Търсене в текстове за 'Реалното'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
към текста >>

2. Повече светлина

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Повече светлина Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви.
към текста >>

3. 100–150

Реалното.
110 Молитва – Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111 Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре.
към текста >>

Реалното, Великото в живота, то е невидимото.
Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111 Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж.
към текста >>

4. 150–200

Реалното.
Бог. – Не бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193 Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194 Светлина. Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света.
към текста >>

Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното.
– Не бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193 Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194 Светлина. Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат.
към текста >>

5. 501 - 550

Реалното.
- И как да Го обича? - Ще мисли за него. Ще чете за всичко, което Той е направил. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцата ви, с него ще живеете. 537 Реалното. Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното, туй, което може да види, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. 538 Верен.
към текста >>

Когато свещта стане светлина, туй е реалното, туй, което може да види, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта.
Словото на Учителя ще пребъдва в сърцата ви, с него ще живеете. 537 Реалното. Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното, туй, което може да види, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. 538 Верен. Какво значи верен? - Който е опазил свещената Истина неопетнена. 539
към текста >>

6. Светът на великите души

- към всички , които мислят , които познаваме и които ни познават - в света на реалното и неизменното.
ПРИВЕТ към Светлите умове, Съвършените души, Благородните сърца - - към всички , които мислят , които познаваме и които ни познават - в света на реалното и неизменното. Почвата, която стои, е твърда. Дървото, което стои и расте, е търпеливо. Водата, която тече, е чиста. Въздухът, който вее, е свеж. Светлината, която свети, е силна и жива.
към текста >>

7. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

5 Пътят на невъзможното и непостижимото е път на реалното благо, път на всички трайни ценности в живота.
Нумерология 1 Радвай се, че си намерил своя Учител. 2 Вярвай в безконечните дарования на Духа и ще видиш вечната реалност и постижимост. 3 В непостижимото е Бог. 4 Със Своето слово Той изпълва небесата и милиардите слънца. 5 Пътят на невъзможното и непостижимото е път на реалното благо, път на всички трайни ценности в живота. 6 Непостижимото и невъзможното ни въвеждат в царството на непресъхваемата радост и ни разкриват изворите на безконечните дарования на Духа. 7 Пълнотата на всичката пълнота, Твоите творения легнаха във всичко. 8 Великият копнеж който сгрява душата, ни разкрива красотата на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса. 9 Пътят към свещените извори на живота. 10 Безграничният.
към текста >>

8. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас.
трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията. Групата почти се разформирова. Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското.
към текста >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността?
Ако искате да развивате вашата Вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят - напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за теб, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч.
към текста >>

10. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Кое е тогава реалното и умното?
Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят. Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток.
към текста >>

11. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Ще остане само реалното - Божественото.
Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания. Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца!
към текста >>

12. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
към текста >>

13. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Привет към светлите умове, съвършените души, благородните сърца, към всички, които мислят, които познаваме и които ни познават в света на Реалното и Неизменното.
Ти пак ще видиш изгрева на Слънцето, пак ще те погледне вечното Божие око и ще те благослови. Сиянието на чуден живот ще те обгърне и ще изпиташ непознато блаженство. Знай, че тук е свещено място. Тук е горяла къпината, която гори и не изгаря. Оттук една ранна утрин Учителя отправи привет: Привет към светлите умове, съвършените души, благородните сърца, към всички, които мислят, които познаваме и които ни познават в света на Реалното и Неизменното. Почвата, която стои, е твърда. Дървото, което стои и расте, е търпеливо. Водата, която тече, е чиста. Въздухът, който вее, е свеж. Светлината, която свети, е силна и жива.
към текста >>

14. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Третата фаза е Любовта към себе си – човек трябва да направи преценка на своя живот, да отдели реалното от нереалното, за да следва пътя към съвършенството.
Обикнете душата си и сами ще си помогнете. Любовта на човека се определя от това доколко той зачита душата си. Оценявайте Божественото в себе си – своя ум, своето сърце, своята душа и своя Дух. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. У ч и т е л я Третата фаза е Любовта към себе си – човек трябва да направи преценка на своя живот, да отдели реалното от нереалното, за да следва пътя към съвършенството. Бъди съвършен! – Това е Любовта към себе си. Любов към себе си не значи човек да обича своята личност, но да прояви Божественото в себе си. В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешат задачите на живота си, както и разумно да използват условията. У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви.
към текста >>

