НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
34
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сирене
и кашкавал да не употребява.
Да употребява плодове, но повече кисели, не толкова сладки. 1.16. Да употребява тархана. 1.17. Да намали употребата на киселини като оцет и пр. Но лимон може да употребява. 1.18. Мляко и млечни продукти да не употребява.
Сирене
и кашкавал да не употребява.
Прясно мляко съвсем малко може да употребява. 1.19. Солени храни много да не употребява. 1.20. Повече чай без захар с повече лимон. Чая може да употребява с малко хляб и с прясно масло. 1.21. Екскурзии.
към текста >>
2.
135 БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Намеря овцата, от чието мляко е направено
сиренето
- и на нея благодаря.
- За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам.
Намеря овцата, от чието мляко е направено
сиренето
- и на нея благодаря.
Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот?
към текста >>
3.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло
сирене
, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон.
Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни пламтят от горещината. На огнището кипят дузина чайници, гюмове. Раниците са развързват, върху снега се простират бели кърпи.
Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло
сирене
, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон.
Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра картина, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри. Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за връщане - готови сме за път. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Учителя свали шапка, същото правят и братята.
към текста >>
4.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар,
сирене
, растителни масла, сол и други.
С търговия нито един от нас не се беше занимавал. Пък и създаването на една бакалница, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдание. Но ето, че дойде разрешението – оригинално и може би, единствено в света. Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стремеж към истинското братство.
В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар,
сирене
, растителни масла, сол и други.
В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въобще, някакъв човек или какъвто и да е било контрол. Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везните, които имаше на една масичка, пресмяташе стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница". Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата.
към текста >>
5.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко,
сирене
, яйца и не пиели вино.
Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр. Твърдели, че само те образуват истинската Христова църква. Голямото предимство, което богомилското учение определя на съвършените, като хора, скъсали с греховете, които ставали способни да поучават другите, да имат Божествени видения и откровения и пр. трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот.
Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко,
сирене
, яйца и не пиели вино.
Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си. Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение. А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо.
към текста >>
6.
Работата на ученика с мисълта – размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вземате пари назаем и купувате хляб,
сирене
, чай, захар и всичко това занасяте на бедната вдовица.
Представете си мислено, че отивате в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца. Майката цял ден тича, работи, за да изкара хляб за децата си. Като си представяте тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се зараждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После представете си, че искате да помогнете на тази вдовица, бъркате в джоба си, но не намирате нищо.
Вземате пари назаем и купувате хляб,
сирене
, чай, захар и всичко това занасяте на бедната вдовица.
Наблюдавайте се да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото, за да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин можете да развиете милосърдието си. Следователно като ученици вие трябва да работите с мисълта си, да развивате в себе си всички онези чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към текста >>
7.
7-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато някой започне да ви хвали, трябва да знаете, че
сиренето
ви ще отиде.
И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите и да отидете на друго място, не питайте защо и за какво, нито чакайте доказателства. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тези сили са като лисицата.
Когато някой започне да ви хвали, трябва да знаете, че
сиренето
ви ще отиде.
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и лисица", т.е. не бъдете тщеславни, че като ви похвалят, веднага да разкриете богатствата си. 39. Хармонията между учениците в Школата. Като ученици на окултната школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да постигнете тази хармония, вие трябва да си създадете нови мисли, а не само да повтаряте дадените в Школата правила и формули.
към текста >>
8.
41-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете
сиренето
от устата си.
Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица".
Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете
сиренето
от устата си.
В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идват периодически. Като ученици вие трябва да изучавате тази периодичност на нещата, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използувате за добро, а с лошите да се справите разумно. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно.
към текста >>
В случая
сиренето
представя условията, необходими за вашето развитие.
Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си.
В случая
сиренето
представя условията, необходими за вашето развитие.
Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идват периодически. Като ученици вие трябва да изучавате тази периодичност на нещата, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използувате за добро, а с лошите да се справите разумно. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходящи енергии с определена интензивност и бързина на движение.
