НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
196
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са
кацали
по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите.
Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се? " и всякой ден ви учат по един урок.
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са
кацали
по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите.
Например, кацне някой комар върху теб, смучи кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това, Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни се каже, да не закачаме хорските ръце, за да се не сложат и хорските ръце върху нас. Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме.
към беседата >>
2.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте обсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в
кацата
.
За да ни посеят един ден наново, при по-добри условия на живот, трябва още отсега, докато живеем на земята, да приготвим наградата. Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим към тях и най-сетне към Христа. В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки процес. Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише.
Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте обсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в
кацата
.
Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят; процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене – на живот; осолването е процес на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали. Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар. Направете опит върху себе си, но опит върху този стих, който ви прочетох: той има дълбоко значение. Би могло да се напишат томове върху туй: как да се съгради животът, как да се възпитават децата, мъжете, жените, учениците, обществото и т.н. Всичко е в този стих.
към беседата >>
3.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли
кацата
, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из
кацата
и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува.
Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват.
Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли
кацата
, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из
кацата
и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува.
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват.
към беседата >>
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в
кацата
, като си казвал: „Тази
каца
трябва хубаво да я затварям“.
Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува.
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в
кацата
, като си казвал: „Тази
каца
трябва хубаво да я затварям“.
И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да любим враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.
към беседата >>
4.
В мое име
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Така
кацарят
събира обръчите на
кацата
.
От тези двама или трима, Бог ще избере касиер, да пази Божествената каса и с Мъдрост да раздава от нея на всички, които се нуждаят. Мнозина отиват при Господа, да искат честен касиер, който да пази касите им. Отговаря им се, че няма двама или трима, събрани в името на Бога, за да изберат оттам човек. Възразяват, че всички са правоверни, събират се в името на Бога, правят молитви. Такова събиране още не е истинско.
Така
кацарят
събира обръчите на
кацата
.
Той вземе чук в ръка и един след друг ги сглобява. Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря. Ако вашите умове, сърца и воля се съберат доброволно, в името Божие, там е Бог сред вас. Този е пътят, по който можете да изправите живота си. Това, което става с вас, става и с целия свят.
към беседата >>
Това събиране не става по ваша воля, но по волята на
кацаря
.
Отговаря им се, че няма двама или трима, събрани в името на Бога, за да изберат оттам човек. Възразяват, че всички са правоверни, събират се в името на Бога, правят молитви. Такова събиране още не е истинско. Така кацарят събира обръчите на кацата. Той вземе чук в ръка и един след друг ги сглобява.
Това събиране не става по ваша воля, но по волята на
кацаря
.
Ако вашите умове, сърца и воля се съберат доброволно, в името Божие, там е Бог сред вас. Този е пътят, по който можете да изправите живота си. Това, което става с вас, става и с целия свят. Светът представлява велика, колективна душа. Каквато е участта на великата душа, такава е участта и на малката душа.
към беседата >>
Така
кацарьтъ
събира обрѫчитѣ на
кацата
.
(втори вариант)
Отъ тѣзи двама или трима, Богъ ще избере касиеръ, да пази Божествената каса и съ мѫдрость да раздава отъ нея на всички, които се нуждаятъ. Мнозина отиватъ при Господа да искатъ честенъ касиеръ който да пази каситѣ имъ. Отговаря имъ се, че нѣма двама или трима, събрани въ името на Бога, за да избератъ оттамъ човѣкъ. Възразяватъ, че всички са правовѣрни, събиратъ се въ името на Бога, правятъ молитви. Такова събиране още не е истинско.
Така
кацарьтъ
събира обрѫчитѣ на
кацата
.
Той вземе чукъ въ рѫка и единъ следъ другъ ги сглобява. Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря. Ако вашитѣ умове, сърдца и воля се събератъ доброволно, въ името Божие, тамъ е Богъ срѣдъ васъ. Този е пѫтьтъ, по който можете да изправите живота си. Това, което става съ васъ, става и съ цѣлия свѣтъ.
към втори вариант >>
Това събиране не става по ваша воля, но по волята на
кацаря
.
(втори вариант)
Отговаря имъ се, че нѣма двама или трима, събрани въ името на Бога, за да избератъ оттамъ човѣкъ. Възразяватъ, че всички са правовѣрни, събиратъ се въ името на Бога, правятъ молитви. Такова събиране още не е истинско. Така кацарьтъ събира обрѫчитѣ на кацата. Той вземе чукъ въ рѫка и единъ следъ другъ ги сглобява.
Това събиране не става по ваша воля, но по волята на
кацаря
.
Ако вашитѣ умове, сърдца и воля се събератъ доброволно, въ името Божие, тамъ е Богъ срѣдъ васъ. Този е пѫтьтъ, по който можете да изправите живота си. Това, което става съ васъ, става и съ цѣлия свѣтъ. Свѣтътъ представя велика, колективна душа. Каквато е участьта на великата душа, такава е участьта и на малката душа.
към втори вариант >>
5.
Неизвестното
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Съединение или сдружаване без Любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на
кацата
.
Българите казват: „Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: „Любовта прави съединението, а съединението прави силата." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния – съединението прави силата. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в Любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: “Да се съединим, да образуваме дружество”.
Съединение или сдружаване без Любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на
кацата
.
Развивайте Надеждата, Вярата и Любовта си, за да се закрепите и в трите свята: Надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, Вярата – в Умствения и Духовния свят, а Любовта – в Божествения. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той е в първата фаза на Живота, няма Надежда, няма и Любов в себе си. Той трепери от студ, затова трябва да влезе вкъщи, да го облечем и угостим. Първо ще стоплите човека, ще го облечете и нахраните, а след това ще го въведете в по-висок свят.
към беседата >>
Съединение или сдружаване безъ любовь лесно се разпада, както се разпадатъ обрѫчитѣ на
кацата
.
(втори вариант)
Българитѣ казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо. Правилно е да се каже: „Любовьта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия изразъ, а не само съ последния — съединението прави силата. За да бѫдемъ силни като народъ, като вѣрващи, трѣбва да сме съединени въ любовьта. Това съединение ще ни направи силни. Казватъ: Да се съединимъ, да образуваме дружество.
Съединение или сдружаване безъ любовь лесно се разпада, както се разпадатъ обрѫчитѣ на
кацата
.
Развивайте надеждата, вѣрата и любовьта си, за да се закрепите и въ тритѣ свѣта: надеждата ще свърши всичкитѣ ви работи на физическия свѣтъ, вѣрата — въ умствения и духовния свѣтъ, а любовьта — въ Божествения. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Той е въ първата фаза на живота, нѣма надежда, нѣма и любовь въ себе си. Той трепери отъ студъ, затова трѣбва да влѣзе вкѫщи, да го облѣчемъ и угостимъ. Първо ще стоплите човѣка, ще го облѣчете и нахраните, а следъ това ще го въведете въ по-високъ свѣтъ.
към втори вариант >>
6.
Запазване и консервиране плодове и зеленчуци
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Може да се наредят по редове и в
каца
ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н.
1. Запазване ябълки: В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна.
Може да се наредят по редове и в
каца
ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н.
Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година.
към беседата >>
7.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Може да се наредят по редове и в
каца
ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н.
* * * ЗАПАЗВАНЕ И КОНСЕРВИРАНЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Запазване ябълки: В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна.
Може да се наредят по редове и в
каца
ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н.
Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година. (От брат К. Иларионов)
към беседата >>
8.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Человѣкоубийцата може да излѣе една
каца
съ сълзи, но не се прощава.
(втори вариант)
За такъвъ человѣкъ Христосъ казва: „Този человѣкъ отъ начало още бѣше человѣкоубийца“. Бащата бѣше человѣкоубийца. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человѣкоубийца. Знаете ли, като се убие единъ човѣкъ, колко мѫчно се прощава!
Человѣкоубийцата може да излѣе една
каца
съ сълзи, но не се прощава.
Ако нѣкой каже, че прощава, лъже се. Не, не се прощава. Знаете ли защо дойдоха толкова нещастия въ Давидовия домъ? – За убийствата. Знаете ли защо страда еврейскиятъ народъ?
към втори вариант >>
9.
Изтълкувай ни тази притча
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Представете си, че изливате водата от една
каца
на земята.
Това може да стане и в ума, и в сърцето. От вас се иска разумно удължаване и разумно разширяване на носа. Само така ще се освободите от недоразуменията в живота си. Следователно, ако удължите и разширите носа си с една стомилионна част от милиметъра, вие ще се домогнете до цялото. Каква работа може да свърши нос, който се удължава с една стомилионна част от милиметъра?
Представете си, че изливате водата от една
каца
на земята.
– Ще свърши ли някаква работа тая вода? – Никаква работа няма да свърши. Водата ще се разлее, ще образува една пътечка – нищо повече. Друг е въпросът, ако тая вода се излее в едно езеро. Колкото и да е малко количеството на тая вода, все ще придаде нещо на езерото.
към беседата >>
Ако вземете една
каца
вода и я разлѣете по земята, ще направите една голѣма пѫтека.
(втори вариант)
Разумно разширение и разумно продължение на носа. Само така всички недоразумѣния въ свѣта ще изчезнатъ! И като намѣрите този законъ, разширение на носа с 1/100 000 000 часть отъ милиметъра и продължение на носа съ толкова, турете тѣзи двѣ пропорции и ще намѣрите на какво е равно цѣлото. Ако носътъ трѣбва да се продължи съ 1/100 000 000 часть отъ милиметъра каква е работата на този носъ? Ще ви обясня този законъ.
Ако вземете една
каца
вода и я разлѣете по земята, ще направите една голѣма пѫтека.
Но прѣдставете си, че я изливате в едно езеро, какво видоизмѣнение ще направи въ самото езеро? Като казвамъ 1/100 000 000 част отъ милиметъра, разбирамъ този вѫтрѣшенъ законъ. Все ще стане една малка промѣна въ васъ, защото тази енергия е влѣзла вѫтрѣ въ вашето тѣло, а не се е разлѣла вънъ по вашето тѣло. Съмнението трѣбва да се изхвърли. Съмнѣнието е единъ недѫгъ на човѣшкия умъ, а умразата, завистьта сѫ недѫзи на човѣшкото сърце.
към втори вариант >>
10.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Цяла
каца
със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това.
Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата. Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече.
Цяла
каца
със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това.
Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело.
към беседата >>
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла
каца
съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме. Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла
каца
съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи.
Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева.
към втори вариант >>
11.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
(втори вариант)
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Някои се намират в положението на обръчите на
кацата
.
По-малко от десет листа може да напишете, но в никой случай повече. Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо. Сега, да свърша беседата, да не натегне много.
Някои се намират в положението на обръчите на
кацата
.
Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече!
към беседата >>
Кацарят
ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата.
Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо. Сега, да свърша беседата, да не натегне много. Някои се намират в положението на обръчите на кацата.
Кацарят
ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата.
След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това?
към беседата >>
Ако забележи, че
кацата
сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре.
Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо. Сега, да свърша беседата, да не натегне много. Някои се намират в положението на обръчите на кацата. Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде.
Ако забележи, че
кацата
сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре.
Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я.
към беседата >>
Най-после
кацата
казва: Стига вече!
Някои се намират в положението на обръчите на кацата. Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде.
Най-после
кацата
казва: Стига вече!
Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я. Следната година пак проверява да не се е разсъхнала. И тъй, като ви говоря за обръчите на кацата, искам да бъдете свободни от закона на кацата, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим!
към беседата >>
И тъй, като ви говоря за обръчите на
кацата
, искам да бъдете свободни от закона на
кацата
, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим!
Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я. Следната година пак проверява да не се е разсъхнала.
И тъй, като ви говоря за обръчите на
кацата
, искам да бъдете свободни от закона на
кацата
, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим!
Не, може да останете още няколко дни, според работата ви. Аз разрешавам най-много до десет деня. От десет деня нататък имат думата търновци. Те могат да кажат: Докога ще седят тия гости? Все с тях ли ще се занимава Учителят?
към беседата >>
Вие сте като обръчите на една
каца
, които
кацарят
пристяга.
(втори вариант)
Само десет страници и нито една повече! По-малко може, но повече не може. Може с десет думи да изкажете нещо за Любовта, после може с десет реда и най-много до десет страници; повече не може. Сега, малко да се поосвободим. Знаете ли в какво положение се намирате?
Вие сте като обръчите на една
каца
, които
кацарят
пристяга.
Той стяга всички обръчи и гледа дали няма аралъци. После налива вода и отново гледа да не изтича отнякъде. Накрая обръща кацата, изважда обръчите, взема едно голямо еренде, слага го от едната страна, слага го от другата страна... Кацата пита докога ще продължава това. Докато водата престане да изтича. Сега вече кацата е готова, папурът е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа.
към втори вариант >>
Накрая обръща
кацата
, изважда обръчите, взема едно голямо еренде, слага го от едната страна, слага го от другата страна...
Кацата
пита докога ще продължава това.
(втори вариант)
Сега, малко да се поосвободим. Знаете ли в какво положение се намирате? Вие сте като обръчите на една каца, които кацарят пристяга. Той стяга всички обръчи и гледа дали няма аралъци. После налива вода и отново гледа да не изтича отнякъде.
Накрая обръща
кацата
, изважда обръчите, взема едно голямо еренде, слага го от едната страна, слага го от другата страна...
Кацата
пита докога ще продължава това.
Докато водата престане да изтича. Сега вече кацата е готова, папурът е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа. Сега ще се освободите и ще кажете: "Свободни сме вече от закона! " Но след като ви освободихме, да не решите да си ходите. Не, можете и утре, и вдругиден да останете - всеки според работата и обстоятелствата.
към втори вариант >>
Сега вече
кацата
е готова, папурът е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа.
(втори вариант)
Вие сте като обръчите на една каца, които кацарят пристяга. Той стяга всички обръчи и гледа дали няма аралъци. После налива вода и отново гледа да не изтича отнякъде. Накрая обръща кацата, изважда обръчите, взема едно голямо еренде, слага го от едната страна, слага го от другата страна... Кацата пита докога ще продължава това. Докато водата престане да изтича.
Сега вече
кацата
е готова, папурът е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа.
Сега ще се освободите и ще кажете: "Свободни сме вече от закона! " Но след като ви освободихме, да не решите да си ходите. Не, можете и утре, и вдругиден да останете - всеки според работата и обстоятелствата. Да не мислите, че ви подписвам паспорта; ден, два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет можете да останете. До десет дни аз разрешавам, а от десет дни нататък разрешават търновци.
към втори вариант >>
12.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Както комарите, мухите
кацат
по носа, по ръцете и краката на човека и го безпокоят, така и лошите духове имат право да го изкушават.
Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл. Те са съветници на човека, които го придружават навсякъде. Ще кажете може би, че тези отрицателни чувства са подобни на лошите духове и нямат право да смущават човека. Питам: Защо комарите имат право да хапят хората, а отрицателните чувства, лошите духове нямат право да ги безпокоят?
Както комарите, мухите
кацат
по носа, по ръцете и краката на човека и го безпокоят, така и лошите духове имат право да го изкушават.
Бог не се бърка в тяхната работа. Мухите, комарите, бръмбарите, както и животните имат свое велико предназначение. Човек трябва да мисли право, да съчетава фактите, за да намери смисъла и предназначението на всичко, което природата е създала. Седите и размишлявате върху нещо, но мисълта ви е мъглива, неясна. В това време един комар кацне на носа ви и ви ужили.
към беседата >>
13.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
Може да излеете цяла
каца
сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания.
Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път?
Може да излеете цяла
каца
сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания.
Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1.
към беседата >>
14.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на
кацата
.
– Как е живял Христос? – Той е живял според закона на Любовта и изпълнявал волята на Отца. Христос казва: Готов съм да положа живота си за Бога и да изпълнявам всичко, което Той желае. От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят.
Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на
кацата
.
Ако няма обръчи, които да съединят дъските на кацата, нищо не може да стане. Докато обръчите на кацата са здрави, те я стягат добре. Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата. Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи.
към беседата >>
Ако няма обръчи, които да съединят дъските на
кацата
, нищо не може да стане.
– Той е живял според закона на Любовта и изпълнявал волята на Отца. Христос казва: Готов съм да положа живота си за Бога и да изпълнявам всичко, което Той желае. От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят. Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на кацата.
Ако няма обръчи, които да съединят дъските на
кацата
, нищо не може да стане.
Докато обръчите на кацата са здрави, те я стягат добре. Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата. Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи. Достатъчно е да се пръснат те по лицето на земята, за да не остане нищо от тях.
към беседата >>
Докато обръчите на
кацата
са здрави, те я стягат добре.
Христос казва: Готов съм да положа живота си за Бога и да изпълнявам всичко, което Той желае. От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят. Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на кацата. Ако няма обръчи, които да съединят дъските на кацата, нищо не може да стане.
Докато обръчите на
кацата
са здрави, те я стягат добре.
Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата. Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи. Достатъчно е да се пръснат те по лицето на земята, за да не остане нищо от тях. Колко деликатни пръсти на млади хора са разпръснати по земята!
към беседата >>
Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на
кацата
.
От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят. Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на кацата. Ако няма обръчи, които да съединят дъските на кацата, нищо не може да стане. Докато обръчите на кацата са здрави, те я стягат добре.
Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на
кацата
.
Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи. Достатъчно е да се пръснат те по лицето на земята, за да не остане нищо от тях. Колко деликатни пръсти на млади хора са разпръснати по земята! Казвате: Трябва да се стремим към добър живот.
към беседата >>
15.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
В живота съществува механическа връзка между хората, както са свързани дъските на
кацата
с обръчи; съществува и органическа връзка – между мисли и чувства; най-после, съществува връзка и между човешките души.
– Обработил ли си даденото? Ученикът иска от Учителя си да го осведоми върху тайните сили на природата, но ако не обработи силите, вложени в него, той не би могъл да се ползва от силите на природата. Следователно, просенето има смисъл само при любовта. Ще просиш от онзи, когото обичаш, и като ти даде нещо, ще го обработиш. Така ти ще се свържеш с този човек.
В живота съществува механическа връзка между хората, както са свързани дъските на
кацата
с обръчи; съществува и органическа връзка – между мисли и чувства; най-после, съществува връзка и между човешките души.
Важно е, с какво е свързан човек. Ако е свързан с железен обръч, това е едно нещо – механическо свързване. Ако е свързан, както клетките в растенията, това е органическо свързване. Така се свързват човешките мисли и чувства. Ако двама души са свързани в мислите и чувствата си, те непременно ще се обичат.
към беседата >>
16.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
Някой казва: „Аз имам желанието на ябълката.“ Имаш ли такова желание, направи си някой голям джобур или някоя голяма
каца
и там посей семето.
Ти ще го умориш, но и ти ще умреш. Ти ще бъдеш отговорен за неговия живот. Така и вие събуждате известно желание в себе си, но трябва да разбирате този основен закон за отглеждане на желанията. Всяко желание в човека е семе. Ако възбудите едно желание и го турите в една паничка, вие сте отговорни пред Божествения закон.
Някой казва: „Аз имам желанието на ябълката.“ Имаш ли такова желание, направи си някой голям джобур или някоя голяма
каца
и там посей семето.
Ако имаш паничка, тя е добра само за някое малко растение. Създадеш ли желания, които не можеш да отхранваш, Природата ще те хване за ухото. Тя не обича лъжите. Ти ще излъжеш туй семенце, но то не може да расте в тази паничка. Ако ти посадиш някой дъб в една паничка и му кажеш: „Аз ще ти дам условия за растене“, ти вече си го излъгал.
към беседата >>
17.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
– Гледа, гледа, намира
кацата
с меда, бърка вътре с пръста, изважда го и го туря в устата: От това искам.
Какво ще се зароди във вас? – Най-малкото, ще се яви у вас желание да вкусите от този мед. Отишло едно дете да купува мед, но забравило как се казва. Питат го: Какво искаш? – Мама ме прати за нещо, но забравих какво беше.
– Гледа, гледа, намира
кацата
с меда, бърка вътре с пръста, изважда го и го туря в устата: От това искам.
Питам: такава една постъпка към коя категория ще я подведете? Това дете, като го пращала майка му, не внимавало какво му казва, мислило си друго нещо и забравило името на меда. То мислило да си поиграе из пътя; неговият ум не взимал никакво участие в това, което майка му говорила. Може ли това дете да се счита за интелигентно? И то, преди да види кацата, се намерило пред една мъчнотия.
към беседата >>
И то, преди да види
кацата
, се намерило пред една мъчнотия.
– Гледа, гледа, намира кацата с меда, бърка вътре с пръста, изважда го и го туря в устата: От това искам. Питам: такава една постъпка към коя категория ще я подведете? Това дете, като го пращала майка му, не внимавало какво му казва, мислило си друго нещо и забравило името на меда. То мислило да си поиграе из пътя; неговият ум не взимал никакво участие в това, което майка му говорила. Може ли това дете да се счита за интелигентно?
И то, преди да види
кацата
, се намерило пред една мъчнотия.
Пред него веднага изпъква майка му, която ще го бие, като се върне в къщи. Страхът заработва в него, то си спомня жуженето на пчелите и в този момент в него се събужда един животински навик, вследствие на който търси начин да намери предмета, който майка му иска. Та казвам: страданията, мъчнотиите в света, които идват, ви заставят като това малко дете да намерите меда. Като не можеш да намериш нещо по естествения път, ще го намериш по обратния път, но с повече страдания, с повече неприятности. Допуснете друго положение.
към беседата >>
18.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
(втори вариант)
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Те
кацат
от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си.
Тя не се поддава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас.
Те
кацат
от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си.
Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси.
към беседата >>
19.
Природа и геометрия
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
Може да напълниш цяла
каца
със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си.“ Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи.
Пречистване ви трябва, защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти и ако вие сте нечисти, те ще произведат една силна реакция във вашите мозъци и вследствие на това се явяват неразположения, разболявания, ставате песимисти. Същото е и в света, там всички се разболяват: и артисти, и художници. После, дали сте или не в школата, щом не вървите по естествения път на природата, с вас ще се случи това. Видимата природа, това е Бог, Който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен, но е толкова точен – не извинява и не прощава непоправените погрешки.
Може да напълниш цяла
каца
със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си.“ Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи.
Не, тя се мие, но пак остава. Та, първото нещо, което е необходимо сега за вас, то е филтриране, пречистване, за да придобиете ония елементи, които са необходими за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. А няма друг начин. Този е правилният път за развиване. У мнозина състоянията, които сега имат, са ненормални.
към беседата >>
Може да напълниш цяла
каца
със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си!
(втори вариант)
Защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти; ако пък вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци силна реакция и вследствие на това ще се явят неразположения, разболявания, ще станете песимисти и т.н. Същото нещо се забелязва и в света: там всички се разболяват - и артисти, и художници. Тъй че дали сте в Школата, или не, щом не вървите по естествения път на Природата, и с вас ще се случи това. Видимата Природа - това е Бог, Който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен, но и много точен - не извинява и не прощава непоправените погрешки.
Може да напълниш цяла
каца
със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си!
" Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи. Не, тя само временно се измива и пак си остава. Та първото нещо, което е необходимо за вас, е филтрирането, пречистването, за да придобиете ония елементи, които са нужни за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. Няма друг начин. Този е правилният път за развиване.
към втори вариант >>
20.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една
каца
, пълна с вода.
Или, казано другояче: има течения централни, има течения и периферийни. Всякога в живота си, когато искаме да изкажем една мисъл в нейната пълнота, ние ще усетим една празнота в себе си. Някои запитват: „Какво трябва да правим тогава? “ – Ще пазите извора, който извира, няма да изхвърляте всичката си вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно. Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор.
Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една
каца
, пълна с вода.
Едно механически напълнено с вода буре, като го отвориш да тече, то изказва всичките си идеи и не остава вече нищо в него. Безидейният човек може да бъде най-много един голям джобур, но човек трябва да се стреми към възвишени идеи. Значи има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот. Той е живот, който не може да се измери.
към беседата >>
21.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя
каца
съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ.
Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара. Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно. Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва. Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане.
Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя
каца
съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ.
Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ. Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите. Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“. Сега всички седите и чакате. Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие!
към беседата >>
Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя
каца
с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот.
(втори вариант)
Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара. Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно. Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва. Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане.
Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя
каца
с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот.
Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот. Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите. Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие". Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие!
към втори вариант >>
22.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена
каца
.
Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези! Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата.
Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена
каца
.
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
към беседата >>
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ
кацата
, обикалямъ около нея.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове.
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ
кацата
, обикалямъ около нея.
Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
към беседата >>
Прѣдставете си, че тази
каца
има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность.
Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея.
Прѣдставете си, че тази
каца
има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность.
Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази
каца
само заради мене.
Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи. Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото.
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази
каца
само заради мене.
Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
към беседата >>
Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то,
кацата
ще бѫде изхвърлена навънъ.
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи. Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то,
кацата
ще бѫде изхвърлена навънъ.
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай.
към беседата >>
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата
каца
.
Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи. Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ.
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата
каца
.
Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ!
към беседата >>
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази
каца
и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко.
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази
каца
и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава?
към беседата >>
Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито
кацата
, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ!
Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито
кацата
, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си.
към беседата >>
– Нова
каца
, ново портокалово дърво, новъ плодъ!
Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава?
– Нова
каца
, ново портокалово дърво, новъ плодъ!
Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“.
към беседата >>
Сегашниятъ свѣтъ е
каца
съ много добри обрѫчи, но дъскитѣ сѫ изгнили.
Онзи войникъ, който нѣма любовь къмъ отечеството си, воюва ли на бойното поле? Онзи служащъ, който нѣма любовь къмъ работата си, заема ли се съ нея? Днесъ сѫществуватъ навсѣкѫдѣ кражби и насилия. Защо? Защото липсва любовьта. Всичко онова хубаво, което сѫществува въ този свѣтъ, то е все благодарение на тази любовь.
Сегашниятъ свѣтъ е
каца
съ много добри обрѫчи, но дъскитѣ сѫ изгнили.
Ако дъскитѣ черудясватъ, какво ще стане съ самата каца? – Маслото отъ нея ще се разлѣе. Сегашнитѣ хора не могатъ да видятъ това нѣщо. Хората казватъ: едно врѣме нашитѣ дѣди и прадѣди живѣха религиозенъ животъ, тѣ бѣха честни хора. Да, бащитѣ и дѣдитѣ ви бѣха по-честни хора, отколкото сте вие.
към беседата >>
Ако дъскитѣ черудясватъ, какво ще стане съ самата
каца
?
Онзи служащъ, който нѣма любовь къмъ работата си, заема ли се съ нея? Днесъ сѫществуватъ навсѣкѫдѣ кражби и насилия. Защо? Защото липсва любовьта. Всичко онова хубаво, което сѫществува въ този свѣтъ, то е все благодарение на тази любовь. Сегашниятъ свѣтъ е каца съ много добри обрѫчи, но дъскитѣ сѫ изгнили.
Ако дъскитѣ черудясватъ, какво ще стане съ самата
каца
?
– Маслото отъ нея ще се разлѣе. Сегашнитѣ хора не могатъ да видятъ това нѣщо. Хората казватъ: едно врѣме нашитѣ дѣди и прадѣди живѣха религиозенъ животъ, тѣ бѣха честни хора. Да, бащитѣ и дѣдитѣ ви бѣха по-честни хора, отколкото сте вие. Тѣ държаха на думата си.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно портокалово дърво, насадено в една хубава, модерно направена
каца
.
(втори вариант)
Нека един човек има живот, но такъв, който да не е обоснован на теории и хипотези! Нека има вярващи, но такиви, чийто живот, чиято вяра да не е обоснована на теории и хипотези! Казва Христос: "Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си". Значи, ние трябва да се освободим от всички онези лъжливи теории, които имаме за живота и да внесем в него само онова светлото, Божественото, което може да ни повдигне. Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата.
Допуснете, че имате едно портокалово дърво, насадено в една хубава, модерно направена
каца
.
Този портокал се развива добре, дава хубави плодове. Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея. Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея.
към втори вариант >>
Аз отивам често към това дърво, попипвам
кацата
, обикалям около нея.
(втори вариант)
Казва Христос: "Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си". Значи, ние трябва да се освободим от всички онези лъжливи теории, които имаме за живота и да внесем в него само онова светлото, Божественото, което може да ни повдигне. Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата. Допуснете, че имате едно портокалово дърво, насадено в една хубава, модерно направена каца. Този портокал се развива добре, дава хубави плодове.
Аз отивам често към това дърво, попипвам
кацата
, обикалям около нея.
Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея. Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място.
към втори вариант >>
Представете си, че тази
каца
има известно съзнание, известна чувствителност.
(втори вариант)
Значи, ние трябва да се освободим от всички онези лъжливи теории, които имаме за живота и да внесем в него само онова светлото, Божественото, което може да ни повдигне. Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата. Допуснете, че имате едно портокалово дърво, насадено в една хубава, модерно направена каца. Този портокал се развива добре, дава хубави плодове. Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея.
Представете си, че тази
каца
има известно съзнание, известна чувствителност.
Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея. Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи.
към втори вариант >>
То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази
каца
само заради мене.
(втори вариант)
Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея. Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи. Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото.
То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази
каца
само заради мене.
- Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие. Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бъде изхвърлена навън. Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щях да изхвърля навън така, както щях да изхвърля и самата каца. Следователно, за плода е всичко. Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън.
към втори вариант >>
Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то,
кацата
ще бъде изхвърлена навън.
(втори вариант)
Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи. Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие.
Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то,
кацата
ще бъде изхвърлена навън.
Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щях да изхвърля навън така, както щях да изхвърля и самата каца. Следователно, за плода е всичко. Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън. Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай.
към втори вариант >>
Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щях да изхвърля навън така, както щях да изхвърля и самата
каца
.
(втори вариант)
Има нещо в мене, за което моят господар ме държи. Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие. Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бъде изхвърлена навън.
Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щях да изхвърля навън така, както щях да изхвърля и самата
каца
.
Следователно, за плода е всичко. Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън. Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай. И така, плодът казва: Аз съм!
към втори вариант >>
Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази
каца
и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън.
(втори вариант)
То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие. Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бъде изхвърлена навън. Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щях да изхвърля навън така, както щях да изхвърля и самата каца. Следователно, за плода е всичко.
Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази
каца
и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън.
Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай. И така, плодът казва: Аз съм! - Да, но ако този плод е безвкусен, ако той не е полезен за живота, ще кажа: Нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навън! Тогава?
към втори вариант >>
- Да, но ако този плод е безвкусен, ако той не е полезен за живота, ще кажа: Нито
кацата
, нито дървото, нито плода – всичко навън!
(втори вариант)
Следователно, за плода е всичко. Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън. Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай. И така, плодът казва: Аз съм!
- Да, но ако този плод е безвкусен, ако той не е полезен за живота, ще кажа: Нито
кацата
, нито дървото, нито плода – всичко навън!
Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, нов плод! Аз искам плод вкусен, който да носи необходимите сокове за живота. Следователно, и невидимият свят гледа така реално на нас. По същия начин, всеки човек заема тези три положения в себе си.
към втори вариант >>
– Нова
каца
, ново портокалово дърво, нов плод!
(втори вариант)
Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай. И така, плодът казва: Аз съм! - Да, но ако този плод е безвкусен, ако той не е полезен за живота, ще кажа: Нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навън! Тогава?
– Нова
каца
, ново портокалово дърво, нов плод!
Аз искам плод вкусен, който да носи необходимите сокове за живота. Следователно, и невидимият свят гледа така реално на нас. По същия начин, всеки човек заема тези три положения в себе си. И казва Христос: "Аз съм лозата, вие пръчките. Всяка лоза, която не дава плод, отсича се".
към втори вариант >>
Сегашният свят е
каца
с много добри обръчи, но дъските са изгнили.
(втори вариант)
Онзи служещ, който няма любов към работата си, заема ли се с нея? Днес съществуват навсякъде кражби и насилия. - Защо? - Защото липсва любовта. Всичко онова хубаво, което съществува в този свят, то е все благодарение на тази любов.
Сегашният свят е
каца
с много добри обръчи, но дъските са изгнили.
Ако дъските червясват, какво ще стане със самата каца? – Маслото от нея ще се разлее. Сегашните хора не могат да видят това нещо. Хората казват: Едно време нашите деди и прадеди живееха религиозен живот, те бяха честни хора. Да, бащите и дедите ви бяха по-честни хора, отколкото сте вие.
към втори вариант >>
Ако дъските червясват, какво ще стане със самата
каца
?
(втори вариант)
Днес съществуват навсякъде кражби и насилия. - Защо? - Защото липсва любовта. Всичко онова хубаво, което съществува в този свят, то е все благодарение на тази любов. Сегашният свят е каца с много добри обръчи, но дъските са изгнили.
Ако дъските червясват, какво ще стане със самата
каца
?
– Маслото от нея ще се разлее. Сегашните хора не могат да видят това нещо. Хората казват: Едно време нашите деди и прадеди живееха религиозен живот, те бяха честни хора. Да, бащите и дедите ви бяха по-честни хора, отколкото сте вие. Те държаха на думата си.
към втори вариант >>
23.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Той ѝ казал: „Жена, с хубост само не става, ти трябва да знаеш да предеш, защото ще оголеем.“ Тя взела от майка си две вретена с прежда, турила ги в една
каца
и от време на време показвала на мъжа си ту бялото, ту черното вретено, като му казвала: „Ето, и аз преда.“ Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те си оставали на същия ред.
Вие отидете в някоя къща, при някоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсем оголяла. Вие ѝ се смеете. Не се смейте, но покажете ѝ как се преде, научете я. Знаете ли на какво мяза тя? Един млад човек се оженил за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаела да преде.
Той ѝ казал: „Жена, с хубост само не става, ти трябва да знаеш да предеш, защото ще оголеем.“ Тя взела от майка си две вретена с прежда, турила ги в една
каца
и от време на време показвала на мъжа си ту бялото, ту черното вретено, като му казвала: „Ето, и аз преда.“ Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те си оставали на същия ред.
Дошло време да се жени брат ѝ. Повикали я на сватба. Как ще отиде, няма дрехи! Окъсала се, няма с какво да се облече. Тя казва на мъжа си: „Какво да правя?
към беседата >>
24.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
На чешмата могат да
кацат
и птички, и насекоми, и пеперуди.
Например детето не може да си служи с копието и с чука. Силният, разумният човек употребява на място и копието, и чука. Обаче попаднат ли в ръцете на детето, те ще създадат ред пакости и нещастия. Те са методи за възрастни, за разумни хора. С чашата, с чешмата, с ябълката и децата могат да си служат.
На чешмата могат да
кацат
и птички, и насекоми, и пеперуди.
Чешмата и плодното дърво са символи, близки до материалния свят, затова с тях могат да си служат всички живи същества. Дойдете ли до книгата и до свещта, ще знаете, че с тях могат да си служат само разумните, възрастните хора. Колкото и да чете от книгата, детето нищо не може да разбере. Като порасне и придобие опитности, като стане ученик, то може да се ползва от книгата. Ако дадете свещ и кибрит в ръцете на дете, то веднага ще я запали, ще я изгори.
към беседата >>
25.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята
каца
, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята
каца
, или да я пратиш в морето, отдето е излязла?
Между Бога и нас трябва да има известно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което съществува в Бога, с което Той се проявява, как ще разберем Божията благост? Ако не се отнасяме с дълбоко уважение към онова лозе, което Бог ни е дал, да обработваме, как ще разберем Божията благост? Казва се в Писанието: "Ползувайте се от благата и каквото ви остане от изобилието, това ще пратите на мен." Вие ще ми кажете: "Господ има ли нужда от това"? - Разсъждавайте разумно!
Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята
каца
, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята
каца
, или да я пратиш в морето, отдето е излязла?
Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога. Ти ще вземеш от всяко благо толкова, колкото ти трябва. Вземеш ли повече, ще си създадеш най-голямото нещастие. Колко ти трябва днес, за да преживееш? - Трябва ти 1 кило хляб, 3 глави лук, 2 - чесън, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимон, 2 банана, 1 плод от хлебното дърво, 1 алабаш, 1 зелка, 3 глави праз лук.
към беседата >>
26.
Неразрешеното
,
ООК
, София, 15.12.1926г.,
Едно преимущество ще има: много птици ще могат да
кацат
върху него.
Всяко живо същество иска да стане голямо, високо, велико. Кога може едно дърво да стане голямо? Ако изсечете всичките дървета в гората и оставите само едно от тях свободно да расте и да се развива, то непременно ще стане голямо. Какво се ползва това дърво от своята големина? На кого ще се хвали със своята големина?
Едно преимущество ще има: много птици ще могат да
кацат
върху него.
Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацат върху него. Като е голямо, много гарги, много щъркели ще кацат на него и ще казват: Голямо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голямото дърво. Следователно ако и вие сте големи, много птици ще кацат по вас. Не, основа трябва да имате.
към беседата >>
Ако остане по-малко, и по-малко птици ще
кацат
върху него.
Кога може едно дърво да стане голямо? Ако изсечете всичките дървета в гората и оставите само едно от тях свободно да расте и да се развива, то непременно ще стане голямо. Какво се ползва това дърво от своята големина? На кого ще се хвали със своята големина? Едно преимущество ще има: много птици ще могат да кацат върху него.
Ако остане по-малко, и по-малко птици ще
кацат
върху него.
Като е голямо, много гарги, много щъркели ще кацат на него и ще казват: Голямо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голямото дърво. Следователно ако и вие сте големи, много птици ще кацат по вас. Не, основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа.
към беседата >>
Като е голямо, много гарги, много щъркели ще
кацат
на него и ще казват: Голямо е това дърво!
Ако изсечете всичките дървета в гората и оставите само едно от тях свободно да расте и да се развива, то непременно ще стане голямо. Какво се ползва това дърво от своята големина? На кого ще се хвали със своята големина? Едно преимущество ще има: много птици ще могат да кацат върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацат върху него.
Като е голямо, много гарги, много щъркели ще
кацат
на него и ще казват: Голямо е това дърво!
Тази е всичката привилегия на голямото дърво. Следователно ако и вие сте големи, много птици ще кацат по вас. Не, основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа. Когато човек желае да стане голям, велик, преди всичко той трябва да разреши този въпрос за себе си.
към беседата >>
Следователно ако и вие сте големи, много птици ще
кацат
по вас.
На кого ще се хвали със своята големина? Едно преимущество ще има: много птици ще могат да кацат върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацат върху него. Като е голямо, много гарги, много щъркели ще кацат на него и ще казват: Голямо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голямото дърво.
Следователно ако и вие сте големи, много птици ще
кацат
по вас.
Не, основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа. Когато човек желае да стане голям, велик, преди всичко той трябва да разреши този въпрос за себе си. Той трябва да си каже: Аз искам да стана голям, велик за себе си. Човек расте, става голям и велик, когато разрешава три вида задачи: първо, той разрешава задачата на своето тяло- физическа задача; второ, той разрешава задачата на своята душа – духовна задача и най-после разрешава задачата на своя Дух – Божествена задача.
към беседата >>
27.
Малката мисия
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Като мислещо същество, човек
каца
от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли.
Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. Той работи известно време в пашкула, приготвя материя за своята мисъл, докато един ден изхвръкне навън като пеперуда. В това положение той става безвреден.
Като мислещо същество, човек
каца
от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли.
Затова казваме, че истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи, да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна. Това е ставало с човека, но и днес още става.
към беседата >>
28.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
Не допускайте тези мисли и чувства да
кацат
по главите ви.
Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечен на огън. На другия ден вместо ябълка дайте му една печена круша. Причината на всички болести, на всички недъзи, на всички несрети в живота на човека е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Отрицателните мисли и чувства са мухи, паразити, които оставят своите семена по главите ви.
Не допускайте тези мисли и чувства да
кацат
по главите ви.
Ако са успели вече да нахвърлят семената си, вие трябва да вземете гребен и да ги изчистите. Ако оставите паразитите да се въдят по главите ви, това е лош признак. Причината за много от болестите се крие във вашето подсъзнание. Те са остатъци от вашето минало, с което днес трябва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите с всички неправилности на вашето минало и така да вървите напред.
към беседата >>
29.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Например, сглобяването на няколко дъски във вид на
каца
и опасването им с няколко обръчи е механически процес.
Обаче, ако след десетгодишна продължителна работа не успеете да продължите пръста си нито с половин милиметър, вие сте човек без воля, без чувства и без мисъл. В такъв случай не се самозаблуждавайте в себе си. Някой казва: Не зная, защо ноктите ми много растат. Щом не знаеш, защо ноктите ти растат, това е механически процес. Ние не говорим за механическите процеси.
Например, сглобяването на няколко дъски във вид на
каца
и опасването им с няколко обръчи е механически процес.
Самата каца няма съзнание. Смисълът на живота не седи в механическото нареждане на дъските. В органическия свят няма механически процеси. Там всяка клетка, всеки атом, всеки йон трябва да бъдат в хармония с другите клетки, атоми и йони. Например, ако един атом желязо и един атом злато влязат в организма на някой човек, те трябва още с влизането си да бъдат в хармония с всички останали атоми от елементите, които съставляват организма.
към беседата >>
Самата
каца
няма съзнание.
В такъв случай не се самозаблуждавайте в себе си. Някой казва: Не зная, защо ноктите ми много растат. Щом не знаеш, защо ноктите ти растат, това е механически процес. Ние не говорим за механическите процеси. Например, сглобяването на няколко дъски във вид на каца и опасването им с няколко обръчи е механически процес.
Самата
каца
няма съзнание.
Смисълът на живота не седи в механическото нареждане на дъските. В органическия свят няма механически процеси. Там всяка клетка, всеки атом, всеки йон трябва да бъдат в хармония с другите клетки, атоми и йони. Например, ако един атом желязо и един атом злато влязат в организма на някой човек, те трябва още с влизането си да бъдат в хармония с всички останали атоми от елементите, които съставляват организма. В органическото царство всички атоми на един и същи елемент се различават.
към беседата >>
30.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да
накацат
Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил.
Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да
накацат
Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава.
към беседата >>
31.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Щъркелът, без ничие разрешение,
каца
от дърво на дърво, от комин на комин и прави гнездото си, дето иска.
Това, което млекопитаещите не могат да направят, птиците могат да направят. Запример, ако един слон тръгне от Турция, мине през Сърбия и стигне до България, ще го оставят ли българите свободно да се разхожда из тяхната страна? За да може слонът свободно да се движи из България, иска се особено разрешение. Ако няма такова разрешение, ще го хванат и ще го поставят или в някоя менажерия, или в зоологическата градина в София. Обаче, това, което слонът не може да направи, щъркелът, или друга някоя птица, свободно може да направи.
Щъркелът, без ничие разрешение,
каца
от дърво на дърво, от комин на комин и прави гнездото си, дето иска.
Същото положение важи и за хората: ако сте слонове, ще искате разрешение, паспорти – да минавате свободно от една държава в друга; ако сте птици, никакво разрешение не ви е нужно; ще хвърчите свободно из въздуха – без паспорт, без разрешение от когото и да е. В това отношение, светският човек е слон, а духовният – птица. Това, което измъчва светския човек, ни най-малко не измъчва, не ограничава духовния. Следователно, животът на птиците е по-добре уреден от този, на млекопитаещите. Въз основа на това, вадя следното заключение: животът на онези, които растат, е по-добре нареден от живота на онези, които не растат.
към беседата >>
32.
Малки и големи придобивки
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Да допуснем, че имате един джобур, една
каца
, в която постоянно вливате вода и изливате.
(втори вариант)
По някой път светлината може да влезе и без молитва. Схващате ли извода? Едно приложение може ли да извадите, един извод за себе си. Във вас ще дойде смущението, ще кажете: "Толкоз време се молим на Бога, нищо ли не сме придобили? " Да ви дам друго изяснение.
