Търсене в текстове за 'Молил'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На много места се говори, че Христос се молил.
Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39).
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно.
към текста >>

3. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва.
към текста >>

Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях.
Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка.
към текста >>

4. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Пенлив поток край друма ромолил, На пътника той отговорил: —Такъв е, знай, върховният закон.
Тръгнал Иван с живия товар, И новия нескромен господар, Па се диви и чудом чуди – Кой тук сега тоз дявол тури! ? – О, Господи въздъхнал най-подир, Възлизайки по стръмния баир, Дали сгреших аз моята молба, Или ме Ти накриво днес разбра? Аз исках кон да го възседна. Дано спася душа си бедна, и ето кон на мене се възсяда И турчин зъл ми заповядва. Пенлив поток край друма ромолил, На пътника той отговорил: —Такъв е, знай, върховният закон. На правдата, която тури Он За яздене молитва няма, И да речеш, не се приема. Поискаш ли таквиз услуги, Поязди-щат на тебе други, Ездачите омразни са навред, Господ не ще ездачи в този свет.
към текста >>

5. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело.
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за прелест, да е близо до небето. И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността.
към текста >>

6. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Постил, молил се, плакал.
Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове? Тогаз вие ще се захласнете. Знаете ли, как ще се захласнете? Да приведем един пример: Един отшелник 20 години се подвизавал в една планина. Постил, молил се, плакал. Явил му се един старец. Отшелникът му казал: „Може би не си избрал хубаво место. Ела с мен". Завежда го в една пещера, при една дупка. Той гледа и какво вижда?
към текста >>

7. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа.
всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят. Но качествата се обработват и закърняват в зависимост от насоката на самия живот на човека. Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон. Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си. Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си.
към текста >>

Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел.
Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон. Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си. Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи.
към текста >>

8. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр.
„Знаме” 12. XI. 1932 г. Ясновидките опити на Теодор Пецолд в Билефелд (Германия) Немското списание „Wahres Leben” печата изложение на тези опити. Той е правил своите опити в спиритуалистичната ложа „Еос” в Билефелд. При опитите му присъствували 65-70 души. Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр. часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г. Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно.
към текста >>

9. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената.
Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“.
към текста >>

10. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува.
Двадесет години как живя тук, моля се, моля - никакъв отзив, никакъв глас! Ни ангел се яви, ни моят учител вест ми прати, ни се вести някой от ония светли братя, за които съм чувал само да се говори. Живея като изоставен, като забравен и отхвърлен - същински заточеник! " Но не се минало много време и при него - като прочут постник - дошъл един виден римски патриций. Синът му бил тежко болен - на умиране. Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува. Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той постоянно се молил на Господа да го изпрати на земята.
В този момент, някъде из шубраците изскочи заек. Той се хвърли в огъня и се опече заради мене. Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша молитвата си - да направя връзка с Първичната Причина. Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува тогава заради мене." ІІ Един Ангел много искал да разбере какъв е човешкия живот. Той постоянно се молил на Господа да го изпрати на земята. Най-после Господ се съгласил и го изпратил. Дал му формата на една красива ябълка. Ангелът цъфнал, завързал и особено много се зарадвал, когато забелязал, че всички хора обикалят около него, усмихват му се. Радостно му било, че те обръщат внимание на него. Но не била за дълго тази радост.
към текста >>

12. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му.
Преди да завърши човек своята работа на земята, преди да направи всички усилия, да даде всички жертви, той не може да прекрачи неговия праг. Но дори и когато се намира пред самия му праг, той все още може да остане дълго време вън". „А защо да не може да влезе вътре - попита един от учениците, изразявайки общото недоумение - кой може да го възпре да прекрачи този праг, след като е изминал трудния път, осеян с толкоз пречки и изпитания? " Мъдрецът се усмихна, помълча за малко, па отвори уста и им разказа следното: „В първите християнски времена имало един светия, който цели двадесет години се подвизавал в пустинята. Труден бил пътят, който го довел до пустинята, но още по-труден бил вътрешният път на подвига, който той трябвало да извърви през тия двадесет години отшелнически живот. Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още един ден да живееш тук. Напусни постницата си, тръгни към изток и ще ме срещнеш. Тогава аз ще те въведа в дома на Отца". Пустинникът се зарадвал, напуснал постницата си и тръгнал по указаната посока. Вървял от изгрев слънце почти до залез слънце, но Христос не се явил на пътя му.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж.
Там наскоро ще почне печатането в английски превод и на други беседи от Учителя. * * * Миналата година излязоха на естонски някои от беседите на Учителя. Осовецки и загиването на самолета на Лот в България В. "Дневник* описва така последната опитност на полския ясновидец Осовецки: В. "Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот.
към текста >>

15. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена.
Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията. После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена. След това повикал двама свидетели и в тяхно присъствие преписал писмото с техните подписи и го изпратил на брат си Едуард. Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника. из в. "Зора".
към текста >>

16. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил.
Качил се на сградата и започнал да удря с теслата, да забива гвоздеи. Каква била изненадата му, когато видял, че гвоздеите не влизали, колкото и да удрял. Като не могъл да забие гвоздеите, разгневил се, хвърлил теслата, но тя увиснала във въздуха. В гнева си, той сам скочил на земята, но и той увиснал във въздуха. Наново започнал да протестира срещу боговете. Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката. Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света. В днешния културен свят хората се бият за преимущество.
към текста >>

Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката.
Каква била изненадата му, когато видял, че гвоздеите не влизали, колкото и да удрял. Като не могъл да забие гвоздеите, разгневил се, хвърлил теслата, но тя увиснала във въздуха. В гнева си, той сам скочил на земята, но и той увиснал във въздуха. Наново започнал да протестира срещу боговете. Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката. Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света. В днешния културен свят хората се бият за преимущество. Хората на земята мислят, че те ще оправят света.
към текста >>

17. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му.
И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год.
към текста >>

18. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лица. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица, с които говорил посетителят. Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно местото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнало и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот на изучаване телепатията, вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята.
към текста >>

19. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Как ще научи, що е милост човек, който никога не е молил за милост?
Той знаеше да бъде само справедлив. За него Аллах бе само правда и закон. Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце. Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда. Аллах го бе завардил от злочестина, а някои люде в злочестината само придобиват меко сърце. Как ще научи, що е милост човек, който никога не е молил за милост? Селим може никому да не беше сторил зло, но и добро не знаеше да прави. Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар. Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд.
към текста >>

— Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той.
При един от оазисите, отдалечен от селището му на два дни път, те били нападнати от разбойници. Въоръжени хора изскочили зад дюните и ги заобиколили. Нямало място за съпротива. Злосторниците взели всичко, което можели да носят, отвели и слугите, а Селим вързали за стеблото на една суха палма. Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един млад човек с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка. — Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той. — Нека живее още. Аз ви моля и това е единственото, което искам от вас. — Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка. Познавам го.
към текста >>

20. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Може би някои са се молили и за виновния брат, считайки го невинен, но не можейки да се противопоставят на онези, които диктуваха положението.
Те се спогледаха помежду си и един по един напуснаха мястото; жената остана сама Тогава Христос се обърна към нея и запита жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи! - Нито аз те осъждам! Иди си и повече не съгрешавай. И така, една по една групите от по 10 души, всички добре и чисто облечени, се качваха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили и за виновния брат, считайки го невинен, но не можейки да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък нищо и не разбираха от случилото се. Слизайки от Горницата всеки отиваше при близките си из двора, после извън двора. Аз останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво, близо до Горницата - акация, с дебело стъбло. Опитах се да обхвана стъблото й с двете ръце, но не можах. Опрях се до,него и се зарадвах, че то беше по-дебело от мене,но беше и по-високо от мене.
към текста >>

21. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка.
Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера. Но до вас, когато се молехте бе застанал въоръжен мъж, той ме уплаши и аз не ви обрах." Любовта е въоръжена сила! От главата до петите е въоръжена, дето удари всичко помита, пред нея всички капитулират.
към текста >>

22. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели 20 години в пустинята, дето постоянно се молили на Бога.
Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение -всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? -Достойнството на един човек седи в изпълнението волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели 20 години в пустинята, дето постоянно се молили на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се, какво вижда този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: “Колко глупав човек, бяга от златото! ” Той изважда златото от кюпа,взима го и отива в Александрия, дето направя голяма къща - староприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си.
към текста >>

23. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някой казва, че се молил на Господа,но никакъв отговор не получил.
Достатъчно е човек право да мисли, за да започнат работите му постепенно да се уреждат. Правата мисъл е магическа тояжка, с която всички работи се уреждат. - Може ли това да стане в един ден? - И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл. Колкото повече закъсняват благата, които искате, толкова повече мисълта ви не е права. Някой казва, че се молил на Господа,но никакъв отговор не получил. - Значи,не се е молил право. Колкото мисълта вие пo-права, толкова по-бързо ще получите отговор на нея. Щом отговорът забавя, това показва, че мисълта ви е била бавна. Бързината на мисълта определя разрешаването на задачите. Много от вашите работи не се уреждат, понеже мисълта ви не е права.
към текста >>

- Значи,не се е молил право.
Правата мисъл е магическа тояжка, с която всички работи се уреждат. - Може ли това да стане в един ден? - И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл. Колкото повече закъсняват благата, които искате, толкова повече мисълта ви не е права. Някой казва, че се молил на Господа,но никакъв отговор не получил. - Значи,не се е молил право. Колкото мисълта вие пo-права, толкова по-бързо ще получите отговор на нея. Щом отговорът забавя, това показва, че мисълта ви е била бавна. Бързината на мисълта определя разрешаването на задачите. Много от вашите работи не се уреждат, понеже мисълта ви не е права. Какво правят някои хора?
към текста >>

24. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война.
Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната! ” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена.
към текста >>

Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина!
Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
към текста >>

25. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бих ви помолил да ми опишете в писмо същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя“ .
А ако искате да възвеличите родината си. — прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци! Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор) Господин редакторе, Бих искал да ви изкажа благодарност за вашето внимание към мен. изправените от вас книги и вестника прочетох с най-голямо внимание, но все пак не можах да разбера някои неща. Бих ви помолил да ми опишете в писмо същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя“ . Винаги ваш: X. X. с. Мариино, Капиновски Монастир, Руско Земл. У-ще П. Г. Аз доста закъснях с отговора си и вие може би сте почнали да се съмнявате дали ще получите такъв, но, макар и да не се обадих до сега, аз съвсем не бях забравил питането ви: — Каква е същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя"?
към текста >>

26. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ.
Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ. Казал му светеца молбата на селяните и чакал отговор. „Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи! “ — казал светецът, слязъл от планината и съобщил на селяните, че им се дава право да редят времето. Връщат се селяните в селото, събират се старейшините и започват да използват властта си. Било по сеитба; трябвало им дъжд.
към текста >>

27. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като човек се е молил, струва си да си почине.
Блажени верующите, но още по-блажени които знаят. Блажени са които са любени, но още по-блажени са, които любят. Блажени са които се убеждават в Истината, но още по-блажени които имат Истината. Блажени са тези, които вярват в науката, още по-блажени са които имат науката. Ще оставите за сега вашите религиозни вярвания да си починат. След като човек се е молил, струва си да си почине. — Науката е една област за почивка, за освобождение. Науката е област за придобиване на сила, за развиване па човешката душа. При нея всичко можеш да добиеш, а извън нея си оставаш такъв, какъвто си, — без нея ти ще бъдеш един скъпоценен камък, заровен дълбоко в земята. Науката ще те извади от земята, ще те направи да пречупваш слънчевата светлина и ще те постави на ръката на някой велик човек. Сегашният живот не е обоснован на една велика наука, а е живот на невежество.
към текста >>

28. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена.
А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях. Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво. Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст. Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите.
към текста >>

29. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище.
Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин. Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна.
към текста >>

30. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълго се молил така и плакал.
Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум? Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил.
към текста >>

Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му?
Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум? Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил. Но, без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят“.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат.
Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?
към текста >>

