НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
189
резултата в
93
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди;
дядо
Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 – 7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5): Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди;
дядо
Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 – 7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство.
към беседата >>
Георгиев,
дядо
П.
Шиваров, С. Великов, П. Киров, Н. Янев, Д. Цанев, М.
Георгиев,
дядо
П.
Тихчев, Петко Гумнеров, Ан. Бойнов, М. Партомиян, Ил. Стойчев и Т. Стоянов. Преди всичко по покана на г-н Дънов се прочетоха следните места от Книгата Господня: Т.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Единогласно се избра
дядо
Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.
Единогласно се избра
дядо
Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни.
към беседата >>
Дядо
Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?
Ще има няколко държавни мъже да се вземат от земята, защото е потребно изкупление. Михалаки Георгиев: Моля да ми каже Докторът защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва? На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“ Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? — Ти си, който можеш да носиш.
Дядо
Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?
— Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам. Тодор Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? — Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш.
към беседата >>
3.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев,
дядо
Петър Тихчев.
Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта.
Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев,
дядо
Петър Тихчев.
Между другото г-н Дънов каза: Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух.
към беседата >>
Тачев,
дядо
Сапунов от Айтос106, Д.
Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук. На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И.
Тачев,
дядо
Сапунов от Айтос106, Д.
Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов – Еклисиаст 12:9-10, Г. Гумнерова – Псалом 63:3-4, С.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
Утре, най-късно в четири и половина заранта, всички трябва да бъдете тук. Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени. След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха. Разотидохме се в девет и половина часа вечерта. 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
към беседата >>
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30;
дядо
Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.
Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30;
дядо
Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.
Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
към беседата >>
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25.
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
към беседата >>
6.
Мисли от г-н Дънов
,
ИБ
, Бургас, 22.4.1914г.,
(Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега
дядо
Сава Хаджидечев от Бургас.
(Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното си мляко. Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.) Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си. Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева. Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни.
(Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега
дядо
Сава Хаджидечев от Бургас.
При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните. Трети път се прозял, започнал за манастирите, управлението и политиката. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил).
към беседата >>
При обикновен разговор
дядо
Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата.
Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.) Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си. Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева. Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас.
При обикновен разговор
дядо
Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата.
Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните. Трети път се прозял, започнал за манастирите, управлението и политиката. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил). В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Дядо
Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли?
Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно...
Дядо
Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли?
Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през Царството на саламандрите – духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични – те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне, ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим, как човек е слязъл и възлязъл.
към беседата >>
Дядо
Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! "
Дядо
Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
– Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление).
към беседата >>
8.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Моята баба ми каза, че
дядо
ми от рая я донесъл.
Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място млад български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: „Ей гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш? “ – „Аз съм чобанин, стадо си прекарвам.“ – „Я хвърли тая тояга.“ – „Но аз ти я нося подарък – тя е пълна със злато.
Моята баба ми каза, че
дядо
ми от рая я донесъл.
Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е управяла.“ – „Гледай, тоя серсем гяурин, какви глупости говори! Ще ти кажа аз тебе от кой рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава аз ще набуча.“ Обаче смелият овчар, с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшва; от втория замах, дясната му ръка съвсем увисва; третият замах левия крак на две пречупва, и пехливанинът даалия на земята се срутва. „Нали ти аз казах, че моята тояга всякога право казва, че от рая е излязла? Засега ти стигат тия три думи, които от нея научи.
към беседата >>
Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако
дядото
представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.
Но достатъчен е този български млад овчар, със своята тояга излязла из рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и каже: „Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример“. Да, вие сте прав, от вашето гледище, понеже не си задавате труд да приведете нещата в ред. Но ако в тая формула се крие следната истина, тогава какво бихте казали?
Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако
дядото
представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.
Божествените закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество, да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце; – ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия. В този именно смисъл трябва да се разбират думите: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея. Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя процес за придобиване на живота.
към беседата >>
9.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Ако
дядо
ти и баба ти, баща ти и майка ти са били чисти и добри, като ангели, откъде са тия черти и лоши проявления в твоя живот?
Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил. Идвали са при мене мнозина и са почвали тъй: „Ние не сме толкова лоши хора, ние сме възпитани, защото сме от знатен род“. – Не се съмнявам в думите ви, аз в душата си дълбоко вярвам в това, което ми говорите; ние всички сме все от знатен род, аз това поддържам; но вашите и моите деди и прадеди не са били тъй благородни, както вие и аз ги мислим; мнозина от тях са били големи нехранимайковци, престъпници, злосторници и последни вагабонти; свидетелството, което Господ е написал за тях, вие и аз го носим отгоре си. Нещата може отвън да имат известна благовидност, но отвътре те нямат съответно съдържание. Че нашите деди и прадеди не са били такива чисти, както предполагаме, това показват ония лоши черти, които сме наследили от тях, които най-малко два пъти на ден проявяваме.
Ако
дядо
ти и баба ти, баща ти и майка ти са били чисти и добри, като ангели, откъде са тия черти и лоши проявления в твоя живот?
Ако в известна течност турите малко горчивина или отрова, тя ще се забележи и прояви; ще се познае, че в доброто има примесено нещо лошо. Та хора с философията на този фарисей може да ги наречем консервативни, от консерваторската партия, хора, които имат високо мнение за себе си. Не е лошо да има човек високо мнение за себе си; стига то да е право и да няма някакъв примес от горчивина. Най-голям консерватор и регулатор в природата е азотът, който спира всяко горене, задушава всякакъв живот. Азотът е най-старият, най-уравновесеният елемент в природата.
към беседата >>
Какво са имали
дядо
ви, баба ви, баща ви, майка ви, това нищо няма да ви ползва.
В Моята книга е отбелязана. Тя не лъже.“ Дойде нещастие върху вас, благодарите – „Малко е то“, тогава вие сте на мястото на митаря. И Христос ще ви каже: „Вие ще отидете в дома на Отца“. Вие осъждате някой път фарисеите – „Те са неискрени хора“, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си от характера на този фарисей, да нямате неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите из пътя на негативния живот.
Какво са имали
дядо
ви, баба ви, баща ви, майка ви, това нищо няма да ви ползва.
Знаете приказката за гъските, които някой карал към града. Гъските рекли на пътника: „Какво безобразие от този господин! Подкарал ни като ято, не знае, че нашите прадеди освободиха едно време Рим“. – „А вие какво направихте? “, казал пътникът.
към беседата >>
– „Нищо.“ – „Тогава вие сте достойни, за да се варите в гърне.“
Дядо
ви, баща ви били такива високи, благородни хора, но вие какво сте?
Знаете приказката за гъските, които някой карал към града. Гъските рекли на пътника: „Какво безобразие от този господин! Подкарал ни като ято, не знае, че нашите прадеди освободиха едно време Рим“. – „А вие какво направихте? “, казал пътникът.
– „Нищо.“ – „Тогава вие сте достойни, за да се варите в гърне.“
Дядо
ви, баща ви били такива високи, благородни хора, но вие какво сте?
Нямаш благороден характер – придобий го. Дядо ти, баща ти може да са ти оставили известен капитал, но ти можеш да го опропастиш, изгубиш. И в религиозно отношение ако се спрем, има религиозни фарисеи: „Аз съм от православната църква“, „Аз съм от евангелиската църква“, „Аз съм от католическата църква“, „Аз съм свободомислещ“. – Радвам се, че си православен, че си евангелист, че си католик, че си свободомислещ; но имаш ли благородните черти на Исуса? – „Нямам ги.“ – Не си православен, не си нито евангелист, не си никакъв.
към беседата >>
Дядо
ти, баща ти може да са ти оставили известен капитал, но ти можеш да го опропастиш, изгубиш.
Подкарал ни като ято, не знае, че нашите прадеди освободиха едно време Рим“. – „А вие какво направихте? “, казал пътникът. – „Нищо.“ – „Тогава вие сте достойни, за да се варите в гърне.“ Дядо ви, баща ви били такива високи, благородни хора, но вие какво сте? Нямаш благороден характер – придобий го.
Дядо
ти, баща ти може да са ти оставили известен капитал, но ти можеш да го опропастиш, изгубиш.
И в религиозно отношение ако се спрем, има религиозни фарисеи: „Аз съм от православната църква“, „Аз съм от евангелиската църква“, „Аз съм от католическата църква“, „Аз съм свободомислещ“. – Радвам се, че си православен, че си евангелист, че си католик, че си свободомислещ; но имаш ли благородните черти на Исуса? – „Нямам ги.“ – Не си православен, не си нито евангелист, не си никакъв. Придобий ги, за да бъдеш такъв. – „Ама аз съм свободомислещ.“ – Имаш ли благородните черти на честните свободомислещи хора?
към беседата >>
Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и
дядо
ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил?
Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога. В този свят ще срещнем много горчиви работи. Може да срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва да подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може да ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности. Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си. И в семействата тия митар и фарисей ги има – мъжът фарисей, жената митар.
Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и
дядо
ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил?
“, и тя се посгуши. Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“. Ужасни формалисти са тия фарисеи, когато започнат да изреждат. Сега и двамата, както единият, така и другият, имат нужда да изправят живота си.
към беседата >>
10.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Баща ви, майка ви,
дядо
ви 2,000 години са били християни, но познали ли са Христа?
За едно убийство трябваше да учи 40 години. И в това време той имаше второ посвещение. Питам: Вие колко години сте пасли овце? Да бъдете овчари, то е велика работа, то е да бъдете учители. Познали ли сте вашия учител?
Баща ви, майка ви,
дядо
ви 2,000 години са били християни, но познали ли са Христа?
Ако сте го познали, кажете пропуска, който ви е дал, също както военните, за да ви пропуснат, искат да им кажете пропуска. Какъв е вашият пропуск, вашата лозинка? Учените хора трябва да имат някакъв девиз; а какъв трябва да бъде нашият девиз? – Да служим на Христа. Как ще му служим?
към беседата >>
11.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни
дядо
Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни
дядо
Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата.
към беседата >>
12.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
''(
Дядо
Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
(Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър.
''(
Дядо
Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
"'' (''П.Киров): Ами формата на дрехите? '' (Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат. ''(Я.Янев): Ами оголването на жените?
към беседата >>
13.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
И когато един стар
дядо
не може да превъзпита своето дете, той трябва да умре.
И понеже човечеството днес е пораснало, трябват нови неща, нов строй, нови мисли. Малкото момиченце може да си играе с кукли, моите почитания към него, но когато голямата мома си играе, ще й кажа: “Моме, на теб ти трябват живи кукли, другояче трябва да гледаш на Живота”. Когато малкото момченце си играе с конче, моите почитания към него, но когато големият момък си играе, ще му кажа, че му трябва истински голям кон. Конят е човешкият ум, а куклата е човешкото сърце. Когато майката ражда своето дете, това значи, че ражда своето сърце, за да го превъзпита.
И когато един стар
дядо
не може да превъзпита своето дете, той трябва да умре.
Затова Господ е казал: “Докато човек не стане като дете, не може да влезе в Царството небесно”. Човек трябва да прероди своето сърце – да стане малко. Под “малко” се разбира един пластичен елемент, който е в състояние да се развива правилно и не губи еластичността на Живота. Някоя жена казва: “Родих пет деца”. Добре, но възпита ли ги?
към беседата >>
14.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Вие, баща ви,
дядо
ви,
прадядо
ви, баба ви, прабаба ви преди 1000 години де бяхте?
Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва да има светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: Вие от колко време сте на земята, преди 200 години де бяхте? Баща ви и вие преди 400 години къде бяхте?
Вие, баща ви,
дядо
ви,
прадядо
ви, баба ви, прабаба ви преди 1000 години де бяхте?
Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. Не ви трябва, но когато дядо ви остави наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството! Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него.
към беседата >>
Не ви трябва, но когато
дядо
ви остави наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството!
В света трябва да има светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: Вие от колко време сте на земята, преди 200 години де бяхте? Баща ви и вие преди 400 години къде бяхте? Вие, баща ви, дядо ви, прадядо ви, баба ви, прабаба ви преди 1000 години де бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“.
Не ви трябва, но когато
дядо
ви остави наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството!
Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него. Това не е кавалерство. Не си кавалер – значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек.
към беседата >>
Но ако
дядо
ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него.
Вие, баща ви, дядо ви, прадядо ви, баба ви, прабаба ви преди 1000 години де бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. Не ви трябва, но когато дядо ви остави наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството! Защо? Защото има да наследите нещо.
Но ако
дядо
ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него.
Това не е кавалерство. Не си кавалер – значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. Христос казва: „Блажени са онези, които разбират така смисъла на живота“. Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома; тя може да е бедна, но има богатство скрито в нея.
