Търсене в текстове за 'Реалното'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 146 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 1

Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка.
Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм!
към текста >>

2. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

ТОМ 1

Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното.
Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл на Ангелите. Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов.
към текста >>

3. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ще остане само реалното -Божественото.
Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Синът Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното -Божественото. Сега трябва да се живее добре, за да можеш да влезеш в Новата Епоха без дълг. Защото, ако не си изплатим всичките си дългове в Новата Епоха ще влезеш с дълг. И тогава ще се намерите в противоречие. Ще имаш вяра, за да влезеш в Новата Епоха. Ще имаш Любов, знание и Свобода, за да влезеш без дълг в Новата Епоха.
към текста >>

4. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

ТОМ 5

И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е.
По този начин получих един метод за работа, който използвах и постепенно вътрешното ми състояние се подобри. Постепенно се свързах с положителните неща и сили в природата и така вътре у мене влезна едно възходящо течение и ме повдигна. Започнах по друг начин да разглеждам нещата, разбрах че има една смяна в природата, че има низходящи и възходящи състояния и не само състояния, но и положения, които човек заема. Един път човек е лош, свързан е с едни сили, друг път човек е добър - свързан е с други сили. Един път си богат, но за сметка на други, които са бедни, едни богати в едно, други бедни в друго - то-за са смени в състоянието на човека и в положението му в света. И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е. Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя. Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното.
към текста >>

Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното".
Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя. Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното. Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното". В младите си години Учителят е на гости в провинцията. С приятели той е на гости и на екскурзия в днешната гара Септември. Около него са неколцина, които се подвизават в духовния път. По онова време имаше много окултни течения у нас, както от Изтока, така и от Запада и техните представители бяха между нас. Разговорът на приятелите с Учителя е свободен и се заговорват какво ще стане след войните, т.е.
към текста >>

5. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

ТОМ 5

Най-после го познава с душата си - то е реалното и най-красивото."
Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме." Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят. Когато някой се влюби, той иска най-напред да хване този, когото обича с ръцете си, защото ръцете са Божествената част у него. Той иска да се убеди в реалността на този, когото обича. После той пожелава да го опита с устата си, да го целуне. След това го пожелава със сърцето - то е по-интимна връзка. Най-после го познава с душата си - то е реалното и най-красивото."
към текста >>

6. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

ТОМ 5

Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него.
Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя? " Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото".
към текста >>

7. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

ТОМ 5

Това жертвата за Бога го смятат като нещо нереално, а то е най-реалното нещо в света.
А тук на Изгрева е място на учение." Онези сестри изтръпват, отиват си уплашени, защото разбират, че с Изгрева шега не бива, че тук е място за работа и че не се занимава с болни, а болните да си отидат в болницата. Уплашват се, защото трябва категорично да заемат мястото си на ученици ни повече, ни по-малко. А това означава ред: учение, дисциплина и работа. И човек когато започне една работа трябва да бъде готов да се жертва за Бога. А човек не винаги е готов за работа и още повече не винаги е готов да се жертва за Бога. Това жертвата за Бога го смятат като нещо нереално, а то е най-реалното нещо в света. Но да се добере човек до тази идея е много трудно, защото тази идея граничи с вътрешното посвещение на ученика. Ще ви разкажа един обикновен случай. От обикновен по-обикновен. Веднъж попитах един брат от Казанлък да разкаже някоя интересна случка от своя живот. И той започна да разказва как веднъж дошъл по някаква работа в София и решил да се отбие при Учителя и понеже всеки, когато отива при него носи по някакъв плод, а той не носел нищо от вкъщи, защото нямал.
към текста >>

8. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

ТОМ 5

Това, което седи и гледа, то е реалното.
Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
към текста >>

9. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

ТОМ 5

Това, което седи и гледа, то е реалното.
Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
към текста >>

10. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

ТОМ 6

Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното.
Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално.
към текста >>

Реалното е това, което всякога остава във вас.
Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане.
към текста >>

11. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Тогава може да се мисли, че невъзможното може да бъде възможно и нереалното да бъде реално.
Будни, добри и възвишени. Три бели гълъба се въртяха над масите, това няма никога да го забравя. Едно незабравимо чувство на благост, радост и усмивки беше тогава, И това общо чувство като че ли беше само един път, тогава на Петровден. Неповторимо преживяване. Такова, каквото би трябвало да бъде постоянно, но то беше само един път. Тогава може да се мисли, че невъзможното може да бъде възможно и нереалното да бъде реално. Но ние сме такива слабаци, безволеви същества, особено аз и от най- висшето състояние мога да попадна в най-критично или недостойно за мислите на човека - ревниво, подозрително, недостойни качества и прояви. Винаги съм си правила самокритика, но като че ли не мога да надживея тези слабости, особено, когато бях на млади години, когато трябваше да дам вяра, обич и достойно държане на моя хубав, мъдър, положителен и благороден човек. А представете си, през времето на най-младите ми години, че няма такъв свят човек когото да харесвам и че само най-съвършения може да бъде мой другар и само с най-съвършения мога да бъда близка и да дружа завинаги. Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава, ревнива и неспокойна личност. И може би за това ще ми се дадат за урок много страдания.
към текста >>

12. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

Събудих се от този интересен сън и си мислех: Наистина аз като шивачка шия дрехи на хората, но имам реалното чувство, специално за някои, че не трябва да им вземам пари.
Аз се вгледах в него и казах, че това е Софийка, с която много се обичахме и разбирахме. Тогава ръководителят ми отдалечи детето и аз видях, че то не беше момиче, а момче. Тогава той каза: „Да, сега тя е Софийка, но тогава беше Стефчо. Това е било преди два ваши живота. Тогава вие тримата завеждахте това сиропиталище, но злоупотребихте с имотите на тия деца и сега сте поставени на такива места, да работите и да им се издължавате". Събудих се от този интересен сън и си мислех: Наистина аз като шивачка шия дрехи на хората, но имам реалното чувство, специално за някои, че не трябва да им вземам пари. Както например от Софийка. Нито тя някога ми предложи, нито пък аз е имало случай да й спомена за пари, макар че през всичките години винаги аз й шиех дрехите. След събуждането от този сън отидох при Георги Нанев и му го разказах. Той потвърди, че това е разкриване на наш минал живот. След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш.
към текста >>

13. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам милост за детето.
След дълги лекувания при различни лекари, болестта все по-жестоко се проявяваше. Тези припадъци продължиха три години. Една нощ, когато получи припадък, който продължи четири часа, аз и другарят ми прекарахме цялата нощ в плач и молитва. В края на четвъртия час детето дойде в съзнание, поиска водица и понеже аз бях много изморена и разтревожена, той му даде вода, а мене накара да легна да си почина. Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми. Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам милост за детето. След малко вратата се отвори и четири пръста повдигнаха главата ми - пред мене стоеше Учителят. Аз се разплаках с глас и казах: „Учителю, смили се и върни здравето на детето ми". И Той ми каза; „Чадо, твойта вяра ще го излекува! При пръв удобен случай го доведете при мене". Събудих се веднага и видях, че само 12 минути са се минали от как бях легнала.
към текста >>

14. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Въздухът и светлината са същественото - реалното.
Това е новото в света. Отговор на въпрос: Някои искат старият порядък да бъде в света. 10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света. Златото ли трябва да господарува? Парите са едно условие само. Въздухът и светлината са същественото - реалното. В света Любовта е на която всички трябва да се подчиняват. Силата на любовта е, че те се занимават с най-големите и с най-малките величини. Всяка власт е от Бога. Отговор на въпрос: Виновниците са управляващите. Народът е добър.
към текста >>

15. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди.
Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната. Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот. Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение. Това същество, невидимо за нас, е съзнанието. То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели. Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух.
към текста >>

16. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех.
„Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това.
към текста >>

17. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Кое е тогава реалното и умното?
Никога не съжалявайте, че слизате на Земята. Напротив, бивайте благодарни, че сте дошли Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, като ставате, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят, напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се към него и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното? Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток.
към текста >>

18. Наряди за 1919 г.

ТОМ 12

Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното.
- Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? - Може да се сравни, обаче трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е; последният е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последнята има нещо мъжко, затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Ето обяснение и на въпроса: Защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното. Да обичаш тялото, плътта, то е лесна работа, илюзия наоколо; важното е: можеш ли да обичаш у другиго туй, което не виждаш, но което е същинският човек - неговата душа. Сега, пак за наряда. Кой който наряд иска, него да вземе. Но в тази работа дайте ми шише непукнато, здраво - не ща такова, което тече. Чешмата тече и деня и нощя, но вие не сте чешма.
към текста >>

19. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

ТОМ 12

Туй, реалното, може да изменя само своите отношения.
Всяко чувство, което може да се извади от сърцето ви и да се тури в сърцето ви, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да [се] тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношение и те се неделими, понеже те са абсолютно свободни. Туй, реалното, може да изменя само своите отношения. Но то, като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капчици, но турите ли ги на една плоскост, те пак се слеят. Това са положения само.
към текста >>

Реалното е делимо, без да се дели.
Но то, като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капчици, но турите ли ги на една плоскост, те пак се слеят. Това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. Може да има умножение, без да се е умножило. Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако 1 и 2 не може да съберете, може ли тогава да съберете 1 и 3? Трябва да разбирате, че са разнородни величини.
към текста >>

20. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

ТОМ 12

Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си.
Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада. („Не противи се злому." „Когато човек иска да премахне злото, той се свързва с цяла йерархия тъмни сили, които го спъват. Злото е една потреба...") Тогава идва Божественият глас, който му казва: „Аз те събудих със светлината си. Ти имаш в сърцето си вече вложен кълн - лъч от правиделината." Мисли за Него, съедини се с Него и ще се раздени ден в тебе.
към текста >>

21. ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

ТОМ 12

Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
Идете, ще видите, един е демократ, друг радославист, православен, католик и др. И такива дребни възгледи. То е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде, из кочината навънка те изхвърлят, изчислят те от партията. Сега, аз имам пред вид всичките човешки нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли дотам, ще се противопоставите и ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи место на Божественото." Туй е закон. Сега, всички ще имате една опитност, която в света ще научите: Няма по- хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Сега, в тази смисъл аз взимам Бога тъй както душата Го разбира.
към текста >>

22. 12. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПЕВЕЦ НА ИЗГРЕВА

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Да различавам реалното от идеалното. 5.
Веднъж каза: „Слушай, казаха, ако се освободи от сръднята, страха и ядосването, много хубаво бъдеще я очаква." Следваха и други. Връзка с небесните същества, дадени на бай Васил за мен: 1. Да се справя със страха, гнева и сръднята. 2. Да замина на определена дата и да се върна. 3. Да бъда актьор в живота. 4. Да различавам реалното от идеалното. 5. Ще ме посетят повече хора, едни ще ме укорят, други ще ме хвалят - да казвам, когато ме хвалят: „Имам още работа", когато ме съдят: „Не е точно както казвате." 6. Ако искам да се издигна в живота, да имам вяра и отношения. 7. Да обичам всички, да не правя разлика. 8. Да зная да се радвам и да скърбя. 9. На 13.09.1948 година - Като ученици вие трябва да се поставите задачите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал.
към текста >>

23. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Онова, което само чувстваш, то е привидно само тъй, зад него стои онова реалното, което носи благата на живота.
Постоянно отправяй сърцето си към извора на Божията мъдрост и мракът ще се премахне от пътя, по който вървиш. Житото с един ден не израства и узрява, изискват се много дни, така ще бъде и с теб. В живота има нещо приготвено по-добро за оногова, който вярва. Бъди бодра, весела. Така ще образуваш добра атмосфера около себе си. Онова, което само чувстваш, то е привидно само тъй, зад него стои онова реалното, което носи благата на живота. Мисли добре, живей добре, работи добре, това е смисълът на онова, към което се стремиш. Приемай само чистата светлина на мъдростта, храни се с живата храна на любовта, следвай пътя на истината и ще ти бъде добре. Животът е училище за умните. Моя поздрав на сестра ви и на Юрдан. Само Божията Любов носи пълния живот.
към текста >>

24. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Туй, което чувства, мисли човек, то е реалното в момента.
При сегашните условия ние се стремим да... Еднакви чувства всякога се отблъскват. Всякога, когато личните чувства са чрезмерно развити, всякога има антагонизъм. Честност притежава всеки, у когото личните чувства са силни. За всяко нещо си има време. Когато окултният ученик люби някого, той трябва да допусне, че другият може да залюби още десет души. Туй, което чувства, мисли човек, то е реалното в момента. При правене опити не се пресилвайте. Не се свързвай с желания, които ще те спънат. Ще се стараете да си не противодействувате. * * * Неделя, сутрин 6.V. 1928 г.
към текста >>

25. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111.Реалното.
Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. 109.Мистичен разговор. - Аз съм Пътят! - И Светлината, която ме води по този Път! 110.Молитва-Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111.Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре.
към текста >>

Реалното, Великото в живота, то е невидимото.
- Аз съм Пътят! - И Светлината, която ме води по този Път! 110.Молитва-Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111.Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж.
към текста >>

26. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Той на всичко дава добра отрада. 193.Реалното.
- Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! 191.Обещанието. Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер. 192.Бог. - Не Бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193.Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194.Светлина. Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума. 195.Хармония.
към текста >>

Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194.Светлина.
Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! 191.Обещанието. Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер. 192.Бог. - Не Бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193.Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194.Светлина. Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума. 195.Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си.
към текста >>

27. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с Него ще живейте. Реалното.
533 Човек кого трябва да обича? Бога, Който го е създал. И как ще Го обича? - Ще мисли за Него. Ще чете за всичко, което Той е правил. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с Него ще живейте. Реалното. 534 Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното. Туй, което може да води, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. Верен. 535 Какво значи верен - който е опазил свещената Истина неопетнена. Учителят.
към текста >>

Когато свещта стане светлина, туй е реалното.
- Ще мисли за Него. Ще чете за всичко, което Той е правил. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с Него ще живейте. Реалното. 534 Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното. Туй, което може да води, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. Верен. 535 Какво значи верен - който е опазил свещената Истина неопетнена. Учителят. 536 Учителят никога не е бил на земята. Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да го разберете. Учителят. 537 Аз съм като светлината, която никъде не може да се спира.
към текста >>

28. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 581-600

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

584 Реалното, в каквото положение да си, тряб- ва да го носиш с теб и то ти казва: „Всички може да те оставят, но аз - не!
Когато човек не разбира Божественото, той е роб на условията. Страданието. 583 Страданието произтича от това, че човек е изгубил нещо. Колкото изгубеното е по-ценно, толкова страданието е по-тежко. Най- голямото страдание е смъртта и в туй усамотение ти ще влезеш в новия живот. Закон за Любовта. 584 Реалното, в каквото положение да си, тряб- ва да го носиш с теб и то ти казва: „Всички може да те оставят, но аз - не! " Аз съм с теб - то е закона на Любовта. Формула. 585 Само Божията Любов е Любов. Няма Любов като Божията Любов. Само проявената Божия Любов е Любов. Само проявената и изявена Божия Любов е Любов.
към текста >>

Един ден аз ще се прибера дето е моят център." Реалното.
Няма Любов като Божията Любов. Само проявената Божия Любов е Любов. Само проявената и изявена Божия Любов е Любов. (14.08.1922г.) понеделник Учителят за себе си 586 „Аз не съм на земята. Тук на земята това съм само едно разширение на моето съзнание. Един ден аз ще се прибера дето е моят център." Реалното. 587 За което всякога мислиш, то е реалното, т.е. тази мисъл, която всякога е будна, всякога я имаш - тя е реална. Ти за нея не можеш да мислиш. Щом решиш да мислиш за нея, ти заспиваш. Ти за себе си не можеш да мислиш.
към текста >>

587 За което всякога мислиш, то е реалното, т.е.
Само проявената Божия Любов е Любов. Само проявената и изявена Божия Любов е Любов. (14.08.1922г.) понеделник Учителят за себе си 586 „Аз не съм на земята. Тук на земята това съм само едно разширение на моето съзнание. Един ден аз ще се прибера дето е моят център." Реалното. 587 За което всякога мислиш, то е реалното, т.е. тази мисъл, която всякога е будна, всякога я имаш - тя е реална. Ти за нея не можеш да мислиш. Щом решиш да мислиш за нея, ти заспиваш. Ти за себе си не можеш да мислиш. Което мисли, то е реалното. Задача.
към текста >>

Което мисли, то е реалното. Задача.
587 За което всякога мислиш, то е реалното, т.е. тази мисъл, която всякога е будна, всякога я имаш - тя е реална. Ти за нея не можеш да мислиш. Щом решиш да мислиш за нея, ти заспиваш. Ти за себе си не можеш да мислиш. Което мисли, то е реалното. Задача. 588 Един Йога има такава задача: без примес! Само той може да се освободи от влиянието на един народ. Когато съзнанието няма никакви примеси, тогава ние го наричаме Божествено. Когато съзнанието налага своите ограничения, то е хармонично, когато друг налага своите ограничения, те са дисхармонични. Обичаш някого - ограничаваш се.
към текста >>

29. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 641-660

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

642 Когато ближният ти не може да ти отслужи, ти ще го насърчиш. Реалното.
Геройство 641 Силата е човек да седи над нещастието отгоре - то е геройството. Когато Бог те наказва, да се увеличи вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече вяра в себе си. Правила. 642 Когато ближният ти не може да ти отслужи, ти ще го насърчиш. Реалното. 643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината. „Не въведи нас в изкушение." 644 Значи: Давай ни Господи знание и мъдрост, за да не би ние с нашата глупост, да паднем в изкушение. Погледът. 645 Погледът на очите трябва да бъде нагоре, възходящ. Движенията. 646 Човек, когато седи, извършва и други не волеви движения. Движенията трябва да бъдат волеви. Закон.
към текста >>

643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината.
Геройство 641 Силата е човек да седи над нещастието отгоре - то е геройството. Когато Бог те наказва, да се увеличи вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече вяра в себе си. Правила. 642 Когато ближният ти не може да ти отслужи, ти ще го насърчиш. Реалното. 643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината. „Не въведи нас в изкушение." 644 Значи: Давай ни Господи знание и мъдрост, за да не би ние с нашата глупост, да паднем в изкушение. Погледът. 645 Погледът на очите трябва да бъде нагоре, възходящ. Движенията. 646 Човек, когато седи, извършва и други не волеви движения. Движенията трябва да бъдат волеви. Закон. 647 Като разбира човек своя живот, той всичко разбира, физическото и духовното служат за основа, за проявление на Божественото.
към текста >>

30. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 861-880

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Трябва да станете всички разумни деца. Реалното.
Тези актове, които душата подписва, имат стойност. Божествена дъщеря. 878 Нашата душа е Божествената дъщеря, коя- то е слязла от небето. Тя е най-красивата дъщеря на Бога. В нейното дихание ние живеем. Трябва да станете всички разумни деца. Реалното. 879 Мисълта трябва да се роди от обичта и да се отгледа от любовта. Туй, което Божествената обич в нас е родила; туй, което Божествената Любов е отгледала, то е реалното Учител и ученик. 880 Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре.
към текста >>

Туй, което Божествената обич в нас е родила; туй, което Божествената Любов е отгледала, то е реалното Учител и ученик.
878 Нашата душа е Божествената дъщеря, коя- то е слязла от небето. Тя е най-красивата дъщеря на Бога. В нейното дихание ние живеем. Трябва да станете всички разумни деца. Реалното. 879 Мисълта трябва да се роди от обичта и да се отгледа от любовта. Туй, което Божествената обич в нас е родила; туй, което Божествената Любов е отгледала, то е реалното Учител и ученик. 880 Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре.
към текста >>

31. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1801-1820

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

1802 За да познаеш човека, трябва да имаш до- пирна точка с неговия ум, друга - с неговото сърце и друга - с неговия физически живот. Реалното.
Законът. 1801 Каквото правиш, до теб ще дойде. Ако направиш добро, добро ще намериш. Ако направиш зло - зло ще намериш. Такъв е законът За да познаеш човека. 1802 За да познаеш човека, трябва да имаш до- пирна точка с неговия ум, друга - с неговото сърце и друга - с неговия физически живот. Реалното. 1803 Бог трябва да дойде да се всели в човека и да живее в него. И човек да заживее в Бога. Тогава ще стане реалното и няма да има никакво противоречие. Любов към Бога. 1804 Каквото и да ви се говори, вий никога няма да разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога.
към текста >>

Тогава ще стане реалното и няма да има никакво противоречие.
Ако направиш зло - зло ще намериш. Такъв е законът За да познаеш човека. 1802 За да познаеш човека, трябва да имаш до- пирна точка с неговия ум, друга - с неговото сърце и друга - с неговия физически живот. Реалното. 1803 Бог трябва да дойде да се всели в човека и да живее в него. И човек да заживее в Бога. Тогава ще стане реалното и няма да има никакво противоречие. Любов към Бога. 1804 Каквото и да ви се говори, вий никога няма да разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога. Това се изисква от вас. Смисълът на живота седи в Любовта към Бога. Човек се е родил, за да обича Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на хората.
към текста >>

32. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2041-2060

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

Божественото е реалното.
2043 Ще си туриш правило - да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен за хората в плът. Свещената любов. 2044 Човек трябва да добие свещената любов - да остане само един свещен образ; любовта ти да стане непреодолима. Обмяна на Божественото. 2045 Всяко нещо, което Бог ти е дал, трябва да го туриш на работа, за да има обмяна на Божественото. Божественото е реалното. Човек е привързан към него. Мълчание. 2046 Ученикът знае да пази мълчание. Упованието. 2047 При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може да има буря, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене. Той ми помага." Изгревът.
към текста >>

33. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 100-120

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

9.Х.1921 г. Реалното.
112 Учителят: Аз съм Пътят! Ученикът: И Светлината, която ме води по този път. Молитва. Вяра. 113 Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да стане нещо, Той ще създаде условия за това. 9.Х.1921 г. Реалното. 114 Полека, полека ученикът трябва да се отказва от всичко материално. Защото истински Великото седи зад материалното. А това невидимо е реалното, Великото в живота. Тогава ученикът ще влезе в друга област, дето по-добре ще разбере Учителя си. А това може да стане и изведнъж, зависи от ученика. Отплата.
към текста >>

А това невидимо е реалното, Великото в живота.
113 Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да стане нещо, Той ще създаде условия за това. 9.Х.1921 г. Реалното. 114 Полека, полека ученикът трябва да се отказва от всичко материално. Защото истински Великото седи зад материалното. А това невидимо е реалното, Великото в живота. Тогава ученикът ще влезе в друга област, дето по-добре ще разбере Учителя си. А това може да стане и изведнъж, зависи от ученика. Отплата. 115 Ученикът, който е получил много от Учителя си, може да му се отплати само като люби Бога. 1.Х.1921 г. Молитва. Чистота.
към текста >>

34. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 21-40

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

38 Когато дойде прозрението у човека, тогава се изясняват много неща. Реалното.
Не е в написаното, а в разбраното. Любов. 35 Любовта носи на цветята живот, а на човека - Чистота. Доброто. 36 С краката отиваме към Доброто, с ръцете го правим, а с очите показваме посоката на Доброто. 20.XII.1921 г. Стремежът. 37 Най-великото в човешкия свят е стремежът към Бога. Прозрение. 38 Когато дойде прозрението у човека, тогава се изясняват много неща. Реалното. 39 Материалното е променливото, а Реалното е непроменливото. 22.ХII.1921 г. Светът. 40 Физическият свят за слабия е място на съблазън и изкушение, а за силния е място само за учение и подигане. 23.XII.1921 г.
към текста >>

