НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна
тъгата
и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.
Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна
тъгата
и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
към текста >>
2.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима
тъга
сега владее в човека.
Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия.
Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима
тъга
сега владее в човека.
Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго.
към текста >>
3.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество,
тъга
сви сърцето й.
Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания.
И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество,
тъга
сви сърцето й.
Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея.
към текста >>
В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка
тъга
- то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота.
В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка
тъга
- то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието. Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник. Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
към текста >>
Тя виждаше всичко това и
тъга
разкъсваше сърцето й.
Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
Тя виждаше всичко това и
тъга
разкъсваше сърцето й.
Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених.
към текста >>
4.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тука няма място за
тъга
и ласки.
Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ.
Тука няма място за
тъга
и ласки.
Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни. Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ.
към текста >>
5.
Воля за радост - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с
тъга
: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно.
Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора.
Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с
тъга
: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно.
Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата. И паднах аз в благоговение и казах: Кой си Ти Великий, за да те славословим?
към текста >>
6.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е
тъгата
от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта.
Това е
тъгата
от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
към текста >>
Тъгата
оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
Тъгата
оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието.
към текста >>
Тая
тъга
ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток.
* * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
Тая
тъга
ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток.
* * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината?
към текста >>
7.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Рафаил Соловьов ВТОРИ ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух
тъга
.
Рафаил Соловьов ВТОРИ ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух
тъга
.
Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то. Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха.
към текста >>
8.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват
тъга
, меланхолия и мечти.
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват
тъга
, меланхолия и мечти.
Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
към текста >>
Хората трябва да пеят не за
тъгата
си, но хваление.
Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост.
Хората трябва да пеят не за
тъгата
си, но хваление.
Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро. И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>
Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за
тъгата
радост, за нощта – утро.
Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление.
Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за
тъгата
радост, за нощта – утро.
И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>
9.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „
тъгата
" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си?
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „
тъгата
" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
към текста >>
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас,
тъгата
на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група.
– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас,
тъгата
на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група.
Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр.
към текста >>
10.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Здрачът се спуснал леко към земята и прелял
тъга
в душата на всички хора.
Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал. Те останали неподвижни.
Здрачът се спуснал леко към земята и прелял
тъга
в душата на всички хора.
От нийде звук – сякаш всичко се скрило в земята, ведно с новото светило. Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?...
към текста >>
11.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда
тъга
по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око.
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда
тъга
по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
към текста >>
От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма
тъга
!
По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха. Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят. Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка.
От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма
тъга
!
– Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи.
към текста >>
Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната
тъга
в малките очи.
От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата.
Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната
тъга
в малките очи.
Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света.
към текста >>
12.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа
тъга
, както на всички обикновени хора, когато бях между тях.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа
тъга
, както на всички обикновени хора, когато бях между тях.
И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина.
към текста >>
Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само
тъга
и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там.
Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само
тъга
и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.
Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.
към текста >>
Аз зная каква голяма
тъга
е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.
Аз зная каква голяма
тъга
е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им.
Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си.
към текста >>
13.
Синевина - Зарко
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и
тъгата
на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път!
ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен.
Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и
тъгата
на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път!
На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света.
към текста >>
Набраната
тъга
на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля.
То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
Набраната
тъга
на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля.
Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки.
към текста >>
14.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тъга
полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба.
Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени.
Тъга
полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба.
Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око.
към текста >>
Донасят пенливи талази ветровете и шумът им навява
тъга
.
Прелестно око на надеждата. Верен страж, като око на влюбена царкиня, която чака своя далечен гост. Ти светиш в мрака и чакаш твоята радост. Минават дни. Прииждат нови.
Донасят пенливи талази ветровете и шумът им навява
тъга
.
Ята на прощаващи се птици отминават с летеж на есенен керван. Идват изпотрошени мачти – скръбна вест за буря в късна нощ. Удавници се люшкат из пенливите води, но будното око не се отчайва. То бди и тихо чака своята бяла радост. * * * II.
към текста >>
Тъгата
там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце.
Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен.
Тъгата
там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце.
Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада.
към текста >>
Благословеният те е надарил с чар, в който
тъгата
се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност.
Благословеният те е надарил с чар, в който
тъгата
се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет.
към текста >>
Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека
тъга
, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет.
Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор.
Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека
тъга
, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет.
* * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор.
към текста >>
15.
Загиналите светове – Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Защото: всяка скръб,
тъга
се трансформират в него на движение, което дава сили.
– Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания. Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра. Това значи още: чист вътрешен живот. Човек притежава ли това, то е най-голямото богатство.
Защото: всяка скръб,
тъга
се трансформират в него на движение, което дава сили.
А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен. Душевно състояние, което е много ценно за живота. Защото и той става едно голямо удоволствие. Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо. Но за да се постигне това иска се широта на ума.
към текста >>
16.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дали той чу молитвата, дали разбра
тъгата
?
От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
Дали той чу молитвата, дали разбра
тъгата
?
Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси!
към текста >>
17.
Едната религия
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Мил юноша, на всички ни е понятна твоята
тъга
.
Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота! В събранието настъпило мълчание. С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката.
– Мил юноша, на всички ни е понятна твоята
тъга
.
Кой на своето време не е страдал от нея? Но невъзможно е на човека да свали от небето звезда. Краят на земята се свършва с дълбоки пропасти и бездни. Зад тях има стръмни скали. И няма през тях път към звездите.
към текста >>
18.
Спящата роза - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И когато
тъга
притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди.
Ти трябва отново да тръгнеш по света, да придобиеш съкровеното богатство, което Великият ти беше дал в деня, когато ти напусна своя дом. Ти прахоса в разгул цялото твое богатство. Иди сега и придобий това, което си изгубил." „Аз не искам да те напусна, царице, красота! ” „Тръгни, служителю мой! Аз ще съградя дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света.
И когато
тъга
притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди.
Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята. Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж. Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради. Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота.
към текста >>
19.
Вести и книжнина
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той забравя
тъгата
си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него.
Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба.
Той забравя
тъгата
си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него.
И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят.
към текста >>
Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме
тъгата
в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот.
Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост.
Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме
тъгата
в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот.
Нека бъде за всеки. Г. Драганов
към текста >>
20.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И аз се изпълних с такава
тъга
, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече.
То беше тогава, когато аз тепърва трябваше да покажа, че мога да стана „брат" на моя учител. Нощта разтвори дълбоки, безмълвни бездни. Долините се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо. Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток.
И аз се изпълних с такава
тъга
, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече.
Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици.
към текста >>
21.
Гостуване у Мусалла – Х.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото,
тъгата
на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език.
В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото,
тъгата
на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи.
към текста >>
22.
Пролетта на свободния – Иедидия
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята
тъга
.
Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота. Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи.
Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята
тъга
.
Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах.
към текста >>
Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята
тъга
.
Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши.
Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята
тъга
.
Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората.
към текста >>
..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята
тъга
смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка.
Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл. Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък.
..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята
тъга
смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка.
Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши! Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да продумат на сърцето ми. Някой мълчеше потънал в размисъл в дълбините на леса.
към текста >>
23.
Витоша (стихове) - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тъгата
изчезва от него.
О, човече! Не се чуди, не се смущавай от пожълтелите листя. Пролетта не е годишно време, както си учил, тя е състояние. Състояние, което омагьосва природата. То омагьосва човека.
Тъгата
изчезва от него.
Пролетта е слънце в душата. Аз обичам тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите. Хората наричат това любов..., не бих заменил моята пролът с тяхната любов. Защото от тяхната любов те не са весели, те страдат от нея и тъкмо от нея биват нещастни. А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно.
към текста >>
24.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и
тъга
. Той.
Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник.
Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и
тъга
. Той.
е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си.