Да допуснем, че имате един джобур, една
каца
, в която постоянно вливате вода и изливате.
Най-после, дойде господарят и казва: "С тази каца не може по този начин, да се влива и разлива." Какво ще се направи? Направете една чешма, турете кацата корито, постоянно да тече. Питам, каква е разликата между първия начин и втория? И първият начин е хубав, но се губи много време. Трябва да наливаш тази вода и пак трябва да изваждаш.
към втори вариант >>
Най-после, дойде господарят и казва: "С тази
каца
не може по този начин, да се влива и разлива." Какво ще се направи?
(втори вариант)
Схващате ли извода? Едно приложение може ли да извадите, един извод за себе си. Във вас ще дойде смущението, ще кажете: "Толкоз време се молим на Бога, нищо ли не сме придобили? " Да ви дам друго изяснение. Да допуснем, че имате един джобур, една каца, в която постоянно вливате вода и изливате.
Най-после, дойде господарят и казва: "С тази
каца
не може по този начин, да се влива и разлива." Какво ще се направи?
Направете една чешма, турете кацата корито, постоянно да тече. Питам, каква е разликата между първия начин и втория? И първият начин е хубав, но се губи много време. Трябва да наливаш тази вода и пак трябва да изваждаш. При втория начин на напълване на този джобур може да направите един кран.
към втори вариант >>
Направете една чешма, турете
кацата
корито, постоянно да тече.
(втори вариант)
Едно приложение може ли да извадите, един извод за себе си. Във вас ще дойде смущението, ще кажете: "Толкоз време се молим на Бога, нищо ли не сме придобили? " Да ви дам друго изяснение. Да допуснем, че имате един джобур, една каца, в която постоянно вливате вода и изливате. Най-после, дойде господарят и казва: "С тази каца не може по този начин, да се влива и разлива." Какво ще се направи?
Направете една чешма, турете
кацата
корито, постоянно да тече.
Питам, каква е разликата между първия начин и втория? И първият начин е хубав, но се губи много време. Трябва да наливаш тази вода и пак трябва да изваждаш. При втория начин на напълване на този джобур може да направите един кран. Ще завъртиш, ще точиш.
към втори вариант >>
33.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Когато говорят за мене лоши работи, казвам: това са комари, които
кацат
върху носа ми.
Който възприеме Божията Любов, той ще оправи всичките си работи – лични семейни, материални; той ще има помощта на добрите хора не само в България, но и от невидимия свят. Божията Любов изключва всички недоразумения, всички обиди, всички огорчения. Трябва ли да нападате хората? Ама някой казал нещо лошо за вас. Какво от това?
Когато говорят за мене лоши работи, казвам: това са комари, които
кацат
върху носа ми.
Ще махна с ръка и ще се освободя от тях. Вървя из улиците и насреща ми иде един вол, който маха опашката си наляво-надясно. Какво трябва да направя? Ще се отбия от пътя си. Животно е той, ще му сторя път да мине.
към беседата >>
34.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Отдалеч още пчелите ще го помиришат и ще го
накацат
.
– Така е. Когато човек придобие ангелска красота, той не може да се справя с нея. Кой как го види, ще иска да бъде с него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния с мед на открито и вижте какво ще стане с меда.
Отдалеч още пчелите ще го помиришат и ще го
накацат
.
Следователно, ако красотата и богатството, които имате, ви приближават към Бога, те имат смисъл; ако ви отдалечават от Бога, те не са на мястото си. Ако науката, която имате, е в състояние да събуди у вас свещен трепет към Бога, тя е на място. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви от Бога, тази наука не ви е нужна. Всяко нещо, което създава подтик на човека към възвишеното и благородното в света, е на място. Като знаете това, не се страхувайте от влиянието на хората.
към беседата >>
35.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Всички пчели от кошерите ще се нахвърлят върху него, ще го
накацат
, ще го жилят.
Като наливате от нея в чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовта не търпи никакво преливане. Прелееш ли малко от любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с чиния, пълна с мед.
Всички пчели от кошерите ще се нахвърлят върху него, ще го
накацат
, ще го жилят.
Той ще се принуди да хвърли чинията с мед и да бяга далеч от пчелите. Светът е пълен с ларви, подобни на пчелите, които от хиляди години насам гладуват, чакат да капне отнякъде сок на любовта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество от сока на любовта, за да ви нападнат всички ларви. Какво по-голямо нещастие може да съществува от това? Всички хора страдат от неразбиране на любовта.
към беседата >>
36.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Нека отвори горното дъно на бурето си, да излее старото съдържание навън, да го измие, дезинфекцира добре, да извика един
кацар
да стегне добре обръчите му, да го напълни със съдържание на щастието и след това да постави горното дъно на място.
Старата слама, това са старите вярвания, обичаи, разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Повечето хора днес са пълни с нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че бил нещастен, и пита какво да прави, за да се освободи от нещастието си. – Много просто!
Нека отвори горното дъно на бурето си, да излее старото съдържание навън, да го измие, дезинфекцира добре, да извика един
кацар
да стегне добре обръчите му, да го напълни със съдържание на щастието и след това да постави горното дъно на място.
Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо?
към беседата >>
37.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Може ли да попитате
кацаря
да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една
каца
?
Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога. Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога? " – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен.
Може ли да попитате
кацаря
да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една
каца
?
Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват кацата? Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно". Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази каца. Питам: от ваше гледище, щастливи ли са тези дъски?
към беседата >>
Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват
кацата
?
Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога? " – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една каца?
Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват
кацата
?
Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно". Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази каца. Питам: от ваше гледище, щастливи ли са тези дъски? – Не са щастливи.
към беседата >>
Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала
кацаря
да ни събере всички заедно".
Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога? " – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една каца? Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват кацата?
Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала
кацаря
да ни събере всички заедно".
Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази каца. Питам: от ваше гледище, щастливи ли са тези дъски? – Не са щастливи. Едно нещо е важно и отличително за тези дъски: веднъж поставени в това положение, те вече нито гният, нито се разсъхват и за дълго време запазват своя физически живот.
към беседата >>
Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази
каца
.
Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една каца? Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват кацата? Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно". Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини.
Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази
каца
.
Питам: от ваше гледище, щастливи ли са тези дъски? – Не са щастливи. Едно нещо е важно и отличително за тези дъски: веднъж поставени в това положение, те вече нито гният, нито се разсъхват и за дълго време запазват своя физически живот. Подобно е състоянието на човека, когато физическият му живот е в зависимост от неговия дух. Тази връзка между физическия и духовния човек съществува само тогава, когато той има будно съзнание
към беседата >>
38.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Съзнателно ли е това
кацане
на мухата, или несъзнателно?
Мухата кацне трети, четвърти, десети път на носа му, докато го застави най-после да мисли право и да се откаже от престъплението, което е решил да направи. Някой пише писмо, с което иска да развали една добра работа. Дойде някоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пак кацне. Докато не се откаже от писмото си, мухата не го оставя на спокойствие.
Съзнателно ли е това
кацане
на мухата, или несъзнателно?
Щом с кацането си мухата е в състояние да отклони човека от кривия път, това кацане е съзнателно и на място. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Как тълкувате нещата, това не е важно. Важно е, че в колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани. Живата природа праща един човек да каже на приятеля си, че това, което е намислил да прави, не е добро.
към беседата >>
Щом с
кацането
си мухата е в състояние да отклони човека от кривия път, това
кацане
е съзнателно и на място.
Някой пише писмо, с което иска да развали една добра работа. Дойде някоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пак кацне. Докато не се откаже от писмото си, мухата не го оставя на спокойствие. Съзнателно ли е това кацане на мухата, или несъзнателно?
Щом с
кацането
си мухата е в състояние да отклони човека от кривия път, това
кацане
е съзнателно и на място.
Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Как тълкувате нещата, това не е важно. Важно е, че в колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани. Живата природа праща един човек да каже на приятеля си, че това, което е намислил да прави, не е добро. – „Това не е моя работа.
към беседата >>
Обаче който мисли, ще разбере, че между
кацането
на мухата върху носа на човека и изправянето на мисълта му има някаква връзка.
Не искам да влизам в лоши отношения с приятеля си.“ След това тя праща вола. – „Не мога да вляза в човека, голям съм, не мога да му предам твоите мисли.“ Тя казва на коня да отиде при човека, но и той се отказва под предлог, че е впрегнат. Най-после, живата природа използва мухата. Мухата кацне един, два, три пъти върху носа на човека, с което го заставя да мисли правилно и да се откаже от злото, което е решил да прави. Който не знае причината за настояването от страна на мухата, ще се чуди какво иска тя от него.
Обаче който мисли, ще разбере, че между
кацането
на мухата върху носа на човека и изправянето на мисълта му има някаква връзка.
Седи една млада сестра в стаята си и размишлява върху един въпрос, който я занимава. В това време един стършел влиза в стаята и започва да хвърчи над главата ѝ. Тя става от мястото си и излиза вън. Стършелът излиза след нея и пак хвърчи над главата ѝ. Тя влиза в стаята си и той след нея.
към беседата >>
39.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Щом съзнанието му се отклони, тя
каца
на носа, на челото му, започва да го безпокои.
Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства. Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви. Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква.
Щом съзнанието му се отклони, тя
каца
на носа, на челото му, започва да го безпокои.
Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него.
към беседата >>
40.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Тя взела една
каца
с три вретена и казва: „Едното е готово“, показва му го, и второто му показва.
(втори вариант)
Ще ви приведа един български анекдот. Може да сте го слушали вие. Една жена, която е била много мързелива, мъжът и казал: „Оголехме вече, понеже като се оженихме, все за любов говорихме. Сега вземи хурката и опреди малко прежда“, и казваше той. „А, работна съм аз“, казва тя.
Тя взела една
каца
с три вретена и казва: „Едното е готово“, показва му го, и второто му показва.
„А третото, сега ще го напълня.“ Тя все преде, преде, но никакво подобрение в дрехите не става. Най-после, затъжили се за нея сестра и и майка и, викат ги на село на сватба. „Какво ще правим, моите гащи са скъсани“, казва мъжът и. „ Тя е лесна работа, ний имаме един кюп, ще ме сложиш мен вътре и като стигнем край селото, ще ме оставиш вътре, ти ще идеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мен и за теб, тя ще ти даде, ти ще дойдеш тук и после ще идем в село.“ Направил той тъй, но той бил хитър, оставил я край селото, отива при майка и, тя му казва: „Защо идеш сам, къде е жена ти? „ „А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнат с гайди.“ Тъй и станало.
към втори вариант >>
41.
Форми в природата / Истинската реалност
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Да кажем, че сте пренесли цяла една
каца
вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо?
(втори вариант)
Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват. Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите? Да допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света?
Да кажем, че сте пренесли цяла една
каца
вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо?
Или ако вземете от това количество, вие намалявате ли го? Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо. Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края.
към втори вариант >>
42.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Който иска да знае, де има хубаво, сладко грозде, нека следи, на кои лози
кацат
най-много пчели.
Пчелите казвали, че лозата е създадена за тях, защото те събират мед и са полезни. Осите пък поддържали, че лозата е създадена за тях, защото имат силни челюсти и могат да пробиват здравата ципа на гроздето, и по такъв начин могат да го използуват. Щом е така, те казали помежду си: Хайде, да пристъпим към опит, да видим, кой има право. Осите, които имали здрави челюсти, започнали да пробиват ципицата на гроздето, а пчелите, възползувани от услугата на осите, започнали на готово да смучат сладкия сок на гроздето. От това време и до днес още все същата история се разиграва: осите пробиват люспите на гроздето, а пчелите смучат сладкия гроздов сок.
Който иска да знае, де има хубаво, сладко грозде, нека следи, на кои лози
кацат
най-много пчели.
При този спор, осите и пчелите и до днес се ползуват от гроздето. Питам: ако пчелите и осите разрешиха спора практически, като пробиха люспата на гроздето и изсмукаха сока му, може ли човек да бъде по-неразумен от тях, да не разреши правилно въпроса за създаването на света? Пчелите и осите не си отговориха на въпроса, за кого е създадена лозата, но я използуваха. Също така, и хората не трябва да разискват върху въпроса, за кого е създаден светът, но нека използуват благата, които са вложени в този свят, за своето растене и развиване. „Той променява времената и порите" – първото положение на стиха.
към беседата >>
43.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред
каца
върху носа на човека?
Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо. Някой казва: повторението е майка на знанието.
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред
каца
върху носа на човека?
Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми.
към беседата >>
44.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се,
кацат
от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат. Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата. Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят.
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се,
кацат
от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет. Как ще разберете тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него.
към беседата >>
45.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
В Рила, например, около езерата, на височина 2400 м, се срещат особен род мухи, които
кацат
по човека и силно го жилят.
Трябва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя живот. Вие се намирате още под опекунството на Великия закон. Казвате: ние сме свободни. – Не преди всичко вие не сте свободни нито от въшките, нито от бълхите, нито от комарите Едва седнете някъде, и усещате вече, че нещо ви е ужилило. Не само по низките места има паразити, които безпокоят човека, но те се срещат и по високите места.
В Рила, например, около езерата, на височина 2400 м, се срещат особен род мухи, които
кацат
по човека и силно го жилят.
На ужиленото място се образува подутина, подобна на ужилено от паяк или от пчела. Тези мухи внасят в организма на човека особена течност, която действува лечебно. „Който прави Истината, иде към виделината”. Този стих не е правилно преведен. Истината не може да се прави.
към беседата >>
46.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Не се минало много време, пчели
накацали
маймуната.
През всичкото време маймуната го наблюдавала какво прави. Като се нахранил, той бръкнал с пръст в меда и започнал да маже с мед дрехите си. С това той искал да залъже маймуната, да я привлече при себе си. По едно време пътникът задрямал. В този момент маймуната скочила ловко от дървото, взела шишето с меда и започнала да ближе от него и да маже тялото си с пръст, потопен в мед.
Не се минало много време, пчели
накацали
маймуната.
С това глупаво подражание тя намерила своето нещастие. Често хората изпадат в положението на маймуната и се чудят защо идат нещастията върху тях. Много просто. Когато човек не знае как да употреби нещо, нещастията се сипят върху главата му. Когато подражава на другите хора, нещастията пак го следват.
към беседата >>
47.
Хваление
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Като се изредили десетки комари, всички
кацали
на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица.
При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов. В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички
кацали
на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека.
към беседата >>
Като се изредили десетки комари, всички
кацали
на лицето й и взимали по малко кръвчица.
(втори вариант)
Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов. В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички
кацали
на лицето й и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после дошло друго същество. Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов.
