Търсене в текстове за 'Гимназия'

Галилей Величков (1911-1985)

" Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията.
"Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина.
към текста >>

2. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци.
към текста >>

3. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия.
През 1921 година беше издадена от приятели една песнарка "Песни на Всемирното Братство - 1921 год.", в която бяха включени братски песни. Школата бе отворена. С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката.
към текста >>

Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.
Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>

4. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.
" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това.
към текста >>

" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.
към текста >>

Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование.
Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува така, както си беше - без основно образование. Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование. Много сестри сториха това и станаха учителки. Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците". Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара София, 7.30 ч. вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото.
към текста >>

Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете.
"Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата.
към текста >>

На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование.
Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини.
към текста >>

Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят.
Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство.
към текста >>

5. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя.
Бил е офицер в полка на полковник Минчо Сотиров от Бургас - полкови командир на Бдинския полк - който е от Братството, а жена му Мария Младенова е в Братството още от 1912 година. Така че Илия познава добре Учителя, но като военен е загрижен за изхода на войната. Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя. Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците.
към текста >>

6. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия.
Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари. Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София.
към текста >>

7. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя!
Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той не казва нищо, Той е дошъл по закона на Свободата - тя е в Него и извън Него. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя. Защо ли? Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред нозете на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше. Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя. Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.
към текста >>

8. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе се и на династията си." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения.
А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа. Така че тук в България се събраха на едно място три династии, които воюваха за надмощие и то на гърба на българския народ. Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител. По този повод Той каза: Цар Борис е занят със своя си престол и няма никакви идейни подбуди. Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе се и на династията си." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения. "Това е за доброто на този народ." Но това не се изпълни. При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм.
към текста >>

9. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите.
Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време.
към текста >>

10. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията".
Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас и да завърши гимназия. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева".
към текста >>

Значи трябвало да вземе още седми и осми клас и да завърши гимназия.
Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас и да завърши гимназия. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева". Но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят просто и ясно й казал да си завърши гимназия. Но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата".
към текста >>

Учителят просто и ясно й казал да си завърши гимназия.
Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас и да завърши гимназия. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева". Но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят просто и ясно й казал да си завърши гимназия. Но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Накрая тя отиде да живее при Паша на пълен пансион.
към текста >>

По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него".
Накрая тя отиде да живее при Паша на пълен пансион. ТаМ се хранеше, там учеше, а нейни учителки бяха Паша Теодорова и нейната сестра Ана. Учителят не я прие през това време никак. Прие я само, когато тя реши да отиде да учи и отиде при Него да Му съобщи това. Чак след шест месеца я приема, изслушва нейното решение и й говори няколко минути. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама.
към текста >>

Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша.
ТаМ се хранеше, там учеше, а нейни учителки бяха Паша Теодорова и нейната сестра Ана. Учителят не я прие през това време никак. Прие я само, когато тя реши да отиде да учи и отиде при Него да Му съобщи това. Чак след шест месеца я приема, изслушва нейното решение и й говори няколко минути. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя.
към текста >>

И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя.
Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат.
към текста >>

По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър.
Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас.
към текста >>

11. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Галилей Величков (1911-1985)

След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена.
Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
към текста >>

12. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията.
Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са. Родиха се .живи и здрави. И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията. Умни са, но умът им е все в белята - каква беля да направят." Приятелят спира и след малко пита: "Учителю, какво да правя с тях? Па си спомням за това, че има на света прераждане. Какви ли са били навремето, че са все такива умни, силни, но луди. Папи ли са били, царе ли са били, философи ли са били? Чудя се и нищо не измислих и затова дойдох да видя какво да правим с тях.
към текста >>

13. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.
Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год.
към текста >>

14. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време.
към текста >>

Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета.
към текста >>

Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях.
към текста >>

Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета.
Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас.
към текста >>

Той се изучаваше в гимназията.
Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини.
към текста >>

Завърших гимназия твърде лесно.
Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах. Така беше с математиката.
към текста >>

Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение.
Имах по него тройка. По всички други предмети имах отлична оценка. Бях много силен по историческите науки. Тъй хубаво разказвах урока си, че всички слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше някой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа. Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение. Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разговаряше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше.
към текста >>

15. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
към текста >>

Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>

А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски.
работа, а ти си остани тук вкъщи." За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуваха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите.
към текста >>

Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература.
„Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуваха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище.
към текста >>

16. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

„Цар Шишман", до гимназията и имаше курсове по френски език, които протичаха денем.
На мен също бе изпратен един млад брат да ми съобщи, че се отваря Класа и че съм поканен да участвам. Така всеки член на Класа получи лична покана от Учителя. Беше определен денят и часа и всички дойдоха в определения ден и събранието започна. Имахме една сестра, която се казваше Маркова, преподавателка по френски език. Тя живееше на ул. „Цар Шишман", до гимназията и имаше курсове по френски език, които протичаха денем. А вечер салончето, което не беше голямо, но беше свободно, тя го отстъпи за провеждане на Младежкия Окултен Клас. И младежите започнахме да се събираме там. Имаше най-различни хора в този клас: теософи, окултисти, запознати с източните учения, с Йогите и с най-различни преводи на окултни книги. Голямо разнообразие и невероятна мозайка от личности. Учителят започна да изнася беседи.
към текста >>

17. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент.
А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
към текста >>

18. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван.
към текста >>

Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя.
Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони. И аз не си взех дипломата както направи и Георги Радев и някои други. Но ние не попитахме Учителя. Учителят не беше съгласен с това и беше много недоволен. Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя. Но кой да слуша тогава тези неща. Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята. Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент.
към текста >>

19. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

„Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул.
Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон. Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца.
към текста >>

20. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше.
към текста >>

21. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма.
По-късно излезна второ и трето издание с друг формат. След него дойде Паша Теодорова, която беше ученичка на Гълъбов. Той я доведе. А след нея дойде Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя. След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма. Той дойде като готов стенограф и се зачисли към тях. Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф. Тъй, че се образува една група стенографи от 56 човека, които записваха отначало беседите. След това Учителят нареди веднага да се дешифрират беседите и да се напишат на пишеща машина. По това време се образува един комитет наречен „просветен", да се грижи за отпечатването на беседите.
към текста >>

Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф.
Той я доведе. А след нея дойде Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя. След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма. Той дойде като готов стенограф и се зачисли към тях. Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф. Тъй, че се образува една група стенографи от 56 човека, които записваха отначало беседите. След това Учителят нареди веднага да се дешифрират беседите и да се напишат на пишеща машина. По това време се образува един комитет наречен „просветен", да се грижи за отпечатването на беседите. Но ще видите, че комитети работа на вършат. Там влезнаха братя интелигентни, които бяха с висока култура.
към текста >>

22. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати.
към текста >>

23. 114. КНЯГИНЯТА

Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости.
Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек. Винаги е живял с идеи. Бил е стипендиант на патриаршията в Русия, но се отказал да бъде църковен служител в църквата поради социалистическите си идеи. Беше учител по литература.
към текста >>

24. 115. СБЛЪСЪЦИ

Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията.
115. СБЛЪСЪЦИ Още от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи.
към текста >>

25. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше „частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. „Опълченска" 66.Много по-късно нашата Младежка духовна група поканихме Учителя на Изгрева в гората на една пейка и тогава Той ни разясни някои въпроси по повод на нашата вътрешна духовна работа.
към текста >>

Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната.
Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка. Тя завърши музикалната академия с хубав успех.
към текста >>

26. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил музикална академия.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните бе Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същият миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той като най-амбициозен взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите като издаде сам песнарката. Но той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така както ги пеят приятелите.
към текста >>

27. 148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Той й задава задачи и уроци, а на следващия ден я изпитва като обикновена ученичка в гимназията.
Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува". Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години. Той й задава задачи и уроци, а на следващия ден я изпитва като обикновена ученичка в гимназията. През това време тя посещава и гимназията. След като изминават три години, чак през 1920 г. Учителят я поканва на ул. „Опълченска" 66 да слуша беседа. И така тя влиза официално в Школата.
към текста >>

През това време тя посещава и гимназията.
Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години. Той й задава задачи и уроци, а на следващия ден я изпитва като обикновена ученичка в гимназията. През това време тя посещава и гимназията. След като изминават три години, чак през 1920 г. Учителят я поканва на ул. „Опълченска" 66 да слуша беседа. И така тя влиза официално в Школата. До тогава тя е била известна пред възрастните приятели като „частната ученичка".
към текста >>

28. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ С Учителя и Братството се запозна един интелигентен брат, учен брат. Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура. При това беше ученик и почитател на Масарик, който беше за него идеал. На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече.
към текста >>

29. 105. АЛХИМИЯТА

Сестрата е учителка по химия в гимназията.
Движеше се свободно, усмихва се и говори свободно и аз останах като гръмната. В какво състояние беше Учителят преди един момент? Сътресението, което преживях беше толкова силно, че забравих моето състояние, излязох от затвора. Пак огря слънцето. Пак се върна живота в мен, пред това страдание на Учителя". Сестрата е учителка по химия в гимназията. На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа реакция. Подобна на нея Вие направихте вчера, само че алхимическа. В епруветката имаме бакърен сулфат. А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката, постепенно бакъра се отделя от разтвора, облепя се по телта, желязото от телта минава в разтвор, който става зелен. Това направихте и Вие с мене вчера, когато ми показахте Вашето състояние.
към текста >>

30. 113. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА

113. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА Когато Учителят държа пред ученички на един клас от Софийската гимназия малката беседа „Чист и светъл" Паша я дешифрира и я занася на Учителя.
113. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА Когато Учителят държа пред ученички на един клас от Софийската гимназия малката беседа „Чист и светъл" Паша я дешифрира и я занася на Учителя. Учителят казва на Паша: „Иди повикай Савка да тури заглавие на беседата." Паша търси Савка по целият Изгрев, но не може да я намери, а Савка не е и присъствала на беседата. Най-сетне след дълго дирене намират Савка и тя идва. Учителят й казва: „Тури заглавие на тази беседа! " „Ама, Учителю, аз не съм я чувала! Не бях там".
към текста >>

31. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

" „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията.
Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят. Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят.
към текста >>

32. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

33. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище.
Денят беше отражение на неговата душа. Ние, които изминахме с него цял живот рамо до рамо, знаем колко без-заветно предан на ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕШЕ ВЛАД ПАШОВ. Неговият живот беше подвиг - скромен и безшумен. Той имаше една свещена идея - „Словото на Учителя да мине през неговите ръце". Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя. Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул.
към текста >>

34. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите.
Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява.
към текста >>

35. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка.
За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите.
към текста >>

Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела.
Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив. Беше отличник на випуска. Не пожела да отиде да работи с тази диплома. Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков.
към текста >>

36. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Тогава заплатата на един учител в гимназията бе 864 лв.
на Софийския градски съд. Освободен съм от затвора на 1.01.1963 г. понеже съм помилван с указ N 221 от 23.III. 1963 г. 7. Според присъдата ми се конфискува 1/2 идеална част от имуществото и да заплатя на държавата глоба от 25 000 лева, която бе голяма сума. Тогава заплатата на един учител в гимназията бе 864 лв. Тогава се заведе изпълнително дело N88 от 1960 г. в IV район, 3 участък за 25 000 лв. с призовка на съдия изпълнител на 20.1.1961 г. с предупреждение на 7.III.1961 г. за опис на имуществото в дома ми.
към текста >>

37. 49. ДЕЛОТО

Борис Милев Колев - директор на гимназията в гр.
Борис Крумов Влаев - подполковник от. милицията, член на БКП 2. Борис Сотиров Тепешанов - от окръжен комитет на БКП, ул. „Жданов" 52 3.Борис Стоянов Бъчваров - политзатворник и партизанин 4. Златан и Стефан Андонови Тафраджиеви - братя партизани от село Долна Диканя, Радомирско 5. Борис Милев Колев - директор на гимназията в гр. Самоков 6. Димитрина Георгиева Василева, ул. „Зелен синур", N 19 7. Тодор Василев Михайлов Един дори се възмути. „Какво съдите този човек?
към текста >>

38. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова заедно с дъщеря й Лиляна, ученичка в гимназията.
Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." (В-к „Братство", бр. 281 от 1.VIII.1941 г.) Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели. Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова заедно с дъщеря й Лиляна, ученичка в гимназията. Съпругът е офицер с чин подполковник, дошъл с военната си униформа и Се казва Илия Младенов. Той е боеви офицер още от Балканската и Европейската война. Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение?
към текста >>

39. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Приложих и Паневритмията в гимназията.
Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област.
към текста >>

Цялата гимназия се промени чрез нея.
Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято!
към текста >>

40. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия.
Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция. Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година.
към текста >>

41. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия.
Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате! - Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията.
към текста >>

42. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин.
Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България.
към текста >>

Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив.
ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си. Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив. След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт.
към текста >>

След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София.
Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си. Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив. След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него.
към текста >>

43. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

След като завършва гимназия, известно време учителства в с.
БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ НЕСТОР ИЛИЕВ 1. Бедното момче става лекар Драги приятели, известно е, че Учителят на Бялото Братство в България, г-н Петър Дънов, е роден в село Николаевка, Варненско, в свещеническо семейство в 1864 г. След като завършва гимназия, известно време учителства в с. Хотанца, Русенско и оттам заминава за САЩ в гр. Бостън, където следва медицина и теология. Там пристига в 1887 г. и престоява до 1895 г., след което се завръща в България. След завръщането му в България Той размишлява върху своята дейност, която Му предстои, да предаде на българския народ, а оттам - и на цялото човечество задачата, с която Той е дошъл тук на земята.
към текста >>

44. 3.11. Рудолф Щайнер и Боян Боев

Аз ще ви разкажа за един наш брат - Боян Боев, роден от Бургас и след като завършил гимназия, отива да следва в Германия, в Мюнхен, естествени науки - биология.
11. Рудолф Щайнер и Боян Боев Е, приятели, както и досега ще продължим нашите разговори за онова, което е било, а до това, което ще бъде, нашите подрастващи поколения ще отбележат това. Аз ще ви разкажа за един наш брат - Боян Боев, роден от Бургас и след като завършил гимназия, отива да следва в Германия, в Мюнхен, естествени науки - биология. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и в света като духовен мислител, плюс своята специалност в университета. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, там веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев, на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф.
към текста >>

" И така, когато пристига брат Боян в България, търси Го, намира Го и до края на живота си той беше и стенограф, и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната, и между другото беше и учител в гимназията в Панагюрище.
Рудолф Щайнер го пита: „Вие откъде сте, моля Ви се? " Брат Боян му отговаря: „Аз съм от България, българин съм." „А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате велик Учител." „Така ли? " Брат Боев запитва: „Кой е той? Аз не го зная". „Ами, г-н Петър Дънов! " И така, когато пристига брат Боян в България, търси Го, намира Го и до края на живота си той беше и стенограф, и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната, и между другото беше и учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, и впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата „Учителят за образованието" и разбира се взе дейно участие в списанието „Житно зърно". Така брат Боян изнася сказки в провинцията и живее с братския живот на Изгрева. Но при случай той разказвал своят разговор с Рудолф Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, как Рудолф Щайнер го питал: „Откъде сте"; като му казал, че е от България, запитал: „Какво търсите тука, при мене, на моите сказки? Вие имате велик Учител".
към текста >>

45. 3.20. Дядо Благо и Климент Охридски

Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега?
към текста >>

46. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни.
И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>

България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова.
Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>

47. 3.45. Георги Томалевски

Той тогава беше директор на III Девическа гимназия.
И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме.
към текста >>

А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор.
По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме. Само прозорците бяха счупени.
към текста >>

48. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

Учихме в София, завършихме гимназия.
Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул. „Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата.
към текста >>

49. 5.39. Молитва за дъжд

Бях назначена за учителка в гимназията в село Криводол, на 5 км от град Враца.
39. Молитва за дъжд Учителят си беше заминал. Ние навлезнахме в друга епоха, но още не бяхме проумели това. Бях назначена за учителка в гимназията в село Криводол, на 5 км от град Враца. Баща ми беше починал и аз бях много умъчнена. Една вечер сънувам, че съм умряла. Събират се сестри около мене. Идва Савка и ме пита: „Искаш ли да работиш за Братството и за Учителя? " „Искам, но не зная как." Тя ми подаде ръка и аз седнах на постелята.
към текста >>

50. 5.42. На разпятие заради Христа

42. На разпятие заради Христа На следващата година ме преместиха като учителка в гимназията в Михайловград.
42. На разпятие заради Христа На следващата година ме преместиха като учителка в гимназията в Михайловград. Започнах да работя по същия начин с моя клас. Отначало им разказвах приказки и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви. Излизахме сутрин на един баир и там посрещахме слънцето, и правехме молитви. Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски". Един биволар караше биволи.
към текста >>

51. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

„Евлоги Георгиев", срещу Търговската гимназия.
От водата и мокрите крака я заболя крак и тя остана вкъщи, защото не можеше да се движи. А аз отидох на работа. До тогава сестра ми Люба бе вкъщи. А ние с Цвета бяхме учителки и издържахме домът ни. След занималнята ме назначиха учителка в 40-то училище „Сава Раковски" на ул. „Евлоги Георгиев", срещу Търговската гимназия. Според училищната програма трябваше един час да се говори пред учениците срещу религиозното възпитание. Дойде инспектор и ни каза какво да говорим на учениците срещу религията. А аз се моля: „Господи Боже, как сега ще отида да кажа на учениците, че няма Бог? Боже, направи някакво чудо." Аз се моля, изобщо не слушам инспектора какво говори. И тръгнаха след това всички да влизат в стаите.
към текста >>

52. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Преминавайки в гимназията, още в първите години в мен се пробудиха дълбоко скритите в душата ми социални чувства: започнаха да ме интересуват обществените проблеми.
" Той взе и ми нарисува една окръжност. Запита ме: „Има ли начало и край тази окръжност? " Отговорих: „Няма". „Ето това е Бог, онова, което е без начало и без край! " Това ми се заби в главата и досега не е излязло от ума ми. Преминавайки в гимназията, още в първите години в мен се пробудиха дълбоко скритите в душата ми социални чувства: започнаха да ме интересуват обществените проблеми. В това направление ми упражни силно влияние учителят ни по психология и педагогика. Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм. Това влияние най-силно беше почувствано към завършване на гимназиалното ми образование. Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен.
към текста >>

Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов.
" Това ми се заби в главата и досега не е излязло от ума ми. Преминавайки в гимназията, още в първите години в мен се пробудиха дълбоко скритите в душата ми социални чувства: започнаха да ме интересуват обществените проблеми. В това направление ми упражни силно влияние учителят ни по психология и педагогика. Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм. Това влияние най-силно беше почувствано към завършване на гимназиалното ми образование. Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен. Той организираше в гимназията комунистически ядра. И от спиритуализъм аз преминах в другия полюс - на атеизма и диалектическия материализъм. Макар че не бях напълно съгласен, аз гледах малко по-широко на тези неща. Не ме задоволяваше това и търсех загадката на много неща.
към текста >>

Той организираше в гимназията комунистически ядра.
В това направление ми упражни силно влияние учителят ни по психология и педагогика. Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм. Това влияние най-силно беше почувствано към завършване на гимназиалното ми образование. Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен. Той организираше в гимназията комунистически ядра. И от спиритуализъм аз преминах в другия полюс - на атеизма и диалектическия материализъм. Макар че не бях напълно съгласен, аз гледах малко по-широко на тези неща. Не ме задоволяваше това и търсех загадката на много неща. Отговор нямаше. Тодор Павлов беше мой гимназиален учител.
към текста >>

53. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Камбуров имаше един син, който беше завършил естествени науки и беше директор на гимназията.
Тук влизаха хора, много издигнати, тук беше д-р Дуков, началникът на пощата, двама гимназиални учители и други все изтъкнати хора в този малък град. Това ми правеше силно впечатление. И когато научих, че тук ще дойде човекът, когото наричаха Учителя Дънов, за да им говори, то в мен се зароди дълбок стремеж. На всяка цена исках да отида и да слушам това събрание. Това ставаше в дома на Камбуров, където се четяха беседите на Учителя Дънов. Камбуров имаше един син, който беше завършил естествени науки и беше директор на гимназията. Сприятели се с мене и започна да ми дава литература. Там се запознах с Кузман Кузманов, който беше син на директора на гимназията, в която и аз бях. Впоследствие Кузман изигра голяма роля за мен, защото той ми даде най-добра и ценна информация. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много страници в туй изложение. Приятелите имаха хубаво чувство към мен.
към текста >>

Там се запознах с Кузман Кузманов, който беше син на директора на гимназията, в която и аз бях.
И когато научих, че тук ще дойде човекът, когото наричаха Учителя Дънов, за да им говори, то в мен се зароди дълбок стремеж. На всяка цена исках да отида и да слушам това събрание. Това ставаше в дома на Камбуров, където се четяха беседите на Учителя Дънов. Камбуров имаше един син, който беше завършил естествени науки и беше директор на гимназията. Сприятели се с мене и започна да ми дава литература. Там се запознах с Кузман Кузманов, който беше син на директора на гимназията, в която и аз бях. Впоследствие Кузман изигра голяма роля за мен, защото той ми даде най-добра и ценна информация. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много страници в туй изложение. Приятелите имаха хубаво чувство към мен. Те проявяваха толерантност към моята искреност и младост. Аз бях техен гост.
към текста >>

Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията.
В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан. Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя. След събранието прекарах една бурна нощ; непрестанно звучаха в ушите ми словата на този странен Мъдрец. На сутринта не можах да се въздържа да не запитам Морис Басан - женен ли е Мъдрецът. Той с един тайнствен, благоговеен тон започна да ми говори за изключителната мисия на Учителя, който бил от Великите Посветени, слизащи да помагат на човечеството в най-трудните моменти в историята на народите. Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията. Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха. Навлизах и се калявах в бурите на живота. Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика.
към текста >>

Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя.
Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя. След събранието прекарах една бурна нощ; непрестанно звучаха в ушите ми словата на този странен Мъдрец. На сутринта не можах да се въздържа да не запитам Морис Басан - женен ли е Мъдрецът. Той с един тайнствен, благоговеен тон започна да ми говори за изключителната мисия на Учителя, който бил от Великите Посветени, слизащи да помагат на човечеството в най-трудните моменти в историята на народите. Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията. Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха. Навлизах и се калявах в бурите на живота. Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика. Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година.
към текста >>

Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък.
Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка. Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък. Учителят ни по психология - Тодор Павлов беше образувал много комунистически ядра сред школската младеж, в които не само аз взимах участие, но и много мои верни приятели. От тези ядра се разрази и стачка в гимназията. Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз.
към текста >>

От тези ядра се разрази и стачка в гимназията.
През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка. Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък. Учителят ни по психология - Тодор Павлов беше образувал много комунистически ядра сред школската младеж, в които не само аз взимах участие, но и много мои верни приятели. От тези ядра се разрази и стачка в гимназията. Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца.
към текста >>

Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската.
Превърна се в обща политическа стачка. Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък. Учителят ни по психология - Тодор Павлов беше образувал много комунистически ядра сред школската младеж, в които не само аз взимах участие, но и много мои верни приятели. От тези ядра се разрази и стачка в гимназията. Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца. Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията. Там изпитах най-горчивите си моменти в живота.
към текста >>

Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията.
Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца. Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията. Там изпитах най-горчивите си моменти в живота. Всички мои приятели и съученици, когато говорих пред събранието и след като ме арестуваха, казваха: "Ще дойдем и ще те освободим." И като гледах през прозореца на стаята на следователя, който ме разпитваше, то виждах онези съученици, които си играеха весело на двора пред училището, то от тази картина започнах да плача. До тогава си мислех наивно, че те ще дойдат, ще разбият затвора и ще ме освободят. Аз затова плачех, за моята наивност. А следователят, като вижда сълзите ми, ме пита: „Разкайваш ли се?
към текста >>

54. 6.35. Mладежките събори

Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и висше образование.
Нейната скромност поразяваше, а нейното трудолюбие бе изключително. То й повреди очите и после ослепя. Но все пак, като сляпа, имаше кураж и вяра в Учението. Тя беше сестра, винаги готова да услужи и да подпомогне ония, които бяха закъсали в своето образование. На мнозина предаваше частни уроци, но не им взимаше пари. Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и висше образование. Тя беше сестра на жертвата. Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература. Олга Славчева. Един голям оригинал. С голяма енергия, с голям ентусиазъм и с голямо вдъхновение.
към текста >>

55. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо.
Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо. А на писмото нямало подател и учителката помислила, че писмото е написано от ученика. Какъв е изводът? Не ви трябват никакви посредници между любовта и човека. За какво говори господин Дънов? Говори за Светата църква.
към текста >>

56. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Михаил, когато е бил ученик в гимназията, е страдал от това.
Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е. Михаил, когато е бил ученик в гимназията, е страдал от това. Имаше един случай с една жена, която е имала кандило и от двете страни е имало два портрета: един на Учителя по-голям и един по-малък на Михаил. Жената пали кандилото от време на време и се моли на двете икони. Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя, и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>

57. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет.
За мен Йорданка Жекова беше неписмена. През 1972 г. аз я накарах да си напише опитностите, но тя ми каза, че не можела да пише, понеже била слабо писмена. Тогава накарах Цанка Екимова да отиде при нея и лично да запише нейните опитности, които тя направи и след това бяха ми връчени. Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна. По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет. Такива случаи има към десетина. Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека.
към текста >>

След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование.
Тогава накарах Цанка Екимова да отиде при нея и лично да запише нейните опитности, които тя направи и след това бяха ми връчени. Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна. По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет. Такива случаи има към десетина. Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение.
към текста >>

58. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София.
Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им. И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София. Гита се запозна в София със съпруга си Емил Стратев. Той пък се познаваше с брат Георги Радев. По такъв начин като по нишка се очерта пътя, по който трябва да вървим, да се насочим и търсим Истината.
към текста >>

Гита също учеше гимназия в София.
После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им. И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София. Гита се запозна в София със съпруга си Емил Стратев. Той пък се познаваше с брат Георги Радев. По такъв начин като по нишка се очерта пътя, по който трябва да вървим, да се насочим и търсим Истината. Така, посредством мъжа на сестра ми ние почваме да посещаваме беседите на Учителя и да се запознаваме с Учението.
към текста >>

59. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Майка му и аз сме пенсионери, а имаме още една дъщеря, ученичка в гимназията." И заплака пред мен.
Следващият план бе той да си опише опитностите по времето на Школата. Беше привечер. Каза ми: „Ти знаеш ли, че моето момче Петърчо сега есента се уволнява от казармата. Влезнал е в консерваторията като студент. А аз нямам пукнат лев да го приготвя за студент. Майка му и аз сме пенсионери, а имаме още една дъщеря, ученичка в гимназията." И заплака пред мен. Сълзите му се ронеха и падаха направо в потока, който булбочеше надолу. Какъв буен поток и какви сълзи. Аз стоях потресен. „Добре, аз ще ти помогна. Ще ти платя снимките".
към текста >>

60. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Преподаваше литература в прогимназията.
4. СТОЯНКА ИЛИЕВА Тя беше учителка в провинцията. Преподаваше литература в прогимназията. Накрая се пенсионира и живееше на Изгрева в барака, чиито чертежи, как да се построи, беше дал лично Учителят. Съседство с нея, под същия покрив, живееше Илия Узунов. Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише спомените си. Тя имаше литературно перо и ги написа, но в разговорите ми с нея изникнаха много нови случки и събития, които аз записах. Тя имаше един философски построен ум, който непрекъснато задаваше въпроси и на които сама си отговаряше.
към текста >>

61. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Дори завършва висше образование - педагогика и литература и става учителка в гимназията по литература.
8. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева е била легендарна личност - и като поетеса, като личност, като духовна сестра и като проявление. Вечно засмяна, вечно весела -слънчева натура. Нейният живот е протекъл много драматично. Учителят я накарва да завърши гимназиалното си образование и тя го завършва като частна ученичка. Дори завършва висше образование - педагогика и литература и става учителка в гимназията по литература. А това не е малко, а дори и много, сама се издържа. Участва дейно през време на Школата. Пеню Ганев е бил онзи брат, който се е грижил в последните дни за Олга Славчева. Олга е имала четири сестри и един брат. Тя оставила 1500 лв.
към текста >>

62. 7.14. БУЧА БЕХАР

Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка.
Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
към текста >>

63. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Димитрина завършва гимназия в гр.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г. Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология.
към текста >>

64. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Аз нямах завършена гимназия.
Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи. Беше се сменила властта и тя въвеждаше нови правила и ново счетоводство. Ние не познавахме всички тези нормативни актове. Освен това аз бях вече пенсионер." „Но нали ти си счетоводител? " „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме.
към текста >>

Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си.
" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме. Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха.
към текста >>

65. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс.
Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В 1.том аз съм дал Космогония-та.
към текста >>

66. 14. БУЧА БЕХАР

Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка.
Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
към текста >>

67. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Димитрина завършва гимназия в гр.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г. Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология.
към текста >>

68. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Аз нямах завършена гимназия.
Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи. Беше се сменила властта и тя въвеждаше нови правила и ново счетоводство. Ние не познавахме всички тези нормативни актове. Освен това аз бях вече пенсионер." „Но нали ти си счетоводител? " „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме.
към текста >>

Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си.
" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме. Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха.
към текста >>

69. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс.
Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията.
към текста >>

70. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия.
в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.
към текста >>

А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията.
Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул.
към текста >>

71. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

Но аз вече бях голяма в гимназията и вече можех да се противопоставям.
„Това ли ти е работа с тази метла, та да разбутваш нещата и да вдигаш прах". Още неизрекла думите видях като че ли нещо влезе в нея, очите й се отвориха ей такива големи и с такова озлобление ме удари, че аз паднах на земята: „Ще разбутваш нещата" чувах гласа в ушите си. Още тогава като дете видях с очите си как тази кавга вече влизаше в.майка ми и тази кавга създаваше всички разправии у дома, и че тя, кавгата, ме гонеше чрез майка ми. Това го разбрах като дете. По-късно когато станах голяма, когато се запознах с учението на Учителя разбрах, че майка ми беше медиум и я обладаваха и завладяваха духове и безпричинно ме гонеше като налиташе да ме бие. Но аз вече бях голяма в гимназията и вече можех да се противопоставям. Аз плачех много от неправдата и се възмущавах много. Чувствувах, че един черен дух беше в къщата и ме гонеше. По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир. Но аз още не разбирах тези неща. Майка ми преди да си замине от този свят й се отвориха очите и тя виждаше разни духове, които й говореха и им, вярваше и я разиграваха едновременно.
към текста >>

72. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева.
Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант.
към текста >>

Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще.
Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще. По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи. Така че предвижданията на Дунева бяха правилни и точни. Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях. За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано. Тогава нямаше радио, единствено имаше ръчни грамофони с фунии, а плочите бяха с блудкави градски любовни песни.
към текста >>

73. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка. Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне.
към текста >>

Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка. Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне. А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка. Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца. Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза.
към текста >>

Та аз съм учител в гимназията и всички ученици ме познават и половиният град ме познава".
Майка ми нарежда и плаче, че е вече доживяла пълен срам и че следващият път аз съм щяла да излеза гола от вкъщи та да бъде още по-голям резила и срама й. А баща ми плаче и повтаря: „Абе ние нямаме ли пари, няма ли това дете дрехи, че е тръгнало така? ". А майка ми отговаря „Има, но аз ги скрих да не ходи при Дънов". „По-хубаво да ходи при Дънов облечена като госпожица, отколкото да тръгне като посмешище по града та всички да ни се смеят и подиграват. Ще й даваш и дрехи, и храни, и малко пари, за да не ни излага повече. Та аз съм учител в гимназията и всички ученици ме познават и половиният град ме познава". Майка ми видя, че нещата придобиват друг обрат, съгласи се, взе ключа, отиде, отключи скрина, където бяха заключени всичките ми рокли, обувки, взе ги, дойде и ми ги хвърли на главата. Аз седя, мълча, тя идва донася по някоя и друга рокля и ги запраща срещу мен. Та така изведнъж от Пепеляшка аз бях натрупана с дрехи една връз друга. Накрая донесе някакъв плат и ми го хвърли в очите: „И да си ушиеш рокля от този плат, че не мога да те гледам такава дрипла". Аз станах, прибрах си дрехите, огледах се и нищо повече не разговарях с тях.
към текста >>

74. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените.
А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им. Но откъде научиха, как научиха, кой им каза, не можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка.
към текста >>

75. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

60. УЧЕНИК НА ХРИСТА Живеех в градско семейство, баща ми беше учител по литература в ес-на софийска гимназия и получаваше заплата, която поддържаше дома, семейството и четири деца.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА Живеех в градско семейство, баща ми беше учител по литература в ес-на софийска гимназия и получаваше заплата, която поддържаше дома, семейството и четири деца. Майка ми беше домакиня и се стараеше да ръководи семейството си така, както бяха изискванията на обществената среда Беше се оформило висше общество, което се мъчеше да имитира образци от Запада. Обикновено сутрин в 11 ч. се събираха приятелки при майка ми на чай. След обед отиваха на друго място, където да се съберат. Събираха се .
към текста >>

Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак.
се събираха приятелки при майка ми на чай. След обед отиваха на друго място, където да се съберат. Събираха се . вечерно време на литературни четения или концерти. Ходеше се и на балове които обикновено бяха в офицерския дом. Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак. Случи се така, че аз имах талант за музика, който се разработи много и се стигна дотам да давам самостоятелни концерти в офицерския клуб и то в неделя сутрин. Пред мен се очертаваха светли хоризонти или на гастролираща артистка, или на образована жена, или на светска дама. Записах да следвам висше образование, а майка ми нямаше нищо против, беше доволна, че се развивам всестранно. Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях студентка. Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето.
към текста >>

76. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование.
към текста >>

77. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш".
Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели. Отивам долу при кухнята, гледам, разглеждам и чувам само команди и разпореждания от Станка. Тя се приближи към мене и ми каза да се махам, че съм пречела. Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ отделение да командваш сестри с висше образование. Това никъде не е позволено и в Школата не се позволява. Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш". Тя цялата трепери и се развиква. А всичките, които бяха там изведнъж се оглеждат и виждат нещата в друга светлина. Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от кухнята. Тя си тръгна като непрекъснато викаше най-обидни думи. От следващия ден тя не бе допусната в кухнята, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по кухня пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода.
към текста >>

78. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите.
към текста >>

А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество.
В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси.
към текста >>

Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички.
Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно. Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички. Някои от сестрите записаха във факултета по педагогика и литература и станаха учителки. След като дойдох на Изгрева всички имаха точно обратното мнение за мене и те си го запазиха до края на живота ми. В света бях интелигентна и добре приета от моите връстници, а тук на Изгрева направо ме обявиха, че съм проста. Да не ти дава Господ неук и прост човек да те оценява, че си по-прост от него. Та тук това ми се случи и не само се случи, но се случваше дс края на живота ми.
към текста >>

79. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Сбъдна се написаното в тази статия и се сбъдна още едно пророчество на Учителя пред Илия Младенов, който по онова време беше висш офицер и в присъствието на голямата му дъщеря Лиляна, която по това време била ученичка в гимназията Учителят изрекъл следното: „Рекох, пиши руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага".
Според мен тази статия повдигна духа на всички братя и сестри в Братството, на всички леви сили в страната, защото брат Руси разнесе този вестник на всички комунисти, които като четяха статията ронеха сълзи и не вярваха, че до там ще се стигне, че славянството ще залее света. Така тази статия и този брой свърши голяма работа и раздвижи много духове, те скочиха и започна голямата съпротива срещу германците. Отивам аз при Учителя и споменавам за тази статия. Той каза следното: „Те ще разберат, че с насилие нищо не се постига". Та измина някой и друг месец и германците бяха отхвърлени от Москва, обкръжени при Сталинград, разбити и накрая руснаците преминаха през цяла Европа и забиха червеното знаме над Райхстага. Сбъдна се написаното в тази статия и се сбъдна още едно пророчество на Учителя пред Илия Младенов, който по онова време беше висш офицер и в присъствието на голямата му дъщеря Лиляна, която по това време била ученичка в гимназията Учителят изрекъл следното: „Рекох, пиши руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага". Повторил го е три пъти и точно по това време германците са били пред Москва и са чакали тя да падне всеки ден и това е била причината Илия Младенов да посети Учителя в Мърчаево. Та ето имахме големи развръзки в последните години на Школата. Бяхме свидетели как се промени един строй, премина и приключи една епоха и дойде друга епоха, която Учителят нарече „Ера на труда" и която бе предсказал преди много, много години и че тя щр продължи 45 години. Това бе първият етап. Вторият етап започна след заминаването на Учителя.
към текста >>

80. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня.
към текста >>

Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих.
към текста >>

Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията.
Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя. Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции.
към текста >>

81. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Чули, че там в техния град имало едно момиче, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла.
Ще питате коя е тази сестра? Не се ли досещате? Един път бях аз, друг път друга и така може би се редувахме към десетина сестри. Ще ви разкажа един случай с брат Стефан Камбуров от Стара Загора. В онези години братята и сестрите се събирали в братски кръжоци и понякога са правили опити да помагат на нуждаещите се и на някои, които са били болни. Чули, че там в техния град имало едно момиче, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла. Тя толкова буйствала, викала, крещяла, дори чупела всички предмети, до които се докосвала. Ето защо те се опитвали да я държат вързана, а пък майката ходела, викала лекари, но никаква полза. След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват.
към текста >>

82. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата". Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план.
към текста >>

83. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

По едно време минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който е дошъл да преподава в гимназията.
Твоят жених сега е през девет морета та в десето. Има дълго да пътува докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. По едно време минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който е дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново е при него. Учителят й казал: „Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата.
към текста >>

84. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Петър по това време е бил на училище в гимназията и така се случило, че дедо поп не е могъл да съобщи на сина си за погребението.
Но затова е необходимо да имате знания. Дедо поп Константин Дънов е роден на 20 август 1830 г. в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Те са били преселници в Родопите. Дедо поп овдовява рано и за сина му Петър се грижи голямата му сестра Мария. Петър по това време е бил на училище в гимназията и така се случило, че дедо поп не е могъл да съобщи на сина си за погребението. Но какво е било учудването му, когато сина му Петър пристигнал за погребението на майка си, макар че никой преди това не му е съобщил нищо, идва на погребението сам без да бъде предварително предизвестен. Дедо поп си заминава от този свят на 13 ноември 1918 г. Учителят недвусмислено даваше да се разбере, че той остава настрана въпроса за семейството и за рода му и че той предпочиташе учениците си, защото той бе дошъл за Учението си и за учениците. Той уважаваше своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас понеже са му роднини или пък да ги допуща по-близо до себе си отколкото нас. Напротив, ние бяхме около него, а когато идвака роднините му стояха някакси настрана и се получаваше едно неловко положение като ние се стараехме да го изглаждаме като ги заобикаляхме с внимание.
към текста >>

85. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил. Ние нямахме друг по-интелигентен, по-образован и по-надарен със слово брат от него. Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка. Той ми беше учйтел по история. На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил достоен да заеме такава катедра. Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта. Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения.
към текста >>

86. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки. Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат.
към текста >>

87. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син.
към текста >>

Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна.
Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г.
към текста >>

той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г.
е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г. и завършва на 25 юли 1886 г. Тогава са завършили шест ученика. След завършването те правят официална снимка и ние днес я поднасяме на вашето внимание. На снимката са застанали прави от ляво на дясно: Христо П.
към текста >>

88. 229. КАТЯ ГРИВА

Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в Трън и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията.
Той й казва: „Ще отидеш там, защото имаш работа. Чрез теб ще се помогне на младежите, които са там комунисти и могат да пострадат и дори да им се отнеме живота от властта. Чрез теб ще се помогне на тези души". Катя си прибра куфарите и 1 замина там и стана една обикновена, провинциална учителка по пеене. На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на Трън. Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в Трън и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията. Така че думите на Учителя се сбъднаха и те бяха изпълнени от Катя Грива без да иска и без да осъзнава след време как това бе точно станало. Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве. Оставаше ги на масата, на кревата и беше немарлива. Имаше един приятел, който често я посещаваше и той й взимаше скришно й посягаше върху парите. А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните родители, които са в Пловдив.
към текста >>

89. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ От начало Учителят събра една група млади момичета завършили гимназия, събра ни когато влезнахме в Университета и едновременно посещавайки Школата му той непрекъснато ни даваше задачи за разрешение и ни поставяше на изпити.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ От начало Учителят събра една група млади момичета завършили гимназия, събра ни когато влезнахме в Университета и едновременно посещавайки Школата му той непрекъснато ни даваше задачи за разрешение и ни поставяше на изпити. Тогава най-важното за нас беше посещението в Школата, отколкото в Университета. Но трябваше да имаме образование, за да бъдем готови за Школата му. Тя не е за невежи, за необразовани и за прости хора. Тя е за високоинтелигентни човеци с висок образователен ценз. А че през годините надойдоха необразовани хора това се случи, защото онези образованите от града не дойдоха и онези, които бяха изпратени от Невидимия свят да бъдат в Школата на Учителя.
към текста >>

90. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Ще завършиш гимназия, че дори и университет".
Учителят правеше разлика между работа и труд. Когато човек работи за себе си е труд, а когато работи за Бога е работа. А Владо именно това правеше. И така ни в клин, ни в ръкав Учителят каза: „А сега, Владо, иде най-важното. Ще започнеш да учиш. Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици.
към текста >>

Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет.
Ще започнеш да учиш. Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя.
към текста >>

А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици.
Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево.
към текста >>

Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път.
Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ.
към текста >>

91. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Ще завършиш гимназия, че дори и университет".
Учителят правеше разлика между работа и труд. Когато човек работи за себе си е труд, а когато работи за Бога е работа. А Владо именно това правеше. И така ни в клин, ни в ръкав Учителят каза: „А сега, Владо, иде най- важното. Ще започнеш да учиш. Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици.
към текста >>

Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет.
Ще започнеш да учиш. Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя.
към текста >>

А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици.
Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево.
към текста >>

Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път.
Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ.
към текста >>

92. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Баща й беше учител по философските предмети в мъжката гимназия, а майка й бивша Учителю, добра и възпитана жена, и религиозна.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА През 1919 г. семейство Антонови си отидоха в Казанлък от където бяха, а аз се преместих да живея при съученичката и приятелката си Милка Танева. Баща й беше учител по философските предмети в мъжката гимназия, а майка й бивша Учителю, добра и възпитана жена, и религиозна. Тя беше попаднала, кой знак как в новообразуваното в града религиозно общество „Бяло Братство" или „дъновисти" както ги наричаха още, последователи на онзи „много учен човек, д-р Дънов", за който бях чула преди две години. Тя не беше дъновистка, както сама казваше, но всеки неделен ден вместо в църква отиваше в салона на дъновистите и слушаше беседата на Учителя Дънов, която се четеше там. От там тя се връщаше възхитена, озарена, вдъхновена и започваше да ни разказва, каквото й е направило впечатление и каквото е запомнила от беседата. Изказваше се също с възхищение за хората, членове на това общество - хора смирени, скромни, които слушат с внимание това, което се чете, не гледат кой как е облечен (както това става в църквите), не критикуват, а любезни и внимателни едни към други и към новодошлите, като нея при тях. Всичко това отекваше в младежката ми душа и аз закопнях да отида и да ги видя тези хора и да чуя какво се чете при тях.
към текста >>

Аз разбрах, че гимназията, която завърших с много добър успех, много малко ми е дала.
Добре, и аз трябва да свърша университет. Омръзнали ми бяха мизерията, нищетата, невежеството, средата, еснафската среда, сред която израснах. И малкото ми умче се блъскаше да наблюдава, да анализира и себе си, и хората, и живота. Какво трябва да постигна? Това беше първият въпрос. Аз разбрах, че гимназията, която завърших с много добър успех, много малко ми е дала. Значи, трябва да уча още. Много, много трябва да уча. Но какво и как? Аз обичах много областта на науката: история, литература, математика, обичах и музиката и поезията. Отдаваха ми се почти всички предмети в училище.
към текста >>

93. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо?
Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде? На свобода, на простор, на слънце!
към текста >>

94. 21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ

Аз, която така много обичах учението и страдах, че нямам възможност да завърша университет, беше ми мъчно, че тя не е завършила даже и гимназия като мене.
Още не беше видяла Учителя. Тя беше много будно момиче, много начетено и интелигентно и запалено за Учението на Учителя. Обикнах я и задружих с нея. Тя, обаче, не беше завършиха гимназия и имаше само прогимназиално образование. Как го чувствуваше тя това, не знаех, но беше се изказвала пред мене, не на мене ми беше много мъчно за нея. Аз, която така много обичах учението и страдах, че нямам възможност да завърша университет, беше ми мъчно, че тя не е завършила даже и гимназия като мене. И сега пред Учителя, предразположена от Неговия мил прием, аз се поотпуснах и Му разказах за тази нова сестричка и за мъката ми, че няма образование и Го помолих да й помогне някак. Аз вече знаех, че Олга Славчева и други закъснели с образованието си учат задочно и ще се сдобият с образование. Той нищо не каза по това, но от миг на миг ставаше по-мил, по-светъл и най-после рече: „А за себе си няма ли да попиташ, няма ли да поискаш нещо? " Аз се стъписах. Да питам.
към текста >>

На следващата година на Буча се нареди по чуден начин и тя влезе в гимназия, че беше минала пределната възраст и завърши и стана Учителю.
За Буча ли, за мене ай, не зная. Може би и за двете. И тя беше закъсняла с образованието си и аз страдах от недостатъчното си образование. Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат. Дай Боже! На следващата година на Буча се нареди по чуден начин и тя влезе в гимназия, че беше минала пределната възраст и завърши и стана Учителю. Аз не завърших университет, но онова, което ми даде Учителят ме задоволи повече и аз съм доволна и благодарна.
към текста >>

95. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

„Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион.
Доведе го местният проповедник. На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил. Щом влезе в стаята пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик." Поканих ги. Седнаха. „Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме.
към текста >>

96. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда.
към текста >>

97. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес".
Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина. Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана.
към текста >>

постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г.
На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина. Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана. Обаче през 1925 г. арестуват зет му Иван Петков, учител. Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра.
към текста >>

Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София.
Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра. Първият въпрос при срещата на Гръблев в София през 1945 г. с ген. Козовски е бил: „Какво направи със сандъчето? " „Потъна в буйните води на Янтра..." През 1913 г. Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София. След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон. Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех.
към текста >>

98. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

По това време свърших гимназията.
Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин. Родителите ми все трябва да са заподозрели нещо, защото помня, че ми даваха да пия бром, за да ми успокояват с него нервите, вероятно по съвет на лекари. По това време свърших гимназията. Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра. „Е, добре, а после? " и в това не е разгадката на живота." От там майка ми ме заведе в Швейцария, където стоях година и половина. После родителите ми ме изпратиха в Германия, където стоях още толкова, но в България се завърнах в същото душевно състояние - смисъл в живота не намирах. Тогава ми попадна книгата „Древната Мъдрост" от председателката на теософското общество Ани Безант.
към текста >>

99. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Петър Камбуров

3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение като ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение като ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши. Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малолетен нямах право да притежавам ловджийски билет. Убивах пъдпъдъци, яребици и зайци, за което по-късно скъпо платих. Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки живот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад. През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен домашен отпуск.
към текста >>

През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за една година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост.
Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време научих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин. След това проявих голямо желание и воля и в скоро време, не минаха 5-6 месеца, аз вече можех сравнително добре да свиря хора и ръченици. Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти. Усвоих добре народната музика, така както я изпълняваше баща ми. Едва 20-30 години по-късно започнах частично да уча нотно свирене, което не ми се удаваше и си останах до днес специалист по народна музика, а любител на нотната музика. През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за една година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост. Тогава бях завършил V клас на реалната гимназия в Стара Загора. С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 души войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отстъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров. На следващата година - 1916, завърших VI клас, а през 1917-18 г. VII клас. В края на учебната 1917-1918 година през месец кани ме мобилизираха по изземане на храни за войската и ме изпратиха с още един стар войник (с пушка) в с.
към текста >>

100. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров