НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
259
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
На това последното сложихме обща трапеза от хляб,
сирене
, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб,
сирене
, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
към беседата >>
2.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят
сирене
, какво остава в цедилката.
Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва?
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят
сирене
, какво остава в цедилката.
През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея.
към беседата >>
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате
сирене
, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате
сирене
, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.
към беседата >>
Цедилката със
сиренето
– това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение.
Цедилката със
сиренето
– това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
3.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Ние, съвременните хора, вземаме Божественото, увиваме си с него
сиренето
и после се чудим защо сме толкова некултурни.
Тези черти, разположени нагоре или надолу, показват какъв е бил той, т. е. всяка черта си има значение. А днес художниците и фотографите вземат четката и заглаждат бръчките. Те не знаят кое е ценното. Например, една книга като Библията днес можете да я купите много евтино или ще я намерите някъде да завиват с нея различни покупки.
Ние, съвременните хора, вземаме Божественото, увиваме си с него
сиренето
и после се чудим защо сме толкова некултурни.
Трябва с Божествената Мъдрост да си увием ума, сърцето и душата. Тогава ще бъдем силни и мощни хора. И тъй, идва едно преобразувание в обществения живот. В съвременната наука стават промени, разни теории се явяват. Например, до преди години науката смяташе елементите за прости, неразложими тела и учените мислеха, че са стигнали крайния предел.
към беседата >>
4.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Един петел намерил някъде парче
сирене
и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
Един петел намерил някъде парче
сирене
и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Сиренето
паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето
паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
към беседата >>
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче
сирене
се качилъ на едно клонче.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела.
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче
сирене
се качилъ на едно клонче.
Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Дохожда при него лисицата, турила око на
сиренето
и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
(втори вариант)
ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче.
Дохожда при него лисицата, турила око на
сиренето
и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и
сиренето
пада на земята.
(втори вариант)
Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и
сиренето
пада на земята.
Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци. Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички.
към втори вариант >>
5.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от
сиренето
за утрешния ден?
За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях?
Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от
сиренето
за утрешния ден?
Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:
към беседата >>
Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и
сиренето
, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден?
Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и
сиренето
, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята?
към беседата >>
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ
сиренето
за утрешния день?
(втори вариант)
— За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ?
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ
сиренето
за утрешния день?
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
към втори вариант >>
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и
сиренето
, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
(втори вариант)
Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день?
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и
сиренето
, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята?
към втори вариант >>
6.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Всички хора негодуват, че няма масло, захар,
сирене
.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват.
Всички хора негодуват, че няма масло, захар,
сирене
.
И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
Всички хора негодуватъ, че нѣма масло, захарь,
сирене
.
(втори вариант)
„Възнегодуваха за двамата братя.” Негодуването минава отъ човѣкъ на човѣкъ, както заразата. Родителитѣ негодуватъ, че иматъ деца, а нѣматъ срѣдства да имъ дадатъ образование. После децата — синове и дъщери негодуватъ, че родителитѣ не имъ оставили никакво наследство. Проповѣдници негодуватъ. Учители негодуватъ, и ученицитѣ имъ негодуватъ.
Всички хора негодуватъ, че нѣма масло, захарь,
сирене
.
— И безъ масло се живѣе. Ядене, приготвено безъ масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, съ приправки — червенъ и черенъ пиперъ, стомахътъ лесно се разстройва. Простата и естествена храна представя добрия животъ на човѣка. Пишната храна представя лошия човѣшки животъ.
към втори вариант >>
7.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Когато се туря
сирене
в него, устата му става по-малка.
Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста.
Когато се туря
сирене
в него, устата му става по-малка.
Има и железни тържици. Изобщо, светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик” в идеен смисъл. Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика, и ти започваш да го търсиш.
към беседата >>
Когато се туря
сирене
в него, устата му става по-малка.
(втори вариант)
Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста.
Когато се туря
сирене
в него, устата му става по-малка.
Има и железни тържици. Изобщо светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик" в идеен смисъл. Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика и ти започваш да го търсиш.
към втори вариант >>
8.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Вълк не може да ги яде, червеи в корема им не влизат, краста не ги хваща, от глад не измират, от овчарски нож не се боят, вълната си на земята не хвърлят, млякото си не дават,
сирене
и масло не може да изкарате от млякото им.
И когато казват, че Христос е агне, то значи, че Той е Божественият огън, който пречиства човечеството. Всеки, който може да намери този Божествен огън, той е намерил еликсира тук на земята. Сега остава въпросът за овцата, да си помислите върху тая дума. В друга беседа ще ви говоря за овците. С тях се разговарям всеки ден, вие ги срещате и аз намирам, че те са най-онеправданите в света, но са най-благородните и от тях няма по-щастливи.
Вълк не може да ги яде, червеи в корема им не влизат, краста не ги хваща, от глад не измират, от овчарски нож не се боят, вълната си на земята не хвърлят, млякото си не дават,
сирене
и масло не може да изкарате от млякото им.
Но трябва да знаете, че красотата на вълната им носи живот и благословение на целия свят. Те малко говорят, не са много красноречиви, като ораторите, и говорят само в промеждутъка, във време на паузата, когато ораторът дигне чашата. През това време те успяват да кажат само една дума. И всичко се дължи на тия овци. Всички велики изречения, които са изказани още от памтивека и не са изгубили своя смисъл, са казани от тях.
към беседата >>
9.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Знаете ли в какво трудно положение се намираме: масло,
сирене
и прочие продукти няма“.
Колко пътешественици са искали да се изкачат на Хималаите, но не са успели, защото са недосегаеми. Така и в човешкото развитие има места, дето човешкият ум не е могъл да се качи. В България някои даже не знаят Мусала, а кой знае колко малко са се изкачили на този връх. Аз смятам, че на 10,000 едва един е достигнал горе, а понеже за мен Мон-Блан е мярката, с която се мери европейския ум, ще кажа, че малцина са достигнали върха на тази планина. Ще ми кажете: „Това са отвлечени работи, които нямат никаква връзка с нашия комитет по прехраната.
Знаете ли в какво трудно положение се намираме: масло,
сирене
и прочие продукти няма“.
Комуто трябва масло, нека дойде при мен, аз ще му дам – ще му дам метод да си изважда масло от природата. Вие може да имате масло, колкото искате, ако тия двама свидетели говорят във вас вярно. Елате, ще направим опит. Аз поставям тази Божествена наука на жив опит: с онези от вас, в които тия двама свидетели говорят, ще направим опита. И знаете ли какво ще бъде тогава положението ви?
към беседата >>
10.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Ако го отгледаш, то ще стане голяма крава, от която ще пиеш мляко, ще биеш масло, а понякога ще си правиш и
сирене
.
– Защото и в доброто, и в злото се крият известни блага. Например, заколиш едно агънце, опечеш го – вършиш престъпление. Седнеш да ядеш агънцето, изпитваш доволство и приятност. Ако се откажеш да го заколиш, в първо време страдаш, но после си доволен, че не си извършил престъпление. Ако заколиш теленцето си, ще благуваш най-много една седмица, докато изядеш месото му.
Ако го отгледаш, то ще стане голяма крава, от която ще пиеш мляко, ще биеш масло, а понякога ще си правиш и
сирене
.
Кой от двамата печели повече? Първият мисли, че без месо не може, но като яде месо, ще се натъкне на такива страдания, каквито никога не е помислял. Какво чувство изпитвате към приятеля си, който ви казва обидни думи? – От ден на ден вие ставате все по-хладен, по-чужд към него, докато най-после съвсем се отчуждавате и разделяте. – Каква пакост ви е причинил той?
към беседата >>
11.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Казвам: Ако искате да решавате въпросите с числото осем, това значи, да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче
сирене
и трябвало да го разделят по равно.
Виждането на човека, който живее в формулата а + b = с, е равно на ъгъл от 45°. Какво можеш да видиш от ъгъл 45°, щом знаеш, че окръжността е равна на 360°? Изчислете, каква част представя 45° от 360°. Това е само една осма. Осем е число, което не разрешава въпросите.
Казвам: Ако искате да решавате въпросите с числото осем, това значи, да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче
сирене
и трябвало да го разделят по равно.
Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса. Маймуната взела сиренето и го разделила на две половини. Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка, Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата.
към беседата >>
Маймуната взела
сиренето
и го разделила на две половини.
Осем е число, което не разрешава въпросите. Казвам: Ако искате да решавате въпросите с числото осем, това значи, да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно. Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса.
Маймуната взела
сиренето
и го разделила на две половини.
Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка, Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала: Стига, стига толкова.
към беседата >>
– Искам да разделя точно
сиренето
, да не се сърдите.
Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка, Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала: Стига, стига толкова.
– Искам да разделя точно
сиренето
, да не се сърдите.
Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата и, като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: За вас нищо не остава. Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота.
към беседата >>
Казвам: ако искате да решавате въпросите с числото 8, това значи да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче
сирене
и трябвало да го разделят по равно.
(втори вариант)
Виждането на човека, който живее във формулата а + b = с, е равно на ъгъл от 45 градуса. Какво можеш да видиш от ъгъл 45 градуса, щом знаеш, че окръжността е равна на 360 градуса. Изчислете каква част представя 45 градуса от 360 градуса. Това е само една осма. Осем е число, което не разрешава въпросите.
Казвам: ако искате да решавате въпросите с числото 8, това значи да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче
сирене
и трябвало да го разделят по равно.
Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса. Маймуната взела сиренето и го разделила на две половини. Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка.
към втори вариант >>
Маймуната взела
сиренето
и го разделила на две половини.
(втори вариант)
Осем е число, което не разрешава въпросите. Казвам: ако искате да решавате въпросите с числото 8, това значи да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно. Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса.
Маймуната взела
сиренето
и го разделила на две половини.
Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка. Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата.
към втори вариант >>
Като гледала това, най-после лисицата казала: „Стига, стига толкова." „Искам да разделя точно
сиренето
, да не се сърдите."
(втори вариант)
Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка. Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата.
Като гледала това, най-после лисицата казала: „Стига, стига толкова." „Искам да разделя точно
сиренето
, да не се сърдите."
Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата, и като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава." Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата.
към втори вариант >>
12.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Маслото скъпо,
сиренето
скъпо, маслините скъпи, житото скъпо, всичко скъпо.
Не вие ще им влияете, но храната, която влезе в тях, ще създаде това влияние. Затова Христос казва: “Ти кога се молиш, влез в тайната си стаичка, да научиш този процес.” Нещастен си, не живееш с жена си, с децата си, с обществото, не можеш да намериш причината, заради която не ти върви, казваш: “В този свят има голямо противоречие.” Христос казва: “Иди при Бога да те научи коя е причината.” А сега ние съвременните хора сме гостилничари и казваме, че яденето трябва да бъде евтино, износно, за да печелим. Гостилничарят трябва да печели наполовина от това, което струва самата храна. И тъй, ако му струва тя 50 лв., ще я даде 100 лв. И следствие на това се заражда сегашната алчност, поскъпването на храната.
Маслото скъпо,
сиренето
скъпо, маслините скъпи, житото скъпо, всичко скъпо.
Сега питат: “Какво трябва да се направи в България, за да се премахне скъпотията? ” Аз питам земеделеца колко му е коствувало, за да произведе 1 кг жито, колко е похарчил? Питам също търговеца, който е произвел 1 кг масло, колко енергия е иждивил? Сега в света иде великият закон. Господ ще отвори великата книга и ще разпита всички търговци и от най-големия до най-малкия.
към беседата >>
13.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Едно време лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво
сирене
.
Но за младия не е така. Той по цели нощи не спи, рано става, ходи на тук-натам, търси своята мома с черните очи. Майката се чуди какво става със сина, бащата - също. Синът казва: "Новата идея е, която ще донесе в мене новия живот, нея търся аз." Кой е на правата страна, младият или старият? Аз казвам: младият.
Едно време лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво
сирене
.
Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? - Защото е далеч, не може да го стигне. Но ако беше долу, близо при нея, щеше да каже, че по-хубаво сирене от това няма. За Новото човечество има загатвания тук-там в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди две хиляди години е видял бременната жена с тази велика идея - Новото човечество - и той е определил числото на тия избраници, носители на тази идея - 144 000 души.
към беседата >>
Но ако беше долу, близо при нея, щеше да каже, че по-хубаво
сирене
от това няма.
Синът казва: "Новата идея е, която ще донесе в мене новия живот, нея търся аз." Кой е на правата страна, младият или старият? Аз казвам: младият. Едно време лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво сирене. Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? - Защото е далеч, не може да го стигне.
Но ако беше долу, близо при нея, щеше да каже, че по-хубаво
сирене
от това няма.
За Новото човечество има загатвания тук-там в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди две хиляди години е видял бременната жена с тази велика идея - Новото човечество - и той е определил числото на тия избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1 плюс 4 плюс 4, равно е на 9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето.
към беседата >>
14.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и
сиренето
– също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки.
Ако разбирате буквално тази мисъл, трябва да извадите едното си око и да останете само с едно. И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и съблазънта пак остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъл не е добре разбрана. Христос казва: „Извади окото си и съблазънта ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и съблазънта не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно. Аз поставям тази Христова мисъл в следната форма, превеждам я в трета степен.
Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и
сиренето
– също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки.
Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила. Как става това? Чрез очистителни средства. Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми! “ И друг път, като ви дадат да ядете такава баница, казвате: „Тази баница е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен.
към беседата >>
15.
Първоначален език
,
ИБ
, В.Търново, 30.8.1920г.,
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно
сирене
, мляко и ще замеси баницата.
Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста.
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно
сирене
, мляко и ще замеси баницата.
Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта.
към беседата >>
Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото,
сиренето
, млякото и солта.
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ.
Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото,
сиренето
, млякото и солта.
Днес е понеделник, днес на Луната е денят. Това показва, че преди да захванете баницата, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите. Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън. Днес не можете меси баница, а само ще сторите приготовление. Утре е вторник, ден на Марса, значи можете Да месите.
към беседата >>
16.
Когато дойде Духът
,
ИБ
, В.Търново, 14.9.1920г.,
Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото,
сиренето
и пр.
Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото.
Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото,
сиренето
и пр.
са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана.
към беседата >>
17.
Аз дойдох, за да имат живот
,
ИБ
, В.Търново, 17.9.1920г.,
Ако един вълк дойде, той ще открадне овцете ви и вие ще останете през лятото без мляко, овце,
сирене
, масло и вълна.
Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете ли го, той ще ви разруши всичко, по никой начин не го допущайте. Този крадец е всякога готов да влезе във вас. Дойде ви някога някоя мисъл да направите нещо добро, да извършите нещо, а след това казвате: „Тази работа може да почака, тя не е належаща.“ Допуснете ли тая втора мисъл, крадецът е вече влязъл и ще ви открадне тая мисъл, която Христос ви е дал. Вие няма да имате вече условия и ще останете без овце.
Ако един вълк дойде, той ще открадне овцете ви и вие ще останете през лятото без мляко, овце,
сирене
, масло и вълна.
Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи, че той е стъпил с единия си крак у вас. Вие се боите един от друг. Вместо да се боите от човека, почитайте го. Учениците, които се боят от учителя си, учат се.
към беседата >>
18.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
Христос казва: „Тази вяра, която Аз нося, е хлябът наш насъщен, дай го нам днес.“ Там няма масло,
сирене
, ориз, захар и др.
Едно време казваха: „Блажени богатите“; аз казвам: Блажени сиромасите, защото няма какво да им се вземе. Христос казва: „Ако имаш вяра, каквото и да пожелаеш, ще придобиеш.“ Една птичка всяка година прави гнездо и като се събори, пак го прави; а човек прави къща с 4–5 стаи, но ще трябва и слуги, да я чистят. Една малка къща е потребна за човека и може да се направи за 4–5 дни, ако се забият 4 кола и се оплете и покрие. Предпочитам къща малка, но светлината ѝ да е отвътре, а тъмнината отвън. Предпочитам да ям сух хляб и да бъда много по-доволен от всекиго другиго.
Христос казва: „Тази вяра, която Аз нося, е хлябът наш насъщен, дай го нам днес.“ Там няма масло,
сирене
, ориз, захар и др.
Истинската вяра не търпи всички тия работи. Това е новото учение, а старото учение иска само да реже глави и на животни, и на човеци. Като се изклаха 25 хиляди души в тази война, какво се спечели? С това се изпълни българската песен: „Расти ми, мома, расти, та като пораснеш, сабя френгия ще ти препаша“ и т.н. Досега за Христовата вяра никой не е носил кръстове, а ги носят за изколвание.
към беседата >>
19.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
– Защото трябвало да се купува
сирене
, масло, зехтин, яйца – все скъпи продукти.
Аз мисля върху първичната храна, която Господ ни е дал. Месната храна прави ли хората здрави и щастливи? – Не ги прави, но няма какво да се яде. Смешно е да се говори, че днес няма какво да се яде, че животът бил скъп! – Защо е скъп?
– Защото трябвало да се купува
сирене
, масло, зехтин, яйца – все скъпи продукти.
Минавам през пазара и слушам как се разговарят селянка и гражданка. Последната иска да купи няколко килограма масло. Селянката иска 200 лева за килограм. Гражданката намира, че маслото е много скъпо. От свое гледище тя е права.
към беседата >>
– Защото трѣбвало масло,
сирене
, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
(втори вариант)
По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо?
– Защото трѣбвало масло,
сирене
, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня.
към втори вариант >>
20.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Беден е, няма възможност да купи месо, масло,
сирене
.
Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той?
Беден е, няма възможност да купи месо, масло,
сирене
.
И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат.
към беседата >>
21.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
За онези, които не разбират законите, те са като онзи, който седи зад една табела, на която пише: „Тук се продава такова
сирене
, такъв чай, такъв хляб, такива плодове и т.н.“ Американци има, които носят такива табели на себе си: отпред и отзад, и рекламират из града.
Сега думата „закон“ аз я вземам във втора степен, т.е. закон не по права линия, а закон в квадрат. И всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат. Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат, ти трябва да имаш голямо хладнокръвие; да те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои. Сега, квадратът, който не го разбира, за него е най-опасен.
За онези, които не разбират законите, те са като онзи, който седи зад една табела, на която пише: „Тук се продава такова
сирене
, такъв чай, такъв хляб, такива плодове и т.н.“ Американци има, които носят такива табели на себе си: отпред и отзад, и рекламират из града.
И след като един такъв е носил целия ден тия табели, вечерта казва: „Едва изкарах прехраната си.“ Има някои, които разбират живия квадрат. Има живи квадрати. Кои са живите квадрати? Според живата геометрия, мъжът и жената образуват правата линия.
към беседата >>
22.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Най-после, хапнал хляба и
сиренето
, като си казал: „Отличен обед!
Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Най-после, хапнал хляба и
сиренето
, като си казал: „Отличен обед!
“ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката.
към беседата >>
23.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат
сирене
, хляб,
сирене
и т.н.
Понеже тия нишки тя може да ги направи както си иска, червенички, жълтички, питам: Тия краски вътре във вълната ли са? То са неща, които може после да се придадат. Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само в Писанието. Някой казва: „От Библията да се говори“. Как се прави попара?
Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат
сирене
, хляб,
сирене
и т.н.
Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката, пак по същия начин, дедото – и той по същия начин я прави. Но хлябът по същия начин ли трябва да се прави? Когато дойде да разискваме върху великата Истина, която съгражда човешкия живот, методите, по които можем да се изкажем, са безбройни. Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече ги е надрасло, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Но сегашните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения.
към беседата >>
Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят баница, тъй хубава баница със
сирене
, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце?
Сега те са отвлечени въпроси за философите, а хората на обикновената философия ги разрешават малко по-другояче. Те казват тъй: „Да видим защо Господ е създал живота сега; туй каквото съм аз, туй тяло, което имам, този ум, ще останат хиляди и милиони години; годините, които са минали, ние не знаем, но туй, което сега носим; ние не се интересуваме за бъдещето, понеже и него не знаем, то е за малцината, за поетите, мистиците, ясновидците, които виждат напред работите, ние колкото виждаме, толкова и разсъждаваме; ние седим и разглеждаме как Господ е създал света, и знаем как го е създал“. Цели теории има, какъв ще бъде животът в бъдеще, поетите го описват какъв трябва да бъде. Поетите знаят как Господ създаде живота и какъв ще бъде, но при все това нашият живот е анормален. Тогава защо да не изучим сегашния наш живот какъв трябва да бъде?
Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят баница, тъй хубава баница със
сирене
, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце?
От тази баница след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, хапнеш си и стане ти тежко на корема, казваш: „Преядох“. Питам, защо си преял? Преял си от обич към хазяина на къщата, за неговия хатър си преял. Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще почнат да мляскат с вашата арфа, със струните ѝ, и от всичко туй ще се чува една музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът му е развален, като гледа, поправя му се стомаха – при хора, които ядат. Сегашните лекари, за пример, казват: „Туй да не яде, онова да не яде“.
към беседата >>
Тиквички пържени не употребявам,
сирене
не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече.
Ако аз изцеля 100 души и ми донесат 100 ризи, де ще имам време да ги нося? И у българите има закон: като изцериш някого, той ще ти даде нещо и трябва да го приемеш. Представете си, че излекувам хиляди души и ми дадат хиляди ризи, ще видите цял съндък ризи и ще кажете: „Този човек трябва да е много богат, само толкова ризи! “ А пък аз ще кажа: Ще лекувам, а вие ще давате тия ризи на бедните, моите братя, които нямат, и считайте, че те за мен ще ги носят. А сега, като излекувам някого, най-напред ще ме повикат на гости и всички, най-първо, ще научат с какво се храни учителят.
Тиквички пържени не употребявам,
сирене
не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече.
И ще се свърши въпросът. Не е въпросът до ядене, а до Любовта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото, нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мене.
към беседата >>
24.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Житният хляб и
сиренето
дават сила на човека, и той може да копае лозето си.
Какво показва това? Така ви проповядват, че тази храна не ви дава сила. То е все едно, всеки ден да ходите на гости, и приятелите ви да ви черпят с вино и ракия. Днес пиеш наздравица за един от приятелите, утре – за друг, докато най-после изгубиш и последните си сили. Виното и ракията не хранят човека.
Житният хляб и
сиренето
дават сила на човека, и той може да копае лозето си.
Кой копае днес на лозето: който пие вино и ракия, или който яде чист, пшеничен хляб? Като говоря така, аз не ви упреквам, по казвам истината. Казвате: Ние, които обработваме лозята, нямаме ли право да пием вино? Бог го е създал. – Бог е създал гроздето, а виното е човешко изобретение.
към беседата >>
25.
Правила за Окултната школа
,
ООК
, Русе, 1.10.1922г.,
Единият бил беден, майка му му дала за път малко
сирене
.
Веднага ще определят кой свири по-хубаво. Ще турят бележка. Опит! Та вие сега няма да се хвалите! Ще ви приведа онзи анекдот за тримата българи. Трима българи, млади момци, отиват на училище да се учат.
Единият бил беден, майка му му дала за път малко
сирене
.
Другият бил по-беден, майка му му дала топла питка, а третият бил богат, майка му му дала кокошка. Тръгнали, но още не стигнали училището, спрели се. Седнали: богатият извадил кокошката, но тази кокошка трябвало да се изяде само от едного. Взели да мислят кому да се падне и решили: този от тях, който сънува най-интересен сън, нему се пада тази кокошкка. Лягат да спят, заспиват.
към беседата >>
26.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Ако си вегетарианец, ще си вземеш хляб, малко
сирене
, едно-две яйца и една - две ябълки.
Има едно средно положение на организма: нито много слаб, нито много пълен. То е състояние на умерена, разумна активност. Ти имаш мускули и мазнини, колкото ти трябват. Здрав си, отиваш на нивата да работиш. Колко храна ти е нужна?
Ако си вегетарианец, ще си вземеш хляб, малко
сирене
, едно-две яйца и една - две ябълки.
Ако си месоядец, ще си вземеш няколко кюфтета, яйца, баница и плод. Значи, ако си вегетарианец, ще ядеш лук, праз, ябълки, круши. Ако си месоядец, ще ядеш месо, кокошка, прасе и др. Колко храна е нужно на човека за един ден? Даже и за една седмица не му е нужно много.
към беседата >>
Смешно е: тръгнеш на път за една седмица, а вземеш стотина хляба, кокошки, пуйки, масло,
сирене
и др.
Ако си месоядец, ще си вземеш няколко кюфтета, яйца, баница и плод. Значи, ако си вегетарианец, ще ядеш лук, праз, ябълки, круши. Ако си месоядец, ще ядеш месо, кокошка, прасе и др. Колко храна е нужно на човека за един ден? Даже и за една седмица не му е нужно много.
Смешно е: тръгнеш на път за една седмица, а вземеш стотина хляба, кокошки, пуйки, масло,
сирене
и др.
Съвременните хора обичате да се осигуряват. Тръгнали за един месец някъде, а след тях цял обоз като че на война отиват. Казват: Трябва да се живее. – Колко ще живееш? Ти се нуждаеш от един хляб, две - три кюфтенца, една - две ябълки.
към беседата >>
27.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал,
сирене
, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец.
Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети. Не прави да се уронва неговото честолюбие; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък – малките работи.
Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал,
сирене
, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец.
Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: „Откъде се взе той! “ На този ще трябва да му се даде. Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: „Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа“.
към беседата >>
28.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
череши, ябълки, една пита съ
сирене
.
Като идвалъ, казвалъ: „Добъръ день, много се радвамъ, че ви виждамъ“, и съ този се рѫкува, съ онзи се рѫкува. Всички казвали: „Изященъ човѣкъ, много добъръ, но много яде“. Въ пансиона идвалъ, обаче, и другъ единъ младъ момъкъ-ученикъ, който се наричалъ Божимиръ. По характеръ той билъ много добъръ, но по маниери билъ малко неодѣланъ. Като идвалъ лятно врѣме въ пансиона, всѣкога носилъ за пансионеритѣ пълна кошница съ плодове, около 15–16 клг.
череши, ябълки, една пита съ
сирене
.
Когато го виждали пансионеритѣ, че се зададе отдалечъ, посрѣщали го още отвънъ, радвали му се. Защо? Защото пита съ сирене, череши, ябълки носи. И азъ казвамъ: Ние съврѣменнитѣ хора се нуждаемъ повече отъ Божимировци, отколкото отъ Мирчовци. Великиятъ законъ на живота е простъ самъ по себе си. Простъ е въ туй отношение: ние не трѣбва да напуснемъ живота си, не трѣбва да се откажемъ отъ своитѣ удоволствия, отъ своитѣ мисли и желания.
към беседата >>
Защото пита съ
сирене
, череши, ябълки носи.
Въ пансиона идвалъ, обаче, и другъ единъ младъ момъкъ-ученикъ, който се наричалъ Божимиръ. По характеръ той билъ много добъръ, но по маниери билъ малко неодѣланъ. Като идвалъ лятно врѣме въ пансиона, всѣкога носилъ за пансионеритѣ пълна кошница съ плодове, около 15–16 клг. череши, ябълки, една пита съ сирене. Когато го виждали пансионеритѣ, че се зададе отдалечъ, посрѣщали го още отвънъ, радвали му се. Защо?
Защото пита съ
сирене
, череши, ябълки носи.
И азъ казвамъ: Ние съврѣменнитѣ хора се нуждаемъ повече отъ Божимировци, отколкото отъ Мирчовци. Великиятъ законъ на живота е простъ самъ по себе си. Простъ е въ туй отношение: ние не трѣбва да напуснемъ живота си, не трѣбва да се откажемъ отъ своитѣ удоволствия, отъ своитѣ мисли и желания. Но, трѣбва да се откажемъ само отъ излишното въ живота. Тръгнешъ на пѫть, ще вземѣшъ само най-необходимото за живота.
към беседата >>
Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка,
сирене
и др.
(втори вариант)
Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че иде Мирчо, всички казвали: Ето го, пак иде. Защо били неразположени към него? Защото само взимал, без да дава нещо. По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир.
Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка,
сирене
и др.
Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат и скачат, да се радват. Много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци. Прилагайте великия закон – законът на любовта. Сам по себе си, той е прост, не изисква много.
към втори вариант >>
Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шумка, яйца, печена кокошка, масло,
сирене
.
(втори вариант)
Сам по себе си, той е прост, не изисква много. – Ама ще се отречете от излишното, от ненужното. Как ще се отречеш от своите мисли и желания? Как ще се отречеш от хляба? Тръгваш на път – ще вземеш необходимото.
Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шумка, яйца, печена кокошка, масло,
сирене
.
Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен.
към втори вариант >>
Ще вземеш в раницата си хляб, малко
сирене
, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода.
(втори вариант)
Тръгваш на път – ще вземеш необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шумка, яйца, печена кокошка, масло, сирене. Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия.
