Търсене в текстове за 'Гимназия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 124 резултата в 80 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат.
То трябва да се на учи да полива цветята. Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат. Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот. Ние трябва да го посеем на добра почва т.е. да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там. Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат. Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си. Всекиму липсва по нещо. Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи. И те са прави. Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл.
към текста >>

2. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен.
Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот. Отговорът е много ясен: може ли един ученик напр. от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен. Безспорно че не. Той трябва да остане в дома си, да повика лекаря и да се лекува. Същият отговор има значение и за окултния ученик: висшият живот може да се прояви само в здрава душа.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

гимназия в София.
Устрем, год. I, бр. 19-22. Отзиви „Еделвайс", списание издавано в гр. Казанлък. Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн. 4 от Л. Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл.
към текста >>

4. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша".
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл.
към текста >>

5. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

мъжка гимназия.
Срещата завърши с излет до Мусала. Даваме следните извадки от научната хроника на физико-математическото списание бр. 6 и 7, което препоръчваме на всички наши четци като едно от най-сериозните научни списания. Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.?
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Попова, ученичка в Шуменската девическа гимназия, пише следното писмо до сп.
(Следва) 1. Виж „Житно зърно”, год. VI, кн. 9 – 10 2. Виж Папюс „Методично изложение на окултната наука” 3. Ф. Попова, ученичка в Шуменската девическа гимназия, пише следното писмо до сп. „Ученическа мисъл", (год. 1, кн. 5 от май 1919 година). „Не мога да не се засмея, като си припомня оня час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма и всички ученички почти единогласно се съгласиха с Шопенхауер. То беше цяла комедия, уверявам ви.
към текста >>

7. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага.
Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага. Занятие – бивш банкер в Прага, после редактор във Виена. От 1930 г. пише книги. Политически убеждения – никакви. Отношение към литературата и поезията – никакво.
към текста >>

8. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин.
Ето места от „Моята изповед": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите! След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура.
към текста >>

9. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество!
към текста >>

Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието!
Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ.
към текста >>

В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище.
Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците.
към текста >>

Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията.
От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите.
към текста >>

На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване.
Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите. Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем.
към текста >>

Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал.
към текста >>

10. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието.
Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото. За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието. После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях. Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили. От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им. После, в извънучилищните младежки организации трябва да се влее един нов дух, напр. в младежките туристически дружества, в младежките организации при земеделските задруги и пр.
към текста >>

От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им.
За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието. После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях. Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили. От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им. После, в извънучилищните младежки организации трябва да се влее един нов дух, напр. в младежките туристически дружества, в младежките организации при земеделските задруги и пр. Те трябва да се поставят в контакт с новите идеи и трябва да станат живи огнища, дейни разсадници за изграждането на новия човек – строител на новото общество. [1]Виж отдела „Вести" в сп. „Ж. Зърно", година XIII, кн. 9-10.
към текста >>

11. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В прогимназията продължава до известна степен това положение.
От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество.
към текста >>

Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти.
Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина.
към текста >>

Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист?
" Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист? Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове! Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки ! " Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин!
към текста >>

Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове!
клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист? Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове! Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки ! " Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин! Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота!
към текста >>

12. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Завършил гимназия в 1793 г., той постъпил в Йенския университет, за да следва право.
Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот. Роден е на 2 май 1772 г. в Обервидерщедт, гдето получава строго религиозно възпитание под влиянието на своя баща, привърженик на хернхутизма. Това е особено духовно течение в Германия, което цели да вглъби религиозната преживелица, подкрепена от волята да осъществява в живи дела учението на Христа. Завършил гимназия в 1793 г., той постъпил в Йенския университет, за да следва право. С по-голям интерес обаче се задълбочава в философията на Кант. В 1795 г. среща тринадесетгодишната София фон Кюн. Нейната свръхземна красота, одухотворена от необикновено висока за възрастта ù интелигентност, пленява въображението на 23 годишния Новалис. Говорейки, мислейки за нея, той става поет.
към текста >>

13. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията.
Цена 50 лв. Стр. 224. Доставя се от автора, учител в гр. Ихтиман. Авторът е известен педагогически писател. Тая книга е парва по рода си на български. Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията. От книгата се вижда, че авторът е добър познавач на детската душа и той предлага метод, чрез който по един красив, художествен начин, чрез красиви игри и други упражнения детето се въвежда в царството на числата. За да се види, в кой дух работи авторът, достатъчно е да се прочете статията му за любовта в сп. „Родно училище". СЪОБЩЕНИЕ Настоящата първа книжка от петнадесетата годишнина на списанието излиза по решението на редакцията в три коли. За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли.
към текста >>

