Търсене в беседите за 'Реалното'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 87 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

Кое е тогава реалното и умното?
Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят. Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде4 по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток.
към беседата >>

2. Растете в благодат! / Растене и познание

(втори вариант)

НБ

И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте и се развива – само реалното, неизменното.
Човек се ражда малко детенце, става голям – все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това искат деца, имат ги, но се оказва, че и те били лоши; надяват се на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът на съвременните хора е само в сенките. А в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте и се развива – само реалното, неизменното. Може да стават милиони, вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас, тя се изменя сама по себе си. Това е велик, Божествен закон. Някой път ви се навява лоша мисъл – това е сянка. Казвате: „Аз мразя някого, например, мразя Иван“. Как може да го мразиш, като не го познаваш?
към беседата >>

3. Виделината

НБ

Виделината е най-реалното нещо в света.
който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго. Има учени, които оспорват, че иде от слънцето, а поддържат, че тя е особена енергия, която като дойде до земната повърхност, разбива се о нея и дава отражение на светлина. Виделината е един вътрешен процес. Тя е един елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява. Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит. Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.
към беседата >>

4. В истия час

(втори вариант)

НБ

Нека реалистите кажат кое е реалното в техния живот.
Духа, тя хвърля оковите и се радва на свободата си. Духът я учи и освобождава от ограниченията. Ще кажат някои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духът знае Истината, а душата търси Знанието и Свободата. Щом го намери, тя от нищо не се стеснява – тя се е домогнала до реалността на Живота. Нека реалистите кажат кое е реалното в техния живот. Ако изядат една вкусна ябълка, от която са доволни, това реалност ли е? Ако ядат по три пъти на ден и пият вода по няколко пъти, това реалност ли е? Ябълката изяждат, по три пъти на ден ядат, но пак са недоволни. Ако яденето и пиенето е реалност в живота, защо сте недоволни? И в яденето, и в пиенето има нещо реално, но, за да разбере смисъла на нещата, човек трябва да не яде и да не пие вода няколко дена.
към беседата >>

Реалното, същественото нещо в света е Духът.
Тогава ще видите какви синове и дъщери ще се родят от браковете на Любовта. Децата ще бъдат чисти, святи, като своя Баща – Духът. Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и святост. Какво повече може да се желае в този свят? Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи Светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа.
към беседата >>

Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко.
Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.
към беседата >>

Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. (втори вариант)
Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня.
към втори вариант >>

Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ. (втори вариант)
Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ. „Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа.
към втори вариант >>

Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. (втори вариант)
Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости.
към втори вариант >>

5. Не може да се укрие

(втори вариант)

НБ

Други казват, че не вярват и в реалното, т.е.
Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата.
към беседата >>

Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното.
Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат.
към беседата >>

Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. (втори вариант)
Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”.
към втори вариант >>

Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното. (втори вариант)
Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя. Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото. Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща. Кое е важно за тѣхъ? — Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ.
към втори вариант >>

6. Учител и Господ

НБ

Когато говорим за материализъм, аз разбирам, че служим на този свят, влюбваме се в образа на царския син и казваме, че това, което виждаме, то е реалното в живота.
Христос казва: „Наричате ме Учител и прави сте“. Но Христос не е Учител като Мойсей, който проповядваше: „Око за око и зъб за зъб“. Днес вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсей. Вие казвате: „Аз съм християнин, православен“, но ако ви обиди, докачи някой малко, вие веднага започвате дело против него. Това е старото учение, което прилагаме в живота, а говорим за новото. Когато говорим за материализъм, аз разбирам, че служим на този свят, влюбваме се в образа на царския син и казваме, че това, което виждаме, то е реалното в живота. А всичко друго, което е действително реално, истинското в живота, него изхвърляме. Всички отношения, които са много по-реални и съдържат смисъла на живота, могат да се проверят. Като говоря за смисленост, не разбирам тази, която вие може да схванете. Аз всякога мога да проверя как вие разбирате нещата и често си правя забавления, като изчислявам какъв процент от вас ще ме разбере, колко ще ме слушате и колко ще изпълните. Аз имам предвид отде идете.
към беседата >>

7. Малкият закон

(втори вариант)

НБ

Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има постоянна борба между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сенките на живота.
Е добре, слънцето блесне, но очите на хората са болни, та им се отразява зле. Виновно ли е слънцето за това? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се завъртяла преждевременно и слънцето я огряло? Тогава в какво съм виновен аз, че тази светлина, която ви давам, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да спре колелото и тогава светлината ще бъде по-малка, но щом се върти колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има постоянна борба между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сенките на живота. Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон? “ – Да, може да го изпълните. Ако някой ми изгори или продаде къщата, която струва 200,000 лева, в мене ще се зароди голяма борба от това зло, но ако победя себе си и не отмъстя, ще се нарека велик в Царството Божие. Ако съм виден държавник и ме свалят от поста, който заемам, макар и несправедливо, и аз не отмъстя за това нещо, за в бъдеще ще съм добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото сторено нему зло, той е добър човек.
към беседата >>

Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има една постоянна борба между светлината и тъмнината, между реалното и сенките в живота. (втори вариант)
Е, добре, слънцето светне силно, но на хората очите са гурелясали и болни, та им се отразява зле - виновно ли е за това нещо слънцето? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се е завъртяла преждевременно и слънцето я е огряло? Тогава в какво съм виновен аз, че тази светлина, която аз ви давам, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да се спре, за да не виждате тази светлина. Върти ли се колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има една постоянна борба между светлината и тъмнината, между реалното и сенките в живота. Много от вас ще запитате: „Може ли да изпълним Христовите закони? " Да, можете да ги изпълните. Ако някой ми изгори къщата, която струва двеста хиляди лева, а аз не отмъстя за това зло, за в бъдеще ще бъда един добър човек. Ако съм един виден държавник и ме свалят от мястото, което заемам, макар и несправедливо, а аз не отмъстя за това нещо, то за в бъдеще ще съм един добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото му сторено зло, той е и ще бъде един добър човек.
към втори вариант >>

8. Беседа по нарядите

СБ

Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното.
– Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? – Може да се сравни, но трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е, той е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последната има нещо мъжко – затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Това е обяснение и на въпроса защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното. Да обичаш тялото, плътта, е лесна работа, илюзия. Важното е да можеш да обичаш у другиго това, което не виждаш, но което е и същинският човек – неговата душа. Още няколко думи за наряда. Нека всеки вземе този наряд, който си иска. Но искам от вас да ми дадете шише непукнато, здраво – не ща такова, което тече.
към беседата >>

9. Двамата свидетели

НБ

Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации.
Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия, и кои са тия двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение. Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко. Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание. Но ако вие сте една вариация или нареждане в живота, по какво ще се отличавате? Във вашия свят влизат известни величини, които образуват известни съединения, и вие сте една група или едно съединение от тия величини.
към беседата >>

10. Молитвата

НБ

ИБ

Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното.
Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище, какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени. Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази действителност в живота, която съществува. Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото. Когато някой ме види да минавам през някоя врата, ще каже: “През тази врата влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка. Зная тази стаичка се намира горе, вън от човешкия мозък, но човешкият Дух като влезе, излиза извън. Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се чува никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране.
към беседата >>

11. Законът и пророците

НБ

В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна.
– Чрез тялото. Без тялото като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят. Колкото повече се проявява тя, толкова повече се обработва тялото. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност.
към беседата >>

Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките.
Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя.
към беседата >>

Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност.
В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват.
към беседата >>

Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно.
В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. „Царството Божие се благовествува".
към беседата >>

Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя.
Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. „Царството Божие се благовествува". Това значи: Царството Божие се проповядва. Какво ще стане с вашите синове и дъщери, ако през периода на тяхното растене и развитие не им проповядвате? Мислите ли, че те ще останат така?
към беседата >>

12. Приятел и раб

НБ

ИБ

“ Това, което се показва, то не е реално, а реалното в любовта се усеща.
Не, това чувство може да се докаже. Когато мома залюби някого, лицето ѝ става розово, а розовият цвят показва, че любовта е започнала да работи. Когато дойде онази егоистична любов, цветът започва да се изменя, става по-тъмен, по-вишнев. Любовта в своите вибрации, и тя се изменя. Казвате: „Покажете ми какво нещо е любов! “ Това, което се показва, то не е реално, а реалното в любовта се усеща. Това, което се вижда, не е реално, а което се мисли, е реално. Ако ти попипаш моята ръка и усетиш една топлина и мекота, животът не се състои в тази топлина и мекота. Топлината и мекотата са само условия, в които се проявява вътрешният живот. Ако аз се кача на една кола, в нея не е моят живот, но тя е само едно условие. Казвате: „Той мисли как се върти колата.“ Да, но между въртенето на колата и моя живот има голяма разлика.
към беседата >>

13. Което се променя, без да се изменя

НБ

Но кое от тези състояния е реалното?
Когато ние говорим за света като за една реалност, вземаме ли ние под съображение промените, които стават с него. Реално в света е това, което се променя, без да се изменя. Например, ако вземете вода, вие може или да я замразите, или да я изпарите. Питам: В кое състояние е тя реална? Тези агрегатни състояния на водата са в зависимост от външни условия. Но кое от тези състояния е реалното? Кое: водата – течното, въздухообразното или твърдото ѝ състояние? Ледът не е реалност, той може да е реалност само зимно време. Водата е реалност лятно време. Ако ние бихме живели като рибите във водата, то течната вода би представлявала за нас реалното, но ако тя се изпареше, светът щеше да се промени за нас, но нямаше да се измени. Често хората се заблуждават, като виждат промените в света, те считат, че той едновременно се изменя.
към беседата >>

Ако ние бихме живели като рибите във водата, то течната вода би представлявала за нас реалното, но ако тя се изпареше, светът щеше да се промени за нас, но нямаше да се измени.
Тези агрегатни състояния на водата са в зависимост от външни условия. Но кое от тези състояния е реалното? Кое: водата – течното, въздухообразното или твърдото ѝ състояние? Ледът не е реалност, той може да е реалност само зимно време. Водата е реалност лятно време. Ако ние бихме живели като рибите във водата, то течната вода би представлявала за нас реалното, но ако тя се изпареше, светът щеше да се промени за нас, но нямаше да се измени. Често хората се заблуждават, като виждат промените в света, те считат, че той едновременно се изменя. Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец – това, което нито се променя, нито се изменя. Синът – това е закон на движение – силата на света, която взема разни форми. В света не може да има реални неща, които да се променят. За да можем да съзнаем, че има реални неща, трябва да познаваме промените на техните състояния.
към беседата >>