Ще вземеш в раницата си хляб, малко
сирене
, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода.
Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах.
към втори вариант >>
29.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
Един петел намерил парче
сирене
на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица".
Един петел намерил парче
сирене
на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб.
към беседата >>
В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе
сиренето
от устата му.
Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе
сиренето
от устата му.
Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика.
към беседата >>
Сиренето
паднало на земята.
Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал.
Сиренето
паднало на земята.
Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала. Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически.
към беседата >>
Това лисицата и чакала – тя се спуснала към
сиренето
, сграбчила го и избягала.
Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята.
Това лисицата и чакала – тя се спуснала към
сиренето
, сграбчила го и избягала.
Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете
сиренето
от устата си.
Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята. Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала.
Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете
сиренето
от устата си.
В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходяща енергия с определена интензивност и бързина на движение.
към беседата >>
В случая
сиренето
представлява условията, необходими за вашето развитие.
Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята. Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала. Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си.
В случая
сиренето
представлява условията, необходими за вашето развитие.
Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходяща енергия с определена интензивност и бързина на движение. Тази енергия ще повдигне човека и ще му даде тласък нагоре.
към беседата >>
Някои от тия сили са като лисицата: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че
сиренето
ви ще отиде.
Следователно ще знаете, че такива опасни места съществуват и в областта на окултизма. И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите, да престанете да свирите и да отидете на някое безопасно място, не питайте защо и за какво, нито чакайте да ви се доказва. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях.
Някои от тия сили са като лисицата: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че
сиренето
ви ще отиде.
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела. Кажете: "Сега съм зает, имам малко работа. Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте сиренето си и тогава кукуригайте. Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си. Ако първо изядете сиренето, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре.
към беседата >>
Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте
сиренето
си и тогава кукуригайте.
Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите, да престанете да свирите и да отидете на някое безопасно място, не питайте защо и за какво, нито чакайте да ви се доказва. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тия сили са като лисицата: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че сиренето ви ще отиде. Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела. Кажете: "Сега съм зает, имам малко работа.
Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте
сиренето
си и тогава кукуригайте.
Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си. Ако първо изядете сиренето, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре. Сега, от всички се изисква послушание. Послушанието е първото качество на окултния ученик. Той трябва да проявява послушание към разумните закони и сили в Природата.
към беседата >>
Ако първо изядете
сиренето
, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре.
Някои от тия сили са като лисицата: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че сиренето ви ще отиде. Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела. Кажете: "Сега съм зает, имам малко работа. Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте сиренето си и тогава кукуригайте. Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си.
Ако първо изядете
сиренето
, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре.
Сега, от всички се изисква послушание. Послушанието е първото качество на окултния ученик. Той трябва да проявява послушание към разумните закони и сили в Природата. Послушанието е условие за ученика да уяква. То усилва вярата му във великите закони на Природата, чрез които Бог работи.
към беседата >>
30.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Може да сте яли месна храна,
сирене
или кашкавал, или сушена риба и т.н.
(втори вариант)
Има начини. Ние ще пристъпим към това проучване, това не е тъй лесно. Запример, ако вие възприемете някаква храна в стомаха си, ако я приемете, и някоя вибрация на тази храна не съответства на тия трептения на симпатическата нервна система, заражда се тягостно състояние в долната част на стомаха. Усещате някой път тежест долу. Това са тия вибрации от тази храна.
Може да сте яли месна храна,
сирене
или кашкавал, или сушена риба и т.н.
След като мине туй състояние, след като мине тази тягост - най-после, може да мине по един или друг начин, може да вземете очистително, топла вода, разтривки, това-онова, може да ви мине, но няма да се избавите тъй лесно. След минаването, в слепите очи ще усещате едно напрежение, едно помрачаване. Значи - ония по-ефирни вещества са минали чрез нервната система в мозъка ви. След туй състояние се изисква пак друго очистително. Ден-два вие сте неразположени, ходите и целият свят ви е виноват.
към втори вариант >>
31.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Офицерът, привикнал да дава заповеди, дават му да яде лук,
сирене
, сух хляб.
И като загуби той гласа си, казват: „Трябва да назначат друг свещеник на негово място“. И ние очакваме да се оправи този свят! Как ще се оправи? Всички казват: „Като се пенсионираме, ще си поживеем“. А пък аз съм забелязал, че като пенсионират някого, той скоро умира.
Офицерът, привикнал да дава заповеди, дават му да яде лук,
сирене
, сух хляб.
След като ял печени кокошки и го лишат от тях, той казва: „Аз съм роден да ям печени кокошки, а не печен лук“. Каква е разликата между печена кокошка и печен лук? „Онзи измамник ни каза, че след три дни ще възкръсне.“ Днешният ръководител на християнския свят, Христос, не е горе на небето. Той възстановява Царството Божие на земята. У хората става едно събуждане на съзнанието и те виждат, че това, което са вършили досега, не е право.
към беседата >>
32.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Тревопасните животни работят на нивата; овцете, кравите, биволиците дават мляко, от което правят
сирене
; овцете дават и вълната си.
Днес хората спорят за храната, коя е по-добра: месната или вегетарианската? Някои наричат вегетарианците „тревопасни“. Едните са тревопасни, а другите – месоядни. Казваш, че си силен, защото ядеш месо. – И вълкът е силен, яде месо, но не върши работа.
Тревопасните животни работят на нивата; овцете, кравите, биволиците дават мляко, от което правят
сирене
; овцете дават и вълната си.
Какво получавате от вълка и от мечката? Какво е донесла вълчата култура? Ако вълкът и мечката са толкова ценни, защо ги убивате? Ако откраднат вола на някого, веднага завеждат дело. Всеки пази вола, кравата си.
към беседата >>
33.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
– „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до
сиренето
, казваме: „Ще платиш!
По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът?
– „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до
сиренето
, казваме: „Ще платиш!
“ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“.
към беседата >>
– „Скъпи са времената.“ Такова
сирене
яде ли се, я ми кажете?
Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е.
– „Скъпи са времената.“ Такова
сирене
яде ли се, я ми кажете?
Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни.
към беседата >>
И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до
сиренето
, казваме: „Не може без пари“.
“ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия.
И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до
сиренето
, казваме: „Не може без пари“.
„Изпитвайте Писанията! “ „Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар?
към беседата >>
34.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
При тебе са оставени баница,
сирене
, ябълки.
Мога да отида при един свой брат и да му кажа: Братко, Баща ми каза, че при тебе е оставил един хляб. Бъди тъй добър, в името на нашия Баща, да ми дадеш парче от този хляб. – Може. И този мой брат ме поканва и угощава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: Братко, можеш ли да ме нагостиш ?
При тебе са оставени баница,
сирене
, ябълки.
Той не казва нищо за хляба. Казвам му: Братко, за тебе имам и хляб, и баница, и ябълки. Ето, заповядай, вземи си, каквото искаш. Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с думите: Когато искаш, пак ела. Такова трябва да бъде отношението между хората.
към беседата >>
35.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Това значи, че аз зная символа, но нямам
сирене
, масло, брашно, т. е.
Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си. Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ.
Това значи, че аз зная символа, но нямам
сирене
, масло, брашно, т. е.
нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една баница – ти трябва да му направиш тази баница, колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това свое желание, в теб ще се развие едно благородно качество. Някой ти поиска някаква малка услуга – направи я!
към беседата >>
36.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Казвам: Нали хляб и
сирене
има?
Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде.
Казвам: Нали хляб и
сирене
има?
Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си.
към беседата >>
„Е, не се наяждам аз с хляб и
сирене
." Гледа ме той, изваждам си аз за обяд 2-3 червени домати и една краставица.
(втори вариант)
Въпросът не е в това. Бог е сготвил заради нас, Той ни е направил зрънца, приготвил ни е плодове, дал ни е всичко. Отивам към Варна, седи при мене един благородник. „Много лоши са тези времена." Защо приятелю? „Ами, че няма какво да яде човек." - Ами малко хляб със сиренце?
„Е, не се наяждам аз с хляб и
сирене
." Гледа ме той, изваждам си аз за обяд 2-3 червени домати и една краставица.
Рекох, пълнени са тия домати, пълнени са от Слънцето. А сега някой ще извади пълнежа на доматите и ще ги напълни с ориз. Хапвам си от тия домати и казвам: „Ето моят обяд." Приспособявам се към условията на живота. Защо ще седна да му мисля много? Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал.
към втори вариант >>
37.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
И бащата, като носи хляб, месо,
сирене
у дома си, и на него Бог проговорил.
Казваш: „Бог ми проговори“. – Какво ти каза? – „Да взема торбата на приятеля си, да взема хляба и храната му за себе си.“ – Тогава и разбойникът, който убива хората, ще каже, че Бог му е проговорил. Който отива на църква, и той казва, че Бог му е проговорил. И майката, като отглежда децата си, казва, че Бог ѝ е проговорил.
И бащата, като носи хляб, месо,
сирене
у дома си, и на него Бог проговорил.
Значи, на всички говори Бог, но в този говор има нещо особено, а не както в говора на обикновените хора. Бог говори на човека при специални случаи и навреме. Когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага. Соломон казва: „Има време за всяко нещо“. Христос казва: „Открил си истината на младенците, а скрил си я от мъдреците“.
към беседата >>
38.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Ако ядете
сирене
и други някои храни, те също ще окажат известно влияние.
Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жертват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш.“ Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са пожертвали своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвало своя живот.
Ако ядете
сирене
и други някои храни, те също ще окажат известно влияние.
И те не са пожертвали своя живот. Може да ядете тези храни, но те не могат да създадат у вас едно чисто тяло, не могат да създадат у вас един благороден ум. Сега, разбира се, като се повдига въпросът за вегетарианството, повдига се и въпросът каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в Школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило никой ученик няма право да седне да яде без Любов.
към беседата >>
Ако ядете
сирене
и други някой храни, също ще окажат известно влияние.
(втори вариант)
Те казват: ще изядеш само външното, а другото ще посадиш. Следователно, ученикът трябва да яде само Онези растения, които от любов са пожертвували своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвувало своя живот.
Ако ядете
сирене
и други някой храни, също ще окажат известно влияние.
И те не са пожертвували своя живот. Може да ядете Тези храни, но те не могат да създадат у вас едно чисто тяло, не могат да създадат у вас един благороден ум. Сега, разбира се, като се подига въпроса за вегетарианството, подига се и въпросът, каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило, никой ученик няма право да седне да яде без Любов.
към втори вариант >>
39.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче
сирене
и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде.
Обществото сѫществува въ свѣта. Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка. Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче
сирене
и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде.
По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа.
към беседата >>
По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи
сирене
въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание.
Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка. Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела. Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде.
По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи
сирене
въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание.
Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
към беседата >>
Сиренето
му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела. Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ.
Сиренето
му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ?
към беседата >>
Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но
сиренето
ми отиде“.
По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа.
Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но
сиренето
ми отиде“.
На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“. Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди да развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ.
към беседата >>
На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ
сирене
, качилъ се на единъ клонъ да го изяде.
Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ
сирене
, качилъ се на единъ клонъ да го изяде.
Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“. Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди да развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ. Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
към беседата >>
Той изялъ
сиренето
и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ
сиренето
и го изгубихъ, но сега ще изямъ
сиренето
и послѣ ще пѣя“.
Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ?
Той изялъ
сиренето
и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ
сиренето
и го изгубихъ, но сега ще изямъ
сиренето
и послѣ ще пѣя“.
Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди да развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ. Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“. Ние се спираме върху факта, че Христосъ изпѫждалъ бѣсоветѣ. Туй учение има ли приложение въ живота, е ли то единъ методъ, по който ние чрѣзъ сѫщия Духъ можемъ да изпѫдимъ отъ себе си бѣсоветѣ? Не е въпросътъ да изпѫдимъ бѣсоветѣ отъ обществото, защото ние виждаме какви резултати даватъ всичкитѣ методи, които обществото прилага за изправяне.
към беседата >>
И пѣтелътъ втори пѫть вече не кукурига, докато не изяде
сиренето
.
– Умни сѫ, защото като дойде плантаторътъ, нищо не намира, всичкитѣ дини сѫ изчезнали. Казвате: трѣбва да бѫдемъ умни хора, да се осигуримъ. Казвамъ: и маймунитѣ сѫ умни. Плантаторътъ насадилъ, а тѣ прѣнасятъ всичко. Да, но втори пѫть, като насади, той дойде съ пушката си, а тѣ всички бѣгатъ.
И пѣтелътъ втори пѫть вече не кукурига, докато не изяде
сиренето
.
Та, сега азъ говоря за онѣзи, у който се е пробудило Божественото съзнание. Нѣкои казватъ: е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говоримъ така. Има единъ великъ законъ вѫтрѣ въ насъ, който опрѣдѣля нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашитѣ дѣйствия. И когато ние постѫпваме споредъ този законъ, виждаме, че има нѣщо, което ни рѫководи.
към беседата >>
Един красив петел намерил едно парче
сирене
и се качил на един клон да си го изяде.
(втори вариант)
Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
Един красив петел намерил едно парче
сирене
и се качил на един клон да си го изяде.
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
към втори вариант >>
По това време минава една лисица и вижда, че той държи
сирене
в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
(втори вариант)
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
По това време минава една лисица и вижда, че той държи
сирене
в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
към втори вариант >>
Сиренето
му паднало от устата, и лисицата го изяла.
(втори вариант)
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
Сиренето
му паднало от устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но
сиренето
ми отиде.“ На другата година петелът пак имал
сирене
, качил се на един клон да го изяде.
(втори вариант)
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но
сиренето
ми отиде.“ На другата година петелът пак имал
сирене
, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
към втори вариант >>
Той изял
сиренето
и после казал: „Миналата година пях преди да изям
сиренето
и го изгубих, но сега ще изям
сиренето
и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
(втори вариант)
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш?
Той изял
сиренето
и после казал: „Миналата година пях преди да изям
сиренето
и го изгубих, но сега ще изям
сиренето
и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това.
към втори вариант >>
И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде
сиренето
.
(втори вариант)
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат.
И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде
сиренето
.
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи.
към втори вариант >>
40.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Други казват: „Ние ядем само баници със
сирене
.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват. Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали.
Други казват: „Ние ядем само баници със
сирене
.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница!
към беседата >>
41.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
(Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано
сирене
, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е.
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas?
(Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано
сирене
, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е.
"За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят. Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате.
към втори вариант >>
42.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от
сирене
и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко.
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от
сирене
и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви?
към беседата >>
43.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Защото петелът държал в устата си парче
сирене
.
– Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила?
Защото петелът държал в устата си парче
сирене
.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
към беседата >>
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и
сиренето
паднало на земята.
Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и
сиренето
паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Лисицата взела
сиренето
, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със
сирене
в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе
сиренето
му.
– В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела
сиренето
, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със
сирене
в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе
сиренето
му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
към беседата >>
Петелът погледнал към нея, спокойно изял
сиренето
си и след това започнал да кукурига.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял
сиренето
си и след това започнал да кукурига.
Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия.
към беседата >>
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче
сирене
, първо изяжте
сиренето
, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче
сирене
, първо изяжте
сиренето
, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
към беседата >>
Иначе, изяде ли лисицата
сиренето
, ще ви нарече простак и ще си замине.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Иначе, изяде ли лисицата
сиренето
, ще ви нарече простак и ще си замине.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
към беседата >>
Когато лисицата изяла
сиренето
на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече
сирене
, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
Когато лисицата изяла
сиренето
на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече
сирене
, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота. Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
За
сиренето
.
(втори вариант)
Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали?
За
сиренето
.
Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала?
към втори вариант >>
След като изяла
сиренето
, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо
сиренето
.
(втори вариант)
Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина.
След като изяла
сиренето
, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо
сиренето
.
„Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа.
към втори вариант >>
„Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем
сиренето
, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем
сиренето
и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!
(втори вариант)
Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата.
„Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем
сиренето
, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем
сиренето
и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!
" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал.
към втори вариант >>
Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма
сирене
горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде
сиренето
?
(втори вариант)
Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил.
Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма
сирене
горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде
сиренето
?
Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето.
към втори вариант >>
Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко
сирене
си имал и като изкукурига, изядох
сиренето
, не остана за тебе.
(втори вариант)
Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето?
Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко
сирене
си имал и като изкукурига, изядох
сиренето
, не остана за тебе.
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам.
към втори вариант >>
Бъди умен, втори път като дойда, повече
сирене
да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята.
(втори вариант)
Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
Бъди умен, втори път като дойда, повече
сирене
да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята.
То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека.
към втори вариант >>
44.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Вземате пари назаем и купувате хляб,
сирене
, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица.
Майката цял ден тича, работи, за да изкара за хляба на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо.
Вземате пари назаем и купувате хляб,
сирене
, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица.
Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към беседата >>
45.
Храна, вода, топлина, светлина
,
ИБ
, София, 23.4.1927г.,
Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца,
сирене
и риба и пр.
Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има: като минава водата през села, градове, омърсява се, но като влезе в океана, става чиста. Вашият извор трябва да бъде чист винаги. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вода, печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядене. Смесване на храна никога да не правите.
Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца,
сирене
и риба и пр.
А най-добре е само една храна. После да имате спокойствие, сърцето да е сладко отвътре, киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципиално - послушание на Бога! Вам ще дам едно правило да се държите винаги във връзка с живата природа, но трябва да поддържате едно строго държание с мене, без всякакво съмнение.
към беседата >>
46.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
Не повтаряйте грешката на петела, който изкукуригал, и
сиренето
му паднало от устата.
Четете я бавно, спокойно, с мисъл, вие сами да останете доволни от себе си. Щом вие сте доволни, и Бог ще бъде доволен от вас и ще ви изпрати своето благословение. Днес от всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не с бързане, но с постоянство. Като работите по този начин, вие ще се приготвите за приемане на Божиите блага, Божиите благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете от тях на своите ближни.
Не повтаряйте грешката на петела, който изкукуригал, и
сиренето
му паднало от устата.
Първо ще свършите работата си, която ви е определена, после ще приемете благото, а след това ще пеете на хората, т. е. ще им дадете от своето благо.
към беседата >>
47.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Като дошли приятелите на гости в чифлика, земевладелецът ги посрещнал и казал: Получих от небето послание да стана вегетарианец, да не коля животните, а да се ползвам само от млякото, от
сиренето
и маслото, което мога да получа от тях.
Определено ти е в най-скоро време да станеш вегетарианец. Ако не станеш вегетарианец, в продължение на десет години и ти, и чифликът ти ще хвръкнете, нищо няма да остане от вас. Обаче, ако станеш вегетарианец, ще живееш още хиляда години. Той се съгласил на това предложение, и от този ден станал вегетарианец и заживял с всички животни в чифлика си в мир и съгласие. Животните му се зарадвали, че господарят им станал вегетарианец и престанал да ги коли, затова дали помежду си голям банкет, за благодарност и хвала към Господа, че послушал молбата им.
Като дошли приятелите на гости в чифлика, земевладелецът ги посрещнал и казал: Получих от небето послание да стана вегетарианец, да не коля животните, а да се ползвам само от млякото, от
сиренето
и маслото, което мога да получа от тях.
Ето защо, преустановявам вече угощенията, които досега ви давах. Сега и вие трябва да станете вегетарианци, но в духовен смисъл, да престанете да се занимавате със злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човека да се откаже от месото. Според мене, месоядството е злото в света, дошло отвън някъде и се присадило върху доброто в човека. Вегетарианството е доброто в света.
към беседата >>
48.
Първата причина
,
ООК
, София, 29.2.1928г.,
С думи всеки може да направи най-хубава баница от първокачествено брашно, масло,
сирене
, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!
Например какво особено разрешава философията? И философията разрешава нещо, но тя не разрешава съществените въпроси в живота, които поставят човека на здрава, солидна основа. Философите поддържат, че един Бог съществува в света, че една Първична Причина управлява света, но с какво ще докажат това? С думи само? Тия въпроси с думи не се доказват.
С думи всеки може да направи най-хубава баница от първокачествено брашно, масло,
сирене
, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!
” Обаче баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота. Вашите възгледи представят баница, която на думи само е направена.
към беседата >>
49.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
– Братство, братство, но
сиренето
трябва да се купува с пари.
– Те искат всичко да им се докаже. Учените хора – геолози, биолози, астрономи и други – искат да им се докаже, че наистина, цялата вселена е създадена от Бога и търсят, де е Неговият престол. Казвам: това е глас на метеж, който иде от града. Много от съвременните учени и философи са хора на физическия живот, хора на стомаха. Какво казват религиозните?
– Братство, братство, но
сиренето
трябва да се купува с пари.
Така е, парите са нужни в живота, нищо не се дава даром, но в света трябва да съществува правилна обмяна. Христос казва: „Даром сте приели, даром давайте! " Това се отнася до благата, които идат от Бога, но, по отношение благата на хората, трябва да съществува правилна обмяна. Има хора, които обичат само да взимат, а нищо не дават. Ние наричаме тия хора „щерни".
към беседата >>
50.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
– Ще вземе малко хляб и
сирене
, ще сложи
сиренето
в хляба и ще мисли, че баница яде.
Добре е този човек да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трябва да се въздържа, още повече когато няма пари. Ако днес задоволи желанието си, утре пак ще се яви същото желание. Има начин, по който човек може да задоволи желанието си да яде баница. – Как?
– Ще вземе малко хляб и
сирене
, ще сложи
сиренето
в хляба и ще мисли, че баница яде.
Не е въпрос човек да се измъчва. Той трябва да се въздържа от излишества, но не и от необходимото в живота. Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости 2 или 3 дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си.
към беседата >>
51.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
– Сок от ябълки, от круши, от сливи, или 5-, 6- или 20-годишно вино; то може да съдържа още и масло,
сирене
, жито и др.
– Безидейното. – Кое буре е безидейно? – Което няма съдържание в себе си. Всяко буре, което има съдържание, е идейно. – Какво съдържание може да има?
– Сок от ябълки, от круши, от сливи, или 5-, 6- или 20-годишно вино; то може да съдържа още и масло,
сирене
, жито и др.
Каквото и да съдържа, то е идейно буре и като такова, никога не се разсъхва. Всяко буре, което няма съдържание, непременно ще се разсъхне, ще се образуват междини, през които въздухът ще започне да прониква. Щом въздухът проникне, дъските започват да гният, да се разлагат. В заключение на всичко това ние казваме, че човек трябва да бъде идеен. Само онзи човек може да бъде идеен, който има в себе си съдържание.
към беседата >>
52.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче
сирене
и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче
сирене
и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
към беседата >>
Той забравил, че в устата си държал парче
сирене
.
Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал.
Той забравил, че в устата си държал парче
сирене
.
Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“.
към беседата >>
Сиренето
паднало на земята и тя бързо го нагълтала.
Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал. Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата.
Сиренето
паднало на земята и тя бързо го нагълтала.
– „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът. Какво представляват петелът и лисицата в живота?
към беседата >>
– „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам
сиренето
, а после да пея“ – отговорил петелът.
Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“.
– „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам
сиренето
, а после да пея“ – отговорил петелът.
Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее.
към беседата >>
Обаче в този момент
сиренето
пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек!
Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее.
Обаче в този момент
сиренето
пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек!
“ Едва го похвалил и той отваря уста да пее. Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него. Дървото, на което петелът се е качил, представлява живота. Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали.
към беседата >>
Парчето
сирене
, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др.
Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек! “ Едва го похвалил и той отваря уста да пее.
Парчето
сирене
, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др.
Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него. Дървото, на което петелът се е качил, представлява живота. Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне. Петелът стои по-високо от лисицата.
към беседата >>
Подаде ли се,
сиренето
му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне.
“ Едва го похвалил и той отваря уста да пее. Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него. Дървото, на което петелът се е качил, представлява живота. Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали.
Подаде ли се,
сиренето
му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне.
Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде?
към беседата >>
Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи
сирене
в устата си, човек се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества.
Кой от двамата е по-прав? И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека. Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“.
Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи
сирене
в устата си, човек се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества.
Щом ангелът отвори устата си, да заговори с човека, сиренето пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел! “ Ангелът поглежда отгоре и си казва: „Опитай се втори път да дойдеш при мене, да видиш как ще постъпя. Един път можеш да ме излъжеш, но втори път не се лъжа“. – Може ли човек да излъже ангел? В далечното минало Господ изпратил на земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учат и да помагат на по-слабите от тях.
към беседата >>
Щом ангелът отвори устата си, да заговори с човека,
сиренето
пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел!
И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека. Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“. Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи сирене в устата си, човек се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества.
Щом ангелът отвори устата си, да заговори с човека,
сиренето
пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел!
“ Ангелът поглежда отгоре и си казва: „Опитай се втори път да дойдеш при мене, да видиш как ще постъпя. Един път можеш да ме излъжеш, но втори път не се лъжа“. – Може ли човек да излъже ангел? В далечното минало Господ изпратил на земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учат и да помагат на по-слабите от тях. Като слезли на земята и видели красивите човешки дъщери, ангелите се влюбили в тях и забравили за какво са слезли на земята.
към беседата >>
И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде
сиренето
, а после ще пее.
Да събудиш една човешка душа, това значи така да я нахраниш, че като излезе от твоя дом, да разбере защо живее, да познае Божественото в човека и за вечни времена да помни какво е придобил от този човек. Това значи добродетелен човек. Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие.
И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде
сиренето
, а после ще пее.
Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен.
към беседата >>
Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе
сиренето
му.
Това значи добродетелен човек. Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее.
Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе
сиренето
му.
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека.
към беседата >>
Ако лисицата не би могла да вземе
сиренето
на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му.
Ако лисицата не би могла да вземе
сиренето
на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
към беседата >>
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е
сиренето
.
Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е
сиренето
.
Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица.
към беседата >>
Петелът не знаеше какво нещо е
сиренето
, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее.
– Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Петелът не знаеше какво нещо е
сиренето
, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее.
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“.
към беседата >>
53.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Вие можете да ядете най-хубав хляб, прясно, хубаво
сирене
и пак да разстроите стомаха си.
Главата може да създаде тялото, но тялото не може да създаде главата. Цялото създава частите, но частите не могат да създадат цялото. И тъй, всички хора трябва да знаят, че те сами създават нещастието си. – Как, именно? – Като се хранят неправилно.
Вие можете да ядете най-хубав хляб, прясно, хубаво
сирене
и пак да разстроите стомаха си.
– Защо? – Не дъвчете добре храната си. Вие слагате храната в устата си и бързо я гълтате. Така несдъвкана, тя мъчно се смила и причинява тежест на стомаха. Щом стомахът се разстрои, това се отразява на главата, а оттам и върху останалите органи.
към беседата >>
За да разберат на каква степен на развитие е дошъл даден човек в духовно отношение, ще го държат няколко дни гладен и след това ще му дадат прясна пита със
сирене
.
То ще започне само̀ да се храни, да работи, да се развива, докато един ден стане годно да помага на майка си. Сега, от всички се иска права мисъл, правилно разбиране на процеса на храненето. Един ден ще ви поставят пред комисия, да ви изпита как дъвчете. От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Голяма философия, голяма наука има в яденето.
За да разберат на каква степен на развитие е дошъл даден човек в духовно отношение, ще го държат няколко дни гладен и след това ще му дадат прясна пита със
сирене
.
Като започне да яде, ще го наблюдават как дъвче, как премята храната в устата си и т.н. Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно отношение. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност. Когато се храните, вие трябва да отправите ума си към Бога, да благодарите, да почувствате Божията Любов, да се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаване на хранителните материали. При яденето трябва да присъстват поне две същества.
към беседата >>
54.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Те ще влязат във връзка с жителите на върха B и ще заимстват от тях мляко,
сирене
, масло, вълна и т.н.
Той се намира при благоприятни външни условия. Ако друг някой се е родил при условия, които върхът B дава, той не може бързо да се развива. Хората, които живеят на тия два върха, могат да се съобщават. Благодарение на възможността да се съобщават, жителите от B, които имат добри вътрешни условия, могат да се ползват от външните благоприятни условия на A и да се развиват добре. Културните хора от върха A имат злато, сребро, мед, въглища, сол, но тия неща не могат да се ядат.
Те ще влязат във връзка с жителите на върха B и ще заимстват от тях мляко,
сирене
, масло, вълна и т.н.
По този начин около B ще се образува друг културен център. Ако хората от центъра B са разумни, те веднага ще пренесат енергията си от B към A. При тази обмяна на живота, именно, се образува особено акустично движение. Каквито отношения съществуват между върховете A и B, такива отношения съществуват и между хората. Когато двама души се съберат на едно място, винаги единият от тях е по-даровит.
към беседата >>
55.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
Някой човек иска да те удари с дърво, дай му един самун хляб и
сирене
и му кажи: „Заповядайте!
