Търсене в беседите за 'Обичен'

Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала.
В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината?
към беседата >>

Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане.
По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни.
към беседата >>

Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината.
Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп".
към беседата >>

Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни.
Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода.
към беседата >>

Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата.
Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле.
към беседата >>

Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен".
Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле. Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота.
към беседата >>

Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"?
Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях. Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие. Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко"? Скъпа, значи, оценили сте я.
към беседата >>

Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп".
Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си. Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш.
към беседата >>

Обичен е духовен епитет, а скъп – материален.
– Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си. Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен.
към беседата >>

Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е.
Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си. Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния.
към беседата >>

Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен.
Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят.
към беседата >>

И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци.
За една човешка мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти; за друга мисъл – един милион пъти; за трета – сто милиона пъти и т.н. За всяка мисъл, която се движи с бързината на светлината, трябва да се правят опити. Само така ще се изпита бързината и интензивността на мисълта. За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже. И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата "скъп" представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад. В това отношение, мисълта ни прилича на войник, който обикаля поста си – напред и назад. Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил.
към беседата >>

2. Съблазните

Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел.
Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива. Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?
към беседата >>

3. Отвори им умовете

Той имал един обичен ученик, наречен Земру.
Кои са причините? Има си дълбоки причини, но не трябва само да обясним нещата, но трябва да знаем как да изправим нещата. Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае как да я лекува, но и да я излекува. Казва Писанието: „Христос им отвори умовете“. Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари.
към беседата >>

Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата.
Казва Писанието: „Христос им отвори умовете“. Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могат да правят само адептите. Но това можем да правим и ние. Всяка една спънка в живота ни, това е камъкът пред нашата врата, някой приятел го е турил.
към беседата >>

4. Действие и противодействие

Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист.
Тази е причината, поради която някои птици пеят хубаво и са напъстрени красиво, с разноцветни пера. Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно изречение. Първата дума да започва с буквата Д, втората с буквата О, а третата с буквата Ч. Състави се изречението Духът обича Чистотата. Подчистота тук се разбира чистотата на мисълта. Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист. След това можете да го предадете в музикална форма: Тъй изразена, мелодията показва, че Духът стои далече някъде и може само да се идеализира. Като се пее горната мелодия, може да се приглася само с думата Дух. По този начин Духът се приближава към човека. Като ученици вие трябва да си служите с музиката за трансформиране на енергиите.
към беседата >>

Е, може ли тогава „Дух обичен и чист", можем ли да дадем още по-хармонична постройка на това предложение. (втори вариант)
От вас има ли някой поет, да каже три думи, но намясто, хубави думи. Едната да започва с „д", другата – с „о" и третата – с „ч" и да ги свърже тези три думи? (Духът обича чистотата.) Сега изпейте ги. Чистотата, разбираме моралната чистота, чистотата в мисълта. Духът обича чистота. Е, може ли тогава „Дух обичен и чист", можем ли да дадем още по-хармонична постройка на това предложение. Дух о – би – чен и чист. Дух о – би Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух. Тъй както е тази мелодия, показва, че Духът е нещо далечно, идеализираме го. (Учителят приглася на горната мелодия с баса – Дух, Дух...) Сега Духът идва по-близко, как ще го схванете?
към втори вариант >>

5. Стана плът

Знаете ли, че този човек, когото вие не харесвате е много обичен на Бога?
Според съвременната философия се казва, че в този кръг действува седмия принцип на излизане и влизане в кръга. Това са приливи и отливи в самия живот. Тия приливи и отливи се връщат много пъти към радиусите. Следователно, като дойде у вас една мисъл, трябва да знаете откъде иде тя, от периферията или от центъра на кръга. Често вие имате известни настроения, виждате един човек и казвате: този човек не ми харесва. Защо? Знаете ли, че този човек, когото вие не харесвате е много обичен на Бога? Бог гледа еднакво и на този човек и на вас. Ако той е грешник, Бог гледа еднакво и на него, както и на светията. Като ви казвам така, вие ще кажете: щом Бог гледа еднакво и на праведния и на грешния, тогава защо да се стремим към съвършенство. Не, с това искам да кажа, че когато Господ иска да повдигне света, той праща праведни хора, а когато иска да накаже света, той праща грешни хора. Ако някой апаш хване един милионер за гушата и го обере, милионерът ще каже: какво право има този човек да ме изнасилва?
към беседата >>

