НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и
тъга
на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и
тъга
на духа те обладава.
Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към беседата >>
2.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Тя показва голямата
тъга
на цветето.
Но има много, не са един–двама, нито десетина, а с хиляди по целия свят, които познават тази Истина. Тя трябва да се насажда още дълго време. Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма?
Тя показва голямата
тъга
на цветето.
От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“. Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме?
към беседата >>
Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в
тъгата
, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.
Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача. Някои жени се оплакват и казват: „Защо съм жена? “ Кой, тогава, трябваше да бъде на тяхно място, питам аз. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди. Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама.
Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в
тъгата
, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.
В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят?
към беседата >>
3.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Един българин ми разказваше как е станало неговото обръщане: “По време на турската война ме нападна един ден една
тъга
, не мога да се събера в кожата си, ще се пукна.
Трябва да се разбира първоначалният, вътрешният смисъл на нещата. Ние мислим, че разбираме нещата. Например, когато ражда жена, това е Дух на живот, това е един принцип. Когато роди, жената се радва, че човек е дошъл на света. В Божествения свят жената е носителка на Божествените мисли и от тази гледна точка всеки може да бъде бременен.
Един българин ми разказваше как е станало неговото обръщане: “По време на турската война ме нападна един ден една
тъга
, не мога да се събера в кожата си, ще се пукна.
Започнах да се разхождам. По едно време слушам, че в една шатра пеят песента “Широк е пътят в света”. Изведнъж една светлина дойде в ума ми и тогава разбрах смисъла на живота”. Душата на този млад човек е била бременна, родила в шатрата и тогава в нея настанала радост. Христос казва на учениците си: “Вие имате скръб, защото е заченато нещо у вас”.
към беседата >>
4.
Радвайте се
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Без да искате, вие се свързвате с
тъгата
и скръбта на хората.
– Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден, гласът й ще се чуе. Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито–покрито под небето." Следователно, ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата „радост", един ден, лицето ви ще светне от вътрешната радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи.
Без да искате, вие се свързвате с
тъгата
и скръбта на хората.
Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца. Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трвбва да разоре, очисти и посее. Христос казва: "Радвайте се." Защо да се радвате? Защото няма смърт.
към беседата >>
5.
Да наеме работници
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам
тъга
, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот.
Трябва да горят кандила, но не със зехтин. Под свещ разбираме човешкия ум, а под кандило – човешкото сърце. Хората са палили свещи и кандила още преди Христа, но са знаели защо ги палят. Всяко явление, което става в Природата, става и в нас. Затова трябва да разбираме смисъла на всички явления в Природата и да се ползваме от тях.
Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам
тъга
, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот.
Така правя аналогия между явленията в Природата и в човека. Поетът наблюдава падането на листата на дърветата и го описва в поетична форма. Тъга има в тази поезия. Обаче, като види паднал плод от дървото, не тъжи. Защо не тъжи за плода?
към беседата >>
Тъга
има в тази поезия.
Всяко явление, което става в Природата, става и в нас. Затова трябва да разбираме смисъла на всички явления в Природата и да се ползваме от тях. Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам тъга, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот. Така правя аналогия между явленията в Природата и в човека. Поетът наблюдава падането на листата на дърветата и го описва в поетична форма.
Тъга
има в тази поезия.
Обаче, като види паднал плод от дървото, не тъжи. Защо не тъжи за плода? Защото е узрял. Той мисли, че плодът е завършил своето развитие, а листото има още да се развива. Не се разсъждава така.
към беседата >>
6.
Малкият закон
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима
тъга
.
Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас. Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца! “ Взимаш едно от тях и го заколиш.
Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима
тъга
.
Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли.
към беседата >>
Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте
тъгата
на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон.
Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души.
Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте
тъгата
на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон.
Друг път изпитвате радост. Защо? – Защото другаде някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават: връщам се към миналото и гледам, когато са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам кога са замислени тия събития и кога са взели това лошо направление.
към беседата >>
Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима
тъга
.
(втори вариант)
Докато сме в съгласие с този закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, подем в нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля и тогава лесно ще може да се спогаждаме. Това ще бъде дотогава, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, ние започваме да се безпокоим. Ние не може да разберем причината на това безпокойствие - криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" - и си купиш някое от тях и го заколиш.
Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима
тъга
.
Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината за нашите страдания са милионите агнета, които сме изяли. Щом изядеш едно от тези агнета, всички в семейството ти - жена, деца и ти сам, ще имаш много неприятности и ще бъдеш най-малък в Царството Божие.
към втори вариант >>
Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша - вие сте чувствителни и като тъй долавяте
тъгата
на някой друг, който в даден момент не е изпълнил някой свой дълг, не е изпълнил този велик Божий закон.
(втори вариант)
Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките седем милиона по седем милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една голяма философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са седем полета, а светове, светове - същества без граница и без брой." Всичкото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180 000 [мили] в секунда, за да измине само диаметъра на [орбитата на] земята, който е голям 310 000 [000] километра. Тъй че цялото това пространство е пълно със същества. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. Всички тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души.
Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша - вие сте чувствителни и като тъй долавяте
тъгата
на някой друг, който в даден момент не е изпълнил някой свой дълг, не е изпълнил този велик Божий закон.
Друг път изпитвате една радост. Защо? Защото другаде някъде по света, без да знаете за това нещо дори, някой човек е изпълнил своя дълг, както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света - какво става в Ню Йорк, в Китай и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам към живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Днешните събития са създадени, замислени отпреди много години.
към втори вариант >>
7.
Надеждата
,
(втори вариант)
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Някога чувствуваш една обида, една
тъга
, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе.
С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. Я питай какво усеща някой мъж, в когото жена му е изгубила вяра или какво е положението на жена, в която мъжът няма вяра? Тези мъж и жена бягат от къщи, намират се на парила. Всички мъчения в света произтичат все от недоверие. Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе.
Някога чувствуваш една обида, една
тъга
, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе.
Когато слезем във физическия свят, надеждата е, която осъществява нещата. Ние сме слезли и казваме “реалният свят”. Кой е реалният свят? Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина.
към беседата >>
Някога чувствуваш една обида, една
тъга
, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе.
(втори вариант)
С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. Я питайте, какво усеща някой мъж, в когото жена му е изгубила вяра, или какво е положението на жена, в която мъжът няма вяра? Тези мъж и жена бягат от къщи, намират се на парила. Всички мъчения в света произтичат все от недоверие. Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе.
Някога чувствуваш една обида, една
тъга
, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе.
Когато слезем във физическия свят, надеждата е, която осъществява нещата. Ние сме слезли и казваме "реалният свят“. Кой е реалният свят? Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина.
към втори вариант >>
8.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
“ Наблюдавате някого, че е тъжен, не го питайте защо тъжи, а се постарайте да намерите причината за неговата
тъга
и да я отстраните.
Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание е все едно да се кърпи стара дреха с нова кръпка – дупката става още по-голяма. Ако прилагате новите методи, трябва да ги прилагате изцяло, а не само палеативно, иначе ще се получат по-големи дупки. Работете за усилване на волята. Как? Скърбен, тъжен си за нещо, имаш голяма неприятност в живота, гледай чрез силата на волята си да превърнеш това състояние в положително. Имаш някоя мисъл, която те измъчва, кажи си: „Добър е Господ, всичко ще обърне на добро!
“ Наблюдавате някого, че е тъжен, не го питайте защо тъжи, а се постарайте да намерите причината за неговата
тъга
и да я отстраните.
На някое дете умряла майката и то тъжи. Вие го питате защо тъжи. Тъжи, защото се е лишило от Любовта на майка си. Ако заемете мястото на майка му, то веднага ще се утеши. Например някой от вас е тъжен. Защо?
към беседата >>
Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме
тъга
.
Тъжи, защото се е лишило от Любовта на майка си. Ако заемете мястото на майка му, то веднага ще се утеши. Например някой от вас е тъжен. Защо? Защото неговата майка я няма. Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта.
Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме
тъга
.
Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта. Това е първата Любов – Божествената Любов. Тази първа Любов е и неизменяемата Любов в живота. Освен това, стремете се да не свеждате всички хора под един знаменател, не желайте всички хора да бъдат като вас. Приятното в земния живот се крие именно в разнообразието.
към беседата >>
9.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Качествата на кроткия човек са следните: той реже циреи, но не и глави; той със своя нож отрязва от тебе всяка
тъга
, освобождава те от нея.
Да – а, в, с; това е една относителна величина. Но знаете ли колко неща са скрити в това: а, в, с? Внесете думата "кротост" в себе си и не мислете за нея тъй, както сте мислили в миналото и досега. Тя е една велика дума, върху която трябва да съградите бъдещата култура на земята. Ако българите искат да ги благослови Бог и да благослови земята, в която живеят, трябва да напишат така: "Кротките ще наследят земята." Ние сме кротки, вярваме в кротостта и затова ще наследим земята.
Качествата на кроткия човек са следните: той реже циреи, но не и глави; той със своя нож отрязва от тебе всяка
тъга
, освобождава те от нея.
Всички вие, които ме слушате, сте кротки хора. Затова, като се върнете у дома си, съблечете старите си дрехи. Аз днес съм много щедър, ще подаря на всички ви по един костюм – това подписвам. И затова, като се върнете по домовете си, облечете се с тези нови дрехи, които ви подарявам. Като ме слушате, вие си казвате: "Наистина ли говориш това или само така?
към беседата >>
10.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме
тъга
.
Давайте място на другите – дошъл някой да прави добро, вие ще отстъпите, ще му направите място да се прояви. И за вас има място, защото има три положения: когато дойде някой да прави добро, ти ще му отстъпиш мястото си; може да се яви и втори – и на него ще отстъпиш; а третият ще бъдеш ти. Когато вашият крак се движи в известна посока, за да извърши някое добро, разумно дело, с вас заедно ще участват и всички други разумни същества и сили. Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно – когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон.
Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме
тъга
.
Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с Разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с Целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. – Пето упражнение няма ли да има? Не е в многото, а в малкото, но хубавото. Ако бих ви казал да стоите на един крак десет минути, какво ще направите?
към беседата >>
11.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
И тъй, когато отидете сутрин всред Природата и видите естествения вид на нещата, у вас се заражда една вътрешна радост, а когато видите неестествения, извратения вид на нещата, у вас се заражда
тъга
.