към втори вариант >>
48.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Ако се вземат дъските на някоя
каца
и се турят обръчи, каква дисциплина ще има там?
(втори вариант)
Имаме дисциплина на ума. Или когато дойдем до дисциплина на сърцето, това има двояко значение. Има дисциплинирани хора. Как се определя думата „дисциплина" в училището? (Под „дисциплина" се разбира подчинение на известен ред и известна цел.) Тогава дисциплината може да бъде разумна и неразумна.
Ако се вземат дъските на някоя
каца
и се турят обръчи, каква дисциплина ще има там?
Дъските ще имат механическа дисциплина, всички ще бъдат стегнати в обръчите, ще се направи една каца, ще се тури един хребет и т.н. Но в това дъските не взимат никакво участие. Но когато вземете някое разумно същество, живо същество, да кажем, както един клас вече има известно съотношение, известен ред, разбиране. Да кажем, вие, учениците на един специален клас, влиза учителят на този специален клас, какво печелят учениците и какво печели учителят? Ще кажете - учениците ще добият знание. Хубаво.
към втори вариант >>
Дъските ще имат механическа дисциплина, всички ще бъдат стегнати в обръчите, ще се направи една
каца
, ще се тури един хребет и т.н.
(втори вариант)
Или когато дойдем до дисциплина на сърцето, това има двояко значение. Има дисциплинирани хора. Как се определя думата „дисциплина" в училището? (Под „дисциплина" се разбира подчинение на известен ред и известна цел.) Тогава дисциплината може да бъде разумна и неразумна. Ако се вземат дъските на някоя каца и се турят обръчи, каква дисциплина ще има там?
Дъските ще имат механическа дисциплина, всички ще бъдат стегнати в обръчите, ще се направи една
каца
, ще се тури един хребет и т.н.
Но в това дъските не взимат никакво участие. Но когато вземете някое разумно същество, живо същество, да кажем, както един клас вече има известно съотношение, известен ред, разбиране. Да кажем, вие, учениците на един специален клас, влиза учителят на този специален клас, какво печелят учениците и какво печели учителят? Ще кажете - учениците ще добият знание. Хубаво. Да допуснем, че вие сега следвате по музика, нали ще изпеете гамата?
към втори вариант >>
49.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Щом някой се демагнетизира, всичките сили, които дават стабилност, щом като ги изгубиш, останеш като празна
каца
, като търговец без капитал, като бакалин без стока.
(втори вариант)
Ако това нещо не може да направите, заемете се с друго нещо. Вземи, с ръката прави едно упражнение. Най-първо вземи един килограм, вдигни го. После два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, докато добиете вашата сила, че тъй като вземете, с едната ръка да вдигнете петдесет-шестдесет килограма. Онзи човек, който може да вдигне сто килограма, никога не се обезсърчава.
Щом някой се демагнетизира, всичките сили, които дават стабилност, щом като ги изгубиш, останеш като празна
каца
, като търговец без капитал, като бакалин без стока.
Щом изгубиш своето знание, мнозина от вас не знаят каква храна да ядат, за да възстановят своята памет. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своята памет. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своите музикални способности. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своите чувства за художество, поезия и т.н. Ще кажете сега: „Кажете ни каква е.“ Казвате сега, тази работа да я проучим.
към втори вариант >>
50.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Защо
кацарят
трябва да нарязва цели дъски на парчета и после да прави от тях каци?
Защо трябва да спите и да ядете? Няма отговор на тези палещи въпроси, които днес ви занимават. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога няма да дойдете до правилно разрешение на тези въпроси. Питам: когато плетете или шиете нещо, от коя страна започвате – от ляво към дясно или от дясно към ляво? Освън това, защо платът, който толкова време сте тъкали, трябва да го разрязвате и после отново да го зашивате?
Защо
кацарят
трябва да нарязва цели дъски на парчета и после да прави от тях каци?
Питам: трябва ли всички хора да станат бъчвари, или грънчари ? Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, де ще изнасят стоката си за продан? Хората и без това са грънчари, защото мислите, чувствата и желанията, които всеки ден формуват, те ги изнасят на пазар. Има ли кой да купи стоката ви? В това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждат много стока, но стоката им няма пазар.
към беседата >>
51.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Това значи да изхвръкне човек от какавидата, от пелените на стария живот, да се облече в нова премяна и като пеперуда да
каца
от цвят на цвят, да събира нектара на новия живот.
Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот. Ще кажете, че условията на живота са лоши. Докато червеят пълзи, всякога ще се натъква на нечисти места. Но той трябва да напусне лошите условия, да се превърне на какавида, откъдето след известно време да изхвръкне навън като пеперуда. Ето защо, когато разумните същества ви показват пътя на издигането, не се съмнявайте в тях, но веднага напуснете лошите условия и ги последвайте.
Това значи да изхвръкне човек от какавидата, от пелените на стария живот, да се облече в нова премяна и като пеперуда да
каца
от цвят на цвят, да събира нектара на новия живот.
Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи човека щастлив само за един момент. Ако през целия ден можете само за един момент да бъдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите. Що се отнася да вашите вярвания, вие не трябва да се смущавате. Те са подложени на промени.
към беседата >>
52.
Вътрешна свобода
,
УС
, София, 28.9.1930г.,
Като живееш на земята, ще се радваш на всичко: на мухата, която
каца
върху тебе, на бръмбарчето, на хората, на небето, на земята, на ангела, който те посетил.
Щом сте живи, ще ядете, ще дишате. – „Без дишане не може ли? “ – Без Божественото не може. Ще ядеш за Бога, ще дишаш за Бога, ще правиш упражнения пак за Бога. И като изпълниш всичко това, душата ти ще се зарадва и развесели.
Като живееш на земята, ще се радваш на всичко: на мухата, която
каца
върху тебе, на бръмбарчето, на хората, на небето, на земята, на ангела, който те посетил.
Ако разбираш всичко това, ще се изпълниш с радост и веселие, ако не го разбираш, ще пъдиш мухата, която те поздравлява, ще се отегчаваш от хората и т.н. Като не разбираш предназначението на мухата, ще се дразниш и ще питаш: „Защо ме безпокои тази муха? “ Тя казва: „Един ден и аз ще стана като тебе“. – „Не е дошло още твоето време. Сега ти си муха, а аз – човек.
към беседата >>
53.
Четирите полета
,
ООК
, София, 5.11.1930г.,
От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперудка, и
каца
от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята.
Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви. Бубата не остава всякога буба.
От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперудка, и
каца
от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята.
Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
към беседата >>
54.
Съединителните нишки на живота
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
Като пеперуда, човек отива в другия свят, дето
каца
от цвят на цвят, да събира мед.
В този смисъл животът е непреривно движение. От това гледище, именно, вие трябва да изучавате явленията, да намерите съединителните нишки между физическия, духовния и умствения свят. Като разсъждавате за доброто и злото от гледището на целокупния живот, вие дохождате до въпросите за живота и смъртта. – Какво е смъртта? – Излизане на пеперудата от пашкула.
Като пеперуда, човек отива в другия свят, дето
каца
от цвят на цвят, да събира мед.
Все едно, че той се намира в гостилница. Като получи един хубав обяд, добрият човек плаща за него и остава за дълго време в този свят. Ако не е добър, човек не може да плати обяда си. Тогава гостилничарят го изпъжда вън от гостилницата. Следователно, който не е разбрал живота на земята и не го използвал, той се намира вън от гостилницата.
към беседата >>
55.
Истински поклонници
,
УС
, София, 29.3.1931г.,
И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи индуски земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една
каца
в колибата си и ги изнасял за Европа.
Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия.
И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи индуски земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една
каца
в колибата си и ги изнасял за Европа.
Една вечер той забравил да намести капака на кацата и си легнал. Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от кацата. Като се видели свободни, те плъзнали из стаята и се увили около врата на своя господар. Сутринта, като станал, той се видял цял обвит със змиите. Особено едно от кобрите така се увила около врата му и така го гледала в очите, че най-малкото помръдване би му коствало живота.
към беседата >>
Една вечер той забравил да намести капака на
кацата
и си легнал.
Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия. И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи индуски земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една каца в колибата си и ги изнасял за Европа.
Една вечер той забравил да намести капака на
кацата
и си легнал.
Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от кацата. Като се видели свободни, те плъзнали из стаята и се увили около врата на своя господар. Сутринта, като станал, той се видял цял обвит със змиите. Особено едно от кобрите така се увила около врата му и така го гледала в очите, че най-малкото помръдване би му коствало живота. Той успял да запази присъствие на духа и не мръднал – чакал отнякъде спасение.
към беседата >>
Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от
кацата
.
После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия. И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи индуски земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една каца в колибата си и ги изнасял за Европа. Една вечер той забравил да намести капака на кацата и си легнал.
Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от
кацата
.
Като се видели свободни, те плъзнали из стаята и се увили около врата на своя господар. Сутринта, като станал, той се видял цял обвит със змиите. Особено едно от кобрите така се увила около врата му и така го гледала в очите, че най-малкото помръдване би му коствало живота. Той успял да запази присъствие на духа и не мръднал – чакал отнякъде спасение. В това време в колибата влязъл слугата му, умен човек.
към беседата >>
Като се видял свободен, той ги изловил една по една, отново ги сложил в
кацата
и наместил капака добре.
Той успял да запази присъствие на духа и не мръднал – чакал отнякъде спасение. В това време в колибата влязъл слугата му, умен човек. Като видял господаря си в това положение, той веднага съобразил какво да прави. Внесъл един котел с мляко в колибата и го сварил. Змиите усетили миризмата на вареното мляко и веднага се отпуснали от врата на земеделеца и отишли към млякото.
Като се видял свободен, той ги изловил една по една, отново ги сложил в
кацата
и наместил капака добре.
Питам: Какво ще правите вие, ако вашите ръце не са свободни и нямате котел с мляко? Ще се намерите в положението на този индус, когото нападнали змиите. При най-малкото помръдване кобрата ще ви клъвне. Нейната отрова е една от най-силните. Тя причинява смърт.
към беседата >>
56.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
След всяка разправия човек заприличва на празна
каца
.
– Мъдростта. И така, който не възприеме Божията Любов в себе си, той може да има като Соломон 300 жени и 900 наложници, но пак нищо не може да направи. Числото 300 е крайният предел в живота на човека. Никой не може да има повече от 300 жени. Като има по една разправия с всяка жена, това е достатъчно.
След всяка разправия човек заприличва на празна
каца
.
Какво правят с празните каци? Вие знаете каква е съдбата на празните каци. Всяка празна каца се изнася навън и се търкаля. Някой казва: „Аз ще се оженя“. Това значи, че той иска да се отдалечи от Бога.
към беседата >>
Всяка празна
каца
се изнася навън и се търкаля.
Никой не може да има повече от 300 жени. Като има по една разправия с всяка жена, това е достатъчно. След всяка разправия човек заприличва на празна каца. Какво правят с празните каци? Вие знаете каква е съдбата на празните каци.
Всяка празна
каца
се изнася навън и се търкаля.
Някой казва: „Аз ще се оженя“. Това значи, че той иска да се отдалечи от Бога. При много от съвременните женитби взима участие и злото. Ако под женитба се разбира съчетание на две разумни души, то е друг въпрос. Съвременните хора искат да се женят, да станат щастливи.
към беседата >>
57.
Събуждане / Събуди се
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Днес пеперудата
каца
от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове.
В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята.
Днес пеперудата
каца
от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове.
За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш.
към беседата >>
58.
Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 16.10.1931г.,
Тези хора с валчести лица мязат на пеперуди, които хвъркат от цвят на цвят; пеперуда е той, който
каца
от един цвят на друг цвят и днес може да кацне на хиляди цветове.
(втори вариант)
Той практически е запознат с геометрията. Не само физическата геометрия на мъртвите линии, но геометрията на живите линии. Запример, всеки един от вас може да забележи тази разлика, общо вземете онези хора, които са с валчести лица и другите, които са с продълговати лица, каква разлика намирате между тези, които имат валчести лица и които имат продълговати лица? Тези с продълговатите лица са активни, схващат някои работи лесно, а онези с валчестите лица, те обичат по-леката работа. И те са активни, но тяхната енергия, аз по някой път я уподобявам, хора с валчести лица, това не е един неизменяем закон, но относителен закон е.
Тези хора с валчести лица мязат на пеперуди, които хвъркат от цвят на цвят; пеперуда е той, който
каца
от един цвят на друг цвят и днес може да кацне на хиляди цветове.
А онези хора с продълговатите лица, аз ги уподобявам на един червей, като влезне в едно дърво, прави дупка вътре, работи, когато една пеперуда никога няма да влезне в едно дърво да си прави дупка. Това не е нейна работа. Онези хора, които правят тунели с валчести лица ли са или с продълговати? С продълговати са. Сега виж до какво заключение можем да дойдем.
към втори вариант >>
59.
Силови центрове / Отношение на силовите центрове
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 30.10.1931г.,
Какво става с
кацата
, ако обръчите й се разтегнат?
– За колко време се взима това разстояние? Като знаете, че един километър се взема за 15 – 20 м., може да изчислите, за колко време ще се измине разстоянието от шест хиляди километра. Сега пак повтарям: от вас се иска точност. Така, както следвате класа, вашата наука ще бъде разтегната. Такава наука не дава добри резултати.
Какво става с
кацата
, ако обръчите й се разтегнат?
– Постепенно тя ще се разглоби. Съдържанието на такава каца лесно изтича. Обръчите й не трябва да се разтеглят, но и кацата не трябва да пресъхва. Такива каци се нуждаят от нови обръчи. Обръчът е закон, който трябва да се прилага на място.
към беседата >>
Съдържанието на такава
каца
лесно изтича.
Сега пак повтарям: от вас се иска точност. Така, както следвате класа, вашата наука ще бъде разтегната. Такава наука не дава добри резултати. Какво става с кацата, ако обръчите й се разтегнат? – Постепенно тя ще се разглоби.
Съдържанието на такава
каца
лесно изтича.
Обръчите й не трябва да се разтеглят, но и кацата не трябва да пресъхва. Такива каци се нуждаят от нови обръчи. Обръчът е закон, който трябва да се прилага на място. На същото основание, казвам: Всяка наука е ценна, когато може да се приложи. Класът на младежите, наречен специален клас, е определен да става в петък.
към беседата >>
Обръчите й не трябва да се разтеглят, но и
кацата
не трябва да пресъхва.
Така, както следвате класа, вашата наука ще бъде разтегната. Такава наука не дава добри резултати. Какво става с кацата, ако обръчите й се разтегнат? – Постепенно тя ще се разглоби. Съдържанието на такава каца лесно изтича.
Обръчите й не трябва да се разтеглят, но и
кацата
не трябва да пресъхва.
