Търсене в текстове за 'Дядо'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 259 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви.
Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия". А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки пòдсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база – наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци – каквито и да бъдат те: „официални" или „неофициални" учени, – а опитът дава научно оправдание на едно твърдение.
към текста >>

2. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с.
уф! " или „хи! хи! " Около 1906 год. в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня.
към текста >>

Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало.
" или „хи! хи! " Около 1906 год. в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла.
към текста >>

Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи.
" Около 1906 год. в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф!
към текста >>

Дядо Стоян Койнов 63 год.
Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с. Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх!
към текста >>

Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков.
В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с. Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе.
към текста >>

„Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири.
" Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с. Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе. Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу, краката хми ни изгурават! Околу полвина час играт ф огин'а, ни хми става ништу.
към текста >>

„Гледам ас, прибавя дядо Стоян, къту играт амь ас кату скокна идна искра и мъ упари, бягам надалеч"[3].
И тъй ша пáнии кърпа ф огин'а, ут този чиляк и тя ни са фашта, ни гури. Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак флизат: ду идин час йгрът. Излизът, пучивът, гайдъта засвири, пак флизът, игрът час два какту, съ случи"[1]. Когато селяните питали нестинарите защо играят в огъня, последните отговаряли: „Накарва ни светеца. Казва ни: играйти... ни е ут нас"[2]. „Гледам ас, прибавя дядо Стоян, къту играт амь ас кату скокна идна искра и мъ упари, бягам надалеч"[3]. И често добрия старец се чудел „какао е тува нешту, дету накарва малко хора да йгрът". Нейчо Кротков е видял един нестинар, който така играл докато изгасил жарта. Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали.
към текста >>

Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила.
Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало. Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила. В село Бродилово проф. Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един".
към текста >>

[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св.
Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели. Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня. Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени биологически закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в биологията, физиологията и физиката. [1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят. Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи.
към текста >>

Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът. Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи. [5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>

3. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дядо Благо Един Иван Един Иван.
Дядо Благо Един Иван Един Иван. от село Негован. Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа. Там преседял години доста той. Но замилял за дъх от домът свой, Затуй решил да си отиде, Мил кът и род да пообиде. Попросил се, но Беят твърд и строг.
към текста >>

4. Съдържание на II годишнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести Книжнина
СЪДЪРЖАНИЕ Стари и нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев) Природата – Тотю Брънеков Една стъпка навътре – Г. Драганов Загиналите светове – ДОБРАН Сини нощи – Георги Северов Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В. Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести Книжнина
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВересаевЕдната религияЕдин Иван – Дядо БлагоВестиКнижнина
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев)Природата – Тотю БрънековЕдна стъпка навътре – Г. ДрагановЗагиналите светове – ДОБРАНСини нощи – Георги СеверовДа намерим истинския лекар – Д. СтояновСъзнанието, Последната симфония, Реализъм – СтекаЗвезда – В. ВересаевЕдната религияЕдин Иван – Дядо БлагоВестиКнижнина
към текста >>

6. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Защо си, дядо, продаваш воловете?
- Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола?
към текста >>

7. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината?
В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това.
към текста >>

8. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дядо Благо ВЪЛК И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него!
Дядо Благо ВЪЛК И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него! Това ли е страшният вълк? Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик. Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вълк и Елен – Дядо Благо 11.
Физиогномия 5 Келтски окултизъм - Ернест Бозе 6. Философия 7. Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 ЛЕВА.
към текста >>

10. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

11. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Детска библиотека „Росна капка", урежда Дядо Благо.
Подържа се от доброволните помощи на своите читатели. Лдрес: Сава Калименов, Севлиево. Излезе 33 брой от год. III с интересно съдържание. Всеки брой ще съдържа основните мисли от една нова беседа на Учителя. 5. Детска библиотека „Росна капка", урежда Дядо Благо. № 1 и 2. Изд. на Лаз. М. Котев, София – Бенковски 2. Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много.
към текста >>

Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа.
на Лаз. М. Котев, София – Бенковски 2. Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много. Мога да кажа, че в цялата сравнително доста богата детска литература, няма по-сполучливо подбрани народни приказки, разказчета, стихове, гатанки и ладанки. Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа. И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда, любов, чистота. Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6.
към текста >>

12. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо.
И поради тази причина сегашният ред е неразумен. Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си.
към текста >>

13. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия.
Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта.
към текста >>

Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух.
Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух.
към текста >>

14. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности.
Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход.
към текста >>

15. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете молитва, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго." Тя трепна; отказваха ù парче хляб.
Вярно ли беше това ? Да, истинска случка. Тя чу и видя и запомни за винаги. Нека да чуят всички баби, колкото са по света. Тя ù рече: „Не мога, детко. Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете молитва, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго." Тя трепна; отказваха ù парче хляб. Разплака се, когато беше на улицата и тичешком се върна. „Не можело сега, мамо. Дядо щял да чете над хляба, че тогава." Майката гледаше далеч, далеч! Погледът ù блуждаеше, търсеше нещо! От очите ù се търкулнаха сълзи: И след това тя повдигна глава нагоре и тихо, много тихо като на себе си рече: „Боже мой, кой учи хората така да те тачат." „Иди тогава при баба Симка; и тя днес меси.
към текста >>

Дядо щял да чете над хляба, че тогава." Майката гледаше далеч, далеч!
Нека да чуят всички баби, колкото са по света. Тя ù рече: „Не мога, детко. Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете молитва, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго." Тя трепна; отказваха ù парче хляб. Разплака се, когато беше на улицата и тичешком се върна. „Не можело сега, мамо. Дядо щял да чете над хляба, че тогава." Майката гледаше далеч, далеч! Погледът ù блуждаеше, търсеше нещо! От очите ù се търкулнаха сълзи: И след това тя повдигна глава нагоре и тихо, много тихо като на себе си рече: „Боже мой, кой учи хората така да те тачат." „Иди тогава при баба Симка; и тя днес меси. Тя живееше до голямата фурна. Малка спретната къщичка. Колко слънчево беше у тях.
към текста >>

16. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Сказания на нашия век от Дядо Благо.
Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г.
към текста >>

- В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици.
Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год.
към текста >>

Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот.
към текста >>

17. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им.
Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв?
към текста >>

Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син.
Запитахме, кой заминал брат желае да се прояви? Медиумката написа Георги, името на убития попов син. - Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит.
към текста >>

Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея.
Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла. Стреснах се и почнах да си тълкувам съня. Нещо лошо ще се случи в нашето семейство, казах в ума си аз и ето че това зло ни сполетя, с плач на очите завърши старият свещеник". Съобщава М. К.
към текста >>

18. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Стефан ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА Кой го беше учил на четмо и писмо, никой не знае.
Стефан ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА Кой го беше учил на четмо и писмо, никой не знае. Но той четеше и гръцки, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер. Затова го кръстиха Моллата, Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше.
към текста >>

Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше.
А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение. Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше. Но за радостта си никому не казваше. Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора. Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора. Имаше какво да възразява добрата бабичка и не си жалеше думите: – Тебе все ангели ти думат! Едвам си наредил работата и ще тръгнеш.
към текста >>

Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси.
Иде жетва, вършитба, половината от селото имат да ти дават. Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш? А децата ли ще се разправят с вересиите? Ето, виждам и аз, хората право казват, от много четене акълът на Моллата се е взел. Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка. Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси. А вие запитахте ли ме, какво ми е на сърцето? Ливади, крави, воденици, дюкяни, снахи и зетьове и внучета. Ами питахте ли ме, откъде ги имам аз и кой ми ги даде? Питахте ли ме? Кажи, питахте ли ме?
към текста >>

Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение.
Ливади, крави, воденици, дюкяни, снахи и зетьове и внучета. Ами питахте ли ме, откъде ги имам аз и кой ми ги даде? Питахте ли ме? Кажи, питахте ли ме? – Кой ти ги даде, подпита баба Мария мъжа си, като очакваше откриването на някаква страшна тайна. Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение. Той рядко издумваше толкова приказки наведнаж. – Кой ми ги даде ли? Кой ми ги даде? Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на небесата. Баба Мария охна разочарована.
към текста >>

Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на небесата.
– Кой ти ги даде, подпита баба Мария мъжа си, като очакваше откриването на някаква страшна тайна. Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение. Той рядко издумваше толкова приказки наведнаж. – Кой ми ги даде ли? Кой ми ги даде? Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на небесата. Баба Мария охна разочарована. – Господ! Ами нашият труд. – Ех, ти! Нашия труд!
към текста >>

Дядо Петър сбра всички синове и зетьове - всичко дванадесет души - и им рече: – На тебе нивите.
От Него беше благословията. Слава Богу! Къде какво да правя, моят Ангел ми е казал: Направи! И аз го правех, Благослови се. А сега като ми казва: иди в Света гора, ще отида. Дядо Петър сбра всички синове и зетьове - всичко дванадесет души - и им рече: – На тебе нивите. На тебе ливадите и кравите. На тебе воденицата на горния край на селото. На тебе - тая на долния. На тебе дюкяна, гдето сега работиш. На тебе, Василе, моята къща, моя дюкян и в нея - майка ти.
към текста >>

Многобройното домочадие на дядо Петър се беше още повече увеличило.
Работете с него. Когато някога се върна, да видя, кой какво е могъл да направи. После се облече като турчин, възседна охранен кон, напълни дисагите със скъпи подаръци, взе си сбогом с всички и потегли към юг. Скоро зелената прегръдка на Балкана го погълна. Бяха се минали петнадесет години. Многобройното домочадие на дядо Петър се беше още повече увеличило. Всеки работеше по своему, на всички благополучието растеше. Понякога си спомняха и за него. – Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му. Каквото продумаше, така и ставаше. Ех, къде е ей сега да ни каже някой съвет, да ни прочете нещо.
към текста >>

– Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му.
Скоро зелената прегръдка на Балкана го погълна. Бяха се минали петнадесет години. Многобройното домочадие на дядо Петър се беше още повече увеличило. Всеки работеше по своему, на всички благополучието растеше. Понякога си спомняха и за него. – Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му. Каквото продумаше, така и ставаше. Ех, къде е ей сега да ни каже някой съвет, да ни прочете нещо. Светило и гордост ни беше той на селото. Една вечер на пътните врати на стария син Васил - сега широки и подзидани - похлопа пътник, старец. Беше дядо Петър Моллата.
към текста >>

