Търсене в текстове за 'Каца'

Галилей Величков (1911-1985)

Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.
Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя. Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо. Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
към текста >>

2. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя.
Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим.
към текста >>

3. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната.
Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя.
към текста >>

" Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа.
Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно.
към текста >>

4. 8_01 Песните на Учителя

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела.
към текста >>

5. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата.
Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат.
към текста >>

6. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София. Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече.
към текста >>

Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок.
Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове.
към текста >>

7. 183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови.
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА По онова време духовенството пак бе започнало гонение срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Запасните офицери имаха съюз и организация и ни заплашваха открито, че щели да разрушат Изгрева. Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя. Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона.
към текста >>

Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица.
Запасните офицери имаха съюз и организация и ни заплашваха открито, че щели да разрушат Изгрева. Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя. Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона. Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина.
към текста >>

8. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините.
Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите.
към текста >>

9. 39. РОСНИТЕ КАПКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По пелерината на Учителя също са се накацали и полепнали капчици роса.
Тази сутрин Рила е мъглява. Току-що сме се върнали от Молитвения връх. Облак е отседнал при езерото, натежал от влага. По дрехите ни са се осаждили капчици роса, те са и по косите ни. Но времето е приятно, не е студено и е тихо. По пелерината на Учителя също са се накацали и полепнали капчици роса. Една сестра посяга да ги отърси, но Учителят я спира: „Недей. Те от Любов са дошли при нас." Учителят отчиташе и най-малките прояви на Любовта. Той погледна с Любов към росните капчици и се усмихна. Това беше небесна украса, на която Учителят се радваше като дете. Невидимият свят говореше с образи, а Учителят - със символи.
към текста >>

10. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението.
Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада. Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката. В обществото около Учителя, както и в средите на българския народ книгата беше приета с отворени обятия. Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението.
към текста >>

Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов.
Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения. След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й.
към текста >>

11. 72. ГОНЕНИЯ

А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции.
Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции. Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него. От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих. Учителят ме бе взел под закрила и работеше с мен непрекъснато. Всяка среща с него бе моя опитност и етап от моята вътрешна работа. Когато си замина Учителят смятах, че гонението ще спре.
към текста >>

12. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Беше приказен свят с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ Обикновено с Борис излизахме на Витоша двамата, когато той бе свободен от работа и когато нямаше братски екскурзии. Около Симеоново и около Бистрица навремето имаше чудни места, отдалечени, чисти поляни, там където хората не ги посещаваха. Само по сенокос идваха селяните, ко-сеха тревата, преобръщаха я, сушеха я и след това правеха големи купени със сено. Беше приказен свят с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше. Споделих веднъж с Учителя за тези места. Каза: „И аз ще дойда там". Уговорихме се кога ще бъде екскурзията и от къде ще го вземем. Той спомена, че ще ни дойде на гости в малкия дом и оттам ще тръгнем. В уреченият ден и час Учителят пристигна у дома, беше точен, а ние бяхме се погрижили да дойде шофьор с лека кола в уречения час, за да ни вземе.
към текста >>

13. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи.
Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная. Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя. Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми? " Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя. Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми. Излових ги една по една.
към текста >>

14. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро. Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго определен начин показан от Учителя и спазван от нас. Тук се събирахме от цяла България, тука е мястото където се срещаме и виждаме всички. Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки според свободното си време. Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това.
към текста >>

15. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето.
Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат. Аз обичах да се отбивам на езерото. Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче. Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето. Това беше толкова красиво и забавно. Ето една група вълни със своите малки корабчета минават край мене, като че дефилират и отминават. Виждаш ги, че се раждат там пред очите ти в езерото и изчезват някъде там по-далеч от теб, а въображението ти рисува други картини и създава приказка за някакви свръхземни същества, които плуват с тези светещи корабчета, идвайки от незнайни светове и заминавайки към други такива. Тук всичко естествено и земно придобива неземен характер. Колко е хубаво!
към текста >>

16. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

И душата се радва, радва... А белите палатки накацали околовръст почти по трите бряга на езерото, като чайки, трептят също на слънцето и придават още по-приказен вид на обстановката.
„Колко приятно ни носят вълните...", пеем в лодката. Тя пори плавно чистите води. Пеят край нас водните лютичета, които като бяла дантела кокетно са наметнали езерото от единия му край. Лазурът се усмихва над нас. Слънцето трепти. И душата се радва, радва... А белите палатки накацали околовръст почти по трите бряга на езерото, като чайки, трептят също на слънцето и придават още по-приказен вид на обстановката. Понякога братята поканват Учителя да Го разходят из езерото с лодката. Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му. Следим с радост разходката и пеем. Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко пъти езерото и спира пред нас. Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката.
към текста >>

17. 77. ЛЯТО 1939-то

Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур.
Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
към текста >>

18. 38. ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО

Цанка Екимова

Нали, който бърка с ръце в кацата с мед си облизва накрая пръстите.
Тогава Галилей и Славчо бяха изчислили всичко точно, бяха събрали пари за всички видове разноски. При влизане в автобуса бяха определили и поставили листчета кой къде трябва да седне. Всички знаехме за тази задача и наблюдавахме какво ще стане, затова изпълнявахме всичко, което те казваха. Всеки си седна на определеното място. До Учителят бе оставено свободно място и Галилей го беше определил за себе си. Нали, който бърка с ръце в кацата с мед си облизва накрая пръстите. Аз тръгнах да си търся мястото с моето име, когато чух един вътрешен глас, който ми каза: „Твоето място е запазено до Учителя". Аз без да мисля много отидох и седнах до Учителя. Учителят леко ме погледна с крайчеца на окото и не каза нищо, все едно не вижда кой е седнал до Него. Учителят седи и гледа напред и всички чакат да тръгне автобуса. Галилей накрая влиза в автобуса и казва на шофьора: „Всичко е готово, можем да тръгнем".
към текста >>

19. 3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА

Станка Иванова Тотева

Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата.
3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА Така ние си живеехме на Изгрева, бяхме се приобщили към братския живот, особено майка ми беше много предана. Тя беше мълчалива, но работлива. Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това. Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка. При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома. Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата! " Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло.
към текста >>

Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка.
Тя беше мълчалива, но работлива. Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това. Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка. При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома. Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата! " Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради.
към текста >>

20. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи.
Една от задачите на първите приятели е била и тази, да бъдат връзка между онези души, които се пробуждат и търсят Учителя, а за да го намерят е необходимо в някои случаи посредник, който да ги свърже. Случайности тук няма. Много приятели през време на Школата напускат своята професия и търсят де се подвизават на Изгрева, без да работят, като по този начин за прехраната им трябва да се грижи Учителят. Така Иван каруцаря решава да напусне каруцарството си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа. Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много. За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя. Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон.
към текста >>

21. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров.
Баща ми - Стефан Георгиев беше едновременно домакин, касиер, готвач и всичко на това движение. Баща ми е работил през 1910 г. в една гостилница в Стара Загора. Там е идвал и Христо Досев като младеж. Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров. Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница. По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните.
към текста >>

22. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Надежда Георгиева Кьосева

Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев.
Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери. Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше. Дори са го канили на времето да пее във Виенската опера през 1915 г. Та Симеон не бе чужд на пеенето. Беше направил една схема за модулиране на гамите една в друга.
към текста >>

23. 8. ЗМИЯТА

Надежда Георгиева Кьосева

В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала змия и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа.
Подувам се, подуват ми се устните, подуват ми се очите и почнах ха, ха, не мога да дишам. Спогледаха се брат Борис и Славчо и брат Борис казва: „Тичай за Учителя, тичай за Учителя". Славчо веднага изтича за Учителя и Учителят и той вече тръгнал сам и тича веднага у нас. Отвори се вратата и Учителят бърже дойде до мене, погледна ме, усмихна се, сложи си ръката на главата ми и започна така паси около главата ми и аз Го погледнах и Той започна да се моли и аз казах: „ха-а-а-а", просто един въздух ми влезе в гърлото. Аз се задушавах и съм заспала. В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала змия и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа. И като ставам, излизам и абсолютно нищо ми няма. Малко така гледах като шашава с очите, но иначе нищо ми нямаше. Излизам и ме питат: „Надке, какво стана? " Значи Учителят ми спаси живота. Тогава бях ученичка.
към текста >>

24. 11. СКИТНИЦИ

А Славчо имаше едно соколче, което си го отглеждаше и което кацаше на рамото му и като му свирне соколчето кацаше на неговото рамо.
Това не мога да забравя, чудно ми действуваше - на флейта. Незабравими бяха тия вечери. Много още неща мога да си спомня от Княжево, от живота ни прекаран там със съученички и други приятели, с Лиляна Захариева, също моя съученичка, с която до днес сме много добри приятелки. С нея често ходехме в гората. След Княжево отидохме у Колчакови, някъде към Павлово, Там имаше градина. А Славчо имаше едно соколче, което си го отглеждаше и което кацаше на рамото му и като му свирне соколчето кацаше на неговото рамо. Той беше поставил една дъска на едно дърво и нарязваше месо на малки парченца и го хранеше. От там отидохме на спирка „Разгеле", така се казваше спирка „Павлово". Хазаите ни се казваха Карийчеви. Помня, че до нас в една хубава къща и градина живееше Реве Радев, който е бил бивш кмет на София, близък приятел на моят баща. Те не можеха един без друг.
към текста >>

25. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости художника Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село.
После научих, че разказите са от Толстой. Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от Толстой. Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета. С това отчасти се задоволяваше жаждата ми за наука. Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости художника Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село. Той беше с една нормална ръка - лявата, а дясната беше съвсем недоразвита. Той рисуваше с лявата си ръка. Като се разговаряхме аз слушах и научих, че като ученик в Пловдивската гимназия, там е бил постоянно подигравай от съучениците си поради неговия недостатък. Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля.
към текста >>

26. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Кацаров, Янко Тодоров и Асен Златаров.
Срещата се състоя във военния клуб. Там Асен Златаров изнесе своята сказка за вегетарианството. Това беше първата официална сказка, която чух от такъв учен човек като Златаров. И не само него видях там. Между последователите на Толстоя видях много учени хора - лекари, поети, писатели, професори, между които проф. Кацаров, Янко Тодоров и Асен Златаров. Между поетите беше Йордан Ковачев, Георги Въртоломеев, мисля, че той пишеше проза. А също така между лекарите бяха д-р Станчев, д-р Аджалов и други, на които не помня имената. Освен сказката на Златаров, бяха изнесени още такива неща научно обясняващи вегетарианството, които ми направиха силно впечатление, които внесоха нова струя на светлина в душата ми. Освен сказките, които слушах самият високоидеен живот между участниците на сбирката ме караше непрекъснато да се чувствувам, като в някакъв чуден, невиждан от мене свят. Всички бяха внимателни, вежливи едни към други.
към текста >>

Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово.
Във вегетарианския ресторант ставаха и общи вечери сред много хубава, задушевна атмосфера. Когато да си тръгваме за село, Иван Милчев ме запита от коя Пловдивска гара ще тръгнем. Аз му казах чистосърдечно, че не зная, защото още не съм виждала влак и не съм се качвала на такъв. Той ме погледна мило и се усмихна братски на моето чистосърдечие. После ми каза да отида и да попитам от коя гара ще тръгнем. Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово. Съобщих това на Иван Милчев, без да подозирам, че той е искал да пътуваме заедно. Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от Толстой. Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание. В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев.
към текста >>

Извика Огою Кацаров и Злата Чакърова и им казва за видението, което имал.
Съобщих това на Иван Милчев, без да подозирам, че той е искал да пътуваме заедно. Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от Толстой. Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание. В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев. Извика Огою Кацаров и Злата Чакърова и им казва за видението, което имал. На гара Беловец, ние от нашето село слязохме, а другите продължиха за Стара Загора. Като тръгна влакът, още на самата гара кака Злата ми каза, че скоро ще ставам старозагорска снаха. Аз я погледнах смаяна. Тогава тя ми разказа за това, което Симеонов е видял във влака. Като си отидох на село започнах да получавам хубави писма от Иван Милчев.
към текста >>

27. 36. Пчелите и световната революция

Георги Йорданов Добрев

Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха.
Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха. Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става. „Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан. Г.Д.: Кошерът, забучаха, настроиха се, разфучаха се. В.К.: Божественото ги разбърка. Г.Д.: Като революция.
към текста >>

28. 38. Благословената ръка

Георги Йорданов Добрев

Брат Ради чисти зеле през есента, да сложи за кисело зеле в кацата за зимата.
38. БЛАГОСЛОВЕНАТА РЪКА Г.Д.: Савка и брат Ради. Имаше брат Ради, който с градината се занимаваше. Вие знаете вече, че имахме един градинар предан и постоянен на делото. Брат Ради чисти зеле през есента, да сложи за кисело зеле в кацата за зимата. И работи брат Ради, чисти го, туря го в кацата с някакви си нечисти, мръсни ръце. Той е работник в градината, естествено напукани са ръцете му, груби. С тези груби ръце брат Ради чисти зеле. Савка го наблюдавала как работи, отива при Учителя. Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце.
към текста >>

И работи брат Ради, чисти го, туря го в кацата с някакви си нечисти, мръсни ръце.
38. БЛАГОСЛОВЕНАТА РЪКА Г.Д.: Савка и брат Ради. Имаше брат Ради, който с градината се занимаваше. Вие знаете вече, че имахме един градинар предан и постоянен на делото. Брат Ради чисти зеле през есента, да сложи за кисело зеле в кацата за зимата. И работи брат Ради, чисти го, туря го в кацата с някакви си нечисти, мръсни ръце. Той е работник в градината, естествено напукани са ръцете му, груби. С тези груби ръце брат Ради чисти зеле. Савка го наблюдавала как работи, отива при Учителя. Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце. Тя се възмущава и Учителя я слуша ама нищо не казва.
към текста >>

Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце.
Брат Ради чисти зеле през есента, да сложи за кисело зеле в кацата за зимата. И работи брат Ради, чисти го, туря го в кацата с някакви си нечисти, мръсни ръце. Той е работник в градината, естествено напукани са ръцете му, груби. С тези груби ръце брат Ради чисти зеле. Савка го наблюдавала как работи, отива при Учителя. Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце. Тя се възмущава и Учителя я слуша ама нищо не казва. Добре ама брат Ради сложил зелето, залял го там, осолил го нали и като узряло няколко месеца след есента, то през зимата веднъж Учителят вика Савка и казва: „Рекох, вземете един съд, идете при брат Ради да ви даде една зелка“ Учителят иска зелка от онези зелки поставени в кацата. Накара я да види как са нещата. И Савка взима една тава, съд и отива при брат Ради. „Брат Ради, Учителят иска една зелка“.
към текста >>

Добре ама брат Ради сложил зелето, залял го там, осолил го нали и като узряло няколко месеца след есента, то през зимата веднъж Учителят вика Савка и казва: „Рекох, вземете един съд, идете при брат Ради да ви даде една зелка“ Учителят иска зелка от онези зелки поставени в кацата.
Той е работник в градината, естествено напукани са ръцете му, груби. С тези груби ръце брат Ради чисти зеле. Савка го наблюдавала как работи, отива при Учителя. Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце. Тя се възмущава и Учителя я слуша ама нищо не казва. Добре ама брат Ради сложил зелето, залял го там, осолил го нали и като узряло няколко месеца след есента, то през зимата веднъж Учителят вика Савка и казва: „Рекох, вземете един съд, идете при брат Ради да ви даде една зелка“ Учителят иска зелка от онези зелки поставени в кацата. Накара я да види как са нещата. И Савка взима една тава, съд и отива при брат Ради. „Брат Ради, Учителят иска една зелка“. Брат Ради отваря кацата, бърка с ръка в кацата с неизмити ръце, вади една зелка, слага я в тавата и казва: „Ето сестра Савке, занесете я на Учителя“. Тя намръщено погледнала: „Е-е, Учителю, брат Ради така бръкна с ръката си и извади таз зелка.“ Учителят казал: „Благодаря на брат Ради, че го е направил, а пък работната ръка е благословена ръка.
към текста >>

Брат Ради отваря кацата, бърка с ръка в кацата с неизмити ръце, вади една зелка, слага я в тавата и казва: „Ето сестра Савке, занесете я на Учителя“.
Тя се възмущава и Учителя я слуша ама нищо не казва. Добре ама брат Ради сложил зелето, залял го там, осолил го нали и като узряло няколко месеца след есента, то през зимата веднъж Учителят вика Савка и казва: „Рекох, вземете един съд, идете при брат Ради да ви даде една зелка“ Учителят иска зелка от онези зелки поставени в кацата. Накара я да види как са нещата. И Савка взима една тава, съд и отива при брат Ради. „Брат Ради, Учителят иска една зелка“. Брат Ради отваря кацата, бърка с ръка в кацата с неизмити ръце, вади една зелка, слага я в тавата и казва: „Ето сестра Савке, занесете я на Учителя“. Тя намръщено погледнала: „Е-е, Учителю, брат Ради така бръкна с ръката си и извади таз зелка.“ Учителят казал: „Благодаря на брат Ради, че го е направил, а пък работната ръка е благословена ръка. Тя създава благата. Таз ръка трябва да я целунеш от двете страни, а не да мислиш, че е мръсна“. И Учителят си реже и си яде зелето. Реже и яде.
към текста >>

29. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров.
Кръстник ми Иван се зарадва и аз докато бях там се уреди тоя въпрос с командировката, дадоха ми пълномощното и аз още на другия ден си отидох на село, казах на мама и на лелини и заминах за София. Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат. Както и да е, аз много се зарадвах, че ги видях там. После слязох в града и там първата ми работа беше да отида в Министерството където уредих въпроса с електромерите. Те ми ги дадоха в няколко кашона. А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров. Когато през 1928 г. отидох да уча за трети прогимназиален клас, живях у тях. Той имаше в София рибарски магазин. Продаваше риба, маслини, зехтин и т.н. на пл.
към текста >>

30. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Така легнах, починах си, успокоих се и гледам една двуколка и на нея един голям бидон, каца, около стотина литра.
“ И влезе вкъщи и извади дрешки, чисти, бели и казва: „Това са дрехи на синът ми, който е в затвора“. Той бе комунист и го ликвидираха. Но тази жена беше втора майка за мене. Пита ме какво да яда. На двора имаше легло. Така легнах, починах си, успокоих се и гледам една двуколка и на нея един голям бидон, каца, около стотина литра. „Видях, че си много работлив, виж там ония тополи и ми посочи към ловния парк. Там има чешма на Диана ад. Ако отидеш и донесеш едно бъчве тука ще направиш една голяма услуга и ще ти се плати.“ Викам: „Майко, аз ще отида без да ми се плаща. Ти ме облече и нахрани, какво повече от това.“ Отивам аз надолу и тичам, нагоре дърпам на нея най-напред, после на други бараки и така 15 пъти се върнах. Много се изморих.
към текста >>

31. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма.
Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите? Отидох и се разпитах насам, натам. Никой не бе виждал Учителя.
към текста >>

32. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

ТОМ 8

Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7.
прекрасната песен от Слънце крилато оплело лъчите в вълните от злато - 4. ту силни, ту слаби, ту шепнещи нежно. А птички крилати така неизбежно 5. навеждат главички, излеко си сръбват водата лъчиста и леко заслушват. - 6. Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7. от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9. А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто. И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1.
към текста >>

33. 85. ДЯДО РАДИ

ТОМ 9

Тук имаха една грамадна каца, вътре цял човек влизаше и сестрите казали: „Учителю, нека да го правим сестрите, ние, защото Ради, така му се мръсни ръцете".
Когато сме ходили на Рила Той ще каже: „Е, Ради, оставаш да пазиш Изгрева нали? " Когато бяха бомбардировките, като отидохме да се евакуираме пак на него Го остави целият Изгрев да гледа, да пази цялото имущество братско. В това отношение той беше предан и верен и Учителят го оцени, което е хубаво така. Той му даде доверие. На Изгрева се правеше зелето в каци. Тук имаха една грамадна каца, вътре цял човек влизаше и сестрите казали: „Учителю, нека да го правим сестрите, ние, защото Ради, така му се мръсни ръцете". „А-ах", казал Учителят, „Не му са мръсни ръцете. Те му са засечени от работата". И не даде да му вземат работата. Щото ако бяха я взели щеше да му стане криво, понеже той се грижеше за зелето, грижеше се. Ще купи зелките, ще ги насече, всичко сам правеше.
към текста >>

