Търсене в текстове за 'Обичен'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме на зимна екскурзия с нашия обичен Учител на Витоша.
Разговори на Ел шадай На светлата памет на БОРИС НИКОЛОВ -един от верните, които съхраниха Словото е делото и живота си, по случай 100 години от рождението му (1900- 1991) с обич и признателност. ALPHA-DAR ( съставител Боян Боев) ISBN 954-8785-35-8 ВЪВЕДЕНИЕ Бяхме на зимна екскурзия с нашия обичен Учител на Витоша. Няколко дни бяха валели снегове. Едва проникнахме до първата тераса - първите високи поляни. Снегът беше чист и пръхкав, дълбок до колене, че и повече. На планината лежеше гъста, бяла зимна мъгла. Не можеше да видиш даже върха на пръстите на протегнатата си ръка.
към текста >>

2. Екскурзия на 30 април 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме.
Екскурзия на 30 април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града. От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново. На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме. Днес Учителя каза: - Силни бъдете! Няма да бъдете страхливи! Човек става силен, когато впрегне страха на работа. И страхлив като си, но служиш на Бога, ти си силен!
към текста >>

3. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА ''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието.
към текста >>

Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител.
То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:'' - Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него.
към текста >>

4. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте".
техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина.
към текста >>

5. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес".
Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух. В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес". Това значи, че в този момент е роден Синът на небето - Христос.
към текста >>

6. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на първата година от живота на Христа на Земята Небето се разкъсва над река Йордан и отгоре се чува Глас: „Ето, Този е Моят обичен Син, върху Който почива Моето благоволение." На Лобното място всичко това е станало земно.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА В началото на първата година от живота на Христа на Земята Небето се разкъсва над река Йордан и отгоре се чува Глас: „Ето, Този е Моят обичен Син, върху Който почива Моето благоволение." На Лобното място всичко това е станало земно. Вместо Небето, разкъсва се завесата на Храма. Вместо Гласа на Бога Отца, се чува гласа на един човек: „Наистина, Този беше праведен човек и Син Божий." При кръщаването в реката Йордан се изявява образът на Божествената Троица. Отец, Който говори от разтвореното Небе, Синът, т.е. Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово.
към текста >>

7. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

Бяхме се събрали около нашия обичен Учител.
ПОСТИЖЕНИЯТА 1931 г. Честита Нова 1931 година - Година на постижения! Веднага след вечерята концерт словото потече като слънчеви лъчи през бисерен наниз. Бяхме се събрали около нашия обичен Учител. В такива вечери очаквахме с голямо вълнение словото му, което ни вълнуваше повече и от най-добрата артистична програма. Като из драгоценен извор то струи и озарява умовете ни със светлината на Божествената мъдрост, изпълня с топлина сърцата ни и внася в нас импулсите на вечния живот. Затова го приемахме с голямо вълнение: във всеки неделен ден, всяка сряда и всеки петък, когато с трепет следяхме мисълта на Учителя, за да доловим отговора на въпроса, който безпокои нашия ум, вълнува нашето сърце и подтиква към деятелност нашата воля. Защото знаехме, че пулсът на вечния живот в словото на Учителя носи верния отговор на въпросите ни. В трепетното очакване на тези вълнуващи мигове ние вече предусещахме отговора, долавяхме близостта на благата вест, която витаеше около Учителя.
към текста >>

8. Вътрешната връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

В присъствието на нашия обичен Учител думите на Христос: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям“ за нас се превръщаха в реалност.“
Когато Крум пристига на Изгрева и отива при Учителя, той се усмихва и му казва: „Е, има ли още нещо да питате? “ Крум ми казваше, че когато си в аурата на Учителя, те обзема вътрешен мир, хармония, Любов. ,3 аурата на Учителя ние се преобразявахме. Обичта ни към него беше безгранична. В присъствието на нашия обичен Учител думите на Христос: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям“ за нас се превръщаха в реалност.“ [66] Учителят. Закони на доброто, младежки окултен клас, 1930. София: Литопечат, 1942. 369 с.
към текста >>

9. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

За приятелите от чужбина той беше „нашият обичен Крум, незабравимият, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга!
Следвайки съветите и напътствията на Учителя, той беше успял да постигне силата на лазерния лъч в мисли и действия. Крум мълчеше и работеше интензивно, учеше ни как да имаме силна мисъл, да бъдем целенасочени, без отклонения, за да успяваме в начинанията си. Крум на дело показа как един мълчалив и скромен ученик изпълни задачата да разпространи учението на Учителя. Според Миша Левин от Москва: „Бате Крум си беше поставил задачата да предаде учението в други страни и на първо място в Русия. Сигурен съм, че с тази задача той се справи възможно най-добре.“ За приятелите от чужбина той беше „нашият обичен Крум, незабравимият, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга! “ Крум Въжаров на Мусаленския лагер, 1986 г. * Коментар на Григорий Кьосев: Това нещо Лена разказа и на мен още по-развълнувано и подробно, когато й бях на гости в Москва. В моите писмени спомени разправям за паралелен случай точно по същото време. Моята приятелка В. М.
към текста >>

10. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Изпълнихме този ритуал и се сбогувахме с нашия обичен брат Крум.
- Да се погребе в нов гроб. - Да не се пресича гробът. - Да не се пее. - До 40-ия ден да се казват псалмите и молитвите за заминали, дадени от Учителя. - След 40-ия ден дрехите да се изгорят или раздадат. Изпълнихме този ритуал и се сбогувахме с нашия обичен брат Крум. Благодарихме на Бога и на Учителя, че той беше сред нас и ни дари с голямо духовно богатство. По-късно, когато малко се успокоих след заминаването на Крум, осъзнах, че от момента, в който започнах съзнателно духовна работа с Крум Въжаров, до момента на неговото заминаване бяха изминали 22 години. Това точно съвпада с времето на духовната школа на Учителя, която е продължила също 22 години. Съобщих на всички приятели в чужбина за заминаването на Крум Въжаров. Тук са публикувани малка част от писмата, които получих.
към текста >>

В памет на прекрасните времена, прекарани заедно в подножието на Мусала, в присъствието на Нашия Обичен Крум, Незабравимия, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга!
Скъпа Мария - това писмо е в чест на Брат Крум и тук аз бих искала да кажа повече. Аз ти изпращам много любов, от Алисон Картичка от Алисон за Крум, 21 март 1991 г. Факсимиле 21 март 1991 г. За скъпата Мария, В памет на прекрасните времена, прекарани заедно в подножието на Мусала, в присъствието на Нашия Обичен Крум, Незабравимия, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга! С цялата моя любов, от Алисон * * * Писмо от Красимира Николова Стокхолм, 23 февруари 1992 г. Любезна Мария,
към текста >>

11. Книга на загадките - Николай Райнов

Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен.
— Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее.
към текста >>

Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея.
— Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее. *** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една.
към текста >>

0.37343597412109