Христос казва, че ще разкрие това реалното, което не се изменя.
След време той съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието ѝ. Тя обаче не се отказва. Повторно ѝ пише той, че трябвало да му отрежат и единия крак – тя пак не се отказва. Но това е един извънреден случай, той се среща на 10 000 000 души един. Затова такива случки ги описват в историите. Христос казва, че ще разкрие това реалното, което не се изменя. Такъв е Бог спрямо нас. Когато ние изгубим нозете си, ръцете си и всичко, което имаме, Той пак не се отрича от нас, защото пак е останало в нас нещо, което не се изменя, за това нещо именно Господ не се отказва от нас. Мъжът и жената се взаимно кълнат във вярност до гроба, но те не устояват и до половината на гроба. Когато момъкът залюби, той променя своите отношения към родителите си. Един млад момък заминал за Америка и оттам през първата година ежедневно писал писма на майка си, втората година той започнал да пише през ден, в третата година на неделята веднъж, в четвъртата година в месеца, в петата година – един път; и така той престанал да пише и причината за това била, че момъкът се бил влюбил в Америка.
към беседата >>

Христос се обеща към Своите ученици, че ще им открие кое е това реалното – великата истина.
“ Най-глупавото ядене е супата. Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче. Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна. В религиозните общества на младежите дават мляко, но щом те заякнат, дават им твърда храна. Христос се обеща към Своите ученици, че ще им открие кое е това реалното – великата истина. За да разберем реалното, трябва да разберем кой е Синът. И когато казваме, че човек не може да се спаси без Христа, подразбираме, че както растението не може да се развие без топлина и светлина, така и духовният свят не може да има живот без Сина. Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява.
към беседата >>

За да разберем реалното, трябва да разберем кой е Синът.
Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче. Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна. В религиозните общества на младежите дават мляко, но щом те заякнат, дават им твърда храна. Христос се обеща към Своите ученици, че ще им открие кое е това реалното – великата истина. За да разберем реалното, трябва да разберем кой е Синът. И когато казваме, че човек не може да се спаси без Христа, подразбираме, че както растението не може да се развие без топлина и светлина, така и духовният свят не може да има живот без Сина. Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява. И във всяко семенце, и във всеки зародиш го има, има го и в човешкия живот.
към беседата >>

Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното.
И когато казваме, че човек не може да се спаси без Христа, подразбираме, че както растението не може да се развие без топлина и светлина, така и духовният свят не може да има живот без Сина. Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява. И във всяко семенце, и във всеки зародиш го има, има го и в човешкия живот. Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното. Две неща са потребни, за да намерим реалното в света. Съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си.
към беседата >>

Две неща са потребни, за да намерим реалното в света.
Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява. И във всяко семенце, и във всеки зародиш го има, има го и в човешкия живот. Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното. Две неща са потребни, за да намерим реалното в света. Съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен.
към беседата >>

Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си.
Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното. Две неща са потребни, за да намерим реалното в света. Съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен. В Него е всичко и вън от Него няма нищо. Нашето заблуждение е там, че ние гледаме на нещата отвън, и като виждаме, че във физическия свят има ограничения, ние ги пренасяме в духовния и се питаме къде е този Господ, Който го е създал? Бог запитал този философ откъде му е дошла тази мисъл тогава – отвън или отвътре дойде тя, или той сам си я е създал. Питате какво е Господ.
към беседата >>

Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас.
Питате какво е Господ. Представете си, че се намирате в пространството някъде лишени от ръце, нозе, очи и глава, и изобщо от форма, обаче живеете и се движите, как ще определите тогава вашия живот? Животът ви няма да бъде като настоящия; понеже стомах не ще имате, няма да мислите за ядене; нямате очи – не ще мислите за красивото, няма да го познавате; лишени сте и от уши – вселената ще се потопи в дълбоко безмълвие. Без тези познания какъв ще бъде вашият живот? Там обаче има живот по-реален. Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас. Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до познанието за онзи, който не се изменя.“ Представете си един маг, който има силата да се променя на красива девица наглед, момците се втурват след нея, обаче магът веднага се променя в стара бабичка. Тогава те я питат не е ли видяла красивата девица. По този начин магът си играе с тях. Питам тогава реални ли са тези трансформации (преобразования) на мага?
към беседата >>

Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът.
Този свят страда все от князе и княгини. Това са привидни неща в живота. Когато човек стане цар, той не е в действителност такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър. Той не мисли за това, че е учен или че е добър или не, но се стреми да познае реалния живот Човешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло. нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас. Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът. И когато познаете Сина, Той ще ви покаже пътя, за да намерите вътрешния смисъл на живота.“ Практическото приложение на тази мисъл ще ви освободи от сегашните ви кошмари. Вие мислите, че при сегашното си състояние нямате нужда от тия познания. Такива разсъждения са детински играчки. Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него.
към беседата >>

Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш.
нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас. Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът. И когато познаете Сина, Той ще ви покаже пътя, за да намерите вътрешния смисъл на живота.“ Практическото приложение на тази мисъл ще ви освободи от сегашните ви кошмари. Вие мислите, че при сегашното си състояние нямате нужда от тия познания. Такива разсъждения са детински играчки. Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него. Когато в България дойдоха методистите, те приемаха в църквите си християните от православната църква, без да ги прекръщават. След това баптистите вербуваха членовете из методистката църква, като ги прекръщаваха, после дойдоха съботяните, които налагаха зачитането на съботния ден. И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят. Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното.
към беседата >>

Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него.
Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът. И когато познаете Сина, Той ще ви покаже пътя, за да намерите вътрешния смисъл на живота.“ Практическото приложение на тази мисъл ще ви освободи от сегашните ви кошмари. Вие мислите, че при сегашното си състояние нямате нужда от тия познания. Такива разсъждения са детински играчки. Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него. Когато в България дойдоха методистите, те приемаха в църквите си християните от православната църква, без да ги прекръщават. След това баптистите вербуваха членовете из методистката църква, като ги прекръщаваха, после дойдоха съботяните, които налагаха зачитането на съботния ден. И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят. Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното. Ако някой ми каже една дума на английски, то за да я разбера, аз трябва да науча този език.
към беседата >>

И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят.
Такива разсъждения са детински играчки. Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него. Когато в България дойдоха методистите, те приемаха в църквите си християните от православната църква, без да ги прекръщават. След това баптистите вербуваха членовете из методистката църква, като ги прекръщаваха, после дойдоха съботяните, които налагаха зачитането на съботния ден. И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят. Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното. Ако някой ми каже една дума на английски, то за да я разбера, аз трябва да науча този език. Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езика на ангелите. От земята някои хора могат да посетят царството на ангелите, но граждани в тяхното царство те не могат да бъдат. Под думата „синове“ Христос подразбира ангелите.
към беседата >>

Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното.
Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него. Когато в България дойдоха методистите, те приемаха в църквите си християните от православната църква, без да ги прекръщават. След това баптистите вербуваха членовете из методистката църква, като ги прекръщаваха, после дойдоха съботяните, които налагаха зачитането на съботния ден. И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят. Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното. Ако някой ми каже една дума на английски, то за да я разбера, аз трябва да науча този език. Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езика на ангелите. От земята някои хора могат да посетят царството на ангелите, но граждани в тяхното царство те не могат да бъдат. Под думата „синове“ Христос подразбира ангелите. Синовете са, които ръководят света.
към беседата >>

Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езика на ангелите.
Когато в България дойдоха методистите, те приемаха в църквите си християните от православната църква, без да ги прекръщават. След това баптистите вербуваха членовете из методистката църква, като ги прекръщаваха, после дойдоха съботяните, които налагаха зачитането на съботния ден. И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят. Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното. Ако някой ми каже една дума на английски, то за да я разбера, аз трябва да науча този език. Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езика на ангелите. От земята някои хора могат да посетят царството на ангелите, но граждани в тяхното царство те не могат да бъдат. Под думата „синове“ Христос подразбира ангелите. Синовете са, които ръководят света. Нашият свят се променя и се изменя, а духовният нито се изменя, нито се променя. Ангелският свят служи за връзка между физическия и духовния.
към беседата >>

Дали нещо се ражда, или умира, това за реалното е все едно.
Запрети ли Той на християните да се избиват на войната? Защо Той не внуши на християните да не се избиват на войната? Защо Той не внуши на християните да противодействуват? Когато ледът се замразява, Господ не му забранява. И когато той се стопява – също. Дали нещо се ражда, или умира, това за реалното е все едно. Той иска само да го познава.
към беседата >>

14. Двата велики закона

ИБ

Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата.
Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата. Аз разпределям реалния свят на три категории: 1. Свят, който се изменя и променя - това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи. Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и почтени хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил.
към беседата >>

Рекъл си тогава Стоян: "Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар." Юларът не е реалното, магарето е реалното.
За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно село един Стоян, който един ден тръгнал от село с магарето си, за да го закара в града и го продаде. На пет километра от града Стоян замръкнал. Легнал си да спи, като завързал юлара на магарето о ръката си. Деца от града снели юлара от главата на магарето и го откарали. Събудил се Стоян, вижда, че магарето го няма, почнал да си търка очите, гледа наново, но магарето все го няма. Рекъл си тогава Стоян: "Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар." Юларът не е реалното, магарето е реалното. Това е доказателство за прераждането. Трябва да спечелите магарето, а не да държите само юлара. И тогава само ще си отговори всеки един откъде е дошъл и къде е бил. Магарето е умът, а юларът ... И сега хората са малко пияни.
към беседата >>

15. Огнената пещ / Огнената пещь

(втори вариант)

НБ

Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. (втори вариант)
Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ. Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете.
към втори вариант >>

Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. (втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме.
към втори вариант >>

И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. (втори вариант)
“ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята. И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>

16. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

(втори вариант)

НБ

Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. (втори вариант)
Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива. И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа. Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата. Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата. Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ. Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ. Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели. Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си.
към втори вариант >>

17. Двете жени / Двѣтѣ жени

(втори вариант)

НБ

Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е. (втори вариант)
„Двѣ жени ще наедно да мелятъ“ – значи на мелницата ще бѫдатъ. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това сѫ иносказателни изречения, т.е. висшиятъ животъ, Божествениятъ животъ може да се разбере, само чрѣзъ символи. Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи. Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е. съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ. И всѣкога казватъ тъй: „Е, азъ нѣма да живѣя калугерски животъ? “ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ.
към втори вариант >>