към текста >>
9.
06 На Рила
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В неделя купих
сирене
, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше.
Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма. Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава.
В неделя купих
сирене
, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше.
Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях? “. Отговори ми: „Можеш.“ Напълних голямата раница, която едва повдигам, занесохме я със съпруга ми при Анчето.
към текста >>
10.
12 Запознанството ми със сестра Йотка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Отидохме у Йотка, тя беше направила хубава питка, пихме чай и ядохме питка със
сирене
и кашкавал.
Тя каза, че днес сестрите няма да дойдат, защото ги предупредила, че ще има друга работа. Донесе ми пак една малка беседа и каза: „Прочети я и след това ще те заведа при една сестра, ти познаваш съпруга ѝ – евангелиста, който, като мине покрай нас, се отбива. Аз те запознах с него.“ – Отговорих: „Ти знаеш какво е моето мнение за тях.“ – Йорданка продължи: „Съпругата му е наша сестра, той не е лош човек, но евангелистите не вярват в Учителя.“ – „Точно това не ми харесва – че говори отрицателни неща за Учителя“ – отговорих аз, а тя натърти: „Пак ти казвам, съпругата му е наша сестра, тя настоява да те запозная с нея. Аз ѝ обещах и ето, днес ще отидем при нея.“ – Отговорих: „Виждала съм я на Рила, не сме разговаряли. Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем.
Отидохме у Йотка, тя беше направила хубава питка, пихме чай и ядохме питка със
сирене
и кашкавал.
Поприказвахме и оттогава станахме приятелки – канеше ни у тях и аз ги канех. Те живееха в оборотно жилище. На тяхното собствено място се строеше много голяма сграда. Те получиха три апартамента, един за тях и по един за двете ѝ дъщери. Кръгът на запознанствата ми се разширяваше, докато не станах едно цяло с тях.
към текста >>
11.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Взех едно голямо парче кашкавал,
сирене
от хладилника, едно бурканче лютеница и конфитюр.
Разходката до Алеко Една събота Йорданка каза на мен и на Янка от кв. Бъкстон (те бяха приятелки): „Утре ви искам в 8 часа да сте при мене, ще сте на мое разположение! “ Нищо не каза, какво ще правим. Станах сутринта рано, омесих моята традиционна питка с пентаграма, изписана както винаги.
Взех едно голямо парче кашкавал,
сирене
от хладилника, едно бурканче лютеница и конфитюр.
Аз имам голямо семейство и с майка ми правехме много зимнина. Янка също имаше двор, засаден с всичко, беше работлива. Пристигнах първа, нали съм по-близо, след мене дойде и Янка. Йорданка ни попита: „Сега, кажете ми, носите ли питки, сиренце, кашкавалче, лютеница и конфитюрче? “. Всичко се повтори и в двете, еднакви работи сме донесли, без да се уговаряме.
към текста >>
12.
71. Случка във влака
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и
сирене
и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата.
СЛУЧКА ВЪВ ВЛАКА Тръгнахме на студентска бригада с моите приятели и колеги, които са вегетарианци и последователи на Учителя. Пътувахме с влак, в купето срещу нас седеше един военен, който си бе свалил куртката, та не разбрахме веднага какъв чин има, но по-късно стана ясно, че е полковник. До него седнаха една група наши колеги - студенти, едни глезльовци, пушат, пият, правят се на важни и говорят глупости през цялото време. Ние не се включихме в техните глупави разговори.
По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и
сирене
и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата.
Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето. Военният, който седеше до прозореца, се опитваше да подремне, но шумната компания дотолкова си повдигна „градуса", че стана нетърпимо да се седи в купето. Тогава той се обърна към „развеселената" група със строг глас: „Вие състуденти ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака? ". Те се изсмяха подигравателно и казаха: „Тия са откачени дъновисти, те имат един Учител, който ги следи." Полковникът скочи, хвана го за яката и каза: „Сега ще те изхвърля от купето! Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън.
