НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
351
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Константин се среща с Атанас Чорбаджи (
дядо
на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.
Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. На следващата година той се премества отново като учител в Устово. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна. Това става причина да бъде поканен на служба в църквата. През 1847 г.
Константин се среща с Атанас Чорбаджи (
дядо
на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.
Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * * За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в: статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)" Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на
дядо
поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на
дядо
поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.
Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
към текста >>
Моят
дядо
е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.
Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
Моят
дядо
е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.
При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Негов
дядо
по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в село Хадърча, днес Николаевка, област Варна. Той е 3-то дете на свещеника Константин Дъновски и на Добра Георгиева.
Негов
дядо
по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост.
Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна. За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в: 1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство, от книгата "Младия Петър Дънов" 2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3.
към текста >>
Детето Петър на бащата,
дядо
поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.
Детето Петър на бащата,
дядо
поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
към текста >>
Баща му,
дядо
поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
Баща му,
дядо
поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год.
към текста >>
Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и
дядо
поп отишли на нивата.
Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял. Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо. Дошла шестата му година.
Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и
дядо
поп отишли на нивата.
Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала. Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням. Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.
към текста >>
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на
дядо
поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на
дядо
поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
към текста >>
Другите селяни гледали как жътварите на
дядо
поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
Другите селяни гледали как жътварите на
дядо
поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
към текста >>
Дядо
поп решил да я сгодява за един богаташки син.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
Дядо
поп решил да я сгодява за един богаташки син.
Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците.
към текста >>
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но
дядо
поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но
дядо
поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш?
към текста >>
Дядо
Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки.
През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник.
Дядо
Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки.
Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. Източник: УЧИТЕЛЯТ Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
Понякога разговарял с двете дъщери на
дядо
Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка.
Понякога разговарял с двете дъщери на
дядо
Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
Източник: УЧИТЕЛЯТ Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Хадърджа (което са отворили
дядо
му и баща му) или Варна (?).
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча или Варна? През учебната 1971/1872 г. П. Дънов е в първо отделение в училището в с.
Хадърджа (което са отворили
дядо
му и баща му) или Варна (?).
В периода септември 1968 - март 1970 г. отец Константин Дъновски напуска Варна, до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.
към текста >>
дядо
поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." През 1876 г. Петър Дънов завършва IV отделение, което тогава е основното образование (Варна?). По време на Освободителната война 1877-1878 г.
дядо
поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Тази година не е посещавал училище. 1. Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Бележки върху книгата "Учителя във Варна" Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Хадърджа, което е отворил
дядо
му и баща му
по Юлиянския календар. Виж "Изгревът". Т. IV, с. 42-47 2. 1872 г. П. Дънов е в първо отделение в училището в с.
Хадърджа, което е отворил
дядо
му и баща му
3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище.
към текста >>
дядо
поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му 3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г.
дядо
поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т.
към текста >>
6.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Дядо
поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.
Дядо
поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
към текста >>
Тогава църковниците са смятали, че чрез
дядо
поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез
дядо
поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
към текста >>
Дядо
поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо
поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
към текста >>
Дядо
поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо
поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
към текста >>
"
Дядо
поп го загледал: "Кой беше?
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?
"
Дядо
поп го загледал: "Кой беше?
" - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад.
към текста >>
Изпита я си отиде."
Дядо
поп е вече разтревожен и уплашен.
Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той? " Дядо поп го загледал: "Кой беше? " - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.
Изпита я си отиде."
Дядо
поп е вече разтревожен и уплашен.
"Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова
към текста >>
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така
дядо
поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.
Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така
дядо
поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.
Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него.
към текста >>
Къщата, в която живееше
дядо
поп, бе ниска, едноетажна.
Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата.
Къщата, в която живееше
дядо
поп, бе ниска, едноетажна.
Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."
към текста >>
Дядо
поп ще направи кафе.
Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там.
Дядо
поп ще направи кафе.
А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
към текста >>
Много добро отношение имаше Учителят с
дядо
поп.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата!
Много добро отношение имаше Учителят с
дядо
поп.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
към текста >>
Въпреки всичко положително, което знаем за
дядо
поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов
Въпреки всичко положително, което знаем за
дядо
поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (
дядо
на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
* Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (
дядо
на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
разговор първи - УПЪТВАНЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
9.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
12.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
13.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
14.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на
дядо
поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.
, 18.03.1901 г.
Дънов – от
дядото
Атанас Георгиев.
Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
Дънов – от
дядото
Атанас Георгиев.
Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>
16.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Поздрави и госпожа си и
дядо
си
На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов
Поздрави и госпожа си и
дядо
си
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Поздрави и госпожа си и
дядо
си
На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов
Поздрави и госпожа си и
дядо
си
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр.
към текста >>
18.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен
, 15.08.1901 г.
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
Ако пишеш на бр. Тодор, поздрави го. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
, 21.08.1901 г.
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
Ако пишеш на бр. Тодор, поздрави го. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К.
към текста >>
20.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Дядо
поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа.
Дядо
поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето.
Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески.
към текста >>
в присъствието на баща му
дядо
поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски.
е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 год.
в присъствието на баща му
дядо
поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски.
Той е на 33 години. Ето защо годината 1897 г. е свята и пророческа. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на земята и на планетите от слънчевата система. През 1897 год.
към текста >>
21.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>
22.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 9.07.1904 г.
Ще опитате с
дядо
си.
И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате.
Ще опитате с
дядо
си.
Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи.
към текста >>
25.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
В.К.: А
дядо
поп?
Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си.
В.К.: А
дядо
поп?
Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик.
към текста >>
Е.А.: Аз не съм видяла
дядо
поп, не съм питала нищо за него.
Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп?
Е.А.: Аз не съм видяла
дядо
поп, не съм питала нищо за него.
В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех.
към текста >>
Е.А.: Аз знам от братята са влизали:
Дядо
Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора.
Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея?
Е.А.: Аз знам от братята са влизали:
Дядо
Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора.
Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството.
към текста >>
26.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Кръщават го на името на
дядо
му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева.
Светозар Няголов А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско.
Кръщават го на името на
дядо
му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева.
Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война.
към текста >>
Тук
дядо
ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас.
Тук
дядо
ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си.
към текста >>
Дядо
ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Дядо
ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
към текста >>
Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с
дядо
ми Кънчо и след известно време се оженват.
Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр.
Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с
дядо
ми Кънчо и след известно време се оженват.
Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел.
към текста >>
Величка е била, подобно на
дядо
ми, много любознателна и е обичала професията си и децата.
Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват.
Величка е била, подобно на
дядо
ми, много любознателна и е обичала професията си и децата.
Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време.
към текста >>
По нейно предложение
дядо
Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях.
По нейно предложение
дядо
Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г.
към текста >>
Тя казала на
дядо
ми да помоли кръчмаря да спре свиренето на гайдата.
Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята.
Тя казала на
дядо
ми да помоли кръчмаря да спре свиренето на гайдата.
Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми. Кръчмарят отговорил, че това са му клиенти и не може да ги изпъди. Величка се ядосва много и го праща втори път, но без резултат. Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала.
към текста >>
Съборите на Синархическата верига Баба ми и
дядо
ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за ядене. Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и
дядо
ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни.
Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
към текста >>
Баба ми и
дядо
ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В.
405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5. Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни. Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева.
Баба ми и
дядо
ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В.
Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г.
към текста >>
Дядо
ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото.
Дядо
ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение.
към текста >>
Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но
дядо
ми го спрял и го поканил в дома си.
Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото. Дядо ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев. Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва.
Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но
дядо
ми го спрял и го поканил в дома си.
Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда.
към текста >>
Дядо
ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо.
Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото. Дядо ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев. Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва.
Дядо
ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо.
По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите.
към текста >>
Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и
дядо
ми.
Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение.
Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и
дядо
ми.
Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите. Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява. Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат.
към текста >>
Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и
дядо
Кънчо постоянно се грижи за нея.
_________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота.
Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и
дядо
Кънчо постоянно се грижи за нея.
Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително.
към текста >>
Изкарва няколко кризи и
дядо
ми решава да иска помощ от Учителя.
469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея.
Изкарва няколко кризи и
дядо
ми решава да иска помощ от Учителя.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
към текста >>
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и
дядо
ми й помага.
Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и
дядо
ми й помага.
Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
към текста >>
Когато
дядо
решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително.
Когато
дядо
решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето.
към текста >>
”*
Дядо
ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”*
Дядо
ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ.