При сегашното ви развитие трябва да имате едно нормално въображение, т.е. не трябва да бъдете без въображение, но то трябва да бъде силно и нормално, при което нещата се представят в техния естествен, а не в извратен вид. Естествен вид в света е например сутрин, когато небето е ясно, без никакъв облак. Тогава може да имате един естествен и правилен изглед на Природата. Щом се явят облаци и се образуват сенки, вие ще получите съвсем друго впечатление, друго схващане за Природата.
И тъй, когато отидете сутрин всред Природата и видите естествения вид на нещата, у вас се заражда една вътрешна радост, а когато видите неестествения, извратения вид на нещата, у вас се заражда
тъга
.
Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени неща, които сте възприели. Ще ви дам един пример. Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва крака. У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда тъга, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка. Болките винаги се дължат на едно такова ненормално състояние.
към беседата >>
У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда
тъга
, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка.
Щом се явят облаци и се образуват сенки, вие ще получите съвсем друго впечатление, друго схващане за Природата. И тъй, когато отидете сутрин всред Природата и видите естествения вид на нещата, у вас се заражда една вътрешна радост, а когато видите неестествения, извратения вид на нещата, у вас се заражда тъга. Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени неща, които сте възприели. Ще ви дам един пример. Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва крака.
У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда
тъга
, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка.
Болките винаги се дължат на едно такова ненормално състояние. Като влезете в едно учение, като влезете в религиозния свят, и там ще има анормално схващане на нещата, ще изпитате една тъга, без да знаете защо. И там има счупени глави. Но когато влезете в един учен свят и четете някоя хубава книга, не сте ли изпитвали тъжно впечатление? Този учен човек има нещо, което му куца.
към беседата >>
Като влезете в едно учение, като влезете в религиозния свят, и там ще има анормално схващане на нещата, ще изпитате една
тъга
, без да знаете защо.
Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени неща, които сте възприели. Ще ви дам един пример. Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва крака. У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда тъга, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка. Болките винаги се дължат на едно такова ненормално състояние.
Като влезете в едно учение, като влезете в религиозния свят, и там ще има анормално схващане на нещата, ще изпитате една
тъга
, без да знаете защо.
И там има счупени глави. Но когато влезете в един учен свят и четете някоя хубава книга, не сте ли изпитвали тъжно впечатление? Този учен човек има нещо, което му куца. Разбира се, нисшата, животинската душа на човека не е тъй схватлива, че да може да разбере къде са грешките и понеже интелектът борави с пипане в духовния свят, той трябва да бъде подпомогнат от духовното зрение. Но не трябва да отидем и до другата крайност и да кажем, че тези, които имат интуиция, нямат нужда от пипане.
към беседата >>
12.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
Той минава и се връща, в него настава една вътрешна
тъга
.
И като ученици на Бялото Братство трябва да проучите закона и сами да се осветлите. Тъй както ви виждам сега тук в събранието, мнозина от вас са подложени на такива вътрешни изпитания, други са въодушевени, а трети ги мъчи нещо, души ги и те не знаят причините за това. Значи възмъжали са и минават през първата фаза на изпитанията. Всяко изпитание е резултат от смяна на душевни състояния. Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, сменя и мястото си.
Той минава и се връща, в него настава една вътрешна
тъга
.
Тъй че тъгата е нещо естествено. Има тъги, на които не знаете причините, т.е. стават смени на вашето състояние и вие трябва да се учите от тези смени. Не ги считайте за лош признак, те са едно благословение за вас, за вашия растеж, а отсъствието им е лош признак за вас. Ако на Земята нямате изпити за вашата душа, това е един лош признак.
към беседата >>
Тъй че
тъгата
е нещо естествено.
Тъй както ви виждам сега тук в събранието, мнозина от вас са подложени на такива вътрешни изпитания, други са въодушевени, а трети ги мъчи нещо, души ги и те не знаят причините за това. Значи възмъжали са и минават през първата фаза на изпитанията. Всяко изпитание е резултат от смяна на душевни състояния. Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, сменя и мястото си. Той минава и се връща, в него настава една вътрешна тъга.
Тъй че
тъгата
е нещо естествено.
Има тъги, на които не знаете причините, т.е. стават смени на вашето състояние и вие трябва да се учите от тези смени. Не ги считайте за лош признак, те са едно благословение за вас, за вашия растеж, а отсъствието им е лош признак за вас. Ако на Земята нямате изпити за вашата душа, това е един лош признак. Дойдат ли изпитания, кажете си: „Моята душа е възмъжала, значи мога да нося изпитания.“ Има и друг род изпитания, причина за които са някои ваши грехове, те са кармични последствия на ваши грехове.
към беседата >>
13.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с
тъга
, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с
тъга
, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега!
към беседата >>
14.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
В нейното сърце се заражда голяма
тъга
, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма
тъга
, ако той се самоубие“.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“. Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар.
В нейното сърце се заражда голяма
тъга
, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма
тъга
, ако той се самоубие“.
Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“.
към беседата >>
15.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат
тъгата
, да се утеша.
ако в материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарят, така и е в умствено отношение. Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел.
Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат
тъгата
, да се утеша.
А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това. Свещениците, не сегашните, а на миналото, са внесли всичките заблуждения, които сега съществуват.
към беседата >>
16.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Аз бих желал вашите лица да бъдат светли, сърцата ви да не са тъжни, да имате една малка
тъга
, но да не се нервирате в дома си, да имате постоянно разположение, и тогава животът ще има смисъл.
Не да се афектирате, аз не искам да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, един опит, който ще произведе цял преврат в обществения строй. Тази дума може да пресъздаде цялото общество и да накара всички хора да живеят като братя, и да направи цялата земя рай, но ние сега ще оставим всичките тия аргументи. Аз в миналата беседа казах: има и друг начин, чрез който ние можем да познаем истината, ние не сме от ония пеперуди, да напускаме живота. Не, ние сме от ония, които искат да използват сегашния живот в най-добрия смисъл, да го използваме тъй, че да произведе най-добрия резултат.
Аз бих желал вашите лица да бъдат светли, сърцата ви да не са тъжни, да имате една малка
тъга
, но да не се нервирате в дома си, да имате постоянно разположение, и тогава животът ще има смисъл.
И казвам: Ако ние можем да произнесем думата „любов“ тъй добре, тази дума ще ни открие всичко. А щом се произнесе „любов“ на земята, тя има и низходяща, и възходяща степен. Понякога ти искаш доброто само за тебе да е. Тъй е, прав си. Малките извори са само за малките хора, а големите извори за големите хора.
към беседата >>
17.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Когато тя се влюбва в другиго, в един млад, него го обзема дълбока
тъга
и става ексцентричен.
Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета. Той я взема като едно бедно момиченце – нали така? – а същевременно той се влюбва в нея, но не е в състояние да се ожени.
Когато тя се влюбва в другиго, в един млад, него го обзема дълбока
тъга
и става ексцентричен.
И ние всички, когато се влюбим в света и не можем да го придобием, ставаме ексцентрични. И питат: „Защо се влюбваме в туй, което не можем да вземем? “ Козета има чувства, тя е признателна на Жан Валжан, но любовта е от друг характер. Вие сте обикнали света, но тоя свят ви не иска, защото светът е една сила, която взема, а нищо не дава. Светът днес мяза на онзи турчин, който нямал пари, па си турил кюлафа вкъщи, запалил една свещ на кюлафа и казал: „Който види, ще съжалява, и който не види, пак ще съжалява“.
към беседата >>
18.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
У вас има едно тънко чувство и ако развиете туй тънко чувство, когато извършите една постъпка, която не е права, то всякога ще почувствате една малка
тъга
, една вътрешна скръб.
Ще кажеш същинската Истина. Не давай такива извинения, които не са били причини за спирането на туй упражнение. И тъй, сега разбрахте първото правило: равнодействащата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори Истината заради самата Истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога Истината.
У вас има едно тънко чувство и ако развиете туй тънко чувство, когато извършите една постъпка, която не е права, то всякога ще почувствате една малка
тъга
, една вътрешна скръб.
Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме и аз го бутна. „Защо се буташ до мен? “ Причината, за да му отвърна, не е в това, че той е дошъл до мен и ме е бутнал. Казвам: „Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш.“ Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението.
към беседата >>
19.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
След като сте били някоя вечер на някой концерт или хор, като се върнете, ще усетите една
тъга
.
Сегашната музика, това е предговор на окултната музика. Тъй, както се е развила технически обикновената музика, тя е приготвителна стъпка към окултната музика. Във всичката светска музика има два момента. Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане, и в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне, няма нищо определено. Може да направите един опит.
След като сте били някоя вечер на някой концерт или хор, като се върнете, ще усетите една
тъга
.
Направете опит! Туй показва, че в тази музика има нещо незавършено. А такова състояние не трябва да дохожда. Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш, тогава има музика.
към беседата >>
20.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост,
тъга
, на отчаяние, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази.
В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък.
Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост,
тъга
, на отчаяние, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази.
Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения.
към беседата >>
И от състоянието на тази игра човек веднага може да си измени състоянието, да мине в
тъга
.
Тук са представени две крайности в чувствата. Действително, в живота туй рядко се случва, но тия настроения се срещат повече вътре в нас. От едно тъжно състояние, отчаян, когато не иска да живее, изведнъж в него става една рязка промяна, той става и се разиграва. Тия състояния са верни за самия човек. Такава рязка промяна става у човека.
И от състоянието на тази игра човек веднага може да си измени състоянието, да мине в
тъга
.
Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра – играйте. Щом е за плач – плачете! Най-първо, ние ще учим тия прости упражнения за тониране. „Сладко медено“, туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи.
към беседата >>
21.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Ти ще си изкажеш
тъгата
и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш
тъгата
си.
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух.
Ти ще си изкажеш
тъгата
и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш
тъгата
си.
Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш.
към беседата >>
Ако си много скръбен, изкажи си
тъгата
на някой приятел, но не вечерно време.
Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш.
Ако си много скръбен, изкажи си
тъгата
на някой приятел, но не вечерно време.
Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
към беседата >>
Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете
тъгата
си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете
тъгата
си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват.
към беседата >>
22.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
После, като дойде пак
тъгата
, ще пее минорната гама, при радостта пак мажорната и т.н.