39 Материалното е променливото, а Реалното е непроменливото.
35 Любовта носи на цветята живот, а на човека - Чистота. Доброто. 36 С краката отиваме към Доброто, с ръцете го правим, а с очите показваме посоката на Доброто. 20.XII.1921 г. Стремежът. 37 Най-великото в човешкия свят е стремежът към Бога. Прозрение. 38 Когато дойде прозрението у човека, тогава се изясняват много неща. Реалното. 39 Материалното е променливото, а Реалното е непроменливото. 22.ХII.1921 г. Светът. 40 Физическият свят за слабия е място на съблазън и изкушение, а за силния е място само за учение и подигане. 23.XII.1921 г.
към текста >>

35. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 181-200

ТОМ 14

184 Реалното.
Милостив и благ е Той. И всякога прощава. Щом се обърне няко й къ м Него , То й всяког а прощава . Запазете идеята: да бъдете носители на онази Вечна Светлина, в която Бог живее. 6.VI.1926 г. 184 Реалното. Човек не трябва да се стреми да бъде богат. Доброт о е за всички, а злото е частично. Всяко зло е придружено с известна приятност. Навсякъде всяко нещо трябва точно да се измерва. Мъдростта се постига във вечността.
към текста >>

Реалното у всички е присъствието на Бога. 15.VI.
Всяко зло е придружено с известна приятност. Навсякъде всяко нещо трябва точно да се измерва. Мъдростта се постига във вечността. Тя не може да се обгърне отведнъж. Човек трябва да приема познание толкова, колкото му трябва. Реалното у всички е присъствието на Бога. 15.VI. 1923 г. 185 Праведният. Праведният чрез вяра ще бъде жив. 186 Осъществяване. Любовт а трябва да се осъществи в Истината.
към текста >>

36. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Кое е реалното, свещта или светлината, реална е светлината.
Не казвам, че е лошо. - Няма да Го целувам по ръцете вече. - Та вие не сте Го целували още както трябва. Ти сега криво ме разбираш. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с него ще живеете. Кое е реалното, свещта или светлината, реална е светлината. Когато свещта стане светлина, това е реално. Туй, което можете да видите, да ви упъти към Бога, да живеете в Любовта. (Учителят излезе вън за вечеря. Донаписах думите от беседата за Христа. И когато той се върна, продължихме разговора за Христа и той ми каза: - Той е Учителят.
към текста >>

37. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Единственото реалното нещо в света, то е живота.
Но с такъв закон животът не се урежда. Животът има дълбок смисъл. Онези, които ядат и пият са в рая, а онези, които гладуват, те са в ада. Не очаквай своето щастие от никого. Докато имате здрав ум, добро сърце и силна воля, вие сте щастливи. Единственото реалното нещо в света, то е живота. Ако в живота си имате мъчнотии, това е огнената пещ. Да се освободиш от всяка завист, всяка омраза, само тогава ще разбереш тези знакове - това движение. Вие сте се пробудили вече. Бъдете смели, не се предавайте на никакви съмнения. Верни ли сте в себе си, ще бъдете верни на всички.
към текста >>

38. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Великото, реалното седи в прекрасното, нежно чувство, то е като дете но като го придобиеш туй нежно чувство, ти си придобил всичко и всеки те иска в дома си.
Лъжата е случайно нещо, лъжата са я образували тия същества, които искат да минат лесно, а човек, които търси мъчния път, не лъже. Действително, че материалната работа огрубява човека, но лъжата ще го снеме и огруби повече от най-грубата работа. Лесният път ражда лъжата. Бог ще го привлечете не със своята философия, а със своята немощ. Приятно е на Бога, като те намери, че не знаеш, да ти обясни. Великото, реалното седи в прекрасното, нежно чувство, то е като дете но като го придобиеш туй нежно чувство, ти си придобил всичко и всеки те иска в дома си. Смирението е качество на ума, а чистосърдечието е качество на сърцето. Чистосърдечието е един голям извор, никой не може да го лъже, вземеш една кофа, две, но той все извира. Това, което е истинската философия, съвременните хора са изгубили туй нежно чувство, нямат детинска вяра. Те мислят, че истината ще дойде по специален път. За една къща може да гледате от кой прозорец ще влезе светлината, но то е вярно за в къщи, а като излезнеш отвън, ще ти трябва един прозорец.
към текста >>

39. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Реалното нещо в света това е любовта към Бога.
Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре то ще си вземе дърмите, ще си отиде и ще си казва- Нашият старият какво прави още? " Всичкият този сняг трябва да си стопи. Този сняг във вас трябва да се стопи. И когато той се стопи ще поникне тревица, ще се появят буболечки - това е много пъти по-реално отколкото този сняг. Реалното нещо в света това е любовта към Бога. Любов към Бога, не към ближния. Долу лъжата' Любовта към ближния - това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи до огнището, дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата Ще впрегне отново колата, ще донесе дървата и ще запали огъня.
към текста >>

40. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим.
Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения.
към текста >>

Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното.
И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото?
към текста >>

Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното.
Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса?
към текста >>

Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното?
Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг.
към текста >>

Реалното ще дойде при тебе изведнъж.
Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева.
към текста >>

Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното.
Очаквате отдолу - нищо не идва. Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл не знаете. - От Невидимия свят. Вие сега не знаете кое откъде е дошло. Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното. Нямате пари в джоба си - помолите се. Бръкнете в джоба си и намирате 10 лева. Откъде са дошли? - Все отнякъде са дошли. Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша.
към текста >>

41. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници „Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7(22.III.1922), с. 133-135 Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви.
към текста >>

42. 1929 година

ТОМ 16

Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката.
Накладох печката и след измиването започнах наряда си. Мислих върху много въпроси из живота на земята и Великия живот, който се открива пред духовния взор на окултния ученик. Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове. Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и целесъобразно. Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката. В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни. Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги Висшето и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми. Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25.П. т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция. До следобед къде 2 ^ 3 ч писах списъци.
към текста >>

43. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните.
Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
към текста >>

44. 1934 година

ТОМ 16

Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните.
Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
към текста >>

45. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

ТОМ 16

Най-реалното е да стане музикален.
Ако човек иска да тръгне по новия път, нека започне да пее, да използва живота си, за да възкресне. Сега не е време да се прераждат хората втори път. Сега е време за възкресение. А за да възкръснат, хората трябва да станат музикални. Сега не е време да става човек учен, религиозен, силен. Най-реалното е да стане музикален. Нека всеки отделя по 5 минути сутрин, обед и вечер, за да попее. Онази песен е хубава, в която думите имат едно значение, а не две. Истината е Истина, а не лъжа. Любовта е Любов, а не нещо друго. Гладът е глад, жаждата е жажда, а не нещо друго.
към текста >>

46. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

ТОМ 16

Дръжте се за реалното, другите неща сами по себе си ще дойдат.
Според мисълта му - и храната, а според храната ще бъде неговият мозък, неговото тяло. Следователно бъдащата хигиена, или бъдащата диета, която човек трябва да има, трябва да започне с мислите, защото от това ще зависи храната. (Песен: „Право мисли, право постъпвай") (Младежки окултен клас, 11.III.1932 год.) 369. Щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Дръжте се за реалното, другите неща сами по себе си ще дойдат. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо! Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо; щом можеш да почувствуваш, всичко е постижимо.
към текста >>

47. 27. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г., петък, 5 ч сутринта

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима.
Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание. Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън. Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от затвора. Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима. Вие скърбите.... Небесната радост каква ще бъде? Когато Бог направил света, явило се слънцето и казало: „Каква ще бъде моята работа? " Господ казал: „Когато изгряваш, на хората работа ще носиш, а когато залязваш - почивка." Не може да имаш работа преди да е изгряло слънцето, да ти донесе работа; и не може да имаш почивка, докато слънцето не е залязло. Всяко ново положение е работа, в която човек влиза. Когато я завършиш, може да си почиваIII.
към текста >>

48. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Човек има 7 тела, но зад тях стои реалното, същественото и неизменното.
Мислете върху това! Двама ангели на съвършения човек са съединени. Те не са слети, но образуват една система. Съвършеният човек действува и като мъж, и като жена. Като мъж, ще изпраща светлината по целия свят, за да не се заблуждават, а пък като жена, ще изпраща топлината по целия свят, за да не правят зло. Човек има 7 тела, но зад тях стои реалното, същественото и неизменното. На Земята е Богочовекът. На всички планети на Слънчевата система все има хора. На Луната са останали най-учените хора. На Слънцето живеят същества, които са образец на всичко. И на Юпитер има напреднали същества, обаче на Слънцето са най-съвършените същества.
към текста >>

49. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Това е реалното, което може да уреди живота.
Например, от цяла крина жито като си дал 1/2, остава още 1/2. А когато даваме в духовния живот, става обратното - увеличаване. Например, като си дал 1/2 крина жито, не остава още 1/2, както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи. * Да имаш най-големите противоречия в живота и от тези противоречия да изкараш своето щастие, това значи разбиране, или - да си силен. Когато сте в най-големите противоречия, да г/ преобърнете в положителни величини. Това е реалното, което може да уреди живота. Щастието е вътре във вас. Ако вий всеки ден не можете да внесете нещо ново, вий ще се израждате. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от Бога. Истинският живот е живот на вечно подмладяване. Ти не можеш да имаш онзи, щастливия живот, докато в тебе съществува една неприязнена мисъл.
към текста >>

Има Закон: През дето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - на Бога, че всичко иде от един извор... В невидимия свят, това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално.
Праведните ще управляват. Мина времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете: „Заради Любовта на Христа, няма вече да лъжете и няма да крадете." Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава те са полезни. Една погрешка лесно можете да изправите. Има Закон: През дето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - на Бога, че всичко иде от един извор... В невидимия свят, това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветляват отвътре. Висшите духове, когато слазят на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела. Свършват си работата, освобождават се и си отиват. Частен разговор с Учителя на Витоша, 8.VIII.1933 год. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе.
към текста >>

50. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Всемирната Бяла школа, това е една велика школа, а ученикът в нея трябва да се свърже, да се домогне до туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си, а това е Христос, Който е Любов безгранична, Мъдрост непрестанна и Истина постоянна.
Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Ученикът е длъжен да се учи на всичко добро, да бъде точен и изпълнителен на всичко, каквото му се преподава в школата. Ученикът трябва да има пълно послушание към Учителя, пълно упование в Него, вяра без всякакво съмнение в думите Му и любов безгранична в учението Му, знаейки, че всичко, което Той учи, е изпитано и проверено от Него. Ученикът трябва да повдигне своя ум, да облагороди своето сърце и да възстанови волята си, след това да се предаде в служба на Любовта. Ученикът трябва да познае своя Учител и да изпълнява точно и вярно Неговите заповеди. Всемирната Бяла школа, това е една велика школа, а ученикът в нея трябва да се свърже, да се домогне до туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си, а това е Христос, Който е Любов безгранична, Мъдрост непрестанна и Истина постоянна. Затова ние трябва да се пропием от тези велики Божествени принципи, щото те да станат наша плът и кръв, т. е. ние самите да станем Любов, Мъдрост и Истина. Ученикът трябва да бъде послушен, да възприема и прилага всичко с любов, което му преподава неговият Учител. Ученикът трябва да се учи непрестанно, да бъде послушен към всяко наставление, дадено му от неговия Учител, и да не се съмнява в Него. Да не роптае пред Бога за несгодите, които се случват в живота му, да понася всичко с радост, да търпи всички хули, отгдето и да идат те, да прави добро на тия, които го ненавиждат и му правят пакост, трябва да слага Любовта за основа на всяко свое проявление.
към текста >>

