НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
48
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>
2.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб,
сирене
, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб,
сирене
, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има.
към текста >>
5.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини,
сирене
и други неща, които са взели за себе си.
Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини,
сирене
и други неща, които са взели за себе си.
Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
към текста >>
6.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де
сирене
, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите.
Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз.
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де
сирене
, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите.
След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници.
към текста >>
7.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Най-после, хапнал хляба и
сиренето
, като си казал: „Отличен обед!
Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Най-после, хапнал хляба и
сиренето
, като си казал: „Отличен обед!
“ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката.
към текста >>
8.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи
сиренето
с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар.
(Тази вечер ще има едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение). Аз ви събрах тази вечер да ви попитам как да употребим празното си време. Не времето, което сте си ангажирали, но празното време. Празното време разваля живота.
Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи
сиренето
с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар.
Иска малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи. Най-добрият метод за работа за старите кой е? Защото според сегашните схващания, хората казват: Старият трябва да си почива. Там е най-голямото зло. Казват: Той е млад, нека си играе.
към текста >>
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Върху тях се слагат бели кръгли самуни,
сирене
, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад.
Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина. На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи.
Върху тях се слагат бели кръгли самуни,
сирене
, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад.
А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме.
към текста >>
Върху тях се слагат бели кръгли самунчета,
сирене
, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад.
Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни. От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи.
Върху тях се слагат бели кръгли самунчета,
сирене
, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад.
А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за път. Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини,
сирене
.
Ту играят на криеница зад скалите, ту се гонят - надпрепускват се една след друга с магична бързина.Сядаме около накпадения огън. Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден.
Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини,
сирене
.
Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак. Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой?
към текста >>
11.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков. ********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Всичко вече е бяло - всяка шумка, клонче, всяка педя земя.С нас вървят освен стари мъже и жени, но и дечурлига - последните не за пръв път срещат с нас природните стихии, но и на тях безгрижие лежи по лицата.Чуди се кръчмаря с нас - нито вино, нито ракия, нито луканки вадим от раниците, а маслинки, халва, праз,
сирене
, орехи, мед.
Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина. Обличаме се здравата, разбира се, с нея шега не бива, па и ноемврий е.Сборен пункт чак в Драгалевци. Дочакваме се тук. Мъжете носят по мустаците си ледени висулки, жените - със заскрежени коси и шалчета.
Всичко вече е бяло - всяка шумка, клонче, всяка педя земя.С нас вървят освен стари мъже и жени, но и дечурлига - последните не за пръв път срещат с нас природните стихии, но и на тях безгрижие лежи по лицата.Чуди се кръчмаря с нас - нито вино, нито ракия, нито луканки вадим от раниците, а маслинки, халва, праз,
сирене
, орехи, мед.
Но колко много вряла вода за чай похарчихме не питай; платихме си я на кръчмарите с лихвите.Рано. Току що просъмнало. Вътре е топло, приятно, а вън - страхотия! Снежни виелици засипват прозорците, мятат се, вият, като че ли ни се заканват да се връщаме отдето сме дошли.Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре студ и мраз. Но нас не ни е грижа; не ни е за първи път!
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
И сърми, и халва, и маслини, и
сирене
, и сварено яйце, и мед, и масло, и - що ли не?
Някои са донесли и стегнати сърмички със сухо грозде. Не се усеща липса на нищо. В практиката на общия ни живот в планината е - да се споделя с всички донесеното благо. Така то става по-ценно, по-благословено. Урс - Цеко е най-беден от всички, я гледай какви блага има върху неговата кърпа?
И сърми, и халва, и маслини, и
сирене
, и сварено яйце, и мед, и масло, и - що ли не?
Та как няма да има за него такива хубави неща, нали той ни спасява със своя самовар, нали той ни дава по пътя до горе скъпоценна глътка всред вихри и фъртуни.Почна другата музика - пението. Всекиму се иска да се качи върху някоя висока скала и да викне песен. Всеки иска да бъде чут. Или „прочут”, както се подкачахме помежду си. Този ден мнозина станаха прочути, накацали по канарите се надпяват.
към текста >>
14.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца,
сирене
и риба и пр., а най-добре е само една храна.
Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение. Смесвание на храна никога да не правите.
Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца,
сирене
и риба и пр., а най-добре е само една храна.
После да имате спокойствие - сърцето да е сладко отвътре- киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципално - послушание на Бога! Вам ще дам едно правило: Да се държите винаги във връзка с живата природа, но трябва да поддържате едно строго държание с мен, без всякакво съмнение: Ще се държите с Любовта, която ще ви даде силата,
към текста >>
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Колко много ябълки, круши, грозде, чушки, хляб и
сирене
!
Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче.
Колко много ябълки, круши, грозде, чушки, хляб и
сирене
!
Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно. Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на живота.Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча.
към текста >>
16.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Ни кашкавал, ни
сирене
, ни мляко, ни нищо.
В.К.: О, хо-хо. Боже Господи. Надка: „Брат Бертоли донесе ти багажа." И по такъв начин Учителят ме лекува. И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех.
Ни кашкавал, ни
сирене
, ни мляко, ни нищо.
Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво.
към текста >>
17.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий
, 24.05.1930 г.
Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук,
сирене
, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света!
Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук,
сирене
, масло, чесън, мед, халва.
Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра.Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук.
към текста >>
18.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август
, 11.08.1930 г.
Донасям му горещ чай, хляб и
сирене
и той не знае как да ми се отблагодари.
Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят.Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки.Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла.
Донасям му горещ чай, хляб и
сирене
и той не знае как да ми се отблагодари.
Как ме гледа със сините си бистри очи, сякаш дете гледа майка си. После ободрен скача, разхожда се из снега с плитките си, деликатни обущенца и се пъчи на снега с мушаменото си палтенце. Горкият! Подир малко му поднасям и топъл обяд. С възхищение гледам как хубаво се храни - яде - не се церемони; хапе намазаните с масло филии на дълбоко и добре накачулва лъжицата. Славен е Пан Тадуеш Немечек.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън,
сирене
и още що ли не!
Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд. Великденско пиршество.
Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън,
сирене
и още що ли не!
Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат. Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето.
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини,
сирене
, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми.
Учителят заговори. Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам да се чисти, да се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря. Също тъй и ние дълго време да не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро да се хармонизираме. Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем:Да знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните си.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка. Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не!
Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини,
сирене
, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми.
Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н. До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток. Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен. Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво си няма. С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро.
към текста >>
21.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Някога ни носят и прясно овчо
сирене
от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”.
Спускаме се като пилци към навеса кухня, построен от нас на западния край на бивака. Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят. За обяд същата тръба ни вика: „Обяд! Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак.
Някога ни носят и прясно овчо
сирене
от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”.
Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът.
към текста >>
22.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.4.ХI.1936 год., срядаПонеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.1Х. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега.
към текста >>
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни.Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана.Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат.
към текста >>
23.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.4.ХI.1936 год., срядаПонеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.1Х. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега.
към текста >>
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни.Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана.Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат.
към текста >>
24.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.4.ХI.1936 год., срядаПонеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.1Х. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега.
към текста >>
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни.Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана.Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат.
към текста >>
25.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.4.ХI.1936 год., срядаПонеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.1Х. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията.
Получих картофите, платих
сиренето
и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега.
към текста >>
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни.Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
И то братският багаж се изразява в много кашкавал,
сирене
и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана.Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат.
към текста >>
26.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
към текста >>
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. ********* През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си: хляб,
сирене
, зеленчуци.
Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
към текста >>
Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб,
сирене
и други неща за храна.
Тогава аз надигнах юргана на брат Димитрий и легнах до него. Затоплих се. На другия ден ми намериха палатка в която да спя. Но минаха няколко дена и аз си привърших храната. Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“.
Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб,
сирене
и други неща за храна.
Тогава имаше много мераклии да работят, но никой не беше пипал такава работа. Всички бяха наперени, смело работеха и не слушаха. По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори. Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената. Това беше след обед.
към текста >>
27.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко,
сирене
.
А те като се върнат, може да си представите какво настроение е било. Аз да си прибера лодката, а пък - добре, че не съм им счупил главите. Ей такива преживявания имах. Те бяха няколко случая. Понеже сутрин ставам рано, отивам някой път на Молитвения връх.
Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко,
сирене
.
Понякога вземат нещо от магазина и тръгват да посрещат групите. После щях да пропусна нещо. През лятото, когато е по-топло водата на езерото намалява. Тогава се налагаше някой да избута лодката на по- дълбокото, за да може да плува и тогава брат Райчо, брат на Йорданка Жекова запретваше крачолите и нагазваше в езерото. После като напълнят съдовете с вода, лодката натежава и той отново влиза във водата да тикне лодката навътре в езерото.
към текста >>
Трябва ли му
сирене
, същото прави.
“ Аз отговорих: „Колко мислиш? “ Тя каза някаква сума. Викам: „Сестра, ако искам да работя за толкова пари, като отида в града за десет дена ще ги изкарам тия пари и ще дойда тук като вас да ходя на разходка по езерата и т.н. Знайте, че никакви пари не взимаме“. Ние с брат Колю се хранехме от стола, нали, от магазина си вземахме каквото ни трябва, а брат Васил, Бог светлина да му даде, като трябва да си купи един хляб, извади си парите, сложи ги на масата и си взема един хляб.