към текста >>
25.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с
тъга
, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? " - Може. И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта Божия трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с
тъга
, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци". Тъй казва Господ сега!
към текста >>
26.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава
тъга
, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността.
Поучително е да се направи изследване върху въпроса: психология на труда. Когато работиш за себе си, чувствуваш се изоставен, в страх, в безпокойство, тревоги, като че ли над тебе виси някоя голяма опасност, като че ли всеки ден ти носи нови опасности. А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност.
Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава
тъга
, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността.
Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят.
към текста >>
27.
Вести
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине,
тъгата
ти изчезне, знай: На-Ну пее.
оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.
Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине,
тъгата
ти изчезне, знай: На-Ну пее.
Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша. А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен.
към текста >>
28.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна
тъга
. Г.
От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост.
И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна
тъга
. Г.
към текста >>
29.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с
тъга
.
Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.
* Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с
тъга
.
Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно. Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
към текста >>
30.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с
тъга
и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате.
Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици. Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви. Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота.
Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с
тъга
и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате.
Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете.
към текста >>
31.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От него лъха
тъга
, меланхолия, студ, зима, старост.
Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал.
От него лъха
тъга
, меланхолия, студ, зима, старост.
Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си.
към текста >>
32.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бен Йосеф го погледна с безкрайна
тъга
.
Повече той не говори дотогава, докато край леглото на Бен Яаков не застана Бен Йосеф. – Кажи ми, Бен Йосеф, ти лекар ли си? И ако си такъв, можеш ли да ме излекуваш? Ето най-видният лекар стои безпомощен, а ти, ти знаеш още от сутринта, че аз ще умра. Тогава, ти може би ще ме излекуваш.
Бен Йосеф го погледна с безкрайна
тъга
.
Приятелят му умираше. Сърцето му се сви от болка. Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите пари, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време. Ето в що се състоеше моята работа: аз наглеждах болни. О колко тежки нощи!
към текста >>
33.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява
тъга
и чувственост.
Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със самоубийство. Този темперамент ражда едни от най-дълбоките философи, мислители и големи изобретатели, както и най-голямите екзалтирани фанатици в живота изобщо, а също и големи заговорници и революционери. Лошите условия често съпътствуват този темперамент, негли rо и го създават у мнозина. Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци, камъни, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват. Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе влага в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика.
Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява
тъга
и чувственост.
Движенията са резки, походката е важна, лека и замислена, с наведена надолу глава. А ето каква е формулата на Учителя за меланхоличния, който за него е идентичен с умствения темперамент: Преобладаващо влияние – нервната система – кислородът. В този темперамент има огън, тия хора са в постоянни вътрешни безпокойства; вътрешните процеси не стават правилно в тях, затова се образува повече топлина. Липсва достатъчно азот, който да регулира горенето. Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо.
към текста >>
34.
СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но
тъга
ме задушава –
тъгата
по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи.
Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове. След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите. Събраха се там бедни, гладни хора, с посърнали очи, с протегнати ръце. Но плодовете са изпадали. Аз плача безгласно в разплаканата си градина.
Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но
тъга
ме задушава –
тъгата
по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи.
Те чакат. Аз днес съм щедър, мои братя, но станах беден. Това, що мога да ви дам, е дял от моята бедност! Страданията и бедността разтвориха портите на моя дом. Tе ми донесоха огнени часове, светлите сълзи на очите и скъпия дар на щедростта в моето сърце.
към текста >>
35.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече
тъгата
си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават.
До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията?
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече
тъгата
си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават.
И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие.
към текста >>
36.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива
тъга
, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла дреха и здрави сандали - да го не хапят насекомите.
Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа. Сандалите му лежали на една страна, изпоядени от мишките, на друга страна паницата му - полустрошена.
Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива
тъга
, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла дреха и здрави сандали - да го не хапят насекомите.
Па да има да си хапне и някоя хубава гозбица". Ала още щом се появило това желание, той се спрял и се вслушал в себе си. Почувствувал обаче, че туй желание го обхваща с все по-голяма сила. Започнал тогава той да си мисли: „Най-сетне законно е в мене туй желание. Идва отдън душа.
към текста >>
37.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тъгата
има също така своя символичен израз по лицето на човека.
И всяка проява в живота, в природата е символ на този природен свят на идеи, който стои винаги скрит за нас. Затова в развитието на човека и на обществата от най-голямо значение е правилното тълкуване на тези символи на живота, защото само тогава ние можем да си помогнем - да подобрим нашия личен и обществен живот. От гледището на утилитаризма, от гледището да може човек да си помогне в живота, да помогне и на другите, налага се едно правилно символично схващане на всяка проява на човека и природата. Когато човек е радостен, ние схващаме това по веселия израз на лицето. Значи, този израз е един символ за вътрешния живот на човека в даден момент.
Тъгата
има също така своя символичен израз по лицето на човека.
Не може скръбен човек да има обтегнати устни с дигнати нагоре краища. Не може погледът на натъжен човек да бъде светъл и да гледа с бодрост пред себе си. Това са символи на вътрешното състояние на човека, на неговите изживявания, на неговите замисли и планове. И когато съвременната физиогномика се занимава с всичките тези изрази на лицето, крайната цел е да се схванат тези скулптурни моменти, в които се извайват като символи вътрешните състояния на човека. А с какви живи символи говори походката и ръкомахането на човека!
към текста >>
38.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Светията поел детето в ръце, па си помислил с
тъга
: „Кого очаквах да срещна, кой ми се яви на пътя!
Като го видяла, тя се поспряла да му заговори, но краката й се подкосили, и тя грохнала на земята. Той веднага се спуснал да я подкрепи и най-вече да задържи детенцето, което малко останало да падне из немощните й ръце. „Аз умирам, казала с угаснал глас майката. Ти си едничкия човек, който срещнах по пътя - на твоите грижи поверявам детето си". Като казала тия думи, жената издъхнала.
Светията поел детето в ръце, па си помислил с
тъга
: „Кого очаквах да срещна, кой ми се яви на пътя!
Кому да оставя сега това клето сираче? Да го поверя на някои хора, знам ли, как ще го гледат? Най-сетне, нещастието на тази жена е и мое нещастие, нейния дълг е и мой дълг, нейното дете е и мое дете. Ще го взема да го гледам, па каквото Бог даде." Така си рекъл светията с дълбока въздишка, па тръгнал по пустия път. Той все очаквал, че може да му се мерне отнякъде Христос, но смрачило се, нощ се спуснала, а той все вървял, без да срещне жива душа.
към текста >>
39.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Там
тъгата
му ще мине, ще се стопи, а скрбта му ще се превърне в тиха радост.
Тъй и ти, човече, използувай разумно средствата за съществуване, които Творецът ти е дал, работи и живей разумно! Бъди благодарен на малкото, което имаш, а за утре не се грижи." Цветята, които китят полета и планини, не са ли образи на красотата, не радват ли те с еднаква сила и учени и прости, и млади и стари ? Рожби на пролетта, те първи извикват радостна усмивка. те правят всяко кътче от земята, дето никнат, красиво и радостно - кътче, в което човек може да намери отдих и отмора, упоен от сладкия им аромат. Когато човек е уморен, нека отиде в полето или планината, гдето птичките пеят, гдето цветята цъфтят, гдето реките текат и изворите бликат.
Там
тъгата
му ще мине, ще се стопи, а скрбта му ще се превърне в тиха радост.
Цветята са живи трансформатори на тези тежки душевни състояния. Когато сте скръбни, идете при цветята, разкажете им мълком вашата скръб и те ще ви помогнат. Вие ще се върнете облекчени, ободрени и освежени. Да пазим цветята, да не ги късаме и унищожаваме. Да не лишаваме полето от неговия накит.
към текста >>
40.
ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА-СТЕФАН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защо и ти не се усмихваш, Когато мъчи те
тъга
?
