Търсене в текстове за 'Молил'

Учителят никога не го е молил да Му чисти печката.
Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя.
към текста >>

2. 3_31 Истинската работа

А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача.
Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.
към текста >>

Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало.
Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.
към текста >>

3. 3_63 Новата Голгота

Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите.
За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди.
към текста >>

4. 3_71 Последните дни на Учителя

А Учителят беше ме помолил да седя при Него.
Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър. Това се изпълни. А Савка дойде при мене и ми каза: "Марийке, ти се налагаш." Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам. А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна.
към текста >>

5. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието.
Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре.
към текста >>

6. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Беше измолил разрешение от Сашо Попов за стипендия.
След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка. Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия. Беше измолил разрешение от Сашо Попов за стипендия. Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя? " Асен му отговорил, че не е сторил това. Тогава отиват двамата при Учителя и му разказали всичко.
към текста >>

7. 8_04 Музиканти при Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му.
По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни.
към текста >>

8. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва.
Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха.
към текста >>

9. 9_05 Кой бе Учителят?

Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата.
Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели.
към текста >>

10. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.
към текста >>

11. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял.
към текста >>

12. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха.
към текста >>

13. 78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах.
към текста >>

14. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

Гладувала дни и се молила на Аллаха.
Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати! "" Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират.
към текста >>

15. 63. СРЕЩАТА

Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен.
към текста >>

16. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя.
Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи".
към текста >>

17. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка.
Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката". Понякога от затвора ми викнат: „Майсторе, туриста дойде! " Аз се усмихвам и тръгвам към нея. Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка. Те се съгласиха, не виждаха нищо лошо в това. Аз се разхождах непрекъснато и през цялото време се молех и правех молитви, а над главата ми бе синьото небе. Никой не знаеше за това мое занимание. А на седмия ден от седмицата, т.е. в неделята аз не обичах да седя в затвора между стените му.
към текста >>

18. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

„В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота.
Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят.
към текста >>

19. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Но дядо Влайчо се приближил към онзи стария следовател, който го изпратил в затвора и който сега е затворник като него и го помолил да свидетелства пред началника, че това което му е казал се е сбъднало.
Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора. А защо да загинат когато могат да работят. Началникът го запитал: „От къде знаеш това? " Казал му: „Бог ми го каза." Началника не му повярвал. Но дядо Влайчо се приближил към онзи стария следовател, който го изпратил в затвора и който сега е затворник като него и го помолил да свидетелства пред началника, че това което му е казал се е сбъднало. „Началникът на концлагера не ми вярва, но ти можеш да ги убедиш като му разкажеш за пророчеството, което бе за теб и което се сбъдна. И тогава началника ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани." Така и сторил и неговите думи хванали декиш. Онзи му повярвал. На следващият ден не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стояли като втрещени.
към текста >>

20. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят.
И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква.
към текста >>

21. ІІІ.58. НЕ Е ОТ НАШИТЕ?

Летопис Вергилий Кръстев

Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него.
Имало е и друг случай, описан в беседите. Градоначалникът на град София извикал Учителя и Го упрекнал, дори и заплашвал, че според донесения на гражданството Той развращава народа и то тогава, когато мъжете са на фронта и се бият за отечеството. Учителят му отвърнал, че това не е вярно и понечил да си тръгне. Градоначалникът се ядосал и Го заплашил: „Ти знаеш ли, кой съм аз и каква власт имам, и каквото искам, това ще сторя с теб! " Учителят го изгледал и казал: „Не си страшен - ти си от нашите." Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално. Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него. Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: „Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира." Оттогава той останал, слушал и редовно посещавал беседите на Учителя. Накрая, Учителят попитал Тодорчо: „Ти сега разбра ли да различаваш - кои са от нашите и кои са от чуждите? " „Не разбрах! ", отговорил съкрушено Тодорчо. Учителят продължил: „Духът е този, който различава.
към текста >>

22. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне. Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати. Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии.
към текста >>

23. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Летопис Вергилий Кръстев

Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило.
към текста >>

24. 3.06. Обещаното заминаване

" И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал.
" „Да, Учителю, искам." „Сега е времето, приготви се, а пък аз ще ти изпратя Пеню Киров и Гарвалов, да те посрещнат." Разбира се, той е изненадан, възхитен, зарадван, смутен. Ние не сме свикнали така да общуваме с физически хора, които не са заминали от този свят и с такива, които са заминали и пак се явяват в същото физическо положение, каквото той го знае и познава. Затова решава да покани стенографката Параскева (Паша) на обед и още един брат от старата генерация, и след като са обядвали, след като са пили и кафето, той им казва: „Знаете ли защо ви поканих тука на обяд? " А сестра Паша Теодорова, тя беше шеговита: „Ами, брат, да се видим, пък и хапването не е нещо лоша работа, па да си хапнем тука заедно на трапезата. Съпругата ви, както виждаме, е приготвила доста вкусни ястия и сега сме ние и физически разположени, да се поразговаряме." А той отговаря: „Да, така е, но това е само едната част, съществената е друга, друга е причината, че съм ви поканил." А тя му казва: „Кажи, брат, другата причина! " И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал. „А сега, драги брат и сестра, уведомен съм. Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш? " „Да, Учителю! " „Сега е вече време, приготви се за заминаване, пък Аз, от своя страна, ще изпратя да те посрещнат Пеню Киров и Гарвалов." И така завършва този случай с нашият брат, офицера, който от злополуката беше ослепял. И сега удовлетворен, че го уведомява не кой да е, а Учителят, и разбира се за негова, за слава Божия и за Негова радост, ще му изпрати двама наши заминали приятели - Пеню Киров и Гарвалов.
към текста >>

25. 3.48. Д-р Миркович

Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята.
48. Д-р Миркович Стана дума за д-р Миркович, един от първите ученици на Учителя. Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята. И си имал съображения, за да се подготви. Учителят му казал, казал и на още едно друго лице, кога ще напуснат земята, за което Учителят в една от беседите казва: „Съжалявам, че им казах. Имам предвид за д-р Миркович. Когато дойде това време, за да си отиде, той бе изпаднал в депресия и Аз от София отидох в Сливен да го успокоя, да го освободя, та да си замине". Интересни неща и трудни за обяснение, и още по-трудни за възприемане.
към текста >>

26. 3.50. Истинското лекарство

Съседката я помолила и й казала: „Паша, дъщеря ми, която е вече 16-годишна, болна е и медицината, лекарите не могат да я излекуват.
50. Истинското лекарство Сестра Параскева - Паша Теодорова, професионална учителка по химия, е била стенографка от 1915 и беше до края на живота си стенографка. Тя напусна земния си живот на 84-годишна възраст. Тя ми разказа следната опитност с една нейна съседка, където живееха сестрите й в града, както и тя по-рано е живяла, докато не беше настанена на Изгрева. Съседката я помолила и й казала: „Паша, дъщеря ми, която е вече 16-годишна, болна е и медицината, лекарите не могат да я излекуват. Може ли да помолим Вашият учител, дали ще може да помогне? " И разбира се сестра Паша казала утвърдително и тогава тръгнали от града, сестра Паша, съседката й и нейната дъщеря. Пристигат на Изгрева при Учителя. Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство".
към текста >>

27. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул.
Тя беше, освен като лекар-гинеколог, рядък човек, една рядка българка, сестра на многоизвестния наш юрист, литератор, литературен критик, адвокат Димо Кьорчев. От Търново са. Разбира се той бе от Стамболовистката партия. Това е две думи за семейството. Д-р Кьорчева ми разказа следния случай. Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул. „Марин Дринов" тук в София и да го помоли. Тя горещо желае - госпожицата, да бъде изпратена някъде в някои от католическите ордени по света. А те имат много такива. След като му е разказала какво желание има момичето, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на момичето да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка. Това е моето мнение." Така завършва срещата с Ронкали.
към текста >>

28. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България.
Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде. Имах един приятел, който живееше в село Секиричево. След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България. Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше надежда в живота. За-що стана всичко това? " Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка. В едно далечно царство живял един мъдър цар. Той имал едничък син, който щял да стане негов наследник.
към текста >>

29. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

" Обяснява й, че сме били заедно, че той станал брат, молили сме се заедно и т.н.
В ония дни идва при нея някакъв човек и носи бележка от мен, казва й, че идва да й помогне! Тя се разтревожила, но „гласът" (нейният духовен ръководител) й казва: „Това е детектив, агент! " Тя виква към дошлия: „Мъжът ми е полудял! " Какво са го правили, той не е на себе си? Кои сте вие, кой ви изпраща? " Обяснява й, че сме били заедно, че той станал брат, молили сме се заедно и т.н. Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви от дето е дошъл! Тя, във връзка със следствието и делото ми, е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание! След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на килията, какво се случи по-нататък.
към текста >>

30. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си.
Но Сава Калименов ми повярва. И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала. Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр.
към текста >>

31. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

" Обяснява й, че сме били заедно, че той станал брат, молили сме се заедно и т.н.
В ония дни идва при нея някакъв човек и носи бележка от мен, казва й, че идва да й помогне! Тя се разтревожила, но „гласът" (нейният духовен ръководител) й казва: „Това е детектив, агент! " Тя виква към дошлия: „Мъжът ми е полудял! " Какво са го правили, той не е на себе си? Кои сте вие, кой ви изпраща? " Обяснява й, че сме били заедно, че той станал брат, молили сме се заедно и т.н. Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви от дето е дошъл! Тя, във връзка със следствието и делото ми, е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание! След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на килията, какво се случи по-нататък.
към текста >>

32. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си.
Но Сава Калименов ми повярва. И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой, където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала: Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр. 1, 1993 г.
към текста >>

33. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в другия свят как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно.
„Никой не те е заблуждавал, но ти по дух позна кой е Той и ме повери на Него, а сега си заблудена от други и си в ужасна заблуда и в заблудата си воюваш срещу мен и срещу него". Този разговор остана да се приключва в следващите десет години на невероятни борби и невероятни преживелици като описвам накратко само онези случаи, където има и намесата на Учителя. Влакът тръгна, а в купето бяхме трима. Аз седнах срещу Учителя, а Петко Епитропов беше седнал до Учителя. По едно време Петко заспа, а ние с Учителя приказваме. Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в другия свят как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно. В миналото си се издигнала много. Стигнала си до средата на пътя. Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила. И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този свят, за да не съгрешиш повече". Влакът си пътуваше, чичо Петко спеше, а аз седях срещу Него и слушах едно откровение.
към текста >>

34. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума.
Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо. Но това трая секунди, защото аз бързо казах: „Това е за комуната от тримата човека и който иска да си вземе от там". Те се успокоиха, зарадваха се, защото бяха се свършили последните им средства и се чудели какво да правят. Ето накрая и аз съм дошла и съм прибавила към немотията им още едно гладно гърло. Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене.
към текста >>

35. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София.
Един друг пример за една сестра - Драга Михайлова, която през 1949 г. получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка. Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване. По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране. Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат.
към текста >>

36. 53. БОЖИЕТО ОКО

Тя е доловила, че тази нощ ще стане нещо и я помолила да остане при нея, защото нещо лошо щяло да се случи и нямало да може да издържи.
Той продължава да пие и накрая умря на оперната сцена на операта „Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката. Вечерта срещу злокобното представление преди той да почине една наша сестра от Изгрева - Марчето Петрова е била при италианката. Тя е доловила, че тази нощ ще стане нещо и я помолила да остане при нея, защото нещо лошо щяло да се случи и нямало да може да издържи. Но Марчето си имала работа и си отишла. А на следващия ден тя прочита некролога на Събчо Събев закачен по стените и оградите в София. Така че при всяка една среща на един българин с Учителя то той, българина винаги имаше възможност да се срещне с едно от чудесата, с които ние бяхме свикнали на Изгрева и които за нас не бяха чудеса, а беше едно обикновено ежедневие. Споделям с Учителя за горната преживелица, а той ми казва: „Онзи Божествен Учител има ли право, когато Той ви говори? За Божието око, което наблюдава то строго следи и нищо няма скрито и покрито за него.
към текста >>

37. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила пред Учителя той да се върне жив.
Когато Станка идва в този дом тя пристига само с едно малко вързопче. След като бе служила 50 години в този дом като робиня и слугиня Ден и нощ, накрая замина на село също с едно малко вързопче. Така както си беше дошла преди 50 години, така си замина на село при брат си. Вероятно това бе същият онзи брат, който навремето беше попаднал в плен и благодарение на това, че Мария измоли от Учителя да се върне жив той бе спасен. Накрая рожденият й брат я прие след 50 години само с едно вързопче в ръка. Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила пред Учителя той да се върне жив. Ето така се затвориха събитията и историята за едно вързопче от няколко дрешки, на една домашна прислужница или на една слугиня. И на една робиня.
към текста >>

38. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила пред Учителя той да се върне жив.
Когато Станка идва в този дом тя пристига само с едно малко вързопче. След като бе служила 50 години в този дом като робиня и слугиня Ден и нощ, накрая замина на село също с едно малко вързопче. Така както си беше дошла преди 50 години, така си замина на село при брат си. Вероятно това бе същият онзи брат, който навремето беше попаднал в плен и благодарение на това, че Мария измоли от Учителя да се върне жив той бе спасен. Накрая рожденият й брат я прие след 50 години само с едно вързопче в ръка. Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила пред Учителя той да се върне жив. Ето така се затвориха събитията и историята за едно вързопче от няколко дрешки, на една домашна прислужница или на една слугиня. И на една робиня.
към текста >>

39. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него.
Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва. Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него. Нали ви казах, че ние сме тук под покрива на Всевишнаго". Двамата приятели се огледали, навели глава, защото никой не е знаел за онова, което бе им се случило преди половин час. Казали общата молитва, искали опрощение, обядвали и след това онзи приятел пристъпил към Учителя и му благодарил за помощта. Учителят бил строг, лицето му било строго и казал: „Послушанието на ученика е връзката на ученика с Учителя и с Бога". Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя.
към текста >>

40. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд.
" Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село. Та лошотията си е у тех и аз от както съм тук нема ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила у това село нагоре към небето. А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят". Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево.
към текста >>

41. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете.
Казал й: „Аз зная, че само той може да ми помогне, но съобщи на Учителя за моята молба". Елена отива на Изгрева, съобщава на Учителя и той се съгласява да отиде да прегледа болното дете в един определен ден и час. Като отишъл там бащата се обърнал и му казал: „Аз зная, че вие сте онзи, който може да ми помогне и да спаси детето. Вие сте Учителя и Бог едновременно на едно и също място". Учителят му казал: „Да бъде по вярата ти". След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете. При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи.
към текста >>

След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето.
Вие сте Учителя и Бог едновременно на едно и също място". Учителят му казал: „Да бъде по вярата ти". След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете. При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога.
към текста >>

42. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

" Учителят го хваща под ръка и лека-полека се изкачват горе, влизат в стаята, престояват известно време и не след дълго Петко излиза сам, но вече е друг Петко - целият грее като слънце, засмян, весел, подскача ту на един, ту на друг крак, иска да изрази радостта си, че е бил с Учителя в горницата и че той и Учителя са се молили пред Духа, който е бил горе.
С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново. Сега искам да кажа друго: Петко стои настрана и никой не иска да го вземе и той стои отхвърлен и низвергнат от приятелите. Накрая идва Учителя и го пита: „Петко, никой ли не те покани? " „Никой, Учителю." Иска да плаче, но не може, нещо е спряно в гърдите му и нито е за плач, нито е за нещо друго. „Ще можем ли двамата да отидем горе и да се помолим? " Учителят го хваща под ръка и лека-полека се изкачват горе, влизат в стаята, престояват известно време и не след дълго Петко излиза сам, но вече е друг Петко - целият грее като слънце, засмян, весел, подскача ту на един, ту на друг крак, иска да изрази радостта си, че е бил с Учителя в горницата и че той и Учителя са се молили пред Духа, който е бил горе. Сега Петко е възроден, душата му ликува, душата му грее като слънце, защото е била при Господа. На следващият ден една сестра се приближава към Учителя и казва: „Учителю, най-малко над двадесет групи минаха по десет човека през Горницата. Аз ги записвах кои се качват и кои слизат, но както се качваха, по същия начин и слизаха. Но само Петко се качи по един начин, а се върна от горе по друг начин - целият светеше като слънце". Учителят я изглежда и казва: „Това се дължи на връзката между ученика и Учителя и връзката между Учителя и Духът.
към текста >>

43. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото искала да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога.
Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона. Станало нетърпимо. Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото искала да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога. Учителят получил писмото след което пристигнал във Варна и цялото братство се зарадвало, че той е във Варна и че те ще могат да се срещнат с него и да разговарят, но каква била изненадата, когато Учителят след като се срещнал с Йорданка е поискал да каже имената на онези, които са били набедени, че са от черните. Тя изброила имената и Учителят наредил да бъдат извикани само тези лица и на тях той им е изнесъл една беседа и след това си тръгнал отново за София. Не се срещнал с нито един от ония, от белите, нито с техния ръководител, който разбира се е бил ръководител на белите. Те стояли като изумени. По този начин Учителят дал добър урок на останалите и тогава те отново разрешили на черните овци да се приобщят към стадото и да посещават братския салон.
към текста >>

44. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея.
Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
към текста >>

45. 229. КАТЯ ГРИВА

Веднъж една сестра от града си определила една сума пари за Господа и като се помолила намерила, че само Катя Грива е лицето, на което трябва да даде тази сума.
Отива при Учителя да му се оплаква. Казва му: „Учителю, ето този брат во Христе пак ми открадна пари. Учителят е сърдит: „Ти си виновна, че оставяш пари и го съблазняваш с тези пари". Ако оставиш и себе си така като парите и върху тебе ще посегне". Катя си взима бележка и започва да държи парите си под ключ и да не загуби ключа върза го на една връв, а връвта завърза за коланчето на роклята си и от там го мушкаше в джоба си. Веднъж една сестра от града си определила една сума пари за Господа и като се помолила намерила, че само Катя Грива е лицето, на което трябва да даде тази сума. Качва се на Изгрева и казва: „Сестра, определила съм една сума за Господа. Искам да ти я дам". Катя се дърпа и строго я кастри: „Сестра, аз си имам пари, дайте ги на друг, който няма". Сестрата е огорчена, но Катя настоява: „Парите дайте на друг". Разделят се и Катя се запътва към своята барака.
към текста >>

46. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Като кажете, че ще изпълните и ще извършите Волята Божия ще се молите да ви се помогне и във всички малки случаи да бъдете готови да извършвате това, което сте измолили.
Ти го имаш, но не го прилагаш. Мекота е то, нежно чувство. Когато човек има дълбоко желание да помогне на някого - то създава мекотата. Ти виждаш неговото душевно състояние и разбираш, че той морално се терзае за своята погрешка." 4. „Всякога ще се молиш сутрин и ще искаш светлина и знание да се добие умът ти. Като кажете, че ще изпълните и ще извършите Волята Божия ще се молите да ви се помогне и във всички малки случаи да бъдете готови да извършвате това, което сте измолили. Вие измолвате сила и условия, а вие трябва да извършите Волята Божия. Природата е вечен процес на разнообразие. Това, което сега ти казвам никога няма да ти го кажа в същата форма. Има разнообразие във физическия свят и в духовния свят. Има и физическо еднообразие, има и духовно такова.
към текста >>

47. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за един момент да си вземе меката шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не му позволил, блъснал го с приклада на пушката си и го подкарал напред.
Не можах да разбера защо Учителят излезе толкова скоро. После Учителят ми каза, че му казал: „Исках само да ви видя, извинявайте, свободен сте! " С тях тръгнах и аз, но едва що бяхме излезли на двора на градоначалника и един стражар вика: „Да остане само Савов". После научихме, че го интернирали от Варна за София (по етапен ред). От четиримата души братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, навярно по насъскване от поповете, може би са ги почерпили. Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за един момент да си вземе меката шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не му позволил, блъснал го с приклада на пушката си и го подкарал напред.
към текста >>

48. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа.
Казвам му: „Преди два часа ти донесох беседа и духовна храна за душата. А сега ти нося храна за физическото ти тяло.А след това съм ти приготвила друга храна". Той ме гледа учудено и кимва с глава, че е разбрал. След като прибрах посудата от леглото аз взех цигулката, застанах пред него и започнах да му свиря песни от Учителя. Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съгласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се извисява и става молитва. През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам". След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерално сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед?
към текста >>

49. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Велик Георгиев Константинов

Той в затвора се помолил за дъжд.
Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага! Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода. Отнели му водата! Не стига това, но неправедно го наклеветили за нещо и го хвърлили в затвора. Той в затвора се помолил за дъжд. Идва дъжд, напоява неговия ориз, а оризът на съседите му останал без дъжд. И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз. Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз!
към текста >>

50. 8. КЪСИТЕ ГАЩЕТА

Това го знам от Игнат тъй като Игнат беше ме помолил да се обадя на баща ми, а баща ми имаше празно място.
въобще живеех в едно семейство близо до гората и не им помня имената, но се познавах с един младеж на средна възраст, казваше се Игнат, който беше едър и мускулест, силен, така и хоби му беше да ходи гол до кръста и въобще само по гащета така, къси гащета. Но един ден понеже сестрите се оплакали, че Игнат ходи полугол, тогава не беше прието така да се ходи разголен на публични места и Учителят го свива като му казал: „Ти да не смяташ, че си много силен". Така строго му го казал, че Игнат се разтрепери от страх. А действително е много силен. Но самия Игнат ми го разказа. Това го знам от Игнат тъй като Игнат беше ме помолил да се обадя на баща ми, а баща ми имаше празно място. Игнат ме помоли да пиша на баща ми дали е съгласен да си направи една стая, че няма къде да живее. Някаква барака. Беше си направил стая с мазе под нея. Солидна стая с мазе под нея и след време, когато баща ми реши да идва в София и зет ми каза, че ще събере от неговото село хора, които са на работа в София и да издигнат на това място къща, като построят другите стаи съобразно тази стая, която беше масивна. Аз живеех в съседство в едни комшии и баща ми плати му стаята и Игнат се съгласи, защото баща ми беше секретар в апелативния съд и знаеше законите, че местото взема къщата, а не къщата местото.
към текста >>

51. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата.
Ето вече 40 години след заминаването на Учителя аз гледам как този закон действува безотказно. И вие ще, го проверите чрез вашия живот. На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание. Но мога да ти кажа, какво нещо е кармата. Аз това съм преживял и го живея досега. И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата. Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява! " Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах. От майка си нося чистотата, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове. С тях се боря.
към текста >>

52. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Тъй като се молил призовавайки някои, изведнъж от към прозореца влиза нещо като пара, което постепенно почва да се оформя като човешка фигура.
Като гимназист той е участвувал в организацията на скаутите по това време. По-късно заедно с Крум Въжаров, с когото бяха неразделни приятели образуваха Християнско дружество и го ръководеха в едно читалище, в което се събираха много младежи. Живеехме в една хубава къща в Княжево зад реката. Къщата имаше хубава веранда с лозница. Когато една нощ седял на верандата Славчо се замислил за извънземни неща и започнал силно да се моли да му се даде възможност да провери има ли задгробен живот. Тъй като се молил призовавайки някои, изведнъж от към прозореца влиза нещо като пара, което постепенно почва да се оформя като човешка фигура. Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви. Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха.
към текста >>

