Търсене в беседите за 'Гимназия'

Трябва първо да премине през забавачничата, после през отделенията, класовете на гимназията, да се подготви да разбира висша наука, че тогава да влезе в университета.
Това е за онзи свят. Ами за този свят какво трябва да правим? Там е нелогичността в разсъжденията на хората. За този свят сме много умни, но за онзи – не. Когато един момък иска да учи в един университет, може ли да хвръкне и да влезе направо от къщи в него? Трябва първо да премине през забавачничата, после през отделенията, класовете на гимназията, да се подготви да разбира висша наука, че тогава да влезе в университета. Сега, защо ни е пратил Господ на земята и какво е тя? Това е забавачница, отделения на едно училище, които трябва да преминем. Ако не ги свършим, как ще влезем в класовете? Като отидем на онзи свят, мислите ли, че ще ни приемат в класовете? Не, по никой начин.
към беседата >>

2. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“.
“ А кой е другият край на света? – Земята. Затуй Господ е пратил хората на земята. Във всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш не значи да изгубиш живота си, ни най-малко; ще замениш само една служба с друга. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“.
към беседата >>

3. В начало бе

Когато свърши гимназия, ученикът умира ли?
И за да познаем дали се привличаме от това разумно Начало, дали сме освободени от Земята, трябва да усетим кога ще престанат у нас противоречията. Това е признак, че вървим правилно към Началото. Докогато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пътника, който е изгубил ориентация за четирите посоки на земята и наместо да тръгне на изток, отива на запад, а може да се ориентира само когато изгрее Слънцето. Ще кажат: „Краят му е дошъл”. На какво е дошъл краят? Когато свърши гимназия, ученикът умира ли? Не, това е край на ученето му в училището и начало на неговото влизане в света. А знаете ли думата ''край'' първоначално какво означаваше? – Мъжествен, умен и сръчен човек, който знае да работи, който може да носи всичко. И сега, когато хората кажат „краят му е дошъл”, това значи, че работата е свършена. Когато дойде краят на платното, което тъчете, ще го снемете от страна и ще започнете да кроите, т.е.
към беседата >>

4. Да я не пия ли?

Онези ученици, които свършват гимназия или университет, трябва да издържат своя изпит и само тогава взимат диплома. (втори вариант)
И този изпит ние трябва да го преминем. Тези трима младежи представляват трите велики принципа, които действат в човека. Ако няма единство между човешкия дух, душа и тяло, никакъв резултат не може да се постигне. Мнозина са говорили върху този стих и го взимат в друг смисъл, но той има тро- яко значение. В един смисъл тези младежи представляват известен характер, известна устойчивост, защото човек се познава, че е човек, само тогава, когато може да издържи своя изпит. Онези ученици, които свършват гимназия или университет, трябва да издържат своя изпит и само тогава взимат диплома. Така е и в обществения живот. Всички най-малки до най-велики животни трябва да минат под този процес и само тогава да заемат своето място. Съвременните хора имат едно повърхностно понятие за живота. Те искат блага от живота, искат да дойде щастие. Но знаете ли какво нещо е щастието?
към втори вариант >>

5. Все що е писано

Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа.
Азъ ще ви запитамъ всички, и учени и неучени: отъ една ябълка, като падне единъ незрѣлъ плодъ, кѫдѣ ще отиде? Ще излѣзе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на нѣкоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя нѣкое невинно дѣте да вкуси отъ нейния сокъ? – Не. Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Може да ви подържатъ тамъ 2–3 дни, но ще ви запитатъ каква работа може да вършите. Една баба отъ Варна, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали. Тѣ я попитали: „Бабо, ти знаешъ ли да четешъ? “ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те.
към беседата >>

Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли.
Ще излѣзе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на нѣкоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя нѣкое невинно дѣте да вкуси отъ нейния сокъ? – Не. Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Може да ви подържатъ тамъ 2–3 дни, но ще ви запитатъ каква работа може да вършите. Една баба отъ Варна, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали. Тѣ я попитали: „Бабо, ти знаешъ ли да четешъ? “ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те. На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода.
към беседата >>

Тук той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университет. (втори вариант)
Незрeлите плодове ще останат при дънера на стъблото, докато изгният. За тях другият свят е затворен. Незрeлите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашният свят, докато узреят. Следователно, за неподготвените хора, този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тук той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университет. След това, ще влезе във великата житейска школа, да приложи наученото. И най-после, когато завърши и последната, житейската школа, тогава ще влезе в организирания свят, наречен „небе". На небето приемат само учени хора, които са напълно узрели. Който отиде там, веднага ще му се даде работа, която трябва да свърши добре. Там не приемат хора без работа.
към втори вариант >>

6. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или професоритѣ ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ.
За да познаемъ Сина, трѣбва да вземемъ неговото иго. Иго подразбира отношенията на нѣщата. Често у васъ се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира подъ думата „служене“? Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или професоритѣ ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ. Ако Богъ е създалъ свѣта, Той го е създалъ за извѣстни цѣли зарадъ насъ, а не за свои нѣкакви цѣли. Всички одушевени и неодушевени прѣдмети, които сѫществуватъ, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение. Нѣкой казва: „Азъ имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо. Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда.
към беседата >>

В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и професорите ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате. (втори вариант)
Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с любов всички предмети. Външният или обективният свят, с всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога. Не е ли същото и в училищата на земята? В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и професорите ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате. Те са предметно учение за вас. Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове.
към втори вариант >>

7. Виделината

Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват.
Има учени, които оспорват, че иде от слънцето, а поддържат, че тя е особена енергия, която като дойде до земната повърхност, разбива се о нея и дава отражение на светлина. Виделината е един вътрешен процес. Тя е един елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява. Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит. Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават. Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина.
към беседата >>

8. Взимане и даване / Взимане и даване

Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. (втори вариант)
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ. Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
към втори вариант >>

9. Детето растеше

Назначават някого учител в гимназия.
Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му. Като изразходва парите си, всички го изоставят. Колкото и да е огорчен, той се вижда принуден да си отиде, отдето е дошъл. Така постъпват и светските, и религиозните хора. И близките му казват: Хайде, иди сега там, отдето си дошъл, отново да събираш пари, да помагаш на хората. Назначават някого учител в гимназия. В първо време той е богат, енергичен, пълен с живот. Всички са доволни от него, защото получават нещо. Като работи няколко години, учениците му го обират, и той обеднява, вижда, че трябва да напусне учителството. За да не изпадне в това положение, богатият трябва да остави основния си капитал настрана, на никого да не го дава. На същото основание казвам: Когато отваряте сърцето си за външния свят, не оставяйте всичката си топлина да излезе навън.
към беседата >>

10. Изгряващото слънце

Някой ученик казва: „Много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша“.
Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по-сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа. С три думи ще ви определя това, което Христос казва: мъчене, труд и работа. Някой ученик казва: „Много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша“. Като се помъчите и потрудите, иде работата – това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят. На тези, които са се мъчили и трудили, казвам: „Не трябва повече да се мъчите и трудите, а елате при мене, аз ще ви науча да работите“. Това са думите Христови, който казва в цитирания стих: „Аз, моят Дух ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментът за тези, които са свършили училището, да се спрат, да покажат свидетелството или дипломата си, защото преди това са били невежи.
към беседата >>

11. Земният и небесният

На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет.
– Защо? – Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите и гимназиите, както и студентите от университета, има известно отношение. Какво ще кажете, ако се съберат на едно място тия ученици и започнат да разискват върху даден въпрос? Ще се разберат ли те? Не могат да се разберат. На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет. – Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира. – Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето. За себе си и ти си прав, и той е прав. Ще вървите постепенно все по-нагоре, докато разберете правилно великия Божествен смисъл на живота. Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо.” Докато е в основното училище, ученикът минава за младенец.
към беседата >>

Аз казвам: „Ти, приятелю, си в отделението и затова не можеш да се разбереш с други от гимназията или университета." „Ама той не разбира, той е еретик." „Той не е еретик, а и ти си прав, и той е прав." (втори вариант)
Това е великата философия на живота - да очукаш това мляко, да го превърнеш на масло, да разбереш смисъла, и като се очука това мляко, ще придобиеш спасението на твоята душа. Аз употребявам думата „спасение" в съвсем друг смисъл, не както религиозните хора я разбират. Тъй както те разбират спасение на душата, те са прави - и Мойсей от свое гледище е прав, и Христос от Свое гледище е прав. И отделенията, и прогимназиите, и горните класове, и университетите - всички са прави, но има съотношение между това, което се учи в отделенията, прогимназиите и университета. В съвременния свят злото седи в това, че са се събрали един от първо отделение, друг - от второ, трети - от прогимназиите, а четвърти - от университетите и искат да се разберат. Аз казвам: „Ти, приятелю, си в отделението и затова не можеш да се разбереш с други от гимназията или университета." „Ама той не разбира, той е еретик." „Той не е еретик, а и ти си прав, и той е прав." Вървете постепенно, за да разберете правилно великия Божествен смисъл на живота. Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец вършех, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо." Ако ти влезеш в една религия, която те изолира, която дели хората на грешни и праведни, тази религия не е за тебе, тя е за ученици от първо отделение. Онзи, който е влязъл в университета, трябва да има една религия, която да обхваща цялото човечеството. Религия аз наричам онази Божествена любов, която да дава права и свобода, и мисъл, да може да прояви човек еднакво към всички хора чувствата си.
към втори вариант >>

