НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
159
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло,
сирене
, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.
Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен. Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади. Там отсядахме, почивахме. Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя. Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя.
В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло,
сирене
, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.
Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи. Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай. Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни. Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън.
към текста >>
Отворих кутията, където имаше масло,
сирене
и маслини и подадох на Учителя.
Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах.
Отворих кутията, където имаше масло,
сирене
и маслини и подадох на Учителя.
Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл.
към текста >>
2.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха
сирене
.
А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно. Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.
Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха
сирене
.
И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия.
към текста >>
3.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче,
сирене
, масло и хляб.
Но защо за него? Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите. Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето. После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка.
На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче,
сирене
, масло и хляб.
Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата.
към текста >>
4.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Такива неща като масло,
сирене
, кашкавал не ни се присънваха.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма.
Такива неща като масло,
сирене
, кашкавал не ни се присънваха.
Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали.
към текста >>
5.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на
сирене
и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителят беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа.
И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на
сирене
и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време.
към текста >>
6.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това
сирене
, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме. Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние вегетарианците. Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях.
Това
сирене
, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна.
Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я.
към текста >>
7.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хранителните продукти, като
сиренето
, кашкавала липсваха.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък.
Хранителните продукти, като
сиренето
, кашкавала липсваха.
Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото.
към текста >>
8.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не се ядеше топлия хляб със
сирене
и масло както бихте си помислили.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО Бяхме студенти, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета. Онези години бяха трудни и усилни години, нямаше стипендии както сега. Други бяха времената. Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас, студентите с хляб от града. Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб.
Не се ядеше топлия хляб със
сирене
и масло както бихте си помислили.
Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава. Една привечер Генчо минава на връщане за Изгрева през града до реката на ул. „Граф Игнатиев".
към текста >>
9.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де
сирене
, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите.
Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз.
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де
сирене
, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите.
След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници.
към текста >>
10.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сложих хляб, кашкавал,
сирене
, напълних раницата, а тя голяма.
Слизам през Говедарци до Самоков пеша. От Самоков има рейсове редовни. В София бях вече вечерта. Там напълних раницата с всички продукти. Имахме си продукти, макар че тогаз бе война и всичко бе оскъдно.
Сложих хляб, кашкавал,
сирене
, напълних раницата, а тя голяма.
На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница. От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна.
към текста >>
11.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там можеше човек да си купи захар, картофи, ориз, хляб,
сирене
и други продукти, които се намираха, но на по-високи цени.
Имахме вече практика, а тези които организираха бяха идейни хора. Те имаха грижата за другите, а по-мало за себе си. Имаше друга група, която изнасяше продукти от Сапарева баня, Дупница или Самоков. А като се изконсумира хляба и продуктите свършат, то камиона докарваше нови, а конете ги изкарваха на езерата. Горе при второто езеро беше построено от дъсчени платна едно помещение, което служеше за магазин.
Там можеше човек да си купи захар, картофи, ориз, хляб,
сирене
и други продукти, които се намираха, но на по-високи цени.
Плодове не се изнасяха много, защото те се разваляха по пътя. Животът, който ни посочи Учителят и който се изрази по Неговите идеи, беше един здрав, простичък, естествен братски живот. Който е минал през него никога не може да го забрави. И затова наши приятели, които отидат в чужбина и се срещнат със съидейници там, то те им показват как е организиран братския живот на Рила и по същия образец те организираха живота си в планините. Така братският живот на Рила намери приложение и в други страни.
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Братството си е Братство, но
сиренето
е с пари 78.
Екскурзия със салдо нула 73. Прераждания и спомени 74. Кои бяха моите неприятели в службата 75. Народи и личности от историята при Учителя 76. Светлото същество 77.
Братството си е Братство, но
сиренето
е с пари 78.
Чистотата на Рила и човешките палатки 79. Кога започват страданията? 80. Ангелите 81. Приемната на Учителя и Посетителите 82. Скрижалите на Духа 83.
към текста >>
13.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини,
сирене
и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.
Огънят мъчно се разгаряше. Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня. Без притеснение ние безшумно разпалвахме димящите съчки. Като че ли и самият огън желаеше да бъде в хармония с духът на мълчанието, който бе господар на днешния ден.
Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини,
сирене
и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.
Кипналата вода вече е неспокойна. Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана.
към текста >>
14.
ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО
СИРЕНЕТО
Е С ПАРИ Братството е на лагер на 7-те езера на Рила.
77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО
СИРЕНЕТО
Е С ПАРИ Братството е на лагер на 7-те езера на Рила.
Учителят Го няма. Той си бе заминал тялом, но духом трябваше да бъде с нас. Щеше да бъде духом с онези, които бяха в Словото Му и живееха по Него. А малцина можеха да сторят това. Бяха следвоенни години - глад и нищета.
към текста >>
Хлябът,
сиренето
, кашкавалът бяха с купони.
Учителят Го няма. Той си бе заминал тялом, но духом трябваше да бъде с нас. Щеше да бъде духом с онези, които бяха в Словото Му и живееха по Него. А малцина можеха да сторят това. Бяха следвоенни години - глад и нищета.
Хлябът,
сиренето
, кашкавалът бяха с купони.
Имаше закон за черната борса и спекулата и не можеше да се купува от селяните. Всичко се реквизираше и отиваше за държавата. На селяните им бе позволено да продават само от излишъците си, след като са си предали държавните доставки, а те бяха много малки, за да ги продават. На Рила бяхме решили да си купим овче сирене от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари. Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви сирене и да го докарат.
към текста >>
На Рила бяхме решили да си купим овче
сирене
от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари.
Бяха следвоенни години - глад и нищета. Хлябът, сиренето, кашкавалът бяха с купони. Имаше закон за черната борса и спекулата и не можеше да се купува от селяните. Всичко се реквизираше и отиваше за държавата. На селяните им бе позволено да продават само от излишъците си, след като са си предали държавните доставки, а те бяха много малки, за да ги продават.
На Рила бяхме решили да си купим овче
сирене
от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари.
Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви сирене и да го докарат. След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си.
към текста >>
Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви
сирене
и да го докарат.
Хлябът, сиренето, кашкавалът бяха с купони. Имаше закон за черната борса и спекулата и не можеше да се купува от селяните. Всичко се реквизираше и отиваше за държавата. На селяните им бе позволено да продават само от излишъците си, след като са си предали държавните доставки, а те бяха много малки, за да ги продават. На Рила бяхме решили да си купим овче сирене от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари.
Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви
сирене
и да го докарат.
След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили.
към текста >>
След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха
сиренето
в тенекии.
Имаше закон за черната борса и спекулата и не можеше да се купува от селяните. Всичко се реквизираше и отиваше за държавата. На селяните им бе позволено да продават само от излишъците си, след като са си предали държавните доставки, а те бяха много малки, за да ги продават. На Рила бяхме решили да си купим овче сирене от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари. Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви сирене и да го докарат.
След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха
сиренето
в тенекии.
Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи.
към текста >>
Накрая решихме, че трябва да изцедим
сиренето
, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си.
На Рила бяхме решили да си купим овче сирене от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари. Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви сирене и да го докарат. След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон.
Накрая решихме, че трябва да изцедим
сиренето
, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си.
Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина.
към текста >>
Онези, които искаха
сирене
, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили.
Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви сирене и да го докарат. След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си.
Онези, които искаха
сирене
, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили.
Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина. Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни.
към текста >>
Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме
сиренето
, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи.
След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили.
Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме
сиренето
, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи.
От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина. Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език.
към текста >>
От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци
сирене
за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун.
Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи.
От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци
сирене
за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун.
Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина. Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи.
към текста >>
Буците
сирене
се свиха и намаляха наполовина.
Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме.
Буците
сирене
се свиха и намаляха наполовина.
Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи. И то взе, че се случи най-невероятното. Дойде време да разпределим сиренето и да предадем калъпите сирене.
към текста >>
Мина известно време,
сиренето
се изцеди и се получи
сирене
, голяма колкото калъпи сапуни.
Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина.
Мина известно време,
сиренето
се изцеди и се получи
сирене
, голяма колкото калъпи сапуни.
Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи. И то взе, че се случи най-невероятното. Дойде време да разпределим сиренето и да предадем калъпите сирене. Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма сирене, а им се дава три калъпа сирене, което се падаше към един килограм.
към текста >>
Дойде време да разпределим
сиренето
и да предадем калъпите
сирене
.
Буците сирене се свиха и намаляха наполовина. Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи. И то взе, че се случи най-невероятното.
Дойде време да разпределим
сиренето
и да предадем калъпите
сирене
.
Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма сирене, а им се дава три калъпа сирене, което се падаше към един килограм. Всички ни упрекнаха, че сме ги излъгали и окрали. Ние ги събрахме и обяснихме всичко. Обяснихме, че сме отделяли десятък, т.е. една десета от общото получено след изцеждането сирене и че сме го заделили, за да го разпределим на онези, които са бедни и не са имали пари да си купят.
към текста >>
Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма
сирене
, а им се дава три калъпа
сирене
, което се падаше към един килограм.
Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи. И то взе, че се случи най-невероятното. Дойде време да разпределим сиренето и да предадем калъпите сирене.
Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма
сирене
, а им се дава три калъпа
сирене
, което се падаше към един килограм.
Всички ни упрекнаха, че сме ги излъгали и окрали. Ние ги събрахме и обяснихме всичко. Обяснихме, че сме отделяли десятък, т.е. една десета от общото получено след изцеждането сирене и че сме го заделили, за да го разпределим на онези, които са бедни и не са имали пари да си купят. Всички се огледаха изненадано.
към текста >>
една десета от общото получено след изцеждането
сирене
и че сме го заделили, за да го разпределим на онези, които са бедни и не са имали пари да си купят.
Дойде време да разпределим сиренето и да предадем калъпите сирене. Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма сирене, а им се дава три калъпа сирене, което се падаше към един килограм. Всички ни упрекнаха, че сме ги излъгали и окрали. Ние ги събрахме и обяснихме всичко. Обяснихме, че сме отделяли десятък, т.е.
една десета от общото получено след изцеждането
сирене
и че сме го заделили, за да го разпределим на онези, които са бедни и не са имали пари да си купят.
Всички се огледаха изненадано. Някой казаха: „Виж, така може". Но дойдоха други и рекоха: „Така не може. Когато искате да правите нещо, ще го споделите с нас, дали сме съгласни. Вие говорите едно, а излиза съвсем друго." Заминаха си сърдити.
към текста >>
Раздадохме
сиренето
, но никой не остана доволен от нашата задача.
Но дойдоха други и рекоха: „Така не може. Когато искате да правите нещо, ще го споделите с нас, дали сме съгласни. Вие говорите едно, а излиза съвсем друго." Заминаха си сърдити. Те бяха прави. Не можеше да се говори едно, а да се върши друго.
Раздадохме
сиренето
, но никой не остана доволен от нашата задача.
Този урок го запомних. И така, 30 години след заминаването на Учителя, се осъществява братския живот и провежда по този неписан правилник. „Говори се едно, а се върши друго." От там дойде разединението, несъгласието и неразбирателството. Духът на Общението го нямаше между нас. Не можехме да се доберем до него.
към текста >>
Тя отговаряше на всичко и за всички: „Братството си е братство, но
сиренето
е с пари." Е, какво ще кажете сега?
Ние, учениците от Школата на Учителя направихме горе един опит на Рила и този опит бе несполучлив. Ние не си разрешихме правилно задачата. Затова нашето поколение си изгуби условията за работа след заминаването на Учителя. Но научихме един урок. Преди нас много поколения българи бяха учили този урок и бяха изнамерили една поговорка.