към беседата >>
Баща ти,
дядо
ти,
прадядо
ти, баба ти, прабаба ти -преди хиляда години къде бяхте?
(втори вариант)
Гледай стаята ти да е изчистена, да няма кихане. Кихане - значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: вие от колко време сте на земята, преди двеста години къде бяхте? Баща ви, ти, преди четиристотин години, къде бяхте?
Баща ти,
дядо
ти,
прадядо
ти, баба ти, прабаба ти -преди хиляда години къде бяхте?
Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо." Не ви трябва, но ако дядо ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? Защото има да наследите нещо, да вземете нещо. Но ако дядо ти е направил един дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате заради него. Това не е кавалерство. Не си кавалер - значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо." Не ви трябва, но ако
дядо
ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо?
(втори вариант)
Кихане - значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: вие от колко време сте на земята, преди двеста години къде бяхте? Баща ви, ти, преди четиристотин години, къде бяхте? Баща ти, дядо ти, прадядо ти, баба ти, прабаба ти -преди хиляда години къде бяхте?
Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо." Не ви трябва, но ако
дядо
ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо?
Защото има да наследите нещо, да вземете нещо. Но ако дядо ти е направил един дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате заради него. Това не е кавалерство. Не си кавалер - значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. „Кавалер" значи конник.
към втори вариант >>
Но ако
дядо
ти е направил един дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате заради него.
(втори вариант)
Питам ви: вие от колко време сте на земята, преди двеста години къде бяхте? Баща ви, ти, преди четиристотин години, къде бяхте? Баща ти, дядо ти, прадядо ти, баба ти, прабаба ти -преди хиляда години къде бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо." Не ви трябва, но ако дядо ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? Защото има да наследите нещо, да вземете нещо.
Но ако
дядо
ти е направил един дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате заради него.
Това не е кавалерство. Не си кавалер - значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. „Кавалер" значи конник. Христос казва: „Блажени са тези, които разбират така смисъла на живота." Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Когато някой богат, хубав момък се влюби в някоя мома - може тя да е бедна, но има богатство, скрито в нея - то е изразено в нейното лице.
към втори вариант >>
15.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар
дядо
, ако ще би да ѝ заплатят и милиони.
Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна.
Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар
дядо
, ако ще би да ѝ заплатят и милиони.
А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца. Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда.
към беседата >>
16.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар
дядо
.
Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост.
Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар
дядо
.
Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява.
към беседата >>
17.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария
дядо
?
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно.
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария
дядо
?
Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
към беседата >>
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на
дядото
.
Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица?
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на
дядото
.
В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния?
към беседата >>
18.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на
дядо
си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден. Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на
дядо
си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята.
към беседата >>
19.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
В това отношение, Бог е наш
дядо
.
Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи. Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца.
В това отношение, Бог е наш
дядо
.
Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си. Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа.
към беседата >>
Обикновено, децата обичат
дядо
си повече от баща си.
Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи. Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение, Бог е наш дядо.
Обикновено, децата обичат
дядо
си повече от баща си.
Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си. Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна.
към беседата >>
20.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
–
Дядо
попе, ние да му мислим.
Ще кажете, че спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, Добродетели не се придобиват даром. – “Строго е казано.” – Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън, в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби." Един стар свещеник казал на слугата си: – Иване, лошо нещо ни чака, всички ще отидем в пъкъла, дето има плач и скърцане със зъби.
–
Дядо
попе, ние да му мислим.
Твоята работа е наред, ти нямаш зъби, няма с какво да скърцаш. – отговорил засмяно слугата. Това са човешки заключения, резултат на човешка логика. Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби. Слугата взел писмото и рибите и тръгнал да изпълни поръчката на господаря си.
към беседата >>
21.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
”, на
дядовците
казвам: “Любете се!
Обикнете го и разберете какво велико нещо е човешката душа. На жените казвам: “Обикнете се! ”, на мъжете казвам: “Възлюбете се! ”, на децата ви казвам: “С Дух се крепете! ” На бабите казвам: “Обикнете се!
”, на
дядовците
казвам: “Любете се!
”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете! ” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух.
към беседата >>
” Всяка млада мома да хване стар
дядо
, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и
дядовци
се крие царската дъщеря.
”, на мъжете казвам: “Възлюбете се! ”, на децата ви казвам: “С Дух се крепете! ” На бабите казвам: “Обикнете се! ”, на дядовците казвам: “Любете се! ”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете!
” Всяка млада мома да хване стар
дядо
, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и
дядовци
се крие царската дъщеря.
Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата.
към беседата >>
Когато
дядото
съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар
дядо
, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”.
” На бабите казвам: “Обикнете се! ”, на дядовците казвам: “Любете се! ”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете! ” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”.
Когато
дядото
съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар
дядо
, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”.
Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е.
към беседата >>
Любовта ще намерите в
дядото
, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците.
”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете! ” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух.
Любовта ще намерите в
дядото
, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците.
Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
към беседата >>
22.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Бащата на моя
дядо
бил много як, здрав човек, като дъно.
Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? – Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним.
Бащата на моя
дядо
бил много як, здрав човек, като дъно.
От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е, за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат „Дъновисти”, ще знаете, че не сте мои последователи, но сте хора с дъно.
към беседата >>
Бащата на моя
дядо
бил много як, корав като дъно.
(втори вариант)
От моята книга ще зависи бъдещето на България тук на земята. А ако ме питате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих ви казал, че съм един екскурзиант. По същия начин може да питате и за Христа - отгде дойде Той и Какъв беше. Да оставим за Христа, нека се върнем към мене. Може да кажете отгде съм дошъл и отгде произлиза моята фамилия, фамилията, която нося, е псевдоним.
Бащата на моя
дядо
бил много як, корав като дъно.
Затова му дали този прякор - Дънов. Но дъно има и на бъчва, и на река, и на море, та затова интересно е да се знае за какво дъно се говори. Моето име го има навсякъде. Горко на онзи, който няма дъно. Тъй че Дънов го има навсякъде.
към втори вариант >>
23.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
– Мога,
дядо
попе.
Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място. Отиде ли не навреме, изреже ли пъпките, както му падне, работата му, колкото и да е с широк замах, поврежда лозата. Един свещеник казал на слугата си: Стояне, можеш ли да режеш лозе?
– Мога,
дядо
попе.
– Щом можеш, иди на лозето и изрежи непотребните пръчки. Отишъл Стоян на лозето и се върнал доволен, че сам свършил една работа. Свещеникът го запитал: Стояне, плаче ли лозето? – Плаче, дядо попе, като го видиш, и ти ще заплачеш. Така постъпват и светските, и религиозните хора.
към беседата >>
– Плаче,
дядо
попе, като го видиш, и ти ще заплачеш.
Един свещеник казал на слугата си: Стояне, можеш ли да режеш лозе? – Мога, дядо попе. – Щом можеш, иди на лозето и изрежи непотребните пръчки. Отишъл Стоян на лозето и се върнал доволен, че сам свършил една работа. Свещеникът го запитал: Стояне, плаче ли лозето?
– Плаче,
дядо
попе, като го видиш, и ти ще заплачеш.
Така постъпват и светските, и религиозните хора. Като не разбират как да свършат дадена работа, взимат ножа и кълцат, дето попадне. Ако видят, че лозето на човека плаче, казват: Дадох му да разбере, да не си мисли, че е много нещо. Те отрязват лозето така, че който го види, ще го оплаче. „Който го проводи на полето си, да пасе свине.“ Така младият човек изучавал първият урок на труда.
към беседата >>
24.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Какво ще разправям на този стар
дядо
, който е богат?
— Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива. Неговата торба може да се напълни. А старият човек не може да забогатее. Той казва: Аз много зная.
Какво ще разправям на този стар
дядо
, който е богат?
Той ще ви разказва, че има опитност, играл много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек. Затова Христос казва: “Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие “, т.е. не може да използувате живота. И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават.
към беседата >>
Дядото
остарява и като отиде на другия свят, той казва: Аз вече стар не ставам.
Когато си беден, създаваш условия да те любят хората и да работиш. Бедният човек всякога мисли какво да работи и къде да отиде да работи. И затова бъдещият свят ще бъде за бедните, а не за богатите хора. Да преведа думата “беден” — за децата. За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата.
Дядото
остарява и като отиде на другия свят, той казва: Аз вече стар не ставам.
Затова в онзи свят, в Божествения свят стари хора няма, а в този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: Е, да стана като дяда си! Младите моми искат да станат като бабите си. Никакви баби, никакви дядовци не ви трябват. Глупаво нещо е да бъдеш като тях.
към беседата >>
Никакви баби, никакви
дядовци
не ви трябват.
За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата. Дядото остарява и като отиде на другия свят, той казва: Аз вече стар не ставам. Затова в онзи свят, в Божествения свят стари хора няма, а в този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: Е, да стана като дяда си! Младите моми искат да станат като бабите си.
Никакви баби, никакви
дядовци
не ви трябват.
Глупаво нещо е да бъдеш като тях. В Писанието думата “стар” се среща често, но тя има там друго значение. Думата “стар човек” е санскритска дума и означава проявения човек, т.е. човек, който има мъдрост, знание и е полезен за другите. А ние разбираме под “стар човек” онзи, който е окуфял.
към беседата >>
Той е
дядо
, не е стар човек.
Глупаво нещо е да бъдеш като тях. В Писанието думата “стар” се среща често, но тя има там друго значение. Думата “стар човек” е санскритска дума и означава проявения човек, т.е. човек, който има мъдрост, знание и е полезен за другите. А ние разбираме под “стар човек” онзи, който е окуфял.
Той е
дядо
, не е стар човек.
Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак. Една майка във Варна ми разказваше: Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста. Да, докато ги изучих, добра бях, а после станах глупава. Това са съвременните дъщери.
към беседата >>
Когато
дядото
или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си?
Вие не можете да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тези противоречия. Вие мислите, че за първи път сте дошли тук, на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо?
Когато
дядото
или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си?
— Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове. Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук. Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото.
към беседата >>
Да, защото
дядото
има много борчове.
Вие мислите, че за първи път сте дошли тук, на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род.
Да, защото
дядото
има много борчове.
Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук. Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек.
към беседата >>
Но когато бащата или
дядото
е богат, синът казва: Аз имам дял тук.
Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове.
Но когато бащата или
дядото
е богат, синът казва: Аз имам дял тук.
Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш и ще се изплатиш полека-лека.
към беседата >>
Ти си една баба или един стар
дядо
, и всички казват: Бог да го прости!
Някоя мома мълчи, лошо е положението є, изгубила е надеждата си. Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена.
Ти си една баба или един стар
дядо
, и всички казват: Бог да го прости!
Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние.
към беседата >>
Какво ще разправям на този стар
дядо
, който е богат?
(втори вариант)
Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? - Защото вашето дете, което отива на училище, е сиромах, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни. А старецът, старият човек не може да се разбогатее. Той казва: "Аз много зная".
Какво ще разправям на този стар
дядо
, който е богат?
Той ще ви разказва, че има опитност, играел много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек. Затова Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие", т. е. не може да използувате живота. И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават, и не трябва да разказват своите истории, а да учат.
към втори вариант >>
Дядото
остарява, и като отиде на другия свят, той казва: "Аз вече стар не ставам“.
(втори вариант)
" Когато си беден, създаваш условия да те любят хората и да работиш. Бедният човек всякога мисли, какво да работи, и къде да отиде да работи. И затова бъдещият свят ще бъде за бедните, а не за богатите хора. Да преведа думата "беден“ - за децата. За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата.
Дядото
остарява, и като отиде на другия свят, той казва: "Аз вече стар не ставам“.
Затова в онзи свят, в божествения свят стари хора няма, а В този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: "Е, да стана като деда си! " Младите моми искат да станат като бабите си. Никакви баби, никакви дядовци не ви трябват, глупаво нещо е да бъдеш като тях. В Писанието думата "стар“ се среща често, но тя има там друго значение.
към втори вариант >>
Никакви баби, никакви
дядовци
не ви трябват, глупаво нещо е да бъдеш като тях.
(втори вариант)
За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата. Дядото остарява, и като отиде на другия свят, той казва: "Аз вече стар не ставам“. Затова в онзи свят, в божествения свят стари хора няма, а В този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: "Е, да стана като деда си! " Младите моми искат да станат като бабите си.
Никакви баби, никакви
дядовци
не ви трябват, глупаво нещо е да бъдеш като тях.
В Писанието думата "стар“ се среща често, но тя има там друго значение. Думата "стар човек“ е санскритска дума, и означава проявения човек, т. е. човек, който има Мъдрост, знание, и е полезен за другите. А ние разбираме под "стар“ човек онзи, който е окуфял. Той е дядo, не е стар човек.
