Търсене в текстове за 'Обичен'

Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат.
Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия.
към текста >>

Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян.
Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови.
към текста >>

Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване.
Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава. Това са двете течения на живота - важните и съществените. Във Великият Божествен живот има Единство. Само в Живота за Цялото има Единство. Търсете Него, при каквито условия и да се намирате. Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен. Споменът за Него, изпълня и стопля душите ни. Днес Учителят казва: „Търсете ме в Словото, което ви оставих. То е Сила и Живот. Следвайте пътя, който ви показах със живота си." Да благодарим на Господа, че ни посети.
към текста >>

3. 09. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ

Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите.
9. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ Брат Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) си замина на 22.Х.1952 г. „г-н Данаиле, мъжо любезни". Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите. Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство.
към текста >>

4. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него.
24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ Боян Боев си замина на 21 август 1963 г. в 18 ч. и 35 мин. Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път с него. Път на служене и на жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка с вечния живот. Сега какво да кажем?
към текста >>

Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни.
Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега.
към текста >>

5. 25. БРАТ БОЯН БОЕВ НАПУСНА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ

Като изпращаме в духовния свят нашия обичен брат Боян Боев, ние съучениците му - братя и сестри и приятели, дълбоко се прекланяме пред него и неговата дейност.
в гр. София. Всеотдайният ученик на Учителя, великата подкрепяща ръка в Слово и Дух престана да работи! Благородното човеколюбиво сърце не тупти вече, но той ни остави велик образец на служене. Петдесет години, всяко Слово отронено от нашия любим Учител мина през перото му. Неговите сказки, книги и статии, говорят за дълбоко просветения ум и висок идеал, на който служеше. Като изпращаме в духовния свят нашия обичен брат Боян Боев, ние съучениците му - братя и сестри и приятели, дълбоко се прекланяме пред него и неговата дейност. Погребението ще се извърши на 23 юли 1963 г> вторник, в 17 часа в Софийските гробища. Учениците на Бялото Братство в България. София, 21 юли 1963 г. Бащата на брат Боян се казваше Димитър Боев. Открива печатница в гр. Бургас.
към текста >>

6. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ Божият Дух се изявява чрез неговите избрани. За такива Господ казва: „Той ми е съсъд избран и драгоценен". Щастие е да срещнеш такъв човек, да го познаваш, да живееш с него. Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги. Тай беше служител Божий - светилник, който свети - носител на Доброто - крепител на вярата - ревнител за делото на Учителя. Такъв го познаваме всички ние, които сме тук. Такъв е неговият път. Това е неговия живот. Отминал ли е той?
към текста >>

7. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ БРАТЯ И СЕСТРИ, ВЛАД ПАШОВ, Нашият обичен брат си замина на 5-ти февруари 1974 г.
50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ БРАТЯ И СЕСТРИ, ВЛАД ПАШОВ, Нашият обичен брат си замина на 5-ти февруари 1974 г. На 6-ти февруари се извърши неговото погребение. Денят беше тих, ясен, слънчев, топъл - истински летен ден посред зима. Този ден е показателен. Той е символ и образ - какъвто беше денят, такъв беше и ВЛАД ПАШОВ. Денят беше отражение на неговата душа.
към текста >>

8. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува.
След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя 2 левова сребърна монета. После става, целува ръката на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава все с лице към него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа. Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува. Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към него. Поздрав на всички братя и сестри. Братският съвет Борис Николов
към текста >>

9. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие.
Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие. Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др. купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов.
към текста >>

10. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител.
Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим.
към текста >>

Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете.
Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат иприлагат. - Запознах се с вашето учение. - Как?
към текста >>

11. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител.
Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя. Една от важните ни задачи сега е да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам - на целия свят. Предвид на крайно поскъпналия живот, днес хартията и печатът също струват много скъпо. Разходите за беседите и лекциите, които печатаме годишно, не се посрещат от задачата (левчето). Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му.
към текста >>

12. 30. ПИСМАТА

ТОМ 5

Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен".
Беседите на Учителя бяха нашите съкровени писма на Изгрева. По това време на Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма на братята и сестрите в провинцията. Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си. Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип.
към текста >>

И така „обичен брат", „обична сестра".
По това време на Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма на братята и сестрите в провинцията. Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си. Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта.
към текста >>

Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра".
А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно. Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта".
към текста >>

13. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна трапезария и грижа на нашия обичен Баща.
С каква мъка прекарва Той хубавите си идеи. Но ние си караме все още по старому." Не разпитвах нищо: Какво се е случило, какво са разсърдили Учителя, защо е закрил стола, защо говори Йорданка така за нашето твърдоглавие? Не разпитвах. Мене ми беше така хубаво в момента. Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка. Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна трапезария и грижа на нашия обичен Баща. Сълзите бяха на очите ми. Не разпитвах. Исках да се потопя в тази уютност и да си почина. Наближи обяд. Дежурните сестри сервираха с бели престилки.
към текста >>

14. 37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ

Оставаше един ден до Петровден - именният и рожден ден на нашия обичен Учител.
37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ" Целият ни живот край Учителя беше низ от изненади, трогателни изненади и радости. Зер, де сме видели ние малките същества на земята, на стария живот, живот нов на любов, на красота, на жертва, на светлина, на радост, който ни показваше и на който ни поучаваше всекидневно Този Велик Небесен Жител. Оставаше един ден до Петровден - именният и рожден ден на нашия обичен Учител. Той се празнуваше много красиво: Всичко е в треска. Салоните се измиват, двора, градините, поляната се почистват, пере се, глади се на Учителя; приготвят се провизии за стола. Ще дойдат стотици от града, пък и от провинцията да поздравят Учителя. Почистват се и частните къщи, които ще бъдат препълнени с гости. Всичко е заето .всичко бърза, работи и пее от радост.
към текста >>

15. 38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

И тогава написах второ писмо, което завърши така: „Старите подмладява, а младите прави да летят тя - Паневритмията дадена от нашия обичен Учител!
На обяд добих същите впечатления. И тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятелки - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: „Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. Всичко тука лъха музика и красота." Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се наредих и аз в редицата и се завъртя колелото разбрах, всичко разбрах, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: „Старите подмладява, а младите прави да летят тя - Паневритмията дадена от нашия обичен Учител! "
към текста >>

16. 67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Марийка Великова Марашлиева

После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек.
Казаха ми, че нищо не знаят, но че утре ще пратят човек в града да провери какво се е случило. Най-после на другия ден - събота, към 10 ч. дойде милата и обична сестра Ана Динова, изпратена от Учителя, майчински нежно, просто и естествено ми съобщи, че брат ми си е заминал. Настъпи едно мигновено успокоение. Аз се успокоих от двудневното напрежение, в което бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех. После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек. Разбрах, изведнъж разбрах всичко: каква пита се е печела, защо боледувах и взех дълга отпуска, защо счупих крака си и защо съм вързана на леглото сега. Разбрах защо беше това внимание и грижа, които положи Учителят за мене досега. Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка. Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план. Каква прозорливост.
към текста >>

17. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка.
За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи. Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето!
към текста >>

18. Съдържание

Обичен и скъп 74.
Място по достойнство 69. Подаръци 70. Неканеният гост 71. Отговорът 72. Орисията 73. Обичен и скъп 74. Чух пулса 75. Пролетното равноденствие – вечно благоденствие 76. Стихове на Димитрина Антонова 77. Молитвените събрания и бомбардировките 78. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14.VIII.1945 г.
към текста >>

19. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

79. ОБИЧЕН И СКЪП Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях.
79. ОБИЧЕН И СКЪП Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях. А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни.
към текста >>

Обичен и скъп.
79. ОБИЧЕН И СКЪП Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях. А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец.
към текста >>

И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината.
79. ОБИЧЕН И СКЪП Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях. А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш.
към текста >>

Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни.
79. ОБИЧЕН И СКЪП Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях. А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен.
към текста >>

Дебело въже е думата "обичен".
Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле.
към текста >>

Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен.
Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях.
към текста >>

И в този случай обичен е по-силна.
Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота.
към текста >>

Обичен и скъп.
Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си. Така, както всяка дума в речта. Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща". Тук думите са наредени по особен начин. Обичен и скъп. Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Да наречеш някого скъп, значи, че си го оценил. Човек не може да се оцени. Още една дума: безценен. И тази дума е толкова употребявана.
към текста >>

Обичен и скъп.
Тя има двояко значение: безценен и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия.
към текста >>

Обичен е духовен епитет, а скъп - материален.
Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия.
към текста >>

Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е.
А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия. Този, който помага ще бъде скъп за другия, изнемощелия, слабия, очакващия помощ ще бъде "обичен".
към текста >>

С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален.
Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия. Този, който помага ще бъде скъп за другия, изнемощелия, слабия, очакващия помощ ще бъде "обичен". Скъпият помага на обичния. Тези неща трябва да се знаят, ако искаме да имаме правилни отношения към разумния свят.
към текста >>

Този, който помага ще бъде скъп за другия, изнемощелия, слабия, очакващия помощ ще бъде "обичен".
Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия. Този, който помага ще бъде скъп за другия, изнемощелия, слабия, очакващия помощ ще бъде "обичен". Скъпият помага на обичния. Тези неща трябва да се знаят, ако искаме да имаме правилни отношения към разумния свят. Тук влиза и молитвата. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Не е достатъчно само да кажеш: "О, Господи, помилвай ме!
към текста >>

И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен.
Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква. Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. Думата скъп е отиването напред и назад на войника. Той казва, че пази, но никаква работа не свършва. Тук Учителят дава едно практическо правило.
към текста >>

20. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

С тази съкровено прозвучала в моето съзнание поетична мисъл още през ранните дни на срещата ми с Великия и с този стих от Светото Писание, желая да започна моя скромен разказ относно опитностите и преживяванията ми свързани с великия Пратеник от Бога в тази епоха на земята, нашия обичен Учител Беинса Дуно, известен със своето гражданско име Петър Дънов.
9. ПРОТЕСТАНТСКИТЕ СЕМЕЙСТВА Повествования за моите опитности във връзка с Учителя Петър Дънов, Беинса Дуно, писано в гр. София, в течение на 1977, 1978 и 1979 г. Учителю, бъди благословен и Твоето Слово, извор на живот, да стане мой свещен пилот и аз Твой ученик смирен. София, 1933 г. Сине мой, дай ми сърцето си! С тази съкровено прозвучала в моето съзнание поетична мисъл още през ранните дни на срещата ми с Великия и с този стих от Светото Писание, желая да започна моя скромен разказ относно опитностите и преживяванията ми свързани с великия Пратеник от Бога в тази епоха на земята, нашия обичен Учител Беинса Дуно, известен със своето гражданско име Петър Дънов. Родена съм в гр. Пловдив на 16., а по нов стил на 29.ноември 1914 г. Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога. В нашия дом Библията беше настолна книга. Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр.
към текста >>

21. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

Преди заминаването си посетих нашия обичен Учител и Му съобщих за моето назначение.
На следващата година положих държавният изпит и през пролетта на 1940 г. получих назначение преподавателка по немски език 1940 г. и философска пропедевтика в смесената гимназия на гр. Казанлък "Св. св. Кирил и Методий". Преди заминаването си посетих нашия обичен Учител и Му съобщих за моето назначение. Той ме погледна с благия си поглед и ми каза, че там в Казанлък е учител и брат Петър Камбуров, предаде ми поздрав за семейството му и ми каза, че с тях имам хармонична връзка. И действително в този дом намерих братски топъл и сърдечен прием. Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по естествознание. Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като студент е бил в София. И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази.
към текста >>

22. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител.
Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда.
към текста >>

23. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

След беседата разговаряхме с нашия благ, обичен Учител.
" Разбрах след това, че през тези дни Учителят е свикал на събор Братството, както това ставаше всяка година през месец август. Но поради военната обстановка бяха дошли само онези, на които това беше възможно. Направи ми особено силно впечатление, че Учителят ме гледаше с дълбока бащинска топлота. Един поглед, който ще отнеса дълбоко в душата си през вековете във вечността. На другата сутрин всички се изкачихме на върха Острец и там чухме от Учителя беседата "Разбраната и неразбрана Любов". След беседата разговаряхме с нашия благ, обичен Учител. И това е бил също и последният събор на Братството в присъствието на Учителя на физическото поле. Но кой разбираше това нещо? Есента вече постоянно настъпваше, времето захладя, но все още есента ни даряваше спокойни слънчеви дни.
към текста >>

24. 66. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист".
И като видиме че цигулката е дошла, значи ще има песен. А се е случвало, да донесе цигулката и да няма песен, защото мисълта протекла в друга насока, нали? Друга тема се явила, която не поражда песен. После много пъти Той ни е изпявал песни. Например много мелодии, даже не знам дали всички мелодии са записани, които Учителят ги е пял. Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист". Дух обичен и чист. Дайте казва една мелодия на тези песен, на тези думи. И всички сега си тананикаме мислено, нали така и казва: „Е, кой ще даде това". Мисля, че някой каза, друг, но Георги Радев изпя „Дух обичен и чист" и тъй си остана, защото беше много хубаво. В.К.: Значи: Дух обичен и чист.
към текста >>

Дух обичен и чист.
А се е случвало, да донесе цигулката и да няма песен, защото мисълта протекла в друга насока, нали? Друга тема се явила, която не поражда песен. После много пъти Той ни е изпявал песни. Например много мелодии, даже не знам дали всички мелодии са записани, които Учителят ги е пял. Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист". Дух обичен и чист. Дайте казва една мелодия на тези песен, на тези думи. И всички сега си тананикаме мислено, нали така и казва: „Е, кой ще даде това". Мисля, че някой каза, друг, но Георги Радев изпя „Дух обичен и чист" и тъй си остана, защото беше много хубаво. В.К.: Значи: Дух обичен и чист. Е.А.: Да.
към текста >>

Мисля, че някой каза, друг, но Георги Радев изпя „Дух обичен и чист" и тъй си остана, защото беше много хубаво.
Например много мелодии, даже не знам дали всички мелодии са записани, които Учителят ги е пял. Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист". Дух обичен и чист. Дайте казва една мелодия на тези песен, на тези думи. И всички сега си тананикаме мислено, нали така и казва: „Е, кой ще даде това". Мисля, че някой каза, друг, но Георги Радев изпя „Дух обичен и чист" и тъй си остана, защото беше много хубаво. В.К.: Значи: Дух обичен и чист. Е.А.: Да. И така неговата мелодия остана. И ние го пяхме после много време в класа, научихме мелодията и друг път пак сме го пели. В.К.: Аз съм виждал една книжка от 1927 год.
към текста >>

В.К.: Значи: Дух обичен и чист.
Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист". Дух обичен и чист. Дайте казва една мелодия на тези песен, на тези думи. И всички сега си тананикаме мислено, нали така и казва: „Е, кой ще даде това". Мисля, че някой каза, друг, но Георги Радев изпя „Дух обичен и чист" и тъй си остана, защото беше много хубаво. В.К.: Значи: Дух обичен и чист. Е.А.: Да. И така неговата мелодия остана. И ние го пяхме после много време в класа, научихме мелодията и друг път пак сме го пели. В.К.: Аз съм виждал една книжка от 1927 год. „Братски песни", те как се създаваха, по същия начин ли?
към текста >>

25. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

От изложеното до тук, макар и много кратко, се вижда как е работил този мил и многообичен брат със своето голямо послушание и вярност към Божието дело и как той е бил ръководен от Божествения дух, още преди да се постави основа на клона Бургас - Общество бяло братство в България.
Доколкото ни е известно, той е имал ред години срещи с Учителя на Бялото братство, който тогава е бил известен под името Петър Дънов. Някои от тия срещи са били инкогнито осъществявани. Например, ще тръгне от Бургас за Варна, където е бил Учителят, като по пътя е избягвал да среща каквито и да било хора. Свръзката между тях е бил при някои случаи Архангел Михаил. Имало случаи, когато той прекосявал цяла България от изток към запад: Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък и другаде. От изложеното до тук, макар и много кратко, се вижда как е работил този мил и многообичен брат със своето голямо послушание и вярност към Божието дело и как той е бил ръководен от Божествения дух, още преди да се постави основа на клона Бургас - Общество бяло братство в България. До преди 1907 година брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с развилото се Богомилско движение и останалото влияние. При една от тия обиколки било му внушено от светли същества, че вече е време да се основе кръжок в Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготовката им за бъдещата им култура. Казано му било, кръжока да се основе на деня на Св. Панталеймон - 27 юли 1907 година /по нов стил 9 август/. За председател, ръководител на кръжока бил избран брат Пеню.
към текста >>

26. 09 - 25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Къде са: Кузман, Кирил Паскалев, Жорж, Савка, Неделчо и още много други обични и скъпи наши приятели, с които сме работили и сме се подвизавали заедно в пътя, който нашият обичен Учител ни е посочил и водил през вековете.
25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА За едно късо време много от нашите приятели напуснаха земята и се преселиха отвъд. Това обстоятелство не можеше да не ни направи впечатление, защото много спомени за общ живот ни свързваше с тях. Къде са: Кузман, Кирил Паскалев, Жорж, Савка, Неделчо и още много други обични и скъпи наши приятели, с които сме работили и сме се подвизавали заедно в пътя, който нашият обичен Учител ни е посочил и водил през вековете. Можем ли да ги забравим? Може ли да не си спомним и спомняме за тях? Ето защо две от нашите сестри един съботен ден отиват на гробищата, за да посетят гроба на брат Неделчо, който беше най-новият покойник. Отишли на гроба, попели, помолили се, а след това си прочели нещо от една беседа. Приятно им било да стоят на гроба, защото и времето било хубаво и ги разполагало.
към текста >>

27. 09 - 222. МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО

222. МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО Веднъж нашият обичен брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, което досега бе правил.
222. МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО Веднъж нашият обичен брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, което досега бе правил. Учителят го изслушал, след което му препоръчал да посреща изгревите на слънцето и да прави гимнастика на очите. Брат Стоицев приложил препоръчания метод около една година и получил подобрение на зрението. Същият споделил тази си опитност с другите наши приятели, за да могат да се възползват при нужда.
към текста >>

28. 16 - 9. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Желю Танев Николов

Живял е някога свят човек, на много люде е познат, обичен и благ от нашия край наставник го зоват.
В тоя чуден кът от цялата страна млади и стари идват да го посетят. Всичко мило и красиво от душа обичат, че рай земен те го наричат. Ако някой в дома си неразположен, в житейски грижи много е поробен, сам багажа си стяга, за Братската градина заминава. Тука отдих ще намери, така ободрен със сила, здраве за дълго ще бъде обновен. Тая дивна красота, сред нея съграден храм свещен на братята на любовта. Живял е някога свят човек, на много люде е познат, обичен и благ от нашия край наставник го зоват. Всеки, който при него отива, здраве сила сякаш от себе си им дава, ободрен и весел човекът си отива, от Любов изпълнена душата му се прелива. Ето тука погледнете, лъха ветрец и прохлада, любовта на Бога тука ни събрала. Да се видим с поглед мили на очите, с радост пълнят ни душите. Братски да се поздравим, делото свято с вяра да продължим. Сладки думи от сърце да си кажем, Бога, Отца нашего да прославим.
към текста >>

29. Наряди за 1945 г.

Ние приехме от нашия обичен Учител неоценимо богатство на Словото.
Стоименов Изпълнението на наряда ще започне от деня на получаването му и ще трае до свършването на Парижката конференция. Който обича, по свобода може да продължи наряда, докато има вътрешно разположение. За получаването на наряда съобщете писмено. НАРЯДДобрата молитва.Молитвата на избраните.Пътят на живота.Тайна молитва.„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето; и всички народи, които си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие."Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. 3) ОБИЧНИ БРАТЯ, Братският съвет подхвана работата си от 1 януарий 1945 г. Ние приехме от нашия обичен Учител неоценимо богатство на Словото. В продължение на повече от 30 години Той раздава с щедра ръка от съкровищницата на Божествената Мъдрост. Такова изобилие не е познато досега. Братският съвет винаги се е вдъхновявал да продължи делото на Учителя у нас и в чужбина по методите, по които Той работеше. Затова на първо време той реши да се почне систематично проучаване на беседите и лекциите от класовете, и то, като се почне от началото. Защото знанието, което Учителят ни даде, не е книжовно знание, което трябва да се запамети или заучи.
към текста >>

Нашите мисли, нашите чувства и постъпки трябва да бъдат израз на онзи възвишен живот, за който нашият обичен Учител говори във всички свои беседи и лекции.
Сутринните молитви, посрещането на слънцето, гимнастиките и паневритмията се играят редовно и посещават добре както от приятелите от Изгрева, тъй и от тези от града. Обични братя, няма да ви отегча, ако се спра малко върху един от най-важните въпроси, върху една от най-съществените задачи, които предстоят пред нас като ученици на Божествената школа. Светът е погълнат от външни борби и очаква от тях своето щастие. Ние обаче знаем нашето истинско място като работници на Божията нива. Нашият живот трябва да бъде пример във всяко отношение. Нашите мисли, нашите чувства и постъпки трябва да бъдат израз на онзи възвишен живот, за който нашият обичен Учител говори във всички свои беседи и лекции. Между нас трябва да царува любов, мири светлина. Само в тази среда ние може да растем правилно и да бъдем полезни на себе си и на нашия народ. Затова ние смятаме, че главната работа на всички трябва да бъде насочена в това направление. Един от най-мощните методи за работа, които ни е завещал Учителят, е молитвата. Учителят казва: „Аз всякога се моля." Поддържайте връзката с Бога, с невидимия разумен свят, откъдето идат всички добри условия за живота ни на земята.
към текста >>

9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 юний се навършват шест месеца, откак нашият обичен Учител си замина.
Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 20 март 1945 г., Изгре в. 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 юний се навършват шест месеца, откак нашият обичен Учител си замина. Казваме „замина", но не ни се вярва в това. И така е, наистина - ние Го чувствуваме с нас навсякъде. Неговият Дух обгръща и укрепява нашия дух. Неговото Слово изпълва душите ни със знание за Господа. Той отвори очите ни и ето, виждаме красотата на Божия свят навсякъде.
към текста >>