53. 4. СЪНИЩА

Жеко Вълканов

От там отишъл до някои исторически места, През време на пътуването някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев.
В продължение на тридесет години ние живяхме наедно. През това време той ми е разказвал за своите сънища, които много често са се сбъдвали. Той имаше тоя слабост да посещава разни общества религиозни и други, ходеше навсякъде, търсеше, коментираше. Както описва спомена си с Учителя, там на Изгрева попада съвсем случайно. Една година бил отишъл на почивка над Лакатник, във Вършец. От там отишъл до някои исторически места, През време на пътуването някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев. Жеко му услужва, но вижда после, че парите няма да му стигнат да продължи пътуването си. Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе. В това време блеснало нещо срещу слънцето.
към текста >>

54. 5. КАК СЕ Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ

Донка Илиева

Помолил да се скрие и Учителят му посочил мястото в стаята зад паравана (В стаята имало параван, зад който имало мивка за миене).
5. КАК СЕ Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ Никола Антов е македонец. Той бил анархист и като такъв манифестирал своите убеждения. Смело носел знамето на своята партия, за което бил преследван от властите. Веднъж, когато бил подгонен и търсел убежище попаднал точно на ул. „Опълченска" 66, където живеел Учителят. Помолил да се скрие и Учителят му посочил мястото в стаята зад паравана (В стаята имало параван, зад който имало мивка за миене). Той се укрил там. Не след дълго идва полицай, почуква на вратата и когато Учителят отваря полицаят запитал, дали не е идвал някой анархист да се е укрил в сградата. Учителят отговорил: „Както виждате тук няма такъв! " по такъв начин Н. Антов бил спасен.
към текста >>

55. 8. ПРОЗОРЕЦЪТ

Донка Илиева

Учителят помолил сестра Теофана Савова да донесе кутията с инструментите, защото един прозорец до вратата на салона се бил повредил и не можел да се затваря.
8. ПРОЗОРЕЦЪТ Учителят имал една кутия, в която държал някои дърводелски инструменти. Това нещо се случило по времето, когато брат Георги Илиев си бил инфектирал ръката и Учителят го бил лекувал. Учителят помолил сестра Теофана Савова да донесе кутията с инструментите, защото един прозорец до вратата на салона се бил повредил и не можел да се затваря. Тъкмо Учителят се заел да го поправи и в това време се задал брат Георги Илиев, идвал да благодари на Учителя за излекуването си. Той се бил почувствал вече добре. Учителят поправил прозореца, обърнал се към Георги и се усмихнал: „Брат Георги, поправихме повредените прозорци на Изгрева". Илия погледнал оздравялата си ръка и разбрал всичко. Редът на Изгрева бил възстановен.
към текста >>

56. 6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ

Паньо Славов

Като починала жена му Минка, Паню се молил дълго за нея и денем и нощем.
Брат Кольо слязъл при Паню, видели се, казал каквото искал да му предаде и после Кольо пак се качил на езерата. Така се разделили. Преди да почине жена му Минка, Паню й дал пари да се поразходи. Като се завърнала, Минка починала след 24 часа. Но вижда това, което е трябвало да види. Като починала жена му Минка, Паню се молил дълго за нея и денем и нощем. След време тя на три пъти му се явила. Първият път в мъгла, а втория по-ясно в ъгъла на стаята. Връзката им продължавала, но чрез други измерения. Забележка. Аз лично се познавах с брат Паню, но тия случки не ги знаех. Той идва 1946 г., ако се не лъжа с групата на брат Влайчо в Русе, но по-късно, когато се видяхме той ми казваше някои подробности по отношение на постенето и че той е постил 40 дена и как го е преживял и т. н.
към текста >>

57. 1. КЕМАЛ АТАТЮРК

Олга Байрамова

Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият.
Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора. Веднъж той й разказал едно свое преживяване. Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката.
към текста >>

58. 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД

Паню Балдъров

Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията.
ПАНЮ БАЛДЪРОВ На 12.VII.1987 г. в Айтос на градината брат Паню от Пловдив разказа един случай, който бил разказал брат Боев 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ. От някакво предприятие поканили брат Стоименов да отиде на една екскурзия до Цариград, която била организирана от предприятието. Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията. И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на парахода и той потеглил с пътниците. Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата. Не могъл да се върне на парахода.
към текста >>

59. 1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си.
От първата си съпруга, която е починала, той има две момичета. Моята майка така ги е обичала и възпитала, че аз не знаех и не можех да разбера, че те са от първата съпруга на баща ми. Тя и не би ми казала, ако аз това не бях научила от съседките, които винаги обичат да разказват тайни на децата си. Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца. Когато е забременяла с мене, през всичките дни и месеци на бременността си, тя е била все в молитвено състояние. Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си. През нощта преди да се родя, майка ми е сънувала, че при нея отива един много светъл човек - в голяма светлина, който й казва: „Молитвата ти е чута, ела да ти покажа кръстницата, която ще кръсти детето ти, за да бъде здраво, живо". Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм. Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти". В това време излиза съпругата на директора на прогимназията, позната от всички като най-добра жена в селото. Майка ми в този момент се е видяла с дете в ръцете и като заплакала, казала на жената: „Како Донке, вземи детенцето ми, за да бъде живо".
към текста >>

60. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му.
И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя. Последната много обича децата на Емил и се радва на техните успехи. Тя обича и Божидарчо - детето на Йоанна, но не позволи да отидем да живеем в къщата на баща й, понеже аз съм била дъновистка. След 9.IX.1944 г. родителите на Емил си бяха купили къща в София и се бяха изселили от Лясковец.
към текста >>

61. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Веса Несторова не ме запозна с Влад Пашов и Димитрий Стоянов, но аз като ги срещнах веднъж им казах, че съм помолила Веса да ме запознае с тях.
3. В БРАТСТВОТО Все пак аз започнах да си ходя горе на Изгрева. Веса Несторова не ме запозна с Влад Пашов и Димитрий Стоянов, но аз като ги срещнах веднъж им казах, че съм помолила Веса да ме запознае с тях. Влад беше много разположен. Тогава Влад ми даде литература най-различна и по физиогномика, хиромантия и астрология, въобще той ме посвети в много неща. Цялата си библиотека ми остави на разположение и аз с тях ходех след това на Симеоново. За Рила Димитрий ми отстъпи палатката си. След заминаването на Учителя ходех всяка година на Рила, направих си палатка и летувах там.
към текста >>

62. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция.
Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва.
към текста >>

63. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

По-късно той научил от войниците, че когато той се бил отделил и се е молил някои са видели една особена светлина около него.
Положението било критично и той се молел най-горещо, от сърце... и, о чудо! Явила му се света Богородица и му посочила мястото, където да застанат. Те трябвало да се преместят от там, където били в момента. Той дал нареждане на войниците и те се преместили. Наистина не след дълго врагът започнал да обстрелва, но благодарение на позицията, която те били заели, останали невредими. По-късно той научил от войниците, че когато той се бил отделил и се е молил някои са видели една особена светлина около него. Братя Маркови познавам като търговци на бакалски стоки. Техният магазин беше в центъра на града. От 1942 г. насам ние живеехме близо до тях в една съседна улица. В магазина работеха братята Колю, Рашко и Йордан.
към текста >>

64. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Нарушение на окултните закони

