Търсене в текстове за 'Тъга'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ

Борис Николов

ТОМ 2

Какво съответствие на горест и тъга.
Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>

2. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Борис Николов

ТОМ 2

Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
към текста >>

3. 179. УТЕХАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея.
Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново. Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ. При всички случаи протича в една и съща посока. Животът винаги тече.
към текста >>

4. 41. БАДЕМИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Разхожда се тя между бадемите но изпитва една тъга, нещо я мъчи.
41. БАДЕМИТЕ В Айтос на братската градина има бахча с бадеми - стотина дървета. Бадемите са доста възрастни. Братята като разисквали решили да изсекат бадемите, за да се отвори място за Паневритмията. Вземат това решение. След няколко дни идва една сестра от селата да си почине на градината, да се види с братя и сестри. Разхожда се тя между бадемите но изпитва една тъга, нещо я мъчи. Обляга се на един от бадемите, притваря очи, вслушва се в себе си и чува един тихичък глас: „Молим ви се, кажете на тези хора да не ни изсичат. Ние ще им даваме хубави, сладки бадеми." Сестрата потърся брат Георги да му каже, но той се случи в града. Тогава тя написва на едно листче думите, които чула и забола листчето на самият бадем. Като тръгва за града, среща брат Георги, който се връща и му разправя какво са й казали бадемите. Георги събира братята, разправя им какво е чула сестрата, завежда ги при бадема, където е заковано листчето и още тук всички вземат решение: „Няма да се секат бадемите!
към текста >>

5. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка.
към текста >>

6. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни.
към текста >>

Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина.
към текста >>

7. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.
Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота.
към текста >>

8. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот.
Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това.
към текста >>

9. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

ТОМ 4

Спомените за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им.
Той предаваше впечатленията си от една екскурзия с УЧИТЕЛЯ до историческото селище Батак. Добри и предани приятели летуват по китните Родопски поляни на летовището „Свети Константин". Наближил денят, когато по поръчение на УЧИТЕЛЯ, групата се приготвила да посети историческата църква в село Батак. Там се намират черепите на убитите по времето на прочутото баташко клане. В ранната утрин, на път към селото, беловласите приятели разговаряли за мрачните дни на турското робство, когато цели селища са били опожарявани и затривани, а населението им или избито, или отвлечено. Спомените за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им. Разговорите скоро секнали. Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство.
към текста >>

10. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Сегашната музика има и радост, но и много тъга.
Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя. Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума.
към текста >>

11. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Чувствах само самота и тъга.
" „Не, Учителю". „Затова съм те взел при себе си", беше отговорът Му. „В мене има едно чувство, което е по-силно от мен. Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало. Отидох сама самичка със себе си. Чувствах само самота и тъга. През какви ли астрологически аспекти преминавах тогава не мога да знам. Какви ли бяха тези състояния у мен - също не зная. Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна. По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап.
към текста >>

12. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

ТОМ 5

Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му.
Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева.
към текста >>

13. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето.
Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа. Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи. Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет.
към текста >>

14. 154. КОМУНИТЕ

ТОМ 5

Дори е имало такъв случай, когато Учителят изпраща една сестра - Йорданка Жекова, за да викнат други още двама, за да дойдат и да седнат на масата на Учителя, той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението на Духът Господен".
Ние в писмото бяхме споделили своят живот, трудностите, които имахме и потърсихме помощ и съдействие и затова той пристигна в Русе. Проблемите около комуната се изгладиха, но когато се прибрахме в София, всички въздъхнахме от облекчение, че бяхме се отървали от някаква тйгоба и като че ли бяхме всички там вързани като добичета. Не бяхме хора свободни по дух, не можехме да се радваме на труда си, да пеем и да се веселим чрез труда си. Когато се върнахме в София онези, които бяха останали на Изгрева ни разказаха, че Учителят бил много недоволен от нашето непослушание и неблагоразумие, че сме отишли да гоним Михаля и че сме оголили Школата и Учителят е нямало на кой да държи беседи. Така, по този начин учениците от Школата бяха отклонени от Сили и изпратени да копаят земята, за да бъде изпразнена аудиторията, която е била изпратена специално на земята от Невидимия свят, за да може пред нея Учителят да дава Словото на Бога. Дори е имало такъв случай, когато Учителят изпраща една сестра - Йорданка Жекова, за да викнат други още двама, за да дойдат и да седнат на масата на Учителя, той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението на Духът Господен". Тогава разбрахме какво се бе случило и че ние изпразнихме салона пред Учителя, за да правим комуните в селата. Напуснахме Царя и отидохме при говедаря, да му се пасат говедата. Така се сбъдна тази поговорка по всички направления и посоки. Много по-късно няколко млади сестри споделиха, че искат да направят комуна на Изгрева. Учителят като чу това, прихна да се смее, да се смее така гласно, че си сложи ръката пред устата.
към текста >>

15. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 5

Усещахме една тъга и една раздяла във въздуха.
Учителят обикаляше с нас всички места, където по-рано бяхме преминавали с него. Гледахме го, че се застоява продължително на всяко място, беше замислен и тъжен. Ние смятахме, че Учителят се изморява много затова му трябва и продължителна почивка. Така с него обиколихме всички възможни места на 7-те езера, където преди години бяха преминали стъпките му. Ние не знаехме, че Учителят се сбогува с цялата местност. Усещахме една тъга и една раздяла във въздуха. Отдавахме това усещане на други причини. Много по-кьсно разбрахме какво е означавало всичко това. Това беше жива раздяла на Учителя със 7-те езера. На третия ден от пребиваването ни падна градушка на големина колкото орех, изпочупи чиниите, изпокъса платнищата. Учителят каза: „Това е знак, че ще има бомбардировки".
към текста >>

16. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

ТОМ 5

Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
-И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
към текста >>

17. 209. БОЯН БОЕВ

ТОМ 5

Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен?
Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше. Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен? Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е, единият брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече. Боян си замина както ние, простосмъртните, ще си заминем, но той остави следи и един образ на безкористност. Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева. Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г.
към текста >>

18. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

ТОМ 5

После разказваха с тъга, че са огорчили Учителя с непослушанието си и са си заплатили за това непослушание с възмездните мерки на комунистите, проведени към тях.
Те не послушаха Учителя както и не си прехвърлиха нито имотите, нито парите на Братството, нито пък ги дадоха на държавата, След 9.1Х.1944 г. след като се смени строя, така се случи, че всичко бе иззето от държавата и то с принудителни мерки чрез комунистическата власт. Така че те не изпълниха решението доброволно дадено от Учителя, но изпълниха решението на държавата чрез нейните служители. Та непослушанието при Учителя се оказа послушание към насилствените мерки от страна на държавата. Та те дочакаха, доживяха този обрат на нещата и на събитията около себе си. После разказваха с тъга, че са огорчили Учителя с непослушанието си и са си заплатили за това непослушание с възмездните мерки на комунистите, проведени към тях. Ако бяха се освободили преди това тогава щяха да бъдат свободни и нямаше да ги засегнат мерките на комунистическата власт. Но човек трудно се освобождава от старите си възгледи. По този случай Учителят сподели: „На нас не ни са нужни пари, а готови души, които да служат на Бога. Дойдат ли тези души, те ще носят в себе си условията и средствата, с които ще служат на Бога". Ето това бе разрешението на задачата: трябва да служиш на Бога и то с Любов.
към текста >>

19. 11. В НОВОТО СЕЛО

ТОМ 6

Животът е красив и тъй прелестен, животът е сал хубава игра за онзи, който кърми в себе песен и гони далеч чемерна тъга!
Четях, проучавам беседите, правех извадки, развивах темите и правех упражненията дадени в школите лекции. И дните ми тежаха като музика. Квартирата ми малка, прихлупена, училището също, селцето сгушено, но това не ми правеше никакво впечатление вече, аз сякаш не забелязвах всичко това. Аз живеех в един светъл, красив свят на радост и вдъхновение. Разхождах се из гората самичка, пеех и пишех първите си малки и вдъхновени стихотворения, едно от които беше пак за живота - контраст на първото, по-раншното стихотворение за живота. Животът е красив и тъй прелестен, животът е сал хубава игра за онзи, който кърми в себе песен и гони далеч чемерна тъга! Животът ни е светло вдъхновение, низ радости и песни и възторг, животът ни е върховно упоение от благостите на добрия Бог! Кой направи всичко това? Тук и сега от четене на беседите за пръв път аз почнах да добивам по-ясна представа за Бога, да размишлявам за Него, да се свързвам с Него, да Го питам и да ми отговаря!.. Тук и сега аз започнах да разбирам, че Бог не е някакво строго същество, някакъв старец, който стои далеч из облаците някъде и раздава награди и наказания само, а не чува воплите и стенанията на 19 хората, не вижда техните страдания и не се интересува от техните стремежи, мечти и идеали, но едно топло, нежно, безкрайно нежно и любящо Същество и отзивчиво, Което е толкова близко всякога до човека, че веднага откликва по някакъв начин, щом се позовеш към Него. Какви моменти съм преживяла в тези 17 години в това малко, забутано и отдалечено селце, моменти на върховни съкровения и радости.
към текста >>

20. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

ТОМ 6

И някаква тъга имаше в лицето му.
- само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора. Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева. Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта. Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени. Той бил образуван вече в София, но сега по покана на Учителя и класа от София се образували такива класове още на събора за провинцията - в по-големите села и градове. В Стара Загора, разбира се, проектират да се образува. Ще влязат всички, около десетина сестри и братя - млади, неженени, интелигентни, всички със средно и висше образование.
към текста >>

От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта.
Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева. Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта. Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени. Той бил образуван вече в София, но сега по покана на Учителя и класа от София се образували такива класове още на събора за провинцията - в по-големите села и градове. В Стара Загора, разбира се, проектират да се образува. Ще влязат всички, около десетина сестри и братя - млади, неженени, интелигентни, всички със средно и висше образование. Нещо в мен радостно трепна.
към текста >>

21. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

ТОМ 6

Тъгата и мъката не ме напущаха.
И светещ. Словото се лее щедро, щедро... Само аз, не зная защо, бях тъжна, тъжна, без видима някаква причина. Нещо не ми беше добре и не можех да се радвам. Свърши беседата. Излязохме на поляната, изиграхме Паневритмията. Тъгата и мъката не ме напущаха. Всички се спуснаха към центъра, да позд- равят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката си, (лятно време ние от провинцията прекарвахме на Изгрева на палатки) без да кажа някому нещо за това. След малко иде Бучка, с която па латките ни бяха наблизо и носи в един вестник всевъзможни лакомства: плодове, грозде, сладкиши............................................... Поздрав от Учителя. Прати това за нашия на род и каза, ти и Петра да отидете веднага при Него." И Петра е била нещо не добре. Аз се трогнах до сълзи.
към текста >>

Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка.
Дали ги прие тях после, не зная. Може би ги прие, но .им даде добър урок ако въобще имаха предпоставки да го разберат. Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действуващо лице в този случай, но заради Неговото величие. И заради хубавия урок, който им даде. Той, най-големият човек на земята е занят с най-малките и те „големите" не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях. Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка. Това беше по времето на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствувала нейното състояние. За мене това беше чудно и непонятно, но бях доста стеснителна, да Го разпитвам, как стават тези неща и защо и има ли някакво облекчение страдащата душа. Едно разбрах, че за мене не е било добре, било е опасно, защото Той тъй настойчиво ме извика да ми смени състоянието и дори каза: „Ако не беше дошла щеше да стане по-голяма авария." Аз се зарадвах само да Му благодаря за Неговата бащинска грижа и доброта към мен
към текста >>