И слънце, и мрак е, и буря метежна, И сладък покой. О, всичко е той * * * Една мушица съживена От слънцето на есента, Трепти и хвърка и се радва, И пее както в пролетта. Защо и ти не се зарадваш, Когато греят те лъчи, Кога те срещат със усмивка Добри и ласкави очи ? Едно детенце се усмихва През две отронени сълзи. За тази грейнала усмивка Бог щедро ще го награди.
Защо и ти не се усмихваш, Когато мъчи те
тъга
?
Знай, семената се запазват И се събуждат под снега! Д. А-ва
към текста >>
41.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Побелели от старост овчари разказваха с
тъга
за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Планината, макар да беше не кой знае колко висока, нито недостъпна, за жителите, които живееха в нейното подножие беше станала същински непристъпен замък.
Побелели от старост овчари разказваха с
тъга
за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината.
Днес ни пътник смееше да я превали, ни овчар стадото си на паша да разтури по нейните отдавна неспоходени пасища. Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина. Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни.
към текста >>
42.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и
тъга
, и скръб се гонят във величествена красота и изящество.
Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа.
И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и
тъга
, и скръб се гонят във величествена красота и изящество.
И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка.
към текста >>
43.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но и други възбудители, като копнеж и
тъга
заставят птицата да изрази своите чувства в тонове.
Някои от пойните птици при учене чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си. Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама. „Аз не мога да схвана духа на музиката другояче, освен в любовта", казва Вагнер. Това не важи само за нас хората. Птицата пее най-много по време на своята любов, на брачния период, когато дири избраник за своята любов.
Но и други възбудители, като копнеж и
тъга
заставят птицата да изрази своите чувства в тонове.
И нейната песен звучи при изгрева на слънцето съвсем инак, отколкото при здрач и дъжд. От немски Д-р Е. К
към текста >>
44.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв,
тъга
, разточителност, скъперничество и пр.
Едничката ù придобивка беше само тази, че избегна високомерното равнодушие и пасивен скептицизъм, с които често пъти официалните учени посрещат окултните истини. Вярно е, от друга страна, че признаването на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление. Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год. френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност. След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини.
Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв,
тъга
, разточителност, скъперничество и пр.
и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват.
към текста >>
45.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Така, че никой да не сети студ, нито
тъга
, стихът ми слънчев кат чете.
Д. Антонова АКО БЯХ ПОЕТ Вий питате, какво бих писала, ако поет се бях родила ? При слънцето бих отишла да уча, кат него аз бих писала тогаз. Че вижте вий, какво богатство, какъв разкош от багри, тонове, нюанси! Така бих писала и аз - кат светлата дъга.
Така, че никой да не сети студ, нито
тъга
, стихът ми слънчев кат чете.
Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих? О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза?
към текста >>
46.
ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С
тъга
гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо.
Ceorg Nordmann ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА Езерото на съзерцанието То е тихо, замечтано във вечната си красота, дълбоко изумрудено, отразило гордия каменист връх, синьото небе и белите преспи. Все така ли е безбурно това кристално око на планината? Едно малко дете играеше наблизо и хвърли камък в него. Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак.
С
тъга
гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо.
Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич.
към текста >>
47.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Излей
тъгата
от сърцето си и в него ще се отвори място за малко радост, за малко обич, за повече светлина.
И животът ти на следния ден става още по-тежък. Има смисъл утринната песен. Станеш - почни да пееш. С думи или без думи. Дай простор на твоята душа.
Излей
тъгата
от сърцето си и в него ще се отвори място за малко радост, за малко обич, за повече светлина.
Тогава ще почнеш да пееш песен на радост. Ще ти върви, цял ден ще ти е светло и добре. Богато разположение на духа ще озарява лицето ти. Цветята знаят едно велико изкуство. Знаят да пазят своята радост, знаят да се разцъфтяват сутрин, когато слънцето изгрява, знаят да се къпят в благодатна утринна роса.
към текста >>
48.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ОТЗВУЦИ (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се сбират на ята, чуруликат и пят, така и ние, северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с
тъга
, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
ОТЗВУЦИ (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се сбират на ята, чуруликат и пят, така и ние, северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с
тъга
, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
към текста >>
49.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В стихотворението "Пречупено борче" се описва
тъгата
на цялата природа за пречупения бор.
Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ.
В стихотворението "Пречупено борче" се описва
тъгата
на цялата природа за пречупения бор.
Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората.
към текста >>
50.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна
тъга
се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция?
Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги!
Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна
тъга
се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция?
Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.
към текста >>
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а
тъгата
, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа.
Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства.
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а
тъгата
, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа.
Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота ! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
към текста >>
Тая
тъга
говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах.
И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа.
Тая
тъга
говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах.
Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота ! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос?
към текста >>
Тая
тъга
, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е
тъгата
на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.
Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството!
Тая
тъга
, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е
тъгата
на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.
Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота ! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата.
към текста >>
51.
ШИРОТА НА ДУХА - Е.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след
тъга
!
С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S. * * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца.
И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след
тъга
!
” Трепна на небето арфа седмострунна, трепна и засмя се светлата дъга. „Ний сме на земята кротката надежда, ний ще украсиме нейната печал. Всеки цвят ще види нашата усмивка, всеки лист копринен – чистия кристал." С тази песен нежна капчиците водни слязоха надолу рано сутринта, с тази песен чиста влязоха в земята, с тази песен тиха срещнаха скръбта. И вървяха дружно капчиците водни, скръб след радост светла сещаха сега. Но в мрака запяха: „Извор ще намерим и ще пеем всички в светлата дъга!
към текста >>
52.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Радостта и
тъгата
са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност.
Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека.
Радостта и
тъгата
са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност.
Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно. Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в дрехата на мелодията. Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката. Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота. Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни.
към текста >>
53.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защо е тази болка и ревност и
тъга
?
ЕДЕЛВАЙС НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани, със паркове, градини, обкичени с цветя, дворци, със плочи мраморни постлани, където очаквана да дойде любовта. Но вътре във душата пътеките планински, прикрити там от погледа суетен на света, отвеждат скромния творец в палатите същински при празнична, планинска, безмерна красота. В градините цветя цъфтят безбройни, С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит и нежно вдъхновени птички сладкопойни със песни ни посрещат в тоя кът честит. По светлите пътеки горе се отива, далеч от грижите суетни на света, и там небето отвътре ни открива една безкрайна, светла и вечна красота. *** СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива, светло примирена затихва във гърдите, зад воала леко лицето си разкрива и аз я гледам кротко, смирено във очите.
Защо е тази болка и ревност и
тъга
?
Виж хиляди звезди обкичиха небето. Усмивката им тиха чувствуваш ти сега и техний светъл трепет прелива ти в сърцето. Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в младежкия ù жар могъщий дух видели, в сърдечната молитва дочули нейний зов. Тъй светло примирен, притварям си очите. Редят се тихи думи безмълвно в тишината.
към текста >>
През нейната
тъга
минавам с лекота.
Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в младежкия ù жар могъщий дух видели, в сърдечната молитва дочули нейний зов. Тъй светло примирен, притварям си очите. Редят се тихи думи безмълвно в тишината. Трепти във мене нещо, трептят навън звездите и сипят светъл зрак над всичко на земята. НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее.
През нейната
тъга
минавам с лекота.
Душата ми сега за пролет все жаднее, за слънце и простор и радост, красота. И плодните дървета са още не обрани, на лятото се чува още песента, и още все са свежи цветните поляни, където с тихи стъпки минава пролетта. Във тихий храм душата ми ще може да те възпее в своя светъл блян, т еб, която си ръката светла сложи и даде ми да пия от извора свещен. И песента, която все се чува, събужда нови сили със своя нежен звън; и тихите мечти, душата ми бленува, напомнят незатихващ и безкраен сън. *** ВЪВ ТИХИЙ храм от жива светлина при своя Бог се мълком приближих.
