Търсене в текстове за 'Молил'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение.
А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея.
към текста >>

2. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял.
към текста >>

3. Писмо № 11

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
към текста >>

4. Петър Дънов - №2

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

5. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

6. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник".
Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година.
към текста >>

7. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Аз бях се молил, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца.
Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града. Аз бях се молил, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца. И тъй и направих. Докато изказвам, че никой освен Него няма да ми помогне, ето, че се издух с голяма сила и повърнах малко храна, което по-рано, колкото и да се мъчих, не можа да стане. И даде Бог, и се избавих. Боля ме пищеварителният канал няколко дни, но днес съм здрав и добре. После ми каза Гавраил, че това било дело на Сатана, но Бог осуетил неговите намерения.
към текста >>

8. 02 ПИСМО

Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все що е угодно Богу, Отцу, Който е на Небето. От Мен, вашия приятел, ви провождам нарочно подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14,1-22. Кории. 10,10-14. Ефесяном 5,7-18. Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски человек и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какво ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено поручение да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го Любят." Ние сме в преддверието на едно велико изявление на Божията сила, Която всинца ще видим, и то скоро.
към текста >>

9. 277 ПИСМО

Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца!
Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане. Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки на Любовта. Няма Любов като Божията Любов.
към текста >>

10. МОЛИТВА - ДА ВИДЯ БОГА

— Ето как бих желал да видя Бога и как бих се молил.
МОЛИТВА ДА ВИДЯ БОГА Учителя казва: — Ето как бих желал да видя Бога и как бих се молил. Господи, дай ми знание и мъдрост на ума. Нека Твоята Любов и Твоя Живот да се влеят в сърцето ми, а Свободата и Истината - в моята душа. Силата и Доброто да пребъдват в духа ми и вечното право и благо на живота да пребъдват в моята воля.
към текста >>

11. Да видя Бога

Ето как бих желал да видя Бога и как бих се молил:
Да видя Бога Ето как бих желал да видя Бога и как бих се молил: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума. Нека Твоята любов и Твоя живот да се влеят в сърцето ми, а свободата и истината — в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в духа ми и вечното право и благо на живота да пребъдват в моята воля.
към текста >>

12. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

Той ни е обнемал***, той ни е помагал във всички немощи, той се е молил за нашето изкупление от самото начало.
Той се моли, за да се даде виделина на сърцето на избраните да не би даже и те да се усъмнят и кажат - празно е да се слугува Господу. Той влиза най-после в светилището на Божиите тайни и вижда, че краят на тези, които са поластвани* и богатени не в Господа, а в света, е печален. Тях ги очаква погибел, такава, която никога не са сънували. Но как тоя праведен Дух се провиква - но мен сърцето ми гореше! ** Да, този Дух на виделината винаги е горял за нас. Той ни е обнемал***, той ни е помагал във всички немощи, той се е молил за нашето изкупление от самото начало. И колко добре говореше в Псалом 73, стих 28: "Но заради мене, добре ми е да се приближа при Бога. Положих упованието си на Тебе, Господа, Йехова, за да проповядвам всичките Твои дела". Какво величествено заключение да повярват бъдещите поколения! Учителя дава насоки и при четенето на псалмите: * поластван (книж.) - помилван
към текста >>

13. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

литургия; й молили патрика да гледа да воспре тази работа да не напредни".
Така Поп Константин, за да не направи раздор, направи им волята, чи само йсчитат часовите й водосвещават. Й народат са восблагодари й на това й си утожда сяки с голяма радост, чи са удостоиха да чуят по язикат си да са чете и да са молят Богу. Вечерта срещу понеделник на вечерната сабира се много народ й става отпуст й всекий се прощава да заговеят. Гръкогагаузите, кату чули й са научили от шпионите, чи са чело в училищито во болгарски, тутакси в неделя саби-рат са на митрополията й направят собор й мислят как да развалят, да съборят Българите. Й писват на патрика „как Българите направили си церква в училищито й довели два свещеника й служили св. литургия; й молили патрика да гледа да воспре тази работа да не напредни". Й ходили в неделя на управителя, та й гу молили да воспре Българите да ни четат по Български, но управителят до днес нищо не казал, чи не зная за напред. Но научавамися, чи управителят, кату проважда скришом да разгледа й распитва, й ги намеря лъжливи гагауйзите. Така в понделник вечерта на вечерня не са старпях, колко й да сам воспрян, отидох в училищито, така-ту чух по наши язик да са чите и кату чух Евангелието по български, многу са благодарих Богу, от радост заплаках й рекох „слава тебе, Боже, удостоихся да чуя въ Варна да са чете Български, па сега й ако да умра, ша ма упоет по Български! " Забравих, х.
към текста >>