22. 9. Чужденецът

Мария Младенова

ТОМ 7

Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него.
9. ЧУЖДЕНЕЦЪТ Синът ми Младен проговори късно, мъчно свързваше изреченията. Ако беше гладен казва: „Дай хляб", „Гладен" или „Дай пия". Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката", така сладко чуруликаше. Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него. В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст. Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението.
към текста >>

23. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

ТОМ 7

И сега се питам, ако хората от камиона не ме бяха упътили да слеза, ако аз не бях почувствувал тъга и не бях попитал каменарите, ако хората не ме бяха попитали за къде съм, аз щях ли да срещна Учителя?
Тоя, гдето ме водеше чрез съветите на тия хора дето ги срещнах по пътя така направи, че ме изправи лице срещу лице срещу Учителя. Поздравих ги, целунах ръка на Учителя и тръгнах с тях. А те бяха ходили на екскурзия по планината и се връщаха. А ние се срещнахме точно, когато те слизаха от планината на пътя. Ако бях закъснял с пет минути, те щяха да тръгнат напред, а аз щях да си вървя сам по пътя. И сега се питам, ако хората от камиона не ме бяха упътили да слеза, ако аз не бях почувствувал тъга и не бях попитал каменарите, ако хората не ме бяха попитали за къде съм, аз щях ли да срещна Учителя? Нямаше да Го срещна. Кой накара тия хора да ме питат, за къде съм? Пак Той - Учителят. Така работи Той. Неуморно и безшумно.
към текста >>

24. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Нови мисли, чувства и отношения се пораждаха и аз се питах с тъга, къде бях досега, като че бях закъсняла за този живот, като че бях пропуснала нещо - свещени завинаги паметни дни.
Заредиха се богати, вълнуващи дни. Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя. Неговото Слово всеки ден бе все ново, песните, молитвите, срещи и запознанства с толкова много хора, всичко това ми говореше така, че аз се чувствувах необикновено раздвижена. Бях разтърсена, като че не бях на себе си, като че не бях и на земята. Нови мисли, чувства и отношения се пораждаха и аз се питах с тъга, къде бях досега, като че бях закъсняла за този живот, като че бях пропуснала нещо - свещени завинаги паметни дни. Но те се изнизаха и след края на седмицата на групи, на групи сестри и братя се разотидоха по градове и села. Учителят изпращаше всички, обгръщаше ги с неизменната си топлота и даваше благословението си. Отидох си и аз в моето село, започваше учебната година, но като че не бях фактически там, като че продължавах да сънувам някакъв хубав, чуден сън. Беше започнал периода на моите светли години на моя живот от 22 години. Този период съвпадна с откриването и закриването Школата на Учителя.
към текста >>

25. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа.
Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство.
към текста >>

26. 24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА

ТОМ 8

И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл.
24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА За мене, както и за мнозина други, да живея физически далеч от Учителя в една груба, неподходяща за мен среда, която трябваше да просвещавам като учителка, не беше лесно. И все пак, аз издържах. Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията. Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл. Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. Разбира се, намериха се завистници, у които се събудиха отрицателни чувства към мен. Отгде тази привилегия за мене, шушукаха явно?
към текста >>

27. 83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

През тия невесели години аз четох и чета още по-задълбочено, склонността ми да оглеждам обективно, да преценявам и съпоставям неща и събития се изостри още повече и затова често се връщам с тъга в миналото и определям за себе си тия 22 години на жив контакт с Учителя, като най-светли, неповторими години в живота ми.
83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ Много неща се измениха в живота ни, в отношенията и у нас самите и в нашия слънчев, китен Изгрев, от който ще остане като че ли само спомен. Радостта отлетя с Учителя - беседи, Паневритмия, колективен живот, за какъвто правехме съзнателен опит, всичко това се забрани от външни фактори, останаха само групови срещи по домове и по Витоша и Рила. През тия невесели години аз четох и чета още по-задълбочено, склонността ми да оглеждам обективно, да преценявам и съпоставям неща и събития се изостри още повече и затова често се връщам с тъга в миналото и определям за себе си тия 22 години на жив контакт с Учителя, като най-светли, неповторими години в живота ми. Сега когато хвърлям продължителен поглед върху изминатия през тях път виждам, че всичко е било на място, че всичко изживяно е било за добро, включително и това, което сега преживяваме. И самотата на село, която понякога ми тежеше, всъщност беше творческа, и противоречията по пътя бяха градивни камъни, вече огладени. И все пак, аз съвсем не казах всичко преживяно през тия светли години и възможно ли е? Много красиви спомени са останали заключени като нещо свещено, като реликва в тайната стаичка, в душата. Аз далеч не казах всичко и за Учителя, защото и никой от нас, които бяхме около Него като съученици, не може да стори това.
към текста >>

28. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8.
И стана тя за нас оазис светъл, неотразимо ни привлече тъй чистия и благодатен Извор, разлял обилно, свежи струи. 4. И неусетно ден след ден израсна край Извора една градина, цветя уханни, сочни плодове отглеждахме с любов и радост. 5. Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива простота, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство! 11.1.1971 г. 6. Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват. 9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10. Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света. 1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2. Грижливите ръце на градинаря заботеха с любов усърдно, а две очи замислени, дълбоки, присъствие велико бяха. 3.
към текста >>

29. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

ТОМ 8

Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому.
Обгорели, почернели, но весели, жизнерадостни. Очите им горяха от огъня на Любовта на слънцето, което ги е милвало; на водата, която ги е къпала; на въздуха, който ги е галел; на планината, която ги е приютявала в топлия си скут и ги е хранила със своята сила. Аз не бях ходила на Рила отдавна. След заминаването на Учителя аз не бях ходила. Повече боледувах, повече стоях в стаята унила, загледана в спомени и преживявания, в знание и придобивки през моя богат живот при Него. Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому. Тя си беше моя, пазех я като скъпоценност, останала от загубата на моя Учител благ. Да, моят Учител не се губи. Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено естество. Аз не бях ходила на Рила. Аз се учудвах, когато гледах приготовленията на моите сестри и братя всяко лято; когато гледах тяхното оживление при отиването и тяхната радост при връщането, но аз да отида - това за мене беше все още чуждо, далечно; това за мене беше безразлично - и нещо, което не е било.
към текста >>

30. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

ТОМ 8

Тъгата лежи дълбоко в сърцето ми.
76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО Аз съм ходила на Рила винаги, когато Учителят е ходил. Аз познавам Рила и имам хубави, богати и пълни преживявания от там. Но аз не съм ходила след заминаването на Учителя и се питам - да отида ли на Рила или не. Тъгата лежи дълбоко в сърцето ми. Ще ме напусне ли? И защо да ме напусне? Какво ще остане на нейното място? "Любовта към многото хора. Любовта към онова ценното, прекрасното, което е вложено във всеки човек и за което Учителят е дошъл на земята.
към текста >>

31. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Отправях чрез стиховете си зов към всички отрудени в шумните друмища на живота, да дойдат тук край чудното езеро, където всяка мъка и тъга в радост се превръща.
Интересното е, че през тези първи дни, три дни стоях мълчалива, не задавах никакви въпроси, нито пък проявявах желание да зная кои са тези хора и какво правят тук. Четири утрини под ред вече брат ми в ранни зори излизаше от палатката, но нито той ми казваше, нито аз го питах къде отива. Но вътре в душата си чувствах безбрежно спокойствие, мир и вдъхновение за поетично творчество, което отпреди две години беше започнало да ме навестява и пишех стихове в религиозен дух. И ето че и тук започнах да пиша в една тетрадка стихове. Те отразяваха едно трепетно чувство на възхищение от красотата и хармонията на рилската природа. Отправях чрез стиховете си зов към всички отрудени в шумните друмища на живота, да дойдат тук край чудното езеро, където всяка мъка и тъга в радост се превръща. Възпявах любовта на Христа и неговата безгранична милост към човечеството. И така пишех поезия и си стоях в палатката без да пожелая да вляза в контакт с лагеруващите и това усамотение оказваше благотворно влияние върху мен. А и брат ми не ме канеше да ме води при тези, които той посещаваше. Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото. Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад старец идва към мен.
към текста >>

32. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

ТОМ 8

Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града.
През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка. Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си.
към текста >>

33. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му.
Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да продължи. Доколкото зная, това са двата случая на изнасяне публични концерти от Учителева музика у нас. Сестра Ирина Кисьова е пяла 1-2 пъти по радио София песни на Учителя, също и сестра Лиляна Табакова, известната наша оперна певица. Като казвам, че едно такова Учение е немислимо без съответната музика смятам, че съм прав. Ето например, брат Михаил Иванов, който занесе Учението на Учителя в една друга страна и там е наречен също "учител", не можа да даде собствена музика - песни и Паневритмия, а използва музиката на Учителя Дънов.
към текста >>

34. 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Улавям перото не без тъга, защото хубавите, красивите спомени в дни на страдания и изпитания сами по себе си са извор на тъга, защото са неповторими, безвъзвратно отлетели и съпоставени с настоящето, те по-ярко изпъкват и будят тъга.
Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-характерните изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял. Мемоарите отразяват забележителни събития и в епохата. Аз не пиша мемоари. От ретроспективния поглед, с който обгръщам целия си изминал досега път, след преценката, която си правя, спирам се само на най-светлите години в живота си, на най-красивите зърна в броеницата от дни и години. За тях искам да разкажа просто и непринудено, да оставя веществен документ за един свещен живот, спомен, който може би косвено ще интересува, ще вълнува и ползува ония, които се докоснат до него. Улавям перото не без тъга, защото хубавите, красивите спомени в дни на страдания и изпитания сами по себе си са извор на тъга, защото са неповторими, безвъзвратно отлетели и съпоставени с настоящето, те по-ярко изпъкват и будят тъга. Същевременно човек се освежава донякъде, потапяйки се в тънката неуловима аура, оставена от онова, което е било. Но трябва да се върна малко назад, докато стигна тази дата. Когато Учителя е правил своите научни обиколки из България в продължение на 11 години, начиная от 1990 година, посетил и моето родно място - Нови пазар - тогава малък градец. Аз съм била малко дете. Той се запознал с баща ми, защото при своите обиколки целта му е била да влиза в контакт с народа, да дири и открива нови души, да проучва и българина като тип.
към текста >>

35. 07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си.
След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка. Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали. Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си. Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват. Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
към текста >>

36. 07 - 72. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Тогава Учителят се обърнал към него с голяма тъга в душата.
72. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ Един есенен ден, през 1944 година, след като Учителят се бе завърнал от село Мърчаево, бил вън на площадката, пред гостната. Пристига и брат Неделчо Попов от работа, за да го поздрави с целуване на десницата му. Тогава Учителят се обърнал към него с голяма тъга в душата. Сякаш бе дълго очаквал тази среща с думите: „Дельо, Дельо, вече ще ви оставя." - „На кого ще ни оставите, Учителю? " - „На най-великия Учител." - „Кой е той? Ние познаваме ли го? " - „Страданието", отговорил Учителят. От тези думи на Учителя, в които имало много скръб и стаена мъка в неговото любящо сърце се разбирало, че той вече се подготвя за напускане този свят на промените.
към текста >>

