Търсене в текстове за 'Реалното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 113 резултата в 92 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Но това не е още реалното!
Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза: Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил.
към текста >>

2. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?
В „Отче наш“ имате цяла програма какво трябва да се прави. И Добрата молитва е цяла програма. Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили. Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре. Но по-важна е молитвата. Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот? “ Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр. получиха просветление. Също изучавайте и апостолите. Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч.
към текста >>

3. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното.
СВЕЩЕНАТА ВРЪЗКА Представете си едно езеро; ако се прекъснат всичките му връзки с извора, какво ще стане с него? Ще пресъхне. Това е обезверяване. Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка. Какво трябва да правите? Свържете се с Реалното. Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога. Щом някой се съмнява в Бога, той е изгубил всичко.
към текста >>

Свържете се с Реалното.
Това е обезверяване. Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка. Какво трябва да правите? Свържете се с Реалното. Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога. Щом някой се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Щом някой се усъмни в Бога, колкото и да е напреднал, то в него настава цяла катастрофа. Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки. Казано е: „Не се свързвайте със света.“ Една връзка е достатъчна.
към текста >>

4. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното.
Когато пееш тези думи, трябва да си представиш величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата Му, онази тихост в Него, когато ти прощава: „Няма нищо.“ Само Непроявената любов е Божия Любов! Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов.“ Учителя обясни това така: И двете изречения са верни. Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното. Изявява ли се вече Любовта, тя не е любов. Сега тя не може да се изяви във физическия свят в своята пълнота, защото тук е много груба материята, но в бъдеще ще може да се проявява и тук така, както в Божествения свят. Щастието е във възприемането на Божествената Любов. При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас. И от това състояние по-високо няма.
към текста >>

5. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда.
Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога.
към текста >>

6. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното.
Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов. Дойде ли омразата у теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива трансформации. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно същество, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик. Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа. Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Има нечисти мисли и желания; как ще се освободи от тях? Както виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички, също така и в мислите и в чувствата може да има примес.
към текста >>

7. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното.
Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата. Примерът на другия за теб е само поощрение. Докато скъсаме със старото, не е лесна работа.
към текста >>

8. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако им влияе само тя, ще излязат извън реалното – в областта на фантазията.
Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват думи в буквален смисъл, но тези, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат никакви цветове от окултно гледище. Не бива да се допускат несъвместими думи. Поетите са слънчеви типове, но трябва да имат влияние и от Луната. Но ако им влияе само тя, ще излязат извън реалното – в областта на фантазията. Хората на изкуството – поети, музиканти, художници – се раждат такива. Шекспир14 е употребявал петнадесет хиляди думи, Милтън15 – десет хиляди думи; а Омир16 – четиридесет хиляди думи. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен, това е голямо богатство. Мъчно се чете „Илиада”17, и за един грък е мъчно читаема тя. В нея има дълбоки символи.
към текста >>

9. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им.
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля.
към текста >>

10. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света.
Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви. 15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси
към текста >>

11. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света.
Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“.
към текста >>

12. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което седи и гледа, то е реалното.
- Какво ти дава повод да мислиш така? - Преди седмица лягам след обяд и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си. Аз съм по-голям от тялото и някой зад мене, но не го виждам, ми казва: „Това си ти.” Аз го попитах: „Това ако съм аз, то аз, който гледам, кой съм? ” И в мене настава едно смущение. Този зад мен ми казва: „Аз ще ти покажа кой си.” И почна да ме води към тялото и хлътнах в тялото и се събудих. Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши.
към текста >>

13. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-реалното нещо е мисълта.
Тя разрушава противоречията. Страдаш, защото не мислиш или не си мислил. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът като изяде овцата не мисли. Защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдят на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.” И наистина късат се въжетата. Ако това стане - мислиш, ако не стане - не мислиш.
към текста >>

14. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
към текста >>

15. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията.
Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен. То е голямо богатство! Мъчно се чете „Илиада"-та, и един грък даже мъчно може да я чете.
към текста >>

16. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното.
Дървото, като го отделиш от земята, изсъхва, като го отдалечиш от реката, пак изсъхва. Представете си едно езеро: Ако се прекъснат връзките му с извора, какво ще стане с него? - Ще пресъхне. Това е обезверяването. Като се обезвериш, в този малък живот, който имаш, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка! Какво трябва да правиш? - Свържи се с Реалното! Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист, който вятърът носи където си ще. Някой се съмнява в Бога.
към текста >>