51. 6. „Явно говорих - Исус

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Дръжте се за Бога, вечното, реалното, положителното.
Хората всичко вършат по свои вътрешни разбирания, те са свободни; и ние да бъдем свободни. Светските хора са трудолюбиви и смели. Най-мъчното е да бъдем силни и решителни. Та, в живота място има само за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто. Мислете и се утвърдете. Дръжте се за Бога, вечното, реалното, положителното. Внушавайте си всичко положително. Мислете за Бога и Неговата същност и я въплотете в себе си. [1] Тази тема е написана от друг, не е с почерка на Елена Хаджи Григорова. (Бел. М.И.) Когато вършиш първата работа, образуваш връзка с Бога. При втората работа ти свързваш чрез себе си ближния си с Бога.
към текста >>

52. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Докато не се отречеш от всичко - и от приятеля си, и от живота си, не можеш да разбереш реалното.
3.XI.1944 г., петък Щастието и силата на човека седи в невъзможното и непостижимото. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостен и весел. Вярвам в невъзможното и непостижимото. Болният вярва във външната помощ - в лекари и в лекарства. Има хора, които не умират - това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Докато не се отречеш от всичко - и от приятеля си, и от живота си, не можеш да разбереш реалното. (...) Щом почне да вярва човек в непостижимото, ще престане да оре земята - [ще се освободи] от скърбите и страданията. Задача: За 10 дена мислете за непостижимото и невъзможното, за да възприемете реалното, новото, което да приложите в живота. Човек нито да се подмладява, нито да остарява - да дойде до това състояние, за да се освободи от противоречията. Искай Любовта, търси Мъдростта и хлопай на Истината. Вярвай и търси непостижимото, за да разбереш реалността в живота - там се крие Бог.
към текста >>

Задача: За 10 дена мислете за непостижимото и невъзможното, за да възприемете реалното, новото, което да приложите в живота.
Вярвам в невъзможното и непостижимото. Болният вярва във външната помощ - в лекари и в лекарства. Има хора, които не умират - това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Докато не се отречеш от всичко - и от приятеля си, и от живота си, не можеш да разбереш реалното. (...) Щом почне да вярва човек в непостижимото, ще престане да оре земята - [ще се освободи] от скърбите и страданията. Задача: За 10 дена мислете за непостижимото и невъзможното, за да възприемете реалното, новото, което да приложите в живота. Човек нито да се подмладява, нито да остарява - да дойде до това състояние, за да се освободи от противоречията. Искай Любовта, търси Мъдростта и хлопай на Истината. Вярвай и търси непостижимото, за да разбереш реалността в живота - там се крие Бог. Трябва да разбирате в какво седи постижимото и в какво - непостижимото. Постижимото е гранично, а непостижимото е безгранично.
към текста >>

Първо - възможното, постижимото, нереалното, а после - реалното.
На Земята трябва да свършиш нещо. Придобиване на една добродетел не е лесна работа. Правдата, ти я носиш като дадено качество вътре в себе си. Тя са[ма] се разкрива, ти не може да я изучаваш. Като проява Любовта може да проучиш, но като цяло тя е непонятна. Първо - възможното, постижимото, нереалното, а после - реалното. Познатият свят става като мярка за непознатия. Не може без страдания. Смъртта е лишаване на човека от възможностите за придобиване на благата. Животът се облича със светлината. Светлината е външна дреха на живота.
към текста >>

От свръхреалното Бог създал света.
Тя го повдига и облагородява. Любовта не се купува нито с пари, нито с нищо. Достатъчно е да мислиш за Бога с любов, за да Го видиш и да Го познаеш. 5.XI.1944 г., неделя, 10 ч 7 гл. Ев. Марка Новата епоха, която настъпва, няма нужда да убеждава за себе си. От свръхреалното Бог създал света. Има нужда от доказателства за Слънцето, когато то залязва, но когато свети, съществува, Где е Господ? Дето има любов, знание, свобода, живот. Бог не се нуждае, сега, от доказателства. И най-малките същества Го чувствуват. Ледът, когато се стопява, отива в долината.
към текста >>

53. 41. Суетата

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

За себе си да е добър човек е реалното, но ако е добър за другите, то значи реалното да ви донася благото.
Не изучавайте човешкия характер, че ще намерите шопския кожух. Като се доближите до някого, вижте занимава ли се с Любовта, има ли в любовта му права мисъл, право чувство и права постъпка. Те първо мене успокояват. Което е добро за мене, добро е и задругите, съзнанието ви..., не суетата! Отношенията ви към Бога, към Любовта, не могат да бъдат правилни, ако вашите мисли, чувства и постъпки не са прави. За себе си да е добър човек е реалното, но ако е добър за другите, то значи реалното да ви донася благото. Там няма суета.
към текста >>

54. 74. Реалното богатство

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Реалното богатство 1937 г.
III. тетрадка: Из разговорите ни с нашия любим Учител на Изгрева - след беседа и гимнастики, на обеда и на Витоша Разговори с Любезния наш Учител. 74. Реалното богатство 1937 г. Нагрей с любов някого, да му излязат хубави чърти. Не всичко се радвайте! Като дойде Божият Дух, Той ни опитва душата. 1936 г. Човек се лъже, че може да открадне нещо.
към текста >>

Реалното богатство на човека е в тайните, а откровението е, когато сме се запознали с тайните.
Лъжата е, че мислиш, че като крадеш, ще забогатееш. Не вярвай в което не е! Старо вярване е, че вярват хората в което не е. Страданието е тайна. Като я научиш, ще дойде откровението. Реалното богатство на човека е в тайните, а откровението е, когато сме се запознали с тайните. Лъжа е, че вярваш, което не е: че ще умреш, че ще отидеш в рая, в джендема. Лъжа е това. Съгрешиш - в джендема си; направиш добро - в рая си. Щом имаш живота, ще дойде златото при тебе. Като дойде умът ти, силата ти ще дойде.
към текста >>

Което не се постига, е реалното.
Не виждаме реалността каквато е и не представляваме я. Човек не е, което се представя. Ако обърнете реалността, ще имате най-голямо нещастие. Безграничното е най-хубаво. Което се постига, не е реално. Което не се постига, е реалното. Бъдете съвършени по любов, знание, справедливост, като Бога. Може сянката на реалността да обхванете. Реалността и като плод може да я обхванеш. Да разбереш реалността не значи обгръщане и обхващане. Един ден, и да искаш да умреш, не можеш да умреш.
към текста >>

55. 88. Реалното и идеалното постижение

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

88. Реалното и идеалното постижение IV.
88. Реалното и идеалното постижение IV. 1940 г. - Паякът по-напред философствувап, пък като се научил да си прави па- яджина, казал: „Не ми трябва вече нищо! " И животните имат отношение. Малкото куче си носи кост. Голямото иде срещу него.
към текста >>

56. 94. Любовта е наука

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Тя е силна, тя е най-реалното нещо, което във всичките области работи.
94. Любовта е наука Любовта е наука. Тя е силна, тя е най-реалното нещо, което във всичките области работи. Тя те подбужда. Малко да те побутне, и ти се окуражиш. Любовта има много методи. Бутне те, търкаля те, окаля те, после те вземе и те окъпе. Една млада мома, много красива, трябва да мине през едно царство.
към текста >>

57. 100. Непроявеният и проявеният Бог

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Което знаем, е реалното.
Сега сме родени, извън Бога сме, свободни сме. Да мислим, чувствуваме и действува- ме, то е извън Бога. Любовта е същността на нещата - непроявената Любов, която не знаем. Реалността на Любовта е проявената външна или вътрешна. Което не знаем, е основа на всичко. Което знаем, е реалното. Казваме: „Бог е Любов", но Бог е повече от Любов. Бог е повече от Мъдрост, Бог е повече от Истина, Бог е повече от Дух. Той няма никакви отношения към нас. Ние познаваме само Проявения Бог. Той се занимава с нас.
към текста >>

58. 119. Любовта и Вярата са вечен принцип

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Различавайте реалното от нереалното!
Господ иска по тънко да мислим. Дето не вършим Волята Божия, нищо не ни извинява. Проповядването е много тънка работа. Отиваш да говориш, каквото Христос е казал. Ще се оправи, ще се научат, няма да останат невежи. Различавайте реалното от нереалното! Един ден ще отличаваме изкуственото цвете от естественото. Всяко учение е изкуствено цвете, а Божественото учение е естествено цвете. В Божественото учение всякой е касиер на Господа. В човешкото учение всеки е касиер. „Откровението" е проявеният живот.
към текста >>

59. 5. Наука и метафизика

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>

60. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Тя разграничава Битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Светлината е дреха на Мъдростта, физическата светлина, от която ние се ползуваме, е резултат на излишната енергия, която космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина. 2. Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. 3. Светлината - това е творческият акт на Живата природа, на космичния човек. Тя разграничава Битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.
към текста >>

61. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Реалното в живота (Георги Радев) Житно зърно, Г.
I. Георги Радев Георги Радев 1. Реалното в живота (Георги Радев) Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 ..................................................................................................................... 756 2. Георги Радев (Georg Nordmann [Георги Томалевски]) Житно зърно, Г. XIV (1940), бр.
към текста >>

Реалното в живота Георги Радев Житно зърно, Г.
София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 .................................................................................................................................................................................................................................................................................. 778 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) ................................................................................................................................................................. 786 ПОСЛЕДНА И ПЪРВА (Стихотворение) 13.IX.1940 Олга Славчева ............................................................................................................................................................. 788 ИДЕ ТОЙ (Стихотворение) Д. А. [Димитрина Антонова] ............................................................................................................................................................................... 788 1. Реалното в живота Георги Радев Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението.
към текста >>

62. 3. ПЛАНЕТИТЕ

ТОМ 19

Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица и накрая също реалното число една десета.
Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и ще получим единица. Делена тази единица на десет, ще получим - една десета от астрономическата единица, което е равно на 14,960,000 километра или кръгло 15,000,000. На такова разстояние от Слънцето ще се намира планетата „Вулкан”. Навярно някой би запитал, на какво основание е взето член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е взето нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, но нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица и накрая също реалното число една десета. Втори член наляво, който би бил минус шест, не можем да вземем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната механика Йохан Кеплер е дал три основни закона. Третият от тях гласи, че: Разстоянието на всяка планета до Слънцето в трета степен е равно на времето, за което планетата ще обикаля около Слънцето във втора степен. Използвайки този закон, ние ще можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия. Изразено алгебрически, то е една десета от нашата година.
към текста >>

63. 6.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ

ТОМ 19

При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното.
А също и изненадващ, много благоприятен случай в живота му, който ще донесе голяма полза и улеснение. При лошите аспекти имаме човека, склонен към мислене, изказване и действия, които са странни и неприемливи за другите. При точните аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в живота на индивида. МЕРКУРИЙ - НЕПТУН При съвпад и добрите аспекти имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция. Всеки въпрос, всяка задача, още преди да е започнал да мисли по нея, разрешението е вече готово в главата му. При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното. Изобщо при силните позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При лошите аспекти имаме човек, който се поддава на измама и лъжи - доверчив човек. При точните аспекти тези измами и лъжи ще го засегнат много лошо, много остро. МЕРКУРИЙ - ПЛУТОН При съвпад е много лошо. Този човек периодически като че ли престава да мисли.
към текста >>

64. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

То е реалното.
Но трябва простор, а сега вие си поплаквате. Всяка една звезда казва: „Сестро, защо плачеш, при мене ела, ти гледай да дойдеш тук”. Слънцето, Марс, това ти говорят. Не само те, но в тайно някои дух крилат ви казва: „Не бой се, не бой се! ” И в тишината, когато се молите и мечтаете, духът ще ви шепне нещо, някоя опитност, ще кажете: „Има нещо, което ми шепне”. То е реалното. Та ние сме заобиколени от един свят свидетели, горе и долу, видими и невидими, които казват: „Не бойте се! Вяра. Любов, Истина, всичкото е за вас. И всичките ваши страдания са нищо. Вие можете да бъдете силни. Ако на земята сте слаби, горе сте силни.
към текста >>

65. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Това е реалното в живота, но докато се дойде до него, трябва да се минат ред последователни стъпки.
Въз основа на това, и човек се стреми да придобие свободата си. Свободата се придобива чрез намиране на Божественото Начало. Щом намери Божественото Начало в себе си, човек става свободен. Даде ли път на Божественото, той може да каже, че е чул Божия глас в себе си и да цитира стиха от Евангелието: „Който чуяг гласа на Господа в себе си, ще оживеят.” Пак в Евангелието е казано: „И ще вложа Духа си в тях” – В кои тях? – В ония, които са чули гласа на Бога. Това е реалното в живота, но докато се дойде до него, трябва да се минат ред последователни стъпки. Едно се изисква от човека: докато Божественото Начало влезе и се засели да живее в него. той да не се натъква на противоречия, или ако се натъква, да ги разрешава правилно, с оглед на дадената му светлина.” „Що е молитва? - Молитвата е общение със стъпките, с мислите и с чувствата на Единния, на Свещения. Мнозина имат крива представа за Бога. Те Го считат за нещо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората.
към текста >>

66. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Кое е сега реалното?
Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход - никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари. Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става, или което без пари става? Кое е полесно? (Без пари). С пари работите стават, но парите са взети от Слънцето. Емблема на Слънцето са парите.
към текста >>

67. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

За да виждаш реалното, ти трябва да виждаш и отзад и отпред, и отгоре и отдолу.
Ако някой ви предскаже, че след една година ще паднете в трап, и ще си счупите крак, мислители, че това е нещо въображаемо? Този човек вижда всичко. Има начини, по които може да се предвижда всичко. Кучето не е завършило някакъв факултет, но измежду хиляден народ ще намери своя господар. Има хора, които се раждат с това чувство за предвиждане, за тях прегради няма. За да виждаш реалното, ти трябва да виждаш и отзад и отпред, и отгоре и отдолу. Ако всичко е изобретение на човешкия ум, тогава човек на кого е изобретение? Понеже ние не можем да видим проявлението на разумното във всяко явление, мислим, че този свят не е разумен. Аз съм заинтересован само от Истината, която е всичко за мен. Истината, в която живея е всичко за мен. Дали вие ще вярвате, или не, това си е за вас.
към текста >>

68. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения II.

Кръстопът

ТОМ 20

Повикайте вярата - вярата е връзка с реалното, с Първото Начало - и тогава ще влезете в истинския живот.
Всичкото Божие величие се намира в Новия Живот! А животът е по-силен от смъртта: приближете се с вяра към нея и похлопайте без страх на вратата й. И ще вдигне тя своето тежко було - и зад него ще видите отново безкрайния поток на живота - на вечния живот! Отворете очите си за Светлината; умовете си - за Мъдростта, сърцата си - за Любовта, душите си - за Истината, и духа си - за Божествения Дух. Отворете се за доброто и го поканете да направи жилище във вас. Повикайте вярата - вярата е връзка с реалното, с Първото Начало - и тогава ще влезете в истинския живот. Догдето растението се не свърже със земята, то няма сили. И вие, докато се не свържете с въздуха, слънцето и дъжда - няма да можете да черпите сили, да намерите Бога. А какво е Бог? - Този, Който е бил преди мене, преди аз да съм бил, Той е бил - това е Бог! - Къде е Господ?
към текста >>

69. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

Ще се вникне по-дълбоко в действителността, по-близо до реалното, което не е цвят, но не е и трептение.
- Е да, това е така. - Нямам нищо против, но ако цветът зелен или червен, не е цвят, а е бил трептение безцветно и че от числото на трептенията зависи самият цвят да ни се види такъв или инакъв - тогава защо да не се запитаме по-нататък - логично и разумно е - какво се крие и зад трептенията?... - Е, то какво ще стане тогава? - запитах изненадан аз. - Какво ще стане? Ще се вникне по-дълбоко в действителността, по-близо до реалното, което не е цвят, но не е и трептение. - Това може би е така, не оспорвам, че имате право - като една възможност за бъдещето... Но Вие твърдяхте, че Слънцето се виждало еднакво голямо от всички планети - дори и най-отдалечените. Но това е, с ваше позволение, един абсурд, на който никой здравомислещ човек не може да се съгласи и който всички съществуващи закони на науката за светлината опровергават. - И все пак, струва ми се, че ако имате малко търпение и повечко внимание, след пет минути само Вие ще имате съвсем друго мнение. - Само това ми се вижда невъзможно, но във всеки случай говорете, аз ще слушам най-внимателно. - Тогава нека формулираме още веднъж кратко и ясно, което Вие твърдите, т.е.
към текста >>

«Господи, кое е реалното?
Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието. - Да - казах аз, - да. Аз именно бях зачуден, как всред тълпата на «Пикадили» можеше да съществува тоя празен кръг - и чак тогава видях всред него Вас, и помня Вашите очи, те бяха тъй горещи... както и сега. Дълго време аз не можах да ги забравя, а и когато си ги спомних, като че Вие бяхте до мен... - И аз бивах - каза той с лека усмивка. - Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото пътят Ви е път на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях. «Господи, кое е реалното? Къде съм аз? Кой съм? Какво е именно всичко това? » Така си мислех аз и си щипех ухото, за да се убедя, че не спя. А мелодията като че ли ме люлееше на невидими крила, унасяше в дивна хармония.
към текста >>

Да е нещо реално в обикновената смисъл на думата -не е, защото има толкова много неща едновременно в главата на човека, тъй че немислимо е реалното да е там.
- Тогава какво е това, което ние виждаме? Какво е вътре в нас и какво - вън? Виждам слънцето - значи има нещо от слънцето вътре в мен и аз познавам, зная това нещо, чрез което добивам понятие за слънцето, но какво именно е това нещо? Да е слънцето - не е, защото няма такава глава, която да го вмести. Но що е тогава? Да е нещо реално в обикновената смисъл на думата -не е, защото има толкова много неща едновременно в главата на човека, тъй че немислимо е реалното да е там. Пък и не може едновременно да бъде на две места. Ако дървото вън от мен е дърво и реалност - образът му или това, което зная за него, не може да бъде реално едновременно и вътре в мен, защото тогава ще имаме две реалности за един и същи предмет - вътре и вън от мен, а това е невъзможно: едната от тях е нереална. - Това е понятно - ясно ми е, но какво е тогава, собствено, онова в главите ни, което чувствуваме и знаем? - Да, какво е то, собствено? Ето големият въпрос, който съвременната наука и философия не знае.
към текста >>

Но ако е вътре или вън, все пак е необяснимо как може външното, нереалното, да даде вътре реално или обратното -външното реално да даде нереалното вътре.
Ако дървото вън от мен е дърво и реалност - образът му или това, което зная за него, не може да бъде реално едновременно и вътре в мен, защото тогава ще имаме две реалности за един и същи предмет - вътре и вън от мен, а това е невъзможно: едната от тях е нереална. - Това е понятно - ясно ми е, но какво е тогава, собствено, онова в главите ни, което чувствуваме и знаем? - Да, какво е то, собствено? Ето големият въпрос, който съвременната наука и философия не знае. Виждате ясно, че това не може да бъде реално, защото реалността е вътре или вън. Но ако е вътре или вън, все пак е необяснимо как може външното, нереалното, да даде вътре реално или обратното -външното реално да даде нереалното вътре. И ако тогава това е така, то как и по какъв начин вътрешното нереално става реално външно - как образът на слънцето, да речем, става слънце в ума ни, как Вие ставате това, което аз зная за Вас - как сянката дава знание за предмета? - Много ясно - чрез светлината. - Да, много вярно - чрез светлината, но тук дойдохме, откъдето почнахме - що е самата светлина? Как тя ни помага да превърнем онова «реално» в «нереалното», което виждаме вън, или от нереалното - в реално, когато си спомняме нещата. И къде се грамадят всички тия спомени?
към текста >>

Как тя ни помага да превърнем онова «реално» в «нереалното», което виждаме вън, или от нереалното - в реално, когато си спомняме нещата.
Виждате ясно, че това не може да бъде реално, защото реалността е вътре или вън. Но ако е вътре или вън, все пак е необяснимо как може външното, нереалното, да даде вътре реално или обратното -външното реално да даде нереалното вътре. И ако тогава това е така, то как и по какъв начин вътрешното нереално става реално външно - как образът на слънцето, да речем, става слънце в ума ни, как Вие ставате това, което аз зная за Вас - как сянката дава знание за предмета? - Много ясно - чрез светлината. - Да, много вярно - чрез светлината, но тук дойдохме, откъдето почнахме - що е самата светлина? Как тя ни помага да превърнем онова «реално» в «нереалното», което виждаме вън, или от нереалното - в реално, когато си спомняме нещата. И къде се грамадят всички тия спомени? Къде те съществуват? И къде се намират всичките тия форми, които пък ние бихме сътворили с нашата фантазия - нали ти можеш да си представиш далечни слънца и хиляди върхове като тези - къде ще се съберат всички те? Къде те съществуват, и съществуват ли изобщо някъде? И ако съществуват, реални ли са те?
към текста >>

70. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 20

Тъй че Божественото не е нещо абстрактно, а най-реалното възможно в дадения момент, но трябва да се види.
Как ще се познае кое е именно Божественият план в даден момент, за да му стане човек проводник? Нека си послужим в случая с един прост пример за изяснение: В една държава, на едно място може да има най-добро брашно, а на друго - най-добър майстор. Когато едно съзнание е будно, то ще знае, че те съществуват, ще ги търси и ще ги съчетае, за да има най добър хляб - това е Божественият план - най-хубавото, най-доброто в момента. Ако се задоволим само с хубавото брашно и лош (обективно) майстор, то работата ще стане смесена. Ако ли се вземе само идеята за хляба, а брашното и майсторът са каквито и да се случат, тогава това е човешка работа. Тъй че Божественото не е нещо абстрактно, а най-реалното възможно в дадения момент, но трябва да се види. А когато не се вижда, да се вярва на тия, които го виждат. Божественото е най-красивото, най-устойчивото, най-доброто. Както пияницата знае къде са хубавите вина, така и духовният човек знае къде е доброто, вътре в него самия и вън. Но кое е мярката на доброто? Не субективното добро, а това, което засяга всички, в смисъл, че може да бъде разбрано от всеки разумен човек (а не глупав или болен).
към текста >>

Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното.
Паралелните линии се виждат пресечени, а и пресечените се виждат тоже пресечени. Тогава? Това виждане зависи от устройството на нашето око, което пък дава материал за нашата психика. И тогава ние виждаме сфери и мислим за конеч-ността, затвореността на един свят, когато той може да е отворено на всички страни пространство. Така, ако си представим две безкрайно големи плоскости паралелни, тогава, където и да сме между тях, ще виждаме все сфери или сфероиди, елипсоиди, но все «затворено» пространство. Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието. Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното. Обича, който слуша. И който слуша - обича. Смирението е пътят към Истината. Към Твореца на всичко, Който е истина, ние може да се приближим само отдолу нагоре, т.е. чрез смирението.
към текста >>

71. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

ТОМ 20

Учителят казва: «Идеалното ражда реалното, реалното - материалното, а материалното - скръбта.» В идеалното противоречия няма, в реалното има само едно противоречие, а в материалното - всяка теза има и антитеза.
И най-големите, и най-глупавите съчинения са писани със същата азбука, но не са равнозначни. Има живот на реалност и живот на отражение. По какво се отличават? Че печката, която виждаш в отражението, свети, но не топли. Думите ги знаеш, говориш ги, а нямаш съответните състояния - това е животът на отражения, а не реалност. Учителят казва: «Идеалното ражда реалното, реалното - материалното, а материалното - скръбта.» В идеалното противоречия няма, в реалното има само едно противоречие, а в материалното - всяка теза има и антитеза. Някои от занаята си правят философия, други от философията - занаят. А малцина са тия, които живеят това, което философстват, и философстват това, което живеят. Всичко произтича от едно. Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот. Водата е една, а разнообразието иде от условията, при които тя е текла.
към текста >>

72. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

ТОМ 20

- Напротив - каза Генко, - мен тъкмо това ми е направило впечатление, че той тъй ясно изнася реалното.
Царят поклати глава мълчаливо, после я наведе и лромълви тихо: - Аз не мога да го разбирам.78 Настана дълбоко мълчание. Генералът присъствуваше на целия тоя разговор почти като безмълвна статуя. Веднъж-дваж, погледнат от царя при някоя фраза, той вдигна рамене само като че искаше да каже: «Мене не смесвайте в тази работа! » - Чудно - каза Генко след известно мълчание, - него тъй много и разнообразни хора го слушат и разбират - поне донякъде, а Вие казвате така. - Мен ми се струва, че той е много абстрактен в своите твърдения. - Напротив - каза Генко, - мен тъкмо това ми е направило впечатление, че той тъй ясно изнася реалното. - Реалното - каза царят, - та що е реалното? Може ли той да определи това? - Реалното? - каза Генко - Та то е единственото. И за да се определи една реалност, зад нея трябва да има друга реалност, чрез която да става това определение.
към текста >>

- Реалното - каза царят, - та що е реалното?
Генералът присъствуваше на целия тоя разговор почти като безмълвна статуя. Веднъж-дваж, погледнат от царя при някоя фраза, той вдигна рамене само като че искаше да каже: «Мене не смесвайте в тази работа! » - Чудно - каза Генко след известно мълчание, - него тъй много и разнообразни хора го слушат и разбират - поне донякъде, а Вие казвате така. - Мен ми се струва, че той е много абстрактен в своите твърдения. - Напротив - каза Генко, - мен тъкмо това ми е направило впечатление, че той тъй ясно изнася реалното. - Реалното - каза царят, - та що е реалното? Може ли той да определи това? - Реалното? - каза Генко - Та то е единственото. И за да се определи една реалност, зад нея трябва да има друга реалност, чрез която да става това определение. А това, което се определя, не е реално - то е проявеното.
към текста >>

- Реалното?
» - Чудно - каза Генко след известно мълчание, - него тъй много и разнообразни хора го слушат и разбират - поне донякъде, а Вие казвате така. - Мен ми се струва, че той е много абстрактен в своите твърдения. - Напротив - каза Генко, - мен тъкмо това ми е направило впечатление, че той тъй ясно изнася реалното. - Реалното - каза царят, - та що е реалното? Може ли той да определи това? - Реалното? - каза Генко - Та то е единственото. И за да се определи една реалност, зад нея трябва да има друга реалност, чрез която да става това определение. А това, което се определя, не е реално - то е проявеното. А онова, което не може да се определи, то е реалното, то е мярката, която не може да се измери. Аксиомата, която не се доказва.
към текста >>

А онова, което не може да се определи, то е реалното, то е мярката, която не може да се измери.
Може ли той да определи това? - Реалното? - каза Генко - Та то е единственото. И за да се определи една реалност, зад нея трябва да има друга реалност, чрез която да става това определение. А това, което се определя, не е реално - то е проявеното. А онова, което не може да се определи, то е реалното, то е мярката, която не може да се измери. Аксиомата, която не се доказва. Което се не знае, то е реалното, а знанието е непреривният процес, проява на реалното. - Оригинално - усмихна се царят. - Вие философия ли сте свършили? - Не - поклати глава Генко, - аз следвам и живея една философия само, която животът, който е в мене, непосредствено ми поднася и която аз искам да живея.
към текста >>

Което се не знае, то е реалното, а знанието е непреривният процес, проява на реалното.
- каза Генко - Та то е единственото. И за да се определи една реалност, зад нея трябва да има друга реалност, чрез която да става това определение. А това, което се определя, не е реално - то е проявеното. А онова, което не може да се определи, то е реалното, то е мярката, която не може да се измери. Аксиомата, която не се доказва. Което се не знае, то е реалното, а знанието е непреривният процес, проява на реалното. - Оригинално - усмихна се царят. - Вие философия ли сте свършили? - Не - поклати глава Генко, - аз следвам и живея една философия само, която животът, който е в мене, непосредствено ми поднася и която аз искам да живея. - Но това, което казахте, е доста оригинално. Ваше ли е това твърдение?
към текста >>

73. 16. КАКВО ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА? ИМА ЛИ МОРАЛ ДНЕС? [МИСЛИ ОТ Учителя Петър Дънов]

ТОМ 20

Що е най-реалното?
2, 25.IV.1924 г., стр. 3-4) Какво говори светлината? Има ли морал днес? Защо има болести? Трябва ли да се плаща на поповете? Що е най-реалното? Лъжата! Каква е кожата и косите на престъпниците? Знаете ли какво говори г-н Дънов? И какво мисли за държавата? Земята ще бъде разтърсена!
към текста >>

- Понеже ние не разбираме, че светлината е език на природата.» «Христовият Дух е най-реалното, най-същественото, най-великото, което носи всички блага в света.
И жени, и мъже плачат, че Христос умрял на кръста. А пък че някой техен брат за 1000 лева умира, че онзи там в затвора гние, за този Христос, който страда там, не помислят, а казват: «Е, това е в реда на нещата». Тъй рекъл Господ. Господ не е рекъл тъй, това е наше казване. И защо става всичко туй? - Понеже ние не разбираме, че светлината е език на природата.» «Христовият Дух е най-реалното, най-същественото, най-великото, което носи всички блага в света. Аз Го виждам във всички хора, виждам Го как действува във вас, виждам Го заложен във всички. Той е туй, красивото, което се проявява във вас. Щом дойде до вас, вие казвате: «Чакай, той да не бъде по-умен от нас, та да ни излъже.» Че, като ви излъжа, да не ми напишете името със златни букви горе! Светът е пълен с лъжци, та имало още един, какво ще спечели с това? Светът се нуждае от хора, които да говорят не грубата истина, а абсолютната Истина.
към текста >>

74. 38. МУЗИКАТА

ТОМ 20

Ще виждаме своето величие на нивга неугасвающа душа... Ще виждаме и чуваме вечния кръговъртеж по всички криви, знайни и незнайни... Душата ще се вижда и чува... Ще виждаме и чувству-ваме Реалното.
И има ли нещо друго, освен хармония и музика? Всичко е музика. Може би разликата е там, че ний, като малки в своята еволюция, чуваме само тъпана в хора на тази музика... Ний днес долавяме само звука на тъпана на отдалечена музика. А когато възрастем със силата на Божията Мъдрост и Любов, в тихите и бурни дни и нощи ще долавяме симфонията на вечно течащата вселена, вечно неспирния й прелив, вечно различния й нюанс на шарки и тонове, които не могат да бъдат уловими от никакви закони и теории... Смирението ще ни даде тази сила да почувствуваме високите тонове, които като стрели се издигат, а оттам със същата сила, или по-бавно - слизат до дълбочината, гдето блуждае откъснатата в изгнание душа. А музиката е мост на душата за нанагоре... И издигнали се - ще чуваме хармоничния шепот на мълчанието и величавата, непрекъснатата, всеобемащата, безкрайната музика на мирозрението; ще чуваме тънката и ефирна музика на всемира; ще чуваме «музиката на цигулките» с техните десеттонови звуци. Ще виждаме своето величие на нивга неугасвающа душа... Ще виждаме и чуваме вечния кръговъртеж по всички криви, знайни и незнайни... Душата ще се вижда и чува... Ще виждаме и чувству-ваме Реалното. Ще се съединим с Бога... Музиката ще ни доведе до Бога. Молитва и музика по същество са едни. Музиката е молитва в поезия. Влиянието и предназначението на музиката е: по безчислено множество пътеки и пътечки - едни право стръмни нанагоре, други - право надолу, трети - под други наклони, да ни водят у Дома, там, от-гдето сме излезли и гдето един ден ще се върнем. Музиката е Ариадновата нишка, дадена ни, за да излезем от лабиринта на тъмнината.
към текста >>

75. 20. В света винаги е имало...

(В. «Живот», г. I, бр. 13, 14.VI.1929 г., стр. 1)

ТОМ 20

Человек е изгубил усета на реалното.
Обикновените отношения и разбирания са внасяли личния елемент - субективното - и за резултат са имали страданието, неволята, омразата. Человек е творил и създавал - и от създаденото от собствените си ръце е направил свой идол, от когото е чакал спасение. Турил е свои мерки за зло и добро, които не са мерките на живата природа, всред която живее, ѝ от това се е родила всичката дисхармония и зло в света. Но мярката на едного не е мярка на другиго. Разнообразието в разбирането носи възможност да се задоволят временно различните стремежи, но те не разрешават въпросите по същество. Человек е изгубил усета на реалното. Самият човек, животът в него е това реално, истинско. Всичко останало е само творба, негов институт, вярвания, партии, спорове. Но всичко това е само сянка на реалния живот. Това е свят на промени, на временни форми, от които не може да се очаква нещо съществено. Човек е създал икономичните условия, защото те не съществуваха преди него - той е техен господар.
към текста >>

76. 31. Времената, които преживяваме...

(В. «Живот», г. I, бр. 18, 21.VII.1929 г., стр. 1)

ТОМ 20

И в тая надежда, която движи, въодушевява, възкресява и подтиква тия милиони в страшно трудният им всекидневен път, се крие силата на реалното, което никога не се изменя, и което никога не излъгва тоя, който го очаква и работи за него - това, което се проявява в обичта, добротата, братството.
И много наивни са тия, които мислят, че ще могат да спрат идванието на новото с палиативи, с временно създадени илюзии, с които се мъчат да задържат вниманието или отклонят насоката на движението, идеите, надеждите. Коренът на всичко идващо е много по-дълбок, отколкото може да се мисли - нещо ново, зачекващо изцяло устоите на живота, е дошло и иде - един процес, който ще трае с години и ще се приближава с неопределима неминуемост. Стихиите ще го предшествуват; разтърсванията - физически, душевни и нравствени, политически и обществени борби, изострени до крайност - ще бъдат предтечите... Светлината е дошла в света. Вече се зазорява. И тия, на които делата са лоши, ще бягат от светлината, защото не искат да ги видят такива, каквито са си... А въпреки всичко, надеждата сгрява милиони сърца за по-добър утрешен ден. И в тая надежда, която движи, въодушевява, възкресява и подтиква тия милиони в страшно трудният им всекидневен път, се крие силата на реалното, което никога не се изменя, и което никога не излъгва тоя, който го очаква и работи за него - това, което се проявява в обичта, добротата, братството. Светът отново е изправен пред загадката на утрешния ден: с насилието, със злото, след Каина ли? Или със светлината, любовта и живота? Не е важно какво е било, къде си падал, къде си се лъгал или губил - всичко е какво ще решиш от днес, от сега, да бъдеш занапред! Искаш ли да тръгнеш с новия живот, със светлината, с радостта, с обичта? Виж колко братски ръце са готови да се протегнат от целия свят, да стиснат твоята!
към текста >>

77. 2. Лъчи от «Изгрева»