към втори вариант >>
Когато
дядо
то или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: "Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си?
(втори вариант)
Вие не може да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други - сиромаси, прости. Само надеждата може да примири Тези противоречия. Вие мислите, че за първи път сте дошли тук на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо?
Когато
дядо
то или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: "Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си?
" - "Не, не съм от техния род“. Да, защото дядо то има много борчове. Но, когато бащата или дядо то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“. Който не признава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: "Не съм съществувал в миналото".
към втори вариант >>
Да, защото
дядо
то има много борчове.
(втори вариант)
Вие мислите, че за първи път сте дошли тук на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядо то или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: "Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? " - "Не, не съм от техния род“.
Да, защото
дядо
то има много борчове.
Но, когато бащата или дядо то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“. Който не признава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: "Не съм съществувал в миналото". - Да, защото досега сто пъти си фалирал. А ти казваш: "Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек“.
към втори вариант >>
Но, когато бащата или
дядо
то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“.
(втори вариант)
Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядо то или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: "Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? " - "Не, не съм от техния род“. Да, защото дядо то има много борчове.
Но, когато бащата или
дядо
то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“.
Който не признава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: "Не съм съществувал в миналото". - Да, защото досега сто пъти си фалирал. А ти казваш: "Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек“. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш, и ще се изплащаш полека-лека.
към втори вариант >>
25.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
–
Дядо
поп.
Първата й работа на оня свят била да потърси мъжа си. Отишла право в рая. Тук погледнала, там погледнала, никъде не го видяла. – Кого търсиш? – запитали я някои от рая.
–
Дядо
поп.
– Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла най-после до ада. Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам?
към беседата >>
Влязла там и, за свое учудване, видяла
дядо
поп.
– запитали я някои от рая. – Дядо поп. – Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла най-после до ада.
Влязла там и, за свое учудване, видяла
дядо
поп.
– Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп.
към беседата >>
Аз съм на раменете на
дядо
владика.
Тя дошла най-после до ада. Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно.
Аз съм на раменете на
дядо
владика.
Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага.
към беседата >>
Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при
дядо
поп.
Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика.
Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при
дядо
поп.
Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях.
към беседата >>
Дядо
владика е тук долу под мене, а аз съм на неговите рамене." Много съвременни проповедници, евангелисти ще се намерят на раменете на владиката.
(втори вариант)
Отива в рая - няма го. „Какво стана с мъжа ми? " Казват й: „Има друга област на рая, там го търси." Отива там и там го вижда. „Че как стана това? " „Не се смущавай, една погрешка стана.
Дядо
владика е тук долу под мене, а аз съм на неговите рамене." Много съвременни проповедници, евангелисти ще се намерят на раменете на владиката.
Аз считам православните по-правоверни, по-иск- рени от евангелистите. В евангелистите има повече неискреност, повече лицемерие. Те, макар и да имат повече знания, извъртват стиховете. Ако е за извъртване, аз зная повече да извъртвам. Като ти мушна своята гу- берка, ще направя такова извъртване, че никога няма да спориш.
към втори вариант >>
26.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай,
дядо
, аз ще ти завържа връзките.“
Дядото
каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „
Дядо
, вържи си връзките на обущата“ – ако той това не беше забелязал.
То обира каймака на млякото и като си дойде майката, пита:„Нахрани ли братчето си? “ – „Не знам какво стана с млякото, мамо, нямаше го.“ Тези дребни работи в живота показват, че и големи като станат, пак така ще постъпват. Законът е същ. Тази година ще си поставим като правило да бъдем изправни в малките неща, в малките добродетели. Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един старец, който се навел да си връзва връзките на обущата.
Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай,
дядо
, аз ще ти завържа връзките.“
Дядото
каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „
Дядо
, вържи си връзките на обущата“ – ако той това не беше забелязал.
Дотам сме дошли ние. Виждаме някой в затруднено положение и всеки си вдига раменете и казва: „Господ да му е на помощ.“ В новото учение тези думи „Господ да му е на помощ“ се разбират другояче. Ако земеделец или някой ваш брат е заболял, не може да изоре нивата, другите казват: „Бог да му е на помощ“ – и се опретнат по за няколко часа на нивата, орат и копаят. Ако той има лозе и не може да го обработи като болен, всички с мотиката на рамото, хайде на лозето. Бог да му е на помощ.
към беседата >>
27.
На вечеря с Учителя
,
ИБ
, Бургас, 25.6.1920г.,
Сравнението е както между един
дядо
и едно момче.
Шестата раса Шестата раса е раса на Братството. За нея може да се говори само на учениците, а не и на оглашените. Тогава ще има да живеят и от бялата раса, така както сега има и от черната, жълтата и прочие раси. Те ще бъдат в спящо състояние
Сравнението е както между един
дядо
и едно момче.
Дядото очаква да си замине – душа да дава. Най-първо трябва да се подмладите. В шестата раса стари хора не ще се търпят. „В Царството Божие ще влезете, като станете като деца“, казва Христос. Който не се подмлади, не ще помирише даже шестата раса.
към беседата >>
Дядото
очаква да си замине – душа да дава.
Шестата раса е раса на Братството. За нея може да се говори само на учениците, а не и на оглашените. Тогава ще има да живеят и от бялата раса, така както сега има и от черната, жълтата и прочие раси. Те ще бъдат в спящо състояние Сравнението е както между един дядо и едно момче.
Дядото
очаква да си замине – душа да дава.
Най-първо трябва да се подмладите. В шестата раса стари хора не ще се търпят. „В Царството Божие ще влезете, като станете като деца“, казва Христос. Който не се подмлади, не ще помирише даже шестата раса. Не децата ще са живи, а ний трябва да сме живи.
към беседата >>
28.
Закон за изменение
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Понякога има икономически причини в природата: ще умре
дядото
, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее
дядото
; има замяна, това е икономически закон в природата.
Може да ходиш между тях и да не те виждат. Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене.
Понякога има икономически причини в природата: ще умре
дядото
, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее
дядото
; има замяна, това е икономически закон в природата.
Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята.
към беседата >>
Дядо
П.
Който възприеме, ще расте, който не – остава за други еволюции. Затова в духовния свят бързат да вземат всичките; които не влязат, ще паднат надолу. От 13-та сфера има и други сфери, още по-надолу, но няма да остане никой незасегнат от еволюционните процеси. Всички ще влязат в сферата на тая вълна. Избраните са посветените.
Дядо
П.
Тихчев е от посветените. Те са на степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Голов, Пеньо Киров – също. Те живеят в свят на светлината. Като проучваме физическия свят, ще научим и другите светове.
към беседата >>
29.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Казвате: "Едно време
дядо
ми, баба ми бяха много здрави." Да, но
дядо
ти имаше големи комини в къщата си, проветряването ставаше добре, а ти вървиш по низходяща степен, живееш във въглената киселина и разбира се, че няма да бъдеш здрав.
- С функциите на отделните органи, с функциите на сърцето - с кръвообръщението. За да има благоприятни условия в живота ни, във всеки дом има нужда от физиология. Вие, които сега строите вашите къщи, имате ли големи прозорци? Аз ви препоръчвам само това: направете на къщите си по-големи врати, отворете по-големи комини. Аз харесвам големите комини и съм против тези печки, които сега употребяват хората.
Казвате: "Едно време
дядо
ми, баба ми бяха много здрави." Да, но
дядо
ти имаше големи комини в къщата си, проветряването ставаше добре, а ти вървиш по низходяща степен, живееш във въглената киселина и разбира се, че няма да бъдеш здрав.
Големи вентилации трябват. А какво правят българите? - Запушват прозорците с книги да не влиза въздух, да не се простудят. По-добре простудяване, отколкото да се диша въглена киселина. Тия хора от Новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи.
към беседата >>
30.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Тогава селянинът му казал: „
Дядо
попе, плати ми поне половината.“ А когато попът отказал, той му казал сърдито: „Трябва да сте ортаци с апашите.“ Сега, ако този свещеник не четеше с пари, не би се изложил така.
Пример: на софийския пазар двама апаши измамили един селянин, та му взели едно гърне с масло, дали му една бележка да отиде при попа да му плати. Същите апаши преварили селянина, отишли при попа, комуто, като дали 20 лева, казали му, че след малко ще дойде при него един смахнат селянин, та да му почете за здраве и затова му дават тия пари и си отишли. След малко дохожда и селянинът при попа, а той веднага туря патрахила над главата на селянина, взема требника и започва да чете. Селянинът се зарадвал, че попът бил много добър, та преди да му плати, охотно му чете за здраве, обаче като свършил попът молитвата и тръгнал да се отдалечи от него, селянинът му извикал: „Ами парите за маслото? “ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да почете за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли.
Тогава селянинът му казал: „
Дядо
попе, плати ми поне половината.“ А когато попът отказал, той му казал сърдито: „Трябва да сте ортаци с апашите.“ Сега, ако този свещеник не четеше с пари, не би се изложил така.
Онези хора, които четат с пари, са ортаци с разбойниците. Няма никъде писано в Словото Божие, че за пари се чете, а е казано: „Даром сте приели, даром давайте.“ Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Нещастията у нас идат от кривото разбирание на нещата. Не говоря за българското духовенство и не обвинявам само него.
към беседата >>
31.
Частен разговор с Учителя
,
ИБ
, Русе, 1.1.1921г.,
Хората са царе, владици, управници, народ, граждани,
дядовци
, баби - цял народ от 35 милиона с всичкото му състояние.
Слънцето на полюсите се вижда как се движи спираловидно нагоре и надолу. Старата 1920 г. си отиде и е вече извън земята. Отива си с голям керван: 35 милиона души и повече от 100 милиона добитък.
Хората са царе, владици, управници, народ, граждани,
дядовци
, баби - цял народ от 35 милиона с всичкото му състояние.
Тя дойде само с една тояжка като Яков при Лавана, а си отива с цели съкровища придобити и подаръци. 1920 г. даде 40 милиона души родени. Дойде тържествено, отива си с подаръци. 1921 г.
към беседата >>
32.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Те сега чакат да умре
дядо
им (буржоата) и да му получат наследството.
"Ще те убия" - това е методът на вълка. "Ще те хвана" - това е методът на паяка. 10. Куна произлиза от "куан", което значи пчела. 11. Имаш ли богатство - прави добро, защото, като ти го вземе Господ, не ще можеш да правиш добро. Като дойдат комунистите, ще ти оберат всичко и ще ти дадат една стаица да се разполагаш и ще бъдеш доволен.
Те сега чакат да умре
дядо
им (буржоата) и да му получат наследството.
Дядото го крепят сега с инжекции да поживее още малко. Сега е дуализъм - неестествен брак, съдружие. Слънцето си отива днес, залязва вече. Днес бе един много хубав ден, като пролетен. Днешната беседа за любовта и хубавият ден показват, че 1921 г.
към беседата >>
Дядото
го крепят сега с инжекции да поживее още малко.
"Ще те хвана" - това е методът на паяка. 10. Куна произлиза от "куан", което значи пчела. 11. Имаш ли богатство - прави добро, защото, като ти го вземе Господ, не ще можеш да правиш добро. Като дойдат комунистите, ще ти оберат всичко и ще ти дадат една стаица да се разполагаш и ще бъдеш доволен. Те сега чакат да умре дядо им (буржоата) и да му получат наследството.
Дядото
го крепят сега с инжекции да поживее още малко.
Сега е дуализъм - неестествен брак, съдружие. Слънцето си отива днес, залязва вече. Днес бе един много хубав ден, като пролетен. Днешната беседа за любовта и хубавият ден показват, че 1921 г. ще бъде хубава година - тя носи благодат за хората.
към беседата >>
Дядо
Петър си отиде, за да дойде пак да работи чрез вселяване, т.е.
Добрите хора няма какво да се страхуват. Господ ще каже: "Този заколете, този оставете! Този оберете, а на този нищо не вземайте." И вълкът като влезе в кошарата, само определени овце яде - покрай някои овци минава, без да ги дави, а на други по-далечни отива. Има неща, които човек може да разреши и изпълни, а има неща, които човек не може. Сега е духът, който плаши богатите хора, а на другите дава импулс и сила.
Дядо
Петър си отиде, за да дойде пак да работи чрез вселяване, т.е.
той ще бъде там, гдето го турят, да уреди работите. 8 ч., по време на закуската в дома на брат Н. Ватев * * * ЗАПАЗВАНЕ И КОНСЕРВИРАНЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Запазване ябълки: В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст.
към беседата >>
33.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
– „Добре, че ги намерихте,
дядо
попе.