Онази сила, която създава благородни чувства, онази сила, която хвърля светлина върху пѫтя ни, това е реалното, това е, което ние прѣживѣваме. (втори вариант)
Щомъ е окѫсанъ, може да е светия, вие казвате: „Бѣденъ е, не си струва съ бѣденъ да дружишъ, белялия човѣкъ е той.“ Така и мѫжътъ оцѣнява своята жена, жената – своя мѫжъ, така и майката оцѣнява своитѣ дѣца, дѣцата – майка си и баща си. Когато бащата е богатъ, ученъ, дъщеритѣ и синоветѣ го цѣнятъ, но когато е бѣденъ, простъ, не искатъ да го знаятъ. И това било християни. Насъ искатъ да ни убѣдятъ, че външниятъ животъ е сила. Не, Божествениятъ животъ е скритъ вѫтрѣ въ насъ, и той е силата. Онази сила, която създава благородни чувства, онази сила, която хвърля светлина върху пѫтя ни, това е реалното, това е, което ние прѣживѣваме. И врѣме е вече всички да тръгнемъ въ този пѫть, вѫтрѣшно да тръгнемъ. Нѣкой казва: „Дай си рѫката! “ Е, хубаво, дадемъ рѫката си като войници, отидемъ на бойното поле, биемъ се, но като се върнемъ, едни взиматъ нѣщо, други нищо не взиматъ. Единъ се върне съ извадено око, другъ съ счупенъ кракъ. „Е, казва, за отечеството.“ Не е това даване рѫка.
към втори вариант >>

18. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

(втори вариант)

НБ

Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. (втори вариант)
Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение. Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ. Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то? “ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това? – Защото още не сте в свѣта, не сте въ реалния свѣтъ, дѣто сѫ Божественитѣ закони.
към втори вариант >>

19. В Египет

НБ

Имаш мозък, то е реалното в живота.
Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят. Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>

20. Ананий и Сапфира

НБ

Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“.
към беседата >>

То е реалното.
Но трябва простор, а сега вие си поплаквате. Всяка една звезда казва: „Сестро, защо плачеш, при мене ела, ти гледай да дойдеш тук“. Слънцето, Марс това ти говорят. Не само те, но в тайно някой дух крилат ви казва: „Не бой се, не бой се! “ И в тишината, когато се молите и мечтаете, духът ще ви шепне нещо, някоя опитност, ще кажете: „Има нещо, което ми шепне“. То е реалното. Та ние сме заобиколени от един свят свидетели, горе и долу, видими и невидими, които казват: „Не бойте се! Вяра, Любов, Истина, всичкото е за вас. И всичките ваши страдания са нищо. Вие можете да бъдете силни. Ако на земята сте слаби, горе сте силни“.
към беседата >>

21. Още по-блажени са!

НБ

А какво нещо е възкресение, вие не знаете, вие го слушате и само се въодушевявате от него; но живота всички го знаете, всички го усещате, чувствате, то е реалното, то е същественото.
А в какво седи пазенето на Словото Божие? Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не? “ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата. Ако ти мислиш да възкръснеш по тяло, то е краят на нещата, и възкресението всякога подразбира физическата страна на нещата, на материалния свят ще възкръснеш; когато пък Писанието означава нещо по-дълбоко – ще оживеят! Животът – това е единственото нещо, което знаете на земята. А какво нещо е възкресение, вие не знаете, вие го слушате и само се въодушевявате от него; но живота всички го знаете, всички го усещате, чувствате, то е реалното, то е същественото. И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение. Вземете някой цигулар, нали в музикалното изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват?
към беседата >>

22. Слушайте Него!

НБ

Да слушаме реалното, разумното.
Слушането – това е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, това, което осмисля живота. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго.
към беседата >>

Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго.
Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, това, което осмисля живота. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността всякога на ония неща, които не съдържат в себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Туй, което се проявява и изгубва, е преходно, следователно дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; вие не можете да уповавате на едно ваше деяние, което е преходно. Защото то ще заприлича на следното: често американските милиардери си правят за удоволствие палати от лед, там на север в Америка, със стотици хиляди долари дават за палати от лед, украсяват ги, но щом дойде лятото, целият този палат се стопи, изчезне.
към беседата >>

И искат да ни убедят, че това е реалното в света: да бъдеш богат, красив, учен.
И при това учените, съвременните философи, даже религиозните хора и духовните хора искат да ни уверят, че животът на земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но зимно време; докато детето живее, майката е щастлива, но в деня, в който замине едничкото дете, тя става нещастна. Докато касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе из касата навън, той е нещастен; ученият, докато знанието му е в главата, е щастлив, но един ден, когато знанието му си замине, той е нещастен; великият оратор, докато неговият глас работи, и той маха ръка, но щом неговият глас престане да работи, той е нещастен. За пример красивата мома, докато лицето е красиво, тя е щастлива, но щом лицето погрознее, тя е нещастна. И на всички хора щастието почива само на една паяжина. И искат да ни убедят, че това е реалното в света: да бъдеш богат, красив, учен. Питам: кой учен досега е запазил своето знание? Коя майка и докога е запазила своите деца? Кой богат човек е запазил своето богатство? Кой цар е запазил своята власт? Коя красива мома е запазила своята хубост?
към беседата >>

23. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

(втори вариант)

МОК

Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение.
И щом се съмнявате, в сърцето ви Любовта и Мъдростта не съществуват. Тъй, щом се съмнявате, интелигентността не е в ума ви, а щом се страхувате, Любовта не е в сърцето ви. Въпросът е свършен. Тъй седи. Ако не внесете това правило, всички ония ученици, които не внасят това правило в окултната школа, оглупяват. Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение. Ще кажете: „всичко е празнота“. За туй вие ще турите тази обич, ще я проверите в най-малкия размер. И тогава ще вземете и другите, крачка напред, разбира се, няма изведнъж, но полека-лека и съзнателно. Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тия правила са верни.
към беседата >>

24. Прояви на съзнанието

(втори вариант)

МОК

Най-първо опишете реалното, туй, което изпъква, след туй отивайте към отвлеченото.
Най-силната черта, която изпъква най-първо, първа се проявява. Туй, което се проявява най-после, то е най-слабо. Най-хубавото грозде се появява първоначално на лозето, а пък ягоридата най-късно се явява, и е недозряла. Та, когато говорите за добродетелта, същия закон ще спазвате. Туй, което най-първо се появява в душата, то е най-силно. Най-първо опишете реалното, туй, което изпъква, след туй отивайте към отвлеченото. Сега, пазете се от следующия метод, който е вреден. Има изобретатели, които искат да заинтересуват, да заставят своите слушатели да признаят какви блага принася тяхното изобретение. И почва: то като влезе в света, такива преобразования ще направи....Но те още изобретението го нямат на лице. Няма какво да препоръчват такова едно изобретение. Всяка една добродетел си е на местото, когато се прояви.
към беседата >>

25. Новият ден (Утринна беседа, без заглавие)

СБ

И тъй, вие виждате реалното, вечното, а пипате временното и преходното.
И като почнете да виждате, не пипайте нещата, които виждате, защото всяко пипане е едно съмнение в това, че виждаш. Туй, което виждаш, не го пипай! Светлината, която виждате, може ли да я пипнете? Туй, което не се пипа, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. Туй, което се вижда, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. И тъй, вие виждате реалното, вечното, а пипате временното и преходното. А сега тъй, както вие се наблюдавате, пипате се един друг, живеете във временното и преходното. Мисля, че Слънцето почна да изгрява. Виждате ли го? Ще ви дам един опит да познавате дали е изгряло, или не. Обърнете гърба си към Слънцето, преди то да е изгряло, и ако усещате една малка топлинка, изгряло е.
към беседата >>

26. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

(втори вариант)

НБ

Настоящето е реалното в живота.
Бедният, който няма пари в банката, като спечели сто лева, казва: Благодаря на Бога, за днес съм осигурен, утре пак ще спечеля нещо. Днес малко хора са доволни от положението си. Повечето хора – и с много пари, пак не са доволни. Те приличат на английския богаташ, който се самоубил, от страх за утрешния ден. Казвам: Когато дойде Духът на светлината, на Божественото, на настоящето, Той ще ви научи, как да живеете. Настоящето е реалното в живота. Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща! Върху тях почива човешкото щастие. Божият Дух носи щастието. Той хлопа, всеки ден, на вашата врата, но вие отговаряте: Не ме смущавай, сега разрешавам важни въпроси с жена си и с децата си. Първо, трябва да се примирим, после ще мислим за други работи.
към беседата >>

Някой пита какво нещо е реалното в света. (втори вариант)
Там, където Духът действа, има Светлина; където Духът не действа, няма Светлина. Когато говорят за Божественото, хората питат: "Можем ли да го уловим? " Те мислят, че само това, което могат да уловят, е реално. Разбира се, че това, което можеш да уловиш с ръцете си, е реално, но можеш да уловиш нещо и с духа си. Ти можещ да уловиш нещо и с железарски клещи; фотографията пък може да улови образа и сянката на даден предмет. Някой пита какво нещо е реалното в света. Улавяш с ръка един предмет и казваш, че си го хванал. Ти си докоснал този предмет и осезанието, което имаш, се предава чрез твоите нерви и ти придобиваш впечатление, възприемаш образ. Уловил си един предмет, но не знаеш какво е той, не можеш да го обясниш. Казваш, че си хванал кокошка, но какво нещо е тя? Кокошката е животно с два крака, с крилца и перца, от която, след като й се отреже главицата, може да приготвиш супица или друго вкусно нещо.
към втори вариант >>

Това, което сега имаш, е Реалното. (втори вариант)
Настоящето е на Бога - това е Реалността. Дайте ми настоящия хляб, а аз ще ви дам бъдещия обяд и миналия самун, за мене нека да е настоящето! Това е смисълът, това е философията. А ние, когато имаме парче хляб, казваме: "Хубаво е това парче, но ще ми дадат голям самун". Я ти дадат, я не. Това, което сега имаш, е Реалното. Благото, колкото и малко да е, е Божествено. В Божественото няма никакво изключение. Идва някой и ти казва: "Аз не съм богат човек, ще ти дам хиляда лева". - Не, мене ми обещаха десет хиляди, няма да взема твоите хиляда лева. Минават се ден, два, три, ти си променяш мнението и казваш: "Да, обещаха ми, но банката фалирала".
към втори вариант >>

Но когато дойде Духът, Той ще бъде настоящето, Той ще ни даде Реалното в света. (втори вариант)
Бил умопобъркан. Че кой не е умопобъркан, има ли някой, който мисли по-трезво? Ти имаш сто хиляди лева в банката, но се боиш, че няма да ти стигнат, понеже има криза. Беднякът, който няма нито стотинка в банката, когато спечели сто лева, казва "Слава Богу, утре пак ще заработя". Питам тогава кой е щастлив, не сме ли като оня англичанин? Но когато дойде Духът, Той ще бъде настоящето, Той ще ни даде Реалното в света. Реалното е настоящето. Малките благословения, които Бог ни изпраща в света, трябва да приемем. Върху малките добрини почива цялото щастие. Това щастие Божественият Дух го носи. Той всеки ден ти похлопва, а ти Му казваш: "Не ме закачай, толкова важен въпрос имам, с жена си не сме се примирили".
към втори вариант >>