Музиката за в бъдеще ще представя едно добро възпитателно средство, което може да приложите и за себе си. Седиш и не можеш да решиш една задача, вземи едно упражнение, второ, изпей всичките упражнения и ще видиш резултата. Сега тия упражнения, които ви давам сега наготово, туй е едно съкратяване на труда, другояче тия упражнения ще ги търсите из рилските гори, ще ги търсите по планините, по изворите, пък най-после може да ги търсите и из народа, но трябва ухо и разбиране, да схващате какъв е истинският мотив. Българинът така през време на своето робство се е лекувал с тия свои песни. С минорните песни той е лекувал тъгите си, а с мажорните той е казал: „Ти трябва да потропаш, да поиграеш, пък утре ще ида да ора“.
После, като дойде пак
тъгата
, ще пее минорната гама, при радостта пак мажорната и т.н.
Сега и ние сме изложени в света на страданията, а музиката, това е начин за лекуване. Може и без музика да мине. Хайде една почивка, сега да видим какво казват учениците тук за музиката. (Прочетоха се още няколко теми.) Светска и духовна музика няма.
към беседата >>
23.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка
тъга
или известно неразположение.
Иначе, ако държите на вашата крива философия, ще мислите, че при раздвояване на съзнанието има някаква наука или някаква придобивка. Не, в раздвояването на съзнанието няма никаква наука, никаква философия, никаква придобивка. Следователно роди ли се у вас желание да направите някакво добро, не отлагайте да го извършите, колкото и каквото да ви струва. Желанието за правене на добро е положителна сила, която придава нещо на човека, но не отнема. Щом се роди у вас желание да направите най-малкото добро, направете го.
Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка
тъга
или известно неразположение.
Тази тъга, това неразположение са наказание за вас, че не сте извършили доброто. Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие. Няма да мине много време и той по невнимание ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си. Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието в човека. И след това той ще вика лекар, ще плаща, ще лежи два-три месеца в легло.
към беседата >>
Тази
тъга
, това неразположение са наказание за вас, че не сте извършили доброто.
Не, в раздвояването на съзнанието няма никаква наука, никаква философия, никаква придобивка. Следователно роди ли се у вас желание да направите някакво добро, не отлагайте да го извършите, колкото и каквото да ви струва. Желанието за правене на добро е положителна сила, която придава нещо на човека, но не отнема. Щом се роди у вас желание да направите най-малкото добро, направете го. Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка тъга или известно неразположение.
Тази
тъга
, това неразположение са наказание за вас, че не сте извършили доброто.
Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие. Няма да мине много време и той по невнимание ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си. Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието в човека. И след това той ще вика лекар, ще плаща, ще лежи два-три месеца в легло. Какво е спечелил от всичко това?
към беседата >>
24.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една
тъга
, една скръб.
То са наблюдения, ще гледате дали можете да намерите туй малко черно петно. Ще разделите съзнанието, за да видите откъде се пада петното, от лявата страна на вашето лице, или от дясната, отгоре към челото, или надолу към брадата. Тази светлина ще бъде под ъгъл около 45 градуса и някой път, ако я гледате дълго време в съзнанието си, ще вдигнете главата си нагоре, тя ще дойде над главата ви перпендикулярно и ще почне да се движи бързо над главата ви и после се отдалечава, отдалечава нагоре. Като гледате така дълго време в пространството, образува се нещо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И след туй всичко наоколо потъмнее, съзнанието е изчезнало, няма го.
Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една
тъга
, една скръб.
Въпросът е защо тази светлина се вдига нагоре? Сега, като изучавате псалмите, Давид казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онези от вас, които искат, не всички обезателно. Онези, които искат да дадат един нормален ход на своето учение, нека направят този опит, той не е задължителен. Но онези от вас, които го направят, да постъпят според закона на Мъдростта.
към беседата >>
25.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Щом поправят крачето на куклата,
тъгата
на момиченцето изчезва.
Сега всички хора трябва да работят върху себе си, да се справят със своя песимизъм. Техният песимизъм е подобен на детските състояния. Някое момиченце играе с куклата си. По едно време куклата пада на земята и крачето й се счупва. Момиченцето започва да плаче неутешимо.
Щом поправят крачето на куклата,
тъгата
на момиченцето изчезва.
Някое момченце играе с кончето си, но кончето пада на земята и се счупва. Момченцето започва да плаче, изпада в песимизъм. Щом му купят ново конче, песимизмът изчезва. Такъв е песимизмът и на съвременните хора. Не, човек трябва да се анализира, да изследва дълбочината на своите чувства.
към беседата >>
26.
Житно зърно / Житното зърно
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Ако едно шише е изпразнено и усети голяма
тъга
, има ли нещо лошо?
(втори вариант)
На нещата трябва да се научат причините. Да кажем, става ви главоболие - идва смущение. Някой път седите, тежко ви е на душата. Усещате известна мрачина, усещате голяма празнина. Е, хубаво, тази празнина от какво произтича?
Ако едно шише е изпразнено и усети голяма
тъга
, има ли нещо лошо?
Ами то е начин, то е един симптом, то е предсказание, че скоро неговият господар ще го занесе, ще налее нещо ново. Щом се изпразниш и усещаш, че в ума ти няма никаква идея, непременно ще дойде нова идея. Та вие, които се занимавате с окултна наука, трябва да знаете законите, за да може да владате другите науки, за да може да се ползвате. Понеже вие сега сте млади, на старини, когато започнете да остарявате, ако вие не разбирате окултните закони, тия противоречия ще започнат да действат на вашия гръбначен стълб, вие ще започнете така да се прегърбвате, ще станете един сирконфлекс или една въпросителна. Изгърбиш се, казвате: „Остарях." Остарях защо?
към втори вариант >>
27.
Вяра и съмнение
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една
тъга
, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал.
Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща“. Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. За пример всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои – не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого – не.
Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една
тъга
, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал.
Сега вие ще кажете: „Много тънки работи са тия“. Действително много тънки са, но са много съществени работи и вие трябва да ги проучите, за да може да се ползвате. Сега аз като ви говоря върху този предмет, искам да ви избавя от вашия стар страх, да не се безпокоите как ще прекарате деня. Вие ще учите онази велика наука, в която нещата са точно определени. За всеки ден е определено какво трябва да направиш, но е оставено на твое разположение да възприемеш и изпълниш, или не.
към беседата >>
По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една
тъга
.
Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше“. В училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на големи мъчнотии, които ще ви наведат на големи неприятности в живота. Аз съм казал много пъти на годишните събрания, че това ще направим, онова ще направим, но трябва да пристъпим към един опит.
По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една
тъга
.
Знаете ли защо? Лицата ви са тъй омърлушени, като че казват: „То нашето се свърши, нас няма да ни бъде“. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте под закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон, вие сте при един възел на най-големи възможности и от черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието.
към беседата >>
28.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Пък ако вие имате
тъга
, нека остане тази
тъга
за вас, да не я плащат хората.
И тъй, животът трябва да се разбира от тази дълбока, философска страна. В живота трябва да има философия. За пример често вие плачете, и всеки ви вижда. Когато плачете, влезте в стаята си, наплачете се и като излезете, никой да не знае, че сте плакали. Щом плачете пред хората, те ви плащат вече.
Пък ако вие имате
тъга
, нека остане тази
тъга
за вас, да не я плащат хората.
Изражение на тъгата може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе. Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот.
към беседата >>
Изражение на
тъгата
може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе.
В живота трябва да има философия. За пример често вие плачете, и всеки ви вижда. Когато плачете, влезте в стаята си, наплачете се и като излезете, никой да не знае, че сте плакали. Щом плачете пред хората, те ви плащат вече. Пък ако вие имате тъга, нека остане тази тъга за вас, да не я плащат хората.
Изражение на
тъгата
може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе.
Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите.
към беседата >>
29.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
И ако е дошла известна
тъга
в душата ти, не е лошо да я изкажеш.
Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“.
И ако е дошла известна
тъга
в душата ти, не е лошо да я изкажеш.
Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби?
към беседата >>
30.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
“ – Господ никак не скърби, нито
тъга
има.
Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. „Ама скръбен е.“ Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли?
“ – Господ никак не скърби, нито
тъга
има.
Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи.
към беседата >>
31.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
“ Да, но тази песен е песен на велика
тъга
.
Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта? “ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!
“ Да, но тази песен е песен на велика
тъга
.
Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има! “ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!
към беседата >>
32.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
Например, някой иска да свърши университет, но ако не успее, в него се заражда една
тъга
, че не е могъл да реализира своята идея.
В ума му най-първо се явява известна идея в проект, всички колелета, всички части на машината действат, движат се първо в ума му и след това той търси начин как да реализира тази идея навън. Когато известна идея, която се е зародила в ума ви, се проектира на физическия свят, но не може да се реализира, тя се връща назад. И много хора страдат от нереализирани идеи. Всичката опасност седи в това, че тази енергия се повръща към своя източник. (– Вредно ли се отразява това повръщане на енергията към своя източник?) – В повечето случаи се отразява вредно.
Например, някой иска да свърши университет, но ако не успее, в него се заражда една
тъга
, че не е могъл да реализира своята идея.
Затова именно всички благородни идеи трябва да се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност. При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства, честолюбието – силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви. Всеки от вас мисли, че той е най-важната личност в света, че той е някакво божество. Всички хора мислят така, никой не иска да признае истината. Така е не само с хората, но и с животните.
към беседата >>
33.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате
тъга
.
За водата ходи сутринната роса – това е ясна идея. Росата, като минава през небесното пространство, минава и през водицата. Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение.
Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате
тъга
.
Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост.
към беседата >>
Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася
тъга
?
Росата, като минава през небесното пространство, минава и през водицата. Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга.
Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася
тъга
?
Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език.
към беседата >>
34.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
(втори вариант)
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Като се разделите, вие изпитвате голяма
тъга
, като че сте продали за безценица светите си чувства.
Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи.
Като се разделите, вие изпитвате голяма
тъга
, като че сте продали за безценица светите си чувства.
Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека.
към беседата >>
Запример, имаме някаква морална
тъга
, без някакви видими причини, но усещаме в гърдите си някаква тяжест, мъчи ни нещо, тъжно ни е.
(втори вариант)
Не е щастлива. Тя често трябва да се връща дома си и постоянно да се оплаква. Защо? Защото това не е онази любов, която задоволява човешкото сърце и човешкия ум. След туй иде второто положение на любовта. То се изразява в човешките гърди.
Запример, имаме някаква морална
тъга
, без някакви видими причини, но усещаме в гърдите си някаква тяжест, мъчи ни нещо, тъжно ни е.
