Търсене в текстове за 'Обичен'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител.
На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш.
към текста >>

2. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува.
Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец.
към текста >>

3. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли

Мой Обичен Учителю,
2. Новата азбука 13 юли 1924 г., Съборни беседи, Мусала 3. Изгревът - Том 14 Глава: МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА IIIСавка Керемидчиева ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ Мой Обичен Учителю, Ч.Р.Д. Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала Думите Ви за Бога събудиха моята душа, приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха живота ми от света. Под Светлите Ви думи за Бога, аз се родих
към текста >>

4. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме.
Екскурзията е описана от Олга Славчева Екскурзия на 30 април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града. От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново. На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме. Днес Учителя каза: - Силни бъдете! Няма да бъдете страхливи! Човек става силен, когато впрегне страха на работа. И страхлив като си, но служиш на Бога, ти си силен!
към текста >>

5. Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София

Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен".
Беседите на Учителя бяха нашите съкровени писма на Изгрева. По това време на Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма на братята и сестрите в провинцията. Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си. Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип.
към текста >>

И така „обичен брат", „обична сестра".
По това време на Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма на братята и сестрите в провинцията. Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си. Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта.
към текста >>

Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра".
А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно. Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта".
към текста >>

6. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август

После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне.
Сякаш ми дават своето съгласие.- Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга! Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на поета Смирненски. Боже мой, каква чистота и красота излъчваше това лице! Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури. Задуха студен вятър. Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече на самодивско жилище, а на циганска катуна. Не, тъй си е по-хубаво. 21 август [1929 г.]
към текста >>

7. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Каза така: "Дух обичен и чист.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист. Ха, дайте мелодия на тези думи". Ние си мислено тананикахме, но никой не посмя да го изпее на глас пред Него. Накрая Георги Радев се престраши и изпя една мелодия. Неговото предложение се прие и така остана да го пеем до днес. Научихме мелодията и много пъти сме я пяли.
към текста >>

8. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Каза така: "Дух обичен и чист.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист. Ха, дайте мелодия на тези думи". Ние си мислено тананикахме, но никой не посмя да го изпее на глас пред Него. Накрая Георги Радев се престраши и изпя една мелодия. Неговото предложение се прие и така остана да го пеем до днес. Научихме мелодията и много пъти сме я пяли.
към текста >>

9. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки.А где е нашият обичен Пастир?
Неговото дете! Той ще му даде цялото си стадо...Тъй свири левентът овчар. И като го слушаш, камък да си, ще се стопиш, глух да си, ще прочуеш, сляп да си, ще видиш вълшебната картина от неговата песен.Небето е алено от божури. Денят настъпва - пълен, слънчев, богат. Стадото отново заслиза. Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки.А где е нашият обичен Пастир? Дни, седмици се нижат, а той не слиза при нас, все горе седи, като Орел с пречупено крило всред пек, гърмотевици, молнии и бури. Кой можеше да се мери с Неговите леки еленови стъпки?! Нали и Той ни водеше с лъчезарния си образ, с цигулката, с милата му песен? Дни, седмици се нижат; ние пеем и играем паневритмия, но дълбока жал пронизва сърцата ни; говорим си тихо, шушнем... Понякога Го виждаме, застанал там хей, на високо, до скалите, при хвойната. Той ни.
към текста >>

10. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Каза така: "Дух обичен и чист.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист. Ха, дайте мелодия на тези думи". Ние си мислено тананикахме, но никой не посмя да го изпее на глас пред Него. Накрая Георги Радев се престраши и изпя една мелодия. Неговото предложение се прие и така остана да го пеем до днес. Научихме мелодията и много пъти сме я пяли.
към текста >>

11. Учителя дава песента 'Там далече'

Каза така: "Дух обичен и чист.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист. Ха, дайте мелодия на тези думи". Ние си мислено тананикахме, но никой не посмя да го изпее на глас пред Него. Накрая Георги Радев се престраши и изпя една мелодия. Неговото предложение се прие и така остана да го пеем до днес. Научихме мелодията и много пъти сме я пяли.
към текста >>

12. Заминава си Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите.
1872_05_17 Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ (Спомен на Борис Николов) Брат Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) си замина на 22.Х.1952 г. „г-н Данаиле, мъжо любезни". Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите. Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство.
към текста >>

13. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас.
И свърши огромна работа, която тепърва ще бъде оценена според истинската й значимост.Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица.
към текста >>

14. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас.
Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица.
към текста >>

Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него.
СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ Боян Боев си замина на 21 август 1963 г. в 18 ч. и 35 мин. Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път с него. Път на служене и на жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка с вечния живот. Сега какво да кажем?
към текста >>

Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни.
Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича.СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега.
към текста >>

15. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Нашият обичен брат си замина на 5-ти февруари 1974 г.
Прикачени миниатюри СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ (от Борис Николов) БРАТЯ И СЕСТРИ, ВЛАД ПАШОВ, Нашият обичен брат си замина на 5-ти февруари 1974 г. На 6-ти февруари се извърши неговото погребение. Денят беше тих, ясен, слънчев, топъл - истински летен ден посред зима. Този ден е показателен. Той е символ и образ - какъвто беше денят, такъв беше и ВЛАД ПАШОВ. Денят беше отражение на неговата душа.
към текста >>

16. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас.
И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат! _______________________
към текста >>

0.12860512733459