Търсене в текстове за 'Каца'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб.
За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви. Вие философствате и казвате: „Защо сте ми дали малко? “ Защото идвате с малко канче. Като отидеш при Господа с такова канче, Той сипва малко. Иди при Него с голямо канче и ще ти се даде повече. Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб. При Господа никой няма да ти носи товара. Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш. „Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено“ (Ев. от Лука, 3 гл., 13 ст.). Всъщност Бог обича добрите, праведните.
към текста >>

2. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя.
И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда. Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек. За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници. Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас. Всяко нещо отвън има отношение с нещо вътре в теб. А ние, като мислим, че няма отношение, минаваме като странници в света.
към текста >>

3. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре.
Музиката е цяла наука и иде от един специален свят. За да изпееш нещо, както трябва, трябва да заживееш в света на музиката, и тогава всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Ако един човек живее музикално, това не може да не се отрази върху неговия физически живот, върху неговото лице и прочее. Музиката трябва да се разглежда като един Божествен метод за служене на Бога. С музиката се влияе, тя е изкуство за влияние. Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре. Индусите имат известни песни с ритъм за змиите и за зверовете, като лъвове и тигри, и когато засвирят, всички те идат отвсякъде, укротени. Кротуват, слушат и после се разотиват. При известна музика животните се привличат, а при друга бягат. Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно. А един виртуоз на цигулката се заблудил в гората през късия зимен ден.
към текста >>

4. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре.
към текста >>

Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
към текста >>

Кацаров, 1926-27 год.
[3] Сп. „Учителска мисъл”, 1921 год., III год., 1 кн. [4] Седов - сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн. [5] „Педагогия” - университетска лекция на проф. Кацаров, 1926-27 год. [6] Сп. „Просвета” – 1940 год. [7] Из сп. „Ребус” [8] Сп. „Факел”, 1919 год., I год., 2 кн.
към текста >>

Кацаров - сп.
„Просвета” – 1940 год. [7] Из сп. „Ребус” [8] Сп. „Факел”, 1919 год., I год., 2 кн. [9] Проф. Кацаров - сп. „Просвета”,1940 год., VI год., 5 кн., 581 стр. [10] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., в кн., 714 стр. [11] Русо - „Емил или за Възпитанието”, 102 стр. [12] Щ.
към текста >>

5. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители.
Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с.
към текста >>

6. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

Каца пред теб една мушица - зарадвай се.
Не го учи как да те обича. И той няма защо да те учи как да го обичаш. Иначе ще развалите и това, което имате. Любовта обясняват така: Когато срещнеш едно същество, да се зарадваш. Това е началото на любовта. Каца пред теб една мушица - зарадвай се. Видиш една тревичка - зарадвай се. Възрадвай се на камъчето. Подух-не ветрец - зарадвай се. Малки работи са те. И това ме кара да мисля за големите, великите работи.
към текста >>

7. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно.
Но ако ви заведа при извора, няма да има спор, понеже има изобилие. В малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие.
към текста >>

8. 026 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души.
И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто. Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.
към текста >>

9. 038 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души.
И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто. Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.
към текста >>

10. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато духа вятър или вали дъжд, тя каца под някой лист, за да запази крилата си от дъжда или от вятъра.
Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание. И пеперудата си има умение. Когато духа вятър или вали дъжд, тя каца под някой лист, за да запази крилата си от дъжда или от вятъра. Има връзка, взаимодействие между човека и растенията. Като вляза в един двор, по формата на ябълковите дървета ще съдя какви са жителите на този дом. Ако хората имат някакви недостатъци, ще ги имат и ябълковите дървета. Ако сте чувствителни, можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Някой от вас има добро разположение; минава покрай едно тъжно растение, изведнъж разположението му се изменя.
към текста >>

11. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур.
Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза: Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор: Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна.
към текста >>

12. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони.
Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе.
към текста >>

13. 75 ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ Беше в края на май 1927 година. Един хубав майски ден. Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция. Погледнах Учителя, след като чух новината. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите. Недей мисли, че без такива грижи и внимание на Белите Братя, може някой да направи крачка напред. По това време дадоха в печата и снимка на Линдберг пред своя самолет.
към текста >>

Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция.
ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ Беше в края на май 1927 година. Един хубав майски ден. Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция. Погледнах Учителя, след като чух новината. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите. Недей мисли, че без такива грижи и внимание на Белите Братя, може някой да направи крачка напред. По това време дадоха в печата и снимка на Линдберг пред своя самолет. Видях едно одухотворено лице, пратеник на Разумния свят да открие нова ера.
към текста >>