към текста >>
13.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Понякога Учителя закусваше с чай и
сирене
.
При изпълнението на Пентаграма слънчевите лъчи се движеха величествено напред, като надигаща се вълна на Любовта, която отваря път за новата култура, в която сега навлиза човечествоито. Природата откликваше на този светъл празник на духа, лястовици прелитаха устремно над земята и чучулиги пееха възторжено в синьото небе. Полето силно ухаеше на пролет, а пред нас Витоша сияеше, окъпана в свежест. *
Понякога Учителя закусваше с чай и
сирене
.
Той бе седнал да похапне, но закуската му беше прекъсната от болни и страдащи, които търсеха съвет. Днес и брат Ради, домакинът на посевите, проведе кратък разговор с Учителя, след което те се отправиха към градината. Там вече няколко сестри и братя се упражняваха с мотичките. И тук имаше много поводи за интересни и поучителни разговори. След обяда Учителя се завърна в стаята си.
към текста >>
14.
5.12 Свещените думи на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да се сушат и топлят. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. През 1937 година брат Гради Минчев посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него — Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
към текста >>
15.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя мислено му нарежда да купи хляб,
сирене
и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа.
Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев, се притичва на помощ. Прави й компрес, отправя гореща молитва към Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява.
Учителя мислено му нарежда да купи хляб,
сирене
и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа.
Сутринта Надка става здрава, бодра, купува заръчаната храна, отива в посочената къща и я предава на хората. Те я питат: „За изцеление ли носиш тази храна? " Тя отговаря: „Да, за изцеление." До вечерта е напълно здрава. Цветана Ганчева работи известно време като есперантист в Централното ръководство на Българския есперантски съюз и отговаря за Варненска област. Тя често ходи в командировки, има дар слово и е оправна в работата си.
към текста >>
16.
7.84 Надка Куртева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя мислено му нарежда да купи хляб,
сирене
и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа.
Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев, се притичва на помощ. Прави й компрес, отправя гореща молитва към Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява.
Учителя мислено му нарежда да купи хляб,
сирене
и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа.
Сутринта Надка става здрава, бодра, купува заръчаната храна, отива в посочената къща и я предава на хората. Те я питат: „За изцеление ли носиш тази храна? " Тя отговаря: „Да, за изцеление." До вечерта е напълно здрава. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>
17.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ние разбрахме, че много обичат пушено
сирене
, и им оставяхме до палатките.
Палатките бяха с подове и под всяка палатка излязоха по 3-4 змии пепелянки. Мишките бяха чести посетители и ортаци на нашата храна. Те бяха много чисти и спокойно влизаха в палатките ни. Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо. Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова.
Ние разбрахме, че много обичат пушено
сирене
, и им оставяхме до палатките.
Те редовно го изяждaxa. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха. Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапеха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло.
към текста >>
Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за
сирене
.
Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на летуването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме, с каквото можем, в общия живот. През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобев u се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица.
Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за
сирене
.
Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече.
към текста >>
Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със
сирене
.
отидохме на езерата с брат Йордан Бобев u се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата.
Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със
сирене
.
На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене.
към текста >>
На другия ден ядохме само
сирене
за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак.
Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече.
На другия ден ядохме само
сирене
за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак.
Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене. Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване.
към текста >>
След това 2-3 месеца не искахме да погледнем
сирене
.
Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме.
След това 2-3 месеца не искахме да погледнем
сирене
.
Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене. Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев.
към текста >>
Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със
сирене
.
На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене.
Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със
сирене
.
Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре.
към текста >>
18.
На път в морето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско
сирене
, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села.
За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно. Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден. Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер.
Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско
сирене
, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села.
Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове. Към тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед. Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не излязоха да ги изпратят. Те се бяха наговорили да се сбогуват в домовете си, защото не биваше да се разгласява, че младите хора ще пътуват за далечната Света гора.
към текста >>
19.
