Търсене в текстове за 'Дядо'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 223 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (1864 -1938)

Сказания на двадесети век - Дядо Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя
Сказания на двадесети век - Дядо Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя
към текста >>

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

3. 3_14 ) Силни трептения - Боян Боев (1883 – 1963)

Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели.
Веднъж на обед стана въпрос за Духовете. Учителя каза: Човек трябва да изпитва дали Духовете са от Бога, т.е. дали работят за Бога или за себе си. Низшите духове са заблудили човечеството, подтикнали са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери. Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели. А виждам около тях Ангели с черен цвят. Много от т.нар. духове са грамофонни плочи и когато ти говори някоя грамофонна плоча, не ѝ отговаряй. А един Възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек; той ще направи това и това, в дома му ще спреш.“ И целият път ти описва вярно и става така, както той разправя. А когато ти казват и нищо не става, тогава са от грамофонните плочи.
към текста >>

4. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

Като пипнеш космите на един човек, ще познаеш как е живял той, дядо му, прадядо му.
Космите са все антени – имате 250 хиляди антени за съобщение с Космоса. Отвсякъде можете да добиете знание, с всеки косъм приемате енергия. Те не са без причина и не е хубаво да падат. Колкото условията на живота са по-тежки, толкова космите са по-дебели. Колкото условията са по-благоприятни, толкова космите са по-тънки. Като пипнеш космите на един човек, ще познаеш как е живял той, дядо му, прадядо му. Гладки трябва да станат космите. Щом характерът е мек, космите са меки. Щом характерът е остър, то и космите са остри, твърди. Защо си миете космите на главата? Понеже от праха по тях не може да възприемате сили от Природата и тогава космите не могат да работят добре като антени.
към текста >>

5. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят.
В ПОСОКА КЪМ ЕКВАТОРА На 16 юни 1941 г. небето се издигаше над Витоша ясносиньо, без нито едно облаче. Всички се събрахме около Учителя и той започна разговора с една приказка: Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят. Говедарят, както лежал по гръб, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга! “. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече. Брат Н.
към текста >>

Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга!
На 16 юни 1941 г. небето се издигаше над Витоша ясносиньо, без нито едно облаче. Всички се събрахме около Учителя и той започна разговора с една приказка: Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят. Говедарят, както лежал по гръб, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга! “. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече. Брат Н. помоли Учителя да изпее някоя песен, която досега никога не е пял пред нас. И Учителя изпя следната песен:
към текста >>

6. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости!
Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада.
към текста >>

Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“.
Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва. Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите.
към текста >>

Момъкът им проповядва за дядото и те слушат.
Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва. Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите. Трябва да се освободим от атавистичните форми.
към текста >>

А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“.
После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва. Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите. Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели.
към текста >>

Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва.
“. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва. Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите. Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели. Никога няма да се оплаквате. Ще бъде, ще бъде, ще бъде!
към текста >>

7. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат.
И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи.
към текста >>

8. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора.
Имал съм подобни разговори и с много други гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме по-подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата.
към текста >>

9. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо.
Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките.
към текста >>

Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга.
Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В.
към текста >>

А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет.
А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата.
към текста >>

10. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта към труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[1] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо към труда, а към преходната форма игра-труд.
Разбира се, няма да караме детето на тежка земеделска работа, която е за възрастните. Трудът в училището ще бъде в най-лека форма, съобразно възрастта. В най-ранна възраст даже ще бъде повече игра или преход между игра и труд. Това особено важи за труда в детската градина /в предучилищната възраст/ или в долните отделения. Трябва да се почне от играта и художествената дейност и постепенно да се върви към труда. Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта към труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[1] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо към труда, а към преходната форма игра-труд. Даже и по-нататък трудът пак трябва да има в себе си нещо от характера на играта. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. На тях ще се даде по-малко физически труд.
към текста >>

11. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"!
Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото.
към текста >>

Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо!
А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва.
към текста >>

" Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото.
Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш!
към текста >>

Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва.
Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш! Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели. Никога няма да се оплакваш. На един брат, който страдаше от една болест, Учителя каза:
към текста >>

12. Спиритизмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошли баба ти и дядо ти, говорят ти, а за теб минават като духове на светии и ангели.
- Човек трябва да изпитва духовете от Бога ли са, т. е. дали работят за Бога или за себе си. Нисшите духове са заблудили човечеството, т. е. турили са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери. Спиритизмът е една опасна област. Дошли баба ти и дядо ти, говорят ти, а за теб минават като духове на светии и ангели. Аз виждам около тях ангели с черен цвят. Никакъв ангел не е това. Веднъж попитах едного, чрез когото се проявявал някой дух, коя глава чета. Духът каза 26-та. Аз четях 11-та.
към текста >>

13. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия свят.
Необходими са чисти мисли, чисти чувства и чисти желания. Най-добрият метод за влизане във връзка с невидимия свят е молитвата. Казано е: „Непрестанно се молете". При влизане В невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работата. Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководител, ще се уплаши. Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия свят. Наричат го анормален. Обаче аз Виждам, че дядо му е там. Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж като измерих главата на една от ясновидките в България, от центъра на съвестта излизаше много приятна светлина. Но тя обичаше да критикува.
към текста >>

Обаче аз Виждам, че дядо му е там.
Казано е: „Непрестанно се молете". При влизане В невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работата. Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководител, ще се уплаши. Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия свят. Наричат го анормален. Обаче аз Виждам, че дядо му е там. Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж като измерих главата на една от ясновидките в България, от центъра на съвестта излизаше много приятна светлина. Но тя обичаше да критикува. Казах й: „Ти си само справедлива, но не си религиозна". Тя минава за религиозна.
към текста >>

14. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Има една такава приказка: Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. Небето е чисто синьо. Нито едно облаче. Изобилно слънце. Всички сме около Учителя. Разговаряме. - Има една такава приказка: Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къдя е пътят. Говедарят, който лежал на гърба си, както лежал, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга". И му праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери.
към текста >>

Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга".
Изобилно слънце. Всички сме около Учителя. Разговаряме. - Има една такава приказка: Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къдя е пътят. Говедарят, който лежал на гърба си, както лежал, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга". И му праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял.
към текста >>

15. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина.
Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога?
към текста >>

16. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне.
Има посветени, които владеят силите на природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например ще се представи като стар, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като красив момък. Той е същият. Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Той остави мене за известно време. “ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек. “ И те слушат. Той проповядва за дядото. И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото.
към текста >>

“ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек.
Например ще се представи като стар, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като красив момък. Той е същият. Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Той остави мене за известно време. “ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек. “ И те слушат. Той проповядва за дядото. И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото. “ И пак идва после с бяла глава. Всички форми има.
към текста >>

Той проповядва за дядото.
Той е същият. Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Той остави мене за известно време. “ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек. “ И те слушат. Той проповядва за дядото. И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото. “ И пак идва после с бяла глава. Всички форми има. Това е изкуството: И дядо да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш.
към текста >>

И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото.
Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Той остави мене за известно време. “ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек. “ И те слушат. Той проповядва за дядото. И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото. “ И пак идва после с бяла глава. Всички форми има. Това е изкуството: И дядо да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

Това е изкуството: И дядо да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва.
“ И те слушат. Той проповядва за дядото. И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото. “ И пак идва после с бяла глава. Всички форми има. Това е изкуството: И дядо да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. И колкото повече съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича.
към текста >>

17. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар.
Небето чисто, синьо, нито едно облаче. Изобилно слънце. След паневритмията всички сме около Учителя. Той каза: Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си.
към текста >>

Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел.
Той каза: Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен: Странник съм на този свят.
към текста >>

18. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата.
По-късно и баща ми стана вегетарианец. Друга една намеса на Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми. Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил. За отдих и почивка беше прелестно, но не и за индустрия. Ала залови се баща ми да прави машинна дърводелска работилница за столове, карана от водата на реката. Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след завършването на гимназията.
към текста >>

19. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя.
Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски.
към текста >>

20. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Между нашите по-възрастни братя имаше един много мил и симпатичен, наричаха го дядо Благо.
През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но беше вече късно. През пролетта на следващата година цялото ми материално състояние беше конфискувано. Лимончето беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това, материално бях ликвидиран. А то не беше малко богатство - тридесет милиона лева. Между нашите по-възрастни братя имаше един много мил и симпатичен, наричаха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева в малка скромна къщичка. Един ден го слушам да разправя интересна случка: "Имах - казваше той -вкъщи много хубав фикус, но понеже належащата нужда от пари ме подгони, реших да го продам. Знаех, че по това време стойността на фикусите се определяше от броя на листата, които имаше. Колкото повече листа, толкова по-скъпо струва. Станах една сутрин и слязох в града при роднини, приятели и познати, за да го предложа за продан.
към текста >>

21. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя.
Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре.
към текста >>

22. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
към текста >>

23. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения.
В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков.
към текста >>

24. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път.
към текста >>

25. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Детето израсло в дома на своя дядо.
Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог. Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена. Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му. След няколко години умряла и майка му. Детето израсло в дома на своя дядо. То било спокойно, мълчаливо по природа, нежно и мило, търпеливо и обичано от всички. Подир няколко години умира и неговият дядо. Един негов чичо, Абу Талиб, най-благородният характер между близките на детето го взел при себе си и при него стоял, докато достигнал юношеска възраст. В това реме Мохамед пътувал по търговия в Сирия и наблюдавал живота, който се развивал около него. Когато бил вече на 24 години, той търгувал за една своя роднина много по-стара от него на име Хедиджда.
към текста >>

Подир няколко години умира и неговият дядо.
Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му. След няколко години умряла и майка му. Детето израсло в дома на своя дядо. То било спокойно, мълчаливо по природа, нежно и мило, търпеливо и обичано от всички. Подир няколко години умира и неговият дядо. Един негов чичо, Абу Талиб, най-благородният характер между близките на детето го взел при себе си и при него стоял, докато достигнал юношеска възраст. В това реме Мохамед пътувал по търговия в Сирия и наблюдавал живота, който се развивал около него. Когато бил вече на 24 години, той търгувал за една своя роднина много по-стара от него на име Хедиджда. Тя го намерила за верен, сериозен и чист и го взела за мъж. По това време той не бил още пророк.
към текста >>

26. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби.
Така се стига до състоянието на екстаза. Такава е в общи линии философията на Ибън Туфаил. 3. Философията на Ибън Рудж - Авероес Авероес е роден през 1126 година в град Кордова в Испания. Произхожда от богато аристократично семейство. Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби. Самият Авероес получава много добро образование. Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина. Живее всред обществото на просветени хора и се ползва от покровителството на управляващите среди. Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически. Той се оттегля да живее в едно село близо до Кордова изолиран от културния свят.
към текста >>

27. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо.
Чудно е, когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания.
към текста >>

28. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
към текста >>

29. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Интересен е и случаят, който научих от дядо Стефан Камбуров. В
разказва на всеки поотделно за живота му, за работата в училище. На двама от тях казал, че само си губят времето и ще повторят класа, а на Елиезер – че той ще свърши училището с отличие. Станало така, както предрекъл на всеки. Интересен е и случаят, който научих от дядо Стефан Камбуров. В първите години от живота на Братството Учителят бил в Стара Загора. Като се разхождал по главната улица с няколко приятели, видели отдалече на тротоара един полицай да пази убит човек. Учителят само хвърлил бегъл поглед и казал
към текста >>

30. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

разказва дядо Петър: „Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от
върша! УЧИТЕЛЯТ След седемгодишното следване в Америка Учителят се върнал в България и отседнал във Варна при женената си сестра Мария. За това време разказва дядо Петър: „Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровитият богослов Петър Дънов и иде бъде назначен за пастор при тях. Поканиха го в неделя да държи проповед в църквата им, но той не се яви, а отклони и предложението за платено назначение. Мина известно време в очакване за евангелистите, те се ядосаха и започнаха да говорят против Учителя
към текста >>

дядо Петър Тихчев
дъжд нито облаци, небето било съвършено чисто. Райна Каназирева ми предаде записаните си спомени: „По едно време между Братството от нашия град се пусна слух, че на млади години Учителят се бил годявал за дъщерята на Петър Тихчев. През 1918-1919 г. дядо Петър Тихчев посещаваше Братството в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у нас. Казах му за слуха и го помолих да ми съобщи каква е истината по този въпрос.
към текста >>

Дядо Петър започна да разправя:
посещаваше Братството в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у нас. Казах му за слуха и го помолих да ми съобщи каква е истината по този въпрос. Дядо Петър започна да разправя: „Ще ти разкажа точно откъде е произлязъл този слух. Бях евангелистки пастор в Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в
към текста >>

31. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дядо Благо водел разговор с Учителя и го запитал за произхода на
давайте! " Най-после рече: „Сега добре я изпълнихте." След това добави: „Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели петстотин години." Разбрахме, че всяко нещо, изпълнено с мисъл остава за дълго време с човека." Дядо Благо водел разговор с Учителя и го запитал за произхода на названието „българи". Учителят пояснил: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали с името Харния Бог. Оттам другите народи нарекли хората от това царство „богхари". Така е произлязло
към текста >>

32. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг случай е впечатлил дядо Благо: „Една година, заедно с Учителя и
полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на друго място? " Вече смеейки се, Учителят посочил навън и пояснил: „Цялата природа е моята библиотека, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла наука. Трябва само да се научиш да четеш от тази велика книга на природата." Друг случай е впечатлил дядо Благо: „Една година, заедно с Учителя и двайсет и двама души братя отидохме в Родопите на екскурзия. На една хубава поляна, до която имаше силно, дебело и високо борово дърво, Учителят реши: „Тук ще спрем, под .това дърво ще ни бъде главният лагер. Но ще имате предвид
към текста >>

33. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От дядо Ст.
болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. От дядо Ст. Камбуров научих, че в Стара Загора една жена имала дъщеря, която след свършване на гимназията внезапно полудяла. Лудостта ù била толкова силна, че трябвало да я държат вързана, за да не буйства. Майката опитала всички начини за лекуване, но нищо не помогнало.
към текста >>

твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо
да излиза в съда да пледира. Събрали се на консулт търновските лекари- специалисти, но не могли да помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Учителят му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или ако нямаш лимон - лимонтозу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко - че била от дядо му, но я намерил.
към текста >>

- че била от дядо му, но я намерил.
твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или ако нямаш лимон - лимонтозу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко - че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането веднага му минало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и попитали как е станало това. Той им обяснил, а
към текста >>

34. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вкъщи дошли годежарите и в една стая разговаряли с дядо поп и с момата. По
внася светлина, е вярно. УЧИТЕЛЯТ Родната сестра на Учителя била десетина години по-голяма от него. Когато станала на 18 години баща и я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Вкъщи дошли годежарите и в една стая разговаряли с дядо поп и с момата. По едно време на нея съвсем ù домъчняло и отишла в другата стая, където си учел уроците малкият ù брат - Учителят. Тя се хвърлила на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговорила, понеже
към текста >>

35. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор
„Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник." Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш остави на мене пък пръстена си за спомен." Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. И наистина точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал.
към текста >>

36. Задача за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато живее със старите идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.
Същевременно желая на всички да се освободите от песимизма. Абсолютно никакъв песимизъм да не остане у вас. Бъдете бодри, смели, решителни, гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: “Това неразположение не е мое. То се дължи на посетители в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и да пият”. Докато живее със старите идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. Когато пожелае нещо и не му го дадат, дядото всякога се обижда.
към текста >>

Когато пожелае нещо и не му го дадат, дядото всякога се обижда.
Абсолютно никакъв песимизъм да не остане у вас. Бъдете бодри, смели, решителни, гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: “Това неразположение не е мое. То се дължи на посетители в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и да пият”. Докато живее със старите идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. Когато пожелае нещо и не му го дадат, дядото всякога се обижда.
към текста >>

37. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си дядо, всички ще го считат за умопобъркан.
* В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, изби и кутии, да се кълца. * Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разкъсва из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят. * Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си дядо, всички ще го считат за умопобъркан. Не вярва ли, не говори ли със заминалите на Онзи свят, той минава за здравомислещ. В бъдеще хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин. * Земята под Тихия океан е скрита. Тя ще излезе над водата, това ще е Шестият континент, по-голям и по-чист от сегашните пет. Ще настъпят големи промени - духовни, умствени и физически.
към текста >>

38. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дядо Иван — Прасковата.
Двеста и двайсет хитрини. Горделивият петел. Косе-Босе. Кучешко царство. Благословените орехи. Дядо Иван — Прасковата. Капчица. Защо ябълките имат звезди в сърцето си Бялото петленце. Чудните камбани. Плачът на елхичките.
към текста >>

Дядо Коледа.
Честита Нова година. Скиор. Нова, нова година. Джуджетата идат. В топлите страни. Дядо Коледа. Мартеничка. Гости. Дете и теменужка. Черешки. Молба.
към текста >>

Морската царица и нейния дядо.
Летец. Момче и пчела. Лисица и грозде. Зъболекар. Нашата къща. Морската царица и нейния дядо. Патарак и рибок. Катеричка сестричка. Фабрика. Добър съвет. Железничар.
към текста >>

Дядо Коледа и джуджетата.
Тихо леко пада сняг. Рой снежинки. Снежният човек. Ах Коледа. Сребърни звънчета. Дядо Коледа и джуджетата. Нова година. Към пързалката. ПРОЛЕТ Февруари. Зимата си сбра багажа.
към текста >>

39. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа.
През тази възраст децата обичат да повтарят песните и игрите, които им харесват. Между 5 и 7 години те разнообразяват действията си с повече подвижни и подражателни игри. Хвърчат и пеят като птички, скачат като кончета и вървят като мечки. В тази възраст малките обичат най-вече да подражават на животните. Едновременно с възрастта навлизаме в по-сложна наука и ритмична игра, свързана с повече пластика, музикалност и живот. Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа. Много от приказките и песните децата биха могли да изразят с пластика и ритъм. Точно през тази възраст, когато са в детската градина, децата придобиват навици за естествени, добри маниери и пластичност. Движения, изпълнени с пластика, действуват като музика без думи, като образи на душата, като живопис. Колко е приятно да привикнем децата от малки на грациозно изискани маниери и свободни движения! Анжело Патри казва: „При танца има най-мъдро употребяване на времето.
към текста >>

40. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет.
Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо. На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще.
към текста >>

за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта.
А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо. На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри.
към текста >>

Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа.
С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник! Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа. Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа. Но днес 80 процента от тях питат: истински ли е, защо му е от вълна брадата и пр. (говоря от- личен опит). Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост.
към текста >>

Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа.
Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост. Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване.
към текста >>

Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ.
При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи.
към текста >>

Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка.
И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания. Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа. Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни. Нещо повече. Истинският възпитател не чака броените празници през годината, за да създаде радост на своите деца-ученици. Той сам умее да направи от всеки ден празник, изпълнен с идейна творческа радост и реална красота.
към текста >>

41. 27. Просякът - Радка Левордашка (1920-2014)

". Дядо поп го загледал: „Кой беше?
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? ". В този момент влязъл синът му Петър и му казал: „Защо не даде на просяка каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше той? ". Дядо поп го загледал: „Кой беше? ". - „Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я - и си отиде! " Дядо поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?! Петре, бягай, че го извикай и го върни назад.
към текста >>

" Дядо поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?!
Знаеш ли кой беше той? ". Дядо поп го загледал: „Кой беше? ". - „Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я - и си отиде! " Дядо поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?! Петре, бягай, че го извикай и го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече! Той си отиде там, откъдето е дошъл! " Така дядо поп се разминал с Христос, въпреки че бил негов служител.
към текста >>

Така дядо поп се разминал с Христос, въпреки че бил негов служител.
" Дядо поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?! Петре, бягай, че го извикай и го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече! Той си отиде там, откъдето е дошъл! " Така дядо поп се разминал с Христос, въпреки че бил негов служител.
към текста >>

42. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до леглото и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя.
Аз имам двама сина и две дъщери. Започвам от най-малката ми дъщеря Косена. Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер. Той идвал при нея и разговарял с нея. Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до леглото си, качи се на леглото и си легна. Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до леглото и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя. Искам, като дойде тази вечер, да седне до леглото ми и да ми говори." Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този дядо? Ти познаваш ли го? ". - „Ами, познавам го, с бяла дълга брада и бели коси." Майка й се намеси: „Остави я, кой знае какво сънува." Тя веднага възрази: „Нищо не сънувам, той каза, че ще дойде и ще живее у нас." Нищо не отговорихме, оставихме я да спи. Майка й повтори: „Кой знае какво сънува това дете!
към текста >>

Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този дядо?
Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер. Той идвал при нея и разговарял с нея. Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до леглото си, качи се на леглото и си легна. Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до леглото и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя. Искам, като дойде тази вечер, да седне до леглото ми и да ми говори." Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този дядо? Ти познаваш ли го? ". - „Ами, познавам го, с бяла дълга брада и бели коси." Майка й се намеси: „Остави я, кой знае какво сънува." Тя веднага възрази: „Нищо не сънувам, той каза, че ще дойде и ще живее у нас." Нищо не отговорихме, оставихме я да спи. Майка й повтори: „Кой знае какво сънува това дете! " Скоро след този случай Симо ни заведе в София и се запознахме с Братството.
към текста >>

Това е дядото, който идва всяка вечер у нас." Попитах я, сигурна ли е, че е той, тя потвърди: „И пак каза, че ще дойде да живее у нас." Спогледахме се с жената, но не казахме нищо, не обърнахме внимание на нейните приказки.
" Скоро след този случай Симо ни заведе в София и се запознахме с Братството. Донесохме книжките, които ни подари Учителя. Аз поставих снимката му до един наш портрет. Косена видя снимката му и каза: „Тате, откъде взе тази картичка? Това е дядото, който идва всяка вечер у нас." Попитах я, сигурна ли е, че е той, тя потвърди: „И пак каза, че ще дойде да живее у нас." Спогледахме се с жената, но не казахме нищо, не обърнахме внимание на нейните приказки. Тя наведе глава и ни упрекна: „Не ме слушате, но ще видите как ще се срамувате! " Ние имахме други грижи и не й обръщахме внимание. Малкият ми син беше войник, хванали го, когато пренасяли оръжие на партизаните, и го убиха. Докараха ни го в ковчега и казаха, че се е убил по любовни причини. Аз отидох при Учителя - да го попитам какво да правим.
към текста >>