(В. «Братство», бр. 179, 7.II.1937 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното.
На тях бързам да кажа, че никакви думи, били те и на най-свещените писания, не са цел сами по себе си и не разкриват истината - те са само път към истината, която Учителите носят въплотена в своя личен живот. В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне царството Божие. Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта -с парфюма на вечния, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и на един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното. В реалния свят човешките системи на мисъл, логика и закони са дотолкова от значение, доколкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, който развълнуваният океан мята на всички страни... Л. Лулчев (Следва)
към текста >>

78. 11.Реално и нереално

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

ТОМ 20

Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там - в него, се гнезди всичкото най-възви-шено и красиво във вашия живот. Челото - там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят - това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч - взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това.
към текста >>

79. 12. Изучаване на човешкия характер

(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

Там е светът на мечтите царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него, се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това.
към текста >>

80. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

ТОМ 20

В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното".
И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено.
към текста >>

81. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

ТОМ 20

Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи". [2] Електрическите изтичания от едно острие извикват вятър, който може да угаси свещ. Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо.
към текста >>

82. (59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София

ТОМ 20

Те са дошли до реалното - че с война не се постига, но с преговори.
Той ми говори: «Царят, когато го е страх или закъснява, прави погрешки и не върви в унисон с премъдростта Божия. Русите възприеха една активна политика. Англичаните изхождат от своите лични интереси, а трябва да изхождат от Божествените интереси. Германците правят сега като англичаните. Русия е по-честна -държи си думата. Те са дошли до реалното - че с война не се постига, но с преговори. Разумно всичко да се направи. Иде нещо Божествено, сила Божествена. Провидението е турило сега злото [отвън], а доброто - отвътре, защото инак лошите хора ще реагират, а то иде доброто под лоша маска.398 Сега царят трябва да слуша... пак ще я харесва. Ако бяха слушали... Всички искат да се налагат, а насилието нищо не допринася. Хубавите работи трябва да се опитват.
към текста >>

83. 20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)

ТОМ 21

То е най-реалното.
Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му. И доброто, и злото са вън от нас - ний можем само да ги проявим. Едничкото нещо, което има в човека, то е любовта. То е най-реалното. Започнете с нея, и тя ще ви даде ключовете на света. Сговор в света може да има само при възвишена любов, когато законите са написани в нас вътре. Но ще кажете: това учение е неприложимо. Ум трябва. Ако свържем вълка с въже - той го прегризва и избягва.
към текста >>

84. 46. ИМА ЛИ СМИСЪЛ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Реалното съотношение насилите е, което закрепва и дава насока на всяко движение и управление.
Думите на министър Русев идат да покажат колко повърхностното е гледало на тоя въпрос. Вий може да развалите чешмата, но изворът, който я пои, ще остане, ще се разлее и ще ви причини такива главоболия, да го издирвате къде е потънал и се е скрил, че ще станете пишман, загдето сте се заловили с него. А дали наистина комунистите се мамят или други - това ще покаже самият живот. Нима предшественикът на г-н Русев също тъй категорично не декларираше почти със същите думи, с които си служи и Русев, че няма да позволи никому да „наруши” законите на страната и пр.? Не са декларациите, които управляват съдбините на народа. Реалното съотношение насилите е, което закрепва и дава насока на всяко движение и управление. В числото на тези реални сили влиза моралът, ненасилието, толерантността, човещината. Този, който греши срещу тези природни закони, ще изпита и последствията им. Не са декларациите, които спасяват хората, а справедливостта, защото кой каквото си постеле, на такова ще легне. Човешките сметки се ревизират от небето - и когато много натегнат несправедливостите - невъзможностите стават възможности - действителност. Умните хора от враговете си правят приятели.
към текста >>

85. 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.

ТОМ 21

Реалното, същественото нещо в света е Духът.
Тогава ще видите какви синове и дъщери ще се родят от браковете на любовта. Децата ще бъдат чисти, свети, като своя Баща - Духа. Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и святост. Какво повече може да се желае в този свят? Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа.
към текста >>

Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко.
Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето оттях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.
към текста >>

86. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

ТОМ 21

За мен важи Божият Път, Божията Истина, Божият Живот - това е реалното и неизменно, което преживява всичко.
Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага. Към Него трябва да се стремят душите. „Елате - казва Той, - всички, които сте обременени, и Аз ще ви утеша.” Помнете вярата. Това е основата на новия живот. Впрегнете всяко желание на работа полезна за постигание на висшето Аз на вашата Душа, която носи Мира в.своето сърдце и светлината в своя ум и силата в своя Дух. За мен важи Божият Път, Божията Истина, Божият Живот - това е реалното и неизменно, което преживява всичко. Само плодът на дървото радва градинаря и всички, които дават плод, се обрязват. Моя привет вам и на всички приятели, особено на Коста. В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов 70.
към текста >>

87. ПОСВЕЩЕНИЕ

ТОМ 22

Ще изгори всичко нереално , а ще остане само истинското , реалното.
Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя ще върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целият свят и всички онези, които и се противопоставят , тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? В Божествената пещ на Божествения огън . Под свършване на света, или изгаряне на света се разбира ликвидация на всички криви мисли , всички измами и заблуждения . Ще изгори всичко нереално , а ще остане само истинското , реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог е техен баща ! Тогава всички ще разберат , че земята е създадена за благото на живите същества , а Вселената - за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. 7 . Велик момент настъпва .
към текста >>

88. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

ТОМ 22

Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
Това коренно ще преобрази умовете на хората. Няма да остане глава на Земята, която да не узрее." (27, с. 98) „Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори, а те ще се превърнат на прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог - техен баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания." (16, с. 141) „Всичките култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето, Няма да мине много време и от сегашната култура, няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37) „Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета.
към текста >>

89. II. Правила от Учителя за Паневритмията

ТОМ 22

Не, най-реалното нещо в света е Любовта.
На слънцето паневритмичните упражнения се играят на голяма плоскост; 8. На Паневритмията присъстват много възвишени същества и ни наблюдават как изпълняваме упражненията и те ги играят горе, в духовният свят, но точно - съвършено; 9. Слънчевите енергии, които слизат на Земята се използват чрез тези упражнения като първо ги възприемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат. 10. Когато човек се концентрира, отправи погледа си под 45 нагоре, и се прониква от музиката на Паневритмията, неговият вътрешен Учител му показва как да движи ръцете и краката си. „Вие считате Любовта като нещо нереално. Не, най-реалното нещо в света е Любовта. Има един закон. Ти си сиромах. Трябва да знаеш как да спреш един човек и как да го погледнеш, защото Любовта има един специфичен ъгъл. Вие не знаете какъв е ъгълът на Любовта. Не съм срещал нито един философ, който да е говорил за ъгъла на Любовта.
към текста >>

90. 7. Денят Господен е ден на нова епоха

ТОМ 22

Ти им говориш за ядене и пиене, те казва: Това е реалното в света!
Като мислили дълго време как да се освободят от тях, най-после ангелите намерили способ: те ги изпратили на земята. Следователно лошите хора са тия, които са опетнили всичко в света. На земята няма нито една свята, чиста идея, която хората да не са опетнили. Ти им говориш за Господа, те казват: Това е празна работа! Ти им говориш за чист и свят живот, те казват: Това е празна работа! Ти им говориш за ядене и пиене, те казва: Това е реалното в света! Те считат яденето и пиенето за единствено реално нещо, което остава в живота. Да се молят на Бога, това е празна работа. Да обичат, това е празна работа, фантазия. Да отглеждат деца, това било мъчение - и то е празна работа. Те казват: Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца?
към текста >>

91. 15. СОЦИАЛИСТИ И КОМУНИСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО СА ПО-ГОЛЕМИ ИДЕАЛИСТИ ОТ ДУХОВНИТЕ ХОРА

ТОМ 22

Според мене, най-великото , най-реалното в света, това е духовният живот .
Какво трябва да бъде Братството? - Като знаеш методите, как да се живее, не остава нищо друго, освен да ги приложиш. Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот. Прилагането на новите идеи има място в новата възвишена култура. Следователно, не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Според мене, най-великото , най-реалното в света, това е духовният живот . Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти ,като комунисти , социалисти , в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора . Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното.
към текста >>

92. Посвещение

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Само Бог в нас може да направи това.Нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, което създава сенките без то само да е сянка.
Посвещение Какъв трябва да бъде Ученикът на Новото учениеУченикът на Новото учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога.Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: «Като ученик аз трябва да имам сърце чисто като кристал - без никаква нечистотия.»Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: «Аз трябва да имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина.»Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: «Аз трябва да имам душа благородна, обширна, като цялата вселена - без никакви дребнавости.»И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: «Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога.»Чисто сърце, светъл ум, обширна необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни.Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вашата душа. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това.Нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, което създава сенките без то само да е сянка. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете.Божественият живот носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот - живота на безсмъртието. Човешката душа е безсмъртна.Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Бога. «Бог да работи в мене и аз да работя в Него» - това е новото учение.В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. От вас се иска приложение.
към текста >>

93. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ще бъде човек на положителната наука и в реалното, и в идеалното.
Това е име, което съществува. Муса-Бентам трябвало до държи изпит на своето трето посвещение. Всички велики адепти минават един курс на посвещение. Всяко посвещение е свързано с известен род сили, с които трябва да влезе във връзка, да знае как да манипулира с тях. Следователно ще мине през най-тежки изпитания, и ако си издържи изпита, влиза в един свят, отварят му се нови способности, чрез които може да вижда нещата не слепешката, но реално. Ще бъде човек на положителната наука и в реалното, и в идеалното. Реално е това, което сме постигнали, а идеално е това, което ще постигнем. Но зад това идеално има друго идеално. Те са във връзка. Учителят му го заведе в една планинска местност и му каза какви мъчнотии ще срещне..«Първата мъчнотия: по пътя ще срешнеш една грамадна змия. Ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и ще се свърши всичко.
към текста >>

94. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

ТОМ 23

И когато разберем това, ние ще се доближим до реалното, което ще видим, че изпълва всичко и всички, и че то е близко до нас, когато и ние сме близко до него.
Гледай Истината да виждаш навсякъде, и тогава няма да живееш със сенките и илюзиите, освобождението от които е свързано с много и много страдания... Затова, моля те, отвори очите си и виж, че тялото ми и аз не сме едно и също нещо и приближаванието ти до плътта ми, няма да значи приближаванието ти до мен. Защото природата, която цени много повече Истината и това да не изпаднеш в заблуждение, лесно ще ти докаже колко много си се лъгал, но кажи ми, каква нужда има от голямата скръб, която ще преживееш тогава? Знай, че красивото, което ти цениш и обичаш, не е направено от плът и не е физическият път, който ще те доближи до него. Човек мисли, че формата и съдържанието са идентични и оттам това тичане подир формите и това заблуждение, че като не сме могли да намерим красивото и възвишеното в една форма, то ще го намерим в друга. И ще тичаме подир формите, докато разберем, че те са само проводници на това, към което сме се стремили. И когато разберем това, ние ще се доближим до реалното, което ще видим, че изпълва всичко и всички, и че то е близко до нас, когато и ние сме близко до него. Тогава ще видим, че То се проявява чрез всички и чрез нас - То е и в самите нас. С това не значи, че хората ще се затворят в себе си. Не. Но те, знаейки истината, ще оценяват правилно нещата и няма да става нужда да се освобождават от илюзии... 5.5. Обичта е всеобхващаща Ти бе моя хубава слънчева радост, защо допусна отношенията на всекидневието да хвърлят сянка върху нея? Ти бе благоуханието на безброй цветя за моята душа, защо искаш да изчезне то, желаейки един обикновен човешки живот?
към текста >>

95. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

ТОМ 23

7.9 Обичта е реална, но не е от Земята, а е в небесата Казваш, че трудно ме разбираш, защото аз съм клоняла все към нереалното, към светове, които не са на Земята и които теб са, ако не чужди, то поне достатъчно далечни - а ти би искал да живееш тук, на Земята, между хората, а не между облаците.
Защото ние сме потопени в огромния океан Любов и тъкмо благодарение на нея ние имаме живот и всичко, което ни е необходимо за живота. Но ние, не виждайки и не чувствувайки този огромен океан от обич, който всеки ден ни дава слънце, светлина, храна и въздух, вода - без да ни поиска в замяна на това нищо - и искаме като прасенцата малко трошички от някоя малка вадичка и плачем, когато тази вадичка не иска да ни даде няколко капчици от водата си! Наистина, не сме ли смешни? Но не те упреквам - на малкото дете водица се дава с малка чашка, за да се не задави - пък ми се струва, че ти вече подрастваш и Природата иска да покаже Себе си - големия океан обич - и като пиеш от нея, няма да тъгуваш, че малките вадички, които носят пак същата вода, не ти дали да пийнеш. Не, тогава ти ще имаш такова изобилие, че ти ще им даваш на тях. 7.9 Обичта е реална, но не е от Земята, а е в небесата Казваш, че трудно ме разбираш, защото аз съм клоняла все към нереалното, към светове, които не са на Земята и които теб са, ако не чужди, то поне достатъчно далечни - а ти би искал да живееш тук, на Земята, между хората, а не между облаците. Наистина, братко мой, човек е на Земята, но не е само от Земята. Ти, който искаш да живееш на Земята, защо търсиш обич? Нима обичта е от Земята? Ако беше от Земята, не би гостувала в човешките сърца, и не би ги оставяла после. Защо ти търсиш различни добродетели в момичетата, които срещаш?
към текста >>

Когато видиш един жив човек и един умрял до него, тогава най-добре ще разбереш кое ги различава и ще видиш, че тъкмо нереалното ги различава, а не реалното - казвам «реално» според твоите понятия.
Ако беше от Земята, не би гостувала в човешките сърца, и не би ги оставяла после. Защо ти търсиш различни добродетели в момичетата, които срещаш? Нима добродетелите са от Земята? Не! Какво различава живия човек от трупа? Когато видиш един жив човек и един умрял до него, тогава най-добре ще разбереш кое ги различава и ще видиш, че тъкмо нереалното ги различава, а не реалното - казвам «реално» според твоите понятия. И тъкмо това нереално е, което не е от Земята. Което идва на Земята, оживява я и я прави жива. Разбираш ли ме? Онзи живот, който прониква всичките човешки клетки, нима ти си го видял? Ти виждаш да се движи човек, да яде, да говори, но това е проявлението на живота.
към текста >>

Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът.
Което идва на Земята, оживява я и я прави жива. Разбираш ли ме? Онзи живот, който прониква всичките човешки клетки, нима ти си го видял? Ти виждаш да се движи човек, да яде, да говори, но това е проявлението на живота. И когато животът започне да изтича от човек, той започва да линее. Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът. Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното? Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото.
към текста >>

Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното?
Разбираш ли ме? Онзи живот, който прониква всичките човешки клетки, нима ти си го видял? Ти виждаш да се движи човек, да яде, да говори, но това е проявлението на живота. И когато животът започне да изтича от човек, той започва да линее. Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът. Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното? Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото. Трупът на човека си остава, но животът го напуща и продължава своето съществувание, когато трупът ще изчезне постепенно.
към текста >>

Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното.
И когато животът започне да изтича от човек, той започва да линее. Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът. Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното? Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото. Трупът на човека си остава, но животът го напуща и продължава своето съществувание, когато трупът ще изчезне постепенно. Затова казвам ти, познай Реалното и живей в него. 7.10. Откъде почва истинското приятелство Питаш ме какво да правиш с момичето, което сега считаш приятелка? Ти си разбрал, че не можеш да свържеш живота си, защото тя не е това, което би искал да бъде и затова вашият съвместен живот би бил невъзможен.
към текста >>

И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото.
Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът. Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното? Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото. Трупът на човека си остава, но животът го напуща и продължава своето съществувание, когато трупът ще изчезне постепенно. Затова казвам ти, познай Реалното и живей в него. 7.10. Откъде почва истинското приятелство Питаш ме какво да правиш с момичето, което сега считаш приятелка? Ти си разбрал, че не можеш да свържеш живота си, защото тя не е това, което би искал да бъде и затова вашият съвместен живот би бил невъзможен. А тя те обикнала и те обича така много... И твоето отдалечаване неминуемо би й причинило много и много страдания... Тя не можела да си представи едно безконечно приятелство, което няма да свърши с брак, а ето, ти се отдръпваш и не можеш да й обещаеш това... И ти страдаш и заради нея, и заради себе си... Защото все пак, тя е била едно добро и честно момиче, което би била добра другарка за другиго, но не и за теб.
към текста >>

Затова казвам ти, познай Реалното и живей в него. 7.10.
Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото. Трупът на човека си остава, но животът го напуща и продължава своето съществувание, когато трупът ще изчезне постепенно. Затова казвам ти, познай Реалното и живей в него. 7.10. Откъде почва истинското приятелство Питаш ме какво да правиш с момичето, което сега считаш приятелка? Ти си разбрал, че не можеш да свържеш живота си, защото тя не е това, което би искал да бъде и затова вашият съвместен живот би бил невъзможен. А тя те обикнала и те обича така много... И твоето отдалечаване неминуемо би й причинило много и много страдания... Тя не можела да си представи едно безконечно приятелство, което няма да свърши с брак, а ето, ти се отдръпваш и не можеш да й обещаеш това... И ти страдаш и заради нея, и заради себе си... Защото все пак, тя е била едно добро и честно момиче, което би била добра другарка за другиго, но не и за теб. Ето какво, хубаво е човек да мисли преди да е скочил във водата, защото като е вече във водата и не знае да плава, излизанието е по-трудно. Бих казала, че по-добре би било да мислиш по-рано дали да се сближаваш с това момиче, отколкото като си се сближил вече.
към текста >>

Затова бъди внимателен, бих казала много внимателен към нея и повикай на помощ не реалното според теб, а най-реалното - Бога - според мен, и дано Той даде най-доброто разрешение на твърде заплетената ти работа.
Ти казваш, че за нея е неразбираемо приятелство без бракът да бъде естествено последствие. Това е напълно естествено. В съзнанието или подсъзнанието на жената лежи горчивият опит на хиляди поколения жени, които много скъпо са заплатили своето доверие. Защото последствията винаги са лягали на нейните плещи. И Евгения, като жена, не може да не носи в себе си като наследство от нейните предшественици тази опитност. Затова бъди внимателен, бих казала много внимателен към нея и повикай на помощ не реалното според теб, а най-реалното - Бога - според мен, и дано Той даде най-доброто разрешение на твърде заплетената ти работа. Но, повтарям, бивай с нея и с другите момичета на такова разстояние, че да им носиш само светлина за техният ум, топлина за техните сърца, но не и да ги изгаряш и с това им причиняваш страдания. Гледай Слънцето - стои толкова далече от Земята, колкото е необходимо за нейният живот и напредък. Научи се да обичаш като него. 7.11 Обичта е храна за душата на човека Казваш ми да се не усмихвам, като чета писмото ти. Не, наистина аз гледам сериозно на нещата и никога няма да се усмихвам на неща, бих казала, свещени.
към текста >>

96. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

ТОМ 24

Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, задруги тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата.
Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата. Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени. Този е начинът да обориш вярването на заблуден брат. Една дума в заключение. Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, задруги тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата. Но не е ли Божия промисъл, че Евангелието има предвид различните психики на хората и отговаря на всички теоретически и практически влечения? Само че, то трябва да се изучава със смирение, благоговение и вяра в Бога. Нека разпространяваме Евангелието.
към текста >>

97. 110. Шепотът на Божия глас

Весела Несторова

ТОМ 24

Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни.
110. Шепотът на Божия глас Повече от тридесет години минаха, откакто Учителят ми разкри тайната на Божието слово и едва през последните години започнах да проумявам закона на Неговата вечност. Шепотът на Божия глас в нас, е така тих и нежен, че ние не му обръщаме внимание дори. Колко пъти след като пострадаме, казваме: Абе, нещо ми каза, ама кой да го слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот. Той е духовното ни слънце на земята. "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти", казва Учителят Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек.
към текста >>

98. 163. Човек има тела, с които да се съобщава с другите светове

Весела Несторова

ТОМ 24

А същественото и реалното е Любовта.
Как да обичаме и да сме добри - това е въпроса. Добрият човек привлича възвишени същества, които и на него и на другите помагат. 7 X 7=49 - седем тела и седем чувства - четиридесет и девет чувства има човек, с които да се съобщава с другите светове. Един ден човек ще го питат за същественото. То сега още се започва. А същественото и реалното е Любовта. За сега тя прави всичко - тя щади, примирява, насърчава хората. Над нас още не може да се приложи силата. Божията Любов дава условие за развитието на нашите души. Тя ти дава живота, а ти взема безлюбието. Цветовете са пътища, по които да тръгне черния цвят.
към текста >>

99. 169. Защо ревнуват сестра Весела за музиката?

Весела Несторова

ТОМ 24

Не че нещата са далеч и близо, та ги виждате, ами факта, реалното е, че вие виждате близо и далече.
Той бе легнал на едното легло в бяла риза и бяла жилетка и дълго ни говори. Бяхме четири души с Него. Газената лампа хвърляше бледа светлина върху лицето Му и Му придаваше неземен вид. "Реално е това, което ти си възприел и като го предадеш някому, той го възприема. Сянката не може да се предава, тя не пътува, не прониква съзнанието и пространството. Не че нещата са далеч и близо, та ги виждате, ами факта, реалното е, че вие виждате близо и далече. Слънцето е една педя далеч от теб - вътрешна близост, а външно е 92 милиона мили от земята. Разумните същества, които се обичат, се привличат, значи пробудени са. Слънцето привлича земята и посредством нея и нас привлича. Във физическото съзнание имаш опорна точка, като минеш в друго съзнание пак ти трябва друга опорна точка. Разумните същества на Луната привличат хората и земята.
към текста >>

100. 188. Музиката, която имаме е проявление на живота

Весела Несторова

ТОМ 24

Реалното в живота не седи дълго време.
Като кажеш "за Бога", то е основа за всичко. Само като помислиш за Името Божие, всичко в теб да се смени. Когато възприемем една мисъл, тъй както трябва и извадим онази енергия, която тя съдържа, туй е правия процес. Желанието също - възприемеш го както трябва, задържиш го колкото трябва и извадиш оная енергия, която е потребна от туй желание. Желанията в човека идат тъй, както светлината иде. Реалното в живота не седи дълго време. То е един малък момент. Не иска тя да задържите нещата повече, отколкото трябва. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако Любовта не те е подбудила, ако Мъдростта не е внесла светлина и ако Истината в тебе не е внесла свобода. Любовта, Мъдростта и Истината трябва да внесат нещо в теб. Аз турям Любовта като основен тон, семето, което е посято.
към текста >>

Това, което опитваш, то е реалното.
Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако Любовта не те е подбудила, ако Мъдростта не е внесла светлина и ако Истината в тебе не е внесла свобода. Любовта, Мъдростта и Истината трябва да внесат нещо в теб. Аз турям Любовта като основен тон, семето, което е посято. Мъдростта -това е цвета, който е цъфнал, а Истината е плода, който е узрял. Ти узрелият плод трябва да го опиташ. Това, което опитваш, то е реалното. Само като узрее плода, го възприемаш. Тогава ще живееш. Ако създадеш храна за Господа, Който живее в тебе, ще живееш. Ти като работиш за Господа и Той работи за тебе, ти работиш отвън, Господ работи отвътре. Туй, което работи отвън и отвътре, то се постига.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71429204940796