Търсене в текстове за 'Дядо'

Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци.
А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество.
към текста >>

За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.
Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря.
към текста >>

2. 3_33 Съдба от Небето

Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат.
Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден.
към текста >>

3. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>

Затова, дядо Благо, пусни я.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата.
към текста >>

Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо.
Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят.
към текста >>

"Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея. Катя бе ученик в Школата на Учителя!
към текста >>

4. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош.
Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство - те бяха обменени, както повелява законът. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от "Изгрева", за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони пари, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на "Изгрева". Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева".
към текста >>

5. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му.
Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116.
към текста >>

6. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка.
"Любовта е извор" Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.
към текста >>

7. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев.
Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов".
към текста >>

8. 5_06 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор. Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя.
към текста >>

9. 8_01 Песните на Учителя

Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>

Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>

Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
към текста >>

Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години.
към текста >>

10. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов.
Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий.
към текста >>

Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква.
Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий. През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ

Моят дядо и отбраната на Шипка 7.
Спомените 2. Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12.
към текста >>

Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8.
Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13.
към текста >>

Дядо поп Константин Дъновски 110.
104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109. Дядо поп Константин Дъновски 110. Търновските събори 111. Мария Тодорова. Връзката 112. Комуната в Русе 113. Приятелството 114.
към текста >>

12. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
към текста >>

Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год.
към текста >>

13. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ.
към текста >>

14. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота".
към текста >>

в присъствието на баща му дядо поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски.
е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 год. в присъствието на баща му дядо поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски. Той е на 33 години. Ето защо годината 1897 г. е свята и пророческа. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на земята и на планетите от слънчевата система. През 1897 год.
към текста >>

15. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>

Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>

16. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо.
Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба. Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река. Какви чудни места имаше в Балкана. Какви воденици, какви тепавици имаше тогава. Лятно време бе райски живот в Балкана. Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
към текста >>

17. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото".
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия.
към текста >>

Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища.
към текста >>

Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г.
Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници.
към текста >>

Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия.
към текста >>

Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал.
По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си.
към текста >>

Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана.
Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка. Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам.
към текста >>

Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми.
Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка. Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам. После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня.
към текста >>

Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.
С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка. Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам. После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня. По онова време във вся- ка къща имаше много оръжие. Че пищови, че ятагани, че пушки кремъклийки, че копия, че бойни брадви и какви ли не още работи.
към текста >>

18. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.
към текста >>

Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори.
към текста >>

Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България.
Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи.
към текста >>

Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите.
По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари. Но баба ми настоява ката ден. Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира.
към текста >>

А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина.
В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари. Но баба ми настоява ката ден. Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото.
към текста >>

Дядо ми не ламтеше за богатство и пари.
Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари. Но баба ми настоява ката ден. Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа.
към текста >>

Дядо предпочел да е жив и беден.
С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми.
към текста >>

А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми.
А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите.
към текста >>

А останалата хазна я дарявал на дядо ми.
Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя.
към текста >>

Но дядо не отиде повече в пещерите.
Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка.
към текста >>

Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка.
Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна.
към текста >>

19. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Той се казваше дядо Стефан.
И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка.
към текста >>

Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка.
Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, да вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Имаше странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха. След малко се връща хазайката, с още няколко души.
към текста >>

Започна да си приказва нещо с дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя.
И друга дарба имаше, да вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Имаше странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха. След малко се връща хазайката, с още няколко души. Започна да си приказва нещо с дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя. След малко при мен идва хазайката. „Братко, ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва." „Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква. Аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата." „ В туй време пристигат и други хора - мъже и жени и се събраха около 20 човека.
към текста >>

Всички бяха наредени на редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан.
Влезнахме в една голяма стая, като че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, които не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха. Всички бяха наредени на редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора - пророци, царе, видни исторически личности.
към текста >>

Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора.
Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха. Всички бяха наредени на редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора - пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди.
към текста >>

И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан.
А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора - пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер.
към текста >>

Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете.
Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно.
към текста >>

Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си.
За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа.
към текста >>

20. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно.
Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли.
към текста >>

21. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита.
Питах за коноп, в село няма. Мислех да отида в с. Дуваларе знаех на едно място го работеха, със същия човек се срещнахме и го питах, но каза, че нямал. Писах на брат Христо - учител в с. Караджиларе, а е от с. Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита. Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г.
към текста >>

стар стил идва дядо владика.
Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г. стар стил идва дядо владика. Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева.
към текста >>

Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани.
Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г. стар стил идва дядо владика. Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем.
към текста >>

Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд.
Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия.
към текста >>

А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество.
към текста >>

После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много.
към текста >>

Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна.
към текста >>

- Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле.
към текста >>

От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата.
Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле. Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти.
към текста >>

22. 51. ЛОЗЕТО

Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата".
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине. Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата". „Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук на Изгрева." Брат Ради мълчи, а до него стои една сестра, която слуша и трябва всичко да запомни, защото трябва да бъде разказано след време. А пък аз ви го доразказвам.
към текста >>

23. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател.
Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха. По това време се основава един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Велев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература. Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи.
към текста >>

24. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ Той бе създаден от възрастните братя, когато ние бяхме младежи. Те имаха за задача да подготвят беседите за печат. В него влизаха добри наши братя интелигентни и просветни хора. Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател. Стефан Велев, който знаеше много езици, имаше много преводи на окултна литература и беше чиновник в Народната банка. Това бяха хора с обществено положение, с тежест и с добри заплати. Те се опитаха да работят, но много мъчно вървеше, защото разногласията възникнаха веднага. Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония. Така че този просветен съвет не можа да свърши много работа.
към текста >>

Бяха определили шестима: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев, дядо Благо и Жечо Панайотов, който трябваше да бъде секретар и да води кореспонденцията.
Тъй че съветът не можа да се прослави много, а работата му беше посрещната с критика. Някои се обидиха и го напуснаха. Така той се разтури. По-късно през 1928 г . беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за книжнината. Бяха определили шестима: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев, дядо Благо и Жечо Панайотов, който трябваше да бъде секретар и да води кореспонденцията. Най-трудният въпрос бе за набиране на средства за отпечатване на беседите. Ежегодно се изпращаха писма в провинцията до братствата и се даваха различни съвети за набиране на средства. Като задача учениците трябваше в седмицата да дадат един общ трудов час за братска работа. Парите спечелени от него трябваше да се отделят за книги. Друг метод бе приложен от няколко места.
към текста >>

25. 99. АНТИМИНСЪТ

Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св.
До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр. Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край. А Константин Дъновски е бащата на Учителя - Петър Дънов. Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир.
към текста >>

26. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI.
към текста >>

Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна.
към текста >>

Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна.
на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му.
към текста >>

Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло.
към текста >>

Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп.
Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си.
към текста >>

Дядо поп много добре знаеше кой е синът му.
Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр.
към текста >>

В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър.
Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години.
към текста >>

И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло.
Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик.
към текста >>

Дядо поп е бил в гр.
Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с.
към текста >>

Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик.
И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност.
към текста >>

в присъствие на дядо поп в с.
Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство.
към текста >>

Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност.
Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа.
към текста >>

Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога.
Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши.
към текста >>

Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват.
Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време.
към текста >>

Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." Това време дойде по-късно и дядо поп доживя години, за да види как започна делото на синът му.
към текста >>

Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време.
Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." Това време дойде по-късно и дядо поп доживя години, за да види как започна делото на синът му.
към текста >>

Но не Му е дошло още времето." Това време дойде по-късно и дядо поп доживя години, за да види как започна делото на синът му.
През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." Това време дойде по-късно и дядо поп доживя години, за да види как започна делото на синът му.
към текста >>

27. 114. КНЯГИНЯТА

Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния.
И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград. При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня. Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня. Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня.
към текста >>

28. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Милосърдието - текст „дядо Благо - Стоян Русев 2.
Те се завърнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента на „Сърдечния зов". Има и други песни от Атанас Д. Ковачев. 1. Милосърдието - текст „дядо Благо - Стоян Русев 2. „Славейчета горски" 3. „Небето се отваря" заглавието е „Среща с Христа" написана на македонския фронт, 20.08.1918 г.
към текста >>

29. 149. СПИРИТИЗМЪТ НА ВАРНЕНЦИ

Но той ми разказваше, че когато е бил малък на девет години, за пръв път е видял Учителя и дядо поп Константин Дъновски да седят и да си пият кафето и сладко да си говорят разни неща.
А тогава аз ще кажа: „Къде ви е салона? " Нали духовете ви разиграха и ви разцепиха и ви провалиха. А писмата на Георги Драганов са едно доказателство. Велко Петрушев успя да се убеди какво значи спиритизъм в Школата на Учителя и как се заплаща за това. Тези случаи могат да се опишат от варненци. Но той ми разказваше, че когато е бил малък на девет години, за пръв път е видял Учителя и дядо поп Константин Дъновски да седят и да си пият кафето и сладко да си говорят разни неща. За доказателство брат Велко ме заведе и разведе да видя старата черква, там където е служил дядо поп, бащата на Учителя. Там е имало градинка и пейки. Показа ми на коя пейка са седели дядо поп и Учителят. Пейката беше запазена. Но това беше преди много, много години.
към текста >>

За доказателство брат Велко ме заведе и разведе да видя старата черква, там където е служил дядо поп, бащата на Учителя.
" Нали духовете ви разиграха и ви разцепиха и ви провалиха. А писмата на Георги Драганов са едно доказателство. Велко Петрушев успя да се убеди какво значи спиритизъм в Школата на Учителя и как се заплаща за това. Тези случаи могат да се опишат от варненци. Но той ми разказваше, че когато е бил малък на девет години, за пръв път е видял Учителя и дядо поп Константин Дъновски да седят и да си пият кафето и сладко да си говорят разни неща. За доказателство брат Велко ме заведе и разведе да видя старата черква, там където е служил дядо поп, бащата на Учителя. Там е имало градинка и пейки. Показа ми на коя пейка са седели дядо поп и Учителят. Пейката беше запазена. Но това беше преди много, много години. Това е една заминала епоха.
към текста >>

Показа ми на коя пейка са седели дядо поп и Учителят.
Велко Петрушев успя да се убеди какво значи спиритизъм в Школата на Учителя и как се заплаща за това. Тези случаи могат да се опишат от варненци. Но той ми разказваше, че когато е бил малък на девет години, за пръв път е видял Учителя и дядо поп Константин Дъновски да седят и да си пият кафето и сладко да си говорят разни неща. За доказателство брат Велко ме заведе и разведе да видя старата черква, там където е служил дядо поп, бащата на Учителя. Там е имало градинка и пейки. Показа ми на коя пейка са седели дядо поп и Учителят. Пейката беше запазена. Но това беше преди много, много години. Това е една заминала епоха. Останаха поуките и едно предупреждение към Школата. Ние, последователите на Учителя изучаваме Словото на Учителя и го прилагаме в живота си.
към текста >>

30. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал.
Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото! " Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички. Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал. Не се задявай с този човек, оти е добър човек и нищо лошо не ти е сторил". Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си. Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел отива при Учителя и съобщава за случилото се.
към текста >>

Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си.
Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички. Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал. Не се задявай с този човек, оти е добър човек и нищо лошо не ти е сторил". Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си. Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел отива при Учителя и съобщава за случилото се. А той му отговаря: „Не се коси. Всичко ще се уреди".
към текста >>

На следващият ден и последващият ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава.
Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел отива при Учителя и съобщава за случилото се. А той му отговаря: „Не се коси. Всичко ще се уреди". На следващият ден и последващият ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го и кмета идва и съобщава на Учителя. Пита Го: „Нали попа три пъти ми обяви война за по три дни. Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха". Кметът пресмята на ум трите закани с по трите дни и сметката излиза точна.
към текста >>

Отива и съобщава на селяните защо на деветия ден дядо поп_си заминава от обявяването на войната.
Погребват го и кмета идва и съобщава на Учителя. Пита Го: „Нали попа три пъти ми обяви война за по три дни. Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха". Кметът пресмята на ум трите закани с по трите дни и сметката излиза точна. Отива и съобщава на селяните защо на деветия ден дядо поп_си заминава от обявяването на войната. Имаше и други противници на Учителя в Мърчаево. Понеже всички бяха свидетели на официалната прокламация за обявяването на войната, то те се уплашиха и повече не създадоха проблеми на Учителя и Братството.
към текста >>

31. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Дядо Благо (1865-1938) - 36 27.
Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22. Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27. Приятелят на дядо Благо - 38 28. Двете свещи - 38 29. Творчеството на дядо Благо - 38 30. Сказания на двадесети век - 39 31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40 32.
към текста >>

Приятелят на дядо Благо - 38 28.
Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27. Приятелят на дядо Благо - 38 28. Двете свещи - 38 29. Творчеството на дядо Благо - 38 30. Сказания на двадесети век - 39 31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40 32. Кой как слушаше и записваше Словото на Учителя - 41 33.
към текста >>

Творчеството на дядо Благо - 38 30.
Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27. Приятелят на дядо Благо - 38 28. Двете свещи - 38 29. Творчеството на дядо Благо - 38 30. Сказания на двадесети век - 39 31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40 32. Кой как слушаше и записваше Словото на Учителя - 41 33. Георги Куртев, човекът който живееше с Бога (1870-1961) - 42 34. За годишнината на брат Георги - 43 35.
към текста >>

Дядо Димитър от Сливен -127 113.
Петър Манев -123 108. Георги Марков -124 109. Стефан Велев -124 110. Савов - имитаторът -124 111. Алфиери Бертоли -126 112. Дядо Димитър от Сливен -127 113. Руси Караиванов. Спасението и отплатата -128 114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2.
към текста >>

Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ.
Савов - имитаторът -124 111. Алфиери Бертоли -126 112. Дядо Димитър от Сливен -127 113. Руси Караиванов. Спасението и отплатата -128 114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134 3. Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица -136 4.
към текста >>

32. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език.
„Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мене един от-своите Ангели." Но вече бе късно, много късно, за да се поправи. Останало бе огорчението у Пеню и у приятелите му, които знаеха от опит всички похвати на враждебност към тях от гъркинята Ерифели. Когато той си заминава нейните очи се отварят за един друг свят и тя вижда как ангели са дошли да посрещнат Пеню и да го отведат в техния свят. По-късно тя бе предала целият му архив на Тодор Стоименов. А той го предаде на мене, а пък аз го предадох на моят приемник. Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език. Той е един от първите свещеници още от турско време, който започва да чете Евангелието на български. Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е. при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя.
към текста >>

Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е.
Когато той си заминава нейните очи се отварят за един друг свят и тя вижда как ангели са дошли да посрещнат Пеню и да го отведат в техния свят. По-късно тя бе предала целият му архив на Тодор Стоименов. А той го предаде на мене, а пък аз го предадох на моят приемник. Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език. Той е един от първите свещеници още от турско време, който започва да чете Евангелието на български. Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е. при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя. Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието. Събирали се на групи, четяли, разсъждавали и разменяли мисли на глас.
към текста >>

33. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години.
към текста >>

Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки.
Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато.
към текста >>

Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен.
Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря.
към текста >>

Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др.
Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря.
към текста >>

През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато.
Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира.
към текста >>

По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също.
По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми.
към текста >>

Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща?
Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
към текста >>

Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него.
Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго.
към текста >>

Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник!
„Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока.
към текста >>

А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго.
Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци.
към текста >>

От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива.
към текста >>

Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.
А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години.
към текста >>

След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено?
Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом.
към текста >>

Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове.
Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
към текста >>

А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни. Такива хора не се раждат често. Веднъж се родят, веднъж изкласят и веднъж дават плод.
към текста >>

34. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

А на Галилей извади от чекмеджето един портрет на дядо поп Константин Дъновски, както и няколко малки негови портрети.
Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение. Но ме окрадоха. Е, това братска постъпка ли е? Не е. Кражбата винаги е кражба. А на Галилей извади от чекмеджето един портрет на дядо поп Константин Дъновски, както и няколко малки негови портрети. Така Учителят разпореди някои неща, кой какво да носи. Това беше жива символика. Какво стана с нещата, които Учителят ни предаде? Гръблашева си взе скъпоценностите и само тя знае какво направи с тях. Методий след това написа очерк за Гръбла-шева.
към текста >>

Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп.
Дали бяха чиновници на Народната библиотека или бяха служители на милицията, не знаем. Какво са запазили ние също не знаем. Но сигурно знаем, защото видяхме и проверихме как тези 19 камиона, натоварени със запленената литература и архив бяха изпратени за претопяване в книжната ф-ка на гара Искър. Това го знаем. И вие трябва да го знаете. Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул. „Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж.
към текста >>

Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски.
Какво са запазили ние също не знаем. Но сигурно знаем, защото видяхме и проверихме как тези 19 камиона, натоварени със запленената литература и архив бяха изпратени за претопяване в книжната ф-ка на гара Искър. Това го знаем. И вие трябва да го знаете. Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул. „Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж. Документирахме и направихме два албума.
към текста >>

35. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това.
към текста >>

Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо.
Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя.
към текста >>

Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя.
Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази.
към текста >>

За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ.
А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно.
към текста >>

Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам!
Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата? " Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам! " Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил.
към текста >>

А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан.
" Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя.
към текста >>

А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен.
Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат.
към текста >>

След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя.
А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма.
към текста >>

А ти дядо Благо кому служиш?
Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя.
към текста >>

Дядо Благо не очаква такъв обрат.
А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя.
към текста >>

Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя.
Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
към текста >>

Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски.
А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само.
към текста >>

Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>

36. 27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО

27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало - или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа.
27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало - или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа. Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба.
към текста >>

Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му.
27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало - или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа. Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите.
към текста >>

Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба.
27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало - или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа. Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите. Докато на неговия приятел му бе дошло времето да се срещне с Учителя. Един се среща с Учителя на яве, а друг в другия свят.
към текста >>

А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого.
Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите. Докато на неговия приятел му бе дошло времето да се срещне с Учителя. Един се среща с Учителя на яве, а друг в другия свят.
към текста >>

37. 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ

28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя.
към текста >>

Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!
Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска! " След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя.
към текста >>

" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо!
Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска! " След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя.
към текста >>

" Дядо Благо беше ученик на Учителя.
Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска! " След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо! " Дядо Благо беше ученик на Учителя.
към текста >>

38. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1.
към текста >>

Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая.
към текста >>

39. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

След него дойде на градината на Изгрева да работи дядо Ради, който работи десетки години.
Има такъв йзраз за хора, които са веднъж „Тако", а после „Онако". Значи веднъж обещаят, а после се изметнат и не удържат на обещанието си. Така този брат издържа изпита си като Тако. Защото името му бе такова - Тако, а не онако. Тако, да ви е името братя! След него дойде на градината на Изгрева да работи дядо Ради, който работи десетки години.
към текста >>

40. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ Прекарахме двадесет и две години с Учителя на Изгрева. Но ние знаехме много малко неща за Него от личния Му живот. Възрастните приятели, които заварихме и които Го съпътствуваха от началото на века в разстояние на двадесет и две години докато се отвори Школата, понякога ни разказваха откъслечни епизоди от Неговия личен живот. Разказваха това, което бяха видя-ли и това бяха техните опитности. Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него. Но никой не седна да запише тези неща. Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села.
към текста >>

А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него.
Имахме поводи за това. Спомням си какво отговори веднъж Учителят на един журналист, който Го запита: „Господин Дънов, кажете нещо за себе си! " Учителят строго му отговори: „Това не е съществено! " Ние се придържахме към това мнение на Учителя. Но за да ви успокоя ще кажа, че това което ние не направихме, бяха го направили другите. А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него. А нашата работа беше друга. Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат.
към текста >>

41. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
към текста >>

Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде.
към текста >>

Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

42. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско.
Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат. Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него.
към текста >>

Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е.
Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат. Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака.
към текста >>

Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо.
Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат. Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца.
към текста >>

А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него.
Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение.
към текста >>

„Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
към текста >>

43. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството.
И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято! " 10. Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска, култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето.
към текста >>

44. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
към текста >>

Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят.
към текста >>

В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: „И рече ми Господ." Или „Слово Господне биде към мене и рече." Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелствуваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не Го зачитат за нищо.
към текста >>

Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя.
Тогава по времето на Израиля пророците казваха: „И рече ми Господ." Или „Слово Господне биде към мене и рече." Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелствуваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не Го зачитат за нищо. А сега идва драматичния развой. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: „Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата в страни. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина хора го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. След 9.1Х.
към текста >>

Този факт дядо Влайчо на мнозина хора го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
А сега идва драматичния развой. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: „Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата в страни. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина хора го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. След 9.1Х. 1944 г. когато комунистите взеха властта дядо Влайчо започна да пророкува, че в скоро време комунистите ще паднат от власт и на тяхно място ще дойдат да управляват земеделците. А и те няма да управляват много време, след което ще дойде да управлява Бялото Братство. Ето ви сега разминаване със Словото на Учителя и с пророците.
към текста >>

когато комунистите взеха властта дядо Влайчо започна да пророкува, че в скоро време комунистите ще паднат от власт и на тяхно място ще дойдат да управляват земеделците.
" И си обръща главата в страни. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина хора го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. След 9.1Х. 1944 г. когато комунистите взеха властта дядо Влайчо започна да пророкува, че в скоро време комунистите ще паднат от власт и на тяхно място ще дойдат да управляват земеделците. А и те няма да управляват много време, след което ще дойде да управлява Бялото Братство. Ето ви сега разминаване със Словото на Учителя и с пророците. Комунистите тогава видяха, че това негово пророчество, подкопава властта им и го изпратиха в концлагер шест месеца, за да провери дали комунистите ще паднат от власт. Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене". И наистина след два месеца този началник пристигнал в концлагера като затворник.
към текста >>

Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене".
1944 г. когато комунистите взеха властта дядо Влайчо започна да пророкува, че в скоро време комунистите ще паднат от власт и на тяхно място ще дойдат да управляват земеделците. А и те няма да управляват много време, след което ще дойде да управлява Бялото Братство. Ето ви сега разминаване със Словото на Учителя и с пророците. Комунистите тогава видяха, че това негово пророчество, подкопава властта им и го изпратиха в концлагер шест месеца, за да провери дали комунистите ще паднат от власт. Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене". И наистина след два месеца този началник пристигнал в концлагера като затворник. Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе!
към текста >>

Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл!
Ето ви сега разминаване със Словото на Учителя и с пророците. Комунистите тогава видяха, че това негово пророчество, подкопава властта им и го изпратиха в концлагер шест месеца, за да провери дали комунистите ще паднат от власт. Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене". И наистина след два месеца този началник пристигнал в концлагера като затворник. Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена.
към текста >>

" Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе!
Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене". И наистина след два месеца този началник пристигнал в концлагера като затворник. Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците.
към текста >>

Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена.
Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат.
към текста >>

Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих!
Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора.
към текста >>

В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник.
След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора. А защо да загинат когато могат да работят. Началникът го запитал: „От къде знаеш това? " Казал му: „Бог ми го каза." Началника не му повярвал.
към текста >>

Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат.
Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора. А защо да загинат когато могат да работят. Началникът го запитал: „От къде знаеш това? " Казал му: „Бог ми го каза." Началника не му повярвал. Но дядо Влайчо се приближил към онзи стария следовател, който го изпратил в затвора и който сега е затворник като него и го помолил да свидетелства пред началника, че това което му е казал се е сбъднало.
към текста >>

Но дядо Влайчо се приближил към онзи стария следовател, който го изпратил в затвора и който сега е затворник като него и го помолил да свидетелства пред началника, че това което му е казал се е сбъднало.
Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора. А защо да загинат когато могат да работят. Началникът го запитал: „От къде знаеш това? " Казал му: „Бог ми го каза." Началника не му повярвал. Но дядо Влайчо се приближил към онзи стария следовател, който го изпратил в затвора и който сега е затворник като него и го помолил да свидетелства пред началника, че това което му е казал се е сбъднало. „Началникът на концлагера не ми вярва, но ти можеш да ги убедиш като му разкажеш за пророчеството, което бе за теб и което се сбъдна. И тогава началника ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани." Така и сторил и неговите думи хванали декиш. Онзи му повярвал. На следващият ден не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стояли като втрещени.
към текста >>

Началникът извикал дядо Влайчо и му казал: „Такъв човек като тебе не може и не трябва да седи в затвора.
„Началникът на концлагера не ми вярва, но ти можеш да ги убедиш като му разкажеш за пророчеството, което бе за теб и което се сбъдна. И тогава началника ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани." Така и сторил и неговите думи хванали декиш. Онзи му повярвал. На следващият ден не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стояли като втрещени. Началникът извикал дядо Влайчо и му казал: „Такъв човек като тебе не може и не трябва да седи в затвора. Излез от тука, но внимавай какво говориш." Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува. Чува глас: „Наведи се надолу! " Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре толкова лева, колкото му трябват за път. След това започна неговото велико разпъване на кръст. Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, а през деня се укриваше в домовете на приятелите.
към текста >>

Излез от тука, но внимавай какво говориш." Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува.
И тогава началника ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани." Така и сторил и неговите думи хванали декиш. Онзи му повярвал. На следващият ден не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стояли като втрещени. Началникът извикал дядо Влайчо и му казал: „Такъв човек като тебе не може и не трябва да седи в затвора. Излез от тука, но внимавай какво говориш." Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува. Чува глас: „Наведи се надолу! " Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре толкова лева, колкото му трябват за път. След това започна неговото велико разпъване на кръст. Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, а през деня се укриваше в домовете на приятелите. Там го намираха онези, които имаха нужда от него.
към текста >>

То беше кри-ене, както за него самия, така и за онези, които търсеха от дядо Влайчо помощ и съвети.
Чува глас: „Наведи се надолу! " Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре толкова лева, колкото му трябват за път. След това започна неговото велико разпъване на кръст. Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, а през деня се укриваше в домовете на приятелите. Там го намираха онези, които имаха нужда от него. То беше кри-ене, както за него самия, така и за онези, които търсеха от дядо Влайчо помощ и съвети. Помагаше на всички. И комунистите го търсеха. Имаше един случай, когато противниците на големият партизанин и след това голям човек в новата власт Чочоолу му се беше случила беля. Изведнъж изчезва и му открадват внучето. Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа.
към текста >>

Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец." Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там.
Помагаше на всички. И комунистите го търсеха. Имаше един случай, когато противниците на големият партизанин и след това голям човек в новата власт Чочоолу му се беше случила беля. Изведнъж изчезва и му открадват внучето. Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа. Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец." Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там. Хайде сега отидете и обяснете на атеиста и невярващия как може да се случи такова нещо. Е, може! Така дядо Влайчо помагаше на всички. Властите му показаха по какъв начин да работи. Да се крие и скришно от погледа на обществото да работи.
към текста >>

Така дядо Влайчо помагаше на всички.
Изведнъж изчезва и му открадват внучето. Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа. Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец." Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там. Хайде сега отидете и обяснете на атеиста и невярващия как може да се случи такова нещо. Е, може! Така дядо Влайчо помагаше на всички. Властите му показаха по какъв начин да работи. Да се крие и скришно от погледа на обществото да работи. Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават Братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя. Е, някои се опитваха да изпълнят съветите му, но после се отдалечаваха.
към текста >>

За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина.
Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават Братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя. Е, някои се опитваха да изпълнят съветите му, но после се отдалечаваха. Те бяха от друг свят. В Школата на Учителя идват само ученици, които са определени. За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина. Той беше жив пример и образец на пророк от времето на Стария завет. Служеше на пророческия Дух в себе си за доброто на другите. Той беше жив пример и образец на апостол от времето на Христа. Носеше Евангелието и с думите Христови отваряше вратите на едно знание, с което даваше помощ на страдащите и ги упътваше в живота им. Той бе определен да бъде ученик на Учителя.
към текста >>

Разминете ли се, ще имате за поука живота на пророка дядо Влайчо.
Но той закъсня и не дойде при Учителя, макар че Той го чакаше цели 22 години. Дойде, но много късно! След заминаването на Учителя той работи с Христовото Слово и Евангелието между този народ. Четеше беседите на Учителя, но беше се разминал с Учителя и с времето, което бе определено в Школата на Учителя. Затова внимавайте да не се разминете с времето, когато сте дошли между този народ, да се срещнете със Словото на Учителя. Разминете ли се, ще имате за поука живота на пророка дядо Влайчо. Vlaicho Jechev beshe yasnovidec, koito Petar Danov izpolzvashe i tova yasno triabva da se znae. Toi beshe istinski HRISTIANIN i si slujeshe samo s Bibliata. Ima mnogo izlekuvani hora. Ne vzemashe pari ot horata i niamashe taxa. Silata mu idvashe ot Veliko Machenik Stefan.
към текста >>

, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
Nikoga ne prodade Viarata i Lubovta si v HRISTOS. Ne e viarno, che s Petar Danov sa imali edna sreshta i che Toi e negov uchenik.Andrei Griva i hora ot Bialoto Bratstvo izmeniat faktite. Prorocheskite darbi na Vlaicho sa SVISHE, a na Danov sa ot prerazkazi na Vlaicho i Slava Sevrukova. Tova e istinata. Искам да се обърна към Иво.... това което говориш по адрес на Учителя е пълна простотия и показва колко не си запознат със Словото, беседите и мисията ... Учителят не е дошъл нито да лекува, пророкува и т.н. , и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ? кога толкова много започнахте да разбирате Божията работа ? я си вършете "малките " и дребни неща ...задачи, които са ви поставени за всеки ден и не се мъчете с нашит детски умове да бистрите някакви сложни явления... свети стефан.а не еди кой си. Na vnimanieto na Alexander Panayotov....blagodaria za kvalifikaciite I epitetite...az Vi proshtavam na momentat I se nadiavam I BOG da Vi prosti. Otnosno Vlaiko Jechev.....da, toi se sreshta mnogo kratno s Petar Danov,daje vodi hora pri nego malko predi da pochine Danov I mi kazva,che shte go vidiat za posleden pat. Vtoro,ako niakoi nai-mnogo postradva ot Vrazkata si s Bialoto Bratstvo, tova e Vlaicho....5 godini v Belene I 1 v Pernik v minata....Nito Danov,Nito Vanga,Nito Slava, nito koito I da e drug ot tia "Svetila" koito gi komentirate ne e minal prez tazi "shkola".
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ

Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2.
Двете ръце 17. В тяхната аура – Швейцария 18. България 19. Бялата смърт 20. Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22. Спите ли...сънувате ли? 23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24. Далечни гости 25. Планът на небето е такъв 26.
към текста >>

Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя Част 3.
Учителят като цигулар 38. Едно предложение на теософите 39. Спомени за първият събор, разказани от брат Тодор Стоименов 40. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / По спомените на Ангел Хаджийски. 41. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка 42. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя Част 3. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО / Летопис Д-р Вергилий Кръстев 43. Среднощен посетител на Учителя 44. Гаранция 45. Събрание за осъждане 46. Политическа криза 47.
към текста >>

Дядо Благо и Климент Охридски 21.
15. Дърводелец и сладко 16. Бръснарите 17. Д-р Стефан Кадиев 18. Събота – денят на Господа 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий 20. Дядо Благо и Климент Охридски 21. Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24. Пистолетът 25. Костилката на вишнята 26.
към текста >>

Дядо Благо 5.
Беляково, Велико Търновско - ?) ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ. Летопис / Д-р Вергилий Кръстев 1. Вечният Дух и младостта на Учителя 2. Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5. Друг път няма 6. Силата на идеите и силата на вярата 7. Общ обяд и нови дрехи за концерт 8. Словото и музиката 9. Пликът с парите 10.
към текста >>

46. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

На 7 март 1897 година, в присъствието на баща Му - дядо поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, намиращи се в една страноприемница, явява се знамение и Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов.
Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е края на 19-ти век и за съдбата на света е отбелязано в „Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че е изпратен Оня, Който язди на бял кон и името му е „БОЖИЕТО СЛОВО", из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща Му - дядо поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, намиращи се в една страноприемница, явява се знамение и Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на 33 години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 г. издава книжката „Хио - Ели - Мели - Месаил" във Варна.
към текста >>

47. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Галилей Величков

21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО (Брат Стоян Русев) Дядо Благо!
21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО (Брат Стоян Русев) Дядо Благо! Така го назоваваше УЧИТЕЛЯТ... Тъй го наричахме и ние, неговите приятели. Запомнили сме го беловлас, но жизнерадостен като дете. Той бе умен, правдив и духовит. Дружелюбен и сърдечен. Приятен събеседник, който винаги даваше предпочитание на зрялата мъдрост.
към текста >>

Дядо Благо бе приятел и на по-големите.
Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките - децата. За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ. Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички. Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ. Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова разположение и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово. Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах.
към текста >>

- привърши разказа си дядо Благо.
Той те поведе към Изгрева. Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!...
към текста >>

* * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел.
Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо.
към текста >>

Дядо Благо „съблече дрехата си".
Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!...
към текста >>

- отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо.
* * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!... Да слезем в клас!... През време на утринното слово УЧИТЕЛЯТ каза: - Обичах този ученик! ... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!...
към текста >>

От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!...
Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!... Да слезем в клас!... През време на утринното слово УЧИТЕЛЯТ каза: - Обичах този ученик! ... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!... След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега!
към текста >>

След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо!
Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!... Да слезем в клас!... През време на утринното слово УЧИТЕЛЯТ каза: - Обичах този ученик! ... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!... След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо.
към текста >>

По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо.
След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба! - Напразно сте ходили на гробищата!
към текста >>

Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо!
Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба! - Напразно сте ходили на гробищата! - продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините!
към текста >>

- продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините!
Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба! - Напразно сте ходили на гробищата! - продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините! Двете беседи, като две свещи осветиха неговия път, който не преминава през гроба!
към текста >>

48. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо.
Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи. Пробужда духът на славяните.
към текста >>

И Дядо Благо има перо.
Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи. Пробужда духът на славяните. И Дядо Благо има перо. Вдъхновен е. Умее да разказва. Обича децата. На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време.
към текста >>

Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ.
Вдъхновен е. Умее да разказва. Обича децата. На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
към текста >>

Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий.
Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа.
към текста >>

49. ІІ.42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Галилей Величков

42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария.
42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал даровит богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра Му с писмо, като запитвах - още ли г-н Дънов е без работа и още ли Го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговаря: Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета.
към текста >>

50. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал.
Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра.
към текста >>

Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията.
А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо.
към текста >>

Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя.
Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо.
към текста >>

Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо.
Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка.
към текста >>

Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството.
Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости.
към текста >>

Ето така се разреши въпроса с моя дядо.
Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено.
към текста >>

51. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г.
123. Биографични бележки Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език.
към текста >>

Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г.
123. Биографични бележки Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено.
към текста >>

52. 3.19. Брат Ради и Патриарх Евтимий

Една необикновена история, за едно необикновено прераждане и за един още по-необикновен и чист образ - Дядо Ради.
Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този художник-скулптор. Учителят го пита: „Ти какво му каза? " „Аз, извинете, с тия работи не се занимавам, и така се разделихме." „Не си направил добре", казал Учителят на нашия брат. „Той е бил твой ученик в Търново, ти, когато си бил патриарх Евтимий в Търново и той сега те е познал, и затова иска да направи паметник на тебе. Върви, съгласи се да го направи." И паметникът днес, който е на „Патриарх Евтимий" и „Граф Игнатиев" за Патриарх Евтимий е позирал нашият брат Ради. Една необикновена история, за едно необикновено прераждане и за един още по-необикновен и чист образ - Дядо Ради.
към текста >>

53. 3.20. Дядо Благо и Климент Охридски

20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават.
към текста >>

Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото.
към текста >>

Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>

Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега?
Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>

" „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото.
Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>

54. 3.40. Македонци на Изгрева

Има една снимка, на която се вижда как до Учителя отстрани седят Стоицев и дядо Благо на масата, в Рила по обед, а Димитър Балючев стои пред тях с блюдо за обед.
Той отиваше да ги спазарява тамо каракачаните, да спазарява камионите и т.н. Неговият баща е родом от Щип и също неговия зет, оженен за негова сестра Надка е Жоро Кьосев, и той също е от Македония. Жоро Кьосев е зет на Славянски. Надка е сестра на Славчо Славянски. Димитър Балючев е също от Егейска Македония, по убеждение е земеделец. Има една снимка, на която се вижда как до Учителя отстрани седят Стоицев и дядо Благо на масата, в Рила по обед, а Димитър Балючев стои пред тях с блюдо за обед. Хубава снимка на още по-прекрасен живот. Какъв е изводът за пребиваването на македонските българи на Изгрева? Той е следният: „Най-важното нещо е, да служи човек на Бога. Най-великото нещо е, да служи човек на Бога". (Учителя)
към текста >>

55. 3.52. Нападките срещу Учителя

Моят дядо е бил съученик на неговия.
" „Отрицателни неща пише за нас, като цяло, за Братството и лично за Вас." „И ти какво мислиш, Петре? " "Учителю, да им отговорим! " „Няма какво да им отговорим, Петре. Истината не се нуждае от защита, защото това на теб ти казвам. Сега има наши приятели, които са на служба, които, по една или друга причина, оттам ги атакуват, че споделят нашите идеи, но ще дойде ден и време, когато ще казват: Петър Камбуров ли, от Казанлък ли, но ние сме от съседния квартал, познавам го лично, баща му го познавам. Моят дядо е бил съученик на неговия. Така че, работите ще се променят до такава степен, и в друга светлина, и в друга гама, та ще казват: аз съм от съседна околия на Петър Камбуров... примерно. Така ще бъде, пък, Петре, един ден това да го знаете. Ще го проверите." Е, ако не ние, то другите след нас ще го проверят. „Задачата на Великите Учители е да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи. Те работят за освобождаването на света.
към текста >>

56. 4.04. Дядо Благо

ИЛИЯ УЗУНОВ

4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас старец, когото наричаха „Дядо Благо".
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас старец, когото наричаха „Дядо Благо". Това беше неговият литературен псевдоним. Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за деца и юноши. Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него.
към текста >>

Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него.
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас старец, когото наричаха „Дядо Благо". Това беше неговият литературен псевдоним. Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за деца и юноши. Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него. Той беше сърдечен! " Това Го каза на обед. А последващите две беседи, които Учителят изнесе, накрая каза: „За дядо Благо запалих две свещи - това бяха тези две беседи, които изнесох пред вас." Светлината на тези две свещи беше светлината от Словото на Учителя. То бе предназначено за съзнанието на дядо Благо, който бе в Невидимия свят и за всички души, които бяха отвъд, и за всички ученици, които бяха в Школата. Словото на Учителя има едно качество.
към текста >>

А последващите две беседи, които Учителят изнесе, накрая каза: „За дядо Благо запалих две свещи - това бяха тези две беседи, които изнесох пред вас." Светлината на тези две свещи беше светлината от Словото на Учителя.
Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него. Той беше сърдечен! " Това Го каза на обед. А последващите две беседи, които Учителят изнесе, накрая каза: „За дядо Благо запалих две свещи - това бяха тези две беседи, които изнесох пред вас." Светлината на тези две свещи беше светлината от Словото на Учителя. То бе предназначено за съзнанието на дядо Благо, който бе в Невидимия свят и за всички души, които бяха отвъд, и за всички ученици, които бяха в Школата. Словото на Учителя има едно качество. То носи и разпръсква Светлина в умовете на хората. Словото носи и раздава Виделина за човешките души, заминали отвъд и за човешките души, които са на земята като ученици на Школата. Това е връзката между светлината на двете свещи и двете беседи на Учителя, и връзката между Виделината и човешките души на земята и отвъд, в Невидимия свят.
към текста >>

То бе предназначено за съзнанието на дядо Благо, който бе в Невидимия свят и за всички души, които бяха отвъд, и за всички ученици, които бяха в Школата.
Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него. Той беше сърдечен! " Това Го каза на обед. А последващите две беседи, които Учителят изнесе, накрая каза: „За дядо Благо запалих две свещи - това бяха тези две беседи, които изнесох пред вас." Светлината на тези две свещи беше светлината от Словото на Учителя. То бе предназначено за съзнанието на дядо Благо, който бе в Невидимия свят и за всички души, които бяха отвъд, и за всички ученици, които бяха в Школата. Словото на Учителя има едно качество. То носи и разпръсква Светлина в умовете на хората. Словото носи и раздава Виделина за човешките души, заминали отвъд и за човешките души, които са на земята като ученици на Школата. Това е връзката между светлината на двете свещи и двете беседи на Учителя, и връзката между Виделината и човешките души на земята и отвъд, в Невидимия свят. Това е връзката, изразена чрез песента „Братство-Единство", които ние търсим тук, на земята, и искаме „Братство и Единство" за душите ни.
към текста >>

57. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради.
Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
към текста >>

Дойде дядо Ради, да ме види какво правя.
Дойдоха до мен, гледат ме, но никой не пожела да ми помогне. Никой не си прави думата за работа. Аз зная, че това е задача от Учителя, и че трябва да я изпълня, защото няма да получа паспорт и няма да има следване в чужбина. Всички се чудят, недоумение голямо. Накрая доста се уморих, защото го копаех на голяма дълбочина. Дойде дядо Ради, да ме види какво правя. Разбра, че го копая много дълбоко. Помолих го да ми помогне. Той дойде, помогна ми и двамата го изкопахме. Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи.
към текста >>

Ще споменем нещо за дядо Ради.
Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради.
към текста >>

Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий.
И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.
към текста >>

Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя.
Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.
към текста >>

Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред.
Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.
към текста >>

Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради.
Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.
към текста >>

А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий".
Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.
към текста >>

58. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек.
Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек. Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро.
към текста >>

Стоян Русев - дядо Благо.
Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител". Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост.
към текста >>

Не случайно носеше това име - „дядо Благо".
„Същност и задача на новото училище и учител". Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост. Не случайно носеше това име - „дядо Благо". Така подписваше своите стихотворения. Беше любимец на Учителя от старите братя, заради своята обхода, която не само поразяваше, но и пленяваше. Притежаваше един особен чар, който се разпространяваше както в неговите писания, така и в неговите отношения с хората. Винаги присъстваше на екскурзиите с Учителя. Александър Стрезов.
към текста >>

59. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а родителите ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде".
" те казали: „Ама ние се отказваме! " „Нищо, нищо! ", казал лекарят. „Аз и без това не съм склонен да унищожавам живота, на най-малките". И тъй, те си тръгнали. След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а родителите ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде". Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена! " И мама тогава казала на баща ми: „Дедо, дай да изгорим сандъчето, детето оживя". И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в живота.
към текста >>

60. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

- участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г.
Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас.
към текста >>

61. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата.
Елена Николова. Тя е внучка на Сава Калименов и дъщеря на Стефка Калименова, която също се е подписала под „Отворено писмо". Тя още от самото начало се противопостави и се опита да ми попречи, когато започнах да работя със Сава Калименов. Но Сава Калименов ми повярва. И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя.
към текста >>

62. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22.
Двете ръце - 93 17. В тяхната аура - Швейцария - 95 18. България - 97 19. Бялата смърт - 99 20. Последната кибритена клечка -100 21. Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22. Спите ли... сънувате ли? -105 23. Пратеници от ангелските светове -107 24. Далечни гости -109 25. Планът на небето е такъв -110 26.
към текста >>

Дядо Петър Тихчев -143 Под небесната дъга на Словото, част III 43.
Учителят като цигулар -136 38. Едно предложение на теософите -138 39. Спомени за първият събор -140 40. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско -141 41. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка -143 42. Дядо Петър Тихчев -143 Под небесната дъга на Словото, част III 43. Среднощен посетител на Учителя -144 44.Гаранция -145 45. Събрание за осъждане -146 46. Политическа криза -147 47. Заспалите часовои и запазените глави -148 48. Хиромантия и човешката съдба -149 49.
към текста >>

Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21.
Дърводевец и сладко - 252 16. Бръснарите - 253 17. Д-р Стефан Кадиев - 253 18. Събота - денят на Господа - 254 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий - 254 20. Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21. Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24. Пистолетът - 257 25. Костилката и вишната - 258 26.
към текста >>

Дядо Благо - 288 5.
Декларация - 284 IV. Илия Узунов - „Вечният Дух и младостта на Учителя" 1. Вечният Дух и младостта на Учителя - 286 2. Укротяване на коня - 287 3. Идеи и дела - 288 4. Дядо Благо - 288 5. Друг път няма - 289 6. Силата на идеите и силата на вярата - 289 7. Общ обяд и нови дрехи за концерт - 290 8. Словото и музиката - 291 9. Пликът с парите - 291 10.
към текста >>

63. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

- участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г.
Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас.
към текста >>

64. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата.
Елена Николова. Тя е внучка на Сава Калименов и дъщеря на Стефка Калименова, която също се е подписала под „Отворено писмо". Тя още от самото начало се противопостави и се опита да ми попречи, когато започнах да работя със Сава Калименов. Но Сава Калименов ми повярва. И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой, където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя.
към текста >>

65. СЪДЪРЖАНИЕ

Дядо Благо 209.
Тодор Бъчваров 204. Учителят и протестантите 205. Димитър Голов 206. Пенка Белева 207. Стефан Белев 208. Дядо Благо 209. Боян Боев 210. Петко Епитропов и нарядите 211. Петко Епитропов и баба Хаджийка 212. Как се написа и издаде книгата “Учителят”. Учителят не се доказва 213.
към текста >>

66. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк.
към текста >>

67. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Разказваше ми как няколко години след като се оженил нямал деца, но после отишъл при дядо Влайчо, един от странствуващите пророци и ясновидци в България.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА Войната (1941-1944 г.) бушуваше на Източния фронт, славянството беше поставено на изпитание - дали ще оцелее. Ние всички бяхме се смутили понеже се стреснахме от тези събития. Не можехме да се ориентираме, а Учителят не правеше изявления, а само от време на време и то пред строго спределени лица, които играеха ключови позиции в решаване на някой въпрос. Имахме един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Сливенско по професия железничар, но в младите си години бе комунист, участвал в съпротивата, бил в затвора, но дошъл един момент когато му се пробужда съзнанието и той се обръща към Бога. Разказваше ми как няколко години след като се оженил нямал деца, но после отишъл при дядо Влайчо, един от странствуващите пророци и ясновидци в България. Той бе един от древните пророци на Израиля. Та този древен пророк дедо Влайчо на края на живота си беше дошъл на Изгрева при Учителя няколко седмици преди той да напусне физическия свят и чул думите му: „Много късно дойде. Къде се загуби в пустинята? Защо не дойде след огнения стълб на Йехова? " Та дедо Влайчо разбира, че е закъснял и че се размина с Учителя и Школата му, но пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица.
към текста >>

68. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател.
А те копаеха като онези копачи на Божията нива. Важното е да работиш където си поставен и когато си извикан за тази работа и да работиш докато я свършиш. А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни обобщения и на външна оценка. Накрая оценката се извършва по свършената работа и по делата на хората. Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво. Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група.
към текста >>

69. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък.
Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина. В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата. Но сега нищо не може да ти направи. Сега те пращам в света.
към текста >>

70. 145. ОТПЛАТАТА

Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя.
По онези години Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел своята работа, за която ние днеска едвам можем да се догаждаме. Една година той е бил в село Койнаре, Белослатинско при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи и да огледа селото. По едно време от пред се задава свещеника на селото. Учителят го поздравил, разприказвал се с него и му казал: „Отче, днеска не ми изглеждаш много добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия, отвори Библията и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница.
към текста >>

Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота.
Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия, отвори Библията и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите. Според хубостта на земята си хубави направи истуканите".
към текста >>

Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".
Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите. Според хубостта на земята си хубави направи истуканите". Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил". А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Разказах ви са цената на благодарността. Аз съм на разговор при Учителя.
към текста >>

71. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Тогава дядо Ради отива при Учителя и го пита: „Ами, Учителю, какво ще правим сега?
Така Борис издържаше цялата комуна с труда си, но после се намесиха някои сестри, защото всяка си имаше свой избраник, а братята се раздърпаха, изпокараха се и се разкараха. Така завърши тоя опит с тая комуна. Когато младежите тръгнаха да правят комуни, то те напуснаха Изгрева. Школата се изпразни и по Изгрева не можеш да срещнеш жив човек. Тук Учителят остана с няколко човека. Тогава дядо Ради отива при Учителя и го пита: „Ами, Учителю, какво ще правим сега? В Школата никой не остана". Учителят е седнал, мълчи и нищо не отговаря на дядо Ради. Младежите заминаха да правят комуни. Ни никой не запита Учителя. То ги пусна, не ги спря, за да си направят опита.
към текста >>

Учителят е седнал, мълчи и нищо не отговаря на дядо Ради.
Когато младежите тръгнаха да правят комуни, то те напуснаха Изгрева. Школата се изпразни и по Изгрева не можеш да срещнеш жив човек. Тук Учителят остана с няколко човека. Тогава дядо Ради отива при Учителя и го пита: „Ами, Учителю, какво ще правим сега? В Школата никой не остана". Учителят е седнал, мълчи и нищо не отговаря на дядо Ради. Младежите заминаха да правят комуни. Ни никой не запита Учителя. То ги пусна, не ги спря, за да си направят опита. Ако беше ги спрял щеше да се получи едно вътрешно неудовлетворение. След това той каза много неща по този проблем.
към текста >>

72. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Първи, който бе донесъл едно платнище беше дядо Благо, който беше доволен, че се е сетил, та направиха подслон с него и под него настаниха Учителя.
Тогава куклите за децата се правеха от парцали. Тогава нямаше купешки кукли както сега. Ако баба ти направи кукла, то ще ти я направи от стари дрехи и скъсани парцали. Това бяха парцалените кукли на децата. Тогава ние не носехме дори и завивки, нямахме опит за живот в планината. Първи, който бе донесъл едно платнище беше дядо Благо, който беше доволен, че се е сетил, та направиха подслон с него и под него настаниха Учителя. Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище. На следващата екскурзия започнаха да носят и други приятели платнища, докато не изникна първата палатка, която я донесоха пак онези стари братя, които бяха ходили на война и бяха спали само в палатки. След като я поставиха и вместиха в нея Учителя, тогава всички я наобиколиха, гледаха я, радваха се и се удряха в челата: „Абе как не сме се сетили досега, че ние с палатки изкарахме 7 години на война! " И така бяха донесени още палатки, а след това почнаха да се шият от нашите хора и то главно от сте-нографката Елена Андреева. А дойде време да ги правят от американ, след което ги импрегнираха с една смес от разтопен твърд парафин размесен с бензин в пропорция 2:1 за парафина.
към текста >>

Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище.
Тогава нямаше купешки кукли както сега. Ако баба ти направи кукла, то ще ти я направи от стари дрехи и скъсани парцали. Това бяха парцалените кукли на децата. Тогава ние не носехме дори и завивки, нямахме опит за живот в планината. Първи, който бе донесъл едно платнище беше дядо Благо, който беше доволен, че се е сетил, та направиха подслон с него и под него настаниха Учителя. Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище. На следващата екскурзия започнаха да носят и други приятели платнища, докато не изникна първата палатка, която я донесоха пак онези стари братя, които бяха ходили на война и бяха спали само в палатки. След като я поставиха и вместиха в нея Учителя, тогава всички я наобиколиха, гледаха я, радваха се и се удряха в челата: „Абе как не сме се сетили досега, че ние с палатки изкарахме 7 години на война! " И така бяха донесени още палатки, а след това почнаха да се шият от нашите хора и то главно от сте-нографката Елена Андреева. А дойде време да ги правят от американ, след което ги импрегнираха с една смес от разтопен твърд парафин размесен с бензин в пропорция 2:1 за парафина. Ушитата палатка я потапяха в тази разтворена смес, тя попиваше, след това палатката я разпъваха, бензина се изпаряваше, а парафина импрегнираше платното и ставаше непропускаема за дъжд.
към текста >>

73. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ.
март 1897 г. Така че новораж-дането на Учителя чрез Духът започва от тази дата. Учителят е третото по ред дете на дедо поп и баба попадийка. Ние наричахме бащата на Учителя дедо поп Константин Дъновски. Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ. Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на спасението се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име. Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя. Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собственият му син. Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син.
към текста >>

74. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3.
Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка. Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2. Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8.
към текста >>

75. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква.
Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
към текста >>

76. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка едва уловима ирония в гласа той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква Св.
към текста >>

" След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17-годишен.
Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка едва уловима ирония в гласа той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква Св. Димитрий (превърната от турците в джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил. Тая съдбоносна случка в живота на набожният Константин повлияла да се измени насоката на неговия живот. Ала тя не е отбелязана в биография очерк, публикуван (в „Духовна култура" - синодално издание 1920 г., кн. 1 и 2) след неговата смърт (13 ноември 1919 г.).
към текста >>

(в отделна брошура) спомени на дядо поп за тая случка.
Или случая не е бил известен на почтеният автор на очерка, г. Д-р П. Ников, или ако му е бил известен, той го е пренебрегнал като твърде мистериозен. Без тая подробност, обаче, неговият сериозен труд, твърде много изгубва от своята цена. Това лято имах щастливият случай да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи и останалия веществен спомен от тая мистериозна случка, реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. (в отделна брошура) спомени на дядо поп за тая случка. София, 1 .VIII. 1922 г. Т. И. Бъчваров Някога безсмъртният Шекспир каза верен за през всички векове афоризъм: "Heve more than thou showest Speak less than thou knowest" [1] Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забележеното не можем да посочим.
към текста >>

Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г.
И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът".
към текста >>

Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура.
брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин.
към текста >>

На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г.
Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично.
към текста >>

" Дядо поп познавах лично.
На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил". В тая черква свещ.
към текста >>

77. 208. ДЯДО БЛАГО

208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат ред и порядък на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор.
208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат ред и порядък на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор. Бяха решили да пазят Учителя с охрана, състояща се от стари заслужили братя, бяха си направили дежурства по план и по дати и дежуреха долу пред входната врата, стояха по цял ден и не допускаха никой да влиза при Учителя. Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани.
към текста >>

Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо.
Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика. А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога. Това е пътят, друг път няма. А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха. Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо. Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички.
към текста >>

Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител.
А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога. Това е пътят, друг път няма. А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха. Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо. Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник.
към текста >>

Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт.
А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха. Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо. Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник.
към текста >>

Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя.
Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите.
към текста >>

И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя.
И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция.
към текста >>

Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата.
Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий.
към текста >>

" „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък.
Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си.
към текста >>

А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите.
Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб.
към текста >>

Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си.
" „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава.
към текста >>

Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб.
А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя.
към текста >>

А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен.
Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече.
към текста >>

Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата".
Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам.
към текста >>

Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава.
Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма".
към текста >>

Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече.
А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото.
към текста >>

Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма".
Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря.
към текста >>

Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо?
Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
към текста >>

Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим.
Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя.
към текста >>

Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г.
Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша. Ще го решим нощес когато отидем горе в Невидимия свят и когато на Белите Братя се докладва и ще видим какво Бог ще съизволи и каква ще бъде неговата дума". На следващия ден Учителят казваше: „Докладвах случая, Белите Братя разискваха въпроса и Бог реши да стане ето така" и казваше какво е решението. Ние го приемахме и действувахме така както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло. Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г. в 11.30 ч. преди обяд в неделя. Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо. Първата беседа я държа в 5 ч. сутринта, втората беседа в 10 ч.
към текста >>

Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо.
Ние го приемахме и действувахме така както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло. Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г. в 11.30 ч. преди обяд в неделя. Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо. Първата беседа я държа в 5 ч. сутринта, втората беседа в 10 ч. сутринта в неделя, а третата беседа бе вечерта от 19.30 до 21.30 ч. Ето това бяха трите запалени свещи за дядо Благо. А беседите на Учителя от тези три запалени свещи ще ги намерите и ще се запознаете с тях.
към текста >>

Ето това бяха трите запалени свещи за дядо Благо.
преди обяд в неделя. Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо. Първата беседа я държа в 5 ч. сутринта, втората беседа в 10 ч. сутринта в неделя, а третата беседа бе вечерта от 19.30 до 21.30 ч. Ето това бяха трите запалени свещи за дядо Благо. А беседите на Учителя от тези три запалени свещи ще ги намерите и ще се запознаете с тях.
към текста >>

78. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство.
Мнозина я възприемат, че това е напълно естествено за нея, а други се окопитват и я напускат, защото знаеха кой е Любомир Лулчев и кой е Учителя Дънов. Та дълги години тя продължи да пише като писателка и продължи да говори за Учителя, но вече никой не знаеше за кой Учител тя говори - за Учителя Дънов, или за учителя Лулчев. Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя.
към текста >>

И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество.
Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях.
към текста >>

Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер.
И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях. Разказах ви как ние решихме този въпрос с лъжепророците.
към текста >>

79. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство.
Мнозина я възприемат, че това е напълно естествено за нея, а други се окопитват и я напускат, защото знаеха кой е Любомир Лулчев и кой е Учителя Дънов. Та дълги години тя продължи да пише като писателка и продължи да говори за Учителя, но вече никой не знаеше за кой Учител тя говори- за Учителя Дънов, или за учителя Лулчев. Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя.
към текста >>

И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество.
Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях.
към текста >>

Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер.
И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях. Разказах ви как ние решихме този въпрос с лъжепророците.
към текста >>

80. 13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Тогава градината бе наша собственост, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на братството в Стара Загора.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН Как постъпих слуга при „царския син" съгласно предсказанието на сестра София Попова. През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина". Тогава градината бе наша собственост, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на братството в Стара Загора. Засадих със зеле около 2-3 декара, които се поливаха от извора, който се намираше в средата на градината. Обработих зелето, прекопах го и към септември отпътувах за София пак във връзка с моето следване, което всъщност не беше редовно следване. „Право", а проформа колкото да не ме повикат в казармата. По-късно излезе един указ на министъра на народната отбрана, според който всеки, който през време на войната е служил 91 дни и уволнен да продължи образованието си се освобождава от дослужване военната си тегоба. Този указ ме засегна, тъй като през военно време бях три месеца по изземването на храните и после 34 дни в казармата, както вече описах по-горе и не ме потърсиха повече.
към текста >>

81. МАРИН КАМБУРОВ

РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек.
МАРИН КАМБУРОВ (1902-1990) Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров Във връзка с горните спомени възникнаха някои въпроси, засягащи неизяснени обстоятелства дадени в самите опитности, заради които бе търсено съдействието на брат му, който даде долните обяснения на зададените въпроси. Предаваме отговорите му, предадени дословно. Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на спомените на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис. РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава.
към текста >>

Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците.
Предаваме отговорите му, предадени дословно. Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на спомените на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис. РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша.
към текста >>

Стамболов спал у дядо ми тогава.
РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша. Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци.
към текста >>

А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст.
В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша. Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци. Дядо ми бил виден човек в града. „Стой! , извикали турците.
към текста >>

Дядо ми бил виден човек в града. „Стой!
Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша. Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци. Дядо ми бил виден човек в града. „Стой! , извикали турците. - Къде с тоя чувал бе, камбур? " „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми. Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух - виждат, че е вълна и го пуснали да върви.
към текста >>

" „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми.
Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци. Дядо ми бил виден човек в града. „Стой! , извикали турците. - Къде с тоя чувал бе, камбур? " „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми. Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух - виждат, че е вълна и го пуснали да върви. Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с. Хрищене и там го оставил -Стамболов. По тоя начин се спасил Стефан Стамболов.
към текста >>

Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с.
, извикали турците. - Къде с тоя чувал бе, камбур? " „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми. Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух - виждат, че е вълна и го пуснали да върви. Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с. Хрищене и там го оставил -Стамболов. По тоя начин се спасил Стефан Стамболов. А дядо Пеню се нарекъл Пеню Камбуров от камбур. По-късно бяхме в Стара Загора на братската градина. Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми.
към текста >>

А дядо Пеню се нарекъл Пеню Камбуров от камбур.
Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух - виждат, че е вълна и го пуснали да върви. Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с. Хрищене и там го оставил -Стамболов. По тоя начин се спасил Стефан Стамболов. А дядо Пеню се нарекъл Пеню Камбуров от камбур. По-късно бяхме в Стара Загора на братската градина. Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми. Там прекарваше той цяло лято. Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива.
към текста >>

Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми.
Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с. Хрищене и там го оставил -Стамболов. По тоя начин се спасил Стефан Стамболов. А дядо Пеню се нарекъл Пеню Камбуров от камбур. По-късно бяхме в Стара Загора на братската градина. Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми. Там прекарваше той цяло лято. Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг.
към текста >>

Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг.
Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми. Там прекарваше той цяло лято. Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години.
към текста >>

А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг.
Там прекарваше той цяло лято. Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне.
към текста >>

Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец.
Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите.
към текста >>

Дядо доживя до 99 години.
Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите. Бил е го- лям родолюбец. Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време.
към текста >>

" „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво.
Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време. Баща ми отива с баба си, значи моята прабаба, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе? " „От Железник", отговорил той. „Какъв ще станеш? " „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво. Лъжа е всичко туй, лъжа е. Ти на мене вяра имаш ли? " И беят изпратил телеграма и спасил тия 12 момчета и те се завръщат в Стара Загора от Диар Бекир. Пък когато е било въстанието в Стара Загора, как се е спасил не знам. Когато са обесили Колю Ганчев и той бил вътре и тогава са избесили много българи.
към текста >>

Но лозето на дядо ми стана братска градина, но за малко време.
Че една сутрин тати и мама правили молитва в нашата къщичка и вуйчо Иван чул, че се пее, но не зная за какво бил отишъл там и като застанал под прозореца, слушал, слушал и в тоя момент станал цял преврат в него. Тогава решил и той да стане бял брат, престанал да пие и си изменил коренно живота. И хубав беше живота на братството в Стара Загора. Баща ми Стефан Камбуров е роден през 1872 г. Майка ми Екатерина не помня кога е родена. Но лозето на дядо ми стана братска градина, но за малко време. В Стара Загора се събирахме най-напред по къщите и след това направихме салон. Имахме и младежка група. Събирахме се 12-15 човека. От там започнахме с бати ми Петър. Бати от 1920 г.
към текста >>

Спореше често с Учителя и му викаше дядо Петър.
(Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е първи братовчед. Той беше много упорит. Като човек беше много добър и имаше желание на всички да услужи. Беше готов на жертви, но беше своенравен. Четеше и ценеше беседите на Учителя, но същевременно се занимаваше с йогите. Спореше често с Учителя и му викаше дядо Петър. Още когато е бил в Нова Загора като дете на 2-3 години бил се разболял от дезинтерия и 40 дни лежал и бил на умиране. Учителят тогава изнасял беседи в Нова Загора и Му казали, че детето на брат Иван Котаров е много болно. Учителят дойде у тях, аз присъствувах лично тогава, хвана го за ухото, но детето беше ни живо, ни умряло и каза: „Направете му търханичка, рекох". Направили му тархана и след това знаеш какъв беше - скала. А пък напоследък какво стана с него... Той ако беше умен нямаше да дойде до това положение.
към текста >>

(Към N 1) Дядо ми се наричал Пеню, а баба ми Таня.
( Към N 13) За Търново. Сега не може да се познае къде е била Колибата, но не мога да забравя как вечер заставахме на молитва на колене и как свиреше Учителят на цигулка. Такава музика • неземна. По време на съборите сме се събирали по 1500-1600 души. Мястото на Колибата е било някъде където сега живее Павлина Даскалова. (Към N 1) Дядо ми се наричал Пеню, а баба ми Таня. сестра ми е кръстена на нея. Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те?
към текста >>

Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови.
Такава музика • неземна. По време на съборите сме се събирали по 1500-1600 души. Мястото на Колибата е било някъде където сега живее Павлина Даскалова. (Към N 1) Дядо ми се наричал Пеню, а баба ми Таня. сестра ми е кръстена на нея. Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен.
към текста >>