14. DU MAITRE - LE LANGAGE DE LAMOUR Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

разказва следното: Бях абитуриентка в Търновската гимназия.
На другия ден веднага телеграфирах в София за нея. Отговори ми се, че тя се преселила отвъд през същата нощ. При заминаването си отвъд тя говорила за мен, понеже много ме обичаше. След тая опитност аз се заинтересувах от подобни въпроси, за да си обясня станалото. Предварително съобщение на тема Госпожа 3. разказва следното: Бях абитуриентка в Търновската гимназия. Предстоеше ми зрелостен изпит. Няколко седмици преди изпита сънувам, че някой ми казва: — Ще имате за писмен изпит по български език тема върху лириката на Вазов. Тогава аз не обърнах внимание на съня си. На писмения изпит дадоха точно същата тема. Необикновена опитност в Бразилия Немският писател и икономист Селин разказва в своята автобиография следния случай: Преди години той бил управител на една обширна плантация в Бразилия.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ни разправи следната своя опитност; Бях ученик във варненската гимназия.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Н. Р. ни разправи следната своя опитност; Бях ученик във варненската гимназия. На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина. На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице.
към текста >>

На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Н. Р. ни разправи следната своя опитност; Бях ученик във варненската гимназия. На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина. На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице. Същият Н. Р.
към текста >>

От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Н. Р. ни разправи следната своя опитност; Бях ученик във варненската гимназия. На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина. На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице. Същият Н. Р. разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея. бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината.
към текста >>

След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице.
ни разправи следната своя опитност; Бях ученик във варненската гимназия. На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина. На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице. Същият Н. Р. разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея. бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината. На едно определено място на тая алея видях една моя близка приятелка, която се разхождаше с още една своя приятелка.
към текста >>

16. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3. През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях.
към текста >>

17. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец.
Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа. Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта. Само онзи, който обича и когото обичат, е щастлив и радостен. Човешката душа чувствува нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем. В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец. Учителят търси виновния. Един ученик знае виновния, но за да не пострада последният, казва на учителя, че той счупил стъклото. Учителят го наказва, но той претърпявайки наказанието, чувствува голяма радост. През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо?
към текста >>

18. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато една гимназиална учителка отиваше за първа година в Провинциална гимназия, Учителят между другите напътствия й каза: „Никакви наказания!
Когато някое дете се опитва да критикува и осмива другите, веднага учителят да изтъкне някои ценни красиви техни черти. Любовта ражда любов и към знанието. Когато децата проявяват любвеобилност, да не се безпокоим за тяхното поведение и успех. Алхимичната магична сила на любовта ще претвори, пресъздаде, преорганизира отрицателните им черти. Живителните й сокове ще развият умствените им центрове, добродетелите и пр. Когато една гимназиална учителка отиваше за първа година в Провинциална гимназия, Учителят между другите напътствия й каза: „Никакви наказания! " В гимназията тя се натъкна на множество простъпки на учениците в класа, на който беше наставница. Това беше един от горните гимназиални класове. Колегите я карали да налага наказания, но тя е употребила метода на любовта. Открила е у виновните ученици известни дарби и им е дала условия да ги проявят. Подбудила ги е да работят в това направление.
към текста >>

" В гимназията тя се натъкна на множество простъпки на учениците в класа, на който беше наставница.
Любовта ражда любов и към знанието. Когато децата проявяват любвеобилност, да не се безпокоим за тяхното поведение и успех. Алхимичната магична сила на любовта ще претвори, пресъздаде, преорганизира отрицателните им черти. Живителните й сокове ще развият умствените им центрове, добродетелите и пр. Когато една гимназиална учителка отиваше за първа година в Провинциална гимназия, Учителят между другите напътствия й каза: „Никакви наказания! " В гимназията тя се натъкна на множество простъпки на учениците в класа, на който беше наставница. Това беше един от горните гимназиални класове. Колегите я карали да налага наказания, но тя е употребила метода на любовта. Открила е у виновните ученици известни дарби и им е дала условия да ги проявят. Подбудила ги е да работят в това направление. По този начин тя е канализирала техните енергии и е имала чудни резултати.
към текста >>

19. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаяте, да мислите как да турите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си.
към текста >>

За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството.
към текста >>

20. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши.
Защото, който намери нещо чуждо, там, на “пощата” го оставя. И “нищо”, казаха ми, “през всичкото време на събора не се загуби”. Е, читателю, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно.- близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с “нощни ортаци”. Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение или обяснение. Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Стоян Ватралски Из книгата “Кои и какви са белите братя /дъновистите/”, изд.
към текста >>

21. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща.
към текста >>

22. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.
Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин.
към текста >>

Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.
После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
към текста >>

23. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия.
Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна.
към текста >>

24. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия.
Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион.
към текста >>

25. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н.
Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред. / ще настръхват от изпитанията, които ще му се дават. И ако ли ние не изгоним страха от нас, с никакви изпитания не можем се справи. Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем герои да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие. В разните книги ние виждаме как светиите, пророците и някои велики учени са били подлагани на такива трудни изпитания и всичко това те са понасяли с радост и благодарение. Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли.
към текста >>

26. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия.
Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база.
към текста >>

Тя разсъждавала по следния начин: “Зная от опит като учителка в гимназията.
Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага. Тя разсъждавала по следния начин: “Зная от опит като учителка в гимназията. Всякога когато съм задавала въпроси на учениците или на ученик, всякога съм била мислено готова с отговора, който ученикът би трябвало да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика.
към текста >>

27. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършва гимназия в Казанлък, след това учителства известно време.
Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Др. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ 1902-1979 Роден през 1902 г. Завършва гимназия в Казанлък, след това учителства известно време. Запознава се с Учителя още през ученическите си години. Той влиза в живота му като безспорен духовен авторитет. Интересен е един спомен на М. Константинов от първите години край Учителя: “Беше в ранните години на моя ученически живот. Беше ни дадена задача от Учителя в безлунна нощ, точно в 12 часа през нощта да тръгнем от Изгреба за Черни връх при следните условия: да излизаме един след друг през 1-2 минути като запазим появилото се разстояние до пристигането ни на върха.
към текста >>

28. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев.
Роден е в с.Поибрене, Панагюрско. В младежките си години се увлича от анархизма. Тази крайност в свободомислието не намерила трайно място в средите на българската интелигенция,но стремежът към абсолютна свобода е увличал доста младежи през 20-те години. За Влад Пашов анархизма е бил само епизод в живота. Веднъж събуден стремежът му към свобода на мисълта, той не се спирал в търсенето си. Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя. Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството. Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в трите свята - на ума, на сърцето и на волята. Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар.
към текста >>

29. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършил средното си образование в Априловската гимназия.
След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност.
към текста >>

След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки.
Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин. С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на Борис. По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън. В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад. В съня си той взел важно решение на това място, но то било забравено през годините. Останал само спомена за нещо съдбовно. В един миг той ясно осъзнал решението, което тогава било скрито.
към текста >>

30. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците.
Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност.
към текста >>

31. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По причина на една пневмония в гимназията, се дипломирах с 5,42.
Условията ни за живот не бяха добри, без собствена къща и със скромната заплата на баща ми като счетоводител. Това положение ме импулсираше да помагам на баща ми, когато работеше в къщи, и да го придружавам, когато работеше извънредно в празнични дни, за да спечели нещо. Никой не ме задължаваше, аз сам му предлагах, защото знаех, че той печели скромно. Като малък сам изработвах играчките си, подвързвах книгите си и през гимназиалното образование купувах учебниците си, купувах част от дрехите, и винаги обувките и шапките. От основното образование до 15 годишна възраст бях пръв ученик в класа. По причина на една пневмония в гимназията, се дипломирах с 5,42. Това бе все пак една от най-високите дипломи. Отначало имах мечта да стана авиатор, да летя. Тя не се реализира, защото моето тяло не беше здраво. След това мечтата ми беше да стана машинен инженер. Нямахме политехника, а и за мене нямаше стипендия, макар, че съществуваше фонда „Даровити деца".
към текста >>

32. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд.
На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция. Селско школниче, месечен вестник за деца. Адрес: Ив. Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско. Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд. Адрес: Ст. С. Султанов, у-л. с. Михайлово, Сливенско. Абонамент 15 лева. Мост, двуседмичник за изкуство и култура, бр. 9.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех.
Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира. Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“. Из „Rosicrucian Cosmo-conception“ Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех. че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление. После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики.
И ето, днес Бялото Братство идва с великата мисия да подготви почвата за един нов живот, за една по-възвишена култура, — в която да царуват правдата, любовта, мирът и братството. По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава. Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените отношения, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта. за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот. К. Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики. Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница).
към текста >>

Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница).
Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики. Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница). Това „ская“ ме заинтересува и ми показа, че наставките дават възможност от една дума да се правят други думи, които не е нужно да се изучават отделно. Тази мисъл ме завладя всецяло, и аз внезапно почувствах земя под краката си. Над ужасните, огромни речници падна лъч светлина, и те бързо почнаха да се смаляват пред очите ми. Словото на Учителя Пътищата и методите на живота Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия.
Т. Ч. Към ново, свободно училище! Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо училище всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни училище, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия. Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук се помещават от забавачницата, до гимназията и университета.
Приветливост и чистота лъхат отвред. Приветливо и искрено се усмихва и всеки. Тука е царството на любовта и братството Ах, да, щях да забравя да посетя училището. Колко не прилича то на училището, в което работим днес. То е пространна сграда, също бяла, изящна, потънала в градини. Тук се помещават от забавачницата, до гимназията и университета. Тук се учат и малки и големи. Стаите, салоните, кабинетите, библиотеките и пр. ..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат. Работилниците. градините и въобще цялото общежитие е на разположение на нуждите на училището. Духът е дух на истинска светлина, любов и радост!
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията).
н.) Но аз веднага отхвърлих тази мисъл, защото опитите със самия мене ми показаха, че такива измислени думи се твърде мъчно заучават и още по-мъчно се запомнят. Чак тогава се убедих, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика. Бидейки вече на тази почва, скоро забелязах, че сегашната езици съдържат грамадно количество готови вече интернационални думи, които са познати на всички народи и представляват съкровище за бъдещия международен език, и, разбира се, използвах това богатство. В 1878 год. езикът беше горе долу готов, макар че между тогавашния „lingwa unisversala" и сегашния Есперанто има още голфа разлика. Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат. (На днешния Есперанто това значи: „Да падне враждата между народите, време е веч! Цялото човечество трябва да се съедини в едно семейство“). На масата, освен граматиката и речника, лежаха няколко преводи на новия език. (следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията.
Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г. И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи. Не го задоволяваше учителството, защото мислеше, че е кариера за посредствени хора: лумпени. що търсят само да се доловят до хляба. И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията. Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития. За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаеш погрешната си, поправи я. Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате. Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина. Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, чието център се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат ще спрат развитието на ума ви.
към текста >>

Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват.
Щом съзнаеш погрешната си, поправи я. Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате. Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина. Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, чието център се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици.
към текста >>

Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех.
Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате. Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина. Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, чието център се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центъра на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взема голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет.
Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда. Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност. Сутринта в 6 ч. тръгваме с влака от Йесенице. Пътувам с млад приятел есперантист, фабричен работник. Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол. час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината! Разделяме се като приятели. Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание. Изобщо българите се ползват със симпатия.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията.
Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме. Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията. Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта.
към текста >>

Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията.
Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията. Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г.
Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли един ученик да свърши училище, гимназия, университет без учител и професор?
За да си служим с тях, трябва ни дисциплина, трябва ни ред и системност. Този, който ги употреби безразборно, не ще има никакъв резултат и следствията от неговите опити ще бъдат разочарования. Мнозина са почвали самоуверено на своя глава, без умелото ръководство на Учител. въобразявайки си големи работи и чертаейки велики планове, но като не са познавали материала, с който боравят, нито условията вън и вътре в себе си, те не са достигнали нищо. Да не си правим илюзия, нито пък да заблуждаваме себе си и другите, че без помощта на Учител, неумел ръководител в спасителния път, ще сполучим в нашето развитие. Може ли един ученик да свърши училище, гимназия, университет без учител и професор? Така и ние в живота не можем да прогресираме правилно без Учител. Казва се. че земята е училище, а ние хората — ученици. Може ли тогава туй училище, тоя голям университет да бъде без учител, без ръководител? Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“.
Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест. Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото. Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В. Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“. Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стамболов: „Не, не Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш.“ И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболоов: Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте м-р председател.
Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следната интересна история: Четири месеца по-рано, при бай Атанаса отишъл Ст. Стамболов, като министър председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа- Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иерусалими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: — Аз те познавам, че си министър председателя и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: „Не, не Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш.“ И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболоов: Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте м-р председател. И като министър председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“ Ст. Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 наполеона дал му ги и казал: „Заповядай !
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота?
И. А. Изворски НАЙ-ВАЖНОТО (по повод на една статия) Днес хората са изгубили най-важното в живото. Напразно някои си мислят, че просветата, такава, каквато я получават в днешните училища, ще им помогне да го намерят. Тъкмо обратното! — проникнатата с материалистичен дух „просвета“ е истинската причина, за да изгубят хората най-важното в своя живот. Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота? Колцина са тия. които, в училището и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ? Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили? Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)?
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения.
Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта! Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I. мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения. Душите се издигаха в един нов свят на всеславянско и всечовешко братство. Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя?
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е.
В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот. И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото по вече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите.
Нищо в природата не се губи. Един ден тези книги ще се намерят и вие ще ги четете. Мислите ли че когато един човек иде в света, че от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори? Вие трябва да разбирате света. Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото по вече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко каквото тя ражда не го събирам? Всичкият ми труд ще отиде напразно Не, сламата трябва да турям на една страна, а житото — на друга. Следователно, .знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот. Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно.
към текста >>

Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията.
Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители.
към текста >>

Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.
Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание. И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта — каприз, нравственият, закон — измислица на поповщината. Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . .
към текста >>

50. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова.
Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа случайност, че всичко живо е произлязло случайно. без никакъв смисъл, без никакъв план на Природата. Като казват, че всичко случайно е произлязло, с това те отричат разумността в Природата. Обаче в Природата, в живота и техните прояви, ние виждаме една голяма разумност, един велик план, който не може да се види и разбере само от дълбоко спящите, от крайно ограничените, които не могат да се вдълбочат в себе си и замислят от явленията и фактите в живота. За да дойде до едно дълбоко познание за живота, за да може да го разбере всестранно, човек трябва да добие едно всестранно образование. Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова. Официалното училище ни дава знания, които могат да ни послужат само за основа, от където да почнем по нататък. Ние не го отричаме, то е необходимо, крайно необходимо за човека. То го улеснява в неговия път, разтваря му вратата към истинският живот, подтиква го да заинтересува и влезе в един красив идеален свят, в който той има да учи много, не само в един живот, а в много такива. Блажени са ония, които могат да прекрачат прага на официално приетата наука и навлязат в науката на целокупният живот и се заинтересуват от неговата същина. Разрешението задачата на живота пропада всякога, щом мисълта на човека е затворена в рамките на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не може да се разпростре до света на рационалното, като допусне съществуването на светове по-горни от нашия.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет.
1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.
към текста >>

Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове.
„Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. „Друг един млад момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цял да го подкрепят.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега е в положението на дванадесетгодишно дете и се готви за прогимназия.
Из кн. „Вечните истини“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Речи само реч (из неделната беседа „Речи само реч“ – 15.V.1938 г.) „Речи само реч и момчето ми ще оздравее“ Ев. Матея 8:8 Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува. И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората. В своята възраст, човечеството е минало през една епоха, минало е своето детинство, но още не е дошло до възмъжалост Досега човечеството е било в положението на десетгодишно дете. Сега е в положението на дванадесетгодишно дете и се готви за прогимназия. Ние казване, че един народ е културен В какво седи културата на нещата? Има известни черти, които определят степента на културата. Например, всички ония същества, които се движат мудно, са крайно невежи. Колкото по-културно е едно същество, толкова по-бързо се движи то. Нашата земя, която се движи с една скорост от 29 км.
към текста >>

53. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако учителят от отделението иска да предаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията.
Йоан 15 гл. Три неща има да учи човек: да остави старото, да възприеме новото, и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище. Старите навици, които детето е имало в къщи, ще ги изостави и ще се съобразява с новия порядък. който учителят в отделението поставя. Ако учителят от отделението иска да предаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията. А ако. след като излезе от университета, отиде да повтаря съща та материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университета. Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието.
към текста >>

след като излезе от университета, отиде да повтаря съща та материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университета.
Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище. Старите навици, които детето е имало в къщи, ще ги изостави и ще се съобразява с новия порядък. който учителят в отделението поставя. Ако учителят от отделението иска да предаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията. А ако. след като излезе от университета, отиде да повтаря съща та материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университета. Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието. Който харесва това ново положение, нека го приеме Който не го харесва, да си остане със старото. Значи, изоставянето на старото и приемането на Божественото е майка на знанието.
към текста >>

54. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет.
Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето.
към текста >>

55. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За това са нужни гимназия и университет за изучаване на човешките мисли.
Какво представя диетата? Нищо друго, освен спазване на известен режим в храненето. Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и отде да започне. Първо, човек трябва да се храни с разумното слово. В това отношение съвременните хора се нуждаят от школа. За това са нужни гимназия и университет за изучаване на човешките мисли. Човек трябва да знае всяка негова мисъл на каква химическа реакция отговаря. Мислите са от две категории: има мисли, които разширяват човека, като образуват правилни химически реакции в него. Има мисли, които образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което гнетят смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане.
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията.
в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце. Този институт става в скоро време световно известен, и по-късно стана централно място за научни изследвания върху сърцето и кръвообращението, не само в Европа, но и в света. Но кой е Вилиам Керкхоф? Той е по произхождение немец, чийто баща се със заселил 1848 год. в Америка. Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията. След това младият Керкхоф се заселва със семейството си в Калифорния. Там, Вилиам Керкхов, започва да се занимава с търговия, по късно строи железници и параходи. Основал е много фондации в Америка и Германия. След смъртта му, построява института за изследване на сърцето в баните Нойхайм и създава специален фонд за тази цел. Този институт, след множество изследвания и статистически сравнения, е открил някои от причините за сърдечните заболявания и нови пътища за опазване и лекуване на сърцето.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите й свършили гимназия.
Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите й свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанията си. Но каква била изненадата й, когато един ден дъщерите й започнали да стават груби към нея, да й казват, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена от тях тя казваше: втори път да се оженя, зная, какво да правя. Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В една гимназия една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители.
Съвременните хора, колкото повече се обичат, толкова по-големи страдания си причиняват. Защо? Защото живеят в неразбраната любов. Колкото повече се обичат, толкова, повече се ревнуват, толкова повече се съмняват едни в други. Да се съмнява човек в ближния си, това значи да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота. В една гимназия една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на Учителя, тя мислела че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки. Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Габрово, за граждани, в който вземат участие 40 — 50 души и за ученици в гимназията.
с-ка 2382. Търсете го по будките! ХРОНИКА Габрово, бр. П. Ст. Камбуров е открил двумесечни курсове по Есперанто в гр. Габрово, за граждани, в който вземат участие 40 — 50 души и за ученици в гимназията. 40 ученици и техническото училище— 40 ученици Бургас. Братята в Бургас са основали оркестър и се подготвят да свирят Паневритмичните упражнения за да ги играят всяка сутрин. Поздравяваме ги и им желаем успех. Нека техния пример се последва и от други градове. Книгоиздателство „Братство“ търси разпространители за своите издания, при 30 на сто отстъпка.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искате да постъпите в гимназия, също ще ви поставят на изпит.
Сега вие сте дошли на земята. Позволено ви е на земята да живеете. Но като искате да влезете в един по-висок живот, какъвто е духовният, не мислете, че там изведнъж ще ви посрещнат с финикови вейки. Най-първо ще ви подложат на изпит. Когато искате да постъпите в един университет, първо ще ви поставят на изпит. Ако искате да постъпите в гимназия, също ще ви поставят на изпит. И когато издържите изпита си, тогава ще ви приемат и ще ви окажат всичкото уважение и почитание. Когато издържите изпита си, ще имате уважението на учителите си. Ако не издържите изпита, ще ви кажат, че не сте за училище Бог е направил света, създал е човека; дал му е ум да се занимава с величието, което Той е създал, главно с онова което е близко до нас. Постепенно той ще отива и към по-далечните неща. Има области и в сърцето на човека, с които той трябва да се занимава.
към текста >>

Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше.
Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение.
към текста >>

61. -

Лилянка беше в четвърто отделение, а сестра й Райна — в осми клас в гимназията.
За празниците им дават винаги и продукти и дрехи. Обуй си топлинките, чедо, и ела да се постоплиш. Ти си малка да разсъждаваш така. С просълзени очи Лилянка обу топлинките си и седна до кака си но кушетката обичаха се двете се сестрички. Разбираха се по много въпроси, независимо от голямата разлика в годините. Лилянка беше в четвърто отделение, а сестра й Райна — в осми клас в гимназията. Споделяха си двете всичко, а когато Райна се връщаше от училище, Лилянква с разтворени ръце я посрещаше, викайки: — Ах ти, како, от кога те чакам. Нали само три часа имахте днес? — целунаха се двете сестрички и Райна й прошепна: — Слушай, Лилянче, отбих се за малко в Любкини, ама на мама недей казва. Нали знаеш, че не обича да дава на тия, които нямат. Мисли само за нас, ние да сме добре.
към текста >>

62. -

Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота.
Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта. Пламен УЧЕНЕ Живота е училище. Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота. Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили. Когато любим, ние се учим.
към текста >>

63. -

Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит.
Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит. Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си. Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа. Ако го обичаш, ще учиш. Ако обичаш Христа, ще сложиш на човечеството.
към текста >>

64. -

Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата.
Всичко можем да знаем. Онова, което Бог е създал, то ще бъде наше знание. Всичко онова, което Бог е създал, ние ще го знаем. Той го е създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота?
към текста >>

65. -

Запример, всички сте все учени, философи, свършили сте гимназия, запознати сте с X.
_________________________________ Нравствеността не се насажда със закони, за нея е необходимо възпитание и самообладание. Човечеството ще стигне до истинска нравственост само по пътя към Слънцето. А. В. Николов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любовта разрешава всички противоречия (из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21. XII. 1941 г.) Съвременните хора трябва да имат една правилна философия. Запример, всички сте все учени, философи, свършили сте гимназия, запознати сте с X. У. Z. Три неизвестни. Какво означават те? Съществуват ред процеси с които може да се намери на какво е равно хикс, на какво е равно игрек и на какво е равно зет. След като разрешим, ние пак не знаем какво значи хикс.
към текста >>

Един познат ми разправяше следното: Аз, казва, следвах гимназия.
потънали в престъпления. Той се представи някой път и те го лъжат. Той седи и слуша и някой път казва: Това вярно ли е? — Да. А то не е вярно. Един познат ми разправяше следното: Аз, казва, следвах гимназия. Един ден, като не си знаех урока, излъгах учителя си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока. Той ме извини, но до вечерта ме заболя зъбът и трябваше да го извадя. На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дой де дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда.
към текста >>

66. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
I и край) 11. Из живота на една окултистка (разказ). 12. Духовна опитност: I. Предсказание на сън точната дата на смъртта. — II. Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. — III. Сънят предсказал смъртта. — IV. Лично наблюдавани действия на един дух (препис от протокол). — V.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понякога тези наблюдения могат да се направят и по ръкописа на по-възрастните ученици в гимназията.
Това, обаче, може да се отнася само за видни представители на изкуството. Преди всичко, красиво оформени букви свидетелстват за едно чувство за симетричност и чувство за хубавото. Така напр., един живописец или скулптор, комуто се нравят хубавите форми, линии и арабески, и в движенията на ръката си при писането често ще прави големи дъгови линии. В големите букви ще се вижда елегантност. Хубав замах, хармония, а в малките типографическа или художествена форма. Понякога тези наблюдения могат да се направят и по ръкописа на по-възрастните ученици в гимназията. Но и между художниците има трезви, пестеливи и сдържани натури, а това се отразява и в ръкописите им. Степента, обаче, на художествените дарби и способности не може да се определи по ръкописа. Обикновено характерните черти на ръкописа се срещат и в рисунките на художника. В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост, предпазливост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите.
към текста >>

Нар. м. гимназия.
А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми. От Янко Хр. Попов, учител при Шумен. Нар. м. гимназия. Издание на шуменския ученически благотворителен комитет. Шумен, 1918 г. Ц. 6 лв. 2. Учението за Кармата. От Е.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания.
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. .VIII). Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у . него почва вече да се заражда известно съмнение за стойността на религията. У него се заражда известно раздвояване.
към текста >>

В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история.
Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у . него почва вече да се заражда известно съмнение за стойността на религията. У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва.
към текста >>

То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси.
Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у . него почва вече да се заражда известно съмнение за стойността на религията. У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото.
към текста >>

Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе.
Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение?
към текста >>

И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката.
към текста >>

Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят.
към текста >>

А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче.
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището. Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче. Могат със съгласието на родителите да се свикват специални детски събрания, дето да получават духовна храна. Разбира се, няма да им се говори за етерно и астрално тела. Такива детски събрания свикваше покойната г-жа Величка Стойчева в Бургас. Трябва да й бъдем много благодарни за нейната ви.око похвална инициатива. Канализиране на детската енергия В детето лежи грамадна енергия.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