12. Кротките

Вие всички сте учени хора, мнозина от вас сте свършили гимназия, а някои имат висше образование.
В тази наука основата е добродетелта и величините са абсолютни, неизменни, те са математически определени. Това число 70 съдържа в себе си думата благодат, т. е. всички ония условия, при които човек може да се развива. Буквата О е числото 50 и означава човешката глава. Да се спра на тази буква О. Вие всички сте учени хора, мнозина от вас сте свършили гимназия, а някои имат висше образование. Допуснете, че през това О, като му спуснем диаметър през центъра, ще се раздели сферата на две части. Ако завъртите този кръг около неговата ос – какво ще се образува? Ще се образува сфера, нали? Но представете си, че на този кръг турите друга ос и кръгът се завърти около своя център и своя диаметър едновременно, и ако турите една точка в този кръг, който се движи в две посоки, може ли да изчислите, след една минута движение тази точка къде ще е, ако прави в минутата около своя кръг 1000 завъртания и същевременно се върти около своя диаметър? Тази точка ще обиколи повърхността на цялата сфера, ще видите зигзаги и ще се чудите какво е това явление.
към беседата >>

13. Път на мисълта

Той се готви да следва гимназия.
Някой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо. — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свършил трети клас. Той се готви да следва гимназия. Ти се явяваш пред него и започваш да го убеждаваш да стане проповедник. Казваш му: Като проповядваш Христа, ще се благословиш. А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш. И тръгва този младеж с Библия в ръка, да проповядва. Но като няма знания, той пропада.
към беседата >>

А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш.
— Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свършил трети клас. Той се готви да следва гимназия. Ти се явяваш пред него и започваш да го убеждаваш да стане проповедник. Казваш му: Като проповядваш Христа, ще се благословиш. А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш. И тръгва този младеж с Библия в ръка, да проповядва. Но като няма знания, той пропада. В първо време е много духовен, но после отпада, омърлуши се. След няколко години, гледаш — напуснал проповедничеството, станал търговец. Не се става лесно проповедник.
към беседата >>

14. Правилни методи за разбиране

Във Варненската гимназия постъпва да учи едно бедно момче – сираче от Македония.
Всички вие, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на развитие: някой има едни Добродетели, друг – други; един има едни погрешки, друг – други погрешки. И слабостите, и Добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва да съедините всичките си Добродетели, понеже ни трябват много Добродетели, трябва ни много Любов и като се съединим, слабостите, грешките ще изчезнат. Тези грешки произтичат напълно естествено. Аз зная причините им, но няма да се спра тук да ви ги обяснявам. Ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия постъпва да учи едно бедно момче – сираче от Македония. Директорът го приема и му дава една стая на тавана да живее там. Учениците от гимназията се хранели при гостилничаря Шишко. Един ден този беден ученик останал съвсем без пари, но понеже бил много гладен, отишъл при гостилничаря и му казал: – Я ми дай от първата тенджера! Гостилничарят си помислил, че той забогатял отнякъде и му сипал една порция.
към беседата >>

Учениците от гимназията се хранели при гостилничаря Шишко.
Тези грешки произтичат напълно естествено. Аз зная причините им, но няма да се спра тук да ви ги обяснявам. Ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия постъпва да учи едно бедно момче – сираче от Македония. Директорът го приема и му дава една стая на тавана да живее там. Учениците от гимназията се хранели при гостилничаря Шишко. Един ден този беден ученик останал съвсем без пари, но понеже бил много гладен, отишъл при гостилничаря и му казал: – Я ми дай от първата тенджера! Гостилничарят си помислил, че той забогатял отнякъде и му сипал една порция. – Я ми дай и от втората, и от третата тенджера! Сипал му гостилничарят и от тях.
към беседата >>

15. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Ако решавате алгебрични задачи, вие сте ученик в гимназията.
– По правилното решаване на задачите. Който решава задачите си правилно, той е ученик. Ако не може да ги решава, той е вярващ, слушател или оглашен. Освен това по задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ако работите само с аритметичните действия, вие сте най-много в трети клас. Ако решавате алгебрични задачи, вие сте ученик в гимназията. По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота.
към беседата >>

По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте.
Който решава задачите си правилно, той е ученик. Ако не може да ги решава, той е вярващ, слушател или оглашен. Освен това по задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ако работите само с аритметичните действия, вие сте най-много в трети клас. Ако решавате алгебрични задачи, вие сте ученик в гимназията. По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота. Когато виден цигулар свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска.
към беседата >>

16. Искайте, търсете, хлопайте!

Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас.
Ако вие имате една тежка раница на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“. Следователно отказът е разумен, но отлагането никога не е разумно. Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага! Ще каже някой: „Има време“. Да, има време, но времето е разпределено. Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас. Сега, съвременните хора, които са изгубили тия понятия за реда в природата, искат да се образува един нов ред на нещата и казват: „Не може ли да се даде друг ред? “ – Може. И тогава ще ви приведа един пример. Цигуларят Паганини давал един концерт на 4 струни. Отличен концерт!
към беседата >>

17. Двата пътя

В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет.
Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в живота. Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет. Добре е, когато дойдат благоприятните условия в живота, но всички условия трябва разумно да се използват. И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко? И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и да са развива правилно.
към беседата >>

18. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието

Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н.
3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина. Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех.
към беседата >>

Малцина свършват гимназия.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва.
към беседата >>

Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици.
към беседата >>

Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват.
Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
към беседата >>

Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех.
Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива.
към беседата >>

Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. (втори вариант)
Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко.
към втори вариант >>

Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. (втори вариант)
Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум.
към втори вариант >>

19. Трите методи на природата / Методи на природата

Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет.
Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
към беседата >>

Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет.
Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
към беседата >>

20. Предназначението на музиката / Силите на мозъка

Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност.
Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“. Това, което ви говорих досега, е още встъпление към великия живот, за който се изисква съзнателна и сериозна работа. Това не се постига с бързане, както много от учениците правят. Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност. Искат да достигнат известна заплата, за да си изработят и хубава пенсия. С това мислят, че са свършили всичко. И религиозните хора бързат да забогатеят в морално отношение, за да се представят пред невидимия свят, като нещо по-необикновено от другите хора. Но в тази школа не се позволява никакво бързане. И хиляди години да прекарате в школата, те са като един ден.
към беседата >>

Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност.
Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“. Това, което ви говорих досега, е още встъпление към великия живот, за който се изисква съзнателна и сериозна работа. Това не се постига с бързане, както много от учениците правят. Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност. Искат да достигнат известна заплата, за да си изработят и хубава пенсия. С това мислят, че са свършили всичко. И религиозните хора бързат да забогатеят в морално отношение, за да се представят пред невидимия свят, като нещо по-необикновено от другите хора. Но в тази школа не се позволява никакво бързане. И хиляди години да прекарате в школата, те са като един ден.
към беседата >>

21. Ученикът не е по-горен от учителя си

Сега, когато някой ученик постъпи в едно учебно заведение, гимназия, университет, там все си има известни правила, но въпросът е: откъде тази мисъл в главата на тия професори или учители да турят правила?
Смешно е, ако слугите заставят господарите си да действат тъй, както те искат да действат. Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега. За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено от хиляди години, то съществува от хиляди години. Сега, когато някой ученик постъпи в едно учебно заведение, гимназия, университет, там все си има известни правила, но въпросът е: откъде тази мисъл в главата на тия професори или учители да турят правила? Защо и за какво? Без правила не може ли? – Не може. Те прилагат ония правила, на които са се подчинявали в далечното минало. Всички ученици трябва да се подчиняват на тия правила.
към беседата >>

“ Той се понадул: „Трябва да си помисля малко, аз искам да бъда директор на една гимназия“.
Прераждането е закон, вие ще се преродите в тая забавачница, земята. На всички невежи, които са мислили на земята, че са много знаещи, като идат на небето, ще им кажат: „Какво? Ние тук нямаме такива заведения, такъв курс, такива забавачници, върнете го да си довърши своето учение“. Един българин при освобождението на България, който свършил в Америка, имал голяма претенция, бил много тщеславен. Като се върнал тук, явява се при княз Батенберг, който му дава отличен прием, и казва му: „Аз съм готов да ви услужа, каквато служба поискате, пръв министър или друга някоя длъжност искате да ви дам? “ Той се понадул: „Трябва да си помисля малко, аз искам да бъда директор на една гимназия“. – „Е тогава – казва – ще се отнесете до министъра на просвещението.“ Той мисли, че директор на гимназия е много важна длъжност. Сега, когато Господ ни повика и каже: „Поискайте нещо от мене“, ние се изпъчим. „Какво искаш? “ – „Искам да бъда директор.“ Господ казва: „Иди при министъра на просвещението“. И всички сега са пратени при този министър на просвещението тук, на земята.
към беседата >>