Той писал на приятеля си: „Преподобни, изпращам ти по слугата си пет риби“. Стоян взел писмото и рибите и тръгнал да свърши възложената му работа. Понеже рибите го съблазнявали, отвреме-навреме той хапвал по малко, докато изял всичките. Като стигнал в дома на приятеля, също свещеник, Стоян влязъл вътре и подал писмото. Свещеникът прочел писмото и казал: „Стояне, тук има пет риби“.
– „Добре, че ги намерихте,
дядо
попе.
Цял треперех от страх, да не би да ги няма.“ Мнозина намират изядените риби само в писмата. Момата чете писмо: „Моя мила възлюбена, изпратих ти пет риби. Много те обичам“. Така, но рибите ги няма, изядени са.
към беседата >>
34.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад
дядо
, а ще мислите за Бога като за Велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него.
Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: "Как може да се оправи тази дисхармония? " - Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите.
Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад
дядо
, а ще мислите за Бога като за Велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него.
Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като [за] Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията. Ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите.
към беседата >>
" - "И ти да го видиш,
дядо
попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това.
Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли вие да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му поп го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал, дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: "Стояне, плаче ли лозето?
" - "И ти да го видиш,
дядо
попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това.
Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас.
към беседата >>
35.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Но с илюзии живеят и стари баби, и
дядовци
.
Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии.
Но с илюзии живеят и стари баби, и
дядовци
.
Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено?
към беседата >>
Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на
дядо
си.
Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение.
Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на
дядо
си.
– Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят.
към беседата >>
36.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от
дядо
ти – ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от
дядо
си – ще дойда да си го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо много ценно в опитността му. Може да си създадете общ план за следващата година и всички да се ползвате от него. Както ви казах, през тази година работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова.
През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от
дядо
ти – ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от
дядо
си – ще дойда да си го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Тогава вашето съзнание ще почне да се разведрява и умът ви ще заработи. Нека онези от вас, които проявяват най-много инициатива, да основат нещо, та и по-младите, и по-старите да започнат всички да работят, тъй както започват в живота. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години може да започне да пише нещо хубаво, от което младите да се въодушевяват, като го четат. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, ще разправя, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли.
към беседата >>
37.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
– Знаем,
дядо
попе.
Сега аз ще ви попитам като онзи православен поп, който запитал: – Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря?
– Знаем,
дядо
попе.
– Е, като знаете, няма какво да ви говоря. – Не знаем, дядо попе. – Е, като не знаете, пак няма какво да ви говоря. Аз отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили. Главната задача в сегашния живот е правилното растене и развитие на душата.
към беседата >>
– Не знаем,
дядо
попе.
Сега аз ще ви попитам като онзи православен поп, който запитал: – Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря? – Знаем, дядо попе. – Е, като знаете, няма какво да ви говоря.
– Не знаем,
дядо
попе.
– Е, като не знаете, пак няма какво да ви говоря. Аз отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили. Главната задача в сегашния живот е правилното растене и развитие на душата. Душата трябва да се развива, да расте, да се разширява, да заема по-голямо пространство, защото в духовния живот големи неща са само ония, които съзнателно са организирани, хармонично се използват и развиват определени сили. В Природата има един велик закон, според който всички тези сили се развиват правилно и последователно.
към беседата >>
38.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Когато младият момък срещне някой
дядо
на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката.
После ние трябва да развием нашето обоняние, нашата чувствителност, да бъдем внимателни към всички цветя, към растенията, към животните. Да бъде ученикът внимателен, това означава да вижда по пътя си своите по-малки братя, мравките, и да им прави път, да не ги тъпче. Това е за ученичките и учениците на Бялото Братство. Когато малката ученичка срещне някоя по-голяма ученичка, ще я целуне. Когато срещне някоя баба, ще ѝ стори път, ще я целуне.
Когато младият момък срещне някой
дядо
на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката.
Тази баба и този дядо ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички. И всичко това правете не по насилие, а по Любов. Ако имате Любов, правете го, а ако нямате Любов и го правите насила, ще се създаде зло. През останалото време до 12 часа, ако искате, разпределете се на едно място мъже и жени, млади и стари, разисквайте там под дърветата, разменете помежду си някои важни, съществени мисли и който може, нека ви даде някакво осветление по тях.
към беседата >>
Тази баба и този
дядо
ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички.
Да бъде ученикът внимателен, това означава да вижда по пътя си своите по-малки братя, мравките, и да им прави път, да не ги тъпче. Това е за ученичките и учениците на Бялото Братство. Когато малката ученичка срещне някоя по-голяма ученичка, ще я целуне. Когато срещне някоя баба, ще ѝ стори път, ще я целуне. Когато младият момък срещне някой дядо на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката.
Тази баба и този
дядо
ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички.
И всичко това правете не по насилие, а по Любов. Ако имате Любов, правете го, а ако нямате Любов и го правите насила, ще се създаде зло. През останалото време до 12 часа, ако искате, разпределете се на едно място мъже и жени, млади и стари, разисквайте там под дърветата, разменете помежду си някои важни, съществени мисли и който може, нека ви даде някакво осветление по тях.
към беседата >>
39.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Взима попът, турга патрахила на главата му и му чете, чете, чете... „Ама
дядо
попе, много хубаво, ама за маслото...“ Той пак му чете, три, четири, пъти.
Вестниците тук преди няколко време бяха писали – аз не зная доколко случката е вярна – че един шоп от Софийско носел едно каче масло да го продава. Идват двама апаши, представят се за търговци: „Много хубаво е маслото, за колко го продаваш, ще го купим“. Съгласил се селянинът. „Ще ти платим сега, ама ние имаме един ортак – свещеник, той е богат, ще ти плати.“ Взимат те маслото, дават му една разписка да иде при свещеника да си вземе парите. В същото време те отиват при попа, дават му 20 лева и му казват: „Ако дойде някой селянин да ти иска пари, ти да му четеш молитва; той е малко смахнат, ще си туриш патрахила, чети му.“ Идва шопът, свещеникът бил в църква.
Взима попът, турга патрахила на главата му и му чете, чете, чете... „Ама
дядо
попе, много хубаво, ама за маслото...“ Той пак му чете, три, четири, пъти.
„А, дядо попе, с четене няма да мине, ще платиш за маслото.“ Ето какво става! Ако този свещеник не четеше молитви за пари, нямаше да се изложи на такова порицание. Доколко е вярно това, не се знае. И ние се излагаме на едно изкушение; като този Петьр и нашите работи се излагат на поругание. Ние сме в положението на Петър, не можем да издържим на този морален изпит.
към беседата >>
„А,
дядо
попе, с четене няма да мине, ще платиш за маслото.“ Ето какво става!
Идват двама апаши, представят се за търговци: „Много хубаво е маслото, за колко го продаваш, ще го купим“. Съгласил се селянинът. „Ще ти платим сега, ама ние имаме един ортак – свещеник, той е богат, ще ти плати.“ Взимат те маслото, дават му една разписка да иде при свещеника да си вземе парите. В същото време те отиват при попа, дават му 20 лева и му казват: „Ако дойде някой селянин да ти иска пари, ти да му четеш молитва; той е малко смахнат, ще си туриш патрахила, чети му.“ Идва шопът, свещеникът бил в църква. Взима попът, турга патрахила на главата му и му чете, чете, чете... „Ама дядо попе, много хубаво, ама за маслото...“ Той пак му чете, три, четири, пъти.
„А,
дядо
попе, с четене няма да мине, ще платиш за маслото.“ Ето какво става!
Ако този свещеник не четеше молитви за пари, нямаше да се изложи на такова порицание. Доколко е вярно това, не се знае. И ние се излагаме на едно изкушение; като този Петьр и нашите работи се излагат на поругание. Ние сме в положението на Петър, не можем да издържим на този морален изпит. Като говорим истината, онези правоверни казват: „Как тъй?
към беседата >>
“ – „Не знаем,
дядо
попе.“ – „Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво да ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво знание, нито у свещеника е имало някоя определена идея.
С това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... ще замълча къде ще иде. Пак ще ви кажа: Вие мислите, че знаете какво щях да кажа? Не, не знаете. Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам, и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този поп казвал: „Благочестиви християни, знаете ли какво ще ви кажа?
“ – „Не знаем,
дядо
попе.“ – „Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво да ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво знание, нито у свещеника е имало някоя определена идея.
Друг един гръцки свещеник, на Задушница било, като му показали една резаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме? “ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване. Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата.
към беседата >>
“ – „Само главата ти се вижда,
дядо
попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване.
Пак ще ви кажа: Вие мислите, че знаете какво щях да кажа? Не, не знаете. Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам, и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този поп казвал: „Благочестиви християни, знаете ли какво ще ви кажа? “ – „Не знаем, дядо попе.“ – „Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво да ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво знание, нито у свещеника е имало някоя определена идея. Друг един гръцки свещеник, на Задушница било, като му показали една резаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме?
“ – „Само главата ти се вижда,
дядо
попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване.
Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата. Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се чува гласът? “ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“.
към беседата >>
40.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
– „Днес
дядо
поп не служи, елате в другата църква.“ Това не е църква.
– Под „църква“ разбирам едно живо същество, което мисли и чувства, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? “ Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: где са ключовете?
– „Днес
дядо
поп не служи, елате в другата църква.“ Това не е църква.
Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратите за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?
към беседата >>
41.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
– „Е,
дядо
попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“.
– „Е,
дядо
попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
И ние трябва да се върнем към думите Христови. Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както Неговите ученици са яли и пили. За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес“! Ако питат какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя.
към беседата >>
42.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
“ Ще бъдете щастливи, защото вашият
дядо
ви е оставил наследник на 10,000,000.
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!
“ Ще бъдете щастливи, защото вашият
дядо
ви е оставил наследник на 10,000,000.
И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад. Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов.
към беседата >>
43.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Казваш: „Дано някой
дядо
да умре, че да ми се падне наследството му“.
Аз вземам славея в тоя случай като емблема на човешкия ум. Всякога, когато ние застреляме този славей, т.е. разстроим своя ум, приемаме заслуженото наказание. Няма човек, който като е бутнал своя славей, да не е лежал 15 години в затвора. Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на случайностите, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие.
Казваш: „Дано някой
дядо
да умре, че да ми се падне наследството му“.
Да, може да умре, но може и да не умре. Не мислете, че вашата молитва може да се случи, може малко по-другояче да ви се отговори на молитвата. Покойният Михалаки Георгиев разправяше един пример за един шоп, който живеел в Цариград. Живеел при един турски паша, и искал много да си дойде за малко при своите. Той му позволил, но му казал: „Ако след 30 дена не се върнеш, ще те обеся“.
към беседата >>
44.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
По пътя питат го: „Къде ходи,
дядо
Стояне?
Тук Христос е скрил своята мисъл. Ще ви кажа един анекдот из българския живот. Минава един богаташ и гледа на пазара един беден, който си казва: „Нямам нито 5 пари, да имам пари да купя тоя дроб и черва, жена ми ще ги сготви“. Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш? “ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“.
По пътя питат го: „Къде ходи,
дядо
Стояне?
“ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на дядо Стояна. Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“. Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин.
към беседата >>
“ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на
дядо
Стояна.
Ще ви кажа един анекдот из българския живот. Минава един богаташ и гледа на пазара един беден, който си казва: „Нямам нито 5 пари, да имам пари да купя тоя дроб и черва, жена ми ще ги сготви“. Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш? “ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“. По пътя питат го: „Къде ходи, дядо Стояне?
“ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на
дядо
Стояна.
Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“. Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични.
към беседата >>
45.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Защото вие живеете със старите идеи; вие сте като стария
дядо
.
Да отправим ума си пак. Тайна молитва. Сега пожелавам на всинца ви, на младите ще гледате да се избавите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да няма. Ще гледате на живота смислено; ще бъдете бодри, смели, решителни. Може да ви дойдат най-тъмните мисли, желания, ще кажете: „Те са гостите вътре вкъщи, които са неразположени, защото няма какво да ядат и пият“.
Защото вие живеете със старите идеи; вие сте като стария
дядо
.
Старият дядо, като иска нещо и не му го дадат, той се обезсърчи. Как тъй, стар дядо да не го послушат! А младият не се нуждае друг да му донесе вода. Той сам може да си донесе вода, да копае, да оре, всичко може сам да направи. Когато аз мога сам да си направя това, защо ще се тревожа?
към беседата >>
Старият
дядо
, като иска нещо и не му го дадат, той се обезсърчи.