Тя отговаряше на всичко и за всички: „Братството си е братство, но
сиренето
е с пари." Е, какво ще кажете сега?
Вие как ще разрешите тази задача? Решението ще намерите чрез един от методите на Учителя, който го има в Словото Му. Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато сиренето е без пари. Но това е една бъдна епоха. Ние няма да я дочакаме, но дано вие се срещнете с нея.
към текста >>
Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато
сиренето
е без пари.
Но научихме един урок. Преди нас много поколения българи бяха учили този урок и бяха изнамерили една поговорка. Тя отговаряше на всичко и за всички: „Братството си е братство, но сиренето е с пари." Е, какво ще кажете сега? Вие как ще разрешите тази задача? Решението ще намерите чрез един от методите на Учителя, който го има в Словото Му.
Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато
сиренето
е без пари.
Но това е една бъдна епоха. Ние няма да я дочакаме, но дано вие се срещнете с нея.
към текста >>
15.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб,
сирене
и чай.
Беше около 1971 г. и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника. Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах.
Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб,
сирене
и чай.
Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния. Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни.
към текста >>
Сиренето
беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния.
и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника. Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах. Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай.
Сиренето
беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния.
Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър.
към текста >>
Ние посегнахме един-два пъти към
сиренето
, но повече не посмяхме.
Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах. Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай. Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния.
Ние посегнахме един-два пъти към
сиренето
, но повече не посмяхме.
Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър. Бяха си направили попара със сирене и с масло.
към текста >>
Бяха си направили попара със
сирене
и с масло.
Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър.
Бяха си направили попара със
сирене
и с масло.
Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени. Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара. Тя беше обидена, но обеща да провери нещата.
към текста >>
След време се учудваше, че могат да се случат и такива неща: големи паници и малки парченца със
сирене
.
Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени. Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара. Тя беше обидена, но обеща да провери нещата.
След време се учудваше, че могат да се случат и такива неща: големи паници и малки парченца със
сирене
.
На връщане отново се спрях на този лагер. Търсих Пеню Ганев за разговор. Казаха ми, че е отишъл за вода. Той беше възрастен, но с две големи тенекии с дръжки от дебела тел носеше вода от 50-60 метра разстояние. Трудно и тежко дори и за мен, който бях млад и силен.
към текста >>
16.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със
сирене
, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър.
А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със
сирене
, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
към текста >>
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със
сирене
.
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна.
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със
сирене
.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
към текста >>
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб,
сирене
и маслини.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб,
сирене
и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
към текста >>
А попарата със
сирене
е голяма работа.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
А попарата със
сирене
е голяма работа.
И разрешение. Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година. След известно време ме подкани да ги върна.
към текста >>
17.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Братството си е Братство, но
сиренете
е с пари -181 78.
Екскурзия със салдо нула -176 73. Прераждания и спомени -177 74. Кои бяха моите неприятели в службата -178 75. Народи и личности от историята при Учителя -179 76. Светлото същество -180 77.
Братството си е Братство, но
сиренете
е с пари -181 78.
Чистотата на Рила и човешките взаимоотношения -182 79. Кога започват страданията -183 80. Ангелите -184 81. Приемната на Учителя и Посетителите -185 82. Скрижалите на Духа -186 83.
към текста >>
18.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със
сирене
, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър.
А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със
сирене
, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
към текста >>
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със
сирене
.
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна.
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със
сирене
.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
към текста >>
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб,
сирене
и маслини.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб,
сирене
и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
към текста >>
А попарата със
сирене
е голяма работа.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
А попарата със
сирене
е голяма работа.
И разрешение. Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година. След известно време ме подкани да ги върна.
към текста >>
19.
72. ГОНЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и
сирене
.
Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния.
С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и
сирене
.
Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции. Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него. От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих.
към текста >>
Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва
сирене
.
После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене.
Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва
сирене
.
Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции. Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него. От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих. Учителят ме бе взел под закрила и работеше с мен непрекъснато.
към текста >>
20.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко,
сирене
и масло.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА Имаше един коняр Янко, който пренасяше багажа ни с конете от Самоков, от Говедарци, Гюлечица до 7-те езера. Янко не беше българин, но говореше български. За един беше влах, за други каракачанин и така не разбрахме какъв беше той. Но това бяха онези хора, които живееха в планината и лете отглеждаха овце на стада и ги прехвърляха от едно място на друго според пашата и сезона.
На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко,
сирене
и масло.
Янко с неговите коне започна да ни изкачва багажа. Отначало той имаше три коня, но като видя, че работата е много, взе на заем от селяните, купи още няколко коня и направи един керван от 30 коне. Този керван се качваше сутрин от Самоков до 7-те езера за 4-5 часа и към 10 часа сутринта беше на езерата. Конете бяха със самари и от двете страни им се слагаха по два големи коша, в които се слагаха продукти за кухнята. На самарите се слагаха денкове, които се привързваха с въжета.
към текста >>
След това дойде ред да се изкачват хранителните продукти: хляб, картофи, чушки, домати,
сирене
, кашкавал и плодове.
След това разтоварваше конете, сваляше самарите и ги пускаше на паша няколко часа и след това ако трябваше да направят още един курс, слизаха и същия ден се качваха отново за втори път. Обикновено се правеха по два курса когато се изкачваха багажите. През 1939 г. лагеруващите бяха над 500 човека. Керванът на Янко изкачи стотици вързопи и палатки.
След това дойде ред да се изкачват хранителните продукти: хляб, картофи, чушки, домати,
сирене
, кашкавал и плодове.
Горе имахме всичко. Имаше магазин и храната се продаваше като се прибавяха разноските за транспорта. След няколко дни едни групи слизаха, други се качваха и върволицата с конете непрекъснато сновеше. Янко тръгваше в 3 часа през нощта от лагера, за да бъде сутринта рано в Самоков, за да посрещне поредната група,която пристигаше от София с камион. Керванът тръгваше отдолу и се изкачваше по серпентините.
към текста >>
21.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
Никой не беше се сетил да вземе
сирене
, масло, кашкавал и други неща.
А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля.
Никой не беше се сетил да вземе
сирене
, масло, кашкавал и други неща.
Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската трапеза за гостите. Аз отидох при Учителя, който се беше излегнал на одеалото и се препичаше на слънцето. Разказах му всичко. Той се смееше със сълзи и след това каза: „П-шът, никой да не те чуе! " Отивам при тях и всички бяха омърлушени - това беше пълен провал.
към текста >>
Поляхме я с зехтин, нарязахме
сирене
и кашкавал.
Той се смееше със сълзи и след това каза: „П-шът, никой да не те чуе! " Отивам при тях и всички бяха омърлушени - това беше пълен провал. Ами какво ще поднесат на Учителя? Седнахме за обяд. Ние със сестрата поставихме бяла кърпа пред Учителя и му нарязахме хляб и салата от домати.
Поляхме я с зехтин, нарязахме
сирене
и кашкавал.
Извадихме маслини, сладкиши, курабии и няколко бурканчета от различно сладко плюс едно бурканче с лютеница. Ръководителите седят, ядат сухия хляб и смачкана глава с лук със сол. Вече не беше смешно, но трагично за тях. Накрая Учителят посочи с поглед, че трябва да поднесем от онова, което носим в раниците си и на тях. Станахме със сестрата и на всеки поднесохме парченце кашкавал, сирене, маслини, курабии и сладко.
към текста >>
Станахме със сестрата и на всеки поднесохме парченце кашкавал,
сирене
, маслини, курабии и сладко.
Поляхме я с зехтин, нарязахме сирене и кашкавал. Извадихме маслини, сладкиши, курабии и няколко бурканчета от различно сладко плюс едно бурканче с лютеница. Ръководителите седят, ядат сухия хляб и смачкана глава с лук със сол. Вече не беше смешно, но трагично за тях. Накрая Учителят посочи с поглед, че трябва да поднесем от онова, което носим в раниците си и на тях.
Станахме със сестрата и на всеки поднесохме парченце кашкавал,
сирене
, маслини, курабии и сладко.
Всички мълчат с наведени глави и ги е срам. Ама много ги е срам. Но те си останаха само със срама и нищо не научиха от тези няколко урока, които Учителят им преподаваше този ден. От къде зная ли? Ще ви кажа и финала на тази екскурзия.
към текста >>
22.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
На третия ден аз направих пълнени тиквички с ориз,
сирене
и яйца и поднесох на Учителя три тиквички, които той изяде.
Савка непрекъснато бе около Учителя, Боев непрекъснато държеше един тефтер и записваше, за да не изпусне нещо. Около Учителя имаше няколко стенографи: Савка, Борис и аз ползувахме свободно стенографията. Имахме поетеса - Стоянка Илиева. Имахме ясновидка и про-рочица с бяло знаме - Николина Балтова. Изобщо бяхме картинка и половина.
На третия ден аз направих пълнени тиквички с ориз,
сирене
и яйца и поднесох на Учителя три тиквички, които той изяде.
След това той се качи на Молитвения връх и изнесе беседа. Следващите дни изнасяше по една беседа на ден предназначени за онези седмина ученици, които той бе поканил лично. Учителят стана по-разговорлив и ние се вкупихме около него. В един от разговорите Боев каза нещо и аз не се съгласих с него. Учителят потвърди моето становище.
към текста >>
23.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини,
сирене
и други неща, които са взели за себе си.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини,
сирене
и други неща, които са взели за себе си.
Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
към текста >>
24.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
Сама си теглех хляба,
сиренето
, сама си мерех млякото.
Аз живеех в него свободно, леко, без страх, без грижа. Всички ме уважаваха, почитаха, обичаха. Всички врати бяха отворени за мене. В бакалниците ме оставяха сама да си взимам и претеглям каквото ми трябва. Вкъщи хазаите - също.
Сама си теглех хляба,
сиренето
, сама си мерех млякото.
Всички имаха доверие в мене. Всякъде ме посрещаха с радост. Нямаше къща, в която да не влязох. Но за какво? Не, за да искам и да взема, но за да занеса, да дам, да услужа, да помогна.
към текста >>
25.
29. НА ИЗВОРЧЕТО
,
,
ТОМ 6
" „Не, аз не знаех, че ще остана до обед." Тогава без никакъв знак пред мене някой сложи някакъв вестник и върху него заваляха круши, ябълки, хляб,
сирене
, кашкавал... Всеки, кой каквото си е донесъл да си закуси и му е останало хвърляше там и се натрупа не за един, но за няколко души да се нахранят.
Когато наближи обед Той стана и се приготви да си върви. Станаха и се приготвиха всички. Трябваше, обаче, да остане някой да мокри от време на време новоположения цимент. Пожелах да остана аз. Учителят ме погледна с любов: „Имате ли нещо за обед?
" „Не, аз не знаех, че ще остана до обед." Тогава без никакъв знак пред мене някой сложи някакъв вестник и върху него заваляха круши, ябълки, хляб,
сирене
, кашкавал... Всеки, кой каквото си е донесъл да си закуси и му е останало хвърляше там и се натрупа не за един, но за няколко души да се нахранят.
Той се усмихна доволно, подаде ми ръката си, без да каже нещо, но аз прочетох в погледа Му: „Видиш ли? Работникът е достоен за заплата си. Всеки, к който работи на Божията нива с Любов, ще му се отговори с Любов! " Те отминаха. Дълго гледах след тях докато се закриха.
към текста >>
26.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или
сирене
.
Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни.
Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или
сирене
.
Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата!
към текста >>
27.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 6
Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със
сирене
и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине.