6. За слава Божия

Друг някой пък ви е много обичен.
Кои са поводите за тия чувства? Това са някакви дребни, обикновени работи, но те не разрешават въпросите. Вие не обичате някоя сестра, искате да се освободите от нея. Защо: аз не искам да разрешавам сега тия неща между вас, но казвам, че тия положения съществуват и по целия свят. Вие не обичате някого, но друг някой пък вас не обича. Друг някой пък ви е много обичен. Случва се, че не можете да търпите някого, но той идва постоянно при вас. И обратното се среща: вие обичате някого, искате да дохожда при вас, но той ви отбягва. Защо е така? Туй се дължи все на тия течения в пространството. Законът за обичта е следният: щом у мене се зароди чувство на обич, понеже обичта слиза отгоре, от Небето, аз непременно трябва да нося нещо, трябва да дам нещо.
към беседата >>

7. Ще ви се даде

Ти си пак моят обичен.
Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>

8. Форми в природата / Истинската реалност

Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. (втори вариант)
Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш. Че как? Вие имате един слуга. Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън.
към втори вариант >>

9. Идейната обич

Божественото в човека го прави обичен.
Човекът на шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. Да живееш за другите хора, това значи, да виждаш проявлението на Бога в множеството. Но Бог се проявява и в единството. Като люби Бога, човек ще Го вижда и в едно лице, и в много лица. Понякога Бог се оттегля и от единицата, и от множеството. Божественото в човека го прави обичен. Оттегли ли се Божественото от него, и хората се оттеглят. Човек постоянно се пълни и празни. Днес го виждате пълен с красиви и възвишени чувства, а на другия ден е изпразнен вече. Това е човекът на промените, на приливите и отливите. Истинският човек трябва да бъде извор, постоянно да дава.
към беседата >>

10. Доведете ми го

Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво.
Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми.
към беседата >>

11. Доброто разположение

Всеки предмет или човек, за да ви бъде приятен или обичен, трябва да стои на известно разстояние от вас.
Когато вашите родители ви влияеха, вие бяхте млади. Днес ги забравихте и те престанаха да ви влияят. И родителите ви, докато са били далеч един от друг, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдат на близко разстояние помежду си, любовта им постепенно намалява. Много естествено, когато туриш един предмет близо до очите си, той губи своята красота. Всеки предмет или човек, за да ви бъде приятен или обичен, трябва да стои на известно разстояние от вас. Нарушите ли това разстояние, нарушават се и чувствата. Тоя закон е верен и за физичния свят, и за духовния. Следователно, и в съзнанието си човек може да държи предметите и хората по-далеч, или по-близо. В даден случай, вие може да държите един човек по-близо до себе си, отколкото трябва, а в друг случай – по-далеч, отколкото трябва. И в двата случая хармонията е нарушена.
към беседата >>

Всеки предмет в света, за да ви бъде приятен, или всеки човек, за да ви бъде обичен, непременно трябва да стои на известна дистанция от вас. (втори вариант)
Едно време вие бяхте стари дядовци, но майка ви и баща ви, като се влюбиха, те ви повлияха и ви направиха млади. Така вие придобихте техния образ. Ако днес сте остарели, причината е, че майка ви и баща ви вече не ви влияят, вие сте ги забравили. Питам, защо хората, като станат приятели, не се обичат вече? Ако вие вземете един предмет много близо до очите си, спира се вече онази хармония, която е съществувала в него. Всеки предмет в света, за да ви бъде приятен, или всеки човек, за да ви бъде обичен, непременно трябва да стои на известна дистанция от вас. Ако измените тази дистанция, чувствата вече не се проявяват. Този закон е верен и по отношение на съзнанието. Не вън от съзнанието си, но вътре в съзнанието ви е важно де седи даден човек, на какво разстояние от вас се намира. Вие можете да приближите един човек много по-близо до себе си, отколкото трябва, а същевременно може и да го отдалечите от себе си повече, отколкото трябва. Обаче и в единия, и в другия случай вие нарушавате този закон.
към втори вариант >>

