Търсене в беседите за 'Молил'

Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро.
към беседата >>

2. Слово 1904, Варна

Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити.
Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа.
И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима събрани в мое име.“ При всички стари Учители и кабалисти думата име е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да се съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие, и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията.
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил.
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил. За 12те петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 часа; а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часове, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12те петъка и другите 40 петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, от гдето желаете на книгата Господня. Само че, това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате. А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят които могат 36 часа, а които не могат — 24 часа. За четиво им дайте цялата книга на Битието и което не стига, вземете от „Изход“ — двете глави.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха?
Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши.
към беседата >>

Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате.
За мен не са важни доказателствата — аз не искам доказателства да прославям себе си. Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мене; защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие в друга, а докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът.
към беседата >>

7. Назидавайте себе си

Тогава бившата му жена отива при него и го помолила да й разреши да се върне в неговия дом, да забрави миналото и да заживеят пак заедно.
Колкото повече се вдълбочавал в своята философия, толкова работите му не отивали на добре Оженил се, но и жена му скоро го намразила заради неговата особеност - неговото мълчание и начумереност, и работата дошла до там, че трябвало да се разделят, защото тя търсела друг живот, живот весел, със забавления и удоволствия. Той й разрешил да се омъжи за друг, да бъде свободна. Омъжила се тя за богат търговец. По едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потърсили Ляо-янг за съвет. Чрез мъдрия си съвет той станал известен и възнаграден от първенци и народ. Тогава бившата му жена отива при него и го помолила да й разреши да се върне в неговия дом, да забрави миналото и да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, но взел, че излял на земята една чаша, пълна с нектар, като й рекъл, ако може да събере от разлелия се нектар, да го върне в чашата и да запази чистотата му. Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но вие няма да можете да го съберете. Можех да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в просото.
към беседата >>

8. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

В това отчаяно състояние той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си.
Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." Няма нищо вложено "Дай ми излишъка си". Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил от заразна болест и трябвало да умре от тази болест. В това отчаяно състояние той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при някои хора, които били отчаяни и искали да се самоубият и да умрат, за да ги пита: могат ли да пожертвуват един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на тоя царски син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнало да живее в толкова несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: "Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Когато имате някоя рана, то най-често ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия.
към беседата >>

Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнало да живее в толкова несгоди.
Всеки, който те види, ще рече "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." Няма нищо вложено "Дай ми излишъка си". Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил от заразна болест и трябвало да умре от тази болест. В това отчаяно състояние той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при някои хора, които били отчаяни и искали да се самоубият и да умрат, за да ги пита: могат ли да пожертвуват един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на тоя царски син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнало да живее в толкова несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: "Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Когато имате някоя рана, то най-често ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая.
към беседата >>

9. Постоянството

Едната се изморила и помолила другарката си да слязат долу, за да си отпочинат, но другарката й отговорила да има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат.
Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно. Едната се изморила и помолила другарката си да слязат долу, за да си отпочинат, но другарката й отговорила да има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат. Обаче тя слязла и се удавила. Другата постоянствувала да обикаля, докато избила млякото и на повърхността се образувало масло, на което стъпила и излязла навън. Така и вам трябва постоянство, да образувате опорна точка и да стъпите на здраво, за да се качите в духовния свят. Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за истината. Оставете всякой да говори каквото си иска.
към беседата >>

10. Любовта

Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово.
В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът. Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари? “ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго.
към беседата >>

11. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости.
То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи! “, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира. Сега ще ви приведа един пример и с него ще заключа. В миналото някой си човек умрял, и го занесли в пъкъла. Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после, Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро в целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: „Този човек може да бъде пуснат“. Заповядва на един ангел: „Ще му подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“. Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в пъкъла.
към беседата >>

12. Молитва

Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили.
У вас не трябва да се явява желание да станете крилати същества, а трябва да имате отношения с Бога. Ти трябва да си в отношение с майка си, за да ти дава храна; после ти постепенно ще излезеш от обятията на майка си и когато отраснеш, тя ще те въведе в света. Всички, които стават християни, питат дали не са закъснели; закъснели сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трябва вие да гоните хората – всеки на своето време. В Библията ние имаме много примери от молитви. Когато четете псалмите, има разни молитви: молитва за грехове, молитва за помощ, славословия. Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили. Но сега нека дойдем до разбирането на молитвата, защото пророците и Давид много добре са разбирали как трябва да се молят. Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Молитвата е една сила в Живота, човек не може да се развива без молитва.
към беседата >>

Иван Кронщадски отначало не е бил толкова умен, но веднъж се молил така искрено, че животът му се изменил и тогава той станал Йоан Кронщадски.
Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. И тъй, обърнете се към Бога. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение. Иван Кронщадски отначало не е бил толкова умен, но веднъж се молил така искрено, че животът му се изменил и тогава той станал Йоан Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата.
към беседата >>

Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас.
И тъй, обърнете се към Бога. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение. Иван Кронщадски отначало не е бил толкова умен, но веднъж се молил така искрено, че животът му се изменил и тогава той станал Йоан Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни. Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме.
към беседата >>

Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни.
Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни. Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне да говори. Когато сега срещаме някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим. Нека се обърнем към Бога. Сега, ще ви кажа едно нещо: в многото говорене Истината не се казва.
към беседата >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.
Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим. Но, освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчарин за „Ху"-то, гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. „Ху"-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа.
към беседата >>

14. Ти знаеш

Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша.
– “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш? ” – “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх”... Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати. Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша. Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал да се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл да си купи билет. Платено му било със същото... Това показва, че каквото правиш, това ще ти се върне. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. А днес, при това избиване на хора, някои трупат богатства. Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва да оживеят.
към беседата >>

15. Да я не пия ли?

Една негър- ка много страдала и постоянно се молила на Бога да я вземе. (втори вариант)
Затова човек е някога доволен, а някога недоволен. Това са двамата, Петър и Христос. Като се разгневим един ден - това е Петър, а на другия ден вие виждате Христос. Той ви казва: „Тази чаша трябва да се пие." Съвременните хора приличат на това. Една негър- ка много страдала и постоянно се молила на Бога да я вземе. Тя живеела близо до един университет, отгдето студентите често слушали нейните молитви и решили един ден да я подиграят. Една вечер няколко студенти отиват в къщата й и похлопват на вратата. Тя запитала: „Кой е там? " „Аз съм архангел Михаил - отговорил й един от студентите. - Ида да ти взема душата." Но тя казала: „Кажете му, че я няма тук." Така е и с всички съвременни хора, които говорят за идеали, за благо.
към втори вариант >>

16. Мъдростта

Започнали да делят наполовина, обаче търговецът помолил дервиша да му даде повечето камили, а да задържи за себе си по-малко, разсъждавайки, че на едно духовно лице не му е нужно толкова богатство.
Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. Търговецът се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил. Започнали да делят наполовина, обаче търговецът помолил дервиша да му даде повечето камили, а да задържи за себе си по-малко, разсъждавайки, че на едно духовно лице не му е нужно толкова богатство. Дервишът се съгласил, отстъпил повечето камили и задържал за себе си само десет. След като помислил малко, търговецът пак му казал: “Дай всичките на мен, а задръж за себе си една камила”. Дервишът и на това се съгласил. След малко търговецът поискал и последната камила, получил я, но понеже забелязал как дервишът скрива кутийката, запитал го какво има в нея. Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако се намаже дясното око, ще ослепее.
към беседата >>

Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят.
Дервишът се съгласил, отстъпил повечето камили и задържал за себе си само десет. След като помислил малко, търговецът пак му казал: “Дай всичките на мен, а задръж за себе си една камила”. Дервишът и на това се съгласил. След малко търговецът поискал и последната камила, получил я, но понеже забелязал как дервишът скрива кутийката, запитал го какво има в нея. Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако се намаже дясното око, ще ослепее. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница.
към беседата >>

17. Разсмотрете криновете в полето как растат

Дервишинът се помолил: "Господи, дай ми или грош да си платя, или събори тая баня!
Не ви обиждам, говоря ви така, защото сте человеци и защото трябва да не се топи вашият сняг. Ако аз бях богат с милиони, щях да имам повече хора около си. Моето положение е ето що: един дервиш влязъл да се къпе в една баня. Окъпал се и нямал пари да плати. Баняджията обаче искал си таксата. Дервишинът се помолил: "Господи, дай ми или грош да си платя, или събори тая баня! " Ето нещо се разтресло. Баняджията влязъл да види какво става и дервишинът се освободил. Видял един ходжа, че се моли. Казал му, че се моли за грош. И хората се молят все за пари от Господ, а те не са Негови, Той не ги е създал.
към беседата >>

18. Ще бъдат научени

Така и хората, като се молят, затварят очите си и казват: „Дай ми, Боже, това - аз нямам тяло на желание." Но като им даде Господ това, за което се молили, те забравят всичко останало. (втори вариант)
Сега в църквите казват, че като дойде Христос, ще накаже грешните. Не, Христос ще тури всяко нещо на мястото си и светът ще се уреди мигновено. Това мигане какво означава? Когато човек мигне, някой път затвориш очите си, тъй както котката, като види мишка, затвори си очите. Прави се, че я не вижда и й казва: „Не бой се, аз нямам тяло на желание, не се крий." Мишката й повярва и става жертва на котката. Така и хората, като се молят, затварят очите си и казват: „Дай ми, Боже, това - аз нямам тяло на желание." Но като им даде Господ това, за което се молили, те забравят всичко останало. Ние не трябва да се лъжем един друг, че това нямаме, че онова нямаме. Трябва да се освободим от тези ненужни желания, които са празни, и само тогава Бог ще ни научи. Ще трябва да се освободим от това тяло на желание. Например два момъка обичат една мома. Как разрешават въпроса?
към втори вариант >>

19. Растете в благодат! / Растене и познание

“ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“.
Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух. Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекъл: „Не ги поразявай!
към беседата >>

Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“.
Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“. А ние, съвременните хора, казваме: „Какво ли ще стане с нас?
към беседата >>