Беше дядо Петър Моллата.
– Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му. Каквото продумаше, така и ставаше. Ех, къде е ей сега да ни каже някой съвет, да ни прочете нещо. Светило и гордост ни беше той на селото. Една вечер на пътните врати на стария син Васил - сега широки и подзидани - похлопа пътник, старец. Беше дядо Петър Моллата. Но какво беше станало с него? Едва можеха да го познаят. Така се беше подмладил, изправил и разхубавил. Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария.
към текста >>

Дядо Петър отиде.
Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли.
към текста >>

Един ден дядо Петър каза на Васил: – Повикай всичките си братя, сестри, зетьове и снахи.
Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли. Така минаха години. Баба Мария беше вече умряла. Един ден дядо Петър каза на Васил: – Повикай всичките си братя, сестри, зетьове и снахи. Донесете и тефтерите с вересиите. Когато се сбраха, рече им: – Родих ви и ви отгледах. Всекиму, каквото можех, дадох. Господ ви благослови и ви даде повече. Да се благослови Неговото име!
към текста >>

Така говорил старият вече дядо Петър Моллата, че всички се трогнали.
Ето ви тука всички около мене, един от друг по-здрави, по-хубави и по-мили. Хайде сега, деца мои, простете се! Кой кому каквото има, да прости! Каквото е било помежду ви - било е дотука. Никой никому нищо да няма да дава и никой никому за нищо да не носи горчивина на сърцето. Така говорил старият вече дядо Петър Моллата, че всички се трогнали. Жени и мъже бърсали сълзите си, скарани и обидени допреди малко, както все става между роднини, прегръщали се и си прощавали. – А сега, казал старият, нека и аз да простя, както зная. И турил тефтерите с вересиите – големи, надраскани с цифри, пожълтели страници - върху огъня. Всички мълчали, докато дебелите тефтери станали на пепел. И както си седял пред огъня, пред всички синове, дъщери, зетьове и внуци, клюмнал главата на гърдите и издъхнал с усмивка на устата.
към текста >>

19. Списанието PDF Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А-ва Дядо Петър Моллата - Стефан Приемай този, който никога не е канен – Г.
СЪДЪРЖАНИЕ Ключ на живота Отношение към великото в живота - Ели Притчата за самарянина Инволюция и еволюция - Боян Боев Две оси в главата на човека Ръцете на Максим Горки и на генерал Ерих Лудендорф На Учителя Четирите течности При морените - Боян Боев Здраве, сила и живот Стихове – S., Д. А-ва Дядо Петър Моллата - Стефан Приемай този, който никога не е канен – Г. Отзиви, вести, книгопис Le maitre parle Съдържание
към текста >>

20. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Неговият прадядо е Фридрих Георг Вилхелм Струве, големият германски астроном, един от най-прочутите астрономи на деветнайсетия век, който е бил поканен от руския император за директор на руската обсерватория Пулково, при Петербург.
Разстоянията на Арктур, Алдебаран, Бетелжьо и Антарес от земята, според измерванията, са респективно 384, 560, 1900 и 1200 милиарда километра, докато Ипсилон Ауриге е на 16 хиляди милиарда километра далеч от нас. Според сегашната еволюционна теория, гигантските и свръхгигантски звезди са с много малка гъстота и в твърде ранен стадий на развитие. Такива звезди джуджета като нашето слънце са много по-плътни от гигантите. Съдейки по размерите на Ипсилон Яуриге, тя трябва да е една от най-редките и тънки тела във вселената. Д-р Ото Струве, чиито изследвания на Ипсилон Ауриге са довели до откритието на нейната големина и на ред друг нейни особености, ръководи обсерваторията Йеркс на Чикагския университет Той принадлежи, може да се каже, на една астрономическа династия. Неговият прадядо е Фридрих Георг Вилхелм Струве, големият германски астроном, един от най-прочутите астрономи на деветнайсетия век, който е бил поканен от руския император за директор на руската обсерватория Пулково, при Петербург. На неговата работа в тази обсерватория, се дължи, че тя и до сега се брои за една от най-добрите в Европа. Той умрял в 1864 год. Неговият син, Ото Струве, го наследил като директор на Пулково и след оставката си в 1889 г. се завърнал в Германия, където умрял в 1905 год. Двама от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи.
към текста >>

21. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба.
Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове.
към текста >>

Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището.
Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен.
към текста >>

На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли.
и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие.
към текста >>

22. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Прав е син ми", казва той и обяснява: "Дядо му, прадядо му не пушеха и не пиеха.
Кара го баща му да му наточи вино от избата, ала той отказва: "Такова нещо аз не правя. Накарай ме да ти донеса вода от най-далечния извор, ще го сторя, но да ти наточа вино - това не мога да направя". Друг път го кара да отиде да му купи тютюн: "Поискай ми да ти нацепя дърва, но не ме карай тютюн да ти купувам". Оплаква се бащата: "Непослушен син! " Но понеже е разбран човек, вътрешно го оправдава. "Прав е син ми", казва той и обяснява: "Дядо му, прадядо му не пушеха и не пиеха. А аз се научих и да пуша, и да пия. Син ми върви по тяхна линия. Аз, както виждате, съм кръшнал от нея". Хората искат да изградят семейния живот по един външен начин. На мястото на любовта, която едничка определя истинските отношения в дома и е в състояние да го изгради, те поставят един външен морал.
към текста >>

23. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

През нощта сънувам дядо си, който ми казва, като ме потупва по рамото: „Полицата е там, дето я беше оставила.
от София разказва: Това беше през 1921. година в София. Изгубих полица за 52 хиляди лева. Тревожих се и цял ден я търсих и не можах да я намеря. Помня, къде бях я оставила и на това място търсих внимателно няколко пъти през деня и не я намерих. През нощта сънувам дядо си, който ми казва, като ме потупва по рамото: „Полицата е там, дето я беше оставила. Бъди сега спокойна. Стани и я намери". Сутринта като станах, отидох при шкафа, отворих го, вдигнах един син лист и намерих под него полицата.
към текста >>

24. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр.
Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри. Бял или чер хляб? От Петър Георгиев. С предговор от Д-р Никола Станчев.
към текста >>

25. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора.
Имал съм подобни разговори и с много гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма.
към текста >>

26. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора.
Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности. Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи. Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции.
към текста >>

27. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Внук ми се казва Колю, кръстен е на името на дядо си.
Дискотна стана автомобилната катастрофа. После като отидох у дома си, съобщих на баща си съня. Той ми каза, че не знае нищо от това, но тази нощ бил много неспокоен и на другия ден все бил в очакване, че с мене ще се случи нещо неприятно, макар че не е знаел, че ще пътувам. Съобщава Ц. Г. Случай на прераждане. Внук ми се казва Колю, кръстен е на името на дядо си. Веднъж, когато Колю беше на 4 години и половина, когато го къпех във ваната, той каза: — Бабо, тази вана аз съм я правил. — Как я направи ? С какви инструменти? — Аз съм я купил. — Че ти от где си взел пари, като си толкова малък?
към текста >>

— Че аз съм дядо Колю.
— Как я направи ? С какви инструменти? — Аз съм я купил. — Че ти от где си взел пари, като си толкова малък? Как си ги спечелил? — Че аз съм дядо Колю. Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата. — Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме. — Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано. Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно.
към текста >>

— Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме.
— Аз съм я купил. — Че ти от где си взел пари, като си толкова малък? Как си ги спечелил? — Че аз съм дядо Колю. Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата. — Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме. — Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано. Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук. Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил.
към текста >>

Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет.
Как си ги спечелил? — Че аз съм дядо Колю. Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата. — Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме. — Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано. Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук. Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил. Аз съм хазяинът. Тая къща е моя.
към текста >>

Една госпожа каза: — Малкият много прилича на дядо си Колю.
— Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук. Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил. Аз съм хазяинът. Тая къща е моя. Една госпожа каза: — Малкият много прилича на дядо си Колю. Колю каза — Аз съм пак същият дядо Колю. Съобщава И. В.
към текста >>

Колю каза — Аз съм пак същият дядо Колю.
— Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук. Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил. Аз съм хазяинът. Тая къща е моя. Една госпожа каза: — Малкият много прилича на дядо си Колю. Колю каза — Аз съм пак същият дядо Колю. Съобщава И. В.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън.
Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете. И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън. Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае. Легенди е написал човек за огъня. Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята. Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на човека.
към текста >>

29. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Веднъж имах следния сън: Един стар човек ми каза: „Аз съм дядо на С.
На изпита ми се падна същия урок. Осведомяване по необикновен начин Господин К. Б. от гр. С. излага следната своя опитност: — Преди години живеех в Търново. Наскоро се бях запознал с госпожица С, която живееше в съседен град. Веднъж имах следния сън: Един стар човек ми каза: „Аз съм дядо на С. Тя е дала дума на едно лице, което е сега пленник". — Аз не знаех тези подробности. Когато тя следния път дойде у дома в Търново, нищо не ù казах, разбира се, за съня. Понеже не беше доволна, изобщо, от моята резервираност, тя каза на излизане: „То се видя, че ще бъде пак пленникът! "човек ми каза: „Аз съм дядо на С.
към текста >>

"човек ми каза: „Аз съм дядо на С.
Веднъж имах следния сън: Един стар човек ми каза: „Аз съм дядо на С. Тя е дала дума на едно лице, което е сега пленник". — Аз не знаех тези подробности. Когато тя следния път дойде у дома в Търново, нищо не ù казах, разбира се, за съня. Понеже не беше доволна, изобщо, от моята резервираност, тя каза на излизане: „То се видя, че ще бъде пак пленникът! "човек ми каза: „Аз съм дядо на С. Тя е дала дума на едно лице, което е сега пленник". — Аз не знаех тези подробности. Когато тя следния път дойде у дома в Търново, нищо не ù казах, разбира се, за съня. Понеже не беше доволна, изобщо, от моята резервираност, тя каза на излизане: „То се видя, че ще бъде пак пленникът! "
към текста >>

30. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на своя дядо — Солон.
Теодор Хайнрих Майерп АТЛАНТИДА Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята младост, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка. — От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора. Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на своя дядо — Солон. Солон пък научил приказната вест от египетски жреци. Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония.
към текста >>

