Търсене в текстове за 'Тъга'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имате тъга, чиято причина не знаете, това може да се дължи на факта, че няма кой да ви обича.
Когато аз обичам някого, той е врата за мен. Като обичаме Христа, Той става за нас врата. Докато Любовта действа в теб, има какво да те привлича, а като не обичаш и не те обичат, не ти се иска вече да живееш. Има една тънка философия в Любовта. Като я научите, тогава ще знаете как да сменяте страданията в радост. Когато имате тъга, чиято причина не знаете, това може да се дължи на факта, че няма кой да ви обича. Но не че няма кой да ви обича, ами вие търсите Любовта там, отдето тя не може да дойде, чакаме обич от хората, а не от Бога чрез хората. Вие трябва само да се стремите да обичате и ще предоставите на Бога Той да прояви Любовта си както намери за добре и чрез когото иска. Когато не обичат човек, той трябва да се измени, да внесе нещо ново в себе си и под новата форма да го обичат. Някой пита за някого: „Какво има в него? “ Той е семка, може да не е израснал, но в себе си има сила да израсне.
към текста >>

2. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Той с болка на сърце го дал и изпитвал голяма тъга На другия ден хазайката пак захвърля саксията на двора – листата на цветето били клюмнали.
На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам! “ Тя не искала и да чува. Братът ѝ предложил да ѝ купи друго такова цвете, пак така хубаво, но тя отсякла, че иска това. Той с болка на сърце го дал и изпитвал голяма тъга На другия ден хазайката пак захвърля саксията на двора – листата на цветето били клюмнали. Нашият брат го взел, опитал се да го съживи, но то било съвсем загинало. Да, едно растение може да те обикне както човек. Туряш саксията в стаята си и то те обиква; иначе, като го изнесеш вън, ще повехне. Ако не те е обикнало, не увяхва, но щом те обикне, увяхва, когато го отстраниш. Някои, които много обичат растенията, каквото посадят се хваща, а щом не обичат растенията, не се хващат.
към текста >>

3. 65) Приготви си път за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Когато влезе човек в Космическото съзнание, той влиза в Цялото, там всичко е в хармония. Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря старото. Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво. И после, когато се съгради новото, там е Радостта. Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си. Какъв майстор е той!
към текста >>

4. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш тежко състояние и изпитваш тъга, ако знаеш законите, веднага ще се справиш, като вземеш два-три тона, инак ще ти отиде цяла седмица и повече.
Нали и Ерихонските стени рухнали, когато евреите тръбили седем дни. И всеки трябва да разбира от музика, понеже всички наши мисли вървят по закона на музиката. Мисловните радиовълни са музикални. Някой път нашата мисъл попада в дисхармонична гама и образува дисонанс. Чрез музиката това може да се измени и трябва да се види кое състояние с каква музика се сменя. Когато имаш тежко състояние и изпитваш тъга, ако знаеш законите, веднага ще се справиш, като вземеш два-три тона, инак ще ти отиде цяла седмица и повече. Щом пропее човек, от Черната ложа не могат да му пречат. Змиите се укротяват чрез музика. И онези чувства у човека, които са змийски, само чрез пеене можеш да ги обновиш. Земята, като се върти около Слънцето, му пее една песен. Светът само чрез музика ще се оправи.
към текста >>

5. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.
Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон.
към текста >>

6. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
към текста >>

7. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят.
Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление.
към текста >>

8. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъгата идва от това, че има един момент, когато човек не знае дали новото ще бъде по-хубаво.
Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Като влезе човек в космичното съзнание, той влиза в Цялото. Там всичко е в хармония. * Когато идва новото, този процес има една тъжна страна - тя е свързана с разрушаването на старото. Тъгата идва от това, че има един момент, когато човек не знае дали новото ще бъде по-хубаво. Другата страна на процеса е съграждането на новото - там е радостта. Тъмният дух е като мравешкия лъв, който прави една конусообразна дупка, чиито стени са гладки и покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. Когато мравката попадне в тоя конус, при всяко нейно движение песъчинките се изронват и тя пада на дъното на дупката. Там стои скрит мравешкият лъв и чака жертвите си. Какъв майстор е той, как му стига умът!
към текста >>

9. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица.
Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица. Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството!
към текста >>

Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа.
И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица. Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
към текста >>

Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах.
Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица. Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос?
към текста >>

Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.
Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата.
към текста >>

10. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си.
Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят, запример, действува върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят.
към текста >>

11. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят.
Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление.
към текста >>

12. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

В първия случай има нещо меко в гласа, има тъга в съдържанието, оплакване.
Сега ще има подем на музиката; движението е от по-гъстата среда в по-рядка. При слизането на музиката от рядка среда в по-гъста тоновете са едни, а при качването от по-гъста среда в по-рядка тоновете са по-други, т.е. музиката на еволюционната епоха се различава от музиката на инволюционната. Източната музика, като слиза, от разбраната мелодия отива към неразбраната, а западната музика, като се изкачва, отива от неразбраната хармония към разбраната. Като излизаме от Бога, имаме минорна гама, като се връщаме към Него - мажорна. В първия случай има нещо меко в гласа, има тъга в съдържанието, оплакване. В източната музика преобладава мелодията, в западната - хармонията. Източната музика е музика на сърцето, западната - на ума и волята. Аз разделям музиката на следните видове: музика на полярната област, на умерената област и на тропическата област. Славянската музика е музика на топлия пояс. При залеза на една култура и при изгрева на друга, има различна музика.
към текста >>

13. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога лицето на Учителя изразяваше безпределна тъга.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДВАТА ПЪТЯ Понякога лицето на Учителя изразяваше безпределна тъга. Като че болката на всички страдащи минаваше през него. Учителят виждаше упорството на човека в нарушение на Божествените закони и последиците от това. - Трябва да знаете двата закона: насилието ражда насилие, Любовта ражда Любов. Истинската Божествена Култура изключва всяко насилие. Днес цялата земя е пълна с насилие - и между животните, и между хората.
към текста >>

14. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако сте чувствителни, можете по различни начини да проверите тъгата на растенията.
И пеперудата си има умение. Когато духа вятър или вали дъжд, тя каца под някой лист, за да запази крилата си от дъжда или от вятъра. Има връзка, взаимодействие между човека и растенията. Като вляза в един двор, по формата на ябълковите дървета ще съдя какви са жителите на този дом. Ако хората имат някакви недостатъци, ще ги имат и ябълковите дървета. Ако сте чувствителни, можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Някой от вас има добро разположение; минава покрай едно тъжно растение, изведнъж разположението му се изменя. Причината не е във вас, а в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и разположението ви ще се върне. Аз съм казвал, че ароматът на цветята е тъгата им.
към текста >>

Аз съм казвал, че ароматът на цветята е тъгата им.
Ако сте чувствителни, можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Някой от вас има добро разположение; минава покрай едно тъжно растение, изведнъж разположението му се изменя. Причината не е във вас, а в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и разположението ви ще се върне. Аз съм казвал, че ароматът на цветята е тъгата им. Но това е на земен език. Всъщност, ароматът е най-красивият език на цветята. На него говорят те. Седя край някой кошер и виждам, че излизат повече пчели навън, а по-малко се връщат. Значи времето ще се развали, но в момента е добро.
към текста >>

15. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъгата е там, дали новото ще бъде по-хубаво.
Кутията е на мястото си, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Като идва новото, то има една тъмна част: Това, когато се събаря старото. Тъгата е там, дали новото ще бъде по-хубаво. И после се гради новото. Там е радостта. Тъмният дух е като мравковият лъв. Той прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи.
към текста >>

16. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти, като видиш Господа, тогава и тъга, и страдания, и грижи, и болести, всичко това ще се смекчи.
Някой казва: „Бог никой никога не е видял. “ Това се отнася за душевно слепите. Но за тези, които имат очи, няма по-добър образ от Божия. Ти, като видиш този образ, ще те държи с векове. Като го видиш, той ще бъде нещо повече от талисман. Ти, като видиш Господа, тогава и тъга, и страдания, и грижи, и болести, всичко това ще се смекчи. И грехът ти тогава не е вече грях. Той става диамант. Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината. Ако знаете как да ги приемете, ще се свържете с Бога. И ще Го приемете в себе си.
към текста >>

17. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си."
Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си." „Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници.
към текста >>

18. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра.
Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб. Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко.
към текста >>

19. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

чувствам тъга и от време на време плача, без да зная защо.
По това време изпаднах в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без причина. Когато веднъж бях при Учителя, без да съм му казвала за своето състояние, той ме запита: „Ти знаеш ли защо плачеш? " Аз му отговорих, че чувствам тъга и от време на време плача, без да зная защо. Тогава Учителят ми разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в твоята стая, а.вече си е отишла от този свят." След разговора аз попитах втората си майка кой е живял в стаята ми. Тя ми разказа, че действително в стаята е
към текста >>

20. ВЛИЯНИЕ НА ОТРИЦАТЕЛНОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

сбият, те непременно ще почувстват някаква вътрешна тъга в себе
Следователно нека остане във вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от Новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувстват някаква вътрешна тъга в себе си. Те изпитват тъга, защото са се наранили вътрешно и трябва да превържат раната си.
към текста >>

си. Те изпитват тъга, защото са се наранили вътрешно и трябва да
за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от Новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувстват някаква вътрешна тъга в себе си. Те изпитват тъга, защото са се наранили вътрешно и трябва да превържат раната си.
към текста >>

21. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях се препоръчва да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тъгата си.
При този тип се срещат дълбоки философи и мислители, големи изобретатели, велики гении. Между тях има и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат насън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на хранене трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да внасят в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях се препоръчва да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тъгата си. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават и с физически труд. Топлата и влажна температура е благоприятна. При тях е развит практичният усет и са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт.
към текста >>

Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга.
При тях е развит практичният усет и са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, високо ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на обществено мнение. Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник. Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл.
към текста >>

22. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли. Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство. Аз ще ти дам всички уроци. Тъй казва Господ сега. Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко.
към текста >>

23. 24 часа - Теофана Савова

С дните моята сестра позабрави тревогите си и тъгата й по децата и училището попремина.
Градът, заснежен и студен, в този ранен час е съвсем безлюден. А аз минавам по шосето през боровата гора. А по него няма жива душа. След като сестра ми се завърна у дома, баща ми се успокои. Сега нямаше да бъда сама по пътя към Изгрева през боровата гора. С дните моята сестра позабрави тревогите си и тъгата й по децата и училището попремина. Но тя разбра, че няма да я върнат на служба. Изненадата беше голяма и тя я преживя доста силно, та от това дори и сърцето й се разстрои. Но сега друго я радваше - че ще бъде постоянно при Учителя и ще има възможност да слуша всичките му беседи.
към текста >>

24. И ДНЕС - Теофана Савова

Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено.
Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе. Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и
към текста >>

25. ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

- Българинът пее тъжни песни и се върти като в омагьосан кръг - отговори Учителя - не може да излезе от тъгата си.
- Много хубава песен, Учителю - не сдържат възхищението си слушателите. Докато сестрата повтаряше песента, нови слушатели дойдоха и станахме около петдесет души. - Тази песен е българска и е с решение - каза Учителя. - Защо е с решение? - запита някой. - Българинът пее тъжни песни и се върти като в омагьосан кръг - отговори Учителя - не може да излезе от тъгата си. Тогава започва хороводни песни. А тази песен е с решение. Та казвам, светът е създаден музикално. Най-нисшите трептения на музиката се намират във физическия свят. Затова работите на физическото поле стават много трудно, понеже са слаби тия трептения.
към текста >>

26. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

На следния ден Учителя излиза от стаята си усмихнат, благ, подава им ръка да я целунат и казва на братята и сестрите, че са преживели голяма тъга, но в това време той е присъствал в Съвета на Боговете.
— им казва той. Как ги разбирате тези работи вие? " Започва да им говори: „Горе ние тия неща ги разбираме не както вие ги разбирате на Земята." Започват да му задават въпроси и той отговаря на всичките. Когато става време да си тръгват, приятелите се приближават към него, за да му целунат ръка, но той ги спира, като им казва: „Стойте настрана от мен, за да не пострадате. Тялото ми е голям огън." На следния ден Учителя излиза от стаята си усмихнат, благ, подава им ръка да я целунат и казва на братята и сестрите, че са преживели голяма тъга, но в това време той е присъствал в Съвета на Боговете. При една среща с Учителя Гръблев го пита за бъдещето си и не е ли време да се ожени. Учителя му отговаря: „Има хора женени, но са неоженени. Има хора неоженени, но са оженени." Той нищо не разбира от казаното. Харесва една девойка на име Иванка от Габрово и пита Учителя дали да се ожени за нея. Той му отговаря: „Разбойници ли искаш да раждаш?
към текста >>

27. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към душата бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“.
Учителят се радваше на всеки творчески подтик и приемаше с внимание всяко нещо, което му се поднасяше. По този начин се появиха редица литературни и музикални творби, както и творби от изобразителното изкуство. Някои от тях имат съмнителна, а други доста приемлива и от гледище на една сериозна преценка стойност. Най-много от тези произведения на братя и сестри са песни. Те съдържат приемливи текстове и доста приятни мелодии, които обаче нямат нищо общо с окултната музика, за която се говори в беседите. Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към душата бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“. И разкази, и стихове, и картини се появиха, между които едно прецизно око би избрало тия от тях, които се броят върху пръстите на една ръка. Тези произведения никой не отрича, но те - и песните, и литературните творби, и картините - трябва да носят името на своя автор, за да не се смесват с това, което е дело на Учителя и което се е родило в процеса на работа в окултната школа. Вярно е, че Учителят нееднократно е заявявал, че не иска да го цитират буквално и фанатично, но всяко нещо, което не е цитат от беседите, поставен в кавички, трябва да носи и наименованието на своя жанр. Може да е „извадка“, може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А. Б., разказ от В.
към текста >>

28. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

„В сегашната музика има радост, но и много тъга.
За учениците е необходимо да знаят, че музиката е метод за трансформиране на човешкото състояние. Има състояния, които без музиката по никакъв начин не могат да се сменят. Ако пеете всеки ден по петнадесет минути съзнателно, съсредоточено, с участието на вашата мисъл, чувства и воля, след една година ще имате неочаквани резултати. Вашето положение ще се измени 50 % във всяко отношение. Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия.“ „В сегашната музика има радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултни мотиви, ще действува възходящо и ще събужда чувство на подем и творчество.“
към текста >>

29. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Времето на Възкресението не е време на страдание и тъга, а време на веселие и радост.
Духът на Истината обясни Христос и Неговото цялостно Учение, като ни каза нещата, които ще станат. Той ни говори много за епохата, в която навлизаме — идването на шестата раса и големите трансформации, които ще станат на тази планета — с нея самата и с всички нейни жители. Той ни разкри значението на възкресението и ни каза, че ние ще се повдигнем през тази епоха — дори още сега. Ще станем едно с Бога, както Христос е станал едно с Него. Учителят на Хармонията ни въведе в света на божествената музика чрез песните, които създаваше, и чрез Паневритмията — сутрешните упражнения, изпълнявани на музика. Времето на Възкресението не е време на страдание и тъга, а време на веселие и радост. И ние пеехме и танцувахме през всички тези години и живеехме заедно като едно любимо семейство под сянката на Неговите крила. След всяка лекция и проповед Той ни благославяше и ние се чувствахме крилати и радостни — какво е по-велико в живота от присъствието на Бога? И Той ни казваше, че Бог ще посети нашата планета през тази епоха и ще я превърне в Рай!
към текста >>

30. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност.
Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух. Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти. Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти. Когато в радостта ти настъпи суша, повикай скръбта. Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност. Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход. Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието.
към текста >>

31. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тъгата и е пък много безизходна.
В постъпките си, в мислите си, в чувствата си... Българската музика е със затворени интервали. Характерът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумора и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение. Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това време преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движенията на "Слънчеви лъчи"**. — Учителю, представям си Паневритмията изнесена всред Рилската природа, при изгрев Слънце. Паневритмията се играе от сестри, облечени в еднакви дрехи, като весталки.
към текста >>

32. Радиоконцерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си.
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка. — Учителю, тук всичко е естествено! — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания. — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал.
към текста >>

33. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.
Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него! Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен. Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му. – Учителю – казах му – не искам вече да пея в операта! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мен и аз не искам да ги пея! Учителят помълча малко и каза: – Ти не обичаш много да повтаряш заради другите.
към текста >>

34. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Когато дойде времето да си отиваме, когато изчезнаха палатките, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели.
Скоро тъй свикнаха с нас, че се хранехме заедно. Всяко същество, и най-малкото, има желание да изяви себе си. Птичките излитаха на ято и ни показваха изкуството си да летят. И в песничките им се чувстваше същото желание. Ето как се създаде нашата хубава дружба. Когато дойде времето да си отиваме, когато изчезнаха палатките, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели. Оставяхме ги пак сами на върха, да се борят със стихиите. Какъв кураж има в това малко колкото грахово зрънце сърчице! Защото тук, понякога и посред лято, зимата внезапно се връща – навалява сняг, завива истинска зимна виелица, с дни се стелят мъгли или вилнее северният вятър. Не е лесно да се издържа. Но и скалничетата като нас са тук, защото един хубав рилски ден изкупва всичко!
към текста >>

35. МАЙКА - Борис Николов

Една тъга не ме напусна до вечерта.
Краката ѝ се преплитаха от умора. И тя мучеше от време на време. Двата гласа се срещаха и прегръщаха, от това мъката и болката се удвояваха. Явно е, кравичката не можеше да настигне охранения кон. Целият ден бях под впечатлението на тази среща – кравичката и шарената талига. Една тъга не ме напусна до вечерта. Веднъж разправих тази случка на мой приятел. Предадох му я просто, но живо. – Няма да ям вече месо! – провикна се той. Мина на растително хранене и не отстъпи вече.
към текста >>

36. СВЕТЛИЯТ КРЪГ - Борис Николов

Той е зловещ връх – гол, а наоколо горите някога са горели и сега мрачно стърчаха мъртви бели стволи, които навяваха тъга.
Ако се съсредоточиш в себе си, ако се концентрираш, ако се оградиш мислено с един светъл кръг, кучетата не могат да преминат този кръг. Правил съм много опити в това отношение. Пътувахме из нашата прекрасна планина Родопите. Минавахме през най-дивите ѝ части – по река Доспат, в планината Бабек. Вървяхме по горното течение на реката, отивахме към върха Беслет. Той е зловещ връх – гол, а наоколо горите някога са горели и сега мрачно стърчаха мъртви бели стволи, които навяваха тъга. Бяха ни предупредили да не минаваме през върха – имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека. Каракачаните са овчари още от дълбока древност. Пасат стадата си по планините. Зиме отиват на юг, към Бялото море, където е по-топло. Прекарват зимата там и напролет се връщат пак.
към текста >>

37. КАРДИНАЛЪТ - Борис Николов

В погледа му имаше тъга.
КАРДИНАЛЪТ Седяхме с Учителя на полянката в беседката и разговаряхме. Отнякъде дойде голямо куче. Беше хубава порода. То застана срещу нас и гледаше право в Учителя. В погледа му имаше тъга. Учителя стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак. Даде го на кучето, то го захапа и си отиде. Приятелите гледаха с недоумение. Учителя поясни: „Това беше един кардинал.“ Ние не знаем какво крият формите – кой всъщност присъства в тях.
към текста >>

38. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Някои от човешките слабости имат своя произход именно във въздействието върху нашата природа от страна на тъмните сили: "Обезсърчението, съмнението, недоволството, гневът, тъгата не са ваши - те са от дяволски произход." Неслучайно наричат Лукавия "изкусител".
От сутрин до вечер той тича по работа. Той е образец на усилена дейност." Според учението на ББ човек има три главни противника в своето земно съществувание, чието присъствие следва да отчита и да обезсилва козните им, но без да излиза на открита битка с тях: "Плътта, светът и дяволът - ето вашите врагове. Не се борете с тях! " (Учителят П. Дънов). Някои от човешките слабости имат своя произход именно във въздействието върху нашата природа от страна на тъмните сили: "Обезсърчението, съмнението, недоволството, гневът, тъгата не са ваши - те са от дяволски произход." Неслучайно наричат Лукавия "изкусител". Той владее това изкуство до съвършенство. Ала народната мъдрост гласи, че "който е предупреден, е наполовина спасен". Затова и в своето Слово Учителят П. Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид умение на служителите на злото: "Като обикаляте скалата на радиото си и търсите различни станции, попадате и на станцията на дявола. Какво ще ви каже той?
към текста >>

39. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността.
Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника. Възможно ли е в духовния път да разпознаем и да следваме пътя на Истината? Естественият критерий за това, че истината присъства в делата ни, е приятното усещане от радостта, което ни обладава. В този случай можем да кажем, че радостта е критерий за истината. Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинско. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа." Ако нямаме благородна цел в живота, отхвърляме ли с лекота всяка възможност да излезем от заблужденията, в които сме затънали, неусетно лъжата ще влезе в живота ни. Много често ние смесваме съвсем безотговорно онова, което природата е създала, творенията на високо интелигентните и разумни сили, с изобретенията на индивидуализма, където явленията обикновено се схващат и третират изолирани едно от друго. Този грубо материалистичен и механичен подход към същностни проблеми на битието, който отдалечава човека от природата и руши връзката му с нея, може да има драматични последствия, защото руши естествените условия за еволюция на човека.
към текста >>

40. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат.
Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме.
към текста >>

41. Метод за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия в Живота в благоприятни.
Хармоничният живот пък създава условия за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия и да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически. Искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по пет-десет минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват. По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия в Живота в благоприятни. Като размишлявате така, ще дойдете до правата мисъл, която води към положителни основи на Живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Разумност, дълбоко разбиране е нужно на човека.
към текста >>

42. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако ноктите имат триъгълна форма, показват голяма чувствителност, впечатлителност, хора, които лесно менят настроенията си от една крайност в друга - от тъга в радост.
Ако ноктите са твърде дълги и значително широки, означават мудност във всяка работа, недоверие, скритост в действията, а също така стеснителност и отстъпчивост при агресия. Дължината на ноктите се измерва до мястото, където те повече не могат да се подрязват. Хора с къси нокти не могат да имат успех в работите, при които е необходим контакт с публика, тъй като те лесно стават неучтиви и неприветливи благодарение на свойствената им критичност и склонност към възбуда и възразяване. Но в работите, където се изисква бързо реагиране, те успяват, защото са по-чевръсти на думи и дела. Нокти с конична форма показват стремеж към красотата; такива хора лесно се възхищават. Ако ноктите имат триъгълна форма, показват голяма чувствителност, впечатлителност, хора, които лесно менят настроенията си от една крайност в друга - от тъга в радост. Нокти с форма на маслинови костилки показват хора с лесна възбуда и непостоянство. Нокти с форма на бадеми говорят за чувствителни, признателни, щедри, великодушни, префинени хора, които имат чувствителни бели дробове. Плоски нокти върху лопатовидни пръсти показват хора усърдни, правдиви по дух, с достойнство, горди, но и твърдоглави. Ако ноктите са с червен, тъмен цвят, имаме човек пълнокръвен, който лесно се дразни и е с насилнически характер. Белите нокти показват лимфатичен темперамент и слаба воля.
към текста >>

43. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия.
Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек. Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт. Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост. Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция. Хората на изкуството трябва да имат такава линия, за да могат да вмъкнат чувства от по-възвишен характер в своите творби и да намират сюжети. Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия. Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо разстройство. Когато линията на ума е слабо извита към Лунния хълм, показва сполука, щастлив живот. Когато линията на ума към края отива към Меркуриевия хълм показва хитрост, лукавство. При по- съвършена ръка говори за буден и практичен ум. Когато линията на ума завършва като възел в линията на сърцето, означава неуспехи и нещастие в сърдечно отношение, вследствие на прекалено умуване.
към текста >>

44. Цар на Мрака - Николай Райнов

И тъга легна по цялата вселена.
Силен е Бог. А моето сърце е празно. Къде да намеря слово, което с мълния да разпали духа и да му даде път към онова, що няма край? “ Умисли се Авенир. Тъжен беше. И тъга легна по цялата вселена. А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка. И видя ги отдалеч Авенир — потънали в светлина. А сенките им се губеха — седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист. И рече Авенир: „Широко е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта Му.
към текста >>

На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.
И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на Сатанаиля. Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
към текста >>

45. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието.
И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи. И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството.
към текста >>

46. Иисус на Планината - Николай Райнов

Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му.
Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне. Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден. И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят? “ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви?
към текста >>

47. Книга на загадките - Николай Райнов

Не гони тъга, не ражда мори, нито зашеметява.
— Що е това? Бях взел стъкленица с нещо зелено. — Истина ти казвам, не зная. Непознато ми е, па и никой го не търси. Защото не дава ни сън, ни страст, ни веселба, ни забрава. Не гони тъга, не ражда мори, нито зашеметява. Не знам що е. Но скъпо струва. Аз го купих. Неговата миризма бе чудна. И като почнах да се наслаждавам от миризмата му, открих в него дивно свойство: то показваше живота такъв, какъвто е.
към текста >>

Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор.
... Запита най-сетне жената певеца: — Ти пееш за мене и за своята обич към мене.Ти ридаеш за мене и за своята мъка по мене, Ти копнееш по мене и по всичко мое. Що обичаш наистина в мене? А певецът отвърна: — Аз обичам у тебе нощта, защото тогава небе и земя се сливат в едно. *** Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята. Сенки — дълги, като опашка на фазан, и тъмни, като скръб. Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор. И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени. И разтворени уста на певец, когато приглася на чужда песен. Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан.
към текста >>

„Нека върви“, — рече той на майка си: — „нека върви поврага конят, що ми донесе толкова победи през дните, когато царицата ми е изменяла!“ А конят извърна глава, изгледа жално стопанина си и с тъга начена да цвили.
Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, слезе от коня си, развърза момите и поръча на своите войводи да ги отведат в земята, отдето ги бe довел. И те обърнаха коне. А царят сне бранните накити, с които бe накичил коня си, поведе го и тръгна след майка си. Народът се смееше на царя, защото знаеше, че жена му го е измамила. Гар Хадад вървеше с наведена глава и не смееше от срам да погледне данниците си Когато стигна до вратите на двореца, царят разседла коня и го пусна низ улиците. „Нека върви“, — рече той на майка си: — „нека върви поврага конят, що ми донесе толкова победи през дните, когато царицата ми е изменяла!“ А конят извърна глава, изгледа жално стопанина си и с тъга начена да цвили. Стражите чуха думите на царя и прогониха коня надалек. Вън от града го заловиха скитници, отвлякоха го, та го продадоха на чуждо тържище. Купи го човекът, който бe склонил царицата да избяга с него. Момите, що бe взел плячка царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, се върнаха при бащите си и разказаха за своето избавяне. Майките им благословиха царицата, която бe избягала, защото инак не биха видели своите чеда.
към текста >>

48. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо.
При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна системи. Тя упражнява благотворно влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото по приближаваме към пладне, толкова слънчевата енергия слиза по към стомаха и упражнява влияние по-специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето. На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо. Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано.
към текста >>

49. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил?
Димитър, а сега е джамията Касъма Джамиси. Покланят се и на излизане ги среща странен свещеник, среден на ръст, със сухо бяло лице, дълга бяла брада и светли пленителни очи. Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
към текста >>

50. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град?
Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един. И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители. Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи.
към текста >>

51. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга.
Давайте място на другите - дошъл някой да прави добро, вие ще отстъпите, ще му направите място да се прояви. И за вас има място, защото има три положения: когато дойде някой да прави добро, ти ще му отстъпиш мястото си; може да се яви и втори - и на него ще отстъпиш; а третият ще бъдеш ти. Когато вашият крак се движи в известна посока, за да извърши някое добро, разумно дело, с вас заедно ще участват и всички други разумни същества и сили. Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно - когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат. Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго.
към текста >>

52. Александър Стрезов - Георги Христов

Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон.
В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново.
към текста >>

53. Георги Томалевски - Георги Христов

Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116.
Стана ми чудно, че досега нито един от приятелите не ми каза на какво приличам. Лицето ми бе обрасло с една страхотна брада с цвета на тъмен бакър и с твърдостта на зъбна четка. Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха.
към текста >>

54. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Какво съответствие на горест и тъга.
Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит. Маларията Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по- слабичките.
към текста >>

55. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга заради нейната рано угаснала младост147.
В нея са влюбени няколко от анархистите. Тя е деликатна и внимателна. В черните и ириси има светлинки, които не можеш да разгадаеш. Понякога мислиш, че дружески ти се усмихват, а друг път, че се шегуват покровителствено, ако не и малко иронично. Отиде си Дафинка от този свят рано, рано! Стопи се нейното изящно, изтънчено тяло. Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга заради нейната рано угаснала младост147. Пенка е от Казанлък. Тя има повече земен потенциал и сила да се справя. Пенка е педагожка, но има изглед на солидна, запозната с всички потребности на живота домакиня. Накрая и Виктория. Тя винаги се усмихва с тъмните си очи и никога не казва онова, което най-много я вълнува.
към текста >>

След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителя посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27997183799744