20. Достатъчна ти е Моята благодат

Павел се е молил три пъти да се из¬бави от дявола, а кой от вас се е молил за своя дявол?
В сърцето на немощта Господ написва своя закон."Да не би като дойда - казва Павел-да има между вас разпри", да ви намери моят дявол и вашият дявол, тогава какво ще стане с вашите дяволи? Разпри, бъркотии - прави ги все вашият дявол. Колкото да внася мъжът, жената с игла да изнася, разсипва се домът. Тъй е. Заченете, пометнете, дяволът във вас всеки с иглата изнася от вас. Павел се е молил три пъти да се из¬бави от дявола, а кой от вас се е молил за своя дявол? Доволно ти е Моята благодат - непременно трябва да дойде силата Божия, за да се помогне в кризата, в която се намират сега жените. На Павел този дявол колко бели му беше направил, няколко пъти бой, изпита¬ния му е създавал. Туй, в което човешкият ум е съсредоточен, то расте. Може 20 години да дойде тази слабост да хлопа, но не отваряй. Иначе, като се преродите един ден, ще намерите градината си в бурени обрасла.
към беседата >>

21. Двамата господари

Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца.
Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“.
към беседата >>

Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“.
към беседата >>

22. Все що е писано

Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ.
Ако не направите това, ще се намѣрите въ положението на онзи гръцки царь, който страдалъ отъ проказа, неизлѣчима болесть. Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира. Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ. Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата. Листоветѣ били отровни и затова царьтъ започналъ да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь. Коя е тази книга, която вие сега прѣлиствате? Кой е този лѣкарь?
към беседата >>

Преди да се изпълни заповедта на царя, лекарят се явил при него, разказал му истинското положение, в което се намирал и го помолил за милост. (втори вариант)
Гръцкият цар, за когото се говори в разказа, страдал от проказа. В царството му дошъл един знатен лекар, някой си Дубан, който се заел с лекуването на царя и в скоро време го излекувал. В знак на благодарност, царят назначил лекаря на една от първите служби в царството. От завист към него, неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повярвал на интригите и, за да се освободи от лекаря, заповядал - да го екзекутират. Преди да се изпълни заповедта на царя, лекарят се явил при него, разказал му истинското положение, в което се намирал и го помолил за милост. Царят не се съгласил и потвърдил присъдата. Тогава лекарят казал: Ще ви оставя една книга, в която ще намерите отговор на всички трудни въпроси, които ви вълнуват. Като прелиствате книгата, заедно с отговорите на въпросите, ще чувате и моя глас – главата ми ще проговаря. Царят взел книгата и се зарадвал, че ще има възможност да прави интересни наблюдения. След екзекутирането на лекаря, обещаната от него книга била вече на царската маса.
към втори вариант >>

23. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжесть на душата си, затова слѣзълъ отъ коня си, помолилъ се Богу и продължилъ пѫтя си.
Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога. Въ Америка, прѣди години, единъ мисионеръ ходилъ да събира пари. Събралъ една крупна сума, натоварилъ я на своя конь и се запѫтилъ да мине прѣзъ една планинска мѣстность. Единъ прочутъ разбойникъ, като чулъ за тѣзи пари, надига се да причака въ единъ проходъ този мисионеръ, съ цель да го убие и му вземе паритѣ. Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжесть на душата си, затова слѣзълъ отъ коня си, помолилъ се Богу и продължилъ пѫтя си. Мисионерътъ видѣлъ слѣдъ това прѣдъ себе си единъ въорѫженъ с пушка човѣкъ, но заминалъ прѣдъ него благополучно. Слѣдъ двѣ години, мисионерътъ билъ повиканъ да изповѣда единъ умирающъ. Умирающиятъ го запитва: „Ти познавашъ ли ме? “ – „Не.“ – „Азъ искахъ единъ день да те убия, но не те убихъ, знаешъ ли защо? Когато ти бѣше въ гората, слѣзе отъ коня си и се помоли, съ тебе на бѣлъ конь имаше единъ човѣкъ, въорѫженъ, отъ когото азъ се уплашихъ и не посмѣхъ да те убия.“ (Този разбойникъ е билъ ясновидецъ и е видѣлъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ.)
към беседата >>

Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно патя си. (втори вариант)
Преди години, един американски мисионер пътувал из Америка да събира пари за благотворителни цели. Като събрал значителна сума, решил да се върне назад, да предаде парите, дето трябва. За да съкрати пътя си, той се качил на един кон и минал през една планинска местност. Като чул, че мисионерът носи голяма сума в себе си, един прочут разбойник се притаил в една гъста гора, отдето трябвало да мине мисионерът, с намерение да го убие и да вземе парите. Мисионерът наближил до мястото, дето бил скрит разбойникът, и почувствувал някаква тежест в гърдите си като че нещо го задушава. Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно патя си. Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. След няколко години същият мисионер бил повикан да изповяда един умиращ. Последният го погледнал внимателно и после го запитал: Познаваш ли ме? – Не те познавам, отговорил мисионерът. – Аз пък те познавам, и ще ти разкажа, при какъв случай те срещнах.
към втори вариант >>

24. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира.
Със своята опашка тя помете много хора. „Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда.
към беседата >>

Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. (втори вариант)
Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки. Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние? “ Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата.
към втори вариант >>

Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. (втори вариант)
Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ. Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?
към втори вариант >>

Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. (втори вариант)
Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право.
към втори вариант >>

Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. (втори вариант)
“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ. Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>

25. Двамата братя

Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива.
– „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>

Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. (втори вариант)
— Какъ ще познаемъ, кое чувство е за насъ, и кое — не е? — Всѣко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всѣко чувство, което носи радость и веселие, то е за тебе — приеми го въ себе си. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ. Всѣка мисъль, която те обърква и заблуждава,, не е за тебе. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Богъ чулъ нейната молба и изпълнилъ желанието ѝ. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля свѣта, да се показва предъ всички — мало и голѣмо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Единъ день тя срещнала паяка и, тъкмо мислѣла да се похвали и на него, той пръвъ започналъ да я ласкае: Колко си красива съ коронка на главата си! Ела да се огледашъ въ моето огледало, да видишъ, каква красавица си. Поласкана отъ думитѣ на паяка, мухата влѣзла въ паяжината му, отдето не излѣзла повече.
към втори вариант >>

26. И рече баща му

За тази цел, той си поръчал една голяма бъчва, която осмолили отвътре много добре и когато била готова, той влязъл вътре и се спуснал по течението на водопада.
Много търговци дават малко, а много вземат; те търсят лесния път за забогатяване. Няма лесен път в Живота. Всичко се постига с работа и с труд, а това е най-приятното нещо в Живота. Иска ли човек бързо да забогатее, той се натъква на противоречия. Един американец пожелал да опита силата на Ниагарския водопад, и сам той да се прочуе между хората. За тази цел, той си поръчал една голяма бъчва, която осмолили отвътре много добре и когато била готова, той влязъл вътре и се спуснал по течението на водопада. От страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецът изгубил съзнание. Той бил изваден полумъртъв от бъчвата. Когато дошъл в съзнание, той казал: “За нищо в света, втори път не правя този опит! Богатството на целия свят да ми дадат, не влизам вече в тази бъчва.” Политическият живот е водопад, по течението на който хората се спускат с бъчви, но, в края на краищата, казват: “Смисълът на Живота не е нито в бъчвите, нито по течението на водопадите”. В Китай, преди десетина века, живял един знаменит философ, на име Ку.
към беседата >>

За тази цель, той си порѫчалъ една голѣма бъчва, която осмолили отвѫтре много добре и,когато била готова, той влѣзълъ вѫтре и се спусналъ по течението на водопада. (втори вариант)
Нѣма лесенъ пѫть въ живота. Всичко се постига съ работа и съ трудъ. А това е най-приятното нѣщо въ живота. Иска ли човѣкъ бързо да забогатѣе, той се натъква на противоречия. Единъ американецъ пожелалъ да опита силата на Ниагарския водопадъ, и самъ той да се прочуе между хората. За тази цель, той си порѫчалъ една голѣма бъчва, която осмолили отвѫтре много добре и,когато била готова, той влѣзълъ вѫтре и се спусналъ по течението на водопада. Отъ страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецътъ изгубилъ съзнание. Той билъ изваденъ полумъртавъ отъ бъчвата. Когато дошълъ въ съзнание, той казалъ: За нищо въ свѣта, втори пльть не правя този опитъ! Богатството на цѣлия свѣтъ да ми дадатъ, не влизамъ вече въ тази бъчва. Политическиятъ животъ е водопадъ, по течението на който хората се спущатъ съ бъчви, но, въ края на краищата, казватъ: Смисълътъ на живота не е нито въ бъчвитѣ, нито по течението на водопадитѣ.
към втори вариант >>

27. С любов се взима

Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар.
“Зора се чудна зазорява”. Зора на какво? “Зора на светъл нов живот”. Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил й легло, поставил я да си легне, тогава тя се обърнала към него и го запитала: “Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб? ” Той й отговорил: “Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност”. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им?
към беседата >>

28. Детето растеше

Генералът го поздравил, казал му няколко думи, хванал го под ръка и ги помолил да се разходят, заедно да прегледат състоянието на частта.
Как трябва да постъпват? – Като руският генерал Кутузов. Един ден той отишъл да обиколи частта на един от своите офицери, който имал обичай да излиза сутрин между войниците си не в униформа, а в халат. Кутузов знаел тази негова слабост и решил да му даде добър урок. Той отишъл при офицера и го заварил между войниците в халат, да пие кафе. Генералът го поздравил, казал му няколко думи, хванал го под ръка и ги помолил да се разходят, заедно да прегледат състоянието на частта. Офицерът се огледал натук-натам, намерил се натясно, но нямало какво да прави. Тръгнал с генерала на обиколка, и от този ден той бил всякога в пълна изрядност към облеклото си. Генералът не му направил никаква забележка, но той сам изправил поведението си. И тъй, срещнеш ли човек, облечен с халат, т.е. с недостатъци, не му говори нищо, не го морализирай, но вземи го под ръка и се разходи с него.
към беседата >>

