Търсене в текстове за 'Каца'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали.
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2.
към текста >>

Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>

Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект.
Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г.
към текста >>

2. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кацаров - Духове и медиуми.
Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология. С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д. Кацаров - Духове и медиуми. Психологичен анализ и критика на медиумните явления. Цена 8 лева 1) Die Methodik des Lehrens und die Lebensbedingunen des Erziehens (Методика на обучението и жизнените условия на възпитанието) от Д-р Щайнер, 1926 г. 73 стр. Цена 2 златни марки. Изписва се от Своб.
към текста >>

3. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците.
На високата му мачта беше окачен белият воал със златното извезано име на княгинята. Когато тя изпаднеше в съмнение или жалба заради него, тогава Той даваше повеля на ветровете да откъснат къс от него и да го изпратят като вест, че Той е жив. Тия късове се превръщаха на бели птици. Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите? Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците. Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето. Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване живее още. То обхваща душата ни, когато застанем на брега.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4).
Беседите се четат и във „Всемирната Еклектична колония в Мексико и др. ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат. издателство ,,Посредник". Под печат е първа серия: 1) Господар и слуга, 2). Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4). Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци. Изброените книги от първа серия ще струват 20 лева, обаче на предплатилите до 20 април само 10 лев. Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева. Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно.
към текста >>

5. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло.
Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма. Там има свобода и Любов. Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост.
към текста >>

Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма.
Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма. Там има свобода и Любов. Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира.
към текста >>

6. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти.
В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори.
към текста >>

7. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание.
ВЕСТИ Българска секция на международната лига за ново възпитание От 5 год. в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува.
към текста >>

8. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Д. Кацаров.
учителски съюз, София. „Читалище", орган на Върховния читалищен съюз в България – София. „Свободно възпитание", год. 9, кн. 5-6, ред. Д. Кацаров. „Духовна обнова", ул. „Шейново", София, абон. 50 лева.
към текста >>

9. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Кацаров. 30.
„Mondo Occulto", год. XI, септ. 1931 година, езотерично списание, излиза в Неапол. Орган на международното психично общество. 29. „Свободно възпитание", редактор Д. Кацаров. 30. „Учителска мисъл", орган на Българския учителски съюз. 31. „Листопад", год. XII, 1931 година. Редактор Дим. Бабев, месечно литературно списание – София. 32.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кацаров, София, год.
5, ян. 1933, София. „Духовно слово." год. 8, кн. 9-10. „Свободно възпитание", редактор Д. Кацаров, София, год. XI, кн. 3 - 4. в. „Frateco." Есперантски орган, абонамент 10 лева. Адрес: Атанас Николов, пощенска кутия № 6, Бургас. Ролята на този вестник е грамадна.
към текста >>

11. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала.
Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема? " „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома. „И те отидоха", си казал с въздишка той. Па взел в ръка парченцето хляб, да си хапне. Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала. Надробил той трошици, но оставил и за себе си едно парченце. Ала преди още да го поднесе към устата си, отде се взела една мишка, подскочила към него и сякаш му думала: „За мене няма ли нещичко? ". Погледал я, погледал Софиус, па с въздишка й хвърлил и последното късче хляб. Мишката радостно го грабнала и си влязла в дупката. Оборил глава Сафуис, притворил очи и от гърдите му се изтръгнала дълбока въздишка.
към текста >>

12. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце.
И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина.
към текста >>

13. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова.
- Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Орлите за почивка кацаха на нея - гранитния чертог.
Д. Антонова СКАЛАТА От векове стоеше тя изправена и горда, високо на върха скала непоклатима. От бури несломима, нехаеща ни дъждове, ни пек, тя гледаше далек широкия простор, небесните лазури. И нея първи лъч при изгрев слънце огряваше с привет. Над нейната глава изгряваше привечер вечерната звезда. До нея домогнал се човекът, запяваше с възторг. Орлите за почивка кацаха на нея - гранитния чертог. Тъй векове премина тя на царствения трон. Но дойде ред и ней - скалата се пропука. И рухна тя, с ек сепнал планината, разпръсната в отломъци по сипея на долу. Когато слънцето изгрее, не го посрещна тя от царствения връх. Но в малките отломъци искрици заиграха.
към текста >>

16. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей.
Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри. Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон. После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др. Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей. Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия. Нестинарските игри - ето един факт, който говори за по-дълбоките сили и закони в природата и върху който може да хвърли светлина само окултната наука. Юпитер и слънчевите петна Знае се, че енергията на слънцето не е винаги еднаква. Чрез дългогодишни измервания е установено, че слънчевите енергии имат известни колебания. Всеки 10-11 години слънчевите енергии достигат своя връх и тогаз се явяват в по-големи размери слънчевите петна.
към текста >>

17. LA VIE POUR LE TOUT Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кацарас, проф.
Авторът цитира Щросмайер, който признава заслугите на българите за духовното прераждане на Европа, защото богомилството, като движение на гордата човешка съвест, която се бори да срути оковите на потисничеството, роди косвено европейския ренесанс. Из духовното движение в Гърция В Атина в 1923 година се е основало "Гръцко общество за психични изследвания". Представител на това общество сега е д-р по медицината Ангелос Танаграс, бивш санитарен инспектор на флотата. Членове на това общество са видни учени: напр. проф. Вореас, проф. Кацарас, проф. Ливиератос и пр. Това общество почна да развива по-голяма дейност, откак бившата му председателка направи едно дарение на Обществото. По случай десет годишнината на обществото е издаден Юбилеен сборник, от който може да се проследи живота на обществото в течение на първите десет години. Почетни членове на обществото са Анри Бергсон, Айнщайн, Оливер Лодж, проф. Ханс Дриш, Морис Метерлинк, проф.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно.
няма да има спор, понеже има изобилие. в малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие.
към текста >>

19. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак.
Благата Милва ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА Жарките лъчи на лятното слънце позлатяват нивята и превръщат в златен плод житните зърна. В градините плодовете на дърветата се червенеят, цветята ухаят и в дълбочината на гъстака се носи песента на птичките. В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак. И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили. Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат покоя, който напразно моето сърце се силеше да защити. Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Високи планини, огромни отвесни скали, тихи, съвършено спокойни заливи, които се връзват в сушата в най-разнообразни форми; гори и къщички, накацали край брега по скалите!
Има едно духовно влияние от северния полюс, седалище на висши, разумни същества, които управляват земята и ръководят общочовешката еволюция. Там именно, на север. близо до северния полюс, аз се чувствах окъпан в духовна светлина, огрян от вътрешна радост. вдъхновен и окрилен — след конгреса в Стокхолм. Това бе най-дивния ден — след незабравимото светло утро; ние посетихме Нарвик (Норвегия), разхождахме се из фиордите, посрещнати и водени от норвежките есперантисти и вечерта поставихме възпоменателна плоча с надпис: „И тука, в този кът на земното кълбо, идеята за спомагателния език Есперанто достигна в своя победен път.“ Фиордите наистина са чудо на природата. Високи планини, огромни отвесни скали, тихи, съвършено спокойни заливи, които се връзват в сушата в най-разнообразни форми; гори и къщички, накацали край брега по скалите! Швеция и Норвегия — две от най красивите и интересни страни в света. На връщане на другия ден посетихме Порйус — с грамадна електрическа централа, чудо на техниката, където се добива енергия за електрическата железница Абиско — Лулеа. Видяхме и един от най-величествените водопади в Швеция, който произведе не всички неизгладими впечатления. И отново след това 1500 км. пътуване — по пространната Швеция — с необятни гори, езера, равнини, ръжени ниви, картофи и дървени красиви къщички.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Константинов Каци и бъчви (б а с н я) Един кацар накупил нови дъски, гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави.
Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше. Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение. Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние. хората на новото, сме идеалисти, отричаме напълно старата диалектическа доктрина на материалистите, която подържеше схващането, че живота и културата са под знака на сили независими от силата на човешкия дух. Един горещ апел отправям към българските граждани навсякъде из страната, към всички стопански съсловия: дайте вашата подкрепа и разгаряйте светлата вяра към духът на обновлението, който широко е разперил криле над гордия Балкан и зове нацията към дела и прогрес. М. Константинов Каци и бъчви (б а с н я) Един кацар накупил нови дъски, гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави. И си рекъл: нищо от това, че са без папур, туй е незначителен кусур. Инак — виж, какви са хубави и здрави, като във калъп излети! Пък че били без папур. кой ще види, кой ще се досети! И, наистина, за кратко време спуснали се купувачи и накупили си от прекрасните съдини на бъчваря, но за проклетия, всъде и пред всеки все едно и също чудо се повтаря: Хубавите каци, бурета и бъчви вода не задържат, работа не вършат!
към текста >>

