Търсене в текстове за 'Гимназия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 157 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестрата каза: „Бях млада, свърших гимназия и станах учителка.
Там всичко е в движение, всичко бърза, бърза. Трябва първо да станете господари и да можете да спрете това, което бързо се мени. Трябва да почнете с най-малкото: с Любовта, с общение с Природата и с дълбокото дишане. Сестрата каза: „Аз и без това обичам да общувам с Природата.“ Ще ходите всред Природата, ще се свържете с нея. Сестрата каза: „Бях млада, свърших гимназия и станах учителка. Такава радост бликаше в мен, изпитвах любов към децата, към всичко – към тревичките, цветенцата, мушичките и пр. Защо не обичам сега така? “ Тогава Вие сте имала Любовта като чувство, а сега имате Любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на Любовта.
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал.
Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ. На сутринта Апостолиди пристигнал радостен и съобщил, че син му е здрав. И от тогава той станал ревностен член на Братството. *** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота. Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“
към текста >>

3. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия?
Когато човек се учи, Бог урежда работите му. Нашите стари възгледи са несъвместими с Божествените, които ще дойдат. Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия? “ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства? “ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши. Бог иска работа, учене. Учителят обича прилежните ученици, които се учат. Когато в класа има способен ученик, учителят го обича и заради него преподава вдъхновено и на другите.
към текста >>

“ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши.
Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия? “ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства? “ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши. Бог иска работа, учене. Учителят обича прилежните ученици, които се учат. Когато в класа има способен ученик, учителят го обича и заради него преподава вдъхновено и на другите. Дотам, додето сте разбрали, приложете. Микроскопически прилагайте всеки ден и не подхранвайте вече отрицателни мисли.
към текста >>

4. 5_25 ) Младите са носители на Божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

На Изгрева дойдоха ученички от Девическата гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо.
МЛАДИТЕ СА НОСИТЕЛИ НА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева дойдоха ученички от Девическата гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо. Те насядаха на полянката и Учителя заговори: Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества.
към текста >>

5. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Отношението между учители и ученици в гимназията е аналогично на отношението между тези, Висшите същества, и човека.
В ангелския език, като ти кажат една дума, то е цяла реч. Една дума на Ангелите е като една човешка реч; съдържателни са ангелските думи. Опитната школа почва, когато се привлече помощта на Съвършените същества, които разполагат с всичко. И добрите хора всякога имат условия да влязат в контакт с тях. Така беше с апостол Петър, който бе избавен от затвора. Отношението между учители и ученици в гимназията е аналогично на отношението между тези, Висшите същества, и човека. Сега хората имат общение с Ангелите и Архангелите, а със Същества от по-висши йерархии нямат толкова. Едно сравнение: млекопитаещите имат общение с човека, ала колко пеперуди имат шанс да видят насреща си човек и да знаят, че той е такъв. Когато един обикновен човек види едно Съвършено същество, ако не е готов, ще заспи, защото не може да издържи на неговите трептения. За да го види, човек трябва да се издигне високо в своето развитие. Нали и Даниил, когато видял едно Напреднало същество, се почувствал безсилен?
към текста >>

6. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестрата, в чийто дом бе даден обяда, каза: „Когато учех в Одринския пансион, имах една съученичка Райна, която беше изключително музикална, но после, след свършването на гимназията, не напредна в музиката, не можа да се прояви.”
Хората, които трябва да бъдат музиканти, са определени. Има нужда от такива проводници, за да влезе музикална енергия в света. Една сестра каза, че човек трябва да се свърже с музикалните гении, които ще му помогнат и ще го повдигнат музикално. Онзи, който е роден музикант, свири и пее и докато спи. А онзи, който в сън не пее и не свири, той не е музикант. Сестрата, в чийто дом бе даден обяда, каза: „Когато учех в Одринския пансион, имах една съученичка Райна, която беше изключително музикална, но после, след свършването на гимназията, не напредна в музиката, не можа да се прояви.” Не че тя не може, но не ѝ е дошло времето: когато настъпи часът, ще се прояви. На небето има деветнадесет звезди от първа величина, сто и двадесет от втора величина, а другите са по-дребни. Също така и колко видни музиканти има в света? Малко са. Музиката има голямо бъдеще, защото светът е създаден музикално.
към текста >>

7. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Могат да ни дадат едно начално училище с четири отделения, една прогимназия и една гимназия; две години са достатъчни, за да се видят резултатите.
Заровени ли са дълбоко, и препятствията са големи – тогава работите не стават. В новото училище ще приложим метода на Природата, който е най-меродавен. Един англичанин е казал: „Законът на Англия е закон на Природата“, което значи, че англичаните искат да се водят по законите на Природата. Ако се отвори училище, в което да се прилагат новите методи на възпитание, то децата ще бъдат привикнати да наблюдават движението и растежа на дърветата, течението на реките, растежа на цветята. Така те ще видят великото и красивото. Могат да ни дадат едно начално училище с четири отделения, една прогимназия и една гимназия; две години са достатъчни, за да се видят резултатите. Без да се вдига шум, ще се приложи новият метод, по който може да се възпитава занапред. И така, след като се направи опитът, ако е добър, може да стане общ. Материалът, който ще се изучава, ще бъде същият, какъвто е в програмата за всички училища, но разликата е, че ще се преподава по нов начин. Една сестра, учителка в едно радомирско село, разказа своята педагогическа опитност: “Приложих в училище песните на Учителя, някои упражнения от Паневритмията и упражнението „Гамата“.
към текста >>

8. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо ще видите преподавателите в забавачницата, а после – в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета.
За да го видиш, трябва да го обичаш и да не храниш никакво съмнение и подозрение. А сега искате да видите нещата с вашия раздвоен ум – това не може. Трябва да пазите порядъка на нещата. А вие като малки деца искате да зърнете онези учени професори в университета. Рано е. Първо ще видите преподавателите в забавачницата, а после – в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета. Накрая ще срещнете учени по някои специалности. Представете си, че в дома ви дойде един светия, облечен скромно, и ви излекува напълно, но вие все искате да видите светията. Моисей колко много искаше да види лицето на Бога. И беше виден човек, но Бог му каза: „Ако Ме видиш, ще умреш, защото не можеш да издържиш.“ И той видя само част от гърба Му. В Стария Завет е описано, че като се явил ангел на Исайя, на Захария, те се вцепенили.
към текста >>

9. 79) Работа в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Например днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари.
Пчелата знае къде се намират цъфналите цветя, усеща миризмата им. Още като излезе от кошера, е ориентирана. И човек, като се посвети да работи за Бога, трябва да чувства къде се намират тези души, при които трябва да отиде. Най-напред помоли се за този, при когото отиваш. Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава, и вижте как ще работите вие днес. Например днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари. Важна работа е да се печелят души за Бога.
към текста >>

10. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта.
Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори:
към текста >>

Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори: „Светът завлича, ако не е буден човек.
към текста >>

11. ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения.
После бавно се издигат ръцете до първоначалното положение - триъгълник над главата. През време на това издигане има вдишване. После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти. На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите. Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения. Всяка сутрин имаме такива. Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме урока, правим дихателни упражнения с движения. След това идва чудна бодрост и продължаваме работата си.” * „Учителят за дишането” - Книгоиздателство „Братство”, Севлиево Здравейте!
към текста >>

12. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията.
Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример.
към текста >>

Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка.
” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа!
към текста >>

13. Някои организационни въпроси - Боян Боев (1883 – 1963)

А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства.
Някои организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.” В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве.
към текста >>

Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище.
организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.” В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве. Ето защо в професионалните училища трябва да се изучават и достатъчен брой общообразователни предмети, макар и те да нямат видима пряка връзка с бъдещата професия на ученика.
към текста >>

14. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер.
Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно. Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям. Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер. Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах. Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
към текста >>

Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него.
Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно. Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям. Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер. Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах. Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
към текста >>

Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер.
Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям. Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер. Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах. Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
към текста >>

15. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта.
Тя чрез чистотата на своята среда освобождава човека от всичко дребнаво. Например, онзи който има желание да си отмъсти, като се изкачи на планината, е готов да прости. Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея. При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите. Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта. При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото.
към текста >>

16. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично.
Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи. Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично. Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо. Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи. Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство.
към текста >>

Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура?
И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество. При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони. Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото. Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура? ” Като се увеличат часовете по пеене в училището, като се свърже музиката с детския труд в природата и всички учебни предмети и като се подготвят учители за новите широки образователни задачи на музиката, за които се спомена по-горе, училището ще изкарва ученици с истинска музикална култура, с развит музикален слух, укрепени физически, с музикални мисли и чувства и готови да работят за една висока идея. Музиката на всяка епоха отговаря на културното ниво на човечеството през съответната епоха. Ние сме в зазоряването на една нова култура, която носи със себе си нова музика. Тя ще отговаря на новите културни ценности, които идващата култура носи със себе си.
към текста >>

17. МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни.
Когато учителят заедно с учениците идва до проблемите, естествено е, че тогава самите ученици ще съзнаят, че тия проблеми са една необходимост, че ние не можем да отидем по-нататък, ако не се справим с тях. Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там.
към текста >>

18. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Те трябва да се изучават по-подробно в гимназията, особено по-дълбоките фази на хипнотичния сън.
Ние имаме затова косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция”, с което дава едно пряко доказателство за това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.” Хипнотични явления[1] Те се изучават в VI клас при психологията. Хипнотичните явления отдавна са установени научно. Те трябва да се изучават по-подробно в гимназията, особено по-дълбоките фази на хипнотичния сън. Тия явления, особено по-дълбоките фази, не се поддадат на материалистично или механистично обяснение. Те противоречат на всяко материалистично или механистично разбиране. Изследвания Върху ясновидството от Д-р Ханс Бендер Той е работил в психологическия институт на Бонския университет /Германия/. Работил е по строго научни методи с помощта на няколко асистенти.
към текста >>

Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.”
По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота.
към текста >>

Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности.
Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти.
към текста >>

Това, което се цели в гимназията, е следното:
Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му.
към текста >>

Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота.
2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр.
към текста >>

19. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота.
Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос. Защо днешният човек трябва да започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед? Това зависи от характера на днешната епоха.
към текста >>

Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр. Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение. Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания. И тогава запознаването с новите факти в науката ще дойде като отговор на въпросите, които вълнуват юношата. Тъй че въпросите, които възникват в душата на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа. И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти, които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси.
към текста >>

20. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя като ученичка в Шуменската девическа гимназия пише следното писмо до това списание:
Аз не споделям това. Но то не може ли да стане изход за мнозина? Нека приведа писмото на Ф. Попова до сп. „Ученическа мисъл”. Тя като ученичка в Шуменската девическа гимназия пише следното писмо до това списание: „Не мога да не се засмея, когато си припомня онзи час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма, и всички ученички едногласно се съгласиха с Шопенхауер. То беше цяла комедия, уверявам ви. И смешното беше там, че признанието за безсмислието на живота се изтръгна от устата на 40 ученици, деца почти още. Не веднъж аз търсех целта на живота си и при все това, нищо не намерих. Впрочем, не!
към текста >>

В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение.
От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме по-подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение.
към текста >>

В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки.
Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове.
към текста >>

То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси.
То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове. В душата си младежът преживява особено трагични моменти.
към текста >>

Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист.
Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно то приема науката и отхвърля вярата. Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът заедно със завършването на средното си образование е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това. Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе.
към текста >>

Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе.
Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът заедно със завършването на средното си образование е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това. Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани. Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил.
към текста >>

Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове.
Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани. Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма.
към текста >>

Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията?
Защото Марит не могла да отговори на доводите му, като не е владеела най-новите научни изследвания, които материализмът не може да обясни. Някой би могъл да каже: „Като мярка против това положение най-добре е да се увеличат часовете по вероучение в училищата.” Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпросът да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава вероучение в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с още по-голяма сила и яркост. Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията? По никой начин. Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота. Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа. В краен случай, най-многото, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство” на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си - едно за научните въпроси, а друго за въпросите на вярата.
към текста >>

21. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Гимназия
Трети образователен Период Гимназия ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ПЕРИОД НА ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ И ИДЕЙНИ ТЪРСЕНИЯ От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот. Нови душевни сили се събуждат.
към текста >>

Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота.
Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
към текста >>

Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед.
Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период.
към текста >>

Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
към текста >>

Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
към текста >>

Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях.
Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока.
към текста >>

Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12]
Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек?
към текста >>

22. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща първоначалното училище и прогимназията - детето е поет и художник.
Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания. Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка. Например падането на ябълката в градината може да се използва за разглеждане въпроса за земното притегляне. Разпукването на водната тръба зиме или на стомната с вода, оставена в студена стая, може да стане причина за разглеждане въпроса за разширение на водата при замръзване и пр. Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща първоначалното училище и прогимназията - детето е поет и художник. Тогава естетичните му чувства са в подем. Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството. Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето.
към текста >>

23. ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. - Боян Боев (1883 – 1963)

В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>

24. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В гимназията по научен път, чрез изучаване новите научни факти ще се дойде до изграждане на мирогледа.
Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища. Той трябва да се прилага едновременно с всички други целесъобразни методи: трудов принцип, самодейност, творчество, природосъобразност, нагледност и пр. * * * Казахме, че методът на съпоставянето може да се приложи при обучението по всички учебни предмети. Освен това той може да се използва и за запознаване на детето с висшите духовни и морални принципи и закони. В гимназията по научен път, чрез изучаване новите научни факти ще се дойде до изграждане на мирогледа. Но във втория образователен период това е невъзможно, понеже детето през този период няма развито логично мислене, и от друга страна не разполага и с необходимите научни данни. А трябва и то да влезе във връзка с висшите духовни и морални принципи и закони, понеже те помагат за правилното му развитие. И тъй като това не може да стане по пътя на логичното мислене, трябва да се употребят други методи. Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика.
към текста >>

25. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата.
към текста >>

26. Училище - Живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в гимназията да си изработи мироглед върху живота.
Вятърът, водата, също работят, изворите и реките текат, морето се вълнува, тревите, цветята и дърветата неуморно работят със своите корени, клони, листа и пр. И красивите цветове и плодове са резултат на тяхната работа. И детето, за да живее в училището-живот, трябва да работи. Като работи сред природата, то едновременно ще се учи. Животът е изявление на една велика разумност. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в гимназията да си изработи мироглед върху живота. Така той ще се оформи при излизането от гимназията като цялостна личност. Изработеният мироглед ще представя обединителен елемент в него. Без този елемент Вътрешният му живот ще бъде разпокъсан и без да има нещо, което да обединява в едно стройно цяло добитите знания и опитност. Чрез училището-живот ще се оформи новият тип човек - човекът на дейната любов!
към текста >>

Така той ще се оформи при излизането от гимназията като цялостна личност.
И красивите цветове и плодове са резултат на тяхната работа. И детето, за да живее в училището-живот, трябва да работи. Като работи сред природата, то едновременно ще се учи. Животът е изявление на една велика разумност. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в гимназията да си изработи мироглед върху живота. Така той ще се оформи при излизането от гимназията като цялостна личност. Изработеният мироглед ще представя обединителен елемент в него. Без този елемент Вътрешният му живот ще бъде разпокъсан и без да има нещо, което да обединява в едно стройно цяло добитите знания и опитност. Чрез училището-живот ще се оформи новият тип човек - човекът на дейната любов!
към текста >>

27. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои учители в гимназията се оплакали от учениците на своя директор, а той им казал: „Не сте приложили любовта.
Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството. За дисциплината в училището се употребяват наказания, заплашвания, намаление на поведението и пр. Любовта не е приложена. Някои учители в гимназията се оплакали от учениците на своя директор, а той им казал: „Не сте приложили любовта. Приложете я, и ще ги преобразите.” В днешното училище не е приложен и трудовият принцип, който е необходим за раздвижване на цялото детско естество. Общението с природата и трудът не са направени основа на цялото обучение и възпитание, когато от там трябва да се почне. В днешното училище учителят и училищната програма определят в кои отделения и класове какво трябва да се преподава, по какви методи и пр. И всичко това трябва да се наложи на детето.
към текста >>

28. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

- Бях млада, свърших гимназия и станах учителка.
Първо, любовта. Второ, общение с природата. Трето, дълбоко дишане. - Аз обичам да общувам с природата. - Ще ходите сред природата, ще се свържете с нея. - Бях млада, свърших гимназия и станах учителка. Такава радост бликаше в мен, любов към децата, към всичко. Имах обич към тревичките, цветенцата, мушичките, към всичко живо. Защо не обичам сега така? - Тогава сте имали любовта като чувство, а сега имате любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на любовта.
към текста >>

29. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума.
Как с яденето? Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината. В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума. Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати. Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш.
към текста >>

30. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията.
Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота. Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Работете, без да се смущавате от външната обстановка. Когато човек се обезсърчава, това се дължи на изостаналите души, чието състояние човек е възприел. Работа и постоянство се изисква от всички ученици! Болното дете в училище не може да учи.
към текста >>

31. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да се освободи от гимназия и университет, но има друг Университет, който няма начало и край.
''Учителят даваше понякога малки правила. Тях всеки може да приложи и опита. Те са зрънца от великото знание за Живота.'' – Човек трябва да знае, че никога няма да се освободи от училището. Ако свърши едно училище, ще постъпи в друго. Човек може да се освободи от гимназия и университет, но има друг Университет, който няма начало и край. Животът на земята приготвя човека за един друг, по-велик Живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити. – Човек дълго време трябва да мисли върху красивите неща, да има красиви мисли, чувства и постъпки, за да изработи ценното в своя характер. – Мине ли една светла мисъл през ума ви, не я изпускайте, но я приемете и реализирайте. Ако не я приемете, ще дойде една лоша мисъл.
към текста >>

32. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди години отидох в една гимназия.
Веднъж като бяхме на планина някой от братята запита Учителя за мерките и за съотношенията в човешкото тяло, както и за неговите изследвания върху българина. Учителят каза: - При френологическите изследвания има една трудност. Има хора с много нисши сили. Като измерите главата на такъв човек, после дълго време трябва да се чистите. Преди години отидох в една гимназия. Поисках от учителите да доведат 10, 15, 20 ученика. Казвам им: „Ще ви кажа какво може да стане от всеки един от тях, какви дарби имат; вие изберете учениците.” Казвам за един ученик: „Този ученик е слаб по математика, има двойка.” За друг ученик казах, че има тройка, а за другия - четворка. А този - шестица. Учителите ме питаха: „Откъде знаете това? ”
към текста >>

33. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.
Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов. Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. *
към текста >>

Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов. Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек.
към текста >>

34. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици.
до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е. Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата.
към текста >>

35. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Отношението между учители и ученици в гимназията е аналогично на отношението на тези възвишени същества към човека.
В духовния свят има вътрешно разнообразие, а външно еднообразие, а тук е обратното. Всички ангели са минали през човешка еволюция, само че от друг вид, а не както сегашното човечество. Опитната школа почва, когато се привлече помощта на съвършените същества. Те разполагат с всичко. Добрите хора всякога имат условия да влязат в контакт с тези същества. Отношението между учители и ученици в гимназията е аналогично на отношението на тези възвишени същества към човека. Сега хората имат отношения с ангелите и архангелите, а със същества от по-висши йерархии нямат такова общение. Една аналогия: бозайниците имат общение с човека на земята, а колко пеперуди имат шанс да видят един знаменит човек и като го видят, да знаят, че е такъв? Когато един обикновен човек види едно съвършено същество, ако не е готов, ще заспи, защото не може да издържи на трептенията му. За да го види, човек трябва да се издигне високо в развитието си. Данаил, като видял едно от възвишените същества, се почувствал безсилен.
към текста >>

36. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой идва и ме пита дали ще свърши гимназия.
Духовният човек трябва да знае това, което светът знае, и да има едно плюс - да знае нещо повече. Който не е свършил земното училище, да го свърши, защото преди да свърши земното училище, не може да влезе в Божественото. Ако не разбере земните работи, как ще разбере вечните? Трябват три неща: любов, знание и работа. Най-важните работи отсега нататък има да се учат. Някой идва и ме пита дали ще свърши гимназия. Питам го: - Ти имаш ли приятелки, към които храниш особено чувство? - Имам. Казвам му: - Мъчно ще свършиш гимназия.
към текста >>

- Мъчно ще свършиш гимназия.
Някой идва и ме пита дали ще свърши гимназия. Питам го: - Ти имаш ли приятелки, към които храниш особено чувство? - Имам. Казвам му: - Мъчно ще свършиш гимназия. Врачувам. Защото умът му е разсеян. Днес смях, утре смях, и няма да свърши. Всеки ден прилагайте онова, което знаете. Микроскопически прилагайте всеки ден. И не подхранвайте вече отрицателни мисли.
към текста >>

37. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец.
Щом не искаш да ядеш месо, недей яж - свободен си! " От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън, като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец. Друга една намеса на Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми. Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил.
към текста >>

Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след завършването на гимназията.
На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил. За отдих и почивка беше прелестно, но не и за индустрия. Ала залови се баща ми да прави машинна дърводелска работилница за столове, карана от водата на реката. Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след завършването на гимназията. Но неудачите започнаха още от самото начало. Монтираните машини не можеха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше. От напрежение и грижи разкошната ми, къдрава на едри вълни коса, окапваше на кичури. Най-после поисках документите с изчисленията, които инженерите бяха направили за силата на водата при получения пад.
към текста >>

С идеите на Братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия.
Обстановката беше крайно неблагоприятна за сериозни научни занимания. След Първата световна война София преживяваше тежка жилищна криза. Мъчно се намираха квартири, а пък и наемите бяха високи. Затова се приемаше по необходимост и най-неподходящото. Първото нещо, което направихме, след като се установих, беше приятелите и моят брат да ме заведат на улица "Опълченска" №66, където живееше Учителя. С идеите на Братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия. Една от ученичките на Учителя, Елена Казанлъклиева, начетена, интелигентна и енергична сестра, притежаваща едно умение да говори увлекателно, беше дошла в Габрово и успя да събуди доста души със Словото на Учителя. Освен това трябва да спомена, че присъствах на Братския събор, ръководен от Учителя, през август 1921 година в град Велико Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз Го слушах с голямо внимание. При това мое посещение бях пропит със светлина, а имах и две по-изразителни преживявания. Братята уредници на събора бяха наредили да се пазят нощем входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата.
към текста >>

38. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове.
Които са за "Оборище" №14 да вдигнат ръка." Гора от ръце се вдига, както ми каза Елена Андреева, стенографка на Словото. "Сега пък - продължава Учителя, - да вдигнат ръка онези, които са за построяване салон на Изгрева." Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя. С това въпросът е решен. Ще се строи салон на улица "Оборище" №14. На улица "Оборище" №14 брат Иван Радославов има къща с доста голямо дворно място. Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове. Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани.
към текста >>

39. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] БАСТУНЪТ През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите.
към текста >>

40. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е.
към текста >>

41. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им.
В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали новодошлите как се проявяват. По някой път и сам Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите на учениците. Той обръщал особено внимание на походката и на смеха на учениците. Смехът, казвал той, показва по несъмнен начин характера на човека. След като учениците прекарвали няколко месеца в игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити.
към текста >>

42. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, естествознание, но колко се различава естествознанието на отделенията от това на университета!
Затова една форма, която в миналото е била на място, е била добра и полезна в развитието на човечеството, следващата епоха вече, когато на развитието се поставят нови задачи, тя губи своя смисъл и става една спънка за развитието, става едно зло. Животът в своята целокупност е едно Велико Училище с най-различни класове и отделения. И човечеството в своята цялост преминава, следователно, през всички степени на това Училище на Живота, като във всяка една степен се прилагат различни методи на обучение. Букварът на първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието. Колкото по-нагоре се отива в развитието, знанието се разширява, познавателните способности и въобще духовните интереси се разширяват и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни. И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, естествознание, но колко се различава естествознанието на отделенията от това на университета! Принципите са едни и същи, основните начала са едни и същи, но в отделенията те са дадени много повърхностно, дадени са, така да се каже, само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти. На същият принцип и основа почива и предаването на окултните знаци в света в различните епохи, в различните фази на човешкото развитие. Това е едната страна на въпроса за новото, което всяко окултно учение внася. Второто положение: всяко едно окултно движение идва със специална цел и задача, става проводник на специфични сили и енергии, които трябва да се влеят в човешкото развитие, за да може човечеството да се издигне на една степен по-високо в своето развитие.
към текста >>

Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти.
И човечеството в своята цялост преминава, следователно, през всички степени на това Училище на Живота, като във всяка една степен се прилагат различни методи на обучение. Букварът на първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието. Колкото по-нагоре се отива в развитието, знанието се разширява, познавателните способности и въобще духовните интереси се разширяват и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни. И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, естествознание, но колко се различава естествознанието на отделенията от това на университета! Принципите са едни и същи, основните начала са едни и същи, но в отделенията те са дадени много повърхностно, дадени са, така да се каже, само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти. На същият принцип и основа почива и предаването на окултните знаци в света в различните епохи, в различните фази на човешкото развитие. Това е едната страна на въпроса за новото, което всяко окултно учение внася. Второто положение: всяко едно окултно движение идва със специална цел и задача, става проводник на специфични сили и енергии, които трябва да се влеят в човешкото развитие, за да може човечеството да се издигне на една степен по-високо в своето развитие. А всяка енергия и сила в света е свързана с определено съзнание, с определен клас от същества в Космоса, които поемат ръководството на човечеството в дадена епоха. Защото развитието не е един механичен процес, а един органическо-психически процес, който се извършва под контрола на разумни същества, които действат чрез определени сили и енергии.
към текста >>

43. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички.
да ми съобщи каква е истината по този въпрос. Дядо Петър започна да разправя: „Ще ти разкажа точно откъде е произлязъл този слух. Бях евангелистки пастор в Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в училището, ученолюбив, честен, но много скромен и смирен. От училище се прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката,
към текста >>

година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петьрчо завършва гимназията,
прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката, музиката и т.п. Той живя три учебни години при нас. През зимата на последната година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петьрчо завършва гимназията, наближава време да си излезе от нас и аз мисля, че Бог ни изпрати този ангел вкъщи и не бива да го изпускаме. Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим за нашата дъщеря." - „Какво думаш, мари жено? - ù рекох аз.
към текста >>

44. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

дъщеря, която след свършване на гимназията внезапно полудяла.
откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. От дядо Ст. Камбуров научих, че в Стара Загора една жена имала дъщеря, която след свършване на гимназията внезапно полудяла. Лудостта ù била толкова силна, че трябвало да я държат вързана, за да не буйства. Майката опитала всички начини за лекуване, но нищо не помогнало. Идвали лекари- специалисти, но безрезултатно.
към текста >>

45. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията.
материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма. От спомените на една сестра: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, семейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя. Насядахме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и
към текста >>

46. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Още като ученик в гимназията Е. Н.
билетчето си на Учителя, той ù посочил: „В живота си ще разчиташ на себе си.". Тя се изненадала, защото имала мъж, който се грижел за нея. Но след време мъжът ù умрял и тя останала сама. Тогава разбрала думите на Учителя. Още като ученик в гимназията Е. Н. минавал веднъж покрай оградата на Изгрева и видял Учителя с ножица в ръка да обрязва дръвчетата. От двора Учителят го попитал закачливо: „Знаеш ли да кастриш и да режеш дръвчета с ножици?
към текста >>

посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също
Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скала. Учителят посочи някъде далече надолу: „Те са там! " Един от калугерите, добър катерач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа му в това, което ще стане.
към текста >>

47. Бележки на Издателство 'Бяло Братство' - Влад Пашов (1902- 1974)

Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Бележки на Издателство "Бяло Братство" Влад (Владимир) Пашов е роден в с. Поибрене, Панагюрско, през 1902 г. Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Започнал работа като печатар в София. През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.
към текста >>

48. ВЛАД ПАШОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, тогава учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Влад (Владимир) Пашов е роден на 11 септември 1902 г. в с. Поибрене, Панагюрско. Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, тогава учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Започнал работа като печатар в София. През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.
към текста >>

49. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

прогимназията или гимназията следва той.
Коя е специалната черта на Специалния клас ще се разбере по проявите на учениците. По какво се отличава Специалният клас от Общия и това ще се види по делата и проявите на учениците. Ако чуете някой ученик да говори за уроците си, по тях именно ще познаете в кой клас на прогимназията или гимназията следва той. Значи по уроците ще познаете ученика на обикновените училища, а по делата – ученика на Специалния клас. Какво особено има в неговите дела? По този въпрос имат думата само онези ученици, които влизат в Специал- ния клас, които са родени в него.
към текста >>

Докато не свърши гимназия и уни-
Това значи: помагайте на хората в света, без да се свързвате с тях; обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им. Който влиза съзнателно в Специалния клас, той не мисли да се жени – нито за мъж, нито за жена, нито за света. Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който, едва постъпил в училището, мисли за женене. Докато не свърши гимназия и уни- верситета, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците на Специалния клас – докато не свършите курса на Специалния клас, вие не може да се жените. Ако умът, сърцето и волята на човека не са свободни, все едно, че е женен. Жененият човек не може да учи като неженения. Той е вързан, не може да върши специални работи.
към текста >>

Както свършвате гимназията и университета, така можете да свършите и Специалния клас.
Колкото по-голяма е връзката между ума на ученика и Учителя, толкова по-добри условия и възможности съществуват между тях. Връзката е невидима, но силна. Когато връзката е силна, Учителят и ученикът се намират в правилни отношения. Ако ученикът възприема правилно, а Учителят предава с Любов, отношенията им са правилни. Само при хармонични отношения ученикът минава от един клас в друг, докато най-после свърши университета. Както свършвате гимназията и университета, така можете да свършите и Специалния клас. Мнозина влизат в Специалния клас, но и мнозина излизат от него преждевременно. Те отиват в странство да учат, докато се приготвят за Специалнияклас. До това време те отказват даже, че са били в Специалния клас. Кога се отказва ученикът от един предмет? – Когато не е готов за него.
към текста >>

50. 11-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на окултната Бяла Школа.
11 - то писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 52. Различните класове в Школата. Ученикът за да може да прогресира трябва да има вяра в себе си, в своята душа, вярвайте в своята доброта, вярвайте в своята интелигентност, вярвайте в благородството на душите си, вярвайте във вашето смирение! Само по този начин ще минете, понеже сега наново ви записват. Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на окултната Бяла Школа. Там е малко по-строго, затова няма да влезете тъй лесно, както по-рано. Макар и по-строго, но и там ще влезете. Като добиете смирение, честност, доброта, крайна интелигентност, благородство на душата, това са необходими качества, за да влезете като ученици в първи клас на тази Божествена Окултна Школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но където минете да ги носите - да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви. И тогава ще пристъпите при новите условия към новата наука, да изучавате окултните, природните закони в тяхното приложение.
към текста >>

51. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

10. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил най-малко прогимназия в духовния свят и основно училище или поне забавачница в Божествения свят.
Не мислете, че можете да минете по друг път. По този Път са минали вашите Учители, по този Път и вие ще минете. 9. Не е Учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания чрез опит. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си за трите свята - физическия, духовния и Божествения. 10. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил най-малко прогимназия в духовния свят и основно училище или поне забавачница в Божествения свят. Истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да превежда, да тълкува нещата. Преводът трябва да бъде трояк: от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище.
към текста >>

52. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете.
175. Важността на знанията, получени в Окултната Школа. Тези познания, които можете да добиете в една Окултна Школа, ще засегнат не само настоящия ви живот, но и бъдещия ви живот. Тези познания ще бъдат полезни не само за сега, но може би за хиляди години отсега нататък. 176. Окултното и светското знание. Учението, което светът дава, е предговор на Божественото знание. Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако си добил този предговор, може да станеш един добър Ученик на Божествената Школа. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече. Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено. Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно.
към текста >>

53. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща.
Тези гимназии и университети, които съществуват в света, са направени все от Божия Дух. Ще кажете, че там са дяволите. Не, там и дяволи има, но и Божият Дух работи там, защото Той ръководи живота. Сега някой казва: Това, което се учи там, е светско учение, то не ни трябва. Не, ние трябва да придобием това знание, което се учи там, трябва да го познаваме. Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща. Не, влезете ли в университета ще го свършите. Така ще си създадете характер. Започнете ли една работа, дадете ли си някакво обещание, изпълнете го. Не обещавайте изведнъж всичко, но по малко и каквото обещаете, изпълнете го. Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас.
към текста >>

54. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София.
Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г. Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя.
към текста >>

55. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

По настояване на очен лекар започнах да нося очила от IV клас, с половин диоптър за късогледство, и завърших гимназията с шест и половина диоптъра.
ЗА ОЧИТЕ МИ По настояване на очен лекар започнах да нося очила от IV клас, с половин диоптър за късогледство, и завърших гимназията с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - Моля Ви, Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите.
към текста >>

За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем!
Откакто ги постигна нещастието, тя за първи път се виждаше с майка ми и, изказвайки съболезнованията си, мама я запита за случилото се. Бликнаха сълзи от очите на неутешимата жена и тя заразказва, че няма мир и утеха ни денем, ни нощем без Дорка. - Треперехме над нея с баща и. Другите ни две деца починаха малки. Нея я отгледахме като писано яйце. За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем! Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше. - Искам някой да ми каже нещо, да ме излъже макар, че е някъде ... и затова съм дошла. От Димитър разбрах, че Милка заминава за София. Тя нали вярва в задгробния живот, а там, в София е техният Учител. Нека го попита къде е сега Дорчето.
към текста >>

56. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- Кое училище - гимназията ли?
Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза: - И училището, онова до църквата „Св. Седмочисленици", е в развалини. Развълнувана, обърнах се към говорещия: - Кое училище - гимназията ли? - Не, не гимназията, а детската градина. Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах: - Коя част от сградата е разрушена? - Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът. - И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха там смъртта си.
към текста >>

- Не, не гимназията, а детската градина.
Някой точно зад мене каза: - И училището, онова до църквата „Св. Седмочисленици", е в развалини. Развълнувана, обърнах се към говорещия: - Кое училище - гимназията ли? - Не, не гимназията, а детската градина. Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах: - Коя част от сградата е разрушена? - Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът. - И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха там смъртта си. Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си.
към текста >>

57. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Значи, тялото на човека представлява сградата, гимназията или университета, в която той е поставен да учи.
Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме. Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите, които животът ни поставя. Като се намира на Земята, човек разполага с условия и възможности за своето развитие. Човешкият организъм е първото условие, което му е дадено като на ученик. Значи, тялото на човека представлява сградата, гимназията или университета, в която той е поставен да учи. Понякога студентът мисли, че университетът е негово притежание, а професорите негови приятели. Приятелство между студент и професор може да съществува само тогава, когато студентът се учи добре. Не се ли учи никакво приятелство не може да съществува. На такъв студент професорът обръща гръб и продължава пътя си. Когато студентът учи добре, тогава и професорът преподава добре.
към текста >>

Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета?
Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот.
към текста >>

Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота.
Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас.
към текста >>

58. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил когато е бил ученик в гимназията е страдал от това.
Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е. Михаил когато е бил ученик в гимназията е страдал от това. Имаше един случай с една жена, която е имала кандило и от двете страни е имало два портрета: един на Учителя по-голям и един по-малък на Михаил. Жената пали кандилото от време на време и се моли на двете икони. Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>

59. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

– Ние двете със сестра ми сме учителки, аз на малки деца в основното училище, а Драга преподава литература в прогимназията, затова е „всезнайко“.
“ Учителя нищо не каза. На излизане, когато се сбогувахме, му целувахме ръка, Драга мина пред мен, а аз бях след нея, Учителя се понаведе и ми каза тихо: „Вие бяхте на кладата! “ Аз само го погледнах, нищо не отговорих – и с Драга не споделих, казвам ти го на тебе, защото виждам, че разбираш много добре и мен, и нея.“ – „Вярно е, права си – отвърнах, – но ви уважавам и двете еднакво.“ – „Така е, правилно си разбрала! “ – „Сега ми разкажи за себе си, знам, че имаш какво да кажеш“ – я помолих аз. „Да, имам – отговори тя. – Ние двете със сестра ми сме учителки, аз на малки деца в основното училище, а Драга преподава литература в прогимназията, затова е „всезнайко“. Aз бях учителка в едно софийско село, а сестра ми преподаваше в прогимназията в село Криводол. На беседи идваше само когато е във ваканция, а аз ходех всеки ден, защото селото беше близо и имаше рейс. Често ходехме с брат ми на сутрешните беседи, които се провеждаха в 5 часа сутринта. От беседата отивах на рейса и стигах точно навреме в училището. Една сутрин станах пак да отида на сутрешната беседа, почуках на вратата на брат ми, той ми отговори, че няма да дойде с мене, защото имал много важна работа – беше адвокат.
към текста >>