към текста >>
54.
В страната на мензите – Буча Бехар
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Не знаеш ли, че се редуват радост и
тъга
?
G. Nordmann ЕСЕН Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи по разплаканите ресни на очите си. Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята цигулка тихо ридаят. Защо си печална? Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат?
Не знаеш ли, че се редуват радост и
тъга
?
Не знаеш ли, как идват и отхождат ден и нощ - смъртта и живота? Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе. Там ще видиш, как блестят звездите на Орион - едно знамение на вечната и неотхождаща радост на вселената. Там, на тия далечни острови цъфтят градините на една безкрайна обич, за която няма четири годишни времена, няма скръб, няма тъжният роман на есенния дъжд! Листата падат бавно върху студената гръд на земята, сякаш невидими ръце ронят вехти, разкъсани страници на прощално писмо, но ти не помниш ли, как през тая пролет се родиха те по голите клони на липите?
към текста >>
55.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече
тъга
, отколкото възторжена радост.
Тая далечина, както се изразява Шпенглер, придобива особено значение. Тя според него се изговаря даже с една замечтана меланхоличност и крие в себе си копнежа по несбъднатото. И в бягащите линии на готическия стил, изразен в катедралите, той открива тоя неукротим стремеж към висините. Тия катедрали със сякаш замръзнали копнежи към недостигаемия простор на небесата. Под техните полумрачни сводове не се извършва слънчевия култ към красотата на аполоновската душа, а необозримият, излязъл из страхотните дълбини копнеж към неуловимото.
Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече
тъга
, отколкото възторжена радост.
към текста >>
56.
ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Там над цветните лехи по всяко време като ефирно облаче се носи
тъгата
на цъфналите цветя – свидни незадоволени копнежи и блянове, които често се задушват в тежкия въздух на земята. S.
Аз пък познавам само някои цветя, които са израсли вече и цъфтят. Познавам аз цветята в моята малка градина по чудните форми и багри, но най-вече ги познавам по тънкото нежно ухание, което излъчват. Макар и да растат под светлото лазурно небе на красота, макар и да цъфтят под знака на чистотата, най-често те са скръбни; затова ухаят. Защото всяка цветна пъпка крие в листенцата си свиден копнеж. Пространна и дивна е градината на човешката душа.
Там над цветните лехи по всяко време като ефирно облаче се носи
тъгата
на цъфналите цветя – свидни незадоволени копнежи и блянове, които често се задушват в тежкия въздух на земята. S.
МИЛУВКАТА НА СЛЪНЦЕТО Една ръка с безбройни тънки пръсти, Протегната от века е в безкрая, Една ръка на всички що раздава И радост, и блага, разкрива рая На тез, които я познават. Една ръка в света – и най-любяща! Еднакво нежно милва болни, здрави, Милувката ù възкресява, буди. Не може нея никой да забрави, Най-чистата и нежната в света. Една ръка като бездънен извор И мощна, щедра и вълшебна – свети Като емблема на обич необятна – Разкрила образ в милост над земята, За тез, които я разбират. S.
към текста >>
57.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич,
тъга
или възторг!
Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път.
Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич,
тъга
или възторг!
Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата", неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие що го почувствате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината символ на нашия път – планината едната наша радост... Умре ще кажат хората!
към текста >>
58.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Над стърнищата морни се носи И
тъга
, и покой за земята.
13. IX. 1940. Д. А. ИДЕ ТОЙ О, иде той – денят на красотата С потоци чудна светлина, далеч прогонил тъмнината, далеч за вечни времена. О, иде той – денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл със себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той – денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. S. ИМПРЕСИЯ Отзвучала е волната песен Над класилите ниви и полета.
Над стърнищата морни се носи И
тъга
, и покой за земята.
Отзвучала е волната пътен, Отлетели са птички на юг. След съня на вълшебното лято Есента разпилява злато. А. ИЗВОР Чистият планински извор блика тихичко без шум. И примамва изжаднели по прашасалия друм. Чашка, две и веч отново Всеки бърза в своя път, и в душата му остава Споменът за тоя кът.
към текста >>
59.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с
тъга
и пропити с полъха на „мировата скръб".
Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост.
През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с
тъга
и пропити с полъха на „мировата скръб".
Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта.
към текста >>
60.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Изпитах тогава и радост, и
тъга
... Пролет, пролет, какво си ти, откъде идеш и къде си ти сега?
До нас достига само нейната следа, която ни напомня за вечното, за безсмъртното в света. Веднъж, преди да цъфнат прасковите, застанах пред розовите пъпки и чаках да се разцъфти поне една. Струваше ми се тогава, че от разцъфналата пъпка ще се покаже пролетта и нещо ще ми каже... Чаках дълго, но розовата пъпка не се разтвори. На утрото, когото отидох да я видя, тя беше цъфнала. С розова усмивка на малко дете тя гледаше слънцето и радостно поклащаше новата си дрешка, изтъкана от пурпур и роса.
Изпитах тогава и радост, и
тъга
... Пролет, пролет, какво си ти, откъде идеш и къде си ти сега?
И ти като Любовта идеш тайно и пак тайно си отиваш. Аз тръгвам по твоите чудни стъпки, търся те и мисля за тебе. Където и да погледна, виждам твоята вълшебна следа. Ябълката, до вчера с голи клони, сега е с премяна на царска дъщеря. Пчели бръмчат и събират сладкия нектар от цветовете.
към текста >>
61.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще се вкочени и последното цвете, и последното човешко сърце ще замре, заедно с притварянето на сетната зеница, която с
тъга
ще изпрати последните зари на залязващото слънце, но животът не ще престане.
Единият, целокупният, вечният живот се проявява в тия отделности, които ние не проумяваме, защото ги мерим с оскъдните мащаби на относителното и предметното, а техният корен е в абсолютното и в царството на идеите. Безконечна е вселената. Ние можем да разпрострем нашата екскурзия из тоя населен безкрай. Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото величие, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка. Ще дойде ден и ще се покрие може би и нашата земя с ледено мъртвило, обвита с безнадеждната студенина на вселенската пустота.
Ще се вкочени и последното цвете, и последното човешко сърце ще замре, заедно с притварянето на сетната зеница, която с
тъга
ще изпрати последните зари на залязващото слънце, но животът не ще престане.
Никога не ще секне неговият победен ход надлъж и шир в неизбродната безкрайност, защото никога не ще секне изворът, който блика и го създава всеки миг. Това чудесно съзвучие ни идва сега непосредствено от всички страни в душата. Ние сме убедени по някакъв неизказваем начин в тази истина за живота и сещаме как светът е подпрян на някакви солидни стълбове, които имат предвечна трайност. Ние виждаме всъде, как съграждащият принцип тържествува над рушителя на живота. Ние знаем, без някой да ни е убеждавал в това, че тихият вик на живота около нас ще възтържествува над смъртта, която е преход и врата пак към живота.
към текста >>
62.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта като чувство премахва
тъгата
, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2).
Любовта в света е реално нещо. Тя има форма, съдържание и смисъл (2). В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13). Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят. Любовта като стремеж прави човека активен.
Любовта като чувство премахва
тъгата
, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2).
По отношение на съдържанието, Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи за развитието на човешката душа в пълнота (3). Вън от Любовта няма щастие (7). В Любовта има живот. В нея няма страдания, няма смърт (5). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две души, които стоят на еднакъв уровен на развитие.
към текста >>
63.
КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
— Каква
тъга
и какво величие, — си мисли умният царедворец.
Тая нощ аз трябва да се върна обратно в моята страна. Царският пратеник я изгледа недоумяващ. Тази ли беше мълчаливата девойка в плахи очи и несръчни движения? — пита се той. Ето пред него стои — горда и силна жена, достойна за почит.