15. РАЗУМНОСТ

Искате ли да бъдете ученици, обърнете се към Природата, следвайте нейните закони и методи, защото тя има дълъг живот като вечността, правила е много милиони опити, вследствие на което разполага с реалното, истинското Знание.
работи в съгласие с великите закони на Природата, на Битието. Той прилага нейните закони, правила и методи. Учителя казва: Ако сте разумни, ще се удостоите да се свържете с Напредналите същества и те ще ви бъдат помощници. Ако имате един светъл ум, с който да ги привличате, всеки ден при всяка мъчнотия ще ви посещава едно Светло същество. Искате ли да бъдете ученици, обърнете се към Природата, следвайте нейните закони и методи, защото тя има дълъг живот като вечността, правила е много милиони опити, вследствие на което разполага с реалното, истинското Знание. Милиони години е работила тя, докато създаде това, което виждаме днес. В Природата съществува ред и хармония. От нас се иска само да спазваме тази хармония. Разумният или мъдрият може да направи всичко!
към текста >>

16. ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО

Ето в какво седи най-реалното, на което вие можете да се осланяте и да се доверите.
У ч и т е л я В глъбините на човешката душа има една Божествена светлина. Тя е присъствието на Бога. Тя е вътрешното ръководство на човека. За нея Учителя казва: Ето в какво седи най-реалното, на което вие можете да се осланяте и да се доверите. У човека се намира една Светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. Тя при всичките условия на Живота ни – и при падане, и при ставане, е еднаква. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе.
към текста >>

17. ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА

Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие.
Тук ще споменем само някои от тях. ИСТИНАТА Истината е висшата Реалност. Истината съдържа началото и края на нещата. У ч и т е л я Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие. Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас. Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината.
към текста >>

18. ЕВОЛЮЦИЯТА Е ПРОЦЕС НА ОСВОБОЖДЕНИЕ

Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното.
Учителя казва: При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително – Абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път към Свободата. Свободата не е еднократен процес, еднократно постижение. Тя не е статично положение. Това е вечен, непреривен процес. Човек върви по пътя на своето освобождение.
към текста >>

19. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

То е всъщност реалното.
Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна. Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов, през каквато и дреха да се проявява. Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата. Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е същинският човек – неговата душа, Божественото. Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото. Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито от всички околни.
към текста >>

20. КЛЮЧЪТ

– Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре.
КЛЮЧЪТ Веднъж ние пак бяхме се събрали около нашия обичен Учител и Той почна да говори за служенето на Бога: – Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние. Когато вървя в съгласие с Великите Божествени закони, аз се съединявам с Доброто и го проявявам. Щом се отделя от Доброто, злото иде. Злото не нищо друго, освен лишение от Доброто.
към текста >>

21. ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА

Вън от Любовта са сенките, нереалното.
Трябва да се приближите до него. Няма по-голяма основа от основата на Любовта. Няма по-света мисъл от мисълта на Любовта. И няма по-светло чувство от чувството на Любовта. Затова винаги си почивайте в Любовта. Вън от Любовта са сенките, нереалното. Но нереалните работи нищо не придават на човека. Те отнемат, но не придават. Когато говоря за Любовта, подразбирам онова, от което се ползваме. Важен е законът: При Любовта да няма захласване. Не се захласвай.
към текста >>

22. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

Бог иска човек да разбере, че без Любовта, без Реалното, животът няма смисъл.
Щом почне да намалява твоята Любов, ти се приближаваш към смъртта. Нито един автор не е писал за Любовта като същина. Върху предисловието на Любовта е писано много, но за нейната същина – нищо не е писано. Без Любовта човек постоянно губи, докато се превърне на прах. Той е недоволен от живота и най-сетне казва: „Празен е животът, нищо не разбрах от него.“ Човек ще се преражда, докато научи целта на Бога. Бог иска човек да разбере, че без Любовта, без Реалното, животът няма смисъл. Магична сила е Любовта. Търсете Любовта, не парите. Който има Любовта, и парите, и силата, и светлината, и свободата, и знанието вървят след него. На Любовта всички услужват: и светлината, и топлината, и растенията, и животните, и хората. Небето е съкровище с големи богатства.
към текста >>

23. 12 август 1911 г., петък

Кое тогава е реалното и умното?
Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за вас, приближете се към него и ще видите, че той ще млъкне. Били сте богати, взели ви парите обърнете се към Бога и положението ви отново ще се подобри. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години може напълно да се измени. Което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме, че било глупаво. Кое тогава е реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действително? Новият човек в нас, а това е самото божество в нас, има нужда да се подхранва. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и развитието на човешката душа стане нормално, тогава ще раждат и мъжете, и жените...
към текста >>

24. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Това е един от най-великите моменти, които човек може да преживее. В него се заражда и непреривно засиява едно благородно нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. Светлината това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Въпросното за същността на светлината е въпрос за високо напреднали хора, които са по-различно устроени от съвременните. Дълго време е нужно, докато телата на хората дойдат до такава степен на развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинския им вид. Щом се прояви любовта, се ражда животът. А щом животът се яви, явява се светлината. А тази светлина има много степени на проява.
към текста >>

25. Шеста част

Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
И при най-големите подозрения, при най-големите страдания и мъчнотии вие сте близо до Царството Божие, вие сте близо до разрешаването на задачата. Когато се появи някаква трудност, трябва да разберете кой е правият път. Правият път е в Любовта и в Мъдростта! Нямам предвид обикновените любов и мъдрост, а Божествените. Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва.
към текста >>

26. Седма част

Всички познавате живота, усещате го, чувствате го той е реалното, същественото.
" Ако мислиш да възкръснеш по тяло, това е краят на нещата. Под възкресение хората подразбират физическата страна на явлението възкресяване в материалния свят, докато в Писанието означава нещо по-дълбоко оживяване! Животът е единственото нещо, което познавате на Земята. А какво нещо е възкресение, вие не знаете. Слушате за него и се въодушевявате. Всички познавате живота, усещате го, чувствате го той е реалното, същественото. И Христос казва сега: "По-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Словото това е единственото нещо, разумният живот, за който трябва да живеем. В какво се изявява той? В разумното изпълнение... Словото Божие е великото в света. Аз бих го превел на вашия език.
към текста >>

27. Десета част

Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго.
/Ев. Матея -17:5/ Слушането е едно от качествата на реалния свят. Във физическия свят забелязваме три състояния, през които човек преминава: едното е чисто механично, състояние само на движение; второто е чувстване, а третото е състояние на мисъл.Човек може да си помръдне крака несъзнателно, механично, а може да чувства, без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувства и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, което аз наричам Божествено. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността на онези неща, които не съдържат у себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Това, което се появява и изгубва е преходно. Следователно, дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; не можете да уповавате на едно ваше действие, което е преходно.
към текста >>

28. Четиринадесета част

Затова реалното е в духа, а преходното в плътта.
В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. Да, преди да дойде на Земята, човек наистина е бил дух. Но като слязъл тук, се облякъл в материя, в плът. Затова реалното е в духа, а преходното в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. Това е преходно състояние. Съществуват два процеса: обезплътяване и въплъщаване. Реално е това, което се обезплъщава и въплътява. То е духът.
към текста >>

29. Петнадесета част

Реалното не е реално.
Появи се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия"? Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко. Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. В това отношение математиците знаят повече от мен. Те взимат една въображаема величина без пространство и място и я превръщат в реална. Може ли на числа, които не съществуват и нямат никаква реална основа, да им се придаде известно съществуване? Математиците ще докажат как става това в бъдеще.
към текста >>