И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста.
Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава?
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея.
П. Г. П. Рига, 22.III.1933 год. Жаба и ковач (б а с н я) Пред селската ковачница били разпрегнати няколко коли. До тях воловете преживяли и спокойно чакали реда си за подковаване. Ковачът подковавал един вол, а близо, на един голям камък, стояла жаба и внимателно наблюдавала какво става. Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея. — Ще те подкова, отговорил й ковачът, но първо трябва да държиш изпит. Ако издържиш похвално изпита си, ще те подкова. Инак не може. — Че какъв изпит? - запитала жабата.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост.
Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана. Едва тогава властите обърнали внимание на неговите непрестанни молби относно жена му и детето му, за които той знаел, че умират от глад в тази отдалечена — пуста страна. Изпратена била експедиция до колибата, обаче тя намерила там само скелетите на жената и детето. През това време бащата на г. Роберт починал, и макар че той го бил лишил от наследство, братята му дали неговия дял и след това той заминал за Америка като разбит и отчаян човек.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр.
Промените, които стават във вашия ум, се отразяват върху вашия нос. Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е предвестник, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние. Това са научни данни, с които се занимават учените адепти и светии. Светиите не се занимават само с молитви, както мислят някои, но се занимават с великото знание в света. Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си. Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон.
Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха. Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник. Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти. От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми. Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че той ме бе молил да не гледам назад!
каза той. Върви с мен! “ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец.
1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце. Държали го вкъщи, да си играят децата се него. Тогава той бил много недоволен от положението си. Не искал да бъде играчка на децата, много унизително му се виждало това. И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец. — Бъди голям, як и бързоходец! — благословил го Бог. Тутакси конят станал какъвто го виждаме днес. Съгледал го человекът и му заговорил: — Конче, хубаво конче! Я какъв си голям и бързоходец!
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тълпата ставала все по-голяма и протягала ръце, молила, просила, искала.
— Това е несправедливо да даваш така, кряскал трети и посягал сам да отдаде на себе си правото. Тяга и скръб изпълвало сърцето на незнайния дарител. Той изчезвал през нощта незнайно где и на сутринта се явявал на друг крей на царството и пак раздавал злато и скъпоценни богатства. И пак същото ставало. Един ден, било по залез слънце, незнайния раздавал с пълни шепи. Тълпата ставала все по-голяма и протягала ръце, молила, просила, искала. Незнайния дарител ги гледал и търсил да види една усмивка, един изпълнен със светлина поглед. Но уви, очите, които го гледали, били изпълнени с алчност, с жажда за повече и повече. Устата им били изкривени от завист и злоба. И ръцете протегнати за милост се протягали с явна заплаха. Той гледал как за парче злато, паднали на земята се сбивали и как налитали върху него с вдигнати юмруци, считайки го виновен за всичко.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дърветата протягали оголени клони към небето и молили за милост.
Феодоров Приказка Защо: Учителю, попитал ученика с всичката болка на душата си, хората не вярват в Доброто, Истинвта и Красотата, когото им говорим и ни гледат с насмешка? Защо ни наричат безумни и ограничени и че сме им говорели за нереалности? Усмихнал се благо Учителя, погледнал ученика и казал: Слушай, ще ти разкажа една приказка. „Било страшна зима. Снажни виелици се гонели из полето, танцували по градините и свличали преспи от планините. Дърветата протягали оголени клони към небето и молили за милост. Всички треви и цветенца се скрили под земята и зъзнели от студ. Над тях профучавал мразовития вятър, шибал безмилостно всяка вейчица, всяко клонче и с ледения си дъх сковавал всичко. — Свърши се с нас, шепнели си премръзналите дървета, свърши се отговаряли като ехо изплашените тревички и цветя. Лоши условия настанаха. Зимата върлува, няма спасение за нас.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота.
Първите — защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда. Първите са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти. Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат. Молитва! А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие. Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота. Защото интересно е, наистина: дали не би му се отворила по-голяма беля, ако Бог би му дал шиник злато, както е поискал. а не шиник глава — както е станало. С т е ф а н Народна вегетарианска кухня През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние. Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя цяла нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление.
Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, който научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар. Минали се дни, тя нищо не знаела за малкия и едно вечер, лежейки си в леглото, тя чува в стаята да ходи малкия й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт. Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цяла нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление. На другия ден тя отива при Учителя и той й казва, че малкият й син е убит. После той дълги години е ходел при нея, говорел й, разказвал й много неща, най-вече за Учителя, как те го виждат от онзи свят и че хората са слепци, затова не могат да го видят и познаят кой е той. Още много, много интересни неща ни е разказвала сестра Попова из своя дългогодишен живот, които са били полезни на нас, а също така биха били полезни и за всички, които ги чуят. защото те ни откриват една непознато за обикновените хора страна на живота. При нея ходят много, едни за съвет, други да търсят лек за болест, която лекарите безуспешно са лекували и тя приема всички и помага на тия, за които й казват от Горе.
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато са били млади те са се молили повече.
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато държите речта възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви направят критика.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари?
В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя. — Както намираш за добре. — И като го запитал трети път, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате. Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича.
Той мисли, че Бог е неразположен към него. Ако работите му не вървят добре, той пак отдава това на Бога. Но вие трябва да знаете, че в природата съществува един разумен порядък на нещата. След като Господ създал първият човек той отишъл при Създателя си и му казал: „Моля те да ми дадеш добра жена, добра другарка, която да ме почита и уважава, която да цени онова, което си вложил в мене. Иначе не бихме могли да живеем“. След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича. Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си, но и до сега още не са разрешили този въпрос. Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично становище. Така се гледа и на живота. Ти не можеш да бъдеш щастлив. ако цялото не е щастливо.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение?
Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките. Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква? Казвам ви — очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение? — Няма да има изключение. Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта. Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта.
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това.
Човек изведнъж не става светия, да светне. Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят. Да те поставят на такава висока температура, това е голямо благоволение. Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиона градуси. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава? Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе и го понесъл в пространството, като му казал да остави на земята сърцето си. Ангелът го понесъл от вселена на вселена, но като минало известно време, астрономът рекъл: „Моля ти се, върни ме вече на земята, не мога да понеса тия светове“. Велик е Бог, Това трябва да го знаем и да Го любим, без да мислим за небето преждевременно. Бог живее в нас и и във всички хора. Ние трябва да Го обичаме, защото Той ще превърне всичко в добро.
към текста >>