към текста >>
Скоро, като се върнал от някаква работа,
дядо
влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Скоро, като се върнал от някаква работа,
дядо
влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й.
към текста >>
От този момент
дядо
ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ.
Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ.
От този момент
дядо
ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ.
Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)7. Защо Учителят бе интерниран Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, България да остане неутрална, царят отговаря, че не слуша ясновидци и на 1.10.1915 г.
към текста >>
Дядо
ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна.
За Учителя се грижат приятелите от Варна, Бургас и другаде. Баба Величка Го посещава и често Му изпраща храна.8. Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава.
Дядо
ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна.
На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си. Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си. Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата.
към текста >>
Дядо
Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си.
Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава. Дядо ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна. На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си.
Дядо
Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си.
Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата. Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като девица...”, понеже Величка беше девица. Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му.
към текста >>
Тогава - през 1926 г.,
дядо
ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г.
Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи.
Тогава - през 1926 г.,
дядо
ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г.
Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата.
към текста >>
Построява една барака за майка ми и
дядо
ми до бараката на Иван Антонов.
Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми. Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата. Запознава се с майка ми Стевка Стойчева и се оженва за нея.
Построява една барака за майка ми и
дядо
ми до бараката на Иван Антонов.
През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59. До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
към текста >>
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката -
дядо
Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Построява една барака за майка ми и дядо ми до бараката на Иван Антонов. През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59.
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката -
дядо
Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г.
към текста >>
Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква
дядо
Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив.
Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.* Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага. Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен.
Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква
дядо
Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив.
Той и обещава и тя спокойно си заминава. Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея. Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота.
към текста >>
Дядо
Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
Дядо
Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите.
към текста >>
27.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди;
дядо
Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди;
дядо
Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
към текста >>
Георгиев,
дядо
П.
Шиваров, С. Великов, П. Киров, Н. Янев, Д. Цанев, М.
Георгиев,
дядо
П.
Тихчев, Петко Гумнеров, Ан. Бойнов, М. Партомиян, Ил. Стойчев и Т. Стоянов.Преди всичко по покана на г-н Дънов се прочетоха следните места от Книгата Господня: Т.
към текста >>
28.
Учителя води разговор с група ученици, София, 12 септември
, 12.09.1909 г.
Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и
дядо
Тихчев.
Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г. На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица.
Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и
дядо
Тихчев.
Записано от П. Гумнеров в ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни Изгревът - Том 11
към текста >>
29.
Учителя води разговор с група ученици, София, 17 септември
, 17.09.1909 г.
На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и
дядо
Тихчев, г-н Дънов ни поясни:
Учителя води разговор с група ученици, София, 17 септември Тези разговори са записвани от П.Гумнеров и се предполага, че са провеждани в дома му - ул. "Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година. Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г.
На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и
дядо
Тихчев, г-н Дънов ни поясни:
- Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света.Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие.А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби.
към текста >>
30.
Учителя води разговор с група ученици, София, 20 септември
, 20.09.1909 г.
Арнаудов, Иван Тачев,
дядо
Петър Тихчев.
Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г. 20 септември 1909 г. Събрание у дома в 11 часа сутринта. Присъствуват: Ние с Гина. Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Димитров, Я.
Арнаудов, Иван Тачев,
дядо
Петър Тихчев.
Между другото г-н Дънов каза: - Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните 9 правила. (Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух.
към текста >>
31.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.Единогласно се избра
дядо
Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание.Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“
Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.Единогласно се избра
дядо
Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни.
към текста >>
32.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
— Ти си, който можеш да носиш.
Дядо
Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?
Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България засега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от земята, защото е потребно изкупление.Михалаки Георгиев: Моля да ми каже Докторът защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва? На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже?
— Ти си, който можеш да носиш.
Дядо
Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?
— Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам.Тодор Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? — Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш.Тод. Бъчваров: Одобрява ли Докторът плана за „Виделина?
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 8.06.1911 г.
Как е
дядо
Сапунов?
Стига да идете. Аз ще ви посещавам когато минавам през Бургас. Человек всякъде може да служи на Бога, стига да има добрата воля. Да се служи на Господа е приятно. Вървете по дадените ви наставления и нема да сбъркате.
Как е
дядо
Сапунов?
Всичко ще се оправи, всичко ще се нареди, само че иска време, труд, постоянство и работа. Ваш верен П.К.Дънов Трябва ти търпение. Не всичко, което е приятно е добро, и не всичко, което е неприятно е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания.
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
към текста >>
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30;
дядо
Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.
Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30;
дядо
Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.
Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1912 г.
Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство.
Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25.
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
към текста >>
37.
Снимка на Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год
, 06.1914 г.
Дядо
Благо - Стоян Русев. 3.
съмишленици през 1914 год. За тази екскузия може да се прочете тук. Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на главата. 2.
Дядо
Благо - Стоян Русев. 3.
Иван Грозев - гимназиален учител. 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, стоешком. 5. Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, застанал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8.
към текста >>
38.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Дядо
Благо (Стоян Стойнов Русев); 3.
Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка. Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2.
Дядо
Благо (Стоян Стойнов Русев); 3.
Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8.
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.
Дядо
Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли?
Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство.
И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.
Дядо
Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли?
- Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят.И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.Ето на, този е пътят за Небето.
към текста >>
В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас.Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте.
Дядо
Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го.- Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа.В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон.
И много думи, които ви говоря, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа.
В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас.Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте.
Дядо
Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го.- Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа.В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон.
Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата".След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза:- Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват.Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос.
към текста >>
40.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Не на някой лош човек, но на добър.
Дядо
Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих?
", то е едно, но да питате: „Мога ли да бъда спасен? ", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне.
Не на някой лош човек, но на добър.
Дядо
Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих?
"Пеню Киров: - Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат.Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено?
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 29.11.1916 г.
Дядо
ви е добре.
Всеки, който е дошъл на земята, трябва и обратно да се върне в другия свят при своите си. Блажени от нине, които заминат в Господа, те ще си починат от своите (...). Но са по-близо, отколкото когато са били на земята. Затова именно, когато някой си замине, става ни по-мил, понеже духовно го виждаме по-добре. Вашите домашни да се утешат.
Дядо
ви е добре.
Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия свят. Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя свят трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат. Дядо ви замина като делегат от вашия дом. Блажени, които посрещат Христа. Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред.
към текста >>
Дядо
ви замина като делегат от вашия дом.
Затова именно, когато някой си замине, става ни по-мил, понеже духовно го виждаме по-добре. Вашите домашни да се утешат. Дядо ви е добре. Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия свят. Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя свят трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат.
Дядо
ви замина като делегат от вашия дом.
Блажени, които посрещат Христа. Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред. Моят привет вам, на домашните ви и на всички приятели в Казанлък. Бъдете благословени от Отца всички, които вършите Неговата свещена Воля. (Свещеният подпис)
към текста >>
42.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
В.К.:
Дядо
поп, той през 1918 и 1919 год.
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" Е.А.: Значи само племеничката Му Люба прие Учителя. Тя идваше и на клас, тя стана вегетарианка. Никой друг. Брат им и другите, не.
В.К.:
Дядо
поп, той през 1918 и 1919 год.
е бил жив. Е.А.: Паша го знае. Паша го е виждала при Учителя. Идвал при Учителя да Го посети на ул. „Опълченска" 66 и знаете ли, малко има прилика на Учителя по лице така, общо.
към текста >>
Така е казвал, бащата, на
дядо
поп.
Паша го е виждала при Учителя. Идвал при Учителя да Го посети на ул. „Опълченска" 66 и знаете ли, малко има прилика на Учителя по лице така, общо. И той така хубав човек, както Учителя беше хубав, но в него има една строгост, в Учителя има разбира се друго нещо. Когато идвал, Учителят казвал: „Бащата е дошъл".
Така е казвал, бащата, на
дядо
поп.
Не казвал баща ми, а „Бащата, бащата е дошъл". Да, така е казал за него. Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки. Това е било за брат му Атанас, който бил хубавец. В.К.: Брат на кого?
към текста >>
Е.А.: На Учителя по кръв, по тяло, другия син на
дядо
поп.
Не казвал баща ми, а „Бащата, бащата е дошъл". Да, така е казал за него. Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки. Това е било за брат му Атанас, който бил хубавец. В.К.: Брат на кого?
Е.А.: На Учителя по кръв, по тяло, другия син на
дядо
поп.
Та той правел това, щото баща му не го пущал на седянки, а той за да отиде, уж че си е легнал, ще сложи коритото, ще го покрие, да. Ха, ха, ха. Това е правил. После научих, че той е правил тези неща. Когато Учителят го интернират в 1917 год., защото не е взел разрешение за беседа, да говори.