Тайна молитва. Сега пожелавам на всинца ви, на младите ще гледате да се избавите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да няма. Ще гледате на живота смислено; ще бъдете бодри, смели, решителни. Може да ви дойдат най-тъмните мисли, желания, ще кажете: „Те са гостите вътре вкъщи, които са неразположени, защото няма какво да ядат и пият“. Защото вие живеете със старите идеи; вие сте като стария дядо.
Старият
дядо
, като иска нещо и не му го дадат, той се обезсърчи.
Как тъй, стар дядо да не го послушат! А младият не се нуждае друг да му донесе вода. Той сам може да си донесе вода, да копае, да оре, всичко може сам да направи. Когато аз мога сам да си направя това, защо ще се тревожа? А старият, понеже не може всичко да си направи, той се сърди.
към беседата >>
Как тъй, стар
дядо
да не го послушат!
Сега пожелавам на всинца ви, на младите ще гледате да се избавите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да няма. Ще гледате на живота смислено; ще бъдете бодри, смели, решителни. Може да ви дойдат най-тъмните мисли, желания, ще кажете: „Те са гостите вътре вкъщи, които са неразположени, защото няма какво да ядат и пият“. Защото вие живеете със старите идеи; вие сте като стария дядо. Старият дядо, като иска нещо и не му го дадат, той се обезсърчи.
Как тъй, стар
дядо
да не го послушат!
А младият не се нуждае друг да му донесе вода. Той сам може да си донесе вода, да копае, да оре, всичко може сам да направи. Когато аз мога сам да си направя това, защо ще се тревожа? А старият, понеже не може всичко да си направи, той се сърди. Следователно, вие ще мислите, че всичко можете.
към беседата >>
Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на
дядо
си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.
(втори вариант)
Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства - вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено е затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен - именно през този вход всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае. Сега, като задача за размишление до следния урок ви давам въпроса: какво е вашето предназначение в този живот; същевременно желая на всички, като млади, да се освободите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да не остане във вас. Бъдете бодри, смели, решителни и гледайте на Живота сериозно, а ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое, то се дължи на гостите в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият".
Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на
дядо
си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.
Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат, дядото всякога се обижда - той казва: „Как така - аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни! ". В това отношение младият не се нуждае от чужда помощ - той може сам да оре, да копае, да носи вода, всичко може да върши; щом може всичко да прави сам, трябва ли да се смущава, да се тревожи за нещо? Старият пък, понеже нищо не може да направи сам, е готов да се сърди на всеки, който в момента не му услужи. Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам предвид закона на Любовта - в Любовта всичко е възможно.
към втори вариант >>
Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат,
дядото
всякога се обижда - той казва: „Как така - аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни!
(втори вариант)
Светът не трябва да ви препятства - вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено е затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен - именно през този вход всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае. Сега, като задача за размишление до следния урок ви давам въпроса: какво е вашето предназначение в този живот; същевременно желая на всички, като млади, да се освободите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да не остане във вас. Бъдете бодри, смели, решителни и гледайте на Живота сериозно, а ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое, то се дължи на гостите в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият". Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.
Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат,
дядото
всякога се обижда - той казва: „Как така - аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни!
". В това отношение младият не се нуждае от чужда помощ - той може сам да оре, да копае, да носи вода, всичко може да върши; щом може всичко да прави сам, трябва ли да се смущава, да се тревожи за нещо? Старият пък, понеже нищо не може да направи сам, е готов да се сърди на всеки, който в момента не му услужи. Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам предвид закона на Любовта - в Любовта всичко е възможно. Който живее в закона на Любовта, той всичко може и всякога ще бъде млад; щом изгуби Любовта, щом напусне този закон, той остарява и се нуждае от услугите на обкръжаващите го.
към втори вариант >>
46.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
– „Е-е, едно време тъй крячеха и
дядо
ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото?
– „Е-е, едно време тъй крячеха и
дядо
ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
към беседата >>
47.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Ако на един човек остане жито от
дядо
му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното?
Аз съм за разумните операции, а не за безумните. За всяко учение и за всяка църква, която прилага своето учение, казвам: Туй учение съгласно ли е с Бога? Ако е съгласно, приложете го. Туй учение опитахте ли го? „Ама то е останало от нашите деди и прадеди.“ Опитахте ли го?
Ако на един човек остане жито от
дядо
му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното?
А ние го държим като една светиня и кой как дойде, кажем: „Това остана за възпоминание, ще го турим като муска и като идем на бойното поле, ще го носим, и докато е муската с нас, слава Богу, няма никаква опасност“. Обаче един ден смъртта те задигне, въпреки муската. Я ми кажете: кой човек с муска не е умрял? Спасението не е в това. „Решил бях – казва Павел – да не зная нищо друго, освен Христа разпят“, Христос, Който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, Който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме.
към беседата >>
48.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
– Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат
дядо
да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд.
– Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие. И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо?
– Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат
дядо
да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд.
Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд. Ако питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж. Ако вие затворите една свиня в една кочина и ред години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня, никога не може муцуната ѝ да се измени и щом я пуснете вън от кочината, пак ще почне да рови и да бъчка – макар че в кочината не рови.
към беседата >>
49.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Сега,
дядо
ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага.
Аз засягам основата на нещата, подлагам и себе си, и другите на същата критика. И тогава питам: защо един пророк ще мисли, че е това, което не е? Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е? Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувстваме? Ние трябва да бъдем искрени към себе си, а не само да разгледаме живота си от ония благоприятни моменти на живота, от онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно.
Сега,
дядо
ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага.
И ние, съвременните хора, сме се заблудили да мислим за културата, че е нещо съществено. Е, питам: каква полза има за невидимия свят, за Бога, ако някой машинист в България измисли някоя машина да хвърка из въздуха? Сега Господ ще вземе ли модел от тази машина? Преди този българин да я направи, преди милиони години, Господ си имал такива хвърчащи машини, и то живи. Сега казват някои: „култура“, каква култура имаме?
към беседата >>
50.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
– Когато била момиче на 16 години,
дядо
ѝ ѝ дал едно Евангелие.
Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой.
– Когато била момиче на 16 години,
дядо
ѝ ѝ дал едно Евангелие.
Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква.
към беседата >>
Дядо
ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“.
Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени.
Дядо
ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“.
Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много.
към беседата >>
51.
Какъв трябва да бъде ученикът
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
“ Срещнеш един
дядо
70-75-годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг – същото: „Какво беше едно време!
Тя не туря само боб със солчица, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масълце, супица – всичко е направено първокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я търсят. Който е ял един път на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!
“ Срещнеш един
дядо
70-75-годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг – същото: „Какво беше едно време!
“ Все едно време е било. Ами сега? Значи било е едно време, преди хората да съгрешат, но сега, като съгрешили, не е тъй. Ами сега как са? Казвам: не е важно какво е било едно време, ами в сегашно време как е.
към беседата >>
52.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
От
дядо
ви е останала една книга в наследство, но не можете да я четете – нямате светлина.
Когато не обработваш нивата си и я оставяш на произвол на съдбата, ти вършиш зло. Щом не обработваш своята нива, ти сам се осъждаш на глад. Христос казва: „Аз съм истинната лоза." Като говоря върху този стих, мнозина се запитват, истината ли говоря и какви са намеренията ми, т. е. дали нямам някаква задна цел. Моята задна цел е да запаля своята свещ, да четете на нейната светлина.
От
дядо
ви е останала една книга в наследство, но не можете да я четете – нямате светлина.
Отваряте и затваряте тази книга, пипате листата й, но не можете да я четете. Дохождам аз, запалвам свещта си и казвам: Четете сега книгата. Може ли да четете? – Можем. Ако моята свещ ви дава възможност да четете книгата и да я разбирате, светлината ми е истинска.
към беседата >>
– Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха
дядо
ми и баба ми.
не носи нищо ново за възпитанието на младото поколение. Питам: Какво донесе старата култура за възпитанието? Кой е правият път? Ще кажете, че църквата води в правия път. Какви са принципите на църквата?
– Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха
дядо
ми и баба ми.
– За кой дядо говориш? Първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин. За кой от двамата се държиш? Във всяка църква, във всяка религия има нещо здраво, по служителите на църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която озарява всички умове.
към беседата >>
– За кой
дядо
говориш?
Питам: Какво донесе старата култура за възпитанието? Кой е правият път? Ще кажете, че църквата води в правия път. Какви са принципите на църквата? – Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и баба ми.
– За кой
дядо
говориш?
Първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин. За кой от двамата се държиш? Във всяка църква, във всяка религия има нещо здраво, по служителите на църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която озарява всички умове. Тези добродетели имат приложение в живота.
към беседата >>
Първият ти
дядо
беше многобожник, а вторият – християнин.
Кой е правият път? Ще кажете, че църквата води в правия път. Какви са принципите на църквата? – Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и баба ми. – За кой дядо говориш?
Първият ти
дядо
беше многобожник, а вторият – християнин.
За кой от двамата се държиш? Във всяка църква, във всяка религия има нещо здраво, по служителите на църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която озарява всички умове. Тези добродетели имат приложение в живота. Казва се за Господа, че е велик, необятен, обаче, малцина могат да се убедят в това.
към беседата >>
Бих желал, в бъдеще, религията, за която ще говорим, да бъде многократно опитана и да кажем: Вярвам в Бога, защото съм Го опитал, а не защото
дядо
ми е вярвал.
В Писанието се казва, че Христос е говорил толкова много, и ако всичко беше написано, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Думите Христови не са загубени." Божественото е всякога вярно и никога не изчезва. То е написано на Божествените скрижали. Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. И ако Бог е вашият земеделец, вие ще имате жив опит за Него и ще кажете: Опитах и сега вярвам.
Бих желал, в бъдеще, религията, за която ще говорим, да бъде многократно опитана и да кажем: Вярвам в Бога, защото съм Го опитал, а не защото
дядо
ми е вярвал.
Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате. Днес вие не го познавате, затова един ден ще се намерите пред чл. 4 и ще се чудите, какво да правите. Ще кажете: Бог да ни е на помощ! Не е така, още сега трябва да се осигурите, за да не ви засегне този член.
към беседата >>
53.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от баба си и
дядо
си.
Казваш: Като подобря условията на живота си, тогава ще мисля право и ще си наредя живота добре. Философите, в разискванията си за света, дават две мнения: оптимистично и песимистично. Според оптимистите, по-добър и разумен свят от сегашния, няма. Той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме законите му. Според песимистите, този свят е един от най-лошите светове.
Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от баба си и
дядо
си.
Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка. Те не са от първичния, Божествения живот на човека. Следователно, задача на човека е, да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени, отпосле, в неговия живот и да дойде до първичните елементи – своите мисли и желания, с които някога е живял. Наследственото е друго нещо. Баща ти може да ти е оставил богатство, но може да ти е оставил и дълг.
към беседата >>
54.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
(Прочете се песента, разработена от
дядо
Благо.) Туй е обикновена поезия.
Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ Туй са думи с окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тук имаме такава. Аз дадох на един наш приятел да преведе тези думи на обикновен език.
(Прочете се песента, разработена от
дядо
Благо.) Туй е обикновена поезия.
Сега на този приятел аз веднага му казах грешките, не граматическите, но от окултно гледище: „Сладка дума да оброним“, думата „оброним“ е двузначна. После „трепет нов да заиграе“. Като бият човека, пак играе. Думата „играе“ е двузначна. А пък под „играе“ разбирам друго.
към беседата >>
55.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Там са майка ми, баща ми,
дядо
ми и баба ми.
– Трябва ли позволение за това? – Трябва, разбира се. Както не можеш да отидеш в Америка, без позволение от България и от всички държави, през които ще минаваш, така не може да влезеш и в небето, без позволение на тамошните власти. – Имаш ли познати на небето? – Имам.
Там са майка ми, баща ми,
дядо
ми и баба ми.
– Кога са заминали за там? – Преди 30–40 години. – Имаш ли писмо от тях? – Нямам. – Щом нямаш писмо, те не са на небето.
към беседата >>
56.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Мене не гледайте, но
дядо
ми, пък
прадядо
ми, пък баба ми каква певица е била!
Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот, няма да намерите у тях тази преснота. Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил!
Мене не гледайте, но
дядо
ми, пък
прадядо
ми, пък баба ми каква певица е била!
“ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи? Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота!
към беседата >>
“
Дядо
ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?
Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била!
“
Дядо
ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?
Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота! Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора дават повече време за музиката.
към беседата >>
Ако
дядо
ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато
дядо
ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа?
Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била! “ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?
Ако
дядо
ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато
дядо
ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа?
И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота! Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора дават повече време за музиката. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ги похвалявам.
към беседата >>
57.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал,
дядо
, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе?
Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко, малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено.
Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал,
дядо
, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе?
Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание.