29. Кога се молиш

На такъв цар и аз бих се молил.
– Щом намирате, че сте слаби, децата ви ще приложат това учение. Те ще оправят света. Майката живее само за детето си, понеже то внася подтик, импулс в нея. Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява. Изпълнява се заповедта на онова дете, което внася подтик към наука, към култура. На такъв цар и аз бих се молил. На такъв цар бих изпратил много подаръци и бих казал: Достоен си да управляваш. Христос казва: „Като се молиш, влез в скришната си стаичка.” Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена, И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно.” Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш, какво нещо е Господ, Той не е такъв, какъвто философите и богословите Го описват.
към беседата >>

На такъв цар и аз бих се молил. (втори вариант)
Казвате: „Човек трябва да бъде силен, за да приложи Христовото учение." Щом намирате, че сте слаби, децата ви ще приложат това учение. Те ще оправят света. Майката живее само за детето си, понеже то внася подтик, импулс в нея. Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява. Изпълнява се заповедта на онова дете, което внася подтик към наука, към култура. На такъв цар и аз бих се молил. На такъв цар бих изпратил много подаръци и бих казал: „Достоен си да управляваш." Христос казва: „Като се молиш, влез в скришната си стаичка." Тая стаичка е една гатанка още неразрешена. И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само ангелите живеят.
към втори вариант >>

30. Малкият закон

В отчаянието си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си.
Всеки, който те види, ще рече: „Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна“. – Няма нищо вложено. – „Дай ми от излишъка си! “ Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай.
към беседата >>

Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди.
– „Дай ми от излишъка си! “ Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее, и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата.
към беседата >>

Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее, и молил Бога да го вземе.
Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее, и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот. След този си неуспех ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюблена“. Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тук на земята и ги опитваме тъй, както на нас е угодно.
към беседата >>

В това си отчаяно положение той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. (втори вариант)
Бог определя специална комисия, която разглежда нашите сметки и дела. Ти може да се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не си работил нищо, ако и сега не работиш - не поливаш своята градина, не помагаш на хора и животни, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече: „Чакай да видя вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." Няма нищо вложено. „Дай ми от излишъка си." Да, но в природата няма излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който бил годен за една много красива госпожица, но заболял много сериозно и трябвало да умре от тази болест. В това си отчаяно положение той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Господ изпраща един от ангелите при някой човек, който би могъл да пожертва един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на младия годеник. Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молела Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнал той със своите несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Ангелът си спомня тогава друг случай, гдето един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отива ангелът при него и му казва същото, каквото и на бабата - богаташът отказал да даде един час време от своя живот.
към втори вариант >>

Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Ангелът си спомня тогава друг случай, гдето един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. (втори вариант)
Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който бил годен за една много красива госпожица, но заболял много сериозно и трябвало да умре от тази болест. В това си отчаяно положение той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Господ изпраща един от ангелите при някой човек, който би могъл да пожертва един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на младия годеник. Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молела Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнал той със своите несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Ангелът си спомня тогава друг случай, гдето един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отива ангелът при него и му казва същото, каквото и на бабата - богаташът отказал да даде един час време от своя живот. И след този си неуспех, ангелът отива при младия момък и му казва: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час време от своя живот." Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая. Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му хубости - ние сами ги създаваме. Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен?
към втори вариант >>

31. Правият път

Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват.
За да се харесате някому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинският мотив. Добрият човек иска да е приятен на Бога, за да каже Бог, че го обича. Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват. Този студент видял Христа, но не Го разбрал. Когато Христос казал, че не харесва очите му, то значи, че не харесва неговата алчност. В този случай очите на студента са били израз на човешката алчност. Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си.
към беседата >>

32. Разбиране и прилагане

Ражда ви се дъщеря; тя е идеята, мисълта, която сте замислили от години, като сте се молили на Бога да я благослови.
Не можем да бъдем духовни хора, ако нямаме стомах. Аз говоря за стомаха, а не за търбуха, който има съвсем друго значение. В разбирането човек трябва да бъде бременен в ума си с една идея, на която да е готов да даде всички условия за развитие; с други думи, човек трябва да положи живота си за своите приятели, които са вътре, а не вън от него. Защо се женят мъже и жени? За да реализират една идея, на която да се радват. Ражда ви се дъщеря; тя е идеята, мисълта, която сте замислили от години, като сте се молили на Бога да я благослови. Според мистицизма или според окултизма вашите мисли, идеи са душички, които очакват да ги облечете в образ и да им дадете място на Земята. Душичката-идея ще дойде в ума ви и в сърцето ви, дълго време ще ви шепне сладки думи, ще ви обещава много неща. Тези душички – мисли и желания – ние наричаме ангели, защото думите мисъл и желание са слаби да изразят това, що са тези душички. Тези душички работят върху нас като пчелички. Като облечем нашите мисли в умствена и телесна дреха, необходима за тях, а после и в нашите добри желания, ще срещнем в бъдеще приятелите си.
към беседата >>

Последният се помолил усърдно на Бога да го закриля и наистина – всички негови неприятели ослепели.
Не мислете, че като влезете в Божествения свят, не ще може да воювате. Там има по-мощни оръжия, пушки – всичко там е най-съвършено. Искам да ви въоръжа с нови картечници – с картечници на мисълта, за да опитате тяхното действие. Такъв пример има от Стария Завет. Някой си цар изпратил войска против пророк Елисей. Последният се помолил усърдно на Бога да го закриля и наистина – всички негови неприятели ослепели. Като ги видял слепи, царят запитал пророка: – Да ги поразя ли? – Не. Погрижи се да ги нахраниш и ги остави да си отидат при господаря си. Следователно, когато познаем Бога, когато разберем законите Му, ще можем да третираме неприятелите по същия начин – ще ги направим слепи.
към беседата >>

33. Работи на лозето ми

Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца й.
– Кога ще бъде това? – Все ще бъде на 17 число, но на кое, не е важно. Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си, да кажете: От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си. Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе, ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на слънцето да огрява стаята й. Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца й. Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилата е на същото място. Тогава тя си казала: Точно така си мислех. Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не я засенчва слънцето. Сега Христос иде на земята и казва: Една стъпка по-горе!
към беседата >>

Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си.
Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе, ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на слънцето да огрява стаята й. Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца й. Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилата е на същото място. Тогава тя си казала: Точно така си мислех. Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не я засенчва слънцето. Сега Христос иде на земята и казва: Една стъпка по-горе! Вие трябва да вземете една стъпка по-нагоре, т. е. към небето. Какво разбирате под „небе”?
към беседата >>

Една вечер тя се молила Богу да се премести могилката отпред прозореца й и си легнала. (втори вариант)
Желая да не остане у вас никаква негативна мисъл. С това правило аз изпъждам от своя ум и душа всички стари попове, всички стари свещеници, всички стари учители, всички стари търговци, всички стари бащи, майки, синове и дъщери, и на този свят казвам: „Сбогом, аз вече нямам нищо общо с вас." На всички онези свещеници, учители, майки и бащи, синове и дъщери, които искат да служат на новата култура, които могат да си служат с това златно правило, Христос казва: „Добре дошли! Елате при Мене. Аз ще ви сложа отлична трапеза." Това ще го проверите на един седемнайсети, на който и да е той. И така, ще бъдете смели и решителни, та като се върнете у дома си, ще кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си." Да не постъпите като онази стара жена, която имала пред прозореца си една могил- ка, която й засенчвала слънцето. Една вечер тя се молила Богу да се премести могилката отпред прозореца й и си легнала. На сутринта като става, вижда, че могилката седи на същото място и си казала: „Точно тъй си мислех." Ако бях на тази жена, бих построил къщичката си по-нависоко, за да мога да виждам слънцето. Христос казва: „Сега всички - една стъпка по- нагоре." Христос иде. Ние отиваме към небето. Какво подразбираме под тези думи?
към втори вариант >>

34. Денят на доброто

Един евангелски проповедник ми разказваше една своя опитност: дълго време той се молил Богу да му даде възможност да опита Божествената Любов.
Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и безкористие. Празни думи са „любов“ и „безкористие“, нали? Разбирате ли какво нещо е безкористие, опитвали ли сте го поне един път в живота си? Опитали ли сте поне един път в живота си какво нещо е Любов? Един евангелски проповедник ми разказваше една своя опитност: дълго време той се молил Богу да му даде възможност да опита Божествената Любов. Един ден го обхванал духът и той се почувствал като надут, легнал на корема си, не могъл да се побере в себе си, боял се да не се пукне, толкова широко и пълно нещо го обладало. Започнал да се моли на Бога да го освободи от тази широка любов, за която не бил готов, легнал на корема си и започнал да рита. Защо ритал? – Защото не искал да даде. Когато някое дете вземе една ябълка, а майка му иска да я вземе, то рита. Защо?
към беседата >>

35. Надеждата

Той искал да опита силата на Ниагарския водопад и затова взел една бъчва, осмолил я отвътре, влязъл в нея и се спуснал от височина двеста стъпки.
В гроба има такива терзания, каквито човек не е виждал. Който е прекарал десет-петнадесет години в гроба и след като излезе оттам, го карат да направи някое престъпление, казва: Ти бил ли си в гроба? — Не. — Аз съм бил и днес, за нищо в света няма да вляза отново в него. Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад и затова взел една бъчва, осмолил я отвътре, влязъл в нея и се спуснал от височина двеста стъпки. Като излязъл от тая бъчва, казал: И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него. Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е една бъчва, от която един път като излезете, и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в нея. Гробът — това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен.
към беседата >>

Той искал да опита силата на Ниагарския водопад, и затова взел една бъчва, чубур, осмолил я отвътре, влезъл в нея, и се спуснал от височина около 200 стъпки. (втори вариант)
В гроба има такива терзания, каквито човек не е виждал. Който е прекарал 10-15 години в гроба, и, след като излезе от там, го карат да направи някое престъпление, казва: "Ти бил ли си в гроба"? - "Не. - Аз съм бил, и днес за нищо в света няма да влеза отново в него". Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад, и затова взел една бъчва, чубур, осмолил я отвътре, влезъл в нея, и се спуснал от височина около 200 стъпки. Като излезъл от тоя чубур, казал: "И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него". Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е един чубур, от който един път като излезете, после и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в него. Гробът - това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че, дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен.
към втори вариант >>