П., учител в тукашната мъжка гимназия.
III. 1917. С почитание Димитр Петков (грамотен) Заявлението с акта се съхраняват в оригинал в дело № 37 от 1917 г„ част I, страница 90 при фердинандското околийско управление. Телепатическа проекция в момента на смъртта. На 19 януари 1921 г. се помина приятеля ми В. П., учител в тукашната мъжка гимназия. Още в деня на тържественото му погребение неговия шурей ми разправи, в присъствие на свидетели, следната интересна телепатическа случка: „Бях от няколко дни на минералните бани (12 км. далеч от града). На 18 срещу 19, посред нощ сънувам, че зет ми потропа на прозореца на стаята ми, усмя ми се и ми каза: „сбогом, заминавам! “ Той беше качен на една малка кола с две колелета теглена от черен кон. Стреснах се, запалих свещта, погледнах си часовника, който отбелязваше точно 12 ч.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На осемгодишна възраст той е постъпил в Нюпортската класическа гимназия, а като е станал на четиринайсет години, е бил взет на търговия да помага на баща си, чието здраве е било разклатено.
Трайн е ученик на Екерсона, който е най-добрия; изразител на американския идеализъм. Философската гледна точка на Трайн се приближава до тази на стария Фихте — това е пантеизъм, който включва, заедно с великото учение за единството на човешкият дух с божествения, и всичко плодотворно и вярно в теизма. Влиянието на Трайн, ако се съди по разпространението на неговите съчинения в Америка — в стотици хиляди екземпляри — е твърде голямо. Сър Оливър Лодж Доктор на науките, доктор на правото, член на кралското дружество, ректор на Бирмингамския университет (Превод от английски) Сър Оливдър Лодж е бил роден на 12 юни 1851 г. в Пенкхъл, близо до Стоук он Трент. На осемгодишна възраст той е постъпил в Нюпортската класическа гимназия, а като е станал на четиринайсет години, е бил взет на търговия да помага на баща си, чието здраве е било разклатено. Но любовта му към науката постоянно е растяла, и, като е работел вечерно време,той се е приготвил за приемен изпит в Лондонския университет и за средния изпит по науките, като е получил първоразредно отличие по физика. В 1872 г. той се е отказал от идеята за търговска кариера и е почнал да посещава редовно Лондонския университет, дето се е занимавал с математически и други научни студии. В 1877 г. той е получил докторска степен по науките, със специалност по електричество, и е станал демонстратор, а по-после асистент-професор по физика в Лондонския университет.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова Валдорфското свободно училище скоро ще стане пълно основно училище и гимназия.
Яви се нужда от курсове, в които да се изложат пред студентите разните клонове на науката от окултно гледище, за да се види, колко плодотворен е окултизмът при разглеждането на съвременните научни въпроси и какъв мощен импулс би дал за техния по-нататъшен развой. Университетските курсове в Щутгарт са като продължение на Валдорфското училище. Последното почва от I. отделение и стига до някои гимназиални класове. Всяка година се отваря един по-горен клас. Затова Валдорфското свободно училище скоро ще стане пълно основно училище и гимназия. Тогаз заедно с университета ще имаме пълен учебен курс —от I отделение до последния курс на университета. В свободния университет сегиз-тогиз чете лекции и д-р Рудолф Щайнер. Така в зимния семестър на уч. 1920/21 година през януари той държал 4 лекции на тема „Отношението на окултизма към отделните науки“. Семинарните упражнения със студентите били водени по математика, химия, антропология, медицина, история, езикознание, философия и пр.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
I и край) 11. Из живота на една окултистка (разказ). 12. Духовна опитност: I. Предсказание на сън точната дата на смъртта. — II. Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. — III. Сънят предсказал смъртта. — IV. Лично наблюдавани действия на един дух (препис от протокол). — V.
към текста >>

Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
През целия ден питала за времето. Вечерта, когато докторът я инжектирал, тя смеешком му забелязала, че, всичко е безполезно, понеже с нея е свършено вече. И наистина точно в 9 часа тя издъхна в пълно съзнание. Съобщава: М. Т-ва — София. Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. В моята къща в гр. Севлиево през ваканцията през 1907 г. се събираха другарките на дъщеря ми, всички ученички от Търновската дев. гимназия, за да прекарват свободното си време в работа и забавления. Един ден те, на брой 4—5 ученички, искали да узнаят последните си бележки по разни предмети, като попитат наскоро починалия си директор Габровски, да им ги съобщи.
към текста >>

