Търсене в текстове за 'Молил'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило.
Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде. Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее. Бог в нас и ние в Бога всичко можем да направим. Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило. Това е, като че ли се намираш пред една къща и молиш да се отвори прозореца и като има разумни хора вътре, стават и го отварят. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли някой друг, може да прати теб да му помогнеш. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена; но главно, ако любите Бога.
към текста >>

Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат.
А когато се моли някой друг, може да прати теб да му помогнеш. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена; но главно, ако любите Бога. В Америка един крадец влязъл в къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби. Но тя го усетила, че се приближава и почнала да се моли усилено. Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат. Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван – молитвата на жената подействала. Бог ни е поставил в един разумен свят, за да не се обезсърчаваме. Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения! Достатъчно е да отправите своето радио към Небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към Невидимия свят, ами се обезсърчават и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.
към текста >>

2. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка.
Така изпяхме няколко песни, а след това стана въпрос за заминалите. Като отидете в онзи свят, ще се съберете с хора, които еднакво мислят с вас и имате еднакви идеи. Като дойдеш при царската порта, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат. Гайлер бил тенекеджия и като умрял, имал 10 000 лева. Жена му не знаела къде е документът за парите, но той се явил на сън и ѝ казал къде е. След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка. Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“. Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява. А когато вие възприемате техните добри мисли, изпратени към вас, вашето сърце затрептява. Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях.
към текста >>

3. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Той я помолил да му го даде и тя се съгласи.
Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта. Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото.
към текста >>

4. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне.
Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал. Той стигнал в онова село и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
към текста >>

5. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява.
Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак. Двамата братя не могли да сварят навреме да слязат от стълбата и дъждът ги измокрил до кости. Учителя казал: „Това се казва герои! Дайте им сега по един топъл чай.“ *** Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява. В първия сън видял Учителя с много ученици, облечени със сини дрехи, но той бил вън от групата. Във втория пак сънувал Учителя и се видял как жадува за духовното. В третия сън видял Учителя, изправен пред себе си, а зад Него – едно голямо светло Същество да се проявява. Учителя му казва: „Аз съм, когото търсиш, а сега намери Братството.“ След съня той се среща с брат Никола Камбуров и заявявя: „Аз съм член на Братството и дори да ме изгоните, пак ще съм тук. Никоя сила не може да ме изгони от Братството.“ Брат Камбуров го въвежда в салона и той се разплакал пред портрета на Учителя.
към текста >>

Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне.
Бойнов казал: „Дойде Учителя заради мен, каза ми да стана и станах; каза ми да ходя и проходих! “ При обиколка из провинцията Учителя посетил Бургас. Събрали се на братска вечеря у Димитър Македонски и Тодор Стоименов. По средата на вечерята пристигнал Апостолиди, който живеел в близка къща и бил хазяин на Македонски и Стоименов. Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ. На сутринта Апостолиди пристигнал радостен и съобщил, че син му е здрав. И от тогава той станал ревностен член на Братството. *** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал.
към текста >>

6. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен.
Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога.
към текста >>

7. 34) Като меден сок за нашите умове - Боян Боев (1883 – 1963)

В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо.
Стана въпрос за молитвата. Учителя каза: Преди да поискаме нещо, Господ вече го е дал, но ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е нейното значение. Някой се моли за нещо и иска да стане моментално, а то идва постепенно, постепенно. В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая живеел един богат човек, чул молитвата на тази жена и на следващия ден ѝ пратил това, за което тя се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо и Невидимият свят чува и дава. Винаги първо правехме молитва на полянката и след това поемахме надолу. В 4 ч. се приготвихме да слезем и на края на молитвата Учителя каза да произнесем следните думи:
към текста >>

В съседната стая живеел един богат човек, чул молитвата на тази жена и на следващия ден ѝ пратил това, за което тя се молила.
Учителя каза: Преди да поискаме нещо, Господ вече го е дал, но ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е нейното значение. Някой се моли за нещо и иска да стане моментално, а то идва постепенно, постепенно. В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая живеел един богат човек, чул молитвата на тази жена и на следващия ден ѝ пратил това, за което тя се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо и Невидимият свят чува и дава. Винаги първо правехме молитва на полянката и след това поемахме надолу. В 4 ч. се приготвихме да слезем и на края на молитвата Учителя каза да произнесем следните думи: “Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове“.
към текста >>

8. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията.
“ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога! Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления.
към текста >>

9. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози.
Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти. Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле. Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл! “ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му.
към текста >>

10. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас.
Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството.
към текста >>

11. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
към текста >>

12. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява.
Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник.
към текста >>

13. Екскурзия на 7 април 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо.
" - Преди да поискаме нещо, Господ го е дал. А ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е значението й. Някой се моли и иска да бъде изпълнено моментално. - Постепенно, постепенно ще стане! В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молитвата на жената и на другия ден й пратил онова, за което се молела. Така и вие, когато се молите на Бога за нещо, отгоре Невидимият свят чува и дава. * Винаги, когато се връщаме, правим молитва на поляната и след това поемаме надолу.
към текста >>

14. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява.
Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник.
към текста >>

15. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
към текста >>

16. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода.
Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени.
към текста >>

17. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

А той казва, че се е молил.
Те не могат да проникват надалеч. Божествените мисли, в сравнение с човешките, с обикновените мисли, имат къси вълни и голям брой трептения. Значи имат мощни трептения, затова проникват всички други мисли. Никой и нищо не може да им се противопостави. Понякога виждаме - мисълта на някой човек се е спряла на две педи над главата му и не може да отиде по-горе. А той казва, че се е молил. Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш.
към текста >>

18. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил.
Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години.
към текста >>

19. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

В един облачен ден тя се помолила на Бога така:“За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко отверстие на небето с ясно небе.“ И действително се отворило.
Ако сто души братя и сестри или поне десет души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее, ако молитвата ви е както трябва. Бог в нас и ние в Бога, всичко можем да направим. Една сестра чела книги, убедила се в духовните работи и искала да направи опит. В един облачен ден тя се помолила на Бога така:“За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко отверстие на небето с ясно небе.“ И действително се отворило. Ти се намираш, пред една къща и казваш да се отвори прозорецът. И като има разумни хора в къщата, отваря се прозорецът. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли друг някой, Бог може да прати тебе да му помогнеш. Изобщо на молитвата ще се отговори.
към текста >>

20. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

В един американски хотел една жена се помолила за нещо.
А ние трябва да Отидем да си го вземем. Това е молитвата. Това е значението на молитвата. Някой се моли за нещо и иска да бъде Моментално. Постепенно, постепенно. В един американски хотел една жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молбата и на другия ден пратил на тази жена това, за което се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо. И отгоре невидимият свят чува и дава. Любовта е най-голяма сила.
към текста >>

Той чул молбата и на другия ден пратил на тази жена това, за което се молила.
Това е значението на молитвата. Някой се моли за нещо и иска да бъде Моментално. Постепенно, постепенно. В един американски хотел една жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молбата и на другия ден пратил на тази жена това, за което се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо. И отгоре невидимият свят чува и дава. Любовта е най-голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси. Приложете това във вашия личен живот.
към текста >>

21. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне.
Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла. Като стигнал в селото, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

22. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ.
Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи. Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света.
към текста >>

23. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства.
- О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства. - Ти си мой син. За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на реката Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло лицето на Хелиос, щом чул тези думи.
към текста >>

Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори.
Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства. - Ти си мой син. За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на реката Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло лицето на Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва : - Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш.
към текста >>

24. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора.
Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, изпитвайки страх от самотата всред безкрайните води. Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни, водата се оттекла и се показала обширната и безлюдна земя. Още по- скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Но поради добротата им, Всемогъщят Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора. Той разбрал желанието им и чрез свой пратеник наредил Девкалион и Пира да слезат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Те тръгнали по склона, хвърляли камъни и когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора: камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли Новите хора на Земята. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика. Затова Уран е толкова силен със своето влияние: стремеж и създаване на новото.
към текста >>

25. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата".
Пророк Самуил Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий.
към текста >>

Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога.
Пророк Самуил Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически.
към текста >>

26. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

И тя помолила Елисей да й помогне.
Тогава отиват при Елисей да го питат какво да правят. Той им казва да му дадат един свирец. „И като свиреше свирецът, дойде на него ръката Господня и рече им: Така говори Господ: Направете в този дол трапове и няма да видите вятър и дъжд, но този дол ще се напълни с вода и ще пиете вие и скотовете ви. И Господ ще предаде Моава в ръцете ви." И както казал Елисей, така станало. Една бедна жена, на която мъжът умрял, имала дългове, заемодавците искали да вземат синовете й като роби срещу дълга. И тя помолила Елисей да й помогне. Той я попитал какво има в къщи. Тя казала: имам само една масленица с елей. Той й казал да вземе съдовете от съседите и да ги донесе в дома си, да влезе в стаята, да затвори вратата и да започне да налива от масленицата във всички съдове по ред. Тя направила това и всички съдове се напълнили с масло. Тогава Елисей й казал да продаде маслото, за да си върне дълга.
към текста >>

И той отива в дома на сунамката и възкресява детето й, като се помолил на Бога и легнал с цялото си тяло върху тялото на детето.
Тя не повярвала, защото както тя, така и мъжът й били възрастни вече. Но действително, както казал Елисей, така станало. Но след известно време като поизраснало, детето се разболяло. Тя отива на планината Кармил при Елисей и му казва, че детето умряло. Като умряло, тя го оставила в горницата, където нощувал Елисей и отишла при него на планината Кармил. И той отива в дома на сунамката и възкресява детето й, като се помолил на Бога и легнал с цялото си тяло върху тялото на детето. След това отишъл в Галгал, където имало голям глад. „И синовете на пророците седяха пред него. Той казал на слугата си да тури голям котел, за да свари вариво за синовете на пророците. Но в котела турили нещо, което било отровно и като хапнали, казали: Тук има смърт. Елисей рекъл: Донесете ми брашно, хвърлете го в котела.
към текста >>

И Елисей се помолил на Бога да отвори очите на слугата му да види това.
Те му казват, че никой не ги издава, но че в Израил има един пророк на име Елисей, който вижда плановете на Сирия и ги издава на Израил. Тогава сирийският цар праща войска в града, където е Елисей да го хванат. Войската огражда града. Слугата на Елисей вижда, че войската на неприятеля огражда града, за да ги плени и се уплашил. Тогава Елисей му казва: Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото онези, които са с тях. И Елисей се помолил на Бога да отвори очите на слугата му да види това. И отворил Господ очите на слугата и той видял, че цялата гора е пълна с коне и колесници огнени около Елйсея. И когато слезли към него сирийците, помолил се Елисей на Господа, като казал: Порази, моля те, тези люде със слепота. И поразил ги, та не виждали нищо според Словото на Елисей. „И рече им Елисей: Не е този пътят, нито този градът. Дойдете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.
към текста >>

И когато слезли към него сирийците, помолил се Елисей на Господа, като казал: Порази, моля те, тези люде със слепота.
Войската огражда града. Слугата на Елисей вижда, че войската на неприятеля огражда града, за да ги плени и се уплашил. Тогава Елисей му казва: Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото онези, които са с тях. И Елисей се помолил на Бога да отвори очите на слугата му да види това. И отворил Господ очите на слугата и той видял, че цялата гора е пълна с коне и колесници огнени около Елйсея. И когато слезли към него сирийците, помолил се Елисей на Господа, като казал: Порази, моля те, тези люде със слепота. И поразил ги, та не виждали нищо според Словото на Елисей. „И рече им Елисей: Не е този пътят, нито този градът. Дойдете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария. Когато дойдоха в Самария, рече Елисей: Отвори, Господи, очите на тези да гледат.
към текста >>

27. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал.
И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога.
към текста >>

28. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя.
Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това. Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино.
към текста >>

Но Данаил помолил началника да отиде той при царя, да го помоли да му даде време, за да открие съня му и тълкуването му.
Във втора глава се описва как Навуходоносор сънувал сън, който се изгубил и не го запомнил. Той повикал всички халдейски Мъдреци да му кажат съня и да го изтълкуват. Но те не могли и той заповядал да ги избият всички. Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя. Тогава потърсили Данаил и другарите му, за да ги убият и тях. Но Данаил помолил началника да отиде той при царя, да го помоли да му даде време, за да открие съня му и тълкуването му. Тогава Данаил отишъл в дома си и казал на приятелите си каква е работата. Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови.
към текста >>

Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор.
И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му." Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор. В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие.
към текста >>

В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ.
Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата. В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи. В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ. И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва: „Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение. И не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене на тление, и не остана сила в мене. Чух обаче гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствен, паднал на лицето си и лицето ми върху земята. И ето, ръка се допре до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми.
към текста >>

29. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града и тя им се отвори сама. И като излязоха през нея, изминаха една улица и Ангелът веднага се оттегли от него. И Петър като дойде на себе си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха". Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие.
към текста >>

В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал".
Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял.
към текста >>

Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили.
Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение.
към текста >>

Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота.
Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си.
към текста >>

Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо.
Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам.
към текста >>

30. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни.
По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая. След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5). Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на молитвата. Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра. Именно този, който има действително вяра, не може да стои на едно място.
към текста >>

31. 3.2. Треската на Петровата тъща - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той се е молил рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена енергия е най-силен.
И не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха". От описаното в първа глава се вижда, че още от началото на Своята дейност Христос не проповядва, а действа, излива силата Си върху човечеството, давайки начало на един нов импулс, който трябва да обнови човечеството с течение на времето и да го освободи от влиянието на нечистите духове. В 35ти стих на първа глава се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше". С това ни е показано, че и Христос, макар и Бог въплътен в плът, имал нужда да се моли. за да поддържа връзката Си с духовните сили, които се изливат чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена енергия е най-силен. И ако Христос е правил това, толкова повече ние трябва да го правим. И Учителят ни предаде тази Тайна на ранното посрещане на Слънцето с молитва и песни. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици. Това е една практика на всички окултни школи на древността, както и на съвременните такива. Знае се за Питагор и неговите ученици, че те с молитва и песни са посрещали изгревите на Слънцето.
към текста >>

32. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

11. След това в 10-та глава се говори за видението на Корнилий, на когото се явява ангелът, понеже се молил на Бога да го упъти, който му казва да извика Петра.
А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! Тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа. А Петър преседе дълго време в Иопия у някой си кожар Симон." 11. След това в 10-та глава се говори за видението на Корнилий, на когото се явява ангелът, понеже се молил на Бога да го упъти, който му казва да извика Петра. В това време Петър вижда видение, в което от Небето му спускат една пла- щеница с различни животни и му се казва: Вземи и яж. Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий.
към текста >>

33. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици.
Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата. Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици. Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него. Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места.
към текста >>

34. Посрещане на изгрева на Слънцето ~ Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са се молили само с молитвата Отче наш, което показва, че евангелското учение е основа на Богомилството.
Същото са правили и богомилите като езотерично общество. Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога Във всички езотерични братства са прилагали молитвата и медитацията като методи за връзка с Бога и разумните същества на Космоса. Същото са правили и богомилите. Затова ги упрекват, че много се молели. Те са се молили само с молитвата Отче наш, което показва, че евангелското учение е основа на Богомилството. Също са размишлявали и медитирали върху стихове от Евангелието на Йоана и другите Евангелия.
към текста >>

35. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той се е молил рано, преди изгрев слънце, когато приливът на жизнената енергия е бил най-силен.
Богомилите имаха за задача да създадат новия тип човек, човека-християнин в неговия първичен и дълбок смисъл, човек, който да прилага в живота си Учението на Христа. Те са имали методи, чрез които са влизали в непосредствена връзка с Христа и с великите разумни същества на Космоса, което им е давало сила да могат да превъзмогнат всички изпитания и страдания с радост. Затова те са се наричали християни, а техните противници са ги наричали еретици. Като християни те са се стремили да подражават в живота си на Христа и затова са прилагали всичко, каквото Той е казал и са правили всичко, каквото Той е правил. В 35-ти стих от първата глава от Евангелието на Марка се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе и отиде в уединено място и там се молеше." С това е показано, че Христос, макар и Бог, въплътен в плът, имал нужда да се моли, за да поддържа връзката си с духовните сили, които се изливали чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано, преди изгрев слънце, когато приливът на жизнената енергия е бил най-силен. И ако Христос е правил това, колко повече ние трябва да го правим? И богомилите, като християни, са подражавали на Христа в това отношение. Те са посрещали изгрева на слънцето с песни и молитви. И Учителя ни предаде тази тайна на ранното посрещане на слънцето с песни и молитви. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици.
към текста >>

36. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека.
В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
към текста >>

Той създава Земята и човека, само след като се е помолил на Бога да му позволи това.
Особено широко разпространение получило то в източните области на Римската империя и впоследствие — във Византия /през 6 век/. Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През осми век то станало даже господстваща религия в голямата империя Уйгури." "Богомилското гледище е, че творчеството на Дявола е ограничено, че той доставя само материалите за създаването на Земята, и че дори когато Дяволът създава нещо, то става със съгласието и съдействието на Бога. Тази идея е прокарана и в Тайната книга, където Дяволът е наречен Подражател на Бога. Той създава Земята и човека, само след като се е помолил на Бога да му позволи това. Бог се смилява над Дявола и му позволява да направи видимия свят в седем дни," Така че, в оригиналната първоначална идея на Маздаизма, на Манихейството и на Богомилството и дума не става за двама създатели, а само за Един Създател, Който е Бог и един паднал дух, който се опитва да съперничи на Бога, но без Него не може нищо да направи. Това вече не е никакъв дуализъм, а просто признаване на един факт, който съществува в Битието. Вече казах на няколко пъти, че и Христос казва: "Иде князът на този свят." Значи, сам Христос казва, че Дяволът е княз на този свят. Също така Христос бил изкушаван от Дявола, което е всъщност една борба между Христа и Дявола, между доброто и злото.
към текста >>

37. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.
Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях.
към текста >>

Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек.
С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал.
към текста >>

38. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Дълго се молил така и плакал.
Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум? Чудно е, когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил!
към текста >>

Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му?
Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум? Чудно е, когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“
към текста >>

39. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?
към текста >>

И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста.
Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава?
към текста >>

40. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр.
Промените, които стават във вашия ум, се отразяват върху вашия нос. Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е предвестник, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние. Това са научни данни, с които се занимават учените адепти и светии. Светиите не се занимават само с молитви, както мислят някои, но се занимават с великото знание в света. Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си. Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света.
към текста >>

41. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Помолил мислено: „ Учителю, ако е възможно,
Брат Ламбо от Ямбол искал да види Учителя. Дошъл на Изгрева, но му казали, че днес той не приема никого. Братът много се разочаровал, защото дотогава не бил се срещал с него. Помолил мислено: „ Учителю, ако е възможно, приеми ме, ако не - да си вървя." След малко Учителят се показал на вратата и го повикал с ръка. Братът помислил, че вика други от многото хора там, но Учителят посочил към него. Брат Ламбо приближил и чул от Учителя: „Нали ме
към текста >>

42. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

той се помолил на Бога да отмени зловещото събитие, а само той да понесе
качваме на планината, дори ако сме в състояние само да лазим дотам. Вие направихте точно това." Учителят отговорил: „Трябваше да се даде пример." По повод този побой Учителят казал, че имало заговор да поставят адска машина под салона и по време на беседа да ликвидират Братството. Като научил за това, той се помолил на Бога да отмени зловещото събитие, а само той да понесе страданието. Ето от какво дошъл побоят
към текста >>

43. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

обърнал към майката и я помолил: „Не му се сърди, нека си пуши, той ми е
Учителят гостувал у една сестра, чийто син не бил в Братството. Синът се връщал от града и бил с цигара в ръка. Като излязла и го посрещнала, сестрата му казала да не пуши, защото Учителят е в къщата. Но Учителят се обърнал към майката и я помолил: „Не му се сърди, нека си пуши, той ми е приятел", извадил кутия цигари и ги подарил на сина. Учителят беше за свободата, за това, човек по убеждение да дойде до една идея, а не да му се налага. Сестра Елена от Търново помни една история от своето семейство: „Като
към текста >>

44. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

къщата, където Учителят бил на квартира, и той помолил стражарите да му
Гръблев, който искал да спаси положението, но станало така, че отклонил Учителя и се наложило да минат направо през лозята. Там стражарите арестували Учителя и го повели към градоначалството. По пътя минали покрай къщата, където Учителят бил на квартира, и той помолил стражарите да му разрешат да се отбие и да си вземе друга шапка, понеже бил със старата. Но полицаят не му позволил, а го ударил с приклада на пушката по гърба и му извикал да върви напред. Като научил това, Гръблев поръчал на адютанта на началник-гарнизона да следи какво ще се случи с този полицай в продължение
към текста >>

45. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава библиотека.
Законите на природата се различават от нашите закони. И принципите на природата се различават от нашите закони, от това, което ние разбираме. УЧИТЕЛЯТ Брат Евгени разправя, че един ден като бил при Учителя на разговор, го помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава библиотека. Може ли да ми дадете нещо да прочета и ще Ви го върна. "Учителят се усмихнал: „Да, имам грамадна библиотека и цялата ти е на разположение." Брат Евгени полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на
към текста >>

46. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение.
разболял, болестта му продължила цяла година и човекът отивал от зле към по- зле. Управата на фабриката го предупредила, че няма да му плащат повече от година и ще го уволнят. Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много лекари го лекували в този промеждутък, но никой не могъл да му помогне. Тогава той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение. Учителят поръчал на сестрата да се върне и да запита болния може ли да пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща, брашно, дърва? Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя. Братът отделил доста пари и купил много неща за бедните.
към текста >>

влязъл при Учителя, коленичил и с плач го помолил да излекува детето му.
Виена и други големи европейски градове. Но отникъде полза не намерил. Болестта се влошавала от ден на ден. Някои го посъветвали да отиде при Учителя, който помага на всички хора, идващи с пълна вяра, при него. Офицерът влязъл при Учителя, коленичил и с плач го помолил да излекува детето му. Учителят бил кратък: „Иди си, детето ти е вече здраво." Офицерът му благодарил, целунал ръка и си тръгнал. Още с влизането жена му казала, че точно когато бил при Учителя, детето се почувствало съвсем добре и бодро. От този ден то напълно оздравяло.
към текста >>

замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска
Бащата отишъл при Учителя и през сълзи отново му благодарил. Някаква позната на Елена Дочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката
към текста >>

Сега тя го молила да помогне и на тежко болния ù
на Елена Цочева се сетила: „Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал някакво полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието, а разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния ù брат. Учителят ù обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство.
към текста >>

47. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя помолила Учителя да ù даде нещо, за да излекува мъжа си от пиенето.
Той беше подействал на нещата, за да не загубя конете си." На Учителя се оплакала една жена от Варна, че мъжът ù много пие и не си гледа работата, а вкъщи само я ругае и бие. Животът ù станал невъзможен. Тя помолила Учителя да ù даде нещо, за да излекува мъжа си от пиенето. Учителят ù казал: „ Няма нужда от никакво лекарство, досега той е пиел, отсега нататък няма да пие." Жената се върнала у дома, мъжът ù я посрещнал и казал: „ Жено, досега пиех, но от днес решавам да не пия! " И така станало. През Балканската война мъжът на сестра Елена, Костадин, бил на
към текста >>

48. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

помолил да му предскаже нещо.
ангажиран заедно с цялата група да свири в един курорт, където плащали добре. Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт, който му помогнал и уредил работата им. Учителят бил на гости в едно село, у един наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: „Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и къщата на брата прокапала. Той трябвало да се качи на покрива да поправи каквото може, горе се подхлъзнал,
към текста >>

Тогава братът, който бил подполковник, помолил
След 9.1Х. един брат бил мобилизиран като офицер и отишъл на фронта някъде към Бяла Паланка. По едно време войскови части се разбунтували и застрашавали с метеж. Тогава братът, който бил подполковник, помолил командира на дивизията да го освободят от първата линия, защото едната му ръка била нещо повредена. Командирът му отговорил, че не може да направи нищо, но ще му даде отпуск да отиде в София, в Главната квартира. Братът пристигнал в София и преди да отиде в Главната квартира на армията и във
към текста >>

49. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Люба молила Учителя сам да дойде при
стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата. Само по такъв начин сестрата можеше да остане жива. А песимистичното ù настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло." Сестрата на Учителя била болна и изпратила дъщеря си Люба Чакалова да отиде при него да иска помощ. Люба молила Учителя сам да дойде при болната, но той и рекъл: „Поздрави я и ù предай, че ще ù мине." Дъщерята се върнала у дома и се учудила, като намерила майка си съвършено здрава. След време майката отново се разболяла и пак пратила да търсят Учителя, но не го открили. Намерили го чак след няколко дни, когато сестра му вече си била заминала от този свят.
към текста >>

гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил:
Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник." Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш остави на мене пък пръстена си за спомен." Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. И наистина точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл
към текста >>

брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за
пръстена си за спомен." Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. И наистина точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г.
към текста >>

50. Тържественият момент - Влад Пашов (1902- 1974)

Който никога не се е молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно.
Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. И човек, когато се моли, издава благоухание като растенията. Колкото повече се моли, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно. Колкото по-развити са добродетелите на човека, толкова по-силно е благоуханието му. Всяка добродетел има специфично благоухание. Затова казваме, че молитвата е най-важната работа в Живота. Що се отнася до това как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чуете само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата.
към текста >>

51. Методи за справяне с отрицателните прояви - Влад Пашов (1902- 1974)

След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата.
А ти ще почнеш да мислиш как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три, накарай го да работи. Това са отрицателни страни в Живота. Вие като ученици разумно трябва да разглеждате всички прояви на Живота. Сега аз ви давам един метод, по който да работите. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да имате каквато и да е професия; помислете какво може да направите този ден. Ако бързаш, може да спечелиш хиляда лева повече, но то не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвите си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърцето си, ще разгледате ума си и ще видите какво ви недостига. Много работи ви не достигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта да ви помогне.
към текста >>

52. 3-то Писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато сте научили някои от Божествените дума и сте се молили, вие ще усетите под лъжичката една приятна топлина, ще се разшири душата ви и ще усетите, че скоро ще ви се отговори на молитвата, получавате насърчение.
Мъдростта също е път да научим Божествения език. Истината също е път да научим Божествения език. Щом научите този език, сегашният ви живот ще се осмисли. Знаете ли какъв е Божественият език? - Две неща има, по които вие можете да го познаете. Когато сте научили някои от Божествените дума и сте се молили, вие ще усетите под лъжичката една приятна топлина, ще се разшири душата ви и ще усетите, че скоро ще ви се отговори на молитвата, получавате насърчение. И не се минава час, два, три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, но усещате в себе си една твърдост, ожесточение, като че молитвата ви е една педя над главата и не дохожда никакъв отговор. В такъв случай вие говорите с Бога на един непознат език и Той не ви отговаря. Когато говорим съобразно неговата воля, Той ни отговаря. 9. Школата има за задача да ни научи как да съградим своето ново тяло по законите на подсъзнанието и свърхсъзнанието, защото сегашното ни тяло е съградено по законите на съзнанието и самосъзнанието.
към текста >>

53. 19-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Че някой се молил по 3 пъти на ден, че се молил 20 години наред, това нищо не значи.
Ако го е научил, те са доволни от него. Ако не го е научил, той може да прекара още 20 години в лудницата. Те не гледат на живота като обикновените хора. Ако някой е научил законите на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова. Не е ли научил още урока си, те му оставят същия урок, макар и за 20 години още. Че някой се молил по 3 пъти на ден, че се молил 20 години наред, това нищо не значи. Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога, ако не си е научил урока.
към текста >>

54. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Някои казват, че цели 30 години са се молили.
Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита, какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
към текста >>

55. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление.
Ще изтъкнем само един пример за шведския философ и мистик Сведенборг. Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития?
към текста >>

56. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея.
Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
към текста >>

57. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота.
Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец-Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги.
към текста >>

58. 24. Спомените на Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Те се събрали заедно и целия ден се молили за мен.
". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем. Това сме правили аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли, пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не попаднете пак при мене! " Като си отидох, намерих моите приятелки в голяма тревога. Те се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Така аз се прибрах, но след това вече бяхме много внимателни.
към текста >>

59. 28. Първият събор - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник.
Учителя ги поканил по вътрешен духовен път, като и тримата се отзовали на поканата. Той им написал да се явят във Варна на определена дата. Единият от тях, д-р Миркович, пристигнал с параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник, че гостите останали много доволни. Тогава Учителя им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна „чиста" и храна „мръсна". Само растителната храна и плодовете са чисти.
към текста >>

60. 29. Постът и мирото - Радка Левордашка (1920-2014)

На седмия ден, както се молили с вдигнати ръце, в тях се изляло миро.
Йорданка Жекова казва, че често е чувала от Учителя да говори за духовния пост. Той й обяснявал, че когато човек е в пост и молитва, тялото се пречиства и лекува, а и Бог го посещава. Ето защо тя решила заедно с нейните приятелки от духовната група да постят една седмица и да не поемат храна, само малко вода, и цял ден да бъдат в молитва. Десет девойки се събрали в нейния дом. От глада били толкова изтощени, че вътрешността им изгаряла, но те не се поколебали, а продължавали молитвите си. На седмия ден, както се молили с вдигнати ръце, в тях се изляло миро. Стаята им се изпълнила с чуден аромат. Отишли при Учителя да питат какво да правят с мирото. Той им казал: „Намажете първо челата си, а другото идете пуснете в бунара, за да осветите водата." Те това и направили. След това той им казал: „След като сте постили толкова време, няма да ядете нищо, а ще вземате само по малко водичка." И така, след като една седмица те нищо не били яли, само пили по малко водичка, в първия ден от втората седмица поели само по малко вода и то на глътки.
към текста >>

61. 30. Първата школа - Радка Левордашка (1920-2014)

Един път студентите, които присъствали на беседа, помолили да останат в сградата за през нощта, понеже нямали къде да преспят.
Г-н Дънов отказал с думите: „Аз ще стана Учител! Моето учение е учение за любовта! " И така той образувал школата във Варна, където идвали много младежи и студенти. Имали определена сграда, където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. Един път студентите, които присъствали на беседа, помолили да останат в сградата за през нощта, понеже нямали къде да преспят. Учителя наредил на Йорданка да им приготви храна и да им даде вечеря. Тя изпълнила всичко, както й било поръчано, и накрая ги разпределила къде да спят. Йорданка и д-р Жеков останали също да спят там. През нощта става един страшен скандал и студентите стигат до бой. Спорът бил по повод казаното в беседата на Учителя - тогава д-р Жеков се намесва да ги разтърве.
към текста >>

62. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Разказах й как съм влязъл при Учителя Дънов и как на колене съм го молил да помогне за дъщерята.
Със сълзи на очи му разказах за болестта на единствената си дъщеря, за болката и мъката ми, че с нищо не мога да й помогна. Той ме погледна и каза: „Станете, дъщеря ви ще оздравее! Идете, дайте й от любимите й бухтички." Целунах му ръка и си тръгнах. Преди да вляза вкъщи, чух леко свирене на пиано, сърцето ми заби силно, ще се пръсне, казах си: това е тя! Влязох вътре и виждам, че съпругата ми плаче от радост, аз я прегърнах и също започнах да плача. Разказах й как съм влязъл при Учителя Дънов и как на колене съм го молил да помогне за дъщерята. Жена ми разказа как, докато аз съм бил при Учителя, влязла при нея и тя й казала: „Майко, направи ми бухтички и ми донеси! " Изяла е три бухтички и ето, свири. От този миг дъщеря ни оздравя. И пак ви казвам, само да чуя някой да каже лоша дума за този Светец, ще го разстрелям, разбрахте ли ме? '.
към текста >>

63. 76. Заминаването на Драга - Радка Левордашка (1920-2014)

На следващата година си замина и сестра Невена Неделчева - когато била вече болна, помолила един брат да я закара с кола да види градината, колко хубава е станала, и да се сбогува с Учителя.
Те имаха много багаж, като се преместиха напълниха този хол с гардероби, фотьойли, маси, столове до такава степен, че между мебелите останаха тесни пътеки, по които да се движат в стаята. Така Драга изгоря с котето в ръка. Нейната сестра Люба е тази, за която Учителя говори, че е изгоряла на кладата по времето на Богомилите. Аз в началото съм описала този случай. До края на същата година си замина и брат Георги Йорданов. На следващата година си замина и сестра Невена Неделчева - когато била вече болна, помолила един брат да я закара с кола да види градината, колко хубава е станала, и да се сбогува с Учителя. През цялото време, докато била там, плакала...
към текста >>

64. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Те помолили Бога да им даде някаква звезда, която да им свети.
От времето, когато е бил в рая, досега българинът е все градинар. Дето и да отиде — в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство." (60, с. 101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души. В една богомилска легенда се говори: „Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му свети и показва пътя. Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, която да им свети. Бог, понеже обичал българите, които много пъти го слушали, направил Млечния път и казал: Ето ви Млечния път да ви свети и помага в трудностите на живота, той е за вас." (64) Земята със своята култура и цивилизация на народите представлява забраненият плод, или антиподът на Божествения живот. Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот в света. От нея има и по-велика култура на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашата Слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси.
към текста >>

65. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Още от малък Петър обичал разходките и постоянно е ходил в гората и полето, където се молил и е медитирал.
Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България. Няколко години, до около 10-годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър обичал разходките и постоянно е ходил в гората и полето, където се молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красотите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България през 1878 г.
към текста >>

66. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот."
Учителя дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят. Сестрата отива при Учителя и му казва: „Учителю, каква полза имаше от моите молитви, като се молих повече от 15 години за мъжа ми и той си замина почти без да се промени? " Учителя й отговаря: „Твоите молитви имат голяма полза. Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот." Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му.
към текста >>

67. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви.
Йорданка Жекова Йорданка Жекова се грижи главно за храната на Учителя и общите братски обеди. Много пъти вечер Учителя отива в дома й и я моли на другия ден да отиде да готви. Тя се отзовава. Дежурните сестри се карат с нея, тъй като проявяват ревност. Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви. Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята? " Учителя им отговаря: „Какво да правя, когато Бог така е наредил? " Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди.
към текста >>

68. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

При третия път помолил Учителя: „Моля ви се Учителю натиснете я на главата си, за да не хвърчи повече." Вятърът постепенно утихнал и приятелите напуснали дерето.
Немирният вятър грабва шапката на Учителя и я понася към дерето. Сестрите питат: „Кой ще отиде за шапката на Учителя? " „Неделчо" - рекъл Учителя. Той догонил шапката и я подал на Учителя. Тъкмо въздъхнал, вятърът пак я грабнал и се наложило втори път да я носи. При третия път помолил Учителя: „Моля ви се Учителю натиснете я на главата си, за да не хвърчи повече." Вятърът постепенно утихнал и приятелите напуснали дерето. Отишли на Слънчевата поляна, където обядват и тръгват обратно към София. От болестта на Неделчо не останало и следа. На 16 юни 1941 г. Учителя и голяма част от братята и сестрите от Изгрева са на екскурзия на Витоша на бивака Ел Шадай. Закусват, сядат около Учителя и се греят на топлите слънчеви лъчи.
към текста >>

69. 7.66 Естирка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя често плачела и се молила да разбере защо е такъв.
Като малка е била палаво дете и обичала да се храни с плодове. Омъжва се, но не живее дълго време със съпруга си и се развежда. Решава повече да не се жени. По настояване на родителите си тя сключва втори брак. Оказва се, че мъжът й пие и постоянно я тормози и бие. Тя често плачела и се молила да разбере защо е такъв. На сън й показват, че е бил нейно дете преди четири прераждания и тя го е изоставила на 5-годишна възраст. Сега дошъл да й Отмъщава за злото, което му сторила някога. Мъжът й починал и сама отгледала децата си. Отива да живее в Димитровград и работи като кранистка в Химкомбината. Един ден по време на работа, когато е в кабината на крана, тя се излъчва за 2 часа.
към текста >>

70. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато поискала да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от близката фурна.
Остава пълен сирак на 6 години. Не може да яде месна храна, а се хранел със сварен ориз. В миналото е живял в Китай. Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник. Навърта се около халите и пазара и носи багаж на граждани в продължение на 5-6 години. Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато поискала да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от близката фурна. Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги.
към текста >>

71. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание.
При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка. Като приспива, на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителя не прави молитва.
към текста >>

72. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен.
По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани. Тези неща обаче не смущават Пеню Киров, който похлопва за нощуване там, където вътрешният му глас е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен. Така и станало. Учителят посрещнал сърдечно Тодор Стоименов и д-р Миркович, а късно във вечерните часове същия ден пристигнал и Пеню Киров. На следващия ден започнал съборът. Учителят заедно с д-р Миркович се погрижили да превърнат в „салон“ една по-голяма стая, която запълнили със столове. На уречения час тримата пътници заели своите места, като от време на време поглеждали към вратата, откъдето очаквали да се появят останалите поканени на събора.
към текста >>

73. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Един божи ден руснакът замолил Т. П.
Редица политически и лични съображения бяха заставили тези хора да потърсят гостоприемството на България. Един от тези емигранти се настанил на квартира в същата къща, където живял тогава и Т. П. Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив към хората, с които се сближава. Към руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив. Така нашият приятел и брат се сближил с руския бежанец и се завързало дори сърдечно приятелство. Един божи ден руснакът замолил Т. П. да му намери десет хиляди лева, защото имал намерение, а и осигурена възможност да открие ресторант. Отначало братът се позамислил доста, но накрая го съжалил и като получил настойчиво уверение, че парите не са загубени, взел сам той на заем десет хиляди лева тогавашни пари, за което подписал и полица. Руснакът Константинович наистина открил ресторант и почнал да печели добри пари. Ресторантът заживял интензивен живот. Константинович ангажирал оркестър с балалайки, който привличал клиентела.
към текста >>

74. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

го замолил да му разреши това противоречие.
Дошло време, когато брат Г. Р. трябвало да отиде на военна служба. У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива. Когато един ден през 1914 г. Учителят дошъл в Ямбол, брат Г. Р. го замолил да му разреши това противоречие. Учителят му казал: „Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен. Ученикът на Бялото Братство е извън войната. И на дъното на ада да го изпратят, той трябва да знае, че и там има души, на които трябва да помогне. Когато съзнанието на ученика не споделя това, което е принуден да направи, както за пример произнасянето на клетвата, тогава той не е отговорен.“
към текста >>

В София братът се отбил при Учителя и в разговора си с него го помолил да му каже съвсем открито, дали наистина този път ще дойде неговият край на земята.
Към края на пролетта на 1918 г. той е бил пак в отпуск. Тръгвайки от родния си град към София, откъдето е щял да продължи за фронта, той бил в доста потиснато настроение, защото си мислел, че войната ще продължи още много време. Освен това и навалицата във влака била толкова голяма, че от притискането с другите пътуващи войници се счупил и часовникът му. Това нещо го натъжило още повече, тъй като той го взел за белег, че няма вече да се върне жив в своя дом. В София братът се отбил при Учителя и в разговора си с него го помолил да му каже съвсем открито, дали наистина този път ще дойде неговият край на земята. Учителят помълчал и погледнал напред и доста нависоко над хоризонта. По едно време трепнал, а брат Г. Р. се смутил, защото очаквал, че след това трепване Учителят ще потвърди неговото опасение. Вместо това Учителят се обърнал към него и го запитал: - Ти бил ли си на някаква височина, където има поляна, оградена с букова гора?
към текста >>

75. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум.
Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.
към текста >>

76. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти!
Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни. Учителят каза: – Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни препятствия. Ти първо ще им кажеш: "Чакайте, помълчете, докато ви попея, че после критикувайте и говорете!
към текста >>

77. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък?
— Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език! — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея "Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. — Ти ще пееш и в странство! Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза: — То си е тяхна робата! След малко мълчание, продължи: — В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения.
към текста >>

78. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма).
И действително, видях го. Тичаше към мен, махайки ми с ръка. Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата премиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница.
към текста >>

79. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет.
" За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия.
към текста >>

80. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов).
Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“
към текста >>

81. Вярата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато беше в болницата, помолил лекарката да спрат антибиотика, защото слухът му намалял.
Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота. Това, в което ние вярваме, то става! “[110] През 1974 г. Крум помогна за спасяването на рилския лагер, но от силна простуда и напрежение се разболя. Когато беше в болницата, помолил лекарката да спрат антибиотика, защото слухът му намалял. Тя му отговорила, че оттук има два пътя навън - през моргата или през вратата, към живота. Тогава Крум й казал строго: „За мен има само един път, и той е към живота.“ [110] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948.
към текста >>

82. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите.
Великият само дава, докато вие трябва да прилагате онова, което ви се дава.“ „Притокът на слънчева енергия е най-голям и най-съживяващ при изгрев- слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила.“ Възвисяваното, получено при изгрева на слънцето, се засилваше чрез Паневритмията, която следваше. Под акомпанимента на цигулки и понякога на песен всички млади и стари участваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят възобновяване на тялото и душата, ако в движенията се включват правилни мисли, чувствай воля, в допълнение на доброто, произтичащо от нея, Паневритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери. При първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване. Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше под дежурството на различни групи. Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера През деня имаше възможност за разговор във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях, като със сродни души.
към текста >>

83. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Там мы молились, читали небольшой отрывок из беседы, делали упражнения и танцевали Паневритмию.
На следующий день сюда поднялся бате Крум, еще чуть позже Жоро из Габрово, Славка и Любче Няголови, Величка Няголова, фотограф Даниил и супружеская пара из Англии Данизл и Филипп. А ближе по времени к соборным дням поднялись и музьжанты - Иоанна Стратева и Петр Ганев. В лагере царила на редкость гармоничная атмосфера, которая проявлялась во всем: и в личных отношениях, и в устройстве быта, и в любом совместном делании. Красивый, нежный и легкий, как ветерок, голос Величкой Няголовой будил нас ранним утром песней Учителя. Это было совсем новое для меня, непередаваемое ощущение неземной благодати и тепла, которые вливаясь в мою душу, пробуждали ее и звали куда-то вверх... Потом нас будили и скрипка, и флейта, и Павел Желязков - результат был тот же: мы легко и радостно вставали после этих Божественных звуков и поднимались на восход солнца к Сфинксу. Там мы молились, читали небольшой отрывок из беседы, делали упражнения и танцевали Паневритмию. После Паневритмии - небольшая закуска там же возле Сфинкса, а затем желающие отправлялись на прогулку в горы, захватив предварительно небольшой запас еды. В лагере, конечно, все по очереди дежурили по кухне. Но нас с Мишей старались не подключать к этой работе, давая возможность общаться с горами, сколько хотим и когда хотим. Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер. И дежурство установилось естественно, как дихание.
към текста >>

84. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тя е играела традиционната игра, но се е молила и е мислила много върху думите на Учителя.
Като имаме предвид, че Учителят е говорил много точно и еднозначно, той не й е казал да опише гимнастиките, а да ги оправи. Учителят е държал паневритмичните упражнения да се играят правил но. Той е напомнял и съветвал учениците: „Упражненията, които играете, трябва да се коригират, тъй както ги правите, вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате, я губите.“[133]Мария Златева твърди същото (вж. по-горе). Като се има предвид казаното по-горе, се вижда, че задачата на Ярмила била много трудна и отговорна. Тя е играела традиционната игра, но се е молила и е мислила много върху думите на Учителя. Крум Въжаров, познавайки добре окултните закони, не е участвал в решението й за оправянето на гимнастиките, защото Учителят е поверил това в ръцете на една негова ученичка, отличен специалист в тази област. Както вече казах, по това време бях в Париж в служебна командировка, присъствала съм на някои от разговорите между Крум и Ярмила и мога да потвърдя горното. Ярмила е търсела решение от духовна и професионална гледна точка. В писмо до Крум тя пише следното: Писмо от Ярмила Ментцлова до Крум Въжаров, 1983 г. Факсимиле
към текста >>

85. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?
“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха? “ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма? “ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората. Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи.
към текста >>

86. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че не е негов син, и го помолил да го разсее, давайки му доказателства, че му е баща.
Ти си син на обикновен смъртен!“ Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: „О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твой баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!“ Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че не е негов син, и го помолил да го разсее, давайки му доказателства, че му е баща. „Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!' Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва: „Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Та нима смъртен може да седи в моята колесница? Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър, а ти нямаш сили, за да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре.
към текста >>

„Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!' Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори.
Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: „О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твой баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!“ Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че не е негов син, и го помолил да го разсее, давайки му доказателства, че му е баща. „Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!' Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва: „Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Та нима смъртен може да седи в моята колесница? Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър, а ти нямаш сили, за да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, щом погледнеш надолу към Земята.
към текста >>

87. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Девкалион и Пира помолили всемогъщия отново да насели Земята с хора, с нови хора.
Дъждът престанал. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, като изпитвали страх от самотата сред безкрайната вода. Постепенно тя започнала да спада, а късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла и се показала безжизнена и безлюдна земя. Още по-скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, но поради тяхната доброта всемогъщият господар на света бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира помолили всемогъщия отново да насели Земята с хора, с нови хора. Всемогъщият разбрал желанието им и чрез свой пратеник им наредил да слизат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлил Девкалион, се превърнали в стройни, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли новите хора на Земята- новото. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които тази звезда изхвърля, за да създаде новите Небесни образувания, новото общество от звезди и Планети - новата галактика.
към текста >>

88. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел.
Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

89. Най-хубавото място в света. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Мамо, разкажи ми една приказка — замолило се то.
НАЙ-ХУБАВОТО МЯСТО В СВЕТА Един ден Майка-Зайка рано привършила сутришната си работа и седнала пред къщи да си поотпочине и порадва на хубавото есенно слънце. Скок, подскок, скок, подскок, скоро пристигнало при нея й малкото й зайче. — Мамо, разкажи ми една приказка — замолило се то. — Добре, миличко, ще ти разкажа за най-хубавото място на света“, Имало едно време, — започнала Майка-Зайка приказката и се прозинала. — Имало едно време, но пак започнала да се прозява и задрямала. — Е, мама уж щеше да ми разказва приказка за най-хубавото място в света, пък заспа. Сигурно е много уморена. Аз ще ида да потърся най-хубавото място в света и ще се върна докато тя се събуди.
към текста >>

90. Трите пеперудки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Дай ни подслон, хубаво жълто лале, — замолили се трите сестрички пеперудки, — докато премине бурята и престане дъждът, пусни ни под твоята стряха! — Бих дал подслон само на жълтата пеперудка! За другите две няма място в къщичката ми, — отвърнало жълтото лале.
— Щом няма място за трите, по-добре да останем на Дъжда. И си тръгнали. Почукали на друга вратичка, където живяло жълтото лале. — Какво има? — запитало жълтото лале. — Дай ни подслон, хубаво жълто лале, — замолили се трите сестрички пеперудки, — докато премине бурята и престане дъждът, пусни ни под твоята стряха! — Бих дал подслон само на жълтата пеперудка! За другите две няма място в къщичката ми, — отвърнало жълтото лале. — Или за всички, или за никого! — казала жълтата пеперудка и уловила сестричките си за ръка. Тръгнали по-нататък. Видяли къщичката на аления божур. — Пусни ни, докато мине бурята, братко, — замолили се трите пеперудки. — Имам място само за червената пеперудка, — отговорил божурът.
към текста >>

— Пусни ни, докато мине бурята, братко, — замолили се трите пеперудки.
— запитало жълтото лале. — Дай ни подслон, хубаво жълто лале, — замолили се трите сестрички пеперудки, — докато премине бурята и престане дъждът, пусни ни под твоята стряха! — Бих дал подслон само на жълтата пеперудка! За другите две няма място в къщичката ми, — отвърнало жълтото лале. — Или за всички, или за никого! — казала жълтата пеперудка и уловила сестричките си за ръка. Тръгнали по-нататък. Видяли къщичката на аления божур. — Пусни ни, докато мине бурята, братко, — замолили се трите пеперудки. — Имам място само за червената пеперудка, — отговорил божурът. — Толкова ли не можеш да намериш място за нас? —обадила се бялата пеперудка. — Доста широка ми изглежда твоята къщичка... — Само за червената пеперудка ще дам подслон! — натъртено казал аленият божур и бил готов да открехне вратичката. — Сбогом! — казали му трите сестрички пеперудки.
към текста >>

91. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи.
* В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора. Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими. Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак. Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи. По-късно Граблашев, който бил в Америка и след като Дънов се върнал в България, направил опит да намери мястото сред гората, тъй като му се струвало, че помни къде е. Уви, опитът излязъл несполучлив. Не намерил окултното общество. Всичко, което Граблашев разказва във връзка с това тяхно посещение, прилича на стопанството на Фрут Фарм - след възстановяването му, разбира се, но това е само догадка. Някои от сегашните последователи на Дънов смятат, че е било тайна сбирка на розенкройцерите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43990421295166