Аз го поправих: „Аз съм ти дядо." Той ми отговори: „Ти сега си ми дядо, а ми беше тате." Седна до мен и започна да говори като голям човек: „Слушай, тате, сега ще ти разкажа какво се случи с мене.
Сестрите помагаха на жена ми и снаха ми за отглеждането на детето. Бяхме като едно голямо семейство, кръстиха го на Учителя - Петър. Порасна, стана на 4 години. Един ден се бях качил с него на тавана в старата къща, там слагахме всичко, което ни е потребно - дрехи, сандъци, за които нямаше място в новата къща, където живеехме. Петър играеше около мене и по едно време извади нещо от един сандък, донесе една обувка и каза: „тате". Аз го поправих: „Аз съм ти дядо." Той ми отговори: „Ти сега си ми дядо, а ми беше тате." Седна до мен и започна да говори като голям човек: „Слушай, тате, сега ще ти разкажа какво се случи с мене. Аз служех на летището в Божурище, обикновен войник. Имахме връзка с партизаните, те ни молеха да им изнесем оръжие от склада. Една вечер с няколко приятели изнесохме пушки и ги предадохме, никой не ни видя. Но партизаните настояваха да им занесем още оръжие. Приятелите ми се отказаха, аз реших сам да им занеса.
към текста >>

После дойде един дядо и каза: Хайде, слизай на земята, че майка ти и баща ти много плачат за тебе!
Приятелите ми се отказаха, аз реших сам да им занеса. Върнах се пак в склада, награбих още пушки и на излизане ме хванаха. Много ме мъчиха да кажа имам ли и други съучастници, с които сме изнасяли оръжие. Аз казах, че съм сам, но не изтърпях болките и излязох от тялото, гледах ги отгоре - какво правят с тялото ми. Отидох на небето, там имаше много такива като мене, беше ми добре. После дойде един дядо и каза: Хайде, слизай на земята, че майка ти и баща ти много плачат за тебе! - И ето сега аз съм пред тебе, ти си ми тате и дядо." Дойде и ме прегърна. Учителя нали ме предупреди, когато отидох при него след убийството му: Той скоро ще дойде и ще ти каже всичко, само че не взимай никакви пари, които ще ти предложат по-късно. Като дойде 9-ти септември, управляващите ме извикаха да ми дадат пари, отказах. По-късно кръстиха улицата на негово име. Аз нищо не казах, това си е тяхна работа, не моя.
към текста >>

- И ето сега аз съм пред тебе, ти си ми тате и дядо." Дойде и ме прегърна.
Върнах се пак в склада, награбих още пушки и на излизане ме хванаха. Много ме мъчиха да кажа имам ли и други съучастници, с които сме изнасяли оръжие. Аз казах, че съм сам, но не изтърпях болките и излязох от тялото, гледах ги отгоре - какво правят с тялото ми. Отидох на небето, там имаше много такива като мене, беше ми добре. После дойде един дядо и каза: Хайде, слизай на земята, че майка ти и баща ти много плачат за тебе! - И ето сега аз съм пред тебе, ти си ми тате и дядо." Дойде и ме прегърна. Учителя нали ме предупреди, когато отидох при него след убийството му: Той скоро ще дойде и ще ти каже всичко, само че не взимай никакви пари, които ще ти предложат по-късно. Като дойде 9-ти септември, управляващите ме извикаха да ми дадат пари, отказах. По-късно кръстиха улицата на негово име. Аз нищо не казах, това си е тяхна работа, не моя. След заминаването на брат Темелко къщата му стана музей, посещаваше се от братя и сестри.
към текста >>

43. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга. За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто. Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
към текста >>

Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като владика, сам.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка. Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като владика, сам. Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е владика. Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина.
към текста >>

44. 1924 г. - Теофана Савова

„Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ!
Учителя държи редовно своите беседи пред слушателите, които все повече се увеличават, урежда живота на обществото, помага на отделни лица. Към тази година се отнася и следния случай: Една сестра внезапно се разболява и то така силно, щото всички близки се изплашват. Сестрата иска помощ от Учителя и той отива. Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена: „Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ! " Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка? " Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа". Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече. - „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя.
към текста >>

45. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

" Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка, дядо или баба, какво има на онзи свят?
При сегашното положение, в което човек се намира, той посвещава цели 16 години, докато свърши университета, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и си отиват, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тия хора, че не могат да наредят работите си, казват: „Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди! " Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка, дядо или баба, какво има на онзи свят? Всички заминали мълчат. Значи единодушно казват: „Не е позволено да се говори по този въпрос". Чудна работа! Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човек?
към текста >>

46. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

„Дядо Благо попита Учителя за произхода на името „българи".
- Тя е място, дето всичко расте добре. Българин значи човек наДуха. Сестра Ст. Русева разказа: „Дядо Благо попита Учителя за произхода на името „българи". Учителя каза: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали „харния Бог". И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи". Това царство е съществувало още преди потопа. * България се нуждае от искрени хора, които говорят истината.
към текста >>

47. НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Това дете бил моят дядо.
Значи хванала Господа. Името ми не е българско, макар че аз съм чиста българка. Нека ви кажа, как съм го получила. Децата на моята прабаба умирали. От добри хора тя научила, че е добре да кръсти новороденото си дете с по-особено име, та хората да се чудят на името и да не гледат детето. Това дете бил моят дядо. По негово желание съм наследила името му - Теофана. Връзката между моите родители - Тодорка и Сава - възникнала през една много далечна епоха, която човешката памет не познава. Настоящото й проявление е създало много благоприятни условия, за да наследя от моите родители сърце, което да служи като добър проводник на Божията Любов. Сестра ми Мара има специално отношение към мен - тя ме крепи в живота, докато моят брат Петър-Асен създава необходимите за мен добри условия. На тях, на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя благодаря за всичко, което направиха за мен.
към текста >>

48. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си:
Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде. В десет часа той ще говори отново. * На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце. Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си: - А сега Дядо Господ слиза ли на земята? - Слиза, дете мое, отвърна майката. Само че не всички го виждат. - Аз искам да го видя - искрено пожела детето. Ако го срещна, как да го позная?
към текста >>

- А сега Дядо Господ слиза ли на земята?
Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде. В десет часа той ще говори отново. * На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце. Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си: - А сега Дядо Господ слиза ли на земята? - Слиза, дете мое, отвърна майката. Само че не всички го виждат. - Аз искам да го видя - искрено пожела детето. Ако го срещна, как да го позная? Майката намери за необходимо да й обясни:
към текста >>

- Майко, това е дядо Господ!
Ако го срещна, как да го позная? Майката намери за необходимо да й обясни: - Облечен е в светли дрехи, има бяла брада и дълга коса. След няколко дни майката взе за първи път детето със себе си, за да отидат на неделна беседа. Когато вижда Учителя на катедрата, то възкликва: - Майко, това е дядо Господ! Заведи ме при него! Майката познаваше Словото на Учителя и знаеше, че той бе казал: Никой не е видял лицето на Господа, но чрез творенията си Той е навсякъде и във всичко. Затова тя обясни на детето си: - Не е Дядо Господ, но нека отидем при него, защото той ще ни заведе при при Онзи, когото всички търсят! Основният закон
към текста >>

- Не е Дядо Господ, но нека отидем при него, защото той ще ни заведе при при Онзи, когото всички търсят!
Когато вижда Учителя на катедрата, то възкликва: - Майко, това е дядо Господ! Заведи ме при него! Майката познаваше Словото на Учителя и знаеше, че той бе казал: Никой не е видял лицето на Господа, но чрез творенията си Той е навсякъде и във всичко. Затова тя обясни на детето си: - Не е Дядо Господ, но нека отидем при него, защото той ще ни заведе при при Онзи, когото всички търсят! Основният закон Нека отидем сега другаде, за да видим с какво се занимават хората между две беседи. Както обикновено една част от тях още разговаряха оживено на поляната, а пред приемната на Учителя имаше няколко братя и сестри. В една къща, скромна според своя външен вид и обзавеждане, се бяха събрали гости на обща закуска. Някои от тях бяха донесли храна, други - сладки.
към текста >>

49. СЪДЪРЖАНИЕ - Светозар Няголов ( -2013)

Стоян Русев - Дядо Благо.............................................................................. 232
Борис Николов.............................................................................................. 221 Георги Радев................................................................................................. 226 Симеон Марков............................................................................................. 229 Никола Ватев................................................................................................ 230 Нешка Анева................................................................................................. 232 Стоян Русев - Дядо Благо.............................................................................. 232 Никола Гръблев............................................................................................ 234 Любомир Лулчев.......................................................................................... 242 Васил Бандерски........................................................................................... 251 Методи Константинов.................................................................................. 253 Д-р. Иван Жеков.......................................................................................... 25-5
към текста >>

50. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя.
И това се сбъдна. През 1960 г. тя напусна този свят. На 3 март 1918 г. почива моята баба Величка Кънчева Стойчева. Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя. Като наближава хотела, той вижда, че Учителя слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителя дава песента „Ще се развеселя". През 1920 г. Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее".
към текста >>

Текстът е написан от Стоян Русев — Дядо Благо.
Като наближава хотела, той вижда, че Учителя слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителя дава песента „Ще се развеселя". През 1920 г. Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев — Дядо Благо. Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителя изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителя оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата, ще пострада тежко.
към текста >>

51. 7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА - Светозар Няголов ( -2013)

Стоян Русев - Дядо Благо.............................................................................. 232
Борис Николов.............................................................................................. 221 Георги Радев................................................................................................. 226 Симеон Марков............................................................................................. 229 Никола Ватев................................................................................................ 230 Нешка Анева................................................................................................. 232 Стоян Русев - Дядо Благо.............................................................................. 232 Никола Гръблев............................................................................................ 234 Любомир Лулчев.......................................................................................... 242 Васил Бандерски........................................................................................... 251 Методи Константинов.................................................................................. 253 Д-р. Иван Жеков.......................................................................................... 25-5
към текста >>

52. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

Стоян Русев - Дядо Благо
Стоян Русев - Дядо Благо Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя — има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет.
към текста >>

Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
Стоян Русев - Дядо Благо Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя — има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>

Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя.
написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек". Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя. В София живее много добър негов приятел, с когото се разбират по-добре, отколкото с роден брат. Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря. След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките. Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява с вдигната ръка. Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него.
към текста >>

Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка.
След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките. Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява с вдигната ръка. Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа. Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте."
към текста >>

Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание.
След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките. Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява с вдигната ръка. Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа. Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо.
към текста >>

Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте."
Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа. Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират.
към текста >>

След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици.
Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа. Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
към текста >>

На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо.
Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителя я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? " Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините.
към текста >>

Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират.
Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителя я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? " Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителя държи трета беседа, трета свещ за заминалия.
към текста >>

След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителя я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? " Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителя държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска".
към текста >>

" Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините.
На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителя я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? " Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителя държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята.
към текста >>

53. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото!
Затваря се и започва усилено да се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция.
към текста >>

54. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване.
Гавраил Величков Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 г. Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване. Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. През 1929 г. идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братският живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите.
към текста >>

55. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо.
Той остава на Изгрева и се включва в голямата младежка група, която строи бараките на първите заселници. Учителя постоянно присъства, следи как работят и им дава ценни напътствия. Крум се включва активно и в братския живот. Участва във всички екскурзии, и е в първите групи, които строят лагера на Рила. Запознава се със Стефка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. — на улица „Латинка" № 59. Там построява още една голяма барака. Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка.
към текста >>

Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач.
Запознава се със Стефка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. — на улица „Латинка" № 59. Там построява още една голяма барака. Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителя обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери.
към текста >>

Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия.
След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителя обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купуваме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа.
към текста >>

Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера.
Учителя обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купуваме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителя му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник.
към текста >>

56. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?
сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко — Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката? " Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти. Един ден дойде нареждане от партията — да хвърлим чоп и двама, на които се падне, да разбият склада на казармата, да вземат оръжие и да го занесат на определено място, където ще дойдат партизани, за да го вземат. Чопът се падна на мен и на Владимир Бонев от Кюстендил и ние трябваше да изпълним тази задача.
към текста >>

57. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци.
към текста >>

58. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

- От Варненско, дядо, от морето.
- Е, колко ще се зарадва момчето! - казаха едновременно двамата стари люде и обясниха най-подробно къде е къщата на Дъновската фамилия. Те искаха да кажат още много неща за младия Константин, но по-едрият мъж бързо им даде да разберат, че времето им е малко. Въпреки това обаче старият човек припна колкото му държаха силите, настигна гостенина преди да се бе качил на коня и го запита: - От кой край си, българино? - От Варненско, дядо, от морето. - Ами какъв ти е занаята, бре сине? - Бакърджия съм, дядо. Дюкян имам. - Иди си със здраве - успя да изрече старият, а двата коня със ситния звън на пряпорците понечиха да се възкачат по нагорнището. По майчина линия Константин Дъновски води началото си от стар овчарски род в Устово, известен под прякора Забилци.
към текста >>

- Бакърджия съм, дядо.
Те искаха да кажат още много неща за младия Константин, но по-едрият мъж бързо им даде да разберат, че времето им е малко. Въпреки това обаче старият човек припна колкото му държаха силите, настигна гостенина преди да се бе качил на коня и го запита: - От кой край си, българино? - От Варненско, дядо, от морето. - Ами какъв ти е занаята, бре сине? - Бакърджия съм, дядо. Дюкян имам. - Иди си със здраве - успя да изрече старият, а двата коня със ситния звън на пряпорците понечиха да се възкачат по нагорнището. По майчина линия Константин Дъновски води началото си от стар овчарски род в Устово, известен под прякора Забилци. Името Забилци е получено от преди двеста години и е дадено на фамилията от местния паша за честно и стриктно изпълнение на задълженията при изплащането на данъците. Родоначалник на този голям овчарски род бил Георги Манолов, който на времето си стопанисвал около пет хиляди овци1.
към текста >>

59. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина.
Доста време Константин живя самотно в този чужди град, но постепенно той се опозна с всякакви хора, най-близки от които му станаха трима младежи на неговата възраст, които за разлика от други млади хора, живееха по-смислен живот. Те се събираха в неделни дни на високите хълмове край града, където имаше лозя и откъдето градът се виждаше като на длан. Бащата на един от тях, който се наричаше Тодор Хаджимаврудиев, беше търговец. Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия.
към текста >>

В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис.
Бащата на един от тях, който се наричаше Тодор Хаджимаврудиев, беше търговец. Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия. Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в добруджанските пристанища. Казваше се Белю Пинин.
към текста >>

Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия.
Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия. Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в добруджанските пристанища. Казваше се Белю Пинин. Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира.
към текста >>

Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден.
Имаше нещо, което свързваше този младеж с Константин Дъновски. Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха. Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя. Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден. Между книгите на стария хаджия имаше и гръцки, и други, написани със славянската кирилица. Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания. Веднъж Тодор донесе един нагънат на няколко ката дебел лист, който приличаше повече на кожа, отколкото на хартия. Буквите му бяха написани с черно, а заглавието на всяка нова строфа - с карминено червена боя. Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха.
към текста >>

Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания.
Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя. Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден. Между книгите на стария хаджия имаше и гръцки, и други, написани със славянската кирилица. Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания. Веднъж Тодор донесе един нагънат на няколко ката дебел лист, който приличаше повече на кожа, отколкото на хартия. Буквите му бяха написани с черно, а заглавието на всяка нова строфа - с карминено червена боя. Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха. Тодор също разбираше славянобългарското писмо, но Константин, който го знаеше още от Устово, го разумяваше по-добре от другите двама. Петър като че съвсем не искаше да го разчита.
към текста >>

- Ако бяхме сговорни - казваше дядо ми Хаджия, нямаше да сме на този хал.
Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат към хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни занаятчии или аргати. - Ние сме само да плащаме вергии3 - обади се Белю Пинин. Нас няма кой да ни защити, гърците си имат патрика в Цариград, който се е разбрал със султанските пазачи на хазната и затова тежките берии4 се падат на нас. С нашите пари, които те пращат в Цариград, поддържат приятелството между патриката и големците. - Пък може и със самия султан - добави Петър. - Ако бяхме сговорни - казваше дядо ми Хаджия, нямаше да сме на този хал. Ето, чети това - посочи той пергамента. На него пишело защо сме паднали под турско робство. За поука и пример е било написано това от хора, които знаели как стоят работите открай време. - Да го прочетем - каза Белю. - Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече.
към текста >>

- Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече.
- Ако бяхме сговорни - казваше дядо ми Хаджия, нямаше да сме на този хал. Ето, чети това - посочи той пергамента. На него пишело защо сме паднали под турско робство. За поука и пример е било написано това от хора, които знаели как стоят работите открай време. - Да го прочетем - каза Белю. - Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече. Разгънаха листа и Тодор го подаде на Константина. - Ти като че най-добре ще го прочетеш - каза той. - Добре, щом казвате така - отвърна Константин и като се облегна на дървото, зачете бавно и разбрано. Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа.
към текста >>

60. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев.
Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение: „Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим". Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани.
към текста >>

61. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3
Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета. Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3 Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр. Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее у един негов приятел.
към текста >>

Това не задоволило обаче дядо Георги.
В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета. Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3 Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр. Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее у един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава основно гръцкия език. Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител. В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език.
към текста >>

Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител.
В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр. Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее у един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава основно гръцкия език. Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител. В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820 - 1821 г. по време на гръцката завера турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези по селата Еркеч и Голица. Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица.
към текста >>

Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица.
Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител. В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820 - 1821 г. по време на гръцката завера турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези по селата Еркеч и Голица. Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица. Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт.
към текста >>

Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт.
Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица. Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4 След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г.
към текста >>

Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4
Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4 След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г. се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението. Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение.
към текста >>

Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин.
се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението. Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л.
към текста >>

Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г.
Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи.
към текста >>

Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини.
Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа.
към текста >>

Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото.
д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори. Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото. Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса.
към текста >>

Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни.
Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори. Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото. Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец.
към текста >>

2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса.
Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото. Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р.
към текста >>

Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.
към текста >>

Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая.
Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище.
към текста >>

И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило.
Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г. се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият владика Порфирий. Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене. 1Известия на варненско арх. Д-во, кн.
към текста >>

62. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра.
Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко. Той се отличаваше от другите деца и винаги гледаше да бъде далече от шумните им игри. Младежката му любознателност търсеше нещо ново, но нямаше откъде да го вземе, освен от природата, която обичаше и усърдно наблюдаваше. Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат. Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа. В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни. Мило беше всичко там.
към текста >>

63. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Не сънуваш ли понякога дядо си?
- Къде е тефтерът? Кой каквото докачи на тоя свят, това му остава. - Не е така, ти говориш само думи, но сам знаеш, че не е така. Нали понякога ти казват насън някои неща, а като се събудиш, речеш си: Сън! Кой да вярва на сънища? Не сънуваш ли понякога дядо си? - Е, да! - казва човекът, възвива глава и поглежда в лицето „доктора". В очите му има малка уплаха и недоумение. - Ти пък и сънищата ли ми знаеш? - Дядо ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата.
към текста >>

- Дядо ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата.
Не сънуваш ли понякога дядо си? - Е, да! - казва човекът, възвива глава и поглежда в лицето „доктора". В очите му има малка уплаха и недоумение. - Ти пък и сънищата ли ми знаеш? - Дядо ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата. Сега се мъчи там, дето е отишъл, и понякога ти казва: ти не се води по мене. Оправи работите си, та и моите да се оправят. - Така ли? - Така, така, пък ти и мене послушай и живей така, че да не те гонят и настигат злите помисли на тези, които си огорчил. Търговецът става, пооглежда се, иска да каже нещо, да протестира или да признае, но езикът сякаш се е схванал.
към текста >>

64. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места.
Докторът започна по-късно да издава списанията „Нова светлина" и още по-късно, към 1903 г. и списанието „Виделина". Годините на затворения в робия народ минават мъчително. В село Петра, Силистренско, живее бедното но честно и благочестиво семейство на една скромна, добра и чистосърдечна девойка. Още през 1829 г. дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места. Те заграбват добитъка, стоката и покъщнината, а някога и хора. В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път към едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен. От този брак на 13 юли 1866 г. се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню. Станал вече младеж, този Пеню расте умен и с благороден характер.
към текста >>

се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню.
Още през 1829 г. дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места. Те заграбват добитъка, стоката и покъщнината, а някога и хора. В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път към едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен. От този брак на 13 юли 1866 г. се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню. Станал вече младеж, този Пеню расте умен и с благороден характер. Той наблюдава живота край себе си и обиква своя род и отечеството си така, че още седемнадесет годишен се записва доброволец във войската и в 1885 г. участвува в сръбско-българската война. Д-р Георги Миркович Когато Пеню завършва 21 години, с него става нещо необикновено.
към текста >>

65. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

„Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели „Познавам го от 1930 г., но и преди това съм слушал много за него и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него.“ Така пише един от почитателите на Учителя, по-късно негов ученик. „Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания. Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти. Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща из тоя период от работата му. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум.“ Друг източник на сведения - пише в писмото си същият почитател - намерих в лицето на Стоян Кръстев Ватралски - състудент на Учителя в Америка.
към текста >>

66. Разговори с Учителя. Разговор шести - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е чудно идеята за тази постъпка да се е зародила в ума на някой негов прадядо.
Помислете за вашия приятел. Може би той сега има нужда от вас. Също ако ви дойде на ума да извършите едно добро дело, не казвайте, че ще го извършите, когато имате време, защото никога няма да го изпълните. Времето за изпълнение е тогава, когато сте помислили да го направите. Случва се някога човек да извърши постъпка, която както за хората, така и за самия него, изглежда неочаквана. Не е чудно идеята за тази постъпка да се е зародила в ума на някой негов прадядо. Тя се е предавала в родовете, докато се е намерил един, който я осъществява почти несъзнателно. За да не ставате жертва на такива неща, особено ако са недоброкачествени, трябва да проверите хрумванията си и да се противопоставите на такива, които са в противоречие с вашите разбирания. Ученикът: Как да си обясним това. че понякога настъпват дни, когато човек губи всякакво разположение за работа? Не е уморен, не чувствува никакво телесно неразположение, но охотата за работа е изчезнала.
към текста >>

67. ДЯДО РУСИН - Борис Николов

ДЯДО РУСИН
ДЯДО РУСИН Отиваме към Балкана, по главното шосе. Срещу нас се зачува сладостно звънче, а след малко се задава магаренце, натоварено с дърва. То пристъпя внимателно. Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка.
към текста >>

Дърварят дядо Русин преди две години ослепя.
Срещу нас се зачува сладостно звънче, а след малко се задава магаренце, натоварено с дърва. То пристъпя внимателно. Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом.
към текста >>

В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва.
Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна.
към текста >>

То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом.
Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно. Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство! Те са богати, имат най-голямото богатство – Любовта!
към текста >>

На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи.
Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно. Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство! Те са богати, имат най-голямото богатство – Любовта!
към текста >>