Aз бях учителка в едно софийско село, а сестра ми преподаваше в прогимназията в село Криводол.
На излизане, когато се сбогувахме, му целувахме ръка, Драга мина пред мен, а аз бях след нея, Учителя се понаведе и ми каза тихо: „Вие бяхте на кладата! “ Аз само го погледнах, нищо не отговорих – и с Драга не споделих, казвам ти го на тебе, защото виждам, че разбираш много добре и мен, и нея.“ – „Вярно е, права си – отвърнах, – но ви уважавам и двете еднакво.“ – „Така е, правилно си разбрала! “ – „Сега ми разкажи за себе си, знам, че имаш какво да кажеш“ – я помолих аз. „Да, имам – отговори тя. – Ние двете със сестра ми сме учителки, аз на малки деца в основното училище, а Драга преподава литература в прогимназията, затова е „всезнайко“. Aз бях учителка в едно софийско село, а сестра ми преподаваше в прогимназията в село Криводол. На беседи идваше само когато е във ваканция, а аз ходех всеки ден, защото селото беше близо и имаше рейс. Често ходехме с брат ми на сутрешните беседи, които се провеждаха в 5 часа сутринта. От беседата отивах на рейса и стигах точно навреме в училището. Една сутрин станах пак да отида на сутрешната беседа, почуках на вратата на брат ми, той ми отговори, че няма да дойде с мене, защото имал много важна работа – беше адвокат. Тръгнах сама, ние живеехме на ул.
към текста >>

60. 26. Дрехи за бедните - Радка Левордашка (1920-2014)

Той е живял още като юноша при нея, понеже е учил в гимназията във Варна.
ДРЕХИ ЗА БЕДНИТЕ Известно време г-н Дънов живееше при сестра си Мария, която много го обичаше, а и той й помагаше вкъщи при отглеждането и възпитанието на децата й. Той е живял още като юноша при нея, понеже е учил в гимназията във Варна. Един ден сестра му Мария изпрала дрехите на цялото семейство, като взела и тези на брат си Петър, и след това ги простряла на двора да съхнат. Отишла да си върши работата извън къщи, а като се върнала привечер, дрехите ги нямало. Някой отишъл, прибрал ги и си ги отнесъл у дома. Разтревожена, Мария попитала брат си: „Петре, окрадоха ни! Какво ще правим сега без дрехи?
към текста >>

61. 31. Добра и Савка - Радка Левордашка (1920-2014)

" Той отговорил: „Рекох, нека завърши гимназия - и тогава ще дойде при мене!
Школата на Учителя Дънов биваше посещавана от много сестри и братя. Учението на Учителя бързо се разпространяваше. Идваше и Тереза Керемидчиева, майка на Савка Керемидчиева. Един ден Тереза поканила г-н Дънов у тях на гости. Провели разговори и Тереза извикала дъщеря си Савка (тогава ученичка, която била с много слабо здраве) и казала: „Г-н Дънов, поверявам я на вас! " Той отговорил: „Рекох, нека завърши гимназия - и тогава ще дойде при мене! " Като завършва гимназия, Савка става една от преданите последователки и стенографка на Учителя. Веднъж пред Йорданка Учителя казал: „Аз вселих майка ми Добра в Савка, за да може да учи, защото майка ми много тъгуваше, че не може да чете. Та сега Добра и Савка учат заедно! " Често Учителя се обръщал към Савка с името Добра, а това име е носела неговата рождена майка, която отдавна си била заминала от този свят.
към текста >>

Като завършва гимназия, Савка става една от преданите последователки и стенографка на Учителя.
Идваше и Тереза Керемидчиева, майка на Савка Керемидчиева. Един ден Тереза поканила г-н Дънов у тях на гости. Провели разговори и Тереза извикала дъщеря си Савка (тогава ученичка, която била с много слабо здраве) и казала: „Г-н Дънов, поверявам я на вас! " Той отговорил: „Рекох, нека завърши гимназия - и тогава ще дойде при мене! " Като завършва гимназия, Савка става една от преданите последователки и стенографка на Учителя. Веднъж пред Йорданка Учителя казал: „Аз вселих майка ми Добра в Савка, за да може да учи, защото майка ми много тъгуваше, че не може да чете. Та сега Добра и Савка учат заедно! " Често Учителя се обръщал към Савка с името Добра, а това име е носела неговата рождена майка, която отдавна си била заминала от този свят.
към текста >>

62. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано.
Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме? '. - и така го раздруса, че го хвърли на пейката. Те се изплашиха и се спотаиха. Като се поуспокои, военният каза: „Сега ще ви разкажа кой е господин Дънов. Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано. Като студентка се разболя от туберкулоза. Похарчих цяло състояние да я лекувам, къде ли не я водих, при най-големите лекари, за които бях чувал - и тук, и в чужбина. Нищо не помогна, детето не ставаше от леглото вече. Моята съпруга беше чула за господин Дънов, разказа ми какви чудеса прави само със силна вяра и любов към Бога. Аз помислих и реших, че ще отида при него.
към текста >>

63. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник.
СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник. Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса. (Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище.
Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители. Божи пратеник. * Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище. По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия факултет при Бостънския университет в Съединените щати. В Америка Учителя продължил и самообразованието си във великия Университет на живота. В него той учи и преподава до ден-днешен на няколко десетки хиляди жени, мъже и деца, но вече като професор с небесна диплома. Каквото и да кажем, никой никъде не е имал по-прилежни и по-предани ученици. Аз, обаче, няма да пиша биография на Учителя.
към текста >>

65. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град.
Тя дава израз на нещо, с което човек има да се справя: слизане от горе надолу, от планината в долината, за да разрешава мъчни задачи. Нейната сила е в сричките. Тема: Ученическо заявление до бай Шишко гостилничаря.- Уважаеми бай Шишко, Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град. От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря.
към текста >>

Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница.
Тема: Ученическо заявление до бай Шишко гостилничаря.- Уважаеми бай Шишко, Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град. От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря. Друго нищо не мога да кажа, освен да благодаря. Вярвайки, че ще бъда записана в числото на вашите клиенти, оставам с най-голямо уважение към Вас
към текста >>

Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията.
до бай Шишко гостилничаря.- Уважаеми бай Шишко, Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град. От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря. Друго нищо не мога да кажа, освен да благодаря. Вярвайки, че ще бъда записана в числото на вашите клиенти, оставам с най-голямо уважение към Вас Теофана Савова
към текста >>

66. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

През 1914 година завършва с добър успех Народната девическа гимназия в гр. Бургас.
ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА Теофана Савова е родена на 7 януари 1894 година. През 1914 година завършва с добър успех Народната девическа гимназия в гр. Бургас. През 1913 - 1914 година учителства в Карнобатска околия. За кратко време (1917 - 1918 г.) работи като книговодител към Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование. През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка.
към текста >>

67. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия.
След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия. Синът му, Петър, расте и до 6 години не говори. Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия. След това учи в свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. той се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г.
към текста >>

68. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г.
Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красотите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България през 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чорбаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестантското американско богословско училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г. В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант — свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни. Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант. Когато учи в Свищов, отсяда на квартира при един богослов — проповедник Петър Тихчев. Последният, с Библия в ръка, проповядва Христовото учение.
към текста >>

69. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм.
Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява.
към текста >>

70. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки.
В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир. Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане да инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва. Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. Във връзка с изваждане на някакви документи той отива в Търново през 1920 г., където заварва събора на Бялото братство. Посещава го и се среща с Учителя. Много му харесва общият задружен братски живот. Като се връща в Габрово, сънува ясен сън, че се намира на един площад в непознат град, където трябва да вземе важно решение за себе си. В този момент се събужда и не взима решение.
към текста >>

71. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
Стоян Русев - Дядо Благо Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя — има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>

72. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел.
През нощта тези вагони се пазят от военните. През април 1925 г. полицията решава да изведе част от тях на разстрел. При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият. Те му казват, че само тази вечер е фатална - взети се всички мерки за после и го молят да направи каквото може, макар че той им обяснява, че току що се освобождава от наряд. Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел. Отива при своя приятел Шукеров и го моли да си разменят дежурствата, понеже имал важна работа и той да застъпи вечерта. Приятелят се съгласява, разменят паролите си и капитан Гръблев провежда развода в 2 ч. след обед на нощния наряд, като заповядва никой да не се доближава до вагоните с арестувани. Казва на дежурния телефонист, ако го търсят и дойде началникът му полковник Пенев, да го извика от мястото, на което се намира. Вечерта отива в една хубава беседка, обрасла със зеленина, където прекарва в размишление до 4 ч. сутринта.
към текста >>

Положението се нормализира и те успяват да завършат гимназия.
Няколко пъти искат да ги изключат. Положението става нетърпимо и Гръблев отива за съвет при Учителя. Той му обяснява: „Това са най-големите пирати в Средиземно море, от които са се страхували английската, френската и испанската флота. Вземи френският „Ла рус" и там ще ги намериш. Гръблев намира тези корсари в енциклопедията, образите на които напълно се покриват с тези на неговите синове. Положението се нормализира и те успяват да завършат гимназия. Гръблев участва активно в братския живот и подпомага комуните с храна. През ноември 1921 г. Учителя му дава задача да излиза нощем без оръжие и кон и да обикаля постовете, да разчита само на Бога, вълците няма да го изядат. Като началник на охраната на румънската граница смело обикаля постовете, въпреки големи глутници бели вълци. По време на обхода той се моли и живо си представя образа на Учителя пред себе си.
към текста >>