към текста >>
43.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Дядо
П.
Дънов за него: „Един мой добър приятел, Голов, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като подарък. Но умира човекът и след много години ми донесоха тая Библия, но срокът на банкнотите беше изтекъл вече. Това беше 1917 година, когато бях във Варна. Отварям Библията и намирам в нея 10 хиляди лева, но с изтекъл срок. Голов е от посветените.
Дядо
П.
Тихчев и Пеньо Киров – също. Посветените са на степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Те живеят в свят на светлината.“ (5, 6) Т. Стоименов разказва интересна случка с Д. Голов при последния сеанс на д-р Миркович: „През 1905 г.
към текста >>
44.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Баба ни Величка и
дядо
ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее.
Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества.
Баба ни Величка и
дядо
ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее.
Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка.
към текста >>
Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а
дядо
ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител.
Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя.
Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а
дядо
ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител.
Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години.
към текста >>
Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които
дядо
ми го интересуват.
Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка.
Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които
дядо
ми го интересуват.
Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
към текста >>
Дядо
ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка.
Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години.
Дядо
ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка.
Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал.
към текста >>
Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и
дядо
ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка.
Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и
дядо
ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал. _________________Източник: 1.
към текста >>
За майка ми трябвало да се грижи
дядо
ми Кънчо Стойчев.
Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
За майка ми трябвало да се грижи
дядо
ми Кънчо Стойчев.
Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал. _________________Източник: 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВАВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
към текста >>
45.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и
дядовци
юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото. Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели!
Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и
дядовци
юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре.
към текста >>
46.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
-
Дядо
Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс.
-
Дядо
Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора? - закрещя сърдито старецът. - Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са?
към текста >>
Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза
дядо
Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика
дядо
Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора?
Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс. - Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза
дядо
Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика
дядо
Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора?
- закрещя сърдито старецът. - Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят.
към текста >>
Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания
дядо
Никола, мястото им няма да се види!
- закрещя сърдито старецът. - Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят.
Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания
дядо
Никола, мястото им няма да се види!
Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят.
към текста >>
Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той -
дядо
ти Никола учи по звездите.
- Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят. Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види!
Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той -
дядо
ти Никола учи по звездите.
Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме.
към текста >>
Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше
дядото
и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха.
А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят. Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите?
Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше
дядото
и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха.
Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство.
към текста >>
Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят
дядо
ви Никола как ще ги узаптиса.
Тия що правят да се карат хората и да се мразят. Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха.
Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят
дядо
ви Никола как ще ги узаптиса.
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!
към текста >>
И
дядо
Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят.
Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса.
И
дядо
Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят.
Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
към текста >>
Разделяме се с
дядо
Никола.
Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото?
Разделяме се с
дядо
Никола.
Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67].
към текста >>
И право казва
дядо
Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина.
И право казва
дядо
Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда.
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
И още нещо: Покани Мара Белчева и
дядо
Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема.
Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг. Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина.На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни. Тук Учителят даде чудно поръчение: Поетите да пишат за всяка екскурзия.
И още нещо: Покани Мара Белчева и
дядо
Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема.
Не съм ли аз най-малката от всичките? Що мога аз в сравнение с тая Мара Белчева, за която Пенчо Славейков толкоз песни е изпял.Дали пък моята поема не е вече написана и не чака своето време? Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена моето име, а остави всички единодушно да вляза и аз в числото на избраните поети? Ето ме вече в моето приятно жилище. Пия чай, топля се край печката и пиша... първо екскурзията, после преглеждам това, що се роди преди 3-4 месеца за дивното вечно слънце, което ми е дало толкоз щастие.Наистина, хубав ден е Благовец!
към текста >>
48.
Разговор на Учителя с ръководителите - 20 април. София
, 20.04.1927 г.
„
Дядо
Иван" си е пуснал пояса и само чака някой да го настъпи.
Разговор на Учителя с ръководителите - 20 април. София От 19-ти до 25-ти април Учителя провежда разговори с ръководителите на братските групи от страната. Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 20 април 1927 год.,сряда след пладне
„
Дядо
Иван" си е пуснал пояса и само чака някой да го настъпи.
Англия е застъпила крайчеца му вече. В китайския народ има вече побуждание духовно и национално - ще изгонят чужденците. Ако не поумнеят европейските държави, ще предизвикат расова война - не така лесно се побеждава 430 милионен народ - ще наложат едно нашествие на жълтата раса. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19.
към текста >>
49.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна
дядо
Благо.
Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж. Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”. Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне. Учителят помоли поканените поети да четат своите слънчеви поеми. Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега?
Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна
дядо
Благо.
Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето. Бялата му коса и брада, розовото му почти младежко лице сияе от задоволство, защото се счу тих възглас: - Хубаво, хубаво! След него Мара Белчева, подобно жрица, красива и пременена почна с тържествен глас. Всяка думичка в чудесната й дикция придобиваше магичен смисъл. Гласът й трепти, замира, тихо се издига и замлъква в многозначителни паузи.
към текста >>
50.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
За зеленчуковата градина се грижеше
дядо
Ради.
Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят.
За зеленчуковата градина се грижеше
дядо
Ради.
Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
към текста >>
Дойде
дядо
Ради, да ме види какво правя.
Дойдоха до мен, гледат ме, но никой не пожела да ми помогне. Никой не си прави думата за работа. Аз зная, че това е задача от Учителя, и че трябва да я изпълня, защото няма да получа паспорт и няма да има следване в чужбина. Всички се чудят, недоумение голямо. Накрая доста се уморих, защото го копаех на голяма дълбочина.
Дойде
дядо
Ради, да ме види какво правя.
Разбра, че го копая много дълбоко. Помолих го да ми помогне. Той дойде, помогна ми и двамата го изкопахме. Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи.
към текста >>
Ще споменем нещо за
дядо
Ради.
Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред.
Ще споменем нещо за
дядо
Ради.
Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради.
към текста >>
Той хареса фигурата на
дядо
Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий.
И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов.
Той хареса фигурата на
дядо
Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий.
Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.
към текста >>
Дядо
Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя.
Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий.
Дядо
Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя.
Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи. Изгревът - Том 4
към текста >>
Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на
дядо
Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред.
Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя.
Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на
дядо
Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред.
Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи. Изгревът - Том 4 Глава: 6.29.
към текста >>
Днес действително истинският образ на
дядо
Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас -
дядо
Ради.
Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред.
Днес действително истинският образ на
дядо
Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас -
дядо
Ради.
А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи. Изгревът - Том 4 Глава: 6.29. Светлият салон на ИзгреваД-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
към текста >>
А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „
Дядо
Ради е прероденият Патриарх Евтимий".
Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради.
А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „
Дядо
Ради е прероденият Патриарх Евтимий".
Какви съотношения на образи и паралели на епохи. Изгревът - Том 4 Глава: 6.29. Светлият салон на ИзгреваД-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
към текста >>
51.
Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка
, 24.01.1928 г.
Дядо
Благо.
Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1.
Дядо
Благо.
2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо.
към текста >>
Дядо
Благо.
Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3.
Дядо
Благо.
4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4.
към текста >>
Дядо
Благо (Стоян Русев).
4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4.
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Бивакът на Витоша. Л. Лулчев и Е. Андреева, до огнището.
към текста >>
52.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Селяните му казват: „Тук беше дошъл един
дядо
, който ни говори много хубави работи"!
Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият.
Селяните му казват: „Тук беше дошъл един
дядо
, който ни говори много хубави работи"!
Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото.
към текста >>
Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя
дядо
!
А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му".
Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя
дядо
!
" Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва.
към текста >>
" Той им разправя: „Тоя
дядо
е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за
дядото
.
Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо!
" Той им разправя: „Тоя
дядо
е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за
дядото
.
Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш!
към текста >>
Това е изкуството - и
дядо
да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва.
Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема.
Това е изкуството - и
дядо
да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва.
Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш! Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели. Никога няма да се оплакваш. На един брат, който страдаше от една болест, Учителя каза:
към текста >>
53.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Спомням си този
дядо
Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата.
В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
Спомням си този
дядо
Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата.
Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч. Ние го носим със себе си.
към текста >>
54.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
То прилича на къщичка от
дядо
Мраз.