На няколко пъти той е имал желание и молил на Учителя да дойде да живее на Изгрева като Петър, обаче Учителят му казал: „Не, ще бъдеш там, ти там ще бъдеш.
Търново. В. К. Брат Стамат си замина и този имот се затри. Г. Й. Познавах се с брат Стамат, много хубав човек беше. Голяма работа. На няколко пъти той е имал желание и молил на Учителя да дойде да живее на Изгрева като Петър, обаче Учителят му казал: „Не, ще бъдеш там, ти там ще бъдеш. Твоето място е там сега. Там има друга работа духовна. Ти не знаеш, но там ще бъдеш". Действително след години вече, когато са станали някакви промени, дойдоха нови закони и тази земя се отчужди от държавата. Всичко отиде в държавата, както Учителят каза.
към текста >>

65. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Когато свършва събора учителите помолили Учителя, Той да им изнесе една беседа за тях, за учителите и Той им изнася беседата.
" „Ама трябва бе, Благи, трябва, трябва, и то да четеш денонощно, защото иначе ще останеш толкова прост, колкото си бил и преди 100 години. Трябва бе, Благи, трябва и всички други да четат, за да може наистина да научат нещо от това Учение, защото инак няма да го научат. " И затова след 1930 г. не мога да си спомня точно коя година, но е след 1930 г. при един събор на Изгрева присъстват и много учители. Когато свършва събора учителите помолили Учителя, Той да им изнесе една беседа за тях, за учителите и Той им изнася беседата. Като свършил беседата един от учителите, наш приятел, казал на Учителя: „Ама, Учителю, аз много искам, там, където живея да правя така, че да предавам това Учение на другите. Нямам условия, нямам там салон, нямам нищо. Ни кой да свири, ни кой да пее, нито къде да ги събера". И тогава Учителят се обръща не само към него, а към всички наши приятели, слушащи тая беседа и им казва: „Ама как, ама вие искате Новото учение да го предавате по старите методи? - Не, за Новото Учение не е необходимо да има нито салони, нито нищо.
към текста >>

66. 17. ХИМИЧЕСКИ ОПИТИ

Люба Стойкова

Сестра Илинова я помолила да отиде при Учителя и да го помолила да помогне на момчето.
Сестра Илинова пък имаше син в горния курс на гимназията, много способно момче и с голяма любов към химията. На тавана си бил инсталирал химическа лаборатория и всичкото свободно време прекарвал там. Правел си различни опити. Но случи се така, че това момче заболя от туберкулоза. Сестра София се готвеше да отиде в София на Изгрева. Сестра Илинова я помолила да отиде при Учителя и да го помолила да помогне на момчето. Сестра София се срещнала с Учителя, разказала Му, но Учителят през всичкото време мълчал. Най-после сестра София станала, целунала ръка на Учителя и си излязла. Като се върнала във Варна казала на сестра Илинова. Научихме и ние за мълчанието на Учителя, което ни озадачи. Мина известно време, сестра София пак замина за София.
към текста >>

Илинова я помолила пак да пита Учителя.
Сестра София се срещнала с Учителя, разказала Му, но Учителят през всичкото време мълчал. Най-после сестра София станала, целунала ръка на Учителя и си излязла. Като се върнала във Варна казала на сестра Илинова. Научихме и ние за мълчанието на Учителя, което ни озадачи. Мина известно време, сестра София пак замина за София. Илинова я помолила пак да пита Учителя. Сестра София втори път отива при Учителя, казва Му, че детето е по-зле и че майката го моли да му помогне. Учителят пак мълчал. Нито дума. София си излязла и донесе същата новина. Отново бяха озадачени и то много.
към текста >>

67. 20. Бомбандировката, която бе отменена

Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина.
20. БОМБАРДИРОВКАТА, КОЯТО БЕ ОТМЕНЕНА Ами тези години, 1943 г. когато идваха тези бомбардировки над София, брат Галилей с Учителя са били на полянката и пристигат такива изтребите- ли-самолети, очертават кръгове и се спущат над София и след тях тежко пристигат натоварени с бомби, тези тежките бомбардировачи. Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират. Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния. И с това Учителят отклонява определено бомбардировката над София. Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Някой пък Учителят е казал в клас: „Вие как се молите, текло ли ви е от порите кръв? “ В.К.: Текло ли ви е от порите кръв? Г.Д.: Виж какво нещо е, но кой може да го направи това? Само един Учител, един Бог. Учителят е голяма работа, голяма сила е Учителят.
към текста >>

68. 25. Реставрация на чешмата в Тополица

Там бях и помолил един приятел да ми направи снимки на тази зидария, смесена зидария и по тази зидария почнахме зидарията под мое ръководство.
Аз се съгласих с тях и отстъпих. И почнахме обаче почнахме с един друг, пак от Братството, но той пък се разболя. До обед работи и след обед взема мотора и си отиде в Бургас. Другият ден вземах аз двама души от ТКЗС-то обикновени зидари. Пак аз имам снимки от Балкантурист от Габрово. Там бях и помолил един приятел да ми направи снимки на тази зидария, смесена зидария и по тази зидария почнахме зидарията под мое ръководство. Аз тука бях направил на вилите едни такива художествени вили, тези зидарии с камък и тъй с керемиди отгоре с бутчета, проект на архитект и те се възхитиха, който ги видя. Казах им, че така ще почнем. Почваме сега по снимките, аз ръководя. Всичко хоризонтално, едно парче да бъде, но да бъде хоризонтално. Малко да бъде ама хоризонтално да бъде.
към текста >>

69. 30. Къде е школата на бялото братство

30. КЪДЕ Е ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО Г.Д.: Брат Ковачев помолил една сестра Донка Кънева.
30. КЪДЕ Е ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО Г.Д.: Брат Ковачев помолил една сестра Донка Кънева. Тя идвала в София, да пита Учителя, да регистрира ли Братството в Стара Загора. И разказала това на брат Боев и брат Боев запитал Учителя. Учителят казал: „Братството ще загуби силата си ако се регистрира. Братството не е секта, а е Школа за нравствено възпитание“. В.К.: Да.
към текста >>

70. 41. Чуждите - вън в света

И веднъж там един от тези големи йоги го помолил да отидат при Учителя, да го заведе при Учителя.
Беше интересно за него и такива ставаха техните сбирки често, той ги организираше в някой салон. Пък ние бяхме големи приятели с този Киро, той имаше контакт с всякакви окултисти. И с бели и с черни. Не беше йога. Той обичаше йогите, контактуваше с тях. И веднъж там един от тези големи йоги го помолил да отидат при Учителя, да го заведе при Учителя. Завел го пред Учителя. Имахме тогава една голяма порта висока и отиват до портата, той влиза. Учителя е пред стаята си долу и пред салона, гледа ги. Сега той ги чака просто и Кирил-брата влиза, обаче другия вънка стои до вратата, ама не може да прекрачи. Иска да влезе, но няма сила, не може да прекрачи.
към текста >>

71. 42. Двата свята - два морала

И тя помолила да отиде при Учителя да Го види.
И тя като разказва на близки и познати. И туй като видение го взима, а нали чашата била разбита и туй чува този глас. Интересува се, разправя, търси каква е истината. Показали й някаква снимка, та се случили наши хора, показали й снимката, казали: „Този да не е? “ „Същият беше.“ Била е снимка с образа на Учителя. И тя помолила да отиде при Учителя да Го види. Срещат се. Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго тяло. Той, Учителят веднъж във време на беседа обръща се към всички и казва: „Какво мислите вие, рекох, какво мислите? Докога ще сте тука на земята? Знайте, че това ви идване на земята е последното, да знаете, последното е.
към текста >>