49. -

Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал.
— Който ще прости всичките прегрешения, че всичко което сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, който така постъпва, да бъде обичан? Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света. Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал, без да го знаем. Като го е направил, пак се е скрил някъде, да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да си помислим, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи. Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи братя, подобни на Него.
към текста >>

50. -

Вземете човекът, това разумно същество, на кого не се е молило.
Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което сега имат. И всички нещастия в света произлизат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота. В всички религии, във всички науки има нещо, което липсва. Вземете, за пример, понятието на хората за Бога. Вземете човекът, това разумно същество, на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол, и на него се моли. Ето, тези разумни същества — хората — като се яви някой велик, гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават го; като умре, те почват да се кланят на костите му и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което стои вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани.
към текста >>

51. -

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лице. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица с които говорил посетителят! Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно мястото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнело, и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот но изучаване телепатията.
към текста >>

52. -

Една певица, която често ходела в болниците да пее на болните и така да им доставя радост, разправя как в една болница едно деветнадесетгодишно момче я молило да пее песен след песен.
Тогава музиката може би ще се затвърди като средство против болката, подобно етера и аспирина. Каквото и да е обяснението, музиката е истински враг на болка-то както умствена, така и физическа. В това й качество тя се прилага вече много успешно в много болници. Музиката е. може би едно от най-силните средства за облекчаване на умствената болка на тежко болните. Една певица, която често ходела в болниците да пее на болните и така да им доставя радост, разправя как в една болница едно деветнадесетгодишно момче я молило да пее песен след песен. „Трябваше вече де си отиваме, разправя тя, но момчето все молеше за още една песен. И, понеже имаше нещо мило в погледа му, ние не искахме да му откажем. Най-после сестрата дойде при мене и пошепна: Вие не съзнавате какво добро вършите. Това момче ще живее само още няколко часа, то не чувства болка и скоро ще се унесе. Вие ощастливявате последните му минутни и същевременно отвличате вниманието на другите болни от него!
към текста >>