(втори вариант)
Всяко желание, което не се постига, то е нечисто желание. И всека мисъл, която се постига, е чиста. Следователно, постигнатите желания и мисли са чисти, а непостигнатите желания и мисли не са чисти. Какво трябва да правим с несносните, с лошите мисли и желания? Рекох, постигни чистите си желания и мисли и ще се премахнат лошите мисли и лошите желания.
Някой човек иска да те удари с дърво, дай му един самун хляб и
сирене
и му кажи: „Заповядайте!
" Тогава той седи и веднага се разположи и казва: „Ще ме извиниш." И после казва: „От къде си? " Ще се запознаете. Става то причина да реализира той своите желания. Дай му посока на движението. И той тогава ще ти каже: „От къде си ти?
към втори вариант >>
" Аз трябва да му туря хляб и
сирене
и веднага това неприятното разположение на духа му изчезва.
(втори вариант)
Много ми е приятно, че се срещнахме." Ти му дадеш посока на движение. Когато един човек е виновен, той е разбойник. Той е вдигнал сопа и търси някого. Има едно желание и търси да го постигне. Вдига сопата и казва: „Дай тук хляба!
" Аз трябва да му туря хляб и
сирене
и веднага това неприятното разположение на духа му изчезва.
А подпушването трябва да се избягва. Това става като дадеш посока на движение на неорганизираното вътре в тебе, но разумна посока. В дадения момент ще имаш само едно желание, а не много желания. В дадения момент ще имаш едно желание да реализираш и като го постигнеш, тогава второ желание. И пак като го постигнеш, реализираш, после друго желание и т.н.
към втори вариант >>
56.
Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга
,
МОК
, София, 14.12.1928г.,
Орачът отваря торбата си, дава ти хляб,
сирене
, мляко.
Спираш се пред един орач и започваш да разговаряш с него. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи. Той те запитва: Не знаеш ли някакъв цяр против хремата? – Зная, но понеже не съм ял три дена, не мога да ти помогна, докато не се нахраня. – Заповядай, хапни си от моето ядене.
Орачът отваря торбата си, дава ти хляб,
сирене
, мляко.
Ти сядаш, задоволяваш глада си и започваш да го лекуваш. Стопляш малко вода, туряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания вечерта и на другата сутрин. След две-три смръквания хремата минава. Солената вода препятства за размножаване на микробите, които причиняват хремата.
към беседата >>
57.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и
сирене
.
Числата взимат участие в мислите и чувствата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачествени материали.
Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и
сирене
.
За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и не успяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев.
към беседата >>
Ще направиш първокласна баница, с първокласно масло и
сирене
.
(втори вариант)
От какво е съставена добрата мисъл? Искаш да бъдеш добър. Когато обичаш някого, много добър си. Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш баница. Ще си измиеш много добре ръцете, чисто, ще вземеш най-хубавото брашно, вода, сол.
Ще направиш първокласна баница, с първокласно масло и
сирене
.
Когато правиш баница за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре баницата. Тия двете баници се различават и по количество, и по качество. Маслото не е тъй първокачествено. Много учители в света са направили такива баници като за слугите си и затуй куцаме. Някои учители са направили за своите ученици отлични баници, масло, брашно, всичко е намясто.
към втори вариант >>
58.
Втръсване
,
ООК
, София, 27.3.1929г.,
Че
сиренето
не било доброкачествено, че брашното не било доброкачествено.
(втори вариант)
Умният човек в пълния смисъл на думата никой не може да го оберат, а пък глупавия всеки го обира. Добрия човек никой не може да го победи, хилавия - всеки. Добрия човек - вземам добротата като едно качество Божествено, никой не може да победи. Да те победят, значи твоята доброта да се измени. Като влезе някой в гостилницата, той казва, че точеното не било така, както той искал.
Че
сиренето
не било доброкачествено, че брашното не било доброкачествено.
Много рядко ще се случи да ядеш една баница и да си доволен. Все ще има някакъв дефект - или прегорена, или твърда и прочее. Във всички веруя и в знанието, и в науката все ще има някакъв дефект. Че липсва нещо, липсва. Това, което липсва, ние ще го допълним.
към втори вариант >>
59.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
За тази цел на единия давам половин килограм
сирене
, а на другия – кило брашно.
Иска ли да остане в дадена църква, веднага ще почнат да го учат, как трябва да постъпва. Влезете ли между учени, философи или писатели и започнете да говорите с тях, веднага ще ви направят бележка, че не говорите граматически, че не знаете последните открития на науката и т.н. Добре е да се правят бележки на човека, но виждаме, че ония, именно, които държат много на правопис, на стил, на изложение, които знаят много неща, не прилагат в живота си това, което знаят. Един баща имал двама сина. Един ден той ги извикал и им казал: Вие трябва да заминете за чужбина, да се учите.
За тази цел на единия давам половин килограм
сирене
, а на другия – кило брашно.
Като намерите вода, ще турите брашното в нея и ще го замесите. После, ще измиете сиренето добре, ще го залеете с вода и ще го оставите във водата, да видите, какво ще стане. Братята тръгнали на път и гледали, къде ще намерят вода. Най-после спрели пред едно блато. Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата.
към беседата >>
После, ще измиете
сиренето
добре, ще го залеете с вода и ще го оставите във водата, да видите, какво ще стане.
Добре е да се правят бележки на човека, но виждаме, че ония, именно, които държат много на правопис, на стил, на изложение, които знаят много неща, не прилагат в живота си това, което знаят. Един баща имал двама сина. Един ден той ги извикал и им казал: Вие трябва да заминете за чужбина, да се учите. За тази цел на единия давам половин килограм сирене, а на другия – кило брашно. Като намерите вода, ще турите брашното в нея и ще го замесите.
После, ще измиете
сиренето
добре, ще го залеете с вода и ще го оставите във водата, да видите, какво ще стане.
Братята тръгнали на път и гледали, къде ще намерят вода. Най-после спрели пред едно блато. Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата. Той наблюдавал, как брашното се размивало в водата, постепенно потъвало, докато съвсем изчезнало. Вторият заел южната страна на блатото.
към беседата >>
Той извадил парчето
сирене
, измил го малко и го хвърлил в блатото.
Братята тръгнали на път и гледали, къде ще намерят вода. Най-после спрели пред едно блато. Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата. Той наблюдавал, как брашното се размивало в водата, постепенно потъвало, докато съвсем изчезнало. Вторият заел южната страна на блатото.
Той извадил парчето
сирене
, измил го малко и го хвърлил в блатото.
В скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибите и жабите, които живели в това блато. Какво представят брашното и сиренето? – Те представят таланти, които човек трябва да развива. Какво правят хората с талантите, които им са дадени? Те тръгват с тях, обикалят света, но не работят.
към беседата >>
В скоро време
сиренето
изчезнало, изяли го рибите и жабите, които живели в това блато.
Най-после спрели пред едно блато. Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата. Той наблюдавал, как брашното се размивало в водата, постепенно потъвало, докато съвсем изчезнало. Вторият заел южната страна на блатото. Той извадил парчето сирене, измил го малко и го хвърлил в блатото.
В скоро време
сиренето
изчезнало, изяли го рибите и жабите, които живели в това блато.
Какво представят брашното и сиренето? – Те представят таланти, които човек трябва да развива. Какво правят хората с талантите, които им са дадени? Те тръгват с тях, обикалят света, но не работят. Те искат с малко труд да придобият големи резултати.
към беседата >>
Какво представят брашното и
сиренето
?
Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата. Той наблюдавал, как брашното се размивало в водата, постепенно потъвало, докато съвсем изчезнало. Вторият заел южната страна на блатото. Той извадил парчето сирене, измил го малко и го хвърлил в блатото. В скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибите и жабите, които живели в това блато.
Какво представят брашното и
сиренето
?
– Те представят таланти, които човек трябва да развива. Какво правят хората с талантите, които им са дадени? Те тръгват с тях, обикалят света, но не работят. Те искат с малко труд да придобият големи резултати. Големи постижения има само онзи, който прилага талантите си в работа, т.е.
към беседата >>
На едного дал половин килограм
сирене
, а на другия дал едно кило брашно и казва: „Като намериш вода, ще замесиш брашното." На другия казва: „Като намериш вода, ще измиеш
сиренето
, ще го хвърлиш във водата и ще чакаш да видиш какво ще стане." Ходили двамата по света и намерили едно мръсно блато.
(втори вариант)
Ако ти не се съобразяваш с техните правила, те ще знаят, че ти не си от техните. Казват: „В нашата църква така не се седи." Сега ако отидете между учените хора, поетите или писателите, че някоя запетая не е турена намясто или че не говориш според всичките правила на граматиката, веднага ще ти направят известен укор, че не разбираш езика. Действително хубаво е. Някои хора са постигнали големи постижения, някои идеално пишат, но идеално не прилагат онова, което знаят. Един баща изпраща двамата си синове в света да се учат.
На едного дал половин килограм
сирене
, а на другия дал едно кило брашно и казва: „Като намериш вода, ще замесиш брашното." На другия казва: „Като намериш вода, ще измиеш
сиренето
, ще го хвърлиш във водата и ще чакаш да видиш какво ще стане." Ходили двамата по света и намерили едно мръсно блато.
Казва единият: „Да турим всичкото брашно в тази вода, да замесим, да има да се нахраним. Все на хляб ще стане." Турят брашното в блатото и единият казва: „Ти ще отидеш на едно място на едната страна да туриш брашното, а аз на другата страна ще туря сиренето да се подсири." Турят. Единият заема северната страна, другият - южната. „Как е? " - казва.
към втори вариант >>
Все на хляб ще стане." Турят брашното в блатото и единият казва: „Ти ще отидеш на едно място на едната страна да туриш брашното, а аз на другата страна ще туря
сиренето
да се подсири." Турят.
(втори вариант)
Действително хубаво е. Някои хора са постигнали големи постижения, някои идеално пишат, но идеално не прилагат онова, което знаят. Един баща изпраща двамата си синове в света да се учат. На едного дал половин килограм сирене, а на другия дал едно кило брашно и казва: „Като намериш вода, ще замесиш брашното." На другия казва: „Като намериш вода, ще измиеш сиренето, ще го хвърлиш във водата и ще чакаш да видиш какво ще стане." Ходили двамата по света и намерили едно мръсно блато. Казва единият: „Да турим всичкото брашно в тази вода, да замесим, да има да се нахраним.
Все на хляб ще стане." Турят брашното в блатото и единият казва: „Ти ще отидеш на едно място на едната страна да туриш брашното, а аз на другата страна ще туря
сиренето
да се подсири." Турят.
Единият заема северната страна, другият - южната. „Как е? " - казва. Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало. Онзи хвърлил сиренето, рибите го изяли.
към втори вариант >>
Онзи хвърлил
сиренето
, рибите го изяли.
(втори вариант)
Все на хляб ще стане." Турят брашното в блатото и единият казва: „Ти ще отидеш на едно място на едната страна да туриш брашното, а аз на другата страна ще туря сиренето да се подсири." Турят. Единият заема северната страна, другият - южната. „Как е? " - казва. Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало.
Онзи хвърлил
сиренето
, рибите го изяли.
Той останал без сирене. Аз ви привеждам този пример. Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага - носим малко сирене и брашно. Сиренето и брашното са малките таланти. Тръгваме по света и очакваме големи възможности.
към втори вариант >>
Той останал без
сирене
.
(втори вариант)
Единият заема северната страна, другият - южната. „Как е? " - казва. Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало. Онзи хвърлил сиренето, рибите го изяли.
Той останал без
сирене
.
Аз ви привеждам този пример. Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага - носим малко сирене и брашно. Сиренето и брашното са малките таланти. Тръгваме по света и очакваме големи възможности. Но в света получава само този, който може да приложи Божествения закон.
към втори вариант >>
Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага - носим малко
сирене
и брашно.
(втори вариант)
" - казва. Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало. Онзи хвърлил сиренето, рибите го изяли. Той останал без сирене. Аз ви привеждам този пример.
Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага - носим малко
сирене
и брашно.
Сиренето и брашното са малките таланти. Тръгваме по света и очакваме големи възможности. Но в света получава само този, който може да приложи Божествения закон. В Божествения свят противоречия няма. Ако ние дойдем да изучаваме Божествения свят, тъй както трябва, ние ще дойдем до пълно разрешение.
към втори вариант >>
Сиренето
и брашното са малките таланти.
(втори вариант)
Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало. Онзи хвърлил сиренето, рибите го изяли. Той останал без сирене. Аз ви привеждам този пример. Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага - носим малко сирене и брашно.
Сиренето
и брашното са малките таланти.
Тръгваме по света и очакваме големи възможности. Но в света получава само този, който може да приложи Божествения закон. В Божествения свят противоречия няма. Ако ние дойдем да изучаваме Божествения свят, тъй както трябва, ние ще дойдем до пълно разрешение. Понеже ние изучаваме социалния въпрос от чисто научно гледище.
към втори вариант >>
60.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче
сирене
, да минат за благородни хора.
(втори вариант)
„Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си. Ще ви приведа един пример от живота. В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората. Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат.
Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче
сирене
, да минат за благородни хора.
Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо.
към втори вариант >>
Тя влезе в стаята, изяде ми
сиренето
.
(втори вариант)
Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво.
Тя влезе в стаята, изяде ми
сиренето
.
Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам.
към втори вариант >>
61.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на
сиренето
, тя нищо не разбира.
Ако няма къща, иска къща да му се даде. Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си.
Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на
сиренето
, тя нищо не разбира.
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна.
към беседата >>
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към
сиренето
и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам.
Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира.
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към
сиренето
и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам.
Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска.
към беседата >>
Само едно искам от тебе – парче
сирене
.
Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам.
Само едно искам от тебе – парче
сирене
.
Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство.
към беседата >>
Даде ли й парче
сирене
, професорът престава да й говори за произхода на
сиренето
.
Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене.
Даде ли й парче
сирене
, професорът престава да й говори за произхода на
сиренето
.
Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад.
към беседата >>
Котката изяжда
сиренето
и отново отива при професора да иска още.
Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето.
Котката изяжда
сиренето
и отново отива при професора да иска още.
Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка.
към беседата >>
Защо котката обича
сирене
, масло и риба, а не обича ябълка?
С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни. И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща. Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това.
Защо котката обича
сирене
, масло и риба, а не обича ябълка?
Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент.
към беседата >>
Един професор разправял на една котка за произхода на
сиренето
.
(втори вариант)
” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта. Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате.
Един професор разправял на една котка за произхода на
сиренето
.