То е пак резултат на съществуването на известна дисхармония. Това показва, че ти се съмняваш в нещо. Ние се съмняваме само в хора, които обичаме. Там, дето няма обич, никакво съмнение не съществува. Ами, че двама умрели хора могат ли да се съмняват един в друг?
към втори вариант >>
35.
Природа и геометрия
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
И ако вникнете в очите на това магаре, ще видите, че една голяма
тъга
се крие в очите му.
Вие не може да избегнете този закон на промените. Ако искате да живеете един обикновен живот, той по нищо не се отличава от живота на животните. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? Има, пробужда се и неговото съзнание.
И ако вникнете в очите на това магаре, ще видите, че една голяма
тъга
се крие в очите му.
Тъжно е магарето. Но в неговата скръб никой не влиза. Магарето забелязва това и казва: „Най-после сам съм, ще си нося товара, какво ще казвам на тия хора, които не ме разбират! ” Сега, за живата природа, за всички същества, които съществуват на земята, ще си съставите едно понятие не такова, каквото сегашните хора имат.
към беседата >>
И ако вие погледнете в очите на това магаре, ще прочетете една голяма
тъга
.
(втори вариант)
Ако живеете един обикновен живот, не може да избегнете закона на промените. Този живот не се отличава по нищо от животинския. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? - Има, пробужда се понякога и неговото съзнание.
И ако вие погледнете в очите на това магаре, ще прочетете една голяма
тъга
.
Магарето е тъжно, но никой не може да влезе в неговата скръб. Магарето разбира това и казва: „Най-после само съм в живота, ще си нося товара; какво ще разправям на тия хора, които не ме разбират? " Сега вие трябва да си съставите за Живата Природа, за всички същества, които живеят на Земята, едно особено понятие, а не такова, каквото имат сегашните хора. Всички същества са разумни и страдат, само че в степента на тяхното развитие има градация.
към втори вариант >>
36.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Веднага концентрирайте ума си към един лош човек и ще видите, че няма да се мине и половин час, и ще ви обхване голяма
тъга
, голяма мъка, която ще измени настроението ви.
(втори вариант)
Щом почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашият ум ще се просветли, и вие ще кажете: Сега разбрах че животът има смисъл. Защо става това? Понеже в този добър човек има други сили, противоположни на вашите, та като се докоснете до него, той изменя направлението на вашите сили към добро. После, направете и друг опит. Някой път сте разположени много, радостни сте.
Веднага концентрирайте ума си към един лош човек и ще видите, че няма да се мине и половин час, и ще ви обхване голяма
тъга
, голяма мъка, която ще измени настроението ви.
Следователно, и вие, като индивид, така влияете на хората. Ако сте добри, всеки, който се докосне до вас, ще му влияете в добра насока. Като казвам добри, разбирам вътрешното състояние на душата. Ако сте лоши, който се допре до вас, веднага ще промени своето състояние в лошо. Някой път казвате: да бъдем добри!
към втори вариант >>
37.
Ти си!
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка
тъга
, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.
(втори вариант)
Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро. И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене? “ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.
Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка
тъга
, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.
И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора.
към втори вариант >>
38.
Да Го посрещнат
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една
тъга
.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една
тъга
.
Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика
тъга
.
(втори вариант)
За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга.
Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика
тъга
.
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин. В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме.
към втори вариант >>
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна
тъга
.
(втори вариант)
Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга.
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна
тъга
.
Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин. В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя.
към втори вариант >>
Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна
тъга
, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо?
(втори вариант)
Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга.
Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна
тъга
, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо?
– Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин. В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост?
към втори вариант >>
Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна
тъга
, като че нещо стяга сърцето ви.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо!
Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна
тъга
, като че нещо стяга сърцето ви.
Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте.
към втори вариант >>
39.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Следователно благото, което имаме сутринта, като заминава, причинява ни една малка
тъга
.
Каква идея трябва да дадем на вечерта? Думата вечер е слаба по изражение. „Вечер дойде“ – това, което иде, трябва да донесе благо. Сутринта е физически по-силна, но тя отнася нещо. Сутринта, като дойде, после си отива.
Следователно благото, което имаме сутринта, като заминава, причинява ни една малка
тъга
.
Вечер Слънцето, като заминава, причинява скръб. Във вечерта имаме духовна придобивка. Тогава можем да кажем, че скръбта идва вечерно време. Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши. Той донася вярата, връща ни смисъла на живота.
към беседата >>
40.
Които гладуват
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
– Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй,
тъгата
пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде да се чукнем!
(втори вариант)
Чукнат се, дигнат високо чашите си, изпразнят ги, това е удоволствие! Една чаша, две, три, четири, че до десет. Хубаво, какво придобиха, след като изпразниха тия чаши? Е, казват, да позабравим нашите тъги, нашите скърби. Забравят ли ги?
– Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй,
тъгата
пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде да се чукнем!
Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят си пише, нищо не пропуща. Погледнеш, след 2–3 години, тия, които се чукали, останали последни голтаци. Съберат се след това номер едно и номер две и си говорят: Е, какво ще кажеш? Какво да кажа? На какъв хал ни докара Господ!
към втори вариант >>
41.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква
тъга
, никаква скръб.
(втори вариант)
Хората казват: А, това е халюцинация! Че кое не е халюцинация? Утре твоята къща може да изгори – това е една халюцинация; парите си може да изгубиш – това е една халюцинация. Не, има една реалност. Ако тази завеса всеки ден се вдига, и ти виждаш всичко онова, което дава живот, всичко онова, което осмисля нещата, ти ще се обезсърчиш ли?
Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква
тъга
, никаква скръб.
Не че няма да имате никаква тъга, но вие с радост ще носите вашите страдания. И като дойдете чрез това учение до тази любов вие ще имате едно качество, и то е следното: всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи цялата земя на гърба си. Ще кажете сега: А, ще може да носи земята на гърба си! Да ще може. Щом такъв човек може да носи земята на гърба си, той е герой, и никой не може да му прави пакости.
към втори вариант >>
Не че няма да имате никаква
тъга
, но вие с радост ще носите вашите страдания.
(втори вариант)
Че кое не е халюцинация? Утре твоята къща може да изгори – това е една халюцинация; парите си може да изгубиш – това е една халюцинация. Не, има една реалност. Ако тази завеса всеки ден се вдига, и ти виждаш всичко онова, което дава живот, всичко онова, което осмисля нещата, ти ще се обезсърчиш ли? Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква тъга, никаква скръб.
Не че няма да имате никаква
тъга
, но вие с радост ще носите вашите страдания.
И като дойдете чрез това учение до тази любов вие ще имате едно качество, и то е следното: всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи цялата земя на гърба си. Ще кажете сега: А, ще може да носи земята на гърба си! Да ще може. Щом такъв човек може да носи земята на гърба си, той е герой, и никой не може да му прави пакости. Как смее някой да ми пакости, когато нося цялата земя на гърба си?
към втори вариант >>
42.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
– Чувства, които не носят радост на човека, но
тъга
, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства?
– Чувства, които не носят радост на човека, но
тъга
, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази
тъга
.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно.
Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е.
Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази
тъга
.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно.
Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте!
към беседата >>
43.
Да се не смущава сърцето ви!
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Бог, като чу
тъгата
му, направи му другарка, създаде Ева.
(втори вариант)
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя?
Бог, като чу
тъгата
му, направи му другарка, създаде Ева.
Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина.
към втори вариант >>
44.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Когато човек плаче от скърб, от
тъга
или от радост, сълзите са различни.
(втори вариант)
Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – "скърбта им ще се превърне на радост". Дотогава има да изтекат девет категории сълзи. Аз бих желал да проучите характера и състава на тези сълзи. Те се различават по състава си.
Когато човек плаче от скърб, от
тъга
или от радост, сълзите са различни.
Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: "Вижте, защо е плакал този! " – В шишенцето ми има сълзи. - Вижте в шишенцето му, сълзи има.
към втори вариант >>
45.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
Те нищо няма да му кажат, но той ще изпита в себе си голяма
тъга
, че не разбира живота им, не разбира езика им и ще пожелае час по-скоро да слезе на земята.
Той ще представлява всички останали хора. Яви ли се човек на небето, между красивите ангели, и той трябва да бъде красив. В ангелския свят не могат да живеят грозни същества. Влезе ли някой грозен човек между ангелите, достатъчно е само веднъж да се погледне в техните огледала, за да се ужаси от своя образ. Види ли образа си, той за нищо вече не е в състояние да остане между ангелите.
Те нищо няма да му кажат, но той ще изпита в себе си голяма
тъга
, че не разбира живота им, не разбира езика им и ще пожелае час по-скоро да слезе на земята.
Ангелите ще се отнесат внимателно към него, но не могат да направят никаква връзка с него, защото знаят, че той е невежа човек. Трябва ли след всичко това той да им се представя, че знае много? Рече ли да им се представя за това, което не е, той вече е влязъл в злото. Щом е попаднал между ангелите, ще трябва да се смири и да си каже: „Господи, тези същества са високо напреднали, аз не съм за тук. Моля Ти се, определи ми мястото." Когато хората искат да се представят такива, каквито не са в действителност, те повдигат главата си нагоре, заемат положение, което не отговаря на действителността.
към беседата >>
Няма по-хубава форма за
тъгата
на душата от скръбта.
Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? - Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за друг някой. Като вземе кавала си, той започва да мисли за нея и излива скръбта си. Значи скръбта представлява тъжната душа.
Няма по-хубава форма за
тъгата
на душата от скръбта.
Нашата скръб е представена на небето в много красиво лице. Когато някой човек скърби и плаче на земята, в небето той е много красив. И действително скръбта е създала истинската музика и поезия в живота; тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Коя скръб създава дълбочина в музиката? - Скръбта на възвишените същества.
към беседата >>
Скръб и
тъга
са две различни понятия.
Те считат, че като религиозни хора не трябва да пеят и съзнателно се въздържат. Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен. Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му.
Скръб и
тъга
са две различни понятия.
В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно.
към беседата >>
Тъгата
е неопределена.
Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби.
Тъгата
е неопределена.
Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. Най-правилната проява на религиозното чувство е любов към Бога. Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас, да го възприемащ в себе си и да изпълняваш Неговата воля.
към беседата >>
Скръбта,
тъгата
, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека.
С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена.
Скръбта,
тъгата
, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека.
Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. Най-правилната проява на религиозното чувство е любов към Бога. Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас, да го възприемащ в себе си и да изпълняваш Неговата воля. Това значи истински просветен човек.