Не говори ли ни за нашия обичен Учител?
- Ще дойдатжадните от всички краища на земята, да утолят жаждата си. Словото Божие е извор с вода на живот вечен. „Който пие от тоя извор, няма да ожаднее во веки." Ние принадлежим на делото Божие, защото ядохме от живия хляб и пихме от извора на живота. Учителят изпълва целия ни живот. Когато посрещаме слънцето, какво ни говори първият лъч? Не говори ли ни за нашия обичен Учител? Не виждаме ли Неговия благ поглед на изток, когато се отваря окото на деня? Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител? Той е в душите ни и в сърцата ни, когато се срещнем и вдигнем ръка за братски поздрав. Когато възлизаме на планината, Той е с нас, стъпка по стъпка. Неговият кротък глас ни тълкува книгата на живота, разгъната пред нас във всичката си красота.
към текста >>

Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител?
„Който пие от тоя извор, няма да ожаднее во веки." Ние принадлежим на делото Божие, защото ядохме от живия хляб и пихме от извора на живота. Учителят изпълва целия ни живот. Когато посрещаме слънцето, какво ни говори първият лъч? Не говори ли ни за нашия обичен Учител? Не виждаме ли Неговия благ поглед на изток, когато се отваря окото на деня? Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител? Той е в душите ни и в сърцата ни, когато се срещнем и вдигнем ръка за братски поздрав. Когато възлизаме на планината, Той е с нас, стъпка по стъпка. Неговият кротък глас ни тълкува книгата на живота, разгъната пред нас във всичката си красота. Той е с нас, когато се извисяват песните ни в сините простори. Когато работим, Той е с нас и Неговият тих глас ни нашепва: „Внимавай, работи добре." Неговият благ поглед ни следи с грижата на майка.
към текста >>

Ние сме премного богати поради живота, който нашият обичен Учител ни предаде.
Господи, Ти всякога Си бил с нас, укрепвал Си ни в пътя ни, осветявал Си ни с присъствието Си и всякога ще бъдеш с нас през всичките дни на живота ни. Да се не смущава сърдцето ви: Силата е в Любовта. Силата е в Словото. Силата е в Истината. Ние сме премного богати поради Словото, Което нашият Учител ни говори. Ние сме премного богати поради живота, който нашият обичен Учител ни предаде. Ние сме премного богати поради Неговото присъствие в нашите души. Обични братя и сестри, така събрани на тая братска вечеря, да споделим хляба с всички наши братя и приятели от тоя и оня свят, според древната традиция на Братството, Да отправим нашата молитва към Бога и да Му благодарим за великата милост, която ни е сторил, като ни е призовал на Своята Божествена трапеза. Да застанем като добри работници, верни и истинни за делото Божие. Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост. И сега шепне тихият Му глас в душите ни: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах." И неговото благословение ни следва винаги.
към текста >>

Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост.
Ние сме премного богати поради Словото, Което нашият Учител ни говори. Ние сме премного богати поради живота, който нашият обичен Учител ни предаде. Ние сме премного богати поради Неговото присъствие в нашите души. Обични братя и сестри, така събрани на тая братска вечеря, да споделим хляба с всички наши братя и приятели от тоя и оня свят, според древната традиция на Братството, Да отправим нашата молитва към Бога и да Му благодарим за великата милост, която ни е сторил, като ни е призовал на Своята Божествена трапеза. Да застанем като добри работници, верни и истинни за делото Божие. Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост. И сега шепне тихият Му глас в душите ни: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах." И неговото благословение ни следва винаги. „Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз не давам, както светът дава." Братята и сестрите от Изгрева ви изпращат своя братски поздрав. Предайте го на всички приятели. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.
към текста >>

Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител.
Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена. Ще споменем някои от древните традиции на Братството, следи от които са запазени всред всички народи, дето то е работило. Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен. Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас. Друга от свещените традиции на Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души.
към текста >>

Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител.
Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас.
към текста >>

Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път.
Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ниеживеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини.
към текста >>

Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител.
Тази работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение, от най-малките до най-големите, знаят закона, чрез който се поддържа връзката с Учителя, независимо от това дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си.
към текста >>

Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете.
То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат и прилагат. Учителят разправя следния случай. Един човек дошъл при Учителя и Му казал: „Запознах се с Вашето учение." - Как?
към текста >>

30. Наряди за 1946 г.

Обични братя и сестри, Преди две години, на 27 декемврий 1944 г., в ранна зора, по Божие повеление, нашият обичен и светъл Учител напусна плътта и се облече в светлата дреха на безсмъртието, която имал преди създаването на мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Бяло Братство, глава на което е Христос.
На братската вечеря ще се повторят молитвите и песните от утринната програма, а четивото ще бъде: „На работа" (от „Свещените думи на Учителя", стр. 123). Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18. XII. 1946 г. Изгрев-София 13) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО От старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство - София, по случай две години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „И за тях, учениците, Аз осветявам Себе Си, да бъдат и те осветени в Истината." Иоанна, 17 гл., 19 ст. Обични братя и сестри, Преди две години, на 27 декемврий 1944 г., в ранна зора, по Божие повеление, нашият обичен и светъл Учител напусна плътта и се облече в светлата дреха на безсмъртието, която имал преди създаването на мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Бяло Братство, глава на което е Христос. Великите Учители, които оперират с неизменните и вечни закони наЛюбовта, Мъдростта и Истината, са органи на Единния Велик Всемирен Учител, пред Когото благоговеят всички съзнателни същества от най-долната до най-високата духовна йерархия. От любов към своя Създател, те идат на земята да помагат на падналото човечество. Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота. С това се занимавали мъдреците на миналите времена. С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи.
към текста >>

Великите Учители, според нашия обичен Учител, създават велики епохи, зад които се крие Божият Промисъл, изявен чрез същества, завършили своето развитие.
Той смело се провиква, както някога апостол Павел е казал: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Да се изпълним с онова благоговейно чувство на любов и благодарност към своя Създател, за да можем и ние да кажем: „Няма по-велико благо за човешката душа от това да намери своя Баща, да Го познае, да се свърже с Него и да Му служи през вечността." Ние виждаме днес какво е направила Любовта от малкото, несъзнателно същество - детето. С векове тя е работила и работи върху човешката душа, както добрите и благородни родители върху своя новороден младенец. С нежни чувства и светли мисли Любовта обгръща и подхранва новороденото.С мощна и крепка ръка Духът го подкрепя и засилва, докато порасне и стане съзнателен човек, готов да работи върху това, което Великият е вложил в неговата душа. Учителят казва: Зад всеки талантлив и гениален музикант, поет, художник и учен стоят по-велики музиканти, поети, художници и учени, които ги вдъхновяват и водят в света на светлите и възвишени същества. Колкото по-велик е човек на земята, толкова по- здраво е свързан с Великия и необятен свят, отдето текат енергиите на Любовта, Мъдростта и Истината. Великите Учители, според нашия обичен Учител, създават велики епохи, зад които се крие Божият Промисъл, изявен чрез същества, завършили своето развитие. Те идат на земята да придружават Великите Учители в техния стръмен и труден път. Те дойдоха и с Христа до яслите, и като видяха зората на новия живот и правия път, очертан от Духа на Христа, път на братство и любов между народите, възкликнаха от радост и изпяха ангелската песен: „Слава във вишних Богу, на земята мир и в человеците благоволение! " Тая песен и до днес още звучи и вековете не ще я заличат. Иде доброто в света със своята сила и мощ. Пробуждат се човешките души за него, разкриват се дверите на сърдцето да приемат доброто като свой отдавна чакан гост.
към текста >>

Вечна и безгранична благодарност към нашия обичен и светъл Учител за извършеното от Него светло и велико дело!
Само така ученикът ще броди по пътеките на своя Учител. Само така той ще свърши успешно изпитите си, ще мине от преходното към вечното. Той ще изпие горчивата чаша на живота и ще се облече със светлата дреха на милосърдието. Само тогава ученикът може да се моли за ония, които го гонят и да каже: „Отче, прости им; те не знаят какво правят." Така каза Синът Божи -Христос. Хвала на Бога! Вечна и безгранична благодарност към нашия обичен и светъл Учител за извършеното от Него светло и велико дело! Ние чувствуваме Неговото невидимо присъствие, живеем в Неговия Дух, продължаваме и ще продължим Неговото дело, за което Той е бдял зорко през вечността. Да Му благодарим за грижите и любовта към душите ни. Ние чувствуваме крепката Му ръка, която ни води и ще ни води и в бъдеще. Да Му благодарим като на верен и светъл вожд, Който ни води към Бога. Да Му благодарим, че ни е утешавал, че с балсама на своето слово е лекувал раните на страдащите ни души.
към текста >>

31. Наряди за 1947 г.

Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме.
ПРОЯВЕТЕ РАЗУМНОСТТА. СЛУЖЕТЕ НА ИСТИНАТА. Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 16. VIII. 1947 г.
към текста >>

32. Наряди за 1948 г.

Изгрев - София 3) БРАТЯ И СЕСТРИ, На днешния ден, като чествуваме светлата памет на нашия обичен Учител, трябва да отправим благодарност към Бога за милостта, която ни е дал, да бъдем ученици на Неговата велика школа.
След това ще се направят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 часа - литературно-музикална вечер. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 1. VII. 1948 г. Изгрев - София 3) БРАТЯ И СЕСТРИ, На днешния ден, като чествуваме светлата памет на нашия обичен Учител, трябва да отправим благодарност към Бога за милостта, която ни е дал, да бъдем ученици на Неговата велика школа. Ние живяхме с Учителя и слушахме Неговото Слово и То стана за нас живот и плът. Днес повече от всякога трябва да ни бъде ясна работата, която вършим и има да извършваме в Неговото име. Днес в живота се извършват велики промени, подготвят се условията за идването на новата култура. Винаги преходното време се характеризира с това, че силите, които тогава са действували скрито отвътре в подсъзнанието, се изявяват навън, очертават се ясно. А в съзнателния живот става едно строго самоопределяне.
към текста >>

Когато нашият обичен Учител беше с нас, Той работеше и със своя пример ни показваше как и ние да работим.
Работата на учениците е отговорна. От това как ще решат те своите задачи, какви са отношенията помежду им, от това какви сили внасят те в живота, зависи бъдещето. Задачите, които те решават, ще бъдат задачи на всички. Пътищата, които те очертават, ще бъдат пътища за всички. Затова при извършването на най- малката наглед работа, важно е какви сили са призовали да работят - те ще бъдат силите, които в бъдеще ще работят. Когато нашият обичен Учител беше с нас, Той работеше и със своя пример ни показваше как и ние да работим. СегаТой пак работи, но вече чрез всички, чрез учениците. Ние трябва да бъдем будни и внимателни, за да съдействуваме на Неговата работа. А Любовта е първото условие. Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди." Словото, което Учителят ни остави, в което е втъкан и нашият живот, ни свързва с Него за вечни времена. Днес, както и в миналото, Неговият завет е един:: „Това е моята заповед: да имате любов помежду си." Защото само в любовта, в хармонията между нас Той може да ни се изяви, да чувствуваме Неговото присъствие, да имаме Неговата помощ.
към текста >>

Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, припомняме ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я дал нашият обичен Учител.
Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като ви припомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физически, духовен и Божествен. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, припомняме ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа в човешката душа малкият потик - да жертвуваме за Господа и същевременно ще се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя - а това е една от най-важните ни задачи сега - да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам на целия свят. Мнозина от братята и сестрите ни запитват дали е достатъчна първоначално определената сума 365 лв. годишно. Отговаряме - при днешната стойност на лева, спаднала около 20 пъти, потребно е поне тройно да се увеличи вноската, за да можем да отпечатваме и изпращаме по 5-6 книги годишно. Събраните суми да се изпращат заедно с приноса. С поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ София, 19 септември 1948 г.
към текста >>

За тази работа нашият обичен Учител ние подготвил през почти петдесетте години на Неговата школа.
Нова мисъл се ражда, ново разбиране за живота, вдълбочено и разширено. Създават се нови отношения към Живата Разумна Природа. Нови, непознати досега области на живота стават достъпни за човека. В душата се пробуждат нови сили, способности и дарби. Подготвят се условия за голяма градивна творческа работа, вътрешна и външна, в която учениците на Божествената школа имат голям дял. За тази работа нашият обичен Учител ние подготвил през почти петдесетте години на Неговата школа. Стъпка по стъпка, с търпение и любов, Той работи върху нашите души, върху нашия ум, сърце и воля, за да ни подготви да бъдем работници в Божието дело, коетоТой ръководи. Той ни даде знание и ни посочи пътя, за да имаме жива връзка с Него, да се подготвим да бъдем под ръководството на Неговия Дух, който обединява работниците за идване на Царството Божие на земята - Царство на Любовта, Мъдростта и Истината. И как ще изразят учениците обичта си към своя Учител? - Като учат и като работят добре. Затова от учениците се иска внимателно, вдълбочено проучаване на материала, който Учителят ни остави в беседите и лекциите, за да черпим оттам и внесем в живота знанието, което Той ни даде, та да могат да узреят плодовете на новата светлина, която сега иде.
към текста >>

Така обединени с нашия обичен Учител, чрез Любовта, ние сме свързани с Бога.
Това знание е дадено в Евангелието, в беседите и лекциите на Учителя. На учениците предстои работа - вътрешна и външна, работа, която ще ни свърже и обедини с Учителя и ще ни подготви да имаме ръководството на Неговия дух. Така при общата работа се създава онази вътрешна връзка на Любовта, която трябва да пазим. И Христос казва: „Като видят добрите ваши дела, да прославят Отца вашего на небеса." Животът във всички свои прояви се ръководи от един Велик, Разумен Център, с него ние трябва да имаме жива връзка. Да поддържаме тази връзка, това е нашата съществена, дълбока вътрешна работа като ученици. Така обединени с нашия обичен Учител, чрез Любовта, ние сме свързани с Бога. Тогава Великият Разумен свят може да ни помага и подкрепя. Без тази връзка ние не можем да извършим никаква работа за Божието дело. Имаме ли тази връзка, всичко добро можем да направим. Като ученици и съзнателни работници за Божието дело, ние трябва да се стремим да имаме жива връзка с Великия Разумен Център. От Него да черпим вдъхновение, светлина, ръководство, знание, сила.
към текста >>

Всякога, когато поменем нашия обичен Учител, благодарност изпълва душите ни, че Той ни е призовал и ние присъствувахме на най-хубавото и чудно явление - явлението на Божието Слово.
Така, обединени всички в Любовта, да прославим Бога - нашия Баща. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов. ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ 22. IX. 1948 г. София - Изгрев 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Матея, 28:20 Днес, като чествуваме паметта на обичния ни Учител, ние отправяме погледа си към Него, отваряме сърцата и душите си да почувствуваме Неговото присъствие, да приемем Неговото благословение, да получим подкрепа в работата, която има да извършим в Негово име. Всякога, когато поменем нашия обичен Учител, благодарност изпълва душите ни, че Той ни е призовал и ние присъствувахме на най-хубавото и чудно явление - явлението на Божието Слово. Едно от свещените тайнства на живота - когато „Сеятелят сее зърното". Около Учителя бяха представени всички категории души, от всички вериги, за да може чрез тях благовестието да достигне до всички, с които те са свързани, на които те са представители. Те бяха живата среда - „нивата", в която зърното се сее. Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди. Като учим, като работим, като възрастваме в нас Словото на живота, ние се приобщаваме към великия живот, на който Той е център.
към текста >>

Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди.
София - Изгрев 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Матея, 28:20 Днес, като чествуваме паметта на обичния ни Учител, ние отправяме погледа си към Него, отваряме сърцата и душите си да почувствуваме Неговото присъствие, да приемем Неговото благословение, да получим подкрепа в работата, която има да извършим в Негово име. Всякога, когато поменем нашия обичен Учител, благодарност изпълва душите ни, че Той ни е призовал и ние присъствувахме на най-хубавото и чудно явление - явлението на Божието Слово. Едно от свещените тайнства на живота - когато „Сеятелят сее зърното". Около Учителя бяха представени всички категории души, от всички вериги, за да може чрез тях благовестието да достигне до всички, с които те са свързани, на които те са представители. Те бяха живата среда - „нивата", в която зърното се сее. Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди. Като учим, като работим, като възрастваме в нас Словото на живота, ние се приобщаваме към великия живот, на който Той е център. Така ние излизаме от временния и влизаме във вечния живот, който е живот на душата и духа. Ние се молим да ни благослови Господ да бъдем „добрата почва" ида принесе Неговото Слово плод много, плод, достоен за Него. Така ще влезем в радостта на всички Светли братя, които работят за идване на Царството Божие на земята - Царството на Мира. Днес всички хора говорят за мира и го търсят, но те го очакват отвън.
към текста >>

В този път ни води нашият обичен Учител.
Много трябва да се работи, за да се придобие Мирът. Учителят казва: „Миротворството е качество, което се придобива не в един живот, а през цялата вечност". Мирът говори за присъствието на Божия Дух в човека. Мирът е пламъкът на Божественият Дух, който е посетил човека. Затова Учителят казва някъде: „Мирът Божи превъзхожда всяко знание." А Христос в блаженствата казва: „Блажени Миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Сега пред човечеството се отваря новият път - възходящият път на Любовта, на Мира. В този път ни води нашият обичен Учител. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ София - Изгрев 10. XII. 1948 г. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, По случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в неделя, 26 декември, точно в 5 ч. с. ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред: Добрата молитва.91 псалом.Молитва на Царството.„Духът Божи".Евангелие от Матея,9гл.,9-14ст.Евангелие от Марка, 9 гл., 38-50 ст.Евангелие от Лука, 15 гл., 11-32 ст.Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1 -24 от.Беседа: „Хигиена на живота" (от тома „Нашето място", стр. 78).Отче наш.„Благославяй, душе моя, Господа".„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти).
към текста >>

33. Наряди за 1949 г.

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях.
Веднъж, като седяхме около Него и разговаряхме, някой запита: „Учителю, тези разговори ще видят ли един ден бял свят? " Учителят се усмихна и каза: „ Един ден те ще видят бял свят, ще излезат, те не са само за вас." Неизчерпаемото богатство от знание и мъдрост, което Учителят ни остави, трябва да стане достояние на човечеството, не само сегашното, но и бъдещето. Това е задача на учениците. Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени характерните моменти от живота ни с Учителя край тях. Онези от вас, които са имали щастието да участвуват в този живот, пред тях ще възкръснат незабравимите дни и те отново ще ги преживеят, потопени в светлата мисъл на Учителя. Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях. Нищо не отминава безвъзвратно. Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота. Въпросите, засегнати в „Разговорите, са предимно за учениците, но тъй като учениците живеят и работят навсякъде, то „Разговорите" могат да бъдат предложени на всеки, който покаже интерес към Новото учение. Ние трябва да вършим нашата работа „без страх и тъмнина, с обич и виделина". Изпращаме ви... броя от „Разговорите".
към текста >>

Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света.
След това ще се изпълни литературно-музикална програма. Молим, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 27. VI. 1949г. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види докъде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, какво му се е преподавало в миналото и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи - статични системи на миналото.
към текста >>

На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте" - казва нашият обичен Учител.
„Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята." „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте" - казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни!
към текста >>

Работете за делото на нашия обичен Учител - за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта!
Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни! Работете за делото на нашия обичен Учител - за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта! Той е винаги с нас! С поздрав: Изгрев, 27. VI. 1949 г. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тази година Б ратската среща ще стане поместно и ще трае три деня: 28,29 и 30 август т. г. Събранията ще стават всяка сутрин в 5 ч. с.
към текста >>

34. ТРЕТИ МЕСЕЦ

София НА НАШИЯ ОБИЧЕН УЧИТЕЛ Четвърто писмо от неговите малки ученички от класа на добродетелите: Мария, Паша, Марийка, Сотирка и Савка 22.12.1922г.,София Учителю, Привет Ви днес донасям от моите сестри, Истина, Мъдрост, Любов и Правда.
Зная, че не съм успяла в това. Ваша ученичка: Марика 20. 12. 1922 г. София „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха Истина от земята ще прозябне Правда от небето ще надникне." Истина изявена чрез Добродетелта - това е Правдата. Мария 21.12.1922 г. София НА НАШИЯ ОБИЧЕН УЧИТЕЛ Четвърто писмо от неговите малки ученички от класа на добродетелите: Мария, Паша, Марийка, Сотирка и Савка 22.12.1922г.,София Учителю, Привет Ви днес донасям от моите сестри, Истина, Мъдрост, Любов и Правда. Към тях аз обич храня, но съм далеч от тях. В мислите си спохождам ги и 4-те, Доброто от тях, аз искам да отбележа в душа ми жадна за тези добродетели велики: Истина, Мъдрост, Любов и Правда. С всяка поотделно в разговор влезнах: О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов? Истината: Лицето й беше сериозно, очите й гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума: „Истината е това, което е." След туй, тя затвори очите си, на устата й се показа една лека усмивка, гласа й се измени, тя продължи: - Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов!
към текста >>

35. I. ОПИТНОСТИ C УЧИТЕЛЯ 1. ЕДНО МАЛКО ВЪВЕДЕНИЕ

Наистина, едно малко, микроскопическо въведение към едно голямо събитие - раждането на Великия Учител - на нашия обичен Учител на земята, в България преди сто години - 12 юли 1864 година.
Освен това аз възприемам нещата в живи образи, които се отпечатват не само в паметта ми, но и в съзнанието ми и оставят такива дълбоки бразди, че нищо не може да ги заличи. Пък и не забравям своята съвест и отговорност за истинността на фактите, които описвам. Към всичко това прибавям и следното: Аз пиша всичко това главно за себе си, да преповторя още един път пред себе си и в себе си, пред своята отговорност и искреност, като имам предвид, че пиша всичко това само за себе си. Пиша го чисто, акуратно, това е мой дълг, а дали някой след мене ще го използва, това вече не е моя работа. Връщам се на темата: Едно малко въведение. Наистина, едно малко, микроскопическо въведение към едно голямо събитие - раждането на Великия Учител - на нашия обичен Учител на земята, в България преди сто години - 12 юли 1864 година. Раждането на Великия Учител внесе в народите, както и в цялото човечество нов стимул за възраждане. Ето защо думите „Едно малко въведение към голямо събитие", макар и от голям мащаб, замествам с думите: „Едно малко въведение към една велика епоха, която донесе свещен стимул между народите и цялото човечество за освобождение от външно и вътрешно робство". Колкото и да е тази епоха велика като епоха, като период, и тя има начало и край. Ето защо правя едно допълнение на мисълта си: Едно малко въведение не към едно голямо събитие, нито към една велика епоха, но едно малко въведение към един велик акт, към едно велико дело на вечността, която няма начало, няма и край и е безначална и безпределна. Със своето слово Учителят внесе в човешката душа онзи дълбок вътрешен стремеж към вечността, към вечния реален живот, в което се крие истинското възраждане, пробуждане на съзнанието и усъвършенствуване на човека.
към текста >>