към беседата >>
58.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Като единствен наследник на
дядо
си, той получил 30 милиона лева.
– Кажи я и на нас. – Не е позволено да споделя една свещена идея или една свещена дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости. То е все едно, да повериш богатството си на своя разпуснат син. Вместо да го използува разумно, той ще злоупотреби с него. Той ще постъпи, както онзи млад американец, който прахосал наследството си за шест месеца.
Като единствен наследник на
дядо
си, той получил 30 милиона лева.
Веднага съобщил във вестниците, че дава възможност на всички свои съграждани, в продължение на три деня, да ядат и пият на негова сметка, колкото искат. След шест месеца той останал без пет пари в джоба си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство. Ако сега и на вас дадат такова богатство, няма да направите повече от това, което направил младият американец. – Как? Аз ли няма да направя нещо?
към беседата >>
Само така може да станеш наследник на своя баща или
дядо
.
Тя е изворът на любовта. Една дума търси всеки. – Коя е тя? – Първото име на Баща си. Ще намериш името на Бога, за да получиш наследството, което Той ти е оставил.
Само така може да станеш наследник на своя баща или
дядо
.
Това е нашето призвание в космоса. – Какво се иска от човека? – Да се пробуди неговото съзнание. Като говоря така, мнозина мислят, че имам някаква задна цел. Те се заблуждават.
към беседата >>
59.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
Като работите по този начин, няма да забележите как чувствата и мислите ви постепенно ще се изменят и вие няма да мислите и да чувствате вече като вашите
дядовци
и баби – чертите на лицето ви ще се изменят, носът ви ще се удължи.
Вие се намирате под влиянието на баща си и на майка си. Зад баща ви се крие влиянието на хиляди поколения с положителни сили, зад майка ви се крие влиянието на хиляди поколения с отрицателни сили. Вие се намирате вече под влиянието на тези сили. За да бъдете свободни от тяхното влияние, трябвало е още преди раждането си да не сте се свързвали с тях, но да сте се свързали с разумните природни сили. Щом веднъж сте се свързали с вашите деди и прадеди, не остава нищо друго, освен да работите съзнателно върху себе си, да впрегнете ума, сърцето и волята си на усилена работа.
Като работите по този начин, няма да забележите как чувствата и мислите ви постепенно ще се изменят и вие няма да мислите и да чувствате вече като вашите
дядовци
и баби – чертите на лицето ви ще се изменят, носът ви ще се удължи.
Достатъчно е носът ви да се удължи с един милиметър, за да видите, че волята ви е действала. Ако можете да разширите носа си с един милиметър, това показва, че усилията на волята ви не са останали безрезултатни. Сега, ако около квадрата АСВD опишем окръжност, диагоналът АВ в квадрата ще бъде едновременно диаметър в окръжността. Какво показва това? Това показва, че можем да превръщаме или да трансформираме силите, енергиите в Природата.
към беседата >>
60.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Где е вашият
дядо
; где е вашата баба; где са вашите баща и майка?
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества?
Где е вашият
дядо
; где е вашата баба; где са вашите баща и майка?
Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне.
към втори вариант >>
61.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
За пример един стар
дядо
, който е умрял на 120 години, влязъл е в духовния свят и да кажем, че след 100 години пак се преражда наново.
Ще ви попитам сега за какво мислите и какво чувствате. Аз ще направя едно въведение, няма да го пишете, то е предговор. Сега да допуснем от окултно гледище, че човек иде на земята, преражда се.
За пример един стар
дядо
, който е умрял на 120 години, влязъл е в духовния свят и да кажем, че след 100 години пак се преражда наново.
Допуснете, че този старец е бил философ, писал е ред съчинения. Името му е сложено в някоя енциклопедия. Там е написан и целият му живот. Ред автори са записани там. За пример този старец е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека.
към беседата >>
62.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Дядо
ми гради нова къща, аз му помагам.
(втори вариант)
Според едни, новото учение е това, което разрушава обществото; според други, новото учение е това, което съгражда обществото и носи условия за повдигането му. – Кой от двата възгледа е прав? – Вторият. Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е. които нищо не допринасят.
Дядо
ми гради нова къща, аз му помагам.
Ако трябва да избера нещо от стария материал, от старите греди, например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците, или на себе си, че турям настрана старите изгнили греди? Те са свещени греди, дядо ми ги е поставил. – Какво от това? Някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа.
към втори вариант >>
Те са свещени греди,
дядо
ми ги е поставил.
(втори вариант)
Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е. които нищо не допринасят. Дядо ми гради нова къща, аз му помагам. Ако трябва да избера нещо от стария материал, от старите греди, например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците, или на себе си, че турям настрана старите изгнили греди?
Те са свещени греди,
дядо
ми ги е поставил.
– Какво от това? Някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа. Старите дървени греди ще ги заместим с нови. – Ами дървените? Грешно е да ги хвърляме.
към втори вариант >>
Коя майка би желала да кърми голям момък или стар
дядо
?
(втори вариант)
Мислите ли, че като обичате някого, той непременно трябва да бъде много умен? Без да си много умен или учен, хората пак могат да те обичат. Напротив, ако разберат, че си много учен, не те обичат. Искате ли да ви докажа това? Ето един прост пример.
Коя майка би желала да кърми голям момък или стар
дядо
?
Колкото и да е умен, тя ще го отдалечи от себе си. Сложи на гърдите на майката нейното малко, глупаво детенце, и тя ще го накърми с радост. Детето ще внесе в сърцето й топли, красиви чувства, каквито нито момъкът, нито старият могат да й причинят. Новото учение е малко, невръстно дете, което, със своите ритания, внася в душата на майка си топли, красиви чувства. Казват: Ритна ме!
към втори вариант >>
63.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от
дядо
си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.
Сега е война и аз искам да дам моята лепта". И аз ви казвам: няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си. Христос казва: „Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината". Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение.
Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от
дядо
си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.
Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в теб говори: „Не бой се! ". Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва. Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му.
към беседата >>
64.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар
дядо
или стара баба, ту като цар и т.н.
някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар
дядо
или стара баба, ту като цар и т.н.
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ?
към беседата >>
65.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех,
дядо
Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене!
(втори вариант)
Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах. Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем.
Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех,
дядо
Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене!
Че ще дойдат старини, не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Сега ще ядеш 40 деня наред само лук и хляб, с малко зехтин. Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите й. Ако не си в съгласие с нея, ще страдаш.
към втори вариант >>
66.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Един от народа ще му каже:
Дядо
владика, имам болно дете.
(втори вариант)
Нека се смирят! Нека fсъзнаят, че те не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват?
Един от народа ще му каже:
Дядо
владика, имам болно дете.
Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори.
към втори вариант >>
–
Дядо
владика, помогни ми, обърках сметките си.
(втори вариант)
Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар.
–
Дядо
владика, помогни ми, обърках сметките си.
– Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове.
към втори вариант >>
Дядото
, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне.
(втори вариант)
Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото. Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място. Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова.
Дядото
, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне.
Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е новото учение – учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители.
към втори вариант >>
Пак
дядо
ли ще бъде?
(втори вариант)
Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място. Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова. Дядото, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне.
Пак
дядо
ли ще бъде?
Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е новото учение – учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители. Нямам време да ви опиша, какво носи бъдещата култура.
към втори вариант >>
67.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като
дядо
си.
Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Моисея, а жените – пророците. Слушайте Моисея и пророците, но по обратен път!
Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като
дядо
си.
Кой е на правата страна – младият или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към Любовта. Бог е Любов. И когато той влезе между нас като Любов, ние не трябва да говорим за Любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е Любовта“.
към беседата >>
68.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче:
дядо
ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне.
Представете си, че вие кажете само затова, защото този господин, който е загубил парите, публикува това във вестниците, че ги е загубил, и обещава добро възнаграждение на този, който ги намери и му ги донесе. Обаче да кажем, че вие държите тия пари в себе си и следите по вестниците, никакъв глас не се чува, че ги е загубил някой. Тогава какво трябва да се прави? Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да го съобщим, или не? Някой от вас намерил ли е такова богатство?
Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче:
дядо
ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне.
Вие, след като намерите парите на дядо си, трябва ли да съобщите за това на държавата? Дядо ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари. – Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил. Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна.
към беседата >>
Вие, след като намерите парите на
дядо
си, трябва ли да съобщите за това на държавата?
Обаче да кажем, че вие държите тия пари в себе си и следите по вестниците, никакъв глас не се чува, че ги е загубил някой. Тогава какво трябва да се прави? Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да го съобщим, или не? Някой от вас намерил ли е такова богатство? Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне.
Вие, след като намерите парите на
дядо
си, трябва ли да съобщите за това на държавата?
Дядо ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари. – Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил. Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем най-първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година, 3 години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „Да продължават ли да стоят в Школата, или не?
към беседата >>
Дядо
ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари.
Тогава какво трябва да се прави? Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да го съобщим, или не? Някой от вас намерил ли е такова богатство? Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне. Вие, след като намерите парите на дядо си, трябва ли да съобщите за това на държавата?
Дядо
ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари.
– Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил. Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем най-първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година, 3 години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „Да продължават ли да стоят в Школата, или не? “ Сега въпросът е принципиален, той е вътре в самото желание на човека.
към беседата >>
69.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
За пример някой стар
дядо
дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!
В прочетените теми има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон. Разликата между младия и стария е тази, че младият постоянно слиза и възлиза, а старият постоянно се променя. В какъв смисъл?
За пример някой стар
дядо
дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!
“ После дойде до някой мост, казва: „Ще го премина“. Но после се размисли: „То не е моя работа, за младите е“. Значи постоянно решава и не изпълнява, а младият реши и изпълни – падне, не падне, скача. Психологически туй е вярно, констатирано е. Щом почнеш да чувстваш, че трябва да станеш по-добър, ти казваш тъй: „Аз ще стана по-добър“ – решаваш.
към беседата >>
За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде,
дядовото
, вземи стомничката!
Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа! “ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият човек всякога гледа да използва другите.
За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде,
дядовото
, вземи стомничката!
“ – туй-онуй, все да му донесат нещо. Той почва да чувства нужда от услуги. Туй, което сам можеш да го направиш, никога не желай другите хора да ти го направят. Това е едно от правилата за младите. Туй, което можеш сам да направиш, направи го, а само невъзможните неща остави другите да ги направят.
към беседата >>
70.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Оттук вадим заключение, че
прадядо
му и
дядо
му са обичали да крадат.
Изобщо, пръстите на престъпника са къси и дебели. У крадеца специално пръстите на ръката и самата ръка са дълги. Това се обяснява с факта, че неговата мисъл е насочена в едно направление – да бърка в чуждите джобове. Тази мисъл удължава ръката. Наистина, като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната.
Оттук вадим заключение, че
прадядо
му и
дядо
му са обичали да крадат.
Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление. Този закон е причина за дългите предни крака на маймуните. Като посягали към плодовете, ръцете им се удължавали. Същата мисъл е удължила и пръстите им. Изобщо всеки пръст е израз на известна добродетел.
към беседата >>
Старият казва на внучето си: „Хайде,
дядовото
, ще ти дам едно петаче, донеси на
дядо
малко водица и малко хляб.
– Защото старите са родили младите, а в бъдеще младите ще родят старите. Понеже старите не вървяха по Божия път, затова и младите приличат на тях. Когато младият срещне стар, мушне го и казва: „Вие, старите, трябва да си вървите, да останат само младите“. Тази идея е предадена от старите. Аз желая младите да родят старите и да им кажат: „Останете между нас, да видите как живеем ние, младите“.
Старият казва на внучето си: „Хайде,
дядовото
, ще ти дам едно петаче, донеси на
дядо
малко водица и малко хляб.
Добро момче си ти, няма друго, подобно на тебе“. Утре, като те види, пак ще иска малко хлебец и малко водица. Дядото седи на едно място и не се мърда. Той седи, а младият му слугува, затова е добър. Ако се откаже да слугува на стария, ще стане лош.
към беседата >>
Дядото
седи на едно място и не се мърда.
Тази идея е предадена от старите. Аз желая младите да родят старите и да им кажат: „Останете между нас, да видите как живеем ние, младите“. Старият казва на внучето си: „Хайде, дядовото, ще ти дам едно петаче, донеси на дядо малко водица и малко хляб. Добро момче си ти, няма друго, подобно на тебе“. Утре, като те види, пак ще иска малко хлебец и малко водица.
Дядото
седи на едно място и не се мърда.
Той седи, а младият му слугува, затова е добър. Ако се откаже да слугува на стария, ще стане лош. В бъдеще, когато младите родят старите, те ще им покажат истинския начин на живеене. Още в тази епоха младите ще насадят плодни дръвчета в градините си и ще оставят старите да ядат от плодовете им. Младият ще каже на дядо си и на баба си: „Ето, градината ми е на ваше разположение, можете да си късате от който плод искате“.