към беседата >>
46.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги поменава, но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една
тъга
, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност, и не могат още да вървят, тъй както трябва.
Те навреме насочват телескопа си и от малките работи чоплят, оттук-оттам, гледат да научат поне малко нещо, да разберат, как се движи някоя звезда или комета, следят, как тя се отдалечава или приближава. Красиви са тия неща! Когато някой философ създава своята теория за слънцето, той разправя неща, които не съществуват, като да са от 1001 нощ, но между всички тия факти, все има нещо вярно, все имат някои верни заключения. Питам ви тогава: тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте, отде иде тя и накъде отива? Често сегашните християни плачат за Христа, че преди 2000 години страдал много.
Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги поменава, но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една
тъга
, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност, и не могат още да вървят, тъй както трябва.
Една тъга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело. В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра? Апостол Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре? “ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“.
към беседата >>
Една
тъга
се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело.
Красиви са тия неща! Когато някой философ създава своята теория за слънцето, той разправя неща, които не съществуват, като да са от 1001 нощ, но между всички тия факти, все има нещо вярно, все имат някои верни заключения. Питам ви тогава: тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте, отде иде тя и накъде отива? Често сегашните християни плачат за Христа, че преди 2000 години страдал много. Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги поменава, но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една тъга, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност, и не могат още да вървят, тъй както трябва.
Една
тъга
се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело.
В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра? Апостол Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре? “ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“. Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“.
към беседата >>
47.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Дойде някой при мене, гледам го - тъжно, скръбно му е; но се представлява, като че няма никаква
тъга
.
Духай повече, за да се усили горението, та от устата ти да излиза пламък! Някой като ми говори, казва: чакай малко, да го смотолява. Казвам: какво ще ме смоталяваш? Кажи си опитностите искрено, кажи ми нещо разумно! Чудни са хората!
Дойде някой при мене, гледам го - тъжно, скръбно му е; но се представлява, като че няма никаква
тъга
.
Казва: е, условията са малко такива. Не, братко, кажи си: тъжно ми е, можеш ли да ми дадеш някакъв цяр? Кажи си Истината! Е, аз съм свършил университет, как ще уроня престижа си? Не, кажи си Истината.
към беседата >>
48.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Има една
тъга
в това магаре.
Да нося вода, това е моя длъжност, а да пея, това е мое изкуство, което аз давам даром на хората. Без да ме бият и без да ме мушкат, аз пея. Наистина, когато магарето иска да прояви нещо от себе си, то пее. Аз казвам: ревът, това е най-благородното, отличното нещо на магаретата. То не реве, а пее.
Има една
тъга
в това магаре.
Ако аз бих бил един поет, бих написал няколко куплета за магарето. Магарето казва за хората: и вода им носих, и им пях, но песента ми не разбраха и мене не разбраха, все магаре си останах. Нито мене разбраха, нито песента ми одобриха. Не е ли същото, което и Христос казва в една от притчите: пях ви, не пяхте, плаках ви, не плакахте. Питам: какво иска светът от добрите хора?
към беседата >>
49.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Когато стана сутрин и не направя очите си сини, в мене настава
тъга
.
Че това именно е наука! Това е християнство, това е изкуство! Да можеш да променяш очите си сутрин на сини, на обяд на кестеняви и вечер на черни, това е наука! Аз си променям очите всяка сутрин на сини, на обяд кестеняви и вечер черни. Не е било време, когато да не направя сутрин очите си сини, на обяд кестеняви и вечер черни.
Когато стана сутрин и не направя очите си сини, в мене настава
тъга
.
Щом ги направя сини, в мене настава приятно, меко разположение. Това е една физиологическа наука, върху която човек трябва да работи дълго време. Да не мислите, че това са фокуси. Не, ние трябва да изучаваме физиологията, анатомията. Аз не искам да ме разбирате буквално и да мислите, че това е само говорене, но казвам ви: няма да минат и 10 години и хората ще заговорят върху тия неща, понеже човешкото съзнание се е вече пробудило.
към беседата >>
50.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Ти трябва да бягаш в най-голямата
тъга
, за да се избавиш.
Египет представлява земният живот. Всеки от вас е един изгнаник. Ангелът е казал на майките и на бащите, на всеки едного от вас: „Вземи това дете и бягай в Египет! ” Законът е такъв. Ако искаш да се избавиш от голяма напаст, тъй трябва да постъпиш.
Ти трябва да бягаш в най-голямата
тъга
, за да се избавиш.
Че и най-големите разбойници и апаши не бягат ли? И те бягат. Но да се повърна сега на закона на съпоставянето. Ангелът се яви втори път на Йосифа и му каза: стани, „Вземи детето и бягай в Израелевата земя! ” Какво са мислили баща ви и майка ви, какво е мислил и дядо ви, какви са вашите възгледи, това оставете за себе си.
към беседата >>
51.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например в тъмносиния, вие усещате
тъга
, скръб в душата си.
Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят например действа върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действа върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума.
Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например в тъмносиния, вие усещате
тъга
, скръб в душата си.
Светлите цветове – ясносиният, ясножълтият, действат успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят.
към беседата >>
52.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Той е следният: когато усещате в себе си голяма скръб или голяма
тъга
, или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя или в един неразумен свят.
Според законите на Бога аз мога да служа безкористно на своя народ, без да мисля, че утре отечеството трябва да ми направи един паметник за моите услуги. Дали ще ми направи паметник или няма да ми направи, това за мен не важи. За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си. Псалмопевецът казва: ще ми изявиш пътя на живота. Има един вътрешен закон, който определя нещата.
Той е следният: когато усещате в себе си голяма скръб или голяма
тъга
, или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя или в един неразумен свят.
Вие сте попаднали в една неблагоприятна среда. Двама души спорят има ли Господ или няма. Ние ли ще разрешим този въпрос? Не е важно дали има Господ или няма. Аз казвам: приятелю, ти имаш живот и аз имам живот, ти имаш ум и аз имам ум, ти имаш очи и аз имам очи, ти имаш уши и аз имам уши.
към беседата >>
53.
Свещеният огън
,
СБ
, София, 27.8.1926г.,
Щом се отдалечите от това общество, вашата
тъга
отново ви обхваща.
Ще ви кажа какво нещо е внушението. Например, вие сте тъжен. Отидете в някое общество, в което хората са весели. Заразявате се и вие и ставате весели. Това е външно внушение.
Щом се отдалечите от това общество, вашата
тъга
отново ви обхваща.
Тя се явява като един червей във вас. Това е внушението на злото. Друг случай: някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва си: аз мога да повдигна целия свят. Отиде в някое покварено общество и веднага започва да чувства, като че е в ада. Целият ден е тъжен, неразположен, казва си: „Отидох, изгубен съм вече!
към беседата >>
Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в себе си голяма скръб и
тъга
.
Душата ти започва да трепти като светлината на този Божествен огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога. Такъв човек е красноречив, може да пее, да декламира, да прави разумни жертви и т.н. Каквото хване, може да го свърши най-хубаво. Обаче, дойде ли съмнението, всичко това изчезва. Божественото в нас проявява особено качество, а именно: Бог не обича да ни натрапва своята мисъл, но когато влага своите мисли в нас, то е за да види дали ще ги запазим.
Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в себе си голяма скръб и
тъга
.
Всички съвременни скърби и нещастия на хората се дължат на това, че са изгубили Божествените идеи. Когато майката изгуби своето дете, тя плаче. Защо? – Това дете е една Божествена форма, в която се е въплътила една Божествена идея. Когато изгубиш една добродетел, ти си изгубил една Божествена идея. Всеки човек, когато изгуби своята вътрешна свещена чистота на душата си, скърби. Защо?
към беседата >>
54.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
То ще изпита едно недоволство, една
тъга
.
Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо?
То ще изпита едно недоволство, една
тъга
.
Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее. По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл! " Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна.
към беседата >>
Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи
тъга
, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа.
Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи
тъга
, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон! За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат?
към беседата >>
55.
Меки и твърди вещества
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
По този начин вие ще разсейвате
тъгата
си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.
Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически. Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват.
По този начин вие ще разсейвате
тъгата
си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.
към беседата >>
Неразположен сте някога – помислете за това, веднага ще се разсее
тъгата
ви.
(втори вариант)
Доколкото съществува тази любов между тези души и тази душа, която е слезнала, от това зависи гениалността на чоиека. Човек ще бъде господарят. Затуй трябва да се образува тази вътрешна хармония между тези души, за да може да се проявят дарбите и силите. Другояче, каквито педагогически правила да следвате, ще имате само частични резултати. Онези, които сте дошли до малко по-дълбоко разбиране на живота, аз не ви казвам неща неприложими – методи, които изискват 5-10 минути на ден.
Неразположен сте някога – помислете за това, веднага ще се разсее
тъгата
ви.
Затуй ви го давам. То е един алхимически метод за превръщане на противоположните за вашето растене сили. Класът може да има следующия път една закуска. Само от варени топли картофи. Школата ще бъде едно предметно учение за картофките, за варените картошки.
към втори вариант >>
56.
Координиране на силите / Координация на силите
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Неговата
тъга
, тя е по-далечна.
(втори вариант)
То е вече едно упражнение и не е тъй лесна работа да се справиш някой път. Ако го правите съзнателно, ще усетите един прилив, една благородна черта. После, срещнете някого замислен, скръбен – не търсете лошата страна. Някой човек е скръбен – търсете истинските причини на неговата скръб в дадения случай, отгадайте не привидните причини – че той изгубил 1000 лева, то е привидно, по-далечна е причината. Открийте истинската причина.
Неговата
тъга
, тя е по-далечна.
Той ще каже, че е далеч от дома си – не е и това причината. Това са упражнения, които трябва да правите. Най-първо се научете всички да имате един спокоен поглед. Като се гледате, да ви харесва погледът. Гледайте се 10-15 секунди, ако не се харесате, турете огледалото настрана.
към втори вариант >>
57.
Обич към знанието
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
– Една
тъга
, една отпадналост.
– Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате в едно особено психологическо състояние и казвате: „Как е възможно да стане това нещо? “ Вие се чудите как се изпразнила кесията ви, как е олекнала толкова! Някой хитър, ловък човек извадил незабелязано вашата пълна кесия, турил вместо нея една празна и си заминал. Какво настава сега у вас?
– Една
тъга
, една отпадналост.