(В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен.
Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци.
към текста >>

Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен.
( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие.
към текста >>

Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен.
Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо.
към текста >>

Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе!
Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие. Пеню като се откачил от турците, че от там до Стара Загора избягал пеш.
към текста >>

" А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек.
То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие. Пеню като се откачил от турците, че от там до Стара Загора избягал пеш. Ако стои ще го убият турците.
към текста >>

Че като се спуснали турците, щели да убият дядо.
Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие. Пеню като се откачил от турците, че от там до Стара Загора избягал пеш. Ако стои ще го убият турците. Та от тогава дядо е бил още комита. Има и други случаи с него, при които той е проявявал своята сила, а с високия си ръст внасял респект в околните.
към текста >>

В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие.
А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие. Пеню като се откачил от турците, че от там до Стара Загора избягал пеш. Ако стои ще го убият турците. Та от тогава дядо е бил още комита. Има и други случаи с него, при които той е проявявал своята сила, а с високия си ръст внасял респект в околните. А сега ще кажа нещо за вуйчо Иван Кота ров след като беше станал вече бял брат.
към текста >>

Та от тогава дядо е бил още комита.
Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие. Пеню като се откачил от турците, че от там до Стара Загора избягал пеш. Ако стои ще го убият турците. Та от тогава дядо е бил още комита. Има и други случаи с него, при които той е проявявал своята сила, а с високия си ръст внасял респект в околните. А сега ще кажа нещо за вуйчо Иван Кота ров след като беше станал вече бял брат. Отиваме с него с две каруци за пясък. А в съботен ден в Стара Загора става пазар. Ние сме натоварили пясъка и се връщаме в Стара Загора.
към текста >>

И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин!
По едно време една каруца закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен. Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е гроба! " Вуйчо Иван бил бабаитин на Стара Загора и ги е пердашил наред. (Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин! " И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната стомна и тръгва нарочно, да го срещне. Вървял и гледал тук-там, тук-там и най-после го зърнал. Посрещнал го, но и турчина бил бабаитин. Дядо държи мотиката и вика: „Аз не очаквах, че е тука, аз не очаквах, че е така". Че като го хваща през чатала и като го удря в земята, че като го захванал бой, че бой, че бой, прострял го на земята ни жив, ни умрял и го оставил в лозята.
към текста >>

Дядо държи мотиката и вика: „Аз не очаквах, че е тука, аз не очаквах, че е така".
Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин! " И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната стомна и тръгва нарочно, да го срещне. Вървял и гледал тук-там, тук-там и най-после го зърнал. Посрещнал го, но и турчина бил бабаитин. Дядо държи мотиката и вика: „Аз не очаквах, че е тука, аз не очаквах, че е така". Че като го хваща през чатала и като го удря в земята, че като го захванал бой, че бой, че бой, прострял го на земята ни жив, ни умрял и го оставил в лозята. Взел си мотиката и си отишъл. След това чакал дали турците няма да дойдат да го бият, да го арестуват. Но никой не дошъл. Минали 12 дена.
към текста >>

", го запитал дядо Пеню.
Но никой не дошъл. Минали 12 дена. По едно време гледа турчинът иде. Той го познал тогава и до окото му имало синина и му казал: „Абе, камбур, бива ли бе, ще ме убиеш, бе! " „Ще закачаш ли жените по кърищата? ", го запитал дядо Пеню. „Няма вече", отговорил турчина. И оттогава мирясал къра от него. Страшна работа било. Дядо Пеню на времето е бил баш комита. Той се е срещал с Левски във фурната до хана, където са леели куршуми - местото дето се пали фурната.
към текста >>

Дядо Пеню на времето е бил баш комита.
" „Ще закачаш ли жените по кърищата? ", го запитал дядо Пеню. „Няма вече", отговорил турчина. И оттогава мирясал къра от него. Страшна работа било. Дядо Пеню на времето е бил баш комита. Той се е срещал с Левски във фурната до хана, където са леели куршуми - местото дето се пали фурната. Димитър Караенев бил търговец. Имал манифактурен магазин. Стефан Желев и Колю Кюмюрджиев бяха търговци. Зная ги, но аз съм бил дете тогава.
към текста >>

" „Абе дядо, зеле продаваме".
Ние отидохме на запад горе на баира, а селото беше по-долу. Значи ние бяхме на върха и още не бяхме влезли в селото. Че като се изправихме и като започнахме да пеем народни песни. Знаеш ли какви песни, няколко една след друга, а то се чува в цялото село. Че като излязоха няколко души и питат: „Хубави момчета, какво правите тука? " „Абе дядо, зеле продаваме". И те отговарят: „Дай на мене една зелка, дай на мене две зелки и т.н. и т.н." За два часа всичкото зеле продадохме в това село. А пък ние мислехме вече да го хвърляме. Не върви зелето и туй-то. Та събрахме там много хубава храна, защото да не мислиш, че за пари го продавахме, не.
към текста >>

82. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

Коньово, Сливенски окръг при брат Влайчо Жечев (дядо Влайчо), който имаше славата на ясновидец и според неговите съвременници много пъти беше точен.
От кого наказвани? От тяхната собствена карма. Послушанието на ученика към Учителя е основно правило за връзката на човешката душа с Бога. През 1945 г. аз реших да замина и за с. Коньово, Сливенски окръг при брат Влайчо Жечев (дядо Влайчо), който имаше славата на ясновидец и според неговите съвременници много пъти беше точен. За мен той беше човекът, който можеше да ми даде някои съвети. С цигулка в ръка и куфар в другата аз пристигнах в с. Коньово. Там имаше множество хора, които търсеха помощ от брат Влайчо, да им даде сведения за изчезналите безследно техни близки през време на войната. Така се случи, че аз бях поканена да свиря братски песни от Учителя и по-късно с една група заминахме заедно с брат Влайчо за Стара Загора и там за пръв път се срещнах с Петър Камбуров. Срещата беше братска.
към текста >>

83. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори.
Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г. Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори. По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села. През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело. Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като сирене, кашкавал, лютеница. Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите.
към текста >>

Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото.
Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана. Също се отбиваха пътуващи монаси от Атон. Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите. Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани. Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото. Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми.
към текста >>

На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време.
Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите. Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани. Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото. Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми. Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал Библията и всички наред са четяли от нея. А това за онези времена е било необикновено, защото малцина са били писмени и са могли да четат Библиите отпечатани със старославянски текст.
към текста >>

Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми.
Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото. Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми. Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал Библията и всички наред са четяли от нея. А това за онези времена е било необикновено, защото малцина са били писмени и са могли да четат Библиите отпечатани със старославянски текст. Така родовете ни са се подготвяли и накрая да изпратят последното поколение да бъдат представени в Школата на Учителя. Това бях аз с тримата ми братя - Борис, Николай и Стефан.
към текста >>

84. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка. Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му. Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка. Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и благодарност да уча. Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка.
към текста >>

85. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Споменаваха и някои неща за семейството на Учителя и за баща му дядо поп Константин Дъновски.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА През време на Школата ние заварихме възрастните приятели, които съпътствуваха Учителя от началото на века до 1922 г., когато ние младите дойдохме при отварянето на Школата. В разговорите си те някой път ни разправяха събития или случки от онези времена. Споменаваха и някои неща за семейството на Учителя и за баща му дядо поп Константин Дъновски. Някои от тях го познаваха и бяха разговаряли с него. Но това бяха откъслечни данни. Жалко, че никой от нас не се сети да запише всичко това и да го разкаже както трябва, защото Учителят пред нас младите не говореше за своето семейство, детство и юношество. А това можеше да се събере от съвременници на Учителя, от Негови сродници, близки и роднини. Рождената сестра на Учителя се казваше Мария.
към текста >>

Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с.
Отначало е казвал срички, но после е спрял. Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням.
към текста >>

Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици.
Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря! " Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години.
към текста >>

А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци.
Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години. И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото.
към текста >>

Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата".
И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър.
към текста >>

Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката.
Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя. Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя.
към текста >>

Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул.
Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя. Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя. И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткритият параклис в собствения си дом и в църквата „Св. Димитър" във Варна. Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си.
към текста >>

Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария.
Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткритият параклис в собствения си дом и в църквата „Св. Димитър" във Варна. Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че си е имала друг на сърце и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул.
към текста >>

Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син.
Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткритият параклис в собствения си дом и в църквата „Св. Димитър" във Варна. Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че си е имала друг на сърце и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала.
към текста >>

Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул.
Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че си е имала друг на сърце и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор. На нея й дотегнало да слуша разни приказки, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче. А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ отделение.
към текста >>

Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века.
Тя се омъжва за този, който я е откраднал, но родителите не присъствуват на сватбата. Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария. Пристава и избягва със своят любим. Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века. Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване.
към текста >>

86. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци.
Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа. Когато един учител има много ученици и поправя тетрадките им и после се подписва на тях. Това е учителя в поправянето на погрешките. Учителят, това е „Азът". Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете от там, до където сте спрели. При такива условия ще ви поставят. Човек, който се обезсърчава ходи в мочурлаци. Разговор Всичката неврастения седи в това, че не мислите.
към текста >>

87. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор.
- Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света.
към текста >>

88. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Дядо й е бил кмет през турското робство, а баща й е бил от В.
Цар Асен, Поповско, а майка ми на 18 ноември 1897 г. ст.ст., също от там. Баща ми произхожда от бедно земеделско семейство. От десет годишен останал сираче и заминал с група градинари в Русия. Майка ми е била от богат род. Дядо й е бил кмет през турското робство, а баща й е бил от В. Търновско, с. Плаково. В рода си са имали свещеници от по-висок сан, поради което има някои от тях заровени в църква във В. Търново. Бащата на майка ми е бил много религиозен и е пеел в черквата в с. Цар Асен. Той би приведен зет там.
към текста >>

89. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми.
Много ми е мъчно и много искам момче да имам". Учителят си затворил очите и дълго, може би половин час стоял със затворени очи. Те стояли и чакали. След време Той си отворил очите и казал: „Рекох, същата душа ще дойде и до пет годишна възраст три пъти ще се изяви. Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава.
към текста >>

90. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун.
Русе от родители, които са вече в Бялото Братство и затова съм родена вегетарианка. Родена съм на 9 март в 8 часа сутринта, когато всички са отивали на училище, така знае майка ми. Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме.
към текста >>

Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми.
Родена съм на 9 март в 8 часа сутринта, когато всички са отивали на училище, така знае майка ми. Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме. След това отива в Добруджа в село Старо село.
към текста >>

По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико.
Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме. След това отива в Добруджа в село Старо село. Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара.
към текста >>

Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара.
По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме. След това отива в Добруджа в село Старо село. Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара. Сега получих протокола. Той е имал първата вършачка в селото. Като бях съвсем малка аз често посещавах църквата, защото ме оставяха на село да живея. Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква.
към текста >>

Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква.
Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара. Сега получих протокола. Той е имал първата вършачка в селото. Като бях съвсем малка аз често посещавах църквата, защото ме оставяха на село да живея. Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква. Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така.
към текста >>

Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене.
Той е имал първата вършачка в селото. Като бях съвсем малка аз често посещавах църквата, защото ме оставяха на село да живея. Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква. Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала.
към текста >>

Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер.
Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква. Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе.
към текста >>

91. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Единия най-големия на дядо Рашко е до нас, но той не е за него.
Русенци присъствували на една такава беседа, която държал Басан. Нали баща ми ме е водил на сказки, но аз не бях на беседата му, защото съм била по-малка може би. Баща ми го попитва има ли близки в Русе. Басан казал, че няма близки и че ще отиде на хотел. Баща ми отговорил, че тук в Русе няма хотел, а има само ханища. Единия най-големия на дядо Рашко е до нас, но той не е за него. „Заповядайте у нас, ние имаме стая специално за гости, където ще бъдете самичък". Тогава хората имаха стаи за гости, но освен това стая с легло, специално за посрещане. „Моят жена готви много хубаво, не е да се хваля, но ще останете доволен." „Ама как, казал Басан, без да сме я предупредили? " „А, казал баща ми, тя е свикнала, аз често й водя гости. Тя ще се зарадва даже." И тогава той отива вкъщи, нали, така два дена мисля, че остава в Русе и прекарва все при нас.
към текста >>

92. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

И ние намерихме така в съседство, пак при гърци, ама две стаи в средата един грамаден хол с плочки, защото там е топло и дядото беше с такива български потури и аз му викам: „Абе, дядо, да не си бил българин?
Казвам при касиера на Народната банка. Какво да кажа - до брат ми. И по пътя се запознах с моят съпруг. И той като никой път станал рано. А пък тази, хазайката на моят брат не искаше жена квартирантка, защото имала един мъж, който бил с друга жена, представил се, че е негова, а тя неговата дошла след това я разкарвали по полиция, по милиция насам-нататък и тя не щеше за жена изобщо да се издума. И ние намерихме така в съседство, пак при гърци, ама две стаи в средата един грамаден хол с плочки, защото там е топло и дядото беше с такива български потури и аз му викам: „Абе, дядо, да не си бил българин? " Вика: „Не знам, къзъм". Нали не знае или не помни. Той мисли се за грък. Като слязох аз видях брат ми, той ме заведе на хотел да преспя. Викам му: „Утре ще дойдеш, аз ще се заключа, утре ще дойдеш да ме отключиш като отиваш на банката ще минеш от тука и ще ме отключиш.
към текста >>

93. 4. „ЛЮБОВТА ЧАКА

И с трима попа тогава нямаше граждански брак и четвъртия поп се сърдеше, че бил на дядо ми приятел, пък ние не сме го поканили.
И се оженихме с Евден, но съжалявам много, че нямахме снимка, а че бяхме много хубава двойка, много хубава двойка. Той беше така строен, с униформата, горе беше с тъмното сако, долу с бял панталон, защото акр беше и горе с бяло и аз бяла нямаше да си личим така добре де на булченската снимка и се оженихме в леля Мика - Рашковата. Душка и Енчо по право ни бяха кумове. Енчо току-що беше завършил и с абитуриентския костюм, обаче ония подписаха, родителите им - Григоров и Миката, защото все пак те са пълнолетни, бащата и майката. И тези подписаха, но и онези подписаха. И с трима попа тогава нямаше граждански брак и четвъртия поп се сърдеше, че бил на дядо ми приятел, пък ние не сме го поканили. Пък ние сме го забравили, где да знам и аз как е станало, но вкъщи се венчахме. Потърсихме фотографа, който беше в еврейската махала - Ставрев, обаче той беше в провинцията и не можахме, но в понеделника пак се облякох с булчинската рокля, пак го търсихме, да го доведем вкъщи и тъй не можахме да си направим снимка. Това бе на 24 септември 1944 г. Доживяхме досега без булченска снимка.
към текста >>

94. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Много често баща й, който е бил приятел на моя дядо поп му е казвал: „Ех, попе, попе, по-добре да съм издържал Василя, че Васил беше добър, пък аз този чужд румънец пак аз го издържам".
Когато тя дойде и майка ми отива някъде, нали на гости. Тя идва и той й дава абсолютно всичко. Не само това, но и това, което той е купувал по време на техния брак. Но, разбира се, така се разделят. Даже те нямаха официален развод, но понеже в Румъния вече можело да се сключи граждански брак тя се омьжва за един румънец с две деца. Много често баща й, който е бил приятел на моя дядо поп му е казвал: „Ех, попе, попе, по-добре да съм издържал Василя, че Васил беше добър, пък аз този чужд румънец пак аз го издържам". Тя е идвала в Русе, срещала се с братя Маркови и чрез тях поиска издръжка за синът си. Баща ми каза по тоя повод на чичо Васил: „Ти ще го издържаш, ако той дойде при тебе да живее. Но да издържаш дете, което не те познава, няма смисъл". Те идваха в Русе както и ние отивахме с майка ми с футболистите, когато отиваха в Румъния, те взимаха туристи със себе си. Той идва с футболистите в Русе като турист и не се отбива да види баща си.
към текста >>

95. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Дядо ми, баща ми, чичо ми, всички те бяха свещеници от православната църква.
СИМЕОН АРНАУДОВ (1904 - 1991) 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА! Роден съм на 11 април 1904 г. Произхождах от свещеническо семейство. Дядо ми, баща ми, чичо ми, всички те бяха свещеници от православната църква. Като малък бях непрекъснато около баща ми и му помагах в църковните служби, така че още от детството, а и по-късно съм запознат с всички подробности с църковните обреди от православието. Четях усилено църковна литература за история на църквата, поучения, жития на светиите, така че имах една солидна подготовка много по-голяма от тази на моите връстници. Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство. А защо вироглавство - това ще разберете по-късно. По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей.
към текста >>

Ами Учителят беше рожден син на дядо поп Константин Дъновски и не може един попски син в онези времена да не познава всички църковни ритуали и цялата йерархия в църквата.
За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше Висша духовна академия. Но аз това нещо го пропуснах и не го завърших. Смятах, че това са работи отживели и са празни формалности. Но Учителят ми нареди да стана дякон. От къде знаеше Учителят какво значи дякон? Ами Учителят беше рожден син на дядо поп Константин Дъновски и не може един попски син в онези времена да не познава всички църковни ритуали и цялата йерархия в църквата. Понеже имах завършено средно образование аз реших да послушам съвета на Учителя, отидох и се явих на изпит за дякон. И понеже ме познаваха много добре как пеех, знаеха за моите познания по богословието и всички църковни обреди, то изпита го положих с отличие и така аз станах дякон. Наметнах расо и станах дякон. Понякога на „Изгрева" съм пристигал цивилен, а понякога и с расото си. Всички ме знаеха и се обръщаха към мене с думите „дякон Симеон".
към текста >>

96. 34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

Симеон Арнаудов

Дядо Ради е донесъл дърва.
34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ Учителят ме приемаше по всяко време. Онези там другите чакаха. А Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме. През това време ми говори. Качим се горе в стаята Му. Дядо Ради е донесъл дърва. Той запали печката, тя се разгори, стане топло и започва да ми говори. После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори. Аз слушам, но от едното ухо влиза, а от другото излиза. Такъв бях.
към текста >>

97. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Дядо ми също е от Щип - дядо Ефрем.
Гюмюрджина, който тогава беше български, а сега е гръцки и в моя паспорт пише Гърция. На 12 август, сряда, 11 ч. преди обед. Баща ми се наричаше Георги Ефремов Печеников, майка ми Стефания Илиева, която е родена в Силистра. Баща ми е македонец от гр, Щип. Дядо ми също е от Щип - дядо Ефрем. А дядото на дядо ми се наричал Арсо Печеников, който бил единствен златар в Щип. Името Печеников произлиза от една игра, която са играли край огъня. Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови. И от тогава започнали да се наричат Печеникови. Дядото на дядо ми е бил златар.
към текста >>

А дядото на дядо ми се наричал Арсо Печеников, който бил единствен златар в Щип.
На 12 август, сряда, 11 ч. преди обед. Баща ми се наричаше Георги Ефремов Печеников, майка ми Стефания Илиева, която е родена в Силистра. Баща ми е македонец от гр, Щип. Дядо ми също е от Щип - дядо Ефрем. А дядото на дядо ми се наричал Арсо Печеников, който бил единствен златар в Щип. Името Печеников произлиза от една игра, която са играли край огъня. Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови. И от тогава започнали да се наричат Печеникови. Дядото на дядо ми е бил златар. Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия.
към текста >>

Дядото на дядо ми е бил златар.
Дядо ми също е от Щип - дядо Ефрем. А дядото на дядо ми се наричал Арсо Печеников, който бил единствен златар в Щип. Името Печеников произлиза от една игра, която са играли край огъня. Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови. И от тогава започнали да се наричат Печеникови. Дядото на дядо ми е бил златар. Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща. Пристигнал лордът и баба ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и баба ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая.
към текста >>

Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия.
А дядото на дядо ми се наричал Арсо Печеников, който бил единствен златар в Щип. Името Печеников произлиза от една игра, която са играли край огъня. Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови. И от тогава започнали да се наричат Печеникови. Дядото на дядо ми е бил златар. Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща. Пристигнал лордът и баба ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и баба ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая. А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и розови хубави перденца и столчета надувни и т. н.
към текста >>

98. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка.
Това е за Гюмюрджина. Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия.
към текста >>

Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки.
Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия. Беше отличничка.
към текста >>

99. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Преди това дядо Гиго, т. е.
Жоро е роден в Дойран. Баща ми много се радваше, че Жоро е македонец и много го харесваха. Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с воал, а Рут ми даде нейния воал от нейната сватба. Шаферчета бяха нейната Калина и още една, които ми носеха воала отзад. Та беше една голяма сватба в черквата на I евангелска. Преди това дядо Гиго, т. е. неговия баща ми каза: „Хайде, деца, идвайте с мене да си изберете покъщнина". Ние бяхме си намерили вече квартира след дълго обикаляне и намерихме на ул. „Мосул" № 30 къщата на артиста Асен Русков. Бяха две стаи и кухня, всичко ново и много хубаво, приготвено за неговия син. А Сашка и Рута, моята сестра и неговата сестра по-късно бяха закарали всичките мебели и приготвили всичко, наредено вече за сватбата, така било по македонски обичай.
към текста >>

100. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