37. 09 - 130. МАЛКОТО ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

По лицето й се четеше голяма тъга и отчаяние.
130. МАЛКОТО ДОБРО Това беше през лятото на 1964 година. Един ден излязох от завода и се упътих към новия цех. По пътя срещнах много хора и всеки бързаше по своята работа. Но ето след малко срещам една девойка на около 17 години, свита, омърлушена. По лицето й се четеше голяма тъга и отчаяние. Тя ме спря и попита за пътя, за Айтос, попита тъкмо мен, а не друг, след като бе срещнала много други хора. Нещо отвътре я бе насочило към мен. „Този ли е пътя за Айтос? " - „Не, девойко! Не е този пътя.
към текста >>

38. 09 - 157. ОТСЛУЖИЛО ЧУЖДИ ПАРИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Тези думи на Учителя ме разведриха, като прогониха тъгата ми.
С лисици договор не сключвай. С мечки приятелство не прави. С лъвове не се състезавай. Със змии не си играй." След като каза тези думи, Учителят ми се усмихна и вдигна ръка за довиждане, и отмина. Аз се поразходих още малко по поляната, като размишлявах върху онова, което току що бях чул от Учителя. Тези думи на Учителя ме разведриха, като прогониха тъгата ми. Зарадвах се, че с малко се бях отървал. Да, десетях хиляди лева, които бях загубил, не бяха много в сравнение с онова, което Учителят ми каза. Не десет хиляди, а милиони струва онова, що бях научил от Учителя. Свечеряваше се, когато си тръгнах към града, През целия път аз размишлявах върху думите които тези ден бях чул от Учителя. Да, така е, си мислех аз.
към текста >>

39. 16 - 2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Това продължи и когато дойдеше неделен ден, аз изпитвах най-голямата мъка, най-голямата тъга.
По-нататък в мене се явява, понеже аз от младеж още ходех в Братството и когато се ожених, моят приятел беше също оженен и моят кръстник беше негов братовчед. А те обичаха да ходят на кръчмата. Аз самичък къде да ходя? И аз отиваме тях. Може да не пия, ама да съм с тях. Това продължи и когато дойдеше неделен ден, аз изпитвах най-голямата мъка, най-голямата тъга. Когато работех, през деня делничен ми беше приятно, но дойдеше ли неделен ден, ние празнувахме, макар и жетва да е, тогава изпитвах мъка, която не можех да си обясня защо е. И една вечер пак едно съновидение. По пътя за Карнобад имаме една могила, която се нарича Гяурия. на турски, с моята сестра, покойната, тя си беше заминала, отиваме към тая могила, но аз се изкачих сам на могилата. Когато се изкачих на могилата, забелязах, че почвата й беше като сняг, когато вали - пръхкав, потъваш, не се държи, не е замръзнал.
към текста >>

40. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

И тогава изпитвам голяма тъга, просто ме задушава в ден на неделята или празника - душевно болен.
Ето сега дойде ред вече да се опитам да опиша своите изпитания. И така вече като семейство с Иванка и като отидем на гости по някой празник на майка и баща й, хората си ядат месо, ами и на нас тава слагат. У дома няма месна храна, там е лесна работа. Ами като отидем на гости и на кръстника виж и те са приготвили за нас нещо, ама месце, Ето все по-голяма става вече борбата. Като дойде неделя, ние спазваме да не работим, празнуваме и така с моя приятел Коце ще ме води на кръчмата или кафенето, ами аз нито пия, нито пуша. И тогава изпитвам голяма тъга, просто ме задушава в ден на неделята или празника - душевно болен. Чудя се какво да правя. Една вечер сънувам, но това беше съновидение. С моята сестра Пена, която е редовна в братския живот, с нея двама отиваме на една висока могила, връх, и като се качваме, почвата е рохкава. като сняг кога вали. И като заставаме на върха, аз си забих здраво краката в почвата и застанах здраво на земята, и това време започнахме „Добрата молитва".
към текста >>

41. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?...
„Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време", като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
към текста >>

42. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?...
Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време, като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си.
към текста >>

43. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна".
Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г. за такъв от Варна бил изпратен Господин Хаджи Иванов, комуто се дават изрично следните наставления: 1) По изработване на Екзархийския устав, за който тогаз се свиква Народноцърковният събор в Цариград, представителят трябва да работи по насока на П. Р, Славейков („под ръководството на досто-почитаемаго г-на Петка Р. Славейкова"); 2) Иска се Варна да бъде седалище на български епископ; 3) Изказва се мнение как да става избирането на свещеници, владици и екзарх; 4) Иска се училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната тяхна уредба да принадлежи само на местните общини; 5) Да се отвори в Цариград висше българско учебно заведение; 6) Да се настои силно за включване и град Варна в българския екзархат, в противен случай да се оттегли Варненският представител; 7) Прави се предложение как да се събира владищината и да се предотвратят злоупотреби. Особено силно общината настоява: Варна да има свой български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна". Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен).
към текста >>

В дни на всенародна тъга и печал, каквито преживяваме сега, празненство, каквото се предполага да се нареди, намирам, че мъчно може да се оправдае.
при следното свое писмо: „Достопочтений Господине Ив. Церов, Вследствие разговора, който имахме за учебното дело във Варна, рових из книжата си и намерих едно писмо до Д. Д. Агура от май 1883 г. Като Ви изпращам препис от това писмо, позволявам си да повторя това, което казах и устно, че голяма чест е за мене, гдето Вие, стар заслужил труженик, се заинтересувахте с моята дейност по учебното дело във Варна. Но все продължавам да не споделям мисълта за каквито и да е празненства, каквито съвършено неочаквано се научих, че се предполагало се устроят. В дни на всенародна тъга и печал, каквито преживяваме сега, празненство, каквото се предполага да се нареди, намирам, че мъчно може да се оправдае. Затова моля да се изостави тази мисъл. Това казах и на други. Поднасям Ви почитанията си и оставам Ваш молитствовател во Христе Варненскии и Преславскии Симеон." Писмото на дяда Симеона лично до министра Агура гласи: „До Господина Д. Д. Агура. Изключителното положение на града Варна, смесеното негово население и нуждата да се усили българщината в този град, който и сега още изглежда на гръцки град, привлекоха вниманието на правителството ни и от освобождението ни насам Министерството на народното просвещение с особено грижа се отнесе към учебното дяло в този град, от развитието на което зависи и закрепването на българщината тук.
към текста >>

44. IV.2 декември 1907 година, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете.
После, работа ли е това, когато человек работи само за тялото си? Това не е работа, а е трудене. Человек става мързелив само тогава, когато работи за тялото си. Какво е филологическото значение на думата „работа"? Тя се състои от двете санскритски думи „раби" и „блоти", което значи живот, а живот значи да се радваш на работа. А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете. Имайте духа на децата, та да може да се учите. Духът пита: „Знаете ли защо присъствувах днес? " И какво е филологическото значение на думата „присъствува"? По покана всеки един от нас избра по една дума. Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„борба", М.
към текста >>

45. ТРЕТИ МЕСЕЦ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

ТОМ 12

Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе: - Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла.
Към тях аз обич храня, но съм далеч от тях. В мислите си спохождам ги и 4-те, Доброто от тях, аз искам да отбележа в душа ми жадна за тези добродетели велики: Истина, Мъдрост, Любов и Правда. С всяка поотделно в разговор влезнах: О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов? Истината: Лицето й беше сериозно, очите й гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума: „Истината е това, което е." След туй, тя затвори очите си, на устата й се показа една лека усмивка, гласа й се измени, тя продължи: - Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов! Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе: - Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла. А ти сестра, която върху Мъдростта работи този месец, кажи ми, какво научи ти, що е Мъдрост и де я ти намери? О, как искам да се погълна в Мълчанието и в тайната дълбочина на Мъдростта! Говори, аз слушам. Мъдростта: Тя беше замислена, но разположена. Сотирка: Мъдростта, това е процес на узряване.
към текста >>

46. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Оглежда се в погледа ми сал тъгата и пиша с мъка, с болка за скръбта.
Открехна малката врата, огледа спокойно моята суета и рече: „Зает съм, не мога да те приема." С приведена надолу глава потърсих пътната врата. О, колко мъчно ми стана, очите ми със сълзи се наляха, пак ли беда ме сполетя? От нийде радост не изгрява, но вярата в мен крепи мощта на Учителя ще изгради и бъдещето ще процъфти, а името ще прослави разнасяйки навред по целия свят духа, що мен отпосле оживи. 15.09.1943 г. Разочарование Вървях сама покрай реката, вгледана в измъчената си душа. Оглежда се в погледа ми сал тъгата и пиша с мъка, с болка за скръбта. Аз много исках да узная къде се крие любовта. Слана покрила е земята, душата ми е забулена в мъгла. Все лед и студ и хлад в душа ми вее, сърцето ми е тъжно без покой. Сърдито вятърът свойте тъжни жалби ми повее и всеки срещнат ми напомня, че е той. А моята душа страдална от любов не ще намери никога покой.
към текста >>

Върхове Мусала, връх прекрасен, мъчно достижим, връх да съм в живота, о, Боже и да раздавам повсеместно блага на всеки, който е потънал в тъга.
Все лед и студ и хлад в душа ми вее, сърцето ми е тъжно без покой. Сърдито вятърът свойте тъжни жалби ми повее и всеки срещнат ми напомня, че е той. А моята душа страдална от любов не ще намери никога покой. Когато дървесата зеленеят, и пак живот се върне в тях, когато птичките запеят, ще спомям, че влюбена аз бях. 19.10.1944 г. Върхове Мусала, връх прекрасен, мъчно достижим, връх да съм в живота, о, Боже и да раздавам повсеместно блага на всеки, който е потънал в тъга. Има по света много върхове по цялата наша планета, но има и такива, що всяват страхове и треперят за своята дребна монета. А толкова много са децата гладни по цялата тая земя, нима сме толкова безпощадни към тези малки деца? О, блага, тъй неправилно разпределени, та кой ли може да тури ред в света, благата трябва по равно да са разпределени, да стане светът една прекрасна мечта. Чакам аз, този ден не е далече, таз грозна неправда така посята, доброто приближава и скоро е вече. Трябва да отмине тя от нашата планета.
към текста >>

Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга.
Болката на самота Тежи ми пак самотата, тежи ми, тежи. Но с кой да свържа съдбата, като навсякъде срещам лъжи? Обичам чистотата на слънчевите лъчи. Обичам светлината в ранните зори. Кой би могъл това с мене да сподели, ако друго съдбата иска да реши? Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга. Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота. Нито книга прекрасна може да ме развлече, защото след нея живота пак така тече. Изчезнаха импулсите отдавна и те. О, колко ми липсва жизнеността на дете. Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта.
към текста >>

Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота.
Но с кой да свържа съдбата, като навсякъде срещам лъжи? Обичам чистотата на слънчевите лъчи. Обичам светлината в ранните зори. Кой би могъл това с мене да сподели, ако друго съдбата иска да реши? Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга. Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота. Нито книга прекрасна може да ме развлече, защото след нея живота пак така тече. Изчезнаха импулсите отдавна и те. О, колко ми липсва жизнеността на дете. Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта. 29.11.1982 г.
към текста >>

47. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Аз винаги носех една тъга.
Слънцето залязва и с последните лъчи позлатява върховете, а пазителите на храма тържествено и стройно пазят олтаря. ЕЛЕГИЯ 19.01.1964 г. Мисля, че не можех да обичам вече, след първата любов сърцето се заключи и никой не приех вече, така изминаха двадесет години. Дали бях щастлива така? Уви! Аз винаги носех една тъга. Скръбта за красивото чувство ми липсваше, аз страдах, че нямах обекта на любовта. И ето, един ден как стана, не знам. Впрочем, зная, но не искам да кажа, без предисловие, сърцето се отвори, затуптя, залюби. Това беше един миг, един поглед, една милувка, след това всичко изчезна. Пак огорчение, скръб, самота.
към текста >>