Вие изгубвате смелостта си и вървите с увиснала глава, отпаднал духом. Празната кесия изразява старостта. Старият човек чувства, че някакво богатство от него е задигнато, заграбено. Той казва: „Отидоха младините! “ Как?
към беседата >>
58.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече
тъгата
си, поради радостта, че се е родил человек на света.“
„Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека. „За да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дома на тъмнината.“ – Това ще бъде тяхната служба и сила.
Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече
тъгата
си, поради радостта, че се е родил человек на света.“
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория.
към беседата >>
Това е един зов, едно мъчение, една
тъга
на душата.
Направиш ли тази връзка, животът ти тече като вода, лее се като музикални тонове. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без любов в живота ти, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мъдрият човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета! “ Когато Соломон е изказал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов.
Това е един зов, едно мъчение, една
тъга
на душата.
Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!
към беседата >>
Вие казвате: „Когато някой човек скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави
тъгата
си“.
Аз му казвам: На радо сърце ще ти отговоря де е Господ, но сега е време за обяд, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахраним, а после ще говорим. Поканвам го на обяд у дома, нагостя го добре, дам му чашка винце, развесели се той и вече забравя да ме пита де е Господ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия ден пак дохожда да поговорим. Аз го поканвам пак на обяд, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува.
Вие казвате: „Когато някой човек скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави
тъгата
си“.
Не, това е криво разбиране. Ти ще дадеш чашка винце на възлюбения, на човека, когото обичаш. Това подразбира, че му даваш нещо от своята любов. Тази любов ще го повдигне, и той ще забрави своите страдания. С какво трябва да се напълни чашата му?
към беседата >>
59.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Тъгата
, скръбта, мрачните мисли се предават от човек на човек.
За да разбере света, човек трябва да има разположение, да вижда нещата правилно. Няма ли разположение, съзнанието му се помрачава и целият свят пред него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сенки. Неразположението на един човек само е в състояние да произведе пертурбация във всички окръжаващи. Наистина, когато бащата е тъжен, и майката, и децата стават тъжни.
Тъгата
, скръбта, мрачните мисли се предават от човек на човек.
Както светлината постепенно обхваща цялото пространство, същото прави и тъмнината. Сега, като говоря за светлината, вие ще имате предвид физическата светлина, която идва от слънцето. Тя е първата фаза на светлината. Щом изучите законите на тази светлина, вие ще се домогнете до духовната светлина, ще започнете да изучавате и нейните закони. Физическата светлина изгаря кожата на човека.
към беседата >>
60.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
Щом съгрешиш, в тебе ще се яви
тъга
, недоволство, понеже ти тогава спираш Божествения принцип, спираш Божественото.
(втори вариант)
Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл. Но роди се желание у тебе да поправиш погрешката. И тогава животът ти пак добива смисъл.
Щом съгрешиш, в тебе ще се яви
тъга
, недоволство, понеже ти тогава спираш Божествения принцип, спираш Божественото.
Това състояние показва, че Божественото в тебе се стреми да премахне в тебе препятствието. И докога ще трае страданието? Докато се махне [стената] на съпротивлението плоскостта на съпротивлението. И като се махне съпротивлението, ще се образува огъването. Да се огънеш, това значи да тръгнеш.
към втори вариант >>
61.
Какво са разбрали
,
ООК
, София, 10.10.1928г.,
Тази е причината, задето почти всички хора заминават за онзи свят с
тъга
, с безпокойствие, със страх.
Какъв е вашият идеал? В ранното си детство, човек се привързва към родителите си и развива сърцето си. В юношеската си възраст той започва постепенно да се разширява, да създава отношения с повече хора, а в зряла възраст почва да се готви за онзи свят. Хората говорят за онзи свят, четат за него, но въпреки това нямат ясна представа какво всъщност е онзи свят. И като не могат да си представят какъв е онзи свят, в който отиват, започват да се безпокоят.
Тази е причината, задето почти всички хора заминават за онзи свят с
тъга
, с безпокойствие, със страх.
Малцина са заминали за онзи свят с радост. Това са били светиите само, или някои духовно напреднали хора. Всички останали, въпреки големите страдания, които са преживели на земята, пак се разделят от нея с мъка. Какво са разбрали тия хора от земния живот, щом го напускат с мъка? Съвременните хора не могат да се разделят лесно от земния живот, защото силно са свързани с желанията си.
към беседата >>
62.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите
тъгата
му.
Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях.
Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите
тъгата
му.
Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора. Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.
към беседата >>
63.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
Той не знае, какво нещо е
тъга
.
Който се радва, той може и да търпи, но търпението още не е радост. И сърцето на човека може да мръдне, да трепне, но това още не е радост. Никой не може да отнеме истинската радост на човека. Има същества, които вървят изключително по пътя на радостта. Ангелът, например, никога не може да бъде тъжен.
Той не знае, какво нещо е
тъга
.
Когато радостта посети един дом, това показва, че някой ангел внася радостта в този дом. Да мислите, че човекът създава радостта, това е заблуждение. Никой човек в света не може да създаде радост на своя ближен. Радостта не е произведение на земята. Тя е последствие на възвишения живот, който работи за издигане на хората.
към беседата >>
64.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
Ако двама братя или две сестри от новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувствуват някаква вътрешна
тъга
в себе си.
Виждаш ли, че бесят, или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, никаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят път на душата му. Следователно, нека остане в вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили.
Ако двама братя или две сестри от новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувствуват някаква вътрешна
тъга
в себе си.
Те изпитват тъга, защото се наранили вътрешно, и трябва да превържат раната си. Казвам: да се карат или да се бият хората, това е стар начин на действие. Докато хората прилагат старите методи в живота си, те няма да имат никакви положителни постижения. Резултатите на тези методи са остаряване и дисхармония във всичко. Новото общество не може да почива на стари методи.
към беседата >>
Те изпитват
тъга
, защото се наранили вътрешно, и трябва да превържат раната си.
Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, никаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят път на душата му. Следователно, нека остане в вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувствуват някаква вътрешна тъга в себе си.
Те изпитват
тъга
, защото се наранили вътрешно, и трябва да превържат раната си.
Казвам: да се карат или да се бият хората, това е стар начин на действие. Докато хората прилагат старите методи в живота си, те няма да имат никакви положителни постижения. Резултатите на тези методи са остаряване и дисхармония във всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старите методи са изгнили вече греди, които не могат да издържат нова постройка.
към беседата >>
65.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Голяма вътрешна
тъга
имат и животните.
Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога и той остава без нея. Човек без душа е подобен на животно. И тогава правото е вече на негова страна. От този момент, обаче, той става най-нещастно същество – нийде не може да намери мир. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.
Голяма вътрешна
тъга
имат и животните.
Вие срещате вълк и казвате: видях един вълк. Повече от това нищо не знаете. Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Защо опашката му е дълга – също не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка определят неговата интелигентност.
към беседата >>
66.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Някой казва: „Имам голяма
тъга
, голяма скръб, мъчи ме нещо." Подобни състояния, болести - мнозина имат.
(втори вариант)
„Е, в черните очи тогава." Че кой няма черни очи? „Е, в правилния нос." Че кой няма правилен нос? Мнозина имат правилни носове, но любовта нямат в себе си. Много хора имат червени устни, но любовта нямат в себе си. И тъй, това болезнено състояние на човека, който лежал трийсет и осем години, е едно изключително явление в живота.
Някой казва: „Имам голяма
тъга
, голяма скръб, мъчи ме нещо." Подобни състояния, болести - мнозина имат.
Някои страдат година, две, три - все ги мъчи нещо. Има си за това причини. Някой учил, свършил известни науки, искал да стане виден професор, но не могъл - мъчи го това нещо, не може да постигне това, което желае. Той си въздъхва, мъчи се -професорският стол седи в неговия ум. Някой си мечтае да намери най-красивата жена в света, но не я намира.
към втори вариант >>
67.
Природни гами / Природни гами в живота
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма
тъга
.
(втори вариант)
А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката. Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин. Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея.
Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма
тъга
.
Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири.
към втори вариант >>
68.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Например, достатъчно е при най-голямата си
тъга
човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.
Подобно писмо никога не съм получавал. Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота.
Например, достатъчно е при най-голямата си
тъга
човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.
Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
към беседата >>
69.
Проява, връзка и причина
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 16.7.1930г.,
Когато човек не ги използва, изгубва благоприятните условия, чувства нещо под лъжичката, в сърцето недоволство, скръб вътрешна,
тъга
, едно неразположение.
(втори вариант)
Някои искате да знаете какво е концентриране на съзнанието. Когато имате една свещена идея, вие може да я турите така на главата и така да привлече вниманието ви, че може да посетите града и да не видите никого. Когато човек се занимава с Божествения живот, трябва да изключи всички посторонни влияния. То е Божественото положение. Казвам, благоприятните условия всякога трябва да се използват.
Когато човек не ги използва, изгубва благоприятните условия, чувства нещо под лъжичката, в сърцето недоволство, скръб вътрешна,
тъга
, едно неразположение.
Всичките неразположения - съзнателни и несъзнателни, които се явяват в нас, са все на онзи възвишен свят, който казва: изгубих първия лъч, втория, третия, четвъртия, петия. Най-после ония възвишени същества казват: „Какво ще те учим.“ Страданията вървят по същия закон. Тия страдания са толкоз, колкото възможности си изгубил. Минава едно страдание, второ, трето.
към втори вариант >>
70.
Две категории хора
,
ООК
, София, 1.9.1930г.,
Когато някой се оплаква, че му е нещо тъжно, а не знае причината за
тъгата
си, казвам: Ти си министър, който не е назначил всички кандидати на служба.
Ако този човек е министър, мъчно ще се справи с положението си. Представете си, че при него се явят много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни от тях ще назначи на служба, а на други ще откаже. И в края на краищата първите ще бъдат доволни от него, а вторите ще го съдят. При това положение министърът не може да бъде щастлив.
Когато някой се оплаква, че му е нещо тъжно, а не знае причината за
тъгата
си, казвам: Ти си министър, който не е назначил всички кандидати на служба.
За да се освободиш от тъгата си, трябва да назначиш всички. Каже ли някой, че е много радостен, той е същият министър, който е назначил всичките кандидати на служба, и те са доволни от него. Добрият, справедлив и разумен министър намира място за всички кандидати и ги задоволява. С това той помага и на себе си. Сериозна е задачата на всеки министър, сериозни са задачите и на обикновените хора.