към беседата >>
Младият ще каже на
дядо
си и на баба си: „Ето, градината ми е на ваше разположение, можете да си късате от който плод искате“.
Дядото седи на едно място и не се мърда. Той седи, а младият му слугува, затова е добър. Ако се откаже да слугува на стария, ще стане лош. В бъдеще, когато младите родят старите, те ще им покажат истинския начин на живеене. Още в тази епоха младите ще насадят плодни дръвчета в градините си и ще оставят старите да ядат от плодовете им.
Младият ще каже на
дядо
си и на баба си: „Ето, градината ми е на ваше разположение, можете да си късате от който плод искате“.
Сегашните стари искат от младите работа. В бъдеще младите няма да искат никаква работа от старите. Бих желал всички млади да имат този идеал. Защо младият не изисква работа от стария? – Защото той гледа на него като на свещена книга, в която Бог е написал много неща.
към беседата >>
71.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Да кажем, че от вашия
дядо
ви е останала в завещание една книга, не сте я чели.
Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно. Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има? “ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали?
Да кажем, че от вашия
дядо
ви е останала в завещание една книга, не сте я чели.
Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е?
към беседата >>
“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти
дядо
беше много набожен, другият ти
дядо
– християнин.
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква?
“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти
дядо
беше много набожен, другият ти
дядо
– християнин.
За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение.
към беседата >>
За кой
дядо
говориш – за първия или за втория?
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
За кой
дядо
говориш – за първия или за втория?
Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям.
към беседата >>
Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото
дядо
ми вярва.“ Хубаво,
дядо
ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като
дядо
си.
Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка микроскопическа работа. Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото
дядо
ми вярва.“ Хубаво,
дядо
ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като
дядо
си.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава.
към беседата >>
72.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Баща ви, майка ви,
дядо
ви се събрали и казали: Хайде да кръстим това дете Иван!
Сега, аз искам да схващате нещата право, да не бъдете партизани на една наука и да се придържате строго в рамките на нейните цели и задачи. Съвременните науки не са кръстени правилно. Техните имена не съответстват напълно на задачите, които те предполагат, тъй както и имената на много от съвременните хора не отговарят на характера им. Например, вие сте кръстени Иван, но не сте доволни от това име. Вие искате да се казвате Стефан или Георги, но изборът не зависи от вас.
Баща ви, майка ви,
дядо
ви се събрали и казали: Хайде да кръстим това дете Иван!
За в бъдеще ние ще имаме за науките съвсем друго схващане, няма защо да ги критикуваме. Ние благодарим на науката за това, което ни е дала до днес в пътя на своето развитие. Често някои младежи казват: Науката е доказала това! Веднъж повярвали в науката, те са категорични в своите заключения и не приемат никаква нова мисъл. Че какво е доказала науката?
към беседата >>
73.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен
дядо
и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая?
Когато изучава растителното царство, той трябва да разглежда пътя на своето минало и да изведе от този път онази велика поука, която животът е вложил в него. Само по този начин проучавани естествените науки имат смисъл, само тогава има в тях философия, само така те имат приложение! Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много.
Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен
дядо
и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая?
Мислите ли, че в този стар дядо с напредване на възрастта напредва и силата? Казват му: Дядо, я поиграй малко на хорото! – Не мога, не зная. Вие ще разсъждавате с мене, за да разберете мисълта ми. Ще вземем две величини, първата от които означавам с +A (А с един плюс).
към беседата >>
Мислите ли, че в този стар
дядо
с напредване на възрастта напредва и силата?
Само по този начин проучавани естествените науки имат смисъл, само тогава има в тях философия, само така те имат приложение! Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много. Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен дядо и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая?
Мислите ли, че в този стар
дядо
с напредване на възрастта напредва и силата?
Казват му: Дядо, я поиграй малко на хорото! – Не мога, не зная. Вие ще разсъждавате с мене, за да разберете мисълта ми. Ще вземем две величини, първата от които означавам с +A (А с един плюс). Тя представя дете на десетгодишна възраст.
към беседата >>
Казват му:
Дядо
, я поиграй малко на хорото!
Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много. Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен дядо и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая? Мислите ли, че в този стар дядо с напредване на възрастта напредва и силата?
Казват му:
Дядо
, я поиграй малко на хорото!
– Не мога, не зная. Вие ще разсъждавате с мене, за да разберете мисълта ми. Ще вземем две величини, първата от които означавам с +A (А с един плюс). Тя представя дете на десетгодишна възраст. Втората величина означавам с ++A (А с два плюса).
към беседата >>
Вие ще растете както онзи стогодишен
дядо
.
Знаете ли какво нещо е написано в мозъка на един ангел? Ако се намериш пред един ангел, как ще се почувстваш? Като ме слушате сега, някои от вас може да се обезсърчат, но ние говорим за насърчение, а не за обезсърчение. Вие трябва да разбирате живота съществено. Не го ли разбирате така, ще си заминете по същия начин, както и всички други, млади и стари.
Вие ще растете както онзи стогодишен
дядо
.
Следователно, като станете на 100 години, ще почнете да преповтаряте всички ваши минали глупости, защото старите хора не се занимават с нищо друго, освен с преповтаряне колелото на своя живот, както онзи кон, който прекарва колелото в градината. Старият човек все ще казва: Едно време, като бях млад, тъй беше, иначе беше. Не, никакъв смисъл няма в преповтарянето на живота. Вие и без да мислите, без да искате по-скоро да израстете, ще растете. Приятното на живота е да растеш, без да мислиш по това; да ставаш добър, без да мислиш, че си станал добър, но всеки момент да използваш благоприятните условия.
към беседата >>
74.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Но вие ще се намерите в положението на онзи стар, 70–80-годишен
дядо
, който като си вървял един ден, представил си, че бил млад, загледал се нагоре и паднал в един доста голям трап.
Казвате: „Аз мога ли да стана ангел? “ – Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години. Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот, но да се не усъмните в Бога. Каквото и да ви дойде, каквото и да стане, ще можете да придобиете този живот.
Но вие ще се намерите в положението на онзи стар, 70–80-годишен
дядо
, който като си вървял един ден, представил си, че бил млад, загледал се нагоре и паднал в един доста голям трап.
За да се извини, казал си: „Дойдох до трапа, не исках да го обикалям, рекох да го прескоча, както това правих на млади години, но паднах. Е, на млади години така ли беше? Ама като остарее човек, друго е“. Като си показал главата нагоре, поогледал се наоколо, да го не види някой, казал си: „То и на млади години беше така“. Така и вие в младините си казвате: „Хайде, аз ще си поправя живота, но като поостарея малко, сега нека да си почета малко философия, да си понаредя малко живота“.
към беседата >>
75.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
“ – „Да, тогава желаех смъртта заради очите, но един лекар ме лекува и сега малко прозъртам, та не искам да дам нито час от живота си, имам надежда да се отворят очите ми.“ Отиват при свещеника: „
Дядо
, ти си вече стар, не даваш ли един час от живота си за един болен?
“ – „Не може, един живот е. Едно време се молeх да умра, но сега искам да си изживея времето.“ Отиват при търговеца, казват му: „Ти се молеше да умреш, можеш ли да дадеш един час от своя живот? “ – „Да, едно време исках да умра, тогава работите ми бяха забъркани, но сега работата ми тръгна добре, не давам.“ Отиват при философа. „Ти – казват му – се молеше едно време да умреш. Сега един час не даваш ли от своя живот?
“ – „Да, тогава желаех смъртта заради очите, но един лекар ме лекува и сега малко прозъртам, та не искам да дам нито час от живота си, имам надежда да се отворят очите ми.“ Отиват при свещеника: „
Дядо
, ти си вече стар, не даваш ли един час от живота си за един болен?
“ – „Макар че съм стар, но сега ще ми дадат служба, не давам.“ Тъй обиколили целия свят, връщат се при царя и му казват: „Не намерихме нито един час излишна енергия за царския син.“ И тъй, ще знаете закона: в Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно. Някои тълкуват това, че трябва да пожертваме живота си. Човек, който иска да се пожертва, най-първо трябва да проучи великия закон на Любовта. Не го ли проучи, той ще разпилее живота си.
към беседата >>
76.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
“
Дядо
ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева.
Куче като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е. Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе!
“
Дядо
ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева.
Петелът казва: „Кукуригу! “ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“.
към беседата >>
77.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Тогава те мязат на онзи американец говедар, на когото от
дядо
му останало едно наследство от 30,000,000 долара.
И духовно, този червен цвят има едно отражение на жълто. А сега всички хора, изобщо, казват: „А, жълт цвят! “ Избягват го и носят червен цвят. Но при сегашното наше развитие всички побоища, всички спорове се дължат на червения цвят. Не че той е лош, но щом влезе в човешкия организъм, хората добиват една енергия и като нямат какво да правят, сбиват се.
Тогава те мязат на онзи американец говедар, на когото от
дядо
му останало едно наследство от 30,000,000 долара.
Повикали го и той си получил наследството. Отива в Сан Франциско, устройва ред балове, угощения, но след 6 месеца изпил и изял всичко. Качва се на коня си, отива в селото си и отново става говедар. Така и някои хора, като дойде този червеният цвят, казват: „Аз днес съм много щастлив“. Изяде, изпие всичко, утре се качва на коня си и казва: „Какво да се прави, лошо е времето!
към беседата >>
78.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
Я вижте онзи стар
дядо
, всичко забравил и започва да говори детински работи.
И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли?
Я вижте онзи стар
дядо
, всичко забравил и започва да говори детински работи.
У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога?
към беседата >>
79.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Да, но
дядо
му,
прадядо
му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство.
Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили.
Да, но
дядо
му,
прадядо
му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство.
Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот. Сега да се върнем към същественото в живота. Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око.
към беседата >>
80.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от
дядо
му, или пък оттук-оттам откраднати.
Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв.
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от
дядо
му, или пък оттук-оттам откраднати.
Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
81.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
„Е, знаете ли, моят
дядо
какъв учен човек беше, колко умен беше, пък какво здраве имаше той, но умря.
– „Не се бой, аз съм онзи, който е издал закона.“ – „Е, щом си ти, който издаваш законите, ще извикам Самуила.“ И какво му казва Самуил? – „Защо ми досаждаш, защо ме безпокоиш и караш да излизам? “ – „Намирам се в едно тясно място, не мога да разреша един важен въпрос. Какво ще стане с мене? “ Казва му Самуил: „Ако Господ те оставя и не ти отговаря, утре и ти ще дойдеш при мене.“ И действително, всички хора говорят все за умрелите.
„Е, знаете ли, моят
дядо
какъв учен човек беше, колко умен беше, пък какво здраве имаше той, но умря.
Пък имах друг един дядо, той беше свещеник, как хубаво знаеше да пее – отлично пеене беше неговото! Отличен човек беше той, беден, но и той умря.“ Дойде след него онзи младият, който казва: „Е, едно време имах аз една женица, жена и половина беше тя, красива, умна, от знатен род, но умря, пречупи ми тя сърцето! “ Счупено му било сърцето! Той не говори истината. Съвременните хора не са се научили да говорят Истината.
към беседата >>
Пък имах друг един
дядо
, той беше свещеник, как хубаво знаеше да пее – отлично пеене беше неговото!
– „Защо ми досаждаш, защо ме безпокоиш и караш да излизам? “ – „Намирам се в едно тясно място, не мога да разреша един важен въпрос. Какво ще стане с мене? “ Казва му Самуил: „Ако Господ те оставя и не ти отговаря, утре и ти ще дойдеш при мене.“ И действително, всички хора говорят все за умрелите. „Е, знаете ли, моят дядо какъв учен човек беше, колко умен беше, пък какво здраве имаше той, но умря.
Пък имах друг един
дядо
, той беше свещеник, как хубаво знаеше да пее – отлично пеене беше неговото!
Отличен човек беше той, беден, но и той умря.“ Дойде след него онзи младият, който казва: „Е, едно време имах аз една женица, жена и половина беше тя, красива, умна, от знатен род, но умря, пречупи ми тя сърцето! “ Счупено му било сърцето! Той не говори истината. Съвременните хора не са се научили да говорят Истината. Това не е упрек.
към беседата >>
82.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
“ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому
дядото
е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство.
“ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек!
“ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому
дядото
е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство.
Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите. Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого. Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства.
към беседата >>
Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто
дядото
е умрял и е оставил наследство, получава парите.
Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек! “ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство.
Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто
дядото
е умрял и е оставил наследство, получава парите.
Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого. Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил.