73. 7.23 Стамат Михайлов - Светозар Няголов ( -2013)

Завършил прогимназия и млад започнал да работи като цветар в Морската градина.
Стамат Михайлов Стамат Тодоров Михайлов е един от дейните братя, роден на 13 март 1896 г. в Осенец, Варненско. Завършил прогимназия и млад започнал да работи като цветар в Морската градина. По време на Първата световна война попада във фелдшерската група, ръководена от Пеньо Киров. Там се запознава с идеите на Бялото братство. След края на войната започва да посещава от 1919 г. съборите на братството в Търново. Отива в София и през 1923 г.
към текста >>

74. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка.
Гавраил Величков Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 г. Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване. Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. През 1929 г. идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братският живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите. С препоръката на Тодор Стоименов влиза в младежкия клас.
към текста >>

75. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс.
Баща ми — Крум Иванов Няголов, е роден на 24 август 1903 г. (нов стил) в Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 г.
към текста >>

76. 7.45 Савка Керемедчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя.
Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителя в тяхното семейство, малката 4-годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, откога те търся! " Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите. Дванадесетгодишната Савка отива на разговор при Учителя и той й дава за задача да чете Евангелието. Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя. Много е любознателна и се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която й е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления. Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той й разрешава да отиде.
към текста >>

77. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

Там получава основното си образование и завършва гимназия.
Неделчо Попов Неделчо Попов е роден на 22 декември 1927 г. в Пещерско. Там получава основното си образование и завършва гимназия. Отива в София, където започва да учи в полиграфията. Среща се с Георги Събев, който му е съученик. Неделчо през свободното си време работи в едно кафене, където му дават и квартира. През 1925 г. Събев го запознава с новите идеи.
към текста >>

78. 7.48 Владимир Балючев - Светозар Няголов ( -2013)

Там получава основното и средното си образование и след завършване на гимназията идва в София и започва да работи като журналист предимно във вестниците на Земеделския съюз, в който членува.
Владимир Балючев Владимир Балючев е роден в Пловдив през 1912 г. в многолюдно семейство. Там получава основното и средното си образование и след завършване на гимназията идва в София и започва да работи като журналист предимно във вестниците на Земеделския съюз, в който членува. Открива братските среди, среща се с Учителя и започва да посещава беседите. Намира приятна обстановка сред младите братя и сестри и се сприятелява с много от тях на Изгрева. След преврата на 19 май 1934 г. се образува „Дирекция на обновата", в която влиза и Владимир Балючев, като отговорник за печатните произведения и вестниците. През неговите ръце минават всички издавани печатни произведения и той пуска свободно да излизат всички беседи.
към текста >>

79. 7.57 Пантелей Карапетров - Светозар Няголов ( -2013)

Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Пантелей Карапетров, дърводелец по професия.
Пантелей Карапетров Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Пантелей Карапетров, дърводелец по професия. Той идва в София, запознава се с Учителя и учението и остава да живее на Изгрева. Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителя е постоянно при строежите, усмихнат и разположен. Пантелей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя занаята." Учителя изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш? Дърводелството е един от най-хубавите занаяти." След този разговор Пантелей остава дърводелец до края на живота си.
към текста >>

80. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия.
" Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини".
към текста >>

81. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си.
Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното: „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище.
към текста >>

82. 7.74 Влад Пашов - Светозар Няголов ( -2013)

Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите.
" Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата. Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа - същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател.Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш? " След това го пуска да си отиде свободно. Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите. Тази дейност продължава почти до края на живота му. През неговите ръце минават почти всички беседи, печатани по времето на Учителя и след неговото заминаване. Влад Пашов е тих, скромен и образован брат. Постоянната работа със Словото създава условия да направи много извадки от беседите на Учителя. Владее отлично стенография и записва всички беседи, на които присъства.
към текста >>

83. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграма. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н. Съобразно това движение вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2, 3,4, и 5 в Пентаграма постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации.
към текста >>

84. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията.
Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода. Преоблякохме се и тръгнахме по пътя, водещ от Заврачица за Боровец. Стигнахме до един навес, под който се бяха приютили десетина дървари и бяха наклали буен огън. Останахме при тях u поизсушихме дрехите си. На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията. Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване. Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури. През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята.
към текста >>

85. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество.
От друга страна, неговата любознателност оставаше за нея из ден в ден все по-затруднителна. Когато дойде да почне новата учебна година, бащата реши да препрати Петър във Варна. Да завърши там - казваше той - останалите класове, а после да видим къде. Това, че трябва да учи, беше само по себе си предрешено. За ученическите години във Варна, където премина класовете, след които той би могъл да продължи в средно училище, няма много сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота.
към текста >>

86. Необикновени прояви - Георги Томалевски (1897-1988)

Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех.
Необикновени прояви На няколко места в настоящата книга споменахме за голямата и мъдра въздържаност на Учителя да покаже нещо повече от това, което можеше да изкаже и направи, тъй като той изяви само толкова от своята богата същност, колкото ние учениците можехме да проумеем и приложим. Но въпреки тази сдържаност, имаше случаи, когато някои неща не можеха да останат незабелязани от очите на много от учениците му. Да споменем тук най-напред за един любопитен на вид простичък случай. Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът?
към текста >>

Когато в понеделник късно след пладне тя пристигнала в Търново и търсела начин да измоли да бъде изпитана извънредно, в гимназията й казали да не се безпокои, защото зрелостният изпит бил анулиран, поради някаква нередовност.
В душата на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство. Как така да остане? Нали губи изпита? От една страна, тя иска да изпълни препоръката на Учителя, но от друга - започва да я измъчва мисълта, че само заради един предмет губи годината и остава назад от своите другари. Накрая привързаността и вярата в Учителя надделяла и тя останала в София. Когато в понеделник късно след пладне тя пристигнала в Търново и търсела начин да измоли да бъде изпитана извънредно, в гимназията й казали да не се безпокои, защото зрелостният изпит бил анулиран, поради някаква нередовност. Чак тогава сестрата разбрала защо с такова спокойствие Учителят е препоръчал да не бърза да пътува в неделята. Друго, много по-разширено, е съзнанието на такъв, който живее и в светове с други измерения, където миналото, настоящето и бъдещето се сливат.
към текста >>

87. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Още като ученичка в първите класове на гимназията у нея се изправил със съдбоносна сила въпросът дали съществува Бог и дали има други светове освен нашия свят.
“ От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи към третия тип хора, които не са стихнали в своето неспокойно дирене, докато не са докосвали мига, когато при среща с Учителя са изчезвали техните терзаещи ги противоречия. Разбира се, както е известно от окултната наука, тяхната карма остава все в сила, защото законите на мировото равновесие, нарушени веднъж, трябва да се възстановят, но въпросът „Да бъда или да не бъда? “, престава да съществува. Нека проникнем в дневника на една сестра от Търново и да се поспрем на някои, написани в него, неща. Още като ученичка в първите класове на гимназията у нея се изправил със съдбоносна сила въпросът дали съществува Бог и дали има други светове освен нашия свят. В гимназията ги възпитавали в религиозен дух. Всяка неделя ги водели в църква. Обрядите и религиозната тържественост на православното богослужение събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит. Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество?
към текста >>

В гимназията ги възпитавали в религиозен дух.
От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи към третия тип хора, които не са стихнали в своето неспокойно дирене, докато не са докосвали мига, когато при среща с Учителя са изчезвали техните терзаещи ги противоречия. Разбира се, както е известно от окултната наука, тяхната карма остава все в сила, защото законите на мировото равновесие, нарушени веднъж, трябва да се възстановят, но въпросът „Да бъда или да не бъда? “, престава да съществува. Нека проникнем в дневника на една сестра от Търново и да се поспрем на някои, написани в него, неща. Още като ученичка в първите класове на гимназията у нея се изправил със съдбоносна сила въпросът дали съществува Бог и дали има други светове освен нашия свят. В гимназията ги възпитавали в религиозен дух. Всяка неделя ги водели в църква. Обрядите и религиозната тържественост на православното богослужение събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит. Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество? Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра.
към текста >>

Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово.
Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра. Един ден сестра Е. И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката душа е безсмъртна. Учителката я потупала по рамото, усмихнала се учудено и рекла: „Дете, никой философ досега не е могъл да каже какво нещо е душата.“ По-нататък младата девойка престанала да задава въпроси. Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово. Две години след това тя се и задомила. През 1905 г. в Търново дошъл Учителят. Там той изнесъл няколко сказки по френология. При препълнен училищен салон Учителят с помощта на карти е доказвал правотата на окултната наука и давал убедителни доказателства за това, че строежът на човешкото тяло, формата на черепа, не са нещо произволно, но зависимо както от миналото на родовете, на които е потомък изследваният човек, така и от неговия психически строеж - от неговите мисли и наклонности, и обратното морфологията на физическото тяло - предимно главата и израза на лицето, който е предмет на друга част от окултната наука, дава указания за основните черти и склонностите на индивида.
към текста >>

88. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Голямата ми дъщеря Лили завърши гимназия.
Моят мъж беше захласнат в работата си. Той идваше и си отиваше като гост. Винаги чужд към дребните случки, винаги за нещо замислен и недоволен. Аз имах добри отношения с него, но той се държеше с нас така, като че си е изпълнил своя дълг, като че го очаква някъде важна и съществена работа и като че този дом му трябваше да преспи в него и да остави това, което му дължи като честен и редовен човек. Понякога само ще се скара за нещо, което считаше нередно и ще си излезе със същите познати от години стъпки, които чувах, докато той преминаваше по плочите от вътрешната до външната врата. Голямата ми дъщеря Лили завърши гимназия. Наблюдавах я и си мислех, че тя ще бъде добра домакиня. И за другата си дъщеря си мислех това или онова и разбирах, че усета ми на майка не ме лъже. Понякога майката със своята интуиция и с това, което наблюдава у децата си, може да прозре стойността на това, което ще остане за през целия им живот. У момчето си виждах някаква дарба, без да зная точно каква е. Аз вече имах вяра в неговия разум, в правата преценка на много неща и в сръчността на ръцете му.
към текста >>

89. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Без да следвам гимназия, постъпих в Общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит.
Пеех централните роли в оперетките: "Деца и птички", "Двете пролетни царици", "Горски цар" и "Малката кибритопродавачка". В оперетката "Деца и птички", когато Мишо Тодоров ми подаваше знак от диригентския си пулт, аз хващах рокличката си и казвах: "пикай ми се! " Тогава мама ме отвеждаше настрана... Наричаха ме "славейчето". Когато поотраснах, баща ми бе поканен и назначен за технически директор във фабриката на Никола Балевски в град Троян. Там аз пеех същите оперетки, а с "Малката кибритопродавачка" гостувахме и в други градове. Без да следвам гимназия, постъпих в Общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит. Явихме се около 580 души, от които приеха 10. Постъпих в класа на Мара Маринова-Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за три години, с изпити. Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо Мюзик и ме приеха в класа на мадам Гийо — колоратурен сопран*. Там завърших оперния и концертния отдел.
към текста >>

90. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии.
4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов). Разумността на живата природа става достъпна за все повече пробудени човешки души.
към текста >>

91. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

- завършва Трета мъжка гимназия в София.
- Крум е избран за ръководител на Християнско младежко дружество в Княжево. Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток.
към текста >>

По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация.
към текста >>

92. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато бях ученик в седми клас на Трета мъжка гимназия, един приятел ме заведе на „Оборище“ 14.
Аз го молех да зададе някакъв въпрос и той попита за името на града, в който са отишли наши роднини. Аз не знаех нищо за това. Духът изписа името на един непознат за мен град. Съобщих го на баща си, но той пак не повярва, като каза, че вероятно ми е говорил преди за този град. Викахме духове в продължение на 5 години, но след като се запознах с Учителя, това занимание стана излишно за мен. Когато бях ученик в седми клас на Трета мъжка гимназия, един приятел ме заведе на „Оборище“ 14. Чух беседата, видях Учителя, но вътрешно още не бях готов. Беседата ми хареса, но не ми направи изключително впечатление. Още от петнадесетгодишен проявявах голям интерес към философската и окултната литература. Интересът ми към отвъдния свят също беше голям. Майката на приятеля ми, която ни научи да викаме духове, притежаваше богата теософска и окултна литература.
към текста >>

Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България.
Книгите на Ани Безант, на Блаватска и на Ледбитър ме насочиха към първоизточника на това знание - Индия. Реших, че трябва да замина за Индия и да търся моя гуру. Но знаейки, че баща ми не искаше и да чуе да ме пусне в Индия, потърсих друг път. Склоних баща си да ме прати да следвам в САЩ, където вече имах приятели от младежката компания, с които дружах по това време. И баща ми се съгласи. Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България. Самият той е живял като млад в България и знаеше доста добре български. Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите. Предложението да замина за Атина ми хареса, защото чувствах, че имам връзка с Древна Елада. Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него.
към текста >>

93. За автора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Завършва Априловската гимназия, а после - математика и физика в Софийския университет.
Предан ученик в Бялото Братство, през целия си живот Николай Дойнов е живял и творил в светлината на Учителя Беинса Дуно. Етюдите, легендите и научните му есета са проникнати именно от тази светлина, която им придава духовна дълбочина и мъдрост. Имаме намерение останалите j нас ръкописи на нашия баща да излязат в поредица с Божията помощ! Тъй като неговата главна линия на интерес беше любимата му Астрология, която той наричаше Царската наука, поредицата започва с тази тема. На добър час! Ина и Евгения Дойнови Николай Дойнов /1904-1998/ е роден в Габрово. Завършва Априловската гимназия, а после - математика и физика в Софийския университет. Работи като търговец. От 1922 година е ученик в Бялото Братство и е един от първите заселници в новосъздаденото от Учителя Петър Дънов братско селище в кв. “Изгрева”-София. Дейно участва в живота тук и е избран за домакин и член на Братския съвет. През 1937 година се запознава със съпругата си оперната певица Дора Карастоянова, също ученичка на Учителя, с която имат две дъщери - Ина и Евгения. След 9 септември 1944 година цялото имущество на Николай Дойнов е конфискувано, а по време на гоненията на религиозните общности той е арестуван и без съд и присъда прекарва 2 години в концлагера в Белене при нечовешки условия, Поболява се зле и го отвеждат в затвор.
към текста >>

94. Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Роден е в заможно габровско семейство през 1904 г., завършва Априловската гимназия,следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки.
Исторически мистификации около богомилството Библията - свещена книга, но не съвсем Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия * * * Брат НИКОЛАЙ (Николай Дойнов) е един от най-видните и самобитни астролози на Бялото братство. Безценните му оригинални трудове в областта на астрологията, окултната философия, френологията, хиромантията и др. са добре познати в десетки страни по целия свят. Възгледите на този 90-годишен учен езотерик поразяват с блестящата си логика, съчетала в себе си древното мистично познание с най-новите научни открития, което я прави близка и понятна за съвременника. Животът на този лъчезарен човек е низ от възходи и падения, от преодоляване на безброй препятствия, които съдбата му отрежда като изпитания по пътя към нравственото съвършенство. Роден е в заможно габровско семейство през 1904 г., завършва Априловската гимназия,следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) се запознава през 1922 г. и става негов близък ученик и последовател. Успехите му като търговец на едро го превръщат в милионер, но след 1944 г. новата власт му отнема всичко - стоки, имот, пари, книги, и го изпраща за близо три години в Белене. Въпреки всичко и днес в душата му няма капка озлобление - смята, че трябва просто да приемем миналото си и да го отминем, да продължим напред - към новата епоха на Водолея, която ще обедини в едно дух и материя, наука и религия, различните църкви и духовни учения.
към текста >>

95. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще.
Той самият е писател, преводач, печатар, книгоиздател от национален мащаб до 1947 година, когато се национализира издателството му, въпреки че е помагал на много антифашисти от цялата страна. И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят. Същевременно той пише много стойностни творби, посветени на Учението, на живителната сила на майката Природа, оригинално интерпретира проблеми от нравствен и естетически характер, изявява много личностна позиция по въпроси от социално-политическо естество. Всичко написано от него носи широта, поетическа развълнуваност, християнска добродетелност и една безгранична вяра в разумните и здравите начала у човека. Предлаганите разговори със Сава Калименов издават една душевност, отворена за страданията на хората и неутолима жажда за разбирателство между тях. От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще. Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека. Дори и с четиридесетгодишната си вътрешна емиграция, наложена от тоталитаризма (умира на 24.09.1990 г.) Сава Калименов доказва творческата природа и силата на човешкия дух да преодолява превратностите на съдбата, да побеждава времето чрез съзидателен труд и да доказва божественото и безсмъртно присъствие на Хомо Сапиенс във Вселената. Марин КАДИЕВ
към текста >>

96. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Спомням си, спахме в Априловската гимназия на пода.
Като казах на баща си той веднага ми помогна да си купя такава униформа. Та тия неща са радост за съответната възраст. Спомням си, като група юнаци, Васил Генев, нашият учител, ни води до Габрово. Отидохме пеш. Не се изморихме много, защото бяхме млади. Спомням си, спахме в Априловската гимназия на пода. На другия ден учителят ни В. Генев ни разведе по почти всички фабрики в Габрово - тъкачни, пивоварска имаше, не мога да си спомня още, но доста фабрики имаше. Беше още в началното развитие на Габрово като индустриален център. Може да се смята, че е било 1910-1912 год. След туй Балканската война със съюзници България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявиха война на Турция за освобождение на Македония и Тракия от турско владичество.
към текста >>

- Настъпват ученическите години вече не в прогимназията, а в гимназията.
Аз тогава я знаех само в словесна форма. Не знаех, че тя същевременно се и пее. Че Ленин е възложил да й се даде музика. А другите стихотворения не ги виждам в руската революционна литература. - Какво ще кажеш за гимназиалните си години? - Настъпват ученическите години вече не в прогимназията, а в гимназията. Защото тогава имахме три фази на учение, с университет 4. Четири отделения, 3 години прогимназия, 5 години гимназия и 4 години университет. Значи аз влязох вече в гимназията в 4 клас. И тогава все повече и повече се разширяваше моят интерес към това революционно дело. Спомням си тогава следното нещо.
към текста >>