д-р Паул Шлиман, внук на Хайнрих Шлиман, съобщава непознати досега резултати от изследвания на своя дядо, които се отнасят до Атлантида.
Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка. Исим звучи вече почти като Изис и цялата история на царицата Кох е идентична с мита за Озирис, Изис и Сет, който също убива своя брат Озирис. В една забележителна статия на „NewYork American" от 20.X.1912 год. д-р Паул Шлиман, внук на Хайнрих Шлиман, съобщава непознати досега резултати от изследвания на своя дядо, които се отнасят до Атлантида. Шлиман намрил през 1873 год. в Хисарлък (Египет) един бронзов съд, който носел надпис; „От цар Кронос на Атлантида". Той съдържал глинени парчета с надраскани рисунки, своеобразни монети и малки предмети от вкаменели кости. Десет години по-късно той видял в Париж, в сбирките на Лувъра, между мексиканските находки от Тиахуанака глинени парчета със съвсем същата форма, а също и съвсем подобни предмети от вкаменели кости. Не само големината и формата са били еднакви, както и орнаментите, но и химично глината била идентична с оная от Хисарлъкската урна.
към текста >>

31. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нито дядо ви, нито баба ви,нито вие още - никой от вас не върви по правия път.
Ако вие трябваше да минете по същия път,много пъти досега щяхте да се върнете назад. Доброто ще дойде, след като минете този път. Затова не се връщайте от този път. - Прав ли е пътят, по който вървим? - Кой от вас е вървял по правия път? Нито дядо ви, нито баба ви,нито вие още - никой от вас не върви по правия път. Който е нещастен, който умира, той не върви по правия път. Аз желая да бъдете щастливи. Щастието е закон на Божествената мисъл,която е вложена във вас. Ако тази мисъл не е ценна за вас, вие ще носите лошите последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъл подразбира такова съзнание, което приема съществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала един съвършен свят,с велики блага, които всеки очаква да получи.
към текста >>

32. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп.
към текста >>

33. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек.
Родителите му Екатерина и Стефан Камбурови се срещат с Учителя, когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя: “Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път.
към текста >>

Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото.
То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него.
към текста >>

Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика.
При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.” Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото.
към текста >>

34. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото.
Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография.
към текста >>

Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят.
Дойнов и Б. Николов - бел. ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.” Борис Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас. На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори. В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия.
към текста >>

Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя.
Брат Борис снизходително допускаше и това. Той беше велик в своето търпение и любов. Еднакво благо гледаше и враговете и приятелите си. Но с първите не се съгласяваше и не ставаше маша в ръцете им, колкото и те да го подкупваха или заплашваха. А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел. Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя. Той имаше ръководството на Духа. Истинският устав на Братството гласеше: Председателя на Братския съвет е пожизнена длъжност. Тази длъжност е теократично, а не демократично избираема. Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но неизработили в себе си духовни качества, не се съобразиха с това. Те създадоха нов закон.
към текста >>

35. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат!
Там е Бог! Тя е единствената реална светлина, положителното в всеки човек, единственото нещо, което може да му донесе истинска и трайна радост. Време е ... Било много отдавна ... Във времето ма Св. Илия. Той живеел в планината близо до родното си село. За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото село. Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ.
към текста >>

Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ.
Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ. Казал му светеца молбата на селяните и чакал отговор. „Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи! “ — казал светецът, слязъл от планината и съобщил на селяните, че им се дава право да редят времето. Връщат се селяните в селото, събират се старейшините и започват да използват властта си. Било по сеитба; трябвало им дъжд.
към текста >>

„Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи!
„Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ. Казал му светеца молбата на селяните и чакал отговор. „Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи! “ — казал светецът, слязъл от планината и съобщил на селяните, че им се дава право да редят времето. Връщат се селяните в селото, събират се старейшините и започват да използват властта си. Било по сеитба; трябвало им дъжд. „Дъжд да вали" — заповядали и заваляло. После слънце, после вятър.
към текста >>

Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа.
започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес.
към текста >>

С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето.
Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони.
към текста >>

И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко!
Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони. Те се гонят и мразят едни други, избиват се, съдят се, изтребват се масово под форма на войни като при това обезлюдяват и разрушават цели области, изобщо, те във всяко едно време вършат всичко противно на Божията воля, на Божиите закони и, въпреки това, те очакват плодовете на техните дела да бъдат сладки!
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Урежда се от Дядо Благо.
Адрес: Ат. Николов, пощ. кутия 6, Бургас. Росна капка, детска библиотека, номера 1, 2, и 3. Съдържа приказки, разказчета, стихове, сценки, басни, гатанки и пр. Урежда се от Дядо Благо. Библиотека „Росна капка" по един майсторски начин води детските души към светлината, красотата и доброто, запознава ги със символичния език на природата, възрастява всички добри семена, които Бог е вложил в тях. Препоръчваме библиотеката на всички. Трите книжки заедно струват 18 лева. На настоятели се прави отстъпки. Доставят се от Лаз. М.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо.
Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил. Но, без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят“. Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близко до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 77 - год. VI. Севлиево, 10 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка.
към текста >>

Питата на дядо Благоя Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя.
Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта. Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред! В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество. В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие. Питата на дядо Благоя Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя. Да ви разправям кой е и що е — не си струва! Защото дядо Благой не е ни виден някой общественик, ни писател или учен, ни философ. Прост човек е той — човек от народа. А кога приказва, приказва простичко. Думите му не приличат ни на торта, замесена в някоя професорска сладкарница, с разни чужди преправки и подправки, нито на никакви поетически сладкиши, които се топят в устата, преди да ги глътнеш.
към текста >>

Защото дядо Благой не е ни виден някой общественик, ни писател или учен, ни философ.
Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред! В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество. В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие. Питата на дядо Благоя Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя. Да ви разправям кой е и що е — не си струва! Защото дядо Благой не е ни виден някой общественик, ни писател или учен, ни философ. Прост човек е той — човек от народа. А кога приказва, приказва простичко. Думите му не приличат ни на торта, замесена в някоя професорска сладкарница, с разни чужди преправки и подправки, нито на никакви поетически сладкиши, които се топят в устата, преди да ги глътнеш. Нито пък приличат на люта ракия, каквато изобилно се лее по политическите кръчми. Те са като прясна пита, от черничко брашно, но затова пък току що смляно, като прясна пита намазана отгоре с медец — първоток.
към текста >>

Та ако ви се яде прясна пита и медец, чуйте думите на дядо Благоя.
А кога приказва, приказва простичко. Думите му не приличат ни на торта, замесена в някоя професорска сладкарница, с разни чужди преправки и подправки, нито на никакви поетически сладкиши, които се топят в устата, преди да ги глътнеш. Нито пък приличат на люта ракия, каквато изобилно се лее по политическите кръчми. Те са като прясна пита, от черничко брашно, но затова пък току що смляно, като прясна пита намазана отгоре с медец — първоток. Като я разчупиш, лъхва те дъхът на родните поля, на нивите хлебородни, на тревите и цветята по ливади и лъки, дето берат мед пчелите. Та ако ви се яде прясна пита и медец, чуйте думите на дядо Благоя. — Думаш ми, синко, за народа. Лош му бил халът, тежка му неволята. Жално ти е, че на главата му се учели да бръснат но сухо. Ех, пак ще ти кажа: „На такава глава, такъв бръснач! “ Никой не му с крив.
към текста >>

„Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой.
Така, от година на година залъгвали селяните. — Ту големи предприятия, ту загуби, ту криза, — като сега, де — ту едно, ту друго. И селото си стояло все същото. а селяните плъзнали в неволя. Но свързали се вече — и няма на къде. „Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите.
към текста >>

„Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката.
— Ту големи предприятия, ту загуби, ту криза, — като сега, де — ту едно, ту друго. И селото си стояло все същото. а селяните плъзнали в неволя. Но свързали се вече — и няма на къде. „Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“?
към текста >>

„Де ли, дядовото?
И селото си стояло все същото. а селяните плъзнали в неволя. Но свързали се вече — и няма на къде. „Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове?
към текста >>

Тъй завърши думите си дядо Благой.
Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга. Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви. Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой. Р а д и у м Преглед За нашата външна политика. Днес очите на някои от нашите съседи са обърнати към нас. Търсят ни, обръщат ни внимание. В това ръководителите на българската външна политика намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия. Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо?
За какво ми е имот, земя, когато мирен залък нямам. Приказвали си що си приказвали. Ной-подире се разбрали като братя. И като братя заживяха — и те и жените им и децата им. — Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Дядо Благо) Преглед.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 83 - год. VI. Севлиево, 4 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Два пътя Медитация (Емануил) Къде е човекът? (Дядо Благо) Преглед. Световна опасност. Словото на Учителя. Целта и смисъла на човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 31. XII. 1933 г.) Два пътя „Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари в света и могат да правят каквото си искат: избиват животните.
към текста >>

Дядо Благо Преглед Световна опасност.
Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят? Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица. Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее. Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия. Защото комунизмът, заедно със социализмът. поне днес за днес, са в залез, а фашизмът е в своя възход.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мисията на славянството (С. Калименов) Изграждане на новата политическа организация В недрата на Космоса (Н. Р. Из сп. „Окултизъм и Йога“) Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.) Синът на земята (Житен клас) Духът на новата епоха (В. Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума.
към текста >>

Дядо Благо
Пред старо учреждение стоеше прост сандък, където се оставяха хартишки, пепел, угърци и вяска вещ изслужила и чест и лик изгубила. А вечер тука идваха, след школните занятия, деца невръстни, палави, та ровеха с пръчици да дирят изхабени писци, названи пени Пък аз им думам кротичко: Дечица мои мили, тез пени са прогнили! В книжарницата има такива пребогато. Византия културна отдавна веч изчезна Сега възстановена на никого не може да бъде тя полезна! Заслугата й малка за днес е вече жалка. Дядо Благо
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин.
98) Вести Медицина и окултизъм (Д-р Стефан) Радостта на живота (Т. Ч.) Духът на новата епоха (В. Пашов - Продължение от бр. 98) Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев) Южното славянство (стих. от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло.
към текста >>