гимназия, за да прекарват свободното си време в работа и забавления.
Т-ва — София. Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. В моята къща в гр. Севлиево през ваканцията през 1907 г. се събираха другарките на дъщеря ми, всички ученички от Търновската дев. гимназия, за да прекарват свободното си време в работа и забавления. Един ден те, на брой 4—5 ученички, искали да узнаят последните си бележки по разни предмети, като попитат наскоро починалия си директор Габровски, да им ги съобщи. За тази цел една от тях, по-слабичка телом, поставя ръката си с молив на чиста книга, готова за писане и я оставя в това положение свободна. След няколко мига ръката започва, по мимо волята на девойката, бързо да описва кръгове, а веднага след това, да пише редовно: — „Аз съм Габровски, не се бойте, вие си спомняте, как набързо аз умрях“ и пр. Дъщеря ми едновременно чете писаното и, радостно изненадана, почва се смее неудържимо. Габровски продължава: — „Не се смей, Е.“, но тя продължавала.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг.
Ако тя знаеше законите на детското развитие, не щеше да прави подобна грешка спрямо детето. История на Валдорфското училище Един от първите, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме. Педагогическите си възгледи е изложил в книжката „Детето и неговото възпитание“. В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен. Роден е на 13 май 1877 година в Дрезден. Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг. Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза. Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“.
към текста >>

След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме).
Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
към текста >>

Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия.
Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В основното училище обучението ще бъде съгласно с детската природа: ще се излиза от изкуството и от творческата дейност на ученика, а в гимназията ще се присъедини и идейния живот.
Защото трябва да се запомни следното (то е един важен психичен закон): Дето има проява на детската свобода, там има радост, енергия, интерес, а дето има спъване, насилие върху детската душа, там има униние, апатия. За да събудите интерес у ученика, махнете всяко насилие, всяко спъване, всяко заплашване, каквото е насилието с бележката. Днес, представете си, искат да накарат ученика да учи поради страха от двойката! Мизерна е една училищна система, в която страхът от двойката е едно от средствата за каране ученика да учи. А щом нема бележки, това заплашване с слаб успех, с двойка, тогава, пита се, кое ще кара учениците да се трудят? В основното училище обучението ще бъде съгласно с детската природа: ще се излиза от изкуството и от творческата дейност на ученика, а в гимназията ще се присъедини и идейния живот. В новото училище ще има такъв идеен кипеж, такъв идеен живот, че детето, за да може да си отговори на много въпроси, които го вълнуват, които се пораждат у него всред идейния кипеж в училището, ще иска да се занимава съвестно с науките. При такъв идеен кипеж всички предмети ще станат интересни, защото ще допринесат нещо за уяснението на мирогледа. Всичко ще се учи, за да допринесе нещо за идейния живот и за практическото приложение живота. В днешното училище ученикът е пасивен. Той не твори.
към текста >>

Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията.
Летопис“, год. II кн. V. Боян Боев. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев I. Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година. Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

гимназия Витанова Надка се самоотрови.
(абонатка на спис. Всемирна Летопис), (Б. Р. Ние ще отговорим на запитвачката в скоро време). Предупреждения за смърт и злополуки. През миналия месец ученичката от VI клас на I-та Соф. дев. гимназия Витанова Надка се самоотрови. А един месец преди смъртта си, тя отишла при г-жа Т. Д , живуща в София и известна със своите духовни дарби, да я запита за бъдещето си. Последната й отговорила: „ти ще прекъснеш учението си по причина на болест, а след това ще има смъртен случай в семейството ви“. Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за учителя е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия.
След това се преминава към друг учебен предмет. Чрез предметната система се избягва вредното действие на часовата система ; чрез последната вниманието на детето се разпокъсва на много страни. При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго. Това за него е цяло мъченичество. С начина, по който валдорфските учители обучават, те съкращават времето. Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за учителя е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия. Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани. Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх учител обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно. Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците. Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията?
Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността!
към текста >>

Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище.
(Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно!
към текста >>

Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование.
I, кн. 4-5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно! Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище С у т р и н : От главата до нозете аз съм образ Божи. От сърцето до ръцете аз чувствам Божието дихание.
към текста >>

Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията.
2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно! Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище С у т р и н : От главата до нозете аз съм образ Божи. От сърцето до ръцете аз чувствам Божието дихание. Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, при свършване на гимназията ще се дойде както до едно по-дълбоко разбиране на физичния живот, така и до една научна обосновка на духовното разбиране на живота.
Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот. Казахме, че всички велики закони на живата природа, — като почнем от законите при храненето, спането, ползването от слънчевите енергии и пр. и дойдем до закона на любовта и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр. Но след 14-а година, след началото на половата зрелост, у детето почва да се развива умственият принцип, логичното мислене. Тогаз то трябва и теоретически, научно да изучи тези закони, които по-рано е изучило по друг начин. Така, при свършване на гимназията ще се дойде както до едно по-дълбоко разбиране на физичния живот, така и до една научна обосновка на духовното разбиране на живота. (Следва) ___________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Всемирна Летопис“, год. IV, кн. I, главата: „Семейно възпитание или пълно общежитие“. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия.
Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика). Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас. Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни. За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия. Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1). Ръкоделие учат и учениците, а в работилниците работят и ученичките. Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското училище“, с интересно съдържание. Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд.
към текста >>

Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията.
Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение. Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година). Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията. Почва се с обработка на дървото: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр. След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми. Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от дърво. Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви. А това действа животворно върху детската душа, казва Волфхюгел, хармонизира силите й.
към текста >>

Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф.
Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI.т.г.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - въстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... „ заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общодоказана и от всички приета наука.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо.
Недей бре! “ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай!
към текста >>

НАГОРЕ

0.40035200119019