Такива каци се нуждаят от нови обръчи. Обръчът е закон, който трябва да се прилага на място. На същото основание, казвам: Всяка наука е ценна, когато може да се приложи. Класът на младежите, наречен специален клас, е определен да става в петък. В колко часа се събирате?
към беседата >>
Защото ако обръчите на една
каца
се разтегнат, какво става с
кацата
?
(втори вариант)
Ако 15 минути, да вземем 20 минути се взема на километър. Може да се направи едно изчисление. Сега за вашия клас трябва да бъдете точни. Тъй както сте сега, аз считам това е малко разтеглена наука. А разтеглената наука резултат не може да има.
Защото ако обръчите на една
каца
се разтегнат, какво става с
кацата
?
Отварят се повече междините. Следователно кацата не може да задържи материала, който е турен в нея. Съдържанието ще изтече навънка. Следователно, колко условия, колко причини има? Първо, ако се разтегнат обръчите на една каца, второ, ако частите, от които е направена една каца, изсъхнат повече, пак се образуват междини.
към втори вариант >>
Следователно
кацата
не може да задържи материала, който е турен в нея.
(втори вариант)
Сега за вашия клас трябва да бъдете точни. Тъй както сте сега, аз считам това е малко разтеглена наука. А разтеглената наука резултат не може да има. Защото ако обръчите на една каца се разтегнат, какво става с кацата? Отварят се повече междините.
Следователно
кацата
не може да задържи материала, който е турен в нея.
Съдържанието ще изтече навънка. Следователно, колко условия, колко причини има? Първо, ако се разтегнат обръчите на една каца, второ, ако частите, от които е направена една каца, изсъхнат повече, пак се образуват междини. Сега щом изсъхнат, какво трябва да се направи? Да се забият нови обръчи.
към втори вариант >>
Първо, ако се разтегнат обръчите на една
каца
, второ, ако частите, от които е направена една
каца
, изсъхнат повече, пак се образуват междини.
(втори вариант)
Защото ако обръчите на една каца се разтегнат, какво става с кацата? Отварят се повече междините. Следователно кацата не може да задържи материала, който е турен в нея. Съдържанието ще изтече навънка. Следователно, колко условия, колко причини има?
Първо, ако се разтегнат обръчите на една
каца
, второ, ако частите, от които е направена една
каца
, изсъхнат повече, пак се образуват междини.
Сега щом изсъхнат, какво трябва да се направи? Да се забият нови обръчи. Кацата става по-малка, когато се забият обръчите, но когато обръчите се разтегнат, какво трябва да се направи? Обръчът това е един закон. Та казвам: Във вас трябва да има едно желание, да имате една наука, която да сте приложили на опит и да може тя в даден случай да ви служи.
към втори вариант >>
Кацата
става по-малка, когато се забият обръчите, но когато обръчите се разтегнат, какво трябва да се направи?
(втори вариант)
Съдържанието ще изтече навънка. Следователно, колко условия, колко причини има? Първо, ако се разтегнат обръчите на една каца, второ, ако частите, от които е направена една каца, изсъхнат повече, пак се образуват междини. Сега щом изсъхнат, какво трябва да се направи? Да се забият нови обръчи.
Кацата
става по-малка, когато се забият обръчите, но когато обръчите се разтегнат, какво трябва да се направи?
Обръчът това е един закон. Та казвам: Във вас трябва да има едно желание, да имате една наука, която да сте приложили на опит и да може тя в даден случай да ви служи. Сега на вашия клас ние сме избрали ПЕТЪКА. В колко часа идвате вие в клас? (В 6 часа.) Това число обича точността.
към втори вариант >>
60.
Разтоварване на съзнанието
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Птицата
каца
от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот.
Нищо не е разбрал. В този смисъл, животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син - богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е живот в тях, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложен в него и не го е използвало, както трябва. Рибата плува във водата, хвърля яйцата си на брега, без да разбира, защо живее.
Птицата
каца
от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот.
Някои хора живеят като рибата, други като птицата, трети като млекопитаещото; малцина обаче съзнават положението си като човеци, дошли на земята да извършат някаква работа. Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече. Това е живот на птицата, която по цели часове чисти перата си и за нищо не мисли. Някой мисли само за ядене, колко пъти на ден да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека?
към беседата >>
После пак сте летели из въздуха, и пак сте
кацали
на някой клон.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота. Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали.
После пак сте летели из въздуха, и пак сте
кацали
на някой клон.
Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той?
към втори вариант >>
61.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
Изобщо, мухите обичат да
кацат
на човешките глави.
Не е въпросът огъньт да бъде голям, но да гори хубаво, горението да е пълно, без дим, със силна светлина. Вие трябва да разбирате любовта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Човек не трябва да се плаши от любовта, но да изпитва свещен трепет към нея. Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат да се топлят на нея.
Изобщо, мухите обичат да
кацат
на човешките глави.
Под думата „муха" разбирам малки, дребни мисли и чувства, с които хората често се задоволяват. Като направят нещо малко, те мислят, че много нещо са свършили. И малките неща се ценят, но законът на любовьта изисква големи работи. Малко хора има днес, които могат да вършат големи работи. Ако един съвременен човек влезе в някоя богата къща, парите се скриват от него.
към беседата >>
62.
Носители на Новото
,
ИБ
,
БС
, София, 19.5.1932г.,
Една птица ме посещава,
каца
на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица?
Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да дадеш две хиляди лева е Божествено, друг ще помисли, че втората мисъл е Божествена. От мое гледище Божествена е третата мисъл и аз бих направил така. Пари и дрехи няма да му дам, но ще го нагостя. Защото при условие, че законът изисква да му дам дрехи или пари, Бог изпрати при мен една птица, какво ще правя?
Една птица ме посещава,
каца
на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица?
Тази птица ми е дошла нагости. Ако Божественият закон изисква да дам пари или дрехи, то тази птица няма нужда от тях – от храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. С други думи, трябва да дадеш това, което е общо за птичката, човека и Ангела – това е Божествено, тази е Божествената мисъл, а пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие.
към беседата >>
63.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 18.9.1932г.,
Докато съществуват законите, има ред и порядък, но когато външните обръчи са отмахнати, всички тия части на
кацата
се разглобяват.
Такава аналогия не може да се тегли. Понеже между частите в един механически процес няма никаква вътрешна връзка. Единствените връзки са обръчите отвън. Вие имате една държава, имате закони. Държавата е създадена по механически начин.
Докато съществуват законите, има ред и порядък, но когато външните обръчи са отмахнати, всички тия части на
кацата
се разглобяват.
На всяка една държава щом обръчите отвън изчезнат, тази държава отвън се разкапва. Какво лошо от това, че се разкапва една каца? Туй показва, че онези, които са били задължени да поддържат този ред и порядък, са били невнимателни, оставили са обръчите да се разпокъсат. Та дохождаме до един органически процес. Ако процесът е правилен, всичките дървета са зелени.
към беседата >>
Какво лошо от това, че се разкапва една
каца
?
Единствените връзки са обръчите отвън. Вие имате една държава, имате закони. Държавата е създадена по механически начин. Докато съществуват законите, има ред и порядък, но когато външните обръчи са отмахнати, всички тия части на кацата се разглобяват. На всяка една държава щом обръчите отвън изчезнат, тази държава отвън се разкапва.
Какво лошо от това, че се разкапва една
каца
?
Туй показва, че онези, които са били задължени да поддържат този ред и порядък, са били невнимателни, оставили са обръчите да се разпокъсат. Та дохождаме до един органически процес. Ако процесът е правилен, всичките дървета са зелени. Ако се прекъсне този процес, всички дървета започват да изсъхват. Туй съхнене не е по желанието на природата.
към беседата >>
Ако
кацата
има обръчи, добра е, ако няма обръчи, не е добра.
Ние сега се намираме в един пробен свят, дето кроят и шият дрехи от хартия. Отсега нататък, като видим, че пробните дрехи са добри, тогава ще ни ушият истински дрехи. Виждам, че дрехарите са добри хора, те шият истински дрехи. Аз лесно познавам дали едни дрехи са ушити добре или не, добър шивач ли ги е ушил или не. Ако има в дрехата свобода, добра е, ако няма не е добра.
Ако
кацата
има обръчи, добра е, ако няма обръчи, не е добра.
За мене кацата, това е една мода Сега аз може да ви кажа една истина, но колцина от вас могат да я проверят? Знаете ли какво подразбирам под вяра? И като ви кажа, че няма да стане нищо, пак да вярвате. Разправяше ми един българин, който направил един опит в Америка.
към беседата >>
За мене
кацата
, това е една мода
Отсега нататък, като видим, че пробните дрехи са добри, тогава ще ни ушият истински дрехи. Виждам, че дрехарите са добри хора, те шият истински дрехи. Аз лесно познавам дали едни дрехи са ушити добре или не, добър шивач ли ги е ушил или не. Ако има в дрехата свобода, добра е, ако няма не е добра. Ако кацата има обръчи, добра е, ако няма обръчи, не е добра.
За мене
кацата
, това е една мода
Сега аз може да ви кажа една истина, но колцина от вас могат да я проверят? Знаете ли какво подразбирам под вяра? И като ви кажа, че няма да стане нищо, пак да вярвате. Разправяше ми един българин, който направил един опит в Америка. Аз казвам какво нещо е вяра!
към беседата >>
64.
Превръщане на числата
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Ако се намажа с мед, всички пчели ще
накацат
върху мен.
(втори вариант)
Не се занимавай с тези атавистични склонности, които отпосле са дошли. Пий само това, с което си се родил. Яж, пий, обличай се, но за себе си, не за хората. Ако аз съм говедар и по три пъти на ден меня костюмите си, като ходя с говедата, ако ме видите с цилиндър, с фрак, с бастун, намазан с помада, да мириша то и говедата ще почувстват, че им мирише приятно. Но ако се намажа с масло, те ще почнат да ме ближат.
Ако се намажа с мед, всички пчели ще
накацат
върху мен.
Ако аз бях един говедар, по три пъти щях да се обличам, щях да нося фрак, всичките си гердани щях да сложа и така нагизден щях да ги обикалям. Има един език на живота. Ще помните едно: Един вол може да те направи щастлив, един кон може да те направи щастлив, една птица може да те направи щастлив, една риба може да те направи щастлив. Това са числа, които съществуват и хората могат да се ползват. Един скъпоценен камък може да те направи щастлив, също и изгревът на слънцето.
към втори вариант >>
65.
Малката истина
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 12.10.1932г.,
Все на същото място
кацат
.
(втори вариант)
Този престъпник иска цяла муха да хване. Това наричам най-малкото добро. Някой може да каже: „Нека паякът да изсмуче тази муха, вместо мен да безпокои.“ Някой път мухите безпокоят човека от любов. Много пъти се влюбват мухите и като се влюби в носа и целуне го. Много влюбчиви са мухите.
Все на същото място
кацат
.
Колко неща трябва да останат в ума ви? Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро. В старо време, в школите като са изследвали учениците 4-5 години, най-после учителят им е давал такава една задача, без да знаят те. Един ден учениците усещат как се подули колената им и не могат да станат. Имат ужасни болки.
към втори вариант >>
66.
Граници на възможности
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 14.10.1932г.,
Като излизам, не съм свободна.“ Блъска се в прозорците, изследва, лази по единия край, по другия край,
каца
по хората, затворена е.
(втори вариант)
„Държах конкурс, но не издържах.“ И ще си кажеш: „Онзи, който е издържал, не е най-способният, но има протекция.“ Както и да е, изгубил си мястото. Но всякога мъчнотиите показват друга една посока, дето няма конкуренция. Там, дето няма конкуренция, няма мъчнотии. Там има възможност за тебе. Една муха цял ден седи при прозореца и разсъждава: „Като влизах, свободна бях.
Като излизам, не съм свободна.“ Блъска се в прозорците, изследва, лази по единия край, по другия край,
каца
по хората, затворена е.
Какво заключение ще си прави мухата? Това е състоянието, в което се намира човек. Някой път той е затворен в някоя астрална къща. Мухата като дойде в някоя аристократична кухня, цял ден яде и пие, но вечерта трябва да се върне при своите мухи. А онзи гостилничар затворил прозорците, и тя не може да излезе навън.
към втори вариант >>
67.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
В това положение, всички мухи могат да го
накацат
и оплюят.
Казваш: Оплюха ме. – Много естествено, не се движиш бързо. Ако се движиш с бързината на светлината, никаква плюнка няма да се задържи на тебе. Който живее в доброто, той е колело, което се движи с голяма бързина. Щом се намали бързината на движението, колелото забавя хода си и постепенно спира.
В това положение, всички мухи могат да го
накацат
и оплюят.
Казвате: Човек трябва да мисли. – Да, мисълта е присъща на човека. Същевременно, той трябва да върши волята на Бога. Когато хората започнат да вършат волята Божия, тогава ще станат истински щастливи. Днес повечето хора търсят щастието в семейството, а семейството го търси в неустановения свят.
към беседата >>
68.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
Достатъчно е да капнете малко мед на дрехата си, за да ви
накацат
пчелите.
– Как да се справим с лемурийците? – От вас зависи. Ще живеете така, че да не ги привличате. С мисълта и чувствата си, вие сами ги привличате, а после търсите някой отвън, да ви освободи от тях. Те се привличат от човека, както пчелите от меда.
Достатъчно е да капнете малко мед на дрехата си, за да ви
накацат
пчелите.
Те са постоянно около вас. Има нещо, с което ги привличате. – Как да се освободим от тях? – Съблечете дрехата си, на която има мед. Тогава пчелите, т. е.
към беседата >>
69.
Забраненият плод
,
УС
, София, 11.12.1932г.,
Като мина покрай
каца
с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко.
След това ще ги бие, защото не се поддават. Питам: Кой кон, като му турят юлар, е станал по-добър? И двадесет години наред да си му турял юлар, като се види свободен, конят всичко забравя. Юларът не поправя човека. Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа.
Като мина покрай
каца
с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко.
Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик.
към беседата >>
– Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в
кацата
.
Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш.
– Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в
кацата
.
– Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик. Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед. Защо става така? – Сами не знаете. Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш.
към беседата >>
Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в
кацата
с мед.
Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик.
Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в
кацата
с мед.
Защо става така? – Сами не знаете. Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш. Не е лесно да се освободиш от една слабост. Тя е подобна на нечистите духове.
към беседата >>
Дядото е
кацата
с меда.
Сега, ден след ден, губя силите си: краката ми, ръцете ми треперят. Не мога сам да си услужвам. Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помисля за старост. Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане възрастен; сега иска да стане като дядо си.
Дядото е
кацата
с меда.
Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш. Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда? Има ли право човек да бърка в меда? Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда. Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия.