- Заеми я под наем - смее се Той. Целувам ръката му, защото зная, че тия „феи на изворите”, е самият Той. Задавена от благодарствени сълзи коленичвам до моето звънче-палат. То е тъй хубаво! Гъсто е преплетено от кичест клек, през който се провират плахи лъчи от луната.
То прилича на къщичка от
дядо
Мраз.
Влизам вътре. Обтягам се върху мекото от трева легло. Колко е хубаво! То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам.
към текста >>
То прилича на къщичка от
дядо
Мраз.
- Заеми я под наем - смее се Той. Целувам ръката му, защото зная, че тия „феи на изворите”, е самият Той. Задавена от благодарствени сълзи коленичвам до моето звънче-палат. То е тъй хубаво! Гъсто е преплетено от кичест клек, през който се провират плахи лъчи от луната.
То прилича на къщичка от
дядо
Мраз.
Влизам вътре. Обтягам се върху мекото от трева легло. Колко е хубаво! То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам.
към текста >>
55.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Представям си, как мъжествена ръка, запален го е въртяла над главата с думите:„Ората Копата,Дай ми
дядо
момата,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата на „гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици.
Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене. Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.Днес е Чист понеделник, затова селянките са изнесли по дворищата блажните съдове и търкат ли, търкат. Млада невеста, подбрадена с бяла кърпа зад ушите, свела се над купчини грънци и тигани, жули ли, жули с голям пепелив парцал. Върху пътя посипана недогоряла слама от снощните оратници. Отстрани захвърлени и самите пръчки, с прещипната към края изгоряла слама.
Представям си, как мъжествена ръка, запален го е въртяла над главата с думите:„Ората Копата,Дай ми
дядо
момата,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата на „гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици.
Сядам към края да си почина. Колелетата тракат. От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява. Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам.
към текста >>
56.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Четем приказки от
Дядо
Благо.
Ето го! Избута ги то с яките си пестници и цяло зачервено от умора ни се усмихна. Хвърляме палта, шалове. Бягаме от огньовете, греем се на слънце, дори дирим сенки... Цялата природа просия, както ... човешко лице, осияно от внезапна радост.Събираме се на купчини и пеем. Беседваме, почиваме си.
Четем приказки от
Дядо
Благо.
После говориха за изкуство, наука и философия. Пристигат закъснелите. Пак разговор, смехове. Учителят отговаря на зададени въпроси. Всички се ползваме от разговора и си позаписваме нещо.
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Това, което баба ти и
дядо
ти са ти говорили за Бога, това е за тях.
Ти казваш: „Така ме е създал Господ." Не, както ти въртиш ключа, както мислиш сега, ти Господа няма да Го видиш. Под Господ ние разбираме това, малкото добро, което може в дадения случай да ти помогне. Къде е Господ? Той се е скрил в малкото добро. Имаш ли малкото добро, Бог се проявява.
Това, което баба ти и
дядо
ти са ти говорили за Бога, това е за тях.
Ключът на баба ти е за нея. Помнете, че ти с един чужд ключ не можеш да отвориш своята стая! Всеки си има свой ключ. Ти си имаш сърце, ти със своя ключ ще можеш да отвориш сърцето си. Дадеш ли своя ключ, да отварят сърцето ти и да го затварят, то ти не можеш да напреднеш.
към текста >>
Ти мислиш както
дядо
ти мисли.
Защо хората са толкова лоши, никой не го знае това. Лош е човек, защото ти си дал ключа. Ти ще си държиш ключа. И само на малкото добро можеш да го повериш (на Бога). Като дойдат нещастия в живота ти, това се дължи на неправилното мислене.
Ти мислиш както
дядо
ти мисли.
Ти казваш: „Кой ли ме заключи? " Не, не казвай така, но кажи: „Кому дадох този ключ, забравих." Не казвай: „Кой ми взе ключа? ", но кажи: „Кому заложих ключа? " Не питай защо животът е така създаден! Не можеш да намериш чрез това никакво разрешение.
към текста >>
58.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Не само вие, но и
дядо
ви.
Ще мислиш за себе си, за ближния си и за Бога. И каквото ти се случи в живота, гледай на добрата страна! Вашите лица, както сега сте, показват какъв живот сте живели. Някой е погрознял. Това е от лошите мисли.
Не само вие, но и
дядо
ви.
прадядо ви от хиляди години изхвърлят непотребни мисли, тревоги. Тревожиш се какво ще стане с тебе. Тревожиш се, че ще умреш. Светията, когото изгарят, не го ли е страх? Страх го е, но казва: „Дай ми сила, Господи, да изтърпя." Та човешкият дух е над всички страдания, над всички мъчнотии.
към текста >>
прадядо
ви от хиляди години изхвърлят непотребни мисли, тревоги.
И каквото ти се случи в живота, гледай на добрата страна! Вашите лица, както сега сте, показват какъв живот сте живели. Някой е погрознял. Това е от лошите мисли. Не само вие, но и дядо ви.
прадядо
ви от хиляди години изхвърлят непотребни мисли, тревоги.
Тревожиш се какво ще стане с тебе. Тревожиш се, че ще умреш. Светията, когото изгарят, не го ли е страх? Страх го е, но казва: „Дай ми сила, Господи, да изтърпя." Та човешкият дух е над всички страдания, над всички мъчнотии. Човешкия дух нищо не може да го събори.
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Дядо
му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества.
в гр. Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца семейство. Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ.
Дядо
му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества.
Лулчев е свързан силно с майка си. Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия. От хилядата кандидати Любомир спечелва отлично конкурса и единствен отива в Англия, където следва авиация. Завършва авиационната школа като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили.
към текста >>
Едновременно развива и силна интуиция, каквато е притежавал
дядо
му.
Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия. От хилядата кандидати Любомир спечелва отлично конкурса и единствен отива в Англия, където следва авиация. Завършва авиационната школа като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили. В Англия, владеещ отлично езика, той се обогатява окултно, като чете непрекъснато множеството издадени йогически и индуски ръководства.
Едновременно развива и силна интуиция, каквато е притежавал
дядо
му.
Изучава източния и западния окултизъм и участва в езотерични школи. Започва да проявява пара-психологични качества - телекинеза, преместване на предмети с поглед. Поканен е на конгрес в Атина от Н. Хюм - светилото на тогавашната парапсихология. Там Лулчев проявява мощни духовни сили - събужда припаднала дама, повдига един от ръководителите на конгреса на половин метър от земята.
към текста >>
60.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
към текста >>
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години.
към текста >>
61.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
към текста >>
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години.
към текста >>
62.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "
Дядо
Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "
Дядо
Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>
Затова,
дядо
Благо, пусни я.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка.
Затова,
дядо
Благо, пусни я.
Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му.
към текста >>
Учителят говори на
дядо
Благо.
Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание."
Учителят говори на
дядо
Благо.
А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят.
към текста >>
"
Дядо
Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява".
"
Дядо
Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея. Катя бе ученик в Школата на Учителя! Изгревът - Том 13_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра Записки на Светозар Няголов
към текста >>
Той идва и казва: „
Дядо
Благо, не я стискай за гърлото!
Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо.
Той идва и казва: „
Дядо
Благо, не я стискай за гърлото!
Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция.
към текста >>
63.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
(Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва.
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание.
към текста >>
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо.
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
* Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави.1 .IV. 1936 год., сряда, с.
към текста >>
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
* Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч.
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали.
към текста >>
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята.
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали. * * * 8.Х.1936 год., четвъртъкПонеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год.
към текста >>
64.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
(Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва.
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание.
към текста >>
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо.
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
* Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави.1 .IV. 1936 год., сряда, с.
към текста >>
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
* Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч.
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали.
към текста >>
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята.
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали. * * * 8.Х.1936 год., четвъртъкПонеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год.
към текста >>
65.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
(Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва.
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание.
към текста >>
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо.
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
* Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави.1 .IV. 1936 год., сряда, с.
към текста >>
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
* Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч.
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали.
към текста >>
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята.
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали. * * * 8.Х.1936 год., четвъртъкПонеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год.
към текста >>
66.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
(Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр.
Мъчно му бе на
дядо
Иван, защото Петър го е изгонил.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва.
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само
дядо
Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание.
към текста >>
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо.
Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на
дядо
Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
* Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави.1 .IV. 1936 год., сряда, с.
към текста >>
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
* Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч.
След това дойде
дядо
Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали.
към текста >>
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята.
Разказа ми
дядо
Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали. * * * 8.Х.1936 год., четвъртъкПонеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год.