" И аз с един детински глупав упрек още продължавам: „Пия лекарства, но не вярвам. Казвам си: Той, Учителят само така ми ги дава, но не казва, че ще ми мине. Или няма скоро да ми мине или въобще няма да ми мине. Ако ми беше казал тези думи досега 10 пъти щях да оздравея." И Той слуша, слуша и от сърце и със сълзи на очи се смее, сложил кърпичката си на устата си. Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини.
Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със
сирене
и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине.
Можеш ли да я изядеш наведнъж? " Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти! " „Не, наведнъж. Ако си герой ще я изядеш наведнъж и ще ти мине." „Ще се опитам." Благодарих и си отидох. Седнах на масата в гостната стая.
към текста >>
28.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
,
ТОМ 6
" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате
сирене
, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града?
" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате
сирене
, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните".
към текста >>
29.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Сутринта закусваме общо чай с маслини или със
сирене
, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със
сирене
или с маслини или пък само плодове.
Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде. Пред всяка палатка е полято и пометено. Целият Изгрев е пометен и чист - блестящ от чистота. Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища. В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни.
Сутринта закусваме общо чай с маслини или със
сирене
, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със
сирене
или с маслини или пък само плодове.
Но нека да разказвам последователно. Един от тези съборни дни на 1926 г. от ранна сутрин до вечерта е описан много хубаво от евангелския пастор Стоян Ватралски в статия печатана в тогавашния евангелски вестник „Зорница" под заглавие „Кои и какви са белите братя-дъновистите", после препечатана в отделна брошура. Той присъствува тогава на събора. Още в навечерието лъхна празничност.
към текста >>
30.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам
сирене
, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно
сирене
и пр.
Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в акцизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземването на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе.
Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам
сирене
, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно
сирене
и пр.
Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева.
към текста >>
31.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като
сирене
, кашкавал, лютеница.
брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г. Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори. По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села. През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело.
Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като
сирене
, кашкавал, лютеница.
Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите. Били са непокътнати места, рядко тук се е качвал човешки крак. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козя река, при нашите излети в Балкана всякога се отбивахме на това място, където е бил струга на дядо ми Дойно. Когато татко ми Никола е бил на пет години, майка му Цанка го е качвала на кончето, слагала дисагите с храна за баща ми в няколко гаванки, потупвала с ръка врата на кончето и казвала на малкия си син: „Дръж се здраво за кончето, то ще те заведе при татко ти до рекичката, където е работата му със струга".
към текста >>
32.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Вземах
сирене
, кашкавал и поканихме този-онзи.
Ний ако искаме да идем". Отивам аз и при Данчо, той щото близко живее. Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш? " „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички".
Вземах
сирене
, кашкавал и поканихме този-онзи.
Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души. Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба. А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П.
към текста >>
33.
9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като
сирене
, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци.
Той преподаваше уроци и децата ми като слушаха как занимава децата се запалиха и те да свирят. Сестра ми Кина като разбра това нещо, че имат желание да свирят, им купи цигулки. Антов ги прослуша и ги прие при него да свирят. Но трябваше да се плаща за уроците, а аз нямах пари. Децата бяха малки още и аз не ходех на работа, само с тях се занимавах.
Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като
сирене
, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци.
Сестра ми изобщо много ми е помагала. Пропуснах да кажа, че моите родители не бяха богати хора, но къщата им беше пълна откъм храна. През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал. Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните. Заради мъжа на Здравка, моята рождена сестра баща ми го бяха набедили, че е комунист и ни евакуираха за известно време на друго село, а сестра ми Здравка с децата си в съседно турско село.
към текста >>
През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло,
сирене
, кашкавал.
Но трябваше да се плаща за уроците, а аз нямах пари. Децата бяха малки още и аз не ходех на работа, само с тях се занимавах. Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като сирене, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци. Сестра ми изобщо много ми е помагала. Пропуснах да кажа, че моите родители не бяха богати хора, но къщата им беше пълна откъм храна.
През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло,
сирене
, кашкавал.
Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните. Заради мъжа на Здравка, моята рождена сестра баща ми го бяха набедили, че е комунист и ни евакуираха за известно време на друго село, а сестра ми Здравка с децата си в съседно турско село. Та след 9.IX.1944 г. сестра ми Здравка и семейството им се ползваха с привилегии на активни борци против фашизма, минаваха за комунисти и затова децата им учиха в Съюза (СССР) и т. н. Те не можеха да ни търпят и ни наричаха „занесени дъновисти".
към текста >>
Той беше бакалин на село и когато отивах там той ми даваше
сирене
, кашкавал и други неща.
и изобщо на Изгрева беше много оживено. След 9.IX.1944 г. дадоха на мене и на децата 60 лв. пенсия, с която преживявахме и с това, което изкарвах. Баща ми също ме подпомагаше.
Той беше бакалин на село и когато отивах там той ми даваше
сирене
, кашкавал и други неща.
Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др. Изобщо като се върнах от село къщата ми се напълваше с продукти, някой самун хляб, яйца и какво ли не още. А децата от ден на ден свиреха все по-хубаво. Те свиреха и на Паневритмия на Изгрева. Гита: Минаха много години.
към текста >>
34.
4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл
сирене
на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
И тъкмо мъжът ми дойде и ми съобщи, че от Братството, които са се организирали изведнъж се разколебали. Ама той отиде най-напред при Учителя да пита: „Учителю, така и така решихме да направим екскурзия, от Ямбол се гласят към 32 души". Учителят се засмял и казал: „Рекох, я двама излезат, я трима излезат". И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен).
Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл
сирене
на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях.
към текста >>
Той донесал
сирене
и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря.
Ама той отиде най-напред при Учителя да пита: „Учителю, така и така решихме да направим екскурзия, от Ямбол се гласят към 32 души". Учителят се засмял и казал: „Рекох, я двама излезат, я трима излезат". И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен). Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
Той донесал
сирене
и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря.
Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях. Уших си едни терлици с тройни табани и така тръгнах.
към текста >>
35.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Те имали винаги мляко и
сирене
, масло и зеленчуци, които произвеждали.
Те се венчали с майка ми на 27.IV.1920 г. Майка ми ми е разказвала за сватбата си, на която били дошли братя и сестри, направили й някои подаръци. Кръстници им станали хора от Братството - Сийка и Иван Иванови, които виждаме на някои снимки от това време. Баща ми като минавал край някоя къща, където има братско семейство, почуквал на прозореца, поздравявали се и често разменяли по някоя дума или си съобщавали нещо ако е имало някакъв повод. Майка ми не е била вегетарианка, но в Търговище те рядко се хранели с месо.
Те имали винаги мляко и
сирене
, масло и зеленчуци, които произвеждали.
Така, че месо се слагало на софрата при празници. За да се омъжат леля ми и майка ми е имало и една друга причина. Те били преживели едно наводнение от тяхната река през 1914 г., която била придошла и завлякла голяма част от покъщнината им. Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села. Те се намерили боси и съвсем леко облечени вън от къщи.
към текста >>
36.
4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
В спалнята на кораба оставена другата половина от хляба и едно голямо парче
сирене
.
Носи и едно парче някакъв специален хляб. Питам: „Ангелчо, ами кой направи този хляб? " „Добри го прави! ", казва той. „Ама прекрасен го прави, бе, чуден".
В спалнята на кораба оставена другата половина от хляба и едно голямо парче
сирене
.
Викам: „Момчета не хабете хляба, защото ми е мъчно. Аз съм сиромашка дъщеря - да хвърлям хляба и хубавото сирене на рибите, това е просто престъпно. Недейте момчета! " Отивам след това при капитана на кораба или по право идва политическия командир, застава мирно пред мене, един голям мъж такъв и казва: „По нареждане на капитана вие ще трябва да се храните горе при офицерите". Казвам: „Ама защо, аз тука съм много добре".
към текста >>
Аз съм сиромашка дъщеря - да хвърлям хляба и хубавото
сирене
на рибите, това е просто престъпно.
" „Добри го прави! ", казва той. „Ама прекрасен го прави, бе, чуден". В спалнята на кораба оставена другата половина от хляба и едно голямо парче сирене. Викам: „Момчета не хабете хляба, защото ми е мъчно.
Аз съм сиромашка дъщеря - да хвърлям хляба и хубавото
сирене
на рибите, това е просто престъпно.
Недейте момчета! " Отивам след това при капитана на кораба или по право идва политическия командир, застава мирно пред мене, един голям мъж такъв и казва: „По нареждане на капитана вие ще трябва да се храните горе при офицерите". Казвам: „Ама защо, аз тука съм много добре". „Тоз въпрос капитана го решава", козирува и излезе. Сега, за да отида да се храня при капитана аз три пъти на ден ще трябва да се преобличам, защото ще трябва да си сменя тоалета.
към текста >>
37.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Всеки си носеше хляб и
сирене
, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая.
И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава. Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа.
Всеки си носеше хляб и
сирене
, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая.
Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш". А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем". Останах изненадана от отговора му.
към текста >>
Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб,
сирене
и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска.
Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб,
сирене
и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем". Останах изненадана от отговора му. Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се. От следващата неделя аз започнах да нося храна за две закуски.
към текста >>
38.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
В нашата къща от тогава
сирене
и мляко не се внесе.
Хубавата градина на предния двор се обърна на зеленчукова. Той не беше голям, но по една лехичка домати, друга краставички, тиквички и т. н. магданоз, а покрай оградата на съседната къща майка ми насади лобода, а на другата страна лапад. От всичко по малко, колкото майка ми да ни свари чорбичка. От детската възраст докато започнах работа, не познах закуска.
В нашата къща от тогава
сирене
и мляко не се внесе.
Пуснаха го баща ми и той стана чиновник в Дирекцията на народното здраве. Беше способен, имаше образование, но пуснат от затвора, какво можеше да иска. На всичко от горе му задържаха 1/2 от заплатата му за щетите от стачката. А той беше слаб, едвам се крепеше и на 44 години си замина. Майка ми ни научи да плетем.
към текста >>
39.
3.Пленничество и предателство
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и
сирене
като на просяк.
Бродели още няколко дни. През най-различни мъчнотии, изкачване и слизане баири, гладни, изпокъсани, с изранени крака, след 20 дена пристигат на българска земя, близо до Кюстендил. Всички падат на колене, целуват земята и плачат. Не е било леко изпитание. Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци.
Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и
сирене
като на просяк.
Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник. Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си. Приближи се към него и му каза: „Предател и мръсник.
към текста >>
40.
15. Мобилизираният войник се освобождава
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти:
сирене
, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи.
Сега като отидох в Цариброд, отидох при капитан Астарджиев, нося му подаръка, той се зарадва. Но най-интересното сега е друго. Идва петъка, а в петък става пазар там, пазарче. На туй пазарче отидох да си купя пъпешчета. Туй беше през лятото - круши, плодове.
Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти:
сирене
, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи.
Входа е от тука, а тука е прозорец, той седи на прозореца така. Аз заставам мирно. Ръцете ми заети с продукти и заставам така. той ме заговорва: „Е, каза, храната как върви? Дават ли ви храна?
към текста >>
41.
10. Строежът на кухнята на 7-те езера
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб,
сирене
и други неща за храна.
Тогава аз надигнах юргана на брат Димитрий и легнах до него. Затоплих се. На другия ден ми намериха палатка в която да спя. Но минаха няколко дена и аз си привърших храната. Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“.
Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб,
сирене
и други неща за храна.
Тогава имаше много мераклии да работят, но никой не беше пипал такава работа. Всички бяха наперени, смело работеха и не слушаха. По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори. Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената. Това беше след обед.