Трябва ли му
сирене
, същото прави.
Нито веднъж не го забелязах да вземе нещо без да си го плати. Той вземаше пенсия. Ние обаче с Колю като не работим, няма от къде да вземем. Мина известно време след като бях взел капаците от сестра Балтова и си разменихме любезности, Учителят също беше между нас. По едно време сестра Балтова каза, че била изгубила едно плетиво с едно бяло кълбо и ме помоли, да съобщя когато обядваме.
към текста >>
28.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни
, 20.06.1942 г.
Сложих хляб, кашкавал,
сирене
, напълних раницата, а тя голяма.
Слизам през Говедарци до Самоков пеша. От Самоков има рейсове редовни. В София бях вече вечерта. Там напълних раницата с всички продукти. Имахме си продукти, макар че тогаз бе война и всичко бе оскъдно.
Сложих хляб, кашкавал,
сирене
, напълних раницата, а тя голяма.
На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница. От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна.
към текста >>
29.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни
, 22.06.1942 г.
Сложих хляб, кашкавал,
сирене
, напълних раницата, а тя голяма.
Слизам през Говедарци до Самоков пеша. От Самоков има рейсове редовни. В София бях вече вечерта. Там напълних раницата с всички продукти. Имахме си продукти, макар че тогаз бе война и всичко бе оскъдно.
Сложих хляб, кашкавал,
сирене
, напълних раницата, а тя голяма.
На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница. От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна.
към текста >>
30.
Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене
, 09.04.1903 г.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене. В писмото на Учителя до Пеню Киров от 9 април 1903 г., се казва:"Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите." Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.
към текста >>
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести.
Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после
сиренето
, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>
31.
Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя
, 08.12.1930 г.
Нямаше
сирене
, но тя намира овче
сирене
1 кг.
Той е майстор мозайкаджия и прави ремонт на апартамента и и живее при нея и майка й. Същевременно купи стара къща в Княжево, събори и почна да строи нова. Братът на Красимира - Петър отиде в Русия, където се ожени и има двама сина - големият Камен и малкият Огнян. Той не може да живее с рускинята и се развежда. Майка му Мария го обича много и му праща колети с храна.
Нямаше
сирене
, но тя намира овче
сирене
1 кг.
и му го изпраща. Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия?
към текста >>
Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче
сирене
и няма смисъл тя да му изпраща.
Братът на Красимира - Петър отиде в Русия, където се ожени и има двама сина - големият Камен и малкият Огнян. Той не може да живее с рускинята и се развежда. Майка му Мария го обича много и му праща колети с храна. Нямаше сирене, но тя намира овче сирене 1 кг. и му го изпраща.
Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче
сирене
и няма смисъл тя да му изпраща.
Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия? " Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен."Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования. Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г.
към текста >>
32.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско
сирене
.
Веднъж донесе една тенджера с ядене и каза: „Аз го сготвих". Това беше супа от едро нарязан зарзават и всичко беше от братската градина. Учителя каза: „Турете си зехтин и чер пипер". Той много държеше на простите яденета. Обичаше чорбици от коприва, домати, гъби-печурки и казваше, че с един-два варени картофа човек може да се нахрани.
Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско
сирене
.
Той избягваше сложните ястия. Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай. На обяд се хранеше винаги в братския стол на Изгрева и с учудваща охота ядеше скромните и прескромни обеди. Много обичаше плодовете. Слагаше ги винаги на слънце и после ги ядеше - никога студени.
към текста >>
33.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със
сирене
, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър.
Следващата сутрин той беше станал рано, беше преровил всичко по бюрото и чекмеджетата и беше прибрал много неща. Това също е обиск." Така Жечо имаше опитности и то, големи, от лица, които се кълняха, че са ученици на Учителя. А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя.Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със
сирене
, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
към текста >>
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със
сирене
.
Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна.
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със
сирене
.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
към текста >>
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб,
сирене
и маслини.
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб,
сирене
и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
към текста >>
А попарата със
сирене
е голяма работа.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
А попарата със
сирене
е голяма работа.
И разрешение.Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година. След известно време ме подкани да ги върна. - „Аз мислех, че мога да ги задържа за мен." Той се ужаси.
към текста >>
34.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
* Вечерята е също скромна - чай, хляб,
сирене
.
Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага.
* Вечерята е също скромна - чай, хляб,
сирене
.
* Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа!
към текста >>
35.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло,
сирене
, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя.
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло,
сирене
, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>
НАГОРЕ