Търсене в текстове за 'Тъга'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот.
с.56 10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. с.57 Силата на избавлението
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата.
Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно.
към текста >>

3. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21).
Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот. В него е мъдростта и силата. Той има съвест и разум. 25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух.
Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
към текста >>

5. Пеню Киров - №5

Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава.
№5 гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г. Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя.
към текста >>

6. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава.
№5 гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г. Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя.
към текста >>

7. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
към текста >>

Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи.
„Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи!
към текста >>

8. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

Пс. 62 - при тъга, за вяра
Пс. 45- в 16.30 ч. Пс. 51- 40 дни при смъртен грях Пс. 55 - при скръб в 4 ч. Пс. 57 - за болни духом Пс. 61 - в неделя Пс. 62 - при тъга, за вяра Пс. 68 - при страх Пс. 70 - за духовна помощ Пс. 88 - в скръб Пс. 91 - в обезсърчение и за ограда всеки ден Пс. 110 - срещу неприятели
към текста >>

9. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?...
Разпита ни за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: — Желая утре на това място по това време да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо; идваш ли? — С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влязох при гроба на свети Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?... И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116.
Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност.
към текста >>

11. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

116 Униние и тъга на духа те обладава – в протокола на П.
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа. 115 „Благословен грядий во име Господне“ – православно богослужебно песнопение. 116 Униние и тъга на духа те обладава – в протокола на П. Гумнеров: униние и тъга на душата преобладава. 117 Перифраза на Матея 5:45: Защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. 118 Перифраза на Матея 26:11: Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 119 Сега ви събират – в протокола на П. Гумнеров: сега ви събуждат.
към текста >>

Гумнеров: униние и тъга на душата преобладава.
6, София, 1996). 114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа. 115 „Благословен грядий во име Господне“ – православно богослужебно песнопение. 116 Униние и тъга на духа те обладава – в протокола на П. Гумнеров: униние и тъга на душата преобладава. 117 Перифраза на Матея 5:45: Защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. 118 Перифраза на Матея 26:11: Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 119 Сега ви събират – в протокола на П. Гумнеров: сега ви събуждат. 120 „Ангел вопияше“ и „Свят, свят, свят Господ Саваот“ – църковни православни песнопения, популярни в началото на XX век.
към текста >>

12. Спомени на Елена Иларионова - 1909

Внезапно се замисли и с тъга каза: „Големи страдания за интелигенцията идват.“ Ние не можехме да си представим какви ще бъдат тези тежки страдания.
Знаете ли, че на протосингел* Абаджиев жена му ще си замине? Тя пометна заченато дете. А да се пометне един дух, това е голямо престъпление. Зачатието на детето изкупува греховете на родителите.“ И наистина след няколко дни научихме, че госпожа Абаджиева е починала. Веднъж на лозе Учителя разговаряше с нас. Внезапно се замисли и с тъга каза: „Големи страдания за интелигенцията идват.“ Ние не можехме да си представим какви ще бъдат тези тежки страдания. * Протосингел(гр.) - административен помощник и заместник на владика (Бел.ред.)
към текста >>

13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към текста >>

14. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ?
На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.”
към текста >>

15. МУЗИКА

Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
към текста >>

16. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непро- четено.
Нощ и ден в бездействие и в очакване началото на края. Веднъж, унесен в далечни спомени из спокойния живот за Родината, прозвуча ясният глас на пощенския раздавач: Писма, има много писма! Просия радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет отдалеч, а колко освежителни са тези писма, проблясват хубави спомени. Колко радостни са тези писма на фронта! Отвън пукотевицата се чува все по-често, никой не може да надникне над окопа, всичко замира. Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непро- четено. В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете ми, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувам всичко, изкачвайки предпазливо окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад.
към текста >>

17. ТЪРПЕНИЕ

След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по негова заповед. След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Пследните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мен с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел- Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка.
към текста >>

18. УСПЕХ

Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви.
Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника. Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света. Когато искате да направите някаква връзка с някой човек в каквото и да е отношение, за пример, да купите заедно къща, да направите търговска сделка или да станете учител някому, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? - Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. Ако не обръщаш внимание на малките работи, ти не можеш да разрешиш задачите на своя живот. Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат.
към текста >>

19. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си.
Всеки ден ще изучавате по един цвят от спектъра. Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят, за пример, действа върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действат успокоително на нервната система. Синият цвят е среда на заддуховния живот на човека. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг.
към текста >>

20. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота.
Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за безкористна обич и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мен, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мен импулс за творческа работа. Сега, като слушам някои сестри да говорят за Учителя, виждащи Го с духовните си очи, понякога и аз въздъхвам, загдето и аз не мога да Го виж- дам така. Но като се обърна и погледна моя живот, аз Го виждам там като основен стълб, който ме е крепил и помагал през всичките дни. Тогава се усмихвам на себе си и казвам: "Нима мога да искам да видя Учителя в по-голямо величие от това, че Той е носител на живота и че днес мога да кажа, че живея, защото Учителят ми възвърна живота. Амин." Записал: д-р Стефан Кадиев
към текста >>

Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка.
Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная. Може би ги прие, но им даде добър урок, ако въобще имаха предпоставки да го разберат. Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действащо лице в случая, но заради Неговото величие. Той, най-големият човек на Земята, е занят с най-малките и те, "величията", не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях. Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка. Това беше по време на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствала нейното състояние. За мене това бе чудно и непонятно, но бях доста стеснителна да Го разпитвам как стават тези неща и има ли някакво облекчение страдащата душа. Едно разбрах: че за мене не е било добре, било е опасно, защото Той тъй настойчиво ме извика да ми смени състоянието и дори каза: "Ако не беше дошла, щеше да стане по-голяма авария." Аз се зарадвах и Му благодарих за Неговата бащинска грижа и доброта към мен. Наталия Накова
към текста >>

21. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга.
Усетихме, че здравето Му е разклатено в Мърчаево, но не допускахме каквато и да е мисъл, че ще ни предстои раздяла с Него. Бяхме в клас, в салона. Учителят отново каза: "Изпейте ми някоя песен от братските песни! " Отново неловка тишина. Мълчим всички. Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: "Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец, от вас да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той ни изнесе чрез Словото Си и това, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими; неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител. Дълго време Той мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани.
към текста >>

Ние потреперихме от силата на тази тъга.
Бяхме в клас, в салона. Учителят отново каза: "Изпейте ми някоя песен от братските песни! " Отново неловка тишина. Мълчим всички. Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: "Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец, от вас да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той ни изнесе чрез Словото Си и това, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими; неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител. Дълго време Той мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му.
към текста >>

Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание.
Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му. Значи, каквито сме - такива сме. Значи, няма образец. Каквито сме - такива сме. Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание. А послушанието на ученика към Учителя е първата връзка между човешката душа и Божествения Дух. Ние от нас не можахме да създадем и съградим образци. Това бе най- голямата пречка Учението да се разпространи сред българския народ. Народът търсеше образци, защото знаеше от вековен опит, че всяко нещо трябва да се види, опита и пипне. И ако бе видял тези образци у нас, по друг начин би се отнесъл към Словото и Делото на Учителя.
към текста >>

22. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Всички със затаен дъх изслушаха песента, пленени от чудната ¢ красота, с един оттенък на тъга в нея.
Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи. Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя. Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе цигулката и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника. Никой не беше я чувал дотгава и никой не я чу след това. Всички със затаен дъх изслушаха песента, пленени от чудната ¢ красота, с един оттенък на тъга в нея. Странна песен, неочаквана. Тя беше молитва. Тя раздвижи в душите на всички чувства, които не бяха трепвали дотогава. Мелодията никой не запомни, ала думите записахме. Странник съм на този свят.
към текста >>

23. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен.
Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.
към текста >>

Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието.
Песента продължава: Умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода.
към текста >>

24. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
“Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение. Нека се съедини с тях! Да стане отново частица, безкрайно любеща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.” Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот.
към текста >>

25. ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА ВНАСЯ ВДЪХНОВЕНИЕ И ПОДЕМ ВЪВ ВСИЧКИ

Достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.
Той е като извор, който дава Живот на всички. Който отиде при този извор, ще задоволи жаждата си. Да обичаш някого, това значи във всеки момент да внасяш нещо хубаво в съзнанието му. Ако Любовта не прави това, не е истинска. Всеки, който отправя Любовта си към теб, може да ти помага. Достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Човек, който обича, не само дава Живот, но и приема Живот. Учителя казва: Ти питаш: “Защо трябва да обичам? ” – За да възприемеш Живот чрез съществото, което обичаш. Когато обичаш някого, ти черпиш от него.
към текста >>

26. ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА

Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, идва тъгата.
Човек има дрехи и не е доволен. Има апартамент и не е доволен. Хората не са се отнесли добре с него и не е доволен. Че те не са ангели. Всички тъги, които изпитваме, са поради това, че сме лишени от майката, от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, идва тъгата. Щом дойде Любовта, идва радостта. Когато сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че сме изгубили Любовта на някое Висше Същество. Някой път чувстваш, че светът под тебе се руши, и изпитваш голяма скръб, страдание. Защо? Изгубил си любовта. Някой път се чувстваш радостен. Защо?
към текста >>

27. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата.
Направите ли тази връзка, животът ви тече като по вода, лее се като музика. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без Любов в живота, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания ще се оплаквате подобно на Соломон, на най-мъдрия човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета! " При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт.
към текста >>

28. Пета част

Щом заплачете, ще почувствате в себе си изобилен живот, пълен най-напред с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
И така, за да стане ученикът брат, сестра и майка на Христа, най-напред трябва Божията любов да изпълни сърцето, душата и духа му. И след като приложи този принцип, ще стане ученик. Аз щв ви кажа какъв е и вторият принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика в една окултна школа. Щом заплачете, ще почувствате в себе си изобилен живот, пълен най-напред с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте чувствали никога. Вашата душа ще се разшири така, че ще поискате да помогнете на всички. У вас ще се зароди новият живот. И понеже заплаквате и тъгувате, Божествената ръка ще се простре върху вас и Бог ще ви каже: "Щом плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство. Аз ще ти предам всички уроци." Така казва Господ сега!
към текста >>

29. Дванадесета част

Дори да имате някаква малка тъга, не се нервирайте в дома си, а имайте постоянно разположение и тогава животът ви ще се осмисли.
Съзнавате ли вие това? Аз не искам в момента да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, сърце и воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, който ще произведе прелом в обществения строй. Тази фраза може да преустрои цялото общество и да накара всички хора да заживеят като братя, да превърне цялата земя в рай. Аз бих желал вашите лица да просветнат, сърцата ви да не са тъжни. Дори да имате някаква малка тъга, не се нервирайте в дома си, а имайте постоянно разположение и тогава животът ви ще се осмисли. И ако можем да произнесем думата "Любов" правилно, тя ще ни разкрие всичко. Защото на Земята тя има низходяща и възходяща степен. Понякога желаете доброто да е само за вас. Така е, прави сте. Малките извори са само за малките хора, а големите извори за големите хора.
към текста >>

30. Дванадесета част

Дори да имате някаква малка тъга, не се нервирайте в дома си, а имайте постоянно разположение и тогава животът ви ще се осмисли.
Съзнавате ли вие това? Аз не искам в момента да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, сърце и воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, който ще произведе прелом в обществения строй. Тази фраза може да преустрои цялото общество и да накара всички хора да заживеят като братя, да превърне цялата земя в рай. Аз бих желал вашите лица да просветнат, сърцата ви да не са тъжни. Дори да имате някаква малка тъга, не се нервирайте в дома си, а имайте постоянно разположение и тогава животът ви ще се осмисли. И ако можем да произнесем думата "Любов" правилно, тя ще ни разкрие всичко. Защото на Земята тя има низходяща и възходяща степен. Понякога желаете доброто да е само за вас. Така е, прави сте. Малките извори са само за малките хора, а големите извори за големите хора.
към текста >>

31. II. Слънчеви лъчи - Принципи

В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено.
Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено. В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено. Този процес е общочовешки. „Слънчеви лъчи“ можем да изразим и така: Това е пътят на човечеството от затворения кръг към свободата. Докато човек се смущава в себе си, той е в старото, той се върти в един кръг, обикаля по него и като дойде на старото място, казва: „Няма ли изходен път? “. Докато е в затворен кръг, човек е като кон, който вършее. И като намери врата да излезе от този кръг, той се зарадва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25049591064453