Търсене в текстове за 'Обичен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Молитва на Царството

*** обичен поздрав на Всемирното Бяло братство
краката и подвига си - с добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909 г. _______________________ * да прозябне (остар.) - да оживее, да прокара, да прорастне ** утоки (остар.) - извори *** обичен поздрав на Всемирното Бяло братство
към текста >>

2. Спомени на Елена Иларионова - 1906

На мене не ми беше обичен тоя град.
Трябваше да решим къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих. Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня. Костадин насади лозе и се занимаваше с него. Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време.
към текста >>

3. ПАНЕВРИТМИЯ

И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител!
Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител! " Наталия Накова Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види.
към текста >>

4. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител.
На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен. Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога.
към текста >>

5. МУСАЛА

Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен!
Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота. Душите ги приемат като хляб, изпратен от нашия Небесен Баща. Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите. Тогава планината говори на друг език. И тогава ние приемаме даровете ¢ с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен! ” Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ¢ в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха.
към текста >>

6. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

От време на време ние поглеждаме към тъмния скалист склон горе и когато там блесне малка бяла светлинка и почне да се движи бавно към нас, знаем, че нашият обичен Учител идва.
Тогава скалите, звездите, огънят, езерата и душите – всички отправят химн към Бога, Вечния, Безграничния – благодарствен химн за Живота, който ни е дарил. Така се отблагодаряват душите. Ала има моменти, които прекарваме в мълчаливо съзерцание. Всеки се вслушва дълбоко в душата си да долови това, което планината говори на своя предвечен език. В тези свещени мигове много въпроси стават ясни, озарени от светлината на един друг свят. От време на време ние поглеждаме към тъмния скалист склон горе и когато там блесне малка бяла светлинка и почне да се движи бавно към нас, знаем, че нашият обичен Учител идва. Когато Той седне между нас, ние чувстваме пълнота, като че имаме всичко. Отблясъците на огъня играят по кроткото Му хубаво лице, обкръжено с бели сребристи коси. Понякога ние дълго мълчим, слушаме огъня и се вглеждаме в буйните му пламъци. Огънят е нещо свещено. Някой път вдъхновен поет излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си.
към текста >>

Изворът е открит от нашия обичен Учител.
Това име му даде Учителя. На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц. Такава чешма няма никъде. Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце. Изворът е открит от нашия обичен Учител. Под голямата скала имаше само мочури. Когато ги разчистихме и разкопахме, открихме водата. Това е любимата ни чешма. С много Любов е направена, както Учителя умееше да работи с Любов и да ни учи. На скалата е гравирана котва – символ на връзката на човешката душа с Бога.
към текста >>

Нашият обичен Учител живее в душите ни.
Учителя го нарече Шемхаа, най-горното от Седемте езера. И над него е греел погледът на Учителя с обич. И при него е казвал хубави слова, които опитайте се да доловите. Горе, по билата на планината, ще видите обширен свят, който Бог, нашият Баща, е създал, за да се радват душите ни, да се учат, да Го хвалят, да Го възлюбят и да се възвърнат при Него. Вечният наш Баща бди над нас. Нашият обичен Учител живее в душите ни. Да бъде благословено Неговото Име. Скалата над извора Ръцете, които дават.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯ

Словото и животът на нашия обичен Учител бяха едно.
То иде със самия живот, то е неделимо от него и носи неговата сила. Учителят даваше знанието тъй непосредствено, свободно, както слънцето дава своята светлина и топлина, както обилният извор раздава водите си на всички и се радва, когато се ползуват от тях, както плодното дърво предлага плодовете си. Мъдростта, която сега иде, е от Бога. Любовта, която сега се изявява, е от Бога. Истината, която сега се разкрива, е от Бога. Словото и животът на нашия обичен Учител бяха едно. Около Учителя всякога беше светло, топло, слънчево, но никога не се чувстваше застой. Около Него всякога имаше едно ведро, леко движение, както на висок планински връх. Даже в онези мигове на мълчание, в светлия мир, който Го обгръщаше, се чувстваше мощният трепет на струящата мисъл, както трепета на най-ранната зора на изток, която предвещава идването на новия ден. Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятели, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават. Учителят с интуитивно прозрение долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи, завещани от миналото и пречат на неговия растеж.
към текста >>

8. ПЪТУВАНЕТО

Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур.
ПЪТУВАНЕТО Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
към текста >>

9. ПЛАНИНАТA

В такъв един ден ние седяхме с нашия обичен Учител горе на Върха на Размишлението.
ПЛАНИНАТA Беше един от онези светли дни в планината, каквито се случват само няколко през годината. Ние ги наричаме празници на Природата. В такъв един ден ние седяхме с нашия обичен Учител горе на Върха на Размишлението. Пред нас се разкриваше гледка тъй мощна и величествена, че спираше дъха. Веригата на Рупите се открояваше в прозрачния въздух със своите странни, недостъпни върхове. Днес те изглеждаха по-големи и по-близки от всякога. Зад тях се виждаше Мусала, а в далечините се губеха многобройните върхове на Родопите. Ние бяхме насядали около Учителя на една от малките тревисти тераси и съзерцавахме планинския свят.
към текста >>

10. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Тук понякога ние прекарваме с часове около нашия обичен Учител и слушаме Неговото Слово.
Дълбоките, бистри талази бавно се провират между скалите, преди да се хвърлят в езерото в пенести водопади. Наоколо лежат грамадни скални блокове, предпазливо сложени от някогашните ледници. Някои от тях – на самия край на склоновете – като че са сложени от ръка. Гъсти клекове покриват склоновете. Тук е уютно, свежо, чисто. Тук понякога ние прекарваме с часове около нашия обичен Учител и слушаме Неговото Слово. Веднъж една сестра запита Учителя: „Защо човек край извора чувства разположение, приятност? “ Учителят каза: „Човек получава нещо от извора и това действа обновително.“ Друг път стана въпрос за Любовта на Бога към нас и нашата обич към Него. Учителят поясни:
към текста >>

11. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Ние седяхме около нашия обичен Учител на голяма скала, обрасла със смрика, тихо отворили душите си за мълчаливата красота.
Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни. Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги. Горе те обкръжават къс от небето тъмно, лазурно. Такова небе едва ли може да се види другаде. Свещено мълчание изпълня циркуса. Ние седяхме около нашия обичен Учител на голяма скала, обрасла със смрика, тихо отворили душите си за мълчаливата красота. Материалният свят е само средство, чрез което Великият, Безграничният се изявява. Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни от тях.
към текста >>

12. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше.
ЕЗЕРОТО МАХАБУР Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера. То лежи на висока, отворена тераса, от която се разкриват далечни простори. Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето. Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше. Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово. Веднъж ние пак седнахме тук. Беше ясен ден, тих, прозрачен, светъл. Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва. Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност.
към текста >>

13. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко.
към текста >>

14. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Ние възлязохме с нашия обичен Учител на Дамка, високият връх.
ИСТИНСКИЯТ БАЩА След вчерашната буря, която се разрази стихийно, със светкавици, гръм и проливен дъжд, небето беше кристално ясно, въздухът опреснен и ароматен. Ние възлязохме с нашия обичен Учител на Дамка, високият връх. Оттук се разкрива обширен планински свят. Светлината навлиза в него в хиляди нюанси. Открояват се върхове със странни форми. Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА
към текста >>

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето.
Оттук се разкрива обширен планински свят. Светлината навлиза в него в хиляди нюанси. Открояват се върхове със странни форми. Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко.
към текста >>

15. КЛЮЧЪТ

Веднъж ние пак бяхме се събрали около нашия обичен Учител и Той почна да говори за служенето на Бога:
КЛЮЧЪТ Веднъж ние пак бяхме се събрали около нашия обичен Учител и Той почна да говори за служенето на Бога: – Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние. Когато вървя в съгласие с Великите Божествени закони, аз се съединявам с Доброто и го проявявам. Щом се отделя от Доброто, злото иде.
към текста >>

16. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Ние бяхме насядали около нашия обичен Учител с слушахме:
Ден на Божието изобилие. Слънцето щедро раздаваше своите блага. Топлината и светлината обилно се изливаха над Земята. Въздухът беше свеж, ароматен, наситен с онзи елексир на живота, който го прави да искри – сила имаше в него. Над езерната долина царуваше светъл мир. Ние бяхме насядали около нашия обичен Учител с слушахме: – Христос казва, че богатите мъчно ще влязат в Царството Божие. Защо казва това Христос? Защото при богатството човек натрупва най-много грехове. Ако със земното си богатство искаш да влезеш в небето, камилата ще те изпревари. Христос казва:
към текста >>

17. ЧОВЕШКAТA ДУША

Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден.
Стара легенда разправя, че някога живяла спретната, работна мома Калина, която по цял ден влачела, прела, тъкала вълна. Като нямало къде да я дава, разпростряла я по тези места. От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда. Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно. Учителят започна да говори за човешката душа: Целият човек не е въплътен в тялото.
към текста >>

18. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

Има дни, за които нашият обичен Учител казва, че те носят всичките Божии благословения.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ Има дни, за които нашият обичен Учител казва, че те носят всичките Божии благословения. Това са светли дни в Природата. Това са дни на приятелска среща на всички добри и разумни същества, които работят за идването на Царството Божие. В такъв ден ние се връщахме от езерото Махабур, където бяхме играли тази сутрин паневритмията. Като дойдохме до малкия извор на източния склон, видяхме, че той беше твърде затлачен, камъните разместени от преспите, които са лежали тук през зимата. Тогава се заловихме да го изчистим, работата се разшири, възникнаха нови идеи и същия момент станаха дело.
към текста >>

19. КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА

Веднъж възлизахме с нашия обичен Учител към петото езеро по малките пътечки, които се вият край езерния поток и разговаряхме.
КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА Веднъж възлизахме с нашия обичен Учител към петото езеро по малките пътечки, които се вият край езерния поток и разговаряхме. Учителят каза: – Бог съединява хората. Това прави Неговата Любов. Докато хората не се озарят от Божествената Любов, невъзможно е да се осмисли животът. Днес всички са затворници.
към текста >>

20. ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ

Така ни е учил нашият обичен Учител.
ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ Беше свежа утрин, даже студена. В езерната долина настъпваше ден обилен и богат, какъвто само в планината може да има. Той още от сутринта се виждаше във великолепието на зората, в чистотата на изгрева. В такива дни ние се приобщавахме към красотата на живота с онзи дълбок вътрешен порив, тъй естествен за душата. Така ни е учил нашият обичен Учител. „Отваряйте душите си за Божиите дарове.“ Утринното слово на Молитвения връх ни осени и изпълни с мир. Въздухът беше ароматен, влажен. Той беше като силна, укрепителна напитка. Светлината беше в нас и около нас.
към текста >>

После отидохме да поздравим нашия обичен Учител и да му благодарим.
Той слязохме при езеро Елбур. Преспите не бяха се отдръпнали далеч от него. Те се оглеждаха в обилните му води, в’едно с върховете и лазурното небе. Слънцето едва сега надничаше тук иззад планинския хребет. На поляната направихме гимнастическите упражнения и паневритмията. После отидохме да поздравим нашия обичен Учител и да му благодарим. Денят се отразяваше в Неговото лице и то сияеше в мир и святост. Като се събрахме около Него, изпяхме няколко песни, а после се подхвана разговор. Тогава една сестра запита: - Учителю, в една лекция като говорите за четирите вида любов: животинска, човешка, ангелска и Божествена, казвате, че човек проявява един или друг вид любов според формата на своята глава. Може ли човек да измени формата на главата си?
към текста >>

21. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

Ние бяхме насядали около нашия обичен Учител горе на полянката край Неговата палатка и пеехме песни, обединени и приобщени към Великия живот, който изпълваше всичко.
СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Хубавият летен ден завършваше в мир. Слънцето докосваше върховете на запад. В душата оставаше чувството на пълнота и благодарност за даровете на деня. Ние бяхме насядали около нашия обичен Учител горе на полянката край Неговата палатка и пеехме песни, обединени и приобщени към Великия живот, който изпълваше всичко. Учителят каза на една от сестрите да прочете нещо от томчето беседи, което държеше в ръцете си. Сестрата прочете: „Когато между мисълта на двама души има хармония, образува се светлина. А когато няма хармония, образува се мрак. В първия случай има разположение, приятност, а във втория – неразположение, главоболие.
към текста >>

22. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Така като се греехме на слънчевите лъчи, нашият обичен Учител почна да ни поучава и наставлява в добрия живот, който е живот в Любовта:
Но днес мъглите почнаха да се разкъсват, да се движат по билата или дълбоко в долините и постепенно да се стопяват и изчезват. Най-после към обед небето се проясни, последните облаци се оттеглиха. Слънцето пращаше изобилно своите лъчи, милваше ни със своята топлина. Ние особено благодатно я чувствахме след влажните дни. Учителят ни изведе на една висока поляна близо до стана и там се разположихме. Така като се греехме на слънчевите лъчи, нашият обичен Учител почна да ни поучава и наставлява в добрия живот, който е живот в Любовта: – Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания.
към текста >>

23. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Тази сутрин бяхме събрани около нашия обичен Учител на върха и в мълчаливо съзерцание очаквахме изгрева на слънцето.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Тази сутрин бяхме събрани около нашия обичен Учител на върха и в мълчаливо съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. Беше една от онези свежи, прохладни утрини, каквито настъпват в планината след продължителни валежи. Ниско под нас се разстилаха мъгли като обширно море чак до хоризонта. Планините, измити и чисти, се издигаха в прозрачния въздух като нов свят. Върховете се възправяха като богомолци в светлото мълчание на ранното утро. Ярките краски на зората преминаха във високи гами, достигнаха едва доловими нежни оттенъци, което показваше, че наближава изгревът.
към текста >>

24. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител.
Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена. Ще споменем някои от древните традиции на Братството, следи от които са запазени всред всички народи, дето то е работило. Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен. Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас. Друга от свещените традиции на Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души.
към текста >>

Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител.
Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас.
към текста >>

Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път.
Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини.
към текста >>

Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме.
ПРОЯВЕТЕ РАЗУМНОСТТА. СЛУЖЕТЕ НА ИСТИНАТА. Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. 16. VIII. 1947 г. София, Изгрев Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света.
Молим, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. 27. VIII. 1949 г. Изгрев—София. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ. Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото.
към текста >>

На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте“ — казва нашият обичен Учител.
„Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята: „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип в живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте“ — казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни!
към текста >>

Работете за делото на нашия обичен Учител — за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта!
Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни! Работете за делото на нашия обичен Учител — за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта! Той е винаги с нас! С поздрав: Изгрев, 27. VI. 1949 г. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ. __________________________ *Бележка: До 1961 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14700603485107