към беседата >>
Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в
кацата
, все ще бръкнеш.
Не мога сам да си услужвам. Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помисля за старост. Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане възрастен; сега иска да стане като дядо си. Дядото е кацата с меда.
Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в
кацата
, все ще бръкнеш.
Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда? Има ли право човек да бърка в меда? Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда. Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия. Човек често бърка в меда, без да знае, че това е мед.
към беседата >>
Въпреки това, като видиш
каца
с мед, все ще бръкнеш с пръста си.
Човек често бърка в меда, без да знае, че това е мед. Той знае само едно, че му е приятно. Тази приятност няма да ти допринесе нищо ценно. Какъвто си бил, такъв ще си останеш: ако си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш; ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда.
Въпреки това, като видиш
каца
с мед, все ще бръкнеш с пръста си.
Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо.
към беседата >>
Какъвто и да си, все ще бръкнеш в
кацата
с мед.
Какъвто си бил, такъв ще си останеш: ако си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш; ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда. Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста си. Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки.
Какъвто и да си, все ще бръкнеш в
кацата
с мед.
Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо. Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от кацата с мед. – Не, оттам трябва да започнеш – от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията.
към беседата >>
Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от
кацата
с мед.
Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо.
Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от
кацата
с мед.
– Не, оттам трябва да започнеш – от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на земята. Казват, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е така.
към беседата >>
– Много просто, бръкнал си в
кацата
с мед без позволение.
Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, ти не искаш да гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш. Ако си господар, вземаш камшика и търсиш, кого да биеш. И като християнин и като философ, пак си неразположен.
– Много просто, бръкнал си в
кацата
с мед без позволение.
Като не намериш причината на неразположението си, започваш да критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна. – Потърси причината в себе си. Днес, когото и да срещнеш, млад или стар, учен или прост, всеки казва: Аз зная, какво правя, няма защо да ме учат другите. – Теоретически, всеки знае какво да прави, но практически много въпроси не са разрешени. Важно е, какво е изработил човек в себе си.
към беседата >>
– Ще мога свободно да бъркам в
кацата
с мед.
Религията е условие, а за да повярваш в Бога, трябва да работиш, да придобиеш дълбоко вътрешно разбиране за живота. Лесно се казва „да се обичаме“, но за това е нужна светлина, да знаеш как да я приложиш. – Трябва да бъда свободен. – Но трябва да знаеш, какво значи да приложиш свободата. Ако си свободен, за какво ще употребиш свободата си?
– Ще мога свободно да бъркам в
кацата
с мед.
– Да, но това не е съгласно с великите закони. Който бърка в кацата с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе. За да излезеш от подземието, трябва да се справиш със своята слабост. Кажи си сам на себе си, че тази слабост няма да те изведе на добър край. – Помогни ми ти, сам не мога да изляза от подземието.
към беседата >>
Който бърка в
кацата
с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе.
– Трябва да бъда свободен. – Но трябва да знаеш, какво значи да приложиш свободата. Ако си свободен, за какво ще употребиш свободата си? – Ще мога свободно да бъркам в кацата с мед. – Да, но това не е съгласно с великите закони.
Който бърка в
кацата
с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе.
За да излезеш от подземието, трябва да се справиш със своята слабост. Кажи си сам на себе си, че тази слабост няма да те изведе на добър край. – Помогни ми ти, сам не мога да изляза от подземието. – За да излезеш, трябва да ти туря юлар на главата. Аз ще те тегля, а ти ще вървиш след мене.
към беседата >>
Добрият живот се основава на следния закон: Не бъркай в
кацата
с мед без позволение.
– За да излезеш, трябва да ти туря юлар на главата. Аз ще те тегля, а ти ще вървиш след мене. Значи, аз отпред, ти отзад. Ако искаш да знаеш, трябва ли да бъркаш в меда, питай пчелите. Те плащат скъпо на всеки, който си позволи да пипа техния мед.
Добрият живот се основава на следния закон: Не бъркай в
кацата
с мед без позволение.
– Приятно ми е да бъркам в меда. Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е приятно. Казвам: За да се справи със слабостите си, човек трябва да уравновеси силите в своя организъм. Това значи, да постави равновесие между ума, сърцето и волята си. Този е пътят, по който човек може да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Първи, Адам и Ева бръкнаха в
кацата
, а след тях – всички останали.
След това трябва да дойде цяла експедиция от невидимия свят да те спасява. Адам и Ева бъркаха в меда, но ги изпъдиха от рая. – Де отидоха? – В затвора. Ето, вече осем хиляди години, как седят в затвора.
Първи, Адам и Ева бръкнаха в
кацата
, а след тях – всички останали.
И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи. Грехът не е нищо друго, освен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа.
към беседата >>
Грехът не е нищо друго, освен бъркане в
кацата
с мед.
Ето, вече осем хиляди години, как седят в затвора. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи.
Грехът не е нищо друго, освен бъркане в
кацата
с мед.
Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него.
към беседата >>
Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в
кацата
с меда.
– Може, от тях зависи. Грехът не е нищо друго, освен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение на закона е грях.
Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в
кацата
с меда.
Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората. Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в кацата с мед без позволение. Десет години се биха троянците и гърците за една красива жена.
към беседата >>
Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в
кацата
с мед без позволение.
И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората.
Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в
кацата
с мед без позволение.
Десет години се биха троянците и гърците за една красива жена. Какво спечелиха от това? Каква поука ще извлечете от тази война? Ако си грък, в края на краищата, ще влезеш в един кон; ако си троянец, ще бръкнеш с пръст в меда. С коня лесно ще се справиш, ще го закараш в обора, но как ще се справиш с хората в коня?
към беседата >>
Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в
кацата
с мед без позволение.
Ръкавиците имат смисъл зимно време, да се пазиш от студа. Обаче, лятно време ръкавици не се носят. Ще кажете, че лятно време ръцете трябва да се пазят, да не изгарят от слънцето. Това зависи от разбирането. Мисълта за ръкавиците не е важна.
Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в
кацата
с мед без позволение.
Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това. Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си.
към беседата >>
– Да, не е грешно, че си бъркал в
кацата
– никой не те държи отговорен за това.
Ще кажете, че лятно време ръцете трябва да се пазят, да не изгарят от слънцето. Това зависи от разбирането. Мисълта за ръкавиците не е важна. Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях.
– Да, не е грешно, че си бъркал в
кацата
– никой не те държи отговорен за това.
Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание?
към беседата >>
Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в
кацата
с мед.
Това зависи от разбирането. Мисълта за ръкавиците не е важна. Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това.
Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в
кацата
с мед.
На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си.
към беседата >>
Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в
кацата
с меда.
Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш?
Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в
кацата
с меда.
Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях бъркат всички хора. Като отидеш на черква, застанеш на едно място, откъдето минава свещеникът и поръсва с китка босилек всички присъстващи. Питам: Не може ли да мине и без ръсене? – Може, има и друг начин, но като си влязъл в черква, ще минеш по установения ред. Има едно естествено ръсене: ще излезеш на слънце и ще изложиш гърба си да се грее.
към беседата >>
Първи, Адам и Ева бръкнаха в
кацата
, а след тях бъркат всички хора.
Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш? Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в кацата с меда.
Първи, Адам и Ева бръкнаха в
кацата
, а след тях бъркат всички хора.
Като отидеш на черква, застанеш на едно място, откъдето минава свещеникът и поръсва с китка босилек всички присъстващи. Питам: Не може ли да мине и без ръсене? – Може, има и друг начин, но като си влязъл в черква, ще минеш по установения ред. Има едно естествено ръсене: ще излезеш на слънце и ще изложиш гърба си да се грее. Това не е ли естествено ръсене?
към беседата >>
Ако не живееш така, каквото верую да имаш, при който учител да се учиш, както да се молиш, ти ще бъркаш в
кацата
с меда.
Това значи да се свържете с Божественото съзнание. При това положение, вие никога няма да губите съзнанието си, никога няма да припадате. Тази е безопасната, истинската философия на живота. Така ще спазвате правилата на Божествения свят. Тогава и вие ще обичате всичко, което Бог обича, и което Той е направил.
Ако не живееш така, каквото верую да имаш, при който учител да се учиш, както да се молиш, ти ще бъркаш в
кацата
с меда.
Това ще ти причини нещастие. Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение. Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея.
към беседата >>
Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в
кацата
без позволение.
Тази е безопасната, истинската философия на живота. Така ще спазвате правилата на Божествения свят. Тогава и вие ще обичате всичко, което Бог обича, и което Той е направил. Ако не живееш така, каквото верую да имаш, при който учител да се учиш, както да се молиш, ти ще бъркаш в кацата с меда. Това ще ти причини нещастие.
Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в
кацата
без позволение.
Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея. Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат.
към беседата >>
Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в
кацата
с мед, или не?
– Богатия. Обират ли сиромаха? За кого говорят лошо? – За красивия, за умния. Всъщност, вие желаете неща, които ви носят страдания.
Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в
кацата
с мед, или не?
– Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва. Касиерът трябва да знае, че си взел мед от кацата.
към беседата >>
Касиерът трябва да знае, че си взел мед от
кацата
.
Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в кацата с мед, или не? – Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва.
Касиерът трябва да знае, че си взел мед от
кацата
.
Казваш: Имам право да взема десет пъти повече. – Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед. – Това е дребна работа. – Кое, според вас, е едро? – Искаме да ни занимаеш с нещо окултно, да ни кажеш нещо от астрологията.
към беседата >>
– Това значи, да бъркаш в
кацата
.
Те са направени милиони години преди човека. Казваме: Тези риби светят. – Светят те, но със своята светлина причиниха хиляди нещастия. Казвам: Няма по велико нещо за човека от това, да чувства Божията Мъдрост. – Да съм като Бога!
– Това значи, да бъркаш в
кацата
.
Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено.
към беседата >>
А ти бъркаш в
кацата
и мислиш, че ще постигнеш нещо особено.
– Това значи, да бъркаш в кацата. Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение.
А ти бъркаш в
кацата
и мислиш, че ще постигнеш нещо особено.
Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия. Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в кацата. Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен.
към беседата >>
Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в
кацата
.
Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено. Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия.
Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в
кацата
.
Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен. Учен си – не си доволен; невежа си – пак си недоволен. Силен си – не си доволен ; слаб си – още по-зле.
към беседата >>
Преди да бръкна в
кацата
с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам.
Дядото не е живял добре, и внуците му носят последствията на неговия лош живот. Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате. – Как да се отвикнем? – Аз не съм се отвикнал, че вие ще се отвикнете! Но има една разлика.
Преди да бръкна в
кацата
с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам.
Ако и вие вървите по моя път, никога няма да страдате. Следователно, колкото мед претеглиш, толкова ще изядеш. В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам.
към беседата >>
Днес научихте един закон – как да бъркате в
кацата
с меда.
В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш.
Днес научихте един закон – как да бъркате в
кацата
с меда.
Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете. Да се отвикнете да бъркате в кацата, това е невъзможно. Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод.
към беседата >>
Да се отвикнете да бъркате в
кацата
, това е невъзможно.
И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш. Днес научихте един закон – как да бъркате в кацата с меда. Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете.
Да се отвикнете да бъркате в
кацата
, това е невъзможно.
Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод.
към беседата >>
70.
Живият хляб
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Направила си едно аеропланче,
каца
от цвят на цвят.
Ще видиш, най-първо – гъсеница ходи, лази с много крака, яде и най-после тази глупачка, която нищо не разбира, по едно време застава и си дига главата, казва: „Стига вече, няма да ядеш.“ Разсъждава като инженер, който ходи и измерва разстоянията, туря триъгълници, прави своите пресмятания. Като прави своите пресмятания, туря своя колец и в центъра образува пашкул. Какво прави вътре, никой не знае. После излиза цяла една пеперуда – нейното детенце. Тя лазеше по земята, сега хвърка из въздуха.
Направила си едно аеропланче,
каца
от цвят на цвят.
Казвате: „Туй е пеперуда.“ Но тази пеперуда знание има. По същия начин и ти трябва да направиш своя пашкул. Сега човек, който не е толкова умен и колкото пеперудата, той оставя да му правят пашкули. Ще му изкопаят един пашкул в земята, ще му направят един сандък, ще го заровят и ще му кажат: „Ще излезеш ти като пеперудата.“ Но моля ви се, колко от вашите пашкули са дошли като пеперуди. Този сандък той сам трябва да си го направи, не да му помагат хората.
към беседата >>
Направила си едно аеропланче,
каца
от цвят на цвят.
(втори вариант)
Разсъждава като инженер, който ходи и измерва разстоянията, слага триъгълници, пресмята. Като направи своите изчисления, застава в центъра и образува пашкул. Какво прави вътре, никой не знае. После излиза една цяла пеперуда - нейното детенце. Като гъсеница лазеше по земята, а сега хвърчи из въздyxa.
Направила си едно аеропланче,
каца
от цвят на цвят.
Казвате: Това е пеперуда. Но тази пеперуда има знание. По същия начин и ти трябва да направиш своя пашкул. Сега човек, който не е толкова умен, колкото пеперудата, се оставя да му правят пашкули. Изкопаят му един пашкул в земята, направят му един сандък, заровят го и му казват: Ще излезеш някога пеперуда.
към втори вариант >>
71.
Ще влезе Духът
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 25.12.1932г.,
Ако Господ е дал свобода на комарите да
кацат
на ръцете ни, да изсмукват нашата кръв, кой му е дал това право?
Той е негов слуга. Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и той по закон върши своята работа. Казвате: „Защо Господ му е позволил? “ Че в света съществува свобода.
Ако Господ е дал свобода на комарите да
кацат
на ръцете ни, да изсмукват нашата кръв, кой му е дал това право?
Той каца, без да пита. Наяде се и замине. Когато аз се оплача на Господа, той казва: „Ще си туриш мрежа на прозорците и на вратата и вечерно време, колкото комари има, ще ги изпъдиш вън. Щом отвориш прозорците, всичките комари ще дойдат.“ Дойде една лоша мисъл, тя е комар, който е влязъл отвън.
към беседата >>
Той
каца
, без да пита.
Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и той по закон върши своята работа. Казвате: „Защо Господ му е позволил? “ Че в света съществува свобода. Ако Господ е дал свобода на комарите да кацат на ръцете ни, да изсмукват нашата кръв, кой му е дал това право?
Той
каца
, без да пита.
Наяде се и замине. Когато аз се оплача на Господа, той казва: „Ще си туриш мрежа на прозорците и на вратата и вечерно време, колкото комари има, ще ги изпъдиш вън. Щом отвориш прозорците, всичките комари ще дойдат.“ Дойде една лоша мисъл, тя е комар, който е влязъл отвън. Трябва да имаш сито, да пресяваш твоите лоши мисли.
към беседата >>
Господ е дал свобода и на комарите да
кацат
на ръцете ни, да смучат кръв.