Четири отделения, 3 години прогимназия, 5 години гимназия и 4 години университет.
Че Ленин е възложил да й се даде музика. А другите стихотворения не ги виждам в руската революционна литература. - Какво ще кажеш за гимназиалните си години? - Настъпват ученическите години вече не в прогимназията, а в гимназията. Защото тогава имахме три фази на учение, с университет 4. Четири отделения, 3 години прогимназия, 5 години гимназия и 4 години университет. Значи аз влязох вече в гимназията в 4 клас. И тогава все повече и повече се разширяваше моят интерес към това революционно дело. Спомням си тогава следното нещо. В 4 клас аз получих много шесторки и петорки. Това ми беше резултатът за годината.
към текста >>

Значи аз влязох вече в гимназията в 4 клас.
А другите стихотворения не ги виждам в руската революционна литература. - Какво ще кажеш за гимназиалните си години? - Настъпват ученическите години вече не в прогимназията, а в гимназията. Защото тогава имахме три фази на учение, с университет 4. Четири отделения, 3 години прогимназия, 5 години гимназия и 4 години университет. Значи аз влязох вече в гимназията в 4 клас. И тогава все повече и повече се разширяваше моят интерес към това революционно дело. Спомням си тогава следното нещо. В 4 клас аз получих много шесторки и петорки. Това ми беше резултатът за годината. В 5 клас, когато всичко туй учение за мене стана безразлично, защото смятах, че то е нещо ненавременно, че то е нещо, което не е важно за сегашното време, че най-важно е именно революцията, тогава изоставих учението.
към текста >>

Изключиха ме в VI клас на гимназията.
И тогава все повече и повече се разширяваше моят интерес към това революционно дело. Спомням си тогава следното нещо. В 4 клас аз получих много шесторки и петорки. Това ми беше резултатът за годината. В 5 клас, когато всичко туй учение за мене стана безразлично, защото смятах, че то е нещо ненавременно, че то е нещо, което не е важно за сегашното време, че най-важно е именно революцията, тогава изоставих учението. Изключиха ме в VI клас на гимназията. Не съм завършил никакво образование. Вървяха ми езиците, френски научих в гимназията. Мислех, че от революцията по-важно няма и че е напразно губене на време да се занимавам с каквото и да е. Моята мисъл, моето съзнание, моите действия бяха отдадени само на туй. И тогава се яви една група ученици, които също така се заинтересуваха и също така се бяха увлекли в тази насока главно под действието на някои съученици, дошли от троянския край, като Хасъмски и др.
към текста >>

Вървяха ми езиците, френски научих в гимназията.
В 4 клас аз получих много шесторки и петорки. Това ми беше резултатът за годината. В 5 клас, когато всичко туй учение за мене стана безразлично, защото смятах, че то е нещо ненавременно, че то е нещо, което не е важно за сегашното време, че най-важно е именно революцията, тогава изоставих учението. Изключиха ме в VI клас на гимназията. Не съм завършил никакво образование. Вървяха ми езиците, френски научих в гимназията. Мислех, че от революцията по-важно няма и че е напразно губене на време да се занимавам с каквото и да е. Моята мисъл, моето съзнание, моите действия бяха отдадени само на туй. И тогава се яви една група ученици, които също така се заинтересуваха и също така се бяха увлекли в тази насока главно под действието на някои съученици, дошли от троянския край, като Хасъмски и др. Стефан Табаков също беше възприел революцията. Васил Беязов само се интересуваше, но no-настрана стоеше.
към текста >>

Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията.
От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало. Атанас от Бургас дойде в Севлиево и живя тук повече от 12 години. Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас. В това време баща ми почина и аз поех неговата работа в книжарницата и печатницата. Той беше построил през лятото нова постройка и там се прехвърлихме и почнахме да работим усилено. Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията. Понеже тя имаше по-широк пласмент и можеше на нея да се разчита, за да се изгради по-здрава материална база. Започнах с някои мои преводи от английски. Не споменах, че английски учих докато бях в София в един вечерен курс. френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност към езиците. Ние почнахме тази библиотека за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори.
към текста >>

френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност към езиците.
Той беше построил през лятото нова постройка и там се прехвърлихме и почнахме да работим усилено. Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията. Понеже тя имаше по-широк пласмент и можеше на нея да се разчита, за да се изгради по-здрава материална база. Започнах с някои мои преводи от английски. Не споменах, че английски учих докато бях в София в един вечерен курс. френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност към езиците. Ние почнахме тази библиотека за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори. Явиха се и други хора, които ни преведоха някои неща, макар и от руски, въпреки че аз знаех руския. Постепенно започнаха да се появяват много книги, които можехме да издадем. Но дойде Втората световна война и тогава в един от броевете на в. „Братство“, когато Хитлер беше навлязъл в Съветския съюз и надълбоко проникваше към Киев и Москва, аз написах една статия „Славянството“, в която поддържах, че славянството не може да бъде покорено, не може да бъде унищожено или подчинено на друг.
към текста >>

97. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Каква сложност например представя движението на планетите в пространството — то съвсем не е тъй опростено, редуцирано, както се изучава в теоретичната астрономия, или както се преподава на учениците в гимназията.
Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против. Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца. Всичко е живо и съзнателно. До този възглед вече по необходимост започват да идват мнозина учени. Аз нямам възможност да излагам сума интересни неща по този въпрос, но ще ви кажа само, че туй, което за някои хора изглежда ясно и просто, за много учени, които познават интимната страна на научните изследвания и теории, нещата далеч не са така ясни и безпротиворечиви. Каква сложност например представя движението на планетите в пространството — то съвсем не е тъй опростено, редуцирано, както се изучава в теоретичната астрономия, или както се преподава на учениците в гимназията. Истинските учени, ония които творят, знаят истината по това. Ще ви кажа само, към какво клонят най-напредничавите възгледи по тия въпроси, като строг извод на набраните факти и на най-неизбежните хипотези, без които изграждането на научните теории е невъзможно. 1. Пространството не е празно, а трябва да си го мислим изпълнено с етер — по много причини. 2. Етерът трябва да притежава маса и, следователно, инертна съпротива. Доказателство: крайната скорост на светлината и налягането на светлината. 3.
към текста >>

98. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

На подземната железница на Бостън! ... Връща се уж, но тук я няма и неговата България на цветущата варненеска гимназия.
Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се отскубнеш, да избягаш, да се скриеш? Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата. О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща, чоплеща, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът. Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си отвоюваш нужното уединение, и да го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те дондурна този ведър исполин - поп Константин - баща ти! * * * Наистина не мога и да си представя какво е било объркването на Дънов при завръщането му в България! След тътенът на многоетничния Ню Йорк, докато е в мисията на Чайна Таун! След театрите, парковете, църквите на какви ли не вероизповедания. На подземната железница на Бостън! ... Връща се уж, но тук я няма и неговата България на цветущата варненеска гимназия. На Свищов с Методисткото си духовно училище, който отново се е свил след поредните етнически и религиозни каши. Баща му и той се е посмалил. Приготвил се е да си доживее годините в една барачка, прилепена до неговата първа българска православна църква във Варна. Няма го никакъв в неговата черноморска столица. Само се мотае от време на време насам натам колкото да не умре от скука.
към текста >>

99. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на Девическата гимназия.
се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“ * * * Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен. Първоначалното си образование получава в родния си град. Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован мъж от Тулча, който почива рано и Мария отново отива да учи този път в Русия, където завършва висше педагогическо образование. Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на Девическата гимназия. Като благотворителка и общественичка, домът й става център на елита на града, откъдето се подемат много благородни начинания. В самото начало на века тя влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана, и също така и с Петър Дънов. В писмо до Голов от 1904 година тя споделя, че възприема Дънов като оръдие Божие със задачата „да повдигне частно българския народ, и въобще славянството.“ Идеализмът на ярките духовни просветители от онова време е в пълна хармония с нейният идеализъм. Тя вече е изпратила известните си призиви и послания към всички силни на деня, които имат отношение към тази част от света, да наложат една по-висша справедливост в живота на славяните. Между адресантите й са, и руският император, турският султан и ред западни държавници.
към текста >>

Елена завършва гимназията през 1896 г., когато се омъжва на 20-годишна възраст за търновския офицер Константин Иларионов.
Там баща й, прочутият наш възрожденец Райчо Попхристов, има петролни кладенци. След освобождението той спира да пръска пари за български чети през Дунава и за снабдяването на нашите опълченци. Изчаква криволяво новородената Елена да поукрепне, и когато става на 40 дни продава всичко което има в Плоещ и се връща със семейството си в Габрово. Скоро почива, а след него и съпругата му. Елена остава с много пари и още повече настойници, които я изпращат в девическия пансион във Велико Търново да дели една стая с небезизвестната на всички Иванка Ботева. Елена завършва гимназията през 1896 г., когато се омъжва на 20-годишна възраст за търновския офицер Константин Иларионов. По това време Дънов изнася сказките си по френология, и Иларионови се запознават с него на една от тях в търговското училище на града. Те остават силно впечатлени от способностите му като лечител. Елена по това време вече има определен интерес към духоните и окултни търсения на търновчани. Тя се движи в кръга на известния местен преподавател и писател Васил Узунов и чрез него става водеща фигура в един от трите големи спиритически кръжока на града. От 1907 година Елена започва редовно да подпомага и да участва в съборите на последователите на Дънов заедно със съпруга си отначало във Варна, а когато след 1910 те започват да се провеждат в Търново, съпрузите стават редовни домакини на Учителя в новата си голяма къща на ул.
към текста >>

100. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Солунска, Старозагорската им гимназия и пр.
Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр. Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго. Цели осем години. Нещата се променят. Развиват се.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26807808876038