към беседата >>
83.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „
Дядо
ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали
дядото
, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум?
Знаете, че всичко в света работи за хармония с Доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. Не се опитвайте да внесете тишина в морето. То няма да утихне. Попитайте морето защо шуми.
То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „
Дядо
ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали
дядото
, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум?
“ – „Пратиха ме да посетя децата, да ги видя.“ – „Кой те прати? “ – „Светлината и топлината ме пратиха.“ Кой е крив най-после, че морето вдига шум? Морето не е криво, вълните не са криви, вятърът също не е крив. Кой е крив тогава? Да изпеем сега упражнението Ходи, ходи...
към беседата >>
84.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Кажете ми, где са вашите
дядо
и баба ?
– Не е лош, но той представя смъртта. Тя поставя човека под стъклен капак и го наблюдава. Някои си представят смъртта като човек, с коса в ръка; дето мине, всичко коси. Щом остане последният човек-гигант, тя казва: Сега аз ще те опитам. Това е факт.
Кажете ми, где са вашите
дядо
и баба ?
Не ги ли изяде този италианец ? Има ли човек на земята, който да не е изяден? Всеки е поставен под стъклен капак за наблюдение, след което ще бъде изяден. Христос казва: „Аз ще дойда." Христос дойде на земята да освободи хората от техните заблуждения. Той посочи истинския път на живота – пътят на любовта.
към беседата >>
85.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Когато главата не е правилно развита, тогава такъв човек обича да пипа както
дядо
си.
Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече. Това е вярно само една трета от истината. Защото дългите ръце показват още и сръчност, енергичност. Тъй щото, ако главата на този човек е правилно развита, желанието му да пипа, да пооткрадва се е превърнало на сръчност и труд. Въобще дължината на ръцете показва активност, енергичност.
Когато главата не е правилно развита, тогава такъв човек обича да пипа както
дядо
си.
Дебелата ръка говори за склонност към убийство. Всички свирепи животни имат силно развити мускули. Обаче не всяка дебела ръка е престъпна. Престъпна ръка ние считаме деформираната. Тя не е съразмерна с другите части на тялото.
към беседата >>
86.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Дядото
чете с лупа, а като млад е чел без лупа, добре виждал тогава.
Всички хора не са еднакви извори. Дали виждате това, или не, не е важно. Казваш: Аз виждам това, но ти не го виждаш. Всъщност, всички хора виждат, но всичко не разбират. Обикновено, младите виждат по-добре от старите.
Дядото
чете с лупа, а като млад е чел без лупа, добре виждал тогава.
– Старият поумнява. – Не е толкова поумнял, по-слабо вижда. За себе си казвам, че мога да чета и с лупа, и без лупа. Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята.
към беседата >>
87.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Дядо
му вдигал сто килограма.
Дойдете ли до доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Някой вдигнал 50 кг. тежест. Трябва ли да се чудите на това?
Дядо
му вдигал сто килограма.
Бъдете доволни и на 50-те килограма. Ще дойде ден, когато ще вдигате повече от сто килограма. Човек трябва да бъде смирен, да благодари и за най-малкото добро, което в даден случай може да направи. Ще кажете, че ако в проявите си човек не е велик, душата му поне е велика. Наистина, велика е човешката душа, но тя не се е проявила още.
към беседата >>
Трябваше да направя нещо повече, а аз направих много малко." Някой дигнал 50 килограма на гърба си, казват: „Силен човек е този." - „Не, нищо не е това,
дядо
ми дигаше 100 килограма, а аз 50 килограма.
(втори вариант)
Гневете се, без да се гневите! Лъжете, без да лъжете! Лицемерствувайте, без да лицемерите! Всичко да е привидно, като на театър, без да е от сърце. Като дойде да правите добро, правете го от цялото си сърце и после кажете: „Не съм направил много голямо добро.
Трябваше да направя нещо повече, а аз направих много малко." Някой дигнал 50 килограма на гърба си, казват: „Силен човек е този." - „Не, нищо не е това,
дядо
ми дигаше 100 килограма, а аз 50 килограма.
Аз съм останал малко по-назад, но благодаря и за това, което имам." Това е смирение. Така и за гениалността. Казват: „А, гениален човек е той. Написал е такова нещо." - „Не, другите са по-гениални." Всеки поет на Земята е отглас на друг някой поет от друго место. Няма поети на Земята.
към втори вариант >>
88.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Дойде някой отвън и ти казва:
Дядо
ти умря, остави ти голямо наследство.
Христос му отговаря: „Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма място, де глава си да подслони." Какво искал да каже Христос с тези думи? – Че Божията Любов трябва да намери място в сърцата ни. Божията Любов не може да намери място в сърцата на съвременните хора. Вие всякога сте готови да продадете Божественото на безценица. Представи си, че имаш приятно Божествено разположение – Бог те е посетил.
Дойде някой отвън и ти казва:
Дядо
ти умря, остави ти голямо наследство.
Ела да го получиш. Ще кажеш ли, че това, което имаш в този момент, няма да го дадеш за никакво наследство ? – Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш да гониш наследството. Ще вземеш наследството, но ще се свържеш със своя дядо. Той ти оставя милиони наследство на земята, но също толкова дългове на небето.
към беседата >>
Ще вземеш наследството, но ще се свържеш със своя
дядо
.
Представи си, че имаш приятно Божествено разположение – Бог те е посетил. Дойде някой отвън и ти казва: Дядо ти умря, остави ти голямо наследство. Ела да го получиш. Ще кажеш ли, че това, което имаш в този момент, няма да го дадеш за никакво наследство ? – Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш да гониш наследството.
Ще вземеш наследството, но ще се свържеш със своя
дядо
.
Той ти оставя милиони наследство на земята, но също толкова дългове на небето. След това ще те хванат отгоре и ще те заставят да плащаш тези дългове. Щом вземеш наследството, дядо ти казва: Ти си служил досега на Бога, но ще послужиш и на мене. Ще се ожениш, ще имаш синове и дъщери – цанил те е твоят дядо, ще му служиш. Питам: Свободен ли си сега, като получи това голямо наследство?
към беседата >>
Щом вземеш наследството,
дядо
ти казва: Ти си служил досега на Бога, но ще послужиш и на мене.
Ще кажеш ли, че това, което имаш в този момент, няма да го дадеш за никакво наследство ? – Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш да гониш наследството. Ще вземеш наследството, но ще се свържеш със своя дядо. Той ти оставя милиони наследство на земята, но също толкова дългове на небето. След това ще те хванат отгоре и ще те заставят да плащаш тези дългове.
Щом вземеш наследството,
дядо
ти казва: Ти си служил досега на Бога, но ще послужиш и на мене.
Ще се ожениш, ще имаш синове и дъщери – цанил те е твоят дядо, ще му служиш. Питам: Свободен ли си сега, като получи това голямо наследство? Ако волът има десет милиона лева в банката на негово име, но го впрягат всеки ден да оре на нивата, свободен ли е той ? Каква полза от десетте милиона ? Не е ли смешно неговото положение?
към беседата >>
Ще се ожениш, ще имаш синове и дъщери – цанил те е твоят
дядо
, ще му служиш.
– Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш да гониш наследството. Ще вземеш наследството, но ще се свържеш със своя дядо. Той ти оставя милиони наследство на земята, но също толкова дългове на небето. След това ще те хванат отгоре и ще те заставят да плащаш тези дългове. Щом вземеш наследството, дядо ти казва: Ти си служил досега на Бога, но ще послужиш и на мене.
Ще се ожениш, ще имаш синове и дъщери – цанил те е твоят
дядо
, ще му служиш.
Питам: Свободен ли си сега, като получи това голямо наследство? Ако волът има десет милиона лева в банката на негово име, но го впрягат всеки ден да оре на нивата, свободен ли е той ? Каква полза от десетте милиона ? Не е ли смешно неговото положение? Той оре на нивата, а някакви си десет милиона седят в банката на негово име.
към беседата >>
Виждаш един
дядо
, върви прегърбен, но има нещо красиво в него – идея има той.
Всички трябва да се стремим към красивото и великото. Често съм ви казвал да се оглеждате и като млади, и като стари. Радвайте се, ако не губите красотата си. И младият, и старият трябва да бъдат красиви. Красотата на младия е една, на стария – друга, но и у двамата има неио красиво.
Виждаш един
дядо
, върви прегърбен, но има нещо красиво в него – идея има той.
Набръчкано е лицето му, но то представя хубаво написана книга. Старият е написана вече книга, а младият – красива книга, на която предстои да с? пише. Който я види, да каже: Хубави неща могат да се напишат в тази книга, Това, от което се нуждае всеки човек, е да внесе в себе си абсолютна чистота, красота и хармония. Само така човек може да бъде здрав. И само при такива условия Бог може да работи в човека.
към беседата >>
89.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Старият
дядо
как ходи?
Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки.
Старият
дядо
как ходи?
– Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърце и в човешкия ум. Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си.
към беседата >>
Старият
дядо
как ходи?
(втори вариант)
Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще кажетe, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав. Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност, в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки.
Старият
дядо
как ходи?
- Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърдце и в човешкия ум. Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си.
към втори вариант >>
90.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
И
дядото
също тъй иска всичките му внуци да се отнасят с почитание към него.
Старите години най-малко способстват за уреждане на духовния живот. И в света най-големите материалисти са най-старите хора. Старите хора и малките деца са крайни материалисти. Че майката е уморена, детето не иска и да знае – то вдига шум посред нощ, заповядва. При това майката трябва да има голяма любов, за да може да търпи това дете.
И
дядото
също тъй иска всичките му внуци да се отнасят с почитание към него.
От 28 до 65 години е периодът, когато човек може да работи идеално, да бъде идеалист. В човешкия живот на всеки 22 години нещата се повтарят. В младините си вие ще намерите тази фаза от живота си, която съответства на проявите във вашия духовен живот. Дойдат ли условия за духовен живот, когато и да е това време, посейте Доброто в себе си! Често майки и бащи казват: „Нашата дъщеря или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия.
към беседата >>
“ Отговарям: в продължение на две поколения баба му е била със сини очи, а
дядо
му – с черни коси, та е станало някакво прекръстосване.
Ако искаш да се жениш, препоръчвам ти черни очи и черни коси. Ако искаш калугер да ставаш, да се усъвършенстваш, поет да станеш или музикант, трябва да имаш руси коси и ясносини очи. Това значи човек, който не се интересува от материални работи. Обаче сега виждаме хора със сини очи и черни коси – размесени са работите. Питат ме: „Защо някои хора имат сини очи и черни коси?
“ Отговарям: в продължение на две поколения баба му е била със сини очи, а
дядо
му – с черни коси, та е станало някакво прекръстосване.
Някъде пък има черни очи и руси коси – там също тъй е станало някакво прекръстосване, не са спазени правилата. Черноземът е място за жито, много хубава пшеница дава, а жълтата пръст дава хубаво грозде. Земеделецът трябва да знае къде каква почва трябва. А лозарят също тъй трябва да знае каква почва му трябва. Оттук вадя заключение: ако тия хора, които се занимават с материалния живот, трябва да знаят всичко за него, то ние, които искаме да възпитаваме човека, не трябва ли да знаем при какви условия той трябва да расте и да се развива?
към беседата >>
91.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че
дядо
му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.
(втори вариант)
Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб.
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че
дядо
му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.
Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
към втори вариант >>
Някой казва: Е, какъв беше
дядо
ми!
(втори вариант)
То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват. Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно!
Някой казва: Е, какъв беше
дядо
ми!
Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос?
към втори вариант >>
Моята майка, моят баща,
дядо
, бяха честни хора!
(втори вариант)
И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си. „И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек.
Моята майка, моят баща,
дядо
, бяха честни хора!
Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата.
към втори вариант >>
92.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Виждал съм някой стар, 80-годишен
дядо
, търси някой да го обича – празно му е сърцето.
Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой.
Виждал съм някой стар, 80-годишен
дядо
, търси някой да го обича – празно му е сърцето.
Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
93.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за
дядо
си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим.
(втори вариант)
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнил четирите положения на Мойсеевия закон, т.е. надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност да победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност. Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота.
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за
дядо
си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим.
Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек.
към втори вариант >>
Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения
прадядо
ми,
дядо
ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
(втори вариант)
Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен?
Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения
прадядо
ми,
дядо
ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме.
към втори вариант >>
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам
прадядо
си,
дядо
си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм.
(втори вариант)
Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам
прадядо
си,
дядо
си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм.
Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме?
към втори вариант >>
Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че
дядо
ми са били учени хора.
(втори вариант)
Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.
Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че
дядо
ми са били учени хора.
Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки. И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни.
към втори вариант >>
НАГОРЕ