И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря.
Инак — виж, какви са хубави и здрави, като във калъп излети! Пък че били без папур. кой ще види, кой ще се досети! И, наистина, за кратко време спуснали се купувачи и накупили си от прекрасните съдини на бъчваря, но за проклетия, всъде и пред всеки все едно и също чудо се повтаря: Хубавите каци, бурета и бъчви вода не задържат, работа не вършат! ... Киснали ги, лепили ги, мазали ги — непоправило се злото, не излязла Кина на хорото. И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря. Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам! — Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами.
към текста >>

— Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур!
кой ще види, кой ще се досети! И, наистина, за кратко време спуснали се купувачи и накупили си от прекрасните съдини на бъчваря, но за проклетия, всъде и пред всеки все едно и също чудо се повтаря: Хубавите каци, бурета и бъчви вода не задържат, работа не вършат! ... Киснали ги, лепили ги, мазали ги — непоправило се злото, не излязла Кина на хорото. И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря. Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам! — Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами. Това са трите велики методи, които регулират живота. За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в трите гами или в трите принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

22. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото се ядат не всякога добре узрели; зрелите плодове са изложени на замърсяване от рояк мухи, които кацат навсякъде и са носители на всевъзможни бацили; пипат се и се изяждат с нечисти ръце; разрязват се с изцапани ножове, а остатъците се изхвърлят по улиците и дворищата.
Зрелите, доброкачествени, чисти плодове никога не увреждат здравето. Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада. Хигиена, домашна, социална си остава за нас мечта. Впрочем, защо изглежда, че плодовете причиняват болести?.. Защото се ядат не всякога добре узрели; зрелите плодове са изложени на замърсяване от рояк мухи, които кацат навсякъде и са носители на всевъзможни бацили; пипат се и се изяждат с нечисти ръце; разрязват се с изцапани ножове, а остатъците се изхвърлят по улиците и дворищата. Освен туй съпротивителната сила на храносмилателната система, особено на децата, лете е понижена. Плодовете, с които щедро ни дарява всяко лято майката природа, лукс за средно и североеоропейците, са с висока хранителна и лечебна стойност. Те съдържат в различен процент захари, вкусови вещества, по-малко белтъчини, в съчетание което се понася добре от човешкия организъм, и не само че не вредят, но и действат благотворно на здрави и на заболели храносмилателни системи. Гроздето, този божествен плод се е славило още в древните времена, като отлично лечебно средство при стомашни, чревни, бъбречни смущения. Гроздолечението и днес широко се практикува; предпочитат се курорти в добре уредени лозя.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила.
През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината. Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната. Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони. Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време.
към текста >>

Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата.
Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време. Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата. Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър. Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима. Ако се вгледаме също така и в движението на нашите домашни птици, ще видим, че и те понякога предсказват времето. Ще вали дъжда, ако кокошката остане дълго време неподвижна и се занимава с редене на перата си с човката; ако гъската издава силни викове и птицата тича по двора, биейки крилата си — също така е знак на дъжд.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Голямата каца, нямам къде да я туря.
Кокалестата, като някоя татарка, едра и руса Пенка, облечена в черен сатен, сновеше от схлупената, разкривена врата на зимника към гостната стая. Дребната, мургава Марина се навърташе повече в широкия килер и в кухнята. Когато се срещаха на двора или на широкия пруст гдето седеше на стол, с папка хартия на коляното нотариусът, заобиколен от задимилите цигари те си официални свидетели, те си продумваха по някоя дума, която не приличаше на някаква любезност. Също като че имаха да се карат, но никоя не смееше да започне. — Огледа ли избата? — Голямата каца, нямам къде да я туря. Нашият килер не ще може да я побере. — Ние пък нямаме толкова грозде, се усмихваше Пенка. После пак зашетаха из стаите. Ту в зимника, ту в килера, ту в гостната — същата гостна, с низък диван, с под, постлан с черги, с твърди, дълги, бродирани възглавници, за подпиране на гостите, гостната — гдето и двете някога поднасяха сладко и ракия, почервеняваха от срам и се спъваха. Нотариусът и свидетелите изпушваха вече третата си цигара.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя.
Но за да скрие сълзите си от своята другарка, престори се че прави някакви наблюдения и подскачаше от клон на клон към върха на дървото. Но тя пък се боеше да остане за миг далеч от него и го следваше по петите. Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена. Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя. Една вранка беше неутешима. Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си. Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви. Почнаха да стихват воплите.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Векове кацаха на моя бряг.
Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите.
към текста >>

Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други.
То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост.
към текста >>

27. -

По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?).
Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им. Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти. Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?). Ето как човек може да се заблуди, докато основно не провери нещата. Въпросът за пчелина се отнесе в Министерството на земеделието, от където се даде мнението на компетентни, добре просветени лица в тая област, че пчелите не правят пакост на лозята и пчелина си остана и до днес. Нека се вирнем пак при нашите врабчета. Да приемем, че те изядат една съвсем незначителна част от храната, предназначена за домашните птици, то заслужено ли ще бъде да гледаме на тях като на толкова големи наши врагове, които заслужават изтребление? Не, драги читатели!
към текста >>

28. -

Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета.
През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
към текста >>

29. -

Редят се зелките с кочана нагоре в каца измита и попарено с вряла вода.
Да не забравяме киселото мляко като народна храна. 6. Продуктите да се варяг или пекат само дотолкова, доколкото е потребно за до омекнат и станат годни за ядене, като се избягва честото отхлупване на съдовете с врящото ястие. Д-р Иван Досков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Приготовление на трайно кисело зеле Взема се стегнато, здраво, набито зеле. Почистват се горните листа. Резва се кочана на кръст. Редят се зелките с кочана нагоре в каца измита и попарено с вряла вода. Слага се сол - на зелка 30 грама. Таке зелките наредени и посолени стоят една нощ. На другия ден се пущат парчета лимон — на 20 зелки 1 лимон и 3 — 6 ябълки, нарязани също на парчета. Пръсва се една шепа царевични зърно. Притиска се зелето с кръстовище и се затиска с нетрошлив камък.
към текста >>

Ако случайно се покаже сага, почиства се и се обърсва наоколо кацата, защото става зелена.
Пръсва се една шепа царевични зърно. Притиска се зелето с кръстовище и се затиска с нетрошлив камък. Залива се със студена вода и се покрива с кърпа. Претака се зелето първите 2 седмици всеки ден. после в 4 — 5 дена веднъж. Ако случайно се покаже сага, почиства се и се обърсва наоколо кацата, защото става зелена. Прибавя се малко сол — колкото шепи сага се изхвърли, толкова шепи сол се прибавя, защото заедно със сагата се изхвърля и част от разтворената сол; ако не се добави, разсолът се обезсолява и зелето скоро омеква и се скашква. ДОБРОТО РАСТЕ! Доброто реете и вечно ще расте, по Закона на Бога. Неговият възход никога не може да бъде спрян, понеже неговата основа е здрава, непоклатима. Неговият успех е сигурен.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До 31/2 часа след пладне, при все че прозорците и вратата бяха отворени, роднини влизаха и излизаха, птичката ту кацаше на ковчега, ту пак хвъркаше, и при опяването на покойничето изхвръкна.
Гореше само кандило, а прозорците на стаята, обърнати към градината, бяха отворени. В стаята останаха неколко жени, които задрямваха вече. В този момент през прозореца влезна една птичка. Не обърнахме внимание на нея. На сутринта забелязахме по останките, че птичката е спала до главата на детето, но подплашена от нас, тя хвръкна над ковчега; тя беше като оная, която видех преди три дни — а може би и същата. До 31/2 часа след пладне, при все че прозорците и вратата бяха отворени, роднини влизаха и излизаха, птичката ту кацаше на ковчега, ту пак хвъркаше, и при опяването на покойничето изхвръкна. Всички мислеха, че това е опитомено птиче, с което детето си е играло. Нека всеки тълкува това явление, както желае. На ония, обаче, които вярват в безсмъртието на душата, нека съобщя, че преди неколко години се помина братчето на детето ми, т. е. моето първо дете. Съобщава: Златка М.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