към текста >>
67.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Той идва и казва: „
Дядо
Благо, не я стискай за гърлото!
Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо.
Той идва и казва: „
Дядо
Благо, не я стискай за гърлото!
Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция.
към текста >>
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "
Дядо
Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "
Дядо
Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>
Затова,
дядо
Благо, пусни я.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка.
Затова,
дядо
Благо, пусни я.
Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му.
към текста >>
Учителят говори на
дядо
Благо.
Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание."
Учителят говори на
дядо
Благо.
А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят.
към текста >>
"
Дядо
Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява".
"
Дядо
Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея. Катя бе ученик в Школата на Учителя! Изгревът - Том 1 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
към текста >>
68.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
към текста >>
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години.
към текста >>
69.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на
Дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а
Дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така
Дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
към текста >>
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта Си, а
Дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години.
към текста >>
70.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
На връщане ни валя дъжд от Въртопа до
дядови
Истаткови.Вечерях у Младенови.
Тук-таме се белеят преспи. Следобед отидох в Годеч. Получих си февруарската заплата. Получих 1873 лева. Говорихме с много колеги, колежки.
На връщане ни валя дъжд от Въртопа до
дядови
Истаткови.Вечерях у Младенови.
Получих резюмета от Еленка, които ги таксуваха 6 лева, че не ги таксуват за ръкописи. Изгревът - Том 16 Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
към текста >>
71.
Снимка на Учителя при слизане от езерата, Рила с група ученици
, 16.08.1937 г.
Част от главата на
дядо
Благо (Стоян Русев)10.
Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
Част от главата на
дядо
Благо (Стоян Русев)10.
Славчо Печеников (Славянски) 11. Иван Антонов 12. Крум Въжаров. До Учителя са коленичили три латвийки. Пред тях с плетената шапка е Савка Керемидчиева.
към текста >>
72.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Заминаването на
дядо
Благо - 16 януари 1938 г.
Заминаването на
дядо
Благо - 16 януари 1938 г.
Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г. Той е бил учител в гимназията и добър поет. Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят".
към текста >>
Дядо
Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
Дядо
Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г.
в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г. Той е бил учител в гимназията и добър поет. Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо.
към текста >>
Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „
дядо
Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за
дядо
Благо.
Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г. Той е бил учител в гимназията и добър поет. Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят".
Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „
дядо
Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за
дядо
Благо.
Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева
към текста >>
Други спомени за Стоян Русев -
дядо
Благо:
Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ
Други спомени за Стоян Русев -
дядо
Благо:
1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) 5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев)
към текста >>
1.
Дядо
Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов
Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо:
1.
Дядо
Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов
2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) 5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев) - Излязъл е сеяч да сее
към текста >>
2.
Дядо
Благо - спомен на Елена Андреева
Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов
2.
Дядо
Благо - спомен на Елена Андреева
3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) 5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев) - Излязъл е сеяч да сее - Братство, единство
към текста >>
3.
Дядо
Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов
Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева
3.
Дядо
Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов
4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) 5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев) - Излязъл е сеяч да сее - Братство, единство - Любовта е извор
към текста >>
4. Снимки с
дядо
Благо (Стоян Русев)
Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов
4. Снимки с
дядо
Благо (Стоян Русев)
5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев) - Излязъл е сеяч да сее - Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой
към текста >>
5. Песни от
дядо
Благо (Стоян Русев)
Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)
5. Песни от
дядо
Благо (Стоян Русев)
- Излязъл е сеяч да сее - Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят
към текста >>
Произведения от Стоян Русев (
дядо
Благо):
- Излязъл е сеяч да сее - Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят
Произведения от Стоян Русев (
дядо
Благо):
Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Спомен на Борис Николов 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
към текста >>
Сказания на двадесети век -
Дядо
Благо - Стоян Русев (PDF)
- Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят Произведения от Стоян Русев (дядо Благо):
Сказания на двадесети век -
Дядо
Благо - Стоян Русев (PDF)
Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Спомен на Борис Николов 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява.
към текста >>
Градинката на
дядо
Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев)
- Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят Произведения от Стоян Русев (дядо Благо): Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF)
Градинката на
дядо
Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев)
Прикачени миниатюри Спомен на Борис Николов 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
към текста >>
Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и
дядо
Благо се простудява.
Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Спомен на Борис Николов 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и
дядо
Благо се простудява.
Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя.
към текста >>
Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за
дядо
Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!
Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа.
Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за
дядо
Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!
" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя. Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ Дядо Благо - Стоян Русев
към текста >>
" След малко помълчал и казал: „Аз обичах
дядо
Благо!
Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!
" След малко помълчал и казал: „Аз обичах
дядо
Благо!
" Дядо Благо беше ученик на Учителя. Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
към текста >>
"
Дядо
Благо беше ученик на Учителя.
Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска! " След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо!
"
Дядо
Благо беше ученик на Учителя.
Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г.
към текста >>
Дядо
Благо - Стоян Русев
Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска! " След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя. Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ
Дядо
Благо - Стоян Русев
Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет.
към текста >>
Дядо
Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя. Изгревът - Том 328. ДВЕТЕ СВЕЩИ Дядо Благо - Стоян Русев
Дядо
Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>
Дядо
Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя.
написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек". Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя. В София живее много добър негов приятел, с когото се разбират по-добре, отколкото с роден брат. Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря. След известно време той си заминава от този свят.
Дядо
Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя.
По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират.
към текста >>
Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж
Дядо
Благо изпада в безсъзнание.
След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него.
Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж
Дядо
Благо изпада в безсъзнание.
При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо.
към текста >>
Скоро
Дядо
Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте".
По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират.
Скоро
Дядо
Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте".
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
към текста >>
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев -
Дядо
Благо, един от най-преданите ученици.
След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте".
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев -
Дядо
Благо, един от най-преданите ученици.
За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?
към текста >>
На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за
Дядо
Благо.
Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски.
На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за
Дядо
Благо.
На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? "Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч.
към текста >>
На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах
Дядо
Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират.
При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо.
На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах
Дядо
Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират.
След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? "Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия.
към текста >>
След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че
Дядо
Благо го няма в катафалката.
Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират.
След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че
Дядо
Благо го няма в катафалката.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? "Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска".
към текста >>
"
Дядо
Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините.
За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?
"
Дядо
Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините.
Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята. Източник: 12.
към текста >>
Дядо
Благо - Стоян РусевVI.
Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята. Източник: 12.
Дядо
Благо - Стоян РусевVI.
Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 ДЯДО БЛАГО (Спомен на Елена Андреева) Дядо Благо, и той беше писател, детски писател.
към текста >>
ДЯДО
БЛАГО
След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята. Източник: 12. Дядо Благо - Стоян РусевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22
ДЯДО
БЛАГО
(Спомен на Елена Андреева) Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения. Например той казваше: „Срамотно е жена да носи панталон". И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо.
към текста >>
Дядо
Благо, и той беше писател, детски писател.
Дядо Благо - Стоян РусевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 ДЯДО БЛАГО (Спомен на Елена Андреева)
Дядо
Благо, и той беше писател, детски писател.
Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения. Например той казваше: „Срамотно е жена да носи панталон". И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо. Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон".
към текста >>
Пък
дядо
Благо и най-красиво да стои ще го види че не е редно.
Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво. Не казва нищо. Ето, това е.
Пък
дядо
Благо и най-красиво да стои ще го види че не е редно.
Така, в тоя смисъл старите братя и сестри имаха си от порядките на оня свят, както всяко по-възрастно поколение съди младото. Само това е. Не че, не друго е било, но те са свикнали нали на един порядък, новият не могат да го приемат още. А за Учителя, приемаше хората такива каквито са и всякога ще каже нещо хубаво, и за новото, и за това което не е било обичайно за тогава. В.К.: Той е бил детски писател.
към текста >>
Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за
дядо
Благо".
Той бил на едно погребение при много студено време. Закъсняли там в студената църква като стоял се разболял и умря, няколко дена след това нещо, и получи простуда. И когато Учителят си замина, аз не съм чула за другиго да каже: „Аз го обичах! " За него каза: „Аз го обичах! " И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите.
Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за
дядо
Благо".
Сега казвам Ви каквото съм чула. Това е едно отношение от по-друг порядък. Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал. Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен.
към текста >>
Дядо
Благо беше верен, предан, искрен.
Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула. Това е едно отношение от по-друг порядък. Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал. Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа.
Дядо
Благо беше верен, предан, искрен.
Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни. Мисля че и на „Росна капка", на други песни. Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи.