И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права.
към втори вариант >>
А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло
сиренето
.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
(втори вариант)
Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него.
А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло
сиренето
.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът.
към втори вариант >>
Сиренето
е един резултат.
(втори вариант)
Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
Сиренето
е един резултат.
От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене.
към втори вариант >>
От чисто практическо, физическо гледище за
сиренето
котката е права.
(втори вариант)
Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат.
От чисто практическо, физическо гледище за
сиренето
котката е права.
Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене.
към втори вариант >>
Но след като котката изяде това
сирене
, и този философ престава да философства.
(втори вариант)
И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права.
Но след като котката изяде това
сирене
, и този философ престава да философства.
Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли?
към втори вариант >>
Котката си направи опита, изяде
сиренето
и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е
сиренето
, тя го научи вече.
(втори вариант)
А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства.
Котката си направи опита, изяде
сиренето
и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е
сиренето
, тя го научи вече.
Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
Тя мисли професорът пак ще й донесе
сирене
.
(втори вариант)
Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът.
Тя мисли професорът пак ще й донесе
сирене
.
Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то. Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето.
към втори вариант >>
Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено
сиренето
.” И втория път той не носи
сирене
.
(втори вариант)
От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене.
Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено
сиренето
.” И втория път той не носи
сирене
.
Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то. Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма.
към втори вариант >>
Котката пита професора: “
Сирене
няма ли?
(втори вариант)
Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене.
Котката пита професора: “
Сирене
няма ли?
” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то. Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”
към втори вариант >>
” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува
сиренето
вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
(втори вариант)
Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли?
” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува
сиренето
вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.” Сега вашето положение мяза на котката.
към втори вариант >>
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива
сиренето
, че ако професорът не донесе
сирене
, тя да приготви сама
сиренето
си.
(втори вариант)
Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива
сиренето
, че ако професорът не донесе
сирене
, тя да приготви сама
сиренето
си.
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.” Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката.
към втори вариант >>
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за
сиренето
.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката
сиренето
, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде
сиренето
.
(втори вариант)
Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то. Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си.
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за
сиренето
.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката
сиренето
, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде
сиренето
.
А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.” Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето.
към втори вариант >>
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е
сиренето
.
(втори вариант)
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.” Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката.
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е
сиренето
.
Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене.
към втори вариант >>
А втория път аз не нося
сирене
, а на вас ви се яде
сирене
, какво ще правите?
(втори вариант)
Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.” Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете.
А втория път аз не нося
сирене
, а на вас ви се яде
сирене
, какво ще правите?
И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето.
към втори вариант >>
Това е
сиренето
.
(втори вариант)
Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре.
Това е
сиренето
.
Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето?
към втори вариант >>
Но този професор само веднъж носи
сирене
.
(втори вариант)
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето.
Но този професор само веднъж носи
сирене
.
Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
към втори вариант >>
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както
сиренето
.
(втори вариант)
А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси.
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както
сиренето
.
Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене.
към втори вариант >>
Котката казва: “Ами
сиренето
?
(втори вариант)
Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла.
Котката казва: “Ами
сиренето
?
” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още?
към втори вариант >>
” Професорът казва: “Със
сиренето
свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
(втори вариант)
Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето?
” Професорът казва: “Със
сиренето
свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка.
към втори вариант >>
Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко
сирене
.
(втори вариант)
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена.
Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко
сирене
.
Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво.
към втори вариант >>
Котката казва: “По-напред беше само
сирене
, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре.
(втори вариант)
Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене.
Котката казва: “По-напред беше само
сирене
, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре.
Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви.
към втори вариант >>
Питам, защо тия
сиренето
, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна?
(втори вариант)
Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я.
Питам, защо тия
сиренето
, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна?
Защо котката не може да яде ябълка? Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка?
към втори вариант >>
Запример тази котка си мисли:
сиренето
и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея.
(втори вариант)
Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си.
Запример тази котка си мисли:
сиренето
и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея.
Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни. Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня.
към втори вариант >>
Котката,
сиренето
, кифлата, ябълката, рибата, втората риба.
(втори вариант)
Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.) Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни.
Котката,
сиренето
, кифлата, ябълката, рибата, втората риба.
Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
към втори вариант >>
От първата лекция на
сиренето
разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах.
(втори вариант)
Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие.
От първата лекция на
сиренето
разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах.
Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата. И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност.
към втори вариант >>
Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на
сиренето
, на кифлата и на ябълката.
(втори вариант)
Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля.
Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на
сиренето
, на кифлата и на ябълката.
После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата. И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората.
към втори вариант >>
Че
сиренето
се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде.
(втори вариант)
Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега. Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте.
Че
сиренето
се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде.
Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки.
към втори вариант >>
62.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Един петел намерил едно голямо парче
сирене
и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде
сиренето
.
Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
Един петел намерил едно голямо парче
сирене
и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде
сиренето
.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
към беседата >>
Парчето
сирене
паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Парчето
сирене
паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
към беседата >>
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче
сирене
в устата.
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче
сирене
в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата.
към беседата >>
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето
сирене
.
Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето
сирене
.
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път.
към беседата >>
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям
сиренето
и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям
сиренето
и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
– Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права.
към беседата >>
– Защо не ми даде поне половината парче
сирене
?
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
– Защо не ми даде поне половината парче
сирене
?
– казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене.
към беседата >>
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли
сиренето
си с тебе или не.
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път.
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли
сиренето
си с тебе или не.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си.
към беседата >>
И петелът носи чуждо
сирене
.
– Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права.
И петелът носи чуждо
сирене
.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
към беседата >>
Той е задигнал
сиренето
отнякъде, не го е направил сам.
– казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене.
Той е задигнал
сиренето
отнякъде, не го е направил сам.
Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
към беседата >>
Човек прави
сирене
.
– Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам.
Човек прави
сирене
.
Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието.
към беседата >>
Навярно петелът е задигнал
сиренето
от господаря си.
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене.
Навярно петелът е задигнал
сиренето
от господаря си.
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого.
към беседата >>
Господарят му е купил
сирене
, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си.
Господарят му е купил
сирене
, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава.
към беседата >>
Може да се предположи, че някое дете, като яло
сирене
, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Може да се предположи, че някое дете, като яло
сирене
, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
към беседата >>
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче
сирене
, но сам си е взел от масата на господаря.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче
сирене
, но сам си е взел от масата на господаря.
Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.
към беседата >>
Един петел намерил отнякъде едно парче
сирене
и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде.
(втори вариант)
Казва ли така, така подразбира, че този човек мисли да иска нещо. И наистина той казва: „Можеш ли да ми дадеш хиляда лева? " Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек." За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги. Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата.
Един петел намерил отнякъде едно парче
сирене
и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде.
Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш.
към втори вариант >>
В това време покрай него минала една лисица и като видяла
сиренето
, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му.
(втори вариант)
" Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек." За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги. Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата. Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него.
В това време покрай него минала една лисица и като видяла
сиренето
, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му.
Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала.
към втори вариант >>
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време
сиренето
паднало от устата му и лисицата го изяла.
(втори вариант)
Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата. Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова?
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време
сиренето
паднало от устата му и лисицата го изяла.
Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата.
към втори вариант >>
Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна
сиренето
.
(втори вариант)
Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала.
Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна
сиренето
.
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас.
към втори вариант >>
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче
сирене
в устата.
(втори вариант)
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето.
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче
сирене
в устата.
Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
към втори вариант >>
Но той изял спокойно
сиренето
и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание.
(втори вариант)
Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря.
Но той изял спокойно
сиренето
и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание.
Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля."
към втори вариант >>
Миналия път вие опитахте
сиренето
, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас.
(втори вариант)
Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път.
Миналия път вие опитахте
сиренето
, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас.
И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав.
към втори вариант >>
И сега, след като го опитах, видях, че
сиренето
е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
(втори вариант)
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас.
И сега, след като го опитах, видях, че
сиренето
е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно.
към втори вариант >>
Трябваше да изядеш само половината от
сиренето
." „Е, хубаво.
(втори вариант)
Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
Трябваше да изядеш само половината от
сиренето
." „Е, хубаво.
Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде.
към втори вариант >>
Петелът носи
сиренето
отнякъде.
(втори вариант)
Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно.
Петелът носи
сиренето
отнякъде.
Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене.
към втори вариант >>
Аз виждам, че господарят му си оставил на масата
сиренето
и петелът подскача, взима си една буца от него.
(втори вариант)
И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие.
Аз виждам, че господарят му си оставил на масата
сиренето
и петелът подскача, взима си една буца от него.
Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система.
към втори вариант >>
Че
сиренето
не е на петела.
(втори вариант)
Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него.
Че
сиренето
не е на петела.
То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела.
към втори вариант >>
То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят
сирене
.
(втори вариант)
Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела.
То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят
сирене
.
Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела. Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата.
към втори вариант >>
Сиренето
е произведение на човека.
(втори вариант)
Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене.
Сиренето
е произведение на човека.
Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела. Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата. Това е едно от качествата на тщеславието.
към втори вариант >>
Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло
сирене
, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела.
(втори вариант)
Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система.
Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло
сирене
, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела.
Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата. Това е едно от качествата на тщеславието. При който и учител да се учи, тщеславният никога няма да каже, че се е учил при някой учител. Той ще си каже: „Благодарение на моята глава." Той никога няма да признае, че някой му е преподал нещо. Това е едно от качествата на тщеславния човек, а горделивият човек в такъв случай ще каже, че е работил цели двадесет години, правил е усилия, ходил е в Европа да се специализира.
към втори вариант >>
Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче
сирене
, но той сам се е качил и си е взел от масата.
(втори вариант)
То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела.
Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче
сирене
, но той сам се е качил и си е взел от масата.
Това е едно от качествата на тщеславието. При който и учител да се учи, тщеславният никога няма да каже, че се е учил при някой учител. Той ще си каже: „Благодарение на моята глава." Той никога няма да признае, че някой му е преподал нещо. Това е едно от качествата на тщеславния човек, а горделивият човек в такъв случай ще каже, че е работил цели двадесет години, правил е усилия, ходил е в Европа да се специализира. Той ще ви донесе вода от деветдесет и девет кладенци.
към втори вариант >>
63.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Може ли мишката да влезе в капан със
сирене
, и капанът да не се затвори след нея?
Само един начин има, по който човек може да извади това богатство. Този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят. Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта.
Може ли мишката да влезе в капан със
сирене
, и капанът да не се затвори след нея?
Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в капана на смъртта. Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел.
към беседата >>
Коя мишка, след като е хванала
сиренето
в един капан, е разрешила въпроса?
(втори вариант)
И за да изляза сега от собата, има само един начин. За да се освободя от това положение, в което съм влязъл, има само един начин. Ако не, аз съм затворен. Щом аз съзная, че въпросът не е разрешен, аз ще изляза, но ако кажа, че въпросът е разрешен, светът е затворен за мене. Аз ще ви дам същия въпрос.
Коя мишка, след като е хванала
сиренето
в един капан, е разрешила въпроса?
Било ли е време, да се извади сиренето от капана и капанът да не се затвори? Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в капана. И тогава мишката трябва да се срещне с котарака. Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на капана, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката. Сега ще знаете това.
към втори вариант >>
Било ли е време, да се извади
сиренето
от капана и капанът да не се затвори?
(втори вариант)
За да се освободя от това положение, в което съм влязъл, има само един начин. Ако не, аз съм затворен. Щом аз съзная, че въпросът не е разрешен, аз ще изляза, но ако кажа, че въпросът е разрешен, светът е затворен за мене. Аз ще ви дам същия въпрос. Коя мишка, след като е хванала сиренето в един капан, е разрешила въпроса?
Било ли е време, да се извади
сиренето
от капана и капанът да не се затвори?
Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в капана. И тогава мишката трябва да се срещне с котарака. Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на капана, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката. Сега ще знаете това. Да вземем и другия въпрос.
към втори вариант >>
64.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Давам ти една ябълка или круша, или слива, или малко печен хляб със
сирене
.
(втори вариант)
Гладен си. Нали гладът съществува като една сила, която действа в света. Ние не знаем каква е, как се е родила, коя е дълбоката причина, но като явление ти седиш и се безпокоиш, безпокои те стомахът, ставаш малко нервен, не си разположен духом. Значи за глада трябва един метод. Кой е методът?
Давам ти една ябълка или круша, или слива, или малко печен хляб със
сирене
.
Българинът си мислил това сирене да задоволи глада. Този метод е общ за всички същества. Като започнете от най-нисшите, от микробите, до човека, все същият закон е, на яденето и уталожването на глада. Представете си сега Вашия син, сега законът какъв е? Имате един син.
към втори вариант >>
Българинът си мислил това
сирене
да задоволи глада.
(втори вариант)
Нали гладът съществува като една сила, която действа в света. Ние не знаем каква е, как се е родила, коя е дълбоката причина, но като явление ти седиш и се безпокоиш, безпокои те стомахът, ставаш малко нервен, не си разположен духом. Значи за глада трябва един метод. Кой е методът? Давам ти една ябълка или круша, или слива, или малко печен хляб със сирене.
Българинът си мислил това
сирене
да задоволи глада.
Този метод е общ за всички същества. Като започнете от най-нисшите, от микробите, до човека, все същият закон е, на яденето и уталожването на глада. Представете си сега Вашия син, сега законът какъв е? Имате един син. До известно време е дете, но след туй детето става неспокойно, палаво, опаки става.
към втори вариант >>
65.
Човек и природа / Единност и общност на природата и човека
,
МОК
, София, 14.2.1930г.,
Като слезете долу, и там има същества, които казват: “Братство, братство, ама
сиренето
с пари.” Като дойдете до тази долина, аз я наричам долина, и хлопате там на някоя колиба, те имат хляб и мляко, но вие нямате.
(втори вариант)
Ако се намирате между културни хора, които ви разбират, всеки иска да ви услужи, любезен е с вас. Например отивате на екскурзия. Вие не носите почти нищо, но пътувате като екскурзиант, усещате се радостен. Горе закусвате хубаво, пиете вода, обаче като се свърши екскурзията, те надолу не слизат, остават горе. Сбогуват се с вас.
Като слезете долу, и там има същества, които казват: “Братство, братство, ама
сиренето
с пари.” Като дойдете до тази долина, аз я наричам долина, и хлопате там на някоя колиба, те имат хляб и мляко, но вие нямате.
