Търсене в текстове за 'Реалното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 143 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съществува ли реалното вън от нашите представи за него?
И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
към текста >>

Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото.
ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът.
към текста >>

И тогава то ще изрази действително реалното.
След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква. И тогава то ще изрази действително реалното. То ще изрази живата природа. То ще изрази идеалните човешки отношения. То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>

3. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.
Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем.
към текста >>

4. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз.
Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици.
към текста >>

Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец.
– Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

5. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното?
Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

6. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното.
Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

7. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта.
При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
към текста >>

8. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Реалното в едно общество е личността.
Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие. Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула.
към текста >>

9. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност.
Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи?
към текста >>

10. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки.
Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
към текста >>

11. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

VI Смъх ме е, кога чуя, че рибата била жадувала във водата.Ти не виждаш, че Реалното е в дома и, а скиташ безгрижно от гора в гора.
Знам това, защото съм въззовавал към тях. Пураните и Корана са само думи. Аз подигнах булото и видях. Кабир оставя да говори опитът. Той знае, че всичко друго е лъжа. VI Смъх ме е, кога чуя, че рибата била жадувала във водата.Ти не виждаш, че Реалното е в дома и, а скиташ безгрижно от гора в гора. В теб е Истината! Върви където щеш, в Бенарес или в Матура: не намериш ли душата си, светът ще бъде пуст за тебе. Човече, ако ти не познаваш собствения си Господар, за какво ми се гордееш? Откажи се от всяко фокусничество. С голи думи ти не ще станеш едно с Него.
към текста >>

12. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното".
И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено.
към текста >>

13. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи". [2] Електрическите изтичания от едно острие извикват вятър, който може да угаси свещ. Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо.
към текста >>

14. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тая радост е вече един критерий, че човек се намира в правия, в истинския път чрез който се свързва с Реалното в света.
- това е личността. Но в момента, когато се проявява душата, се чувствува мир, радост, подем. Понякога това са преживявания, които траят само една секунда, но те дават на човека понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата която той придава на човека. Ето защо при това ново направление на труда човек, изявявайки все повече Душата, едновременно с това все повече и повече навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тая радост е вече един критерий, че човек се намира в правия, в истинския път чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато считаш, че всичко е на Бога, тогаз ти си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин да дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек. Ето защо тогаз той е по-свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе, дава му път да се прояви.
към текста >>

15. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нереалното ще изчезне, ще дойде реалното, истинското в света.
Който иска Бог да му -проговори, трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво означава това? - Че всичко непостоянно в човека ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши. Когато се говори за свършване на света, това подразбира туряне край на всички лъжи, измами и заблуждения. Нереалното ще изчезне, ще дойде реалното, истинското в света. Всички хора тогава ще познаят, че са братя, а Бог е техен Баща. Тогава те ще могат да използуват земята като общо благо за всички, а вселената за научни изследвания. Онези хора, за които е дошло вече времето да възкръснат, и в гроба да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им казва: „Излез вън! "
към текста >>

16. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана.
И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме. Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност.
към текста >>

17. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем.
към текста >>

18. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос.
При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате.
към текста >>

19. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.
Вл. Пашов ВЕЛИКАТА ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността.
към текста >>

20. ЕДЕЛВАЙС - СТИХОВЕ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ти си път, защото най-реалното и постоянното в света си, защото си Любов.
Може път да има и .пътник по него, но пътникът ако седи или се лени из пътя, не може красотата на Любовта да съзерцава. Трябва път, трябва пътник, трябва пътникът с Любов да върви. Ти, Любов, си път. С Любов кой върви по Тебе, вижда Твоите красоти. * * * Ти си път, Любов, и пътникът по пътя си Ти. Ти си път, защото най-реалното и постоянното в света си, защото си Любов. Ти си пътникът по пътя, защото животът в Тебе се развива. – Развива се в Тебе, за да Теб догони. Началото и края на вселената си Ти, Любов. Ти си път и пътникът по пътя.
към текста >>

21. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното!
Това е неговият метод: той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи за изследване. С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици. Но – такава е неговата природа! Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното! " А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда.
към текста >>

22. РЕАЛНО ИЛИ ВИДИМО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Реалното или видимото Едно от най-великите дела – Ели Двете изключения – Г.
Съдържание на 4 бр. Реалното или видимото Едно от най-великите дела – Ели Двете изключения – Г. За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Богомилството на Запад Учителят говори – Истината Вестител. Подарък – Хелмира Пътят на душата – Аверуни Стъпки – Теофана В памет на Густав Майринк – Д-р Е. К. Вести и книгопис L'Influence de l'énergie solaire - Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

23. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо.
към текста >>

Днес всички говорят за реалното, за видимото?
Когато човек се ражда, той непременно трябва да има баща и майка. Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека. Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за пари, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб. Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот.
към текста >>

Кое е реалното, за което всички се борят?
Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека. Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за пари, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб. Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот. За всеки човек е определен един бюджет и един път, по който трябва да върви.
към текста >>

24. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие.
Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината. Преображение – от Ем. П.
към текста >>

25. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
към текста >>

26. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Какво е реалното?
„Сега ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които ще дойдат”. Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието. Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство.
към текста >>

27. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество.
Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще.
към текста >>

28. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили.
Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост. 25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън. За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно. Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили. Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано. От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни. (Следва) Г.
към текста >>

29. Притчи и приказки Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него.
Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват. Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него. Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва реалността. Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства. Мистикът е тих и нежен, предвидлив и досетлив. Той влиза в положението на душите.
към текста >>

Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства.
Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват. Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него. Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва реалността. Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства. Мистикът е тих и нежен, предвидлив и досетлив. Той влиза в положението на душите. Той дава, преди да му поискат и спира да дава, преди да му кажат стига.
към текста >>

30. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното.
Паневритмията почва. Потопяваме се в един музикален мир. И как подхождат тези музикални движения на тая обстановка. Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни!
към текста >>

31. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината.
към текста >>

32. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света!
Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот? Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта! Защо? Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него.
към текста >>

33. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното".
Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява.
към текста >>

Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното.
Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание.
към текста >>

34. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността!
към текста >>

Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното!
Само тогаз познаваш един човек, когато доловиш красивия олтар в глъбините на неговото естество! И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите му, ти виждаш красотата на ангела, който гради и строи отвътре, за да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените! Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет. Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта!
към текста >>

Най-великото и най-реалното в света е любовта.
Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света. И целият свят е създаден чрез принципа на любовта. Няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най-големият извор, който съединява всички души в едно.
към текста >>

35. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
към текста >>

36. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тия мигове си по-близо до реалното.
Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други.
към текста >>

37. СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува.
Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли.
към текста >>

И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота.
Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл! И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна.
към текста >>

А реалното винаги има стремеж да се прояви.
Искаш ли да се отървеш от всички неприятности и несгоди, започни да мислиш! Изходният път от несгодите на живота е в мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви! Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш. Всяка мисъл е едно „да бъде виделина! " - и виделината наистина светва в тъмнината. Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга.
към текста >>

38. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот!
Щом говоря за любовта, подразбирам, че тя съдържа всичко в себе си. Онзи, който върви по закона на любовта, има всичко в себе си, а който не върви по него, нищо не притежава. Любовта е като слънцето. Всякога, когато те озари един лъч от любовта, той внася живот в тебе, тогава идват вярата, надеждата, вдъхновението. Щом се прекъсне този лъч, веднага пак се обезсърчаваш. Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот! Красиво е да бъдеш носител на любовта, на тая велика, мощна сила, която е създала света! Тя е основата! Тя носи Разумността, Доброто и Истината! Любовта е въздухът, който трябва да дишате. И желая да дишате повече от любовта, и сърцата ви да се стоплят .
към текста >>

39. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта.
към текста >>

40. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

"Пан" значи всичко, все, всеобщ, "Ев" или "еу" е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света.
Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно паневритмията. Нека разгледаме произхода на думата "паневритмия". Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. "Пан" значи всичко, все, всеобщ, "Ев" или "еу" е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А "ритъм" значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогаз "паневритмия"? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза: "всемирна хармония на движението".
към текста >>

41. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
към текста >>

42. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това е прекъсване връзката с Реалното в света.
Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свет, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него? В края на краищата той ще се лиши и от този малък живот, който има. Това е прекъсване връзката с Реалното в света. – Защо са страданията в света? – Те се дължат на отклонение от великите закони на живота. Препятствията, т си имат и добрата страна. Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга".
към текста >>

43. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя е най-реалното нещо.
Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите.
към текста >>

44. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

РЕАЛНОТО В ЖИВОТА Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е.
РЕАЛНОТО В ЖИВОТА Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или някаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината.
към текста >>

45. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя е най-разумното, най-реалното нещо, което работи във всички области.
Учителят казва: – За да бъдете хубави, трябва да учите закона на козметиката. Вие искате да поправите челото си, носа си, бръчките си и пр. Има известни мисли, които правят това. Мощно действие както върху човешките черти, така изобщо върху целия човек има любовта. Тя прави човека красив. Тя е най-разумното, най-реалното нещо, което работи във всички области. Тя е подбудителната причина. Всяко нещо, което няма зад себе си любовта, е слабо. Щом дойде любовта, тя подбужда. Без нея ти седиш пасивен. Щом тя дойде, ти веднага се ободриш.
към текста >>

46. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта е най-реалното в света.
Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
към текста >>

В това растене е реалното в света (11, 5).
Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново.
към текста >>

47. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта е най-реалното нещо.
Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност.
Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята? Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие. Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда.
към текста >>

Реалното е само в духовното, което е вечно.
Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие. Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата.
към текста >>

49. СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е сянка.
Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив". Когато някой ти каже или си кажеш: "Не си умен", кажи си; "Бог ма е направил умен". Ако някой човек те обижда, разкопал е градината ти. Какво лошо има в това? Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е сянка. Велики закони управляват живота. Този, който освобождава, го освобождават. Този, който ограничава, го ограничават. Ние се намираме сега в преддверието на златния век на човечеството. Това е тъй нареченото идване Царството Божие на земята.
към текста >>

50. ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното.
Нему не е нужно да търси ново съдържание. Той не се старае да нагоди своето съществуване според силите и качествата на своя организъм, за да си създаде един собствен и истинен живот. Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече. Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот. С малкото, което постига при всекидневието, той се стреми към неща непонятни, извън силите му. Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава. Той се раздвоява и изразходва малкото сили, които е унаследил, а всекидневният живот не го дарява с нови такива. А потокът на времето повлича след себе си всичко незакрепнало. Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор.
към текста >>

51. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тази липса на връзка, която ще ни обезпечи една добра преценка на реалното в живота, се предшествува от липса на вяра в доброто.
Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри. Чудни сме ние хората! Това, което ни прави удоволствие, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат. Ние познаваме само това, което може да задоволи влеченията ни, а какви са последствията от това, нас най-малко не ни интересува. А това е по единствената причина, защото ние не поддържаме никаква връзка с духовното у нас. Тази липса на връзка, която ще ни обезпечи една добра преценка на реалното в живота, се предшествува от липса на вяра в доброто. Защото в този случай ние, като не проявяваме доброто, мислим, че това, което блазни нашите чувства, желания и влечения, е добро. Докато обаче ние бихме могли вечно и неотменно да проявяваме доброто в живота си, липсата на доброто в същия е временно и свързано със страдания. Когато се радваме, ние знаем що и за какво се радваме, а когато страдаме, ние сме безпомощни, както изпуснат кораб в бурно море. А това как е възможно да стане в един и същи индивид? Ясно е, че нещо е смутило връзката с нашето аз, ние сме се отклонили от вярата в нашето духовно битие и законите на временното, преходното са взели връх над нас.
към текста >>

52. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме.
Светът е външен израз на силите на живота. И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът.
към текста >>

53. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всичко това е тайнствено с изключение на факта за едно свръхнормално познание на реалното, който е неоспорим.
Дадено явление може да се обясни с една или повече от горните хипотези. Но това, което не е хипотеза, продължава авторът, то е, че каквото и да бъде неговото обяснение — астрално тяло, телепатия, ясновидство — съществуването на шестото сетиво е необходимо. Когато искаме, обаче, да определим условията, при които то се явява, ние се губим в непознати области. В някои случаи сензитивът като че ли вижда, в други случаи той като че ли чува, в трети той говори, без да знае, защо говори така. В многобройни случаи той си служи с масата или с дъсчица. Всичко това е тайнствено с изключение на факта за едно свръхнормално познание на реалното, който е неоспорим. Рише смята, че ще бъде най-добре да резервираме нашето мнение и да не вадим решителни заключения. Да се спрем просто на това, че съществува шесто сетиво, без да претендираме да проникнем в непонятния му механизъм. В главата „Бъдещето на шестото сетиво", проф. Рише казва между друго: „Така или иначе, аз считам, (без да имам решителни доказателства, разбира се), че днес ние имаме много повече такива случаи (на телепатия, криптестезия), отколкото когато и да било порено. Може би ние днес присъствуваме, без да можем да схванем ясно това — защото то е един дълъг процес — на развитието на шестото сетиво в човечеството.[3] Кой знае, продължава той, ще се осмеля да прибавя аз, дали това не е една от онези внезапни мутации, за които общата биология ни дава няколко примера." Заключенията на проф.
към текста >>

54. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е.
Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина - немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва. Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме, обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме?
към текста >>

55. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното.
Беше присъствал на много разговори, в които се разискваха недоразбрани неща, изнасяха се съмнителни мисли. В предлаганата по-долу статия Влад Пашов от страниците на сп. “Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма: Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък, го намират като философия, която е рожба на нашето болно време - примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния “реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното. И едните, и другите имат право, защото под името “окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността.
към текста >>

56. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога.
Да се премахнат границите и да дойде федерацията. И тогава всички народи ще бъдат свободни. Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света! ” Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога. Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея. На журналиста Крум Табаков, той казва, малко преди да си замине: “Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитали нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитието на нещата.
към текста >>

57. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия.
Мизерия, глад, израждане. Това от една страна. А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества, разкош, безумно прахосничество. Над всичко това, — пълна духовна тъмнина царува както в широките маси, така и в привилегированите съсловия. Липса на ориентираност в живота. Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия. Партиите разделят народа на враждуващи части и раздухват омразата в него. Духовенството го приспива. „Мерките" на правителствата не дават очакваните резултати, нито ще дадат. Държавите, тайно или явно, се готвят за нови кръвопролития. Говорят за мир, а се готвят за война.
към текста >>

58. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 10. Октомврий 1931 гоД. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие.
към текста >>

(в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят.
към текста >>

Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света.
Колкото едно същество е по-разумно, толкова горчивините и радостите са по-силни. Или, казано на друг език: колкото едно същество е по развито, толкова щастието и нещастието са по-разбрани за него. Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието. Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ. Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас. Не е важно какво вярваш, а какво можеш. В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота.
към текста >>

Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ.
Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието. Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ. Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас. Не е важно какво вярваш, а какво можеш. В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота. А Истината е това, което всякога пребъдва и не се изменя; което пребъдва в човешкия ум и душа. Това е най-мощния елемент, който живее в човешката душа, туй най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.
към текста >>

59. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За нас реалното в човека представя тялото.
Също очевидно е, че скромният морков е предопределен да държи високопоставено място в бъдещето. Затова яжте моркови! Словото на Учителя Пътят на живота Двадесетия век е век практичен, конкретен материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка.
към текста >>

60. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех.
Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира. Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“. Из „Rosicrucian Cosmo-conception“ Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех. че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление. После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян.
към текста >>

61. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Пътищата и методите на живота Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът.
Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница). Това „ская“ ме заинтересува и ми показа, че наставките дават възможност от една дума да се правят други думи, които не е нужно да се изучават отделно. Тази мисъл ме завладя всецяло, и аз внезапно почувствах земя под краката си. Над ужасните, огромни речници падна лъч светлина, и те бързо почнаха да се смаляват пред очите ми. Словото на Учителя Пътищата и методите на живота Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността. Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива. Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива?
към текста >>

62. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдържание: *** — Реалното или видимото.
Така ще влезете в пряка връзка с есперантисти от странство, които се интересуват за Бялото Братство и за България. Книжнина Изгледи от Рила Около 20 различни фотографически картички — изгледи от Рила — „Седемте езера“, лагера на Бялото Братство и околността, по цена 5 лв. едната, се доставят от Ив. Калканджиев Фотограф, Сливен Житно Зърно, месечно списание., кн. 4, год. VII. Съдържание: *** — Реалното или видимото. Ели — Едно от великите неща. Г. — Двете изллючения. Д-р Е. Рафаилов — За физиогномич. прилика между човека и животните.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може.
Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие.
към текста >>

64. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате.
Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот.
към текста >>

65. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта.
Б. Р. Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем. Поотделно ние нищо, или много малко можем направи, с обединени усилия — ние можем много. . Словото на Учителя Новите схващания за живота и света Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси.
към текста >>

66. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото — да служим на другите, това значи да служим на висшето, на истински реалното в себе си.
Давайте, и ще имате винаги преизобилно. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Живота на хората представлява система от скачени съдове: дадете ли едно, друго ще дойде на негово място. Употребявайте всичко, каквото имате, в служба на своите братя. Ето пътя, по който трябва да вървим, за да послужим истински на себе си. Защото — да служим на другите, това значи да служим на висшето, на истински реалното в себе си. Така, чрез новата наука за човешките взаимоотношения, ще протече новият живот на братството и единството, ще се създаде новата култура на хармонията и любовта. Всичко е възможно, когато хората представляват едно цяло, когато те са единни. Всичко е възможно, когато изпълняваме Божествения закон за хармонията и не изхабяваме силите на живота във взаимно противодействие. Всичко е възможно, когато положим живота върху основите на Любовта, Мъдростта и Истината. Изворът на Божественото слово, който примирява всички противоречия, който възстановява хармонията в живота, изцерява болни и сакати, отдавна тече.
към текста >>

67. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени.
А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода.
към текста >>

Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове.
Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота.
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света.
А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш. Единственото, което може да се боготвори в света, това е само Безграничното и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е. Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни. Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А Любовта е най-реалното нещо.
Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота.
Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора.
към текста >>

Реалното в света е, което дава нещо на човека.
Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора. Аз не съм виждал по-красиво нещо от очите на човека, който обича. Те са като ясно небе, украсено с хиляди звезди.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи.
Какво искате повече от това? Ще кажете, че това е анормално явление. По скоро сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления които хората считат чудеса“. N. Словото на Учителя Качествата на реалността В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане. С една дума ни интересува, кое е реално и кое не е реално.
към текста >>

Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността.
Ще кажете, че това е анормално явление. По скоро сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления които хората считат чудеса“. N. Словото на Учителя Качествата на реалността В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане. С една дума ни интересува, кое е реално и кое не е реално. Реалността се отличава с един малък придатък.
към текста >>

Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света.
Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия.
към текста >>

Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека.
и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си.
към текста >>

Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог.
Бога отвън не можем да го намерим. Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия.
към текста >>

По какво се отличава реалното, което е в човека?
Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Реалното знание се добива в момента, когато в съзнанието пламва едно дълбоко обхващащо предмета разбиране, едно вътрешно проникваше го чувство и волята за осъществяване, т. е.
Знанието, както и всичко в света, има своята цел, и тя е двойна: отвлечена — търсене на истината и конкретна — служене на общото благо. Тези две цели, с каквито и думи да се изразяват, винаги са били и ще бъдат единствените стимули на всички искрено стремящи се към мировата съкровищница на Духа. 3. Разширение па съзнанието. Не може делничното ограничено съзнание на съвременния човек да обхване космичния опит на тайното знание. Интелектуалните придобивки съвсем не представляват знание. Реалното знание се добива в момента, когато в съзнанието пламва едно дълбоко обхващащо предмета разбиране, едно вътрешно проникваше го чувство и волята за осъществяване, т. е. за да се превърне в истинско знание, всяко теоретическо сведение трябва да бъде претворено от трите елемента на съзнанието: мисълта, чувството и волята. Затова преди всичко е необходимо да се очистят и приведат в порядък тия три оръдия за възприемане на знанието. Хаотичността в мислителния апарат се премахва чрез привикване към концентрираме. Чувството се преобразява чрез безкористие. Волята се освобождава от случайните, дребнави желания чрез постоянния стремеж към установената цел.
към текста >>

73. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека.
Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека. Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата мисъл, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже. Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно место, или от един човек. Слънцето изпраща своите лжчи от всякъде. Тъй също и Любовта на всякъде можем да я намерим.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си.
В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата. Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот.
Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат. Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо съзнание, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора. Ще се намери в едно отчаяно, безизходно положение. Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме? От земята трябва да започнем добре. Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота. Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота.
В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа.
към текста >>

Това е реалното за земята.
Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота.
И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й. Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно. Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи. Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца.
към текста >>

това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света.
Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот. До като мислите, вие живеете като човеци; като престанете да мислите, вие преставате да живеете като хора, умирате. И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум. До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота. Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума. Целият външен свят който схващаме с нашите пет сетива е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли некой, че външния свят е израз на човешкия ум. Човешкия ум едва сега се пробужда, човек едвам сега започва да се учи да мисли.
към текста >>

Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта.
Така схваща г нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си. Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода. А любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото по-вече време минава, толкова по вече се усилва и разпалва. И нищо не е в състояние да измени тази любов.
към текста >>

Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот.
Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода. А любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото по-вече време минава, толкова по вече се усилва и разпалва. И нищо не е в състояние да измени тази любов. Където съществува тази любов, там всичко расте и човек с такава любов е подобен на горящо слънце.
към текста >>

Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света.
Който не мисли, той никога не може да види Христа. И ако вие мислите, тогава онзи, когото обичате, ще се отвори пред вас. Който мисли, той не е човек, когото можете да излъжете. Помнете това — човек, който мисли, в когото умът е почнал да действа, или на религиозен език казано, човек в когото Божественото работи, той никога не може да бъде излъган. Щом се лъжеш, това показва, че не мислиш. Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света. Там дето има лъжа, илюзии. това не е никаква мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта. Това, в което се разочароваш, то не е Божествения свят, това е човешкия свят. И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад.
към текста >>

Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта.
Помнете това — човек, който мисли, в когото умът е почнал да действа, или на религиозен език казано, човек в когото Божественото работи, той никога не може да бъде излъган. Щом се лъжеш, това показва, че не мислиш. Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света. Там дето има лъжа, илюзии. това не е никаква мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта. Това, в което се разочароваш, то не е Божествения свят, това е човешкия свят. И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл.
към текста >>

Докато човек мисли, той не се заблуждава, когато човек престане да мисли, той се подава на всякакви заблуждения, защото няма в себе си реалното, на което да разчита.
Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу; а сега цялата вселена по една спирала се повдига нагоре. И колкото по нагоре отиваме, толкова повече у нас ще дохождат по-светли мисли и благородни чувства. И нашата земя сега върви нагоре. И светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, светът няма да се оправи. Докато човек мисли, той не се заблуждава, когато човек престане да мисли, той се подава на всякакви заблуждения, защото няма в себе си реалното, на което да разчита. А онова реалното, на което можем да разчитаме, това е човешката мисъл. Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него.
към текста >>

А онова реалното, на което можем да разчитаме, това е човешката мисъл.
И колкото по нагоре отиваме, толкова повече у нас ще дохождат по-светли мисли и благородни чувства. И нашата земя сега върви нагоре. И светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, светът няма да се оправи. Докато човек мисли, той не се заблуждава, когато човек престане да мисли, той се подава на всякакви заблуждения, защото няма в себе си реалното, на което да разчита. А онова реалното, на което можем да разчитаме, това е човешката мисъл. Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални.
Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете. И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане. И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални. Из неделната беседа „ Всичко, което чух" - 19. I. 1936 г. Пред неизвестност До вчера почти, всички говореха за мир, а тайно се подготвяха за противното. Днес обаче изниква въпроса: мир или война ще ни донесе бъдещето? Всички вдигат рамене пред неизвестността.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което увеличава нашата сила, то е реалното.
Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място. А светлината ще се усили като усилите мисълта си. А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи. Това, което увеличава нашата сила, то е реалното. Реалните, разумните неща се отличават с едно свойство и то е следното: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди; но Бог винаги отговаря на онези реални нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Сега аз няма да ви доказвам тези неща, защото това са неща, които вие сами можете и трябва да опитате.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното.
В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото — там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-реалното, което е склад на всичко това.
А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека. Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не да вярват, обаче, в едно верую, което те сами ще си формират; не да вярват в едно слънце само по дадено описание, но в онова реалното, живото слънце, което всичко движи, всичко кара да расте, носи всички блага и дава живот на земята.
— Не. — Че тогава вие вече сте заблудени. Изобщо всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на заблуждението. Хората искат да отрекат реалността на нещата и поради това си създават нещастия. А какво им коства де вярват? Не да вярват, обаче, в едно верую, което те сами ще си формират; не да вярват в едно слънце само по дадено описание, но в онова реалното, живото слънце, което всичко движи, всичко кара да расте, носи всички блага и дава живот на земята. Не за някакво въображаемо слънце, или за някакъв Бог, който не познаваме, но за онова, което всеки от нас сам вижда. Питат: „Че къде да видим Бога“. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини, а самата причина, която предизвиква последствията, не знаят. Ние не трябва да поставяме настоящия живот за мерило на бъдещия, защото настоящия живот е само временен, Мерилото на живота се намира в нашето съзнание, в нашия дух, душа, сърце и ум. Значи, има четири мерки, с които можем да мерим реалността.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното, в реалния свят човешките системи на мисъл.
На тях бързам да кажа, че никакви думи, били те и на най-свещените писания не са цел сами по себе си и не разкриват истината — те са само път към истината, която Учителите носят въплътена в своят личен живот. В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне царството Божие. Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта —-с парфюмът на вечният, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и ма един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това, той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното, в реалния свят човешките системи на мисъл. логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни . . . (следва) Л. Лулчев Народна вегетарианска кухня Супа Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз. По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Висшата цел е реалното добро.
За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото. Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говоря за необикновената мисъл, която е тъмнина и велик убиец на реалното!
А защо не може да вярва! Защото не знае! Защото вярва само тоя, който знае! А защо не знае човек? Защото не мисли! Говоря за необикновената мисъл, която е тъмнина и велик убиец на реалното! Защото такъв е законът: плодът узрява отвътре навън, в не обратно. Освобождението на человека, ще дойде отвътре, а не отвън. Това е алфата и омегата на неговия път. Живецът на това вътре е Мисълта и то, както казах, необикновената мисъл! Едничка тя дава светлина, озарение. плод.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като говоря, аз изхождам от реалното в света.
В науката има насилие, във възпитанието на децата има насилие, в растенията, между животните, между хората — навсякъде има насилие. А сега хората мечтаят за един живот, който не съществува на земята. Представят си нещата по-идеални, отколкото са в действителност. В никой области на Битието име такъв идеален живот, но между хората на земята още не е слязъл. Но този живот, за който мечтаете, зависи от вашите разбирания. Като говоря, аз изхождам от реалното в света. Реалността ние не можем да я познаем в нейната целокупност, но ние до толкова я познаваме, доколкото нашето съзнание е пробудено, и ние имаме връзка и отношение с нея. И затова, онова, което въздейства на нашето съзнание, ние приеме ме за реално, за вярно; а онова, за което нямаме никаква представа, за което не можем да мислим, ние отричаме. Една от максимите на една стара окултна школа е: Всяка истина е наполовина истина, и всяка лъже е наполовина лъже. Това значи, че когато човек говори нещо, той е заинтересован. Няма нищо лошо в това.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Реалното е над него.
Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус. Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена. Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат! Те са съкровищници, складове на сили, те са фокуси за предаване и приемане на висши енергии. Щастливи са ония разумни души, които ги посещават и влизат в досег със силите, които те излъчват. Щастливци са тези, които могат да се издигнат на 2-3,000 метра височина да видят и се любуват на величието на природата, на величието на Бога.
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея.
А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята. За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища.
Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където. да пласира огромния прираст на населението си. Японците пред Нанкинг. След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на Китай - с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния Китай. Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе.
Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора. Това е салонът за събрания на Всемирното Братство. Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там. в този салон, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си. Днес посетителите на този салон са малцина.
към текста >>

Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ.
Това е салонът за събрания на Всемирното Братство. Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там. в този салон, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си. Днес посетителите на този салон са малцина. Но ще дойде ден, когато очите на старозагорци ще се отправят нагоре.
към текста >>

Истински реалното е във вас, а не вън от вас.
Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там. в този салон, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си. Днес посетителите на този салон са малцина. Но ще дойде ден, когато очите на старозагорци ще се отправят нагоре. Ще дойде ден, когато, разочаровани от човешката несъвършена мъдрост и от безсмислицата на суетния живот, старозагорци ще се отправят там, към бялото здание, отгдето единствено могат да почерпят духовна светлина, нужна за да осмисли живота им.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното.
Окултизмът не е само теория, той има и своята практика. И всеки, който употреби достатъчно воля и разумност може да постигне ценни резултати. Бхагават Гита, Божествената песен. Превод от санскритски. Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Акде Нуаркарм.
към текста >>

Единствено реалното. Послесловие.
Пътят на жената. Пътят на мъжа. Бракът. Детето. Новото човечество. Книга за отвъдния свят, от Бо-Йин-Ра Съдържа: Из вечния свят на Учителите. Единствено реалното. Послесловие. Висшата душа от Ралф Емерсон . . . Листа из градината на Мория, ч. I. Зов Листа из градината на Мория, ч. II. Озарение.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея.
В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи! В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи! Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари! Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света.
към текста >>

Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното.
Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари! Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е.
към текста >>

Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него.
Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума.
към текста >>

Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата.
към текста >>

със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта.
Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината.
към текста >>

Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното.
т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си.
към текста >>

От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата.
Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето.
към текста >>

Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си.
Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето. Идеалното се изучава с ума. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работата на сърцето. Никога не оставяйте сърцето да се занимава с работата на ума.
към текста >>