36. Що казва Духът

Богаташът го спрял и го помолил да му помогне, срещу което му обещал възнаграждение 250,000 лв.
Малка причина създала големи последствия. Пожарът обхванал почти целия град. Един богаташ, като изнасял касата си от кантората, пламъци лижели вече касата. Как да я изнесе? В това време един беден човек минавал покрай кантората. Богаташът го спрял и го помолил да му помогне, срещу което му обещал възнаграждение 250,000 лв. Бедният човек отговорил: За никакви пари не излагам живота си. Сега и на вас казвам: Пожар иде! Чикаго гори! Какво правят сегашните хора? Днес и учени, и прости стоят на едно място и се занимават с въпроса, как да изнесат касите си.
към беседата >>

37. Вяра

БС

Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели три години Бог бил заключил небето и не пускал дъжд.
Ако сте ключ, от вас зависи дали някой ще направи някое престъпление, или не. Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението; ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избягнато. Добрите хора са ключове. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора! ” Няма защо, вие ще държите ключа и според нуждата ще го отваряте или затваряте. Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели три години Бог бил заключил небето и не пускал дъжд. Така трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора децата ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете.
към беседата >>

Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват.
Един професор може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Когато те повикат на една трапеза, могат да те турят на първо място, но в обществото не могат да те турят на първо място, ако не заслужиш това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив! ” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат на работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че, смисълът на Живота се състои не в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете къде ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас. Сега ще се замислите за вашето саморазвитие.
към беседата >>

38. Девети март (22 март)

Сега мнозина християни се намират в следното положение: мязат на онази християнка в Англия, която във време на галското движение молила цели 12 години да я удостои Господ, да я направи полезна на хората.
Тъй чета това нещо аз и виждам, че има пеперудки, които стоят по-високо от много съвременни хора, които минават за учени. Такива учени хора съществуват от хиляди години. Учен човек от Божествено гледище е този, който познава Бога на опит. Под „опит“ аз разбирам да сме готови да направим всичко за Бога и думата Му да не правим на две. Значи ние трябва да сме готови да изпълняваме винаги онова, което Господ иска от нас. Сега мнозина християни се намират в следното положение: мязат на онази християнка в Англия, която във време на галското движение молила цели 12 години да я удостои Господ, да я направи полезна на хората. Друга една приятелка, и тя се молила за същото, и една вечер сънува сън: явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам и ѝ кажи да започне тя работата.“ Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи. Другарката ѝ казва: „А, аз сега не мога да започна такава работа.“ Тази жена, като вижда, че тя се отказва, започва сама галското движение. Сега ние се молим за много неща, но като ни се предложат, казваме: „Не може сега, не му е времето още.“ И намираме причини за извинение. Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото. Измиваме си ръцете като Пилата, докато тази Божествена идея си замине.
към беседата >>

Друга една приятелка, и тя се молила за същото, и една вечер сънува сън: явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам и ѝ кажи да започне тя работата.“ Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи.
Такива учени хора съществуват от хиляди години. Учен човек от Божествено гледище е този, който познава Бога на опит. Под „опит“ аз разбирам да сме готови да направим всичко за Бога и думата Му да не правим на две. Значи ние трябва да сме готови да изпълняваме винаги онова, което Господ иска от нас. Сега мнозина християни се намират в следното положение: мязат на онази християнка в Англия, която във време на галското движение молила цели 12 години да я удостои Господ, да я направи полезна на хората. Друга една приятелка, и тя се молила за същото, и една вечер сънува сън: явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам и ѝ кажи да започне тя работата.“ Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи. Другарката ѝ казва: „А, аз сега не мога да започна такава работа.“ Тази жена, като вижда, че тя се отказва, започва сама галското движение. Сега ние се молим за много неща, но като ни се предложат, казваме: „Не може сега, не му е времето още.“ И намираме причини за извинение. Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото. Измиваме си ръцете като Пилата, докато тази Божествена идея си замине. Положението през тази година ще бъде благоприятно, защото тя е година на съдене.
към беседата >>

39. Молих се

„Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение.
Библията е книга на противоречия, понеже й се дават различни тълкувания. В старо време, един невежа, гръцки свещеник, тълкувал следния стих от славянски „лук свой напреже": Господ опържи лук и го приготви за ядене. „Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение. Христос упреква учениците си за тяхното неверие и казва на бащата: „Доведи сина си тука! " Съвременните християни са учениците на Христа, пръснати из цяла България, Европа и Америка, които и до днес не могат да изпъдят лошия дух. Че не можаха да го изпъдят, това може да се докаже статистически, но няма да се спирам върху този въпрос. Каже ли някой, че е правоверен, питам го: Можа ли да изгониш лошия дух от дома си?
към беседата >>

40. Работете с Любов

БС

Някога, преди двадесет години си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след двадесет години пак идва дяволът и казва: „Плащай!
Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост: дължите му пари, той идва при вас, изплащате му полицата, но забравяте да си я вземете. На другата година идва пак при вас и казва: „Ти мислиш, че си платил? Не, плащай! ” Следователно от него трябва да си вземете полицата. Някога, преди двадесет години си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след двадесет години пак идва дяволът и казва: „Плащай! ” Ти ще му кажеш: „Аз ги платих, няма какво повече да плащам, дай ме под съд! ” От това у вас настъпва терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои криви. Има неща морални и неморални, има прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши и криви постъпки навън, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само опитностите.
към беседата >>

41. Добрата молитва

Ако някой беден човек се е молил дълго време на Бога, да му помогне в нещо, тогава Господ изпраща Духа Си при някого и Той го наставлява да извърши това добро на човека вместо Бога.
Никога не трябва да бързаме в молитвата. Вие всички като сте бързали в живота досега, оправили ли сте си работите? Даже объркали сте ги повече. Някъде ще започнете Добрата молитва с вдишки и издишки. Как да правим волята Божия? Ако някой беден човек се е молил дълго време на Бога, да му помогне в нещо, тогава Господ изпраща Духа Си при някого и Той го наставлява да извърши това добро на човека вместо Бога. И когато така ни наставлява Духът, каквато работа и да имаме, ще я оставим и ще извършим волята Божия, която е по-важна от всяка друга работа. И никога да не казваме: „Ами какво ще стане с нас? “ Аз ще ви попитам един въпрос: Ами че като сте си вършили все вашата работа, каква сте я оправили? Няма човек или ангел, който да е отказал да изпълни волята Божия и да е прокопсал. Не, винаги те са се разсипвали и разрушавали.
към беседата >>

42. С любов и вяра

Един път, когато се молил, дошло едно момче и през прозореца му хвърлило една сврака с думите: „На, за тебе Господ ще промисли.“ Той взел свраката и като почнал да я разглежда от каква смърт е умряла, намерил в нея една верижка с бисери на господарката му.
Ако имаме вяра, ще сме спокойни и силни и никой не ще ни вземе богатството. Никога не трябва да отлагаме и да казваме: „Хайде днес да се поуредим, че занапред ще живеем по Бога.“ Трябва веднага да се изпълни законът, за да живеем в името на Бога, защото за мнозина времето е дошло, да почнат да работят в името на Бога. В Америка в град … живял някой си работник и девизът му бил: „Господ ще промисли“, а жена му постоянно му натяквала и му се карала да си поспести малко пари. Настъпва криза и след време го уволнява господарят му. Похарчил си той и последния грош. Един път, когато се молил, дошло едно момче и през прозореца му хвърлило една сврака с думите: „На, за тебе Господ ще промисли.“ Той взел свраката и като почнал да я разглежда от каква смърт е умряла, намерил в нея една верижка с бисери на господарката му. Той им я занесъл въпреки волята на жена си. Тогава господарят му го разпитал и за положението му и му дал много по-добра работа. Ако всички, като работим, казваме: „Всичко, каквото изработим, е мое“, а нищо не притежаваме за себе си, всички доброволно да работят и да се ползуват от всички плодове, тогава ще настъпи великото щастие. И тъй, сега Христос проповядва една вяра на любов. Българите водиха две войни, за да се освободят, и какво направиха?
към беседата >>

43. Когато посрещате

“ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да почете за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли.
На тия, които идат при мен, след като са убили, ограбили или окрали някого, аз им казвам: Идете, върнете всичко на тия, които сте ощетили, и тогава елате при мене. Пример: на софийския пазар двама апаши измамили един селянин, та му взели едно гърне с масло, дали му една бележка да отиде при попа да му плати. Същите апаши преварили селянина, отишли при попа, комуто, като дали 20 лева, казали му, че след малко ще дойде при него един смахнат селянин, та да му почете за здраве и затова му дават тия пари и си отишли. След малко дохожда и селянинът при попа, а той веднага туря патрахила над главата на селянина, взема требника и започва да чете. Селянинът се зарадвал, че попът бил много добър, та преди да му плати, охотно му чете за здраве, обаче като свършил попът молитвата и тръгнал да се отдалечи от него, селянинът му извикал: „Ами парите за маслото? “ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да почете за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли. Тогава селянинът му казал: „Дядо попе, плати ми поне половината.“ А когато попът отказал, той му казал сърдито: „Трябва да сте ортаци с апашите.“ Сега, ако този свещеник не четеше с пари, не би се изложил така. Онези хора, които четат с пари, са ортаци с разбойниците. Няма никъде писано в Словото Божие, че за пари се чете, а е казано: „Даром сте приели, даром давайте.“ Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Нещастията у нас идат от кривото разбирание на нещата.
към беседата >>

44. Нито се променя, нито се изменя

През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал.
Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате старец, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив. Именно това е великата наука на душата. Най-първо вие ще трябва да извадите есенцията на нещата, а другото да изхвърлите. В 1875 г., когато изгоря Чикаго, знаете ли от каква малка причина изгоря? – Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по невнимание сламата се запаля от свещта и така станал пожарът. През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал. „Не си събирайте съкровища тук, на земята.“ По-сигурна банка от банката на небето няма. И тъй, християнството е една велика наука – да пренесете вашия капитал от земята на небето. Ами че вие ще искате ли да имате един син или дъщеря идиоти? И Господ като ви види, какво ще каже? Ще търпи ли Той такива идиоти?
към беседата >>

45. Всичкият дълг

При една опасност се молил на коня си: „Моля ти се бе, конче, върви по-бърже, защото и аз ще пострадам, и ти ще пострадаш.“ Не казвай, че няма да се молиш, и на дете ще се молиш.
Разказва Учителят примера за оня турчин кадия, който, като го уволнили, взел 40 ибрика, напълвал ги с вода, нареждал ги край стената на джамията, сядал на стол и когато някой дохождал и вземал ибрик, той му казвал: „Брак она ал шу“ – „Остави него, вземи този.“ И по този начин кадията пак бил заповедник – заповедник на ибриците. Като дойде Господ и не Му се помолиш, Той си отива. Който не иска да се моли на Бога, ще се моли на хората – Господ ще ги прати. Ако не се молиш на хората, ще се молиш на животните. Разказва Учителят примера за един всадник във Варненско, който при отиване в града възседнал своя кон. При една опасност се молил на коня си: „Моля ти се бе, конче, върви по-бърже, защото и аз ще пострадам, и ти ще пострадаш.“ Не казвай, че няма да се молиш, и на дете ще се молиш. Молитвата е необходимост. Ако Господ е дошъл в дома ми, трябва ли да отида да Го търся в църквата, при попове и владици. Развитието се състои в „оставянието“. Детето го оставят да расте. Дръвцето го оставят да расте.
към беседата >>

46. Двата велики закона

Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати.
Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него. Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари. Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света - това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш.
към беседата >>

47. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден.
Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш.
към беседата >>

Като усетил сила в себе си, той помолил да му развържат ръцете.
В Библията се разказва за необикновената сила на Самсон. Жена му успяла да открие тайната на неговата сила и го предала на неговите неприятели. Като разбрали, че силата му се крие в косата, те отрязали косата му, извадили очите му и го вързали на един стълб на едно голямо здание. Така вързан, той се молел на Господа да му върне силата. Молбата му се чула и в скоро време косата му израсла. Като усетил сила в себе си, той помолил да му развържат ръцете. Той разтърсил силно стълба и съборил зданието, под развалините на което останали стотици от неговите неприятели. Бог е великанът, който се събужда в човешката душа и руши всичко старо. Тоя, който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е Бог. Той е запалил света и го раздухва. Светът не може да се оправи с пушки и топове.
към беседата >>

Той се помолилъ на Бога да му върне силата; наново му израсли коситѣ. (втори вариант)
Господь е вече вѫтрѣ, въ народитѣ. Този кипежъ въ обществата, това кипѣние въ страждущитѣ, тази война, все вѫтрѣ е Господь. Въ Библията се разказва за необикновената сила на Самсона, отъ когото единъ день жена му научила тайната на неговата сила. Тя се криела въ коситѣ му. Като узнали това, за отмъщение, изрѣзали му коситѣ, извадили му очитѣ и го вързали за единъ отъ стълбоветѣ на едно грамадно здание. Той се помолилъ на Бога да му върне силата; наново му израсли коситѣ. Самсонъ помолилъ да му развържатъ за малко рѫцѣтѣ. Послушали го. Той разтърсилъ стълба на това здание, съборилъ го и подъ него били затрупани хиляди души отъ неприятелитѣ му. И Господь е сега този великанъ, който се събужда въ човѣшката душа, всичко това Той ще го разруши. Господь е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва.
към втори вариант >>

Самсонъ помолилъ да му развържатъ за малко рѫцѣтѣ. (втори вариант)
Този кипежъ въ обществата, това кипѣние въ страждущитѣ, тази война, все вѫтрѣ е Господь. Въ Библията се разказва за необикновената сила на Самсона, отъ когото единъ день жена му научила тайната на неговата сила. Тя се криела въ коситѣ му. Като узнали това, за отмъщение, изрѣзали му коситѣ, извадили му очитѣ и го вързали за единъ отъ стълбоветѣ на едно грамадно здание. Той се помолилъ на Бога да му върне силата; наново му израсли коситѣ. Самсонъ помолилъ да му развържатъ за малко рѫцѣтѣ. Послушали го. Той разтърсилъ стълба на това здание, съборилъ го и подъ него били затрупани хиляди души отъ неприятелитѣ му. И Господь е сега този великанъ, който се събужда въ човѣшката душа, всичко това Той ще го разруши. Господь е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва. Пушки и топове не вършатъ нищо вече.
към втори вариант >>

48. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

Всички хора трябва да работят като бедния, който плакал и се молил цял живот, за да обърне Бог умовете и сърцата на хората към себе си.
Най-после, решили да разделят венеца на две части: едната половина да сложат на момата, а другата – на бедния и свет човек. Какво представя тоя венец? – Венецът на Любовта. И до днес тоя венец е разделен на две части, затова работите на хората не вървят добре. Всъщност кой заслужава венеца: красивата мома, или бедният, който плаче и се моли цял живот при корените на дървото, за да повдигне падналия. Всички хора трябва да работят като бедния, който плакал и се молил цял живот, за да обърне Бог умовете и сърцата на хората към себе си. Разумните, възвишени същества, ангелите, като слязат на земята, все ще направят някаква грешка. След това трябва да се намери някой беден човек, еретик, да плаче и да се моли за тях, за да ги повдигне. И до днес още църквата чете Василиевите молитви, за да прогони лошите духове от земята. Обаче, молитвите им не помагат. И днес два ангела слизат на земята и носят венец.
към беседата >>

49. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

Дѣцата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можемъ да работимъ, нѣмаме нужда отъ учение, а отъ ядене и пиене.“ И се молили на Господа да имъ даде повече орѣхи. (втори вариант)
Още първата година слѣдъ като заминалъ бащата, тѣ се набили за орѣхитѣ. И всѣка година, като идвали орѣхитѣ, тѣ се бияли за тѣхъ. Ангелътъ, който насаждалъ всѣка година орѣхитѣ, образувалъ една красива мѣстность отъ тѣхъ. Като се качили горѣ и разглеждали дѣлата си, видѣли кой какво направилъ. Този ангелъ, който казвалъ, че Господь направилъ грѣшка, разбралъ, че той направилъ по-голѣма грѣшка, разбралъ, че орѣхитѣ не трѣбвало да се ядатъ, та слѣдъ смъртьта му да ставало споръ за тѣхъ между наслѣдницитѣ му. Дѣцата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можемъ да работимъ, нѣмаме нужда отъ учение, а отъ ядене и пиене.“ И се молили на Господа да имъ даде повече орѣхи. Тъй че, отъ тѣзи два ангела, още отъ далечното минало сѫ произлѣзли тѣзи двѣ поколения: еднитѣ, които обичатъ да работятъ, а други – да ядат и пият, вашитѣ бащи сѫ били ангели, меразчии сѫ били. Казвате: „И нашитѣ бащи и майки по сѫщия начинъ сѫ яли и пили.“ Христосъ извиква този митарь и му казва: „Ела слѣдъ мене! “ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и азъ ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него? “ Съжаления само и нищо повече!
към втори вариант >>

50. Тогаз те ще просветнат!

Обаче най-после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: „Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна, и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен; само недей ми взима живота“.
Той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите. И за всеки берберин, който ходил да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него „обръсвал“. Тъй че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар. Защото и тях ги „обръсвали“ по всичките правила. Обаче най-после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: „Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна, и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен; само недей ми взима живота“. Съгласил се този цар. Обаче берберина почнало да го надува нещо, той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеел, защото рискувал живота си. Разболял се. Най-сетне се ухитрил, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, сложил устата си в дупката и казал: „Царят има мечи уши! “ Затворил дупката и му олекнало.
към беседата >>

51. Ненаписаните закони

Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“.
Който гледа в ръкава, ние знаем. Туй е в първата епоха, през време на Римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хора отивали при него. Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви. Но вечерта – към залязване, идва една мома“. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?
към беседата >>

Молил се, плакал; молил се, плакал.
Туй е в първата епоха, през време на Римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хора отивали при него. Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви. Но вечерта – към залязване, идва една мома“. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш? “ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето е само от скули, тя страда от проказа.
към беседата >>

52. В Египет

На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна съблазън да се махне от мене“.
И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ. Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал. На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна съблазън да се махне от мене“. И той искал да изчезне тази негова красота, да бъде угоден Богу. „Господи, ти се яви и ми покажи пътя, искам да живея един чист и свят, възвишен, неопетнен живот“. 15 години това е било все неговата молитва. Един ден, към обед, той вижда тази Винцила в пустинята; тя върви, иде към него, и той си казва: „А-а, и тук ме намери този дявол, отиде ми душата! “ И той се бори, и тя се бори.
към беседата >>

53. Ананий и Сапфира

Старият човек смята, като завърти колелото, колко пъти го е завъртял, и от това заключава, колко се е помолил.
човекът на Мъдростта. Старият човек е човекът на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на Любовта. И, следователно, ще забележите у всички стари хора, че нова идея в техния ум не може да внесете: те постоянно със старите идеи живеят, все старото повтарят. Те само четат молитви. Старият човек смята, като завърти колелото, колко пъти го е завъртял, и от това заключава, колко се е помолил. Но това старо колело нищо ново не внася в живота му. Старият човек не иска да страда. Той иска всичко да му бъде охолно. Като натисне звънеца, каже: „Маро, Марийке, Стоянке, ти не знаеш ли, че аз съм стар човек, моите крака не държат, аз не съм на млади години“. И свърши.
към беседата >>

Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук?
Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия. И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред. Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук? - Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи. и Защо не идеш в църквата, там всички се молят? - Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя." Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите.
към беседата >>

54. Стани и опаши се!