12. Музикален път

Който тон е по-обичен, искате да седи при вас по- дълго време, а пък щом искате някого да изпратите по- скоро, пейте марш, по-скоро да мине. Защо? (втори вариант)
Аз мога да свиря и да вземам цели ноти, без да вземам половинки. Ако вие слушате музиката, същинският неин цвят, всичките тонове бъдат цели, значи ще бъдат от 4 четвъртини. Това е една мярка. Може една нота, може да я пеете като една четвъртина. Вашите тонове, които са ви обични, вие ги продължавате, а пък онези тонове, от които искате да се отървете, ги съкратявате. Който тон е по-обичен, искате да седи при вас по- дълго време, а пък щом искате някого да изпратите по- скоро, пейте марш, по-скоро да мине. Защо? Понеже местността не е приятна, нещата не са хубави, красиви, няма нищо за виждане, и тогава ние се стремим да изминем тази област по-бързо. А пък онзи разумният човек ще спре при някой дисонанс, за да види причините на дисонанса и ще побутне някъде дисонанса. Та ако вие отделяте музиканта от живота като една професия, то е едно нещо. Но ако я туряте като средство за постижение на вашите мисли, чувства и постъпки, тогаз е вече музика. Всеки трябва да бъде музикант.
към втори вариант >>

13. Добри проводници

Тогава ще станеш обичен, любим.
– Това е невъзможно. – Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът. Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат.
към беседата >>

14. Полза от знанието / Ползата от знанието

Но най-неприятно е човека, когото вие не обичате, може да се направи той да ви стане много обичен. (втори вариант)
Вие българите предполагате, че като отидете в онзи свят, ще ви свирят ангелите на китара, ще има угощение три деня. Ако ви дадат маркуч, ще се научите да чистите, да оценявате какво нещо е чистотата. Човек не може да се научи да оценява чистотата, докато сам не е чист. Чистотата е едно здравословно състояние. Например вие не сте си дали отчет защо някой път не можете да обичате някои хора. Но най-неприятно е човека, когото вие не обичате, може да се направи той да ви стане много обичен. Да кажем един пример: Когато влезете в стаята, когато е много студено и ако запалите печката, да се постопли стаята, то тази, черната печка, [за която] мислите, че е като черен дявол, за нея ще кажете, че е много хубава. Не се заблуждавайте от външната обстановка на нещата. Има една външна обстановка на нещата, тя е етикет, който трябва да се снеме. Щом се постави огъня в печката, тя може да стане ценна. Но има неща, които не може да уподобим на печката, това е в механичния свят.
към втори вариант >>

15. Тъй мисля аз

За да кажем една истина, [всеки] трябва да ни бъде така обичен, както себе си.
Казват: „Заблуждавате хората! “ Казвам: Кога хората може да не се заблудят? Само при едно условие. Всеки един човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той може да заблуди всеки едного. Всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, този човек е, който може да каже истината. За да кажем една истина, [всеки] трябва да ни бъде така обичен, както себе си. Както себе си не искаш да излъжеш, както себе си не искаш да направиш нещастен. И ако всичките хора спазваха само това чувство, веднага ние ще турим едно ново начало на света. Ние мислим, че целият свят в грях лежи. То е друго заблуждение. Само нашият свят, на Земята, е така.
към беседата >>

16. Здравословното положение на човешката душа

И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът. Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов да направя всичко заради вас, да се жертвам за вас и да ви бъда верен докрай.” Могат да се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи. Хубаво е да се турят в една гозба червен пипер, черен пипер, лук, но това са външни процеси. Досега вие се познавате много малко. Вие си познавате само вашите външни дрехи. Вие носите един кожух.
към беседата >>

17. Практическа философия

Сега кое е по-право да се пише: обичам или убичам, обичен или убичен?
Някои букви не се произнасят, непотребни са, но трябва да ги поставиш. Две-три букви ще ги поставиш, те никак не функционират, те са като книжни. Но ако не ги поставиш, то думата не може да се чете. Тогава ще впрегнеш паметта си да помниш. Ако не помниш, ще правиш погрешки. Сега кое е по-право да се пише: обичам или убичам, обичен или убичен? С какъв цвят започва думата обич − със зеления. Може да обичаш някого, има значи какво да вземеш. Ти казваш „аз“, започваш с аз. Когато у хората се развие азът, те дохождат в стълкновение − идва червения цвят. Един казва: „Аз ще взема.“ И друг казва: „Аз ще взема.“ Има стълкновение, излиза кръвта навън, има разбит нос, червен цвят.
към беседата >>