Как ще ви посрещнат тия същества? Вие вече имате опитността как ви посрещат горе. Там, щом кажете, че нямате пари в джоба си, те вдигат рамена от вас. Той ще каже, че е слуга, когато господарят дойде. Обаче, когато той дойде и му се каже, че нямате пет пари и той ще каже, че има друг господар над него, разбира се, вие ще имате неразположение на духа.
към втори вариант >>
66.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко
сирене
.
(втори вариант)
Занякъде няма да ти стигне. Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб. Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл. Хората един на друг си помагат. Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея.
Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко
сирене
.
Улята винаги седи на гърба, както раниците. Те са по-модни. Сега да дойдем до философията. Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим. За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога.
към втори вариант >>
67.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
Малко мляко или сиренце й дайте, дарете я най-малко с чай, с мляко, със
сирене
, вземете нещо.
(втори вариант)
Такива блуждаещи мисли влязат вкъщи, съществата ще влязат те даже и през някой [прозорец] като неканен гост. Сутрин станете, не сте разположен. Някой от тези са дошли отвън. Погледне, казва: „Няма да ме изпъдиш, дотегна ми вече животът." Ти тогава ще се обърнеш към Господа и ще кажеш: „Господи, освободи ме от този дявол." Нима дяволът не е страдуща душа? Свири й малко парченце, тръгне.
Малко мляко или сиренце й дайте, дарете я най-малко с чай, с мляко, със
сирене
, вземете нещо.
Че още на заминалите души - туй подаване на душите се дължи на същия закон. Живият, като яде, той се ползва от него. Ти само като речеш да направиш нещо заради него, ти ще го нахраниш. Проектирай мисълта, че искаш да му дадеш нещо, ти ще се освободиш. Щом поставиш противоположна мисъл да се махне, тогава веднага в него се зароди желание да остане.
към втори вариант >>
68.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
От млякото, прави масло,
сирене
и го продава.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
От млякото, прави масло,
сирене
и го продава.
Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност.
към беседата >>
От млякото прави масло,
сирене
и го продава.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
От млякото прави масло,
сирене
и го продава.
Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
към втори вариант >>
И после - той имал
сирене
.
(втори вариант)
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата. Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин.
И после - той имал
сирене
.
Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина.
към втори вариант >>
69.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със
сирене
и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Това е реалната придобивка от Любовта. Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със
сирене
и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
към беседата >>
Гладният ще предпочете прясната пита със
сирене
пред парите, които ще получи в бъдеще.
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със
сирене
пред парите, които ще получи в бъдеще.
Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви.
към беседата >>
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със
сирене
и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
(втори вариант)
Тази е реалната придобивка от любовта. Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със
сирене
и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
към втори вариант >>
Гладният ще предпочете прясната пита със
сирене
пред парите, които ще получи в бъдеще.
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със
сирене
пред парите, които ще получи в бъдеще.
Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви.
към втори вариант >>
70.
Доброто оръжие
,
ООК
, София, 23.4.1930г.,
По тавата
сирене
турям, не го яде.
(втори вариант)
Войници не можем да бъдем.“ Онзи старият човек, като мине, казва: „Много хубава пушка, добре направена, добре излъскана, с патрондаш, но не е за мене. Тя млади хора изисква.“ Но все таки онези от вас, които са смели, ще погледнете, ще я употребите. Сега съгласни ли сте да ви кажа формулата? Или ще кажете: „По-добре такава беля да нямаме.“ Аз да ви кажа, няма да бъдете глупави. Аз имам един плъх възпитан, цяла култура е добил.
По тавата
сирене
турям, не го яде.
Капанът седи с много хубаво сирене, не влиза вътре. Виждам го, по дърветата върви, слиза. По-напред орехи носеше, вдигаше шум. Сега сиренето турям, не го бута, учен е станал. Като ме види, заминава си.
към втори вариант >>
Капанът седи с много хубаво
сирене
, не влиза вътре.
(втори вариант)
Тя млади хора изисква.“ Но все таки онези от вас, които са смели, ще погледнете, ще я употребите. Сега съгласни ли сте да ви кажа формулата? Или ще кажете: „По-добре такава беля да нямаме.“ Аз да ви кажа, няма да бъдете глупави. Аз имам един плъх възпитан, цяла култура е добил. По тавата сирене турям, не го яде.
Капанът седи с много хубаво
сирене
, не влиза вътре.
Виждам го, по дърветата върви, слиза. По-напред орехи носеше, вдигаше шум. Сега сиренето турям, не го бута, учен е станал. Като ме види, заминава си. Казва: „Стараем се и ние.“ Този плъх не зная какво е разбрал, но е разбрал нещо.
към втори вариант >>
Сега
сиренето
турям, не го бута, учен е станал.
(втори вариант)
Аз имам един плъх възпитан, цяла култура е добил. По тавата сирене турям, не го яде. Капанът седи с много хубаво сирене, не влиза вътре. Виждам го, по дърветата върви, слиза. По-напред орехи носеше, вдигаше шум.
Сега
сиренето
турям, не го бута, учен е станал.
Като ме види, заминава си. Казва: „Стараем се и ние.“ Този плъх не зная какво е разбрал, но е разбрал нещо. Аз зная защо не бута. Вие ще кажете тъй: „Бог е любов, Бог е мъдрост, а аз съм добро, аз съм истина.“ Седиш ти, казваш: „Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина.“ Дойде дяволът на гости у тебе, казва: „Кой си ти? “ Ти ще му кажеш формулата „Бог е любов, Бог е мъдрост, а аз съм добро, аз съм истина“.
към втори вариант >>
71.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Тогава нищо друго не остава, освен ти да ми дадеш хляб и
сирене
.
Когато котката мяучи, аз зная, какво иска. Ако някоя котка мяучи пред мене, тя иска да ми каже: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно намирах прехраната си. Днес, като приех новото учение, не намирам храна. Според новото учение мишки и плъхове не трябва да ям, птички – също.
Тогава нищо друго не остава, освен ти да ми дадеш хляб и
сирене
.
Като се оплаква котката, аз и отговарям: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляб и сирене, ти трябва да хващаш мишките и плъховете, да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти, и тогава да ги пуснеш далеч от къщите. Като казвам, че се разговарям с котката, аз имам предвид езика на животните, а не човешкия. Това, което котката казва, е мисъл, каквато съществува и във вас. Някой казва: Едно време бях смел и решителен, никой не можеше да излезе срещу мене.
към беседата >>
За да заслужиш хляб и
сирене
, ти трябва да хващаш мишките и плъховете, да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти, и тогава да ги пуснеш далеч от къщите.
Едно време лесно намирах прехраната си. Днес, като приех новото учение, не намирам храна. Според новото учение мишки и плъхове не трябва да ям, птички – също. Тогава нищо друго не остава, освен ти да ми дадеш хляб и сирене. Като се оплаква котката, аз и отговарям: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трябва.
За да заслужиш хляб и
сирене
, ти трябва да хващаш мишките и плъховете, да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти, и тогава да ги пуснеш далеч от къщите.
Като казвам, че се разговарям с котката, аз имам предвид езика на животните, а не човешкия. Това, което котката казва, е мисъл, каквато съществува и във вас. Някой казва: Едно време бях смел и решителен, никой не можеше да излезе срещу мене. Обаче, откак приех новото учение, изгубих смелостта си, изгубих силите си и всеки ме тъпче. Ако новото учение те е направило слаб, страхлив, ти не си го разбрал, както трябва.
към беседата >>
Да ми дадеш малко
сирене
, отвори долапа.“ Казвам: „Ти хвани една мишка, разтърси я, изнеси я навънка, кажи й: ха, да си вървиш.“ Хване някой плъх, разтърси го, хвърли го, каже: „Да не седиш в стаята на господаря ми.“ Казвам: „Така като правиш, за всяка мишка ще ти давам баница.“ В съзнанието на това същество говоря не по човешки.
(втори вариант)
Какво ще правя? С какво ще се храня? Остави че се отказах да ловя мишки, но по-рано от време на време хващах птички. Твоето учение не позволява. Гладен ще умра.
Да ми дадеш малко
сирене
, отвори долапа.“ Казвам: „Ти хвани една мишка, разтърси я, изнеси я навънка, кажи й: ха, да си вървиш.“ Хване някой плъх, разтърси го, хвърли го, каже: „Да не седиш в стаята на господаря ми.“ Казвам: „Така като правиш, за всяка мишка ще ти давам баница.“ В съзнанието на това същество говоря не по човешки.
На котарака така може ли да говоря. Той като котарак, аз като човек се разговаряме. И той даже никак не знае, че аз ще го изнеса пред вас. Тази идея е ваша. Казвате: „Едно време бях смел човек.
към втори вариант >>
72.
В дома на Симона
,
НБ
, София, 6.7.1930г.,
На есента овчарят отворил мяха, излял млякото, измил го добре и турил в него
сирене
за зимата.
Одрал кожата й, изчистил я, изсушил я и направил от нея мях, в който турял издоеното мляко. Треската била вече при него. Като видяла, че той доил млякото, тя веднага влязла в мяха. Овчарят бързо завързал мяха и го оставил настрана. Цяло лято треската тресла мяха, но нищо не могла да извади от него.
На есента овчарят отворил мяха, излял млякото, измил го добре и турил в него
сирене
за зимата.
Отслабнала и гладна, треската се върнала пак под моста, да се срещне със сестра си. Като я видяла толкова мършава, сестра й запитала: Сестро, какво ти стана, че си толкова слаба? Тя разказала, как прекарала на планината; оплакала се, че овчарят я изиграл. Втората треска казала: Аз използвах добре кадията. Той беше тлъст човек, обичаше да яде богати яденета, имаше какво да взема от него.
към беседата >>
73.
Важността на размишлението
,
УС
, София, 7.12.1930г.,
Например, отиваш у бакалина да вземеш десет килограма
сирене
.
– Връзката не е здрава. Причината е или у вас, или вън от вас. Ако някой скъса връзката ви, какво ще правите? – „Ще я свържем.“ – Има връзки, които лесно се правят. Няма по-лесна работа от това.
Например, отиваш у бакалина да вземеш десет килограма
сирене
.
Той не те познава, но заради покупката те помни вече. Ако не го платиш, колкото пъти минаваш край бакалина, свиваш се, не си спокоен. Ти постоянно държиш в ума си мисълта, че имаш да плащаш. Питам: Как ще направите връзка с Бога? Ще отидете в бакалницата на Бога и ще вземете, например, десет килограма сирене, без да го платите.
към беседата >>
Ще отидете в бакалницата на Бога и ще вземете, например, десет килограма
сирене
, без да го платите.
Например, отиваш у бакалина да вземеш десет килограма сирене. Той не те познава, но заради покупката те помни вече. Ако не го платиш, колкото пъти минаваш край бакалина, свиваш се, не си спокоен. Ти постоянно държиш в ума си мисълта, че имаш да плащаш. Питам: Как ще направите връзка с Бога?
Ще отидете в бакалницата на Бога и ще вземете, например, десет килограма
сирене
, без да го платите.
Връзката е направена вече. Ще запишат името ви в тефтера си и ще ви търсят. Радвайте се, че дължите на Бога. Който не разбира закона, казва: „Защо аз да дължа? “ Нима детето, което излиза от утробата на майката си, не дължи?
към беседата >>
74.
Съединителните нишки на живота
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
Виждате някой работник на нивата как изважда сухия хляб от торбата си, надробява го, туря отгоре малко
сирене
и прясно масло, залива го с вода и доволен от работата си, сяда пред сладката попара.
Ученият, който е работил усилено с мисълта си, взима мотиката в ръка и копае. Той има нужда да сменя работата си. Тази смяна той нарича почивка или забавление. В този смисъл забавлението е необходимо за всички светове. Запример, като работи умствено, човек се забавлява с прочитането на някоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява с някоя игрива, весела песен; като работи физически, той се забавлява с една сладка, приятна закуска.
Виждате някой работник на нивата как изважда сухия хляб от торбата си, надробява го, туря отгоре малко
сирене
и прясно масло, залива го с вода и доволен от работата си, сяда пред сладката попара.
– Какво прави този работник? – Забавлява се. – Защо наричаме попарата забавление? – Защото човек яде попара само когато има сух хляб. Следователно, когато се натъквате на някоя суха мисъл или на някое сухо чувство, за да ги използвате разумно, трябва да ги накиснете в гореща вода, да направите от тях попара.
към беседата >>
Той носи със себе си една малка торбичка с хляб и
сирене
– за нищо друго не мисли.
За да стигне благополучно до върха и да се върне на време, човек трябва да бъде разумен, да вземе в съображение всички условия: с колко време разполага, какви средства му са дадени – материални и духовни, какво ще бъде времето, какви са силите му и т.н. Като има предвид всички необходими условия, той може да тръгне на път, като знае предварително докъде ще стигне. Това, което сега ви казвам, се отнася до всички хора, учени и прости. И учените се изненадват от условията, както и простите. Срещате един математик, тръгнал на екскурзия при ясен, слънчев ден.
Той носи със себе си една малка торбичка с хляб и
сирене
– за нищо друго не мисли.
Внезапно небето се заоблачава и пада силен дъжд. Той се връща у дома си измокрен до кости. – Защо? – Не съобразил да си вземе мушама за дъжд. Каква полза от неговото знание?
към беседата >>
Вземеш ти хляба и по същия начин го начупваш на малки парчета, вземеш една паница, туриш хапките вътре, бръкнеш някъде, извадиш малко
сирене
, натрошиш и него вътре, забавляваш се; след това вземеш вряла вода, туриш малко вряла вода, залееш всичко, туриш и малко прясно масълце, така прясно краве масло, едва счукано, тогава вземеш една лъжица и започваш да свириш първото парче.
(втори вариант)
Сериозна мисъл, значи човек с мотиката, усилен труд е това! Е, каква е разликата между едно забавление на ума и един сериозен труд на ума? В труда има някакъв капан, а в забавлението няма нищо. Запример забавление е, вземеш една книжка и с ножиците режеш, режеш, правиш си едно упражнение или вземеш някоя книжка и я късаш, късаш и това е забавление; или – едно листче или някое цветче, късаш го, късаш, забавляваш се. Но има един преходен период, който е от забавлението към работата.
Вземеш ти хляба и по същия начин го начупваш на малки парчета, вземеш една паница, туриш хапките вътре, бръкнеш някъде, извадиш малко
сирене
, натрошиш и него вътре, забавляваш се; след това вземеш вряла вода, туриш малко вряла вода, залееш всичко, туриш и малко прясно масълце, така прясно краве масло, едва счукано, тогава вземеш една лъжица и започваш да свириш първото парче.