68. ШАР ПЛАНИНА - Борис Николов

Пътувахме по Балкана със стария ловец дядо Иван Шар планина.
ШАР ПЛАНИНА Пътувахме по Балкана със стария ловец дядо Иван Шар планина. В онези времена още имаше хора, които се препитаваха с лов. Балканът не беше населен като днес – планината беше пълна с какъв ли не дивеч: сърни, елени, вълци, мечки, лисици, златки и други. Шар планина беше ловец само на мечки, и то стръвници, които са нападали хора. Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина: – Бай Иване, така и така, отърви ни!
към текста >>

69. ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ - Борис Николов

Тази случка ми я разправи моят стар приятел дядо Стефан.
ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ Тази случка ми я разправи моят стар приятел дядо Стефан. Тогава той беше възрастен, а това се е случило, когато е бил млад – предполагам да е станало преди 80–90 години. В селото Каймаклий живял прочут ходжа. Той помагал на хората със съвети, лекувал, но главното – имал власт над животните. Веднъж ходжата дошъл в селото на Стефана. Поканили го да пренощува в една къща, но в нея имало бълхи – облак.
към текста >>

70. ЙОСИФ - Борис Николов

Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си.
Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана. Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже: – Мечката изяде твоята юница. И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения; Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря. Това беше неговата юница!
към текста >>

– Какво има, дядо Стоиле?
Оттогава бракониерството в манастирската гора престана. Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже: – Мечката изяде твоята юница. И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения; Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря. Това беше неговата юница! Тя само като чуеше гласа му, тичаше.
към текста >>

Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже:
Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже: – Мечката изяде твоята юница. И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения; Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря. Това беше неговата юница! Тя само като чуеше гласа му, тичаше. Беше я докарал от чужбина, гледаше я с особени грижи, възлагаше голяма надежда на нея.
към текста >>

Дядо Стоил още стоеше навън.
Над нея – манлихерова, отлична бойна пушка с бронирани куршуми, бие далеч и точно. Над нея – маузерова пушка, турска, със заострени бронирани куршуми. По другите страни бяха накичени пищови, револвери, ками, ножове всевъзможни – бойни трофеи от всичките времена и народи. Йосиф посегна към манлихеровата, но се поколеба, присегна и откачи мартинката. Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото. Дядо Стоил още стоеше навън. – Къде? – попита Йосиф. – На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него. Подир два часа стигнаха.
към текста >>

71. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

– Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години.
Никѝфор поседя у него няколко дни, поръча и избра каквото му трябваше. Направиха и прощалния обед. Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години. Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото. Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка. Къню каза: – Правят се от специално дърво, то се избира между хиляди. Но най-важното е обработката: като се изрежат, дъските се киснат във вода пролетно време, когато се топят снеговете.
към текста >>

Дядо ни Дойно беше прочут гъдулар и майстор на гъдулки.
Виж какъв глас, като човешки! – А защо трябва да се киснат в снежна вода? – Защото снежната вода изсмуква каменната част от дървото и остават само нишките, те са, които пеят. Тъй обработваме и дървото за гъдулките, затова нашите се славят навред. Ценят ги и ги търсят. Дядо ни Дойно беше прочут гъдулар и майстор на гъдулки. Но в цялото прибалкание се знае със сигурност само за две гъдулки, че са правени от него – на Индж³то и на Кара Колю, прочути гъдулари и сега. Но те ги пазят като очите си. Никѝфор се спря пред клепалата и вече не можеше да се откъсне от тях. Чукна леко, после по-силно – глас човешки! Говор!
към текста >>

72. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на дядо Колю Къртипъня.
Някои от стругарите си ловяха понякога, но не с въдици – кой ти има време да виси над вировете с пръчката? Те просто отбиваха някой ръкав на реката и в поизпразнените вирове си събираха риба колкото искат, като подбираха едрата, а дребната оставяха – да расте. При това никога не ловяха повече, отколкото им трябваше. После пускаха пак водата да си тече. Реката имаше и тази особеност, че на някои места се изгубваше под земята и по-долу пак излизаше изведнъж на открито. И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на дядо Колю Къртипъня. Беше наречен тъй заради голямата му сила – нейната граница не се знаеше. Легендата я украсяваше и прибавяше още, защото човек чувства нужда да въплъти онова, което обича, в някой образ. От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня. Тя се вие безгрижно по стръмния склон, около вековните буки, между скали и поляни, и слиза при реката, до самия струг. Разправят, че онези, които могат да слушат в миналото, и сега чуват песните на Къртипъня, които са огласяли тези места.
към текста >>

От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня.
После пускаха пак водата да си тече. Реката имаше и тази особеност, че на някои места се изгубваше под земята и по-долу пак излизаше изведнъж на открито. И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на дядо Колю Къртипъня. Беше наречен тъй заради голямата му сила – нейната граница не се знаеше. Легендата я украсяваше и прибавяше още, защото човек чувства нужда да въплъти онова, което обича, в някой образ. От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня. Тя се вие безгрижно по стръмния склон, около вековните буки, между скали и поляни, и слиза при реката, до самия струг. Разправят, че онези, които могат да слушат в миналото, и сега чуват песните на Къртипъня, които са огласяли тези места. Защото Къртипъня беше прочут певец и гъдулар, познат на целия Среден Балкан. През зимата, когато всички се прибираха в село, не можеше да стане сватба, празненство или събор, без да присъства Къртипъня с гъдулката. Той беше веселяк и не се уморяваше да пее и свири.
към текста >>

Всяка година дядо Колю даваше змия да го ухапе, след това ги ловеше с ръце; но пиеше и някаква билка и казваше заклинания – и оставаше невредим.
С една малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше някави странни думи. Змиите бяха още сънливи и не много подвижни. А все продължаваха да излизат, нагрети от огъня. Така събраха стотина. Къртипъня завърза торбата, а Илия я отнесе надолу по реката и ги изтърси в камънаците. Всяка година дядо Колю даваше змия да го ухапе, след това ги ловеше с ръце; но пиеше и някаква билка и казваше заклинания – и оставаше невредим. Първата вечер мина с това приключение. Спаха сладко, защото бяха изморени. На сутринта, като раздигаха завивките, намериха още три змии. Два-три дни те се климатизираха – ловяха риба, беряха гъби, тъкмо излизаха кладниците. Чорба от кладници гъби, или печени – такова нещо който е ял, не може да го забрави!
към текста >>

73. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език.
Само човекът, в когото умът и сърцето са в хармония, приема благата, взема от тях само онова, което е необходимо за да поддържа живота си, и ги оставя да текат, за да се ползват от всички. Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме. С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно.
към текста >>

74. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя.
С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм. Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи? Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата. С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва. Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той.
към текста >>

75. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Дядо ми по майка бил свещеник, бунтовник и още съвсем млад е заточен в Диарбекир, където загива.
Част I Моят път в живота Спомени за Учителя, диктувани от Крум Вьжаров на Мария Митовска Как намерих Учителя Дядо ми по майка бил свещеник, бунтовник и още съвсем млад е заточен в Диарбекир, където загива. Майка ми тогава е на 2 години. Тя е завършила Notre Dame de Sion в Константинопол - висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Майка ми беше дълбоко религиозна. У мен интересът към религията много отрано се зароди. Бях на 9-10 години, когато замолих нашите и те ми купиха Библията - Стария и Новия завет, и още бях дете, когато я прочетох от кора до кора.
към текста >>

76. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе.
Сутрин, като се събуждахме за изгрева, е имало лед наоколо. Валял ни е и сняг, като се е задържала до няколко дни около 20-30 см снежна покривка. Ние изгребвахме снега от покрива на палатките, за да не ги скъса и да не ни затрупа. Имало е много силни бури, които са скъсвали палатките, и сме оставали без покрив. Единствено стабилна и здрава оставаше ветеран- ската палатка на Крум, шита от Елена Андреева и импрегнирана с парафин като тези, които са ползвали по времето на Учителя. Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе. По-късно осъзнах, че трудностите и суровите условия са част от школата на Учителя. Те спомагат за израстването на ученика, за формирането на истинска обхода между хората, защото, ако при трудни условия се изградят прекрасни отношения, те свързват душите завинаги и любовта между тях е безгранична. А тази любов, това е основата, върху която се гради Братският живот. Запомнила съм, че всички работеха, всеки искаше да даде от себе си колкото може и каквото може, един едно, друг друго. Никога не сме имали проблеми за пари, никога не сме искали и не сме вземали пари от гостите чужденци.
към текста >>

77. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (дядо, баба, било негови или на жена му).
При лоши аспекти дава скъсване на връзка с човек от противоположния пол. Ако аспектът е квадратура или опозиция, явява се заболяване на бъбреците. ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти С ЮПИТЕР дава през годината получаване на наследство или подаръци. При лоши аспекти човекът ще преживее разочарование: ще очаква нещо хубаво от хора, на които е направил добро и ценни услуги, но няма да получи очакваното внимание. ВЕНЕРА при съвпад или добри аспекти със САТУРН определя през годината голяма материална помощ от възрастни хора, възможно и от родителите. При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (дядо, баба, било негови или на жена му). ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с УРАН ще даде силни чувства и връзки с човек от противоположния пол, възможна е женитба. При лоши аспекти - неприятности в семейството, стигащи до развод, ако човек е женен. Ако не е женен - връзка с човек от противоположния пол, който не е от родния му град или е разведен. ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с НЕПТУН дава през тази година много добри и обилни сърдечни преживявания, милувки с човек от противоположния пол. При лоши аспекти - ще преживее разочарования: ще очаква внимание и разположение от човек, към който се е отнесъл с внимание и любов, но няма да ги получи.
към текста >>

78. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Знаете от баби и дядовци, че на студен камък не се сяда, защото ще ти изсмуче силата и ще се разболееш.
И докато тук, на Земята, на много хора им се струва, че могат да компенсират нравственото си несъвършенство с притежаването на повече пари, оказали се в Отвъдното, те разбират, че всъщност са последни бедняци, защото там е нужна само сила. А такава имаш, ако си живял добър и разумен живот. Тънал ли си в лъжа, омраза, злоба, престъпления, Оттатък нямаш сили да се придвижиш на никъде. Подобни „бедняци“, за да получат сила и да могат да задоволят най-елементарните си желания, идват да тревожат хората и да черпят от тях енергия. Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „Душата му е камък“. Знаете от баби и дядовци, че на студен камък не се сяда, защото ще ти изсмуче силата и ще се разболееш. Това съвсем не са измислици. В камъните висшите същества затварят душите, които са толкова лоши и нисши, че нито една майка не се е съгласила да ги роди. Там, в камъка, душата бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество. За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него. Ще попитате - наистина ли майката знае кого ражда?
към текста >>

79. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ИЧЛ* След като ориентираме детето с новата обстановка, време е да свържем дома с училището, като с кратки беседи, песни или приказки заговорим за мама и татко, за бате и кака, за баба и дядо.
Точно сега, подчертавайки хигиената на ръцете, краката и ушите, уместно е да заговорим за тяхната дружна работа. С каква удивителна задружност работят ръцете и краката, устата със зъбите и езика! Всичките сетива работят задружно за доброто на човека. Животът е резултат на общи усилия. Ще почнем с малките от дружната игра, дружната песен и работа. Новото време ще израстне с новото поколение. ИЧЛ* След като ориентираме детето с новата обстановка, време е да свържем дома с училището, като с кратки беседи, песни или приказки заговорим за мама и татко, за бате и кака, за баба и дядо. Децата обичат да ни разказват за своите близки. Въпросите ни към децата трябва да бъдат ясни, не много общи нито прекалено интимни. Без да злоупотребяваме, ще свикнем малките към търпеливо изслушване и ясно изказване. Говорейки за близките, ще напомним на малките и за задълженията им към тях. Създадените добри навици в училище трябва да се прилагат и в къщи.
към текста >>

80. От 1 декем. до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Грижи за нуждаещите се Дочува се веселата песен на дядо Мраз.
От 1 декември до 16 януари Зимни радости. Грижи за нуждаещите се Дочува се веселата песен на дядо Мраз. Довършваме есенните албумчета, моделираните плодове и зеленчуци. С песен посрещаме дядо Мраз и баба Зима, декламираме за пързалката „Три богатства", „Белите снежинки" и волно се гоним със снежните звездици. А пързалката в двора, снежните човеци и белите топки! Колко много радост ни предлага студената, но красива зима! При всичката радост през есента, чуваме и молещите се врабченца за трошици. Ще се погрижим за тях. Но само врабчетата ли се нуждаят от помощ ?
към текста >>

С песен посрещаме дядо Мраз и баба Зима, декламираме за пързалката „Три богатства", „Белите снежинки" и волно се гоним със снежните звездици.
От 1 декември до 16 януари Зимни радости. Грижи за нуждаещите се Дочува се веселата песен на дядо Мраз. Довършваме есенните албумчета, моделираните плодове и зеленчуци. С песен посрещаме дядо Мраз и баба Зима, декламираме за пързалката „Три богатства", „Белите снежинки" и волно се гоним със снежните звездици. А пързалката в двора, снежните човеци и белите топки! Колко много радост ни предлага студената, но красива зима! При всичката радост през есента, чуваме и молещите се врабченца за трошици. Ще се погрижим за тях. Но само врабчетата ли се нуждаят от помощ ? Оглеждаме другарчетата си, спомняме си за бедните, стари и немощни хора. Дружно предприемаме няколко инициативи според силите и условията, с които разполагаме (поддържаме едно или няколко бедни другарчета, устройваме томбола с предмети, изработени от децата или събрани от родителите, забава, концерт, чай, сказка, посещение на детски домове с благотворителна цел, домашни забави и др).
към текста >>

Време е да заговорим за дядо Коледа, приятеля на добрите деца.
А пързалката в двора, снежните човеци и белите топки! Колко много радост ни предлага студената, но красива зима! При всичката радост през есента, чуваме и молещите се врабченца за трошици. Ще се погрижим за тях. Но само врабчетата ли се нуждаят от помощ ? Оглеждаме другарчетата си, спомняме си за бедните, стари и немощни хора. Дружно предприемаме няколко инициативи според силите и условията, с които разполагаме (поддържаме едно или няколко бедни другарчета, устройваме томбола с предмети, изработени от децата или събрани от родителите, забава, концерт, чай, сказка, посещение на детски домове с благотворителна цел, домашни забави и др). Време е да заговорим за дядо Коледа, приятеля на добрите деца. С няколко приказки ще разкажем за живота на Христа. Мило е децата да станат джудженца с червени шапки и бели бради, като помощници на дядо Коледа да приготвят подаръци за близките си, за другарчетата или за бедни хора. Декорацията в стаята се изменя с зимна и то за случая празнична. Към средата на декември свикваме родителска среща и заедно с майките решаваме как да отпразнуваме Коледа. Обикновено се предпочита забава в стаята при задушевната атмосфера между родители и деца.
към текста >>

Мило е децата да станат джудженца с червени шапки и бели бради, като помощници на дядо Коледа да приготвят подаръци за близките си, за другарчетата или за бедни хора.
Но само врабчетата ли се нуждаят от помощ ? Оглеждаме другарчетата си, спомняме си за бедните, стари и немощни хора. Дружно предприемаме няколко инициативи според силите и условията, с които разполагаме (поддържаме едно или няколко бедни другарчета, устройваме томбола с предмети, изработени от децата или събрани от родителите, забава, концерт, чай, сказка, посещение на детски домове с благотворителна цел, домашни забави и др). Време е да заговорим за дядо Коледа, приятеля на добрите деца. С няколко приказки ще разкажем за живота на Христа. Мило е децата да станат джудженца с червени шапки и бели бради, като помощници на дядо Коледа да приготвят подаръци за близките си, за другарчетата или за бедни хора. Декорацията в стаята се изменя с зимна и то за случая празнична. Към средата на декември свикваме родителска среща и заедно с майките решаваме как да отпразнуваме Коледа. Обикновено се предпочита забава в стаята при задушевната атмосфера между родители и деца. Ще запознаем децата с хубавите български обичаи около Коледа, народната трапеза, бъдника в огнището, общите игри и коледуване. Практиката ни учи да дадем коледната си забава на първи януари след обед.
към текста >>

81. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като дядо Коледа.
„Споделената мъка се понася по-леко, елате пак, деца" — поканиха ни па тръгване войниците. На следния ден, в училище, разказахме впечатленията си и решихме да отиваме всяка седмица при бойците или при болните деца в Софийската детска клиника (първото ни подсети за второто), където има депа болни, изпратени от разните краища на България. Решихме по възможност подаръците да са приготвени от самите нас, като: папки за писма, пепелници, чашки вода, салфетки, солници от глина, вази, цвят и пр. Живеейки с идеята за ранените, сетихме се и за бедните деца. Веднъж отидохме в един работнически детски дом, сприятелихме се с бедните другарчета, играхме весело и на тръгване им взехме адресите да им отидем за Коледа на гости. Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като дядо Коледа. Атмосферата в училище стана весела, възторжена и изпълнена с трудещи се творпи, които работеха за да зарадват другите. Ако всеки от нас има навика от детинство да направи по едно добро в седмицата на нуждаещите се около него, несъмнено че днес не би имало толкова много нещастни.
към текста >>

82. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа?
10. Около Коледа Бяхме погълнати от работа. Всеки бързаше да приготви повече подаръци за болните войници или деца. Всяка седмица по веднъж ходехме в детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом. Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам. Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество." — Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца. И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене. Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа. Започнахме усилено да приготовляваме подаръци за децата и близките им. Решихме на самата Коледа да облечем няколко деца от нас (по-големките) и да отидем да ги занесем на послушните деца и на ранените войници.
към текста >>

Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа.
Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам. Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество." — Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца. И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене. Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа. Започнахме усилено да приготовляваме подаръци за децата и близките им. Решихме на самата Коледа да облечем няколко деца от нас (по-големките) и да отидем да ги занесем на послушните деца и на ранените войници. Идеята беше чудесна, спонтанна и навременна. Изпълнението й зависеше от умението да се задържи и развие изкусно. Всички деца станаха джуджета и идваха сутрин рано на училище, за да могат да изработят повече подаръци.
към текста >>

Един ден обаче се запитахме ще дойде ли дядо Коледа и при нас.
Изпълнението й зависеше от умението да се задържи и развие изкусно. Всички деца станаха джуджета и идваха сутрин рано на училище, за да могат да изработят повече подаръци. И у дома си дори носеха работа. Радостта, с която приготовлявахме за другите, беше не по-малко и наша радост. Наред с работата вървяха коледните песни, стихотворения и приказки. Един ден обаче се запитахме ще дойде ли дядо Коледа и при нас. Това беше много навременен въпрос за разрешение. На всички им се искаше да го видят. Разказах им приказката за дядо Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим. Сложихме писмото на прозореца, откъдето джудженцата му ще го вземат и занесат. След няколко дни получихме пак по джудженцата му отговор, намерен на същото място, където оставихме нашето писмо.
към текста >>

Разказах им приказката за дядо Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим.
Радостта, с която приготовлявахме за другите, беше не по-малко и наша радост. Наред с работата вървяха коледните песни, стихотворения и приказки. Един ден обаче се запитахме ще дойде ли дядо Коледа и при нас. Това беше много навременен въпрос за разрешение. На всички им се искаше да го видят. Разказах им приказката за дядо Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим. Сложихме писмото на прозореца, откъдето джудженцата му ще го вземат и занесат. След няколко дни получихме пак по джудженцата му отговор, намерен на същото място, където оставихме нашето писмо. Подготвяхме усилено забава със специални, номера, празнична нарочна украса на стаята и елха с много играчки, украшения и пр., приготвени повечето от самите деца. Не оставяхме назад и подаръците за другите. Но, ето че след десетина дни, когато заучихме много коледни песни, стихотворения и балетчета, малките започнаха да питат: Ама наистина ли ще дойде дядо Коледа ?
към текста >>

Но, ето че след десетина дни, когато заучихме много коледни песни, стихотворения и балетчета, малките започнаха да питат: Ама наистина ли ще дойде дядо Коледа ?
Разказах им приказката за дядо Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим. Сложихме писмото на прозореца, откъдето джудженцата му ще го вземат и занесат. След няколко дни получихме пак по джудженцата му отговор, намерен на същото място, където оставихме нашето писмо. Подготвяхме усилено забава със специални, номера, празнична нарочна украса на стаята и елха с много играчки, украшения и пр., приготвени повечето от самите деца. Не оставяхме назад и подаръците за другите. Но, ето че след десетина дни, когато заучихме много коледни песни, стихотворения и балетчета, малките започнаха да питат: Ама наистина ли ще дойде дядо Коледа ? Той истински ли е? Не е ли като всички други хора и не остарява ли? и др. т. Ето въпроси, на които трябва да отговорим без да заблуждаваме малките. — „Той не остарява деца, защото е самото добро и радост!" — А къде живее ?
към текста >>

— Дядо Коледа живее в сърцата на добрите хора.
Той истински ли е? Не е ли като всички други хора и не остарява ли? и др. т. Ето въпроси, на които трябва да отговорим без да заблуждаваме малките. — „Той не остарява деца, защото е самото добро и радост!" — А къде живее ? — Дядо Коледа живее в сърцата на добрите хора. Ето, вие всички сте добрички. Тези всички подаръци нали ще ги занесете на децата, вашите другарчета, за да ги зарадвате. И колко много ще се радват тези деца! Така и вас ще зарадва някой друг с подаръци. Този, който носи радост на хората и децата, е дядо Коледа. Най-после очакваният ден дойде.
към текста >>

Този, който носи радост на хората и децата, е дядо Коледа.
— „Той не остарява деца, защото е самото добро и радост!" — А къде живее ? — Дядо Коледа живее в сърцата на добрите хора. Ето, вие всички сте добрички. Тези всички подаръци нали ще ги занесете на децата, вашите другарчета, за да ги зарадвате. И колко много ще се радват тези деца! Така и вас ще зарадва някой друг с подаръци. Този, който носи радост на хората и децата, е дядо Коледа. Най-после очакваният ден дойде. Стаята беше празнично украсена: прозорците бяха затъмнени със синя хартия и по нея летяха бели пухкави снежинки. По тавана трептяха златни звездици. По стените имаше елхови вейки със свещици и камбанки, силуети, джудженца и какво ли не. А в средата на стаята блестеше елховото дърво, Отрупано с украшения7.
към текста >>

В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа.
Зад тях, на столове седяха родителите, дошли да споделят радостта на рожбите си. Тържеството започна. Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец. Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите).
към текста >>

Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна.
Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец. Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата). Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето.
към текста >>

Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите).
В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец. Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата). Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето. Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път.
към текста >>

Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца.
Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата). Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето. Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки. Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки.
към текста >>

Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора.
Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето. Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки. Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки. В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията. На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца.
към текста >>

Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки.
Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки. Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки. В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията. На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма.
към текста >>

Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки.
Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки. Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки. В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията. На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма. Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.
към текста >>

Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца.
Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки. Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки. В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията. На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма. Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.
към текста >>

83. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха.
Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни. Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха. Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри. Скоро Слънчо се усмихна и пропъди снежинките. Така завършваше първата картина. Във втората картина декорите бяха пролетни — цветя и птички приготвени от децата за целта. С приказки, песни и игри изживяхме на сцената пролетта.
към текста >>

84. 16. В края на учебната година - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Това беше достатъчно да ни върне към дядо Мраз и царица Есен.
Следния ден Съвсем естествено днес продължихме преговора на всички заучени песни, стихотворения и игри. Между прочие взехме нова песничка „Свърщи се, замина учебната година". Закусихме, играхме подвижни игри на двора и си говорихме за края на годината. След обяд Имайки предвид предстоящото ни подреждане, програма за годишната забава, след обяд разнообразихме преговора си с драматизация и ритми. Сложих на грамофона познати мелодии, играни като балетчета през есента и зимата. Това беше достатъчно да ни върне към дядо Мраз и царица Есен. Спомнихме си пиеската за царица Есен, спомнихме си балетчето на звездичките, на снежинките и първите пролетни цветенца. Следобедът мина в игра и преди да си тръгнем успяхме да извадим от торбите си нова приказка за „Малката Ирен", която исках да драматизираме в края на годината. Трети ден За разнообразие днес поработихме с глина, от където подехме разговор, за ръчните работи и за недовършените неща. Всяко дете обеща да подреди шкафчето си и да довърши всичките си албумчета, рисунки и др. неизправности. — Нали ще поканим на изпита вашите майки и бащи! Те ще се радват, като видят, че децата им много са работили и много са учили.
към текста >>

85. Дядо Иван — Прасковата. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ДЯДО ИВАН — ПРАСКОВАТА Живял някога един много беден старец на име Иван.
ДЯДО ИВАН — ПРАСКОВАТА Живял някога един много беден старец на име Иван. Той искал много да помага на хората, но бил толкова беден, че не можел нищо да направи за тях. Един ден дядо Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо. Той започнал да събира праскови и им взима костилките. Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа.
към текста >>

Един ден дядо Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо.
ДЯДО ИВАН — ПРАСКОВАТА Живял някога един много беден старец на име Иван. Той искал много да помага на хората, но бил толкова беден, че не можел нищо да направи за тях. Един ден дядо Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо. Той започнал да събира праскови и им взима костилките. Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа. Така събрал пълна торба с праскови костилки. Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки.
към текста >>

Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата.
Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа. Така събрал пълна торба с праскови костилки. Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки. Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене. Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата. Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета. Много хора, когато почивали под сянката им или ядели вкусните праскови, се учудвали как са пораснали толкова праскови дървета на това място. И скоро научили, че всичките тези дървета са посадени от един добър, беден старец, наречен за това Иван Прасковата. Преразказана
към текста >>

Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета.
Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа. Така събрал пълна торба с праскови костилки. Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки. Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене. Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата. Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета. Много хора, когато почивали под сянката им или ядели вкусните праскови, се учудвали как са пораснали толкова праскови дървета на това място. И скоро научили, че всичките тези дървета са посадени от един добър, беден старец, наречен за това Иван Прасковата. Преразказана
към текста >>

86. Плачът на елхичките. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки.
Мало и голямо, бедно и богато тичали надолу, нагоре, кой как може да се приготви за празника. Само зелените елхи стоели неподвижни и тихо плачели от студ. Майките елхи нежно превивали клони над своите малки рожби-елхички и с песен тихо ги приспивали: „Милчки рожби, спете и смелички бъдете! Със здраве и с радост скоро ще отрастете.“ Така пеели майките елхи на сабите деца, а те, миличките, треперели от студ и непрестанно плачели. Една вечер, точно пред Коледа — в полунощ, от планината се зачуди звънци и силна светлина озарила цялата гора. Изведнъж измежду дърветата се спуснали много сърни и джуджета, а всред тях една голяма шейна. В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки. Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат сълзите си. — Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка. — Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения.
към текста >>

Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички.
Само зелените елхи стоели неподвижни и тихо плачели от студ. Майките елхи нежно превивали клони над своите малки рожби-елхички и с песен тихо ги приспивали: „Милчки рожби, спете и смелички бъдете! Със здраве и с радост скоро ще отрастете.“ Така пеели майките елхи на сабите деца, а те, миличките, треперели от студ и непрестанно плачели. Една вечер, точно пред Коледа — в полунощ, от планината се зачуди звънци и силна светлина озарила цялата гора. Изведнъж измежду дърветата се спуснали много сърни и джуджета, а всред тях една голяма шейна. В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки. Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат сълзите си. — Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка. — Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения. Нямало вече плач, а само радост и смях.
към текста >>

— извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка.
Изведнъж измежду дърветата се спуснали много сърни и джуджета, а всред тях една голяма шейна. В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки. Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат сълзите си. — Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка. — Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения. Нямало вече плач, а само радост и смях. Така дядо Коледа отминал гората и тръгнал за града, да зарадва и децата. От тогава до ден днешен хората красят елхи срещу Коледа за радост на децата.
към текста >>

— Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения.
В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки. Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат сълзите си. — Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка. — Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения. Нямало вече плач, а само радост и смях. Така дядо Коледа отминал гората и тръгнал за града, да зарадва и децата. От тогава до ден днешен хората красят елхи срещу Коледа за радост на децата.
към текста >>

Така дядо Коледа отминал гората и тръгнал за града, да зарадва и децата. От тогава до ден днешен хората красят елхи срещу Коледа за радост на децата.
Само малките елхички не могли да спрат сълзите си. — Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка. — Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения. Нямало вече плач, а само радост и смях. Така дядо Коледа отминал гората и тръгнал за града, да зарадва и децата. От тогава до ден днешен хората красят елхи срещу Коледа за радост на децата.
към текста >>

87. Елен и сърна. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

То изтичало напред пред елена и рекло: — Стой, дядо, стой! Не върви по тая пътека, защото напреде ни има трап; а ако повървим още малко, ще дойдем до новонаправената стръга.
ЕЛЕН И СЪРНА (Басня) Едно стадо сърни излязло по планината на паша; то се предвождало от един стар елен, който знаел всичките пътеки, познавал местата, къде ловците правят ,стръги, къде залагат примки и капани, или копаят трапове, в които да ловят живи сърните. Обаче той не знаял за един нов трап, за една стр&га, която била направени миналия ден. Еленът водил стадото право на тоя трап, на тая стръга. Едно сърненце, което вървяло най-подире, познало, че пътеката, по която вървят сега, е тая същата, по която то само вървяло вчера и поради незнание бе паднало в новоизкопания трап, и беше се избавило по някакво чудо. То изтичало напред пред елена и рекло: — Стой, дядо, стой! Не върви по тая пътека, защото напреде ни има трап; а ако повървим още малко, ще дойдем до новонаправената стръга. Аз я видях вчера, и дори паднах в трапа, но по някакво чудо се спасих. Еленът за минутка се спрял, спряло се и стадото. Той сам не знаял, що да каже, но му било тежко да слуша съвети от едно вчерашно сърне. От вироглавство или от друго, но той не рачил да послуша сърненцето. — Махни се от тука, ти вчерашно сърне! Ти ли ще учиш дяда си?
към текста >>

88. Три богатства. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ТРИ БОГАТСТВА Ой шейничке моя, мое златно злато, с тебе само сещам, ангелче крилато, колко дядо Господ ме дарил богато! С теб кога се спущам горе от баира, сещам от сърце ми радост как извира, сещам, че Бог дал ми дарове чудесни — свидни три богатства: здраве, смях и песни! Ран-Босилек
ТРИ БОГАТСТВА Ой шейничке моя, мое златно злато, с тебе само сещам, ангелче крилато, колко дядо Господ ме дарил богато! С теб кога се спущам горе от баира, сещам от сърце ми радост как извира, сещам, че Бог дал ми дарове чудесни — свидни три богатства: здраве, смях и песни! Ран-Босилек
към текста >>

89. Дядо Коледа. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ДЯДО КОЛЕДА — Някой чука на вратата, весело, припряно.
ДЯДО КОЛЕДА — Някой чука на вратата, весело, припряно. — Дядо Коледа пристига, отвори му, мамо! В торбата знам, че има хубави играчки, той ги носи, мила мамо, за дечица малки. Вяра Господинова
към текста >>

— Дядо Коледа пристига, отвори му, мамо! В торбата знам, че има хубави играчки, той ги носи, мила мамо, за дечица малки.
ДЯДО КОЛЕДА — Някой чука на вратата, весело, припряно. — Дядо Коледа пристига, отвори му, мамо! В торбата знам, че има хубави играчки, той ги носи, мила мамо, за дечица малки. Вяра Господинова
към текста >>

90. Морската царица и нейния дядо. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ ДЯДО Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с опашка на риба, със златни уста.
МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ ДЯДО Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с опашка на риба, със златни уста. И сутрин, когато изгрява червеното слънце и пак засияй — тогава закусват те двамата с чай, но не от Китай, а чай от подморски цветя; закусват те с чай и с бели подморски звезди дълбоко под сините морски води. Край тяхната маса минава златопереста рибка и ги поздравлява: „Добро утро-добро утро!" повтаря им тя — златопереста рибка с червеви крилца. За сега, стига толкоз, деца, а друг път повече ще ви разправя. Гео Милев
към текста >>

91. Игра на гърнета. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Избира се едно дете за купувач, което отива при един от продавачите, хваща го за ръка и пита: „Дядо (бабо), продаваш ли си гърнето?
ИГРА НА ГЪРНЕТА (Народна игра) Децата се нареждат в двоен кръг с лице към центъра. Първите клякат за гърненца, а вторите — застават зад тях за продавачи. Избира се едно дете за купувач, което отива при един от продавачите, хваща го за ръка и пита: „Дядо (бабо), продаваш ли си гърнето? “ — Вторият отговаря : „Продавам го, залагам го, на турчин го давам, на тебе не го давам!“ — В този момент двете деца отпущат ръцете си и тичат около кръга в противни посоки. Който успее първи да дойде на мястото, застава зад гърнето, а закъснялото дете отива при следващия продавач и пак пита „продаваш ли. . .“ и т. н., докато се изредят всички.
към текста >>

92. Зима - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЗИМА ТИХО ЛЕКО ПАДА СНЯГ * * * РОЙ СНЕЖИНКИ * * * СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК * * * АХ, КОЛЕДА * * * СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА * * * ДЯДО КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА * * * НОВА ГОДИНА * * * КЪМ ПЪРЗАЛКАТА
ЗИМА ТИХО ЛЕКО ПАДА СНЯГ * * * РОЙ СНЕЖИНКИ * * * СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК * * * АХ, КОЛЕДА * * * СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА * * * ДЯДО КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА * * * НОВА ГОДИНА * * * КЪМ ПЪРЗАЛКАТА
към текста >>

93. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— коприва Дядо Благо На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече.
— игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва. — охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица. — коприва Дядо Благо На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече. Ти знаеш много, кажи кое е това юначе, що сълзи лее. То иде зиме тук от небето и си отива, пролет в морето. — снегът Кой ли овчар докара, в тая тъмна кошара, трийсет и две овчици? Кошарата червена във могила вградена, куче лае в средата, та люлее гората. Що е то ?
към текста >>

94. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Доколкото ми са сведенията, дядото на Мара Белчева издал православно църковно пеене.
Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп. „Житно зърно“ и „Беседи“ на Учителя. Там научих есперанто. Севлиево се е изявило като един център, макар и малко градче, но с много будна интелигенция, която е сложила основите на книгопечатното дело, макар и в един много малък мащаб. Доколкото ми са сведенията, дядото на Мара Белчева издал православно църковно пеене. Тук го е работил, но печатането е ставало на Запад. Може би във Виена или в някой друг европейски град. Понеже тук, а може би и в цяла България не е имало тогава нотен печат. Той е първият, който е започнал книгопечатането, макар и в друг град. Поп Ненчо, не знам неговото презиме, но е печатал Евангелието в Севлиево.
към текста >>

95. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от дядо ти - ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си - ще дойда да го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Защо не? - Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо ценно в опитността му. Може да си направите общ план за следващата година и всички да се ползувате от него. Както ви казах, през тази година работата ви не може да даде резултат - не може да кажем, че ще направим това или онова. През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от дядо ти - ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си - ще дойда да го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна. Тогава вашето съзнание ще почне да се разведрява и умът ви ще заработи. Нека онези от вас, които проявяват най-много инициатива, да основат нещо, та и по- младите, и по-старите да започнат всички да работят, тъй както започват в живота - първо младите, после възрастните и най- после старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години може да започне да пише нещо хубаво, от което младите да се въодушевляват като го четат. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, ще разправя, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли. Духовната работа пък се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5-10-15-20-100 сестри в една група и ще се молите за някой ваш брат или сестра - например някой ваш брат или сестра страда, ще направите молитва за него и ще му се помогне.
към текста >>

96. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Нито „домошарки,“ нито развяващите денонощно поли левичарки от първите години на 20-ти век! Жените от кръга на Петър Дънов са белязани с космополитните параметри на своите предприемчиви съпрузи и дядовци, с европейските, руски и американски училища, с търговските кантори, пристанищата, тържищата и петролните кладенци от Москва до Кайро, и от Багдад до Кьонигсберг.
1868) и Тодор Стоименов (р. 1872), идват Анастасия Желязкова (1845-1931), Мария Казакова (1852-1908), Милкон Портомиян, Михалаки Георгиев (1854-1916), Георги Куртев (р. 1870), Елена Иларионова (р. 1878), Гина Гумнерова. Любопитно е силното присъствие на жените между най-ранните му последователи: пет от изредените десет постоянно присъстващи на годишните срещи. Нито „домошарки,“ нито развяващите денонощно поли левичарки от първите години на 20-ти век! Жените от кръга на Петър Дънов са белязани с космополитните параметри на своите предприемчиви съпрузи и дядовци, с европейските, руски и американски училища, с търговските кантори, пристанищата, тържищата и петролните кладенци от Москва до Кайро, и от Багдад до Кьонигсберг. Споменахме, че през 1898 г. той отправя своето „Възвание към народа ми българските синове на семейството славянско“ пред варненското благотворително дружество „Майка“ (среща се и като „Милосърдие“). Член на управителния съвет на дружеството по това време е 53-годишната Анастасия Желязкова, която по-късно се заема с изграждането на първото професионално училище във Варна „Трудолюбие.“ До женитбата си Анастасия носи фамилното име на тежкото чорбаджийско семейство на Цвятко Узунов от Одрин. Узунови са богати хора със самочувствие. От тези които искат да вървят свободно напред и затова са против османското господство.
към текста >>

97. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас.
5-8 юли 1925 - Открива третия младежки събор с беседата „И обхождаше Исус цяла Галилея“. С реферати участват Кирил Паскалев, Олга Славчева и Кузман Кузманов. 21 юли 1925 - На разследване по искова молба на бивш негов последовател Учителят е призован в Обществена безопасност, където написва Протокол за разпит на свидетели съдържащ основите на неговото учение. 23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството. На другия месец е издадена забрана за публична дейност на Учителя в Търново. 7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина.
към текста >>

Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила.
7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина. Тя е откъм източната, най-достъпна посока за проникване към долината.
към текста >>

Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче.
Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина. Тя е откъм източната, най-достъпна посока за проникване към долината. Богато населена е била. Бранили са я отсам и от там траки, българи, кръстоносци (Сен Бьоф, Орландо...).
към текста >>

Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири.
Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература. Следва филология в Женева. Четирийсет годишна дава рамо на зациклилия Пенчо Славейков и живее с него в Париж. След това отново живее в Женева. Секта и борба за парсата за свещите! Как пък не! Ето какво я вълнува: „Учителят Дънов излиза от същите предпоставки на мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога той не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам да провери неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие.
към текста >>

98. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Но това е Лошият човек, който преследва вашето семейство, това е дядо му, който се е вселил в него, за да продължава да те измъчва.
Почувствах хипнотичната сила на погледа му. - Изглежда красиво момче. Това е само черупката. Какво е отдолу не знаеш. Така че, когато счупи зъбите на сестра си с локомотивчето си, ти ще го пренебрегнеш, защото не можеш да разбереш, как може едно толкова мило момче да направи нещо толкова жестоко. Но това е Лошият човек, който преследва вашето семейство, това е дядо му, който се е вселил в него, за да продължава да те измъчва. -Я да мълчиш! - извиках колкото ми стигаше гласът. - Веднага да млъкваш! Избухнах преди да разбера какво правя. Затупах земята с крак и крещях отгоре му, и гатерът на мустака му замръзна, без да дореже последната му проповед. Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя.
към текста >>

Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол.
Аз живеех на номер 83. Тръгваше от парцела, дето преди шейсет години беше къщурката на Бертоли. Но да не бързаме с тогавашното младо поколение, преди да сме споменали старите обитатели. Връстниците на Дънов. Къщата на Стоименов, с релефния светилник на фасадата, още стърчи до гората на улица Жолио Кюри. Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол. Чула кумалашка, Вирнала опашка. Що е то? “ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма кофа и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума. Има просто прът, който се натиска надолу, кофата с водата да се качи нагоре. Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си.
към текста >>

Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си.
Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол. Чула кумалашка, Вирнала опашка. Що е то? “ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма кофа и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума. Има просто прът, който се натиска надолу, кофата с водата да се качи нагоре. Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си. Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж. Всички го знаят.
към текста >>

99. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от дядо си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина.
Защото всичко е произлязло от Бога. Докато човек живее в божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Като говоря за Бога, имам предвид Свещенното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако го търсите, ще го опитате и в човека, в животното, в растението, във въздуха и водата. Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от дядо си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствуват живота на всички същества, да влезете даже в съзнанието на една мравка. На земята вие не разбирате, нямате отношение към нея но във висшия свят, в света на съзнанието, вие я разбирате. Да видите Бога, това значи, да се домогнете до онзи Велик Вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина на човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговарят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога?
към текста >>

100. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Гулица, Месемврийско, се ражда дядото на Петър Дънов чорбаджи Атанас.
Глава първа ЛЪКЪТ И ТЕТИВАТА Автоматичва фотокамера 1803 г. в Конкорд, Масачузетс, се ражда бащата на американския трансцендентализъм, унитарианският пастор Ралф Уалдо Емерсън. 1805 г. в с. Гулица, Месемврийско, се ражда дядото на Петър Дънов чорбаджи Атанас. 1817 (2 юли) в Конкорд, Масачузетс, се ражда авторът на „Уолдън“ Хенри Торо. 1818 се ражда Чарлз Майо Елис, първият теоретик на американския трансцендентализъм. 1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су.
към текста >>

Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не.
Но без майка тази енергия не може да се предаде нататък. И тук виждаме малко по-назад. От майка му иде една непресъхваща мотивация за всеотдаен мистицизъм. Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици. Носещият Божието слово на всички. Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не. Път, водещ през свирепи стълкновения със себични и надменни парвенюта, които искат да обсебят Божието слово за себе си, и с фанатици, които искат то да се възприема само както те го възприемат. Така че дойдох да започна с музеите на Варна и архивите на Варна и да намеря някое кътче с изглед към вечното във Варна, за да погледам, да помисля, да помедитирам и да напиша какво чувствам за лъка и за тетивата, които изстрелват Петър Дънов. Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето. Както и да се съсредоточиш, колкото и да надничаш отвъд ефимерния срив и да долавяш вибрациите на вечното, мисля, че градът - макар и прелестен (както винаги!), умира. Умира „Барната“ във Варна.
към текста >>

Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе.
Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила. Утрото не видя слънце. Едва удариха първите даули войниците в лагера, и пак дойде вятърът. И додето се размърда аскерът, вятърът донесе бурята. ...Тази месемврийска буря! Тази тука варненска буря същата!... Атанас и майка му бяха изпратили баща му в сърцето си вече три пъти, но не и морската стихия. Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе. Насред лагера ясно личеше как окованите във вериги смъртници трепереха с лица, облени от ледения порой. Чукаше град като кокоши яйца. Небето се бе издънило. И се чу провлачен глас: - Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Да вярваше ли на ушите си Танасчо? „Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание.
към текста >>

Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни.
Нея година те са дигнали паметник в Пашакьой на своя сънародник крал Владислав, който е нахълтал с войската си някога чак до Варна, сечейки поголовно турци по победния си път. Докато великият султан не му вижда сметката - разбира се - но паметник на враг на султана!? С разрешение на султана? ! О, стига! Идете вижте сега Хадърча - Николаевка - и се помъчете да си я представите в многоезичния й разкош от времето, когато за бащата на Петър Дънов - Константин - идва време да събира семейството, в което той ще се роди, и няма да можете да повярвате, че всичко, за което разправяме, е било сред този плосък пустош! Хадърча на арапи, турски инженери и офицери, военни болници, освобождаване от данъци (скъпи мои - никакви тридесет-четиридесет процента данък като днес на продавачите на вафли пред затворените с дъна от щайги прозорци на читалището ви, не дори законните османски десет процента данък. Никакъв данък! Кръгла нула!!) Село на полски аристократи в турски униформи. Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни. * Автоматнчна фотокамера 1854 в Скалистите планини между Айдахо и Орегон уанапумският вожд Смохала произнася класическата си проповед срещу нарушаването на природните закони от белите и за възвръщане към божествения естествен ред на природосъобразното. 1854 (март) по Черно море поп Константин поема за Света гора, огорчен от липсата на божествено вдъхновение в православна- та среда, в която живее. 1854 (март) в Ню Йорк борбата на доктор Стронг за обновяване на методисткото духовно образование достига апогея си. 1854 (тържествата по случай 4 юли) в Редсвил на р. Хъдзън мохи- канският вожд Джон Куини припомня какво значи името на племето му - „тези, дето са като водите на земята си вечно неспокойни“, припомня, че Всемирното съзнание е всеобхватно и цитира Библията на белите си приятели, че когато времето спре в деня на страшния съд, всеки човек и всеки народ ще плати кармата си, ако не е текъл в хармония с Него (Великия дух) 1854 (същия ден - 4 юли) в Конкорд излиза „Уолдън“ - книгата на Хенри Торо за природосъобразния живот.
към текста >>

„Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа.
Ще идват всички при него на истории - и той ще свети отвътре смирен и сладкодумен. Не, не се сгърчва около стареещия „Себе си“, а всеки път става нов и по друг начин светъл. Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“. Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2700400352478