36. 7. КАК ОЗДРАВЯХ

Както Бог работи скрито, така и той, нашият обичен Учител се крие.
Отвътре нещо не ми даваше да викам. Право е, когато се проявява Божията сила, устата не може да говори. Там душата говори и който почувствува в себе си този глас, той сам в себе си казва: Всичко в света става за слава Божия! Гледам всичко около себе си красота и само красота, дишам чистия въздух и цяла трептя от умиление и благодарност. Да, но Онзи, който е проводник на Бога и Неговата воля, никъде не виждам, не мога даже да му целуна ръка и да му благодаря. Както Бог работи скрито, така и той, нашият обичен Учител се крие. На другия ден, като че ли беше събота, и аз се наредих с всички братя и сестри на гимнастиката, на шестте гимнастически упражнения. Слаба съм още, но какво от това? Аз крия в себе си едно от великите, невидими и неписани чудеса. Какво се крие в чудесата, които Христос на времето си преди две хиляди години е правил? Нищо особено, освен велика, непозната още на хората наука; знание, което мълчи за себе си; Любов, която човечеството отдавна е изгубило; изпълнена е волята на Онзи, Който с нищо не се налага, закони, в които човечеството едва сега надзърта и открива и т.н.
към текста >>

37. 12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ

Видях Новите скрижали през деня, именен и рожден ден на нашия обичен Учител, когато се изправих в размисъл и съзерцание пред връх Манчо.
Кой човек, бил той прост или учен, малък или голям, богат или беден, не трябва на първо място да възлюби своя Отец с цялото си същество? Или кой човек не се радва, когато ръката му не дръзва да убие или да не краде, когато изпълнява Божиите повеления? Един Закон, един морал, една Воля предстои на човека да изпълни - Законът, моралът и Волята на Любовта. Пристъпвам вече към главната тема: „Новите скрижали." Видях Новите скрижали през лятото на годината 1922, когато група от стотици ученици с Учителя поехме пътя към Мусала, към високия Божи връх. Пътят ни водеше през Маричините езера. Видях Новите скрижали през деня, именен и рожден ден на нашия обичен Учител, когато се изправих в размисъл и съзерцание пред връх Манчо. (Циркусът на този връх е наречен от Учителя „Олтар"). Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува. Сама, уединена в тази обител, млъкнах и аз, млъкна и сърцето, едва се чуваше да бие. Видях, нещо особено видях. Някаква необикновена завеса, грандиозна, спокойна, от никакъв вятър неполъхвана, ръце не я държаха, нито подпора някаква я крепеше - свободно, тихо се движеше в пространството като волна птичка, непознала страх, ни мъка на гонение.
към текста >>

38. 18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ

Радвам се и благодаря, че десетки години слушахме Словото на Живия Господ от устата на нашия обичен Учител - слово живо и истинно, за което бъдещето ще говори с тръбен глас.
Същата тази мисъл, Словото ще преобрази света, същата мисъл ще го организира. Той продължава по-нататък: Няма да оставя човек в света с крива мисъл. Няма да оставя човек в света да греши. Тези са заключителните мисли на това малко, кратко Откровение, което аз сама така нарекох. Кратко, много кратко е това откровение, но аз се радвам, че то ми даде възможност да мисля, да следя и да наблюдавам всичко, което днес става и се убеждавам в истинността на Словото Божие, произнесено пред нас десетки години, подкрепено от живия истински пример от целокупния живот. Радвам се и благодаря, че десетки години слушахме Словото на Живия Господ от устата на нашия обичен Учител - слово живо и истинно, за което бъдещето ще говори с тръбен глас. 19 декември 1967 година
към текста >>

39. 25.ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ

25.ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ Беше 27 март 1945 година, три месеца след заминаването в отвъдния свят на нашия обичен Учител.
25.ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ Беше 27 март 1945 година, три месеца след заминаването в отвъдния свят на нашия обичен Учител. Събрани този ден всички на молитва в салона на Изгрева, прочетохме за случая една беседа от Учителя, направихме молитва, изпяхме няколко песни и станахме прави за тайна молитва. Погледът и мисълта на всички, на братя и сестри са отправени към катедрата на Учителя, която естествено в този ден беше празна. Но дали за всички катедрата беше празна, не мога да кажа. За мене обаче, за необикновена изненада, тя не остана празна. На нея стоеше прав Учителят, както всякога ставаше той след свършването на беседата.
към текста >>

40. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество.
Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. В основата на тази мисъл лежи Божията Любов. Казано е: Без Бога, без Словото Божие нищо не става. Чудно е наистина, каква велика сила е мисълта, каква не по-малка сила е Божията Любов, но не е малко и това, да може големият да се смалява, че да не го видиш. Това става с Учителя. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество. Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила. Годината 1936 заслужава да се запише със златни, неизличими цифри дълбоко в нашите сърца и души за през вековете и тисячилетия. Син, нероден от майка да насочи юмруци към Слънцето на живота! За останалото има кой да говори... Цял месец в мълчание! Цял месец без него.
към текста >>

41. 23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА

23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА Размишления по случай 22 години от заминаването на нашия обичен Учител.
23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА Размишления по случай 22 години от заминаването на нашия обичен Учител. Човекът на земята живее, расте и се движи в полюсите на живота. Той се пробужда в деня на живота и започва да се труди, да работи и да придобива богатства. Той и до днес още стои пред дървото за познаване на доброто и злото, опитва плодовете му и изучава закона на различаването. Така той постепенно навлиза в полюсите на живота и започва да различава доброто от злото, истината от лъжата, светлината от тъмнината, безкористието от користта, алтруизма от егоизма, любовта от безлюбието и т.н. Човекът на земята се пробужда в деня на живота, използува светлината на деня, работи и придобива, чертае пътя на своето движение, а когато влезе в нощта на живота, заспива, почива и обработва придобитото.
към текста >>

42. 8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.

Ето, изминаха се вече 15 години от заминаването на нашия обичен Учител и мнозина още продължават да се питат: „Какво ни остави Той?
Какво ни остави Учителят? Когато дете се ражда на земята, всички се радват: родители, роднини, приятели и познати. Всички му пожелават: да е живо и здраво, да расте и порасне, да стане голям, богат, учен човек. Никой нищо не иска от него. Когато човек напусне земята и замине за отвъдния свят, всички се питат: какво ни остави той, какво даде на човечеството? Ето, изминаха се вече 15 години от заминаването на нашия обичен Учител и мнозина още продължават да се питат: „Какво ни остави Той? Какво даде на човечеството? " - Всички Му искат сметка. „Пари, сребро, злато? " - Не, това не е предмет на Неговата дейност, нито стимул на Неговия живот. - „Тогава някакво богатство?
към текста >>

43. 9. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27 декември 1961 г.

Той, нашият обичен Учител изпълни земята със знание за Господа, освети я и си замина.
Учителят възлезе нагоре към своята обител, а изпитната комисия слезе на земята да произведе голямата матура на цялото човечество - и за ония, които съзнателно са учили и за ония, които не съзнават своето положение като ученици на живота. И застана комисията със своите членове - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдатата и Добродетелта - строга, справедлива и любяща, да изпитва убеждението, веруюто и делата на хората; да изпитва техния ум, сърце и воля, всеки да получава заслуженото, всеки да плати дълговете си, или да получи възнаграждението си. Това нарича Учителят „Ликвидация на века", това наричаме ние съдба, изпитания, страдания. Дошло е време за приложение - каквото си научил, възприел и разбрал да го приложиш. Лесно се понася всичко, понеже Учителят бе на земята с нас. Той, нашият обичен Учител изпълни земята със знание за Господа, освети я и си замина. За нас остава само едно: да сме доволни от всичко, за да Му благодарим и да изпълним Неговия завет.
към текста >>

44. 10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител,

10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина?
10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина? Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. Кой обикновен, простосмъртен човек може да спре светкавицата и гръмотевицата на небето? Кой може да спре бурите, ураганите и циклоните по земята? - Само безсмъртният, който знае законите на небето и на земята, който владее тези закони и ги прилага. Само той може да направи това.
към текста >>

45. 11. СЪН Стихотворение

- На нашия обичен Учител.
11. СЪН Стихотворение Целунах снощи аз Една ръка свещена. Тоз час дойде и за мен - нощ благословена. със сладък, крепък сън. Чия бе тази ръка свещена? - На нашия обичен Учител. 23 март 1967 година.
към текста >>

46. 13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА

Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число.
Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от доб зи, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане. Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос. Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество. Те се определиха като ученици и последователи на Учителя, от когото за пръв път чуха да заговори за Школата на Бялото Братство и за Белите братя. Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число. Макар и малцина тогава, Учителят свика на събор в оня месец и ден - 19 август - Преображение, когато ставаше съборът на Белите братя на Небето. На малцината братя и сестри, събрани за пръв път на събор през 1909 година в град Велико Търново, Учителят заговори за Веригата на Бялото Братство, която изпраща своите идеи и мисли от духовния свят на земята, дето те се възприемат от души, готови за духовна работа. Тук идеите и мислите се възприемат, обработват и прилагат. Верига, нарече Учителят малцината братя и сестри, събрани около Него. като начало на Неговата Школа, наречена Школа на Бялото братство с програма и задачи, давани от Школата на Бялото братство, съществуваща в Духовния свят.
към текста >>

Слава и хвала на нашия обичен Учител!
Тя постепенно опасва земята, като я изпълва и отвътре, и така се оправдават думите на пророк Исайя, който казва на едно място, че земята ще се изпълни със знание за Господа. На този събор за пръв път Учителят говори в читалището „Надежда" - публична беседа - на тема „Мировата любов и Козмичната обич". С мировата любов Учителят пак за пръв път заговори за онази Любов, която обединява всички души - служители на Бога в едно цяло, в една мощна и безкрайно голяма Верига - пазителка и покровителка на човечеството. С беседата „Козмичната обич" Учителят ни обърна внимание на космоса като нещо живо, дето живеят съшества, свързани с онази велика обич, която повдига, обновява и възраства всичко живо в света, в цялата вселена - жива, одухотворена от онзи Велик, мощен дух, който я създал. Една малка част души от Бялото братство, в сравнение с милионите и милиони братя и сестри по цялата земя, има щастието да прекара с Учителя на земята десетки години, да го вижда, да слуша Словото му и да живее с него, да го наблюдава и изучава, и днес смело да го нарече пред себе си и пред целия свят Велик Козмичен Учител. Слава и хвала на нашия обичен Учител! 20 август 1967 г.
към текста >>

47. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Драги братя и сестри, По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя.
14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ Да се прослави Бог в Бялото Братство! И да се прославят Белите Братя в Божията Любов! Свърши се една малка работа. Драги братя и сестри, По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя. Да се прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия.
към текста >>

Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител.
И да се прославят Белите Братя в Божията Любов! Свърши се една малка работа. Драги братя и сестри, По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя. Да се прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия. Кое е Бялото Братство, всички знаем. Радваме се, че в целия свят има светли, добри, честни, справедливи, вярващи, любещи души, които работят и служат на Господа в едно Братство и под едно име - Бели братя. Всеки, който работи от името на Бога и с неговата любов с радост приемаме за наш брат.
към текста >>

Много, много пъти сме чували от устата на нашия обичен Учител думите: „Иде време и сега е, когато Словото Божие се предава не чрез проповеди, но чрез дела.
Мозъкът възприема новата мисъл, а волята - нов възходящ импулс, с нов ритъм, и стремеж към велики дела и прояви. Този е моделът на новия човек. „Свърши се една малка работа." Това са думите, които последни прозвучаха през устата на Учителя, на човек, който се прощаваше с този свят и който искаше с тях да се скрие, като най-малкият брат на човечеството, който не е свършил почти нищо. Не, светът и цялото пространство, крие в себе си апарати, които стократно увеличават малките величини. И ето, пред нас се очерта не най- малкият брат, но Великият - Новият човек, който не говори за себе си, но живее и работи в духа на Новото, на безсмъртното, което живее и работи в този дух. Много, много пъти сме чували от устата на нашия обичен Учител думите: „Иде време и сега е, когато Словото Божие се предава не чрез проповеди, но чрез дела. Само онзи може да говори за новия човек, който сам е модел, пример и образец на новия човек, носител на новото." Днес всички знаем, че когато тръбите на водната инсталация се запушат или прекъснат някъде, в дома настава авария. Същото се случва, когато в електрическата инсталация се скъсат жици или става някакво подпушване. Какво ще стане с човека, ако в неговото сърце стане някакво подпушване или прекъсване дейността на един само или на няколко от съдовете, които работят в това сърце и тласкат кръвта към главата и към крайниците на целия организъм? Тогава аварията е по-страшна, вече не само за целия дом, но и за близките на същия дом. Ето защо трябваше да дойде на земята най-малкият брат на човечеството, да помогне на неговото сърце, да го очисти и освободи от онова нежелано низше човешко естество, което от векове зае мястото на Божественото начало в човека и запуши в него пътя към Светлината и простора, към истината и свободата.
към текста >>

Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."
„Да се прослави Бог в Бялото братство." И „Свърши се една малка работа"... Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов. Казано е в Свещената книга за Бога, който се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си." Бог поиска от човека най-малкото, да го обработи и подготви за нови дни, за нови времена, за новата, истинска култура, за новата епоха - епохата на Любовта. Христос казва: „Аз дойдох на земята да дам живот на човека, и то преизобилно." Да, Христос дойде на земята да влее нов живот в човешкото сърце - живот на Божията Любов. Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и елексира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота. Така изчистено и обновено, сърцето на човека ще бъде готово за новите условия, за новия живот. Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."
към текста >>

48. 16. НЕЩО ВЕЛИКО СТАВАШЕ Спомен от далечното минало, от 1923 година, 22 март.

Позволих си в себе си да изкажа следното пожелание към всички присъствуващи на вечерята, към всички, които взеха участие в чистенето, в приготвяне на самата вечеря, всичко да бъде толкова светло и тържествено, осветено от светлото присъствие на нашия обичен Учител.
Глас, гласът на Бога не само минава и отминава и край ушите на хората, но те започват да се вслушват в този глас и да го разбират. Какво по-велико от това, да слушаш гласа на Бога, да Го разбираш поне отчасти и да изпълняваш волята Му... И най-после мисълта ми минава в бъдеще време: Нещо велико ще стане. Бъдещето ще ни зарадва, защото тогава гласът на Бога ще проникне дълбоко в нашите съзнания, ще го прилагаме, ще изпълняваме волята Божия и ще тръгнем по определения от Него път. Всички слушахме жадни думите на Учителя, слушах и аз, дълбоко в себе си обобщих мислите, които ме занимаваха тази вечер, паметна и незабравима. Значи нещо велико ставаше, нещо по-велико става и нещо най-велико ще стане. Позволих си в себе си да изкажа следното пожелание към всички присъствуващи на вечерята, към всички, които взеха участие в чистенето, в приготвяне на самата вечеря, всичко да бъде толкова светло и тържествено, осветено от светлото присъствие на нашия обичен Учител. След благодарствената молитва всички започнаха бавно да се разотиват. Излизам и аз от салона, и поемам по булеварда „Евлоги Георгиев" за у дома. Мисълта: „Нещо велико ставаше" и тук не ме напусна, обаче нещо ме спря още до моста на улица „Гурко". Веднага отправих мисълта си нагоре към небето и останах захласната от тържествената картина. Небесният фон тъмен, до черен, но осеян от безброй, една от друга по-светли звезди, и правят картината прелестна, да не й се нагледаш... Чудна, величествена картина, като че беше приготвена за декорация на онова велико, което ставаше, което предстои да става все по-велико, а най-великото, и то ще стане - него бъдещето очаква.
към текста >>

Тръгнах за у дома си, изпълнена с нещо, за което нито думи стигат, нито перо и мастило има да го опишеш... Сега и на вас, обични сестри и братя, пожелавам пролетта да ви донесе радост и веселие в душите, ехота на тия небесни камбани да не престава да звучи в нашите души, да ни напомни за красивия и светъл път, в който нашият обичен Учител ни води.
Оттам и оттук да се радват и веселят душите, които възкръснаха на тази светла, паметна и за тях вечеря, в присъствието на Великия Учител и в присъствието на стотици сестри и братя, които без да знаят взеха такова голямо участие в тяхната радост. По-велико е това, че и възкръсналите души не знаят това нито за себе си, нито за другите, но се радват всички на общата чиста, безкористна радост. Колко време съм стояла на моста, не зная, но изведнъж ехото на камбаните тихо, спокойно, едва доловимо за ухото заглъхна и повече не се чу нищо. Над мене ясно се открояваше само величествената картина на тъмното небе, осеяно пак със същия брой множество светли, животрептящи звезди. И без ехото на камбаните тази картина не изгуби своята красота. Тръгнах за у дома си, изпълнена с нещо, за което нито думи стигат, нито перо и мастило има да го опишеш... Сега и на вас, обични сестри и братя, пожелавам пролетта да ви донесе радост и веселие в душите, ехота на тия небесни камбани да не престава да звучи в нашите души, да ни напомни за красивия и светъл път, в който нашият обичен Учител ни води. София, 22 март 1968 година.
към текста >>

49. 20. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 12.07.1971 г.

По случай рождения ден на нашия обичен Учител, споделям своите размишления с вас.
20. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 12.07.1971 г. По случай рождения ден на нашия обичен Учител, споделям своите размишления с вас. РОДИ СЕ НОВИЯТ ЧОВЕК! Отворих книгата на живота - съкровищницата дълбока и там в редовете, писани преди 107 години, намерих светлата дата -1864 година, 29 юни стар стил, 12 юли нов стил, срещу която дата пише: Днес се роди новият човек, огрян от лъчите на вечногреещето слънце, носител на новото в света - Учителят! Роди се Новият човек, певецът на Великата Божия Любов, която разкрива целокупния живот и го осмисля. Роди се Новият човек, певецът на Великата Любов, която изключва всички скърби и страдания; която разрешава всички мъчнотии и противоречия. Той пее за онази Любов - жива, свята, безсмъртна, която единствена ще спаси света.
към текста >>

50. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Сега ще прекараме няколко минути в мълчание - да направим връзка с нашия обичен Учител: Да му благодарим за всичко, което ни е дал и ни е научил.
Поздрав на всички приятели. Братският съвет. София, юли, 1968 година СЛОВО ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 година Обични братя и сестри, Петровден е посветен на паметта на Учителя. Този ден трябва да си припомним пътя, който вървяхме с Него. Този ден трябва да си припомним примера, който Той ни остави - пример за служение и жертва. Сега ще прекараме няколко минути в мълчание - да направим връзка с нашия обичен Учител: Да му благодарим за всичко, което ни е дал и ни е научил. Да благодарим на Бога, че ни доведе при Него. Да пожелаем дълбоко в душата си - да преуспее Неговото дело. Да пожелаем и ние да бъдем Негови добри работници всякога. Учителят си замина на 27 декември 1944 година - сряда. До последните си дни Той държа своите беседи и лекции.
към текста >>

51. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III

Савка Керемидчиева

ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ Мой Обичен Учителю, Ч.Р.Д. Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала Думите Ви за Бога събудиха моята душа, приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха живота ми от света.
ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ Мой Обичен Учителю, Ч.Р.Д. Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала Думите Ви за Бога събудиха моята душа, приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха живота ми от света. Под Светлите Ви думи за Бога, аз се родих изново и за пръв път почувствувах Любов в сърцето си. Поднасям Ви тази малка книжчица „Избрани мисли за Бога" - от Теб, Учителю мой, това са думи за душата. Това са нови хоризонти за всеки, който се отвръща от света и се стреми към нещо велико - към Бога! Твоята Илрах. (Савка Керемидчиева) Бог. Учителят.
към текста >>

52. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

А това не може да бъде друг, освен моя обичен Учител.
Търпение, смирение. 23.II .1924 г. Ще постя дълъг пост! 24.II .1924 г. Аз трябва да имам някого, кому да служа. А това не може да бъде друг, освен моя обичен Учител. 25.II.1924 г. Ще любя Бога. 12.Х1.1925 г. Свърших държавния си изпит в 1 часа на обед. Същият ден отидох при Учителя и благодарих.
към текста >>

53. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Добрий и обичен ми брат Гавраил, Учи и работи и в пътя на Любовта ходи, така плодът на радостта вечно с тебе ще бъде и сърцето ти близко до Учителя ти ще стои.
ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ 19.11.1941 г., четвъртък, с. (желанието ми е да се прочете на 21.11.1942 г. събота сутринта Изгрев) С Б Л ! и Ч И Д! Бог е Дух и които му се кланят, с Дух и Истина да му се кланят! Добрий и обичен ми брат Гавраил, Учи и работи и в пътя на Любовта ходи, така плодът на радостта вечно с тебе ще бъде и сърцето ти близко до Учителя ти ще стои. Светът на Любовта е света на вечния живот, казва Учителят ни благ. Гале, чуй думите на Духа на Истината и ги съкрови в душата си и не ги заличавай от живота си! - И сега Аз съм, който застъпен за тебе. И желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен.
към текста >>

Обичен Галчо, животът представлява още нещо - вечно започване - едно привършване, а друго започване, отново в ново, от сила в сила, от обич към Любов, велика нежна любов и най-после, до обич към всичко и всички, и Любов към всички и всичко живо по лицето на земята!
От душата й излиза най-меката светлина, в нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание и радост, която светът не е вкусил и не познава! Изисква се всякога будно съзнание. Там е великият стремеж, великото благо, което всичко дава. Блажен е онзи, който сега гладува и жадува за тая Любов, в нея Бог живее! Обичен Галчо, животът представлява още нещо - вечно започване - едно привършване, а друго започване, отново в ново, от сила в сила, от обич към Любов, велика нежна любов и най-после, до обич към всичко и всички, и Любов към всички и всичко живо по лицето на земята! Както виждаш - дълъг е нашият път и нашето ученичество! Нали?! Твоя сестра в Господа и във вечността - додето трае ученичеството на живота и все още малката Амриха /душата на сърцето/ * * * 21.11.1941 г.,петък сутринта Изгрева С.Б.Л. Добрий ми брат в Бога Гавраил, Честит рожден и имен ден. Нека се весели Бог в твоята душа, а ти се радвай на Неговите дела.
към текста >>