– „Е тогава – казва – ще се отнесете до министъра на просвещението.“ Той мисли, че директор на гимназия е много важна длъжност.
На всички невежи, които са мислили на земята, че са много знаещи, като идат на небето, ще им кажат: „Какво? Ние тук нямаме такива заведения, такъв курс, такива забавачници, върнете го да си довърши своето учение“. Един българин при освобождението на България, който свършил в Америка, имал голяма претенция, бил много тщеславен. Като се върнал тук, явява се при княз Батенберг, който му дава отличен прием, и казва му: „Аз съм готов да ви услужа, каквато служба поискате, пръв министър или друга някоя длъжност искате да ви дам? “ Той се понадул: „Трябва да си помисля малко, аз искам да бъда директор на една гимназия“. – „Е тогава – казва – ще се отнесете до министъра на просвещението.“ Той мисли, че директор на гимназия е много важна длъжност. Сега, когато Господ ни повика и каже: „Поискайте нещо от мене“, ние се изпъчим. „Какво искаш? “ – „Искам да бъда директор.“ Господ казва: „Иди при министъра на просвещението“. И всички сега са пратени при този министър на просвещението тук, на земята. Този министър на просвещението, това е въплъщението, и този министър, като дойде, той ще те назначи, ще подпише указа и тогава ще го прати при Бога, Той ще го санкционира и ти ще станеш директор.
към беседата >>

22. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет.
Поетът е зает със своята поезия, ученият – със своята наука, философът – да доказва как е създаден светът, съществува ли Бог и т.н. Това са странични работи. Преди поезията, преди науката, преди философията има нещо по-важно за човека, а именно: да се свърже с Бога и тогава да пристъпи към ежедневната си работа. Остане ли първо да философствате, а после да работите, ще изпаднете в смешно положение. Като работите, вие ще дойдете до причините и последствията на нещата по естествен път. Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет. Той свършил по естествените науки. Като се върнал при родителите си, в своята родна колиба, измазана по тамошния обичай с говежди тор, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. Той извикал баща си и почнал да му доказва, по какъв начин и с помощта на какви сили извержението се е залепило там. Баща му слушал цял час неговите доказателства и казал: „Синко, какви сили и закони са действали, не зная, обаче зная, че майка ти донесе една тенекия, пълна с говежди извержения, и ги лепна на тавана.
към беседата >>

Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет.
Поетът е зает със своята поезия, ученият – със своята наука, философът – да доказва как е създаден светът, съществува ли Бог и т.н. Това са странични работи. Преди поезията, преди науката, преди философията има нещо по-важно за човека, а именно: да се свърже с Бога и тогава да пристъпи към ежедневната си работа. Остане ли първо да философствате, а после да работите, ще изпаднете в смешно положение. Като работите, вие ще дойдете до причините и последствията на нещата по естествен път. Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет. Той свършил по естествените науки. Като се върнал при родителите си, в своята родна колиба, измазана по тамошния обичай с говежди тор, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. Той извикал баща си и почнал да му доказва, по какъв начин и с помощта на какви сили извержението се е залепило там. Баща му слушал цял час неговите доказателства и казал: „Синко, какви сили и закони са действали, не зная, обаче зная, че майка ти донесе една тенекия, пълна с говежди извержения, и ги лепна на тавана.
към беседата >>

23. Влиянието на музиката / Влияние на музиката

Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаете, да мислите как да сложите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си.
към беседата >>

Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашния момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допущат вън от школата, но не и в школата, където програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.
към беседата >>

Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаете, да мислите как да сложите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си.
към беседата >>

Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашния момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допущат вън от школата, но не и в школата, където програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.
към беседата >>

24. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията.
Да бъде Твоята воля! Днес аз говоря на онези от вас, които се готвят за ученици, които са пред вратата на ученичеството. Казвате: Ние сме ученици. – Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик". Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията.
към беседата >>

Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията.
Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик". Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията. Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети. Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества.
към беседата >>

Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети.
При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик". Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията. Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети. Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества. Всеки човек има определена цел в живота си, която може да постигне.
към беседата >>

После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици. (втори вариант)
Нека бъде Твоята Воля! " Сега, аз говоря на онези, които се подготвят вече, които са пред прага на ученичеството. Ще кажете, че вече сте ученици. Да, разбира се, но има ученици от първи, от втори, от трети, четвърти и така нататък класове; от ученик до ученик има разлика. После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици. Думата "ученик" може да се разбира в много форми. И когато някой път ви казвам, че още не сте ученици, вие възразявате: "Как да не сме?! " Вие сте ученици на прогимназията, но не и на висшата гимназия. После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици на университета. Не е ли вярно?
към втори вариант >>

" Вие сте ученици на прогимназията, но не и на висшата гимназия. (втори вариант)
Ще кажете, че вече сте ученици. Да, разбира се, но има ученици от първи, от втори, от трети, четвърти и така нататък класове; от ученик до ученик има разлика. После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици. Думата "ученик" може да се разбира в много форми. И когато някой път ви казвам, че още не сте ученици, вие възразявате: "Как да не сме?! " Вие сте ученици на прогимназията, но не и на висшата гимназия. После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици на университета. Не е ли вярно? Вярно е. Е, добре, ще ви попитам сега какви трябва да бъдат качествата на ученика, който е влязъл в окултната Школа? Всичко, което е необходимо за ученика, трябва да бъде за вас точно определено и трябва да го притежавате.
към втори вариант >>

После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици на университета. (втори вариант)
Да, разбира се, но има ученици от първи, от втори, от трети, четвърти и така нататък класове; от ученик до ученик има разлика. После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици. Думата "ученик" може да се разбира в много форми. И когато някой път ви казвам, че още не сте ученици, вие възразявате: "Как да не сме?! " Вие сте ученици на прогимназията, но не и на висшата гимназия. После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици на университета. Не е ли вярно? Вярно е. Е, добре, ще ви попитам сега какви трябва да бъдат качествата на ученика, който е влязъл в окултната Школа? Всичко, което е необходимо за ученика, трябва да бъде за вас точно определено и трябва да го притежавате. Целта на търговеца е да стане богат и права е целта му.
към втори вариант >>

25. Живият Господ

Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Питам: Християнските народи присадени ли са на тази лоза? Ще отговорите, че са присадени. – Не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдете изпитани. Кажеш ли, че има доброкачествена лоза, ще знаеш, че ще я опитам. Преди десетина годили ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден.
към беседата >>

26. Правила за Окултната школа

За сегашните хора, при сегашната материална наука, се изискват най-малко 15–16 години, за да придобият някакво знание: 4 години основно образование, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация.
Който не разбира това, ще мисли, че е нещо лошо, но окултният ученик счита за една голяма привилегия това, което му се е случило. На първо време е мъчно да се спази туй, но когато дойдете да разбирате законите, да съзнаете, един голям товар от вас ще се снеме и ще почнете да се учите много по-добре, отколкото сега. Сега, като ученици, бъдете търпеливи, прилежни, внимателни! Ще проучвате, да видим в една година какъв успех можете да направите. Може да направите една грешка, втора, трета, но постоянно карайте лъка, да научите туй изкуство, защото вие влизате в една велика наука, изисква се учение. За сегашните хора, при сегашната материална наука, се изискват най-малко 15–16 години, за да придобият някакво знание: 4 години основно образование, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация. Значи 20 години се изискват, за да се добие една специализация; и тогава ще влезете в света с това, придобитото. А като окултни ученици, ви трябва още повече. Още 20 години ви трябват. Вие ще си кажете: „Е, дотогава ние ще остареем“. Ние за старост не мислим.
към беседата >>

27. Защо не можахме?

Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка.
Църквата, за която говорим ние, не е стопанство, не е сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна; тя е подвижна църква, на промени от любов към любов, от истина към истина, от мъдрост към мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е днес. Българският народ е останал толкова назад, благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: Внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество.
към беседата >>

28. Педагогическа лекция

Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи.
За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли? И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си.
към беседата >>

Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет.
Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си. Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези правила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл.
към беседата >>

Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. (втори вариант)
Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш. То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят. Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите. Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета. Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. То са три диплома, които той трябва да има. Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате? Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата. Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко.
към втори вариант >>

Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. (втори вариант)
То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят. Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите. Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета. Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. То са три диплома, които той трябва да има. Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате? Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата. Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко. Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите.
към втори вариант >>

Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. (втори вариант)
Нищо повече. Една педагогическа лекция ви държах. Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила. Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>

29. Произход на правите мисли

“ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията.
В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица. Там не искат за госпожи и госпожици и да знаят, нито мислят. В онзи свят ще носиш само торбичката си с книжчиците си. „Какъв си? “ – „Ученик! “ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят! Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията. А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата.
към беседата >>

Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас.
Там не искат за госпожи и госпожици и да знаят, нито мислят. В онзи свят ще носиш само торбичката си с книжчиците си. „Какъв си? “ – „Ученик! “ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят! Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията. А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата. И това е доста голяма привилегия.
към беседата >>

След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата.
В онзи свят ще носиш само торбичката си с книжчиците си. „Какъв си? “ – „Ученик! “ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят! Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията. А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата. И това е доста голяма привилегия. Туй е съпоставяне на идеите.
към беседата >>

Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията.
“ – „Ученик! “ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят! Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията. А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата. И това е доста голяма привилегия. Туй е съпоставяне на идеите. Ще кажете: „Аз да бъда в Божествения свят в забавачницата! “ Представете си какви са мерките за знание!
към беседата >>

30. Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека

Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията.
Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели – нищо не те извинява. За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. Следователно ученикът трябва да бъде буден – всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии.
към беседата >>

Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година.
За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. Следователно ученикът трябва да бъде буден – всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни, въпрос е само дали те ще бъдат в началото, или накрая.
към беседата >>

Във вас се зароди желание да постъпите в прогимназия. (втори вариант)
Ако вие не наблюдавате себе си, то е първият закон, вие не постигате нищо. Вие имате добри желания, които искате да постигнете, но всичко зависи от вашето съзнание. Сега ще ви приведа един пример. Вие искате да постъпите в училище. Свършили сте вече четири отделения, станали сте на петнайсет години. Във вас се зароди желание да постъпите в прогимназия. Пресрочил си една година. Срещаш известни личности, дойде побуждението. Постъпите тази година. Вие имате условия, които са най-добри, защото тази година вие имате учител, който ще ви даде подтик. Вие казвате: „Идущата година." Идущата година дойде друг учител, по кармата той не хармонира с вас, ще ви дойдат неприятности, той ще ви изхвърли.
към втори вариант >>

31. Житно зърно / Житното зърно

Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота.
Какво ще стане с житното зърно при тези условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лесния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота. Защо не е нужна математиката? — Защото търсят лесния път. — Какво им е нужно тогава? — Според тях, нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика.
към беседата >>

Добре, идва тогава един ваш другар, вие в класа нали често се обиждате, в гимназията става това. (втори вариант)
Тогава теб не ти стане приятно, имаш високо мнение за себе си, че си много добър. „Той не е по-добър" - какво трябва да разбираме? „Добрина" подразбира нрава мисъл, право чувство, право действие - три елемента, дето доброто може да се роди у човека. Човек не може да бъде добър, който няма една права мисъл. Защото доброто е резултат. Добре, идва тогава един ваш другар, вие в класа нали често се обиждате, в гимназията става това. Той казва: „Ти си първокласен невежа." „А, как, казва, господине, първокласен невежа? Ти знаеш ли, аз съм чел на френски еди-кой си философ, еди-кой си автор. Ти разбираш ли, аз съм чел на френски Декарта, разбираш, а на немски аз съм чел „Чистия разум" на Канта. После аз съм чел на английски Бекона. После аз съм чел Спенсера." „Чели ли сте!
към втори вариант >>

32. Първичната връзка

Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему.
Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж. Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота. При сегашното развитие човек има определени задължения към живота. При това колкото по-организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Имате в двора си няколко коли пясък и тухли за строеж. Поглеждате към пясъка, но не се интересувате от частичките му, какви са по големина.
към беседата >>

И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота.
Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота. При сегашното развитие човек има определени задължения към живота. При това колкото по-организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Имате в двора си няколко коли пясък и тухли за строеж. Поглеждате към пясъка, но не се интересувате от частичките му, какви са по големина. Обаче като погледнете към тухлите, обръщате внимание на големината им.
към беседата >>

33. Божественото и човешкото

Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на окултната Бяла Школа.
Аз може да имам много мъчни пиеси, но трябва свирене. По-добре е да имаш само едно хубаво парче, което да можеш да свириш, отколкото да имаш 100 парчета и нищо да не можеш да свириш. Малко, но хубаво, отколкото много, но развалено. И тъй, вярвайте в думите си, вярвайте в своята доброта, вярвайте в своята интелигентност, вярвайте в благородството на душите си, вярвайте във вашето смирение! Само по този начин ще минете, понеже сега наново ви записват. Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на окултната Бяла Школа. Там е малко по-строго, затова няма да влезете тъй лесно, както по-рано. Макар и малко по-строго, но и там ще влезете. Като ви дадем смирение, честност, доброта, крайна интелигентност, благородство на душата, това са необходимите качества, за да влезете като ученици в първи клас на тази Божествена окултна школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но отгдето минете, да ги носите – да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви. И тогава ще пристъпите при новите условия, в новата наука, да изучавате окултните, природните закони в тяхното приложение.
към беседата >>

34. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя.
Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи. Сега Христос казва: „Аз съм истинска лоза, вие – пръчките.“ Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж. Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде?
към беседата >>

35. Разумният живот

Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета.
Ще кажете най-после: де е краят на този триъгълник? – Той е без начало и без край. И тъй, да се повърнем към живота. Животът е условие за проявяване н а разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират.
към беседата >>

36. Изпитвайте Писанията!

Оплаква се ученик на учителя си, казва: „Учителю, откак съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“ Добре, какво нещо е подигравката?
Чистотата, това е едно наследство на човешката душа. „Изпитвайте Писанията“, изпитвайте тази свещена книга! Какво е Писанието? Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите, изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Оплаква се ученик на учителя си, казва: „Учителю, откак съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“ Добре, какво нещо е подигравката? На един богат човек можеш ли да се подиграваш? С един силен човек можеш ли да се подиграваш? Ако си една сламка, вятърът ще те носи из въздуха. Ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи. Ти мислиш, че си едно величие.
към беседата >>

37. Основа на знанието

Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката.
Изучаваш пчелата – трябва да я изучаваш като една фаза от великия живот на човешката душа; изучаваш мравката – трябва да я изучаваш като една фаза от великия живот на човешката душа; изучаваш растенията, кристалите – по същия начин трябва да ги изучаваш, те са все фази, през които човешката душа е минала. Това е азбуката, от която е наредена книгата, означена „Миналото на човешката душа“ И всеки човек трябва да чете книгата на своето минало. Когато изучава кристалите, той трябва да знае какви са били тия кристали във времето, когато е живял във фазата на кристал. Когато изучава растителното царство, той трябва да разглежда пътя на своето минало и да изведе от този път онази велика поука, която животът е вложил в него. Само по този начин проучавани естествените науки имат смисъл, само тогава има в тях философия, само така те имат приложение! Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много. Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен дядо и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая? Мислите ли, че в този стар дядо с напредване на възрастта напредва и силата? Казват му: Дядо, я поиграй малко на хорото!
към беседата >>

Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много.
Когато изучава кристалите, той трябва да знае какви са били тия кристали във времето, когато е живял във фазата на кристал. Когато изучава растителното царство, той трябва да разглежда пътя на своето минало и да изведе от този път онази велика поука, която животът е вложил в него. Само по този начин проучавани естествените науки имат смисъл, само тогава има в тях философия, само така те имат приложение! Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много. Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен дядо и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая? Мислите ли, че в този стар дядо с напредване на възрастта напредва и силата? Казват му: Дядо, я поиграй малко на хорото! – Не мога, не зная. Вие ще разсъждавате с мене, за да разберете мисълта ми.
към беседата >>

38. Единицата и вечността

Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици.
Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс.
към беседата >>

39. Единство на обичта

– „И това е малка работа, не е важно.“ – Виж кога постъпи в гимназията?
Чудни сте! Големи работи! Е, кои са големите работи? Кажи ми кога си роден. –“Това е малка работа.“ – Е, хубаво, ами коя година постъпи в първо отделение? – „И това е малка работа, не е важно.“ – Виж кога постъпи в гимназията? – „И то не е важно.“ – Ами в университета? – „И това не е важно.“ – Е, кое е важното? – „Да изядеш една печена кокошка.“ Но аз питам тогава: ти можеш ли да ми докажеш, че действително си изял една печена кокошка? Аз досега още не съм видял човек, който да е изял една печена кокошка. Например имате един пробит кюнец.
към беседата >>

40. Трите състояния у човека

„Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула.
Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно?
към беседата >>

41. Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите

В гимназията вие сте изучавали дробите, нали?
У него е нямало стремеж да расте нагоре, понеже никой не му е пречил да възприема направо слънчевите лъчи. Но като е нямало кой да го защитава от бурите и ветровете, то е станало дебело, та да може да отстоява срещу тях. По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. Някои хора, които са действали самостоятелно, които не са имали никаква подкрепа отвън, техният характер придобива по-голяма дебелина, такава, каквато има дъбът или друго някое растение. В гимназията вие сте изучавали дробите, нали? Аз ще взема дробите 1/5, 2/5, 3/5, 4/5. Какво показва дробта 1/5? Тя показва, че едно цяло число е разделено на 5 равни части и от тия 5 части е взета само една. Представете си сега, че 5 е едно живо число. Допуснете, че това са 5 чувства.
към беседата >>

