Търсене в текстове за 'Гимназия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 67 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Биографични бележки

е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.).
От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г.
към текста >>

Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия.
е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание.
към текста >>

2. УВОД

Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
към текста >>

3. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна.
в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.
към текста >>

4. Петър Дънов - №41

във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)
към текста >>

6. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател.
към текста >>

Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там.
в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г.
към текста >>

той е временен директор на същата гимназия.
По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г.
към текста >>

Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.).
заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г.
към текста >>

7. №53 /Петър Дънов/

След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия.
за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г.
към текста >>

8. №71 (Петър Дънов)

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

9. №74 (Пеню Киров)

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>

10. №78 (Пеню Киров)

Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр.
Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя. Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме. Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова. Твой верен в Господа: Пеню _________________________
към текста >>

11. №108 (Петър Дънов)

След гимназията завършва военно училище в Русия.
Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70. ----------------------------------------- 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова.
към текста >>

12. №93 (Пеню Киров)

завършва Солунската българска мъжка гимназия.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп.
към текста >>

е учител по литература в Битолската българска гимназия.
Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
към текста >>

преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“.
„Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г.
към текста >>

е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г.
към текста >>

Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
към текста >>

13. №95 (Пеню Киров)

Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София.
Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

14. №101 (Пеню Киров)

След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация. В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г.
към текста >>

15. №102 (Пеню Киров)

Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г.
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор на Великотърновската девическа гимназия.
Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия, където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор на Великотърновската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов. Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаря на 10.12.1900 г.
към текста >>

17. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ). 74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно е, че той има няколко издадени проповеди. Печатница „Малджиев“ започва да работи в самия край на ХІХ в., като за периода 1897-1901 г.
към текста >>

18. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

В годишниците на Варненската девическа гимназия за учебната 1902/3 г.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8 78 „Дунавска“ №244 – най-вероятно новият адрес на семейство Стамови, който се появява за първи път едва тук. До този момент те живеят в двора на протестантската църква на ул. „Драгоман“ (днес в тази сграда се помещава кукленият театър на Варна). В годишниците на Варненската девическа гимназия за учебната 1902/3 г. фигурира името на Ана Стамова, племенница на П. Дънов. Там в графата „жилище“ е записана ул. „Дунавска“ №244. Посочването на този адрес като такъв, на който Петър Дънов е живял непосредствено след завръщането си от Америка през 1895 г., е неточно.
към текста >>

19. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>

20. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия.
185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. 186 Според френологичната наука. 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П.
към текста >>

завършва Солунската българска мъжка гимназия.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност.
към текста >>

е учител по литература в Битолската българска гимназия.
През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
към текста >>

преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“.
От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г.
към текста >>

е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г.
към текста >>

Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

Първа мъжка гимназия в София.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. 204 По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе. 205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция. 206 Гр.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация. В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество.
към текста >>

Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г.
към текста >>

24. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Според съобщението на Стоян Иванов, иконите, одеждите и всички други потреби били пренесени от Хадърджа от няколко души и внесени в града през крепостната врата "Ибрахим Капусу" (която се намирала в парка пред Мъжката гимназия), след като бил предварително известен пазачът на портата, по името на когото била наречена тя и който симпати-зирал на българите.
На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтар и престол, обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда като се служи вътре служба. На 13-ти, когато всичко било готово, гъркоманите се научили и почнали да противодействат, но без успех. Те пратили майстор Спиро при управителя да интригува, че българите турят основите на църква, и да пречи на работата и да спре работещия майстор. Обаче до вечерта всичко било приготвено и наредено, пристигнал и поп Константин Дъновски с поп Ивана Громов от с. Хадърджа и донесли потребните църковни работи. Според съобщението на Стоян Иванов, иконите, одеждите и всички други потреби били пренесени от Хадърджа от няколко души и внесени в града през крепостната врата "Ибрахим Капусу" (която се намирала в парка пред Мъжката гимназия), след като бил предварително известен пазачът на портата, по името на когото била наречена тя и който симпати-зирал на българите. На другия ден, неделя, 14 февруарий, трябвало да се отслужи литургия на славянски, но изникнали спорове и опасения у някои първенци; и литургията била отложена. Така поп Константин чел в неделя само часовете и направил водосвет в присъствието на много българи. Досега се е смятало, въз основа на сведенията, давани от К. Дъновски, че първата литургия в Първата българска църква във Варна се е отслужила на 14 февруарий 1865 г. (вж. Спомени на К.
към текста >>

25. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр.
Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив. Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна.
към текста >>

26. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.
От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.
към текста >>

27. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г.
към текста >>

Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград.
Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г. бил частно практикуващ лекар. Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
към текста >>

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

28. ПЕНЬО КИРОВ

Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител.
ПЕНЬО КИРОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат, семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
към текста >>

29. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя.
При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота. През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя. В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята. През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани".
към текста >>

30. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна.
На земята има толкова много школи - духовни, научни и какви ли не. Всички те са създадени, за да се усъвършенства човешката душа". Работата продължи с изключение на двама-трима, които не се върнаха повече. Те не разбраха, че брат Христо Арабаджиев е ходил при Учителя. На тях просто нищо не се каза. След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна. Все пак, още на другия ден си купих учебник и за две седмици възобнових знанията си. Не беше трудно. Научих всички сигли, които не бяха кой знае колко, и започвах да ги употребявам в някои по-леки думи. Ръкописът, обаче, много ме затрудняваше, но от Горе пак ми помогнаха. Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт.
към текста >>

31. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Бях вече ученичка в гимназията.
У нашите съседи на втория етаж се настани един млад квартирант - архитект. Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на цигулка непознати за мен мелодии и точно в 10 ч. си лягаше. Дните минаваха. Аз се гушех между нашите дворни метли, в моята зелена колибка и учех. Бях вече ученичка в гимназията. От прозореца на стаята, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор. Един ден кръгче от бяла светлина започна да шари из метлите. Разбрах, че той държеше огледалце срещу слънцето и го насочваше към моето скривалище. „Прави си шеги", помислих си. Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров.
към текста >>

Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия.
Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>

33. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров.
към текста >>

Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия.
Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>

34. Първи срещи с Велико Търново

След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия.
Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива. След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“. През лятото на същата година я кани на събора във Варна, на който Мария не отива, но от следващата, 1904 г, до смъртта си посещава всички събори.
към текста >>

35. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов.
Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново. Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една стая с Иванка Ботева. Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г. В края на живота си тя описала своите спомени, свързани с Учителя. Всички използвани цитати от Елена Иларионова в тази книга са взети от тези спомени.
към текста >>

36. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

След гимназията завършил Военно училище в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски.
в Габрово. Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква. В училище Костадин бил отличен ученик. Особено много му се отдавала математиката. След гимназията завършил Военно училище в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски. Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него.
към текста >>

37. Спомени на Елена Иларионова -1904

За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова.
Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви.
към текста >>

38. 1919_9 Спомени на Илия Узунов

Бях ученик в последния клас на прогимназията.
СПОМЕНИ НА ИЛИЯ УЗУНОВ Роден съм на 5.11.1905 г. в Беляковец, на 3 километра от Търново. Бях ученик в последния клас на прогимназията. Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка.
към текста >>

39. 1920_2 Спомени на Борис Николов

111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет.
СПОМЕНИ НА БРАТ БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр. 111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
към текста >>

Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>

А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски.
За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите.
към текста >>

Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература.
„Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, го разглеждат от попско гледище.
към текста >>

40. 1923_2 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов

Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СТАМАТ ТОДОРОВ МИХАЙЛОВ Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г. в с. Осенец, Варненско. Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна. По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство. Ст. Тодоров посещава търновските събори след 1919 г., а през лятото на 1923 г. отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство. По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна градина.
към текста >>