18. Основната мярка

Като ме биха, сега като видя някого, стане ми обичен.
Като ни биха по краката, добри станахме. Като ни биха по задницата, какви станахме? Научихме се на добрата обхода. Един ми разправяше: "Лошо е да бият човека по задницата. Аз бях много лош човек. Като ме биха, сега като видя някого, стане ми обичен. Като намисля да правя нещо, мисля за задницата си. Като ме биха, остана нещо незаличимо. Лошо е, да не дава Господ. Като започнаха да ме бият, бях в съзнание и по едно време загубих съзнание. До едно време помнех, после забравих.
към беседата >>

19. Четирите качества

Обичен човек е.
“ Кое ще обичате в Слънцето? Ще обичате в Слънцето това, което ви дава. А това, което Слънцето дава, то е носител на онова, което Бог е вложил в Слънцето. Та казвам: И всеки един човек, вие ще го обичате за онова, което Бог е вложил в него. Няма да считаш, че този човек е прост човек. Не. Обичен човек е. Даже и Христос за грешниците, не ги счита за обезнадеждни. Грешници са, има нещо в тях. Та казвам: Ако сега светът би се повлиял... Сега ние считаме тия неща непотребни. Ние считаме едни хора праведни, а други грешни; едни по-обикновени, други светии. Тогава се заражда едно различие.
към беседата >>

20. Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта

СБ

Ако ти го изучаваш добре, ти ще му бъдеш повече обичен. (втори вариант)
И ако е музикален човекът, той си носи белезите, пък ако не е музикален, пак ги носи. Та всичките благородни черти, които ги има човек, той се ражда с тях и ги развива. Та рекох сега, развивайте онова, което е във вас. И любовта ви към Бога зависи от онова, което вие изучавате и правите. Защото любовта ти към твоя Учител зависи от онова, което той предава и ти го учиш, изучаваш. Ако ти го изучаваш добре, ти ще му бъдеш повече обичен. Една вътрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днес урокът, който си научил, че заради този урок Учителят тебе трябва да те обича. Този урок поддържа само външната любов. Утре този Учител ти даде друг урок и ако ти не научиш него, връзката се къса. Тогава ти ще кажеш: „Бог е Любов." Че е Любов, Любов е, но ти не мисли, че ако е Любов, тази любов се поддържа, ако ти [не] учиш.
към втори вариант >>

21. Трите картини.

Онзи свят е мястото, дето с всекиго можеш да се разбереш и дето всеки може да ти бъде обичен.
У растенията изобщо плодовете се образуват над Земята. Но у някои растения плодовете могат да се образуват и в Земята. За растенията онзи свят е светът, в който се образуват плодовете. Вие искате да познаете онзи свят. Онзи свят е мястото, в което се разбирате с хората. Онзи свят е мястото, дето с всекиго можеш да се разбереш и дето всеки може да ти бъде обичен. Тук не е така. В онзи свят с всекиго можеш да се разбереш и ти можеш да влезеш в неговото положение. А пък в този свят не можеш да влезеш в положението му. Мъртвият човек не може да влезе в положението ти, а пък живият може. Живият може да погребе мъртвия, а пък мъртвия не може да гледа живия.
към беседата >>

22. Първият и последният

И Яков имаше един обичен син, той имаше 12 сина, а Йосиф с особени дрехи обличаше, пъстра дреха му направи. (втори вариант)
Питам сега, той умира, защо и остава имането си? Какво се ползува той като си остави имането си? В закона на наследсвеността, при мен са идвали много пъти да се оплакват, казва: Баща ми не постъпи справедливо, той всичко на големия брат го даде, а на нас, 4 - 5 братя нищо не остави, особена слабост има към големия брат. Казвам, баща ти е решил, понеже за бъдеще той иска да се прероди, умен човек е той, и вижда вие няма да му бъдете полезни и той дава на брата ви всичко. И в него той ще се въплоти, а във вас той няма доверие, каквото вземете, няма да дадете. И Яков имаше един обичен син, той имаше 12 сина, а Йосиф с особени дрехи обличаше, пъстра дреха му направи. Защо го обичаше Яков? Защото чрез неговата линия ще се прероди. Та онзи, когото обичате, той е път заради вас. Можеш да обичаш само онзи човек, който е път заради тебе. И Христос обичаше грешните хора, понеже те бяха път за Него да се подигне, в Изпълнението Волята на Бога.
към втори вариант >>