Писмото на брат Боев
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и
сирене
, като ни каза:
— Учителю, защо понякога след като съм пяла в операта отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна? — Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ограбват твоето веселие, твоя мир и хармония. Ти трябва да се оградиш с три магически кръга със силните формули! Да черпиш сили само от Горе!... Учителят още ми говори, но не ми е позволено всичко да запиша.
Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и
сирене
, като ни каза:
— Хапнете си, рекох, това! С брат Христо влязохме в салона, на сцената (Бати Ради го беше заключил, но ни отвори, без да запали лампите, ние тъй искахме), и сладко ядохме на мястото, където преди мaлко пях! След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша. Отделно на "Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред група сестри и братя.
към текста >>
20.
Засега пътят не се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Сложи повече масло, яйца и
сирене
.
Засега пътят не се отваря 29.08.1944 година — Село Светляево. Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ:
— Сложи повече масло, яйца и
сирене
.
Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него.
към текста >>
21.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко
сирене
и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.
Никъде няма Тесличков. В методистките архиви в Медисън, Ню Джърси, също няма сведения там да е учил някой си Тесличков. Нито в Бостън във Факултета по теология. Както и да е. Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю.
Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко
сирене
и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.
Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо? Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса, Петербург, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си. Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали.
към текста >>
22.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло
сирене
с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци.
Май сбърках. Защото мислех някак за българите в Свищов. Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се. Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“.
Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло
сирене
с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци.
Заминавали изправени като глътнали бастун англичани. Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа.
към текста >>
23.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено
сирене
и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя.
На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед? Буда? Лао Це? И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно.
Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено
сирене
и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя.
(Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище.
към текста >>
Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и
сирене
размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите.
Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и
сирене
размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>
24.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
В разсадника ни плащаха нещо, което едва стигаше да си купим хляб и
сирене
и да се нахраним на обяд под сянката на буйно разлистилите се дървета.
Не само като остатък от неговия анархизъм се проявява този дух, но и като една основна черта на характера му. Неведнъж след опита ни в Ачларе ние сме приказвали с него по тия въпроси и той винаги казва, че е необходимо да се освободим по някакъв начин от унизителното положение да ни издържат домашните, докато следваме. Като резултат от тия решения, прилични на решенията на ония момчета, които побягват от къщи, за да предприемат околосветско пътешествие, се явяват някои почини. Най-напред аз и още трима приятели, след завръщането ни от Ачларе постъпихме като надничари в един държавен разсадник. Там копаехме лехи и садяхме семена на борчета под мъдрото ръководство на един духовит стар градинар - дядо Георги.
В разсадника ни плащаха нещо, което едва стигаше да си купим хляб и
сирене
и да се нахраним на обяд под сянката на буйно разлистилите се дървета.
Макар и скромно възнаградени, ние се чувствахме горди, когато сутрин влизахме в редицата работници от близките софийски села, които ни гледаха с почуда. Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема.
към текста >>
Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб,
сирене
и халва, изядени при работата.
Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно. Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост. Не си спомням добре края. Зная, че хората доста изпулваха очи при приемането на поръчката.
Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб,
сирене
и халва, изядени при работата.
За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд. Бяхме готови да изгорим и последното гориво в нашите ентусиазирани души само да придобием независимостта, на която Коста беше най-горещият привърженик. За да охарактеризирам Коста, ще спомена и едно друго предприятие, в което аз по ред причини не вземах участие. То беше уговорка за направа на дървени печатарски букви за афиши.
към текста >>
25.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Такива неща като масло,
сирене
, кашкавал не ни се присънваха.
Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото село започва в един и съши ден хармана. Да се чудиш на тази вътрешна организация. Нямаше как, трябваше да се подчиним Екскурзия до Коджа-Балкан Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме деня, определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан126. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма.
Такива неща като масло,
сирене
, кашкавал не ни се присънваха.
Само хляба сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали.
към текста >>
26.
Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас
 
- Георги Христов
И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на
сирене
и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
IV.Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителя беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителя редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа.
И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на
сирене
и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време.
към текста >>
НАГОРЕ