34. 09 - 155. СТОТЕ ЗЕЛКИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

- „Аз - казала тя - още нищо не съм приготвила, макар че вече времето за приготовление мина, но да ще Господ да ми помогне да си купя сто зелки, да напълня кацата и доста ми е.
Събрали се съседи един следобед на махала. От дума на дума заговорило се за зимнина, коя какво си е приготвила. Една през друга съседките се хвалели коя повече зимнина си е приготвила. Те съвсем били забравили, че при тях присъства и тяхната бедна съседка, вдовица. „А ти, буле Иванке, какво си приготвила", попитала я една от съседките, без да съобрази, че тя няма мъж, няма доходи. - „Аз - казала тя - още нищо не съм приготвила, макар че вече времето за приготовление мина, но да ще Господ да ми помогне да си купя сто зелки, да напълня кацата и доста ми е. Ще изкараме с моята челяд зимата. Господ на всички помага. Той и мене няма да ме забрави. Господ е добър." Седянката завършила. Дошло време за приготовление на вечеря и жените доволни, че се поразговорили, си отишли с уговорка някой ден пак да се съберат.
към текста >>

35. IV.Четвърто събрание, 15 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

През Всичко[то] това Време няколко птички, които бяха накацали на дървото пред прозореца, сладко чириликаха.
Четвърто събрание, 15 август 1906 г. След обикновената молитва и четене на Свещеното писание Господ чрез Учителя отправя ни Своите последни съвети и напътствания. През Всичко[то] това Време няколко птички, които бяха накацали на дървото пред прозореца, сладко чириликаха. Господ взе акт от птичето пеене и каза следното: - Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които винаги държат небето мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всичките тия жилища и светове очакват вас.
към текста >>

36. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм.
Той връща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда, непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме в пълно самообладание. Но някога се докачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището.
към текста >>

37. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите.
Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува. Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас. Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме.
към текста >>

38. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Опитали ли сте онази любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Да любиш, това е работа! Защо човек става роб? - Защото не знае да люби. Някой казва: „Дотегна ми вече да любя." Казвам: Ти още не си любил. Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Ще проверите всичко, което ви говоря и ще кажете: „Струва си да се живее за новата култура, в която царува Божията Любов." Бъдещата култура е култура на Любовта и тя представя организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Велико нещо е да живее човек за Любовта! Тогава животът на всички хора ще се превърне в песен и молитва. Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта.
към текста >>

39. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората.
Питам се: Защо още тогава, 1915 г., не съм започнала да пиша своите бележки, впечатления, спомени, преживявания, а едва сега, когато от горната дата досега са се изминали вече 50 години? Ето как си отговарям на зададения въпрос. Ако бях започнала да описвам своите спомени, опитности и преживявания около Учителя, Неговия живот, Неговото дело, както и моята микроскопична работа около това дело, в края на краищата всичко щеше да представя сбор от факти, които минават и заминават през съзнанието на човека без да оставят следа. Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с един обективен език, с мисъл, минала през съзнанието ми, през мозъка и през сърцето ми, за да могат тия трима свидетели да се подпишат едновременно под печата на две незаличими и във вечността думи ВЕРНОСТ и ИСТИННОСТ. В тия две думи влизат като съдържание други три думи: отговорност, добросъвестност и искреност. И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората. Те го взимаха, правеха си от него мед и го изяждаха. Това са хората на фактите, т.е. хората на формите, които дотук спират. Днес, когато минах едни светли, съдържателни и смислени години, от 1915 до 1964 г., 10 октомври, когато турям ново начало на работата - за себе си - аз изнасям пак същия нектар, но не само за хората на формите, но и за ония, които, недоволни само от формите, спират се пред тях да търсят съдържанието в тях и го намират. Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тази форма и нейното съдържание.
към текста >>

40. 17. ОТКРОВЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Това състояние продължи в мен почти цял месец, през което време се чувствувах като пеперуда, която безгрижно каца от цвят на цвят.
След свършването на горните осем мисли, Учителят ми каза значи да продължа четенето на шпалтите. Погледнах към Учителя, но не можах веднага да чета, както когато човек слиза от високо място към по-ниско. Прегледах малко, понаместих се на столчето и продължих да чета. След това благодарих на Учителя, целунах му ръка и си отидох. Думите, които чух от високото място, не престанаха да звучат в ушите ми, не престанаха да ме импулсират и да внасят в мене нов подтик на жизнена енергия. Това състояние продължи в мен почти цял месец, през което време се чувствувах като пеперуда, която безгрижно каца от цвят на цвят. И всичко това е слабо, за да изрази състоянието на човека, комуто Бог е проговорил.
към текста >>

41. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Вечерта излезнах в 5 часа, трябваше да се срещна с г-н Кацаров за реферат, едва стоях.
08.07. Четвъртък. Станах в 5.30 сутринта бях при семинара. Срещнах се с г-н Михалчев. На обед почувствувах отпадналост. Целия следобед бях отпаднала, не ми се движеше, нито говореше. Вечерта излезнах в 5 часа, трябваше да се срещна с г-н Кацаров за реферат, едва стоях. Се ми се сядаше, това сигурно е се от горещината. В 7 се срещнахме 4 [-те] и отидохме до Борисовата и преуморени се върнахме и направихме една студена баня, поободрихме се и веднага си легнахме. 09.07. Петък. Станах в 5.30 пак ясно и топло. Със Стефка си легнахме и спахме до 11 после тя си отиде.
към текста >>

42. 14. ПРИСТИГАНЕ В ТЪРНОВО ЗА СЪБОРА - 1 914г.

Жечо Панайотов

За пръв път пътувах в тази посока и Търново ми направи особено впечатление с местоположението си - Янтра, моста над нея и къщите накацали една над друга.
Въодушевлението ни беше голямо, особенно на неколцината нови като мен. Всички бяхме готови за подвизи, за да оправдаем честта направена ни от Учителя. Пристигнахме в Търново. Същият ден ни посрещнаха на гарата неколцина от търновските братя. Настанени във файтони пристигнахме в града. За пръв път пътувах в тази посока и Търново ми направи особено впечатление с местоположението си - Янтра, моста над нея и къщите накацали една над друга. Всичко това съвпадаше с великото щастие да присъствувам на събора на Бялото Братство, да бъда около Учителя и всички тия стари братя и сестри, за които досега само бях слушал по име. Някои от нас настаниха по вилите, край местото, където ставаше събора в Търновските лозя, а на мен се падна с още двама братя да нощуваме в един хотел. Разбира се свободни вили нямаше и затова такива дошли като мен бяха на хотел. На другият ден пред събора отидохме на вилите всред лозята, видяхме подготовката, построените маси и пейки край тях и мнозина братя и сестри заети с довършване на приготовленията. Всичко се ръководеше от братята Петко Епитропов и Константин Иларионов, които разбира се изпълняваха указанията на Учителя, ползувайки се от опита на миналите години.
към текста >>

43. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

И когато отидохме на Рила и ги построихме по склона край езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони.
И при най-силен проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под и тук геният се прояви, създадоха уютност, сигурност и при най-неблагоприятните промени на времето, дъжд, хлад, вятър. Това беше един голям успех и улеснение за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри, шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела палатки, за да може всеки по свой вкус и нужда да си направи. Всички си направихме такива палатки. И когато отидохме на Рила и ги построихме по склона край езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос беше сполучливо разрешен.
към текста >>

44. 88. РАЗУМНИЯТ СВЯТ ОТКРИВА НОВА ЕПОХА

Николай Дойнов

Дойде някой от града и донесе новината, че младият 25 годишен американец Чарлз Линдберг роден в Детройт през 1920 г,, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан от летище в Ню-Йорк до Франция.
88. РАЗУМНИЯТ СВЯТ ОТКРИВА НОВА ЕПОХА Беше края на май 1927 г. Хубав топъл, приятен майски ден. Обедът, на масите пред салона, където се хранехме, беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Дойде някой от града и донесе новината, че младият 25 годишен американец Чарлз Линдберг роден в Детройт през 1920 г,, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан от летище в Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкият си самолет „Духът на Сент-Луи", както той е наричал любимата си машина и в продължение на тридесет и три и половина часа непрекъснат полет, каца на летище във Франция. На този обед бях седнал до Учителя. Погледнах го след като чухме тази новина. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от което нещо разбрах. Каква грижа, какво внимание беше необходимо от Великият Разумен свят към този младеж, за да извърши мисията, която му бе възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между хората.
към текста >>

Потеглил на 20 май с малкият си самолет „Духът на Сент-Луи", както той е наричал любимата си машина и в продължение на тридесет и три и половина часа непрекъснат полет, каца на летище във Франция.
88. РАЗУМНИЯТ СВЯТ ОТКРИВА НОВА ЕПОХА Беше края на май 1927 г. Хубав топъл, приятен майски ден. Обедът, на масите пред салона, където се хранехме, беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Дойде някой от града и донесе новината, че младият 25 годишен американец Чарлз Линдберг роден в Детройт през 1920 г,, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан от летище в Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкият си самолет „Духът на Сент-Луи", както той е наричал любимата си машина и в продължение на тридесет и три и половина часа непрекъснат полет, каца на летище във Франция. На този обед бях седнал до Учителя. Погледнах го след като чухме тази новина. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от което нещо разбрах. Каква грижа, какво внимание беше необходимо от Великият Разумен свят към този младеж, за да извърши мисията, която му бе възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между хората. „Недей мисли, че без такава грижа и внимание на Великите Братя, може някой да направи успешно крачка към човешкият прогрес" - това бе мисълта на Учителя дошла до мене.
към текста >>

45. 90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ

Николай Дойнов

Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане.
90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ Към края на месец юни 1937 г. дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес. Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата. Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството". И наистина през Втората световна война Съветска Русия - СССР и САЩ бяха съюзници във войната срещу Германия.
към текста >>

46. 88. С УЧИТЕЛЯ НА ОПЕРАТА „КРАЛИ МАРКО

Тя беше толкова дебела, мисля, че 230 кг тежеше, и й думаха „птичка в каца".
88. С УЧИТЕЛЯ НА ОПЕРАТА „КРАЛИ МАРКО" ПГ: Иван Кавалджиев си е македонец и затуй създаде операта „Крали Марко". Слушахме три вечери, когато я даваха, а пък примадоната беше там Морфова, голямата певица. Тя беше толкова дебела, мисля, че 230 кг тежеше, и й думаха „птичка в каца". Много пълна беше, едва вървеше, така. Обаче, като викнеше да запее, толкоз хубаво пееше, че всички се възхищаваха и затуй тука, в Европа, я смятаха за първа певица. И Учителят искаше да я привлече къмто Братството и затуй мен ме повикваше аз да Го придружавам на операта и, седяхме горе, на балкона. Така, Учителят не обичаше да манифестира със Себе Си. Гледаше да се потули малко, да слушаме само какво са давали.
към текста >>