Дядо Благо Хроника Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп.
Едрев Южното славянство Слънцето изгрявя, сяйна над Балкгна свода, сладко, мило се целуват братски два народа. Искрено си днес прощават минали погрешки и се вричат да живеят братски и човешки. Царствено вълни повдигат Вардар, Дунав, Сава, и Балканът шумно пее химни на прослава. Колко радост този случай в наша гръд заима, да ни каже може само който сърце има. Умножи ни, Боже мили, чест и постоянство, възкреси в любов и мъдрост Южното славянство! Дядо Благо Хроника Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп. „Окултизъм и Йога“. Неотдавна получихме от неговия редактор писмо, част от което привеждаме, считайки го от общ интерес: „… Ползвам се от случая да приветствам от цялата си душа вашия вестник и да ви пожелая успех в деятелността ви. Вашето дело е трудно и отговорно, но бъдете мъжествени! Защото за нас, славяните — последната подраса от петата раса, — се подготвя светло бъдеще. Нам е поверена мисията да донесем в света факела на новата духовна култура!
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ!
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Сто броя Към обединение! (Т. Чаушев) Към дело! Труд, работа и духовен живот (В. Пашов) Словото на Учителя. Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ! Този е стотният брой па в. „Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели. В „Братство“ започна скромно, извънредно скромно, като малък периодичен лист, конто се поддържаше само от доброволните пожертвувания на своите читатели. Беше време, когато той излизаше едва веднъж в месеца, а понякога и по рядко.
към текста >>

Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни.
Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане! На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?! Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника. Излизайки редовно в 4 страници, едва сега в. „Братство“ навлиза в пълната си възраст. Едва сега в него може да се създаде по-голямо разнообразие, да се застъпят повече области на живота, да стане той, изобщо, по-ценен.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА?
(Х) Възпитанието на човека преди раждането (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) И свет во тме светится (Продължение от бр. 100 и край, Житен Клас) Преглед. Убийството на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С. Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред. Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати.
към текста >>

... Но, татко, дядо Слънчо отдавна замина през Балкана.
... — Видях я, Оля … Видях я … Само тя ме срещна. — Но татенце, колко си страшен с тия черни очила. Махни ги да те видя хубаво и да те целуна. — Не, Оля, от слънцето очите ме болят! … Та очилата! ... Но, татко, дядо Слънчо отдавна замина през Балкана. И детето се покачи не коленете му, посегна с ръчички да снеме черните стъкла, за да види истината. — Татко, къде ти са очите? … Защо ме не погледнеш? … Аз толкова те чаках, а ти се не засмиваш! ... Стругов не можа повече да устои на тая сцена и захълца, иска да плаче със сълзи, но ведно с очите изтекоха и те.
към текста >>

Дядо Благо Хроника Износа на грозде.
Моля ти се, виж, ще има ли за мене некакво спасение? — О, разбира се, че има. Остави колата, па се гмурни във водата ! По-надолу вира триста коня като тебе вярвам да побира. _______________ Ако питаш глупавия как в неволя да се справиш, ще ти каже нещо като тутакси да се удавиш. Дядо Благо Хроника Износа на грозде. До 10 т. м. от нашата страна са изнесени за чужбина 17,500,000 кг. грозде, което се равнява на повече от 3000 вагона. От това изнесено количество в народното стопанство са по-стъпили 130 милиона лева, което означава, че десертното грозде заема едно от първите места в нашата износна търговия. Според предварителните пресмятания.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони.
От незапомнени дни кречеталото ден и нощ пее монотонната си песен, но която, слята с шума на близкия бент, ставаше приятна, чудесна! Години наред бента безспир акомпанира на кречеталото и оживява балканската долина, в която бързо лъкатуши сребристата дъга на реката. Беше есен. Жълтите листа на върбите се ронеха като дребни сълзи и оплакваха хубавото топло лято. Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на воденицата. Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони. Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле!
към текста >>

Лоши времена, дядо Тихоле!
Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони. Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво. И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха.
към текста >>

— подзема дядо Тихол.
А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво. И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат.
към текста >>

Дядо Тихол се сепна, когато дочу забавения ритъм на воденичарския камък.
Общото не тачат, не го ценят за нищо. Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях. Дели земята и вика: моя е! А не знае, че ний сме гости тук на земята. Увлечени в тия разговори, те не усетиха как се преполови нощта. Дядо Тихол се сепна, когато дочу забавения ритъм на воденичарския камък. И до като стана да го види, той направи няколко замиращи оборота и спря своя ход, кречеталото млъкна и брашното секна да тече. Що ли стана? си мисли дядо Тихол. Перките скоро поправих! взе фенера и излезе.
към текста >>

си мисли дядо Тихол.
А не знае, че ний сме гости тук на земята. Увлечени в тия разговори, те не усетиха как се преполови нощта. Дядо Тихол се сепна, когато дочу забавения ритъм на воденичарския камък. И до като стана да го види, той направи няколко замиращи оборота и спря своя ход, кречеталото млъкна и брашното секна да тече. Що ли стана? си мисли дядо Тихол. Перките скоро поправих! взе фенера и излезе. Студен вятър го лъхна, той изтръпна и се досети за палтото си, но не се върна, а тръгна по водата. Разгледа саваците — здрави, пък водата малко. И още не може да разбере каква е причината.
към текста >>

Пристъпя дядо Тихол напред към бента, той шуми, реве и вятъра отнася гласа му ту по силен, ту по-слаб, като далечна музика.
И още не може да разбере каква е причината. — Да е придошла водата и скъсало вадата!? Не изглежда, защото времето е ясно, горе не е валяло, водата не е мътна. Долови само припрени удари на брадва, що олекваха в тихата нощ из стръмните брегове на реката. Тръгна нагоре към бента като се чудеше кой ще cечe дърва посред нощ. Пристъпя дядо Тихол напред към бента, той шуми, реве и вятъра отнася гласа му ту по силен, ту по-слаб, като далечна музика. Сухите листа шумят под краката му, други се стелят като жълт дъжд над главата му. Той се ослушва в техния шепот, но ударите на брадвата пак злокобно заудряха наблизко. Доближи до сачака, вятърът угаси фенера му, но той не спира. Долови близките удари откъм реката и разбра, че някой сече бента. Кой ли ще е ?
към текста >>

Дядо Тихол слезе по пътя към воденицата на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата.
И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната. — Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта. Разсъмваше се. Дядо Тихол слезе по пътя към воденицата на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата. Толкова беше близко, че кречеталата им даже се чуваха. — Добро утро Горане!... Нямаш ли млево, какво е млъкнала пак? Да не се е повредила … — Не, здрава си е. Но аз се повредих, дядо Тихоле.
към текста >>

Но аз се повредих, дядо Тихоле.
Дядо Тихол слезе по пътя към воденицата на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата. Толкова беше близко, че кречеталата им даже се чуваха. — Добро утро Горане!... Нямаш ли млево, какво е млъкнала пак? Да не се е повредила … — Не, здрава си е. Но аз се повредих, дядо Тихоле. Аз се счупих и надали ще я видя вече. Ти знаеш ли къде бях нощес? Знаеш ли?... На твоя бент. Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала.
към текста >>

... Колко съм грешен дядо Тихоле пред теб!
Ти знаеш ли къде бях нощес? Знаеш ли?... На твоя бент. Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала. Cякох твоя бент, но и себе си посякох! ... Колко съм грешен дядо Тихоле пред теб! На дявола служих. Имота ти рекох да поразя, бента да сразя, та дано дойдат при мен селяните да мелят. Знаеш ли, всички ме напуснаха, кукумявката само другарува с мене! ... Не смея да те погледна в очите. Ти толкова си ми помагал.
към текста >>

— Ще ми простиш ли, дядо Тихоле?
Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане! Нарочно съм ги връщал при тебе и твоето кречетало да пее, но не щат хората. Заминават те и при мен идат, а твоята воденица е по-голяма, по-хубава, с циментен бент. Но не можеш да ги посрещнеш, не можеш да спечелиш сърцата им с добро. Завидя ми и искаше зло да ми сториш. — Ще ми простиш ли, дядо Тихоле? промълви Горан. От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе. Ти си тъй добър, пък аз! Защо не стана като теб? ... — Ще станеш!
към текста >>

... Излезе дядо Тихол, върна се на воденицата, впрегна коня и слезе при Горана.
В други стои заровена под пепелта на злото. Но идва час, в който тя пламва като стихиен пожар, разпръсва пепелта наслоена с години, за да озари пътя на каещата се душа. Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае. Хиляди пъти ти е простено! ... Излезе дядо Тихол, върна се на воденицата, впрегна коня и слезе при Горана. Издяла две шини, привърза ги на счупения му крак и го понесе към каруцата. — Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват.
към текста >>

— Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли?
Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае. Хиляди пъти ти е простено! ... Излезе дядо Тихол, върна се на воденицата, впрегна коня и слезе при Горана. Издяла две шини, привърза ги на счупения му крак и го понесе към каруцата. — Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох. До тогава ще работим двама на моята воденица.
към текста >>

— Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох.
Издяла две шини, привърза ги на счупения му крак и го понесе към каруцата. — Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох. До тогава ще работим двама на моята воденица. — Лесна работа. Горене! Ти гледай крака да поправиш. душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна!
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Линия на сърцето (продължение от брой 104) Преглед Лъв и лисица (басня – Дядо Благо) Отзиви за Всемирното Братство (Михаил Никитин) Да бъдем будни!
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Да бъдем будни! (Пламен) * * * (стихотворение – превод от немски К) Едно от онова, което хората не знаят (Пенко К. Пенков — Габрово) Словото на Учителя. Разумните отношения (продължение от брой 104 - Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.) Ракът се лекува с пост (Д-р Бреслауер) Тайните на живота и смъртта. Етерната област на физическия свят (продължение от брой 104 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на сърцето (продължение от брой 104) Преглед Лъв и лисица (басня – Дядо Благо) Отзиви за Всемирното Братство (Михаил Никитин) Да бъдем будни! Времето, в което живеем, е необикновено. Опасностите. които заплашват човечеството, са грамадни. Силите, които ни тласкат към гибел, действат непрестанно и с крайно напрежение. Не е въпроса само за физическия ни живот. Не е най-важно: то това да спасим живота си и имота си от разрушение.
към текста >>

* * * Блажен е човек, който кат горния лъв разсъждава, и в изпитания големи съблазните си прокудява Дядо Благо Отзиви за Всемирното Братство В третата книга на „Окултизъм и Йога“ Мих.
Той погледна миг на мене и царицата ми грабне, за да проумея, че сам Той ме вика, да ми каже дума некоя велика. Белки нова служба ще ми назначи. От направеното — туй личи. А говори Той чрез тези слънчеви лъчи. Иди си сбогом, Лисо, отдето си дошла, не може да прониже душата ми твоята стрела! * * * Блажен е човек, който кат горния лъв разсъждава, и в изпитания големи съблазните си прокудява Дядо Благо Отзиви за Всемирното Братство В третата книга на „Окултизъм и Йога“ Мих. Никитин, разглеждайки — сп. „Житно Зърно“ и вестниците „Братство“ и „Frateco“. казва: „Петър Дънов и неговото „Бяло братство“ е явление съвършено изключително на фона на окръжаващата ни действителност. На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов. — е необикновена, апокалиптична.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа?
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова - продължение от брой 106) Творчеството (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (продължение от брой 105 - Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на живота Хранителната стойност на плодовете (М. Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа? — Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето.
към текста >>

Дядо Благо _____________________ * къпони - везни Книгопис Бъдещето верую на човечеството, 4 беседи от Учителя, цена 12 лв.
След пет минути сомът вече бил на сухия пясък, за да отиде той пък в тиганя на риболовците. * * * Незавършена е тази басня. Който иска, още нещо нека драсне. И за риболовците жестоки правдата е съдба отредила, но часът й вещо в бъдещето скрила. Кой каквото прави — ще намери, на къпони* ще му се отмери. Дядо Благо _____________________ * къпони - везни Книгопис Бъдещето верую на човечеството, 4 беседи от Учителя, цена 12 лв. Доставя Ж. Панайотов, Опълченска № 66. София 3 Бъдещето верую е и бъдещето човечество, защото това. в което човек фактически вярва - това е и той сам. Не е важно в какво казва на себе си или другите че вярва, а това което прави или наистина вярва и реализира в своите отношения.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата.
1934 г.) Космично сътрудничество (Нина Рудникова) Новото (Л. Лулчев) Отзив на чужденци за беседите Хиромантия. Линия на съдбата Заповедта (стих. – Auroro) Усилията (Г. Събев) Фото-портрет на Учителя (К. Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни. Но за онези, които имат по-дълбоко разбиране на живота, съдбата и щастието са резултат на разумните живи закони, които регулират отношенията на елементите на проявения живот. Преди всичко възможно ли е щастието за човека или е само блян? И ако е възможно, при какви условия.
към текста >>

В безредие живеят мъчно само глупавите хора Дядо Благо Една разходка из Алпите Мечта отдавнашна аз имах да посетя Алпите.
Взел го и изнесъл го извън шосето, та го сложил в малка локва. — Тука, рекъл камъче, от тебе има нужда, никой няма да те рита и от сън да те събужда! Ще услужваш пътниците, локвата кога прескачат. Tе ще ти са благодарни и прилично ще те тачат. * * * За всяко нещо — има място, на пътя, в къщи и из двора! В безредие живеят мъчно само глупавите хора Дядо Благо Една разходка из Алпите Мечта отдавнашна аз имах да посетя Алпите. И след равнините, морето, планините в Босна, аз бях вече в Словения. Цяла Словения почти е прекрасна планинска страна, изпълнена с живописните разклонения но Юлийските и Камнишките Алпи. Най-живописни са Юлийските Алпи, с вр. Триглав (2863 м.), 7-те триглавски езера, изворът на р. Сава - Савкца, ез.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети.
към текста >>

Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие.
грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования.
Севлиево, 3 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
към текста >>

Дядо Благо
Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга. — В такъв случай побратимство с теб не става! — Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене. * * * Безсмислица е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива. А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави. Дядо Благо
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него.
111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания. Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Получиха се в редакцията следните книги: Избрани стихотворения от Ф. И.
Сега те не бяха ясно-зелени, а — тъмнозелени. Черната боя се усилила. Сянка го беше овладяла, тъмнина избиваше и дъхът му стана тежък и груб. * * * Скъсаш ли си връзката със Бога, иде страх, смущение, тревога. И, като тоз босилек, в черна сянка, ще потъне твоята осанка. Дядо Благо Книжнина Получиха се в редакцията следните книги: Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев, превел Йордан Ковачев, стр. 66, цена 20 лв. Изпуснати хора, драма в 5 действия от Йордан Ковачев, стр. 66, цена 16 лв. Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов, Деца от далечните страни, разкази за холандчете, китайчета, япончета, ескимосчето и др.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

– Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре!
Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д. Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Ирисовп диагноза (Очна диагноза) от Д-р М.
И, когато той отишъл на разходка по полето, те се вдигнали по него, всички мъже въоръжени със всякакво оръжие, там да свършат престъплението си ужасно. Господ, като видял глупавия поход, литнал пред тях като че уж бяга, и потънал във небесния лазур. Те усилили летенето си да го стигнат, но усетили внезапно, че са без крила и че не хвъркат, а стремглаво падат, падат ... Най подир намерили се на земята, ала черни, дребни и безкрайно бедни. * * * Който гони Истината и живее със лъжата, ще се види дребен. беден и нещастен на земята. Дядо Благо Книжнина Ирисовп диагноза (Очна диагноза) от Д-р М. Мадаус Превод от трето допълнено немско издание. Превела Иванка Д-р Кадиева. С 105 изображения в текста и 14 цветни картини. Издателство“ Водолей“ — София, ул. „Врабча' № 1, Суми чрез пощенска чекова с/ка 1385, Цена 100 лева.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е.
- Олга Славчева) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище.
към текста >>

Дядо Благ
Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе. Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша. Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила. А като го обезобразила и оса катила, най-подир го задушила уморила. * * * Залюбиш ли се в земните стежания, ще осакатиш мили дарувания. Дядо Благ
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Редакцията) Вол и Осел (басня от Дядо Благо) Българската книга в Чехословашко.
В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. - продължение от брой 114) Тайната на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 114) Постоянство (Из беседите) Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Я. С. гр. Айтос) Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. (Редакцията) Вол и Осел (басня от Дядо Благо) Българската книга в Чехословашко. ЗОРАТА НА НОВОТО - БОЖЕСТВЕНОТО Като крадци бледнеят и бягат звездите пред погледа на Зората. А мрачната земя се развеселява от възторжените и сладки лъсни на птичките. Чудната светлина придава красота и блясък на природата, като я пробужда и оживява. Като любеща майка Зората се усмихва мило на спящия човек и шепне: Стани! „Стани ти, който спиш!
към текста >>

Дядо Благо Българската книга в Чехословашко.
А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала! “ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби? Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя торба и друга * * * С хвалби се качества не придобиват. Най-хвалените най-напред фалират. Дядо Благо Българската книга в Чехословашко. В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“. Уредник на българския й отдел, който през 1929 год. беше с около 303, а сега с около 7000 броя книги, които постоянно се увеличават, е Георги Бакърджиев — библиолог, музиколог, редактор на Bibljolheka „Musica slavica“ и секретар на Чехословашко-българско взаимност в Прага. Предвид на това, че българските въпроси, особено напоследък, много занимаваха чехословашкото общество, а още повече, както се знае, в C-S-R има много лица, работили в и за България и продължават още де работят, държат много на нейното добро име, то считаме за нужно да уведомим българското общество, че изпращането на каквито и да са български издания — книги, списания и пр. като дар ще бъде един ценен принос за заякчаване българо-чехословашките културни връзки.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Д.) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) Чучулига и камък (басня - Дядо Благо) ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО!
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всичко е за добро! Напред! (Олга Славчева) Някои закони на силата и красотата (Прентис Мълфорд) Словото на Учителя. Смисълът на историята (Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 115) Загадката на съня (Г. Д.) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) Чучулига и камък (басня - Дядо Благо) ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО! Има една мисъл, която, въпреки всички отрицателни прояви и явления в живота, с които се срещаме всекидневно, е способна да ни даде крила. Всичко е за добро! Под всевиждащото око на Бога, под действието на Неговата всеобгръщаща Любов и под ръководството на Неговата безгранична Мъдрост, всичко, което става по всички части на необятната Вселена - всичко, което ние. хората, вършим — всичко се използва и превръща от Всемогъщия Творец за наше добро и за доброто на всички същества. Има една Върховна Сила, която не само че ни е създала, не само че ни подтиква постоянно напред, като ни е обградила с всички условия, способстващи за нашето развитие, но, свръх всичко това, ни е надарила и със свобода — да постъпваме по един или по друг начин, според нашия собствен избор.
към текста >>

* * * Стремежът хората сближава, Обединява и сродява, Но без идея е мъртвеж, Там няма песен, ни стремеж Дядо Благо
Ето, ти надолу се търкаляш, винаги надолу, гдето е студено, кално, неуредно, недоволно. Место смъртно, за страдания, където няма песен и благоухания. А аз летя нагоре, където Господу се моля. Долу е тъгата тежка, тя не весели сърцето. Вдъхновения и песни идат от небето. * * * Стремежът хората сближава, Обединява и сродява, Но без идея е мъртвеж, Там няма песен, ни стремеж Дядо Благо
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята?
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Страданието Радост (стих. - Олга Славчева) Някои закони на силата и красотата (Прентис Мълфорд) Словото на Учителя. Смисълът на историята (Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. - продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни. Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси. И то идва.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев.
Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците. Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г. в салона на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната. Цената на книгата е 7 лева. Доставя се от автора зъболекар Стоицев, ул. „Пролет“ №10, Пловдив, от Ж.
към текста >>

58. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(басня – Дядо Благо) Интернационална детска изложба чрез Есперанто Музика и душа Гласът на природата Щастието на човека е невъзможно и непостижимо вън От природата.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът на природата Пролетното равноденствие. Пролетни предвестници. (стих. – Auroro) Паневритмията (Боян Боев) Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г.) Сънят на ловеца (Т. Ч.) Богат и цигулар. (басня – Дядо Благо) Интернационална детска изложба чрез Есперанто Музика и душа Гласът на природата Щастието на човека е невъзможно и непостижимо вън От природата. Колкото пъти човек се е опитвал да се отдалечи от нея, да скъса връзките си с нея или пък да я завладее и застави да се подчинява на неговите желания и капризи, толкова пъти той е претърпявал катастрофи в живота си и, в края на краищата, е бил принуден да се обръща пак към нея — да търси в нея лек за болките си, да търси сила, живот, здраве и щастие. Това е един факт, който трябва да се вземе в неговото най-широко значение. Защото той се отнася еднакво както до външна-та природа, така и до нашата вътрешна природа, така и до природата на нашия социален, колективен живот. И в едната, и в другата, и в третата области природата си има свои закони и мерки, които, ако не бъдат изпълнявани, строго наказват нарушителите им. Първото и най-важно правило, до което човек с цената на огромни страдания, след дълги опитности, идва, е: Не подпушвайте природата!
към текста >>

Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на деца от цял свят.
Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме! Да го хвърля някак, сам дори не мога, с него ще отида белки и при Бога. Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на деца от цял свят. Те най-любезно канят своите български другарчета да им изпратят: 1. Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и момичета. 2. Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто. 3. Детски вестници. Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Що е човек и каква е неговата задача (Влад Пашов) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 119 - год. VII. Севлиево, 30 март, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта Начало. Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Що е човек и каква е неговата задача (Влад Пашов) Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118) Тайните на живота и смъртта. Подготовка за прераждане (Макс Хайндел) Към обнова и работа (М. Константинов) Каци и бъчви (басня – Дядо Благо) Животът е музика (Димо Желязков) Книжнина Духовното движение в Бразилия ЛЮБОВТА Щастливи са тези, чиито сърца са докоснати от диханието на Бога-Любов! Щастливи са тези, които са отворили душите си за неземния аромат, който се изпраща от всераздаващото Божие Сърце! Щастливи са тези, които са приели в себе си своите ближни, всичко живо, всичко съществуващо.
към текста >>

Константинов) Каци и бъчви (басня – Дядо Благо) Животът е музика (Димо Желязков) Книжнина Духовното движение в Бразилия ЛЮБОВТА Щастливи са тези, чиито сърца са докоснати от диханието на Бога-Любов!
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта Начало. Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Що е човек и каква е неговата задача (Влад Пашов) Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118) Тайните на живота и смъртта. Подготовка за прераждане (Макс Хайндел) Към обнова и работа (М. Константинов) Каци и бъчви (басня – Дядо Благо) Животът е музика (Димо Желязков) Книжнина Духовното движение в Бразилия ЛЮБОВТА Щастливи са тези, чиито сърца са докоснати от диханието на Бога-Любов! Щастливи са тези, които са отворили душите си за неземния аромат, който се изпраща от всераздаващото Божие Сърце! Щастливи са тези, които са приели в себе си своите ближни, всичко живо, всичко съществуващо. Щастливи са тези, които обичат. Да обичаш и да те обичат — в това се състои смисъла на живота. Да даваш и да вземеш непрестанно най-хубавото, което имаш, и най-хубавото, което можеш да получиш, свързвайки се неразривно с Всемирния Ритъм на живота, какво по-хубаво от това?
към текста >>

НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен.
Бог непрестанно дава, дава, дава на всички — Той е безграничен, неизчерпаем Извор. Идете при Него и Той ще ви даде — толкова, колкото можете да носите. Бъдете разумни и не злоупотребявайте с Божествените блага на живота. Обичайте — и ще бъдете обичани ! Обичайте — и ще бъдете щастливи ! НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизречена. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е Той в блаженство, Неподражаем в президентство, От Бога по реално няма, Вселената, макар голяма, Открай докрай я Той заема. Навред прониква горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите.
към текста >>

* * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика.
... Киснали ги, лепили ги, мазали ги — непоправило се злото, не излязла Кина на хорото. И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря. Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам! — Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами. Това са трите велики методи, които регулират живота. За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в трите гами или в трите принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е онази музика, която действа на сърцето. Човек, който живее в тази гама, е мек, нежен, отзивчив, внимателен, добродетелен, и готов на жертви.
към текста >>

В стих облякъл Дядо Благо.
Истината ни дава свободата. Животът, проявен в трите принципи, е истинската музика и само тогава той е осмислен и разбран в неговата пълнота. Противоречията в живота произтичат от това, че хората нямат любов, нямат ония знания, които дават пълна светлина за живота и не живеят в истината, поради което са станали истински роби. Животът е мъчение за онези, които не знаят и които не разбират, а за онези, които непрестанно се унасят във вълшебните звуци на оная вечна музика, която представлява животът в Любовта, Мъдростта и Истината, животът е вечно благо. Димо Желязков Книжнина Сказания на двадесети век за всеки човек. В стих облякъл Дядо Благо. Цена 10 лв. Доставя се от редакцията на в. „Братство“ или от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта.
към текста >>

Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта.
В стих облякъл Дядо Благо. Цена 10 лв. Доставя се от редакцията на в. „Братство“ или от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта. В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г. П., Рига, 22.III.1933 год.) Жаба и ковач (басня – Дядо Благо) Книжнина Използвайте копривата!
(К.) Що е човекът и каква е неговата задача (Влад Пашов - продължение от брой 119) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г.) Тайните на живота и смъртта. Раждането па физическото тяло (Макс Хайндел - продължение от брой 119) Силата е вътре във вас (X. Т. Xамблин) Духовна опитност (В. Хараланов) Черният хляб Изгрев слънце в Рига (П. Г. П., Рига, 22.III.1933 год.) Жаба и ковач (басня – Дядо Благо) Книжнина Използвайте копривата! Всичко се плаща! Тъй мъдро, съвършено и справедливо е устроен живота и света! ... С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието! С такава абсолютна справедливост те ръководят, направляват и движат напред нашия човешки живот! Така е за тези, които го виждат и знаят.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца.
В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна. — Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството. Същите издадоха по-рано „Трите основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език. Изобщо, групата в Рига работи енергично и резултатно. Да мисли!
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пренгел) Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“) Свещ и свещник (басня – Дядо Благо) Връзка между явленията (из беседите) НЕ ОСЪЖДАЙ!
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Не осъждай! (К.) Вечно Слово (Олга Славчева) Агни Йога (С. Калименов) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел) Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“) Свещ и свещник (басня – Дядо Благо) Връзка между явленията (из беседите) НЕ ОСЪЖДАЙ! Често ние, хората, имаме един голям недостатък — да се занимаваме повече с другите, отколкото със себе си! Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме! Ние осъждаме с леко сърце. Осъждаме без да познаваме. Осъждаме без да размишляваме!
към текста >>

Дядо Благо Връзка между явленията Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа.
Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха. Но като се умориха, оттеглиха се на почивка. Аз секнах своята светлина, време е и ние да си поспим. И заспаха. * * * Светлина и тъмнина — Два закона—две крила За напредък и възход На духа от всеки род. Дядо Благо Връзка между явленията Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкия ум, човешкото сърце, човешкия стомах, както душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото. Човек със своята деятелност допринася нещо към общата деятелност. Както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошия живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г. Събев) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск. Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози. Винаги по тоя път ще има и тръни. Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде.
към текста >>

Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива.
Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. — Защо? — Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —. Как ще придобие Истината?
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе!
Асеев - статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе! Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе!
към текста >>

Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя.
Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга? * * * Празна мисъл, туй е трън! — тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя. Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели. В тях е заговорил един вътрешен глас, който ги направлява към истината, които ги води към големия Извор на знание и светлина. Тук долу, даваме извадки от едно писмо от Данциг. „Скъпи брат, Сърдечно ви благодаря за изпратените различни български вестници. Те ме заинтересуваха, както всичко, което получавам от вас, като плод на вашата дейност.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Н.) Две овчарчета и река (басня – Дядо Благо) Постоянството (Г.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Единство (С. Калименов) Възкресение (Auroro) Агни Йога (Д-р Ал. Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.) Трите Източника (N. Babeskeroff) Практическо приложение на окултизма (А. Н.) Две овчарчета и река (басня – Дядо Благо) Постоянството (Г. Събев) Единство „Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“. Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко.
към текста >>

Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви.
Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни! * * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви?
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рьорих ) Предаване на мисли през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки.
Калименова Съдържание: Знамето на мира (Проф. Ник. Рьорих) Мисли за Бога. Детето (стихове от Д. Апостолов) Пакта на Рьориха (статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Обсебване (Проф. Ник. Рьорих ) Предаване на мисли през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки. съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера. Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет. Но да допуснем, че дори и тези убийствени разсъждения се явяват като примитивни степени, водещи към същото това велико понятие за Мира. което, когато и да е, ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството посредством духовните радости на творчеството. И все пак остава си факта, че оръдията макар и на един броненосец не по-малко от тези на цола флота, могат да унищожат най великото съкровище на изкуствата и науките.
към текста >>

Дядо Благо
По едно време единият кладенец рече на другия: — Е, братко, какво казваш ти? Още няма нито цяла година откак ни разлюбиха, изоставиха, гражданите и ето че жабунясахме! Водата ни всеки ден се разваля повече и повече. — Казвам, отговори другият, — че сме си свършили работата тука. Дошло е време да отидем другаде ... * * * Животът е красив и формата му се крепи на служба някаква Щом службата се прекрати, животът бързо отлети. Дядо Благо
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

К.) Гъсеница и пеперуда (басня – Дядо Благо) СЛЪНЦЕТО Що е слънцето, извора на нашия живот?
Севлиево, 27 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Слънцето (Пламен) Химни на Слънцето (Нина Рудникова) Аура на предметите (Жорж Гонзалес) Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова) За нестинарите (С. К.) Гъсеница и пеперуда (басня – Дядо Благо) СЛЪНЦЕТО Що е слънцето, извора на нашия живот? Днешните хора почти не си задават този въпрос. Свикнали да го виждат всеки ден, като нещо най-обикновено, задоволени от „научните“ обяснения за „горящата маса“. Те не се спират да се замислят по-дълбоко върху това, от което произлиза всичко, целият живот с всичките му царства на нашата земя. Дори, мнозина биха казали: какво значение би имало за нас да знаем какво е по своята същина слънцето? За нас е достатъчно ако можем да използваме неговите сили, неговата енергия, а какво е то, дали е маса от горящи газове или нещо друго, това не ни интересува.
към текста >>

Дядо Благо
Защо ти пораснаха дълги крачката и толкоз красиви пипалцата? — Отказах се от лошите си навици и пожелах шарени крилца, дълги крачка и красиви пипалца. Сетне запостих с молитва до като получих всичко това. * * * Чрез воля дарба се развива и форма хубава, красива. Но в пост се волята калява, в молитва Господ одарява. Дядо Благо
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първите стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126) Астрология (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо) На оня свят (Н.Ч.) Наука за Доброто „Направи добро, и го хвърли в морето“ „Най-трудно е да се направи добро на човека“ Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо.
Води ме Ти! (стихове от Олга Славчева) Книгите и човечеството (Г. Събев) Доматите — идеална храна (Прев. Д-р Ст. К.) Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126) Астрология (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо) На оня свят (Н.Ч.) Наука за Доброто „Направи добро, и го хвърли в морето“ „Най-трудно е да се направи добро на човека“ Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо. Опитай се да направиш добро някому. направи жертва, подложи гърба си, за да издигнеш другите, и ти ще видиш как, когато почнеш да се огъваш под тежестта на твоя товар, ти ще бъдеш оплют, отречен и осмян от тия, за които отдаваш силите си. Това е една стара история, която познават всички, които са вървели и вървят по трудния, но светъл път на Доброто. Кой истински доброжелател на човечеството не е бил оплют от тези, на които е дошъл да послужи? Кой се е пожертвал, та не е срещнал черна неблагодарност?
към текста >>

* * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят.
Виждали се всевъзможни скачания и прескачания, бълбукания и премятания, пуляния и препулвания. Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден. Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен!
към текста >>

И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура.
Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата.
към текста >>

— попита дядо Васил.
В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата. Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето Царство ... Дядо Васил тръгна след своя водач. Минаваха през много красиви места.
към текста >>

Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето Царство ... Дядо Васил тръгна след своя водач.
— Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата. Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето Царство ... Дядо Васил тръгна след своя водач. Минаваха през много красиви места. Навсякъде се виждаха плодни дървета. Едни цъфтяха н пълнеха въздуха със сладък аромат, други се привеждаха под тежестта на своите узрели плодове. Треви и цветя красяха навред земята. Бистри поточета освежаваха красивата долина.
към текста >>

— Тука ми харесва — продума дядо Васил на своя водач.
Бистри поточета освежаваха красивата долина. Птички пееха. Виждаха се и групи хора: жени и мъже, деца и старци. И лицата на всички бяха усмихнати и красиви. От всяко лице се излъчваше светлина, сякаш те бяха малки слънца. — Тука ми харесва — продума дядо Васил на своя водач. — Да може да ме оставиш и да си идеш. Аз и без тебе ще се наредя. Види ми се, че тия хора нямат кръчма и бакалница. А мене ми иде отръки тая работа … — Не се спирай! — каза строго Ангелът на омразата.
към текста >>

Следваше го неволно и дядо Васил.
Не ли обираше сиромасите? Не ли упояваше в своята кръчма мъжете и им вземеше последните левове, а децата и жените им оставяше да гладуват, да ходят окъсани и боси през студ и мраз? Не ли заграби имота на голяма част от хората в твоето село, които ти задлъжняха от пиене? Нямат край твоите злини. Ангелът на омразата вървеше по-нататък. Следваше го неволно и дядо Васил. Минаваха през друга долина.Тук растителността беше по-бедна. А и лицата на хората са по-загрижени и печални. — Поне тука ме остави — поднови молбата си дядо Васил. — Тука не е тъй хубаво, както оттатък, но пак бих се наредил. — Не се спирай!
към текста >>

— Поне тука ме остави — поднови молбата си дядо Васил.
Нямат край твоите злини. Ангелът на омразата вървеше по-нататък. Следваше го неволно и дядо Васил. Минаваха през друга долина.Тук растителността беше по-бедна. А и лицата на хората са по-загрижени и печални. — Поне тука ме остави — поднови молбата си дядо Васил. — Тука не е тъй хубаво, както оттатък, но пак бих се наредил. — Не се спирай! Не си и за тука. В тая долина остават хора, които са обичали и мразили. А ти само си мразил.
към текста >>

— продума дядо Васил изплашени.
— Тука е моето Царство! — продума Ангела на омразата. — Тука е и твоето место! — Но тука е пустиня. Как ще живея на тая гола земя? — продума дядо Васил изплашени. — Да, пустиня е. Такъв е живота и такива сетнини дочакват хората, които никого не обичат. — И съвсем сами. Моля, не ме оставяй тука. Да се върна при жената.
към текста >>

Съжали се над мен — молеше дядо Васил просълзен.
— Да, пустиня е. Такъв е живота и такива сетнини дочакват хората, които никого не обичат. — И съвсем сами. Моля, не ме оставяй тука. Да се върна при жената. Съжали се над мен — молеше дядо Васил просълзен. — Да, съвсем сами. Такава е съдбата на хората, които никого не обичат и жалят. Така си живял на земята, така ще бъдеш и тука: без обич, без близки и свои — сам всред тая пустиня. — Ох, тежко ми! — плачеше дядо Васил.
към текста >>

— плачеше дядо Васил.
Съжали се над мен — молеше дядо Васил просълзен. — Да, съвсем сами. Такава е съдбата на хората, които никого не обичат и жалят. Така си живял на земята, така ще бъдеш и тука: без обич, без близки и свои — сам всред тая пустиня. — Ох, тежко ми! — плачеше дядо Васил. — Да, тежко ти. Но сам ти си си избрал такава съдба. — Аз, да знаех на земята, че тъй ще се тегли ... Но кой да ми каже там, че обич и милост се иска, за да бъде човек в Рая? Не знаех. Вярвах, че с моите милиони и Раят ще закупя.
към текста >>

Няма милост за мене — плачеше дядо Васил.
Неговото учение се чете в църквите. Но никой не го слуша и изпълнява. И ти не искаше да го чуеш. Затова сърди се само на себе си сега. — Тежко ми! Няма милост за мене — плачеше дядо Васил. — Да. тежко на всички които никого не обичат и жалят. Защото и тях никой няма да обича и жали. Тежко им! Те са най-големите страдалци: и на земята и тук … Т. Ч.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Качествата на реалността (Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 127) Фъстъците по-добри от месото (Из „Добро здраве“) Съвременна Алхимия Биволи и свине (басня – Дядо Благо) Книжнина В КОЯ СРЕДА?
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: В коя среда? (N.) Извикай силно! (Олга Славчева) Радио-апарат, четящ човешките мисли (N.) Пакта на Рьориха подписан от Съединените щати и от всички американски републики (статията може да се прочете в приложения pdf) Словото на Учителя. Качествата на реалността (Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 127) Фъстъците по-добри от месото (Из „Добро здраве“) Съвременна Алхимия Биволи и свине (басня – Дядо Благо) Книжнина В КОЯ СРЕДА? „Човек може да постигне всички идеали не своята душа, но не изведнъж. Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж.“ Учителя Ние искаме всичко каквото сме идеализирали, всичко каквото сме започнали, да го постигнем в неговата пълнота и съвършенство изведнъж с един замах да стигнем целта си с един скок. Това е едно неразумно желание от наша страна, което не е в съгласие със законите на разумната природа. А ние, хората, сме нейни части и не можем да действаме извън нейните закони и освен с нейните методи. Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Житно зърно, кн.
Недоволни сте от нашата грижа за вас, и ние сме недоволни от вашата грижа за нас. Престанете да каляте децата ни и да ги заразявате с гърлица! От онзи ден Свините и Биволите се разделили в две черди. Свинете издребнели, пораснали им зурли с много зъби и станали всеядни, за да гоят телата си, но гърлицата си ги при-следва и днес, както по-рано. * * * Който болестите страшни — Професионални прави, С милосърдието хорско Най-болезнено се гаври. Дядо Благо Книжнина Житно зърно, кн. 6. г. IX. със следното съдържание: Търпението — първо стъпало на Любовта — ***; Истинският път за разрешаване на световните въпроси — Боян Боев; Имо ли смисъл науката — Д-р Ел. Коен; Темпераменти — г.; Учителят говори: Четири неща; Здраве Сила и Животг; Внушение и самовнушение; Дишането; Красивото; В училището на природата — Г. Събев; Богомилството и духът на отрицанието в нашата история — Д-р Е. Новотни; Из вълшебната книга на природата; Един помощен апарат за френологията и др.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Качествата на реалността (продължение от брой 128) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 128) Електричеството ни мисълта (Из „Revue Metapsychique“) Слоновете и магарето (басня – Дядо Благо) Книжнина СЛЪНЦЕ И ЖИВОТ „Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните по нейните плодове, от които изтича живота на цялото човечество“.
Севлиево, 19 юни, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Слънце и живот (N.) Предтечите (Auroro) Светлинни (въздушни) бани (Д-р Ив. М-в) Влияния на планетите (Из Беседите) Словото на Учителя. Качествата на реалността (продължение от брой 128) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 128) Електричеството ни мисълта (Из „Revue Metapsychique“) Слоновете и магарето (басня – Дядо Благо) Книжнина СЛЪНЦЕ И ЖИВОТ „Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните по нейните плодове, от които изтича живота на цялото човечество“. Учителя От неколко десетки години Учителят ни препоръчва да излизаме сутрин рано, преди изгрев слънце още, да правим разходки, гимнастически упражнения, дълбоки и ритмични дишания, да се излагаме на слънце след изгрев и пр., като ни казва че: „Сутрин, от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне, има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на нервно мозъчната система; при изгрев слънце — за уякчаване на дихателната система; а от 9 до 12 часа за уякчаване на стомаха т. е. през това време на деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Окултизъм и Йога.
— Добре си намислил, — казал слонът, — но ние въобще нямаме нужда от водач. Камилите гледат само нагоре, защото мислят че Бог седи високо някъде в небето, та искат да го видят там, затова не виждат равния път пред себе си. Овците пък гледат само на долу, защото мислят, че Бог ходи по земята с дълга хаба, бяла брада и гега в ръката, та не смеят глава да подигнат, затова и те не виждат къде да ходят. А ние виждаме Бога навсъде, Той е и наш водач. * * * Не е водникът място За всеки, който пожелае; Освен хорото, трябва И обичаят да се знае. Дядо Благо Книжнина Окултизъм и Йога. книга четвърта, окултен сборник на руски език, със следното съдържание: От редакцията: Обръщение към задграничните окултисти; Субективна подготовка — Нина Рудниково: Безстрвшие — проф. Ник Рьорих; Степени на Учението — Мих. Никитин; Светлината на Метохия—Г. Свищев; Как да използваме слънчевата енергия — Нина Рудникова: Цветовете на земята — Нина Рудникова; Свръхестественият свят пред лицето на науката — Профес. Ник. Краинский; Окултният живот в България — Александър Невелский: Всемирното Братство в България — Сава Калименов; Знамето на Мира и Пакта на Рьориха — Ал.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Индивидуална подготовка (Нина Рудникова) Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“) Агне и мечка (басня – Дядо Благо) Музика от въздуха.
Севлиево, 1 юли, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: По пътя на живота Честит! (Олга Славчева) Символичният език но цветните лъчи ((Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) Всичко в природата е живо (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Индивидуална подготовка (Нина Рудникова) Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“) Агне и мечка (басня – Дядо Благо) Музика от въздуха. Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек. Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка.
към текста >>

