проявил в човека.
Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало.
Най-после физически Бог се е проявил в човека.
Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят. И насекомите, и птиците говорят, но на своя език. Пчелите си имат радио, с което се съобщават. Когато една пчела намери някъде добра паша, тя се връща, кацва на кошера и започва да играе особен танц. По танца ѝ пчелите познават, че тя е намерила някъде нещо за ядене и пиене и тръгват след нея.
към беседата >>
Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят.
Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека.
Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят.
И насекомите, и птиците говорят, но на своя език. Пчелите си имат радио, с което се съобщават. Когато една пчела намери някъде добра паша, тя се връща, кацва на кошера и започва да играе особен танц. По танца ѝ пчелите познават, че тя е намерила някъде нещо за ядене и пиене и тръгват след нея. Ще питате, кой е видял това нещо.
към беседата >>
НАГОРЕ