Реалното е настоящето. (втори вариант)
Че кой не е умопобъркан, има ли някой, който мисли по-трезво? Ти имаш сто хиляди лева в банката, но се боиш, че няма да ти стигнат, понеже има криза. Беднякът, който няма нито стотинка в банката, когато спечели сто лева, казва "Слава Богу, утре пак ще заработя". Питам тогава кой е щастлив, не сме ли като оня англичанин? Но когато дойде Духът, Той ще бъде настоящето, Той ще ни даде Реалното в света. Реалното е настоящето. Малките благословения, които Бог ни изпраща в света, трябва да приемем. Върху малките добрини почива цялото щастие. Това щастие Божественият Дух го носи. Той всеки ден ти похлопва, а ти Му казваш: "Не ме закачай, толкова важен въпрос имам, с жена си не сме се примирили". Повикай Духа да ви примири!
към втори вариант >>

27. Правила за Окултната школа

ООК

Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плода на дърветата.
За пример допуснете, че в млади години баща ви ви купи цигулка, но не искаш да учиш, казваш: „Не искам да свиря“. Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще. Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плода на дърветата. Цветът, това още не е реалното. Тази красота на цвета ще се изгуби. След туй ще дойде плода, но и той още не е същественото. Същественото ще дойде, когато плодът узрее. И той носи семката вътре в живота.
към беседата >>

Цветът, това още не е реалното.
Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще. Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плода на дърветата. Цветът, това още не е реалното. Тази красота на цвета ще се изгуби. След туй ще дойде плода, но и той още не е същественото. Същественото ще дойде, когато плодът узрее. И той носи семката вътре в живота. Тази семка представя знанието.
към беседата >>

28. Възлюби го

НБ

В мене няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре, в този свят.
Такъв е законът. Това е един въпрос, който можете да проверите. Сега ние сме пред един от великите опити в света. Понякога аз съжалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзнание думите имат само едно значение. В мене няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре, в този свят. Ние го знаем какъв е; той не е такъв, както учат философите; не е такъв, какъвто го представят и разните религии. Те тъй го рисуват, тъй го обясняват, но сами са виновни за това. Ще ви разясня мисълта си. Някой рисува една картина сутрин, при зазоряване. Картината ще бъде такава според светлината, при която рисува художникът.
към беседата >>

29. Отличителните черти на живота

МОК

Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота.
Каква скръб е тази, че някой изгубил шапката си? Никаква скръб не е това, то е чиста илюзия. Една скръб познавам и тя се предизвиква при загуба на любовта. Няма но-голямо страдание, по-голяма скръб за човека от тази, да опита веднъж любовта и след това да я изгуби. Тази скръб е истинска, реална скръб. Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота. Кога се радва човек? Когато намери изгубеното. Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота.
към беседата >>

30. Не знаете що искате

НБ

Реалното е в духа, а преходното – в плътта.
В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. – Преди да дойде на земята, човек, наистина, е бил дух. Като слязъл на земята, той се облякъл в материя – плът. Реалното е в духа, а преходното – в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. – И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът.
към беседата >>

31. Дойде да послужи

НБ

Това значи, ограничаване на реалното.
В психологията срещате термините възприятие, усещане. Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет". С буквата "у" египтяните означавали "човек". С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш. Аз наричам това още истина.
към беседата >>

Реалното не е реално.
Яви се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия? " Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко. Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. Това мога да ви докажа математически. В това отношение, математиците знаят повече от мене. Те взимат една въображаема величина, без пространство и място, и я превръщат в реална. Как може, числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да им се предаде известно съществуване, известна реалност?
към беседата >>

32. Добрата земя

НБ

Почвата е реалното.
И тогава вие ще бъдете истински човеци. Христос казва: „Доброто семе." – Кое е доброто семе? – То е онзи ученик, който е слушал своя Учител. Коя е добрата почва? – Като казвам „добрата почва," разбирам любовта. Почвата е реалното. Ако ти, като семето, не можеш да се посадиш в любовта; ако ти не си готов да жертваш всичко за нея, ти ще бъдеш един обикновен човек. Всичко можеш да бъдеш, но никога ученик на Братята – адепти, никога Син на Царството Божие. Ако най-малката постъпка на твоя брат може да те съблазни, ти не си готов за ученик. Минаваш по улицата и казваш: Защо този брат има две къщи? – Защо те съблазняват тия две къщи?
към беседата >>

33. Простри ръката си!

НБ

Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот.
Какво трябва да бъде Братството? – Като знаеш методите, как да се живее, не остава нищо друго, освен да ги приложиш. Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот. Прилагането на новите идеи има място в новата, възвишената култура. Следователно, не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот. Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното.
към беседата >>

34. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

(втори вариант)

НБ

Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. (втори вариант)
Един ден ще дойде проповедникът, ще тури крака си на камъка, и всичко се свършва. Ако той е единият камък, а публиката – другият, заедно ще мелят житото. Какво ще стане с житото? Ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. Ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде. И тъй, обект на мъдростта е светлината. Тя е в човешките умове. Без светлина в умовете няма разбиране. Дойде някой и ми казва: Аз не споделям твоите идеи.
към втори вариант >>

35. Кое е това ново учение? / Кое е това учение?

(втори вариант)

НБ

Кое е реалното тогава? (втори вариант)
Колко пъти сте отхвърляли от ума си добрите мисли! Дойде в ума ти една добра мисъл, да направиш нещо, но ти я отхвърлиш под предлог, че не е време сега за нея. Щом мисълта е Божествена, тя може да се реализира на всяко време. Право ли постъпва човек с Божественото в себе си? Като се натъкне на него, той казва: Илюзия е това. Кое е реалното тогава? Една реалност съществува в света. Младият момък казва: Искам да намеря една мома, да се оженя за нея, да бъда щастлив. Има ли такава мома, която да те направи щастлив? И тя търси честен, добър момък, с когото да бъде щастлива. Има ли такива моми и момци?
към втори вариант >>

36. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

(втори вариант)

НБ

Всички поддържатъ, че трѣбва да се стремимъ къмъ реалното или къмъ сѫщественото въ живота, а що се отнася до новото учение, всѣки казва, че това е праздна работа.
Съврѣменната култура минава за една отъ най-възвишенитѣ култури отъ всички прѣдшестващи, т.е. така се счита днесъ. И всѣко слово, или всѣка бесѣда трѣбва да бѫде обоснована спорѣдъ умовете на хората отъ тази култура, т.е. да е обоснована на една здрава основа, на която да се гради. Всички поддържатъ, че трѣбва да се стремимъ къмъ реалното или къмъ сѫщественото въ живота, а що се отнася до новото учение, всѣки казва, че това е праздна работа. Ние сега желаемъ всички съврѣменни учени или всички религиозни хора да ни кажатъ кое е сѫщественото въ живота. Нѣкои ще кажатъ: Науката. Коя наука? Нека тази наука излѣзе и ни даде сѫщественото. Религиознитѣ хора казватъ: Богъ.
към беседата >>

Кое е реалното, кое е сѫщественото сега, като се напълни тази глава, да е благодарна.
“ Ако вземете единъ билетъ и отидете на театъръ, съ какво се пълни главата ви? Ако четете единъ вестникъ, съ какво се пълни главата ви? Ако сте прѣдъ една изборна борба, съ какво се пълни главата ви? Ако отидете у дома си, съ какво се пълни главата ви? Ако отидете въ една гора, дѣто листата сѫ паднали и има снѣгъ 1–2 м., съ какво се пълни главата ви? Кое е реалното, кое е сѫщественото сега, като се напълни тази глава, да е благодарна. Азъ взимамъ едно правило, ще ви го дамъ: човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва всѣкога да пие вода отъ извора, не отъ рѣка. Пие ли отъ извора, никога нѣма да заболѣе. Отъ извора, отъ сѫщинското мѣсто да пиешъ, само тамъ ще разбѣрешъ истината – отъ извора. Какъ ще разбѣрешъ свѣтлината? – Отъ нейния източникъ, а не при огнището, дѣто се горятъ дървата, не при онази електрическа свѣтлина.
към беседата >>

Ние трѣбва да дадемъ на хората една идея, която трѣбва да има реалното положение вѫтрѣ въ живота, идея, която може да се опита.
Казватъ: Просия е това! Не, затуй се изисква философия. Питамъ: Кое е сѫщественото сега? Сѫщественото е Синътъ, туй Божественото въ самите насъ. Въ съврѣменния нашъ реалистиченъ вѣкъ, въ който живѣемъ, ако речемъ да проповѣдваме комуто и да е да повѣрва въ Бога, ще ни кажатъ, че за Бога сега не може да се проповѣдва тъй, както се е проповѣдвало въ миналото. Ние трѣбва да дадемъ на хората една идея, която трѣбва да има реалното положение вѫтрѣ въ живота, идея, която може да се опита. Тази идея трѣбва да бѫде тъй сѫществена, както е сѫществена свѣтлината. Тя трѣбва да се приложи още днесъ. Има отвлѣчени истини, както въ математиката. Какво приложение може да има Питагоровата теорема въ живота? Или, какво приложение може да има въ живота радиуса на една окръжностъ?
към беседата >>

Всички казват, че трябва да се стремят към реалното, към същественото в живота. (втори вариант)
В сравнение с предшестващите култури, съвременната култура минава за една от доста напредналите, възвишени култури. Следователно, всяко слово или всяка беседа трябва за бъде достъпна за човешките умове, т.е. да почива на такава основа, върху която може да се гради. Всички казват, че трябва да се стремят към реалното, към същественото в живота. Що се отнася до новото учение, те казват, че то е празна работа. Нека всички учени или всички религиозни кажат, кое е същественото в живота. Учените ще кажат, че науката е същественото. Религиозните казват, че религията е същественото. Коя наука и коя религия те имат предвид?
към втори вариант >>

Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? (втори вариант)
Често ни питат, защо се занимаваме с празни работи, защо пълним главите си с непотребни неща. Съгласен съм, че човек не трябва да пълни главата си с празни работи, но питам: Ако отидеш в бирария или в кафене, с какво пълниш главата си? Ако четеш вестник или отидеш на кино, с какво пълниш главата си? Ако вземеш участие в изборната борба, с какво пълниш главата си? Ако влезеш в една гора, на която листата са окапали вече и всичко е покрито със сняг, с какво пълниш главата си? Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? Пази правилото: Ако Искаш да бъдеш здрав, всякога пий вода направо от извора, а не от странични поточета. Само така ще се домогнеш до истината. – Как ще разберем светлината? – Като я приемете направо от източника й. Речете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете.
към втори вариант >>

37. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

(втори вариант)

НБ

Не, изопачено е, обратното е вѣрно, най-реалното, най-сѫщественото, най-видимото, което може да усѣщаме, да виждаме, това е Богъ.
Ако дойдемъ до религията, въ нея има друго нещо, което е Божествено, това е Любовьта, Мѫдростьта, и Истината. Слѣдователно, религия безъ Любовь, религия безъ Мѫдрость, религия безъ Истина, това е една мъртва черупка. Това сѫ само останки, които трѣбва да ги изучаватъ ученитѣ хора, да изучаватъ какъ сѫ образувани тия черупки. И слѣдователно, когато дойдемъ до религията, ние казваме: Ние разбираме религията въ тази широка смисълъ, както Христосъ я проповѣдвалъ – прави отношения между хората, прави отношения между хората и Бога. Всички до сега проповѣдватъ едно учение, взѣмете тамъ Писанието, че Богъ никой никога не е видѣлъ, и слѣдователно, казватъ, че съ Бога ние не трѣбва да се занимаваме. Не, изопачено е, обратното е вѣрно, най-реалното, най-сѫщественото, най-видимото, което може да усѣщаме, да виждаме, това е Богъ. Не сѫ реални хората, реаленъ е само Богъ. А ние сме проявлѣние само на Бога, на неговата Любовь. Азъ питамъ: кое е реалното въ едно дърво, самото дърво или листата? Листата стоятъ день, два, седмица, месѣцъ, петь месѣца и най-послѣ, на есенъ, окапватъ тия листа. Нѣкой пѫть даже и клонищата взиматъ да съхнатъ.
към беседата >>

Азъ питамъ: кое е реалното въ едно дърво, самото дърво или листата?
И слѣдователно, когато дойдемъ до религията, ние казваме: Ние разбираме религията въ тази широка смисълъ, както Христосъ я проповѣдвалъ – прави отношения между хората, прави отношения между хората и Бога. Всички до сега проповѣдватъ едно учение, взѣмете тамъ Писанието, че Богъ никой никога не е видѣлъ, и слѣдователно, казватъ, че съ Бога ние не трѣбва да се занимаваме. Не, изопачено е, обратното е вѣрно, най-реалното, най-сѫщественото, най-видимото, което може да усѣщаме, да виждаме, това е Богъ. Не сѫ реални хората, реаленъ е само Богъ. А ние сме проявлѣние само на Бога, на неговата Любовь. Азъ питамъ: кое е реалното въ едно дърво, самото дърво или листата? Листата стоятъ день, два, седмица, месѣцъ, петь месѣца и най-послѣ, на есенъ, окапватъ тия листа. Нѣкой пѫть даже и клонищата взиматъ да съхнатъ. Сѫщественото кое е ? – Самото дърво. Слѣдователно, у човѣка е важенъ само онзи вѫтрѣшенъ принципъ, който е Божественъ.
към беседата >>

Кое е реалното: дървото или листата му? (втори вариант)
Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под "религия" разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. Мнозина цитират стиха: "Никой не е видял Бога." Следователно, няма защо да се занимаваме с Него. Всъщност, онова, което е истинско, реално, видимо, съществено, е Бог. Реален е само Бог, а ние сме проява на Неговата Любов. Кое е реалното: дървото или листата му? Дървото живее с години, а листата са преходни. Накрая на есента те окапват, а на пролет се сменят с нови. Някога и клоните изсъхват, обаче, дървото е същественото. На същото основание, казвам: Същественото в човека е Божественото начало, т.е. Божественото съзнание.
към втори вариант >>

38. Правилни отношения

ООК

Реалното не можеш да го хванеш, не можеш да го ограничиш, то никога не се лови.
Това нещо ви спъва при общата работа, разберете. Че си могъл да закачиш някого, да го бутнеш за ръката, какво си добил? Какво печелите? Какво от това, ако хванеш една ръка? Ръката, това е материя. Реалното не можеш да го хванеш, не можеш да го ограничиш, то никога не се лови. Вие хванете някого, мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този живот си минава, заминава, а душата е по-тънка, ти с нищо не можеш да я уловиш. Тия неща само отвличат ума. Говоря ви като на ученици, любопитството не е за вас.
към беседата >>

39. Четирите съзнания

МОК

Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате.
Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец? Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум.
към беседата >>

Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си?
Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва. Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата?
към беседата >>

40. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

(втори вариант)

НБ

– „За името Ми.“ Най-великото, най-реалното нещо в света е името.
Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час и след това пак да почне то да функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, обаче ти можеш да изместиш този ток и сърцето ти да спре. След половин час пак ще пуснеш тока и сърцето ще почне плавно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче в бъдеще тя ще ги признае. „Аз ще му покажа колко има да пострада.“ – За какво? – „За името Ми.“ Най-великото, най-реалното нещо в света е името. Като обичаш някого, ти му туряш най-красивото име. И ако искате да разбирате нещата, трябва да ги обичате. Без обич никаква наука не се поддава. В изкуството, в музиката – всичко се постига с обич. Например някой мъж иска жена му да се облича хубаво.
към беседата >>

Най-великото нещо, най-реалното нещо в света, то е името. (втори вариант)
Обаче ти можеш да изместиш този ток, и сърцето ти пак да спре. След половин час пак да пуснеш тока, и сърцето ще почне плавно, постепенно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче за в бъдеще тя ще ги признае. И Господ му казва: „Аз ще му покажа колко има да пострада.“ На какво отгоре? За името му. Най-великото нещо, най-реалното нещо в света, то е името. Ти, като имаш някой възлюблен, някого, когото обичаш, ще му туриш най-красивото име. И ако вие искате да разбирате нещата, трябва да ги обичате. Без обич никаква наука не можете да имате вие. В изкуствата, в музиката, в носията – във всичко трябва да имате обич. Запример някой мъж иска жена му да се облича хубаво.
към втори вариант >>

41. Две думи!

МС

Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще.
Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде?
към беседата >>

42. Основният закон на съзнателния живот

ИБ

БР

Реалното нещо в света, това е любовта към Бога.
Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре, то ще си вземе дърмите*, ще си отиде и ще си казва: "Нашият, старият какво прави още? " Всичкият този сняг да се стопи. Този сняг във вас трябва да се стопи. И когато той се стопи, ще поникне тревица, ще се появят буболечки, това е много пъти по-реално, отколкото този сняг. Реалното нещо в света, това е любовта към Бога. Любов към Бога, не към ближния. Долу лъжата! Любовта към ближния, това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето:
към беседата >>

43. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

НБ

Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент.
Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат. Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат. Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>

44. Скръб и радост

НБ

Съвременните хора вярват в реалното.
За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може да се превърне на радост. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисълта си. Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на уединение. Това е било един голям изпит, като на ученик от една мистическа школа. Дали вярвате в мистицизъм и окултизъм, то е друг въпрос. Съвременните хора вярват в реалното. Ще се спра на думата „реалност“. Ето как я определям: Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло. То свързва, прониква всичките свои части и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части. И когато ние говорим за Бога като принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките живи души в едно цяло, без то само да се измени и промени. Ще кажете: „Защо да не се променя?
към беседата >>

45. Упътвания и образи

МОК

Да дойдем до реалното.
(– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото. В този кръг се води война. Да дойдем до реалното. Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност?
към беседата >>

(– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното.
Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата. На бащата остава да намери друга майка. Майка и баща, това са условни величини. Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас.
към беседата >>

46. Школата и развитието на ученика

ООК

Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане.
Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата.
към беседата >>

47. Четвърти урок

КД

Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира.
към беседата >>

48. Оздравяха

НБ

Реалното в живота е това, което може да се попипа.
Реалното в живота е това, което може да се попипа. Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност. А изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества.
към беседата >>

Насън, това е едно нещо, а реалното, това е друго нещо.
Всички вие имате една вътрешна опитност, но аз бих желал да ми кажете, лично с Христа разговаряли ли сте се? Може да кажете: „Насън“. А, не, не насън, това не е разговор. Аз мога да се явя насън на когото и да е. И вашите приятели, и те могат да ви се явят, но това не е една реалност на нещата. Насън, това е едно нещо, а реалното, това е друго нещо. Колко пъти през живота ви се явил Христос в дома ви и сте се разговаряли с Него? Не само да се разговаряте, но да разберете дълбокия смисъл на Неговото учение. Как мислите, ако дойде Христос, какво ще говори днес? Той ще говори за целокупния живот, ще говори за нашите отношения към Бога, а отношенията към Бога са отношения към целия космос, към всички същества. Това е въпросът, който веднага разрешава всички отношения.
към беседата >>

Няма по-хубаво, по-красиво нещо в живота от онзи великия ден, в който човек ще почувства, че той е в свръзка с туй Великото, Реалното, което носи живот в себе си.
Какви са плодовете на тази любов? Всичко туй се определя на думи точно, обаче не трябва да се определя само на думи, но и на дела. И тъй, казвам: Ако между мене и вас се зароди един спор, лесно ще го разрешим – ще повикаме Христа. „И които се допряха до Него, оздравяха.“ И сега аз желая вие да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея. Няма по-хубаво, по-красиво нещо в живота от онзи великия ден, в който човек ще почувства, че той е в свръзка с туй Великото, Реалното, което носи живот в себе си. Един ден, когато дойдете в свръзка с Христа, с тази велика Любов, като се домогнете до Него, ще почувствате туй не само за един миг. Аз никога не говоря за изгубената любов. Това не е любов. Аз говоря за Любов, която никога не се губи. Пак ще турите пръста си там.
към беседата >>

49. Трите състояния у човека

ООК

Най-реалното нещо е вътре във вашия живот.
От Бог е това чудо – мислят си и почват да тълкуват, че нещо е светнало по особена благодат, а се оказва, че лампите на парахода светнали. Не, реалните неща в Божествения свят са строго определени, те си имат специални качества и тези качества всеки един от вас трябва да ги знае. Някои хора казват, че духовният живот и духовните явления са специфични и в тях няма абсолютно никаква промяна. Те са еднакви във всички времена. Например някои говорят за Божествена светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и да се поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази, малката светлинка, никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви: и при падане, и при ставане, никога не изгасва.
към беседата >>

Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и да се поверите.
Не, реалните неща в Божествения свят са строго определени, те си имат специални качества и тези качества всеки един от вас трябва да ги знае. Някои хора казват, че духовният живот и духовните явления са специфични и в тях няма абсолютно никаква промяна. Те са еднакви във всички времена. Например някои говорят за Божествена светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и да се поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази, малката светлинка, никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви: и при падане, и при ставане, никога не изгасва. Еднаква е.
към беседата >>

Туй е действително реалното, положителното, и всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си.
И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща. И от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи – никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава Живот. Туй е действително реалното, положителното, и всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: „Загасна моята светлинка.“ – Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати с гръб към нея. Тя седи в далечината на вашия живот: обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка. Ето сега къде е опасността в разискването на тези лекции.
към беседата >>

50. Що е това?