- Свържи се с Реалното!
Това е обезверяването. Като се обезвериш, в този малък живот, който имаш, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка! Какво трябва да правиш? - Свържи се с Реалното! Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист, който вятърът носи където си ще. Някой се съмнява в Бога. Щом се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Колкото и да е напреднал, това е цяла катастрофа в него. Човек е свързан с Бога.
към текста >>

17. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези преживявания вътре, те са Божественото, Реалното.
Например някой ви обича, услужва ви, дава ви всичко, което има и като проявява така любовта си, това е Божествена любов. Обаче този въпрос има и друга, по-дълбока, вътрешна страна. Като ви помага, той външно проявява любовта си, но онова дълбокото, което той преживява, остава в него, не го проявява външно; вие не знаете, че той ви обича. Това остава скрито в него. Изкаже ли се, не е вече Любовта. Онези преживявания вътре, те са Божественото, Реалното. Сега Любовта не може да се изяви в пълнота във физическия свят, а само в Божествения свят, защото тук материята е много груба. Обаче в бъдеще ще може да се прояви и тук. Щастието седи във възприемане на Божествената Любов. При Божествената Любов човек обича всички същества. Голямата радост, която изпитва, това е присъствието на Бога.
към текста >>

18. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота.
Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
към текста >>

19. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността!
към текста >>

Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното!
Само тогаз познаваш един човек, когато доловиш красивия олтар в глъбините на неговото естество! И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите му, ти виждаш красотата на ангела, който гради и строи отвътре, за да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените! Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет. Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта!
към текста >>

Най-великото и най-реалното в света е любовта.
Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света. И целият свят е създаден чрез принципа на любовта. Няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най- големият извор, който съединява всички души в едно.
към текста >>

20. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

В тия мигове си по-близо до реалното.
Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други.
към текста >>

21. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот!
Щом говоря за любовта, подразбирам, че тя съдържа всичко в себе си. Онзи, който върви по закона на любовта, има всичко в себе си, а който не върви по него, нищо не притежава. Любовта е като слънцето. Всякога, когато те озари един лъч от любовта, той внася живот в тебе, тогава идват вярата, надеждата, вдъхновението. Щом се прекъсне този лъч, веднага пак се обезсърчаваш. Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот! Красиво е да бъдеш носител на любовта, на тая велика, мощна сила, която е създала света! Тя е основата! Тя носи Разумността, Доброто и Истината! Любовта е въздухът, който трябва да дишате. И желая да дишате повече от любовта, и сърцата ви да се стоплят
към текста >>

22. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта.
към текста >>

23. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е прекъсване връзката с Реалното в света.
Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свят, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него? В края на краищата той ще се лиши и от този малък живот, който има. Това е прекъсване връзката с Реалното в света. – Защо са страданията в света? – Те се дължат на отклонение от великите закони на живота. Препятствията, си имат и добрата страна. Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал:
към текста >>

24. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е най-реалното нещо.
Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите.
към текста >>

25. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е най-разумното, най-реалното нещо, което работи във всички области.
— За да бъдете хубави, трябва да учите закона на козметиката. Вие искате да поправите челото си, носа си, бръчките си и пр. Има известни мисли, които правят това. Мощно действие както върху човешките черти, така изобщо върху целия човек има любовта. Тя прави човека красив. Тя е най-разумното, най-реалното нещо, което работи във всички области. Тя е подбудителната причина. Всяко нещо, което няма зад себе си любовта, е слабо. Щом дойде любовта, тя подбужда. Без нея ти седиш пасивен. Щом тя дойде, ти веднага се ободриш.
към текста >>

26. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е най-реалното нещо.
Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
към текста >>

27. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е сянка.
Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив". Когато някой ти каже или си кажеш: "Не си умен", кажи си; "Бог ма е направил умен". Ако някой човек те обижда, разкопал е градината ти. Какво лошо има в това? Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е сянка. Велики закони управляват живота. Този, който освобождава, го освобождават. Този, който ограничава, го ограничават. Ние се намираме сега в преддверието на златния век на човечеството. Това е тъй нареченото идване Царството Божие на земята.
към текста >>

28. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде.
При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека.
към текста >>

29. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат.
Има хора, които нямат зъби за новите идеи. На тях трябва да се дава млечна храна. Новото трябва да се дава на хората по малко. Всеки, който се обяви против Божественото, се лишава от благоприятните условия. Всеки, който не иска да служи на Истината, на Справедливостта, на Доброто, който отива против служенето на Бога, ще получи своето възмездие. Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат. Всички, които слушате, бъдете готови за Новото, да учите и другите. Сега трябва да работите с дълбоко пробудено съзнание, че служите и работите за Бога. И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия и всичко ще се нареди. Ние поддържаме вечно горене. От нашата свещ ще запалят свещта си всички хора.
към текста >>

30. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което седи и гледа, то е реалното.
И в мене настъпи едно смущение. Този зад мене ми каза: - Аз ще ти покажа кой си. И почна да ме води към тялото. Хлътнах в тялото и се събудих. Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
към текста >>

31. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-реалното нещо е мисълта.
Правата мисъл има практическо приложение. Тя решава противоречията. Страдаш, защото не мислиш или не си мислил. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени, и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета. “ И наистина, късат се въжетата.
към текста >>

32. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Обезверяването е прекъсване на връзката с реалното.
Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне. Това е обезверяване. Като се обезвериш, от този, малкия живот нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с реалното. Какво трябва да правиш: Дай ход на вярата, дръж се за реалното и насърчението ще дойде. В Божествения свят хората постоянно се подмладяват. Това, което постоянно остарява, то е човешкото. Ако имаш един неприятел, този неприятел ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш твоето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени.
към текста >>

Какво трябва да правиш: Дай ход на вярата, дръж се за реалното и насърчението ще дойде.
Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне. Това е обезверяване. Като се обезвериш, от този, малкия живот нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с реалното. Какво трябва да правиш: Дай ход на вярата, дръж се за реалното и насърчението ще дойде. В Божествения свят хората постоянно се подмладяват. Това, което постоянно остарява, то е човешкото. Ако имаш един неприятел, този неприятел ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш твоето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени. Бог е вътре в него.
към текста >>

33. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Където има скърби и страдания, то е нереалното.
Чистотата е качество, което всички трябва да придобият. Когато говоря за слънцето, няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи.
към текста >>

34. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Реалното никога нито се дава, нито се взема.
Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време!
към текста >>

35. Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално.
Праведните ще управляват.-Мина времето на лъжата, кражбата и на всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете:. „Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “ Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват. Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст
към текста >>

36. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1.
Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира планетата Вулкан. Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е. -6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка планета до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което планетата прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен. Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година.
към текста >>

37. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При точни аспекти налице са литературни способности, засягащи повече отвлеченото и нереалното.
Съвпадът, както и благоприятните аспекти, дават способности и стремеж към ново, оригинално, по-нетрадиционно разрешаване на всички въпроси. При точни аспекти и добра интелектуалност, дава хора рационализатори и откриватели на новото; определя също и изненадващи, много благоприятни случаи в живота, които носят голяма полза и улеснения. При неблагоприятни аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприемливи за другите, а при точни аспекти са налице крайно неприятни и изненадващи събития, с лоши последици в живота. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти, имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция - за всеки въпрос и задача, още преди да е започнал за мисли за тях, разрешението е готово в главата му. При точни аспекти налице са литературни способности, засягащи повече отвлеченото и нереалното. Изобщо, при силните позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При неблагоприятни аспекти имаме доверчив човек, който се подава на измами и лъжи. При точни аспекти тези измами и лъжи могат да го засегнат много остро. С Плутон. Съвпадът е много неблагоприятен: такъв човек периодически като че ли престава да мисли, дейността му се парализира и ако все пак нещо измисли, то бива крайно лошо и пагубно за него, защото обикновено взема някакви неестествени решения.
към текста >>

38. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си.
Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците.
към текста >>

39. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече."
към текста >>

40. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното.
Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности. Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание. В началото на ясновид- ството човек съвсем не вижда външните духовни същества, а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание.
към текста >>

41. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот.
към текста >>

Реалното е отвън, а същественото е отвътре.
Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота.
към текста >>

42. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.
И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него.
към текста >>

43. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За нас реалното в човека представя тялото.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка.
към текста >>

44. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът.
ПЪТИЩАТА И МЕТОДИТЕ НА ЖИВОТА Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността. Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива. Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива?
към текста >>

45. 18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може.
Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие.
към текста >>

46. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате.
Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот.
към текста >>

47. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта.
НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА И СВЕТА Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси.
към текста >>

48. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени.
А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода.
към текста >>

Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове.
Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота.
към текста >>

49. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света.
А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш. Единственото, което може да се боготвори в света, това е само Безграничното и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е. Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни. Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе.
към текста >>

50. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота.
Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора.
към текста >>

Реалното в света е, което дава нещо на човека.
Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора. Аз не съм виждал по-красиво нещо от очите на човека, който обича. Те са като ясно небе, украсено с хиляди звезди.
към текста >>

51. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи.
КАЧЕСТВАТА НА РЕАЛНОСТТА В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане. С една дума ни интересува, кое е реално и кое не е реално.
към текста >>

Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността.
КАЧЕСТВАТА НА РЕАЛНОСТТА В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане. С една дума ни интересува, кое е реално и кое не е реално. Реалността се отличава с един малък придатък.
към текста >>

Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света.
Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия.
към текста >>

Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека.
и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си.
към текста >>

Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог.
Бога отвън не можем да го намерим. Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия.
към текста >>

По какво се отличава реалното, което е в човека?
Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг.
към текста >>

52. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А Любовта е най-реалното нещо.
Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод.
към текста >>

53. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е Реалното в Живота, а човек не може да не вярва в Реал-
Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив”. Човек носи в себе си щастието, силата, учеността, но гем и седло има върху себе си, не е свободен. Гемът и седлото представят неговите стари възгледи, от които трябва да се освободи. Любовта е непостижимото в света, но въпреки това вярвате в нея. Тя е Реалното в Живота, а човек не може да не вярва в Реал- ността.
към текста >>

54. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Реалното в Любовта е връзката между мислите, чувствата и постъпките, както на отделния човек, така и на всички хора.
Рече ли да пророкува нещо, той ще излъже. Искате ли да се повдигнете, да имате постижения, приложете Любовта, Разумността и Истината в живота си. Приложите ли тези неща, каквото кажете ще стане. 131. Двата принципа в живота. Чрез Любовта човек държи връзка с Бога и с всички живи същества, тъй щото Любовта е благо преди всичко за самия човек, а после за окръжаващите. Реалното в Любовта е връзката между мислите, чувствата и постъпките, както на отделния човек, така и на всички хора. Тази Любов е достъпна за всички хора. Тя е Любов от първа степен. Какво по-голямо благо за човека от това, да има връзка между ума, сърцето и волята му. Дръжте в ума си мисълта - Любов към Бога. С тази мисъл ще разрешите всички въпроси.
към текста >>

55. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-реалното нещо е вътре във вашия живот.
От това, че загубил парите си, че му казали обидна дума и че претърпял умствена загуба, да не се изменя и да знае, че това е в реда на нещата. 381. Няма невъзможна неща. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят гласи: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно. 382. Малката светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е.
към текста >>

Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите.
381. Няма невъзможна неща. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят гласи: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно. 382. Малката светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя?
към текста >>

Туй е действителното, реалното, положителното.
Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопически неща, и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното. И всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: Загасна моята светлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте се обърнали с гърба си към нея. Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее.
към текста >>

56. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Отиваме към Реалното.
Мислите, чувствата и волята са относителни. Например, детето мисли като майка си и баща си. Вълчето - също. То не може да отиде по-далеч. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към Реалното. 461. Приливите и отливите в Природата. В Природата винаги има приливи и отливи. Ако в един момент условията са неблагоприятни, в следващия ще бъдат благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон.
към текста >>

57. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е реалното.
Краката са израз на Божията Добродетел. Като погледнете ръцете си да знаете, че те са израз на Божията Правда и да работите с тях за възстановяването на Божията Правда. Като погледнете краката си, да знаете, че те са израз на Божията Добродетел. Ще си кажете: Чрез моите ръце работи Божията Правда. Чрез моите крака работи Божията Добродетел. Това е реалното. А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел. 544. Пречки за Учениците. Аз забелязвам, че в Учениците на Окултната Школа има индивидуализиране. По някой път вие сте разпръснати, разсеяни в съзнанието си и трябва да дойде отвънка някоя голяма беда, за да ви сплоти. Тогава вие се нахвърляте, започвате да се браните, но неразумно.
към текста >>

А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел.
Като погледнете ръцете си да знаете, че те са израз на Божията Правда и да работите с тях за възстановяването на Божията Правда. Като погледнете краката си, да знаете, че те са израз на Божията Добродетел. Ще си кажете: Чрез моите ръце работи Божията Правда. Чрез моите крака работи Божията Добродетел. Това е реалното. А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел. 544. Пречки за Учениците. Аз забелязвам, че в Учениците на Окултната Школа има индивидуализиране. По някой път вие сте разпръснати, разсеяни в съзнанието си и трябва да дойде отвънка някоя голяма беда, за да ви сплоти. Тогава вие се нахвърляте, започвате да се браните, но неразумно. Вие още не мислите какво преживяват другите, за да им помогнете, а всеки мисли за себе си.
към текста >>

58. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота.
АЗ И ДРУГИТЕ * Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота. * Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си. * Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.
към текста >>

59. Истина - Георги Радев (1900–1940)

Не, Истината е реалното, което лежи в основата на
Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се Духът на човека – най- възвишеното у него, не умът. Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във Вечната свобода. Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия Живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени.
към текста >>

60. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Светлина Светлината – това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я
към текста >>

61. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдеще.
Само онзи, който прави светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети, може ли да се кръсти с името на светлината? И Любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествените реалности са всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, то е като един научен метод, то е право. Но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всеки едного от вас
към текста >>

62. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
Това коренно ще преобрази умовете на хората. Няма да остане глава на земята, която да не узрее." (27, с. 98) „Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори, а те ще се превърнат на прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог — техен баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената — за научни изследвания." (16, с. 141) „Всичките култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето. Няма да мине много време и от сегашната култура няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37)
към текста >>

63. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава.
Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов. Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква любов. Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето. 4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме. Душите ни жадуват за безсмъртие. А ние го търсим сред смъртните изяви на веществото, което има кратко съществувание.
към текста >>

64. 31. СВЕТЛИНА И СЕНКИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината.
Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото. Така е било до днес. Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината. Той вече няма да взема сенките за реалност, а реалностите за сенки. Това е великият урок, който присъствието на злото на земята е научило човека. И тогава доброто ще бъде господар, а злото — слуга.
към текста >>

65. Композиторите и Божествената Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Идейното е връзка между материалиста и реалното.
— Аз носех шапката, там на планината, само при слънчево време. С брат Христо казахме: — Много се радваме, Учителю! Продължи да ни говори за музиката: — Колоритните тонове са израз на мисълта. Идейното е връзка между материалиста и реалното. За да изпееш и развиеш по Божествените правила един тон, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин може да се изпее този тон. Да нямаш никакво колебание или раздвояване, че може да се изпее и другояче! — Да, Учителю, особено пределните височини могат да се изпеят само по този начин. — Ако пееш правилно тонът ФА, ти ще можеш да помогнеш на човека на физическия свят. Например, красиво ще го прегърнеш, ще го излекуваш.
към текста >>

66. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното.
След това го изпяхме всички заедно. Учителят поясни: — За да се пее добре, при техническите места трябва да има единство и хармония между слънчевия възел и мозъка, да няма противоречие между чувствата и мислите, да няма раздвоение. Когато колоритните тонове се пеят повече в носа, участва мисълта. Когато се пее трябва да се даде възможност на всеки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното. Колоритните тонове са израз на мисълта. Буквата "П" е идея, която расте. Буквата "Б" е идея, която расте. За да се изпее и развие, и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин ще се изпее този тон! Да няма колебание, че може да се изпее и другояче.
към текста >>

67. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.
Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й. Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената.
към текста >>

68. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното.
Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно! На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително - абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би било правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество!
към текста >>

Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение.
Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване. 8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса "Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

69. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот".
То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му. Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена.
към текста >>

н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека.
Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната среда, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страданията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, егоизма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и създавайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора и т. н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно! " Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не.
към текста >>

70. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо.
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога.
към текста >>

71. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе.
Тогава тя ще стане по-активна и ще почне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света. Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие." "Едно от качествата на Шестата раса е братолюбието ", казва Учителят на ББ у нас. Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите.
към текста >>

72. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Световните религии са единодушни и относно реалното съществуване на дяволите.
По това именно се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче слезе ли един ангел на земята и се облече в плът, той вече разбира какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот като ангелите." б) учение за дяволите Световните религии са единодушни и относно реалното съществуване на дяволите. И в този случай те биват възприемани като духовни същества, носители на злото, и носят различни имена в отделните религиозни системи. В християнското учение битува тезата, че някои от ангелите се отклонили от изпълнението на Божията воля, изпаднали в самолюбие, горделивост и злоба и така разкъсали връзката си с Бога (Юда 1:6). Те се превърнали в зли духове, дяволи. Техният брой, според Библията, е твърде голям (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18).
към текста >>

73. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

"еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света);
а) наименование Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения: Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва: 1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие); 2) "ев" (от лат. "еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света); 3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при редуването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена периодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изобразяваната форма). Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на понятието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм". Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предоставя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Всемирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя П. Дънов и изхождайки от неговите собствени разсъждения относно същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената.
към текста >>

74. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот.
Разбира се, трактовката на ББ като "религиозно общество" е твърде спорна, но не това е най-важното в случая. Показателен е и фактът, че в "Българска енциклопедия" на Н. Данчов (1936 г.) са посветени специални статии на Петър Дънов и Бялото братство. Учителят П. Дънов е наречен "основател на българското духовно движение "Бяло братство" и е оценен като "вдъхновен и увлекателен проповедник". Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот. През 1926 г. видният евангелистки деец, писател и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите братя". Той смята Учителя П. Дънов за фактор от общобългарско значение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посочва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, който той е възпитал у тях (Ст.
към текста >>

75. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света.
Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството." През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основи жизни", в която са поместени три беседи от българския духовен Учител. В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея. В Япония сп. "Оомото" - орган на споменатото вече духовно течение - предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България. В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.
към текста >>

76. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище.
Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните.
към текста >>

77. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената.
към текста >>

78. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи безсмъртие в себе си. (Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие.
към текста >>

79. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“
Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив.
към текста >>

80. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Тогава съзнанието потъва и осъзнатото или реалното става неосъзнато.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ Учителят Беинса Дуно казва, че човекът все още не извел главата си от материята, за да види как изглежда светът над нея. По отношение на отвъдния свят ние сме спящи същества. Най-общо погледнато, сънят е състояние на съзнанието, когато се е оттеглило от едно ниво на действие на силите в друго с противоположна полярност. При това преобразяване онова, което в земен план е долу, в небесния план става горе. Тогава съзнанието потъва и осъзнатото или реалното става неосъзнато. Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея. Грехопадението представлява такова преобразяване на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е. в материалния свят. От тази гледна точка съзнанието на хората е спящо. То е едно нормално, но ограничено самосъзнание, благодарение на което оперираме във физическия план на живота.
към текста >>

81. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Умрели сме за живота на лъжливото, илюзорното, суетното и сме се родили за света на духовното, на реалното.
Всички те ще бъдат мъртви, мъртви и... лицемерни. Ще бъдат мъртви, както казва и апостол Павел: „Вяра без дела е мъртва.“ И когато приемем живота си като жертване, като даване, когато заживеем в хармония, в любов с всички хора, животни, растения; към всичко, що има дихание, в душата ни ще зацарува хармония, мир, спокойствие. В душата ни ще засвири музика, пред която и най-прелестните, най-гениалните творения на великите композитори ще ни се сторят бледи, слаби сенки в сравнение със съзвучието, хармонията на музиката, що свири в нашата душа. И тогава ще настане за нас щастие и блаженство; ще почувстваме, че в жилите ни тече всемирният живот, че сме възкръснали, родили сме се изново. Умрели сме за живота на лъжливото, илюзорното, суетното и сме се родили за света на духовното, на реалното. 26 декември 1927 г., Атина Крум Въжаров Ръкопис на „Къде е щастието? “ Факсимиле
към текста >>

82. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края - също реалното число една десета.
Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и получаваме единица. Делим тази единица на десет и получаваме една десета от астрономическата единица» което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. На такова разстояние от Слънцето би трябвало да се намира планетата Вулкан. Навярно някой би запитал на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е включена нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, а нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края - също реалното число една десета. Втори член наляво, който би бил минус шест, не можем да вземем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната Небесна механика Йохан Кеплер е дал три основни закона. Третият от тях гласи, че разстоянието на всяка Планета до Слънцето, повдигнато на трета степен, е равно на времето, за което Планетата ще обиколи Слънцето, повдигнато на. втора степен. Използувайки този закон, ние можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия.
към текста >>

83. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното.
В живота им се случват изненадващи събития и много благоприятни случаи, които им донасят голяма полза и улеснение. При лоши аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприятни за другите. При точни аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в живота на индивида. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С НЕПТУН При съвпад и добри аспекти имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция. Всеки въпрос, всяка задача, още преди да е започнал да мисли за нея, е вече разрешена в главата му. При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното. Изобщо при силни позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При лоши аспекти имаме човек, който се поддава на измами и лъжи - доверчив човек. При точни аспекти тези измами и лъжи го засягат много лошо и остро. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С ПЛУТОН При съвпад е много лошо: такъв човек периодически като че ли престава да мисли, в него се явява скованост и обърканост и тогава, ако все пак нещо измисли, то ще бъде крайно лошо и пагубно за него - взема някакви неестествени и отегчаващи решения. При другите лоши аспекти има бъбривост, заядливост и желание да наложи своето, приемайки го за най-право, макар че съвсем не е така.
към текста >>

84. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навсякъде и във всички науки търсят реалното и практичната им стойност.
Върховете на пръстите са малко сплеснати и са по- широки от ставите между първата и втората фаланги. Палецът е обикновено среден до голям, като възлите между фалангите са добре изразени. Ръката при ръкуване е повече или по-малко с гъвкави стави, при което колкото тази гъвкавост е по-голяма, толкова човек е с по-схватлив ум. Такива ръце показват енергична, неуморима, активна, подвижна, трудолюбива, изобретателна, стремителна, самоуверена натура. Те нямат отношение към романтиката, отвлечените, без практично значение умствени занимания. Навсякъде и във всички науки търсят реалното и практичната им стойност. Обичат да командуват и са малко тиранични. За такива хора всеки труд е достоен за уважение. Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават.
към текста >>

Предпочитат повече реалното пред нереалното и отвлеченото.
Палецът при тях е почти винаги голям, възелът между втората и третата фаланга е добре развит. Лица с такива ръце имат стремеж към моралистичните, социални и политически науки. Авторитетни са, обичат практичното и солидното. Стават добри, но твърде педантични работници и бюрократи. Обичат господството. Предпочитат повече реалното пред нереалното и отвлеченото. Това са практичните и талантливи деятели, които не се отдават на фантазия. Предпочитат доброто пред красивото, а полезното за тях е от всичко най-добро. Тесногръди са, лишени от свободен и широк замах както в изкуството, така и в науката и всички свои действия. Привързват се повече към формата, маниера, словото и са точни като часовници. Имат добри качества, но сами се спъват в своя път към издигане, благодарение преди всичко на своята дребнавост.
към текста >>

85. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако пръстите са с непропорционална, много по-голяма дължина от дланта, имаме човек, който има много малка връзка и усет към реалното.
Ако обаче между пръстите има пролуки, това говори за човек с характер, готов за саможертва и услуги към другите. Показва също, че храносмилателната му система не е много активна. Ако опънатите пръсти частично се закривяват и се препокриват един друг, това е лош белег, показващ, че лицето няма установеност в решенията и мненията си. Той ще променя становищата си всяка минута и лесно ще измисля клевети спрямо другите. Ако пръстите са непропорционално къси спрямо дланта и са дебели, лицето е арогантно, мързеливо, небрежно е и в интелектуално отношение е бедно. Ако пръстите са с непропорционална, много по-голяма дължина от дланта, имаме човек, който има много малка връзка и усет към реалното. Ако опънатите пръсти очебийно се извиват нагоре, това при по-примитивен човек означава любопитство. Ако човекът е по-издигнат и по-добре сложен, това показва любов към знанието. Ако пръстите са със заострени върхове, показват голяма психична сила, любов към красотата, но издават също лекомислие и несериозност. Всеки пръст си има своите особености и оттам - своето значение.
към текста >>

86. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Но ако постъпва по божествения законъ, той не може да бъде клерикалъ, той ще бъде човѣкъ на любовьта, който се интересува отъ живота въ всичкитѣ му прояви; той не може да бъде милитаристъ, а ще бъде човѣкъ на мъдростъта и ще се интересува отъ знанието и силата; той не може да бъде капиталистъ, а ще бъде човѣкъ на истината и ще работи за свободата на всички същества — той нѣма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нѣщата; най-после той нѣма да бъде и социалистъ, а ще бъде човѣкъ на правдата.
Тѣ всички, въ края на краищата, си служатъ съ едни и същи срѣдства и методи. Фатално свързани съ омагъосания кръгъ, който се върти отъ слугитѣ на „княза на този свѣтъ“, тѣ водятъ до едни и същи резултати — борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човѣчеството трѣбва да излѣзе отъ този омагъосанъ кръгъ, въ който го удържа една властна, но тъмна воля. То трѣбва да излѣзе отъ тия човѣшки форми и да влѣзе въ царството на Природата, където нѣма дори и поменъ отъ тѣхъ, и където царуватъ вѣчнитѣ сили на Любовьта, Мъдростъта, Истината и Правдата. Постъпва ли по човѣшки, човѣкъ непременно ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Но ако постъпва по божествения законъ, той не може да бъде клерикалъ, той ще бъде човѣкъ на любовьта, който се интересува отъ живота въ всичкитѣ му прояви; той не може да бъде милитаристъ, а ще бъде човѣкъ на мъдростъта и ще се интересува отъ знанието и силата; той не може да бъде капиталистъ, а ще бъде човѣкъ на истината и ще работи за свободата на всички същества — той нѣма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нѣщата; най-после той нѣма да бъде и социалистъ, а ще бъде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мъдростъта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ; най- сетне, истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на правдата, която показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да осъществимъ тукъ на земята. Този истински човѣкъ е идеалъ на бъдещата култура, която ще се изгради отъ една нова раса. Защото днешната бѣла раса не е въ състояние да разбере и приложи Любовьта въ нейната пълнота. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта.
към текста >>