(втори вариант)
Той може да е враг за вас, обаче, той същевременно е и ваш слуга. Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и по закон върши своята работа. Казвате: Защо Господ му е позволил? - Че в света съществува свобода.
Господ е дал свобода и на комарите да
кацат
на ръцете ни, да смучат кръв.
Той каца без да пита. Наяде се и замине. Когато аз се оплача на Господа, Той казва: Ще си сложиш мрежа на прозорците и на вратата и вечерно време, колкото комари има в стаята, ще ги изпъдиш вън. Дойде ти една лоша мисъл - тя е комар, който е влязъл отвън. Трябва да имаш сито за да пресяваш лошите мисли.
към втори вариант >>
Той
каца
без да пита.
(втори вариант)
Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и по закон върши своята работа. Казвате: Защо Господ му е позволил? - Че в света съществува свобода. Господ е дал свобода и на комарите да кацат на ръцете ни, да смучат кръв.
Той
каца
без да пита.
Наяде се и замине. Когато аз се оплача на Господа, Той казва: Ще си сложиш мрежа на прозорците и на вратата и вечерно време, колкото комари има в стаята, ще ги изпъдиш вън. Дойде ти една лоша мисъл - тя е комар, който е влязъл отвън. Трябва да имаш сито за да пресяваш лошите мисли. Тази мисъл, която за тебе е лоша, за друг е благословение.
към втори вариант >>
72.
Економия на енергиите / Икономия на силите
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 6.1.1933г.,
Тази същата мисъл, която вас измъчва, тя
каца
в ума на един богаташ и той бръква и взема пари.
(втори вариант)
Тази мисъл, която влезе, може да ви измъчва в дадения случай, тази мисъл може да бъде приятна за другите. За пример във вас може да дойде една мисъл. Искате да отворите една чужда каса, да вземете пари. Казвате: „Каква грозна Мисъл, кражба.“ Но тази мисъл вече я има богаташът, който изважда ключа. Той има желание да се отвори касата и да вземе малко пари.
Тази същата мисъл, която вас измъчва, тя
каца
в ума на един богаташ и той бръква и взема пари.
Казва: „Желая да изчезне тази мисъл.“ Ако изчезне, този богатият няма сила да отвори касата. Вие, които желаете да отворите касата, вие помагате той да отвори касата. Следователно злото е опакото на доброто. Неразбраното добро е зло. Неразбраното зло е добро.
към втори вариант >>
73.
Значение на удовете
,
ООК
, София, 1.2.1933г.,
Понеже мухите
кацат
навсякъде и оставят своите точки, затова турците пазят грижливо това, което са написали.
Ще кажеш, че хиромантиците познават науката за ръката. – Много неща не знаят те. На ръката има много точки, които ги заблуждават. Дяволът е сложил тези точки, да гледат хората и да не виждат. Като пишат, турците си служат с много точки, знакове на тяхната писмена реч.
Понеже мухите
кацат
навсякъде и оставят своите точки, затова турците пазят грижливо това, което са написали.
Днес много от тези точки са излезли от употреба. Като наблюдавам лицата на хората, виждам, че те правят различни движения, които не са техни, не са естествени. Това са дяволски подтици, дяволски точки. Днес това не се позволява. Можеш да носиш дявола на гърба си, но в никой случай не му позволявай да ти сложи гем.
към беседата >>
74.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна
каца
, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава?
Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат. Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш. Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. „Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе.
Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна
каца
, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава?
Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане. Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не.
към беседата >>
75.
Усилни времена
,
НБ
, София, 18.2.1934г.,
Заведох я при кошера, разгневих ги и като
накацаха
на крака ѝ, повече от 20 пчели я ухапаха.
Ще се въоръжат 10–15 души добре и ще се борят с държавата. Какъв смисъл има слабият да води война със силния? По някой път гледам, аз като отида при пчелите, по някой път са ме нападнали, за да ми покажат, че не трябва да съм близо до кошера. Казвам: „Моля, чакайте.“ Те искат да си забият жилото. Една сестра страдаше от ревматизъм, боеше се да не осакатее кракът ѝ, уплашила се беше.
Заведох я при кошера, разгневих ги и като
накацаха
на крака ѝ, повече от 20 пчели я ухапаха.
И оздравя! Бомбардираха я пчелите със своите картечници и казвам, тази неизцерима болест оздравя. Подложи се на този картечен огън. Разумните същества [ще] го употребят за лекуване. Всяка пчела, която ужилва, ще умре.
към беседата >>
76.
Слугуване
,
УС
, София, 8.4.1934г.,
Една пеперуда хвърчи,
каца
от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейният прашец и тя ще умре.
Или, ако влезе в една прогимназия, в една гимназия, в зданието? Ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере? Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че вие пъплите. За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото, ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата свобода.
Една пеперуда хвърчи,
каца
от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейният прашец и тя ще умре.
Вие искате едно висше същество да ви помилва. Но ако то само ви поглади, вашата работа е свършена. Вие не знаете: има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа. Защото, ако се пипа, това ще причини известен дефект. А пък у вас има желание да ви утеши някой.
към беседата >>
77.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
Някой дойде и бръкне в някоя медена
каца
.
И господаря бил много свидлив, че прати един слуга да пази меда с дърво. И като рекло детето да опита, слугата го ударил. Детето било много сериозно. То иска да опита меда, но ще го бият. Та често вас ви бият, за бръкването вътре в меда.
Някой дойде и бръкне в някоя медена
каца
.
В някоя каса. Едно лакомче, но хванат го и го бият, като крадец. Отидеш в някоя градина, откъснеш един плод най-малко, хванат те и пак те набият. Защо? – Защото буташ забраненото. Кражба е това.
към беседата >>
78.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Например някоя круша е оцапана, по нея са
кацали
мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш.
Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката.
Например някоя круша е оцапана, по нея са
кацали
мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш.
Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат. Те го засягат от съвсем друго гледище. Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит. Без малък опит приложение не може да има.
към беседата >>
79.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
Кацат
ми по главата,
кацат
ми по дрехите и ги цапат.
Или мисълта, че с теб хората не се обхождат както трябва. Понякога ме питат: "Как ги търпиш тия хора? " Чудни сте! Как ги търпя? Как мухите ме заставят да ги търпя?
Кацат
ми по главата,
кацат
ми по дрехите и ги цапат.
Трябва да им заповядам – да не кацат отгоре ми, да не цапат дрехите ми, да ме слушат. Мухите не ме слушат, и вие не ме слушате. Толкова ме слушате, колкото и мухите! Като махна с кърпа – мухите ги няма; като няма кърпа, пак идват. И вие, като мухите, понякога идвате в съзнанието ми – като направите някоя погрешка.
към беседата >>
Трябва да им заповядам – да не
кацат
отгоре ми, да не цапат дрехите ми, да ме слушат.
Понякога ме питат: "Как ги търпиш тия хора? " Чудни сте! Как ги търпя? Как мухите ме заставят да ги търпя? Кацат ми по главата, кацат ми по дрехите и ги цапат.
Трябва да им заповядам – да не
кацат
отгоре ми, да не цапат дрехите ми, да ме слушат.
Мухите не ме слушат, и вие не ме слушате. Толкова ме слушате, колкото и мухите! Като махна с кърпа – мухите ги няма; като няма кърпа, пак идват. И вие, като мухите, понякога идвате в съзнанието ми – като направите някоя погрешка. Едни братя видели, че една сестра влязла в лозето на Изгрева и си откъснала един грозд.
към беседата >>
80.
Знайният Бог
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Понякога всички пчели излитат от кошера,
кацат
върху пчеларя, и той свободно си ходи от едно място на друго, върши работата си, без да го жилят.
(втори вариант)
Змията е жестока, но се привързва към човека. Чрез музиката тя може да се укротява. Който знае нейния език, разговаря се с нея и тя не го хапе. Някои пчелари работят с пчелите спокойно, без да ги жилят. Те отварят свободно кошерите на пчелите и вадят мед, без да ги ужили ни една пчела.
Понякога всички пчели излитат от кошера,
кацат
върху пчеларя, и той свободно си ходи от едно място на друго, върши работата си, без да го жилят.
Всички същества са свързани помежду си, но трябва да знаете езика им, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичта им към човека. Щом го обичат, те се привързват към него. И тъй, изучавайте животните, да познавате качествата им. Когато искат да кажат за някого, че не постъпва добре, наричат го животно.
към втори вариант >>
81.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на
кацата
, значи влага няма вътре в почвата.
Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте.
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на
кацата
, значи влага няма вътре в почвата.
Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие.
към беседата >>
82.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
В туй изкуство той сам постоянно се
осакаца
.
Ти знаеш къде е извора, сам ще ходиш да си донесеш вода. Самостоятелен си. Онзи, който ти донася вода, трябва да платиш нещо. После не мислете, че всяко изкуство, което вие научите, може да ви помогне. Ако някой научи изкуството на един пияница, какво ще му донесе това?
В туй изкуство той сам постоянно се
осакаца
.
Опитва вкуса, той е учен човек, знае при кой кръчмар, какво вино има. Казва: „При еди кой си, при Иван Пинджурски има десет годишно вино, пелин.“ После на Иван Дрънгулника – 20 годишно вино. Той има един вкус не може да го лъжат кръчмарите. Като тури в устата, разбира. Питам, какво ще го ползува тази наука, че той имал тънък вкус, че разбрал колко годишни са вината, кои са пелин, кои са от 4–5 години?
към беседата >>
83.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
След половин час виждам,
накацат
на прозорците.
Някой път ми взема половин час да излезат. Някой път им казвам: Отвън времето е хубаво, само за разходка и хубава храна има там. Казвам им това, което те обичат. И като овцете след половин час всички излизат вън. И като излезат затворя прозорците.
След половин час виждам,
накацат
на прозорците.
Почват да хлопат, казват: „Отвори да влезем“. Вие ще кажете: „Какво ще иждивявам половин час да пъдя мухите. Купи една мухоловка да ги ловиш с нея.“ – Не е лошо. Но види се, че има закон за мухите. Един ден те питат: „Кой ти даде право да хващаш мухи с мухоловка?
към беседата >>
Могат стотина, двеста мухи да
накацат
по него и да ходят по гърба му, но той си върви.
Един светия могат да го подведат под отговорност за една муха. Дошла една муха, кацнала на носа му. Той я блъсне и я убие. Ако един светия може да го безпокои една муха, той не е светия. Ако мухата дойде, светията прилича на слон.
Могат стотина, двеста мухи да
накацат
по него и да ходят по гърба му, но той си върви.
Той е толкоз вдаден в своята мисъл, че мухата като ходи, ходи и тя се вдаде в мисълта на светията. И мухите могат да мислят като тебе. Ти седиш и те седят. Ще ви разправя някои неща, които ще мязат като на хиляда и една нощ. Някой път аз като седна в размишление, моите мухи в стаята ми всички кацнат по тавана, и те размишляват като мене, не се мърдат.
към беседата >>
Тогаз мухите
кацат
.
Тъкмо си се замислил, кацне ти някоя муха на ръката ти и те ухапе. Или кракът ти е без чорап и те ухапе по крака. И после те сърби. Защо хапят мухите? Защото времето ще се развали.
Тогаз мухите
кацат
.
Те кацат на крака ти. Обувай си обущата, понеже времето ще се развали и скоро студено ще стане. Това са метеорологически данни. Щом почнат мухите да хапят, да знаеш, че времето ще се развали. Щом не хапят, времето ще бъде добро.
към беседата >>
Те
кацат
на крака ти.
Или кракът ти е без чорап и те ухапе по крака. И после те сърби. Защо хапят мухите? Защото времето ще се развали. Тогаз мухите кацат.
Те
кацат
на крака ти.
Обувай си обущата, понеже времето ще се развали и скоро студено ще стане. Това са метеорологически данни. Щом почнат мухите да хапят, да знаеш, че времето ще се развали. Щом не хапят, времето ще бъде добро. Аз го обяснявам.
към беседата >>
84.
Мускулно и нервно напрежение
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 12.3.1937г.,
“ После вземате, веднъж-дваж набивате обръчите и виждате, че
кацата
задържа вода.
Та сега казвам: всички правите такива погрешки. Например, чувствате, че не можете да мислите, че не разбирате, че не можете да пеете, че не можете да помните, и се нервирате. Аз ще ви кажа защо се нервирате, много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва, направена майсторски с обръчи, но сте я оставили доста време без вода, дъските са се разсъхнали, обръчите са отслабнали и щом турите вода, тя изтича навън. Казвате: „Не струва тази бъчва, някаква погрешка има в нея!
“ После вземате, веднъж-дваж набивате обръчите и виждате, че
кацата
задържа вода.
Следователно, щом сте нервни, във вас става изтичане на нервна енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени и става изтичане. Човек всякога е нервен, когато не намира предмета там, дето го е турил. Потърсиш я – нервната енергия я няма, направиш някаква работа – тя изтекла. Искаш да мислиш – нямаш енергия, искаш да пееш – нямаш енергия, искаш да помниш – нямаш енергия и започваш да се нервираш.
към беседата >>
Някой направил една бъчва или
каца
с обръчи.
(втори вариант)
Или някой не може да пее, не може да помни, някой се енервира. Защо се енервира? Да ви кажа защо. Много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва.
Някой направил една бъчва или
каца
с обръчи.
Оставили сте бъчвата доста време без вода на сухо, изсушили се дъските, ослабили са обръчите. Турите вода, изтича навън, не струва бъчвата. Вземете, понабиете обръчите веднъж, два пъти и задържи. Щом сте нервни, във вас става изтичане на нервната енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени, става изтичане.
към втори вариант >>
85.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
Ако аз вярвам в една празна
каца
, какво ще придобия?
Той знае кой как живее. Обаче всеки казва, че малко му е дадено. Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци.
Ако аз вярвам в една празна
каца
, какво ще придобия?
Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас?
към беседата >>
Всичко може да се каже за тази
каца
: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н.
Обаче всеки казва, че малко му е дадено. Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия?
Всичко може да се каже за тази
каца
: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н.
Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение.
към беседата >>
Обаче отивам при тази
каца
, но не намирам нищо в нея.
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н.
Обаче отивам при тази
каца
, но не намирам нищо в нея.
Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение. Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Обаче, ако аз вярвам в една пълна
каца
с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение.
Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея.
Обаче, ако аз вярвам в една пълна
каца
с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение.
Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение. Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота. Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби.
към беседата >>
86.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Стомната ще ѝ каже да я излее в
кацата
.
Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода.
Стомната ще ѝ каже да я излее в
кацата
.
Изпразва стомната. – „Ами сега? “ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде. Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“ Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало.
към беседата >>
НАГОРЕ