4. Д. Т. Кацаров.
„Възраждане“, София. 3. Д-р А. Хейг. Диета и храна (за здрави и болни). Ц. 4 лв. същото книгоизд. 4. Д. Т. Кацаров. Учението на Лев Толстой. Ц. 1 лв. Същото книгоиздателство. 5. Лев Толстой. Ясно-полянското училище.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кацаров в „Свободно възпитание“: „Яснополянското училище“.
„Всемирна Летопис“, год. III, кн. 1 и 2). 6) Виж статията на Михел Бауер, основен учител в Германия: „Д-р Рудолф Щайнер и педагогиката". 7) Виж статията на Д. Кацаров в „Свободно възпитание“: „Яснополянското училище“. 8) Виж речта му на 7 септември 1919 год. при тържественото откриване на Свободното Валдорфско училище. 9) В списание „Свободно общество“, год.I, кн, 4 — 5, 1923 година. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.III) Страданията се увеличават и сомнамбулизмът става по-пълен Тя роди втори път на 28. декември, след което веднага я втресе с припадъци, през време на които г-жа Хауфе мислеше, че лежи в една голяма църква; резултатът от това бе ред тръпки и отегчаване на сомнамбулното й състояние.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша!
. . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие. Не, не! Със мен запейте светъл химн, тъй както пее слънцето, когато върху лъките се разлива, връх тия нявгашни руини, връх моя роден град, връх тия горски върхове мъгливи! Хвалете го, хвалете го със мен, че Той крила ви даде, за да се къпете в лазура! Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша! О пейте, братя птички, пей пчелице сестро, и ти щурецо полски, и ти мушице моя, и ти подрумче цвете, и ти дълбоки шуме на брата вятъра, и ти копринен лъч, що омотаваш таз скала, и ти о сестро Кларо, която сред невестите избрах, защото си и мила и работна, и твоята душа е огледало, което отражава волята на Бога! . . . Превела от полски: Дора Габе-Пенева. _______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един работник ми донесоха в каца, извадиха го от кацата и го положиха върху постелка.
Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от завода“. Този случай извика огромна сензация, та всички управители на завода тичаха да се осведомят. На другия ден събраха се там около 300 болни, които лекувах от 6 ч. сутринта чак до 9 ч. вечерта. Първият ден от тях излекувах 84 случаи. Един работник ми донесоха в каца, извадиха го от кацата и го положиха върху постелка. Не можах да науча от него какво му липсва, защото издаваше невразумителни звуци. Затова попитах жена му, от що страда, и от нея се научих, че лекарите у него констатирали особено разстройство на дробовете, от което страда вече 7 години. Така постепенно се осведомих за цялата диагноза на болестта му. Подтикнат от един вътрешен глас, аз веднага казах, че това не е cardiaque (сърдечна болест). И след малко мъжът извика: „жено, аз мога да дишам, да говоря“.
към текста >>

Отвори вратата и извика към всички чакащи: „видехте ме, това бях аз, когото донесоха тук в онази каца, а сега аз съм здрав“.
Затова попитах жена му, от що страда, и от нея се научих, че лекарите у него констатирали особено разстройство на дробовете, от което страда вече 7 години. Така постепенно се осведомих за цялата диагноза на болестта му. Подтикнат от един вътрешен глас, аз веднага казах, че това не е cardiaque (сърдечна болест). И след малко мъжът извика: „жено, аз мога да дишам, да говоря“. Вдигна си краката от постелката и извика: „Марийке, насам ти ме донесе, а дома аз ще те нося, аз съм здрав“. Отвори вратата и извика към всички чакащи: „видехте ме, това бях аз, когото донесоха тук в онази каца, а сега аз съм здрав“. Седнаха 3 слепи пред мене на постелката. Един от тях беше кармичен; разправям им, какво нещо е карма. Кармичният човек трябва известно време да страда, за да очисти душата си от греховете на миналото. Вторият болен беше една жена ослепяла през време на войната. Третият беше от легионерите, така също ослепял.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50280499458313