47. 1929 година - продължение

Мисли на съмнения, борби, противоречия се гнездят, кацат като оси в съзнанието ми и трябва с тях да се справям.
Лягам си, след като си посвирих, в ... ч. 18.VI.1929 год., с. Крепча Станах тъкмо като завика ходжата. Измих се хубаво и започнах наряда. Известни мисли тия дни, особни, обземат ума ми и размътват чистите състояния на душата ми. Мисли на съмнения, борби, противоречия се гнездят, кацат като оси в съзнанието ми и трябва с тях да се справям. Нямам весело настроение на духа и това се дължи на това, че аз не устоявам на решенията си. Аз си обещавам, че ще започна да уча нещо сериозно - ето, например руски език да почна да го заучавам изначало, та постепенно да мога да се движа напред, но не почвам. Ето, стенография трябва да започна да изучавам, защото тя е много необходима, но и нея не почвам. Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася. Трябва да почна не всичките, а с един език, и да устоявам, докато усвоя основните положения, та тогава с други.
към текста >>

48. 1934 година

Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца.
28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох.
към текста >>

49. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето.
След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка. 29.II.1936 год., събота, Тодоровден Рано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север.
към текста >>

Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще. Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя.
към текста >>

От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание.
Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта. 29.ХI.1936 год., неделя Станах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание. До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета".
към текста >>

До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст.
Тая нощ не можах да мигна до сутринта. 29.ХI.1936 год., неделя Станах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание. До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма.
към текста >>

Запарих кацата за зелето и си легнах.
Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага. Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено. Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях.
към текста >>

50. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Село в тоя край няма, а само накацали и разпръснати по разни височини къщи.
Изпратих и писмо до Еленка и Атанас по подофицера. 14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене, свирене и фотографиране. От фотографията досега приходът ми възлезе на около 26 000 динара. Два пъти напоследък ходих до Дуга поляна, на италианската граница, за да нагледам конете на II рота. Интересни са сръбските селища. Село в тоя край няма, а само накацали и разпръснати по разни височини къщи. Една от друга някъде и по на километри даже. Обществен живот в тези хора тук няма, живеят си поотделно, пасе си добитъка и на волна свобода живее. Днеска ми съобщиха по телефона, че на 17 юний трябва да бъда в град Кралево на 20-дневен опреснителен курс, който ще се състои при дивизията, за ветеринарен фелдшер и за подкован. Макар че имах с фотографията много работа, веднага се залових да изпълня поръчките и да си събирам багажа, та на 16.VI. т. г. да замина с каруцарите за гр.
към текста >>

51. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи.
Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига. След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи. Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас.
към текста >>

52. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев.
Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли, десен приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ. Минахме покрай Ходжакьойските махали. Вечерта към 6 ч бяхме в село Джамбашли. Там отидох при учителя Иван П, Дудуков. Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев. Навечеряхме се с чай и кашкавал и легнахме, като аз не исках да спя на леглото му при него, а в отделна учебна стая сам и на по-чисто място. 27.V.1934 год., неделя Станахме точно в 1 1 2 ч. В 2 бяхме на път. В 5 без 7 минути бяхме вече на Устра и Слънцето тъкмо се подало и дискът му изплавал от хоризонта и ние се изкачихме почти до върха на Устра. Ако с 4 ^ 5 минути бяхме вървели по-рано, щяхме да видим първия показващ се лъч от тая красива височина.
към текста >>

53. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Те приличат на мухи, накацали на земята, но не се минава много време и смъртта идва със свойте намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората.
Животът на забития кол е по-лесен, отколкото животът на растението. В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние. Колът иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва. Растението, обаче, трябва да се посади, да се разкопае, да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите в човека се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр. Животът на забития кол, или животът на съвременните хора не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на земята, но не се минава много време и смъртта идва със свойте намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората. А те веднага се налепват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън. Иска ли човек да живее истинския живот, той трябва да познава добре законите и силите, които управляват природата и човека. Щом ги познава, той ще може да владее материята; щом владее материята, той ще владее и себе си; щом владее себе си, той ще бъде господар и правилно ще разрешава всички противоречия в живота. Колко жалко беше положението на някои от орденнците в салона, които играеха ролята на провокатори, като искаха да внесат смут в конгреса! Личеше си, че това беше плод на насъбрала се омраза в техните сърца и на едно помрачение на тяхното съзнание.
към текста >>

54. 42. Нови разбирания

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея.
Неразумно нещо е прасето. Нещастието им, то е прасе. Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат. Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат. Кацат ли, търсят удобства. Ако кацне муха на носа ти, показва какво ти липсва; ако кацне на ръката ти, друго показва. Двама души чакали ред пред моята врата.
към текста >>

Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат.
Нещастието им, то е прасе. Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат. Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат. Кацат ли, търсят удобства. Ако кацне муха на носа ти, показва какво ти липсва; ако кацне на ръката ти, друго показва. Двама души чакали ред пред моята врата. Една сестра дошла и ги изпреварила, влязла.
към текста >>

Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат.
Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат. Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат. Кацат ли, търсят удобства. Ако кацне муха на носа ти, показва какво ти липсва; ако кацне на ръката ти, друго показва. Двама души чакали ред пред моята врата. Една сестра дошла и ги изпреварила, влязла. Те помислили: „Гледай, ние откога чакаме, а тя веднага, без ред, влезе." Не са ги изпреварили, но тя отиде да тури чаша, за да могат да пият, че техните ръце били нечисти.
към текста >>

Кацат ли, търсят удобства.
Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат. Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат. Кацат ли, търсят удобства. Ако кацне муха на носа ти, показва какво ти липсва; ако кацне на ръката ти, друго показва. Двама души чакали ред пред моята врата. Една сестра дошла и ги изпреварила, влязла. Те помислили: „Гледай, ние откога чакаме, а тя веднага, без ред, влезе." Не са ги изпреварили, но тя отиде да тури чаша, за да могат да пият, че техните ръце били нечисти. В безправието право не може да съществува.
към текста >>

55. 54. Разпределение на благата

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

И мухата има офицерски чин, навсякъде каца.
Една циганка дошла и казала: „Детето иска хляб." Мир започва: Тих, приятен ден, мека топлина. Като пътувате, като не ви познават, че сте представители на държава, не се отнасят с подобающе почитание. На ефрейтора се прави. Наполеон се числеше ефрейтор. И вие сте ефрейтори - чудеса правите, а като станете генерали... Войниците се подчиняваха на Наполеона, на ефрейтора. И мухата има офицерски чин, навсякъде каца. Добре, че хората не виждат работата. Учителят погледна главата на едно момченце, което седеше до майка си, и каза на сестрата - майка му: - Изпъкнала е задната част на главата му - домошар, ще върти къщата. Ще туря равновесие вкъщи, на каките морал ще чете. Ще те гледа той, след 25 години ще те гледа. Нещастието е, че искаме по същия начин.
към текста >>

56. 93. Осъждането

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Един от змиеловците в Индия легнал да спи край кацата със змиите.
Лесно си изгубва човек настроението. Един малък трън го одраскал и му се развали настроението. Има големи мъчнотии, мъчно се издържат. Има мъчение: турят те на въже да те бесят, върнат те, пак те турят, пак те върнат - по 3 пъти те турят и връщат, та не знаеш. Това е мъчение. Един от змиеловците в Индия легнал да спи край кацата със змиите. Кацата била отхлупена. Те наизлезли и се увили около него. Той не се помръднал. Слугата варил мляко, те се примамили от парата и сами се отвили и го освободили. Тъй слугата го спасил.
към текста >>

57. 119. Любовта и Вярата са вечен принцип

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

119. Любовта и Вярата са вечен принцип Пълната каца казва: „Вярвайте в Бога и в мене." Ами ако казва празната каца?
119. Любовта и Вярата са вечен принцип Пълната каца казва: „Вярвайте в Бога и в мене." Ами ако казва празната каца? Да не сме празни каци. Борчлията от какво ще дава? На другаря дава. Ако бедният дава, Христос ще му запълни даването. Страшно е, кога богатият подпише и не даде.
към текста >>

58. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Наоколо са накацали малки тухлени или дървени къщици, дето учениците Му прекарват лятото, а мнозина и зимата.
Той препоръчва най-много утринните лъчи и вегетарианска храна. Такава храна поднасят и на скромната Му трапеза, на която винаги има гости, дошли от близо и отдалеч. Той беседва с тях или ги поучава, ако бъде запитан. Думите Му се къпят в остроумие и духовитост. Близо до София братството има свое място - „Изгревът". Наоколо са накацали малки тухлени или дървени къщици, дето учениците Му прекарват лятото, а мнозина и зимата. На най-високото място е построен широк, светъл салон, до салона - горницата на Учителя. Тука сутрин пред изгрев слънце, преди да се залови всеки със своите ежедневни трудове, учениците се събират на широка поляна с чудна гледка срещу Витоша, Рила, Люлин, за обща молитва. Правят гимнастически упражнения с хармонични движения, пеят песни - думи и мелодии на повечето от тях са от Учителя, а други - композирани от музиканти по дадени от Него образци. В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителят държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен курс и друг специален - само за младежи, най-вече студенти, студентки и други младежи. Учителят обича планините.
към текста >>

59. 25. Професор Димитър Кацаров

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

25. Професор Димитър Кацаров Разказва д-р Методи Константинов: Докато Учителят беше жив, един от хората, които не Го разбираха и които бяха против Него, беше и професор Димитър Кацаров.
25. Професор Димитър Кацаров Разказва д-р Методи Константинов: Докато Учителят беше жив, един от хората, които не Го разбираха и които бяха против Него, беше и професор Димитър Кацаров. Въпреки обстоятелството, че той застъпваше гледище, по същество близко до това на Учителя, въпреки че беше вегетарианец, той не можеше да се помири с мнението на Учителя, не можеше да го приеме. По едно време той беше в немилост пред правителството и партията и това той го преживя доста тежко. Беше женен за швейцарка, която се помина към 1947 г. и той преживя доста тежко това. Когато по тоя повод отишъл в Женева, той се срещнал с професор Ферие от Женева.
към текста >>