Но ние се връщахме, изпълнени с тъга от Твоята липса и красота, която остави светла диря в нашите сърца, за Твоето величие.
УЧИТЕЛЮ НА ЖИВОТА, ЖИВ СИ! 27.12.1970 г. Обични Учителю, днес сме събрани да отпразнуваме 26 години от твоето заминаване. Години подред ние Те търсехме в Салона, поляната, на планината. Да Те виждаме, да целуваме ръцете Ти, да чуем утешителните слова. Но ние се връщахме, изпълнени с тъга от Твоята липса и красота, която остави светла диря в нашите сърца, за Твоето величие. Нямаше Те! Не Те виждахме, не Те чувахме! Минаха години, празнотата в душите ни постепенно се изпълниха със светлина и ето радостта бликна в ожиданите сърца. Ти ни напусна отвън, за да влезеш вътре в умовете, сърцата, душите ни. Явяваше се в сънищата, там ни поучаваше и работеше с нас.
към текста >>

48. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж.
2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа. Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно.
към текста >>

49. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-100

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Спокойна съм, радвам се, но дълбоко чувствувам една тъга. Смирението.
Най-напред ще се примириш с Господа, с Учителя си и всичко друго ще се уреди. Няма да кажеш: Аз сега ще си отида, а ще кажеш: Ще ида да работя за Господа. (Савка Много съм доволна от тия думи. Много съм доволна и Учителят е доволен. Вземах една семка от праскова. Спокойна съм, радвам се, но дълбоко чувствувам една тъга. Смирението. 95 (Савка Поисках от Учителя да ми даде пример за смирение. „Един богат баща има 4 деца, синове и дъщери, които му прислужвали, но след време бащата пада материално. Слугите напущат дома, а синовете поемат работата и прислужват." Това, което ти говорих, ти го направи без да го разправяш. Никакво отрицателно състояние на ученика. Ученикът да има едно хубаво вътрешно състояние.
към текста >>

Макар и тъга да има отвътре, то е хубаво.
95 (Савка Поисках от Учителя да ми даде пример за смирение. „Един богат баща има 4 деца, синове и дъщери, които му прислужвали, но след време бащата пада материално. Слугите напущат дома, а синовете поемат работата и прислужват." Това, което ти говорих, ти го направи без да го разправяш. Никакво отрицателно състояние на ученика. Ученикът да има едно хубаво вътрешно състояние. Макар и тъга да има отвътре, то е хубаво. Учителят ме покани да остана и аз останах. Истинското богатство 96 Има закон, ако обичаш някого, ти веднага ще започнеш да говориш на неговия език. Истинското богатство - това е Добродетел- та. 5.І.1927 г. Мирът. 97 Само на послушния ученик вратата е отворена.
към текста >>

50. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Пред които аз забравях що тъга и скръб се нарича, душата ми се опияняваше и отлиташе в горните предели, в светлите предели на Любовта.
[стенографски текст] Каква промяна в мен настана, сама учудвам се аз всеки час. От „онзи ден", кога в Нирвана ме отведе Ти, в градината, когато бяхме ние сами, за мене друг живот настана по-светъл и по-велик! Други мисли има в моя ум сега и други чувства пълнят моето сърце. Учителю, Учителю свещен, без теб не мога веч. Всяка вечер звучат в моите уши мелодиите, които аз чувах всяка вечер там, в Търново на Вашата цигулка. Пред които аз забравях що тъга и скръб се нарича, душата ми се опияняваше и отлиташе в горните предели, в светлите предели на Любовта. Ах, де е таз музика сега? Савка * * * ЗА МОЯТ УЧИТЕЛ (Тема 10) Основната идея на моя личен живот БОГ И МОЯТ УЧИТЕЛ Савка 23.12.1923 г. София * * * 4. ПИСМО НА САВКА ДО СОТИРКА БАБАДЖОВА - ВАРНА При Извора на Светлината Далеч и много на високо, вред омайната природа, Дето тревата по-зелена е, а въздухът по-свеж и чист, Там, дето цветята разливат своите благоухания навред, Дето чудни аромати изпълнят целия простор, Дето редко човешки крак достига, Мощен извор стои там един, Кой със Светлина облива целий свят. Той непрестанно води си чисти разлива.
към текста >>

51. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Прибирах се у дома, гдето също общата тъга бе обзела всички ни.
Дал е и някои формули, които ползуваме и до днес. Тревожехме се всички за това, което Учителят преживяваше. В последните Му дни, у мен се оформи схващането, че Той ще ни напусне - прекратяваше се живота Му на земята. Връщайки се вечер от работа, минавах край салона, спирах се пред приемната му, гдето сега бе леглото Му. Осведомявах се за хода на болестта, за лекуването и т.н. Прибирах се у дома, гдето също общата тъга бе обзела всички ни. Посещавахме редовно салона в дните когато имаше лекции или беседа. Последен път Учителят ни говори на 20.XII., но беше толкова слаб... Чудно как така изнемощял говореше ония ценни мисли, записани в беседата „Последното Слово". /Том трети от „Завета на Любовта"/. Явихме се и на 27.XII. - сряда, ден на школата, но само изслушахме прочетената беседа.
към текста >>

52. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Всичко това внасяше в мене бодрост, радост, но и мъка и тъга, затова че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползуваме от тях.
Те пък от своя страна, като на новак имаха задължението, да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години подред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ме последва -10-15 години затвор. Заредиха се дълги, тежки и еднообразни, монотонни дни и нощи. Моето място на нара беше за голяма моя радост, до един тесен малък прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мене бодрост, радост, но и мъка и тъга, затова че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползуваме от тях. След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси в стаята ми, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом като за толкова кратко време е насрочено, защото много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определеният ден по същия начин бях закаран в Севлиево. Озовах се в съдебната зала, дойдоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме погледна със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
към текста >>

53. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е.
Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
към текста >>

54. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма.
към текста >>

И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец.
и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст.
към текста >>

С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши.
Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив.
към текста >>

55. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

56. 10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ

ТОМ 16

Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама.
Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен! " И аз изпявах. Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни. Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея. Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път. Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама. Той е бил вързан както отвън, така и отвътре, чрез минорната гама на своите песни. Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни?
към текста >>

57. 16. ОБРАЗЦИТЕ НА ШКОЛАТА - ТОВА СА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга.
Усетихме, че здравето на Учителя е разклатено в Мърчаево, но не смеехме и не допускахме каквато и да е мисъл, че ще ни предстои раздяла с Него. Бяхме в клас в салона. Учителят отново каза: „Изпейте ми някоя песен от братските песни! " Отново - неловка тишина. Мълчим всички. Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: „Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец от вас, да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той изнесе чрез Своето Слово и онова, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими, неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител. Дълго време Той мълча и мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: „Е, това, рекох, може да излезе от вас." И показа разтворените Си леко напред длани на ръцете.
към текста >>

Ние потреперихме от силата на тази тъга.
Бяхме в клас в салона. Учителят отново каза: „Изпейте ми някоя песен от братските песни! " Отново - неловка тишина. Мълчим всички. Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: „Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец от вас, да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той изнесе чрез Своето Слово и онова, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими, неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител. Дълго време Той мълча и мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: „Е, това, рекох, може да излезе от вас." И показа разтворените Си леко напред длани на ръцете. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му.
към текста >>

Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас, да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание.
Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: „Е, това, рекох, може да излезе от вас." И показа разтворените Си леко напред длани на ръцете. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му. Значи - каквито сме, такива сме. Значи - няма образец. Каквито сме, такива сме. Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас, да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание. А послушанието на ученика към Учителя е първата връзка между човешката душа и Божествения Дух. Ние от нас не можахме да създадем и съградим образци. Това бе най-голямата пречка Учението да се разпространи сред българския народ. Народът търсеше образци, защото знаеше от опит вековен, че всяко нещо трябва да се види, опита и пипне. И ако бе видял тези образци у нас, по друг начин би се отнесъл към Словото и делото на Учителя.
към текста >>

58. 1925 година

ТОМ 16

Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука.
Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител. И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница. Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука. Но изтърпях нея седмица, докато се науча, че се разрешава съборът да бъде в Търново, на 23 август сутринта да се открие. Аз си дойдох, за да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор. Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее. Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово. 23.VII.1925, неделя Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя.
към текста >>

Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене.
Прекарахме много весело. До 1 ч след полунощ. 19.XI.1925., четвъртък Станах от сън, умих се и след наряда вземах си сбогом и потеглих за село през какини. В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица. Прекарах цял ден в голямата скука през деня. Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят. И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят. Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя.
към текста >>

59. 1930 година

ТОМ 16

На отиване нещо тъга ме налегна по нещо.
Вечерта дадохме тамо вечеринка с тамошните деца, също Генов от Туден с 2 номера и аз и Еленка свирихме 2 пъти и аз изпях „Аз съм бялото кокиче". Вечерта спахме у Симо Игнатов (у дядови Илови). 23.III.1930 год. Цял ден прекарахме аз и Генов при Еленка. Свирихме, пяхме и в 5 1/2 си разотидохме. На отиване нещо тъга ме налегна по нещо. * Вечерта; 70 „Изпитвайте писдиията" * . Опетняване има в материята и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи.
към текста >>

Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са.
Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена. Че всъщност не е убиец Лулчев, а една госпожица с майка си заедно, заради окраждане на някои неща са я убили, а полицията арестувала веднага Лулчев и две сестри, вероятно Е. Андреева и още една. Нали са клеветени в нечестие, ето, пак в тях се съмняват. Но бързо се открила истината, за да не пострадват невинно сестри и братя и се хвърля петно върху учението и идеята. Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са. 24.V.1930 год., събота След утринната закуска с гъбена чорба, отидох на училище. Турих приготвените венци от колежката по вратите и започнах да пиша свидетелствата на учениците. Хора за утро не дойдоха, за да се отпразнува „Св. Кирил и Методий" както трябва, затова вземах цигулката и засвирих хоро на децата. Надойдоха моми и момци и поиграха си хубаво.
към текста >>

60. 1931 година

ТОМ 16

Повярвайте, че Бог ви обича, и тъгата ви веднага ще изчезне.
Ако ти си нещастен, но кажеш, че Бог живее в тебе и ако разбереш Божията Любов, веднага състоянието ти ще се измени. Вие сте нещастни по единствената причина, че Бог мисли повече за вази, отколкото трябва. На ваш език казано: вие страдате много, понеже вие въздействувате на Бога. Като Му въздействувате, вие спирате Неговата Любов; спирате Неговата мисъл, спирате Неговата свобода, който Той мисли да прояви към вас. Вследствие на това, по този закон вие ставате нещастни. Повярвайте, че Бог ви обича, и тъгата ви веднага ще изчезне. Повярвайте, че свободата, която Бог ще има, и вие ще имате. Повярвайте, че знанието, което Бог има, и вие ще имате. И веднага ще ви олекне. Тази година, аз я наримам Божествена. Искам от вази да родите поне по няколко мисли, по няколко чувства и по няколко постъпки, които да са безсмъртни.
към текста >>