към текста >>
42.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно -
сирене
или кашкавал, маслини или мармалад, захар, каквото искате“.
Попитаха брат Драган защо не яде, а той още не говореше добре български понеже беше дошъл от Югославия. Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“. „Добре“, казаха. Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи. Аз не казах нито една дума.
В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно -
сирене
или кашкавал, маслини или мармалад, захар, каквото искате“.
После стана така и показа през прозореца: „Ето, това е градина военна, пасете трева колкото искате“. И така приключи въпроса с храната. Започнаха да ни дават вегетарианска храна и суха храна. А имахме един лавкаджия, който продаваше всичко почти и ние пък с брат Драган някой път с дни не взимахме кашкавал и като идем вземем по една пита кашкавал, отидем при лавкаджията. Той имаше много плодове: ягоди, череши и т.н.
към текста >>
43.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Казвам му: „Аз съм вегетарианец, много ще те моля, когато нямаш поено, имаш
сирене
, кашкавал, яйца, ще ми направиш нещо набързо, нали?
По едно време работех в Силистра. А по Дунава навсякъде мирише на риба и в ресторанти, на кораба, и по пристанищата. Така цели десет години работех по Дунава. Казвах си понякога, че наши братя и сестри, някои разбира се употребяват риба. Така в Силистра се бях запознал със собственика на един хубав ресторант.
Казвам му: „Аз съм вегетарианец, много ще те моля, когато нямаш поено, имаш
сирене
, кашкавал, яйца, ще ми направиш нещо набързо, нали?
Много те моля“. „Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно? “ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо.
към текста >>
44.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко,
сирене
.
А те като се върнат, може да си представите какво настроение е било. Аз да си прибера лодката, а пък - добре, че не съм им счупил главите. Ей такива преживявания имах. Те бяха няколко случая. Понеже сутрин ставам рано, отивам някой път на Молитвения връх.
Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко,
сирене
.
Понякога вземат нещо от магазина и тръгват да посрещат групите. После щях да пропусна нещо. През лятото, когато е по-топло водата на езерото намалява. Тогава се налагаше някой да избута лодката на по- дълбокото, за да може да плува и тогава брат Райчо, брат на Йорданка Жекова запретваше крачолите и нагазваше в езерото. После като напълнят съдовете с вода, лодката натежава и той отново влиза във водата да тикне лодката навътре в езерото.
към текста >>
Трябва ли му
сирене
, същото прави.
“ Аз отговорих: „Колко мислиш? “ Тя каза някаква сума. Викам: „Сестра, ако искам да работя за толкова пари, като отида в града за десет дена ще ги изкарам тия пари и ще дойда тук като вас да ходя на разходка по езерата и т.н. Знайте, че никакви пари не взимаме“. Ние с брат Колю се хранехме от стола, нали, от магазина си вземахме каквото ни трябва, а брат Васил, Бог светлина да му даде, като трябва да си купи един хляб, извади си парите, сложи ги на масата и си взема един хляб.
Трябва ли му
сирене
, същото прави.
Нито веднъж не го забелязах да вземе нещо без да си го плати. Той вземаше пенсия. Ние обаче с Колю като не работим, няма от къде да вземем. Мина известно време след като бях взел капаците от сестра Балтова и си разменихме любезности, Учителят също беше между нас. По едно време сестра Балтова каза, че била изгубила едно плетиво с едно бяло кълбо и ме помоли, да съобщя когато обядваме.
към текста >>
45.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха
сирене
, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха
сирене
, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“.
към текста >>
После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло,
сирене
и други продукти.
„Иди да го видиш“, рекла лелята. „А, мене ме е срам“, казала Веска. „Иди ти.“ И лелята идва. Та така се видяхме с Весето. Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого.
После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло,
сирене
и други продукти.
Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й.
към текста >>
Понеже тъкмо говорих за масло и за
сирене
се сетих за следното.
„Иди ти.“ И лелята идва. Та така се видяхме с Весето. Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого. После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти. Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми?
Понеже тъкмо говорих за масло и за
сирене
се сетих за следното.
Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева.
към текста >>
Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам
сирене
, масло и други продукти.
Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого. После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти. Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова.
Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам
сирене
, масло и други продукти.
Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева. Всичко беше скъпо. Занесох й ги.
към текста >>
А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя
сирене
и масло и аз като ходих, купих й.
Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й.
А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя
сирене
и масло и аз като ходих, купих й.
Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева. Всичко беше скъпо. Занесох й ги. Като ги занесох, сестра й пак беше при нея. Те живееха в центъра до Военния клуб.
към текста >>
Аз за три хиляди лева ви доставих
сирене
и масло за болната ви дъщеря, а вие вместо да ми благодарите, на всичко отгоре ме съдите за неплащане на наем.
Снаха ми от притеснение лежеше болна. Те дойдоха и описаха гардероби и други някои вещи и си тръгнаха. Излязох да ги изпратя до автобуса. Тогава имаше вече автобус до Дървеница от града. И пред съдия- изпълнителя, казвам на хазайката: „Абе, хазайке, как можахте да направите това нещо, да ходим да се съдим?
Аз за три хиляди лева ви доставих
сирене
и масло за болната ви дъщеря, а вие вместо да ми благодарите, на всичко отгоре ме съдите за неплащане на наем.
Като дойдох у вас, вкъщи беше и сестра ви и дъщеря ви. Исках ви разписка за платен наем за три месеца срещу закупените от мен продукти, а вие казахте, че нямате пари, а сега ме давате в съд“. Тя ме гледа, гледа така и вика: „Вие тия работи ми ги подарихте“. Аз в отговор й казах: „Съгласен съм, да съм ви ги подарил, но да бяхте някоя млада девойка, а вие сте по-възрастна от майка ми, чак на вас ли ще подарявам тия неща“. В това време дойде автобуса и те се качиха в посока към града.
към текста >>
46.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и
сирене
и ни оставяше, а тя отиваше на нивата.
Помня, че майка ми ме обличаше с нови дрехи и нови цървулки бели, аз се качвах на гърба на Гради и той ме пренасяше, когато е валял дъжд и беше разкаляно. Слизам от гърба му когато видя, че няма вече да се оцапам с кал. Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата.
Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и
сирене
и ни оставяше, а тя отиваше на нивата.
Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък.
към текста >>
47.
17. Побойник и Божието възмездие
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Правел, струвал, дали му накрая суха храна, кашкавал и
сирене
, защото бил зачислен като телефонист в картечната рота.
Той се изненадвал. Но той отново на няколко пъти се опитвал да го изненада, за да може да го накаже, но не успял, за което много се ядосвал. А това му личало по лицето. Затова той го тормозел по всякакъв начин, че е от Братството, но иначе не смеел да бъде груб с него. Особено като разбрали, че е вегетарианец и че не яде от войнишкия казан, започнали подигравки от войниците и тормоз от началниците.
Правел, струвал, дали му накрая суха храна, кашкавал и
сирене
, защото бил зачислен като телефонист в картечната рота.
Обаче го били изпратили във ветеринарната лечебница и бил разквартируван с войниците от неговата рота в селските домове. Така че можел да си отдъхне малко от неговия началник, който бил едновременно не само негов началник, но и негов мъчител. Та този, който беше нанесъл побоя на Учителя дойде време да си довърши работата до края като отмъщението бе прехвърлено на един представител от Братството какъвто бил Гради. Защото в този момент той бил мобилизиран, бил редови войник, бил редник, а онзи побойник бил негов началник. И такива случки се случват и такива събития стават, за да може тази история да остане описана така както трябва за онези, които ще дойдат след нас.
към текста >>
48.
22. Величка Стойчева и Стефка Няголова
,
Стефка Няголова (от Величка Няголова)
,
ТОМ 7
По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници,
сирене
, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години.
Семейство с четири деца. Баща ми беше чиновник, а майка ми не работеше. За Братството ние бяхме „бедните“ или Стефка с многото деца. Малцина помогнаха на това отрудено семейство и ние бяхме за изпит на Братството и на Изгрева. Спомням си, след заминаването на Учителя, когато се слагаха братски трапези по време на братските празници, то нас винаги слагаха накрая на масата.
По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници,
сирене
, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години.
Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята? “ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света. А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена.
към текста >>
49.
24. Недоволството
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва
сирене
.
Една тархана. Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце.
Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва
сирене
.
А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки.
към текста >>
А бедните я ядяха без
сирене
и масло.
Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене.
А бедните я ядяха без
сирене
и масло.
Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните.
към текста >>
50.
16. Вяра, Надежда и Любов
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал,
сирене
.
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал,
сирене
.
Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра? “ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена.
към текста >>
51.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Масата в средата на салона, покрита с бяла покривка, върху нея бяха поставени хлябове, питки,
сирене
, кашкавал, лук, чесън и пр.
Брат и сестра Ставреви на 22.март, както се уговорихме, минаха край нас, бях готова и поехме към братския салон. Колко радостна бях. В душата ми грееше слънцето на Любовта, запалено и поддържано от Словото на Великия Учител на Бялото Братство. Много тържествено се отпразнува денят 22.март. Песни, Слово, музика, пееха братята и сестрите и славеха своя Творец, Учителя и Христа.
Масата в средата на салона, покрита с бяла покривка, върху нея бяха поставени хлябове, питки,
сирене
, кашкавал, лук, чесън и пр.
Все вегетариански храни. И аз сложих два хляба. А отстрани на масата вреше на печката казан с картофи. Вечерта мина много добре като се молеха братята и сестрите и аз заедно с тях. Лицата на всички светеха, озарени от една вътрешна радост, вътрешно доволство и благодарност за Словото на Учителя.
към текста >>
52.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Носят една дисага консерви, суджуци,
сирене
, кашкавал и това ядат.
То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват?
Носят една дисага консерви, суджуци,
сирене
, кашкавал и това ядат.
А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер. Ама храна, която струва за 120 души, знаете, че това прави хиляди долари. Значи той вместо да вземе хонорар от 5-6 хиляди долара, да си ги сложи в джоба, даваше, за да се нахранят децата. Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на сирене, на кашкавал. С големите е лесно, ама с деца.
към текста >>
Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на
сирене
, на кашкавал.
Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват? Носят една дисага консерви, суджуци, сирене, кашкавал и това ядат. А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер. Ама храна, която струва за 120 души, знаете, че това прави хиляди долари. Значи той вместо да вземе хонорар от 5-6 хиляди долара, да си ги сложи в джоба, даваше, за да се нахранят децата.
Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на
сирене
, на кашкавал.
С големите е лесно, ама с деца. Не може, те почти всеки ден имат концерт, пътуване, там концерт, приспиваш, на другия ден взимаш самолета, големи разстояния, слизаш, пак репетиция, как... Че те като нямат едно силно ядене как ще свирят? “ И наистина, въпреки 45 дена турне, през ден концерти, всички се върнаха така напълнели, защото ядяха на поразия, на шведско сервиране на маса. Ама сега като ги срещам все викат: „Е-е, г-жа Симеонова, какво беше преди, какво стана сега? “ Първо на първо ти да отидеш в Америка без да платиш нито грош, да си в най-луксозните хотели и въпреки това имаха и джоб- харчлък по 4-5 долара на ден.
към текста >>
53.
4. КРИЛЦАТА
,
,
ТОМ 8
Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че
сирене
, че зеленчучи и консерви... затежа ми.
Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата". И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж.
Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че
сирене
, че зеленчучи и консерви... затежа ми.
"Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми. Твоят Господ хубави крилца ти подарил". И като направи движение, като че слага крилца и на своите рамене, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ.
към текста >>
54.
6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ
,
,
ТОМ 8
Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло,
сирене
, отделна чинийка с овесени ядки с мляко.
Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата.
Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло,
сирене
, отделна чинийка с овесени ядки с мляко.
Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище.
към текста >>
55.
34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат
сирене
, кашкавал, масло.
Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията.
И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат
сирене
, кашкавал, масло.
"Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна? " "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме".
към текста >>
56.
ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ
,
,
ТОМ 8
И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат
сирене
, кашкавал, масло.
Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията.
И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат
сирене
, кашкавал, масло.
"Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна? " "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме".
към текста >>
57.
15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)
,
,
ТОМ 8
Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или
сирене
.
Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа. Нямаше ръководител, пак повтарям. Тука всичко минаваше под закона на хармонията и любовта.
Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или
сирене
.
Това е един прекрасен пример, че може да се работи и без салони, защото цялата природа, това е най-великия космически салон. И особено във високата планина, посрещането на изгрева на слънцето на един висок връх, това е най-прекрасния салон. Идваше и моя син Благовест, който беше тогава малко дете, всъщност от 2-6 години винаги е идвал на тези лагери, които сме организирали край Мусала. И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя. Аз създадох една велика песен за тази местност там край Мусала и ето, ще ви прочета текста, нарича се "Гостоприемство".
към текста >>
58.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло,
сирене
, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя.
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло,
сирене
, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>
59.
8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
,
ТОМ 8
Ядохме хляб и
сирене
с чай.
Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса".
Ядохме хляб и
сирене
с чай.
Този брат се намира може би между вас. В моите очи той стана смешен. Сам Христос казва: "Не оск-вернявай това, което влиза в устата, а това което излиза от нея". Според мен не е доказано, че Христос е бил вегетарианец. По-добре да ядеш месо, но да бъдеш добър, благочестив, честен човек, отколкото да не ядеш месо, а да имаш други, недобри прояви, например да си женкар, да си пушач.
към текста >>
60.
11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Вечер правеха най-често чай и слагаха много неща:
сирене
, кашкавал, маслини, правеха разни сладкиши, много неща правеха, така богатите братя правеха вечерите.
Други приемат така повече гости и канят. И аз съм присъствала на такива вечери. У сестра Милева съм отивала на такава вечер, у брат Иван Дойнов. Беше интересно, защото тогава всеки свободно задаваше въпроси. Обикновено даваха вечеря.
Вечер правеха най-често чай и слагаха много неща:
сирене
, кашкавал, маслини, правеха разни сладкиши, много неща правеха, така богатите братя правеха вечерите.
Братските вечери бяха по-скромни. Те бяха най-често картофена супа и нещо друго. Ако е за покойник, жито ще дадат, а пък, ако е друг случай - плодове. Учителят идва в определен час. Те отиваха обикновено да Го вземат с файтон или с кола, според времето.
към текста >>
Когато ядеше например кашкавал и сиренце, ще хапне да речем
сирене
, ще хапне и кашкавал, а маслини и кашкавал не ядеше заедно.
Пък тя и домакинята си беше ящна. Казваха, че тя закусвала с осем яйца - грамадна жена беше. И сега като седнали да вечерят, вечеряли и им направило впечатление, че Учителят нищо не хапнал, освен маслинки и чай. Друго нищо. Верно е, че Той не бъркаше храните.
Когато ядеше например кашкавал и сиренце, ще хапне да речем
сирене
, ще хапне и кашкавал, а маслини и кашкавал не ядеше заедно.
Казваше - не вървят. И Той ял само маслинки и си отишъл и тъй както обикновено домакините се тюхкат, че за Учителя толкоз приготвили, пък от нищо не опитал. На другия ден те споделили това на брата, горе който е стоял и чакал да го поканят долу при Учителя на богатата трапеза. Той останал много изненадан от това, защото той самия вечерял хляб и маслинки и то три - толкова колкото имал. Така разбрал, че Учителя като изял само три маслинки долу споделил с него бедната му вечеря от три маслинки.
към текста >>
61.
16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Продаваха хляб,
сирене
, кашкавал, мед, захар, всичко което е нужно.
Казваха кога ще тръгнат. Преди това се пращаше една подготвителна група. Най-често десетина души братя отиваха. Ще отидат с багажа, с общия багаж. Ще направят общите палатки които са, ще организират кухнята, ще направят склада с продуктите, че като отидеме да има продукти, защото докато беше Учителя винаги имаше магазин горе.
Продаваха хляб,
сирене
, кашкавал, мед, захар, всичко което е нужно.
Рилският комитет организираше всичко. Продуктите се продаваха на обикновена цена плюс транспорта. За транспорта на килограм плащахме. Всичко се мереше. Власите теглеха багажа преди да тръгне групата.
към текста >>
62.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз например когато си правя трахана слагам
сирене
и масло.
Разбива се със студена вода, сипва се и тя става рядка каша. Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло. Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло.
Аз например когато си правя трахана слагам
сирене
и масло.
Тази е трахана с кисел квас, която е. А другата се прави „Суха трахана". Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена. Една се прави бяла само с квас, а друга се замесва със сокове от зарзават. Тя обикновено розова става.
към текста >>
Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и
сиренето
, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре.
Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво. И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша. В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная. Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя.
Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и
сиренето
, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре.
И става много вкусна закуска. То е народно ядене. В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана.
към текста >>
На закуска ядеше или маслини, или
сирене
, обичаше българско
сирене
.
В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана. Има, има такава. Плодове обичаше да се храни.
На закуска ядеше или маслини, или
сирене
, обичаше българско
сирене
.
Като че ли предпочиташе пред кашкавала. Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене!
към текста >>
Щото много по-често ядеше
сирене
отколкото кашкавал.
Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана. Има, има такава. Плодове обичаше да се храни. На закуска ядеше или маслини, или сирене, обичаше българско сирене. Като че ли предпочиташе пред кашкавала.
Щото много по-често ядеше
сирене
отколкото кашкавал.
Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене! " Обичаше сирене, маслинки също обичаше. Ядеше с удоволствие маслини.
към текста >>
Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво
сирене
!
Плодове обичаше да се храни. На закуска ядеше или маслини, или сирене, обичаше българско сирене. Като че ли предпочиташе пред кашкавала. Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха.
Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво
сирене
!
" Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене! " Обичаше сирене, маслинки също обичаше. Ядеше с удоволствие маслини. Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави.
към текста >>
" Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво
сирене
!
На закуска ядеше или маслини, или сирене, обичаше българско сирене. Като че ли предпочиташе пред кашкавала. Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене!
" Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво
сирене
!
" Обичаше сирене, маслинки също обичаше. Ядеше с удоволствие маслини. Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави. Обичаше и руски чай.
към текста >>
" Обичаше
сирене
, маслинки също обичаше.
Като че ли предпочиташе пред кашкавала. Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене!
" Обичаше
сирене
, маслинки също обичаше.
Ядеше с удоволствие маслини. Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави. Обичаше и руски чай. Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко мляко или трахана, това Му беше за закуска.
към текста >>
63.
107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ако има
сирене
, кашкавал и много други неща, Той ще яде само от едното.
Само едно ядене и салата. Най-много плод, ако има. Нищо друго. Никога повече аз не съм Го видяла. Даже на трапези когато Го поканят на вечери, когато съм присъствала пак така, ще яде само едно нещо.
Ако има
сирене
, кашкавал и много други неща, Той ще яде само от едното.
Не смесваше маслини и сирене, и кашкавал и масло. Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит ядеше. Така като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение.
към текста >>
Не смесваше маслини и
сирене
, и кашкавал и масло.
Най-много плод, ако има. Нищо друго. Никога повече аз не съм Го видяла. Даже на трапези когато Го поканят на вечери, когато съм присъствала пак така, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, Той ще яде само от едното.
Не смесваше маслини и
сирене
, и кашкавал и масло.
Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит ядеше. Така като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение. Така хубаво си дъвчеше храната, но скромна храна ядеше.
към текста >>
64.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По едно време какво не бяха докарали: мед, захар,
сирене
, кашкавал, почти всички продукти и бе пълно зареден магазина, и идваха даже туристи и си купуваха от нас.
Закупуваха се стоките с братски пари. Пресмяташе се колко струва един килограм и се прибавяше за транспорта какво сме дали, и така се определяха цените. И всеки можеше да си купи всичко каквото имаше там. Щото хляба си купувахме от бакалията. Това ни беше бакалницата.
По едно време какво не бяха докарали: мед, захар,
сирене
, кашкавал, почти всички продукти и бе пълно зареден магазина, и идваха даже туристи и си купуваха от нас.
Сега аз не съм била много така в тия работи. И аз съм отивала да си купувам, онова което ми трябваше за храна. Имаше общ обяд към 13 часа. Ето виждате сега, както сипват с черпака. Това е сестра Епитропова сипва от казана.
към текста >>
65.
157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сам си правеше чай, или пък
сирене
ще закуси в лошото време.
157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ В.К.: Учителят къде се хранеше сутрин? Е.А.: Сутрин закусваше в стаята си, в антрето. В.К.: Кой Му носеше закуската? Е.А.: Ами правеше си чай.
Сам си правеше чай, или пък
сирене
ще закуси в лошото време.
А някога, ако е топло времето долу, в долната стая Си слагаше електрическия чайник. Топлеше си вода, правеше Си чай и Си пиеше. В.К.: Имаше електрически чайник, така ли? Е.А.: Да, електрически чайник. В.К.: Той закусваше там.
към текста >>
66.
174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Сутрин закусваше най-често хляб,
сирене
или с кашкавал.
А пък в София, Той си вареше чая. В.К.: Сега те Му донасяха приятелите чай от чужбина. Е.А.: Даже някога е казвал на приятели, които Му са близки, на които може да каже: „Пък вземете един хубав чай. Донесете един хубав чай". В.К.: Той сутрин какво закусваше?
Е.А.: Сутрин закусваше най-често хляб,
сирене
или с кашкавал.
Масло не съм Го видяла много да яде. Намазвал е, мазал е с масло. В.К.: Ядеше ли много? Е.А.: А-а не, никак. Много, много умерено ядеше, бавно ядеше и сладко ядеше.
към текста >>
67.
01 - 27. НА ГОСТИ В СЕЛО ИЗВОРИЩЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
" - „Има, има, бай Георге, и кисело мляко, и кисело зеле, и
сирене
.
Щом пристигнали гостите, жените веднага се хванали да приготовляват вечеря. Една почнала да приготвя шиш-кебап, друга слагала софрата, та за всяка имало работа. Брат Куртев само наблюдавал, мълчал и разговарял от време на време с брата-домакин. Когато всичко било сложено на софрата, брат Куртев казал на брат Черня: „Брат Черньо, където отидем, все месо ни предлагат. Няма ли малко кисело зеле?
" - „Има, има, бай Георге, и кисело мляко, и кисело зеле, и
сирене
.
Всичко има. Благодарим на Господа. Дал изобилно. " Тогава казал на жените да приберат месните яденета и да сложат постни. Разбрал той, че брат Куртев не яде месо.
към текста >>
68.
01 - 35. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА В АЙТОС
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете
сиренена
попара.
Дайте му път! " Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник", след което заговорила с него. На него му станало неудобно, дето тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето.
Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете
сиренена
попара.
Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. Няма да я ядете в срядата. Така ли беше, бай Георге? " -„Точно така ми казваше жена ми." - „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето.
към текста >>
69.
01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко,
сирене
, кашкавал и масло.
62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ (Разказва съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев) „Беше есен, тъжна есен. Пожълтелите листа се стелеха по земята. Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха.
Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко,
сирене
, кашкавал и масло.
За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш.