Допуснете, че искате да свършите гимназия.
Сега вие знаете вече правилото, по което се работи при събиране и изваждане на дробите. (– Трябва да ги приведем към общ знаменател.) На какво можете да уподобите привеждането към общ знаменател? – Опростотворяване на живота. А опростотворяването на живота се познава по придобиване на едно благо. В живата математика, щом приведеш всички сили към еднакъв знаменател, ти усещаш едно равновесие в себе си, едно успокояване, че ще свършиш тази работа добре. Допуснете, че искате да свършите гимназия. Първата, втората, третата година мислите, че ще свършите, но като дойдете до петата година, казвате: Стига ми толкова знание, и започвате да се разколебавате. После отново се повръщате. Във вас се явява една вътрешна борба. Мислите ли, че имате еднакъв знаменател? – Не.
към беседата >>

Значи, идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трябва да бъде непреодолима.
Първата, втората, третата година мислите, че ще свършите, но като дойдете до петата година, казвате: Стига ми толкова знание, и започвате да се разколебавате. После отново се повръщате. Във вас се явява една вътрешна борба. Мислите ли, че имате еднакъв знаменател? – Не. Значи, идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трябва да бъде непреодолима. Тъй е и в морално отношение. Искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. Да кажем, дадете някому дума за нещо – трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си. Кажете ми сега какъв ще бъде знаменателят на дробите: 1/5, 2/6, 3/7, 4/8.
към беседата >>

42. Брат ти си дойде

– Да, свършило е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало.
Знания нямате, не можете да влезете в общение със съществата от онзи свят. За да се ползвате от условията на онзи свят, трябва да започнете от а, б. Там ще изучавате духовната наука. Казваш: Как така, аз, ученият човек, да започна отначало? И детето, което е свършило четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е свършило четири факултета. – Да, свършило е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало. Там ще се използва само основата, с която иде, и върху нея ще градят. От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново. От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново. Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете. – Учен човек съм аз.
към беседата >>

От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново.
Там ще изучавате духовната наука. Казваш: Как така, аз, ученият човек, да започна отначало? И детето, което е свършило четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е свършило четири факултета. – Да, свършило е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало. Там ще се използва само основата, с която иде, и върху нея ще градят. От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново. От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново. Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете. – Учен човек съм аз. – Като влезеш в другия свят, там ще видиш, колко си учен и колко още трябва да знаеш. В другия свят ще видите, колко малко знаете.
към беседата >>

От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново.
Казваш: Как така, аз, ученият човек, да започна отначало? И детето, което е свършило четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е свършило четири факултета. – Да, свършило е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало. Там ще се използва само основата, с която иде, и върху нея ще градят. От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново. От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново. Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете. – Учен човек съм аз. – Като влезеш в другия свят, там ще видиш, колко си учен и колко още трябва да знаеш. В другия свят ще видите, колко малко знаете. Рече му: „Брат ти си дойде." Тези думи произведоха в големия брат вътрешна реакция.
към беседата >>

43. Просете, търсете и хлопайте

Преди 25 години познавах един ученик от Варненската гимназия, който беше беден, но и в училището не му вървеше.
Те се нареждат около него и започват да го благославят. Знаете ли, какво е положението на този човек в гроба? Докато сте живи, казвате: Да ядем и да пием! – Да, вие ядете и пиете, и за нищо друго не мислите. Чудна философия! Преди 25 години познавах един ученик от Варненската гимназия, който беше беден, но и в училището не му вървеше. И по характер не беше изправен: каквото вземеше от съучениците си, нищо не връщаше. Случило се, че гладувал три деня, отникъде нищо не получил. Най-после си казал: Ще отида в гостилницата на Шишко – дебел, здрав, добродушен човек, да се наям добре. Поръчва една, втора, трета порция – яде момчето, не се шегува. Шишко му поднася порциите, гледа го весел, разположен и си мисли: Навярно е получил наследство отнякъде, доста пари ще паднат от него.
към беседата >>

44. Ще го изцеля

Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения.
Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома, и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър. Той е щастлив в семейството си, радва се на децата си. Приятелят му, обаче, си остава беден – не му върви в живота.
към беседата >>

45. Страхът

Забелязал съм, че когато учениците дойдат в училището, в първо време се уплашват как и кога ще завършат гимназия.
Няма ум, по-буден от Неговия. Значи никой не може да ни лиши от това, което Бог първоначално е обещал да ни даде, затова трябва да бъдем свободни и безстрашливи. У Бога няма страх. Ако вие сте страхливи, това не е от Бога, това е от дявола. Страхът е начало на греха в света. Забелязал съм, че когато учениците дойдат в училището, в първо време се уплашват как и кога ще завършат гимназия. Завършат гимназия, влязат в университета – боят се как ще го изкарат. Завършат университета – сега се плашат как ще си намерят работа. Някой е чиновник, казва си: „Ами ако ме уволнят? “ Страхът царува навсякъде. Той ви свързва психологически.
към беседата >>

Завършат гимназия, влязат в университета – боят се как ще го изкарат.
Значи никой не може да ни лиши от това, което Бог първоначално е обещал да ни даде, затова трябва да бъдем свободни и безстрашливи. У Бога няма страх. Ако вие сте страхливи, това не е от Бога, това е от дявола. Страхът е начало на греха в света. Забелязал съм, че когато учениците дойдат в училището, в първо време се уплашват как и кога ще завършат гимназия. Завършат гимназия, влязат в университета – боят се как ще го изкарат. Завършат университета – сега се плашат как ще си намерят работа. Някой е чиновник, казва си: „Ами ако ме уволнят? “ Страхът царува навсякъде. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавим от тази язва, от тази душевна проказа – страха, ще бъдем хора свободни.
към беседата >>

46. Право ходене

Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета.
Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате? Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате. В този случай губите. За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир. Това е идейният живот.
към беседата >>

47. Правила на разумния живот

Например някой е завършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е завършил даже гимназия, и му проповядва нещо.
Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите. Ние в Школата имаме доста важни въпроси за разрешаване. Например не е лесно да се образува едно братство. На Небето е лесно да се образува братство, но тук, на Земята, дето сте събрани хора с различни енергии, с различни характери, хора с голямо мнение за себе си, големи величия, това не е лесен въпрос. Ами аз не виждам ли в какво положение изпадат някои от вас. Например някой е завършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е завършил даже гимназия, и му проповядва нещо. Този, завършилият университета, казва: „Ами аз толкова будала ли съм, и аз мога да мисля! “ – Не е така. Ти може да си завършил университет, а другият да не е завършил нищо, но в дадения сучай той стои по-високо. Е, моят крак е счупен и дойде онзи, който не е завършил никакъв университет, но има опитността да прави крака, разбира от това изкуство и ми казва: „Обърни се оттук, обърни се оттам, легни на корема, легни на гърба си.“ И какво ще правя? Ще го слушам.
към беседата >>

Запример, някой свършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е свършил даже гимназия, и му проповядва нещо. (втори вариант)
Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите. Ние в школата, имаме доста важни въпроси за разрешение. Запример, не е лесно да се образува едно братство. На небето е лесно да се образува братство, но тук, на земята, дето сте събрани хора с различни енергии, с различни характери, хора с голямо мнение за себе си - големи величия - това не е лесен въпрос. Ами аз не виж- дам ли, в какво положение изпадат някой от вас. Запример, някой свършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е свършил даже гимназия, и му проповядва нещо. Този свършилият университет казва ами аз толкова будала ли съм, и аз мога да мисля! Не е така. Ти може да си свършил университет, а другият да не е свършил нищо, но в дадения случай той стои по-високо. Е, моят крак е счупен и дойде онзи, който не е свършил никакъв университет, но има опитността да прави крака, разбира от това изкуство, и ми казва: обърни се от тук, обърни се от там, легни на корема, легни на гърба си. И какво ще правя?
към втори вариант >>

48. Съзнателният живот като забава

Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е?
Понеже тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдействаме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можем да направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико. И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота. Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки и вие казвате: „Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! “ Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в българския език, които му диктуват: „Ще спазваш тия правила и всяка буква ще бъде на мястото си.“ Някой ученик понякога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга. Какво ще прави учителят? – Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученик не е доволен, че учителят му е нашарил толкова много тетрадката. Туй не е добро за личните чувства на ученика.
към беседата >>

Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? (втори вариант)
Ако не можем да им направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико. И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота. Много често аз ви забавлявам с известни символи, показ- вам ви известни грешки, и вие казвате? Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всяка буква ще бъде на мястото си. Някой ученик по някога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга. Какво ще прави учителят? - Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетpaдкaтa. Този ученик не е доволен, че Учителят му нашарил толкова много тетрадката.
към втори вариант >>

49. Физическият и духовният човек

КД

Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета.
Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета. Вие привидно създавате положение, че сте изгубили пътя и питате: „Моля, за къде води този път? “ Той ви погледне, вие се ухилите, отвлечете вниманието му. Това е вече игра. След като го отмините, вие вече сте внесли един образ у него. Той учи и погледне настрани, не може да учи.
към беседата >>

50. Темпераментите

Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно.
Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре?
към беседата >>

51. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски

Сега, всички вие, които живѣете на земята, искате единъ животъ безъ изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университетъ.
– Изпълнилъ съмъ. Обичашъ ли Истината? – Обичамъ я повече отъ всичко. Добрѣ, ще извадя сега ножа и ще опитамъ. Ако ти умрешъ подъ моя ножъ, това показва, че говоришъ лъжа, но ако останешъ живъ подъ моя ножъ, значи говоришъ Истината. Сега, всички вие, които живѣете на земята, искате единъ животъ безъ изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университетъ. Но, други сѫ Божиитѣ закони, не зависи нито отъ мене, нито отъ васъ. Този Учитель Ешавора изважда своя мечъ, насочва го къмъ ученика си и го допира до тѣлото му. Този ножъ веднага се прѣвърналъ въ най-хубавата свѣтлина, и ученика останалъ живъ. По-нататъкъ вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този ножъ?
към беседата >>

Сега, всички вие, които живеете на земята, искате един живот без изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университет. (втори вариант)
– Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? – Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа, но ако останеш жив под моя нож, значи говориш Истината. Сега, всички вие, които живеете на земята, искате един живот без изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университет. Но, други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас. Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина, и ученикът останал жив. По-нататък вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този нож?
към втори вариант >>

52. Светлина и знание. Музика

Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си.
А този триъгълник се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окръжност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека – той знае в дадения случай как трябва да постъпи. В този случай АС означава материалния свет, АВ – умствения свет, а ВС – това е духовния свет. Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувстваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг. Най-първо, вие мислете за един приятел, проектирайте ума си към него – вашата мисъл да направи една обиколка и се върне пак назад. Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Но старият човек, като дойде до известна възраст, спре. Той напред не може да проектира мисълта си, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а младите разправят всякога за своето бъдеще. Старият разправя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота си и младият говори за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. А тъй и единият и другият се балансират. Следователно на старият човек ние знаем доколко е реализирал своя живот.
към беседата >>

Той казва: „Когато бях петгодишно дете, представях си, че след туй ще бъда на десет години, че ще ходя на училище, после в гимназия, после в университет, и най-после ще се върна пак в първото си положение.“ Този човек почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. (втори вариант)
Той знае как трябва да се постъпи в даден случай. И тъй: АС означава материалния свят,АВ – Умствения свят, а ВС – Духовния свят. Следователно ония сили в нас, които се събуждат, когато ние мислим и чувстваме, се движат около известен център и образуват един кръг. Например, когато вие мислите за някой ваш приятел, първо проектирате ума си към него, при което вашата мисъл прави една обиколка и после се връща пак назад. Старият човек постъпва така. Той казва: „Когато бях петгодишно дете, представях си, че след туй ще бъда на десет години, че ще ходя на училище, после в гимназия, после в университет, и най-после ще се върна пак в първото си положение.“ Този човек почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Старият човек, като дойде до известна възраст, спира – той не може да проектира мисълта си напред. Умът му се връща все назад и затова старите хора все разправят за своето минало; младият разправя за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. По този начин и единият, и другият се балансират. Следователно ние знаем доколко старият човек е реализирал своя живот. Ще кажете: „Аз съм преживял тия и още работи.“ – Не, това е едно субективно преживяване.
към втори вариант >>

53. Съсредоточение

Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището.
към беседата >>

“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. (втори вариант)
С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището.
към втори вариант >>

54. Хармонична деятелност

“ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите.
Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата? “ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите. Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят. Ще ви прочета няколко стиха от Посланието на ап. Павел към ефесяните, четвърта глава. То се отнася до светиите в Ефес и до верните в Христа Иисуса. Често вие мислите, че светиите седят много високо, но ето какво пише апостол Павел:
към беседата >>

55. Проекции

Вие имате един добър приятел, с когото сте учили заедно в отделенията, в гимназията и в университета.
Туй са идеи, които трябва да се приложат, за да имат сила. Аз трябва да разбирам онзи основен закон, според който когато говоря на някой човек, най-първо трябва да си го представя във физическия свят, да си представя неговата форма, за да схвана по какъв начин мога да проектирам върху него невидимата енергия. Такъв е законът. Или, казано на съвършено практически език, трябва да зная каква нужда има този човек в даден случай. Сега да вземем друг случай. Вие имате един добър приятел, с когото сте учили заедно в отделенията, в гимназията и в университета. Вие сте били добри приятели, прекарвали сте много добре, имали сте отношения повече от братски. Един ден вие забелязвате, че вашият приятел не е същият спрямо вас, променил се е нещо в чувствата си спрямо вас. Как ще си обясните, от какво е произлязла тази промяна? Има нещо, което липсва в чувствата ви, има един минус. Ще кажете, че вашият приятел е нещо болен или неразположен.
към беседата >>

Как е възможно този, с когото сте били заедно в отделенията, в гимназията и в университета, да се измени, да влезе друг някой като клин помежду ви и да превърне този малък знак плюс на минус?
Как ще си обясните, от какво е произлязла тази промяна? Има нещо, което липсва в чувствата ви, има един минус. Ще кажете, че вашият приятел е нещо болен или неразположен. Да, ако тази промяна е временна; но ако тя е постоянна, как ще си я обясните? Защо обича той друг някой повече? Как е възможно този, с когото сте били заедно в отделенията, в гимназията и в университета, да се измени, да влезе друг някой като клин помежду ви и да превърне този малък знак плюс на минус? Защо той обикна другия повече? Сега вие ще ми кажете: „Да оставим настрана тия неща! “ Някой ден вие имате голям стремеж към Бога, казвате: „Готов съм за Бога всичко да жертвам.“ Но на другата сутрин ставате и казвате: „Дали съм на правия път? “ Вашият стремеж към Бога вече не е същият, вие не сте готов да жертвате за Него всичко. Защо?
към беседата >>

56. Тесният път

Другъ нѣкой пъкъ се ражда съ силно желание да свърши гимназия, университетъ и слѣдъ това да заеме високо обществено положение.
Обектътъ е стремежъ къмъ нѣщо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате цѣлия си животъ само за да направите една кѫща. Кѫщата, въ този случай, е единъ обектъ. Направите си една кѫща съ 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много врѣме, обаче, и вие заминавате отъ свѣта. Другъ нѣкой пъкъ се ражда съ силно желание да свърши гимназия, университетъ и слѣдъ това да заеме високо обществено положение. Това е пакъ обектъ, материяленъ стремежъ въ неговия животъ. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и слѣдъ това заминавате отъ този свѣтъ. Тамъ, дѣто сѫществува обектъ, какъвто и да е, въ каквото направление и да е, той спъва човѣка въ разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, съ други думи казано, това ще донесе свобода въ живота му, а не за неговата душа, защото за васъ душата е нѣщо непознато; споръ има още за нейното сѫществуване. А върху живота нѣма споръ: и простиятъ, и учениятъ, еднакво го разбиратъ.
към беседата >>

Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. (втори вариант)
Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират.
към втори вариант >>

57. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение.
към беседата >>

Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията?
Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ.
към беседата >>

Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни.
към беседата >>

Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. (втори вариант)
Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение.
към втори вариант >>

Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? (втори вариант)
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън.
към втори вариант >>

Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? (втори вариант)
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни.
към втори вариант >>

58. Да се не смущава сърцето ви!

Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията.
Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца?
към беседата >>

Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. (втори вариант)
Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца?
към втори вариант >>

59. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате

Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“! Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя?
към беседата >>

Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. (втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие! " Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя?
към втори вариант >>

60. Влияние на вътрешната светлина

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път – при 2, после при 3 и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на пентаграма. Някой път числото 1 става главен център, друг път – числото 2, или 4, или 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят като към възрастен човек. Това показва, че неговият пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1, 2, 3, 4 и 5 в пентаграма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение на Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации.
към беседата >>

61. Закон на съотношения

Казвате: „Еди-кой си учител не мога да търпя.“ – Учителят е турен в гимназията, той е необходим за твоето развитие – ще го търпиш!
Сега аз се чудя на учениците в България. Всички искат да бъдат щастливи, да не ги закачи нито един трън. Като дойдат страданията, казват: „Защо да страдаме? “ – Страданието е един от предметите в училището. Вие ще учите този предмет, ако искате да бъдете ученици. Казвате: „Еди-кой си учител не мога да търпя.“ – Учителят е турен в гимназията, той е необходим за твоето развитие – ще го търпиш! „Директора не мога да търпя.“ – Ще го търпиш! „Учителя по рисуване не мога да търпя.“ – Ще го търпиш! После пък не можеш да търпиш учителя си по математика, сприхав бил. – Ще го търпиш! Ако не търпиш учителите си, учителският съвет ще ти покаже вратата на гимназията и ще тръгнеш да търсиш друга гимназия.
към беседата >>