Й ходили в неделя на управителя, та й гу молили да воспре Българите да ни четат по Български, но управителят до днес нищо не казал, чи не зная за напред.
Й народат са восблагодари й на това й си утожда сяки с голяма радост, чи са удостоиха да чуят по язикат си да са чете и да са молят Богу. Вечерта срещу понеделник на вечерната сабира се много народ й става отпуст й всекий се прощава да заговеят. Гръкогагаузите, кату чули й са научили от шпионите, чи са чело в училищито во болгарски, тутакси в неделя саби-рат са на митрополията й направят собор й мислят как да развалят, да съборят Българите. Й писват на патрика „как Българите направили си церква в училищито й довели два свещеника й служили св. литургия; й молили патрика да гледа да воспре тази работа да не напредни". Й ходили в неделя на управителя, та й гу молили да воспре Българите да ни четат по Български, но управителят до днес нищо не казал, чи не зная за напред. Но научавамися, чи управителят, кату проважда скришом да разгледа й распитва, й ги намеря лъжливи гагауйзите. Така в понделник вечерта на вечерня не са старпях, колко й да сам воспрян, отидох в училищито, така-ту чух по наши язик да са чите и кату чух Евангелието по български, многу са благодарих Богу, от радост заплаках й рекох „слава тебе, Боже, удостоихся да чуя въ Варна да са чете Български, па сега й ако да умра, ша ма упоет по Български! " Забравих, х. Стамат, кату ми каза „кой ти речи да угудиш дюлгери да работят", рекох му: „Вашият подпис й на всичките Братия Българи, според съгласителното писмо, дету стана на 9-го".
към текста >>

14. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял.
към текста >>

15. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил.
Окончателното решение по този въпрос се взело в село Николаевка на едно събрание по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата при извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от Варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостроени черкви по селата (например в село Гюн догду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г.
към текста >>

16. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпит.
Вие дължите вашия Живот на Небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако не бях ваш закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели. Но сега много от тях са отстранени. Онзи, който създава дома, който образува семейните връзки, който повдига любовта на чадата и радостите между братята и сестрите и приятелите, той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас и ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблаго-дарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпит. И ако имате пълна вяра и упование в Мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и не се постоянно съмнявайте - заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата. Заради лъжата не отхвърляйте Истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и Аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови да се отречете пред една слугиня от Мене.
към текста >>

17. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа.
И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. До допуснем, че някой от вас е търговец на дребно - продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната". Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име".
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега, да вземем например мислите и желанията.
към текста >>

19. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

А от четиримата братя, които бяха с Учителя на връщане от Ташла-тепе, научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, насъсквани, а може би и почерпени от поповете: когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителя помолил да влезе за момент да си вземе меката шапка, защото носеше една, плетена от лико, но стражарите не му позволили, дори един го блъснал с приклада на пушката си и го подкарали напред.
Извинявайте, свободен сте! " Тръгнахме заедно, но едва бяхме излезли от двора на Градоначалството и един стражар извика: — Да остане само Савов! По-късно научихме, че Савов е интерниран по етапен ред от Варна за София. А от четиримата братя, които бяха с Учителя на връщане от Ташла-тепе, научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, насъсквани, а може би и почерпени от поповете: когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителя помолил да влезе за момент да си вземе меката шапка, защото носеше една, плетена от лико, но стражарите не му позволили, дори един го блъснал с приклада на пушката си и го подкарали напред. За тази постъпка разказах на адютанта на началника на сектора, който беше и адютант на началника на гарнизона. Помолих го да издири кой е бил този стражар, който арестувал и блъснал Учителя, и да проследи дали до един-два месеца няма да му се случи нещо лошо - някакво нещастие или да заплати с живота си. Не се мина и месец и адютантът ми телефонира от Варна: — Глъблев, същият този стражар, който на Ташла-тепе арестувал Учителя и после го блъснал с приклада на пушката си, вчера бил пробо-ден с нож и починал веднага. Бил изпратен в с.
към текста >>

20. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа.
И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима събрани в мое име.“ При всички стари Учители и кабалисти думата име е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да се съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие, и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор.
към текста >>

21. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията.
към текста >>

22. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил.
Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия дванадесет петъка в годината има още четиридесет, нали? В тия четиридесет петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите - това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил. За дванадесетте петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 ч., а за другите четиридесет петъка през годината вие ще си изберете часове,през които да се молите и размишлявате. Четивото за дванадесетте петъка и другите четиридесет петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, отгдето желаете на Книгата Господня. Само че това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате. А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят - които могат, тридесет и шест часа, а които не могат - двадесет и четири часа. За четиво им дайте цялата книга на Битие и което не стига, вземете от Изход - двете глави.
към текста >>

23. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха?
Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някое нещастие и роптае, тоже греши.
към текста >>

Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате.
Не искам да ме правите център, не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов. А онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мен, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по- големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мен, защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие - в друга. А докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се оправи, защото всъщност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е!
към текста >>

24. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.
Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим; но освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчар за ху-то - гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. Ху-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа.
към текста >>

25. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил.
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил. За 12-те петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 часа; а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часове, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12-те петъка и другите 40 петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, от гдето желаете на книгата Господня. Само че, това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате. А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят които могат 36 часа, а които не могат — 24 часа. За четиво им дайте цялата книга на Битието и което не стига, вземете от „Изход“ — двете глави.
към текста >>

26. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.
Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим. Но, освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчарин за „Ху"-то, гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. „Ху"-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа.
към текста >>

27. 1920_1 Биографични справки

Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си.
НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През август 1920 година сем. Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с. Стрелец, Горнооряховско, на 10 години. Майката починала и бащата, Иван Маринов, останал с шест деца. Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си. Надежда сама пожелала да иде, без да знае къде я дават и на кого. „Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" – спомня си Надежда Иларионова. ПЕТЪР КАМБУРОВ Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография: Роден съм на 1 декември 1899 г.
към текста >>

28. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението.
Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята. И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат.
към текста >>

29. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител. На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
към текста >>

30. УЧЕНИЦИ

След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г.
Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица.
към текста >>

Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил.
към текста >>

31. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи.
Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва. Или поне с такива мисли се утешавала.
към текста >>

32. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта.
Ха иди пак на земята. И дойдох". Беше почнал тука по махалата си разправяше всичко до известно време. После спря. Синът ми Велин беше войник, когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 година. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син? " - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете". Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е".
към текста >>

Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта.
Ха иди пак на земята. И дойдох". Беше почнал тука по махалата си разправяше всичко до известно време. После спря. Синът ми Велин беше войник, когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 година. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син? " - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете". Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е".
към текста >>

33. НЕПОСЛУШАНИЕ

Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши. Мария Тодорова Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване?
към текста >>

34. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Братът го помолил да му предскаже нещо.
Той я посъветвал да даде изложба и казал: "Рекох, ти по този път ще успееш! " Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветана Щилянова Учителят бил на гости в едно село у наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: "Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал. Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя.
към текста >>

След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят.
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал. Първото беше на един мой приятел - д-р Миркович.
към текста >>

35. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа.
Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
към текста >>

36. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него.
Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев Някаква позната на Елена Цочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте!
към текста >>

Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат.
Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов
към текста >>

37. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката.
За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница.
към текста >>

38. ДОБРО И ЗЛО

Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада.
Лошите хора са подобни на замътени яйца. Доближите ли се близо до тях, те разнасят миризмата си надалеч; те миришат лошо. В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде старият игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките на монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня. Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане. Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек. Най хубавото ухание е праведният. Къде трябва да търсите лошите и добрите хора?
към текста >>

39. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите.
Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай: Били в един град Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минали покрай църква. Петко поискал от Учителя позволение да влезе в църквата и да се помоли пред олтара. Учителят му позволил. Влязъл Петко вътре да се моли, а Учителят казал на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите. А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска градина. Тодор споделил с Учителя: "Наш Петко така се моли, че вече се забрави". Учителят му казал: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочил наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!
към текста >>

Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд.
Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш, или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото, така му се дощяло да излезе нависоко, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: "Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото в това село. Та лошотията си е у тях и аз, откакто съм тук, няма ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила в това село нагоре към небето. А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд. Дъждът го застигнал и целия го измокрил.
към текста >>

В този момент нещо отвътре ми каза: "Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила.
Легнах си здрава. Събудих се през нощта и чувствам, че цялата ми дясна страна е схваната, парализирана. Почувствах също и тежест в мозъка. Значи аз съм парализирана. И как можеше да не плача в това тежко състояние? В този момент нещо отвътре ми каза: "Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила. Представях си Христа до мене тъй жив, а не както е по иконите. Представих си го физически и Му говорих тъй: "Ти, Господи, спаси тримата младенци в огнената пещ. Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до дрехата Ти. Моля Ти се, Господи, помогни и на мене." Представих си също и Учителя и Му се молих да ми прати нови клетки в организма, да обнови тялото ми.
към текста >>

Брат Стоименов много искал да отиде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне.
Ти можеш и знаеш как да помагаш. Благодаря! " Елена Андреева Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ. От някакво предприятие го поканили да отиде на екскурзия до Цариград. Брат Стоименов много искал да отиде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне. И наистина, екскурзията се състояла, всички се качили на парахода. Но какво станало? Пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дни. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокада. Не могъл да се върне на парахода.
към текста >>

Всички се разбягали: и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие.
Първият бил разстрелян, вторият и следват залповете... Между тези осъдени, 13-ият човек бил от Бялото Братство. Виждал той как един след друг следват залповете и че скоро идва и неговият ред, но той не иска да умре, иска да живее и да работи за делото Божие и за славата Божия. Почнал да се моли в себе си. Когато вече дошъл неговият ред, телефоните тревожно звънели. Съобщавало се нещо много важно и тревожно. Всички се разбягали: и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие. И от тоя случай ние пак се уверяваме, че за Бога невъзможно няма. Той има хиляди възможности. И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ. Боян Боев Имаше един такъв случай: Една сестра преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено, защото смятала, че молитвите се казват колективно.
към текста >>

Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред невидимия свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогава тя остава без последствие. Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малко топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Никога не се молете, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ.
към текста >>

Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката.
Щом престанеш да отлагаш, и Бог няма да отлага. Следователно, когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте че и вие не сте изпълнили Неговата Воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди. Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него. Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката. Човек се моли най-добре, когато го гонят. Като те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава се молиш както трябва. Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот.
към текста >>

Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода.
Следователно, ние при несполука в молитвата ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри, според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко може да го приложите на практика. Аз ви слушам как четете молитвите - бързате по-скоро да свършите. Когато Аз се моля, "Добрата молитва" ми отнема 15 минути, за "91 Псалом" и "Пътят на живота" употребявам 20 минути, а като чета "Отче наш" минава половин час и като дойда до "Молитвата на царството" става един час. Ако се молите с Мене заедно няколко пъти по този начин, нито един няма да остане тук. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, Която движи всичко живо в света. Или кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствам радостта Ти, в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли какво ще почувствате?
към текста >>

40. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Легнала под леглото, но Учите- лят вижда и помолил един брат: "Кажете на сестрата да излезе." И братът я изважда изпод кревата.
Тя чака да преспи с Учителя. Виж, какви нахални духове имаше! Маргарита един път се скрила под леглото на Учителя, да остане да спи там. Това било още на ул. "Опълченска" 66. Легнала под леглото, но Учите- лят вижда и помолил един брат: "Кажете на сестрата да излезе." И братът я изважда изпод кревата. Та Маргарита така я свалиха от стаята на Учителя. Елена Андреева Веднъж на беседа Учителят разказа за една сестра, която отишла и Му казала: "На мен Духът ми каза, че аз чрез Вас трябва да имам син! И това ще бъде велик дух." Ние всички сме възмутени. Не знаем коя е и си казваме: "Как може тя да дръзне да прояви това нещо към Учителя!
към текста >>

41. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската градина.
Учителят насочва поглед към тях с голямо напрежение. Бомбардировачите отиват вече към обектите за бомбардиране. Учителят от напрежение се зачервява, започва да тече пот, кръв от лицето Му. Бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали за Румъния. С това Учителят отклонява определената бомбардировка над София. Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Георги Добрев Брат Дряновски пита: "Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града? " Учителят се усмихва: "За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит." Той изважда десетина листчета, с написани различни цитати от Псалмите. Казал му: "Ето, вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на твои познати.
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Но Той е молил Бога това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата.
Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата. Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява света. Борис Николов През 1928 г. в Чирпан бе станало земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Него. Но Той е молил Бога това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на Земята. Той регулира земния и духовния живот на Земята и Небето." Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди 2000 години?
към текста >>

43. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за момент да си вземе мека шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не Му позволил, блъснал Го с приклада на пушката си и Го подкарал напред.
Но след месец, именно този стражар бива убит в едно село, където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но не го записахме и с годините ние го забравихме. Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили, трябваше рано или късно да дават отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват богупротивници като пречат на Делото на Великия Учител, слезнал на Земята между българите. Мария Тодорова За същия случай разказва и Никола Гръблев: От четирима братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята, научих, че стражарите се държали грубо с Него, навярно по насъскване от поповете. Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за момент да си вземе мека шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не Му позволил, блъснал Го с приклада на пушката си и Го подкарал напред. Тази постъпка на стражаря аз разправих на адютанта на началник-сек- тора, който беше и адютант на началник-гарнизона. Помолих го да проучи и издири кой е бил този стражар, който е арестувал и блъскал Учителя и да следи до 1 -2 месеца дали няма да се случи на този стражар някое нещастие. Не се мина и месец и ме викат на телефона от Варна. Обажда се адютанта: "Гръблев, същият този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъска с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага. Пратили го в село X.
към текста >>

44. ЧИСТОТАТА

Аз зная: той е прегрешил, не се е молил.
Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината! Човек, който мисли за Небето, не пада. Ако мисли за Земята, пада. Когато се качвате на един връх, отдолу до горе трябва да се молите на Бога, и като слизате, пак трябва да се молите! Някой е паднал. Аз зная: той е прегрешил, не се е молил. Някой казва: „Защо стана така? “ Защото не се е молил. Когато на планината няма хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят времето. На планината трябва да имате чисти мисли.
към текста >>

“ Защото не се е молил.
Ако мисли за Земята, пада. Когато се качвате на един връх, отдолу до горе трябва да се молите на Бога, и като слизате, пак трябва да се молите! Някой е паднал. Аз зная: той е прегрешил, не се е молил. Някой казва: „Защо стана така? “ Защото не се е молил. Когато на планината няма хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят времето. На планината трябва да имате чисти мисли. Щом нямате чисти мисли, ще има буря, ветрове, гръмотевици, ще стане цяла революция, ще се промени времето. Ако вие обикнете времето, и то ще ви обикне.
към текста >>

45. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

И като се помолили, веднага се дигнала мъглата.
Това става по известни закони. Напредналите Същества днес ви говорят следното: „Ако искате да имате успех във всяко начинание в живота си, не изпущайте Божествените мисли и желания, които ви идват. Ние прилагаме Божествените мисли и желания, които идват при нас. Ние ще ви помагаме.“ Вчера някои сестри са били на един връх и се изгубили в мъглата. И като се помолили, веднага се дигнала мъглата. Човек всякога трябва да отправя ума си към Бога. Това е тайната. Другото положение е: трябва да изучавате Природата. Ти трябва да се запознаеш с едно видно лице и като имаш неговото благоволение, може ад ти позволи да влезеш в неговото имение и да го изучаваш. Ти не може да влезеш там като неканен гост.
към текста >>