към текста >>
" Приятелите му бяха донесли
сирене
, кашкавал и др., които той отдавна не употребяваше.
Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш. Това е нужно за твоето здраве, което ние искаме да се възстанови по-скоро. " Тогава баща ми им отговори: „Братя, щом вие от любов ми предлагате, то и аз от любов ще почна да го употребявам, за да засвидетелствам любовта си към вас.
" Приятелите му бяха донесли
сирене
, кашкавал и др., които той отдавна не употребяваше.
За едно скоро време здравето му се възвърна и той стана от леглото като вече никога не премина към такъв краен режим на хранене. Случката бе станала през една от предишните години, след което баща ни живя още много години и се помина на деветдесет и една година -14 февруари 1961 г. " Брат Георги, за когото става дума по-горе, бе възприел от Учителя между многото други правила за живот още и това: Да не се смесват храните. Ако човек иска разнообразие, то може да се постигне, като на всяко ядене се яде различна храна, но да не се смесват. Веднъж, при една негова среща с Учителя, последният му казал: „Искаш ли да имаш бистра мисъл, пий само чиста вода.
към текста >>
70.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Сега съм с вас, чай пия, кашкавал ям,
сирене
и пр." В.
А може и другия начин да е, но този е най-реалният. Има случаи, когато той нарежда на някого: Иди, направи това и това. Този го прави и ония го виждат, какъвто е случаят и се нахранват. Той е най-реалният случай, най-естественият. Г. С.: Учителят казва и друго нещо: „Аз съм облечен като вас, ям като вас и ако не съм при вас, аз съвсем по друг начин ще постъпвам.
Сега съм с вас, чай пия, кашкавал ям,
сирене
и пр." В.
К.: Има няколко начина на обяснение, но този, единият, е най-естественият, най-разумният. А и другият начин е чудото, което фактически е станало, но с помощта на Учителя. С тази опитност ние днес преминахме твоите опитности, написани на 85 страници, Моето впечатление: 1. Този материал е интересен. 2. Този материал, както е поместен така, не може да се публикува.
към текста >>
71.
08 - 03. НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Имаше
сирене
, халва, чай, такива работи.
" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото събота вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта. Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта. На вечерята бяха към 120 души. Искам да кажа тогава колко евтино струваше. 120 души с половин заплата, 600 лева, можах да ги нахраня.
Имаше
сирене
, халва, чай, такива работи.
Много хубаво прекарахме. Тогава такава беше традицията: Който има някакъв весел случай в живота си, по тоя начин изразяваше своето отношение към обществото, като събере всичките на вечеря или на обяд и т.н. Така сме постъпвали. От 1930 до 1941 година аз съм бил на Изгрева. В разстояние на десет години съм бил на Изгрева, а там се печаташе Словото на Учителя Дънов.
към текста >>
72.
09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило
сирене
, 1 кг.
Децата, като видяха всичко това, се разскачаха от радост. Какво бе станало: Вечерта аз се моля у дома, а г. Чифликчиев у тях. Аз искам помощ, а той търси къде да даде помощ. И вечерта в съня му се явила жена, която му казала улицата и номера на нашата къща.
Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило
сирене
, 1 кг.
захар, 1 кг. ориз, 1/2 кг. кашкавал, 1 кг. боб, кафе и чай и 1 кг. бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба.
към текста >>
73.
09 - 261. КАК ДОБРОТО ОТВАРЯ ПЪТЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Той ме прати в артелната да си взема суха храна, като
сирене
, кашкавал, маслини за няколко дни.
Изчистих го, изгладих го и му го занесох, но понеже той спеше, оставих му го и си излязох. На следния ден дойде в шивалнята и попита кой му е занесъл брича. Казах му, че съм аз. Тогава той ме повика настрани и ми каза: „Имаш ли нужда от нещо? " Аз му казах, че съм вегетарианец и че вече 15 дни гладувам.
Той ме прати в артелната да си взема суха храна, като
сирене
, кашкавал, маслини за няколко дни.
„И след като ги свършиш, пак ела, не искам да гладуваш, както си гладувал досега." От този ден артелната бе отворена за мен. Не само това, но и всяка неделя ми подписваше билета за градски отпуск. Сърцето му се отвори за мен, но и аз никога не злоупотребих с това доверие. Направената услуга, която другите отказаха, ми отвори пътя за по-лека служба. Разказал: Д.Ганев 1962 г.
към текста >>
74.
09 - 324. КУРИЕРЪТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
По едно време в него се родила идеята да открие на Изгрева Самопродавница за най-важните продукти, като
сирене
, кашкавал, ориз, захар.
324. КУРИЕРЪТ Разказва племенникът на брат Павел Русев от Ст. Войвода: С брат Павел повече от десетина години сме живели на Изгрева и редовно посещавали беседите. Той не се задоми, защото семейният живот не го влечеше. Искаше да бъде свободен и независим, за да може да обикаля при наши съмишленици из страната.
По едно време в него се родила идеята да открие на Изгрева Самопродавница за най-важните продукти, като
сирене
, кашкавал, ориз, захар.
Бил поставен ценоразпис и везни, на които всеки купувач сам ще си отмери кооперация и Самопродавницата стана безпредметна. Но тази похвална инициатива бе негов актив. Разказва Георги Събев: През 1942 или 1943 година вуйчо ми Павел бе дошъл на село. Веднъж ме срещна и пита къде е брат ми. Казах му, че е на фронта.
към текста >>
75.
09 - 355. ХЛЯБ ЗА ТРИ ДНИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб,
сирене
, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте!
Тогава той ми каза: „Вземете си хляб за три дни! " Сбогувах се и си мислех: „Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни." Но ето какво се случи: на 15 километър до Толбухин влакът спря и не тръгва. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми прималяваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна.
Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб,
сирене
, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте!
" Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Кой знаеше че съм без храна и кой беше този непознат човек, който сподели храната си с мене - ето въпроси за размишление. Разказва: Веса Петрова.
към текста >>
76.
11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
„Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло,
сирене
, другите работи носят с файтон.
И ме заведоха. В.К.: Това е втората година. Верка: Втората година. Но като лежах на леглото, казвам: „Мамо, аз искам да седна на земята, да ми сложите един дюшек на земята в стаята." Пък 70 души болни, които баща ми ги лекува. Баща ми ги лекува.
„Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло,
сирене
, другите работи носят с файтон.
Дядо Ганчо се казваше и имаше един, тоз Иван Димитров придружил баща ми до градината с файтона. В това време аз съм лежала и казвам: „Мамо, животът ме напуска." И майка ми държи Библията и се моли. В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота.
към текста >>
77.
11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Сварих му това, фидето със захарчица и там
сирене
, какво е било и си хапнахме у дома двамата.
" Казвам: „Учителю, не мога." - Не смея да му кажа-тука нещо зъбът ми. „А-а, ей сега, както си права и обърната, ей сега ще взема една губерка, ще го бучна и той ще ..."- Докато го каже, веднага нещо се проби в мен. Казвам: „Учителю, той се проби." - „Бягай - каза - бягай." И аз, докато ида до нас, се оправих. Жорж, като ме видя, ахна. „Сега, Жорж, преди да тръгнем, да сваря малко макарони." - „Не, аз искам фиде." Фиде имах.
Сварих му това, фидето със захарчица и там
сирене
, какво е било и си хапнахме у дома двамата.
Бързаме, а на мен като че ли ми се ядеше още. Той каза: „Не, като се върнем от концерта, пак ще се върнем, ще си го доизядем." Така и направихме. Така че между нас имаше, едно красиво приятелство имаше и на мен това много ми липсва. 41 години, откак Жорж си замина, 42 почна. Нито за миг от съзнанието ми не е излязъл, както и Учителят.
към текста >>
78.
12 - 13. МИСТИЧНАТА ВРЪЗКА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И казва на мама - пък виелица, пък колкото отиваш нататък, към градината нагоре, много по-лошо време: „Дай ми - казва - малко хляб и
сирене
.
Две стаи имаха и още една - той. В едната той лежи болен, в другата всички се молят за него. тати не знае, че е болен. По вътрешен път, той по интуитивен път възприемаше много неща. Пък и не казваше, виждаше ли, не виждаше ли, той такива неща не ги споделяше.
И казва на мама - пък виелица, пък колкото отиваш нататък, към градината нагоре, много по-лошо време: „Дай ми - казва - малко хляб и
сирене
.
На път като се тръгва зимно време, без хляб не се тръгва." Облича се и слага каскета и мама му вързала едно шалче даже на врата. Казала: „Георге, къде отиваш, бе, ти, като че ли деца нямаш, не помисляш." Той казал: „Моля ти се, не се бъркай, аз отивам в името на Бога някъде." И казали, не мога да си спомня. И отива. И тъкмо жената на Иванчо излиза от стаята му и влиза в събранието, а тати тя не го забелязала. Влиза при него и слага чевиите - слагаха на вратите си тъй в селата.
към текста >>
79.
12 - 15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И той с бай Слави от градината, щото бяха много бедни, тя работеше и ги издържа двама болни така, недъгави, та носеха им хора хляб, лук, масло,
сирене
, хляб.
Тогава две стотинки купуват кравайчета. Тя ще види някоя бедна или възрастна жена, ще й вземе стомничките, ще я заведе до тях и дето е купила гевречето, ще й го даде. До такава степен предана и пожертвувателна. Казвам: „Тате, тези добри хора защо така се проявяват? " - „Те са - казва - някои ангели, които са нарушили своя живот и по пътя на милосърдието идват да си настигнат своята бригада, с която са работили." Тъй си го обясняваше той.
И той с бай Слави от градината, щото бяха много бедни, тя работеше и ги издържа двама болни така, недъгави, та носеха им хора хляб, лук, масло,
сирене
, хляб.
Тати с каручката им носяше в къщи много често и ги е лекувал, цялото им семейство. Майка й, баща й и Тодоричка. Тати си замина и на четиридесетия ден я бяхме поканили да дойде, на мястото на гроба правихме, сестра Мария Тодорова също беше тогава дошла. В.К.: На мястото на кой гроб? Надка: На тати на гроба, на 40-те и вечерта тя чете си парите, заплатата й 300 лева - няма ги.
към текста >>
80.
12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Ни кашкавал, ни
сирене
, ни мляко, ни нищо.
„Ела с мен, да си вземеш багажа, ти утре заран в 4 часа заминаваш за Рила." Не, най-напред каза: „Надежда, ти заминаваш за Рила утре." Викам: „Но аз нямам екип, Учителю." - „Ами той е при мен." В.К.: О, хо-хо. Боже Господи. Надка: „Брат Бертоли донесе ти багажа." И по такъв начин Учителят ме лекува. И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех.
Ни кашкавал, ни
сирене
, ни мляко, ни нищо.
Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво.
към текста >>
81.
12 - 44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
От един дюкян пазари кашкавал, масло,
сирене
, каквото е на кредит.
И сега братята от селата викат: „Гледахме бай Георги и Надито да ни посрещнат." Аз, като видех, а пък имахме едно семейство, сестра Цонка, мъжът й инженер беше, не беше от Братството, един двор ни делеше помежду и казвах на мъжа й на кака Цонка: „Цоне, бай Георги има много деца. Сега другите, като дойдат от града, посрещат ги, а Надка не прави разлика от село, беден-богат, прост, с голяма любов ги посреща." Така бях по природа. Тати много ме ценеше, много ме обичаше. И като се ожених, всички приятели у дома. Един ден сега ще дойде Добри, мъжът ми, а аз с малко дете - отиде да пазари от един магазин пак на кредит, а те честни.
От един дюкян пазари кашкавал, масло,
сирене
, каквото е на кредит.