Реалното се изучава със сърцето.
От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето. Идеалното се изучава с ума. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работата на сърцето. Никога не оставяйте сърцето да се занимава с работата на ума. Сърцето ви постоянно трябва да се занимава с любовта, а умът ви — с мъдростта. А вие като ученици, като разумни души, всякога трябва да се занимавате с Истината.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е реалното, което не се изменя.
Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите, това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия виеш ум. Това е реалното, което не се изменя. И тъй, владейте своите мисли. Бъдете господари на своите нисши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате. 12-та неделна беседа от Учителя.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Пан“ значи всичко, все, всеобщ, „Ев“ или „еу” е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света.
Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т. е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действат върху по дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно паневритмията. Нека разгледаме произхода на дума „паневритмия“. Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. „Пан“ значи всичко, все, всеобщ, „Ев“ или „еу” е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А „ритъм“ значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогаз „паневритмия“? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е паневритмия. Нека разгледаме по подробно израза: „всемирна хармония на движението“.
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е.
в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството. Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние. 3. Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега да се повърнем към реалното.
Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца. Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат. Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Матея 8:8 Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува.
Обновлението, осветяването е продължителен процес. Ап. Павел казва: „Ако и да тлее външния наш человек, вътрешният обаче всякой ден се подновява“ (II. Корин. 4.6;). Из кн. „Вечните истини“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Речи само реч (из неделната беседа „Речи само реч“ – 15.V.1938 г.) „Речи само реч и момчето ми ще оздравее“ Ев. Матея 8:8 Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува. И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората. В своята възраст, човечеството е минало през една епоха, минало е своето детинство, но още не е дошло до възмъжалост Досега човечеството е било в положението на десетгодишно дете. Сега е в положението на дванадесетгодишно дете и се готви за прогимназия. Ние казване, че един народ е културен В какво седи културата на нещата? Има известни черти, които определят степента на културата.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нещо повече: услугите поставят граница между въображението и реалното.
Знае се, че истински човек е оня, чийто ум, сърце и воля действат в съгласие и едновременно. Когато чистите и светли мисли на ума и възвишените пориви на сърцето се преобразят в услуга, само тогава можем да бъдем сигурни, че пътя, по който вървим, е прав и истински, От всичко онова, което човек прави, едно е, което околните най-добре разбират — това са; услугите. Това е така, защото услугите са връзка с реалния живот. Те са мярка, чрез която виждаме до къде сме достигнали. Който прави услуги, е по-напред от оня, който само ги желае, но нищо не прави. Нещо повече: услугите поставят граница между въображението и реалното. Умствения прогрес на човека е невъзможен без тях. Не се ли родят услугите, то спира всяко по нататъшно развитие и човек рискува да остане само един мечтател еднакво безполезен, както за околните, така и за себе си. Човек се ползва от живота до толкова, до колкото удовлетворява идеите си. Услугите са; мост, по който мечтаните и далечни неща идват при нас и стават близки и разбрани. Тъй както капките роса освежават и красят сутрин цветята, тъй също и услугите красят и услаждат живота.
към текста >>

100. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истински реалното, вечно реалното наистина съществува.
който навреме може да се отърси от хипнозата на илюзиите в живота. Щастлив е този, който съумее да се освободи от тях, преди те да са изсмукали силите на живота му. Щастлив е този. чието око е достатъчно проницателно, за да може да направи тънката разлика между реално и илюзорно в този свят, изобилстващ с променчиви величини и ценности. А действителните, абсолютните ценности наистина съществуват. Истински реалното, вечно реалното наистина съществува. Но колко пренебрежително, с какво детинско неразбиране, поглеждаме ний обикновено към него. Не го считаме за достойно да задържи за по-дълго време вниманието ни. Отминаваме го набързо, за да не отнема времето ни. Да скъсаме с илюзиите на живота докато е време! Да престанем да им принасяме в жертва най-ценните сокове на живота си.
към текста >>

Трудна е, наистина, задачата на човека, който си е поставил за цел да разграничи реалното от нереалното в живота.
Но тук вече се явява трудния въпрос: Кое е наистина реално? Та нима човешките мерки не са безкрайно разнообразни? Нима външния облик на нещата не се пречупва през специална призма за всекиго поотделно — призма, съдържаща безброй преливащи се блясъци? Нима, най-сетне, това, което днес ний виждаме в едно осветление, утре не се явява пред нас в съвсем други краски? . . Трудна е, наистина, задачата на човека, който си е поставил за цел да разграничи реалното от нереалното в живота. Тъй сложно и тъй невидимо преплетени са понякога едното с другото! Как да ги отличиш, как да ги разграничиш? Нещо повече — понякога дори тъкмо в онзи видимо бързопреходен цветец, който пред очите ти увяхва, се крият семена на безсмъртие. И обратно — това, което изглежда вечно и безсмъртно, осветено от религия, традиции и обществено мнение, общоприето и неоспорвано от никого — е често безсъдържателно и безплодно. Затова, — търсете ядката на нещата, а не тяхната видима форма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31352400779724