46. ЗАКОНИ ЗА ДОБРОТО

Веднъж при Йоан Кронщатски отишла една вдовица и го помолила да ª помогне.
Когато правиш добро, крий го. Никой да не го знае. Това е велик закон. Нека само Бог да го знае. Това, което имаш, може да е оставено при теб за другиго! Веднъж при Йоан Кронщатски отишла една вдовица и го помолила да ª помогне. Йоан казал: „Да се помолим на Господа и след една седмица ще видя.“ На следната седмица му дали плик с голяма сума. Той го дал на жената. Тя казала: „Много са.“ Йоан отговорил: „Дадени са за тебе.“ Доброто винаги побеждава, понеже Бог е на неговата страна. В началото на борбата злото е по- силно, а в края доброто е по-силно.
към текста >>

47. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

Той се е молил, молил, молил.
Псалмопевецът пише как му устроили засада. Той говори за външния свят. Не мислете, че и вие сте извън тази зона. Вие сте още в опасната зона. Псалмопевецът е бил постоянно в молитва. Той се е молил, молил, молил. Злото, като няма вече възможност да действа отвън, ще влезе в ума, в сърцето, в постъпките ти. Най-трудната работа е тогава да се справиш с него. При молитвата е нужно пълно съсредоточаване. Хубавото е да се практикува съсредоточаване и съзерцание. Съсредоточаването или концентрацията е волев процес на главния мозък.
към текста >>

48. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

Апостол Павел казва в Посланието си към Римляните, че има едно чувство, което го притеснява и за което се молил три пъти да се отдалечи от него.
Два пъти се повтарят тоновете: „ми“, „ре“, „си.“ Тонът „до“ е напрежение, „ре“ – движение, „ми“ – формата, която се образува. В тази песен вие имате „фа“ към края. То значи, че в тази форма трябва да се тури известно съдържание. Вие по музикален начин търсите своя собствен път. Трябва да се пазите, защото възприемате много впечатления едновременно в ума си и по някой път много се трудите, докато ги разберете. Апостол Павел казва в Посланието си към Римляните, че има едно чувство, което го притеснява и за което се молил три пъти да се отдалечи от него. При медитация вашето съзнание временно се раздвоява, тогава то отслабва. Наблюдавайте при кои условия се явява у вас това състояние, изпитвайте се. Щом дойде раздвоението, кажете: Бог е Любов! Ако не престане това състояние, кажете:
към текста >>

49. 16 август 1912, четвъртък

Стремете се към добри мисли и само тогава бих се помолил ia вас и бих ви дал доказателствата, които искате.
Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите как те действуват. Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете дори и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките му дела. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и тогава той ще прави чудеса по-големи и от тези, които Христос е правил. Стремете се към добри мисли и само тогава бих се помолил ia вас и бих ви дал доказателствата, които искате. В нашето общество има три закона, които ни свързват. Първият закон е: Да възлюбиш Господа, твоя Бог със цялото сърце, с всичкия си ум, с цялата си воля и душа. Вторият закон гласи: Да възлюбиш ближния си като себе си. А третият закон е: Да бъдеш съвършен, както съвършен е нашият Отец. Това са трите закона, на които почива всичко и нас тук не ни свързва нищо друго, освен тези закони.
към текста >>

50. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които съзнанието е пробудено, и които са се молили дълго.
" Псалмопевецът казва: Като видя Божието лице, ще бъда доволен. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от него и като започна да си служа с всичките си сили, аз ще бъда доволен от своя живот". И тогава ученикът ще започне да помага своите ближни. Христос „хлопа" на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат трудностите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които съзнанието е пробудено, и които са се молили дълго. Христос ще похлопа, а ученикът ще му отвори и той ще му предаде първия урок. „Ето, хлопам на вратата ви" казва Христос. Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.
към текста >>

51. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Който се е молил, той никога нищо не е изгубил.
В скоро време помощта ще дойде и вие ще бъдете вън от всякаква опасност. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете! ". Това значи: винаги бъдете свързани с Божествения свят. Дали ще ни се отговори на молитвата? Който се моли от сърце, той непременно ще получи отговор. Който се е молил, той никога нищо не е изгубил. Освободете се от вътрешния страх и не мислете дали ще изпълните обещанията си или не. Щом е въпрос за обещания, които сте дали в душата си, не се колебайте. В изпълнения на тия обещания седи приложението на волята Божия. Щом се поколебаете да свършите волята Божия, вие спъвате своето развитие. И тогава, както се грижат за вас, така и вие трябва да се грижите за другите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.228670835495