Това забавление има нещо съществено; това, което ще извадиш от паницата, ще видиш дали твоята попара е хубаво направена и ще се произнесеш върху нея. Ако попарата е хубава, какво заключение ще извадите? Че хлябът е бил добър, после дали сиренето е добро, маслото прясно, водата чиста, лъжицата, после като сърбаш, след това ще кажете: Лека храна е попарата! Сега аз вземам това от забавленията на преходния период; има такива забавления в умствения и духовния свят; такива преходни състояния ги има във всичките светове. Дробиш ти нещо, нали казват: Каквото дробиш, това ще ядеш!
към втори вариант >>
Че хлябът е бил добър, после дали
сиренето
е добро, маслото прясно, водата чиста, лъжицата, после като сърбаш, след това ще кажете: Лека храна е попарата!
(втори вариант)
Запример забавление е, вземеш една книжка и с ножиците режеш, режеш, правиш си едно упражнение или вземеш някоя книжка и я късаш, късаш и това е забавление; или – едно листче или някое цветче, късаш го, късаш, забавляваш се. Но има един преходен период, който е от забавлението към работата. Вземеш ти хляба и по същия начин го начупваш на малки парчета, вземеш една паница, туриш хапките вътре, бръкнеш някъде, извадиш малко сирене, натрошиш и него вътре, забавляваш се; след това вземеш вряла вода, туриш малко вряла вода, залееш всичко, туриш и малко прясно масълце, така прясно краве масло, едва счукано, тогава вземеш една лъжица и започваш да свириш първото парче. Това забавление има нещо съществено; това, което ще извадиш от паницата, ще видиш дали твоята попара е хубаво направена и ще се произнесеш върху нея. Ако попарата е хубава, какво заключение ще извадите?
Че хлябът е бил добър, после дали
сиренето
е добро, маслото прясно, водата чиста, лъжицата, после като сърбаш, след това ще кажете: Лека храна е попарата!
Сега аз вземам това от забавленията на преходния период; има такива забавления в умствения и духовния свят; такива преходни състояния ги има във всичките светове. Дробиш ти нещо, нали казват: Каквото дробиш, това ще ядеш! Аз вземам дробенето в правата смисъл. Малки хлебчета, дробиш ги на хапки, кой хляб се дроби? (сухият). Да, сухият, а който не е сух, той се яде със сирене.
към втори вариант >>
(сухият). Да, сухият, а който не е сух, той се яде със
сирене
.
(втори вариант)
Че хлябът е бил добър, после дали сиренето е добро, маслото прясно, водата чиста, лъжицата, после като сърбаш, след това ще кажете: Лека храна е попарата! Сега аз вземам това от забавленията на преходния период; има такива забавления в умствения и духовния свят; такива преходни състояния ги има във всичките светове. Дробиш ти нещо, нали казват: Каквото дробиш, това ще ядеш! Аз вземам дробенето в правата смисъл. Малки хлебчета, дробиш ги на хапки, кой хляб се дроби?
(сухият). Да, сухият, а който не е сух, той се яде със
сирене
.
Следователно, ако имате една суха мисъл или едно сухо желание, скука е станало в живота ви. Скуката в живота подразбира, няма с какво да се занимавате, искате да преминете от едно състояние в друго и трябва да имате един метод. Добре тогава, ако вие имате тези чувства, как ще направите вашата попара? Преведете сега какво значи – вашата попара? От физическото поле направете една умствена попара.
към втори вариант >>
Да изучаваш окултната наука, то е вече един топъл хляб, изваден от пещта, маслото е отлично, имате и отлично
сирене
, тогава не ви трябва попара, а изисква се едно солидно дъвкане.
(втори вариант)
Практически има нещо, което да го интересува. Или по физика, или по биология, все има нещо, което да ги интересува в дадения случай. Е, допуснете сега, че вие се занимавате с проучаването на опитната наука. Кое е онова, което трябва да разрешаваме в окултната наука. Сега вече, за да проучаваме окултната наука, това не е попара.
Да изучаваш окултната наука, то е вече един топъл хляб, изваден от пещта, маслото е отлично, имате и отлично
сирене
, тогава не ви трябва попара, а изисква се едно солидно дъвкане.
Окултната наука, аз сравнявам, най-хубавото ядене, което може да има човек. Защото яденето на попара или на чорба, това е само гълтане, то не е никакво ядене. А за да изучавате окултната наука, вие имате една солидна храна, с която може да се упражни вашето дъвкане и могат да се развият вашите органи. И тогава всеки, който изучава окултната наука, той ще има права мисъл и той всякога ще бъде здрав. Да ви кажа аз какво разбирам под права мисъл.
към втори вариант >>
Е-то е един аристократ, който изисква баница, направена с масло и
сирене
, тогава до Е-то ще туряш Л, кажете няколко думи на български език, които започват с Л!
(втори вариант)
Ако вие дадете ход на съгласната буква, ще добиете едни резултати и ако вие продължите първата буква Е-е-е, ще дадете друго направление, ще имате други резултати. Значи нещата, които вървят по права линия, казваме: какво ще правиш после? Движението е все в хоризонтална площ. Имаш една мъчнотия, непременно до Е-то трябва да туриш една съгласна буква, на която течението да отива нагоре към слънцето. Тогава какъв е цярът на Е-то.
Е-то е един аристократ, който изисква баница, направена с масло и
сирене
, тогава до Е-то ще туряш Л, кажете няколко думи на български език, които започват с Л!
(лоза, лимон, любов). Има известно съотношение, което се дължи на известни символи и слогове. В човешкия ум има някаква дисхармония. В разумния човешки живот той е дошъл до известно неразположение, това се дължи на някаква причина вие непременно трябва да се справите с тази причина, за да добиете известен резултат. Да допуснем, вие се сърдите.
към втори вариант >>
75.
Музикални прояви
,
ООК
, София, 20.5.1931г.,
Без да ви говоря, аз ви давам 5 килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма
сирене
.
Днес хората правят косите си черни, но това е бояджилък. Така се боядисват хората и в религиозно отношение. Слагат си някаква боя и стават вярващи. Тази боя скоро се измива. Сега вие сте се събрали, да чуете нещо съществено.
Без да ви говоря, аз ви давам 5 килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма
сирене
.
Който не разбира съотношенията на нещата, ще се чуди защо съм донесъл тия материали. Той ще ги погледне и ще си замине. Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване за работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка сиренето, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница. Той знае как да съпоставя нещата. Следователно същественото в живота на всеки човек се заключава в правилното съчетание и обработване на елементите, с които работи.
към беседата >>
Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване за работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка
сиренето
, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница.
Тази боя скоро се измива. Сега вие сте се събрали, да чуете нещо съществено. Без да ви говоря, аз ви давам 5 килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма сирене. Който не разбира съотношенията на нещата, ще се чуди защо съм донесъл тия материали. Той ще ги погледне и ще си замине.
Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване за работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка
сиренето
, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница.
Той знае как да съпоставя нещата. Следователно същественото в живота на всеки човек се заключава в правилното съчетание и обработване на елементите, с които работи. Може ли правилно да ги съчетава, той лесно се справя с мъчнотиите и страданията. Не може ли да ги съчетава и обработва правилно, той е изложен на по-големи или на по-малки страдания. Човек се справя лесно с мъчнотиите си, ако има Любов.
към беседата >>
76.
Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.
,
МОК
, София, 22.5.1931г.,
Ако е яйца, масло,
сирене
, но коприва?
(втори вариант)
Има един пример за почтеността. У българите въобще има голям срам при работата, българите са взели от гърците този срам. Гърците отвънка са много хубаво облечени, но вътре в къщата обедът е много скромен, нямат с какво да разполагат. Сготвили си коприва, но дойде някой в къщи, те веднага вдигнат копривата, защото ще кажат: Тези хора са сготвили коприва и това ще се разпространи из цялото село или град, че тези хора ядат коприва. А коприва не трябва да ядат.
Ако е яйца, масло,
сирене
, но коприва?
Питам, защо да не може да се яде копривата свободно? Аз съм ви разправял този пример, дето един американски богаташ си купил един голям куркой от пазара, но не може да се съгласи кой да му занесе куркоя в къщи. Минава един човек, казва: Аз ще ти го занеса, но ще ми платиш три долара. – Един ти давам. Най-после минава председателят на щатите и му казва: Аз ще ти го занеса.
към втори вариант >>
77.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Обаче ако е умен и познава психологията на гладния човек, той ще покани княза да отидат заедно на екскурзия с малко храна и като погладува 3–4 дни, князът ще остане крайно доволен от простата селска попара от хляб и
сирене
.
Под тяхното влияние човек постепенно се разрушава. Помнете: Невъзможно е да хармонизирате отрицателното с положителното. Невъзможно е да угодите на човека, на когото са угаждали най-големи майстори. Може ли бедният и прост човек да задоволи вкуса на един княз, на когото са готвили най-добрите готвачи в света? Каквото и да прави бедният, той никога не може да задоволи княза.
Обаче ако е умен и познава психологията на гладния човек, той ще покани княза да отидат заедно на екскурзия с малко храна и като погладува 3–4 дни, князът ще остане крайно доволен от простата селска попара от хляб и
сирене
.
По отношение на природата човек не е нещо друго, освен княжески син, който е задоволен от всички страни. Следователно, каквото и да прави природата, каквото и да му дава, не може да го задоволи. Това му дава, той не го харесва; онова му дава, не го иска. Природата мълчи и не го заставя насила да приема благата, които му дава. Един ден тя му предлага да го разходи по планините и като го остави гладен няколко дни, той приема с благодарност попарата, която природата му е приготвила.
към беседата >>
Достатъчно е да боледува човек 15–20 дни, за да огладнее толкова много, че да бъде готов и на най-скромната попара, с хляб и малко
сирене
.
Следователно, каквото и да прави природата, каквото и да му дава, не може да го задоволи. Това му дава, той не го харесва; онова му дава, не го иска. Природата мълчи и не го заставя насила да приема благата, които му дава. Един ден тя му предлага да го разходи по планините и като го остави гладен няколко дни, той приема с благодарност попарата, която природата му е приготвила. Кой не е минал през такава опитност?
Достатъчно е да боледува човек 15–20 дни, за да огладнее толкова много, че да бъде готов и на най-скромната попара, с хляб и малко
сирене
.
Докато е бил здрав и сит, отблъсквал попарата, но след като боледувал и изгладнял, той е готов и на нея и казва: „Отлична е тази попара! Благодаря на Бога, че ми даде това благо“. От този момент хармонията в човешкия организъм се възстановява, капилярите се свиват и разширяват правилно, вследствие на което и ритмусът на неговия живот влиза в своя нормален ход. Като ученици, от вас се иска приложение на новото. – В какво се заключава новото?
към беседата >>
Знаете как се прави попара, с много хляб, с прясно млеко, овчарите нали така правят попара от
сирене
и млеко.
(втори вариант)
Да пуснете, че вие искате да угодите на един княз, който има една отлична кухня и са му готвили най-хубавите и пищни яденета. Вие сте един бедняк, искате да му сготвите нещо, че той да е доволен; питам ви, ще може ли да му сготвите? Вие никога няма да може да го задоволите. За да го задоволите, трябва да сте толкова умни, да го заведете на една екскурзия, че да е гладувал 5 дена и след 5 дена да му направите една българска попара. Тогава, той ще остане много доволен от тази попара.
Знаете как се прави попара, с много хляб, с прясно млеко, овчарите нали така правят попара от
сирене
и млеко.
В природата ние сме такива княжески синове и тя не може да ги угоди. Но тя знае психологията ни. Каквото и да ни направи, ябълки, круши, каквото и да е, ние седим и казваме: това не е хубаво, онова не е хубаво. Тя си мълчи. Това не искаш, онова не искаш, хубаво.
към втори вариант >>
78.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Някой казва: „Хлябът може ли без
сирене
?
На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща.
Някой казва: „Хлябът може ли без
сирене
?
“ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
към беседата >>
Вие искате да направите
сиренето
другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може.
Вие искате да направите
сиренето
другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
към беседата >>
Сиренето
само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“.
Сиренето
само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото.
към беседата >>
Хранете хората известно време само със
сирене
и ще видите резултатите от него.
Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
Хранете хората известно време само със
сирене
и ще видите резултатите от него.
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем.
към беседата >>
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със
сирене
– не могат.
“ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със
сирене
– не могат.
Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота.
към беседата >>
Ако се хранят само със
сирене
, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат.
Ако се хранят само със
сирене
, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
“ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него.
към беседата >>
“ Следователно,
сиренето
е притурка в живота, несъществено нещо.
Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
“ Следователно,
сиренето
е притурка в живота, несъществено нещо.
Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него. Тя е изворът на живота.
към беседата >>
Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със
сирене
, ние не се нуждаем от техните баници.
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане. Това проверяваме всеки ден и в обществото“. – За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен.
Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със
сирене
, ние не се нуждаем от техните баници.
Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях. Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост. И без баница може да се живее, но без хляб не може. И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите. Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас.
към беседата >>
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със
сиренето
, да правя баница.
Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница.
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със
сиренето
, да правя баница.
След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете. Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него.
към беседата >>
79.
Които чакат Господа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1931г.,
Ето толкова време вече как ние живеем на рилските височини благодарение на каракачаните и на техните коне – те ни донасят хляб, картофи, боб, масло,
сирене
и т.н.
София е емблема на Мъдростта – не трябва да слезете в София, но да възлезете към нея като място на Мъдростта. Които няма да заминават, те ще останат тук, на високите места. Който слиза, остарява; който се качва, той се подмладява. Искате ли да разберете смисъла на Живота, вие трябва да направите вътрешна връзка между трите върха – Любовта, Мъдростта и Истината. Разберете ли смисъла на Живота, ще можете да живеете и на високите места.
Ето толкова време вече как ние живеем на рилските височини благодарение на каракачаните и на техните коне – те ни донасят хляб, картофи, боб, масло,
сирене
и т.н.
Щом има тия неща, и песни има, и проповеди има. Каракачанинът представлява Живота, който иде с конете си да донесе нещо за хората на Земята – докато Животът ни носи нещо, ние ще има какво да ядем и пием, а заедно с това ще слушаме Бог да ни говори. Казвам: каквото сте чули досега, приложете го, без да се спирате върху миналото. Най-важно за вас е да имате насъщния хляб – хлябът е Словото. Няма по-хубаво нещо за човека от това да слуша Словото Божие!
към беседата >>
НАГОРЕ