87. Мисли! - Георги Радев (1900–1940)

Напраздно нѣкои търсятъ реалното вънъ отъ ума.
Ако попитате хората, що е реалностъ, ще ви дадатъ най- различни опредѣления. Религиозни хора ще ви кажатъ едно, ученитѣ — друго, философитѣ — трето. Ала не може човѣкъ да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човѣкъ, който мисли, може да каже, що е реално. Вънъ отъ мисълъта нѣма никаква реалностъ. Напраздно нѣкои търсятъ реалното вънъ отъ ума. Вънъ отъ мисълъта, вънъ отъ ума реалностъ не съществува. Умътъ —това е първиятъ принципъ, който лежи въ основата на проявеното битие. Всичко въ свѣта се реализира, сиречъ става реално, чрезъ мисълъта. Мисълъта е велико творческо начало, отъ което зависи всѣка проява въ свѣта. И когато ние говоримъ за Любовьта, подразбираме първичната мисълъ на Бога — мисълъта, която най-напредъ се е реализирала въ битието.
към текста >>

И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота.
На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостъта, на неразбирането, въ свѣта на чувствата, отговаря скръбъта. Ето защо, колкото повече не разбира човѣкъ, толкова е по-голѣма скръбъта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радостъ. Затова, искашъ ли да се освободишъ отъ страданието, започни да мислишъ! Мисълъта носи разбиране, а разбирането носи радостъ — по закона на съответствията. Въ този смисълъ на думата, цени и осмисляй страданието като пръвъ потикъ къмъ мисълъ. И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота. Да живѣешъ, ще рече да мислишъ. Защо човѣкъ страда, когато е боленъ? Защото ония органи, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ. Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на организма. Но тѣзи органи съ живи — всѣка клетка у тѣхъ е съзнателна.
към текста >>

88. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Затова древните мъдреци, които дълбоко са познавали естеството на „конкретния ум“, са го наричали .великият убийца на реалното“.
В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи на изследване. С дивна яснота е указано естеството на най- могъщия му научен инструмент: статистичният метод, както и естеството на „природните“ закони, до които той идва. Посочени са същевременно и резултатите: мъртви трупове, голи факти, механизми, схеми, таблици. Но такава е неговата природа. Затова древните мъдреци, които дълбоко са познавали естеството на „конкретния ум“, са го наричали .великият убийца на реалното“. А такъв е и Ирод — център на цял един умствен строй. Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. То намира най-добър израз във вивисекцията, която се широко прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците“, но смут в „Ирода и цел Йерусалим“. Защото Ирод се страхува че ще рухне цялата му сграда.
към текста >>

89. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили.
Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост. 25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън. За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно. Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили. Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано. От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни. Изтъкнахме, че жизненият магнетизъм или анимизъм, подобно всички други природни агенти, проявява полярност.
към текста >>

90. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното.
Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“. А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора. Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце.
към текста >>

И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията.
Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“. Това са думи — не на някой окултист — а на един съвременен учен. И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува. Това виждане на нещата, така както т са първично проявени в природата, в тяхната изпръвна чистота, е дар първом на великите Учители на човечеството, а после и на всички пророци, мъдреци, адепти, на всички гениални художници и учени, макар у последните това виждане да е един прекъснат процес на проблясъци. И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията. Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“. И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената. Опитайте се да преживеете тази представа на съвременния човек и ще изпитате всичката й фантастичност. Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества.
към текста >>

91. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Като говоря за Бога, имам предвид Свещенното, Реалното, което може да се опита навсякъде.
При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека, Бог ще му се изяви в една или друга форма да му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, животните, вятъра, с цялата природа. Защо? Защото всичко е произлязло от Бога. Докато човек живее в божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Като говоря за Бога, имам предвид Свещенното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако го търсите, ще го опитате и в човека, в животното, в растението, във въздуха и водата. Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от дядо си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствуват живота на всички същества, да влезете даже в съзнанието на една мравка. На земята вие не разбирате, нямате отношение към нея но във висшия свят, в света на съзнанието, вие я разбирате. Да видите Бога, това значи, да се домогнете до онзи Велик Вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина на човека.
към текста >>

92. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог.
Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното. Останалото е хаос и всъщност остава извън регистриращата се в съзнанието ни перцепция. И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог. Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26147079467773