72. 43. Младежкият клас и женитбата

На тях им е разрешавал, както на Пеню Ганев, той е питал, молил Го е да му разреши да се ожени.
Някои не са се оженили. Г.Д.: Питали са Го, а някои не са Го питали, обаче са пострадвали по-кьсно. В.К.: Обаче, които са питали, т.е. за всекиго е индивидуално. Г.Д.: Да, индивидуално е. На тях им е разрешавал, както на Пеню Ганев, той е питал, молил Го е да му разреши да се ожени. Ех, оженил се е, има тази опитност. Брат Пеню е един добър брат, но то е един инстинкт, едно желание, така да се каже животинско. Бих го казал животинско, защото начина, по който хората се женят и живеят е животински. Тъй също и животните живеят. В.К.: Разказвали са ми, че веднъж Учителят бил казал тези, които трябваше да се оженят не се ожениха, ожениха се другите.
към текста >>

73. 2. Панталей Карапетров и гаранцията

Драган Петков

А Панталей му отговорил, че го е срам и помолил Боев да отиде да пита Учителя заради него.
Той ми разказваше как се е запознал с Учението. Той беше от Панагюрище.А там като учител за известно време е бил Боян Боев. И благодарение на просветните беседи на Боян Боев към учениците по онова време някои от тях се запалили отвътре и дошли на Изгрева. Но Панталей е бил много срамежлив и след като идва на Изгрева отива при брат Боев и го пита дали може да остане тук. Брат Боев му казал: „Не е лошо да отидеш да питаш Учителя дали можеш да посещаваш беседите“. А Панталей му отговорил, че го е срам и помолил Боев да отиде да пита Учителя заради него. Отишъл брат Боев и питал както му е редът. Учителят го питал: „Ти даваш ли гаранция за него? “ „Давам.“, бил отговорът. А Учителят продължил: „Аз го познавам Панталей много добре. Той може спокойно да идва и да посещава Школата“.
към текста >>

74. 8. Катя Грива

Драган Петков

Помолила Го да я освободи от това раздвояване и от това хвърчене насам и натам във въздуха.
Веднъж се качва пеша от града и се намира към Семинарията. По едно време без да иска посяда на една пейка и изведнъж се излъчва и идва на Изгрева. Вижда всичко, което става на Изгрева, но в това време тялото й седи на оная пейка до Семинарията. След като е завършила тази разходка до Изгрева, то Катя се прибира в тялото си и с него се прибира на Изгрева. Отива при Учителя и Му разказва всичко. Помолила Го да я освободи от това раздвояване и от това хвърчене насам и натам във въздуха. Учителят се усмихнал и казал: „Това е много хубаво. Да пътуваш където си искаш и да виждаш каквото си искаш“. „Да, това е хубаво, но за Вас. Ама аз не мога да издържам и ме е много страх, че няма да намеря тялото си и да влезна в него. Затова освободете ме от това състояние.“ Учителят й направил няколко паси с ръцете на главата, тя се успокоила и се освободила от това състояние.
към текста >>

75. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка.
Някои дори използваха неговата добрина. Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев. С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи. Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини. Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава. Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми!
към текста >>

76. 13. Кой за какво се жени

Боян Атанасов Златарев

Той отиде при Учителя, помолил Го и поискал разрешение да се ожени.
13. КОЙ ЗА КАКВО СЕ ЖЕНИ На Изгрева пристигаха много млади хора мъже и жени. Някои престояваха повече и постепенно се превръщаха в братя и сестри. Но въпреки това, че бяха станали братя и сестри мнозина от тях преминаха през брака и отново станаха мъже и жени. Имаше един брат Пеню, който беше учител по селата. Той отиде при Учителя, помолил Го и поискал разрешение да се ожени. Докато другите, които се женили изобщо не питат Учителя. Пеню има послушание и пита. Пита и то в присъствие на няколко сестри, които са при Учителя. Не се срамува да пита пред другите. Значи е честен и почтен и справедлив.
към текста >>

77. 5. Възстановяване връзката с Бога

Стоянка Цанева Драгнева

И след една седмица, като е живял на Изгрева с тези сътресения, Колю се молил и постил, и всичко това, което Учителят му е давал като съвети и му е казал, не помага.
5. ВЪЗСТАНОВЕНАТА ВРЪЗКА С БОГА След този разговор с Учителя Колю Драгнев остава да живее на Изгрева. След няколко години преживял е някакви вътрешни психични смущения. Отива при Учителя за съвет и помощ. Дава му „Пътят на ученика“ след като той е преживял някаква вътрешни сътресения, психични сътресения. И след една седмица, като е живял на Изгрева с тези сътресения, Колю се молил и постил, и всичко това, което Учителят му е давал като съвети и му е казал, не помага. Казва: „Аз бях много чувствителен, не исках да безпокоя Учителя, обаче туй състояние не мога да го сменя в положително и един ден реших каквото ще да става, ще отида да питам Учителя. Това беше сряда, сутринта е имало Школа. Отивам на обед, бяхме се нахранили, аз се прибирам. И всичко се е прибрало на почивка. Никой няма.
към текста >>

78. 12. Столовата

По същото това време бях помолил брат Иван Антонов да ми направи хороскоп.
Храних се така няколко пъти и тя един ден ми казва: „Защо не пущаш пари в касичката? “ Защото дежурната минаваше с една касичка и всеки пущаше някаква сума за храната, която е консумирал. Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. „Не може то така“, забеляза тя, „трябва да се плаща“. Стана ми много неудобно вече и от него момент аз престанах да се храня повече на стола, понеже тя беше дежурна. По същото това време бях помолил брат Иван Антонов да ми направи хороскоп. Той ме извика и ми разчете хороскопа като между другото ми каза, че към трийсетата си година ще си сложа край на живота поради някаква любовна афера. Това много ме разтревожи и аз както бях при него, станах и отидох към салона до пейките. Учителят в това време излезе от трапезарията и дойде право при мене и ме запита: „Ти защо не идваш да се храниш на стола? “ Мене ме досрамя да кажа какво ми е казала дежурната сестра за парите и Му казах: „Учителю, закъснях“. Тогава Му разказах какво ми е казал брат Иван Антонов във връзка с хороскопа.
към текста >>

79. 31. Годеница

Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея.
Мисля, че в края на ноември ни освободиха от мобилизацията и аз понеже бях започнал работа в Силистра, отидох в Русе, нали десетина години седалището ни беше в Русе, причина, за което беше донякъде брат Бертоли. При него толкова време учих занаят, той се отнесе с мене добре, а какво стана впоследствие. Излизам от някоя постройка ще срещна брат Бертоли и ми беше много неудобно, излиза, че се конкурирам с него. Затова реших да работя в провинцията, да се чувствам свободен. След като обиколих някои наши братя и сестри, ходих и до пристанището, една позната на Елена ме видяла и й казала, че съм в Русе. Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде. Елена работеше около пощата, към пожарната, а наблизо имаше една сладкарница, в която преди време сме се срещали. Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам. Като отивам при нея първата й дума беше къде ми бил пръстена. Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри.
към текста >>

80. 36. Първата фаза на Отечествената война

Той помолил и няколко души дойдоха и го донесоха, защото аз трябва да стоя на вагона.
“ Той ми отговори, че брат му или сина му са убили на фронта, докарали го тука, но от тука трябвало да му дадат вагон да го закара до София, но не се нарежда нищо и не може да намери превозно средство. И сега освобождават VI.пехотен полк и вагоните са заети, не знае какво да прави. Аз го погледнах така и му казвам: „Лесна работа. Я го донеси тука, ще го сложим в моя вагон до София. Всеки момент ще дойдат да ме закачат“. Той помолил и няколко души дойдоха и го донесоха, защото аз трябва да стоя на вагона. И тъй както ми е леглото го сложихме в палатката до леглото. Беше вече към края на ноември, може дъжд да завали и т.н. да не е на открито. Селянинът отиде във фургона при началник влака и влакът потегли. Така тръгнахме значи от Кюстендил и спряхме в Горна баня.
към текста >>