Там затваря кредита, отваря друг, той този месец като получи, плаща там, но ние другия месец отиваме на друг магазин. И веднъж, колкото вижда от приятелите от селата, дошли по своя работа, хайде у дома. Веднъж ги доведе 7-8 души приятели. Живко беше на една годинка и аз, като ги видях, нито захар, нищо нямам, нито хляб, чакам той да донесе. И като видях така малко, той ми даде знак: „Бъди спокойна." Отива на магазина - носи хляба, кашкавал, един гювеч кисело мляко, не знам още какво, сирене, кашкавал, всичко.
към текста >>
И като видях така малко, той ми даде знак: „Бъди спокойна." Отива на магазина - носи хляба, кашкавал, един гювеч кисело мляко, не знам още какво,
сирене
, кашкавал, всичко.
От един дюкян пазари кашкавал, масло, сирене, каквото е на кредит. Там затваря кредита, отваря друг, той този месец като получи, плаща там, но ние другия месец отиваме на друг магазин. И веднъж, колкото вижда от приятелите от селата, дошли по своя работа, хайде у дома. Веднъж ги доведе 7-8 души приятели. Живко беше на една годинка и аз, като ги видях, нито захар, нищо нямам, нито хляб, чакам той да донесе.
И като видях така малко, той ми даде знак: „Бъди спокойна." Отива на магазина - носи хляба, кашкавал, един гювеч кисело мляко, не знам още какво,
сирене
, кашкавал, всичко.
Аз, като видях, не мисля че той прави борчове, че трябва да ги плащаме, ами се радвам, че имаме да посрещнем гости. С такава широта се гледа. Идваше време да се плаща, така бе с нашия кредит, с мъжа ми, Добри. В.К.: Добри взима кредит. Надка: Добри след това плаща.
към текста >>
82.
12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И тати му казал: "Панайоте, ти беше поп, другите попове кожите обираха от хората, пълнеха си дисагите със
сирене
, с това, вълна и не знам какво.
И ние с Иринка шетаме там, да приготвим обяд. Добри, но те двамата остават и тъй си приказват. Щото, когато е идвал Учителят на времето, чичо ми като певец Учителят е казал на тати: Повикай брат си Панайот да пее „Достойно ест" и още една църковна песен и „Тебе поем". Ама такъв глас, и винаги го е викал. Като дойде Учителят, винаги баща ми е викал чичо ми, отивал у дома и пеел.
И тати му казал: "Панайоте, ти беше поп, другите попове кожите обираха от хората, пълнеха си дисагите със
сирене
, с това, вълна и не знам какво.
Ти ходеше като мене, аз със старо палто, ти със старо расо, бедните хора, те по душа са били такива, безплатно си ги венчавал и кръщавал. Тези твои добродетели ще те отведат в рая. Ти служи на Бога в дух и истина, макар и в църквата. Служенето пред Бога няма църква, няма дъновисти, няма такива, има чада Божии. Ти си един от чадата Божии, който верно е служил на Бога." Така го утешавал.
към текста >>
83.
IV.21 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
На това последното сложихме обща трапеза от хляб,
сирене
, кашкавал, маслини и купено из пътя грозде.
Нека изпращаме добри мисли на всички братя и сестри и да се възцари между нас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото желание и аз ви изпращам с моите благо-пожелания и благословения. Излязохме из салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11 и половина часа всички, кой пеш, кой с кола, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, дето ще се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и дето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб,
сирене
, кашкавал, маслини и купено из пътя грозде.
Но току-що почнахме да ядем обеда, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се в кален път пак в Бостанджиевата колиба, дето след като вечеряхме в 7 часа, всички се разотидохме. Край на годишната среща през 1912 година.
към текста >>
84.
24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
,
,
ТОМ 12
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от
сирене
и т.н.
Тъй че, у вас същинската идея на събирането ви е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас, като излезе от събранието, усеща ли да е станал по- голям, отколкото е бил? При всяко събрание органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10 000 част от милиметъра. Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или както е това тука, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко.
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от
сирене
и т.н.
и вие ядете от всички тия баници. Какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към текста >>
85.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Ще ям само риба, масло, яйца,
сирене
, мляко и др.
Доколкото можах да схвана от г. Дънова, той препоръчва вегетарианството и млечния режим не от оная точка, от която изхождат теософите и др. вегетарианци (не убий), а главно за да не вкарваме в тялото си елементалите и флуидите на животните, за да не се оскотяваме като тях. Той сам ми каза да напусна свинското месо! Аз мисля хич да не отговявам на Коледа.
Ще ям само риба, масло, яйца,
сирене
, мляко и др.
млечни продукти. Аз мисля, че на една постна храна щом се туря повече дървено масло, ще може да се не усеща поста. Ще се опитам, но да не стане като с вас. Сърдечен поздрав Вам и на приятелите. Ваш 3. Желев
към текста >>
86.
20. САМОПОКАНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
След това той ме запита: „С какво желаеш да пиеш чай: с маслини, с масло, с кашкавал или
сирене
?
По същия начин направих посещенията си във вторник, сряда, четвъртък, петък и събота до пет часа след обяд, след това реших да се прибера в къщи. Една изненада. Минавам покрай долната стая на Учителя и изведнъж вратата се отвори и се показа Учителят, който проговори: „Хайде, Паша, да се самопоканиш и при мене." Аз се обърках, не знаех какво да отговоря, понеже това беше шега с близките ми. Влязох в стаята и какво виждам: на котлона чайник ври, на масата две чаени чаши, лимон и хляб, нарязан на филии. Сядам на един стол и чакам да чуя какво ще ми каже Учителят.
След това той ме запита: „С какво желаеш да пиеш чай: с маслини, с масло, с кашкавал или
сирене
?
" Аз се усмихнах и казах: „Като ме питате, ще Ви кажа свободно: Аз обичам кашкавал." Учителят отвори бюфета, извади от него едно голямо парче кашкавал, от което отряза няколко доста големи парчета и ги постави на една чинийка. Всичко беше готово за вечеря. Докато аз се канех да посегна към чайника да налея чай, Учителят ме превари, взе чайника и започна да налива чай и то първо на мене! Гледам смутено и си мисля: Значи като на гостенка. Какво велико отношение към човека.
към текста >>
87.
8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Когато ми трябват мои разноски да направя, да направя на някого подарък, да поканя някого, да отида някъде, да си облека дрехи, въобще всичко друго, вън от най-обикновеното - хляб и
сирене
, всеки си го прави, както си иска, но не пипа тези 20 лева.
Г.П.: Мило, нежно ми е, защото и т.н. Всеки ден е тука, както и да, няма какво да приказвам. Най-нежни хора, най-грижовни за мен. И почваме да домакинствуваме значи аз и Велизар, и стана така за него време. Аз ще внасям 20 лева за обикновените неща - за сол, за олио, брашно, за това ежедневно.
Когато ми трябват мои разноски да направя, да направя на някого подарък, да поканя някого, да отида някъде, да си облека дрехи, въобще всичко друго, вън от най-обикновеното - хляб и
сирене
, всеки си го прави, както си иска, но не пипа тези 20 лева.
Сега на Велизар му трябват повече пари и казва: „Чувай, няма 20, ами ще даваш по 30." - „Добре, ама ние не изразходваме тези 20 лева. Твоите 20 и моите 20, това са 40 лева." - „Тогава беше друго." - „Ние, викам, не ги изразходваме, защо трябва да увеличавам? " - „Сега в момента. Аз се отделям! Ставам отделно домакинство." Като имате предвид, че той готвеше, щото месоядец, обичаше кюфтенца, купи си така нещо, въобще умее да готви, даже когато аз готвя, той се върти край мене.
към текста >>
88.
16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Христов трябва да яде калций, трябва да яде извара и
сирене
, не солено.
Г.П.: Не карма, карма нямаше да бъде, ами щеше да бъде да се откажа от едно бъдещо благо. В.К.: Да. Г.П.: Ние сме вече свързани. Тоз човек, който за да го лекуват, когато го вземаха и връщаха от болницата, освен там шофьора, който помагаше, от другата страна беше Гена. А той едър човек, и можеше да ме събори там на земята, дето какво съм ратувала за Христов, какво съм правила за него, ако знаете, как е могло това нещо, само един Бог може да го прави.
Христов трябва да яде калций, трябва да яде извара и
сирене
, не солено.
Аз ходя на женския пазар, в женския пазар няма, а в тъмните улици има една група от Батулия, които произвеждат извара, но им е забранено да я продават и аз правя разни връзки с тях далечните, всякакви връзки. И там нощно време се ходи, в тъмното, да се вземе тази извара. Имаше и зими, когато поледя Лозенец. Не можеш да стъпиш - лед. Страх ме е било да се разчекна, мен са ме превеждали хора, за да мога да прекося улицата.
към текста >>
89.
11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Това не е
сирене
да го изядеш.
Можете да си представите какво ми беше и пък може би и да не съм била една от най-способните по химия. То трябва много силни умове. Аз така мисля. Може би се подценявам, ама мисля, че е правилно. Щото Паша Теодорова ми каза: „Милке, гледаш ли ти тука?
Това не е
сирене
да го изядеш.
Това са формули. Трябва да влезнат в главата." Но аз не я послушах и мен ми звучеше музика. Паша казва: „Ти трябваше да запишеш или право, или медицина, там има повече данни или най-вече музика. Музика трябваше да отидеш, защото имаше глас." Но ни едно, ни второ, ни трето - не послушах.
към текста >>
90.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
А имаха крушеница, имаха и
сирене
.
Тука, най-бедните ме приеха. Никой не иска друг да ме приеме. И сега те едно единствено легло имат, долу е пръст, земя и си отстъпват леглото. Но ядат на софра, долу и какво. Извадили от качето там сланина, какво да опържат.
А имаха крушеница, имаха и
сирене
.
Значи аз можех да мина така, гдето се казва. Но като запържиха тия сланини туй, онуй, мен ми се дояде. Цяла нощ аз кат малко съм хапнала, но виждах разни зъбати същества, страшни там. Даже не можах да спя. Мисълта, че аз опитах да ям месо, а на другия ден съм дежурна в салона, как аз ще пипам на Учителя вещите, там, гдето чете той на катедрата, да му изтърсвам това и Библията, гдето чете.
към текста >>
91.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
562 Раздели годината на четири части по три месеца, през всяко годишно време се храни по един месец изключително само с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошаф и хляб - нищо готвено, никакъв зехтин,
сирене
или други подобни.
Мъдростта носи знанията. Знанията дават светлината. Светлината изявява истината. Истината не може да слезе, тя праща свободата. Един опит.
562 Раздели годината на четири части по три месеца, през всяко годишно време се храни по един месец изключително само с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошаф и хляб - нищо готвено, никакъв зехтин,
сирене
или други подобни.
През пролетта изберете си един месец, хранете се само с плодове, ще си отбележите какви плодове и как сте се чувствували. Същият опит може да направите и през лятото, есента и зимата. Добродетелта. 563 Добродетелта е привилегия на умния човек. Умният човек е този, който има добродетел. Достойнството на човека седи в Истината.
към текста >>
92.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
Нищо готвено.Никакъв зехтин,
сирене
и тем подобни.
Знанията дават светлина. Светлината изявява Истината. Истината не може да слезе, тя праща Свободата. 19 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, ПЕТЪК „Аз съм като зелена маслина, цветуща в Божия Дом." ЕДИН ОПИТ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА (За една година) Да се види, може ли човек да се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено. От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи варени със сол, ошав и хляб.
Нищо готвено.Никакъв зехтин,
сирене
и тем подобни.