30. Основи на Паневритмията

„Ев“ е това, от което излиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света.
Тия симптоми са само букви и по тях прозорливият може да съди за дълбоките процеси, които стават в глъбините на обществото, и за изгледите на близкото бъдеще. Такъв симптом е и Паневритмията. Преди да говорим за същността на Паневритмията, нека разгледаме езиковия произход на тая дума. Тя е съставена от три корена: представката „пан“ в началото значи „все“, „всичко“, „всеобщ“, „космичен“. Втората представка „ев“, или на латински в първоначалния си вид „еу“, значи „истински“, „висш“. „Ев“ е това, от което излиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света. А ритъм значи правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата. Представката „пан“ означава, че се говори за един ритъм, който царува в целокупната Природа, в основите на цялото Битие. Тогава според езиковия произход на думата „Паневритмия“ можем да я наречем „космичен висш ритъм“. Нека кажем няколко думи за основите и законите на Паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената.
към текста >>

31. Паневритмия 1938

„Евъ“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта.
тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество. Такъва форма е именно паневритмията. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума; тя е съставена отъ три корена: представката „панъ“ въ началото значи —„все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“. Втората представка „ев“ или на латински въ първоначалния си видъ „еу“ значи: „истински“, „висшъ“. „Евъ“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта. А „ритъмъ“ значи правилностьта въ движенията или въ всѣки другъ външенъ изразъ на нѣщата. Представката „панъ“ означава, че тукъ се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото битие. Що е тогава паневритмията? Паневритмията въ букваленъ преводъ значи: космиченъ висшъ ритъмъ. Паневритмията — това е велика всемирна хармония на движението.
към текста >>

Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ Любовьта, къмъ Реалното.
Изгрѣващето слънце, озаренитѣ отъ слънцето планини, пѣнието на птичкитѣ надъ главитѣ ни, околнитѣ треви и цвѣтя, всичко това облагородява, прави човѣка жизнерадостенъ, съ свѣтло чувство за живота и бодъръ за работа! Когато правишъ тия упражнения, като че ли цѣлата околность се преобразява! Ти чувствувашъ себе си, като че ли си въ храмъ и всичко, което виждашъ около себе си, като че ли е часть отъ чудната архитектура на тоя храмъ ! Една завеса се отдръпва отъ предъ очитѣ ти, и ти си вече въ състояние да прозрешъ вѫтрешната страна на тия игри! Тѣ сѫ вече за тебъ молитвенъ зовъ на душата. Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ Любовьта, къмъ Реалното. Въ тоя мигъ ти разбирашъ, че тия движения сѫ свещенодействие, чрезъ което човѣкъ осъзнава, че сѫщината на естеството му е музика, чистота, любовь! Въ тия мигове той чувствува по-живо хилядитѣ нишки, които го свързватъ съ всемира. Едно сияние излиза отъ живия крѫгъ, и лѫчитѣ му отнасятъ на далечъ зова на тия души! Единъ свѣтълъ крѫгъ се формира надъ главитѣ имъ и се издига нагоре къмъ безконечностьта ! И искрениятъ зовъ на тия души достига до всички сърдца и имъ говори за красотата на новия животъ, който слиза и който е тъй близо до насъ!
към текста >>

32. Паневритмия 1941г.

„Ев“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта.
Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще. Такъвъ симптомъ е и паневритмията. Преди да говоримъ за сѫщностьта на паневритмията, нека разгледаме езиковния произходъ на тая дума. Тя е съставена отъ три корена: представката „пан“ въ началото значи „все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“. Втората представка „ев“, или на латински въ първоначалния си видъ „еу“, значи „истински", „висшъ“. „Ев“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта. А ритъмъ значи правилность въ движението или въ всѣки другъ външенъ изразъ на нѣщата. Представката „пан“ означава, че се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото Битие. Тогава, споредъ езиковния произходъ на думата „паневритмия“, можемъ да я наречемъ „космиченъ висшъ ритъмъ“. Нека кажемъ нѣколко думи за основитѣ и законитѣ на паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало въ вселената.
към текста >>

0.14541602134705