към текста >>
Някои ми казаха че
дядо
Благо ги е обработвал.
Мисля че и на „Росна капка", на други песни. Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена.
Някои ми казаха че
дядо
Благо ги е обработвал.
Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним.
към текста >>
Е.А.: Ами „
Дядо
Благо" е псевдоним.
Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал. Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията.
Е.А.: Ами „
Дядо
Благо" е псевдоним.
То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца.
към текста >>
Дядо
Благо е псевдонимът му.
Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше.
Дядо
Благо е псевдонимът му.
Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца. В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям.
към текста >>
В.К.: Последният път говорихме за
Дядо
Благо.
То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца.
В.К.: Последният път говорихме за
Дядо
Благо.
Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш. Всичко е важно.
към текста >>
В.К.: Какво ще ми кажеш за
дядо
Благо?
В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш. Всичко е важно. Комуто се вижда повторение, да не го чете, а да го прескача. Е. А.: Добре. Разпитвай!
В.К.: Какво ще ми кажеш за
дядо
Благо?
От къде беше този дядо Благо? Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо!
към текста >>
От къде беше този
дядо
Благо?
Ти си последната която можеш да разкажеш. Всичко е важно. Комуто се вижда повторение, да не го чете, а да го прескача. Е. А.: Добре. Разпитвай! В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо?
От къде беше този
дядо
Благо?
Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът?
към текста >>
Е.А.:
Дядо
Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител.
Всичко е важно. Комуто се вижда повторение, да не го чете, а да го прескача. Е. А.: Добре. Разпитвай! В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо? От къде беше този дядо Благо?
Е.А.:
Дядо
Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител.
В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът? Я ми го разкажи!
към текста >>
Е.А.: Псевдонима му беше
дядо
Благо.
Е. А.: Добре. Разпитвай! В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо? От къде беше този дядо Благо? Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев.
Е.А.: Псевдонима му беше
дядо
Благо.
В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден.
към текста >>
В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за
дядо
Благо!
В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо? От къде беше този дядо Благо? Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо.
В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за
дядо
Благо!
" Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден. И се простудява.
към текста >>
Е.А.:
Дядо
Благо отива на едно погребение в църквата „Св.
В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът? Я ми го разкажи!
Е.А.:
Дядо
Благо отива на едно погребение в църквата „Св.
Неделя", в много студен ден. И се простудява. И от тая простуда си отива. По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко.
към текста >>
Но по този повод Той каза, че това са две запалени свещи на
дядо
Благо от Него.
По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали? Защото когато има корекция може да е оставено, но може и да не е оставено. Да е сметнато, че не трябва да се оставя.
Но по този повод Той каза, че това са две запалени свещи на
дядо
Благо от Него.
И още едно нещо, длъжна съм да го кажа: „Аз обичах дядо Благо! " Учителят го каза. Аз не съм чула за никого Учителят да каже, обичам еди кого си. Казвам Ви, аз се радвам че чух, да видя обич на Учителя към някой личен човек. В.К.: Ти си ми разказвала една опитност за него.
към текста >>
И още едно нещо, длъжна съм да го кажа: „Аз обичах
дядо
Благо!
Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали? Защото когато има корекция може да е оставено, но може и да не е оставено. Да е сметнато, че не трябва да се оставя. Но по този повод Той каза, че това са две запалени свещи на дядо Благо от Него.
И още едно нещо, длъжна съм да го кажа: „Аз обичах
дядо
Благо!
" Учителят го каза. Аз не съм чула за никого Учителят да каже, обичам еди кого си. Казвам Ви, аз се радвам че чух, да видя обич на Учителя към някой личен човек. В.К.: Ти си ми разказвала една опитност за него. Е.А.: Вижте какво, Учителят каза: „Ако иска някой да отиде на някоя планета, никой да няма, сам да бъде?
към текста >>
"
Дядо
Благо каза: „Да аз искам!
Аз не съм чула за никого Учителят да каже, обичам еди кого си. Казвам Ви, аз се радвам че чух, да видя обич на Учителя към някой личен човек. В.К.: Ти си ми разказвала една опитност за него. Е.А.: Вижте какво, Учителят каза: „Ако иска някой да отиде на някоя планета, никой да няма, сам да бъде? Има ли такъв желаещ?
"
Дядо
Благо каза: „Да аз искам!
" Мен ми направи силно впечатление, че никой не каза искам аз да отида сам на една планета! Да ти кажа, това е човек с Дух! Това е човек който не се страхува. С това си изказване някак си той спечели в очите ми. В.К.: Трудно се издържа сам на безлюдна планета.
към текста >>
ДЯДО
БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
Да ти кажа, това е човек с Дух! Това е човек който не се страхува. С това си изказване някак си той спечели в очите ми. В.К.: Трудно се издържа сам на безлюдна планета. Източник: 73.
ДЯДО
БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше.
към текста >>
ДЯДО
БЛАГО (1865-1938)
С това си изказване някак си той спечели в очите ми. В.К.: Трудно се издържа сам на безлюдна планета. Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9
ДЯДО
БЛАГО (1865-1938)
(Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят".
към текста >>
Дядо
Благо беше учител в гимназията и добър поет.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов)
Дядо
Благо беше учител в гимназията и добър поет.
Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>
Този псевдоним „
дядо
Благо" беше подходящ за него.
(Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят".
Този псевдоним „
дядо
Благо" беше подходящ за него.
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това.
към текста >>
Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „
дядо
Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за
дядо
Благо.
Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „
дядо
Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за
дядо
Благо.
По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя.
към текста >>
Така идва редът на дежурството на
дядо
Благо, Той застава пред вратата на Учителя.
Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка.
Така идва редът на дежурството на
дядо
Благо, Той застава пред вратата на Учителя.
Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази.
към текста >>
За подкрепление на
дядо
Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат
дядо
Благо да ги извика на помощ.
А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание.
За подкрепление на
дядо
Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат
дядо
Благо да ги извика на помощ.
Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно.
към текста >>
Дядо
Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам!
Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата? " Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя.
Дядо
Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам!
" Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил.
към текста >>
А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш."
Дядо
Благо е смутен и поразколебан.
" Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил.
А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш."
Дядо
Благо е смутен и поразколебан.
Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя.
към текста >>
А
дядо
Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен.
Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му.
А
дядо
Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен.
След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат.
към текста >>
След малко Мария излиза и се обръща към
дядо
Благо: „Аз служа на Учителя.
А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен.
След малко Мария излиза и се обръща към
дядо
Благо: „Аз служа на Учителя.
А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма.
към текста >>
А ти
дядо
Благо кому служиш?
Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя.
А ти
дядо
Благо кому служиш?
Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя.
към текста >>
Дядо
Благо не очаква такъв обрат.
А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото".
Дядо
Благо не очаква такъв обрат.
Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя.
към текста >>
Дядо
Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя.
Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед.
Дядо
Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя.
Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
към текста >>
Според Учителя
дядо
Благо беше прероденият Климент Охридски.
А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото".
Според Учителя
дядо
Благо беше прероденият Климент Охридски.
Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само.
към текста >>
Дядо
Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски.
Дядо
Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
Източник: 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)БОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год.
към текста >>
ДЯДО
БЛАГО (1865-1938)БОРИС НИКОЛОВ
То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят. Източник: 26.
ДЯДО
БЛАГО (1865-1938)БОРИС НИКОЛОВ
Изгревът - Том 3 Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на главата. 2.
към текста >>
Снимки с
дядо
Благо (Стоян Русев)
Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят. Източник: 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)БОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3
Снимки с
дядо
Благо (Стоян Русев)
Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на главата. 2. Дядо Благо - Стоян Русев. 3. Иван Грозев - гимназиален учител. 4.
към текста >>
Дядо
Благо - Стоян Русев. 3.
Изгревът - Том 3 Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на главата. 2.
Дядо
Благо - Стоян Русев. 3.
Иван Грозев - гимназиален учител. 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, стоешком. 5. Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, застанал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8.
към текста >>
Дядо
Благо.
Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9. Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за храброст. Бивакът на Витоша. 1.
Дядо
Благо.
2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо.
към текста >>
Дядо
Благо.
Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3.
Дядо
Благо.
4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4.
към текста >>
Дядо
Благо (Стоян Русев).
4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4.
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя. Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е дядо Благо - Стоян Русев. Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците. Паметник на Стоян Русев (дядо Благо) в гр.
към текста >>
Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е
дядо
Благо - Стоян Русев.