НБ

Туй, което сега може да се приложи, то е реалното.
Като англичаните не можем да имаме снаряжения, нито флота, но можем да бъдем тъй честни като тях. Можем да бъдем още справедливи и добри. И тъй, всеки българин може да бъде честен, справедлив, умен и добър. Кога? – Още сега. Има неща, които още сега може да се приложат. Туй, което сега може да се приложи, то е реалното. Ние казваме: „Е, за бъдеще! “ И всички ние живеем с мисълта за своето бъдеще. После, ние живеем само със своята история. В училищата се преподава българска история. Та кои са похвалните черти на българската история?
към беседата >>

51. Тъчете мислите си!

ООК

Отиваме към реалното.
– Няма такива мисли. Това, което наричате нова мисъл, нова идея, ще видите, че и други са я мислили, само че у вас тя се явява с едно малко видоизменение. В сегашните условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашите мисли, нашите чувства и нашата воля са относителни. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част. Капелмайсторът като даде такт, всички започват да свирят и се сливат в една обща хармония. А сега един свири по един начин, друг – по втори, трети – съвсем иначе: цяла неразбория се създава. Този капелмайстор трябва да чака няколко години, докато музикантите му се научат да свирят хубаво.
към беседата >>

52. Просете, търсете и хлопайте

НБ

Реалното, до което човек се домогва, по външен или вътрешен път, му дава мощ и сила.
Често ни се казва: Защо се занимавате с отвлечени въпроси? Дайте ни нещо съществено, реално. – Кое е реално в живота, видимото ли? Чудни са хората, които казват, че само видимото е реално. Реално е не само това, което виждаме и опитваме със своите сетива, но и това, което можем да подложим на вътрешен опит – не само чрез своя ум и сърце, не само чрез своята душа, но и онова, което можем да проверим чрез своя дух. Реалното, до което човек се домогва, по външен или вътрешен път, му дава мощ и сила. Ще приведа един разказ от древността. Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител. Учителят му го превърнал първо в кокошка. Тя живяла известно време при своя господар, на когото снасяла яйца. Като престанала да снася, един ден децата на господаря казали на баща си: Татко, мазничка е тази кокошка.
към беседата >>

53. Каквото попросите

НБ

В нашите очи, природата е най-разумното, най-реалното проявление на Бога.
Тя е разумна. Някои учени поддържат идеята, че трябва да подчиним природата, да й заповядваме. Това е най-голямото безумие, което може да се очаква от тези учени. Природата ще им покаже, че те не са прави. Тя казва: Главите ви трябва да узреят. В нашите очи, природата е най-разумното, най-реалното проявление на Бога. Тя няма само външна, видима страна, но и вътрешна, скрита от погледа на обикновения човек. Например, някой пиянствува и, за оправдание, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила. – Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие!
към беседата >>

54. Онези дни ще се съкратят

НБ

Това е реалното, което трябва да ни занимава.
Ако слънцето грее силно, има ли нужда да ходиш при дърварите да се молиш за малко дърва, с които да се стоплиш? Излез вън и се грей на слънцето. От кого слънцето е поискало пари за светлината и топлината, които щедро раздава? То дава даром на всички. Ето защо, когато намерите Живия Господ, вие сте намерили Слънцето на живота, което дава даром своята светлина и топлина. Това е реалното, което трябва да ни занимава. Това са избраните хора в света. – Ама аз имам особени философски разбирания. – И моите разбирания са философски. Тогава ще се разберем добре. – И жена ми, и дъщеря ми имат философски разбирания.
към беседата >>

55. Топлината на живота

(втори вариант)

МС

Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. (втори вариант)
Нямам нищо против съмнението, но изследвайте го. Щом се съмнявате, питайте защо се съмнявате. Съмнението показва, че имате живот. Щом някой се съмнява в мене, той е жив. Ако не се съмнява, той е мъртъв. Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. Вие се съмнявате, че моите работи, отношения не са такива, каквито аз ги показвам външно. Аз ви срещна, каня ви в къщи, казвате: „Той така върши привидно, вътре в душата си има друго убеждение, друга цел." Вие считате, че между мойто външно проявление и онова дълбоко проявление, има едно различие. Може да сте прави, може да сте криви. Ако сте прави вие печелите; ако сте криви, вие губите. В света животът всякога се изразява в печалба.
към втори вариант >>

56. Разумният живот

ООК

Чрез моите крака ще работи Духът Божи, Божията Добродетел.“ А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел.
Като погледна краката си, да кажа: краката ми трябва да ходят във великата Божия Добродетел. Всеки ден, като ги поглеждам, това трябва да си спомням. Ако постъпвате така, знаете ли какъв преврат може да стане с вас? – Нямаше да имате тия замислени, потъмнели, с хлътнали очи лица, нямаше да сте обезнадеждени. Ще си кажете: „Чрез моите ръце ще работи Божията Правда. Чрез моите крака ще работи Духът Божи, Божията Добродетел.“ А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел. Божията Добродетел не може да се прояви извън нашите крака. Божията Правда не може да се прояви извън нашите ръце. Кажете ми сега: тъй, както сме организирани, може ли да се проявят Божията Правда и Добродетел вън от нашия организъм? Ако светлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се пречупи и да образува ъгъл, тя не може да се види. Само когато стане едно пречупване на слънчевите лъчи, само тогава те са видими.
към беседата >>

57. Ще дойда след Тебе

НБ

Всъщност, най-реалното нещо в света е Бог.
– То се увеличава по обем и тегло. Същото се отнася и до човека, който обича Бога. В мислите, чувствата и постъпките му има разширяване. Освен това, идеята му за Бога е ясна, определена. Някои си представят Бога като въздух. Всъщност, най-реалното нещо в света е Бог. Това, което всякога причинява радост и веселие; това, което осмисля нещата във всяко отношение, е Бог. Например, четеш Евангелието, но не го разбираш. Обаче, един ден, когато Бог присъствува в душата ти, прочиташ една глава и казваш: Чудно нещо, толкова пъти съм чел тази глава, но едва сега я разбрах! Защо е така ? – Защото, дето е Бог, там всякога има светлина.
към беседата >>

58. Хубави чувства

СБ

ИБ

Та реалното сега е да се посветите на Божественото учение, да всявате в живота примери, които може да издържат.
Мислите си: "Какво ли става в София? " Вие днес сте тук, утре другаде, не мислете за София. София е едно училище, тук е друго училище. Всеки ден няма да седите в София! Ще я напуснете. Та реалното сега е да се посветите на Божественото учение, да всявате в живота примери, които може да издържат. Това не е толкова лесно, но ще направите 1-2-3 и повече опита, докато успеете. Всички ще се стремите към една духовна работа. Аз ви казвам: Това е най-лесната работа. Тя няма да ви спъне в каквото положение и да сте, на каквато работа и да сте. Всяко положение ви определя какво трябва да правите.
към беседата >>

59. Да угоди на народа

(втори вариант)

НБ

Кое е най-реалното?
При това, вие казвате, че въ свѣта има единъ великъ Божественъ законъ, че Господь царува навсѣкѫдѣ. Ако Господь е великъ и царува навсѣкѫдѣ, какъ тъй допуща да ставатъ въ Неговото царство такива анормалности? Така щѣхъ да разсѫждавамъ, ако защищавахъ една материалистическа теория. Азъ щѣхъ да извадя съвсѣмъ друго заключение, щѣхъ да кажа, че нѣма Господь въ свѣта, че нѣма Божий Промисълъ, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядешъ. Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича. Значи, човѣкъ е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-послѣ, тази стомна се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта. Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ!
към беседата >>

Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича.
Така щѣхъ да разсѫждавамъ, ако защищавахъ една материалистическа теория. Азъ щѣхъ да извадя съвсѣмъ друго заключение, щѣхъ да кажа, че нѣма Господь въ свѣта, че нѣма Божий Промисълъ, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядешъ. Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича. Значи, човѣкъ е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-послѣ, тази стомна се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта. Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на свѣта?
към беседата >>

Кое е най-реалното? (втори вариант)
При това, вие казвате, че в света има един велик Божествен закон, че Господ царува навсякъде. Ако Господ е велик и царува навсякъде, как тъй допуска да стават в Неговото царство такива анормалности? Така щях да разсъждавам, ако защитавах една материалистическа теория. Аз щях да извадя съвсем друго заключение, щях да кажа, че няма Господ в света, че няма Божи Промисъл, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядеш. Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. Значи, човек е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ!
към втори вариант >>

Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. (втори вариант)
Така щях да разсъждавам, ако защитавах една материалистическа теория. Аз щях да извадя съвсем друго заключение, щях да кажа, че няма Господ в света, че няма Божи Промисъл, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядеш. Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. Значи, човек е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света?
към втори вариант >>

60. Вдлъбната и изпъкнала леща

МОК

Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота.
Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек. Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого. Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва. Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите.
към беседата >>

61. Да се не смущава сърцето ви!