81. 44. Неволи от лъжебратя

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Много пъти той ме е молил да му кажа къде съм работил, да ми оформи документите за пенсия, но аз не обърнах внимание на това нещо на времето.
Тогава сестра Ганка работеше още братска работа на Изгрева. И тръгнахме с брат Николай и Ганка на Рила. Тогава брат Коста Стефанов беше счетоводител на братството на Рила. През време на летуването брат Борис Димитров, който страдал от астма, един ден му стана много лошо. (Брат Борис Димитров беше чиновник в пенсионното отделение. Много пъти той ме е молил да му кажа къде съм работил, да ми оформи документите за пенсия, но аз не обърнах внимание на това нещо на времето. После при пенсионирането си срещнах доста трудности и не можах да събера трудовия си стаж напълно.) Като нямаше кой да му помогне казах на брат Янко, а пък последния ще слиза в Гюлечица: „Брат Янко, остави ми най-добрия кон, да мога да сваля брат Борис“. Брат Янко ми остави, имаше един хубав бял кон, и тръгна напред. Като се приготвих, качих с други братя брат Борис на коня. Конят беше със самар за сведение и при наличността на толкова братя и сестри, само брат Нестор Чуклев ме придружи до второто езеро, да минем най-трудното място до пълното езеро, нали. Там имаше много скали и т.н.
към текста >>

82. 25. Дядо Благо си заминава

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

След свършването на беседата приятелите са помолили Учителят да каже нещо за Новата 1937 г.
Помещението било добре отоплено, приятелите - братя и сестри се били подготвили за посрещането на Новата година. Всички се били събрали и били насядали край масите. На масата, на която седял Учителят били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните за разлика от другите, имали са това съзнание. Когато наближава вече 12 часа, когато става прехода от 1936 г., която е била така тежка година със събитията, които знаем и идва прехода към 1937 г. Учителят държи обикновено някаква беседа. След свършването на беседата приятелите са помолили Учителят да каже нещо за Новата 1937 г. Той е казал няколко събития, които предстоят и накрая завършва с думите: „От всички тия 12 души, които са на тая маса един ще си замине“. И така след някое време след посрещането на Новата година всички се разотиват. На другия ден обаче дядо Благо отива на гости на Нова година у бай Иван. В разговора който водят двамата той вмъква и това: „И виждаш ли, дете, Учителят казва, че един от тия 12 души, един ще си замине и това съм аз“. А Учителят не е посочил кой ще бъде.
към текста >>

83. 27. Брат Цеко от далеко

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Виж там, помолили го да го изхвърли.
М.ежду храната е имало и варено жито. Няколко баки варено жито. Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли. Брат Цеко погледна така житото, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли. И вместо да изхвърли житото, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това жито и така не го изхвърлили житото, а си го изял. Може би има и други случки, но аз не се сещам. Една седмица преди брат Цеко да си замине Учителят го пита: „Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш какъв искаш да станеш? “ И брат Цеко, както обичал да се изразява в скоропоговорки такива, в римувани изрази, казва: „Ами, Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!
към текста >>

84. 29. Цочо Диков - Ракитски

Бил го разположил тоя сандък някъде близо до Дървенишкото шосе, но по-късно го преместил на мястото на една наша сестра, която живеела в Бургас, но имала място на Изгрева и понеже тя не ползвала мястото той я помолил да премести неговата барака на това място.
За своите изследвания професора е използвал разни мишки, плъхове и други животинки и брат Цочо му е помагал в тая работа и се е грижил за тия животинки и за други неща, които професор Консулов е изисквал от него. Заплатата му е била много малка и той едва свързвал двата края както казваме. Той е живеел на Изгрева, но къщичката му е била от един сандък три на два метра, нещо такова, който сандък е бил от амбалаж на някаква машина докарана от чужбина в България. Брат Цочо е прибрал тоя сандък, докарал го е на Изгрева без някакви особени промени. Сложил му е някакъв покрив и го е пригодил като барака за живеене. Бил го разположил тоя сандък някъде близо до Дървенишкото шосе, но по-късно го преместил на мястото на една наша сестра, която живеела в Бургас, но имала място на Изгрева и понеже тя не ползвала мястото той я помолил да премести неговата барака на това място. То беше близо до гората. Така с течение на времето брат Цочо добавил някаква барачка до неговата за дърва и други неща. Същността на бараката му беше тоя сандък, на който бил направил един прорез за прозорец и един прорез за врата и така живееше и в тоя сандък преживя брат Цочо до последните дни на живота си. Беше голям два на два метра понеже размерите на една машина не надвишават три, три и половина метра. В такъв мащаб беше неговата барака.
към текста >>

85. 7. Косъм от главата няма да падне

Темелко Стефанов Гьорев

Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта.
7. „КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА НЯМА ДА ПАДНЕ“ Синът ми Велин беше войник когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 г. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротния му беше по чин капитан. И моята жена го пита: „Къде ще водиш моя син“ „Ще идеме, бабо, да биеме германците.“ „Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете“. Тоя офицер, нали е на тясно каза:“ Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е“. Почукаха и Учителят им отвори и цял час ги държа.
към текста >>

86. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Когато да заминат за фронта Велин измолил ротния си командир да се отбият тука, да вземат довиждане от мене и от майка си, защото отива на бойното поле.И командиро му рекъл: „Велине, готов съм, ще заминем с тебе и оттам ще стигнем частта“.
В.: Може да отидат още 100-200 години? Никой не знае как ще стане тая работа. Значи ти това го чу, това е интересно. А нещо друго да си чул пак по такива работи? Т.: Син ми беше на фронта, когато Учителят беше тук. Когато да заминат за фронта Велин измолил ротния си командир да се отбият тука, да вземат довиждане от мене и от майка си, защото отива на бойното поле.И командиро му рекъл: „Велине, готов съм, ще заминем с тебе и оттам ще стигнем частта“. И дойдоха тук и седяха на вратата на Учителя и двамата. Командирът беше капитан, не му знам името. И жена ми пита този офицера: „Къде ще идете с моя син? “ „Ще идем, бабо, да бием германците.“ Тя отговорила: „Хубаво, че правите да ги биете, ама тука има един Учител, та влезте вътре, попитайте Го, какво ще ви каже той, да идете ли, да не идете ли и как ще ги биете, как да ги биете? Той ще ви каже нещо добро“.
към текста >>

87. 1. Първи духовни сбирки

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен.
Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Аз ходех да прислужвам в дима на поп Константин Дъновски. Той е бащата на Учителя, още преди да познавам г-н Дънов, така както Го наричахме тогава. Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха. Задържаха ме в участъка. А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Когато ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Ти що за мома си? С какво се занимаваш ти и твоите приятелки? “ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората. Където има болен човек отиваме да му помогнем, насечем дърва, почистваме, приготвяме храна и помагаме с каквото можем. Това съм правила аз и моите приятелки.
към текста >>

88. 7. Първата школа

В сградата, където провеждали беседите, един път били дошли студенти, нямали къде да спят и помолили да останат в сградата.
Г-н Дънов отказал да стане пастор на евангелистите. Казал им: „Аз ще стана Учител. Моето Учение е Учение за Любовта“. И така Той образува Школа във Варна където идваха много младежи и студенти. Имали са определена сграда където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. В сградата, където провеждали беседите, един път били дошли студенти, нямали къде да спят и помолили да останат в сградата. Учителят наредил на Юрданка да им приготви храна и да им даде вечеря, тя изпълнила всичко каквото й било поръчано, а онези се навечеряли и накрая тя ги разпределила къде да спят. Останали Юрданка и д-р Жеков да спят там. През нощта става един страшен скандал, почват да се карат и да се бият студентите. Спорът бил по повод казаното в беседата от Учителя. Тогава д-р Жеков се намесва да ги разтървава.
към текста >>

89. 3. Първи групи в Италия

Анина Бертоли

“ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“.
Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо? “ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той? “ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше? А: Лучия Пиято, мъжът й е Пиято.
към текста >>