53. -

Един астроном се молил, да му покаже Господ величието на вселената.
Това са уподобления. Звездите са велики, големи слънца Де ще паднат, на кое място ще паднат? Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи с любов. Ако учи другояче то е товар. Има един разказ. Един астроном се молил, да му покаже Господ величието на вселената. Като наблюдавал небето, явила се в него амбицията да види величието на вселената. Господ изпратил един ангел на земята и му казал: ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло но ще му оставиш човешкото сърце. Взел го ангелът да го носи по вселената. Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: няма ли край?
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му.
25), особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а винаги трябва да се дири вътрешна връзка между тези особености и известни характерни качества на съответния индивид. Нещо повече, в ръкописите се отразяват и различията на възрастта, съсловието, професията, дори и на морала на индивида. От това следва, че по подобието на ръкописите може да се заключава за подобие в чертите на характера, подобие в призванието, възрастта, пола, темперамента и пр. и пр. Некогашният председатели на германския райхстаг Симсон, когато бил още студент, посетил поета Гьоте, който, както вече е известно, се е занимавал доста с проучване на ръкописите. Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му. Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа. При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката. Ръкописът бил подписан от Саксенваймарския херцог Бернхард, когато Симсон до тогава не познавал. При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората.
В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място. Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората. Картината, която му се присънила, изпъквала все по-ясно пред очите му. Той вървял направо към върха на Гюнтерсберг и там намерил остатъците от балона и мъртвия пилот точно в същото положение и на същото място, както му се присънило. Карма В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението.
А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VI). Още за физическото възпитание на детето.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа.
Тази гайда издава своеобразен, дълъг, бръмчащ и треперещ звук, който прилича на низката нота на вина2), то е от съвсем друг характер. Като се слива с тази непрекъсваща се и всичко покриваща нота, и като се преплита с нея, лее се във време на война срещу куршумите и гранатите поток от звуци, някаква смес От ридаещи, пискливи виещи и викащи ноти, които раздират ушите, но пробуждат страстите. Наред с настъпващите войници, или зад тях, идат гайдарите със своите планински гайди, звуковете на които се носят над дрънкането на оръжията и над тропота на конницата. И там, дето се чува звук от боева гайда, там хората отиват на смърт с разгорещена кръв, с биещи в отговор на нейните звуци сърца. Понякога, гайдарят бива момче недостатъчно порасло, за да се сражава, но доволно силно за да тръби; и колко бива горд този ма лък гайдар, когато той отива в сражение и заставя да звучи над главата на по-възрастните бойният призив, който е така познат на всеки шотландец. Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа. Тези гайди възбуждат у шотландските планинци най-неудържима храброст —толкова могъщо е влиянието на тази музика върху техните страсти. Но да оставим военната музика и да преминем за минута към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената. Както бива неудържима лудостта във време на сражение, така също са несложни, широки, масивни тези могъщи избухвания на животинската страст. В много опери на Запад, музиката се явява изразителна и вдъхновителка на тази страст; във всяка от тях се срещат песни на любовта, едни по-груби, други по-тънки, но всички възбуждат страст, а не емоция. Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки.
към текста >>

В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него.
Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца.
към текста >>

разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си.
Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта. — В Мако (Унгария) през февруари 1914 година се е случило следното: младата и хубава госпожа Бойер, жена па аптекаря, встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бои, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен.
Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно.
към текста >>

Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц.
поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление.
към текста >>

На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно.
Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания.
Пръскали се разни слухове. Едно лице, което дошло в този градец, за да прекарал лятото, се заинтересувало и искало да узнае нещо повече за него. Един ден му отишъл на гости. Мъдрецът го посрещнал много любезно. Още от първите му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т. У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания. Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете. Той сега чел едва първите нейни страници. Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън. Попитал още, да не е тя от тези стари книги, които са останали още от атлантско време.
към текста >>

Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия.
По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“. Медиумът отговорил: четете самичък. На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз.
към текста >>

Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство.
През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче. От тоя момент неговото влияние постоянно растеше. Той бе отрупан с почести: царят му даде чин на дивизионен генерал, с право да носи униформата на тоя чин. Малко по малко, той стана абсолютно независим и, като висока чест, получи разрешение да влиза в апартаментите на царя и царицата, когато му беше угодно, без никакво предизвестие. Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство. Французкият посланик, обаче, отговорил, че това нещо е невъзможно, тъй като нито един диплом в Франция не се дава honoris causa. Царицата не могла да се убеди. Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип. Валдек-Русо останал за минута смутен: той не очаквал подобно искане. Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити.
към текста >>