(втори вариант)

НБ

Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ. И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н. Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ.
към беседата >>

Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. (втори вариант)
Всичките неща съществуват. И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н. Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб.
към втори вариант >>

62. Истинната лоза

(втори вариант)

НБ

Туй е реалното, видимото, осезаемото.
Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята. Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота. Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества.
към беседата >>

Туй е реалното, видимото, осезаемото. (втори вариант)
Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота. Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества.
към втори вариант >>

63. Което вие видите

(втори вариант)

НБ

Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н.
Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.
към беседата >>

Някои наричат тази идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат реалното в света, силите в света и т.н. (втори вариант)
Виждането - това е процес на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумността. Разумността пък показва какъв е човекът. Следователно, възвишеното, благородното, към което ние се стремим, показва разумното в света, което засега е неопределено в умовете ни. Всички човеци имат стремеж към една неопределена идея. Някои наричат тази идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат реалното в света, силите в света и т.н. Изобщо същата тази идея е кръстена с хиляди имена, но малцина са онези разумни същества, или онези разумни човеци, които са я виждали. Някой запитва: може ли да се види реалността? – Може, стига да е будно съзнанието на човека. Във виждането има два процеса: процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността. Реалността има всякога сянка пред себе си.
към втори вариант >>

64. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта

(втори вариант)

НБ

Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните.
към беседата >>

Реалното е отвън, същественото – отвътре.
Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил.
към беседата >>

Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. (втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“. Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ.
към втори вариант >>

Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. (втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“. Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ.
към втори вариант >>

65. Тридесет и осем години

НБ

То е реалното в живота.
Ако аз се спра при вашата чешма и кажа: отде ли взима тази чешма водата? – Право ли е това разсъждение? Изворът и без тази чешма може, и без коритото й може, и без крана на тази чешма може, обаче той може сам да си направи корито. Аз казвам: истинското корито е това, което този извор сам може да си направи което никой друг не може да му го направи. Коритото, кранът и самата чешма, които могат да се вземат, не са потребни, а туй корито на извора, което никой не може да вземе, то е истинският път. То е реалното в живота. Следователно, всяко нещо което хората могат да ви вземат, то не е истинското, не е реалното, то е направено от хората, затова могат да го вземат, а това, което става в извора вътре, което бъбли, което никой не може да ви го вземе, то показва пътя на хората. Голям е този извор! Това сте вие. Сега аз ви гледам, вие сте красиви чешми, направени от злато и от сребро, от безценни камъни и като дойде някой при една такава чешма, или при някой такъв извор, кръсти се. Питам го: защо се кръстиш?
към беседата >>

Следователно, всяко нещо което хората могат да ви вземат, то не е истинското, не е реалното, то е направено от хората, затова могат да го вземат, а това, което става в извора вътре, което бъбли, което никой не може да ви го вземе, то показва пътя на хората.
– Право ли е това разсъждение? Изворът и без тази чешма може, и без коритото й може, и без крана на тази чешма може, обаче той може сам да си направи корито. Аз казвам: истинското корито е това, което този извор сам може да си направи което никой друг не може да му го направи. Коритото, кранът и самата чешма, които могат да се вземат, не са потребни, а туй корито на извора, което никой не може да вземе, то е истинският път. То е реалното в живота. Следователно, всяко нещо което хората могат да ви вземат, то не е истинското, не е реалното, то е направено от хората, затова могат да го вземат, а това, което става в извора вътре, което бъбли, което никой не може да ви го вземе, то показва пътя на хората. Голям е този извор! Това сте вие. Сега аз ви гледам, вие сте красиви чешми, направени от злато и от сребро, от безценни камъни и като дойде някой при една такава чешма, или при някой такъв извор, кръсти се. Питам го: защо се кръстиш? Как да не се кръстя пред такива големи безценни камъни, като паче яйце, да ми се падне поне един от тях!
към беседата >>

66. Прави и криви линии

ООК

Вие трябва да дойдете в реалното, да знаете къде се намира човекът.
В Истината нещата не могат да се изменят нито на йота. Ето защо всеки трябва да има стремеж да изменя своите състояния от лоши на добри. Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира. Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радост, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия неща - богатство, знания, сила - това са състояния само. Вие трябва да дойдете в реалното, да знаете къде се намира човекът. Дойдете ли до реалното в човека, вие можете да се спогодите с него. Разумният човек не обръща внимание нито на своите, нито на чуждите погрешки. Той само коригира и върви напред. Докато хората се спират пред погрешките, те живеят по човешки. Ако някой ангел слезе на земята и види, че един вълк яде овца, мислите ли, че той ще тръгне след вълка да го гони?
към беседата >>

Дойдете ли до реалното в човека, вие можете да се спогодите с него.
Ето защо всеки трябва да има стремеж да изменя своите състояния от лоши на добри. Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира. Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радост, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия неща - богатство, знания, сила - това са състояния само. Вие трябва да дойдете в реалното, да знаете къде се намира човекът. Дойдете ли до реалното в човека, вие можете да се спогодите с него. Разумният човек не обръща внимание нито на своите, нито на чуждите погрешки. Той само коригира и върви напред. Докато хората се спират пред погрешките, те живеят по човешки. Ако някой ангел слезе на земята и види, че един вълк яде овца, мислите ли, че той ще тръгне след вълка да го гони? Напротив, той ще каже на вълка: „Добре направи, че изяде овцата.
към беседата >>

67. Той знаеше

НБ

Тогава ние разграничаваме истинския живот по следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света.
Старата материя трябва да мине. Не е все едно да носиш един прост камък, или да носиш един скъпоценен камък. Материята им не е една и съща. И силите, които са вложени в тези камъни, не са едни и същи. Значи, във вселената между разните материи и сили, които действуват в нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския живот по следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света. То е служенето на Бога. То е онова, в което няма абсолютно никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за похвала. Според туй схващане, когато аз се моля Богу, ако се изправя пред вас да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправен на молитва, вие ще кажете: какво се е изправил този като някой истукан?
към беседата >>

68. Трите състояния S, R и T

(втори вариант)

МОК

Питам: кое е реалното в човека?
Двойката представлява дроб, т.е. единица, разделена на две. В това отношение двойката представлява отражение на единицата. Числото три съществува като отражение на единицата. Всъщност числото три само не съществува. Питам: кое е реалното в човека? Мнозина ще отговорят, че душата е реалното в човека. Душата може ли да се вижда? За да се види душата, съзнанието на човека трябва да бъде будно. Когато се отнася до ума и до интелекта на човека, те могат да се видят и при обикновено съзнание. Онези, които работят с висшата математика, знаят, че умът, интелектуалната сила в човека са резултат на нещо.
към беседата >>

Мнозина ще отговорят, че душата е реалното в човека.
единица, разделена на две. В това отношение двойката представлява отражение на единицата. Числото три съществува като отражение на единицата. Всъщност числото три само не съществува. Питам: кое е реалното в човека? Мнозина ще отговорят, че душата е реалното в човека. Душата може ли да се вижда? За да се види душата, съзнанието на човека трябва да бъде будно. Когато се отнася до ума и до интелекта на човека, те могат да се видят и при обикновено съзнание. Онези, които работят с висшата математика, знаят, че умът, интелектуалната сила в човека са резултат на нещо. Съзнанието пък представлява външното облекло на душата.
към беседата >>

69. Добрата земя

НБ

Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас.
Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен.
към беседата >>

70. Правила и съвети

КД

Реалното може да изменя само своите отношения.
Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели.
към беседата >>

Реалното е делимо, без да се дели.
Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини.
към беседата >>

71. Реални величини / Реалното в живота

(втори вариант)

МОК

Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата.
В дадения момент не ви интересува нищо друго, освен водата. Мисълта ви за водата и желанието ви да пиете от нея е единственото реално нещо за вас. Този, когото срещате, ви казва, че на половин километър разстояние от вас има чист извор. Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките си. Значи за човека е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент. Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата. При реалното обаче особени мнения не съществуват. Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава човек прави избор на нещата. Ако е на планината, тогава започва да избира този или онзи път, да сяда на това или онова място. Следователно човек може да бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание. И тъй, кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае?
към беседата >>

При реалното обаче особени мнения не съществуват.
Мисълта ви за водата и желанието ви да пиете от нея е единственото реално нещо за вас. Този, когото срещате, ви казва, че на половин километър разстояние от вас има чист извор. Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките си. Значи за човека е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент. Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата. При реалното обаче особени мнения не съществуват. Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава човек прави избор на нещата. Ако е на планината, тогава започва да избира този или онзи път, да сяда на това или онова място. Следователно човек може да бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание. И тъй, кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае? – Най-важни и необходими елементи за човека са вода, въздух, огън и земя.
към беседата >>

Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава човек прави избор на нещата.
Този, когото срещате, ви казва, че на половин километър разстояние от вас има чист извор. Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките си. Значи за човека е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент. Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата. При реалното обаче особени мнения не съществуват. Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава човек прави избор на нещата. Ако е на планината, тогава започва да избира този или онзи път, да сяда на това или онова място. Следователно човек може да бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание. И тъй, кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае? – Най-важни и необходими елементи за човека са вода, въздух, огън и земя. Защо, след като има тия елементи, човек пак е недоволен?
към беседата >>

" Веднага ще се зарадвате и в дадения случай ние казваме – ще вземем туй реалното в живота, туй, от което имаме нужда. (втори вариант)
Представете си, че от три дена пътувате, засъхнало ви гърлото. Коя ще бъде най-приятната мисъл? Водата. Дойде някой, че ви каже: "На десет крачки оттука има отличен извор и дърва има, ще стоплим и ще пием." На всички ви ще светнат лицата, ще се зарадвате. Тук не може да има особено мнение. Всички ще кажете: "Ооо, вода! " Веднага ще се зарадвате и в дадения случай ние казваме – ще вземем туй реалното в живота, туй, от което имаме нужда. Тя е най-важната мисъл. А след това ще дойдем до особеното мнение. След като си пием водицата, хапнем, тогава ще си изберем място, тук или там – всеки при своето особено мнение. Тогава като си седнете, всички ще се разположите и всички сте при особено мнение. Има ли нещо лошо?
към втори вариант >>

72. Бъдете съвършени!

