Търсене в текстове за 'Гимназия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 194 резултата в 86 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.
Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год.
към текста >>

Варненската гимназия
зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.
към текста >>

Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.
Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.
към текста >>

2. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI.
От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44).(74):„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.
към текста >>

3. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

във Варненската гимназия
Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия През 1879 г. П. Дънов започва да учи в І гимназиален клас на новооткритото след Освобождението двукласно Варненско реално училище. Историческата реалност по това време е доста сложна. В младата българска държава няма изградени учреждения и институции. Положението в образованието е доста тежко.
към текста >>

Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г.
Историческата реалност по това време е доста сложна. В младата българска държава няма изградени учреждения и институции. Положението в образованието е доста тежко. По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда. Липсата на учители, учебници и пособия допълнително утежнява обстановката в образованието. Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г. до 1884 г. Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър. 5.1. Първи гимназиален клас – 1879/1880 и 1880/1881 г. (поради описаната по-горе тежка обстановка, Петър Дънов, както и много други ученици повтарят първи гимназиален клас) 5.2. Втори гимназиален клас – 1881/1882.
към текста >>

4. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години.
То има два отдела – първоначално (основно) и класно (гимназиално) с пансион. Класното училище е само за момчета и има три курса: І курс, тригодишен – с подготовка за Роберт Колеж в Истанбул; ІІ курс, петгодишен – научен; ІІІ курс, петгодишен – богословски. Създаден е и двугодишен курс по богословие за ученици, завършили класно училище. По онова време транспортната връзка между Варна и Свищов се осъществява през Русе с влак и оттам – с кораб на някоя от двете корабни агенции – руската или австрийската. В началото на календарната 1885 година, през второто учебно полугодие (срок), Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов. За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

5. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г.
Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е.
XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т. XI, с. 332-333 5. 1879 г. постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е. след две години. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331-334. 6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г. На 25 юли 1886 г.
към текста >>

Варненската гимназия
зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.
Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин.
към текста >>

Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.
После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
към текста >>

Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
Д-р Миркович (1825-1905) ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия.
за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г.
към текста >>

9. Учителя държи сказка в Шумен

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
-------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

10. Учителя пристига в Русе

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
-------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
-------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

12. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова.
Предишната година, (1903, април) Елена е слушала сказка по френология от Учителя в читалище "Надежда", но не го познава лично. Спомени на Елена Иларионова -1904 Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви.
към текста >>

13. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова.
Френологично изследване на Елена Иларионова Френологично изследване на Константин Иларионов Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви.
към текста >>

14. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов.
Е.А. - Елена Андреева I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како?
към текста >>

Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия.
В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

След гимназията завършва военно училище в Русия.
Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове. Той се подвизава засега според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова.
към текста >>

16. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г.
Сказката му прави силно впечатление и моли да бъде приет на разговор. Господин Петър Дънов го приема на другия ден в хотела, където са разговаряли повече от три часа. Стефан Лазаров Тошев е роден на 13/26/декември 1886 г. в гр. Севлиево. Починал на 2 януари 1978 година също в гр. Севлиево. След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г. до 31.VIII.1913 г. е учител в с. Кръвеник, Севлиевско. През този период чете философска, духовна и окултна литература. Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател на Теософското общество в България и се увлича в теософията.
към текста >>

17. (стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.

Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия.
Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна.
към текста >>

18. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си.
към текста >>

Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично.
Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение.
към текста >>

В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието.
Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот.
към текста >>

майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка.
и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е освободен и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр. 519, стр. 413 ÷ 414; том VIII, стр. 572, № 21,9. Кандидатът за женитба През 1922 г. майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
към текста >>

Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса.
Хапнали си добре. След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г.
към текста >>

завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво.
Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа.
към текста >>

Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост.
„Латинка” № 59. До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят. Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът.
към текста >>

19. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

„Солунска" до Гимназията.
католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница. Изгревът - Том 11IV.8 август, събота 1915г. 22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г. Спомен на Жечо Панайотов При първото шестмесечие на 1915 г.
към текста >>

20. Димитър Голов завършва земния си път.

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев. Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1) Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
към текста >>

Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1)
Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев. Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1) Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в.
към текста >>

Ето и разказа на една сестра за същата случка: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията.
Стана полунощ, щяха да се компрометират и да кажат хората, че правили сеанс и че една от тях се е умопобъркала. Казах: „Коленичете всички! Турете я в средата и ще четете полека Отче наш! “ Щом изчетоха Отче наш, тя се събуди и попита: „Какво стана с мен? “ А другият й брат, който досега не вярваше, като видя всичко това, повярва.“ (9) Ето и разказа на една сестра за същата случка: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, семейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя. Насядахме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и очаквахме да се появи материализиран някой дух. Учителят стоеше настрана. После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като каза тихо, почти на себе си: „Нищо няма да стане.“ Ние продължихме. Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и?
към текста >>

След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия.
1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион.
към текста >>

21. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител.
ПЕНЮ КИРОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат, семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
към текста >>

Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
към текста >>

22. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф.
168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Аз бях в предпоследния клас на гимназията.
Информация за този събор може да се прочете в спомените на Цанка Екимова и Паша Теодорова. Протоколи няма. 1. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА Цанка Екимова 2. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО Паша Теодорова 10. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА Аз бях в предпоследния клас на гимназията. Големият ми брат Борис бе с две години по-голям от мене и родителите ми го готвеха да замине в чужбина да следва минно инженерство. По този случай той трябваше да си вади документи от град Велико Търново. Когато се върна ми каза, че като се раз-хождал към лозята срещнал общество от мъже и жени като първите християни - обядвали на открито, живеели на палатки на открито, слушали пропове-ди на открито и живеели задружно. Разказа това, което му бе направило впечатление, но не можа да каже нищо конкретно. Беше месец август 1920 година.След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина.
към текста >>

Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори.
По този случай той трябваше да си вади документи от град Велико Търново. Когато се върна ми каза, че като се раз-хождал към лозята срещнал общество от мъже и жени като първите християни - обядвали на открито, живеели на палатки на открито, слушали пропове-ди на открито и живеели задружно. Разказа това, което му бе направило впечатление, но не можа да каже нищо конкретно. Беше месец август 1920 година.След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина. Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни. Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше.
към текста >>

Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия.
Онзи земеделец е на мястото си, който не хвърля семената напразно. Онзи учител е роден за учител, чиито методи на работа са сто на сто резултатни. Онзи военоначалник има право да обявява война, който е сигурен в победата. И като си мислех, и като мисля, и като продължавам да мисля, казвам си: Една книга има, от която човек може да черпи знания, тя е книгата на необятната жива, разумна природа, книгата на целокупния живот. Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя. Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия. Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение.
към текста >>

24. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора.
Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години на живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати. Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията. Това съм описал повече в спомените ми през периода 1910-1923 г. Както казах, Учителят предпочиташе да сяда в домът й, когато гостуваше в Бургас. Това потвърждава, че сестра Стойчева се ползуваше от Неговото благословение. Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора. След смъртта й, нейният другар и дъщеря им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи на работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им. Те имаха трикотажна фабрика, гдето той е изпълнявал служба на доверен човек. Мога да добавя, че със сестра Величка Стойчева имахме взаимно уважение, като възрастен човек се е радвала, че между им се яви младеж. Когато на събора в Търново, през август 1914 година, замествах нейният другар, тя с радост е запомнила, че съм преминал в обряда край Учителя, за приемането ми във „веригата" на учениците му. Когато се върнахме в Бургас, тя при разговор с приятелите ни спомена и това обстоятелство.
към текста >>

25. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Той е учител в гимназията.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става вегетарианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията.
към текста >>

26. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент.
А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете.
към текста >>

27. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет.
Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в живота. Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет. Добре е, когато дойдат благоприятните условия в живота, но всички условия трябва разумно да се използват. И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко? И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и да са развива правилно.
към текста >>

28. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Той е учител в гимназията.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става вегетарианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията.
към текста >>

29. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове.
Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
към текста >>

30. Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'

Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати.
към текста >>

31. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането.
В.К.: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници. На тия беседи, които се печатат в София Паша прави три коректури.
към текста >>

След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите.
Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год. аз се явих на конкурс за стенографка в Народното събрание и цялата зима докато траеше сесията аз редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис. След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите. Учителят казал: „Поканете я! " като ми каза това братът, че Учителят приел аз да стенографирам, аз само си купих тетрадки и моливи и седнах на стенографската маса. Дори не отидох да благодаря на Учителя, че ме е приел за стенографка на Словото My. В.К.: Значи минахте през Народното събрание? Е.А.: Да минах през там.
към текста >>

Той беше учител в гимназията по естествени науки.
Там построиха пак кооперация някаква. Трябва да кажа, че освен нас трите стенографки, за написването на беседите е помагал и Борис Николов, който в известен период от време помагаше на Савка в нейната работа. Той записваше и дешифрираше лекциите на Младежкия клас. В 1924 год. в София дойде брат Боян Боев, който беше уволнен заради идеите си. Той беше учител в гимназията по естествени науки. Брат Боян остана да живее в София и редовно посещаваше беседите, класовете, редовно стенографираше лекциите и беседите. Той стенографираше всичко при всички разговори на Учителя, в които имаше възможност да присъства било общи, било частни. Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България. В.К.: Как се набираха членовете на Младежкия окултен клас? Учителят ли ги канеше?
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията.
Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

(преработка, писана на 3 януари 1943 г.,когато работех в 5 клас, спохождана от гости, когато бях учителка в Тутраканската гимназия)Пълна пролет.
За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] (преработка, писана на 3 януари 1943 г.,когато работех в 5 клас, спохождана от гости, когато бях учителка в Тутраканската гимназия)Пълна пролет. Облаците разкъсани, небето лазурно. Въздухът свеж - омекнал. Клончетата набъбнали, развили нежна свилена шумица. Овощните дървета нацъфтели. Върби и тополи разперили облечени вейки, блещят на слънцето.
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе.
Любомир Лулчев: Биографичен очерк Любомир Христов Лулчев е роден на 13,11.1886 г. в гр. Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца семейство. Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ. Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си. Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия.
към текста >>

35. Учителя посещава казанлъшкото братство

В салона на Братството Учителят изнесе беседа, която една ученичка от гимназията предварително поканена, стенографира.
Единствената беседа изнесена от Учителя в Казанлък е през есента. Спомен на Петър Камбуров: 38. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО 1934 година. Един пролетен ден неочаквано Учителят, придружен от брат Епитропов, пристигна в Казанлък. В салона на Братството Учителят изнесе беседа, която една ученичка от гимназията предварително поканена, стенографира. После тя дешифрира, аз я преписах и изпратих на сестра Паша в София, която съхранява всичко, казано от Учителя.Вечерта в дома на чичо ми Никола Камбуров се събра цялото братство. Пяхме и свирихме на Учителя. До късно. По едно време Учителят каза: „Сега аз ще ви изпея „Махар Бену аба..."Изпя я, но това изпълнение за онези, които го чуха ще звучи през вековете!...1935 година. В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
към текста >>

36. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица.
Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили.
към текста >>

Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо.
към текста >>

37. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица.
Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили.
към текста >>

Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо.
към текста >>

38. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица.
Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили.
към текста >>

Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо.
към текста >>

39. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица.
Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили.
към текста >>

Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо.
към текста >>

40. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

Той е бил учител в гимназията и добър поет.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г. Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г. Той е бил учител в гимназията и добър поет. Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ
към текста >>

Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя. Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>

Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

41. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

завършва Търговската гимназия в Свищов.
Осъден от Народния съд на смърт. 99. Кето Кръстев - инженер, който е във връзка с доставките на оръжие от Германия и с нейното въздухоплаване - за доставка на самолети. 100. Добри Божилов - роден през 1884 г. в гр. Котел. През 1902 г. завършва Търговската гимназия в Свищов. 1922-1935 г. - член на управленския съвет на Българската народна банка (БНБ). 1935-1938 г. - управител на БНБ. 1938-1943 г.
към текста >>

42. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си.
към текста >>

Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично.
Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение.
към текста >>

В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието.
Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот.
към текста >>

майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка.
и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е освободен и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр. 519, стр. 413 ÷ 414; том VIII, стр. 572, № 21,9. Кандидатът за женитба През 1922 г. майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
към текста >>

Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса.
Хапнали си добре. След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г.
към текста >>

завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво.
Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа.
към текста >>

Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост.
„Латинка” № 59. До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят. Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът.
към текста >>

43. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Аз ако съм ученик в гимназията, ще искам от моите учители в гимназията първото прераждане да ми пишат нула.
Цялата вселена можеш да я събереш в един лешник. Ако материята се образува от сила и силата заема пространство, какво пространство трябва да събереш, за да образуваш малко материя? Представете си, че имате материал за гориво и се запалите от малка главичка кибрит, много огън, и всички трябва да горят, убедите цялата Земя да гори. Същият закон: Убедете краката си, че могат да ходят, и те ще тръгнат. Да убедиш себе си, че трябва да бъдеш здрав. Аз ако съм ученик в гимназията, ще искам от моите учители в гимназията първото прераждане да ми пишат нула. От нулата [в] другото прераждане ще изкарам 1, в другото от едното ще изкарам 2, в другото - 3... В седем прераждания ще имам 7. Значи: 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Съберете ги: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 = 28. Прибавете 0 = 280:40 = 7. Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличи и тогава ще бъде с едно по-велик, отколкото преди да се е смалил.
към текста >>

44. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

- Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително.
- А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар. Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата. Веднага взех трамвая и - право на Изгрева при Учителя. Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му.
към текста >>

* Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел.
Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията. Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. * Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.* Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини.
към текста >>

45. Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Ямбол), №78

Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр.
Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя. Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме. Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова. Твой верен в Господа: Пеню _________________________
към текста >>

46. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95

Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София.
Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

47. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №101

След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация. В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г.
към текста >>

48. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

завършва Солунската българска мъжка гимназия.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп.
към текста >>

е учител по литература в Битолската българска гимназия.
Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
към текста >>

преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“.
„Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г.
към текста >>

е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г.
към текста >>

Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
към текста >>

49. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>

50. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102

Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г.
към текста >>

51. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI.
От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44).(74):„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.
към текста >>

52. Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия.
" Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини".
към текста >>

53. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия.
6 декември 1875 г - роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис" Иван Толев е български общественик, журналист, редактор, поет и преводач. Роден е в Битоля - 6 декември 1875 г. В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година. В София става деец на Македонската организация. Публикува стихове в „Български преглед“ (1893 - 1900), „Учител“ (1893 - 1914), „Зора“ (1898 - 1900) и „Ученически другар“ (1898 - 1900), на което е и отговорен редактор. В 1895 година издава първата си самостоятелна стихосбирка - „Китара“ (Варна, 1895). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание.
към текста >>

Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година.
Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач. Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор.
към текста >>

54. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Роден е в Габрово през 1904 г., където завършва Априловската гимназия.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог Николай Дойнов, ученик и последовател на Учителя е един от най-видните и самобитни български астролози. Роден е в Габрово през 1904 г., където завършва Априловската гимназия. Следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя се запознава през 1922 г. и става близък негов ученик и последовател. Николай Дойнов е един от първите заселници на Изгрева. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията.
към текста >>

Николай Дойнов (1904-1998) е роден на 18 декември в Габрово, завършва гимназия в родния си град, математика и физика в Софийски университет “Климент Охридски”.
2. Николай Дойнов, спомени на Светозар Няголов, т.22 - "Изгревът на Бялото Братство". 3. Снимки на Николай Дойнов Прикачени миниатюри Творците в Школата на Изгрева Николай Дойнов Николай Дойнов (1904-1998) е роден на 18 декември в Габрово, завършва гимназия в родния си град, математика и физика в Софийски университет “Климент Охридски”. През 1921 г. той за пръв път участва в събора на Бялото Братство във Велико Търново и това бележи началото на пътя му като ученик в Школата на Учителя Петър Дънов – път, който той следва през целия си живот. Николай Дойнов е един от първите заселници на т.н. “Баучерово” край София, където от 1922 г. започва да се изгражда селището на Бялото Братство, наречено “Изгрев”.
към текста >>

55. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия.
От 1932 до 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател. Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски. 4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия.
към текста >>

Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско.
Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски. 4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка. Следващата 1940/1941 учебна година тя не е назначена на работа и по този начин има богата възможност да посещава редовно беседите и да е често при Учителя.
към текста >>

е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, малко по-късно същата година, става езикова гимназия за английски, френски и немски език.
На 1 ноември 1941 г. отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка. През есента на 1942 г. е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, малко по-късно същата година, става езикова гимназия за английски, френски и немски език. Наново е назначена като преподавател по английски и литература на горните класове. Там тя остава до 10 януари 1944 г., когато са големите бомбардировки над София. След това, колежът е затворен. В неделите върви пеш седем километра през ливадите, за да отиде на беседа. 5. Първа среща с Учителя.
към текста >>

Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г.
присъстват повече от 300 души от провинцията и правят голям концерт. Пее хор, който сформира и ръководи В. Несторова. Подготвят и пеят нейни песни, не само на Учителя. Тези моменти на хармония и гостоприемство остават трайна следа през целия й живот. В професионалната си кариера В. Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г. е преподавател на Людмила Живкова, дъщеря на Т. Живков. Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе. За 25 години учителстване тя 12 пъти си сменя службата или поради натиск от директори, или поради уволнения, или поради съкращения. Изобщо живот изпълнен с тежести и препятствия, което е видно и в хороскопа й. В др.
към текста >>

56. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

57. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията.
Той дава пример. Ако приятелите в Търново от Братството бяха подали също ръка на Пампоров, то той от своя страна би подал ръка на онова момиче, което бе бременно от него и тогава щяха да прескочат общественото мнение, че учител не бива да се жени за своята ученичка. И вероятно живота на Пампоров би протекъл по друг начин. Той се ожени в напреднала възраст, но нямаше деца. Накрая живота му заглъхна тихо, тихо като в пустиня. Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията. Освен морални съображения имаше и друга причина. Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху Учението на Учителя. Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и Учението на Учителя? Няма никаква връзка. Затова Учителят му протегна ръка, за да го извлече от бездната на падението.
към текста >>

58. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията.
Той дава пример. Ако приятелите в Търново от Братството бяха подали също ръка на Пампоров, то той от своя страна би подал ръка на онова момиче, което бе бременно от него и тогава щяха да прескочат общественото мнение, че учител не бива да се жени за своята ученичка. И вероятно живота на Пампоров би протекъл по друг начин. Той се ожени в напреднала възраст, но нямаше деца. Накрая живота му заглъхна тихо, тихо като в пустиня. Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията. Освен морални съображения имаше и друга причина. Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху Учението на Учителя. Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и Учението на Учителя? Няма никаква връзка. Затова Учителят му протегна ръка, за да го извлече от бездната на падението.
към текста >>

59. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

Директор на гимназия, председател на Славянското дружество в България, поет, един от най-верните последователи и ученици на Учителя.
последовател и ученик на Учителя Стоян Русев, наричан от приятелите в Братството обикновено дядо Благо, е роден на 2 февруари 1895 г. в село Заберново, Бургаски окръг. почти на една възраст е с Учителя. (Според Светозар Няголов и Борис Николов - на 18 февруари). Директор на гимназия, председател на Славянското дружество в България, поет, един от най-верните последователи и ученици на Учителя. За него може да се прочете в: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)
към текста >>

Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
Произведения от Стоян Русев (дядо Благо): Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>

Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

60. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител.
ПЕНЮ КИРОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат, семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
към текста >>

Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
към текста >>

61. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

става директор на българската гимназия в Болград.
Награден е със златен Ватикански медал. Между 1861 г. и 1863 г. е назначен за околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. става директор на българската гимназия в Болград. През 1866 г. влиза в Българския таен централен комитет в Букурещ. Завръщайки се през 1866 г. в Сливен, се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г.
към текста >>

Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години.
Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. След Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол - Бургас. През 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание.
към текста >>

Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г.
към текста >>

Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград.
Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г. бил частно практикуващ лекар. Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
към текста >>

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.
Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин.
към текста >>

Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.
После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
към текста >>

62. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен.
В темата е сложена датата 21 юли 1963 г., която дава Борис Николов в спомените си. Същата дата е придружена с часа: 21.07.1963,18.35 мин, София. Вероятно на 23 юли е било погребението? БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883-23. VII. 1963) Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р.
към текста >>

Беше учител в гимназията в Панагюрище.
Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя.
към текста >>

63. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя.
Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителя в тяхното семейство, малката 4-годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, откога те търся! " Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите. Дванадесетгодишната Савка отива на разговор при Учителя и той й дава за задача да чете Евангелието. Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя. Много е любознателна и се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която й е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления. Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той й разрешава да отиде.
към текста >>

64. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Завършва химия и известно време работи като учителка в една софийска гимназия.
(1888 - 12.02.1972) На 12 февруари 1972 г., събота, 8.30 ч., на 84 г., Паша се преселва в отвъдния свят. Един живот отдаден на хората и Словото на Учителя. Паша Теодорова е родена в Болград, Украйна. Израства и получава образованието си в София. Завършва химия и известно време работи като учителка в една софийска гимназия. За пръв път среща Учителя Петър Дънов през 1915 г. и започва да посещава беседите, които той изнася на ул. Опълченска 66. През 1916 г. е поканена и става стенограф на беседите му.
към текста >>

Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия.
Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха.
към текста >>

“Зная от опит като учителка в гимназията.
Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага. Тя разсъждавала по следния начин: “Зная от опит като учителка в гимназията. Всякога когато съм задавала въпроси на учениците или на ученик, всякога съм била мислено готова с отговора, който ученикът би трябвало да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова:
към текста >>

Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията.
Изгревът - Том 13 ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова) Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото.
към текста >>

Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя. Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам. Но първата беседа чух на Великден 1916 година. Не знаех, че беседите се стенографират, пък и не познавах много братя и сестри, не се разговарях с никого. Стаичката, в която Учителят държеше беседи на „Опълченска" 66, беше много малка и аз не влизах вътре, а стоях изправена на вратата на тази малка стаичка и оттам слушах двете беседи, отдето се чуваше добре.
към текста >>

Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно.
Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя. Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше. Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
към текста >>

65. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Завършва химия и известно време работи като учителка в една софийска гимназия.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя (1888 - 12.02.1972) Паша Теодорова е родена в Болград, Украйна. Израства и получава образованието си в София. Завършва химия и известно време работи като учителка в една софийска гимназия. За пръв път среща Учителя Петър Дънов през 1915 г. и започва да посещава беседите, които той изнася на ул. Опълченска 66. През 1916 г. е поканена и става стенограф на беседите му.
към текста >>

Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия.
Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха.
към текста >>

“Зная от опит като учителка в гимназията.
Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага. Тя разсъждавала по следния начин: “Зная от опит като учителка в гимназията. Всякога когато съм задавала въпроси на учениците или на ученик, всякога съм била мислено готова с отговора, който ученикът би трябвало да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова:
към текста >>

Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията.
Изгревът - Том 13 ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова) Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото.
към текста >>

Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя. Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам. Но първата беседа чух на Великден 1916 година. Не знаех, че беседите се стенографират, пък и не познавах много братя и сестри, не се разговарях с никого. Стаичката, в която Учителят държеше беседи на „Опълченска" 66, беше много малка и аз не влизах вътре, а стоях изправена на вратата на тази малка стаичка и оттам слушах двете беседи, отдето се чуваше добре.
към текста >>

Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно.
Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя. Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше. Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
към текста >>

66. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

След много житейски трудности и лишения тя успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, (21 август 1899 год - 1990) Родена е в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище. След много житейски трудности и лишения тя успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет. Елена Андреева се среща за пръв път с Учителя през 1920 г. Започва да посещава беседите му, а от 1921 г. и да ги стенографира. В спомените си тя разказва: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот – беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
към текста >>

Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното самопознание и себенадмогване. Със своята искреност, естественост и непосредственост във всичко, което разказва и пише за живота си, Елена Андреева дава възможност на другите да почерпят мъдрост от ценните й житейски опитности. По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен. Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към познание. Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет. В своите спомени тя пише, че точно нейната любознателност я отвежда при Учителя през 1920 г. Но дотогава тя трябва да премине през много трудности, в които укрепват волята и характера й. Години наред, като ученичка, тя се грижи за болната си майка и домакинството. Тези трудни условия не я сломяват, а изграждат в нея работливост, пъргавина, организираност - качества, които тя проявява през целия си живот. Често тя трябва да увещава родителите си да й позволят да продължи образованието си, в замяна на което се отказва от всичко излишно.
към текста >>

Елена Андреева в прогимназията с братовчедка си.
„Аз няма да оставя гроб"I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев Изгревът - Том 17 Снимки на Елена Андреева Елена Андреева в прогимназията с братовчедка си. Снимка 29. Щерю Атанасов Снимка 30. Елена Андреева - 1919 г. Снимка 31.
към текста >>

67. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Завършва средното си образование в Априловската гимназия, а висшето учи в Софийския университет, където завършва естествени науки и философия.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя (30.12.1900 - 22.12.1991) Роден е в Габрово. Завършва средното си образование в Априловската гимназия, а висшето учи в Софийския университет, където завършва естествени науки и философия. Владее стенография. Стремежът му към свобода и духовно развитие го довежда до идеите на Учителя. Той се присъединява към групата братя и сестри, образуващи малко общество край него. Когато Учителя им казва: „Всеки, който е започнал да учи в университета, трябва да го завърши, но научете и по един занаят, за да сте свободни”, Борис Николов започва да чиракува при различни майстори. Първо е резбар, после помага на един лютиер при изработката на музикални инструменти.
към текста >>

Завършил средното си образование в Априловската гимназия.
1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност.
към текста >>

След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки.
Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин. С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на Борис. По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън. В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад. В съня си той взел важно решение на това място, но то било забравено през годините. Останал само спомена за нещо съдбовно. В един миг той ясно осъзнал решението, което тогава било скрито.
към текста >>

Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки.
В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир. Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане да инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва. Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. Във връзка с изваждане на някакви документи той отива в Търново през 1920 г., където заварва събора на Бялото братство. Посещава го и се среща с Учителя. Много му харесва общият задружен братски живот. Като се връща в Габрово, сънува ясен сън, че се намира на един площад в непознат град, където трябва да вземе важно решение за себе си. В този момент се събужда и не взима решение.
към текста >>

Средното си образование завършва в Априловската гимназия.
Борис Николов (30.12.1900 г. – 22.12.1991 г.) II ЧАСТ – Образът на ученика Соня Митева Борис Николов е роден в Габрово, в семейството на Никола Дойнов, от рода на дядо Ботьо Житото. Средното си образование завършва в Априловската гимназия. Там му се отдава възможност да научи и стенография - умение, което ще има значение за него в бъдеще в Школата на Учителя. В Габровските родове е съществувал обет, даван от векове - да се посвещава на Бога първородният син, който като дете е отвеждан в манастирите на Атон. Идва време и за Борис да замине за Светата обител. В семейството на Никола Дойнов пристига монах, за да отведе сина му. Тогава майката застава пред детето си и категорично изрича: „Не го давам!
към текста >>

68. Заминава си Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Завършва средното си образование в Априловската гимназия, а висшето учи в Софийския университет, където завършва естествени науки и философия.
Заминава си Борис Николов, последовател и ученик на Учителя (30.12.1900 - 22.12.1991) Роден е в Габрово. Завършва средното си образование в Априловската гимназия, а висшето учи в Софийския университет, където завършва естествени науки и философия. Владее стенография. Стремежът му към свобода и духовно развитие го довежда до идеите на Учителя. Той се присъединява към групата братя и сестри, образуващи малко общество край него. Когато Учителя им казва: „Всеки, който е започнал да учи в университета, трябва да го завърши, но научете и по един занаят, за да сте свободни”, Борис Николов започва да чиракува при различни майстори. Първо е резбар, после помага на един лютиер при изработката на музикални инструменти.
към текста >>

69. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия.
в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.
към текста >>

А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията.
Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул.
към текста >>

Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

70. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Завършва гимназия в Казанлък, след това учителства известно време.
Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Др. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ 1902-1979 Роден през 1902 г. Завършва гимназия в Казанлък, след това учителства известно време. Запознава се с Учителя още през ученическите си години. Той влиза в живота му като безспорен духовен авторитет. Интересен е един спомен на М. Константинов от първите години край Учителя: “Беше в ранните години на моя ученически живот.
към текста >>

71. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата.
В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж. Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др. Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило? Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество. “Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя.
към текста >>

През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата.
През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива. През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство.
към текста >>

72. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев.
един от най-активните и приближени ученици на Учителя (11.09.1902 – 05.02.1974) Роден е в с. Поибрене, Панагюрско. Като млад се увлича по идеите на анархиста Кропоткин. Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев. Той го запознава с неговите идеи и философия. От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул.
към текста >>

Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев.
Роден е в с.Поибрене, Панагюрско. В младежките си години се увлича от анархизма. Тази крайност в свободомислието не намерила трайно място в средите на българската интелигенция,но стремежът към абсолютна свобода е увличал доста младежи през 20-те години. За Влад Пашов анархизма е бил само епизод в живота. Веднъж събуден стремежът му към свобода на мисълта, той не се спирал в търсенето си. Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя. Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството. Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в трите свята - на ума, на сърцето и на волята. Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар.
към текста >>

Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите.
" Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата. Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа - същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател.Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш? " След това го пуска да си отиде свободно. Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите. Тази дейност продължава почти до края на живота му. През неговите ръце минават почти всички беседи, печатани по времето на Учителя и след неговото заминаване. Влад Пашов е тих, скромен и образован брат. Постоянната работа със Словото създава условия да направи много извадки от беседите на Учителя. Владее отлично стенография и записва всички беседи, на които присъства.
към текста >>

Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя.
Източник: Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов – ученикът от Школата на Учителя Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е роден в с. Поибрене, Панагюрско. Той е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез Боян Боев. Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя. Разкрива му богатството на знанието, показва му пътя към него, и у Влад Пашов се събужда неутолим стремеж към знание. Пред него се разкрива един нов свят. От този момент нататък той става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов идва в София и избира печатарското изкуство и издателската дейност – това е свещената му идея – Словото на Учителя да мине през неговите ръце. Тази идея му дава сили през целия живот да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път е труден.. През 1923 г.
към текста >>

73. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев.
(11.09.1902 – 05.02.1974) Влад Пашов,е един от най-активните и приближени ученици на Учителя. Роден е в с. Поибрене, Панагюрско. Като млад се увлича по идеите на анархиста Кропоткин. Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев. Той го запознава с неговите идеи и философия. От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул.
към текста >>

Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище.
Денят беше отражение на неговата душа. Ние, които изминахме с него цял живот рамо до рамо, знаем колко без-заветно предан на ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕШЕ ВЛАД ПАШОВ. Неговият живот беше подвиг - скромен и безшумен. Той имаше една свещена идея - „Словото на Учителя да мине през неговите ръце". Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя. Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул.
към текста >>

74. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка.
В: Кой ден и коя дата? Д: По ново 30.Х1.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка. По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш". Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там. Това бил интересен випуск.
към текста >>

По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш".
Д: По ново 30.Х1.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка. По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш". Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там. Това бил интересен випуск. Генерал Ботев, братът на Христо Ботев бил началник на военното училище.
към текста >>