Аз не искам да говоря много, днес ще се старая да бъда кратък, не искам да правя онази погрешка: един евангелски проповедник в Америка много се молил и молитвата му продължавала два часа вън от беседата.
Сега защо ние се отклоняваме от пътя? – Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Това е само един факт, аз няма да го обяснявам. Защо? – Той е задача от висшата математика, състояща се от нерационални числа. Но сега, както виждате, светът не позволява много да се впущаме за разрешаване на тия отвлечени въпроси. Аз не искам да говоря много, днес ще се старая да бъда кратък, не искам да правя онази погрешка: един евангелски проповедник в Америка много се молил и молитвата му продължавала два часа вън от беседата. На едно вечерно събрание баща води сина си, едно малко дете на 12 години, иска да го направи набожен. Според обичая на евангелската църква те коленичили на двете си колена. След половин час детето се уморило и казало: „Татко, ще свърши ли скоро? “ А този проповедник обичал да почва от Битието, постепенно да цитира всички стихове от Библията и да свърши с Откровението. „Синко, той е още в пустинята, в „Изход“ е“, т.е.
към беседата >>

– При ония, които ви обичат и които са се молили зарад вас.
Сега, като казвам тъй, като излезете на улицата, да не мислите да пощуреете, не. Първото нещо, което трябва да направите, без да ви знае някой, е да идете при своите приятели, няма да тръбите във вестника, че еди-кой си господин благоволили да го освободят от затвора. Никой да не знае, че вие сте излезли, но да има тревога, че еди-кой си избягал от затвора. Ще идете при своите. При кои? – При ония, които ви обичат и които са се молили зарад вас. Първата ви длъжност е да отидете при тях и да им кажете, че тяхната молитва е послушана. „Свободни сте“, казва Христос. „Всички съвременни народи в Европа са свободни“, казва Христос. Бедни и богати, всички са свободни. И всички той ви призовава на една нова култура.
към беседата >>

55. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати.
Българите, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват – „цап-цап“, – докато я оцапат: „Ну, поцелуемся: цап цап“. Сега Христос им казва, каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори, и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия. Казвате: „Православната църква е била такава“. Ще ви приведа един анекдот. Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати. Той получил от всички манастири по една глава! Натурял ги в отделни стаи – 40 глави в 40 стаи. След това отива в руския Синод и запитва: „Колко глави има свети Иван Кръстител? “ – „Ваше Императорско Величество – само една глава! “ – „Не – казва, – 40 глави има.“ Взима тези старци, завежда ги във всички стаи: „40 глави, документално 40 глави!
към беседата >>

56. Защо твоите ученици ядат и пият?

“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили.
Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това?
към беседата >>

57. Плевелите и пшеницата

„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“.
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
към беседата >>

58. Пак ще ви видя

Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още?
Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек. Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“.
към беседата >>

59. Искайте, търсете, хлопайте!

Този човек помолил се и гледа един турски бирник иде на кон и води едно малко конче, и си казал: „Хубаво, той ще ми даде коня си и ще стигна навреме“.
Покойният Михалаки Георгиев разправяше един пример за един шоп, който живеел в Цариград. Живеел при един турски паша, и искал много да си дойде за малко при своите. Той му позволил, но му казал: „Ако след 30 дена не се върнеш, ще те обеся“. Той дошъл в софийско, но закъснял. Тръгнал и казал: „Ще ме обеси този човек, но дано дойде един кон да се избавя“. Този човек помолил се и гледа един турски бирник иде на кон и води едно малко конче, и си казал: „Хубаво, той ще ми даде коня си и ще стигна навреме“. Но като го настигнал, бирникът му казал: „Я вземи кончето и го носи“. И той го турил на гърба си и казал: „Господи, аз ли криво се молих, или ти не ме разбра“. Не, не, молитвата трябва да бъде нещо разбрано. Нещо разбрано трябва да бъде! Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата.
към беседата >>

60. Слушайте Него!

Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да сложи ред и порядък, да не страдат хората.
И ние имаме „печени кокошки“. „Него слушайте! “ Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия. Някой си отшелник, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той е считал, че целият свят отива към погибел и не можал да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да сложи ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си той ръцете, това било в началото на пролетта. Някои птици, като го видели тъй, искали да си направят гнездо. Почнали да се увиват около неговите ръце, за да видят дали могат да си направят гнездо.
към беседата >>

61. Не бъди неверен, но верен!

Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като ѝ казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“.
Ще кажете: „Какво ли е туй предание? Чудно трябва да е! “ Много просто предание. То е следното: Една чужденка, бедна жена, дълго време търсила Христа, за да я излекува, но не могла да го намери. Когато приковавали Христа на кръста, тя чула това, отишла на мястото, дето ставало приковаването, и започнала да плаче, че било късно и няма да може да я изцери. Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като ѝ казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“. Сега, вие всичко направяте, но туй не може да направите, нали? Че не можете да го направите, всеки ден фактите ще свидетелстват против вас. Вие сте неразположени, дълго време сте го търсили, намерите го, но той ви казва: „Не видиш ли, че аз съм прикован на кръста, дълго време страдах“. Не, ще кажете на войниците: „Освободете ми едната ръка! “ Ще кажеш: „Тури си пръста между ребрата ми, да познаеш, че аз съм тоз“.
към беседата >>

62. Разбор на думи

МОК

Който е гладувал три дена и се е молил на Бога, има право пръв да седне на трапезата; който е гладувал два дена, ще бъде втори на масата; който е гладувал един ден, ще бъде третият.
Ако аз съм се наял, този, който види, че съм оставил в торбата, той има право да го вземе и изяде. Ако той е сит и вземе хляба, той е извършил едно престъпление ,защото той няма нужда. Следователно, онзи, който има най-голямата нужда, той има право да вземе, а който няма нужда, правото не е на негова страна. Сега искам да спазите тези правила; те са максими, с които ще си служите. Какво нещо е правото? Който е гладувал три дена и се е молил на Бога, има право пръв да седне на трапезата; който е гладувал два дена, ще бъде втори на масата; който е гладувал един ден, ще бъде третият. И тъй ще ги нареждате. Аз разбирам глада, едно вътрешно, дълбоко преживяване, съзнателно преживяване, този човек е работил, той го заслужава. Пък знаете ли защо не можете да казвате истината? Вие някой път купувате някоя вещ, имате вяра в този, който ви я продава, не сте я проверили, той ви казва: „Туй е един отличен плат, той е вълнен плат“, а то, освен, че не е вълнен, а е памучен. Вие отивате при ваш приятел и казвате: „Аз имам тук един вълнен плат“, той го вземе и го продаде пък на друг.
към беседата >>

". Който е гладувал три дни и се е молил на Бога за хляб, той има право пръв да седне пред трапезата; който е гладувал два дни, той ще седне на второ място; който е гладувал един ден само, той ще седне на трето място и т.н. (втори вариант)
Ако разсъждавате философски, така ще излезе, но на практика не е така. Ето къде седи злото: ако един гладен човек вижда, че друг някой яде и като се нахрани, оставя част от храната си, гладният има право да вземе тази храна и да задоволи глада си; но ако някой сит вземе останалата храна, той върши престъпление, защото не е имал нужда от храна. Следователно само нуждаещият се има право да вземе от торбата хляб и да се нахрани; който няма нужда, той няма право да бърка в чуждата торба. Сега, аз искам да спазвате правилата, които ви давам; те са максими, които трябва да се прилагат в Живота. Казвате: „Кой има право да яде? ". Който е гладувал три дни и се е молил на Бога за хляб, той има право пръв да седне пред трапезата; който е гладувал два дни, той ще седне на второ място; който е гладувал един ден само, той ще седне на трето място и т.н. - тъй щото според степента на глада се определя и правото на човека да заеме едно или друго място. В този смисъл ние разглеждаме глада като дълбоко вътрешно преживяване, следователно само онзи заслужава това преживяване, който е гладувал. Питам защо хората не казват Истината. Отива някой в един магазин да си купи плат; той има вяра в търговеца, при когото е отишъл, и купува плата на доверие. Търговецът му го продава за чист вълнен плат, той взима плата, излиза от магазина, отива в дома си и какво се оказва - платът бил чист памучен.
към втори вариант >>

63. Дъще Сионова

Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре.
И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят.
към беседата >>

64. Както е Он чист

Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли.
Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога.
към беседата >>

65. Ако пребъдете в Мене

Е, кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа, в църквите, и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам!
Не можеш. И защо ти са тогава, като не можеш? Следователно това не е в реда на нещата. А Любовта се състои в това, което в даден момент ти можеш да възприемеш, да асимилираш и приложиш. Сега Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. Е, кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа, в църквите, и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам! “ И Давидовите псалми, досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизирват, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят. Съвременният религиозен живот е еднообразен. Животът на чиновниците е еднообразен. Вземете всички чиновници, които са заставени да работят.
към беседата >>

66. Живите сили в природата / Живите сили на природата

Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота.
Да изобличиш един човек, това значи да му направиш операция, след което дълго време ще усещаш миризмата на болното и гангренясало място. Дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се освободиш от неприятната миризма. Едно от правилата в школата е да не виждате чуждите погрешки. Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя. Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу.
към беседата >>

Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота.
Да изобличиш един човек, това значи да му направиш операция, след което дълго време ще усещаш миризмата на болното и гангренясало място. Дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се освободиш от неприятната миризма. Едно от правилата в школата е да не виждате чуждите погрешки. Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя. Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу.
към беседата >>

67. Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език.
Не казвайте, че ще отмъстите на своя неприятел, но кажете си: „Аз ще му отплатя с Любов, с Мъдрост, с Истина, с Правда, с Добро, с Милосърдие и т.н.“ Това значи да прилага човек закона за превръщане на енергиите; това значи да се свързва той съзнателно с разумните и възвишени същества; това значи да разбира езика на разумния свят и да си служи с него. Всяка положителна енергия е свързана с едно разумно същество. Да изучавате Божествения език, с който си служат разумните същества, това е задача на човека. Няма по-голямо благо за него от това, да чуе поне една дума на познат език. Той изпитва приятност, сърцето му се разширява, и пред него се отваря красив, обширен свят. Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. Ако говориш на Божествен език, всички ще те разберат; ако изпълняваш Божията воля, ще получиш Божието благословение. Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона на необходимостта. Например, гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си?
към беседата >>

“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си.
През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.
към беседата >>

Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език.
Не казвайте, че ще отмъстите на своя неприятел, но кажете си: „Аз ще му отплатя с Любов, с Мъдрост, с Истина, с Правда, с Добро, с Милосърдие и т.н.“ Това значи да прилага човек закона за превръщане на енергиите; това значи да се свързва той съзнателно с разумните и възвишени същества; това значи да разбира езика на разумния свят и да си служи с него. Всяка положителна енергия е свързана с едно разумно същество. Да изучавате Божествения език, с който си служат разумните същества, това е задача на човека. Няма по-голямо благо за него от това, да чуе поне една дума на познат език. Той изпитва приятност, сърцето му се разширява, и пред него се отваря красив, обширен свят. Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. Ако говориш на Божествен език, всички ще те разберат; ако изпълняваш Божията воля, ще получиш Божието благословение. Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона на необходимостта. Например, гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си?
към беседата >>

“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си.
През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.
към беседата >>

68. Много плод принася

Минавам в града – вие сте беден човек, от дълги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова.
Сега това аз направих със сливенци. Знаете ли как го правя? Някой път, като мина през някой град, виждам, че духовете са без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смешка с тях, те си я правят с вас, тъй си отплащат. Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня своята мисъл: как създавам тия работи, как създавам белите. Минавам в града – вие сте беден човек, от дълги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова. Донеса ви една торба от 10 килограма злато и обявявам пред всички, казвам, че аз съм ви оставил пари. Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: „От где дойде тази беля? Щяха да ме изпобият! “ Пари искахте!
към беседата >>

69. Работа за новия живот

– Като са се молили, плакали са, чистили са се по 15-20 години – и след това са добили едно прозрение и са се върнали в света.
Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам кое е право и кое не е. А сега ние сами не знаем кое е правото в света. За да намерим Правдата, трябва да бъдем чисти – затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов са я добили светиите, но как? – Като са се молили, плакали са, чистили са се по 15-20 години – и след това са добили едно прозрение и са се върнали в света. Казват: „Какво са свършили? “ По същия закон ще го добием и ние. На нас ни трябва Чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: „Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета.“ Аз ви разправям един инцидент.
към беседата >>

70. Съвети и наставления за Учениците

Казвам: Тази кожа е снета от гърба на едно животно, то е плакало, молило се е, а сега аз се радвам.
След десет години ще забележите, какъв е резултатът от тия две деца, каква е разликата. Едното дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичките. Питам сега: Тия черни чепичета в тая форма какво могат да допринесат? Аз, като погледна моите сандали, радват ли ме много? Като гледам тия сандали, много ми е тъжно. Казвам: Тази кожа е снета от гърба на едно животно, то е плакало, молило се е, а сега аз се радвам. Казвам: Второто дете си е в реда на нещата, много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородно може да внесе? Или едни ръкавици, направени от кожа, какво благородно могат да донесат? Казват: "Отлични ръкавици има! " Та ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. Не може да има култура тогава.
към беседата >>

71. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

На другия ден, той срещнал един абаджия, добър човек, с мек характер, и го помолил да прочете писмото.
Бащата занесъл писмото на един познат – касапин, да го прочете. Касапинът едва може да чете, но услужил на бащата. Чете с груб тон, рязко: Татко, прати ми пари, имам нужда. – Виж го ти, не се моли даже. На такъв син нищо не пращам! На другия ден, той срещнал един абаджия, добър човек, с мек характер, и го помолил да прочете писмото. Той чете: Татко, моля ти се, прати ми една сума, имам нужда за учебници, за такса. – А, казал бащата, като се моли, ще му изпратя, колкото пари иска! Значи, абаджията спасил положението. Това е син, който разбира баща си. Философията на живота се заключава в това, да разбираш езика на баща си и на майка си.
към беседата >>

За да ти се простят греховете, постил ли си пет-шест дена, молил ли си се? (втори вариант)
Когато приложим тези три метода в Школата, ще получим разрешение на всички обществени проблеми. Някой стои и не знае как да разреши дадена задача. Защо не знае? Не е дошъл Божественият Дух. Някои искат като се помолят на Бога, да им се прости всичко. За да ти се простят греховете, постил ли си пет-шест дена, молил ли си се? Не си постил дори тридесет и четири часа, а искаш Господ да ти прости. И когато не ти се чуе молитвата, казваш, че Господ не те е послушал. Не, пет-шест дни ще постиш, ще се молиш, ще контролираш мислите си, чувствата си, действията си и тогава ще кажеш "Господи, прости ме". Постът е само един метод, с който разрешаваме най-великите задачи в света. Така постъпи и Христос - след четиридесет дни пост в пустинята Той най-после огладня.
към втори вариант >>

72. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

С години ти си се молил да срещнеш някой учен човек да те упъти в живота.
Те са условия, при които човек расте и се развива. Например, отиваш в гората на разходка, но се уплашиш, смутиш се и изгубиш пътя си. След четири-пет часа лутане, когато си в най-голямо отчаяние, срещаш един познат, който те пита защо си побледнял толкова, какво се е случило. – Изгубих пътя. – Аз ще ти го покажа. С години ти си се молил да срещнеш някой учен човек да те упъти в живота. Ето, срещаш такъв човек в гората. Докато мислеше, че си нещастен, защото си загубил пътя си, виждаш, че не е така. Ти си загубил пътя си, за да намериш учения човек. Следователно, всички несъобразности, всички нещастия в живота, крият зад себе си известни блага. Не е все едно, дали срещаш умен или глупав човек.
към беседата >>

" „Изгубих си пътя." „Аз ще ви покажа пътя." Допуснете сега, че вие с години сте се молили да ви срещне някой учен човек, да ви учи. (втори вариант)
Тия ритмични удари се предават, и детето, като се потупва отзад по гърба, въодушевява се. Сега ще ви приведа едни факт, който съществува вътре в природата. Случват се известни погрешки, но -от наше гледище погрешки. Тия погрешки, това са условия, при които човек може да расте. Да кажем, че вие си загубвате пътя из гората и се уплашите, смущавате се, това-онова, но след четири-пет часа лутане, когато сте в най-голямо отчаяние, срещне ви някой господин и ви пита: „Какво има, че лицето ви е толкова побледняло? " „Изгубих си пътя." „Аз ще ви покажа пътя." Допуснете сега, че вие с години сте се молили да ви срещне някой учен човек, да ви учи. И вие срещате тъкмо този човек из гората. Вие считате вашето загубване за нещастие, а този човек ви казва: „Ти си загубил пътя си, за да намериш мене." Следователно всички ония несъобразности в живота от наше становище, всички ония нещастия, от които вие страдате, всичко онова, от което вие плачете, ние, като погледнем зад тия нещастия - виждаме известно благо. Разликата между един умен и един глупав човек е тази, че умният човек вижда благата зад своите нещастия, а глупавият не може да ги види. Тази е разликата.
към втори вариант >>

73. Ще ви научи

Той я помолил да занесе пръстена на някой богат човек и да се опита да го прекара като ценен, да вземе от него много пари.
– Как? – Елате при мене, ще ви кажа, как ще се оправи вашата работа. Една млада мома се влюбила в един граф – от високо произхождение, но крайно западнал в материално отношение. Тя искала да му помогне, но не знаела как. Един ден графът отишъл при нея, показал й един златен пръстен с фалшив камък. Той я помолил да занесе пръстена на някой богат човек и да се опита да го прекара като ценен, да вземе от него много пари. Момата, готова да се жертвува за графа, взела пръстена и го занесла на един свой познат, който имал добро разположение и доверие в нея. Той погледнал камъка и казал: Този камък е фалшив, нищо не струва. Аз не мога да купя пръстена, но ще превърна фалшивия камък в скъпоценен. Той сваля своя пръстен от ръката си, изважда скъпоценния камък от него, туря го на мястото на фалшивия камък и казва на момата: Вземи този пръстен, продай го, за да се поправи положението на твоя възлюбен. Така се поправят работите на хората.
към беседата >>

74. Простри ръката си!