41. 1924_4 Спомени на Гена Папазова

Завърших гимназия с отличен.
СПОМЕНИ НА ГЕНА ПАПАЗОВА Завърших гимназия с отличен. Бях освободена от цялата матура, с изключение на задължителния писмен изпит по български език. По същото време отидохме на екскурзия в Стара планина с цялото търновско братство и набрахме много диви ягоди. Понеже бях свободна, изпратиха ме на ул."Опълченска" 66 при леля Гина, за да ги занеса, три - четири дни преди писмения ми изпит. Исках да се сбогувам с Учителя и да си дойда в Търново, но Той ми каза: „Почакай! " На следващия ден ми каза пак същото.
към текста >>

Слязох на гара Търново и тръгнах за гимназията.
Аз треперех, защото бях без баща, най-силната ученичка, а пък рискувах да остана без матура. Денят, определен за изпита, мина. Тогава Той ми каза: „Можеш да си ходиш! " Тръгнах си наранена. Чудех се как ще се оправям пред мама и обществото, което знаеше, че имам нова идеология. Слязох на гара Търново и тръгнах за гимназията. Пред хотел „Янтра" срещнах моя съученичка, която ми каза: „Знаеш ли, че матурата се отложи? " Не можех да изразя радостта си, че ще имам диплома. Тогава не допусках, че Учителя знае всичко.
към текста >>

42. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения.
Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр. По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално." На 6 декември 1957 г.
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ

Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.
Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.
към текста >>

Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин.
Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности". Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим реално ли е това.
към текста >>

44. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент.
А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре.
към текста >>

45. УЧЕНИЦИ

Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов".
Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят. Драган Петков Аз бях в 4-ти гимназиален клас, а Гита в 8-ми клас през 1929 или 1930 г. Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов". Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим!
към текста >>

46. БОЯН БОЕВ

Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен.
БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883-23. VII. 1963) Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р.
към текста >>

Беше учител в гимназията в Панагюрище.
Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя.
към текста >>

47. КАТЯ ГРИВА

Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията".
Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа.
към текста >>

Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала.
Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което Учителят ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него".
към текста >>

Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия.
Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което Учителят ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя.
към текста >>

И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя.
Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат.
към текста >>

По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището.
Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила.
към текста >>

48. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена.
Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни.
към текста >>

49. МАРИЯ ТОДОРОВА

Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

50. МИЛКА ГОВЕДЕВА

Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше.
Той в една беседа казва: "Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." - "Ех, Милке, това е за тебе! " Та много пъти съм била при Него, така, като се запаля от беседата. Ами запиши си го та иди, питай! Кажи: "Учителю, аз искам туй, туй, туй." Сега чета и казвам: "Учителю, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща." Милка Говедева Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше. Изглежда преподавателите са разбрали, че тя се движи в нашето общество и когато държи изпит по социални науки, професорът, който я изпитвал, пита: "Вие вярвате ли в Бога? " Тя отговорила - Не - защото се уплашила. А тя и сега е религиозна. Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога?
към текста >>

51. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Завършва гимназия в Русе, следва две години медицина в Букурещ, след което постъпва във Военното училище в София.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ /1886-1944/ Най-големият син в осемдетното семейство на пощенски чиновник - Любомир Лулчев, е роден на 1 ноември 1886 г. - ден на будителите, в гр. Кнежа. Завършва гимназия в Русе, следва две години медицина в Букурещ, след което постъпва във Военното училище в София. Завършва го с отличие и е произведен офицер-подпоручик. Като офицер взема участие в конкурса, който Военното министерство организира за първите български авиатори, спечелва конкурса и единствен отива да следва авиация в Англия. Завършва авиационната школа в Англия като пилот No 319 от Английските кралски въздушни сили. Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник и бива уволнен.
към текста >>

52. ПАНЕВРИТМИЯ

Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите.
Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време.
към текста >>

53. МУЗИКА

Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите.
към текста >>

Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя!
Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават.
към текста >>