60. 9. Седемте езера

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг.
Малко по-нагоре е петото езеро, което е най-голямото в седмострунната арфа на Рила Когато седнеш на неговия бряг, при плискащите се о крайбрежните камъни вълни, ти чувствуваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувствуваш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите.
към текста >>

Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други.
Ти чувствуваш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб и при радост.
към текста >>

61. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него, не можете да постигнете вашите желания.
София, 1926, с. 12 ÷ 15 „За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство, или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и една влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения центьр и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него, не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окрьжността, на който се намират следните центрове: С.С. - свръхсьзнанието; П.С. - подсъзнанието; С - съзнанието; С1.С1. - самосъзнанието.
към текста >>

62. От приказките на Соломон Ра

[ЗА ГЪЛЪБА]

Той идваше свободен, кацаше на рамото и понякога, протегнал шия, вземаше храна от самите ми уста.
- запитаха го вкупом няколко души. Той се усмихна леко: - Какъв мъдрец бих бил аз, ако ставах недоволен от едно или друго? - Наистина - наведоха те глави. - Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал скубеше по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него! В сила и мощ бях облечен за всички, освен за него. Той идваше свободен, кацаше на рамото и понякога, протегнал шия, вземаше храна от самите ми уста. Милвах го много - и обичах... Млъкна царят, навел глава, млъкнаха и всички. Що искаше да каже? Тихо и бавно минаваше времето над наведените глави. Но царят отново започна: - ... Протегнех ли ръка, той идеше веднага, дигах ли глава - с криле ме прегръщаше той. Шепнех ли му нещо - гукаше ми, като да разбира всяка моя дума.
към текста >>

63. СТАРА ПРИКАЗКА

Диви гълъби се стекоха отдалеч, щом видяха светеца, и, свикнали с него, започнаха да кацат по раменете му.
СТАРА ПРИКАЗКА «Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон.» Учителят Това се е случило отдавна - преди хиляда години. Една сутрина светецът излезе пред пещерата, като се радваше на топлите слънчеви лъчи и мислеше за Божията щедрост, която се изливаше върху всички същества. Вековни борове го заобикаляха като стари другари, мълчаливи и внимателни към всяка негова реч или въздишка. Една мечка си играеше с мечето на края на поляната. Диви гълъби се стекоха отдалеч, щом видяха светеца, и, свикнали с него, започнаха да кацат по раменете му. Той хващаше някои от тях и ги милваше или ги хранеше с шепата си. Свикнали, птиците се надпреварваха. Една сърничка се показа от вътрешността на пещерата, пристъпи няколко крачки, подуши въздуха с протегната шия, после легна близо до него и го загледа с големите си красиви очи. Изведнъж всички животни настръхнаха. Гълъбите хвръкнаха с шум.
към текста >>

64. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Имаше и препарирани птици в ъгъла, които бяха накацали в естествени пози по едно разклонено, с късо об-рязани клони, дърво.
- Я, я - заклати глава директорът - трисе пет годин. Трисе пет годин - и той отново се закашли. После той каза нещо и отново започнаха да се разговарят с генерала. Генко използваше времето си да гледа. Много картини из живота на животните красяха хола на къщата. Имаше и препарирани птици в ъгъла, които бяха накацали в естествени пози по едно разклонено, с късо об-рязани клони, дърво. Мирише на химикали някакви, които правеха въздуха тежък. Самият хол беше малко тъмен и управителят освети преднята му част с една голяма група лампи. Смесената светлина - дневната и лампената, и двете недостатъчно силни, даваха една дразняща окото картина и деформираха всичко с неочакваните полусенки, които получаваха почти всички предмети. Телефонът издрънка. Старецът пъргаво се заклати към него и с видим респект заслуша още при първите думи.
към текста >>

65. (6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.

Дойде ловецът Христо Кацарски да ми каже, че царят ще дойде на 13-и на Вада в 8 ч сутринта, да се видим, ако може - това му телефонирал от Царска Бистрица.
(6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г. Пристигнах на 7-и на Рила. Там бяха пуснали 300 коня да пасат, та бяха изпоцапали мястото и трябваше да се чисти. Дойде ловецът Христо Кацарски да ми каже, че царят ще дойде на 13-и на Вада в 8 ч сутринта, да се видим, ако може - това му телефонирал от Царска Бистрица. На 13-и сутринта бях на беседа на молитвения връх и в 6 и половина тръгнах. Учителят ме изпрати сърдечно, като ме посъветва да бъда внимателен. Сега, каза той, работят от невидимия свят да смекчат нещата.11 Целият облечен в бяло, придружен от Йордан12, аз бях в 7 и половина на Вада. Бяхме взели чайника с вода от тукашната чешмичка, за да черпим царя. Запалихме огън и аз излязох малко.
към текста >>

66. 72. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 20, 26.V.1930 г.)

НЕИЗВЕСТНОТО: Беседа от Учителя, държана на 29.Х11.1918 г. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 421 ÷ 422, 427 ÷ 428.

Но ум се иска да разбираш това, което ти се казва, да не мислиш, че ако обръчът е добър за една каца, ще бъде добър за едно дърво, което расте - в кацата той е необходим, а за дървото е една спънка.
Ний сега искаме да живеем също тъй безгрижни, но условията вече са други. Около нас животът е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето. Първото нещо, което трябва да разбере човек, е че здравето е израз на правилен живот; а правилен живот е този, който се води съгласно природните закони, но не механически разбрани, като определени веднъж завинаги, а като изменящи се съответно растенето, еволюирането и промените на самата жива среда, в която се прилагат. Който иска да бъде здрав, най-напред трябва да отдели малко внимание, да помисли за това здраве: ако го има - да го запази; ако го няма - как да го придобие. Това употребено за размисляние време не е изгубено - то ще си донесе обилно лихви в бъдеще. Но ум се иска да разбираш това, което ти се казва, да не мислиш, че ако обръчът е добър за една каца, ще бъде добър за едно дърво, което расте - в кацата той е необходим, а за дървото е една спънка. При това трябва да знаете и друго, което може да ви се види чудно, но е цяла истина, проверена и доказана от съвременната наука: трите четвърти от хранителните вещества тялото взима от въздуха чрез дишанието и само останалата част една четвърт то взима с другата твърда храна, която по състава е тоже като въздуха!... А според най-новите изследвания светлината е дала начало на всичко -от нея е станало всичко, защото и най-малките частички, които ний наричаме материя - те са електричество, а електричеството и светлината имат еднакъв произход - трептенията на етера. Малко ви отвлякохме, но дайте си малко зор, пък попитайте и по-учените си приятели - все някой ще ви каже нещо. А което не разберете - питайте и нас - ще се помъчим да ви обясним. С братски поздрав: Любомир
към текста >>

67. 17. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Казват: „Да се съединим, да образуваме дружество.” Съединение или сдружаване без любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата.
Когато имаш нужда от вяра, ще кажеш: „Господи, изпълни ме с вяра.” Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от любов, ще кажеш: „Господи, съедини ме с любовта.” Значи животът се придобива чрез надеждата, възкресението - чрез вярата, а съединението - чрез любовта. Българите казват: „Съединението прави силата.” Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: „Любовта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния – „Съединението прави силата.” За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: „Да се съединим, да образуваме дружество.” Съединение или сдружаване без любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата. Развивайте надеждата, вярата и любовта си, за да се закрепите и в трите свята: надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, вярата - в умствения и духовния свят, а любовта - в Божествения. (стр. 427 ÷ 428) „И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото.” Заключителните думи на Христа в този ден бяха следните: „За да изпълните Божията воля на земята, трябва да се облечете с надеждата, да се изпълните с вярата и да се съедините с любовта.” Този е пътят, по който трябва да живеят българите. Този е начинът, по който могат да се обърнат към Бога. Само така те ще се свържат с възвишените същества, с добрите хора, със светиите, с всички, които работят за повдигане на човечеството. Когато слънцето грее, не се занимавайте със странични работи, но изложете гърба си на слънчевите лъчи, да възприемете неговата светлина и топлина, да превърнете всичко в светли мисли и възвишени чувства.
към текста >>

68. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х. Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул.
към текста >>

69. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>

70. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха.
В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст. Така се запазваха от студа и ние си изваждахме, когато ни трябваха. Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме. При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас. Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни светилника, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга.
към текста >>

71. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

На Стара планина, на поляна кацал самолет Б-29, стоварвал партизани и отлитал.
Пепелянките През пролетта на 1953 г. ни вдигнаха по тревога и напуснахме батареята. Хората мислеха, че има пак война. Качиха ни на влака и се отзовахме до с. Търничене, Казанлъшко. На Стара планина, на поляна кацал самолет Б-29, стоварвал партизани и отлитал. Имаше 3 влакови ешелона от вътрешни войски, които обградили партизаните в с. Търничане, но не ги заловили, защото под къщите имало подземен тунел, който водел извън селото, и те избягали. Не ни даваха да пишем писма и хранителните ни дажби бяха намалени. Около полигона растеше много коприва и аз си берях и варях. Войниците видяха от мен и започнаха да варят по цели казани.
към текста >>

Ята от гълъби ни следваха и кацаха около нас и кълвяха хляба.
То било канцелария на строежите и беше доста разнебитено. Оправих го след това, за около 6 месеца. Бараката ни я оцениха за 1000 лв. Влязохме да живеем заедно с майка ми и плащахме наем. 115. Гълъбите На Изгрева бяхме навикнали да храним врабчетата, а тук имаше гълъби, но комунистите забраняваха да им даваме храна до блока и ние им носехме надробен хляб на една поляна, далеч, на около 200 ÷ 300 метра от блоковете. Ята от гълъби ни следваха и кацаха около нас и кълвяха хляба. Познаваха ни отдалеко и идваха при нас. Постепенно животът очовечи комунистите и се стигна до положение те да ги хранят и ние да им даваме храна пред нас, а противниците ни взеха да им хвърлят изостаналия им твърд хляб. Една зима стана много студено и Станка Желева, Павел и други събраха в кафези замръзналите гълъби и ние ги сложихме на балкона (остъклен), където размръзнаха и почнаха да се разхождат. Хранехме ги и щом почнеха да хвъркат, ги пускахме. Сега всяка сутрин ме чакат да се върна от посрещане на изгрева на слънцето и пред блока накацват около мене.
към текста >>