Той ходил тук-там да се лекува, молил се на мнозина и когато бил крайно безнадежден, срещнал Христа, Който му казал: „Простри ръката си!
Като попадне на канара, растението се нагажда и там: постепенно започва да работи върху нея, докато изкара известни елементи, като храна за себе си. Мъховете растат по камъните, оттам черпят своята храна, но и те се нуждаят от дъжд и слънчева светлина. Христос казва: „Простри ръката си! ” Ето една задача. „И там беше някой си человек, който имаше ръката си изсъхнала.” (1 ст.). Той ходил тук-там да се лекува, молил се на мнозина и когато бил крайно безнадежден, срещнал Христа, Който му казал: „Простри ръката си! ” Изправи се посред и каза им: „Простено ли е съботен ден да прави някой добро, или да прави зло? Да спаси ли душа, или да погуби? ” (4 ст.). Днес думата „фарисей” няма добро значение, но на времето си, тя означавала учен човек, от висок род, благороден.
към беседата >>

– Как се е молил Давид?
Що е животът? – Изкуство за придобиване на добродетели и да знаеш, как да се кичиш с тях. Казваш, че си религиозен, защото се молиш на Бога. – Важно е, как се молиш. Да застанеш прав и да шепнеш молитви това не е молитва. – Как се е молил Давид? – Давид се е молил най-добре, когато бил гонен. Тази молитва е особена. Човек се моли най-добре, когато го гонят. Щом спре гоненето, и молитвата спира. Докато живееш като цар, в охолство, ти не можеш да се молиш.
към беседата >>

– Давид се е молил най-добре, когато бил гонен.
– Изкуство за придобиване на добродетели и да знаеш, как да се кичиш с тях. Казваш, че си религиозен, защото се молиш на Бога. – Важно е, как се молиш. Да застанеш прав и да шепнеш молитви това не е молитва. – Как се е молил Давид? – Давид се е молил най-добре, когато бил гонен. Тази молитва е особена. Човек се моли най-добре, когато го гонят. Щом спре гоненето, и молитвата спира. Докато живееш като цар, в охолство, ти не можеш да се молиш. Друг е въпросът, да те поставят при големи страдания, при големи изпитания и гонения.
към беседата >>

Като знаел своята слабост, той молил своя приятел да го коригира по някакъв начин, с особен знак.
И аз зная това, някога трябва да мълчиш. Човек може да говори всичко пред хора, които го разбират. Някога чувам, как моите слушатели изопачават думите ми, цели опашки им прикачват. Някога опашките са много големи, като опашките на лисиците, за които говорил един американски проповедник. Той се отличавал с това, че обичал да преувеличава нещата. Като знаел своята слабост, той молил своя приятел да го коригира по някакъв начин, с особен знак. Веднъж той проповядвал за лисиците, които Самсон хванал. Те се отличавали по това, че имали дълги опашки. В увлечението си, проповедникът казал: Тези лисици имали дълги опашки, по четири метра. Приятелят му дал знак да намали. Проповедникът казал: Струва ми се, че опашката на лисицата не може да бъде толкова дълга – трябва да е била до три метра.
към беседата >>

75. Свещеното правило

КД

Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота.
Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потай- ните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят. Трябва голямо геройство, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ... Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт. Ако Богсъизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате» Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: Какво искате? Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое е най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание, което се издига като висок планински върх. (Паша: „ Чисто сърце"; Мика: „Да станем проводници на Бога".)
към беседата >>

76. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

Мишчето се обърнало къмъ царя и го помолило: Моля ти се, азъ имамъ братчета и сестричета, кажи на твоята котка да не ме изяжда, азъ съмъ малко, нищо нѣма да разбере отъ мене, а единъ день азъ ще ти се отблагодаря.
Съмнѣнието може да ни помогне да намѣримъ истината само тогава, ако знаемъ какъ да употрѣбимъ туй съмнѣние. Съмнѣнието е единъ ножъ. Ако този ножъ, туй съмнѣние попадне въ рѫцѣтѣ на единъ хирургъ, той ще знае какъ да го употрѣби, той ще извърши съ него най-хубавото нещо, но ако попадне въ рѫцѣтѣ на единъ невѣжа, той може да извърши най-голѣмитѣ пакости. Това показва, че ние съврѣменнитѣ хора не прѣцѣняваме тия богатства, не прѣцѣняваме най-малкитѣ работи. Въ далечното минало, котката на единъ царь уловила едно малко мишче, и като си играяла съ него, довела го прѣдъ нозетѣ на своя царь – готвила се да го изяде. Мишчето се обърнало къмъ царя и го помолило: Моля ти се, азъ имамъ братчета и сестричета, кажи на твоята котка да не ме изяжда, азъ съмъ малко, нищо нѣма да разбере отъ мене, а единъ день азъ ще ти се отблагодаря. Царьтъ се поусмихналъ, и казалъ: Е, ти ще ми отблагодаришъ съ нещо, виждашъ ли тия приятели на около ми, които ги угощаватъ, на тѣхъ азъ очаквамъ, но азъ съмъ толкова благодаренъ, че ще те освободя. Той казалъ на котката си: Мацъ, дай ми това мишче, а ти иди да си намѣришъ друго. Котката го турила въ рѫката му и си заминала. Той го погладилъ, погладилъ малко и казалъ: „Хайде да ти направя едно добро“, и го пусналъ на свобода. По-нататъкъ прѣданието разказва, че се отворила една война, въ която хващатъ този царь съ приятелитѣ му, и го направятъ робъ, вързватъ ги съ въжета, и ги оставятъ на една поляна, а отишли да гонятъ други неприятели.
към беседата >>

77. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

И при туй положение, хората не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога, колективно тѣ не сѫ се молили, и днесъ, тѣ още не могатъ да се рѣшатъ, да кажатъ: „Господи, ела ни на помощь“!
И какъ да не умре? – Ще умре, и оттатъкъ ще мине. И Христосъ сега казва: „Азъ дойдохъ да изпълня закона“. А този законъ на Любовьта сега трѣбва да се проповѣдва, трѣбва да се изпълни между всички духовници. А сега, между всички духовници има споръ, тѣ признаватъ, че има единъ Христосъ, че Той е Синъ Божий, но не изпълняватъ Неговата воля. И при туй положение, хората не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога, колективно тѣ не сѫ се молили, и днесъ, тѣ още не могатъ да се рѣшатъ, да кажатъ: „Господи, ела ни на помощь“! Ами че духовницитѣ сѫ канали. Тѣ не виждатъ, че свѣтътъ може да се разруши, и казватъ: че Господь само чрѣзъ тѣхъ трѣбва да проговори. А азъ казвамъ сега, че Господь никога не е говорилъ чрѣзъ духовенството. Тѣ ще ме извинятъ, но така е. Въ старата еврейска църква пророцитѣ всѣкога сѫ излизали отъ простия народъ.
към беседата >>

Те още не са се молили колективно на Бога. (втори вариант)
Христос казва: "Аз дойдох да изпълня закона." Кой закон? Законът на Любовта. Този закон трябва да се проповядва, да се изпълни от всички духовници. Те признават, че има един Христос, че е Син Божи, но не изпълняват Неговата воля. И религиозните хора още не могат да се обърнат към Бога. Те още не са се молили колективно на Бога. И до днес още хората не се решават да се обърнат за помощ към Бога. Духовниците са канали, проводници на Бога, но не изпълняват тази служба. Те казват, че Бог говори чрез тях, но така ли е, всъщност? Аз казвам, че Бог никога не е говорил чрез духовенството. Нека не се обиждат те, но така е.
към втори вариант >>

78. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь.
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина? Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь. Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ. „Чий е този образъ? “ И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ.
към беседата >>

79. Четирите съзнания

МОК

Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си.
Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него. Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си.
към беседата >>

80. Закон за контрастите

След като 10 години си се молил за нещо и Господ едва ти отговори, значи не си и от много умните.
По какво ще се познаят тия правилни отношения? В Стария завет е казано тъй: „Преди да поиска, аз ще му дам“. Господ разбира твоите нужди и година преди да се помолиш, Той ще ти даде. Кога? – Преди да се помолиш. А след като се молиш 10 години и Господ едва ти отговори, значи не си от много праведните. След като 10 години си се молил за нещо и Господ едва ти отговори, значи не си и от много умните. Не знаете ли у дома ви как е? Онова дете, което обичате, преди да ви поиска нещо, вие сте му го приготвили, а онова дете, което не обичате, трябва да ви врънка с месеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великден и едва най-после ще му го приготвите, ще се откъсне нещо от сърцето ви и за него. Защо? – В единия случай ние следваме Божиите закони, а в другия случай – не. В последния случай ние спъваме своя прогрес, създаваме в съзнанието си големи препятствия и тогава Бог ни оставя. Тия наши състояния се отразяват към Бога и после по обратен път те се връщат към нас – жънем своите последствия.
към беседата >>

81. Имаше двама синове

Гладен съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива. (втори вариант)
Един български прогимназиален учител при отстъплението на българите в сражението си с гърците се забърква и като се вижда между гърците, скрива се в една пещера, гдето престоява три дена гладен. Ако излезе от тази пещера, ще го хванат гърците и ще го надупчат. Нищо повече. Той бил атеист, отричал Бога, но при това положение започнал да се моли, казва: „Господи, ако действително съществуваш, тъй както майка ми и учителите ми са ме учили, покажи ми чрез един пример и аз за в бъдеще ще вярвам. Дай ми малко хляб. Гладен съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива. Той взима хляба, закусва и се освежава. Като се върнал в Казанлъшко, свиква всички ученици и им казва: „Има Господ и аз вярвам в него“ – разказва си случая. Значи една четвърт килограма хляб е в състояние да убеди един български учител, че има Господ, отколкото цели трактати на Хегела, на Спенсара, на Бекона и на ред богослови, гдето се доказва има ли Господ, няма ли Господ. Казвам, аз мога да докажа това моментално. Седим в тъмна стая, около мене много философи има и философстват има ли светлина, няма ли светлина.
към втори вариант >>

82. Божественото и човешкото

в Англия по време на Галското движение една англичанка се молила цели 10 години да я благослови Господ, да даде сили и възможност да бъде полезна на своите ближни и най-после се явява Христос и казва: „Туй, което ти искаш, не е определено за тебе, но от еди-кога си е определено за друга, която се е молила по-отдавна за същото.
Следователно, ако вярваме в туй добро у нас, ние вярваме в Бога, във великото, благородното, което движи света. Като ученици вие само по този начин може да изпълните тази задача. Да кажем, че сега се даде някаква заповед от Бялото Братство, или от Господа, колко от вас ще изпълните заповедта? Знаете ли, че вие ще се намерите в едно голямо противоречие ? В 905 г. в Англия по време на Галското движение една англичанка се молила цели 10 години да я благослови Господ, да даде сили и възможност да бъде полезна на своите ближни и най-после се явява Христос и казва: „Туй, което ти искаш, не е определено за тебе, но от еди-кога си е определено за друга, която се е молила по-отдавна за същото. Затова стани рано сутринта и иди да кажеш това нещо“. Тя става рано сутринта и омъчнена в душата си, отива при тази жена и казва, че Христос я праща да каже това и това. Тя се уплашила и казва: „Не съм готова“. Първата казва: „Е, тогава аз ще взема делото, аз съм готова“. И цели чудеса се започват в Англия.
към беседата >>

83. Съблазните

Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал.
към беседата >>

84. Излишък и недоимък в живота