към беседата >>
За да се освободиш от
тъгата
си, трябва да назначиш всички.
Представете си, че при него се явят много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни от тях ще назначи на служба, а на други ще откаже. И в края на краищата първите ще бъдат доволни от него, а вторите ще го съдят. При това положение министърът не може да бъде щастлив. Когато някой се оплаква, че му е нещо тъжно, а не знае причината за тъгата си, казвам: Ти си министър, който не е назначил всички кандидати на служба.
За да се освободиш от
тъгата
си, трябва да назначиш всички.
Каже ли някой, че е много радостен, той е същият министър, който е назначил всичките кандидати на служба, и те са доволни от него. Добрият, справедлив и разумен министър намира място за всички кандидати и ги задоволява. С това той помага и на себе си. Сериозна е задачата на всеки министър, сериозни са задачите и на обикновените хора. Условията, при които сегашните хора живеят, не са лоши, но и добри не са.
към беседата >>
71.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Когато синът или дъщерята измени отношенията си към майка си, в ума ѝ настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят,
тъгата
не напуска не само майката, но и целия дом.
За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието. И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието. Този закон се проверява и в отношенията на хората.
Когато синът или дъщерята измени отношенията си към майка си, в ума ѝ настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят,
тъгата
не напуска не само майката, но и целия дом.
Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно. Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на човека, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че светът е пълен със съблазни и с изкушения. И това е възможно, но човек трябва да знае от какво може да се съблазни.
към беседата >>
72.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Като видите дългата муцуна на вълка и увисналата му опашка, веднага ще почувствувате
тъгата
, която той носи в себе си.
Всъщност, дебелият врат, именно, не върши работа. Какво е направил вълкът с дебелия си врат от хиляди години досега? Какво са направили досега българите с дебелите си вратове? Дебелият врат не мисли. Важна е силната, разумна мисъл, която не е в човека с дебелия врат.
Като видите дългата муцуна на вълка и увисналата му опашка, веднага ще почувствувате
тъгата
, която той носи в себе си.
Той си мисли: Много овце изядох, много грехове направих. Как ще ги изплатя? Вълкът се привързва повече от кучето, но ако се възпита. Всички хора имат лошо мнение за вълка. Той обича овцете, прави любовни срещи с тях, но понеже овчарят не го обича, веднага започва да го гони.
към беседата >>
73.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
– Мина времето и на
тъгата
.
В нея е смисълът на живота. Ще кажете, че и аз плача като вас. – Аз не плача, не съм от тези, които плачат. Мина времето на моя плач. – Не тъжиш ли?
– Мина времето и на
тъгата
.
– Не мислиш ли за подобрението на човечеството? – Всички хора страдат от изобилие – резултат на което е болестта диабет. Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е словото на живота. Словото трябва да се дава на хората.
към беседата >>
74.
Правилно разрешаване
,
ООК
, София, 29.10.1930г.,
Вие пак се спирате пред нея и слушате
тъгата
ѝ.
Съвременните хора, със своите настроения, могат да се сравнят с чешма, която днес тече обилно, а на другия ден пресъхва. Като видите, че чешмата тече, вие се приближавате към нея, пиете от водата ѝ, радвате се заедно с нея. Тя пее и се радва, разказва ви за своята любов. Като минете на другия ден през същата чешма, вие оставате изненадани. Защо? Чешмата е пресъхнала, не тече.
Вие пак се спирате пред нея и слушате
тъгата
ѝ.
Тя се оплаква, че възлюбеният ѝ я напуснал. Като знаете свойствата на водата, т.е. на нейния възлюбен, вие намирате, че тя не може да направи това. Водата е постоянна в чувствата си. Тя не знае какво нещо е омраза.
към беседата >>
75.
Да се благовества
,
НБ
, София, 2.11.1930г.,
Никой не подозира, каква
тъга
крият те дълбоко в себе си.
Всъщност, щастливо ли е то? Ако житното зърно стои от хиляди години в хамбара, натиснато от милиарди зрънца, щастливо ли е то? При това положение, може ли зрънцето да очаква някакво щастие? Доброволно ли са влезли житните зрънца в хамбара? Следователно, знайте, че и при най-щастливия живот има страдания.
Никой не подозира, каква
тъга
крият те дълбоко в себе си.
Единственият, Който чува, възприема и разбира страданията на тези същества, е Бог. Ето защо, Той дава нареждане, да се посеят те в земята и да им се дадат условия за развитие. Докато са в хамбара, те са богати, но не могат да оценят богатството си и казват: Дотегна ни вече, да се освободим по някакъв начин! След това ги пращат на нивата. Какъв процес започва сега за тях?
към беседата >>
76.
Здрава основа
,
УС
, София, 4.1.1931г.,
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът; а когато роди детето, не помни вече
тъгата
си поради радостта, че се е родил човек на света.“ (– 21-ви стих.)
Само на високия връх на планината могат да ви се кажат тези думи. Там ще намерите вечния извор, от който да пиете. Това означава идването на Духа. Той иде на земята, за да ни поощри за усилена работа върху сърцето. Да бъдем проводници на Божията истина и на Божията мисъл!
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът; а когато роди детето, не помни вече
тъгата
си поради радостта, че се е родил човек на света.“ (– 21-ви стих.)
Сега са нужни хора, които изпълняват волята Божия. Малко са такива хора. Една светска жена ми каза: „Аз съм вече 40-годишна жена и досега съм срещнала само един добър човек“. – Достатъчно е, че си срещнала един добър човек. Аз правя следния извод: Ако 10 милиона хора срещнат по един добър човек, това значи, че на земята има десет милиона добри хора.
към беседата >>
77.
Новата епоха
,
МОК
, София, 7.1.1931г.,
Къде се намират умът и сърцето му човек знае, но кой ум и кое сърце чувстват
тъга
и тъмнина?
Те са. две противоположни неща, които не си хармонират и се намират в постоянна вътрешна борба., Слушате някой да казва, че му е тежко на душата. Друг казва, че му е тежко на сърцето и тъмно в ума. Къде е душата му и той не знае.
Къде се намират умът и сърцето му човек знае, но кой ум и кое сърце чувстват
тъга
и тъмнина?
Те не са. физическият ум и физическото сърце на човека. Друго сърце и друг ум има човек и с тях възприема явления и чувствания от духовния свят. Това са отвлечени неща, за които може да се говори само на човек, който е минал през тях. За да дойде до отвлечените работи в живота, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото.
към беседата >>
78.
Възстановяване
,
ООК
, София, 22.4.1931г.,
Всяко нещо, което е лишено от ритмус, навява безутешна
тъга
, резултат на някаква дисхармония.
При това положение Господ може да се радва и весели в нас. Радостта е външен процес, а веселието – вътрешен. Значи ние трябва да се радваме на това, което Бог е направил, а Той да се весели на това, което ние правим за Него. Сега, като говорим за ритмус в песента, ние отиваме по-далеч, откриваме ритмус в мислите и чувствата на човека. Ритмусът внася нещо приятно, хармонично в живота.
Всяко нещо, което е лишено от ритмус, навява безутешна
тъга
, резултат на някаква дисхармония.
Правилният и хармоничен ритмус освобождава човека от дисхармонията и от непотребната, чужда материя в него. Който няма правилен ритмус в себе си, той е изложен на неразбиране, на противоречия, на болести и страдания. Като заболее, човек търси лекари, лекарства, да възстанови здравословното си състояние. Едно нещо може да му помогне: да изправи ритмуса на своите мисли и чувства. Дойде ли някоя нечиста, отрицателна мисъл, издухай я, да излезе навън, както барабанчикът издухва праха от барабана си.
към беседата >>
79.
Събуждане / Събуди се
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато
тъга
и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога.
(втори вариант)
Вашите деца, или вашите мисли, които вие създавате, веднага те се връщат в старото положение. Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим. Може да не се измени животът.
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато
тъга
и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога.
В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага. Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
Ти имаш
тъгата
на онзи червей, който пъпли по земята.
(втори вариант)
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага.
Ти имаш
тъгата
на онзи червей, който пъпли по земята.
Сега ще преведете червея. Това е един символ, това е една азбука. И ако знаеш къде да туриш този червей, ако знаеш как да го туриш, няма да ти причини вреда. Сега какво означава този кръг? Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее.
към втори вариант >>
80.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма
тъга
.
Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора.
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма
тъга
.
Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава.
към беседата >>
Причината за тази
тъга
е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете.
Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга.
Причината за тази
тъга
е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете.
Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава.
към беседата >>
Не влезете ли,
тъгата
ще продължава.
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек.
Не влезете ли,
тъгата
ще продължава.
На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога.
към беседата >>
81.
Разбраната скърб / Разбраните скърби
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 21.10.1931г.,
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната
тъга
, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието.
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната
тъга
, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си.
към беседата >>
Но ако има някаква
тъга
в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее.
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена. И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре.
Но ако има някаква
тъга
в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее.
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее.
към втори вариант >>
82.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Класически ще изкажеш една своя
тъга
.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта.
Класически ще изкажеш една своя
тъга
.
Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава.
към беседата >>
83.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Остави Стоян да се занимава с болестта си, а ти си изпей една ободрителна песен, за да разсееш
тъгата
си.
Това е най-разумното, което можеш да направиш. Ако си тъжен, изпей една от любимите си песни, но не “Цвете мило, цвете красно”, нито “Стоян мами си думаше.” Вие нямате нищо общо със Стоян и неговата майка. Какво казва Стоян на майка си? Той казва: “Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми таз болка прати, та девет години болен да лежа? ” Стоян е виновен за своята болест, а не майка му.
Остави Стоян да се занимава с болестта си, а ти си изпей една ободрителна песен, за да разсееш
тъгата
си.
Някой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тъжно на сърцето. – Радвам се, че страдаш. Това показва, че имаш сърце. Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието.
към беседата >>
84.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
В
тъгата
си той се издига малко, дохожда до тона “сол” – ясно син цвят, който означава духовен стремеж в човека.
Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе, не ми дохожда на ум, какво да правя.
В
тъгата
си той се издига малко, дохожда до тона “сол” – ясно син цвят, който означава духовен стремеж в човека.
Българинът поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: Господ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законите. Бог помага и отвисоко. Така съчетани, тоновете правят песента тъжна. Като питаш някого защо плаче, сам не знае.
