Търсене в текстове за 'Тъга'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?
Оказва се, че е живял във Варна и познава някои хора. Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски. "На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?
„Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце? " и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора? ". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.
към текста >>

3. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
към текста >>

Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи.
„Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи!
към текста >>

4. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
към текста >>

Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи.
„Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи!
към текста >>

5. Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя

А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете.
После, работа ли е това, когато человек работи само за тялото си? Това не е работа, а е трудене. Человек става мързелив само тогава, когато работи за тялото си. Какво е филологическото значение на думата „работа"? Тя се състои от двете санскритски думи „раби" и „блоти", което значи живот, а живот значи да се радваш на работа. А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете. Имайте духа на децата, та да може да се учите. Духът пита: „Знаете ли защо присъствувах днес? " И какво е филологическото значение на думата „присъствува"? По покана всеки един от нас избра по една дума. Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„борба", М.
към текста >>

6. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към текста >>

7. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*.
„Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*. Дипломатическото и политическо плетиво да не ни смущава. Настроението между българи и сърби е само привидно. От война вече не се бойте. Най-сетне, когато ни сгреши един човек, колко пъти го бием? Не ли само еднаж?
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма.
към текста >>

И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец.
и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст.
към текста >>

С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши.
Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив.
към текста >>

9. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии.
Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Правим обща благодарствена молитва и почваме да слизаме.Обзима ни тъга за планината.
Ято птици в строен ред се носи високо над снега. Гори небето в тюркоазени пламъци.Почват песни. Колко много и хубави са нашите песни! Как от сърце ги пеем ний - и старо и младо. Денят преваля. Правим обща благодарствена молитва и почваме да слизаме.Обзима ни тъга за планината. Ах, защо завинаги не останем тук? Колко е красиво тук и чисто! Но не, дългът отново ни зове там, при нашите братя и ние заедно с тях да се трудим и работим. Сега, между другото, ни чакат саждите на града, димът от въглищата и мътните вади по улиците. А горе е тъй хубаво и чисто.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи.
Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище.Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа! С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи. Казват, че големи благотворни дъждове са паднали по цялата страна. Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи.
Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище.Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа! С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи. Казват, че големи благотворни дъждове са паднали по цялата страна. Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда.
към текста >>

13. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха.
Понеже то ми се отзова, благодарих му пламенно. Наистина чудо! Слънце да те чуе и да ти отговори!!! Мъглата се отпиля. Продължавам пътя си, осеян със златни есенни листя. Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха. Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата.
Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска. Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене. Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.Днес е Чист понеделник, затова селянките са изнесли по дворищата блажните съдове и търкат ли, търкат. Млада невеста, подбрадена с бяла кърпа зад ушите, свела се над купчини грънци и тигани, жули ли, жули с голям пепелив парцал.
към текста >>

15. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 август

Цигулките късат от сърцето песен след песен, пълни с тъга за планината.
Цял месец по тия райски дебри, цял месец почивка в цветистите благоуханни скути на Рила. Каква работа отсега! Червената студентска шапка трябва да се оправдае с добри изпити...Разваляме палатките. Свързваме денкове, чистим отново бивака. Всичкият горивен материал от нашите „хижи” (клек и папрат) сграмадяваме върху огъня, който с луда радост пръска мириади искри всред чаровната нощ. Цигулките късат от сърцето песен след песен, пълни с тъга за планината. Внезапно тъгата се сменя с весело хоро, около прекрасния голям огън. Наловиха се млади и стари. И горе същия огън, но тихо е там като в храм, а край нас шумно, диво.Спим на открито небе, защото багажът е стъкмен за товарене. Тихи шушукания до огъня, гдето гледайки блестящите звезди, заспиваме нежно галени от топъл ветрец. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
към текста >>

Внезапно тъгата се сменя с весело хоро, около прекрасния голям огън.
Каква работа отсега! Червената студентска шапка трябва да се оправдае с добри изпити...Разваляме палатките. Свързваме денкове, чистим отново бивака. Всичкият горивен материал от нашите „хижи” (клек и папрат) сграмадяваме върху огъня, който с луда радост пръска мириади искри всред чаровната нощ. Цигулките късат от сърцето песен след песен, пълни с тъга за планината. Внезапно тъгата се сменя с весело хоро, около прекрасния голям огън. Наловиха се млади и стари. И горе същия огън, но тихо е там като в храм, а край нас шумно, диво.Спим на открито небе, защото багажът е стъкмен за товарене. Тихи шушукания до огъня, гдето гледайки блестящите звезди, заспиваме нежно галени от топъл ветрец. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 21 август 1930 г
към текста >>

16. Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август

Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено.
12 август, сряда, 8,20 часа сутринтаМъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока. Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила.
към текста >>

17. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си."
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво. Записки на Елена Хаджи Григорова 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 21 ст. 16гл. Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си." 16 гл. Йоана. Правило: Стой на краката си, работи с ръцете си, {гледай с очите си}, слушай с ушите си, говори с езика си, {мисли с ума си, чувствувай със сърцето си},служи с дъха си! Когато търсиш силата на своя ум, винаги ще те вържат с юлара. На когото краката са яки, на планината върви добре, той и в живота, на полето, никъде няма да се спъне - ще върви добре. Който падне на планината, и на полето долу ще падне.
към текста >>

18. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Няма тъга под този звезден покрив, под тази усмихната луна, що все се оглежда в езерото.
О, никак! Педагогията на Кацаров не върви. История на философията не върви, също и история на българското образование. Природата няма нищо общо с тия работи.Събираме се по палатките (и то при дъждовно време) и си разказваме разни смешни и тъжни преживелици. Тук и тъжното става смешно. Няма тъга под този звезден покрив, под тази усмихната луна, що все се оглежда в езерото. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]
към текста >>

19. Учителя дава песента 'Добър ден'

Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен.
Той казва:Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
към текста >>

Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието.
Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода.
към текста >>

20. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 2 август

Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Когато влезе човек в Космическото съзнание, той влиза в Цялото, там всичко е в хармония. Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря старото. Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво. И после, когато се съгради новото, там е Радостта. Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си. Какъв майстор е той!
към текста >>

21. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Тъгата е там, дали новото ще бъде по-хубаво.
Кутията е на мястото си, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Като идва новото, то има една тъмна част: Това, когато се събаря старото. Тъгата е там, дали новото ще бъде по-хубаво. И после се гради новото. Там е радостта. Тъмният дух е като мравковият лъв. Той прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи.
към текста >>

22. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Но тази тъга и очакване е една особена песен.
Ти осмисли живота ни. Нали Ти ни даде всички тия прекрасни песни; нали Ти десетки години си ни водил из планините - при живия извор на природата, при чистия въздух, нали Ти! Ние пеем тук, но мислим за Тебе, наш Пастирю, наш Учителю. Ти ни показа най-правия път към Бога; Ти ни изясни Христа и ни доведе при Него. Защо не дойдеш сега, ние сме тъжни. Но тази тъга и очакване е една особена песен. Нова песен, пълна с обич и молитва.Солистката пее, но в гласа й има сълзи; словото стига до сърцето, изпълня го цяло, настанява се там:„Слушал съм за теб, скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Или не знаеш, че съм беден странник? Кажи що искаш
към текста >>

Неволно пееш: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Въпреки земния рай що ни обикаля, сякаш сме гузни - тъга и мъка, че сме Го оскърбили и ний, може би.Но на 7 август стана нещо неочаквано.
Дни, седмици се нижат; ние пеем и играем паневритмия, но дълбока жал пронизва сърцата ни; говорим си тихо, шушнем... Понякога Го виждаме, застанал там хей, на високо, до скалите, при хвойната. Той ни. гледа, когато играем. Като че всяка минута е с нас - пак ни води... Облечен е в бяло. На главата му сияе слънцето. Неволно пееш: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Въпреки земния рай що ни обикаля, сякаш сме гузни - тъга и мъка, че сме Го оскърбили и ний, може би.Но на 7 август стана нещо неочаквано. Вярвам, че в този ден и час, всички хора по света, па макар и най-нещастните, са усетили една велика радост. Защото Той си дойде при нас.Върху каменното кръжило доле, при стъпаловидния Охлюв с астрономичния знак отгоре, на огнището - гори буен огън. Пейките са наредени за сядане. Отгоре по стръмната пътека светна голям ацетиленов фенер; след него други, други. Някакво шествие от Feuerwerk [Feuerwerk (нем.) - фойерверк] гледаме и се чудим.
към текста >>

23. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми."
Спомен на Пеню Ганев: Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." Спомен на Пеню Ганев 1936 година 2.II.1936 год., РавнаСън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри. Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други.
към текста >>

Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII.
Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII.
към текста >>

Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга.
Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи.
към текста >>

24. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII.
Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII.
към текста >>

Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга.
Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи.
към текста >>

25. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII.
Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII.
към текста >>

Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга.
Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи.
към текста >>

26. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII.
Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII.
към текста >>

Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга.
Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи.
към текста >>

27. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Той създаваше понякога песуи по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Текст на песента: Да имаш вяра Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра,
към текста >>

Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме.Той създаваше понякога песуи по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си.
към текста >>

28. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Брезе като паметник и когато минавахме покрай нея с камионите - качени в тях, отивахме на бригада да събираме сено, - от нея лъхаше голяма тъга.
Малцината останали се прехвърлят в гр. Своге, където е построен интернат, в който децата живеят, хранят се на стол, учат и в неделя си отиват на село. Това, което искаше Невенка, то комунистите го реализираха. Аз бях свидетел на това, защото като лекар отговарях за интерната, за училищния стол и за училището, в което имаше от I до VIII клас 1600 ученици. Единствено остана сградата на училището в с. Брезе като паметник и когато минавахме покрай нея с камионите - качени в тях, отивахме на бригада да събираме сено, - от нея лъхаше голяма тъга. Като че ли сградата плачеше. 83. Владимир Робев - дипломат, пълномощен министър в Полша (1925 -1931 г.), в Латвия (1931-1933 г.) и в Румъния (1933-1936 г.). Причината да се раздухват тези слухове са самите братя Лулчеви - Любомир и Андро, понеже се хвалят пред своите приятели политици. А фактически царят изобщо не възприема това, което му се казва от Лулчев, а пък Лулчев невинаги предава точно онова, което му казва Учителят Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 337.
към текста >>

29. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни.
към текста >>

Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс?
към текста >>

30. Формула

След малко Той се обърна към мен, лицето му отново придоби същия вид на голяма скръб и тъга.
В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше. Аз стоях неподвижно до него. След малко Той се обърна към мен, лицето му отново придоби същия вид на голяма скръб и тъга. "Рекох, вземи Библията от масата и я отвори и прочети! " С треперещи ръце я отворих и се падна да прочета 102 псалом "Молитвата на скърбящия", кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Да, това бе молитвата на едни скръбник. Още с първите редове ме задуши гърлото и горко заплаках. В този псалом бе описано състоянието на Учителя.
към текста >>

31. Заминаването на Учителя

Прибирах се у дома, гдето също общата тъга бе обзела всички ни.
Дал е и някои формули, които ползуваме и до днес. Тревожехме се всички за това, което Учителят преживяваше. В последните Му дни, у мен се оформи схващането, че Той ще ни напусне - прекратяваше се живота Му на земята. Връщайки се вечер от работа, минавах край салона, спирах се пред приемната му, гдето сега бе леглото Му. Осведомявах се за хода на болестта, за лекуването и т.н. Прибирах се у дома, гдето също общата тъга бе обзела всички ни. Посещавахме редовно салона в дните когато имаше лекции или беседа. Последен път Учителят ни говори на 20.XII., но беше толкова слаб... Чудно как така изнемощял говореше ония ценни мисли, записани в беседата „Последното Слово". /Том трети от „Завета на Любовта"/. Явихме се и на 27.XII. - сряда, ден на школата, но само изслушахме прочетената беседа.
към текста >>

32. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №5

Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава.
№5 гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г. Любез. бр. Дънов,Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя.
към текста >>

33. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?
Оказва се, че е живял във Варна и познава някои хора. Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски. "На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
към текста >>

34. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
към текста >>

Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи.
„Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи!
към текста >>

35. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил.
Беше 27 декември 1944 г. Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели. Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил. И все пак, условията са се променили. На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях. Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила.
към текста >>

36. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното.
Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си. Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските народи, настроени с дива омраза едни срещу други. Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят. Веднъж и те участват в групата изкачила се на връх Острец. Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното. На Рила В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво!
към текста >>

37. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

от своята тъга, -
Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
към текста >>

38. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

от своята тъга, -
Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
към текста >>

39. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг!
На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата", неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие що го почувствате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината символ на нашия път – планината едната наша радост...
към текста >>

40. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат.
Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме.
към текста >>

41. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

Скръбта и тъгата пробуждат душата - песен от Марин Камбуров (клип в youtube)
3. Спомени за Марин Камбуров, от Вестник Братски живот бр.37 4. Снимки на Марин Камбуров 5. Песни на братята Петър и Марин Камбурови 6. 06.10.2012. Концерт, посветен на 110 годишнината от рождението на Марин Камбуров. Скръбта и тъгата пробуждат душата - песен от Марин Камбуров (клип в youtube) 7. “Един живот с песен”, Концерт от творби на Марин Камбуров в София, от Вестник Братски живот бр.70 За Петър Камбуров може да се прочете от темата: 1899_12_01 (стар стил) Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя Прикачени миниатюри ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>

НАГОРЕ

0.157870054245