Ако не търпиш учителите си, учителският съвет ще ти покаже вратата на гимназията и ще тръгнеш да търсиш друга гимназия.
Казвате: „Еди-кой си учител не мога да търпя.“ – Учителят е турен в гимназията, той е необходим за твоето развитие – ще го търпиш! „Директора не мога да търпя.“ – Ще го търпиш! „Учителя по рисуване не мога да търпя.“ – Ще го търпиш! После пък не можеш да търпиш учителя си по математика, сприхав бил. – Ще го търпиш! Ако не търпиш учителите си, учителският съвет ще ти покаже вратата на гимназията и ще тръгнеш да търсиш друга гимназия. Нали същото е и в университета? Вие, като влезете в Божественото училище, искате всички учители да се съобразяват с вашето високо произхождение. Вие искате да стане всичко, каквото кажете. Всичко това говори лошо за вас. Защо? – Най-първо ученикът, като влезе в училището, трябва да има абсолютно смирение.
към беседата >>

62. Възкресение

След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета.
Ще отидете при някой болен и ще го лекувате. Най-първо ще го излекуваш физически. После ще го научиш да чете. За един час ще изучи цялата азбука... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае да срича. На другия ден ще мине I-во отделение, след това ІІ-ро отделение, след това Ш-то отделение и на четвъртия ден IV-то отделение. След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета. Ние говорим за онези, които са възприемчиви. Този, който е възприемчив, само той си припомня. Че колко пъти той е свършил университет? Аз ще му кажа: “Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря. Спомняш ли си?
към беседата >>

63. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта

Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек.
В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>

Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. (втори вариант)
Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е. Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>

64. Свободни движения

Или представете си, че вие сте ученици в гимназията.
Вие, младите, как разбирате свободната воля? От ваше гледище отде започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младият човек? Представете си, че вие сте дете, което иска да бъде свободно. Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни. Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата. Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение.
към беседата >>

65. Съвместими отношения

Така се радват и учениците от гимназията, че са издържали своите изпити.
„Ама някаква болка имам.“ Издръж болката си и като оздравееш, ела при мен. Ако разбираш болката като изпитание, ако разбираш страданието като изпитание, ако разбираш спънката в живота си като изпитание, издръж ги! Пък има и друго положение: ако разбираш мъчнотията като връзка, ако разбираш болката като връзка, ела при мене, аз ще те приема на драго сърце. Тъй че страданията могат да бъдат изпитания, могат да бъдат и връзки. Следователно, ако страданията на ученика са дадени като изпит, той трябва да издържи изпита си и после да дойде при мен да каже: „Днес имах изпит, издържах го.“ Аз ще се радвам, че той е издържал изпита си. Така се радват и учениците от гимназията, че са издържали своите изпити. Те, като излязат от изпитната зала, скачат, радват се. И близките около тях се радват. Ако вие гледате на страданието като на връзка, тогава как ще постъпите? Как се образуват връзките? По някой път ви гледам – вие размествате тези величини.
към беседата >>

66. Високият връх

Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него.
– При Господа. Де е Господ? – Господ е навсякъде. Ще се срещнем при по-красиви условия на живота. Сега ще ви дам една картина каква ще бъде тази среща. Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него. Между този млад момък и малкото детенце се образува една връзка, едно съприкосновение в чувствата им. Тази връзка не е умствена, защото това дете не може да разсъждава като момъка. След години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, завършва гимназия, а младият момък е вече 40-годишен. Какви ще бъдат отношенията им при тази среща? Тази мома е придобила известни знания.
към беседата >>

След години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, завършва гимназия, а младият момък е вече 40-годишен.
Ще се срещнем при по-красиви условия на живота. Сега ще ви дам една картина каква ще бъде тази среща. Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него. Между този млад момък и малкото детенце се образува една връзка, едно съприкосновение в чувствата им. Тази връзка не е умствена, защото това дете не може да разсъждава като момъка. След години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, завършва гимназия, а младият момък е вече 40-годишен. Какви ще бъдат отношенията им при тази среща? Тази мома е придобила известни знания. Те сега могат да се разговарят, могат да се разбират и по ум. Любовта на тази мома сега ще бъде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защото децата са материалисти. Тяхната любов е неустойчива.
към беседата >>

67. Прави и криви линии

Представете си, че вие сте учен, учител сте в някоя гимназия и задавате на учениците си темата: „Най-важният елемент в природата." Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вместо „най-важният, пишете „на-важния".
Затова и Писанието казва: „Не съдете, да не бъдете съдени! " Бог не съди никого, ние сами се съдим. Силният човек сам се съди. Той казва: „Това, което направих, което казах, не беше добро.,, Някой казва: „Аз съм учен човек, погрешки не правя." Не мислете така. И учените правят погрешки. Представете си, че вие сте учен, учител сте в някоя гимназия и задавате на учениците си темата: „Най-важният елемент в природата." Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вместо „най-важният, пишете „на-важния". Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрешка? Две причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да проверите вниманието на учениците си, или от навик да пропущате по една или две букви в думите. Има хора, които изпущат букви в края на думите, особено това се забелязва в подписите им. Те така се подписват, че краят на фамилията им не може да се чете.
към беседата >>

68. Приложение на символите / Живите символи като методи за работа

Някой се хвали, че е завършил гимназия или университет, но сам не знае защо ги е завършил и къде може да приложи знанието си.
Когато разумният човек вземе копие в ръка, това показва, че той има насреща си неприятел, с когото трябва да воюва. За да се справи с него, той трябва да вземе всички предпазни мерки. Нито копието, нито чукът са страшни, но човек трябва да знае как и кога да ги употребява. Не може ли да ги използва, т.е. да ги тури на работа, те нищо не струват. Някой се хвали, че е завършил гимназия или университет, но сам не знае защо ги е завършил и къде може да приложи знанието си. Знанието е на мястото си само тогава, когато може да се впрегне на работа. Когато копието попадне в ръката на хирурга, с него той може да помогне и на приятеля, и на неприятеля си. Как? – Ще мушне мястото, дето е циреят му, и нечистата материя ще изтече навън. При това положение и двамата ще му благодарят, че ги е освободил от болка и зараза. Копието трябва да се употребява разумно.
към беседата >>

Някой свършил гимназия, университет, не знае защо е свършил. (втори вариант)
Копието показва, че противникът, с който имаш да воюваш, той е умен и трябва да вземеш всички предпазни мерки. Да не се осланяш. Да се приготвиш добре. Чукът не е страшен, но трябва да знаеш да го употребяваш. Този, който не знае, може да го носи цял живот само да тежи. Някой свършил гимназия, университет, не знае защо е свършил. Попитат го, защо свърши? Не зная. Той знанията на гимназията не може да използва и знанията на университета не може да използва. А в живота нещата трябва да се използват в този смисъл, че всяко нещо трябва да се тури на работа. Колкото то и да е малко, човек трябва да работи.
към втори вариант >>

Той знанията на гимназията не може да използва и знанията на университета не може да използва. (втори вариант)
Чукът не е страшен, но трябва да знаеш да го употребяваш. Този, който не знае, може да го носи цял живот само да тежи. Някой свършил гимназия, университет, не знае защо е свършил. Попитат го, защо свърши? Не зная. Той знанията на гимназията не може да използва и знанията на университета не може да използва. А в живота нещата трябва да се използват в този смисъл, че всяко нещо трябва да се тури на работа. Колкото то и да е малко, човек трябва да работи. Представете си ползата от едно копие, то е толкова остро. Може да го употребите, с него може да пробиете едно нагноясало място и да изтече всичката гной. Значи в разумния живот може да ви послужи.
към втори вариант >>

Аз зная – във Варненската гимназия има един ден, когато учениците обичат да се надлъгват. (втори вариант)
Да вярва. Сегашните хора са много суеверни. Кажете на някой човек това, което той желае, той ще ви повярва. Идете, кажете на някой човек, който има критически ум, еди на кое място има пари, той ще повярва. От близко, което засяга живота му, той ще повярва. Аз зная – във Варненската гимназия има един ден, когато учениците обичат да се надлъгват. Имаше един учител по гръцки, много строг. Казват му: „Пощальонът ви търси, една много важна телеграма." Той става, напуска класа, търси, праща, няма никаква поща. Влиза в учителската стая, учителите се смеят – кой как го излъгали учениците. Защо учителят не се сеща. Защото му е толкоз близко до ума, че не допуска друго.
към втори вариант >>

69. Свидетелството Негово

Онзи ученик, който не е завършил успешно гимназията, тъжи. Защо?
Когато Любовта дойде в света, ние ще съзнаем, че Бог е истинен. Всеки от вас може да бъде тъжен. Защо? – Всеки от вас има известна идея, която трябва да постигне. Онази грозна девица тъжи. Защо? — Иска лицето и да бъде красиво. Онзи ученик, който не е завършил успешно гимназията, тъжи. Защо? – Иска с успех да свърши гимназия. Онзи студент от университета тъжи. Защо? – Че не е завършил изпитите си добре. Онзи лекар тъжи. Защо? – Че няма клиентела.
към беседата >>

– Иска с успех да свърши гимназия.
Всеки от вас може да бъде тъжен. Защо? – Всеки от вас има известна идея, която трябва да постигне. Онази грозна девица тъжи. Защо? — Иска лицето и да бъде красиво. Онзи ученик, който не е завършил успешно гимназията, тъжи. Защо? – Иска с успех да свърши гимназия. Онзи студент от университета тъжи. Защо? – Че не е завършил изпитите си добре. Онзи лекар тъжи. Защо? – Че няма клиентела. Онази майка тъжи.
към беседата >>

Ако като ученик в гимназията, във всеки урок влагате любов, туй знание ще бъде благословение.
В Бога всичко е възможно. И когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовта си, всичко за него става невъзможно. Следователно и наука, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила – Любовта. И за това в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията любов във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство. И ако във всеки урок влагате Божията Любов, вие ще имате Божието благословение. Ако като ученик в гимназията, във всеки урок влагате любов, туй знание ще бъде благословение. Ако в къщи си, при извършването на най-маловажната работа, влагате любов, вие ще имате Божието благословение. Ако пък в света извършвате и най-великата работа, но без любов, вашият гръб ще се наклони тъй, както се наклонява гърба на никой слаб човек, когато му турят никаква голяма тежест. И така, ние ще запечатим, че Бог е исинен. Това показва, че Бог, който ни е пратил в света, има голямо доверие в нас. В Бога има голямо търпение.
към беседата >>

70. Светлина на мисълта

В същото време дъщерята на първата жена, ученичка в гимназията, набила едно дете на улицата, но тя нищо не казва за това.
На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете! Работи ли човек по този начин, той ще има здрава основа в живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиите закони. Какво правят съвременните хора! Те се спират върху маловажни неща, които отвличат вниманието им, и по този начин губят времето си. За пример някоя жена осъжда друга, че не окъпала детето си. В същото време дъщерята на първата жена, ученичка в гимназията, набила едно дете на улицата, но тя нищо не казва за това. Какво престъпление е направила тази майка, че не е окъпала детето си? Птичките къпят ли малките си? Кравите къпят ли своите теленца? Животните чистят своите малки, но не ги къпят. Къпането е изкуство, което човек е изобретил.
към беседата >>

71. Добро и свобода

Да кажем, двама ученици се занимават в гимназията, единият е по-способен. (втори вариант)
Само в доброто седи свободата. Следователно, когато ние извършим каквато и да е добра постъпка, ние сме свободни. Свободата се добива в правене на добро. То е един от хубавите методи. И за уякване на ума – пак е същото. Да кажем, двама ученици се занимават в гимназията, единият е по-способен. Ако той седне и пожертва част от своето време да изясни на другия урока, туй е едно добро. Той, като предава материята, обяснява я на другаря си, ще разбере урока си по-добре. Ако се откаже, той не е свободен. Но не всякога да се занимава някой с вас. Ще гледате, ако той желае да му помогнете, помогнете му.
към втори вариант >>

72. Ще ми изявиш

По едно време го извиква директорът на гимназията да го пита, защо работи това нещо.
Той постъпва като работник на едно здание, цял ден носи керемиди, пренася вар и цимент, иска да спечели пари за своята любима. Някои съселяни го виждат и казват на баща му: слушай, приятелю,ти си изпратил сина си да учи в града, а той ходи да работи по сградите, виждаме го прашен и кирлив. Вика го баща му в селото и го пита: синко, нали те пратих да се учиш? Синът не казва на баща си, че се влюбил, но му казва: татко, исках да направя един опит, да видя, ще мога ли да си изкарвам прехраната сам, ако един ден остана без всякакви средства. Добре е, щом искаш да направиш такъв опит. По едно време го извиква директорът на гимназията да го пита, защо работи това нещо. Преди 25 години е било срамно в България ученик да се заеме с такава груба работа. Директорът го пита: не те ли е срам да пренасяш тухли и керемиди по зданията? Баща ти няма ли средства да те поддържа? Той казал същото нещо и на директора си. И наистина, този ученик работил цялото лято и спечелил пари, с които направил подаръка на своята възлюбена.
към беседата >>

73. Скритото имане

Тъй че, като живеете на всяко Слънце по 1000 години, докато обиколите всичките системи, вие ще имате един завършен курс от знания, завършена гимназия.
Съвременните астрономи казват, че в нашата Вселена има 100 милиона слънца. Представете си, че вие не можете да се върнете, откъдето сте излезли, докато не обиколите всички тия системи. Представете си още, че живеете във всяка слънчева система по 100 години. Умножете сега 100 милиона слънчеви години по 100 години и вижте след колко години ще се върнете. Пък ако трябва да обиколите всяка планета от слънчевите системи, които са девет и престоите във всяка от тях по 100 години, това са още 900 години. Тъй че, като живеете на всяко Слънце по 1000 години, докато обиколите всичките системи, вие ще имате един завършен курс от знания, завършена гимназия. И така, със завършен диплом ще се върнете в ангелския свят. Питам: какви ще бъдат тогавашните ви възгледи в сравнение със сегашните? Какво ще бъде тогавашното ви съзнание? И какво знание ще имате за нещата? Вие сега какво знаете?
към беседата >>

74. Пътят на желанията

Някои от вас са свършили университет, други – гимназия, но помните ли всичко, което сте учили?
В тялото обитава от време на време душата. Тя създава етерната обвивка на тялото. Когато се говори за мисли, за чувства и за действия, ние подразбираме, че между тях непременно трябва да съществува вътрешна връзка, вътрешна хармония. Това е необходимо във вашия живот, ако искате да придобиете знания. Нямате ли вътрешна хармония в себе си, колкото и каквито знания да придобивате, ще ги забравяте. Някои от вас са свършили университет, други – гимназия, но помните ли всичко, което сте учили? Кажете например кой е главният град в Патагония? Или кажете кой е най-високият връх в американските планини, в северна и южна Америка, или в Африка, или в Русия? Или какво знаете от цялата история – стара, средна и нова? Много неща сте учили, но и много неща сте забравили. Това не е за упрек, но ви обръщам внимание да видите, колко много има да учите.
към беседата >>

75. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

Пък аз не съм прост човек, свършил съм гимназия, мен не ме е срам.
Взема най-после от един приятел 150 лева, купил си едно точило, закача дипломата си на него и почва да точи ножове. След три месеца изкарва пари и си плаща точилото. То е характер. Той сега отдавна е хвърлил това точило, това е един добър признак. Той казва: "Туй точило ще ми спаси положението. Пък аз не съм прост човек, свършил съм гимназия, мен не ме е срам. " Преди 10 - 15 години беше много да си завършил гимназия. То е много нещо, а сега, докато не си свършил университет, нищо не знаеш. В Америка има толкова много титли, докторати, че е нещо обикновено. Ако кажете "Em-di", това е вече много, ходил е в Европа, върнал се е, мнението му е меродавно. Човек трябва да бъде смел, да се приготви и да си пробие път в живота.
към беседата >>

" Преди 10 - 15 години беше много да си завършил гимназия.
След три месеца изкарва пари и си плаща точилото. То е характер. Той сега отдавна е хвърлил това точило, това е един добър признак. Той казва: "Туй точило ще ми спаси положението. Пък аз не съм прост човек, свършил съм гимназия, мен не ме е срам. " Преди 10 - 15 години беше много да си завършил гимназия. То е много нещо, а сега, докато не си свършил университет, нищо не знаеш. В Америка има толкова много титли, докторати, че е нещо обикновено. Ако кажете "Em-di", това е вече много, ходил е в Европа, върнал се е, мнението му е меродавно. Човек трябва да бъде смел, да се приготви и да си пробие път в живота. В живота има планински върхове, реки ще минете, мислите ли, че мостове са направени – много от тези реки са без мостове.
към беседата >>

Преди повече от 20 години един млад момък, завършил с успех гимназия, се принудил да точи ножове, за да се прехранва. (втори вариант)
И тъй, когато хората се оплакват от живота, те трябва да знаят, че се намират при неблагоприятни условия, които неизбежно трябва да преживеят. Те се намират или в пустинята на своя живот, или на някой висок връх, и то през зимата, или пък на някое необработено поле. Ако са попаднали в някоя пустиня, те трябва да я обходят набързо, с автомобил, а не с камили; ако са попаднали на някой от високите снежни планински върхове, те трябва да имат всички приспособления, каквито условията ги изискват; ако са попаднали на някое необработено поле, те трябва усилено да работят, да подобрят условията му, за да могат да сеят и да жънат своите плодове. Такова нещо представлява животът: съчетание от добри и лоши условия. Човек трябва да разполага с всички приспособления, за да може да подобри лошите условия и да използва добрите. Преди повече от 20 години един млад момък, завършил с успех гимназия, се принудил да точи ножове, за да се прехранва. Той потърсил някаква работа, но не могъл да намери. Отишъл при един свой приятел и го помолил да му даде 150 лева назаем, за да си купи едно точило. Купил си точило, закачил дипломата си на него и тръгнал из града да точи ножове. След три месеца изплатил дълга за точилото си, но не се минало много време, и той могъл да постъпи в университета. Смел бил този младеж и затова лесно могъл да си пробие път в живота.
към втори вариант >>

76. Оглашен, вярващ, ученик