90. 17. Покръстването

Анина Бертоли

И тъй гледам изведнъж слънцето излиза над облаците и в мен като че ли влиза една светлина, казвам си: „Ти си се молила цяла година и половина за баща ти, ето и ти поемаш същия път.
Ходя на черква, вече не е същото, не чувствам вече това, което преди съм чувствала. Две години бях все така в колебание и една Коледа баща ми вече реши да прекара Коледата горе на хижа Алеко на Витоша с Цвета Симеонова и на сутринта решихме да отидем на изгрев слънце. Всичко покрито бяло - сняг и облаците покрили София. Не се вижда София. Всичко бяло. И тъй гледам изведнъж слънцето излиза над облаците и в мен като че ли влиза една светлина, казвам си: „Ти си се молила цяла година и половина за баща ти, ето и ти поемаш същия път. Ако не беше истинския път Бог нямаше да позволи туй нещо“. И тази ми вяра в Господа укрепна и от тогава разбрах, че това е Истината, понеже и аз търсих истинския път. Да, изгря слънцето за мен вече. И слънцето като изгря, нещо така в мене светна. Казвам за посвещението през 1930 г.
към текста >>

91. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

След'това двамата дълго се молили на Учителя и благодарили за помощта Му.
Претършували тук и там, един от стражарите потупал раницата, но не я отворил. Звездински му казал: „Отвори раницата, за да видиш какво има вътре в нея! “ А стражарят му рекъл: „Това не ми е работа. Който я е завързал, той да я отвързва! “ И така стражарите си тръгнали и раницата с беседите останала непокътната. След'това двамата дълго се молили на Учителя и благодарили за помощта Му. Раздават част от беседите и с половината от тях пристигат при мене в Петрич. Тук ние имахме Братство. Той изнесе едно Слово пред нас и го започна така: „Братя и сестри, аз съм бил анархист, след това станах комунист, знам цялата литература на Карл Маркс и на Ленин наизуст. Първата стачка като комунист аз я проведох и всички се бяхме снабдили с патрони, патрондаши и бомби. Революция щяхме да правим, да освободим хората от робството.
към текста >>

92. 56. МЪГЛАТА

Молила се дълго и по едно време отваря очи и какво да види?
Пристигнала там, радвала се на хубавата гледка, починала си и когато решила да се върне назад паднала гъста мъгла. Не се виждало дори на метър разстояние от нея. Минало два часа, мъглата не се оттегля, дори става по-гъста. А вече е след обед и след някой и друг час ще се стъмни и тогава? Тогава решава да се моли. Молила се дълго и по едно време отваря очи и какво да види? Пред нея се отворил един светъл коридор от три метра широчина, започващ от езерото и продължаващ отгоре-надолу по пътеката. Започнала да слиза бързо, но с непрекъсната молитва към Бога и към Учителя. За два часа се добрала до лагера. Влезнала в палатката си, а на лагера имало също такава мъгла. Светлият коридор е продължавал до самата палатка.
към текста >>

93. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода.
Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отиде на чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогаз тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода. Когато човек се моли, трябва да иска от Бога най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има пред вид волята Божия. Направете следния опит: вглъбете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света". Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, искам да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Знаете ли какво ще почувствате?
към текста >>

94. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

Аз от тях знам само едно: един ден когато отивал Христос до едно село по някаква работа, като вървял вижда една жена на вънкашната врата, седнала да преде и детенцето й при нея спи и той я помолил може ли тя да отиде да съобщи някому, че го търси.
Ама стават. И при Учителя така ставаха работите, но аз понеже бях по-близо така, та някой неща виждах. Пък всякой във своята си сфера има свои опитности, може би са съвсем различни, затова тези неща прости, който ги чете не ги знае. Ами нали когато след 200 години са се върнали учениците пак на земята започнали да търсят Учението на Христа и където са намерили записки, където са намерили някои спомени така предадени събрали един съвет, един събор и там са прегледали предварително и само тези неща, които се повтарят, тях ги слагат в Евангелието, тези Истини, защото се повтарят, които са само казани. Има едно друго Евангелие, не знам как се казва, което има цели опитности на Христа, обаче не се повтарят те и не се смятат за сигурни. Аз от тях знам само едно: един ден когато отивал Христос до едно село по някаква работа, като вървял вижда една жена на вънкашната врата, седнала да преде и детенцето й при нея спи и той я помолил може ли тя да отиде да съобщи някому, че го търси. Тя няма как детенцето си да остави така, но нали Христос го казва, съгласява се и тръгва и когато се върнала, то детенцето й пак си спяло и къделята вълна била изпредена. На мене никак не ми се вижда чудно, че и Учителят може да го направи, защото всичко може. То има един стих: "Има ли нещо мъчно за мене? " То въобще няма нищо мъчно, защото Учителят владее материята - законите на материята. То и преди Христа ние знаем историята от Христа насам, обаче преди Него е имало други, пак такива Учители са идвали, през многото години, през хиляди години са идвали, за да дадат тласък, подтик, сила на своето си Божие дяло.
към текста >>

95. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен.
Как да пиша за нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения свят, надолу в ангелския свят и от там в човешкия свят. Та ние нямаме сетива за тази музика, за да я обхванем. И как ще пишем за нея? Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той мълчи и ме гледа с дълбок поглед. Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен. И аз го бях изпълнила. Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал.
към текста >>

96. 3. ОБЕЩАНИЕТО

Не зная защо така е постъпила тя, но за да измоли помощ от Учителя, тя е лежала дълго време (както тя ми каза "денонощно") на стълбите пред вратата на Учителя и мислено Го е молила да помогне.
3. ОБЕЩАНИЕТО Сестра Катя има роден брат - Димитър Грива. Той се бил разболял един път много тежко. Сестра Катя ми разказа как Учителят е помогнал на брат й да оздравее. Не зная защо така е постъпила тя, но за да измоли помощ от Учителя, тя е лежала дълго време (както тя ми каза "денонощно") на стълбите пред вратата на Учителя и мислено Го е молила да помогне. Обаче дълго време Той не се е показвал и не е отговарял нищо. Това продължило до тогава, докато тя не дала едно обещание пред себе си, Учителя и Бога. Тогава, тя казва, вратата веднага се отвори и Учителят се показал. Така Димитър Грива оздравял.
към текста >>

97. 16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН

Бях помолила да ми се сервира вегетарианска храна.
Започна моят живот в Ловеч. Незабавно се свързах със сестра Пенка Кънева, която беше преподавателка по философия и педагогика в гимназията в Ловеч. Тя ме запозна със семейство Баеви, които въобще са проявявали интерес към теософията и окултизма, а след запознанството си с нея интересът им е бил вече отправен и към делото и Словото на Учителя. С тези мили души се събирахме всяка неделя след обяд в 4 часа, за да четем от Словото на Учителя и да водим духовни разговори. Това бяха за мене най-прекрасните моменти в живота ми от живота ми в Ловеч. Бях помолила да ми се сервира вегетарианска храна. Но готвачът изглежда не е бил запознат с този вид кулинарно изкуство и почти всеки ден ми сервираше пържени картофи. Аз не направих забележка за това, но еднообразната и недостатъчно витаминозна храна се отрази неблагоприятно на здравословното ми състояние. През дните на късната есен се разболях доста сериозно и лекарката на пансиона констатира плеврит. Тя положи добри грижи за моето възстановяване и затрогваща за мене беше и бдителната грижа на обичния ни Учител, който посъветвал моя приятелка да ми пише, да изяждам по една-две скилидки чесън на обяд. Веднага приложих този Негов съвет, а освен това помолих готвача на мис Търнър, на директорката на пансиона, ако обича да ми приготовлява вегетарианско меню срещу добро специално заплащане от моя страна.
към текста >>

98. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар.
към текста >>

99. НИКОЛА ВАТЕВ

Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора.
към текста >>

100. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА