НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
55
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Мястото е много чисто; там са
кацали
извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело.
Мястото е много чисто; там са
кацали
извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>
2.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са
кацали
на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите.
Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок.
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са
кацали
на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите.
Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме. Този стих иска да каже: На тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи.И така, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та то да ви въздигне и помогне.
към текста >>
3.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Рояк деца
накацали
по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат.
Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града. Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор.
Рояк деца
накацали
по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат.
Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено.
към текста >>
4.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>
5.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту
накацали
по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Този ден мнозина станаха прочути,
накацали
по канарите се надпяват.
И сърми, и халва, и маслини, и сирене, и сварено яйце, и мед, и масло, и - що ли не? Та как няма да има за него такива хубави неща, нали той ни спасява със своя самовар, нали той ни дава по пътя до горе скъпоценна глътка всред вихри и фъртуни.Почна другата музика - пението. Всекиму се иска да се качи върху някоя висока скала и да викне песен. Всеки иска да бъде чут. Или „прочут”, както се подкачахме помежду си.
Този ден мнозина станаха прочути,
накацали
по канарите се надпяват.
Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината. Вятърът подема буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък. Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен.
към текста >>
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици
накацали
цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло.
[бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици
накацали
цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло.
На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник.
към текста >>
Върху скалите му, като птици
накацали
човешки фигури.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар.
Върху скалите му, като птици
накацали
човешки фигури.
Слизам към бистрата вода. Прекосявам долината и - ето ме при тях! Посрещат ме с радостни възклицания. Пристигам.Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора.
към текста >>
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Накацали
по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо!
Трицветни знаменца украсяват схлупените им одимени дворци, пред които мучи пълновима крава.Настигат ни туристи, возени в автомобил. Отиват нагоре да се освежат по този начин. Дали ще усетят нещо клетките им от този ефимерен допир до природата? Но, тяхна си работа. Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа.Ел-Ше-дар. Огньове.
Накацали
по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо!
Ехо! Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели. И тук цветя, и тук животворна хубост. Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска.
към текста >>
11.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Накацали
по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре.
Само песента на мощния бистър поток, който се влива в езерото, изтичащ от горните - които още не сме видели. Слушат ни звездите и Рилските върхове. Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки.Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето.
Накацали
по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре.
Неволно устните шепнат молитва. Боже, колко е хубаво! След закуска пак нагоре! Как леко се върви по тая благоуханна трева и бели скали! Какви прекрасни гледки всякога пред нас се показват!
към текста >>
Като разноцветни пеперуди нашите пътници са
накацали
по разкошния цветист килим.
Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях. Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето.
Като разноцветни пеперуди нашите пътници са
накацали
по разкошния цветист килим.
Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи.
към текста >>
И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с
накацалите
, като пеперуди бели подслони.
Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере.
И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с
накацалите
, като пеперуди бели подслони.
Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе.
към текста >>
12.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 20 август.
, 20.08.1929 г.
Тук
накацали
върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения.
Тук
накацали
върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен.
към текста >>
13.
Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила
, 21.08.1929 г.
Тук
накацали
върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения.
Тук
накацали
върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен.
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Някои са вече
накацали
по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце.
Още едно възвишение и ето ни у нас. Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това тържество. И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на живота.Чудно! Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво.
Някои са вече
накацали
по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце.
Защо я наричат тъй? Защо желязна? Какъв е бил кръстника й -учен, овчар, поет или военачалник.На изток облаче заруменява. Окото на слънцето наднича. После и цялото му лице.
към текста >>
Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат,
кацат
по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност.
Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат,
кацат
по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости.
към текста >>
15.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
Първо „Аз съм бялото кокиче”, после „Тъги, скърби”, „Киамет Зену”, „Нева санзу”, „Благославяй, душе моя”.После ставаме за вечерна молитва, поемаме пътя, гдето застанали до моста, между двата огъня, оглеждаме чаровната звездна нощ, и белия платнен град,
накацал
по хълмовете, притаен върху гърдите на майката природа.
Заварваме там и 10 души чужди туристи. Опитват се да пеят и те с нас, по някакъв начин да изразят неочакваната радост.Идва Учителят. Всички ставаме на крака. И той ни поздравява с дясната ръка, отговаряме му с лявата. Това е новия поздрав, който от лани е вече в употреба от нас.Сяда и той на кръга и ние запяваме.
Първо „Аз съм бялото кокиче”, после „Тъги, скърби”, „Киамет Зену”, „Нева санзу”, „Благославяй, душе моя”.После ставаме за вечерна молитва, поемаме пътя, гдето застанали до моста, между двата огъня, оглеждаме чаровната звездна нощ, и белия платнен град,
накацал
по хълмовете, притаен върху гърдите на майката природа.
Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 24 юли 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август
, 11.08.1930 г.