НБ

Сега вие ще кажете: ние искаме реалното в живота, хляб искаме!
Знаете ли какво нещо е да живеем по закона на свободата? Да живееш по закона на свободата значи всеки момент да знаеш, какво трябва да правиш, да можеш математически да разпределиш какви съществуващи мерки да вземеш за нещата. Представете си какви тънки умове се изискват за това! Представете си какви схващания имат те за нещата! Да се върнем към въпроса, защо с тази философия ние ще отидем толкова далеч, ще се намерим като петел в кълчища, няма да можем да излезем навън. Сега вие ще кажете: ние искаме реалното в живота, хляб искаме! А колкото се отнася до това, че имало такива разумни същества, това ни най-малко не ни интересува. Да, ето, аз ви казвам как трябва да се нахраните. Аз подлагам това учение на един свещен опит, който и вие трябва да направите. Това учение е един път, който аз ви соча. Този път не е лъжлив.
към беседата >>

73. Духовна мекота

(втори вариант)

МОК

Когато завъртиш четири пъти колелото - туй е реалното число. (втори вариант)
Нулата какво число съставя? Тези числа имат смисъл само когато се влезне в духовния свят, в психологията на човека. Тогава имат приложение. Ако имаш едно колело с една помпа, завъртиш веднъж – една нула, тази помпа действа. Завъртиш два пъти, три пъти, на четвъртия път водата излезне. Когато завъртиш четири пъти колелото - туй е реалното число. Ако завъртиш два пъти, вода няма, три пъти, на четвъртия път водата излезне. Следователно, когато едно имагинерно число се поумножи само на себе си четири пъти, значи четири пъти го завъртим, стане реално. Значи с тези въображаеми числа математикът работи тъй, както с положителните. Само че те са от друг един свят. Тяхното приложение е друго.
към втори вариант >>

74. Зазоряване

НБ

То е реалното в живота, но вие поставяли ли сте се сами на такъв изпит?
Някой път вие сте несправедливи спрямо себе си, някой път спрямо домашните си, някой път спрямо своите приятели, някой път спрямо своите слуги, някой път спрямо държавата, някой път спрямо своите убеждения. Навсякъде може да се яви несправедливостта. Днес човекът е несправедлив, а той трябва да бъде справедлив! Вие искате всички хора да бъдат към вас справедливи, да ви обичат. Отлично е това, идеално е да ви обичат, да ви любят. То е реалното в живота, но вие поставяли ли сте се сами на такъв изпит? Любовта, това е положителната, дясната страна на живота. Това е силата, която твори. Обичта пък е лявата страна на живота. Любов има и долу в краката. Десният крак има любов.
към беседата >>

75. Педагогически правила

МС

Туй, което обичаш, то е реалното.
Обичаш ли едного, всички може да обичаш; не обичаш ли поне едного, и останалите не можеш да обичаш. Някой казва: аз нямам приятели. Ако имаш поне един приятел, ти ще можеш да имаш и много приятели; но ако нямаш нито един приятел, ще бъдеш един нещастен човек. Единният, Абсолютният Господ трябва да се прояви в едного. И всеки требва да се прояви в някого; всеки трябва да обича. Туй, което обичаш, то е реалното. Този предмет, който може да те стимулира, трябва да е в състояние да събуди всичката ти любов. Дете, което може да събуди любов в майката, седи по-горе от майка си. И майка, която може да събуди любов в детето си, седи по-горе от него. Учител, който може да събуди любов в децата си, седи по-горе от тях. И деца, които могат да събудят любов в учителя си, седят по-горе от него.
към беседата >>

76. Имената са ви записани

СБ

Това е реалното.
Щом чуете името си, ще почувствате голяма радост. Когато човек има име в света, той е силен. В това именно се състои величието му. Хубаво ли е да му кажат: „Брей, ти там, номер 1, 2, 3...“? Това са само форми на човешката граматика, а според живото Слово, изворът на великия живот, човек трябва да има едно име, което Бог му е определил. Това е реалното. Това е, към което ние трябва да се стремим. Това име всеки сам за себе си трябва да знае. Сега, какво е вашето име? За да се придобие, обаче, тази реалност, три съществени неща са необходими на човека. Не се стремете изведнъж да отидете на небето.
към беседата >>

77. Ще се изкоренят

СБ

Само реалното, само същественото може да се отрече.
Пък ако има, пак не губим“. Как да няма загуба? Най-голямата загуба в света е, когато се увериш, че няма Господ. Щом Господ не съществува за тебе, ти изгубваш смисъла на живота си. Тогава аз казвам: отричането на Бога е най-силното доказателство, че Той съществува. Само реалното, само същественото може да се отрече. Само светлината може да се отрече. Само Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, Милосърдието може да се отричат. Питам: можеш ли да изпразниш кесията на бедния, който няма нищо в нея? Можеш, обаче, да изпразниш кесията и касата на богатия. Следователно, ако касата на един човек се изпразни, това показва, че той е богат.
към беседата >>

78. Затова се родих

НБ

Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея.
Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя.
към беседата >>

79. Не Го приеха

НБ

Кое е реалното в света?
Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени. Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения.
към беседата >>

Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново.
Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи.
към беседата >>

80. Малките мъчнотии

(втори вариант)

МОК

За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове.
Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото. И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове. Изучавайте живота на великите хора, да видите, как са се проявявали, как са се справяли с неблагоприятните условия. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите изпитания и страдания. Като страдат, мнозина мислят, че страданията са дадени само за тях. Повече или по-малко, всеки човек страда. Като ученици, обаче, вие трябва да се отнасяте съзнателно към своите мъчнотии.
към беседата >>

81. Едно стадо

НБ

Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество.
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това!
към беседата >>

Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек.
Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят.
към беседата >>

82. Свещеният олтар

ООК

Тези задачи ще ви доведат до реалното, до истинското знание на законите на разумната Природа.
Това може да ви се струва като приказка от “Хиляда и една нощ”. Както и да мислите, това са символични факти из живота. Нека всеки се запита в себе си: Аз мога ли да събера осите на едно място? Мога ли да се разговарям с мечка? Като ученици на Школата, дават ви се ред задачи, които трябва да решите. Тези задачи ще ви доведат до реалното, до истинското знание на законите на разумната Природа. Щом се домогне до основните закони на Природата, човек ще може да въздейства на материята. Знание, сила се изисква за това. Има хора, на които направо не може да им се въздейства. Между такъв човек и вас трябва да има няколко души още, 10 или 15 най-малко като трансформатори, та като мине енергията през тях, да засегне и дадения човек. Ако говорите на този човек направо, ще имате точно обратни резултати.
към беседата >>

83. Две думи

НБ

За нас е важно новото, великото, реалното, което можем да приложим в живота си.
– Заповядайте един билет! – Ама аз не мога да отида. – Щом не можеш да отидеш, тази наука не е за тебе. Тази наука е само за онзи, който може да отиде до слънцето, до луната и да се върне обратно на земята. Въпросът може да се постави ребром: или ще отидеш сам да провериш, или ще вярваш на тези, които са ходили. За нас е важно новото, великото, реалното, което можем да приложим в живота си. Христос, великият брат на човечеството, днес хлопа пред вратата на всяко сърце. Не само Христос хлопа, но заедно с Него хлопат и всички ония, които са избрани като предвестници на новото. И за това ние се радваме на всички нови хора, на всички нови течения в света. Всичко ново работи за доброто. Няма крайни течения в света.
към беседата >>

84. Малките резултати

ООК

Най-реалното нещо в света е истината.
– Право е това. Но за да придобиете знание, трябва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пък е възможно само при силен стремеж към истината. Тогава и Любовта Божия ще се прояви във вас. Дето е истината, там е и любовта. Най-реалното нещо в света е истината. Тя е обект на Божията Любов. Доколкото човек проявява истината, дотолкова и Божията Любов ще се прояви в него. Истината в човека определя неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентност и чистота. Тя е център, тя е единство, тя е цялото в света. Ако нямате истината в себе си и на другия свят да отидете, пак ще се намерите в същото положение.
към беседата >>

85. Денят Господен

НБ

Ти им говориш за ядене и пиене, те казват: Това е реалното в света!
Като мислили дълго време, как да се освободят от тях, най-после ангелите намерили способ: те ги изпратили на земята. Следователно, лошите хора са тия, които са опетнили всичко в света. На земята няма нито една света, чиста идея, която хората да не са опетнили. Ти им говориш за Господа, те казват: Това е празна работа! Ти им говориш за чист и свят живот, те казват: Това е празна работа! Ти им говориш за ядене и пиене, те казват: Това е реалното в света! Те считат яденето и пиенето за единствено реално нещо, което остава в живота. Да се молят на Бога, това е празна работа. Да обичат, това е празна работа, фантазия. Да отглеждат деца, това било мъчение – и то е празна работа. Те казват: Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца?
към беседата >>

86. И рече Бог

НБ

Реалното в света иде по същия начин, както Христос се яви на учениците си след възкресението и каза: „Мир вам!
- Това са измислици от тия същества, с цел да отклонят ума ви от по-важни работи. Едно трябва да знаете: не е ваша дъщеря онази, която пристига с трен или с автомобил. Когато дъщеря ви дойде на този свят, с какъв трен, или с какъв автомобил пристигна? Кой беше номерът на нейния автомобил, не знаете. Значи, всяко нещо, което пристига с трен, или с автомобил, не е реално; всяко нещо, което пристига без автомобил, без трен, е реално. Реалното в света иде по същия начин, както Христос се яви на учениците си след възкресението и каза: „Мир вам! " Христос не дойде с никакъв автомобил. Той неочаквано се яви пред учениците си и ги благослови. Като Го видяха, учениците му се смутиха и се запитаха помежду си, как дойде Христос при тях при затворена врата? Те останаха изненадани от това явяване на Христа, но не можаха да си отговорят. Казвам: сегашният живот на хората е израз на тяхното минало.
към беседата >>

Тя е най-нереалното, най-променчивото нещо в света.
При живота, който хората прекарват на земята, пълен с безброй примери за проява на Божията Любов и за нейната сила, трябва ли още да им се проповядва тази любов? И след всичко това, обаче, срещате хора в света, които и днес питат: Съществува ли, наистина, в света Божията Любов? Защо се задава този въпрос? Защото днес хората вярват само в човешката личност. А какво е личността на човека? Тя е най-нереалното, най-променчивото нещо в света. Каквото мнение и да има обществото за вас, добро или лошо, достатъчно е да кажете на някой вестникар, че подарявате на България два милиона лева, за да започнат всички вестници да пишат най-добри работи за вас. Вие още не сте дали парите, но вестниците са пълни вече с хвалби по ваш адрес. Обаче, ако един човек отиде в редакцията на някой вестник и съобщи, че обича Бога, те ще му кажат: Това не се отнася до нас; с такива работи ние не се занимаваме. Вестниците считат за по-важно събитие факта, че някой подарил два милиона лева на България, отколкото това, че някой обичал Бога. Според мене, ако се намери някой да пише във вестниците, че еди-кой си обича България, това съобщение ще допринесе на България много повече, отколкото факта, че еди-кой си ще й подари даже и десет милиона лева.
към беседата >>

87. Нови възгледи и методи

ООК

Питам: де е реалното в живота?
Умът на човека се забавлява, но и в това забавление има красота. Детето расте, пораства, но един ден заминава за другия свят и майката остава пак сама. Де е детето й? Няма го. Във въображението си майката е рисувала ред картини, които за другите хора изчезват, но за нея все остава нещо от рисунките й. Питам: де е реалното в живота? Реалността седи в творчеството. Умът пък твори. Следователно това, което умът твори, е реално. Реалността има свойство да расте. Това, че нещата изчезват и отново се появяват, не говори, че не са реални.
към беседата >>

НАГОРЕ

0.42956614494324