През пролетта един месец. Ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствувал. През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствувал. Същото през есента и зимата. 31 ОКТОМВРИ 1923 Г., СРЯДА - Учителю, вие сте ми говорили някога за Истината.
към текста >>
93.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
„Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско
сирене
.
Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер.
„Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско
сирене
.
Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения.
към текста >>
В 2.15 ядох 2 чаши чай, 2 сухарчета и малко
сирене
и грах, малко преди да ям благодарих на Бога, дето изкарах тъй хубаво поста, падна ми се в молитвата преди да ям Второ Послание к Коринтяном 1 гл.
09.06. Сряда. Пак цял ден бях вън. Настроение тихо, повечето ми се мълчи, сърцето и стомаха бодри, само умът малко негативен. Голяма отпадналост не чувствам, легнах си към 11.15. 10.06. Четвъртък. Сутринта пак тиха, но към 10.30 бях доста изтощена и умалела, към 1.30 почувствах, че свят ми се вие и много без сили бях.
В 2.15 ядох 2 чаши чай, 2 сухарчета и малко
сирене
и грах, малко преди да ям благодарих на Бога, дето изкарах тъй хубаво поста, падна ми се в молитвата преди да ям Второ Послание к Коринтяном 1 гл.
2 ст. „Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа." 14.06. Понеделник. Направихме петото упражнение, именно 25 минути [стенографски текст] сега за пръв път почувствах една яснота в съзнанието си една (стенографски текст] като че се разстилаше. Настроението беше общо тихо, спокойно и мълчание главно. 21.06 . Понеделник.
към текста >>
В 4 часа ядохме жито и плодове и хлебец и
сирене
.
Вечерта пак се изкъпахме и си легнахме, не можахме да спим, се се събуждахме, задрямвахме и се събуждахме. 10.07. Събота. Вече бяхме по-мирни, най-тежко прекарахме петъка, след обяд - тръшкахме се, плакнахме си устата, но нито една глътка не влезе в устата ни. Лежахме мирно и смирено и чакахме обеда, но глада и всичко ни беше [...] в 12 часа пак направихме баня и си направихме една молитва и си отворихме евангелието и в 1.30 заядохме 2 чаши чай, тиквички и кисело мляко със захар и бял хляб след чая. Бяхме вече бодри и нахранени.
В 4 часа ядохме жито и плодове и хлебец и
сирене
.
Марийка: Деяния.на Апостолите 15 гл. ст. 26-29 Невенка: Второ Послание к Коринтяном 13 гл. 3-7 ст. Савка: Йоана 1 гл. 25-28 ст.
към текста >>
94.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Пеем за Учителя, по масата големи филии, но нито една не е ЗОО грама, а повече и много повече, хубав бял домашен хляб и
сирене
и мед и гозби, които не се изяждат, а постоянно от невидими ръце се доливат, доливат, а дружината все яде и благодари на Господа.
И чий е този образ, който се търси отвред? - Това е образът на Любовта и никой други? Гале, много съм отрупана от много добри приятели и пеем и приказваме, споделяме само хубави и възвишени слова. А трапези дълги и широки. Всички седим на земята.
Пеем за Учителя, по масата големи филии, но нито една не е ЗОО грама, а повече и много повече, хубав бял домашен хляб и
сирене
и мед и гозби, които не се изяждат, а постоянно от невидими ръце се доливат, доливат, а дружината все яде и благодари на Господа.
Пак трябва да прекъсна - викат ни за закуска и то качамак. Поздрави Слънцето и сестрата в моята стая. Савка И поздрав от всички безброй приятели - все души и сърдца. * * * Писмо на Тереза Керемидчиева до Галилей Величков 14.01.1946 г. Обични и добри Гале, На 10.01.
към текста >>
95.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Трябва да търпиш, казваш, но когато човек е гладувал 3 дена, аз имам в торбата малко хляб и
сирене
и му дам, той става търпелив.
лв., ядосвам се, викам, но дойде някой, даде ми 15 хил. лева, аз се успокоя, това е то новото, което съм придобил. Синият цвят е изгубеното, да се попълни. Червеният цвят не твори, той разрушава. Все трябва да се внесе нещо по-висше в душата, за да може тя да живее.
Трябва да търпиш, казваш, но когато човек е гладувал 3 дена, аз имам в торбата малко хляб и
сирене
и му дам, той става търпелив.
Внесете надеждата у човека и той става търпелив. С червения и зеления цвят се започва едно общество, внесете жълтия цвят. Като върви човек из равния път, той води каруцата пълна, но като тръгне из планинския път нагоре, той остава каруцата и почне да раздава. Всеки трябва да върви без каруца. Казват на хората, тоз параход ще потъне, не пътувайте с него.
към текста >>
96.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца,
сирене
и риба и пр., а най-добре е само една храна.
Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение. Смесвание на храна никога да не правите.
Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца,
сирене
и риба и пр., а най-добре е само една храна.
После да имате спокойствие - сърцето да е сладко отвътре- киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципално - послушание на Бога! Вам ще дам едно правило: Да се държите винаги във връзка с живата природа, но трябва да поддържате едно строго държание с мен, без всякакво съмнение: Ще се държите с Любовта, която ще ви даде силата, Ще се държите с Мъдростта, която ще ви даде светлината, Ще се държите с Истината, която ще ви даде свободата. Така ще се свържете с други същества, които ще ви упътват, ще ви подпомагат, ще ви подсещат и коригират в грешките ви.
към текста >>
97.
4. В СУНГУРЛАРЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Даваше ни сутрин само чай, без
сирене
, а на обяд пак нещо много скромно.
Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в манастира. В края на летуването, отидохме с брат ми в Сливен да се запишем за училище, а семейството ни се завърна в Сунгурларе. Леля ни и роднини ни намериха квартира в едно семейство - Задгорски, майката вдивица, а имаше двама синове на наша възраст, също ученици. Беше уговорено да ни дава и храна на първо време. Изглежда, че в момента не и бяха дадени никакви пари, беше и тя бедна.
Даваше ни сутрин само чай, без
сирене
, а на обяд пак нещо много скромно.
Ходехме и при леля си, но и там не бяхме много желани. Ходехме редовно на училище, аз бях издържал изпита за четвърти клас. Гимназията имаше своя дисциплина и една от първите заповеди на директора беше, всички ученици да поставят на ученическите си шапки герба на гимназистите. А ние с брат ми нямахме никакви пари, нито можехме да поискаме от някого. От баща ни, от майка ни - никакви известия.
към текста >>
98.
16. ЗАПОЗНАНСТВАТА НА СЪБОРА - 1914 г.
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Хубаво бяло
сирене
и маслини, хляб и чай се поднасяше с големи кани.
16. ЗАПОЗНАНСТВАТА НА СЪБОРА - 1914 г. Учителят говори известно време и беседата бе стенографирана от Петко Гумнеров, така също и Боян Боев. Мнозина от присъствуващите си водеха също бележки, но през време на почивките виждахме се братя и сестри заобиколили брат Боев да ни продиктува по-важното от своите стенограми. След завършване на беседата излязохме пред вилата и се насочихме към двора на горната вила, където на откритата трапезария бе наредена закуската.
Хубаво бяло
сирене
и маслини, хляб и чай се поднасяше с големи кани.
Веселието бе общо. То се създаваше от лятната утрин, от присъствието на Учителя сред неговите ученици и последователи. Освен редовните присъствуващи имаше и гости, братя и сестри от Търново и от други места. През време на закуската и след това допълнихме запознанствата си. Като най-близък за мен, прилепих се за брат Тодор Стоименов, а той ме запозна с мнозина братя от София, Казанлък, Русе и Варна и др.
към текста >>
99.
23. „ВИЕ ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тези колети се оказаха сухари, селски хляб,
сирене
и други неща.
От Мъглинско през Кожух планина - Македония, към България употребихме 14 дни. Пътувахме измъчени от септемврийските горещи дни, а вечер почивахме, където намериме малко удобно място. С нас се движеше обоза на цялата армия. Редът едва се спазваше, а за продоволствие дума не може и да става. Оцеляхме благодарение на това, че в багажа, който превозвахме имаше колети на войници от частта ни, непредадени поради събитията.
Тези колети се оказаха сухари, селски хляб,
сирене
и други неща.
Ето ти материал за попара. Това ни беше вечерята, когато се установявахме на почивка при нощуванията. Мечтата на тази многохилядна маса народ беше да стигнем до стара България. „Стигнем ли там всички - избавени сме". За мен това твърдение беше абсурд.
към текста >>
Отчупих един залък да вкуся, а тя не щеш ли оказа се опечена със
сирене
.
В това време аз се изравнявам с него с колата и този войник без да ме погледне току втикна в ръцете ми нещо. Освободи се от нещо, което не можеше да сложи в раницата си и аз се поглеждам с една питка в ръце. Топла е, личи си, че скоро бе извадена от пепелта. Успях да му кажа едно „Благодаря". Казах си „Чакай да видя от какво е тази питка, която ми се предаде".
Отчупих един залък да вкуся, а тя не щеш ли оказа се опечена със
сирене
.
Ето какво се е шетало вечерта около огньовете. Пекли са се множество такива питки от раздаденото на някой войници брашно и сирене. А една от тази питки е била предназначена и за мен. Да се изпълни някогашните думи на Учителя „Гладни няма да останете". Друго подобно изпитание нямах в този период.
към текста >>
Пекли са се множество такива питки от раздаденото на някой войници брашно и
сирене
.
Топла е, личи си, че скоро бе извадена от пепелта. Успях да му кажа едно „Благодаря". Казах си „Чакай да видя от какво е тази питка, която ми се предаде". Отчупих един залък да вкуся, а тя не щеш ли оказа се опечена със сирене. Ето какво се е шетало вечерта около огньовете.
Пекли са се множество такива питки от раздаденото на някой войници брашно и
сирене
.
А една от тази питки е била предназначена и за мен. Да се изпълни някогашните думи на Учителя „Гладни няма да останете". Друго подобно изпитание нямах в този период. Това е било. Наистина много интересна питка.
към текста >>
100.
34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Казах си, чакай да видя каква е тази питка, която ми се предаде - отчупих един залък да я вкуся, а тя, нещеш ли, оказа се замесена и печена със
сирене
.
А тя пълна - ха да събере още нещо, но неможе! В това време и аз се изравнявам с него, а той, без да ме погледне, току ми бутна в ръцете нещо. Освободи се от тази грижа да пълни раницата, а аз се намерих с една питка в ръце! Топла още, личи си че скоро е извадена от пепелта. Можах само да каже едно „Благодаря" и продължих пътуването.
Казах си, чакай да видя каква е тази питка, която ми се предаде - отчупих един залък да я вкуся, а тя, нещеш ли, оказа се замесена и печена със
сирене
.
Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и сирене. А една от тези питки е била предназначена за мен, да се изпълнят някогашните думи на Учителя - „Гладни няма да останете! "
към текста >>
Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и
сирене
.
В това време и аз се изравнявам с него, а той, без да ме погледне, току ми бутна в ръцете нещо. Освободи се от тази грижа да пълни раницата, а аз се намерих с една питка в ръце! Топла още, личи си че скоро е извадена от пепелта. Можах само да каже едно „Благодаря" и продължих пътуването. Казах си, чакай да видя каква е тази питка, която ми се предаде - отчупих един залък да я вкуся, а тя, нещеш ли, оказа се замесена и печена със сирене.
Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и
сирене
.
А една от тези питки е била предназначена за мен, да се изпълнят някогашните думи на Учителя - „Гладни няма да останете! "
към текста >>
НАГОРЕ