5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4. Дядо Благо (Стоян Русев). Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя.
Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е
дядо
Благо - Стоян Русев.
Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците. Паметник на Стоян Русев (дядо Благо) в гр. Малко Търново Песни от дядо Благо (Стоян Русев)
към текста >>
Паметник на Стоян Русев (
дядо
Благо) в гр.
Дядо Благо (Стоян Русев). Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя. Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е дядо Благо - Стоян Русев. Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците.
Паметник на Стоян Русев (
дядо
Благо) в гр.
Малко Търново Песни от дядо Благо (Стоян Русев) Излязъл е сеяч да сее Излязъл е сеяч да сее прекрасно благо – нов живот.
към текста >>
Песни от
дядо
Благо (Стоян Русев)
Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е дядо Благо - Стоян Русев. Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците. Паметник на Стоян Русев (дядо Благо) в гр. Малко Търново
Песни от
дядо
Благо (Стоян Русев)
Излязъл е сеяч да сее Излязъл е сеяч да сее прекрасно благо – нов живот. И сее той, и тихо пее пред всеки дом и всеки род:
към текста >>
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 9 април 1922 г.
пред престола Божи песни ще да пее. Работи със нея... На белия цвят Музика от Иван Г.
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 9 април 1922 г.
Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи свят,
към текста >>
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 2 май 1922 г.
да вливаме, да вливаме, да вливаме, благ живот в нас да вливаме, (2) да вливаме, да вливаме, да вливаме! Сине мой Музика от Иван Г.
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 2 май 1922 г.
Сине мой, пази живота, скрития у тебе жар – той безценен е по смисъл и великолепен дар. Дух безсмъртен, дух нетленен,
към текста >>
73.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април
, 24.04.1938 г.
Единственият народ с толкова земя е
дядо
Иван - Русия, и зад гърба му е Бог, но у славяните трябва да се роди любов към Бога.
Сегашните резултати са от миналото. Силните да станат слаби. Бог е на страната на слабите, не на силните. В славяните има проявление на Бога, дадено им е да са носители на нова идея. Англичаните са учители на тях.
Единственият народ с толкова земя е
дядо
Иван - Русия, и зад гърба му е Бог, но у славяните трябва да се роди любов към Бога.
Всякога Бог е говорил. Може да им помогне; ако обичат Бога и ближния си, благословението ще дойде. Радвайте се на ума у добрите хора, които ръководят; те не са от само себе си. Христос казва: „Ще се спасят не чрез силата." За злото Бог наказва.
към текста >>
74.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Кръщават го на името на
дядо
му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева.
Светозар Няголов А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско.
Кръщават го на името на
дядо
му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева.
Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война.
към текста >>
Тук
дядо
ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас.
Тук
дядо
ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си.
към текста >>
Дядо
ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
Дядо
ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
към текста >>
Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с
дядо
ми Кънчо и след известно време се оженват.
Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр.
Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с
дядо
ми Кънчо и след известно време се оженват.
Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел.
към текста >>
Величка е била, подобно на
дядо
ми, много любознателна и е обичала професията си и децата.
Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват.
Величка е била, подобно на
дядо
ми, много любознателна и е обичала професията си и децата.
Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време.
към текста >>
По нейно предложение
дядо
Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях.
По нейно предложение
дядо
Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г.
към текста >>
Тя казала на
дядо
ми да помоли кръчмаря да спре свиренето на гайдата.
Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята.
Тя казала на
дядо
ми да помоли кръчмаря да спре свиренето на гайдата.
Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми. Кръчмарят отговорил, че това са му клиенти и не може да ги изпъди. Величка се ядосва много и го праща втори път, но без резултат. Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала.
към текста >>
Съборите на Синархическата верига Баба ми и
дядо
ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за ядене. Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и
дядо
ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни.
Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
към текста >>
Баба ми и
дядо
ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В.
405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5. Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни. Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева.
Баба ми и
дядо
ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В.
Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г.
към текста >>
Дядо
ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото.
Дядо
ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение.
към текста >>
Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но
дядо
ми го спрял и го поканил в дома си.
Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото. Дядо ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев. Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва.
Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но
дядо
ми го спрял и го поканил в дома си.
Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда.
към текста >>
Дядо
ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо.
Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото. Дядо ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев. Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва.
Дядо
ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо.
По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите.
към текста >>
Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и
дядо
ми.
Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение.
Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и
дядо
ми.
Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите. Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява. Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат.
към текста >>
Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и
дядо
Кънчо постоянно се грижи за нея.
_________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота.
Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и
дядо
Кънчо постоянно се грижи за нея.
Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително.
към текста >>
Изкарва няколко кризи и
дядо
ми решава да иска помощ от Учителя.
469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея.
Изкарва няколко кризи и
дядо
ми решава да иска помощ от Учителя.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
към текста >>
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и
дядо
ми й помага.
Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и
дядо
ми й помага.
Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
към текста >>
Когато
дядо
решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително.
Когато
дядо
решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето.
към текста >>
”*
Дядо
ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”*
Дядо
ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ.
към текста >>
Скоро, като се върнал от някаква работа,
дядо
влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Скоро, като се върнал от някаква работа,
дядо
влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й.
към текста >>
От този момент
дядо
ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ.
Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ.
От този момент
дядо
ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ.
Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)7. Защо Учителят бе интерниран Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, България да остане неутрална, царят отговаря, че не слуша ясновидци и на 1.10.1915 г.
към текста >>
Дядо
ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна.
За Учителя се грижат приятелите от Варна, Бургас и другаде. Баба Величка Го посещава и често Му изпраща храна.8. Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава.
Дядо
ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна.
На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си. Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си. Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата.
към текста >>
Дядо
Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си.
Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава. Дядо ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна. На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си.
Дядо
Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си.
Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата. Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като девица...”, понеже Величка беше девица. Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му.
към текста >>
Тогава - през 1926 г.,
дядо
ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г.
Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи.
Тогава - през 1926 г.,
дядо
ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г.
Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата.
към текста >>
Построява една барака за майка ми и
дядо
ми до бараката на Иван Антонов.
Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми. Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата. Запознава се с майка ми Стевка Стойчева и се оженва за нея.
Построява една барака за майка ми и
дядо
ми до бараката на Иван Антонов.
През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59. До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
към текста >>
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката -
дядо
Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Построява една барака за майка ми и дядо ми до бараката на Иван Антонов. През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59.
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката -
дядо
Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г.
към текста >>
Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква
дядо
Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив.
Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.* Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага. Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен.
Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква
дядо
Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив.
Той и обещава и тя спокойно си заминава. Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея. Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота.
към текста >>
Дядо
Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
Дядо
Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите.
към текста >>
75.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>
76.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>
77.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>
78.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>
79.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича.
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>
80.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от
дядо
си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана.
Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири.
Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от
дядо
си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана.
Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума.
към текста >>
81.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Името Пампорово е прякор на
дядото
на брат Пампоров.
А сега ми казва: „Видя ли, защо не трябваше да отиваш в Белгия? “ Аз разбира се знаех, че е обявена война, но подробности не знаех и не се замислях, защо Учителят не ме пусна да ида в Белгия, а то имаше връзка с войната. През време на летуването на Рила 1939 г. там беше и брат Петър Пампоров, известен есперантист, който с „езика“ обиколи света. Той беше и преподавател и оратор и разпространител на Учението на Учителя.
Името Пампорово е прякор на
дядото
на брат Пампоров.
Той като тръгвал с конете и катърите от Смолян за Цариград или други турски градове надолу, толкова коне и катъри имал, че турците му изкарали прякор „Пампор“, което значи на турски влак. Той понеже бил много богат купил тая местност около Смолян, именно Пампорово, където косял сено за конете си. Оттам и брат Пампоров носи своето име. Изгревът - Том 7 30. На Рила 1939 година
към текста >>
82.
Снимка на ямболската група на събора - Изгрева, 1939 г.
, 28.08.1939 г.
До него с бялата риза е
дядо
Ради. 3.
Снимка на ямболската група на събора - Изгрева, 1939 г. Снимка 116. Ямболци на събора на Изгрева - 28. VIII. 1939 г. 1. Седнал, с бяла брада и бяла коса е Тодор Абаджиев. 2.
До него с бялата риза е
дядо
Ради. 3.
Под дядо Ради е Йорданка Попова. 4. Клекнал, вдясно е Матей Юлзари.
към текста >>
Под
дядо
Ради е Йорданка Попова. 4.