Щом получил преписката, императорът повикал Филипа, и го помолил да проучи тия обвинения.
Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа. Този полицай го обвиняваше в изнудвания, злоупотребление на доверие и пр. Щом получил преписката, императорът повикал Филипа, и го помолил да проучи тия обвинения. След като направил това, Филип с вдигнати рамена отговорил: „Господарю, ако Ваше Величество имате и най-малкото съмнение, аз моля да се предаде преписката в ръцете на правосъдието и да се поискат доказателства за всичко, което съдържа тя“. Царят, развълнуван, му отговорил засмяно: „да, това е все от злоба. Ако аз бях повярвал само една дума от него, не бих ви го дал да го четете“! Но пред повтаряните атаки Филип заблагоразсъди най-после да се завърне в Франция. Той тръгна отрупан с подаръци, но постоянно преследван от ненавистта на руската полиция.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той помолил г-ца Цинкел да наблюдава в тъмнината своята дясна и Райхенбаховата лява ръка.
Заинтересуван от това явление, Райхенбах направил обратен опит, т. е. седнал от дясно на сензитива. Същият резултат се получил, т. е: съседните им страни се затъмнили, а противоположните — разсветнали. Тогава Райхенбах предприема опити в по-голям мащаб, за да види, няма ли да се получи нещо подобно на батерия. Той помолил г-ца Цинкел да наблюдава в тъмнината своята дясна и Райхенбаховата лява ръка. От ръцете на вън излизали пламъци дълги един пръст. След това Райхенбах седнал до нея и уловил със своята дясна ръка, нейната лява. Тогава г-цата видела, че пламъците, излизащи от пръстите на свободните ръце, станали двойно по-дълги, т. е. по два пръста дълги. Между двамата се хванал дърводелецът Клайбер.
към текста >>

е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка.
След това във веригата се заловили в средата двете дъщери на Райхенбаха, Хермина и Отона. Пламъците на двете крайни ръце станали още по-дълги. Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път. Горепоменатияг опит се състоял в нареждане на верига чрез приближаване на разноименни полюси. Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка. Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце.
към текста >>

За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински).
Значи, тя е била във връзка (rapport) със своя лекар. Райхенбах проверил и видял, че това не пречи неговото одично влияние върху нея, напр. с паси и пр. Но това още не било нищо. Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й говори, а само мисли върху нещо. За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата. Скоро тя поискала вода, и като й поднесли, пила.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените.
Некой от тях даже са изпели няколко песни, като напр. французкият химн Марсилезата, и даже изпълнили един квартет, с акомпанимент на пиано. Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език. Материализирана Мери Браун при пианото. Но най-интересната проява е била тази на съществото Мери Браун. Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените. Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце. Майката, силно развълнувана от радост, се опитала да притисне до гърдите си любимото си същество и направила усилия да го задържи, но след няколко минути то изчезнало. По некога Мери Браун се подразделяла на четири отделни същества, три от които вземали под ръка присъстващите и се разговаряли с тях, а четвъртата форма пеела отделно. След всичко това, участниците в тия опити пристъпили към фотографиране на проявите: приготвили необходимия фотографски апарат, запалили магнезиум, затворили и запечатали вратите и, въобще, взели всички предпазителни мерки. Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й.
към текста >>

Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност.
“ изсмяло се джуджето. „Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите. Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия? “ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на царя на гномите. Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност. Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът.
към текста >>

Напразно Бъркхарт се молил на гнома.
„Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато. Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел. Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче! Ти си завършил своята дяволска работа. С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение.
Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество.
към текста >>

На първо време, първия месец, аз бих ви молила да ми бъдете само гостенка и в нищо да не се бъркате.
Пари не мога да ви предложа, средствата ми са ограничени. — Така ли?! учуди се девойката и подозрително погледна загадъчната си посетителка. И така, вие ми предлагате храна и стая? — Да. На първо време, първия месец, аз бих ви молила да ми бъдете само гостенка и в нищо да не се бъркате. Такива са моите условия. — А какво ще върша първия месец? — Ще се запознавате с мене и с къщата ми. Девойката се усмихна. — Странно предложение!
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос, след като се молил през първите три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му.
Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *). Христос, след като се молил през първите три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му. Петър излиза да го посрещне, но понеже се усъмнил, почнал да потъва. Благородната простота на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък. Историята на Исуса е ръководство за невъзможното, водач на неизреченото и непознатото. Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна простота, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас. Малцина са.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“.
“ И Папюс се задълбочавал в мислите си. Случаите на излекувания чрез хипнотизма повдигнали в душата му многобройни теми за спасителни размишления. А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш? Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото. Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят. Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки.
към текста >>

Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми.
Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св. Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Помолили го да уреди и в други градове такава изложба.
Пет месеца след пристигането му, баща му се поминал. Както навсякъде, така и в Русия, картините му направили голямо впечатление. С домашните си той се завръща във Варна. Той пак чувства нужда да отиде в планината. Минавайки през София, по съвета на приятели, урежда изложба, която направила голямо впечатление. Помолили го да уреди и в други градове такава изложба. Той се съгласил. Уредил такава в Търново половината град по сетил изложбата. Подобна изложба уредил и в Пловдив, във вегетарианския дом. И там имал голям успех. От сутрин до вечер била пълна с посетители.
към текста >>

Жена му го помолила да я прости и прибавила: — Но за да не се сърдиш, утре отдели една минута, за да отидем заедно.
Мъжът й в къщи я пита за гвоздеите. Тя му разправя всичко. Той й казва: — Изложба ли? За тази изложба аз изгубих целия ден. Работата остана недовършена. Жена му го помолила да я прости и прибавила: — Но за да не се сърдиш, утре отдели една минута, за да отидем заедно. На другия ден тя го завежда, и там се помиряват. Той й дава право. От България художникът пак отива в Алпите. Там той рисува новата си картина: „Странстващия пастир“. През пролетта на 1923 год.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл.
Ние ще ги изучим специално тук. * * * Предчувствието, което описваме, заслужва извънредно внимание. Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна. Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция. Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки. Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл. Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата на коленете си и почнала да я отваря: тя помислила, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й. Но три деня преди това тя била преживяла некакви „страхотии“, които я направили внимателна. Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота. Веднага тя я подала на слугинята, като й казала да я тури в чакалнята: „това е някоя безчестна постъпка“, казала тя. Едва слугинята излязла, и г-жа Констан, разчорлена, полугола, се впуснала към вратата с вик: „не я отваряй, не я пипай!!
към текста >>

Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо.
Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел. Една вечер се завърнал спокойно и, без да каже никому нищо, легнал си. На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“. Майка му, естествено, изтръпнала и го запитала, какво иска да каже. „Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене. От него получих известието, че трябва да умра“. Живо възбудена от това, майка му се разпоредила да повикат един лекар и му разказала историята. Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се мисли повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят на въображаемите си страхове. На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари!
Защото съм човек, излязъл от греха и от греха преследван — чак до края! Виновен съм! Защото ето я неправдата ми. ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала на замислите Твои! Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари! Виновен съм, голям е моя гр,х! Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален. да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си!
към текста >>

При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи.
Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни. При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач.
към текста >>

Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил.
Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност. Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му. И изкуственият елементал, роб, чадо на Тутанкамона, върши волята на създателя си, като руши и убива всекиго, когото засегне. Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира. Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син. Какво се получава в резултат?
към текста >>

Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт.
Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му. И изкуственият елементал, роб, чадо на Тутанкамона, върши волята на създателя си, като руши и убива всекиго, когото засегне. Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира. Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син. Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона?
към текста >>

Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син.
Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира. Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син. Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива?
към текста >>

А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея!
А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр. . . .“ Докторът сгъна писмото и взе да го нарежда между страниците на ръкописа.
към текста >>

Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време.
Нито една отрицателна мисъл не се намира в тази молитва. За всяко нещо има едно положително искане, но няма ни най-малко некакво оплакване. Бихме казали даже: в нея има едно почтително настояване за исканите неща. И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя начин. с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си. Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя помолила говедар да пасе кравите, но той й отказал.
Не й давали вече работа. Само по некога пияни й хвърляли по некоя пара. Тя почнала да повръща кръв. Най-сетне, дрехите й станали на парцали, тъй че даже й било срамно да се показва в селото. Децата в училището, които били около 40, почнали да я дразнят и да хвърлят кал върху нея. Тя помолила говедар да пасе кравите, но той й отказал. Обаче, тя излизала заедно с кравите. Говедарят, като видял, че има голяма полза от нея, давал й по някой път остатъците от своя обед: хляб и сирене. Князът я намерил, дал й няколко лева и й казал, че му е жал за нея. Децата видели това и почнали да викат, а Мария се спуснала да бяга. Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр.
Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата. Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност.
Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33452296257019