61. 1934 година

ТОМ 16

Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село.
Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри. Весело насядаха и заговориха. Аз бях дал цигулката си на някои да свирят. Но като че ли и децата са свирили. Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я счупена, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят. Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева. Но все пак счупената остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея.
към текста >>

62. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

И си въобразявам с каква любов и топлота ще ме посрещне тя и колко любезно ще ми се радва и ще разсее тъгата ми, що тежи, сякаш само тя може да ми я разсее, никой друг.
Мъка ми е нещо на душата. Еленка имала хубава барака в нашия ясак* у нашето лозе, в моето исе** горе. Аз си реших да си отида при нея. Исках да си отида сега при нея. Тя ме очаква с нетърпение. И си въобразявам с каква любов и топлота ще ме посрещне тя и колко любезно ще ми се радва и ще разсее тъгата ми, що тежи, сякаш само тя може да ми я разсее, никой друг. След това се разговаряхме с Еленка много и много. * ясак - забранено място за садене и обработка. Там се поставя колиба за пазене на лозето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев ** исе - наследствен дял. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Тази сутрин Станчо Раденков ми донесе от Еленка писмо.
към текста >>

Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача.
Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания. Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих. * Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше. Студено. Съмнало се. Облачно. Към обед се провидя слънцето и силният вятър спрял. Пак духа, но по-слабо.
към текста >>

Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене.
Всички отидохме на Василовския хан. Автомобилът бе пълен вече. Ето, дойде и Василка и Гергина на Никола Петров. Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна. Натрупаха се много момичета и хора, Шофьорите викат да влизам, та не можах да кажа няколко утешителни думи на това страдащо дете, будна душа, което мечтае, копнее за наука, за знание, за просвета, но е сега дадена слугиня. Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене. Дойдох си в 9 ч. Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе.
към текста >>

63. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Голяма бе изненадата на братя и сетри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII.
Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака. На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сетри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII.
към текста >>

Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга.
Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът. От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи.
към текста >>

64. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

ТОМ 16

Той има желание да ни даде нещо, но ако човек не знае да пее, това внася в душата на другия тъга, че не може да ти помогне.
Всякой да пее за това, което му е дадено да върши. Ако пеят хората, ще има по-малко болести, ще има хармония в къщи и с по-малко дрязги. Всичко ще тръгне напред. Христос казва; „Преди да възлюбим Господа, да Му попеем." Ако ти хареса Господ пеенето, ще те възлюби. Никой не може да е възлюбен на друг човек, ако не знае да пее, защото разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ни даде нещо, но ако човек не знае да пее, това внася в душата на другия тъга, че не може да ти помогне. (19.1.1936 год., неделя) 153. Потребно е пеене. Човек не може да се спаси без пеене. Не пеене в обикновения смисъл на думата. Ако в човешкото съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, човек не може да поддържа духа на спасението и ще се обезсърчи.
към текста >>

Например недоволството, .неразположението, тъгата и пр.
А мелодията е песен на душата. Затова, пей тихичко, за да те чуе Господ и да ти отговори с хармонията. Растежът седи в една вътрешна придобивка. (20.II.1938 год., неделя) 187. Музикални думи Има немузикални думи, които носят нещастия. Например недоволството, .неразположението, тъгата и пр. Когато се молиш на Бога, когато Му говориш, чист трябва да бъдеш и музикално да Му говориш. (23.II.1938 год., сряда) 188. Яденето е първата музика. От степента на музикалното чувство зависи и яденето на човека. Цялата музика е у човека.
към текста >>

65. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Чувствувам меланхолия и тъга по това, че не съм в близки отношения с Еленка и че тя отстава от мен и дружи вече с други братя.
Утринната първа мисъл ми бе: „Повече духовното трябва да имам! " След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна. После попълних декларацията със семейното и материалното ми положение и дадох писмото Наталия да го изпрати. Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша. Много от братята и сестрите се канят да отиват за „Яворовия присой" на Витоша. Чувствувам меланхолия и тъга по това, че не съм в близки отношения с Еленка и че тя отстава от мен и дружи вече с други братя. Връщането на Пеню Ганев на учителска длъжност отново в с. Равна на 12.1Х.1934 год. (документи) 1. Софийска Областна УЧИЛ. Инспекция № 12849 12.IX.1934 г. гр.
към текста >>

Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела.
Кога се завърнах, потърсих да видя дали на огнището има огън, понеже и преди нас някои са клали огън и тъкмо си отишли. Тъкмо разравям, и виждам, че има още ситни въгленчета и започнах да ги духам. Ето, влиза Цеко Симов, който се оказа, че и той ще нощува заедно с мен тук. Завързаха се разговори и се събудих. * Прочетох окултната лекция от Общия клас от III томче на VI година - „Опити". Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела. Къде се крие причината, точен отчет сам не мога да си дам. Дали, че съм разделен от човека, когото обичам? Струва ми се, че не е тук съществената причина, защото ако бе тая, то миналата година по това време бях с нея, но пак имаше причини, които ме довеждаха до положения, щото да пожелавах да дезертирам, но все пак една от причините на това ми състояние е, че съм сам и няма с кого да споделя грижи и неволи. Обаче причината на тия състояния е духовна, идейна, космична. Аз като че ли съм дошъл до безидейност, като че отдавна чертаните ми и мечтани идеали останаха непостижими, или да кажа, по човешки засега непостижими, защото не можах да си създам среда, условия, за да живея с тях.
към текста >>

С тъга се разделих от хубавата гледка и величествена природа.
Той ме поведе и отправи за Тодорини кукли. В 9ч бях вече на път. Ясно - прозрачен ден. Далечна гледка на Стара планина - чак до Юмрук-чал. Вреченските планини, селата - всичко се вижда ясно. С тъга се разделих от хубавата гледка и величествена природа. Замръзналият сняг и земя бяха лъскави. Аз паднах много зле, но не повредих нищо -хлъзнах се. В 12 и 1/2 бях на Петрохан. Милчо и Бойко си заминали. Заварих Угърчинска, която плаче за свидно любе.
към текста >>

66. 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си." 16 гл. Йоана.
19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 21 ст. 16гл. Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си." 16 гл. Йоана. Правило: Стой на краката си, работи с ръцете си, {гледай с очите си}, слушай с ушите си, говори с езика си, {мисли с ума си, чувствувай със сърцето си},служи с дъха си! Когато търсиш силата на своя ум, винаги ще те вържат с юлара. На когото краката са яки, на планината върви добре, той и в живота, на полето, никъде няма да се спъне - ще върви добре. Който падне на планината, и на полето долу ще падне. Радвай се, кога ти вземат мухлясалия хляб.
към текста >>

67. 26. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 2.IV.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Още едно нещо щети кажа, то е следното: щом почувствуваш тъга, неразположение и пр., веднага на автомобила или на трена се качи и си дойди.
Защото знай, че всяко притеснение и тревога зле се отразява върху здравето, нищо, че сега издържаш. Туй да го знаеш, казвам ти го навреме, за да не съжаляваш после. Това е извлечение из моята опитност. Когато аз бях на същата работа, при тези условия, при които си ти сега, ти ми изпращаше много по-силни насърчения и добри съвети от тези, които аз ти изпращам. Навремето ми бяха много ценни, и сега ми са още ценни и незабравими. Още едно нещо щети кажа, то е следното: щом почувствуваш тъга, неразположение и пр., веднага на автомобила или на трена се качи и си дойди. Използувай условията и близостта до София; като видят от горе колко цениш тази близост и я използуваш, ще те доведат още по-близо и съвсем близо - в София. Защото, когато душите се срещат, другояче се разбират и се обменят. Словото ни сближи нас с тебе и словото на Учителя трябва да бъде прицелната ни точка. Утрешният ден не знаеш какво ще донесе, как ще се развият събитията, затова трябва да използуваме благата на днескашния ден, да благодарим за всичко, което става, и по-често да се виждаме, времето сега е хубаво, приятно за ходене, още 2 месеца, и голямата ваканция ще дойде. Едно ни трябва да ценим!
към текста >>

68. 5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Скука ме обхванала, тъга и светски хаос.
Спах в събота срещу неделя у Васил Станков и госпожата му (бившата Вънева). Поканиха мен и учителя от с. Ропот да спим у тях. Те си създали две легла за гости в една стая. В неделя в 12 ч бях в Равна. Скука ме обхванала, тъга и светски хаос. Уволнили Б. Манов от директорство и назначили Каралеев. Гонитба от страна на неутралисти към бившите съюзисти. В Министерството на просветата турили пак за главен секретар ф. Манолов-тоя, който ни изруга с тебе и изпъди вън от канцеларията през либералско време.
към текста >>

Аз ще изтрая не 2-3 месеца до Великден, и нещо повече, но се явява една нежелана тъга и необходимост от своята близка, с душата, която попълва тия кътове в твоето аз, които никой друг не може да изпълни.
Сега прекратявам, защото часът вече е 21 /2 и трябва да влизам в занятия. Пощата точно около 5 ч минава, взема и донася писмата за Равна. Та, откъм писмата, лесно ги пращаме и получаваме, но не се срещаме лесно, защото аз съм зает и още повече, свързано и с разноски. Но не знам дали ти така болезнено чувствуваш лишаването си от тогова, когото считаш близък на сърце и душа, както това става с мен. Не че не мога да изтрая. Аз ще изтрая не 2-3 месеца до Великден, и нещо повече, но се явява една нежелана тъга и необходимост от своята близка, с душата, която попълва тия кътове в твоето аз, които никой друг не може да изпълни. Ключът е в тебе и от тебе зависи, но ще постъпваш както те Господ учи отвън и отвътре. Хайде сега, много и много и преизобилно благоприятни вътрешни и външни условия и блага ти пожелавам да ти даде Бог, за да се утоли твоята вътрешна нужда и копнеж с това, което потайно иска твоят светъл дух и нежнолюбящата ти душа. Бог да бъде с тебе! * 15. II. 1937 год., понеделник.
към текста >>

69. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

ТОМ 17

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263 Книжнина: „Сутринни лъчи", стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки", стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения, които заслужават да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тази връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства: и Олга Славчева неведнъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I.
към текста >>

Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга.
Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта. И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII. Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя отцежда: през нея младият ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян - душата й той разговаря. От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелствува за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини, които можеха да се избегнат. Но като оставим настрана тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по-активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад на битието повече мистична правда и повече красота и радост.
към текста >>

70. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега.
Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
към текста >>

71. II. Към моето сърце

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Когато някога за миг ме завлечеш в суета и искаш да бъда роб на това, що умира и обещаваш ми суетна радост, тъкмо тогава моята радост престава и жаля горчиво за предишната тъга.
От що с\/ недоволно? Защо туптиш? Какво искаш? - Кажи! Аз имам в моя живот дни на страдания, които високо ценя, и през най- тежките дни на изпитания, аз никога не оставих мъглата дълго да стои пред мен. Когато някога за миг ме завлечеш в суета и искаш да бъда роб на това, що умира и обещаваш ми суетна радост, тъкмо тогава моята радост престава и жаля горчиво за предишната тъга. Тя буди в душата ми свежестта и нивга не съм била тъй спокойна и весела, освен когато сълзите сладко текат и го пронизват болно. Когато преминат през него, то става чисто като кристал. О, има дни, сърце, които са скъпи за мен. Когато си пропито от висши желания, които като огън парят и ден, и нощ в моята душа, в тези дни аз виждам всичката човешка неволя, горчивите страдания и страшните беди. Те като траур обгръщат младата девойка, в която за миг угасва пламъкът на нейните светли бъднини.
към текста >>

Ти сега, сърце, в тъга си за целий свят.
О, скъпи са тия дни за мен, мило сърце! И когато ти издържиш мъченията и превиваш се като смъртник в последен час, аз привет ти пращам! Херой си в подвига, върви напред! Там на върха на лобната Голгота ще те разпънат на кръст и горчивата чаша ще изпиеш докрай и ще кажеш: „Свърши се! " О, тогава ще приемеш пламък за вечни дни и ще носиш мир и добрини. Ти сега, сърце, в тъга си за целий свят. И като непразно се мъчиш да възродиш света. Ти донесе този ужас на адски злини и ти ще изкупиш със страдания, скръб и беди. Скърби за тези млади момци, що леят кръв! Сдробените им на части тела огрява ги силното слънце и лунната вечер за позор на земята. Изплащай скъпо, о сърце, превивай се по-дълбоко!
към текста >>

Тъгата ми се сля със скръбните сърца на отчаяните майки, а духът свободно излезе на високия връх, като че не искаше да чува скръбта.
Кажи им сладки думи на живот, да чуят отново сега, че мир Ти пожела. Земята изсъхна, изгоря. Пресъхнаха реки и извори без капка вода, а тез трупове, що лежат безброй, задавят - не се живей. Човешкото сърце се озвери, изпълни се с кръв, защото пусна в сърцето си оня лукав дух, който жадно е отворил своето алчно жило и смуче кръвта на толкова млади сили... Покърти се дълбоко душата ми. Спрях дъх от жал, защото сърцето е слабо, не може да издържи, а духът ми се отнесе далек от моето тяло. Тъгата ми се сля със скръбните сърца на отчаяните майки, а духът свободно излезе на високия връх, като че не искаше да чува скръбта. Но отчаяният вик на тези оскърбени майки се носеше чак до мен. Аз виках от върха, но ехото глухо оставаше и сякаш губеше се безследно. Господи, Господи, виках аз към небето, послушай не мен, а гласа на тия майки, които викат с последни сили. Моята молба е студена, не можеш да я чуеш, но чуй горещата молба със сълзи и смили се!... Ти благ си - аз зная.
към текста >>

72. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Тогава паднах на земята, обляна в сълзи и рекох на тъгата: вземи ме ти!...
Във всички Твои добрини Те познавам, защото страданията, които изпитах, ме научиха на това. Ти даваш слънце и радост на всяка твар; Ти заповядваш и всеки тръгва по своя път. Който Те слуша, расте и напредва, а който изменя, пращаш го в страдания. Твоето наказание е радост за мен - Ти ме изпитваш. И често аз плачех, скърбях горчиво без спир, като дете без майка, което с нищо не може да се утеши. Тогава паднах на земята, обляна в сълзи и рекох на тъгата: вземи ме ти!... Отнесе ме вълна безкрайна, която леко и предпазливо ме носеше през голямото пространство. Небето блесна пред мен с чудна синина и всичко се откри в безкрайна хубост... И мракът в миг изчезна из моята душа и ледът се стопи. Сълзите ми се обърнаха на изворчета - хубави и бистри, които тихо излизаха от сгрятата земя. А слънцето грееше тъй светло със своите златни лъчи, че всеки лъч кротко ме галеше по тялото и събуждаше всяка замръзнала клетка и вливаше й живот. Зачуруликаха сладкопойните птички навсякъде и малките трудолюбиви пчелички си хвъркаха леко и взимаха медения прашец от разтворените чашки.
към текста >>

От такава голяма скръб и тъга, изведнъж в блаженство, о, то е сън!...
- извиках аз. - Успокой се, чадо, и виж, погледни ме! - Но ръка блага се сложи над моето измъчено лице, притисна се то негде неусетно и чух сърцето - то заби. - Боже!... Господи, Спасителю... - Радостта бе голяма за мен. От такава голяма скръб и тъга, изведнъж в блаженство, о, то е сън!... Но и сън да е, пак е много, Боже!... В този велик час, когато всичко бе спряло за мен, дочух мил глас, който шепнеше и разливаше се като аромат в душата: „Почивка ти давам сега." „Иди и кажи на твоите братя, паднали в мрак и невежество, че Аз съм жив. Кажи им, че Аз съм все същият, кротък и благ; ще чакам още малко време, додето взема тези викащи, кат теб, пробудени души. Ще им покажа знамения, чрез които ще ги претопя. Иди си, чадо, с чиста вяра и надежда блага, знай, че любовта те следва и не ще те остави докрай!
към текста >>

73. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата суета, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене.
Тази странна дума за света, която хората не обичат да поменуват, освен когато казват: „Да успокои Бог душата му! " Само тогава чуваме да се изговаря тя. Аз няма да се впущам в обяснения по този въпрос, защото ще ти се стори твърде отвлечен. Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала. И сега даже, когато случайно погледна назад, нещо ме кара да изтръпна и да се ужася. Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата суета, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене. 0, чудна е твоята душа! Как умее да се радва тя! Ти си мила като дете, от което е скрита тяжестта на живота. Така ти ще израснеш, ще се засилиш и ще добиеш яки плещи, на които може да се стовари тежък товар. А мен ми ставало и мило, и болно.
към текста >>

74. VII. Всяко дихание да слави Господа

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

В него има изблик на чувства и в мелодичния му глас се разлива и тъга, и игривост.
Виждам вековния дъб и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по наредените клавиши. От векове той е събирал тайни в своята архива, и тъжно си запява и в песента се открива велика тайна, която може само мъдрецът да открие. Чувам агненцата как блеят и игриво, весело да припкат по зелените ливади. Ту весело си втурват главичките при своите майки и пак изтичват, за да се гурнат в пъстрата тревица. А овчарят със своя меден кавал свири ли, свири. В него има изблик на чувства и в мелодичния му глас се разлива и тъга, и игривост. И не след много чувам стъпките му да потропват, като че ли отговарят на игривата песен. Овцете, обърнали кротко глави към него, сякаш и те разбират радостта на своя пастир. Цялата природа е във веселие и игра, и виждам, че наднича любящото око на Великия Творец и гледа радостта на Своите деца, как те се радват на този чуден дар на живота. * * * Бургас, 25.Х. 1920 г.
към текста >>

75. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа.
„Нито аз те осъждам, иди си и не съгрешавай вече! " Думите Му бяха кротки и пълни с любов, в душата Му пламък гореше за тия негови паднали братя!... Той плачеше за тях, както майка плаче за своето дете. Затова Той казваше на охолните: „Добрият пастир душата си полага за своите овци. А наемника не го е грижа. Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа. А другите я усмиваха и хвърлиха укор върху нейната измъчена душа, но отговори пак този велик по душа учител и каза: „Симеоне, имам нещо да ти река!..." - „Речи, Учителю." - „Някой имаше двама заемодавци, единият имаше да му дава 500 динари, а другият 50, и понеже нямаха да му ги платят, той им ги прости; кой повече ще го обича? " Отговаря: „Разбира се, че онзи, комуто повече опрости." - „Добре си рекъл. Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти! " Една такава паднала жена, в такова положение, може да я разбере само оня добър психолог, който има сърце чисто и чист ум, който има милост към бедните измъчени сърца, който разбира причините на нейното положение, че тя не току така е престъпила свещения праг на святост и чистота като човек. Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път.
към текста >>

76. 1. Часове на изпитания

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Откакто Те познавам в сърцето си и душата си, от време, Ти ми отваряш да видя Твоята благодат и след малко пак затвориш този кръгозор, и ето пак в мъки съм, в скръб и тъга... Тъй искаш Ти, о, благий Отче: тъй нека да бъде Твоята воля, защото тя е истинна и вярна.
Елена Казанлъклиева XII. Съзерцания и молитви 1. Часове на изпитания Посветени за скъпия ми Учител Господи, Боже мой, прескръбна е душата ми до смърт, помилуй ме... Когото много любиш, но и много наказваш за неизпълнение Волята Ти. Искаш го чист и свят, съвършен. За да стане такъв, туряш го в жаравата на Твоя Божествен огън, за да гори и тлее и да се изгори всичката му нечистотия... Така е, о, Боже!... Откакто Те познавам в сърцето си и душата си, от време, Ти ми отваряш да видя Твоята благодат и след малко пак затвориш този кръгозор, и ето пак в мъки съм, в скръб и тъга... Тъй искаш Ти, о, благий Отче: тъй нека да бъде Твоята воля, защото тя е истинна и вярна. Нека бъде Твоята воля, защото тя е истинна и съвършена. Ей, Господи! Що съм аз пред Теб, та да ме слушаш дори. Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг. И търся Духа на моя Бог... Где мога да застана от Твоята воля?
към текста >>

77. XIII. Елена Казанлъклиева

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 17

Разбра ти тъгата ми и мълчиш.
Ти цял ден ги веселиш и се разговаряш с тях. - И аз също. При теб идват кога са скръбни и кога са весели. О, птичко мила, кажи що те питам! Ах, ти се сви пак завчас и млъкна и не ми отговаряш!... Разбра ти тъгата ми и мълчиш. Не обичаш ли като мене хора. които тъгуват и плачат? Но аз само за мен не тъгувам, птичко, а за всички в този свят. Разбираш ли ме? Знам, че скърбиш и познаваш скръб що е.
към текста >>

78. 39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.1. Запознанството ми с Учителя Петър Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Разделих се с всички другарки с тъга, като отнесох мили спомени от пансионерския чист, детински 6-годишен живот и навлязох в обществото, което трябваше да изучавам и да се справям с много противоречия.
Отговор не можах да си дам, но и от никого такъв не получих, дори и от самите служители на църквата. Един ден запитах учителката - г-жа Благоева, която преподаваше психология в гимназията: душата живее ли или умира? Тя ме по- пипа по рамото, усмихна се зачудено и ми каза: - Дете, никой философ, никой педагог не е могъл да докаже какво нещо е душата. Аз вече не запитах други по този въпрос, защото ми се виждаха странни. Завърших гимназия в 1896 г. Разделих се с всички другарки с тъга, като отнесох мили спомени от пансионерския чист, детински 6-годишен живот и навлязох в обществото, което трябваше да изучавам и да се справям с много противоречия. Станах учителка в основното училище в Габрово. Обичах си професията, децата, но след две години напуснах училището, защото се ожених. През всичкото това време мисълта за духовния свят не ме напускаше. Моят другар беше на военна служба в Търново. През 1905 г.
към текста >>

79. 41. Една от многото

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб, в мене, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота.
Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за обич, безкористна, и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мене, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб, в мене, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо, и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мене импулс за творческа работа. Сега, когато слушам някои сестри да ми говорят за Учителя, виждащи Го с духовните си очи, понякога и аз въздъхвам, загдето и аз не мога да Го виждам така, но когато се обърна и погледна моя живот, аз Го виждам там като основен стълб, който ме е крепил и помагал през всичките дни. Тогава се усмихвам на себе си и казвам: Нима мога да искам да видя Учителя в по-голямо величие от това, че Той е носител на живота и че днес мога да кажа, че живея, защото Учителят ми възвърна живота... Амин. Сурдулица, 29.IX.1941 г.
към текста >>

80. 52. Писмото, което ме спаси

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непрочетено.
Нощ и ден в бездействие и в очакване началото на края. Веднъж, унесен в далечни спомени из спокойния живот за Родината, прозвучава ясният глас на пощенския раздавач: - Писма, има много писма! Просиява радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет отдалеч, а колко освежителни са тези писма, връщат цялото ти същество, проблясват хубави спомени. Колко радостни са тези писма на фронта! Отвън пукотеви- цата се чува все по-често, никой не може да надникне над окопа, всичко замира. Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непрочетено. В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувайки всичко, изкачвайки предпазливо из окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад.
към текста >>

81. 61. Мария Николова Гърнева. 61.3. И децата си имат своя съдба

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

В сравнение с това катадневието ми се вижда така мъничко, така нищожно, че не заслужава нито тъга, нито болка, нито някакво съжаление.
Друга беше моята същина, другаде беше моят личен живот, същински живот. Тоя живот е моят духовен живот. Това е природата, всред която обичам да потъвам с часове, дърветата, по които се катеря и досега, градината, цветята, планината, гдето не пропускам никаква възможност да отивам. Застанала всред тях, аз мисля с часове за това, което става по света, мисля за народите, за техните отношения, за моите близки, за всекиго един поотделно, за Учителя, за Неговото голямо дело, мисля за всичко това толкова много, така захласната, че забравям, че имам личен свой живот, свои болки, свои страдания, забравям дори, че съм човек с тяло - това малко, слабовато, немощно тяло. Но как мога това да разправя, как ще го разберете? В сравнение с това катадневието ми се вижда така мъничко, така нищожно, че не заслужава нито тъга, нито болка, нито някакво съжаление. Аз обичам света, обичам хората, обичам живота и никога не мисля нито за годините си, нито за смъртта. Никога не съм мислила и не мога да мисля. Мисля повече как да предам учението за живота, което съм получила от нашия Учител, да им кажа какво съм научила за Бога, за природата, за здравето, как човек може да бъде здрав, слънчев, весел. Може би такава е самата ми природа, весела, слънчева - каквато беше природата и на Учителя. Затова той ме и така много ценеше.
към текста >>

82. 62. Михал Луканов. 62.3. На събора през 1922 г. в Търново

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

В мене се появи голяма тъга.
Като гледах красотата на багрите от мехурите, почувствувах се не на земята. В това време преминаха край нас две сестри и попитаха сестрата какво прави. Тя им отговори: - Пера една красива ризичка - но като си повдигна главата, за да ги види, слънцето й блесна в очите и тя премигна. В това време един от братята, който беше на юг, помисли, че й пречи светлината и застана между слънцето и нея. В същото време ризата изгуби красотата си - а мен се стори, че паднах отвисоко на земята. В мене се появи голяма тъга. След един час научих презимето на сестрата... С нея се срещах и отпосле през време на съборите. Но по-после, в продължение на 20 години, нямах възможност да се виждам със сестрите и братята и аз им забравих имената. Само на тази сестра не забравих име й. И когато дойдох тук и влезнах за пръв път в салона, тази сестра първа дойде при мене и ме поздрави и ми каза, че ме е помнила от съборите. През време на първия събор в Търново ни бяха наредили, тримата братя, които бяхме от Пазарджик, да легнем пред вратата на Учителя и всеки един от нас дежуреше буден по два часа.
към текста >>

83. 19. Слънцето на планината

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

При тръгването тъгата ми беше голяма: мъглата беше толкова гъста, че едва виждах няколко крачки пред очите си!
А минаваха ден, два, четири, пет все в мъгли. И как добре трябваше да разбера с цялото си същество живата сила, която блика от думите на песента: Изгрява слънцето, Праща светлина носи радост за живота тя На прекрасните думи из Олгината песен: Слънцето грей, Гали с лъчи цветенца и треви, и нас. И на неизразимо дълбокия смисъл на една от най-великите литератургии, които човечеството никога е чувало - Химнът на великата душа, с нейното тържествено, величествено начало: Грее слънцето, Светло е навсякъде, Обвита е земята със топла дреха. Наистина, нужно е тялото на човека да е гизнало в студена влага, нужно е да е чувствал жаждата на безсловесните тикани, потънали в дълбочината на костите и ставите, за слънчева ласка, за да разбира какво значи Слънцето, Великото, благодатно Слънце, за него. Когато трябваше да си ходя от планината, аз не бях видял слънцето нито един цял час. При тръгването тъгата ми беше голяма: мъглата беше толкова гъста, че едва виждах няколко крачки пред очите си! Истинска шега над моя блян за планинско слънце! Но не зная защо, дълбочината на моето подсъзнание все пак не протестираше! Дали беше наистина убедена в твърдението на окултизма, че човек получава това, което трябва да получи от живота, па макар и в последната минута? Благодаря на Бога! Когато поех пътя нагоре, мъглата започна да се вдига все по-нагоре.
към текста >>

84. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ето защо, нерядко, след състояние на душевен подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга.
Разбира се, не всички родени под тоя знак непременно се отдават на такъв род служение. Има измежду тях хора, които принадлежат към разни професии, но всички се отличават с по-голяма или по-малка състрадателност и отзивчивост към човешките неволи. Много от родените под Риби имат добре развити музикални и поетични дарби. Те са романтични натури, одарени с богата фантазия, която им създава един вътрешен свят, изпълнен с постоянно менящи се образи и видения. Възприемчиви за външните впечатления, и не по-малко чутки за внушенията, които изхождат из областта на подсъзнанието, техните състояния постоянно се менят. Ето защо, нерядко, след състояние на душевен подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга. Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават. Колкото и да е благоприятна за някои от тях обстановката, всред която живеят, не може да се каже, че тия чувствителни натури са изобщо щастливи. Те често изживяват моменти на силен душевен гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия. Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат.
към текста >>

85. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

За тях е за препоръчване да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тяхната тъга.
В този тип се срещат дълбоки философи и мислители и високи изобретатели, велики гении. Между тях се срещат и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат на сън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на храненето трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да се внесат в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях е за препоръчване да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тяхната тъга. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно отвреме на време да се занимават с физическа работа. Топла и влажна температура е благоприятна за тях. У тях е развит практичния усети са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт.
към текста >>

Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга.
У тях е развит практичния усети са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, и високо ценят човешката личност, и придават голямо значение на чувството, на чест и на общественото мнение. Имат много желания, които повечето остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Те говорят твърде рядко. Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят. Движенията им са повечето резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна и твърде лека.
към текста >>

86. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг!
Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: „Да го наречем „Житно зърно”! То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората!
към текста >>

87. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Ако бъде зле аспектирана - тъга или опасност, идеща от пътуване в зависимост от знака и планетните аспекти.
Увеличава броя на децата, но ги заплашва смърт. Луна в IX дом. Пътува за някаква работа или за удоволствие. Придава наклонност към религията, философията и мистицизма, може да даде и забележителни съновидения или психически опити. Има богато (духовито) въображение и непостоянен. Ако бъде зле аспектирана - тъга или опасност, идеща от пътуване в зависимост от знака и планетните аспекти. Луна в X дом. Покровителство от обществото, сполуки в обществените предприятия, влияние върху владенията и довежда само родното пред обществото, благоразумие в паричното предприятие, печалби, произлизащи от пари или от собственост. Сериозни огорчения разрушават всички тези посочвания, водещи многобройни промени. Една промяна в положението е неизбежна. Луна в XI дом.
към текста >>

Тъга, неприятности на старини.
Умствени борби, опасност във време на пътуване. Може да работи във всичко, което е тясно свързано с литературата и писмеността. Марс в IV дом - Лошото ще бъде във фамилията (родителите). Огън или премеждие в жилище. Една нередовна безпътна натура. Тъга, неприятности на старини. Възможна е неочаквана смърт или може да дойде от болест на Марс Неблагоприятно за храносмилането. Изгубване на къщи или земи (възможна е печалба, ако Марс е добре аспектира и силен). Марс в V дом - Притеснение, идещо от децата. Смърт на едно дете. Неблагоразумна любов.
към текста >>

88. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон.
175 ÷ 177 „Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи с 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който, за да се премине, трябват 31,000 години. Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление.
към текста >>

89. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Hю Йорк, което в даден момент не е изпълнило някой свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон.
Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябва 31,000 години. Тъй че цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Hю Йорк, което в даден момент не е изпълнило някой свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някой будийски храм, в Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, когато тия събития са замислени и са взели това лошо направление.
към текста >>

90. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

ТОМ 20

И тоя образ растеше все повече и повече, притуляше хоризонта, закри околността, прихлупи очите Му... Страшна тъга изпълни сърцето Му-тъй силна, че при нея физическите болки бяха като играчка - и Той извика с горестен глас: - Елой, Елой, лама савахтани?
- Какво иска? - питаха трети и се мъчеха да се приближат при нея. А Исус в туй време гледаше с дълбоките Си очи през вековете и се мъчеше да проникне в бъдещето, в което бе свикнал да гледа още от дете. Но сега тъмна завеса се бе пуснала и Той се чувствуваше самотен, без светлина, без връзка със Своя Небесен Татко... Мракът в душата Му растеше. Приближаваше се нещо, което Той знаеше, но което сега идеше в непознат образ. И тоя образ растеше все повече и повече, притуляше хоризонта, закри околността, прихлупи очите Му... Страшна тъга изпълни сърцето Му-тъй силна, че при нея физическите болки бяха като играчка - и Той извика с горестен глас: - Елой, Елой, лама савахтани? Размърда се тълпата. Наставаха всички, трепнали. - Ето, проговори ... - Илия вика! - Илия ще дойде и ще Го спаси. Ще Го снеме от кръста и възнесе на колесница, както се с качил и самият Той.
към текста >>

91. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

ТОМ 20

- Чети Книгата на Живота и там ще намериш лъчи от заря, които ще превърнат страданията ти в песен и тъгата ти - в жив хляб, който ще ядеш ти и на другите ще дадеш.
И понякога Го разбирам и дори питам, и Той ми отговаря. И радост ми е, когато Го разбирам, защото езикът Му внася живот в мен и светлина - думите Му. Душата ми тогава хвърка с Неговите криле, а духът ми има сила да лети над вечности и да преодолява и самата смърт. * - Страдаш ли? - пита ме Той понякога. - Чети Книгата на Живота и там ще намериш лъчи от заря, които ще превърнат страданията ти в песен и тъгата ти - в жив хляб, който ще ядеш ти и на другите ще дадеш. И скръбта ти в радост ще се превърне, защото и скръбта е непознатата в тъмнината Радост. - О, имам я - шепна аз, - имам я, защото за мен най-голяма радост е да Те чувам. И най-голямата ми скръб е, когато Те чакам, но и тя става радост, когато дойдеш. * - Търсиш ли щастието? Виж какво е казано за пътя към него: Четири стъпала водят за там: свободна душа, силен дух, светъл ум и добро сърце.
към текста >>

92. ПРОЗРЕНИЕ

ТОМ 20

- Но аз зад усмивката му видях прикриваната тъга и ненавист, несдър-жано честолюбие, завист към величието на един мой пълководец, покрит със слава от бран в далечни и близки царства.
И видях, че там, под царските мантии и златни корони, се крият също така тъги, печал и безпъ-тие, както и при всички други... - Да - каза мъдрецът, - както във всички други!... - Да, татко, но това аз отпосле изучих. Тежък бе животът ми, но аз виждах как хубаво се усмихваше моят везир, колко щастлив го правеха моето внимание и подаръци. Поисках да бъда на неговото място, да изпитвам неговото щастие - вярвах в земното щастие, Татко. - Вярваше в земното щастие ти!... - Но аз зад усмивката му видях прикриваната тъга и ненавист, несдър-жано честолюбие, завист към величието на един мой пълководец, покрит със слава от бран в далечни и близки царства. И тогава поисках и аз славата му - и имах я. - И поиска славата му, и има я? - каза тежко мъдрецът след него. - Да, Татко, имах я. И видях, че тази слава носи в себе си кръв, нещастие, страх, смърт, раздяла - и море от сълзи и нещастия.
към текста >>

93. От приказките на Соломон Ра

ЗА ДЪЩЕРИТЕ НА БОГА

ТОМ 20

Смъртта го е в ръце люляла, тъгата му е песен пяла.
И като че ли канари се струпаха върху Хирама, той се сви, пребледня, смали. - Да, ти си първороденият, така е - каза Соломон Ра, - но твоят баща не е нашият. Баща на лъжата е твоят баща, скрит в змията - дете на първото знание и на първия грях си ти - и на смъртта... Млъкна той и настана тишина. Наведени главите - мислеха дълбоко. И в тая тишина зазвучаха отново думите на царя-мъдрец, кънтящи като трептенията на златни струни: - Всред мрак и тъмнина е бил неговият път. Смъртта го е в ръце люляла, тъгата му е песен пяла. Тогава Всемогъщият пратил първата си щерка. Дошла тя и рекла: - Люби! За да дойде животът. Аз съм Любовта. Разплакал се тоя, оставеният в тъмнината.
към текста >>

94. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 20

Почувствувах страшната тъга на един човек, който вижда, че зверове го заобикалят и който ги търпи, защото с тях трябва да работи, и работейки - да ги повдига постепенно.
Към Твореца на всичко, Който е истина, ние може да се приближим само отдолу нагоре, т.е. чрез смирението. Като отивахме на Витоша с автомобил с Учителя, аз бях седнал пред него. Почнаха да ми се носят картини. И започнах отвътре и отвън да виждам някак нещата едновременно. Почувствувах страшната тъга на един човек, който вижда, че зверове го заобикалят и който ги търпи, защото с тях трябва да работи, и работейки - да ги повдига постепенно. После мисълта ми мина върху Учителя, който от десетки години прави същото... Още по-късно отвътре ми се откри изведнъж светлият Дух Христов, Който навсякъде и във всичко се вмъква и повдига - винаги скрит, тих, незнаен от никого, винаги буден в целия козмос, във всяка тревица, във всяко животно, человек, звезда... Като че ли някъде вътре в мен пламна розов огнец, в мен самия, в душата ми, като че ли аз самият влязох във всичко изведнъж и разбрах това всичко, Онзи, Който беше в това всичко... Това трая дълго време - целия ден, разбира се, не еднакво силно - това го има и сега, но не като тогава и не само като мисъл, а като малка топлинка «под лъжичката». И дано това разрасте в мен, за да имам картината на Учителя не чрез ума, а чрез нещо по-високо, по-вътрешно. Християнството е живот по образец на Христа, а евангелизмът е знанието на Евангелието. Човек може да яде нещо и да го мисли за храна. Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност.
към текста >>

95. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

ТОМ 20

Всяка придобивка и разширение на неговите граници и собственост носи радост, удоволствие; и обратно - при процеса на взимането, стеснението, лишаванието, било от чисто материално във вид на блага, или духовно, във вид на ограничение етическата дейност- на знанието, свободата и пр., еднакво настъпя тъга, страдание, мъка.
Диференцираният център ражда функцията. Всичката наука и философия изхожда от представата за индивидуалния живот преди всичко, че съществува едно «его», което добива впечатление и резултат от своя живот и го употребява, както то намери за добре. Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества. - Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят. Индивидът подбира своите дарби и условия за живот, за да постигне пълно развитие и проява на всички свои качества. Всяка придобивка и разширение на неговите граници и собственост носи радост, удоволствие; и обратно - при процеса на взимането, стеснението, лишаванието, било от чисто материално във вид на блага, или духовно, във вид на ограничение етическата дейност- на знанието, свободата и пр., еднакво настъпя тъга, страдание, мъка. - Е да, разбира се. - Но това е индивидуално разбиране, бих го рекъл по-право, егоистично, егоцентрично, защото семейството е също такава проява на няколко индивида, струпани около едно «его» за придобиване известен резултат. Говоря Ви всичко това набързо, защото, струва ми се, че подробностите на мисълта ми биха Ви отегчили напразно. - Досега всичко е ясно, но не мога да разбера към какво се стремите! - Ето, сега да минем на външната страна, после ще продължа мисълта си.
към текста >>

96. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

ТОМ 20

Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете.
ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА (стр. 25-40) Когато се родил синът на царя, всичкото царство безумствувало от радост. Нощи нямало, непрекъснато се веселили всички, от най-богатия до бедния колибар, чиито огньове пламтели по върховете на планините, заградени от гори и градове. Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете. И расте то под грижите на всички. Трепереха над него и радваха му се. И когато то стана на седем години, заболя. И никой не разбра каква беше болестта му. Ту огън, ту студ го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ.
към текста >>

Не тялом, а никаква тъга заяла сърцето му - и то пак навело глава и засъхнало, както в миналото.
- Мен всичко ми е вече дадено. Ти нищо не можеш ми даде, защото от нищо нямам нужда. И вдигнал той златната книга, която носел на гърба си - и си излязъл. И никой не посмял ни да го спре, ни попита кой е и къде отива. Когато царчето станало на 14 години, то пак заболяло. Не тялом, а никаква тъга заяла сърцето му - и то пак навело глава и засъхнало, както в миналото. И пак лекари и знахари, магии и билки били опитвани - и пак без полза и резултат. Чезнело детето всеки ден като слънце, което се скрива на залез. Плакал царят, придворни и народ - и молили се всички. И пак без никаква полза и помощ. Тогава си спомнили за странния момък, който носел златната книга на гърба си и който някога тъй чудно го излекувал.
към текста >>

97. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

ТОМ 20

Тъгата ти не мога да премахна, но друго, каквото мога, на драго сърце ще го сторя за тебе.
Брадичката нито дори се сетил да му благодари за тия хубави думи. И когато те седнали край огнището на малката къщичка, мълчали с часове. Най-после спасеният му казал: - Братко, ти спаси живота ми. Думите не стигат да ти кажа моята благодарност. Но виждам, ти много тъгуваш. Тъгата ти не мога да премахна, но друго, каквото мога, на драго сърце ще го сторя за тебе. - Нищо ми не трябва - казал Брадичката, - а каквото ми трябва, имам... което нямам... може би ми и не трябва. - Но аз те обикнах като брат - казал странникът, - и бих искал всичко да сторя за тебе. - Бог всички ни обича - казал Брадичката и млъкнал отново. Минали три дни. Мълчаливо се хранили, мълчаливо се разхождали, като че ли само душите им си говорили, а те нямали нужда от думи.
към текста >>

Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче!
Но странникът казал: - След моите родители ти си човекът, който е направил най-много за мен. Аз това никога няма да забравя! Спомняй си и ти за мен! - Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях. Заминал си странникът, а Брадичката си заживял отново своя самотен живот. Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче! Все същата, като че ли вчера само била излязла оттук... И дори, щом го видяла, станала и също тъй, както някога, го потупала свободно по главата и запитала същото: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? А той, с глас, който се бил почти схванал от неочакваност, промълвил: - Бог обича всички ни! - Глупчо - засмяла се тя, като го целунала. - Той всички ни обича, но ти, ти? Брадичката нищо не отговорил, защото чувствувал такава радост, че нямал нито дума за казване.
към текста >>

98. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

ТОМ 20

Той го помилвал по главата и му казал тихо: - Ще ти разкрия истината, но се страхувам, че тежестта ти ще стане още по-голяма и тъгата ти ще се увеличи.
- Говори ми, настави ме - молел се момъкът. - Аз наистина съм един нещастен човек, въпреки всичко, което зная. - Да, и ще бъдеш нещастен, докато не се научиш да благодариш. Само тогава ще ти се отворят очите и щи видиш истината. - О, благодаря поне, че ми посочи пътя, ако ме не поведе по него - казал момъкът с голяма скръб, която трогнала стареца. Той го помилвал по главата и му казал тихо: - Ще ти разкрия истината, но се страхувам, че тежестта ти ще стане още по-голяма и тъгата ти ще се увеличи. - Нека това те не смущава - молел се момъкът. - Кажи ми я! По-добре да ме гори огънят на истината, отколкото съмнението и смущението. - Добре - казал старецът, - щом искаш, ще ти кажа. Когато Учителят не изцери болния, то не е било, защото не е можел, а защото той е искал ти, ученикът, да сториш това - да започнеш да лекуваш.
към текста >>

99. 17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН

ТОМ 20

При това, колкото се отнася до нашите - българските богослови, понеже за тях става дума тук, - с тъга на сърцето трябва да признаем, че като изключим ония малцина от тях, които достойно се подвизават извън официалната църква, мнозинството от другите нямат Духа, който е от Бога, за да могат да познаят туй, което е дадено нам от Бога, а имат духа на света.
Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.» Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие. Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8). Богословите, като учени хора, се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето. При това, колкото се отнася до нашите - българските богослови, понеже за тях става дума тук, - с тъга на сърцето трябва да признаем, че като изключим ония малцина от тях, които достойно се подвизават извън официалната църква, мнозинството от другите нямат Духа, който е от Бога, за да могат да познаят туй, което е дадено нам от Бога, а имат духа на света. Някои от тях - и то не най-малките, а корифеите - са се завладели от тоя последен дух дори до такава степен, че са се обърнали на Ьои1ез с1е зиН (лоени топки) - да употребим заглавието на един от Ги де Мопасановите разкази, -понеже вниманието им е съсредоточено главно в това - как повече и по-добре да угодят на своята любима плът. Естествено е, че такива хора, които служат на плътта и имат дух на затлъстяване, не могат да живеят духовен живот и следователно не могат да схванат и разберат духовните истини. Защото подобното от подобно се познава, и духовното - от духовно. В подкрепа на това апостол Павел казва изрично: «Плътският човек не схваща това, което е от Духа Божия, защото за него то е безумие и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва. Но духовният човек всяко нещо изпитва» (I Кор.
към текста >>

100. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

ТОМ 20

При умиращия Андрей Ляпчев Цар Борис е прекарал близо два часа при леглото му и с голяма тъга е гледал как си отива големият държавник.
Нашият Цар в частния си живот е съвсем скромен. Той не живее в разкош и пиршества, както чуждите владетели, а живее както живеят мнозина заможни българи. Царят винаги е учтив и внимателен в обноските си, а това е израз на неговата велика душа. Царят, както всички хора, когато види близки, познати и дори непознати да страдат, страда и той. Той посещава болните държавници, а също и болните си познати. При умиращия Андрей Ляпчев Цар Борис е прекарал близо два часа при леглото му и с голяма тъга е гледал как си отива големият държавник. Също така цар Борис посети два пъти в село Банкя умиращия патриарх на българската войска, генерала от пехотата Данаил Николаев. На болни приятели и познати, на нуждаещи се писатели, артисти, художници, запасни офицери и други Царят се е притичвал на помощ и ги е подпомагал морално и материално. Често Царят е подпомагал някои нуждаещи се по такъв начин, че дори и те самите не са знаели, че получената помощ е дошла тъкмо от него. Цар Борис има благородно и нежно изражение на лицето си. В сините очи на Царя сякаш е съчетан чиличеният блясък на българския войнишки нож с една пленителна гълъбова кротост.
към текста >>

НАГОРЕ

0.66811203956604