Откъдето и да се връщам, те ме познават и кацат пред мен и чакат да им дам жито.
Постепенно животът очовечи комунистите и се стигна до положение те да ги хранят и ние да им даваме храна пред нас, а противниците ни взеха да им хвърлят изостаналия им твърд хляб. Една зима стана много студено и Станка Желева, Павел и други събраха в кафези замръзналите гълъби и ние ги сложихме на балкона (остъклен), където размръзнаха и почнаха да се разхождат. Хранехме ги и щом почнеха да хвъркат, ги пускахме. Сега всяка сутрин ме чакат да се върна от посрещане на изгрева на слънцето и пред блока накацват около мене. Хвъркат над главата ми, когато искат храна, трептят с крилата си пред лицето ми: Имаме над 30 редовни гълъба. Откъдето и да се връщам, те ме познават и кацат пред мен и чакат да им дам жито. Те най-добре го ценят и използват. До стълбата на входа беше паднало гълъбче. Помилвах го и то взе да мърда. Втори път го помилвах и то се изправи и отиде до стената. Спед третото помилване хвръкна. 116.
към текста >>

72. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна.
Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята. На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох. На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг. На юг е очертана пътеката по Малкия и Големия Близнак. Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг. На юг е Пирин със сняг от средата нагоре, в омара.
към текста >>

73. 50. Ангел Керемедчиев

ТОМ 22

Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново.
Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки. Понеже Уран е в собственият си знак Водолей на Асцендента, той притежава много силна научна интуиция. Поглежда машина как работи и веднага в умът му се явява как се движи, как се предава движението от едно колело на друго. Луната му е тригон с Марс, образуващ се, което му придава голяма сръчност и той с ръцете си може да направи всичко, каквото пожелае по бърз и много точен начин. Когато бил на 7 години, видял, че майка му плаче, и той я попитал защо плаче. Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново. А кацата била голяма -1000 литра. Брат Ангел се замислили си казал: „Зелето е нападнато от ферменти - микроби, които трябва да се унищожат и така да се оправи зелето." Взел от армеята, която се точела на връв и едва излизала от канелата. Напълнил бакър и заварил армеята. След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално. След вторият бакър вряла армея, канелата почнала по-добре да тече.
към текста >>

А кацата била голяма -1000 литра.
Понеже Уран е в собственият си знак Водолей на Асцендента, той притежава много силна научна интуиция. Поглежда машина как работи и веднага в умът му се явява как се движи, как се предава движението от едно колело на друго. Луната му е тригон с Марс, образуващ се, което му придава голяма сръчност и той с ръцете си може да направи всичко, каквото пожелае по бърз и много точен начин. Когато бил на 7 години, видял, че майка му плаче, и той я попитал защо плаче. Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново. А кацата била голяма -1000 литра. Брат Ангел се замислили си казал: „Зелето е нападнато от ферменти - микроби, които трябва да се унищожат и така да се оправи зелето." Взел от армеята, която се точела на връв и едва излизала от канелата. Напълнил бакър и заварил армеята. След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално. След вторият бакър вряла армея, канелата почнала по-добре да тече. След третият котел вряла армея, канелката се отпушила и армеята започнала да тече нормално.
към текста >>

След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално.
Когато бил на 7 години, видял, че майка му плаче, и той я попитал защо плаче. Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново. А кацата била голяма -1000 литра. Брат Ангел се замислили си казал: „Зелето е нападнато от ферменти - микроби, които трябва да се унищожат и така да се оправи зелето." Взел от армеята, която се точела на връв и едва излизала от канелата. Напълнил бакър и заварил армеята. След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално. След вторият бакър вряла армея, канелата почнала по-добре да тече. След третият котел вряла армея, канелката се отпушила и армеята започнала да тече нормално. Ангел опитал на вкус армеята и разбрал, че армеята станала много хубава за пиене, а зелето се оказало, че е цяло и не се е схумило - занесъл на майка си в чаша да опита армеята и след като я изпила се разплакала. Попитал я защо плаче. „Защото най-малкият ми син направи такова голямо добро на семейството ни и оправи зелето, нашата насъщна храна." Леля му се омъжила за един много богат земеделец, който имал зеленчукова градина и произвеждал почти всички видове зарзавати.
към текста >>

Имало малки самолетчета, които кацали навсякъде и развивали скорост 120 км.
Ангел имал много пари и можел да си купи самолет, с който да отиде в България. Изкарал курсове за авиатор - въртели го завързан в една сфера и го карали да върви по една дъска, без да залита. Издържал този изпит и имал право да кара самолет. Приятеля му Павел му казал, че в България не може да лети и според законите и веднага ще му вземат самолета. Лесно можели да купят бензин. Имало малки самолетчета, които кацали навсякъде и развивали скорост 120 км. в час. Ангел се отказал от самолета. При картината, която видял неговата будна интуиция му казала: „Ти какво правиш още тук? " Той веднага решава да напусне Дрезден. Отишъл в университета да си взема документите.
към текста >>

74. 6. Гости в лагера

ТОМ 22

Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна.
Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г,, се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид, Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря. Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях.
към текста >>

75. II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз кацах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам.
Майка ми за мен бе готова на всичко и аз приемах това всичко, без даже да й благодаря и отвърна със същата обич - аз мислех, че всичко тъй трябва да бъде. Когато пораснах, много момински очи срещаха моите смели и пълни с пламък очи и отстъпваха пред моите желания, свеждайки покорно очи. Аз мислех, че слънцето грее заради мен, че цветята цъфтят само да ме радват и изпълват душата ми с благоуханието си. Че животът е даден, за да го изживея в безгрижие и веселие. Аз посягах към всичко, което ми харесваше и мислех, че щом го искам, трябва да го имам... Обичах свободата си и разнообразието - еднаквостта ми дотягаше и отегчаваше. Аз кацах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам. Аз бях хубав, богат и търсех красотата и любовта в нови и нови образи, а никога не се запитах що става с тия, които изоставях, след като ми бяха дарили своята любов. И когато умирах, аз чух сподавен плач, болезнен стон и хиляди въздишки... Отново минаха години - родих се младо хубаво момиче на нежна майка и благ баща. Косите ми блестяха като злато и бяха меки като коприна. Очите ми бяха като кристално бистри планински извори, а кожата ми - нежна и чиста. Веднъж обикнах буен и своенравен младеж.
към текста >>

76. 3. Аз бях...

Невена Неделчева

ТОМ 23

А тя бе малка плаха птичка, която кацаше на ръката ми, кълвеше зрънцата, които й подавах с устните си, и литваше отново.
А тя смучеше сокове от гърдите ми, живееше с тях и никога не разбра, че тези сокове бяха моята безгранична обич към нея. Аз бях кристално планинско езеро, а тя - бяла водна лилия. Цялото ми сърце трептеше по нея, а тя безгрижно се люлееше по вълните ми и никога не разбра, че корените й бяха в моето сърце и пиеше живот от моята безгранична обич към нея. Аз бях великан. Имах грамаден палат от сив гранит, в който влизах само аз и слугите ми. А тя бе малка плаха птичка, която кацаше на ръката ми, кълвеше зрънцата, които й подавах с устните си, и литваше отново. И тя никога не разбра моята голяма любов към нея, защото аз не й направих кафез и не я затворих в него - както правеха другите. Аз исках без страх да идва тя при мен и от обич да остане... Но тя не разбра тая обич, родена и откърмена в свободата, и пожела да бъде обичана както обикновените обичат - да бъде затворена в златен кафез... Аз бях люляков цвят, а тя - златокрила пеперуда, която пиеше нектара на живота от устните ми и цяла заляна от светлина и усмивка, отлиташе от мен - други цветя я мамеха и зовяха...
към текста >>

77. II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр.
Без да се изпълняват тези 12 точки, музикантите не могат да имат никакъв успех. А в точка 11 съм отбелязал какво трябва да се направи, за да се издаде истинската «Паневритмия». Прочетете я! 48. В «Изгревът», том XIII, стр. 467-469 ще научите как са се разучавали «Лъчите» от Паневритмията и как в упражнение №10 «Летенето», накрая се прави трептение на китките на ръцете. Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр. 468). 49. В «Изгревът», том XIII, стр. 474-475 се разказва как са се давали «Лъчите». А на стр. 474 се описва как се прекръстосват краката, но не опънати, а леко подгънати.
към текста >>

78. 93. Паневритмия на Бъбрека

Весела Несторова

ТОМ 24

На широката просторна поляна край "Бъбрека" Учителят каза, че тук ще кацат самолетите на хора от целия свят.
Бях опиянена от красотата на шестото езеро "Сърцето", с тъмносиния си цвят и спокойствие, което никъде не се чувства така силно. Езерото е много дълбоко и има чудно красива форма на сърце. От езерния връх видяхме цялата великолепна панорама на свързаните едно с друго седем езера, като седемструнна арфа на природата. Рила е духовен център, свързан с Хималаите и Алпите. Високите вибрации на планината спомагат духовното развитие на българина и един ден тя ще играе голяма духовна роля за цялото човечество. На широката просторна поляна край "Бъбрека" Учителят каза, че тук ще кацат самолетите на хора от целия свят. Рила е мистичен храм за нас, осветен от Учителя, Който прекара много лета с нас край чудните седем езера и откъдето изпълни земята с Божественото Слово на Новия Век, в който ще се въплътят идеите Му. Рила обогати душите ни и стана светиня за нас, защото е неразделно свързана с живота и делото на Учителя.
към текста >>

79. 7.2. ЛЮБОВТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО, А СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА

НЕИЗВЕСТНОТО: Неделна беседа; 29 декемврий, 1918 г.