54. ЯСНОВИДСТВО

Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност.
към текста >>

Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията.
Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата.
към текста >>

" Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира.
Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела.
към текста >>

55. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията.
Две години по-късно, през 1945 г, Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояние бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които, Той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им. И тъй, Учителят, нашият Учител продължава да ни помага. Милка Периклиева Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите. Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: "След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал. Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева при Учителя. Разказал Му подробно за свиканото съвещание и за заканата на подполковника.
към текста >>

56. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра.
Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си?
към текста >>

Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е.
Тогава тя каза: "Миналата година, като идвах, имаше един кичур бяла коса, а сега? " Обяснявам й: "За сведение, тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано". И други съм лекувал по тоя начин. Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя. Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво.
към текста >>

Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда.
към текста >>

57. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия.
Борис Николов Като ученик в отделенията, заболявам от малария. Но не е обикновена, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, ставам кожа и кости и така карам ред години. Вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал. Нямам сили. Организмът няма сили да се бори и майка ми не може вече да търпи, почна да реве и баща ми замина за София. Взе си 3-4 дни отпуска и замина при Учителя Дънов. Баща ми казал на Учителя колко години боледувам.
към текста >>

Те работеха в една и съща гимназия.
Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия. Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Георги бе върл атеист. Георги обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения. Брат Тахчиев, не по-малко ревностен към своите убеждения, знаеше от опит, че полемиката не дава резултат, отбягваше спора, като повече изслушваше противника и с въпроси го насочваше към ония области, дето атеистите остават без основа и честните от тях капитулират. Георги сипеше ураганен огън срещу противника, докато брат Тахчиев си пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече си е хвърлил гранатите.
към текста >>

58. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

В прогимназията пишех стихове.
Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си. Майка ми ходи при Него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове. Записах немска филология. Вървеше ми много, но и учех. Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги късаше, а аз с лекота завърших. Учех много, не ме измъчваха изпитите. Професор Гълъбов два пъти беше давал "Фауст" на февруарска сесия.
към текста >>

Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия.
Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса.
към текста >>

59. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията - останалите упражнения.
Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му - 28 август 1943 г., Учителят държа беседа и спомена за цар Борис, че в Невидимия свят е тръгнал по пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път: "Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията - останалите упражнения. "Това е за доброто на този народ Паневритмията - това са разумни линии в живата Природа, които са живи, хармонични и действат на човека - на тялото му, на чувствата му, на мислите, на волята му да твори доброто. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес, така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие.
към текста >>

60. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Аз бях ученичка в Немската търговска гимназия в Русе.
Обявиха Учителя за фашист и заявиха, че Изгревът е фашистско гнездо, което трябва да бъде изтребено. Не мина много време след тези изказвания, Елиезер заболя от рак на черния дроб и си замина в адски мъчения. Симеон Арнаудов Стою Марков беше един от петимата братя Маркови. Той живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството в местността Свирчовица. Аз бях ученичка в Немската търговска гимназия в Русе. Често отивахме у тях, защото те имаха зеленчукова градина и си купувахме зарзават от тях. Веднъж като отидох, там сварих Стою. Не зная в какво настроение беше, но започна да говори против Учителя. Казваше: "Ние сме отишли на Рила, където спим на земята, макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове", а Учителят - той бил видял - спял на кожи. При това Стою беше много груб и се изрази така: "Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам!
към текста >>

61. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

Едни ще държат изпит за прогимназия, други за гимназия, трети за университет.
И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот Този закон е верен единично, индивидуално и колективно. Когато настъпва нова епоха, тя всякога се предшества от много неблагоприятни условия. Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършване на образованието. Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държат изпит за прогимназия, други за гимназия, трети за университет. Няма човек в света, който да не мине през ръцете на изпитната комисия. Строга и крайно взискателна е тази комисия. Много ученици ще бъдат скъсани на изпита си. Като се явите на изпита, вие трябва да имате вяра в професора си. Те няма да ви късат несправедливо.
към текста >>

62. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Варненската гимназия
зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.
към текста >>

5 Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с.
Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999) 4 Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865). 5 Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с. Хотанца, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г. 6 Петър Дънов заминава за Съединените американски щати през август 1888 г., записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г.
към текста >>

63. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Да учи четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да каже: свърши се всичко.
Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако знаете тайната да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, само една капка във вас ще настъпи цял преврат. Ако преди това сте бил 120-годишен старец, след 24 часа само ще се измените така, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Вие как разбирате живота на ученика? Да учи четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да каже: свърши се всичко. Не, пред вас стои друга задача да създадете Твърдта, границата между Божествения и земния живот, да разделите тези два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което той твори, е заради нас. „И нарече Бог сушата Земя, и събраната вода нарече Море." Значи събраният живот във вид на суша и вода е Новият живот това са новите условия, които трябва да разработвате.
към текста >>

64. Свещеният час

Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет.
Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим? " Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума.
към текста >>

65. Петнадесета част

Наскоро научих, че в някаква пловдивска гимназия една ученичка полудяла.
Тя е жива църква, а не каменна. Църква на промени от Любов към Любов, от истина към истина, от Мъдрост към Мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха говорили истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е понастоящем. Българският народ е останал толкова назад благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро научих, че в някаква пловдивска гимназия една ученичка полудяла. Учителите и лекарите търсили причината за това, но не могли да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и разбрах причината на лудостта. Казвам: Внесете в ума даже и на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушават вътрешната хармония у човека, или на окултен език казано, стига се до излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество.
към текста >>

66. Предисловие

КРУМ ВЪЖАРОВ (1908-1991) Първоначално завършва Трета мъжка гимназия в София.
до последните си дни) е играла и преподавала Паневритмията така, както е дадена в настоящото описание на „сестрите“. Това семейство и сега организира летни курсове по Паневритмия в своя дом в подножието на Алпите. * В едно свое писмо до Боян Боев от 1939г. Михаил Иванов съобщава, че „много братя и сестри се събираме да я разучаваме заедно със сестра Ярмила“. Това хвърля нова светлина върху този период и означава, че при заминаването си във Франция тя вече е била запозната с Паневритмията (бел. състав.). КРУМ ВЪЖАРОВ (1908-1991) Първоначално завършва Трета мъжка гимназия в София. Още като младеж се увлича от спиритуализма и западния окултизъм. През 1928 г. заминава да учи в Атина (Гърция) във Висшия институт, в отдел „Социални грижи“. След завършването на втората година се завръща в България и завършва психология в Софийския университет, както и английска филология. Работи върху психологията на движенията и има публикации по тази тема.
към текста >>

Силна и волева натура, тя се самообразова, подпомогната най-вече от Паша Теодорова; явява се на изпити и така завършва гимназия.
Така той е съавтор на издадената от нея книга. Като най-голям негов принос в тази област ние считаме неговата много задълбочена и правилна разработка при описанието на „Пентаграма“, която включваме в тази книга с любезното разрешение на Мария Митовска и с благодарност към нея за дългогодишната и всеотдайна работа в областта на Паневритмията като цяло, както и в нейното разпространение в целия свят. ОЛГА СЛАВЧЕВА (1894-1967) Родена е в гр. Цариброд. Нейното семейство и роднините и са останали в Югославия. От малка останала сама и без възможност да ходи на училище, тя работи като прислужница. Силна и волева натура, тя се самообразова, подпомогната най-вече от Паша Теодорова; явява се на изпити и така завършва гимназия. След това завършва българска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка по литература в редица градове из страната. Олга Славчева е една от абсолютно преданите и последователни ученици на Учителя и преминава през времето на цялата Школа - от 1922 до 1944 г. Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа. Надарена с ярък поетичен талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади поети, ръководен лично от известния български писател и поет Иван Вазов. Има няколко стихосбирки, както и поетични текстове върху мелодии на Учителя.
към текста >>

67. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство.
Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14572596549988