— Каква
тъга
и какво величие, — си мисли умният царедворец.
Тя е истинска жена с сърце на лъвица, сърце на майка, сърце на дева. Суани-Ом изслуша своя царедворец. Пътят към щастието ù беше открит. Животът на затворника беше помилван с царска заповед. През нощта Суани - Ом слушаше рева на морето, О Хен пътуваше с царски кораб.
към текста >>
64.
СТИХОВЕ- Д. А-ВА
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато отидох при хората, които ми бяха причинили
тъгата
, Аз бях радостен, като че нищо не беше се случило.
Погледът по своя воля пробягваше по гребените на планините, по назъбените скали на височината, в чието подножие владееше тъм¬нина и тишина. Нова, светла мисъл се надигаше из дълбочините на подсъзнанието ми. Лъчи от друга светлина заливаха заплетените наглед отношения, които изведнъж ми се видяха дребни, маловажни, смешни. Ставаше ми свободно и радостно. Някъде из дълбочината на душата ми бликна песен, която аз повтарях с устните си.
Когато отидох при хората, които ми бяха причинили
тъгата
, Аз бях радостен, като че нищо не беше се случило.
Усмивката, която осияваше лицето ми, разсея като по чудо всичкото предишно зло, без да отвръщам на злото със зло, без да споделям и даже — без да прощавам.
към текста >>
65.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Въздействието на страха, на уплахата, на
тъгата
, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това.
Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение.
Въздействието на страха, на уплахата, на
тъгата
, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това.
Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска.
към текста >>
66.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тъга
изпълваше светлите му зеници.
Дадох пари, за да направя добро, а съдействувах за престъпления, но те бяха вън от мене, си мислеше той. Излекувах една красива и млада девойка, а пък изгубих мира си, забравих молитвите си и другите пренебрегнах. Ограбвах всички, за да дам на едного. И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му.
Тъга
изпълваше светлите му зеници.
Години наред светата му десница лекуваше, и мъдрите му слова оправяха пътя на мнозина. Дълбоката борба посребри златната му коса и го направи по-буден. Често в часове на размисъл един образ властно нарушаваше самотата му и една мисъл непрестанно измъчваше Саддодао. Какво е станало с нея, лишена от неговите грижи и светлина? Една лятна утрин Саддодао се разхождаше из плодната градина.
към текста >>
67.
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една
тъга
или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката.
Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях.
Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една
тъга
или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката.
Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой. Влезе ли съзнателно, като водолаз в лабиринта на една скръб, той я носи вече отпечатана на лицето си, ходи със свито сърце, пръв изживява най-печалните минути — превърнал света около себе си в скръбна панорама. Привидно животът на един голям творец преминава безбурно и равно в рамките на едно всекидневие, но малцина са тия, които виждат огромното вълнение, скрито зад привидно стихналата повърхност на живота му, където умират и се раждат светове, където се извършва най-страшната казън, където други път блъсва прекрасната и лъчезарна надежда на едно цяло столетие или епоха. За него, понякога изчезва обикновената катадневност, за да се замени с друга действителност.
към текста >>
68.
НА ВЪРХА - В.Н.
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всеки час и ден живота ти
тъга
да бъде или само блен!
Зорка Стайкова НАМЕРИХ! Търсих себе си, но без да се намеря, и с лутане в света изгубих сетна вера... Не знам, безумие ли бе от мен това, че болката изливах във всякакви слова? Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през трънлива тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град. И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва.
Всеки час и ден живота ти
тъга
да бъде или само блен!
Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор! И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път. Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата.
към текста >>
69.
ЗАХРИЙ ОТ ЮДЕЯ - Д. ЗВЕЗДИНСКИ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
През пламенното слово на свръхчовека обгаряш ме с божествен жар, превиваш ме под гордата си стъпка и с неумолимия си чар накарваш ме да плача... Неуловима и безмълвна ти ме натъжаваш чрез силата на твойта мощ, защото всека красота дълбоко в себе таи
тъга
!
Др- С. Д. КРАСОТА Неуловима и безмълвна ти ме покоряваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През цветни везалици на оплетени, отмерени мелодии, в начупени зигзази и каскади от акорди прозира твойта неотменна власт... Неуловима и безмълвна ти ме овладяваш чрез силата на твойта безгранична мощ! Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ!
През пламенното слово на свръхчовека обгаряш ме с божествен жар, превиваш ме под гордата си стъпка и с неумолимия си чар накарваш ме да плача... Неуловима и безмълвна ти ме натъжаваш чрез силата на твойта мощ, защото всека красота дълбоко в себе таи
тъга
!
към текста >>
70.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
С
тъга
и подпушени чувства той е продължил работата си по неволя.
Следващите примери ще ни изяснят това: Един 42-годишен чиновник страда от известно време от невроза, която се изразява в това, че му треперят крайниците (ръцете и краката). В частния си живот той се проявява като слабоволева натура и без самостоятелност. Той е бил привързан много към шефа на фирмата, където работи и е бил негов най-доверен човек. Работил е под пълна контрола и воля на същия. След смъртта на последния чиновникът се почувствувал, като че ли е останал сираче, без ръководство.
С
тъга
и подпушени чувства той е продължил работата си по неволя.
С новия си шеф той не можел да се спогажда, защото същият имал нов метод на работа, който не се схождал с този на стария. В едно такова потиснато състояние на чувствата по смъртта на любимия си шеф, той се изнервил толкова, че първо това се отразило на почерка му, след което колегите му забелязали да си клати главата от нервност. Това нервно разстройство обхванало в късо време цялата му снага. Неврозите са състояния, при които става едно максимално изчерпване на нервната енергия. В такива случаи енергиите се изхарчват неконтролирани и неоползотворени.
към текста >>
71.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН - Б.К.Б.
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Без теб,
тъга
, какво са радостта и вярата, надеждата и любовта?
" Аз слушам. Неземна тайна, говори! Какво съм аз сред тоз безкраен свят? И чувам тих шептеж: „Във буен пламък разгори искрата Божия във теб! " Без тебе, нощ, би бил закрит навеки от жадните за чар очи тоз звезден рой и златните пътеки на нежни, утринни лъчи.
Без теб,
тъга
, какво са радостта и вярата, надеждата и любовта?
Д. Антонова МЪЛЧАНИЕТО Може да е то в морето — в дълбините на морето: може да е то в степта, може да е и в небето,— в облаците на небето, във звездите на нощта. Може да е то в земята, в люлката на тишината, дето семенцето спи; може да е в планината — в царството на чистотата, гдето еделвайс цъфти. Може да е то в сърцето — в дълбините на сърцето, в лъчезарната душа; може да е то в сълзите, гдето в миг един очите плават в мир и красота.
към текста >>
72.
Борис Николов (1900-1991)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от
тъга
пред неизбежното.
” Друг път Учителят споменал между другото: “Аз ще дърпам вас, вие ще дърпате други, те - трети, и така на верига ще ви изтеглим горе” Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си. Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските народи, настроени с дива омраза едни срещу други. Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят. Веднъж и те участват в групата изкачила се на връх Острец.
Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от
тъга
пред неизбежното.
На Рила В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво! Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен!
към текста >>
73.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но малко по малко
тъгата
дала място на разсъдъка, и животът продължил.
“Учителят си замина”, с глух и пълен със скръб глас добави той. Беше 27 декември 1944 г. Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели.
Но малко по малко
тъгата
дала място на разсъдъка, и животът продължил.
И все пак, условията са се променили. На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях. Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила.
към текста >>
74.
Идея за Музей на Новата Ера
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло,
тъга
, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение.
Досега съм работил 73 часа. 27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е посветена на Новата ера. Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора". Първо се чете текста: "внеси в себе си следните качества: любов, мъдрост,истина,правда, добродетел, добрина, радост, свобода, красота, творчество".
Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло,
тъга
, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение.
Втората движеща творба е посветена на противоположните състояния. Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина, удоволствие и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога. "Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа.
към текста >>
75.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По тази причина при залез слънце ние усещаме една
тъга
, като да сме загубили нещо, т. е.
Изгревът му от изток — движението — всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е разбира се по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. След обед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение.
По тази причина при залез слънце ние усещаме една
тъга
, като да сме загубили нещо, т. е.
дали сме нещо без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват- по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
към текста >>
76.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска
тъга
— сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне.
ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система.
След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска
тъга
— сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне.
Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. Г. Р а д е в Изгрев Колко много си ни дал, Господи! Колко щедро Ти разпръскваш Твоите съкровища!
към текста >>
77.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да речем, минавате покрай никоя къща и почувствате една голяма
тъга
.
Всичко това е условие за неговата велика мисъл. И когато говорим да бъдем добри, умни, интелигентни и пр., разбираме да можем да живеем един трезвен и благодатен живот, и да разбираме законите на природата, за да можем постоянно да се обновяваме. За да дойде това обновление трябва да се правят опити. Например, каквото и да ви се случи в живота, задайте си въпроса: каква е целта на природата, когато ме поставя в тези обстоятелства. Например скърбен си, — тази скръб може да не е ваша лична, но да бъде общочовешка.
Да речем, минавате покрай никоя къща и почувствате една голяма
тъга
.
Вътре в тази къща може да боледува някой човек и той е изпълнил с тъгата си цялата околност. С тази тъга Природата ти казва: „Влез в тази къща, помогни на този човек и тогаз тъгата ти ще се премахне". Кажеш ли: „Не е моя работа да помагам на този човек" — ще носиш скръбта си. На нас всичко ни влиза в работа, понеже ние живеем в един свят, който е на Бога, а ние сме пратени в този свят на училище. Има много да следваме и да учим; и каквото придобием, то ще остане с нас, а всички пособия ще си останат в училището.
към текста >>
Вътре в тази къща може да боледува някой човек и той е изпълнил с
тъгата
си цялата околност.
И когато говорим да бъдем добри, умни, интелигентни и пр., разбираме да можем да живеем един трезвен и благодатен живот, и да разбираме законите на природата, за да можем постоянно да се обновяваме. За да дойде това обновление трябва да се правят опити. Например, каквото и да ви се случи в живота, задайте си въпроса: каква е целта на природата, когато ме поставя в тези обстоятелства. Например скърбен си, — тази скръб може да не е ваша лична, но да бъде общочовешка. Да речем, минавате покрай никоя къща и почувствате една голяма тъга.
Вътре в тази къща може да боледува някой човек и той е изпълнил с
тъгата
си цялата околност.
С тази тъга Природата ти казва: „Влез в тази къща, помогни на този човек и тогаз тъгата ти ще се премахне". Кажеш ли: „Не е моя работа да помагам на този човек" — ще носиш скръбта си. На нас всичко ни влиза в работа, понеже ние живеем в един свят, който е на Бога, а ние сме пратени в този свят на училище. Има много да следваме и да учим; и каквото придобием, то ще остане с нас, а всички пособия ще си останат в училището. Вие като излезете ще вземете само своята диплома, с която сте свършили.
към текста >>
С тази
тъга
Природата ти казва: „Влез в тази къща, помогни на този човек и тогаз
тъгата
ти ще се премахне".
За да дойде това обновление трябва да се правят опити. Например, каквото и да ви се случи в живота, задайте си въпроса: каква е целта на природата, когато ме поставя в тези обстоятелства. Например скърбен си, — тази скръб може да не е ваша лична, но да бъде общочовешка. Да речем, минавате покрай никоя къща и почувствате една голяма тъга. Вътре в тази къща може да боледува някой човек и той е изпълнил с тъгата си цялата околност.
С тази
тъга
Природата ти казва: „Влез в тази къща, помогни на този човек и тогаз
тъгата
ти ще се премахне".
Кажеш ли: „Не е моя работа да помагам на този човек" — ще носиш скръбта си. На нас всичко ни влиза в работа, понеже ние живеем в един свят, който е на Бога, а ние сме пратени в този свят на училище. Има много да следваме и да учим; и каквото придобием, то ще остане с нас, а всички пособия ще си останат в училището. Вие като излезете ще вземете само своята диплома, с която сте свършили. И затова когато природата ни казва нещо, трябва да го свършим.
към текста >>
78.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на
тъгата
, на страха, на безверието и унинието!
Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй! Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични мисли. Навред, с известни изключения. се шири страданието и мъката, причинени от мизерията, от униженията, от тиранията, от жестокосърдечието и алчността на едни над други. Вслушайте се и ще чуете стоновете на милиони хора по лицето на земята, тъй богато надарена от Твореца с блага, изтръгнати из наболелите им сърца: взрете се и вие ще видите измъчените им и разкривени от тегло и мъка лица!
Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на
тъгата
, на страха, на безверието и унинието!
Идете всред шумния и замайващ със своя външен блясък град — и там ще откриете върху лицата на масата, на работния народ, на пролетария същия печат на страдание, на отчаяние, а в душата му кипи злоба и бунт! Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е.
към текста >>
79.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните —
тъга
, меланхолия и отпадък.
Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит.
тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните —
тъга
, меланхолия и отпадък.
Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими.
към текста >>
80.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прекаленост: мрачно настроение,
тъга
, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до самоубийство.
Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността. Неговия хълм се намира под средния пръст, който е пръст на Сатурна. Добрите страни на Сатурнововото влияние, когато тая планета благоприятно въздейства са: силен ум, предвидливост, успех във всичко.
Прекаленост: мрачно настроение,
тъга
, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до самоубийство.
Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване. АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство.
към текста >>
81.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността,
тъга
и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда.
Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л.
(умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността,
тъга
и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда.
Двойна умствена линия означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост. Къса умствена линия означава слаб ум, нерешителност и слаба воля. Когато началото на У. Л. почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт.
към текста >>
Те ми са голяма
тъга
!
Всичко каквото каза, напето девойче. е тъкмо така. Но я виж краката ми, какви са черни и грозни, като че не са мои. Срам ме е да ги покажа. А като ги види някой — в земята потъвам от срам.
Те ми са голяма
тъга
!
— Краката ти, драги Паунчо, не са за тъга, а за работа. За работа и за услуги на твоите ближни. Да търчиш и да помагаш на всички, които имат нужда. „Само добродетелта прави бели, пълни, красиви и здрави краката.“ Така пише в старите книги. А старите книги не лъжат.
към текста >>
— Краката ти, драги Паунчо, не са за
тъга
, а за работа.
е тъкмо така. Но я виж краката ми, какви са черни и грозни, като че не са мои. Срам ме е да ги покажа. А като ги види някой — в земята потъвам от срам. Те ми са голяма тъга!
— Краката ти, драги Паунчо, не са за
тъга
, а за работа.
За работа и за услуги на твоите ближни. Да търчиш и да помагаш на всички, които имат нужда. „Само добродетелта прави бели, пълни, красиви и здрави краката.“ Така пише в старите книги. А старите книги не лъжат. Ти, вижда се, с добродетели яко-яко не се занимаваш.
към текста >>
82.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В душата му винаги живееше
тъгата
по Родината, а Родината на човека е Небето.
Аз си спомням и днес тоя случай тъй ясно, като че ли това бе вчера. Пенсена Бялата Чашка Той никога не бе искал да сгреши, но все пак, той, мъжът, сгреши. Грехът беше изтъкан от безчислено множество нишки между неговия дух и неговата плът. Като че ли някоя лоша фея бе поставила капка отрова в кръвта му през време на раждането, от която са израсли неизтръгваемите корени на греха. Мъжът никога не бе искал това.