ТОМ 25

Съединение или сдружаване без любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата.
Българите казват: "Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: "ЛЮБОВТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО, А СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния - съединението прави силата. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: Да се съединим, да образуваме дружество. Съединение или сдружаване без любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата. Развивайте надеждата, вярата и любовта си, за да се закрепите и в трите свята: надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, вярата - в умствения и духовния свят, а любовта - в Божествения... ... И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото". Заключителните думи на Христа в този ден бяха следните: "За да изпълните Божията воля на земята, трябва да се облечете с надеждата, да се изпълните с вярата и да се съедините с любовта." Този е пътят, по който могат да се обърнат към Бога. Само така те ще се свържат с възвишените същества, с добрите хора, със светиите, с всички, които работят за повдигане на човечеството. Когато слънцето грее, не се занимавайте със странични работи, но изложете гърба си на слънчевите лъчи, да възприемете неговата светлина и топлина, да превърнете всичко в светли мисли и възвишени чувства. Щом можете да превръщате слънчевата енергия в мисъл и чувства, ще помагате и на своите ближни.
към текста >>

80. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И те го познавали, кацали по раменете, по главата му, ръцете, сякаш го целували и нежно гугукали.
Как бил пъргав, здрав левент момък, и как така го грухали православните му братя за протестантството, че го изгърбавили, направили го „половинствен”. Тогава отглеждал гълъби. Всякакви гълъби: бели като сняг, сиви, бакърени, червени, с лъскави гердани, гладки и с качулки - пъстри, едри и дребни. С каква любов ги отглеждал! Деца нямал, а деца му били гълъбите, с тях живял, за тях се грижил. И те го познавали, кацали по раменете, по главата му, ръцете, сякаш го целували и нежно гугукали. Избрал два най-красиви и ги занел за сватбата на Фердинанд. Турил ги в нов кафез и сам ги отнесъл в двореца. Нищо не искал, само лично да ги предаде на княза и наистина, дали му желаната среща. Той сам отворил и предал своето съкровище в царските ръце. Монархът обожавал птиците.
към текста >>

Сега шеф ми е професор Кацаров - педагог.
(Прилагам писмото) Той знае, че съм вече здрава и пр. пр. Пия прясно сварен пелин, що всяка сутрин милата сестра Матеева ми носи да пия и се .доочистя”. Раните ми паднаха и лицето ми се очисти. Оздравям напълно и бузите ми пак блестят от здраве. Настанявам се в консервната работилница при вегетарианската гостилница. Сега шеф ми е професор Кацаров - педагог. Той рядко се явява при нас, но големите му красиви очи ни гледат дружелюбно. Има голяма черна брада и наистина изглед на учен. Вечер уча есперанто и тичам у дома. При нас с Райна са още три студентки - Виктория и Дафинка от Варна, и Мария Зафирова от Стара Загора. Пет души спим в стаята и пак ни е широко.
към текста >>

81. 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице. Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост. Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак. Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане... Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода. Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.
към текста >>

82. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици. Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила. Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща. Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар. Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
към текста >>

83. 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Този ден мнозина станаха прочути, накацали по канарите се надпяват.
Та как няма да има за него такива хубави неща, нали той ни спасява със своя самовар, нали той ни дава по пътя до горе скъпоценна глътка всред вихри и фъртуни. Почна другата музика - пението. Всекиму се иска да се качи върху някоя висока скала и да викне песен. Всеки иска да бъде чут. Или „прочут”, както се подкачахме помежду си. Този ден мнозина станаха прочути, накацали по канарите се надпяват. Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината. Вятърът подема буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък. Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен.
към текста >>

84. 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.
Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя. Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване. Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света. Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи.
към текста >>

Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар. Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури. Слизам към бистрата вода. Прекосявам долината и - ето ме при тях! Посрещат ме с радостни възклицания. Пристигам. Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора.
към текста >>

85. 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо!
Отиват нагоре да се освежат по този начин. Дали ще усетят нещо клетките им от този ефимерен допир до природата? Но, тяхна си работа. Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа. Ел-Ше-дар. Огньове. Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо! Ехо! Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели. И тук цветя, и тук животворна хубост. Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска.
към текста >>

86. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

Накацали по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре.
Слушат ни звездите и Рилските върхове. Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки. Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето. Накацали по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре. Неволно устните шепнат молитва. Боже, колко е хубаво! След закуска пак нагоре! Как леко се върви по тая благоуханна трева и бели скали! Какви прекрасни гледки всякога пред нас се показват!
към текста >>

Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим.
Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата. Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен. Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно!
към текста >>

Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват. Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя. Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните. Хвърляме палта, шапки, кожухчета.
към текста >>

87. 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Някои са вече накацали по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце.
Още едно възвишение и ето ни у нас. Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това тържество. И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на живота. Чудно! Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво. Някои са вече накацали по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце. Защо я наричат тъй? Защо желязна? Какъв е бил кръстника й -учен, овчар, поет или военачалник. На изток облаче заруменява. Окото на слънцето наднича.
към текста >>

Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност. Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде. Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита. Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости.
към текста >>

88. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

После ставаме за вечерна молитва, поемаме пътя, гдето застанали до моста, между двата огъня, оглеждаме чаровната звездна нощ, и белия платнен град, накацал по хълмовете, притаен върху гърдите на майката природа.
Всички ставаме на крака. И той ни поздравява с дясната ръка, отговаряме му с лявата. Това е новия поздрав, който от лани е вече в употреба от нас. Сяда и той на кръга и ние запяваме. Първо „Аз съм бялото кокиче”, после „Тъги, скърби”, „Киамет Зену”, „Нева санзу”, „Благославяй, душе моя”. После ставаме за вечерна молитва, поемаме пътя, гдето застанали до моста, между двата огъня, оглеждаме чаровната звездна нощ, и белия платнен град, накацал по хълмовете, притаен върху гърдите на майката природа. 25 юли [1930 г.], петък След молитва и закуска пак трудова. Довършваме почнатия път, засипваме го с дребни камъчета. След това сме при Белия извор. На бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц. Отдалече е донесен на тарга от 12 души той.
към текста >>

Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят.
И те като нас се събират около прекрасния огън. Милият Учител! Стои там с белия си калпак, наметнат с пелерина и само прибавя нов клонак. Същински баща! Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак. Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят. Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки. Горкият Пан Тадуеш Немечек!
към текста >>

Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца.
Няма ги мъглите, отишли си облаците. До вечерта не остава никаква следа от бурята и дъжда. 19 август 1930 г., вторник Великолепен изгрев. Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца. Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки. После на огнището, после на Белия извор.
към текста >>

89. 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже.
Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам. Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже. Какво ли са се развикали? Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат. Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение на шосето. Колко е чисто! Колко е хубаво!
към текста >>

90. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Педагогията на Кацаров не върви.
Тука е друго кърмилото на нашите мисли, чувства и постъпки. Другояче говори чистият въздух, малките птички, белите облачета, бодливият клек и смрика. Звездите другояче говорят. Тук университетските коли не вървят. О, никак! Педагогията на Кацаров не върви. История на философията не върви, също и история на българското образование. Природата няма нищо общо с тия работи. Събираме се по палатките (и то при дъждовно време) и си разказваме разни смешни и тъжни преживелици. Тук и тъжното става смешно. Няма тъга под този звезден покрив, под тази усмихната луна, що все се оглежда в езерото.
към текста >>

91. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Палатките опънати вече - също бели птици, накацали по скали и клекове.
Пак мъжкото отроче на гърба ми. Възкачване нагоре, нагоре. Може би сме близо вече към първото езеро. Но ето, един от придружаващите Учителя ме пресрещна и взе детето на своите яки рамене... Радостта ни стана безкрайна, когато на другия ден, яхнала кон, с полуотворени очи, пристигна на Елбур оживялата майка, закрепила пред себе си тригодишния Косю. Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца. Палатките опънати вече - също бели птици, накацали по скали и клекове. „Елбур” ни среща с усмивка, но предупредително сочи към стълпените облаци. Запалиха голям куп дърва върху нашето огнище. Но изведнъж плисна проливен дъжд и ни разпъди къде ни очи видят. Walter Urb надникна от своята палатка и ни покани нас още трима. Зачакахме нощта.
към текста >>

92. 1. Планината

ТОМ 28

Никога преди и след това не сме били свидетели на присъствието на толкова електричество, което кацаше като блескави пеперуди по нашите коси и дрехи.
Никой не питаше и никой не коментираше, а поднасяше си канчето и пиеше вода. Времето по това време не винаги се задържаше слънчево и топло. Една година се случи в планината имаше депресия - буря и дъжд, небето се тресеше от гръмотевици, а плана беше непременно да се изкачим на Мусала. Тръгването започна призори. Беше още съвсем тъмно. Никога преди и след това не сме били свидетели на присъствието на толкова електричество, което кацаше като блескави пеперуди по нашите коси и дрехи. Пътят представляваше поток от светлини, една извиваща линия - пътеката към Мусала извиваше и ние вървим нагоре един след друг на известно разстояние, за да се избегне евентуално някое срутване. Изкачването се състоя бавно и спокойно с ненарушима дисциплина. Екскурзията остана незабравима - заслужаваща перото на поета. Всички се върнахме бодри, весели и пълни с жизненост. Калеше се не само тялото, но и душата сякаш крепнеше вярата в ония неразривни връзки между природата и човека.
към текста >>

93. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Кацаров - един от най-известните последователи на Толстоя в България, бивш действуващ офицер.
Легенди пише и Хр. Досев /т.1/, „Велико Самин”, издал три книжки: „Светулки в тъмата”, „Жертва и вяра и безверие”, които правят впечатление със своята простота и искреност. Покрай списанието и библиотека Възраждане, съществуват и други периодични издания, които се списват в духа на Толстоевото християнство. Особено педагогично значение има сп. „Свободно възпитание”, редактирано от проф. Д. Кацаров - един от най-известните последователи на Толстоя в България, бивш действуващ офицер. Той е автор между другото и на една брошура „Учението на Лев Толстой” с мото: „Добротата разрешава всички противоречия” /юбилеен № 100 на книгоиздателство Възраждане/. Създателят на катедрата по педагогия при Софийския университет, на която сега е титуляр г. Кацаров, покойния проф. П. М. Нойков, издаде в 1909 г.
към текста >>

Кацаров, покойния проф.
Особено педагогично значение има сп. „Свободно възпитание”, редактирано от проф. Д. Кацаров - един от най-известните последователи на Толстоя в България, бивш действуващ офицер. Той е автор между другото и на една брошура „Учението на Лев Толстой” с мото: „Добротата разрешава всички противоречия” /юбилеен № 100 на книгоиздателство Възраждане/. Създателят на катедрата по педагогия при Софийския университет, на която сега е титуляр г. Кацаров, покойния проф. П. М. Нойков, издаде в 1909 г. един капитален труд върху педагогията на Толстоя, който е рядък по значение не само в толстоистката, но изобщо в педагогичната литература. Без да е привърженик на Толстоя, проф. Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам Толстой се е възхитил.
към текста >>