Птички цвъркат,
кацат
наоколо да се стоплят.Така до 4 ч.
И те като нас се събират около прекрасния огън. Милият Учител! Стои там с белия си калпак, наметнат с пелерина и само прибавя нов клонак. Същински баща! Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак.
Птички цвъркат,
кацат
наоколо да се стоплят.Така до 4 ч.
след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки.Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла. Донасям му горещ чай, хляб и сирене и той не знае как да ми се отблагодари.
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 19 август
, 19.08.1930 г.
Накацали
по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца.Учителят заговори.
Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 19 август 1930 г., вторникВеликолепен изгрев. Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание.
Накацали
по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца.Учителят заговори.
Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и разлива приятна грейка. Мием се на чешмичката.
към текста >>
18.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Ето още прииждат;
кацат
по телта и удължават живото, чуруликащо въже.
Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам.
Ето още прииждат;
кацат
по телта и удължават живото, чуруликащо въже.
Какво ли са се развикали? Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат. Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение на шосето. Колко е чисто! Колко е хубаво!
към текста >>
19.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Педагогията на
Кацаров
не върви.
Тука е друго кърмилото на нашите мисли, чувства и постъпки. Другояче говори чистият въздух, малките птички, белите облачета, бодливият клек и смрика. Звездите другояче говорят. Тук университетските коли не вървят. О, никак!
Педагогията на
Кацаров
не върви.
История на философията не върви, също и история на българското образование. Природата няма нищо общо с тия работи.Събираме се по палатките (и то при дъждовно време) и си разказваме разни смешни и тъжни преживелици. Тук и тъжното става смешно. Няма тъга под този звезден покрив, под тази усмихната луна, що все се оглежда в езерото. Изгревът - Том 26
към текста >>
20.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
22.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца.Палатките опънати вече - също бели птици,
накацали
по скали и клекове.
И Той ми се усмихна, както що би се усмихнал Христос, отивайки на Голгота.На „Вада” почивка до огъня и обилна гореща вода за чай. Пак мъжкото отроче на гърба ми. Възкачване нагоре, нагоре. Може би сме близо вече към първото езеро. Но ето, един от придружаващите Учителя ме пресрещна и взе детето на своите яки рамене...Радостта ни стана безкрайна, когато на другия ден, яхнала кон, с полуотворени очи, пристигна на Елбур оживялата майка, закрепила пред себе си тригодишния Косю.
Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца.Палатките опънати вече - също бели птици,
накацали
по скали и клекове.
„Елбур” ни среща с усмивка, но предупредително сочи към стълпените облаци. Запалиха голям куп дърва върху нашето огнище. Но изведнъж плисна проливен дъжд и ни разпъди къде ни очи видят.Walter Urb надникна от своята палатка и ни покани нас още трима. Зачакахме нощта. Небето гърмя, трещя, ляха се светкавици, молния падна някъде.
към текста >>
23.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
* Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
към текста >>
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат.
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах.
към текста >>
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница.
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета".
към текста >>
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма.
към текста >>
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах.
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
към текста >>
24.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
* Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
към текста >>
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат.
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах.
към текста >>
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница.
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета".
към текста >>
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма.
към текста >>
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах.
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
към текста >>
25.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
* Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
към текста >>
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат.
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах.
към текста >>
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница.
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета".
към текста >>
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма.
към текста >>
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах.
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
към текста >>
26.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
* Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов
кацата
от зелето.
Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
към текста >>
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат.
Зифтосах една
каца
по дъното, за да си направя в нея зелето.
Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах.
към текста >>
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница.
От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и
Кацаров
, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета".
към текста >>
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.29.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание.
До обед говори
Кацаров
по телесно възпитание и Ст.
Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма.
към текста >>
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах.
Запарих
кацата
за зелето и си легнах.
Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
към текста >>
27.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
28.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините
кацащ
орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
29.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Мястото е много чисто; там са
кацали
извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело.
Мястото е много чисто; там са
кацали
извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>
30.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Птичките ще
кацат
доверчиво на рамената му.
Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е Той дошъл Сам. Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА. Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят.
Птичките ще
кацат
доверчиво на рамената му.
И животните няма да имат боязън от него. Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа.
към текста >>
31.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са
накацали
вече по трите бряга на Елбур.
Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са
накацали
вече по трите бряга на Елбур.
Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще
кацат
на полянката при петото езеро Махабур.
След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото.
В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще
кацат
на полянката при петото езеро Махабур.
Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще
кацат
на полянката при петото езеро Махабур.
След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото.
В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще
кацат
на полянката при петото езеро Махабур.
Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще
кацат
на полянката при петото езеро Махабур.
След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото.
В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще
кацат
на полянката при петото езеро Махабур.
Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия.
към текста >>
НАГОРЕ