" Да, благодаря, ще сторя това, нали той е нашият и обичен за всички музикант!
Времето е тихо, меко, топло, приветливо! Сега имаме царски дни! По дължина на деня и Слънце! Изпращам ти извадки от днешната лекция, които прочетох на Великия, за тебе ги определих. Но получих и нежните думи от Слънцето: „Хубаво, като му пишете това, ще го поздравите от Учителя! " Да, благодаря, ще сторя това, нали той е нашият и обичен за всички музикант! Та сега, мили Галчо приеми поздрави от Небето! Не е ли същото това?! Без съмнение така е. Бъди жив и здрав, добър и учи се. На Милчо адресът е: М.Л.
към текста >>

Мили и обичен Галчо, С.Б.Л.
Хоризонта ясен и С. Небето чисто. Времето тихо и топло, сухо. Слънцето изгря точно 7.25! Молитва и песен, и упражненията. Мили и обичен Галчо, С.Б.Л. Колко е хубав и силен живота. Всички съзнания пробудени и светли. Навсякъде само души, души. Онзи ден писах едно писмо на Ми, но не можах да го допиша, трябваше тутакси да заминем за едно село, та от нашето съдържание не можех нито дума да пиша. Пък не искам да остана без да пиша и на тебе.
към текста >>

54. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

В български думата „Любов" е загубила половина от своята сила и думата „благ" и „обичен" е по-силна, съдържа по-морални качества.
Тя иска всички да са богати. Бог е Любов. И затова милосердието иде да приготви пътя за Любовта. Всички тия неща са подготвителни неща за Божествената любов. За в бъдеще новият език ще даде нова дума за Любов. В български думата „Любов" е загубила половина от своята сила и думата „благ" и „обичен" е по-силна, съдържа по-морални качества. Като кажеш: „Обичам те", думата е правилна, но като кажем „Любов", там влиза и нещо материално. Затуй думата „Любов" не изразява първичната идея. Думата „Любов" е обемиста дума. Няма такава дума, като я произнесеш, да произведе ефектите, които са необходими. Любов, ще разбереш нещо духовно, но ще разбереш и обратното.
към текста >>

55. 9. Празникът на пролетта, 21 март 1965 г.

ТОМ 17

Това е новата култура, културата на Царството Божие, която нашият обичен Учител възвести и за която работи.
Тъй дните на творението се редят и днес тъй се ражда новият човек, тъй идва Царството Божие в човешката душа. Благословение е да участвува човек във Великото славословие. Казано е: „Бъдете свещеници и служители на Бога живаго! " Както пролетта идва, тъй и в човешките души разцъфтява любовта към Бога. Това е новото, което идва сега в живота. Това е новата култура, културата на Царството Божие, която нашият обичен Учител възвести и за която работи. Ние ви поздравляваме с пролетта. Ние ви поздравляваме с новото, което идва. София - Изгрев 6 март 1965 г. Братският съвет
към текста >>

56. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас.
И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн.
към текста >>

57. 53. МИСЛИ. 54. ЗА ХРИСТО ДЪРЗЕВ

ТОМ 20

4) В тишината на лятна нощ, всред шепота на цветята, нашият обичен, мил брат Христо Дързев отмина в пределите на Абсолюта.
Умен човек може да бъде само добродетелният. Истинският морал в света седи в следующето: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. 54. ЗА ХРИСТО ДЪРЗЕВ (В. «Алфа», бр. 10, понеделник, 28.VII.1924 г., стр. 4) В тишината на лятна нощ, всред шепота на цветята, нашият обичен, мил брат Христо Дързев отмина в пределите на Абсолюта. Любящо сърце, тих, смирен, с неутолимо желание за работа, остави свидни спомени в нас. Брат, вечната светлина и хармонията на светлите духове, в която и ти ще бъдеш един акорд, ще ти носят непрестанна радост и желан мир. Следвай пътя на блестящия идеал - той продължава и след смъртта! Ние сме всички с теб. 20.VII.1924 г., Казанлък От учениците на Бялото Братство, Казанлък (В.
към текста >>

58. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Точно този разговор отбил монаха Константин към неговото светско бъдеще като народен свещеник.16 Той имал възможност да наблюдава и добре да преценява странните на пръв поглед прояви както на своята дъщеря Мария, така и на своя обичен син Петър.
Когато разговорът се превърнал в горещ спор, владиката, извън себе си, почервенял, искал да се наложи анатема на схизматика син, поп Константин прибегнал към най- непозволеното в такива случаи средство - ударил силен плесник през лицето на владиката. Очевидно чрез този плесник се е изразило и онова чувство на признаване на бъдещата мисия на своя син - мисия на религиозен реформатор.15 Тогава, очевидно, в съзнанието на поп Константин е изпъкнала картината, когато лично той, воден от силен религиозен екстаз, преминал от родното си село Широка лъка през билото на Родопите и се озовал по пътя за Атон в Солун. Тук, в черквата «Свети Димитрий», в състояние на дълбоко преклонение пред църковното минало, той срещнал някакъв старец, отшелник, с когото имал много интересен разговор. Той му подарил една картина от Йерусалим и му казал, че пътят му към Атон не е най-правият. Той му препоръчал да премине към обикновения църковен сан, който му позволявал да има поколение, да има син, който много по-добре ще служи на «Божественото дело». Точно този разговор отбил монаха Константин към неговото светско бъдеще като народен свещеник.16 Той имал възможност да наблюдава и добре да преценява странните на пръв поглед прояви както на своята дъщеря Мария, така и на своя обичен син Петър. Наистина, много елементи от техните прояви не били много понятни за него - той произхождал от друга среда и имал друго възпитание и образование. Тогава народът ни се пробуждал от тежък политически и духовен мрак. Рушали се устоите на техните разбирания и те не могли лесно да намерят опорна точка, както за своите разбирания, така и за своя мироглед. Но всеки културен човек, който си служи с лампата на диалектиката, лесно ще открие прогресивните елементи, които са движели личностите от семейството на свещеника. Ние днес не можем да преценим ясно какъв е бил «старецът», който е дал такъв «съвет» на тоя духовно жадуващ младеж.
към текста >>

59. 13. Три писма между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Никой друг ученик не заслужава повече от него да има този свет спомен и всички братя французи, с които през миналите месеци май и юни присъствувахме в Севр на изгрева на Слънцето и на беседите на брат Михаил, еднакво намираме, че от ден на ден нашият обичен Учител се изявява чрез великолепния брат Михаил.
(скенер-копия - стр. 298-301) 13.2.6 Превод на писмото от брат и сестра Ербен до д-р Иван Жеков от 28.VIII.1946 г.[1] Лион, 28 август 1946 г. Драги брат Жеков, Вие ни особено разглезихте, сестра Ербен и мен, с уважението, което ни засвидетелствувахте с двете фотографии на Учителя, които получихме и съзерцавахме с такова вълнение, че сърцата ни избухнаха и ние плакахме изобилно при вида на Съществото, което след Бога е най-обичано от нас. Бъдете уверени, драги брат, че ние ще Ви бъдем винаги признателни за щастието, което така братски ни дадохте. Надяваме се, че поне фотографията с мощите на Учителя, изложени в големия салон на Изгрева, би могла да бъде изпратена на колкото светлия, толкова и чудесния брат Михаил. Никой друг ученик не заслужава повече от него да има този свет спомен и всички братя французи, с които през миналите месеци май и юни присъствувахме в Севр на изгрева на Слънцето и на беседите на брат Михаил, еднакво намираме, че от ден на ден нашият обичен Учител се изявява чрез великолепния брат Михаил. Нашите съотечественици, които Го познават от Рила, са учудени, изненадани даже да разпознаят най-характерните черти от лицето на Учителя в тези на брат Микаел. Всички даже потвърждават, че ако той си оставеше брада и мустаци и когато ще побелеят, приликата ще бъде наистина чудновата! Всяка година през август, годишнината на най-голямата благословия, която Небето ни е дало, ние се потопяваме отново с радост във великолепната обстановка, в която живяхме през 1939 г. на Изгрева и Рила, където ви намерихме. Френската делегация от това време помни братския и симпатичен прием, даден и у вас в четвъртък на 24 август, през време на закуската, на която я бяхте поканили сестра Йорданка и вие.
към текста >>

60. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

«Дух, обичен и чист».
Басът - с пресек- ване на материалното. Тенорът - на учените хора. Алтът- на изкуствата. Сопран - високо духовен. Като ги съберете, ще образувате музиката. «Дух, обичен и чист». (Учителят пя.) В по-идейната музика цигулката трябва да говори. В пението да има израз. Да се научите да вземате чист тон. Ангелите пеят за нас. Вечер ни дават концерт.
към текста >>

61. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

Monastir Мили ми Павел и Елена, също и моя обичен внук Драгомир, Много благодаря за всички писма от вас, които съм получил.
Тя била сред болни деца и си задала въпроса: "Няма ли лекар да ни помогне? " Престоят в Тунизия тя го приемаше, въпреки че комунистите не пуснаха съпругът й да отиде при нея. Тя загина при нещастен случай в Тунизия. Писмо на Драгомир Василев до Павел и Елена Василеви 23.IV. 1969 г. Monastir Мили ми Павел и Елена, също и моя обичен внук Драгомир, Много благодаря за всички писма от вас, които съм получил. Особено последното писмо. Аз бях вече предвидял едно бързо заминаване и затова направих постъпки преди повече от месец да ми се даде виза за напускане на Тунис. Казаха ми, че трябва да чакам още 20 дена. Днес отново бях в тукашната полиция и оттам ми казаха, че мога да получа паспорта си (този паспорт е общ с майка ти). Росица е писала на Сашо да купи два билета от София за пътуване от Тунис за София (с аероплан) с дата м.
към текста >>

62. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

ТОМ 25

" На гранитните скали отломък бъди през дните що ти предстоят, за да разбереш, че си потомък, обичен син на слънчевия свят.
С обич в неговия свят да заживееш, и винаги за него с радост да твориш, така в живота си земен ще успееш, съвършеното човешко да изградиш. С делата си винаги бъди Му верен, и с формите Му съвършени заживей, стани жител на светът Му неизмерен за най-прекрасното у него ти копней. Отдай му без остатък земните си дни, С него да те свързва дружбата сърдечна, то за тебе страж и за него ти стани, та едно да станеш с изкуството вечно. СИНЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ СВЯТ Бе пролетен и ведър слънчев ден, бях сред дебрите на планината, от нейното величие пленен, видях се малък като децата. Окъпани във слънце дълбини, върхове със взор към небесата слова изричат: "Кат нас стани, за да заживееш в красотата! " На гранитните скали отломък бъди през дните що ти предстоят, за да разбереш, че си потомък, обичен син на слънчевия свят. В умът ти светли мисли да царят и да ти бъдат факел негасим, в сърце ти чисти чувства да струят, Духът ти да е бодър, несломим. Нежен като най-малките цветя да си вечно в твоите прояви. Навсякъде да носиш радостта, Висшето чрез теб да се прослави. Така задачата си ще решиш, за която тука си изпратен. Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен.
към текста >>

63. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Всеки носи в сърцето си образа на скъпия, обичен Учител, който е благоволил да ни покани и събере.
Кола, файтони, посрещани за към „колибите”. Завиваме към западния край. Накачулили сме се на каруцата и пеем ли, пеем. Гордо изглеждаме любопитните минувачи, како че ли сме някои новоизбрани князе, които идват тук да получат своя скиптър. Да, князе и княгини, нищо повече. Всеки носи в сърцето си образа на скъпия, обичен Учител, който е благоволил да ни покани и събере. Всичко ми се види прекрасно: и надвесените дървета край пътя, и малките постройки тук-там всред зеленината, и конете, които ни возят, и измачканите дрехи на спътниците, и халосания поглед на всеки от нас, който за пръв път влиза в това древно богомилско светилище. А Търново! Някакъв мистичен ореол се спуска над него, някаква мрачна врата стои пред нас, на която ние още не сме взели ключа. Пеят колелетата. Пеем и ние.Внезапно спираме до малка, тревясала пътечка, водяща за някъде.
към текста >>

64. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Долу, дълбоко долу изтлява от 25 години скъпия ми родител, милия ми и обичен баща.
Докато веднъж една ме цапна по главата и в сини кръгове изгубих свяст. Там щях да завърша земния си живот, там при гроба на клетия ми баща. Ходих при „него”. Заведе ме хазаина му, стария Никола Аптъпармака. Посочи ми изравнената тревясала могилка с разбит кръст. Долу, дълбоко долу изтлява от 25 години скъпия ми родител, милия ми и обичен баща. Знаят ли новозагорки коя е тази, която ридае над този запуснат гроб. Кое е това момиче с бяла рокля, която им раздава зрели плодове да споменат баща й... Които го познават, казват: - Цяла бащичко си - само, че той със сини очи. Алтъпармака вика, че съм „одрала” баща си не по очите и косата, а по нрава. Татко свирил на кавал и играл с децата. Татко веселял цялата махала с песните си и хубавия си глас.
към текста >>

65. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Где го нашия обичен предобър брат да ни учи така търпеливо.
Ти си моята майка и мой баща. 29 ЯНУАРИ 1926 г. Отчаяна съм за бр. Боев. Съвсем не върви. Новите учители ни подиграват, когато не можем да схванем нещо. Где го нашия обичен предобър брат да ни учи така търпеливо. О, той има божествено търпение и обич. А тия ни се карат, подиграват и бързат, бързат. Даже и Паша... И тя знаела защо съм така разсеяна... Тъжно ми е и за него. Защо тая гавра на съдбата да ме срещне с него? Не можеше ли без това голямо изпитание?
към текста >>

” - Ето ме, Господи, обичен Баща мой отвеки.
Тя казва, че скоро ще ме назове с ново име и тогава тя ще ми се разкрие. Тя знае, че имам много въпроси, отдавна приготвени у мен и тя чака с радост да ги чуе, та макар в тях да има упреци или задоволство. Като основа полага искреността,която да ни създаде естествена близост до Учителя. Боже мой, дордето исках да споделя с някого всичко, сега не смея, сега ме е страх... На една нежна розова светлина вече пролича на тъмния ми хоризонт. Очите ми са отворени и виждат „Божието чудо”, което вика на ухото ми: „Лазаре, излез вън! ” - Ето ме, Господи, обичен Баща мой отвеки. Ето ме, стоя пред моя гроб, където не искам вече да се връщам. С плахи стъпки, едвам пристъпвам към тая нежна светлина, в която душата ми като новородена се къпе. Не зная где води тоя път и не питам. Зная само, че е хубаво, хубаво и че аз дишам, гърдите ми се пълнят с неземно благоухание, протягам ръце към светлия хоризонт, вървя, вървя... Ида, ида, мой предвечни, води ме! ... Да, сега разбирам, че пак тя ми изпрати и първата изпитна такса.
към текста >>

66. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Какъв мил обичен младеж!
След това до 9 пак на урок. Всяка минута ми е запълнена. Но това е тъй хубаво! Тия дни при мен дойде един руски студент-Деревянко-естественик. Донесе ми да му ушия две ризи. Какъв мил обичен младеж! Как хубаво ме гледаше през всичкото време, колко голямо желание имаше да идва при мене и да идва пак. Но, Деревянко, мисля си аз, нито ти, нито никой - душата ми е пълна бели гълъби. Той казва, че аз съм цяла рускиня - новата интелектуална рускиня. Той се чуди отде, покрай моята шевна машина имам задълбочени познания по история, религия, астрономия, изкуство. Също не знае, че аз съм ученичка на Учителя, който знае толкоз много неща, и че обичният ми е също учен мъж.
към текста >>

Но, мене не е тъй обичен - макар, че го уважавам.
Значи светлините внезапно ще се явят пред тях, ще се смутят, а на Гедеона това му трябва. Наистина той сполучил. Той обичал да напада с думите: Господ - Сабя Гедеонова. Емил го кръстих. Какъв добряк е, имате право да го обичате. Но, мене не е тъй обичен - макар, че го уважавам. Харесвате ли името? Мисля, че то най му подхожда - нещо меко и нежно вее от него, както и от самия човек. Вие искате да влезнем в мислено общение през определени дни и час. Добре. Може би ще развиваме телепатията. Знаете ли, че дрехата ми стана много хубава!
към текста >>

67. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

Ти си по-красив и по-обичен от всички бели гълъби в света, защото Ти ги създаде.
Ей ида, ида, Господи при Теб! Свободна дойдох и свободна ме искаш отново Ти. Мое чудно, златно, бисерно име. Отечество мое си Ти, Отче мой! Ти си над всичко! Ти си по-красив и по-обичен от всички бели гълъби в света, защото Ти ги създаде. Свободна душа искам да бъда! От мъничка Те любя. Някога не можех да достигна светата икона, за да Те целуна. Повдигаха ме силни мишци и аз шумно целувах пъстрата картина. Сега се качвам на столче и... Те стигам, Отче мой, чуй песента ми.
към текста >>

68. 1.4. МОЯТ БАЩА извадки от дневниците

Олга Славчева

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Долу, дълбоко долу изтлява от 25 години скъпия ми родител, милия ми и обичен баща.
Докато веднъж една ме цапна по главата и в сини кръгове изгубих свяст. Там щях да завърша земния си живот, там при гроба на клетия ми баща. Ходих при „него”. Заведе ме хазаина му, стария Никола Алтъпармака. Посочи ми изравнената тревясала могилка с разбит кръст. Долу, дълбоко долу изтлява от 25 години скъпия ми родител, милия ми и обичен баща. Знаят ли новозагорки коя е тази, която ридае над този запуснат гроб. Кое е това момиче с бяла рокля, която им раздава зрели плодове да споменат баща й... Които го познават, казват: - Цяла бащичко си - само, че той със сини очи. Алтъпармака вика, че съм „одрала” баща си не по очите и косата, а по нрава. Татко свирил на кавал и играл с децата. Татко веселял цялата махала с песните си и хубавия си глас.
към текста >>

69. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува.
Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега. Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно. „Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”.
към текста >>

70. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.
- Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга! Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на поета Смирненски. Боже мой, каква чистота и красота излъчваше това лице! Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж. Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури. Задуха студен вятър. Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече на самодивско жилище, а на циганска катуна. Не, тъй си е по-хубаво.
към текста >>

71. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

А где е нашият обичен Пастир?
И като го слушаш, камък да си, ще се стопиш, глух да си, ще прочуеш, сляп да си, ще видиш вълшебната картина от неговата песен. Небето е алено от божури. Денят настъпва - пълен, слънчев, богат. Стадото отново заслиза. Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки. А где е нашият обичен Пастир? Дни, седмици се нижат, а той не слиза при нас, все горе седи, като Орел с пречупено крило всред пек, гърмотевици, молнии и бури. Кой можеше да се мери с Неговите леки еленови стъпки?! Нали и Той ни водеше с лъчезарния си образ, с цигулката, с милата му песен? Дни, седмици се нижат; ние пеем и играем паневритмия, но дълбока жал пронизва сърцата ни; говорим си тихо, шушнем... Понякога Го виждаме, застанал там хей, на високо, до скалите, при хвойната. Той ни.
към текста >>

72. 3.2.1.3. Възвръщането

3.2.1. Изповеди

Где има неща по-прекрасни от ония в дворовете на бащиния ми дом... Птичко лекокрила, изслушай ме докрай, спри за малко дъхът си, защото само в шъпот мога да ти предам красотата на моя възлюблен, за чудната му доброта, за това слънчево дете моят обичен спътник.
Но дойдеш ли до сърцето ми, птиците, които ще минат край тебе ще се почудят като видят върху бодливите клоне кървавата роза на моята страшна скърб. Слънцето ще огледа лъчите си в недоизплаканите ми сълзи, накапали по нея, вятърът ще ме цалуне и птичка ще кацне на клончето и аз ще й разправям за моята скърб, ще изпея всички песни, които още помня от бащиния дом, ще й разправя как веднъж аз видях един човек; очите на когото бяха благи, дълбоки и прекрасни, самият той беше нежен като видение, усмивката му беше лъчезарна, ръцете му приличаха на цветя и като песен на арфа звучеше гласът му. Когато аз му казах, че го обичам, той ми отговори, че бил от друг свят. Стига беше тази дума, за да си припомня един образ на далечното минало - где, как? Но що питам? Где има неща по-прекрасни от ония в дворовете на бащиния ми дом... Птичко лекокрила, изслушай ме докрай, спри за малко дъхът си, защото само в шъпот мога да ти предам красотата на моя възлюблен, за чудната му доброта, за това слънчево дете моят обичен спътник. Слушай... тогава цъфтяха нежните цветя. Аз плачех върху листенцата на теменужката в спомени за родината, той мина покрай мене тогава прекрасен като цар, за миг спрях бликналите сълзи и възрадвана се усмихнах в удивление. Тогава си спомних кой беше... Но, теб не ще кажа, знай само, че го любя като Бога. Птичко, птичко лекокрила, я литни на воля из висинето, я иди си при твоите другарчета и не слушай вече моята жална песен. Пей из висините песента на твоите отци, пей из вълните на небитието и когато бъде натъжена нежната ти душица, пей за спомените на един забравен син... Изгубва се тя из ефира, далече замира сладката й песен.
към текста >>

73. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

Всред множеството там - Учителят - Приятелят мил, обичен наш.Научавах песните все по-добре и по-добре.
Да пееш ли, да се молиш ли, да плачеш ли от радост! Обикалям алеите и си чупя залъче по залъче - сладко - медено. Няма жива душа, но след някой ден, чувам дружна позната песен. Втурнах се и открих и други ранобудници като мен, що търсеха Бога в тия ранни пролетни часове. Присъединих се при тях. Всред множеството там - Учителят - Приятелят мил, обичен наш.Научавах песните все по-добре и по-добре. По някой път Той ни показваше и някои интересни гимнастични упражнения. Една сутрин в гората, ето що стана. Връщам се към града. Пред мене - куче мопс - мъничко, грозно. След него - Вазов.
към текста >>

74. 3.3.5. Поклон пред паметта на брат Боян Боев

3.3. Спомени и размисли