Кацаров - проф.
Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам Толстой се е възхитил. В отговора си до Нойкова, той пише, че е „приятно поразен от основателността и пълнотата на изложението”. За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното богатство на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението. Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж. статията на проф. Д. Кацаров - проф. П. М. Нойков, сп. „Училищен преглед”, XXVI, 1439, с. кн. 9-10,1927 г./. Отношенията на Нойкова към педагогичните възгледи на Толстоя се резюмира в следните заключителни редове на неговата книга: “Толстой разрешава сполучливо въпроса за отношението на социалната детска и социалната простонародна активност, но въпроса за отношението на тези активности към активността на културното общество, черквата, държавата и другите обществено-политически организации той оставя незачекнат.
към текста >>

94. 5.9. Подготовката за зимнината

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това означава да се вземе зеле, да се сложи в кацата, да се купят картофи, моркови и всичко онова, което трябва да се подготви.
5.9. ПОДГОТОВКАТА ЗА ЗИМНИНАТА А след като свършеше лагеруването на Рила, те се връщаха, Борис се хващаше на работа, за да може да припечели отново някой и друг лев, за да си купят продукти и да се подготвят за зимнина - да се вземе и подготви зимнина. Знаете ли какво значи зимнина? Това означава да се вземе зеле, да се сложи в кацата, да се купят картофи, моркови и всичко онова, което трябва да се подготви. Днес можете да отидете и да си го купите навън, но тогава времената бяха други. Трябваше да си го подготвиш, и да го сложиш в мазето, да направиш бурканите, за да може да ядеш през зимата. Защото всичко това го имаше и тогава на пазара, но трябваше да имаш пари, за да си го купиш. Така, че българите в онова време правеха всичко и си го слагаха в буркани, и ги нареждаха на етажерки в своите мазета. И казваха: „Това е нашата зимнина, и можеме да издържиме цяла година." - Благодарение на бурканите, на каците, на качетата, които стояха в техните мазета, в техните къщи.
към текста >>

95. 12.4. Наливане от пусто в празно

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това е нещо като кофа, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата.
Вие не познавате бита на българина, защото живеете в друга епоха. Но аз заварих, когато на каруцата се натоварят три каци. Тези три каци се натоварват, и се закарват на реката. След това се взима едно ведро. А знаете ли какво значи ведро? Това е нещо като кофа, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата. И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца.
към текста >>

И с това ведро се пълни кацата.
Но аз заварих, когато на каруцата се натоварят три каци. Тези три каци се натоварват, и се закарват на реката. След това се взима едно ведро. А знаете ли какво значи ведро? Това е нещо като кофа, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата. И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца. И когато кажат на някого: „Ти наливаш вода в разсъхнала каца", това означава, че ти говориш неща, които изобщо не познаваш, а си говориш така на пусто и празно.
към текста >>

Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата.
Тези три каци се натоварват, и се закарват на реката. След това се взима едно ведро. А знаете ли какво значи ведро? Това е нещо като кофа, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата. И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца. И когато кажат на някого: „Ти наливаш вода в разсъхнала каца", това означава, че ти говориш неща, които изобщо не познаваш, а си говориш така на пусто и празно. Следващият етап - взимат се трите каци, които са в каруцата и се слагат у реката, и се наливат с вода.
към текста >>

И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече.
След това се взима едно ведро. А знаете ли какво значи ведро? Това е нещо като кофа, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата. И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца. И когато кажат на някого: „Ти наливаш вода в разсъхнала каца", това означава, че ти говориш неща, които изобщо не познаваш, а си говориш така на пусто и празно. Следващият етап - взимат се трите каци, които са в каруцата и се слагат у реката, и се наливат с вода. Слагат се камъни вътре, за да не ги отнесе водата.
към текста >>

Това е наливане на вода в разсъхнала каца.
Това е нещо като кофа, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата. И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца. И когато кажат на някого: „Ти наливаш вода в разсъхнала каца", това означава, че ти говориш неща, които изобщо не познаваш, а си говориш така на пусто и празно. Следващият етап - взимат се трите каци, които са в каруцата и се слагат у реката, и се наливат с вода. Слагат се камъни вътре, за да не ги отнесе водата. И онзи се прибира с каруцата. След 2-3 дена отива, каците вече не са се разсъхнали, те са се напоили.
към текста >>

И когато кажат на някого: „Ти наливаш вода в разсъхнала каца", това означава, че ти говориш неща, които изобщо не познаваш, а си говориш така на пусто и празно.
И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца. И когато кажат на някого: „Ти наливаш вода в разсъхнала каца", това означава, че ти говориш неща, които изобщо не познаваш, а си говориш така на пусто и празно. Следващият етап - взимат се трите каци, които са в каруцата и се слагат у реката, и се наливат с вода. Слагат се камъни вътре, за да не ги отнесе водата. И онзи се прибира с каруцата. След 2-3 дена отива, каците вече не са се разсъхнали, те са се напоили. Опънали са обръчите, и са готови.
към текста >>

Така, че това означаваше този израз: „Да наливаш вода в разсъхнала каца", или: „Да наливаш от пусто в празно." Какво значи?
Опънали са обръчите, и са готови. За какво са готови? В каците навремето караха вода и поливаха градините. След това есента в каците се слагаше зеле, кисело зеле. Правеше се кисело зеле, туршии и т.н. Така, че това означаваше този израз: „Да наливаш вода в разсъхнала каца", или: „Да наливаш от пусто в празно." Какво значи? Взимаш ведрото, наливаш пусто, което означава нищо, и след това го наливаш в празно, което също означава нищо. Значи наливаш от пусто в празно. Т.е. не наливаш вода от реката в кацата, а наливаш от нищо в нищо. Ето - аз това нещо заварих. И сега ви обясних, какво значи наливане от пусто в празно.
към текста >>

не наливаш вода от реката в кацата, а наливаш от нищо в нищо.
След това есента в каците се слагаше зеле, кисело зеле. Правеше се кисело зеле, туршии и т.н. Така, че това означаваше този израз: „Да наливаш вода в разсъхнала каца", или: „Да наливаш от пусто в празно." Какво значи? Взимаш ведрото, наливаш пусто, което означава нищо, и след това го наливаш в празно, което също означава нищо. Значи наливаш от пусто в празно. Т.е. не наливаш вода от реката в кацата, а наливаш от нищо в нищо. Ето - аз това нещо заварих. И сега ви обясних, какво значи наливане от пусто в празно. Ако не познавате българския бит и не сте живяли в него, вие няма да знаете какво означават тези две пословици, за които аз ви разказах. Така, че това беше наливане от пусто в празно.
към текста >>

96. 4.7. Кой е най-добрият певец на Изгрева

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

буре - каца с вода, сложено на колесник, и трябва да се закара.
След това готвенето в казана, което също е трудно. Между другото през цялото това време, трябва да има най-малко пет-шест човека, които да са черноработници. И най-важното е, трябва някой да ги зарежда с вода, защото картофите трябва да се плакнат, ориза трябва да се плакне, трябва много, много вода и много, много кофи с вода. И тогава по това време трябва да се докара водата. И по онова време е сковано т.н. буре - каца с вода, сложено на колесник, и трябва да се закара. И този човек, който кара обикновено тази бъчва празна до там където има вода е Васил Карагеоргиев, или Вуйчото. Така го наричат - Вуйчото. Той е на снимка 53-та в „Изгревът" том XXII. Той взима празната бъчва и полека, полека я закарва на Разсадника. Разсадника се намира на 200-300 метра от Изгрева.
към текста >>

97. 2.9. Скърбят ли животните

Кокошките и петелът стояха накацали на върлината и целият ден прекараха там с глави под крилата.
Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи. Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела. Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката. Как почувствуваха, как разбраха птиците това? Този ден в двора беше тихо. Кокошките и петелът стояха накацали на върлината и целият ден прекараха там с глави под крилата. На виковете на хазяйката не слязоха за храна. Скърбят ли животните? - Скърбят!
към текста >>

98. 2.15. Катеричките

Дотогава си мислех, че катеричките не са приятели, че птичките би трябвало да се страхуват от тях, но сега видях друго: околовръст на полянката по клонките на дърветата, бяха накацали десетина пойни косчета с жълти човчици, а две катерички тичаха наоколо с грациозни скокове, и като минаваха край всяко косче, то удряше с крилцето си катеричката.
Валял беше дъждец и въздуха имаше дъх на балсам. Такова хармонично съчетание на условия, време и живот, че не ти се иска да свърши пътят през гората! Спрях се пред една полянка - оттам се чуваше шум: пляскане на криле, птиче подсвиркване. Приближих се предпазливо. Видях сцена, която ме учуди. Дотогава си мислех, че катеричките не са приятели, че птичките би трябвало да се страхуват от тях, но сега видях друго: околовръст на полянката по клонките на дърветата, бяха накацали десетина пойни косчета с жълти човчици, а две катерички тичаха наоколо с грациозни скокове, и като минаваха край всяко косче, то удряше с крилцето си катеричката. Това беше забавна игра, като тази на децата, при това придружена с най-дружелюбни подвиквания и подсвирвания. Малките палавници бяха така увлечени в играта си, че не усетиха моето присъствие. Колко красота има в живота, непосредствена, естествена! Откъде струи тя в нашия свят? Човек намира и в себе си струя от този красив, безграничен живот.
към текста >>

99. 2.40. Орелът

После се спускаше и кацаше на рамото ми.
Скоро орелът така свикна с мен, че ме очакваше сутрин и вечер. Тъй започна нашето приятелство. След три месеца той правеше вече опити да лети. Издигаше се съвсем леко, с няколко замаха на крилете, и после се оставяше на възходящите течения да го подемат. Като правеше големи кръгове, издигаше се високо. После се спускаше и кацаше на рамото ми. Видът му казваше: „Сега вече мога да летя.” Беше самоуверен и щастлив. Дойде време да започна моето редовно пътуване по Балкана. Вземах и него, той седеше на рамото ми или на раницата, и да излиташе, пак се връщаше там. Балканът му напомняше нещо родно, горите се разлистваха, въздухът беше ароматен, чист, свеж. Усещаше се дъхът на божиката, в гората цъфтяха синята тинтява и игликата.
към текста >>

100. 2.59. Свободата