В душата му винаги живееше
тъгата
по Родината, а Родината на човека е Небето.
Молитвите не помагаха, напразно той се чистеше. Мъжът толкова много се моли ... и толкова продължително се измиваше, отвращавайки се от всякаква нечистота. Той употребяваше прясна вода и благовонен сапун за тялото си и, употребявайки ги, той ги обичаше. А синята небесна твърд, самотните скитания всред природата и всичко красиво той употребяваше за издигане на духа, като същевременно горещо ги обичаше. Отровата обаче не се подаваше на унищожение.
към текста >>
83.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд,
тъга
и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство!
Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята. Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната. Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта. Когато всички около семейната трапеза седят мълчаливо.
с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд,
тъга
и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство!
. . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад.
към текста >>
Долу е
тъгата
тежка, тя не весели сърцето.
Остани при мене, нищо няма радостта ни да засеня. Чучулигата разбрала и тоз хубав отговор му дала: — Бих останала, ой камънче любезно, ала туй не е полезно. Ето, ти надолу се търкаляш, винаги надолу, гдето е студено, кално, неуредно, недоволно. Место смъртно, за страдания, където няма песен и благоухания. А аз летя нагоре, където Господу се моля.
Долу е
тъгата
тежка, тя не весели сърцето.
Вдъхновения и песни идат от небето. * * * Стремежът хората сближава, Обединява и сродява, Но без идея е мъртвеж, Там няма песен, ни стремеж Дядо Благо
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но у всички е
тъга
.
Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот. Рано през нощта — още в 2 ч. всички ние сме се събрали в дома на един наш приятел — вън от града, далеч от неговата тъмна и задушлива атмосфера в лоното на природата, всред разкошна борова гора, до красива пълноводна река, близо до морето. Събрали сме се за да посрещнем слънцето в първия ден на пролетта, да посрещнем изгрева на Слънцето на Любовта, което носи живот.
Но у всички е
тъга
.
Небето е закрито. Тъмни, мрачни облаци висят. Студено. От два дни вече буря, сняг, дъжд замени прекрасните слънчеви дни. Като че ли нарочно на първия ден на пролетта— силите на тъмнината, на зимата с последни сили се насочват против тържествуващото слънце, против настъпващата пролет. Но пролетта бавно, но сигурно настъпва вече и всички чувстват, че тя е тук, около нас, в нас, навсякъде.
към текста >>
85.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма
тъга
.
Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
(Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма
тъга
.
Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел? — Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес. — Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга.
към текста >>
— Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята
тъга
.
— Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. (Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга. Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел?
— Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята
тъга
.
Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес. — Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга. Страданието не ще може да ми помогне. Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието.
към текста >>
— Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма
тъга
.
(Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга. Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел? — Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес.
— Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма
тъга
.
Страданието не ще може да ми помогне. Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието. Тогава аз тръгнех да търся радостта. След няколко години аз стоях при вратите на Милосърдния Бог и хлопах на тях. — Господи, обърнах се ез към Него, младите ми години бързо отминават.
към текста >>
86.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ил пък стремглаво в страсти си унесен, Щом някакъв издигах си кумир, Ти лееше над мен безмилостна си песен И с‘яростна
тъга
рушеше го без спир.
Ела, ела, безбрежна, неизмерна. Не бягам аз от теб. — Ела, ела при мен. Кога светът във пътища лъжливи Ме тикаше с‘съблазни и хвалби, Една сал ти бодилите си живи Приятелски, жестоко в сърцето ми заби. Духа, забравил не е дар Божествен, Кога оставях скрит, непроявен, Пак ти, о скръб, с замаха си мъжествен Възправяше го здрав и бодър, възроден.
Ил пък стремглаво в страсти си унесен, Щом някакъв издигах си кумир, Ти лееше над мен безмилостна си песен И с‘яростна
тъга
рушеше го без спир.
Подмамен някога от новите скрижали На тоз суетен род, ламтящ сал за злато, Ти сочиш ми тогаз велики идеали — Повдигаше ме, о скръб, над гнусното блато. Познато е на мене твойто жило благо И пухената ти гнетяща тегота, Със теб, о скръб, на мене как е драго, Щот ти опазваше ме от калта на света. Щом близък до сърце замине от земята, Една сал ти шептиш за вечността, Подучен сал от теб, приятелко ми свята, Без страх ще мога аз да победя смъртта. Ела, о скръб, приятелко ти вярна, Що с‘мен споделяш всеки Божий ден. Ела, ела, безбрежна, неизмерна, Не бягам аз от теб.
към текста >>
87.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си
тъга
, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест.
Те ходят по земята. Нашите нещастия и противоречия се дължат на това, че ние нарушаваме някой от законите на живота, които се направляват от тези напреднали същества. Нещастието всякога е признак, че знайно или незнайно, сме нарушили някой закон. Всичките ни нещастия се дължат на неща които не знаем, и трябва да ги научим, а щастието ни зависи от нещата, които ги знаем и ги правим. Човек прави погрешки, когато не знае.
И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си
тъга
, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест.
Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите. Някой път тези съвършени същества влизат да живеят в хората. Те се вселяват сега в хората. Молете се Бог да изпрати повече от тези същества да ви дохождат на гости. Ако всеки ден ви посещава по едно от тези същества, ще имате големи придобивки.
към текста >>
88.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И
тъга
го обхваща, защото изведнъж му стана така самотно и мъчно, и изведнъж, Господи!
Една госпожа го приближи по-бързо и му пъхна копейка в ръката и сама му отвори вратата за улицата. Как се изплаши то! А копейката се изтъркули и зазвъня по стъпалата; не можа да свие то червените си пръстчета и да я задържи. Избяга момченцето и тръгна по-бързо, а къде — само не знае. Пак му се иска да заплаче, но вече се страхува, и тича, тича и духа на ръчиците си.
И
тъга
го обхваща, защото изведнъж му стана така самотно и мъчно, и изведнъж, Господи!
Та какво пък е това? Стоят люде на тълпа и се чудят: на прозореца зад стъклото три кукли, мънички, наконтени в червени и зелени дрешки, и съвсем, съвсем като живи! Някакво старче седи и сякаш свири на голяма цигулка, двама други стоят наблизо и свирят на мънички цигулчици, и в такт поклащат главички, и се гледат един другиго, и устните им шават, приказват, съвсем приказват — само че иззад стъклото не се чува. И помисли отначало момченцето, че те са живи, а като се досети, че това с куклички — изведнъж се разсмя. Никога не е виждало то такива куклички и не е знаело, че ги има.
към текста >>
89.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Горката, може би е полудяла от
тъга
по любимия си.
Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда.
Горката, може би е полудяла от
тъга
по любимия си.
С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи. Тя гледаше невидимия до нея, усмихваше му се, после ставаше сериозна и се заглеждаше в далечината. Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“.
към текста >>
90.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дълбока
тъга
заседна в душата ми, когато влязохме в храма.
На можех да кажа това, защото не намирах огледало, където да видя лицето си, нито приятел, когото да запитан. Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с младежта, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек. И аз знаех. че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам. Аз бях роб.
Дълбока
тъга
заседна в душата ми, когато влязохме в храма.
Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив. Аз не знаех досега, че голямата река бе тъй близко. Когато достигнахме върха на стълбата, Агмад отпори една врага: ние бяхме пред входа на Светая Светих. Само няколко факли, държани от безмълвни жреци, осветляваха големия коридор. Вън, над реката, едва се свечеряваше, а тук бе пълна нощ.
към текста >>
91.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Смути се мен душата От болка и
тъга
.
Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей. Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без мисъл да се спре. Но облаци покриха Лазурний небосвод; — Мъгли се там явиха Пред смелия му ход. И всред пустиня ледна, Всред гъстата мъгла, Той сила сбра последна В’борба със буря зла. Но падна в борбата Затрупа го снега!