23. Малката топлина и малката светлина

Туй показва, ти не може да бъдеш обичен на една жена, ако нямаш в себе си мекота.
Англосаксонската раса добила сила, надмощие, има опасност да станат много груби и затуй постоянно се бръснат, за да бъдат като жените меки. Всичките искат да станат жени, искат да придобият тази мекота, която жените им дават. Затуй жените в тях са на голяма почит. Ако иска да обиди една жена, той ще бъде с брада. Той ще си обръсне брадата хубаво. Туй показва, ти не може да бъдеш обичен на една жена, ако нямаш в себе си мекота. Проповядват, че жените обичали силните мъже. Благодарим. Ако аз съм жена не бих искал силен мъж да ме бие. Че кое е по-хубаво: силен мъж или мек мъж. Нямам нищо против силата. Но ако една жена избира силен мъж, тази жена трябва да избира един мъж, в когото има светлина в ума му, нищо певече.
към беседата >>

24. Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече

СБ

РБ

Ако ти си един ученик, следвал си в училището, имал си обичен учител, научил те. (втори вариант)
И тогава ние в живота трябва да бъдем доволни от такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че аз ви поощрявам да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидеш да видиш какво е написано. Няма да изтриваш написаното вътре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи. Ако ти си един ученик, следвал си в училището, имал си обичен учител, научил те. След като си придобил неговото знание, възгордял си се и казваш: “Нямам нужда от учител.” Гордостта, която е дошла, говори това. Откъде дойде тя? Този учител, като те учи с любовта, в любовта си към тебе ти е дал знанието си и в любовта се роди гордостта. Питам сега: как може да се изправи гордостта? Или друго едно сравнение: ти си един млад момък, всичките моми ги считаш като ангели, намериш една мома ангелица и казваш, че без нея не можеш да живееш.
към втори вариант >>

25. Естественият живот

Тия, които са се оженили, те са нарушили правилото, но които сега ще се женят, за тях е това правило: Никога да не кажеш на твоя обичен нито една обидна дума, нито словесно, нито писмено, нито мислено, нито чувствено.
“ Всички ония, които сте се оженили, сте се оженили по причина на неженените. А пък всички вие, които искате да се освободите от женитбата, искате да отидете при неженените. Сега да изясним въпроса. Всякога, когато дойда до семейния живот, изпъкват някои въпроси, които не са съществени. Аз ще ви дам едно правило на ония, които сега ще се женят. Тия, които са се оженили, те са нарушили правилото, но които сега ще се женят, за тях е това правило: Никога да не кажеш на твоя обичен нито една обидна дума, нито словесно, нито писмено, нито мислено, нито чувствено. Ще мислиш, че всичко каквото той прави, е право, че по-право не може да бъде! Че вие трябва да имате един идеал! Младите момци сега са се хванали „алабраце“. Как се хваща алабраце? Възлюблената с коя ръка хваща възлюбления?
към беседата >>

26. Идеален, реален и материален порядък

Кой какъвто език му е обичен, но да учи един език.
Една сестра има един брат. Братът има един език и сестрата има друг език, тя не може да разполага с езика на брата си, значи тя трябва да научи езика на брата си. Ще научи своя език и после ще научи езика на брата си, ще услужи. Казвам: Всеки един трябва да знае още един език. Задавам една задача: Всеки един от вас да учи един език. Кой какъвто език му е обичен, но да учи един език. То е една придобивка. Не всичкото си време да употребите, не се изисква много време, за да учиш един език. Ако по половин час, по един час дадете на ден за езика, в годината правят 366 часа. В това време човек може много да научи. Ако научаваш по пет думи в 366 дни, колко думи ще запомниш?
към беседата >>

27. Окото на Любовта

До вчера, този човек ти е бил обичен, приятен, а днес казваш, че мирише, не можеш да го търпиш.
Това е противоречие, но много такива противоречия имате. Обичаш баща си, уважаваш го, приятно ти е да те помилва, да те погали. Един ден баща ти умира. Ти вече се отдалечаваш от него; искаш по-скоро да го дигнат от къщи. Как ще си обясниш това противоречие? До вчера, този човек ти е бил обичен, приятен, а днес казваш, че мирише, не можеш да го търпиш. От твоя благороден баща нищо не останало. Всички хора, от които излиза неприятна миризма, са пътници за другия свят. Те не са завършили своето развитие на земята; трябва да се върнат отново, за да учат. Казвате, че всеки умрял мирише и трябва да мирише. Обаче, има умрели, от които излиза аромат, като от цветя.
към беседата >>