14. 77 ПИЛОТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПИЛОТИТЕ През 1937 година пилотите Чакалов, Байдуков и Беляeв от Съветска Русия излитат на 18 юни от Москва със самолет АН-25 и се приземяват на 20 юни във Ванкувър, град в Съединените Американски щати. Разстоянието е повече от 12 000 километра и за първи път в света се прави полет над Северния полюс. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на САЩ, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо, за което Учителя много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския съюз преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа ще намерят начин да преодолеят ледената бариера на омраза и отчуждение.
към текста >>

15. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата.
То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-то езеро, на 2282 метра надморска височина. То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август. Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата. На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро. На шестото езеро Учителя даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека сърцето му. То има формата на човешко сърце и е разположено на юг от 5-ото езеро, на височина 2440 метра. Той е най-дълбокото ледниково езеро в България - 37,5 метра.
към текста >>

Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна.
Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид. Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря. Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях.
към текста >>

16. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата.
Приемливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопското население и превъзмогването на тъмните сили от светлото начало, вместо противопоставяне и взаимоунищожение на две поляризирани същности - черното начало - злото и бялото начало - доброто. В този родопски кът природата е подсказала как чрез преливането на двете начала в една всеобемаща същност може да се получи единството на противоположностите. Двете реки, взаимно обединили се, образуват устие, което може да бъде схванато като символ на ново начало от по-висока степен. В турските официални книги и между мохамеданското население в Родопите Устово се е наричало Четак или Читак и затова някои1 считат, че етимологически името Устово е произлязло от турската дума четал (раздвоение, устие) още повече, че мястото, където се събират Бяла и Черна река е известно всред народа като „Четала". Ето още една етимологическа версия, която по своя символизъм не би била далече от първото тълкувание. Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва пробуждащите се дни се виждаше как тук-там светкат малките квадратни очички на ония къщурки, в които стопаните са вече будни. На някои места пушат и комините и в безветреното утро възлязват към небето сини струйки дим. Родопа е тайнствена планина. И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо. Тези шумове, това дихание заедно с кроткия напевен звън идват от вечно будната, никога не затворила очи и в робското време душа на българския народ.
към текста >>

17. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място.
Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен. — Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш "Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те? — Да, Учителю. — Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато!
към текста >>

18. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми.
Запях с вълшебен глас. Всички сестри и братя ме слушаха. Вие, Учителю, още веднъж ме докоснахте. Ларингсът и устата ми съвсем се измениха. Станах. Пеех такива високи тонове, които само ангелите могат да пеят. Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми. Те пееха с мен, като че ли ми акомпанираха. Събудих се след този сън, Учителю, пих вода и пак заспах. Сънувах, че е зимно време. Много студено. Навсякъде сняг.
към текста >>

19. КАТЕРИЧКИТЕ - Борис Николов

Околовръст на полянката, по клончетата на дърветата бяха накацали десетина косчета с жълти човчици, а две катерички тичаха наоколо с грациозни скокове и като минаваха край всяко косче, то удряше с крилцето си катеричката.
Спрях се пред една полянка. Оттам се чуваше шум – пляскане на криле, птиче подсвиркване. Приближих се предпазливо. Видях сцена, която ме учуди. Дотогава си мислех, че катеричките и птичките не са приятели, че птичките би трябвало да се страхуват от тях, но сега видях друго. Околовръст на полянката, по клончетата на дърветата бяха накацали десетина косчета с жълти човчици, а две катерички тичаха наоколо с грациозни скокове и като минаваха край всяко косче, то удряше с крилцето си катеричката. Това беше игра, забавление, тъй както се забавляват децата, при това придружено с най-дружелюбни подвиквания и подсвирквания. Те бяха тъй увлечени в играта, че не усетиха моето присъствие. Колко красота има в живота, непосредствена, естествена! Откъде струи тя в нашия свят? Човек може да намери и в себе си струя от този красив, безграничен живот.
към текста >>

20. СВОБОДАТА - Борис Николов

Потърси земята Вак, намери голямото Дърво на папагалите и на него – папагалчетата накацали, все като неговото.
Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат. И търговецът замина. Разпродаде стоката си, спечели много, закупи други стоки оттам, накупи и подаръците. Накрая се сети и за папагалчето. Потърси земята Вак, намери голямото Дърво на папагалите и на него – папагалчетата накацали, все като неговото. Търговецът застана пред дървото и извика: – Селям! Поздравява ви вашето братче, папагалчето! То живее в моя дом, в един златен кафез. Какво ще кажете да му занеса!
към текста >>

21. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Ако не бъде спазено, тогава твърде бързо ще бъде изчерпан тънкият пласт мед в кацата на съпружеското съжителство.
Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога.“ От казаното следва, че в партньорството между мъжа и жената се таи колосален духовен потенциал, който обаче може да бъде реализиран единствено, ако и двамата са свързани с Бога. И укрепвайки тази връзка, споделяйки я, те ще постигнат хармонията на съвършеното общуване и помежду си, и с Него. От друга страна, женитбата може да изпълни предназначението си, само ако не предизвиква пожертването на Божественото заради човешкото у единия или и у двамата партньори. Нужно е да стане точно обратното – човешкото да бъде подчинено и да служи на Божественото. Това е принципно положение, което се разпростира върху всички области на човешката изява, включително и върху брака. Ако не бъде спазено, тогава твърде бързо ще бъде изчерпан тънкият пласт мед в кацата на съпружеското съжителство. И след това...: „Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Казват: „Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях. Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа.“ – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото.
към текста >>

22. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Аз не искам да ви морализирам, защото морала е една празна каца.
Това, което Бог е наредил и определил за человека, като го изпълнява, ще бъде блажен. Сега, видите, аз не искам да ви отегчавам с проповеди това не ми е целта. Аз не съм проповедник, при това и не съм красноречив. Ще ме извините за граматическите погрешки, които правя. Даже нямаше нужда да ви проповядвам, защото вие имате толкова на земята, и от моя страна това е натрапчиво да се меся в чужди работи. Аз не искам да ви морализирам, защото морала е една празна каца. Не искам да ви уча, защото учението е една сянка. По какво зная и по какво да ви уча. Моята хомеопатия тук не работи - лековете си на земята оставих, оставих ги, понеже нямаше какво да правя, понеже ме изпъдиха. А казано е на едно място, че „изгонят ли те от едно място, бягай на друго.“ В този случай аз постъпих евангелски по вашему. Мене сега се виждат много неща смешни и глупави, не че нещата са глупави, а хората.
към текста >>

23. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа?
23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството. На другия месец е издадена забрана за публична дейност на Учителя в Търново. 7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче.
към текста >>

24. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Точно тук по склоновете нарядко са накацали къщите на Мърчаевци.
Поляната на Изгрева е като заспала снимка на стар фотоалбум. Сядаш в беседката и ... Никой няма да дойде да седне до теб! Ама никой! Даже в главата му не прозвучава, когато му идва времето, божествения като пролетен повей на вятъра извънземен валс: „Първият ден на пролетта Първият ден на любовта... Носи радост и живот...“ Да не говорим за плътният баритон на брат Симеонов: „... Вода за чаааай!...“ Мъртвило, което бавно се надига от връщащата се на Баучеровото дива природа! Учителят го няма. * * * Мърчаево е на хубаво място. Все на запад по Княжевското шосе, докато от ляво Витоша и от дясно Люлин започват да се заключват от двете страни на пътя, и стават все по-близки и по-високи, и направо притискат княжевската река. Те се събират на входа на Владайския проход, и ето че си сред дивите баири, склонове, височини и връхчета на шопското царство сякаш, че си на друга планета, а не само на двайсетина километра от столицата. Точно тук по склоновете нарядко са накацали къщите на Мърчаевци. Една от тях е на брат Темелко, който приютява Учителя и настанява наоколо братята, които го довеждат и са се нагърбили да се грижат за него. И пак ще цитирам един от учениците, които го придружават: „Учителят създаде тук малък свят, над който небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море над София се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.“ Два дена вали сняг. Със снега тук е малко по-друго. Всичко изчезва под дебелата му покривка.
към текста >>

25. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Аз малко се замислих и се позасмях на това хрумване на щастливия Христо, защото си представих бъдещото човечество, накацало по клоните на дърветата, но лицето на Христо е много сериозно и залято в блаженото предвкусване на този здравословен и природосъобразен живот.
Спомням си тия закуски на сливата. Аз съм седнал на някой клон удобно, а до мене се е настанил Христо. Ядем сливи и гледаме в полето, където бавно се спуска като голям зрял плод юлското слънце. Христо кротичко къса сливките, подмята встрани костичките с един изучен жест и въздъхва. Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки. Аз малко се замислих и се позасмях на това хрумване на щастливия Христо, защото си представих бъдещото човечество, накацало по клоните на дърветата, но лицето на Христо е много сериозно и залято в блаженото предвкусване на този здравословен и природосъобразен живот. Драги читателю, може да изглеждат смешни някои неща в нашата комуна, но сериозната работа, за която аз по-малко приказвам тук, е такава, че тя оставя най-трайни и най-свети следи в душите ни за през цял живот. В Ачларската комуна се става рано. След обичайната молитва за няколко минути играем гимнастика. Тя е съставена от бавни и неуморителни движения, които са елементи от Паневритмията. Жечо иска също така да играе.
към текста >>

26. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата.
Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е нависоко, случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога, брат.
към текста >>

0.34379196166992