към беседата >>
Който излива
тъгата
си в музика, той е музикант.
– Кое е гениалното в българската музика? Кой е класичният елемент в нея? Има нещо хубаво в българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. В нея има духовен елемент, който засега е доста изопачен.
Който излива
тъгата
си в музика, той е музикант.
Песента му постепенно се изменя, според тъгата. За да изрази тия промени, той поставя различни знаци. Пее тъжната песен и туря ми бемол. Това значи: Нищо няма да излезе от моята работа. Какво да се прави, трябва да се живее.
към беседата >>
Песента му постепенно се изменя, според
тъгата
.
Кой е класичният елемент в нея? Има нещо хубаво в българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. В нея има духовен елемент, който засега е доста изопачен. Който излива тъгата си в музика, той е музикант.
Песента му постепенно се изменя, според
тъгата
.
За да изрази тия промени, той поставя различни знаци. Пее тъжната песен и туря ми бемол. Това значи: Нищо няма да излезе от моята работа. Какво да се прави, трябва да се живее. Българинът сее малко, а иска да му се роди много плод.
към беседата >>
Тъгата
ти е резултат на гамата, в която си попаднал.
Това е неговата песен. Сега, не е въпрос за критика. Ако критикуваш, можеш да критикуваш своя вътрешен живот. – Тъжен съм, не мога да мисля. – Трябва да знаеш, защо си тъжен.
Тъгата
ти е резултат на гамата, в която си попаднал.
В коя гама влизат ми бемол и фа диез? – В сол минор. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човешкия характер. При изграждането на характера, човек се ползува от своите мисли, чувства и постъпки. Това са материал за строеж.
към беседата >>
Казвате: Трябва да има малко
тъга
в песента.
Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени. Тогава ще се измени и езикът му. С това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея.
Казвате: Трябва да има малко
тъга
в песента.
Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. Тя не върви по закона на любовта и свободата, но по закона на ограничението. Какво ще кажете, ако накарам някой от вас да изпее една песен?
към беседата >>
И в нея има
тъга
, но по-малко.
Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря.
И в нея има
тъга
, но по-малко.
Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен.
към беседата >>
Ти си създаваш изкуствено една
тъга
.
(втори вариант)
Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор. Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол".
Ти си създаваш изкуствено една
тъга
.
В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата. А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
85.
Пътят на възможностите
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
След половин час чувствува, че му олеква,
тъгата
му изчезва.
Някой не се нуждае нито от ядене, нито от знание, има всичко, но е омъчнен, нещо му тежи на сърцето. Той иска да се облекчи. Ходи натук-натам, най-после минава край една черква и влиза вътре. Слуша, свещеникът чете молитви и проповядва. И той повтаря след него, моли се.
След половин час чувствува, че му олеква,
тъгата
му изчезва.
– Кой му помогна? – Свещеникът със своите молитви. Тези разсъждения са верни, но представят две трети от истината, липсва едната трета. Това е вярно дотолкова, доколкото е вярно доказателството на учените, че материята или веществото не се губи. Свещта изгаря, но веществото ѝ не се губи.
към беседата >>
Щом изгрее, всякаква
тъга
изчезва.
Запей „Изгрява слънцето”. Като изгрее слънцето, всичко ще се оправи. То ще ти сложи трапеза да ядеш. Ако си уморен, ще ти даде почивка. Слънцето се отличава по това, че всичко дава.
Щом изгрее, всякаква
тъга
изчезва.
То носи всички възможности в себе си. Носи в себе си идеята за Бога като възможност. Помислиш ли за Бога като възможност, обстановката на деня се изменя; отношенията ти с хората се подобряват; всичките ти работи се нареждат не по механичен, но по разумен начин, и ти запяваш „Изгрява слънцето.” Това е най-старата идея за Бога. Казано е в Писанието: „И аз ще се заселя между хората; ще живея в сърцата им като закон, и всички ще ме познават, от малък до голям.” Тогава няма да има страдания и смърт, глад и неплодородие, бедност и болести. – Кога ще бъде това?
към беседата >>
86.
Малката истина
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 12.10.1932г.,
Срещам едного, чета по лицето му една
тъга
или парите си изгубил, или баща си, или работите му не вървят добре.
Искам да ме разбирате добре. Аз не засягам формата на сегашния живот. Аз не засягам и характера на сегашния човек. Според мене, това е малка отсечка от безкрайната права. За мене, да критикувам човека в сегашните му прояви, това е губене на време.
Срещам едного, чета по лицето му една
тъга
или парите си изгубил, или баща си, или работите му не вървят добре.
Срещам млада мома, и на нейното лице е изписана тъга. Мъчи се, дали ще срещне онзи, когото търси. Във всички хора виждам едно и също нещо. Казвам, Онзи, Който ви е изпратил на земята, иска да ви освободи от актьорските дрехи. Не по Негово желание сте станали актьори.
към беседата >>
Срещам млада мома, и на нейното лице е изписана
тъга
.
Аз не засягам формата на сегашния живот. Аз не засягам и характера на сегашния човек. Според мене, това е малка отсечка от безкрайната права. За мене, да критикувам човека в сегашните му прояви, това е губене на време. Срещам едного, чета по лицето му една тъга или парите си изгубил, или баща си, или работите му не вървят добре.
Срещам млада мома, и на нейното лице е изписана
тъга
.
Мъчи се, дали ще срещне онзи, когото търси. Във всички хора виждам едно и също нещо. Казвам, Онзи, Който ви е изпратил на земята, иска да ви освободи от актьорските дрехи. Не по Негово желание сте станали актьори. Вие сами сте се облекли в тези дрехи, и Той досега ви е търпял.
към беседата >>
Все има една
тъга
, една несрета.
(втори вариант)
Аз даже не засягам сегашния характер на човека. Според мене, то е една малка отсечка. За мене даже е губене на време да гледам хората. От всичките хора, аз виждам едно и също нещо. Срещам някого и виждам, че е изгубил парите си или че е изгубил баща си, или че работите му не вървят.
Все има една
тъга
, една несрета.
Срещам това и в една красива мома, и в нея срещам една неувереност, дали ще намери един такъв, какъвто търси. Та рекох, Онзи Който ви е пратил на Земята, Той иска да ви освободи от актьорските ви дрехи, понеже сте започнали едно изкуство и не по Негово желание сте станали актьори. Обличате се и Той ви е търпял. Той казва: „Има и друго изкуство в живота, а не само да се обличате и събличате.“ В източните народи го наричат Майя, значи – омагьосване. Правиш това, което не искаш.
към втори вариант >>
87.
Имаше някой человек
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква
тъга
.
Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква
тъга
.
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ. Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
към беседата >>
Тъгата
прониква навсякъде в неговите песни.
Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга.
Тъгата
прониква навсякъде в неговите песни.
И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ. Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
към беседата >>
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква
тъга
.
(втори вариант)
Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква
тъга
.
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ. Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
към втори вариант >>
Тъгата
прониква навсякъде в неговите песни.
(втори вариант)
Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга.
Тъгата
прониква навсякъде в неговите песни.
И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ. Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
към втори вариант >>
88.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
Следователно, всичките му песни са проникнати от
тъга
.
Тази музика, която внася радост в душата, е Божествена. На меланхолика и музиката е меланхолична. На оптимиста музиката е весела, здрава. Изобщо, музикантът предава нещо от себе си. Например, музиката на Шопен е тъжна, меланхолична, защото самият той е бил меланхоличен, болнав.
Следователно, всичките му песни са проникнати от
тъга
.
Казваш на някого: Изсвири ми една тъжна песен от Шопен. – Защо ти е тъжна песен? Тя е туберкулозна песен. На онзи, който е предразположен към туберкулоза, казвам: Никакъв Шопен не ти трябва. Когато е здрав, човек носи на десет души здравето върху себе си.
към беседата >>
Така,
тъгата
на Шопена се отразила и в музиката му.
Не казвам, че аз нямам разположение към Шопена, но ви обръщам внимание, за кого е полезна тя. За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена. За тях е нужна друга музика. Като говоря така за музиката на Шопена, някои от вас се засягат. Нямам нищо против това, че обичате Шопеновата музика, но ви обръщам внимание на онези вметнати неща, които се налагат в човешкия живот.
Така,
тъгата
на Шопена се отразила и в музиката му.
Като дойде втори път на земята, той сам няма да хареса песните си и ще се заеме да ги коригира. Той преживял особени състояния, които се отразили в неговата музика. В живота си човек се интересува силно от нещо. Един турски бей имал десет хубави хрътки за лов, които гледал добре. Той ходел на лов ту с една, ту с друга, а някога водел и десетте хрътки.
към беседата >>
89.
Думи на Правда
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма
тъга
изпитвал.
Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?
“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма
тъга
изпитвал.
Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее. Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя.
към беседата >>
И така, той се умислил, голяма
тъга
изпитал.
(втори вариант)
Тя казва: Аз искам да зная. Слушах магарето и волът да се разговарят. Как може досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам също техния език. Той казва: Не може. Не, непременно да ми кажеш тази работа.
И така, той се умислил, голяма
тъга
изпитал.
Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казало: Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш. Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена. Той като го слушал, пак започнал да се смее.
към втори вариант >>
90.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
“ –
Тъгата
в нея представлява отпечатък от миналото.
Каква музика е тази, която не може да измени състоянието на човека? Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората. Аз говоря за вътрешната, интимната, неофициалната страна на музиката. Сега мога да ви изсвиря една българска песен. Питате: „Защо българската песен е толкова тъжна?
“ –
Тъгата
в нея представлява отпечатък от миналото.
Като свиря тези песни, аз се свързвам с тъгата на българина, след което трябва да употребя усилие и време, за да се освободя от нея. Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той е изгубил едно от най-хубавите си чувства – Любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: „Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко“.
към беседата >>
Като свиря тези песни, аз се свързвам с
тъгата
на българина, след което трябва да употребя усилие и време, за да се освободя от нея.
Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората. Аз говоря за вътрешната, интимната, неофициалната страна на музиката. Сега мога да ви изсвиря една българска песен. Питате: „Защо българската песен е толкова тъжна? “ – Тъгата в нея представлява отпечатък от миналото.
Като свиря тези песни, аз се свързвам с
тъгата
на българина, след което трябва да употребя усилие и време, за да се освободя от нея.
Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той е изгубил едно от най-хубавите си чувства – Любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: „Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко“. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели.
към беседата >>
НАГОРЕ