“Отче наш”
Имате ли зададена тема? – “Нямаме.”
Имате ли резюме? – “Не”.
За следния път пишете върху темата: “Отношението на нервната система към човешкия ум”
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород). Щом има и други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание. Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права. Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия. При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в живота? Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден. Ще го бесят. За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли?” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека?” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Ако направи престъпление, кога ще го обесят? Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна. Вие във вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся.
Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини.
Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце. Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”.
Как ще разрешите този въпрос? Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите? Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли. Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори. Вие ще излезете и ще се освободите.
И човешката мисъл започва при известни условия. Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние. Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира. Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее.
Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака. От там насетне професорът е много разположен към студента. И той свършва много добре.
Които не разбирате, какво ще кажете? – Да пострада този професор, хак му е. Не е разрешение на въпроса. Това е една възможност за вас.
Друго положение. Хвърлили бомба, която ще се разпръсне. Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение.
Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.
” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя.
Ще ти платя всичко с лихвите. Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл.
Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах. Професорът си изкълчи крака, студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне. Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола. Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили. Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи. Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера.
Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате?
Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки. Онези, които те спущат да те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот. Това било във Варненско. Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа?” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.
” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш?
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш. Много лесна е тази задача, ако знаеш. Ако не знаеш, работите не стават.
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат. Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи. Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета.
Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе?
Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото.
Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му.
Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.
” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре.
– “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя!
”
Човек трябва да се научи да мисли. Това “ху
” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш.
Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира. Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира. Тя ще остане чужда за вас.
Вие често разрешавате много странични въпроси. Има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек!” Казват: “Колко души до сега той е изгорил!
” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко.
Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.
” Търговецът и той казва: “Изгори ме.
” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.
” – Дървено масло.
Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам. Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си. Тези са странични въпроси.
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът?” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко.
Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна?” Каквото помислиш, става.
Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.
” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска.
Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.
” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ.
Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.
” И той стане цар.
Аз помислих, богат да стана. Той стане богат. Може да си праведен, може да си философ.
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората. Той ги носил в една голяма торба до едно време. Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота!” В ангелския свят не бил виждал такава красота.
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене?” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.
” Последния пакет, който взел, станал поет.
Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите. Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно. Но това оставям за друга лекция.
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.
16 година
8 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 22 януари 1937 год. 5 часа сутринта, петък
Изгрев – София