Там завърших аз образованието си и гимназия без диплома.
Д: В Пловдив и баща ми се прехвърля. Той бил като свършват войните в някакъв конфликт с военния министър и с Царя и напуска и затова той не е бил произведен генерал, единствен от неговия випуск. Той си останал полковник и започва една кариера наново. Той не беше пушач, но беше тютюнев експерт. Той обикаляше Ориента и купуваше тютюни на чужди фирми разни, това изхранваше семейството ни, и така оставаме в Пловдив където направи къща баща ми. Там завърших аз образованието си и гимназия без диплома. Последната година аз напуснах при това имах едно нараняване в главата, занимавах се с обществен живот, много бурни години бяха. В: По онова време са на мода разни социални учения. Д: Да, всичко кипеше и вреше и всякой имаше свобода да си декларира убежденията си и можеше да забиеш нож някому, оставяха ни сами да се разправяме. Такова нещо беше. В: А твоето нараняване какво беше?
към текста >>

Така двете сестри, Катя и Стефанка, отиват на Изгрева, а Димитър, ученик в Пловдивската гимназия, за няколко дни попада в три особено критични за живота му ситуации.
Най-важното нещо за твореца е усещането му за свобода, и тъкмо темата за свободата по уникален начин е преживяна от този ученик в Школата на Изгрева. По пътя към Учителя Интересен е начинът, по който се подреждат събитията в неговия живот още от ученическите му години в Пловдив. Сестра му, Катя Грива, 12 години по-голяма от него, се завръща в България след петгодишно обучение по оперна пеене в консерваторията на Санта Чечилия в Рим, и един ден те двамата, заедно със сестра им Стефанка, попадат на статия, в която злостно се критикува учението на Петър Дънов. Цитираното там от беседи на Учителя толкова им допада, че те решават да потърсят източника. Така двете сестри, Катя и Стефанка, отиват на Изгрева, а Димитър, ученик в Пловдивската гимназия, за няколко дни попада в три особено критични за живота му ситуации. На третия път той е пронизан в главата с куршум и е съвсем близо до смъртта. Сестра му търси помощ от Учителя, но в момента той не й отговаря. Едва след четири дни, преди лекцията пред Младежкия клас, й казва: “Сега за него няма вече никаква опасност”. По-късно при разговор с Методи Константинов за случилото се Учителя заявява: “Те бяха решили да го задигнат от този свят. И на откуп дори не се съгласяваха”.
към текста >>

75. Заминава си Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя, 06.08.1986 г.

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

76. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Помня, най-силно впечатление ми направиха два момента: първият родовият спомен и твърдение, че майката на войводата Хаджи Димитър е първа братовчедка на майката на единия от дядовците на Борис Рогев; вторият в юношеските си години Борис Рогев се отличавал с декламаторско-ораторските си дарби и е бил включен от Константин Кисимов, тогава също ученик в Търновската гимназия, в училищната театрална трупа.Родил се на 21. IX.
Раковски» София.За детско-юношеските години на Борис Рогев, за времето до 1920 г. има запазени родово-биографични на броски от неговия брат Христо. По време на един от многобройните ми опити, уви! , безуспешни и до днес, да предизвикам второ издание на книгата на Б. Рогев за първобългарския календар, синът му ми даде да ги прочета. Помня, най-силно впечатление ми направиха два момента: първият родовият спомен и твърдение, че майката на войводата Хаджи Димитър е първа братовчедка на майката на единия от дядовците на Борис Рогев; вторият в юношеските си години Борис Рогев се отличавал с декламаторско-ораторските си дарби и е бил включен от Константин Кисимов, тогава също ученик в Търновската гимназия, в училищната театрална трупа.Родил се на 21. IX. 1898 г. и отишъл си оттук през 1976 г., заедно с писателя Георги Томалевски, с д-р Методи Константинов, с проф. Кръстьо Тулешков Борис Рогев е един от интелигентския кръг ученици в Школата на Учителя Петър Дънов. По самата си духовна същина и измерения, този факт определя облика му като човек, гражданин и учен.-------------------------------------------------* etudes approfondies (фр.) букв. задълбочено обучение; във френските университети такава диплома се издава след 5-годишно следване, което дава право на подготовка за докторска дисертация, (бел.
към текста >>

77. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Така се заредиха годините 1926, 1927 и 1928, когато стигнахме последния клас на гимназията.” През тези години Ж.
“Как учехме? – разказва Ж. Панайотов. – Всяка сутрин ставахме в 5 часа, идваше у дома сестра Олга Славчева и започваха уроците ни с брат Боян. Най-вече се занимавахме с алгебра и геометрия, които той добре владееше. Вечер имахме определени часове при сестра Паша по химия и при сестра Аня по литература. Така се заредиха годините 1926, 1927 и 1928, когато стигнахме последния клас на гимназията.” През тези години Ж. Панайотов е не само гимназист, той учи и в класовете на Окултната школа на “Изгрева”, добре се справя и в работата си като главен счетоводител. През 1928 г. по заръка на Учителя води приходите и разходите, свързани с отпечатването на беседите и лекциите. По време на бомбардировките над София кантората, в която той работи, се премества в Кричим. Но когато на 12 юли 1944 г.
към текста >>

Аз нямах завършена гимназия.
Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи. Беше се сменила властта и тя въвеждаше нови правила и ново счетоводство. Ние не познавахме всички тези нормативни актове. Освен това аз бях вече пенсионер." „Но нали ти си счетоводител? " „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме.Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.?
към текста >>

Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си.
" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме.Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха. Чакаха да минат години и да се заличат много неща.
към текста >>

78. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник.
_____________Източник: Петър Димков (1886-1981)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ (спомен на Радка Левордашка) Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник. Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса. (Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили.
към текста >>

79. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка.
За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите.
към текста >>

Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела.
Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив. Беше отличник на випуска. Не пожела да отиде да работи с тази диплома. Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков.
към текста >>

80. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

Той е бил учител в гимназията и добър поет.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г. Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г. Той е бил учител в гимназията и добър поет. Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ
към текста >>

Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя. Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>

Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

81. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка.
Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
към текста >>

82. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н.
Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред. / ще настръхват от изпитанията, които ще му се дават. И ако ли ние не изгоним страха от нас, с никакви изпитания не можем се справи. Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем герои да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие. В разните книги ние виждаме как светиите, пророците и някои велики учени са били подлагани на такива трудни изпитания и всичко това те са понасяли с радост и благодарение. Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли.
към текста >>

83. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Учи в профилирана гимназия за учителки в гр.
писателка и последователка на Учителя (19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл".
към текста >>

Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София.
(19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
към текста >>

След като завършва профилираната гимназия за учителки в гр.
от Георги Петков във в-к Братски живот, бр.35, 2009 г. Тя е родена в малкия провинциален Симеоновград, заобиколен с високи планински склонове. Душата й пристига на тоя свят изпълнена с копнеж за нещо ново, неизвестно, чудно, прекрасно. Нейната романтична нагласа от дете я води към мечтата да пътува, да отиде някъде далече, в незнайни страни. На тази мечта е подчинен и стремежът й да овладее Есперанто, с което се справя съвършено. След като завършва профилираната гимназия за учителки в гр. Стара Загора, тя работи известно време в тази професионална сфера. Решаваща в оформянето на нейната представа за света и за достоен жизнен път е срещата й с Учителя Петър Дънов. За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора девическа гимназия в гр. София. По това време извън града се залесяваше едно празно пространство с млади борчета. Денят беше празник на залесяването.
към текста >>

За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора девическа гимназия в гр. София.
Нейната романтична нагласа от дете я води към мечтата да пътува, да отиде някъде далече, в незнайни страни. На тази мечта е подчинен и стремежът й да овладее Есперанто, с което се справя съвършено. След като завършва профилираната гимназия за учителки в гр. Стара Загора, тя работи известно време в тази професионална сфера. Решаваща в оформянето на нейната представа за света и за достоен жизнен път е срещата й с Учителя Петър Дънов. За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора девическа гимназия в гр. София. По това време извън града се залесяваше едно празно пространство с млади борчета. Денят беше празник на залесяването. Изведоха цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към мястото на дъновистите - Баучер. Отидохме на поляната.
към текста >>

Изведоха цялата гимназия и залесявахме до обяд.
Стара Загора, тя работи известно време в тази професионална сфера. Решаваща в оформянето на нейната представа за света и за достоен жизнен път е срещата й с Учителя Петър Дънов. За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора девическа гимназия в гр. София. По това време извън града се залесяваше едно празно пространство с млади борчета. Денят беше празник на залесяването. Изведоха цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към мястото на дъновистите - Баучер. Отидохме на поляната. Извикаха Учителя Дънов. Тогава Го видях за първи път. До Него стоеше стенографка и записваше думите му.
към текста >>

в 14 часа на поляната на Изгрева по желание на ученичките от гимназията.
Онова, което говореше, ме порази: „Да бъдем чисти и светли като светлината“. Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 г. След това я раздавах безплатно. Беседата „Чист и светъл“ бе държана от Учителя на 05.04.1926 г. в 14 часа на поляната на Изгрева по желание на ученичките от гимназията. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е толкова скъпа...“. След тази среща Невена остава на Изгрева и скоро започва да създава своите първи разкази и приказки. Отивала с новите си творби със свито сърце при Учителя, но и с надежда, с вяра в Божествените Му всестранни знания и оттам винаги излизала окрилена. Той кротко й казвал: „Пиши!
към текста >>

А от самата Невена научих как тя, когато е била ученичка в педагогическата гимназия в Стара Загора, то там Лулчев е дошъл в гимназията и е чел някаква лекция.
Посещавах и други приятели, като Мария Тодорова и Борис Николов. Там научих коя е Невена Неделчева и кой е Любомир Лулчев. Разпитвах, проучвах ролята на Лулчев. Много неща научих от Елена Андреева, което е описано в «Изгревът», том IX, за нейния роман с него. Научих, че заради връзката между Невена и Любомир, всички са ги отблъсквали и са странели от нея. А от самата Невена научих как тя, когато е била ученичка в педагогическата гимназия в Стара Загора, то там Лулчев е дошъл в гимназията и е чел някаква лекция. Тогава тя се среща с него. И заедно с него пристига в София и живее на тавана на същата къща, където е живял Лулчев със съпругата си Гела. За справка за неговата дейност виж «Изгревът», том VIII, стр. 622-640, както и снимките №35, 36. Също виж и стр. 543-547.
към текста >>

Завършила е профилирана гимназия за учителки, вгр.
Били са 8 деца - 5 сестри и 3 братя. Баща й бил търговец на безалкохолни напитки. През 1912 г. се преселват в гр. Нова Загора. Завършила е профилирана гимназия за учителки, вгр. Стара Загора. Преди 9.IX. 1944 г. много трудно са се намирали учителски места. Имало е закон, по който са уволнявали последователите на Учителя Дънов.
към текста >>

заварих, че там имаше прогимназия и се учеха децата от I до VIII клас, а след това слизаха в гр.
много трудно са се намирали учителски места. Имало е закон, по който са уволнявали последователите на Учителя Дънов. Въпреки настояванията на Любомир Лулчев, тя е била назначена за учителка в село Брезе, в Свогенския район. Това е едно от най-отдалечените села. Аз през 1965 г. заварих, че там имаше прогимназия и се учеха децата от I до VIII клас, а след това слизаха в гр. Своге и посещаваха гимназията, но живееха в интернат. Тя е била две години учителка - 1939-1940 г. Дори Лулчев и министър Багрянов са я посетили в село Брезе. Това е било голямо събитие за селото. След 9.IX.
към текста >>

Своге и посещаваха гимназията, но живееха в интернат.
Имало е закон, по който са уволнявали последователите на Учителя Дънов. Въпреки настояванията на Любомир Лулчев, тя е била назначена за учителка в село Брезе, в Свогенския район. Това е едно от най-отдалечените села. Аз през 1965 г. заварих, че там имаше прогимназия и се учеха децата от I до VIII клас, а след това слизаха в гр. Своге и посещаваха гимназията, но живееха в интернат. Тя е била две години учителка - 1939-1940 г. Дори Лулчев и министър Багрянов са я посетили в село Брезе. Това е било голямо събитие за селото. След 9.IX. 1944 г.
към текста >>

- Бях ученичка във II девическа гимназия в гр. София.
Убеди ли се накрая, че аз съм верен в думите си! Написано на 24-25.XII.2002 г. 22. При първата ни среща Невена Неделчева ми подари няколко броя от една малка брошура с жълти корици. Прочетох: «Чист и светъл». Подаде ми и ми разказа следното: - Бях ученичка във II девическа гимназия в гр. София. По това време се залесяваше едно празно пространство извън София с млади борчета. Беше денят и празник на залесяването. Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към «Мястото Ваучер» на «дъновистите». Отидохме на поляната.
към текста >>

Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд.
Прочетох: «Чист и светъл». Подаде ми и ми разказа следното: - Бях ученичка във II девическа гимназия в гр. София. По това време се залесяваше едно празно пространство извън София с млади борчета. Беше денят и празник на залесяването. Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към «Мястото Ваучер» на «дъновистите». Отидохме на поляната. Насядахме на поляната. Извикаха Учителя Дънов. Аз за пръв път Го виждах.
към текста >>

Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия.
До Него стоеше стенографка и стенографираше. Онова, което говори, ме порази: «Да бъдем чисти и светли като светлината.» Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 година. После я раздавах безплатно. Беседата бе произнесена от Учителя на 5.IV.1926 година, 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева. Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив. Така че имам и двете издания на «Чист и светъл». Да се говори Словото на Бога пред девици, е чудо на чудесата.
към текста >>

Това е първата беседа, която е чула Невена Неделчева от Учителя Петър Дънов, на 5 април 1926 г., понеделник, от 2 ч следобед, в деня на залесяването, по желание на ученичките от Втора софийска девическа гимназия.
Но това направих аз, Вергилий, когото ти отхвърли. Направих го аз, а не другите, на които ти им се доверяваше. Аз съм от онези, верните, които отстояват до края. Много е трудно да бъдеш верен до края. 31. Накрая ви представяме беседата на Учителя «Чист и светъл». Това е първата беседа, която е чула Невена Неделчева от Учителя Петър Дънов, на 5 април 1926 г., понеделник, от 2 ч следобед, в деня на залесяването, по желание на ученичките от Втора софийска девическа гимназия. Това е написано на корицата на първото издание в София, 1926 г. Невена е поискала тази беседа от стенографките и я е издала на собствени разноски и след това в разстояние на 50 години я раздава собственоръчно През същата година д-р Михаил Стоицев я издава в гр. Пловдив. В момента от първото издание е запазена само една книжка. 32. По-добър завършек от тази беседа на Учителя няма.
към текста >>

Учи в профилирана гимназия за учителки в гр.
Срещата започна в 13.00 ч. и продължи до 16.00 ч. Времето нямаше никакво значение, когато се разкриваха по живописен начин картини от историята на Братството и един от високите върхове на Школата – сестра Невена Неделчева. Ето и някои биографични данни за нея. Невена Неделчева (19.08.1908 - 20.04.1995) е родена в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл".
към текста >>

Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София.
и продължи до 16.00 ч. Времето нямаше никакво значение, когато се разкриваха по живописен начин картини от историята на Братството и един от високите върхове на Школата – сестра Невена Неделчева. Ето и някои биографични данни за нея. Невена Неделчева (19.08.1908 - 20.04.1995) е родена в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
към текста >>

84. Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Учи в профилирана гимназия за учителки в гр.
писателка и последователка на Учителя (19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл".
към текста >>

Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София.
(19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
към текста >>

85. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

- завършва Трета мъжка гимназия в София.
- Крум е избран за ръководител на Християнско младежко дружество в Княжево. Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток.
към текста >>

По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация.
към текста >>

Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия.
И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години. Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира.
към текста >>

В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност.
Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха. После основахме Младежко християнско дружество в Красно село, където развихме голяма дейност. Значи това беше второто направление, по което аз започнах да се движа по онези години. А сега идва и третото направление.
към текста >>

Гимназията завърших в III мъжка гимназия.
Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха. После основахме Младежко християнско дружество в Красно село, където развихме голяма дейност. Значи това беше второто направление, по което аз започнах да се движа по онези години. А сега идва и третото направление. Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин.
към текста >>

Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи.
Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски.
към текста >>

В гимназията става председател на младежкохристиянско дружество и развива голяма дейност, като изнася десетки духовни беседи.
Взел да съзнава, че не трябва да прави никакви бели, защото тя всичко вижда. Живя в кв. Павлово с баща си. На 14 години станал председател на младежката група на туристическото дружество „Момина скала”. С децата провежда големи екскурзии. В гимназията става председател на младежкохристиянско дружество и развива голяма дейност, като изнася десетки духовни беседи. След завършване на гимназията, заедно със Славчо Печеников започнали да правят сеанси и да викат духове, което траело 5 години. Четял Ани Безант и Ледбитер и пожелал да отиде в Индия, където да намери своя Гуру - духовния си учител. Казва на баща си, че иска да отиде в Индия, но той грубо му отказва. Тогава се мъчи да го склони да отиде да учи в САЩ със скритото желание оттам да отиде в Индия. Тогава се запознава с американски професор, който с баща си бил в България - като пастор и знаел добре български.
към текста >>

След завършване на гимназията, заедно със Славчо Печеников започнали да правят сеанси и да викат духове, което траело 5 години.
Живя в кв. Павлово с баща си. На 14 години станал председател на младежката група на туристическото дружество „Момина скала”. С децата провежда големи екскурзии. В гимназията става председател на младежкохристиянско дружество и развива голяма дейност, като изнася десетки духовни беседи. След завършване на гимназията, заедно със Славчо Печеников започнали да правят сеанси и да викат духове, което траело 5 години. Четял Ани Безант и Ледбитер и пожелал да отиде в Индия, където да намери своя Гуру - духовния си учител. Казва на баща си, че иска да отиде в Индия, но той грубо му отказва. Тогава се мъчи да го склони да отиде да учи в САЩ със скритото желание оттам да отиде в Индия. Тогава се запознава с американски професор, който с баща си бил в България - като пастор и знаел добре български. Запитал Крум: „Как ще вървите в САЩ, когато не знаете английски?
към текста >>

86. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Завършва гимназия в Русе, следва две години медицина в Букурещ, след което постъпва във Военното училище в София.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ (от Тодор Маринчевски) Кратка биография Най-големият син в осмодетно семейство на пощенски чиновник -Любомир Лулчев, е роден на 1.ноември 1886 г. - ден на будителите, в гр. Кнежа. Завършва гимназия в Русе, следва две години медицина в Букурещ, след което постъпва във Военното училище в София. Завършва го с отличие и е произведен офицер-подпоручик. Като офицер взема участие в конкурс за авиацията, който военното министерство устройва за първите български авиатори, спечелва отлично конкурса и единствен отива да следва авиация в Англия. Завършва авиационната школа в Англия като пилот N0 319 на Английските кралски въздушни сили. Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник, бива уволнен, продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18147301673889