Снимка 116. Ямболци на събора на Изгрева - 28. VIII. 1939 г. 1. Седнал, с бяла брада и бяла коса е Тодор Абаджиев. 2. До него с бялата риза е дядо Ради. 3.
Под
дядо
Ради е Йорданка Попова. 4.
Клекнал, вдясно е Матей Юлзари.
към текста >>
83.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември
, 26.09.1940 г.
Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „
дядо
Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят.
Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд!
Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „
дядо
Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят.
Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват примерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голямо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благодарен на малкото зло и на голямото добро.
към текста >>
84.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
Дядо
Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо
Дядо
Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя.
към текста >>
85.
Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай
, 16.06.1941 г.
Едно време
дядо
Господ минавал и срещнал един говедар.
Небето чисто, синьо, нито едно облаче. Изобилно слънце. След паневритмията всички сме около Учителя. Той каза: Има една приказка.
Едно време
дядо
Господ минавал и срещнал един говедар.
Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си.
към текста >>
Дядо
Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел.
Той каза: Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил.
Дядо
Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел.
Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен:Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе.
към текста >>
86.
Снимка на Стефан Камбуров със семейството си в гр. Казанлък, 3 октомври 1941 год.
, 3.10.1941 г.
Отпред са внуците на
дядо
Стефан.
4. Зефирка - жена му, 5. Косю Камбуров, 6. Петър Камбуров, 7. Таня Камбурова, 8. Кирил Икономов - мъж на Таня.
Отпред са внуците на
дядо
Стефан.
към текста >>
87.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
Музика от Учителя, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо).
Музика и текст от Учителя. 10. Страдна душо. Музика от Учителя, текст от Михалаки Георгиев. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на душата, а за всеки от петте куплета е посочено, че съответства на една от основните добродетели – Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. 11. Изгрей ти, мое Слънце.
Музика от Учителя, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо).
12. Шуми. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. Ладанчица – умал. от ладанка – девойка, изпълняваща обредни песни и танци срещу Васильовден, посветени на езическата богиня Лада. 13. При източника.
към текста >>
Ковачев, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо).
Музика и текст от Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител. В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя. 16. Милосърдието. Музика от Атанас Д.
Ковачев, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо).
Нега (рус. ) – блажество, нежност. 17. Сърдечен зов. Музика от Атанас Д. Ковачев, композирана на Добро поле през Първата световна война, 1917 г.
към текста >>
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 2 май 1922 г.
Музика и текст от ученик. 21. Поздрав на Учителя. Музика и текст от Елена Казанлъклиева. 22. Сине мой, пази Живота. Музика от Иван Г.
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 2 май 1922 г.
23. Росна капка. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 1 август 1921 г. 24. Аз съм бялото кокиче. Музика от Христо Дързев, текст от Пенчо Славейков.
към текста >>
Ковачев, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 20 април 1922 г.
Текстът на припева на трети куплет е добавен по-късно от ученик. 25. Напред, чада, напред. Музика и текст от ученик. 26. Славейчета горски. Музика от Атанас Д.
Ковачев, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 20 април 1922 г.
27. Небето се отваря. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 февруари 1918 г. 28. О, Учителю благати. Музика и текст от Люба Ив. Радославова.
към текста >>
Ковачев, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 2 февруари 1918 г.
26. Славейчета горски. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 20 април 1922 г. 27. Небето се отваря. Музика от Атанас Д.
Ковачев, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 2 февруари 1918 г.
28. О, Учителю благати. Музика и текст от Люба Ив. Радославова. 29. Дързост в Христа. Музика и текст от ученик, записана на 1 август 1921 г. Мир (ост.
към текста >>
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 9 април 1922 г.
Музика от Чудомир Кантарджиев, текст от Маргарита Недялкова. 36. Псалом 91. Музика от Христо Дързев, текст от Псалтир, Псалм 91. 37. На белия цвят. Музика от Иван Г.
Попов, текст от Стоян Русев (
Дядо
Благо), записана на 9 април 1922 г.
38. На Христа запейте. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 15 март 1921 г. 39. Нови дрехи. Музика от Иван Кавалджиев, записана на 1 юни 1922 г.
към текста >>
88.
Снимка на Учителя с ямболската група на събора - 1942 г., София
, 28.08.1942 г.
Дядо
Ради. 3.
на събора - 1942 г., София Снимка 48. Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 28.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2.
Дядо
Ради. 3.
Момичето е дъщеря на Петър Пенков. 4. Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3.
към текста >>
89.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №91
, 03.04.1905 г.
Макар че изново около 10 пъти бях канен от
дядо
ми за същата работа, а така и за друга.
Сега, търпението в мен е чакание. Послушанието – за да мога да бъда спокоен – подчинявам на разума. Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката. Заради това, тъй както се намирам, нищо още не съм почнал да работя от страх да не сбъркам нещо.
Макар че изново около 10 пъти бях канен от
дядо
ми за същата работа, а така и за друга.
Даже и при Тодор бе се отворила една работа, на която по-преди бях, но не направих никаква стъпка все по същите причини. До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание проповедите, които проповядвах из България. Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни. Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света.
към текста >>
Това бе казал, когато аз бях решил да остана при
дядо
ми.
До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание проповедите, които проповядвах из България. Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни. Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си.
Това бе казал, когато аз бях решил да остана при
дядо
ми.
Тогава при всичко, че аз Ви бях разбрал най-добре, преструвах се на щур, щото нямаше какво да правя, понеже думите Ви бяха истина, а аз [бях] слаб. Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве. Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре прекарахме няколко вечери. Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа. Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора.
към текста >>
90.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №100
, 22.04.1907 г.
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с
дядо
ми, то и почнах.
Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми. Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема.
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с
дядо
ми, то и почнах.
И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.
към текста >>
91.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №34
, 02.05.1900 г.
". Казвам му: „
Дядо
попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „
Дядо
попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>
92.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81
, 17.06.1904 г.
Относително работата при
дядо
ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др.
Относително работата при
дядо
ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса.
към текста >>
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък
дядо
ми; нито пък искат да купя крава.
Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък
дядо
ми; нито пък искат да купя крава.
Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса. Те не изпратили другите книги, защото не стигнали парите.
към текста >>
93.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №83
, 06.07.1904 г.
Сега [...] ставаме около 8-9 человека с
дядо
Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.
Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива.
Сега [...] ставаме около 8-9 человека с
дядо
Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.
Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 170 Атанас В.
към текста >>
172 Няма данни за
дядо
Георги.
Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов. 171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г.
172 Няма данни за
дядо
Георги.
Името не се появява по-нататък. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
94.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №43
, 26.09.1900 г.
сливналията
дядо
Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.
Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г.
сливналията
дядо
Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
към текста >>
95.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №54
, 03.09.1901 г.
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при
дядо
си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
[до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48. Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце.
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при
дядо
си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие. Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа.
към текста >>
96.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №85
, 15.09.1904 г.
Дядо
ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.
Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много. За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца. Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих.
Дядо
ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.
За Тодор ще ти кажа, че е тука, а също и Мелкон, но как му стои работата, още не се знае. За Арнаудова има надежда, но иска много труд. По-добре за никого да ти не говоря. Тъй стоя, по-нанакратко казано. С поздрав.
към текста >>
97.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №5
, 16.10.1898 г.
И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава
дядо
ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава
дядо
ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби.
към текста >>
19. В семейната йерархия с „
дядо
" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.
Същий Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сливен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, направо ли? 22 Същий ..................
19. В семейната йерархия с „
дядо
" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)
към текста >>
98.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102
, 12.10.1907 г.
Стоянов изпращайте, защото направо изпратените
дядо
ми ги отваря.
Прочее, виж какво ще направиш и извести ни. Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки239 и всички други, които питат. С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас. Твой верен всякога Господу: П. Киров Заб.: Писмата ми чрез Т.
Стоянов изпращайте, защото направо изпратените
дядо
ми ги отваря.
Едно твое е отворил, Петковото и др. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 231 Петко Гумнеров.
към текста >>
99.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №88
, 18.11.1904 г.
От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на
дядо
ми, който всячески иска да ме погълне.
№88 гр. Бургас, 18 ноемврий 1904 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Последното ти писмо от София притежавам.
От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на
дядо
ми, който всячески иска да ме погълне.
Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно. Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10 лева глоби пред митницата. Какво да правя с този человек, не зная? И с добро държах, и с лошо, и все то. Понеже му преча да остане като наследник, иска да ме махне отпреде си.
към текста >>
100.
Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене
, 09.04.1903 г.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>
НАГОРЕ