28. Недоволството

Следователно, ти ще станеш обичен на тях.
Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите.
към беседата >>

29. Иде и иди

Някои си имат един обичен цвят.
През следующата седмица ще се спрете върху три неща: Ще проучите червения, синия и белия цвят. Да проучите какво отношение имат те към вас. Някои от вас не обичат някои цветове. Някои си имат един обичен цвят. Този цвят, който човек обича, ясно си го представя, а пък този цвят, който не обича, не му е приятен, много мъчно си го представя. Сега всякога може да констатираме дали сте здрав или не. Каква диагноза ще дадете на себе си? И как? Един лекар ще попипа пулса на ръката ви или ще ви погледне окото, ще види дали пулса е нормален.
към беседата >>

30. Вам завещавам царството

Като влезе, вижда най-угоеното агне, и казва: „Искам да го взема в нашият университет, много добър ученик ще стане.“ Казва: „Имайте вяра в мене, ще го занеса на врата, толкоз ми е обичен.“ Мята го на врата, прескочи кошарата, носи го на врата.
Да те обичат ближните, разбирам. Да те обича онзи, когото ти обичаш, разбирам. Но да те обича онзи, когото ти не обичаш, знаете ли какво може да ти създаде той? Как вълка обича овцата? Като я хване, той като влезе в едно стадо, доста интелигентен е, дългата му муцуна показва, че е интелигентен, философски ум има и той е голям кавалер. Като влезе, вижда най-угоеното агне, и казва: „Искам да го взема в нашият университет, много добър ученик ще стане.“ Казва: „Имайте вяра в мене, ще го занеса на врата, толкоз ми е обичен.“ Мята го на врата, прескочи кошарата, носи го на врата. Агнето мисли, че в университета ще влезе. Сега няма да ви разправям другата история. Всички ние имаме такива надежди като агнето. На врата на вълка като седи, мисли, че ще влезе в университета, ще влезе, ще свърши, ще бъде щастливо. Щастие извън Бога не съществува.
към беседата >>

31. Учение и служение

СБ

РБ

Обичен е този, който служи.
Препинателните знакове също се поставят на местата си. Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т.н. Любезен означава човек, който носи нещо. Обичен е този, който служи. Прелюбезен е този, който става поръчител на някого. Каквото обръщение и да сложите, важно е вие да сте доволни. Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само Любовта е в състояние да освободи човека от старото.
към беседата >>

32. Добър ден

Един учител за да ви бъде обичен, какво искате от него?
Някои ябълки не ги обичате. Но има ябълки, не много кисели, те имат тънки кори, съдържанието е много приятно, като ядеш, се топи в устата. Имате дини, някои са дървесинести вътре, има дини, които са водни и сладки. Сега при новото възпитание как ще постъпите? Един учител може да привлече вниманието на учениците. Един учител за да ви бъде обичен, какво искате от него? Какво е потребно на учениците? Като влезете в някоя къща, някоя къща ви харесва, някоя не ви харесва. Кое е онова, което харесвате в къщата? Поставена е хубаво, симпатично, прозорците са направени хубаво, светлината е достатъчна, къщата е измазана. Привлича ви тази къща.
към беседата >>

33. Правилна мярка

Всеки един от вас – по един обичен цвят.
Някой път трябва да гледате в огледалото, да видите, харесвате ли погледа си. Някой път има нещо дисхармонично в погледа. Сега трябва да се направят опити. Ако имате седемте цвята – може да имате червения цвят, може да имате едно тъмно наблюдение – какво впечатление ще направи? Ако вземете портокаловия или зеления, или жълтия цвят, или ясносиния, или тъмносиния, или виолетовия? Всеки един от вас – по един обичен цвят. Има една поговорка: циганинът обича червеното. Има една такава линия. Онези, които разбират психологията, тия линии вече на лицето се осмислят. Тази линия, която отива навътре, лицето е навън. Българинът, когато жъне с паламарката, трябва някой път да наблюдавате, като идете на нивата, да видите как жъне с паламарката – по това може да познаете, скържав ли е или щедър.
към беседата >>

34. Родени от Бога