— Смути се мен душата От болка и
тъга
.
— Една върховна воля Изпитах в’тоя час: — На Бога да се моля Усърдно почнах аз. И слънце да изгрее, Аз молих се, плаках, — С’лъчи му да се слея Всецяло пожелах! Аз исках да проникна В’онези там страни — Кат светлина да бликна През облаци, мъгли: Да пръскаме тъмата Да стапяме снега И радост по земята Да носим с’Пролетта! До чудното сияние Да има лесен път, — Да няма веч страдание И мъки по светът! И снежната пустиня Да стане чуден рай — Да стане тя градина Като през месец май!
към текста >>
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Момиченцето мило Забрави в миг
тъга
.
И дойде есен златна Плод чуден там узре! * Повиках аз другари, И празник устроих, И с радост плодовете Аз с тях ги поделих! Усмивка и сълза На Дафинка От малкото оченце Сълзица се проля. Но миг след туй усмивка На устнички изгря. * О, тъй красиво беше, Усмивка и сълза!
Момиченцето мило Забрави в миг
тъга
.
* Че всичко е в сърцето На милото дете — Усмивката, сълзата Там Бог в едно ги сле. На моята малка племенница Очи ме гледат две, очите на дете. В тях трепнала молба, В тях кротост и любов. Смири се, о сърце, Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди! * Очи ме гледат две.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И каква радост е да ти кажат: — „
Тъгата
ти е непразно“ — „Всичко ще се нареди, само търпение“ — „Бог бди над тебе и те пази.“ И още много други думи, които всяка една поглъща, както изсъхналите устица на повехнал цвят от жажда поглъщат капките водица.
Понякога тя ни разказва за живота си до срещата и с Учителя — и той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да го сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията са прескачали прагът й, но тя е имала вече светлина и е разбирала защо стават нещата и с виждала навсякъде Божието присъствие и милосърдие. Обикновено в неделя след обед тя идва при нас, когато не я задържат някои гости и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали очи от нетърпение я молим да ни каже нещо от небето на всяка една.
И каква радост е да ти кажат: — „
Тъгата
ти е непразно“ — „Всичко ще се нареди, само търпение“ — „Бог бди над тебе и те пази.“ И още много други думи, които всяка една поглъща, както изсъхналите устица на повехнал цвят от жажда поглъщат капките водица.
И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и я ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи и ни казва всички необходимото. И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти. И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-млада от нас, младите, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото!
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И някаква горест и тиха
тъга
изпълваше сърцето й.
Тя слушаше с притаен дъх. Да, вярно беше всичко това . . . тя живееше от дете сякаш в други светове и никога не бе вкусила от радостите на живота . . .
И някаква горест и тиха
тъга
изпълваше сърцето й.
Ето, другарките й живееха, да истински живееха. Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на младостта си . . . а тя? А нейната младост?
към текста >>
И
тъга
и скръб я обхващаха.
Ето, другарките й живееха, да истински живееха. Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на младостта си . . . а тя? А нейната младост?
И
тъга
и скръб я обхващаха.
Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше млади, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят. Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни . . . Или пък стари, повехнали като избелели страници на написана книга, по които вече нищо не може да се чете . . .
към текста >>
95.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и
тъга
зацаруват.
Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота!
Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и
тъга
зацаруват.
Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата. Настъпва зима. Леден мраз сковава земята. Живота едва съществува.
към текста >>
96.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее
тъгата
на мама и баба.
Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане. Една седмица протече без да получим писмо. В непрекъснато очакване премина и втора. . . Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи.
Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее
тъгата
на мама и баба.
Дали слушаха, дали разбираха нещо, от това, което се четеше, беше доста съмнително, защото, вперили погледи някъде в стената, скръстили ръце, те често и дълбоко въздишаха. Вероятно, и те като мене, си представяха бойните окопи и землянките, така, както бяхме ги виждали по картините и никой друг не забелязваше там, всред пръскащите се гранати и дъжд от куршуми, освен него — бащата. В един момент всички изтръпнахме. Пътната врата леко изскърца и по двора отекнаха познати стъпки, стъпките на баща ми и ритмичното чукаме на сабята му. Наострихме уши.
към текста >>
97.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма
тъга
за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях.
Жената била млада, хубава, мъжът силен и здрав. Работели, той в града, тя в къщи и така едвам изкарвали прехраната си. Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя. Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави. Един ден на бедните хора се родило момиченце.
Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма
тъга
за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях.
Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си. И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи. Те погледнали измъчената майка, усмихнали се и се втурнали в стаята при нея. — Не тъгувай, казали прекрасните същества. — ние сме феите на цветята и живеем в твоята градинка.
към текста >>
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда
тъга
, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок.
Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда
тъга
, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал.
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак
тъга
преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата млада жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие.
ДЕТЕТО-ФЕЯ Живели в един голям град много богати хора. Къщата им била хубава, като палат. Постлана била с коприна, навсякъде блестяло злато и сребро, а по пода лежали дебели, хубави пухкави килими. Мъжът бил търговец, пътувал в чужбина, търгувал с големи търговци и парите се стичали като река в домът му. Жена му била млада и хубава.
Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак
тъга
преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата млада жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие.
И често пъти, жената отивала в градината и тихо плачела загдето Бог не й е дал дете. Тя поглеждала през красивата ограда, по която се виели разцъфнали рози и виждала как някоя бедна жена, едва има какво да яде, а Бог й дал толкова щастие — има си дечица. Тъй си мислела тя и галела разцъфналите рози и другите красиви и благоуханни цветя и сълзите капели върху техните засмени личица. Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото младата жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята. И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата, млада жена.
към текста >>
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И
тъга
легна в душата на ученика.
Груд Иванов (в. „Зора“, бр. 5684). БОГ Е ВЪВ ВСИЧКО Дълги дни и нощи ученикът стоеше в размисъл и търсеше да намери Бога, за да Го обикне. Учителят често, много често казваше, че ученикът трябва да обикне Бога. Че ако не обикне Бога, нищо друго не може да обича.
И
тъга
легна в душата на ученика.
О, той не обичаше Бога. Не Го обичаше, не защото не искаше, но не знаеше где е Той за да Го намери и обикне. Колко често дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му и си казваше — „О, ако можех да обичам Бога, тогава всичко заради Него бих правил и не бих търсил человеческата обич, не бих търсил нечии човешки очи, заради които да работя и се стремя в животът си. Но уви, Бог е тъй далечен, тъй непонятен , тъй непостижим. Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем .
към текста >>
. .“ Ученикът ходеше с наведена глава и
тъга
изпиваше всека радост в дните на живота му.
О, той не обичаше Бога. Не Го обичаше, не защото не искаше, но не знаеше где е Той за да Го намери и обикне. Колко често дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му и си казваше — „О, ако можех да обичам Бога, тогава всичко заради Него бих правил и не бих търсил человеческата обич, не бих търсил нечии човешки очи, заради които да работя и се стремя в животът си. Но уви, Бог е тъй далечен, тъй непонятен , тъй непостижим. Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем .
. .“ Ученикът ходеше с наведена глава и
тъга
изпиваше всека радост в дните на живота му.
Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как? ... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към тъгата на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко. Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека благородна постъпка. Там, гдето виждаш да се проявява справедливост, там се проявява Бог.
към текста >>
... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към
тъгата
на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко.
Но уви, Бог е тъй далечен, тъй непонятен , тъй непостижим. Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем . . .“ Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му. Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как?
... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към
тъгата
на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко.
Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека благородна постъпка. Там, гдето виждаш да се проявява справедливост, там се проявява Бог. Там, гдето виждаш да се проявява любов, там се Бог проявява. Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко.
към текста >>
НАГОРЕ