Дядо Благо Музика от въздуха Изобретението на един руски учен Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л.
Също не е позволил и на овчарите да си правят калпаци от агнешки кожи. Несмислените люде колят агнетата за себе си, а турят свети Георгя да отговаря пред Бога за техните злодеяния. Аз съм Баба Меца. Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти. Дядо Благо Музика от въздуха Изобретението на един руски учен Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л. Терелиш, който построил апарат в състояние буквално да извлича музика от въздуха. Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена. Свирещият регулира вълните направлявайки ги в апарата с прости движения на ръцете във въздуха и по тоя начин без каквито и да било технически приспособления, има възможност де извика звукове от различие височина и тон. Колкото по-близко до антената е ръката на свирещия, толкова по-висок е звука. Едновременно с това и силата на звука може да се регулира с един малък педал.
към текста >>

71. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила.
К.) Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро.
към текста >>

Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде.
— Ох, ох! — завика тя с пукната глава. — Грозно нещастие! Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави. Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.
към текста >>

72. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изворски) Правилно засаждане на овощни дръвчета Ваятел и мрамор (Дядо Благо) Словото на учителя.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Да благодарим, Богу! Благодатта на плодовете (С. К.) Ще победим! (Олга Славчева) Кой край (N.) Из „Вечната поема“ (Auroro) Идеите на Всемирното Братство в чужбина В обятията на природата (Д. Кошева) Белият лотос (Мейбъл Колинс) Към читателите (N.) Учителя за творчеството на майката (И. А. Изворски) Правилно засаждане на овощни дръвчета Ваятел и мрамор (Дядо Благо) Словото на учителя. Отношението между Божественото и човешкото начала. Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Да благодарим, Богу! Благодатта на плодовете Всяка година рогът на изобилието изсипва щедро върху майката земя несметни количества от най-разнообразни сладки, вкусни и много полезни плодове, които служат за храна на човека. Да се огледаме наоколо. Какво изобилие от плодове!
към текста >>

Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата.
Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля! Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца. Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват. Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината. И само ония неща могат де бъдат верни, които са опитани.
към текста >>

73. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духовното движение в Полша (N.) Дъбовете и Есента (басня – Дядо Благо) Книжнина Да изправим веригата!
(К.) Ела, о скръб! (Мирчо) Не е изгодно Словото на Учителя. В начало бе Словото (Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г.) Постъпките (Г. Събев) Скритата страна на живота. Грижите на умрялата скъперница (Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран) Моралът (N.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 2) Идеите но Всемирното Братство в чужбина. Духовното движение в Полша (N.) Дъбовете и Есента (басня – Дядо Благо) Книжнина Да изправим веригата! Животът на земята прилича но бойно поле. Той наистина е бойно поле, на което постоянно си дават среща доброто и злото. В живота постоянно се борят две противоположни сили. и ний, хората, сме не само свидетели, но и участници в тази борба. Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата.
към текста >>

Дядо Благо Книжнина Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли.
От онзи ден се заредили по-тежки страдания за Дъбовите листа. Едно по едно те изнемогвали падали. Най после, най-упоритите от тях останали чак до Пролетта. Всички ги осмели, а сам дъбът ги презрително изхвърлил. * * * Всичко на земята се мени Искането на една и вечна религия е искане на Дъбовите листа. Дядо Благо Книжнина Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли. Това е една поема, със съдържание и устрем, за които днешните поети са твърде малко способни. Тя ни говори за пътуването на човешката душа, под закрилата на Божествения Дух, Асавита, през безграничните звездни предели, към първоизточника на нашия живот, към местото, гдето живеят, напълно реализирани, всички наши идеали за съвършенство, за висша красота, Божествена чистота, мъдрост, истина и любов — към Слънцето, сърцето на нашата планетна система, средището, извора на Божествения живот, който ежедневно и ежеминутно ни храни и поддържа. Стилът е лек и гъвкав, образите ясни и леснодостъпни. Книгата се доставя от Олга Слвачева, ул. Опълченска, 64, София.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,.
Недев) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов) Словото на Учителя. Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото.
към текста >>

Дядо Благо
След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор. * * * Велико нещо е живота. природна красота! Най-милото на всички живи, на цял свят радостта. Дядо Благо
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г. Събев) Ще дойдеш (стихотворение) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно.
към текста >>

Дядо Благо
Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото. При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата. * * * Само Кречеталото работи с крякане. А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата. Дядо Благо
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII. Севлиево, 20 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони.
към текста >>

Дядо Благо.
да ги спра!? Пуснете ме да си литна, нищо повече. Но колкото и да се продължавала препирнята, Косъмчето не можело да излезе, пък и часовникът не можал да тръгне. * * * Отстранете злото, без да му се гневите. То не е виновно, причините са го довели. Дядо Благо. Книжнина „Великото учение“ от В. Т. Благодумов, 160 страници, 15 лв. Доставя се от Васил Т. Ангелов, ул. Ив. Асен II.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности.
Н.) Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр. 136), В. Пашов Словото на Учителя. Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX. 1935 год.) Хроника Зовът на Природата (Т. Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности. всред които човек живее и се развива. Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си!
към текста >>

Дядо Благо.
Тъй правя аз. — Да, — отговорил Пъдпъдъкът, — така е! Но всички онези дечица, които излюпва земята, не могат да хвъркат. Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша. * * * Мисли и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал. Дядо Благо. КНИЖНИНА Житно зърно, кн. 7 — 8. год. девета, със следното съдържание! — Божествени и човешки идеи! Б. Боев — Слизане и възлизане на народите; г.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН!
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: През огън! Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това.
към текста >>

Дядо Благо
Овладяла целия кошер. където всеки ден си устройвали пиршества и всевъзможни игри. Всички пчелици, заедно с царицата измрели от глад и смрад. * * * Човешкото тяло е дом, свят храм за душата. Не допускай в себе чужди мисли и желания, за да не свършиш като пчелата. Дядо Благо
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо) Сляпото момиченце и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората.
Г.) Словото на Учителя. Причини на противоречията в живота. (Резюме по неделната беседа „Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - продължение от брой 138) Скритата страна на живота (Из беседите на Учителя) Щастието (Т. Ч.) Мозъкът като фотокамера (Из в. Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо) Сляпото момиченце и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората. И в зависимост от това, какво тя е издигала като идеали, които са вдъхновявали човеците, са се явявали и последиците от тях в ежедневния живот. Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората, вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат, такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички.
към текста >>

Дядо Благо.
Но рибите го съгледали, разбрали отдалеч, та без да му продумат нито реч, хвръкнали въз Чародейка, подобно птичета от вейка и изчезнели безследно. Останало последно едно рибче дребно и то на рибаря умно отговаря: — Няма, чичо, тука риби за годеж! Малко помисли си, белки нещичко ще разбереш. * * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви. остава празна, пуста. Дядо Благо. Сляпото момиченце и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София. От време на време свиреше грамофон и изпълваше залата с могъщите си вълшебни звуци. Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно момиченце, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си. Най-сетне то се изтръгна от ръцете му и се запъти с пипания по редицата столове. Къде отиваш?
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“.
Н.) Буря (N) Зърно, колкото кокоше яйце (Лев Н. Толстой) Словото на Учителя. Самопознание и самовъзпитание (Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год.) 350 учени против войната (Писмо) Духът на новото възпитание (Г. С. Г.) Белият лотос (Продължение от брой 139 - Мейбъл Колинз) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя), N. Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Може да има зло в света. Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо.
към текста >>

Захванал царят да го разпитва: „не знаеш ли дядо, къде се е раждало такова зърно?
В нашите книги няма нищо написано по това; трябва да попитаме селяните, не е ли чувал някой от старите, кога и къде са сеели такова зърно? “ Заповядал царят да доведат някой стар селянин. Намерили един много стар селянин и го довели при царя. Старецът бил жълт, беззъб, насила влязъл с две патерици. Царят му показал зърното, но старецът не можел да вижда вече; и с мъка разгледал зърното. Захванал царят да го разпитва: „не знаеш ли дядо, къде се е раждало такова зърно? Ти сам не си ли сеял на нивите си такова жито? Или на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Старецът бил глух и едвам-едвам дочул, едвам-едвам разбрал. Захванал да му отговаря: „не, — казва, — на моите ниви такова зърно да съм сеял — не съм, и да съм жънал — не съм. Когато купувахме жито, зърното беше също такова малко, както и сега.
към текста >>

Почнал царят да го пита: „не знаеш ли, дядо, де се е раждало такова зърно?
А трябва да се попита моя баща, може той да е чувал да се е раждало такова зърно.“ Пратил царят да доведат при него бащата на стареца. Намерили бащата и го довели. Дошъл старецът, но с една патерица. Показал му царят зърното. Старецът още виждал с очи, той разгледал зърното. Почнал царят да го пита: „не знаеш ли, дядо, де се е раждало такова зърно? Не си ли сеял на своите ниви такова жито? Или пък на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Макар и старецът да бил малко глух, но той чул по добре от сина си. „Не, казва, да съм сеял на нивата си такова зърно — не съм и да съм жънал — не съм. А да съм купувал — не съм, защото на мое време нямаше пари.
към текста >>

Намерили дядото; довели го при царя.
Всички се хранехме с свое жито, в когато някой от нас беше в нужда — помагахме си един на друг. Не зная да се е раждало такова зърно. Макар нашето зърно да беше по-голямо и по-добро, но като това зърно не съм виждал. Чувал съм аз от баща си, че в негово време се е раждало по-едро и по-добро жито, отколкото нашето. Трябва него да попитаме.“ Пратил царят да доведат бащата на стареца. Намерили дядото; довели го при царя. Влязъл старецът при царя без патерици: вървял свободно, очите му били светли, говорил ясно и чувал добре. Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си. „Отдавна казва, не съм виждал едновремешното жито“. Отхапал си той от зърното и почнал да го дъвче. — Същото то — казва.
към текста >>

Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си.
Макар нашето зърно да беше по-голямо и по-добро, но като това зърно не съм виждал. Чувал съм аз от баща си, че в негово време се е раждало по-едро и по-добро жито, отколкото нашето. Трябва него да попитаме.“ Пратил царят да доведат бащата на стареца. Намерили дядото; довели го при царя. Влязъл старецът при царя без патерици: вървял свободно, очите му били светли, говорил ясно и чувал добре. Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си. „Отдавна казва, не съм виждал едновремешното жито“. Отхапал си той от зърното и почнал да го дъвче. — Същото то — казва. — Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно? Сеял ли си ти на своята нива такова жито?
към текста >>

— Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно?
Влязъл старецът при царя без патерици: вървял свободно, очите му били светли, говорил ясно и чувал добре. Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си. „Отдавна казва, не съм виждал едновремешното жито“. Отхапал си той от зърното и почнал да го дъвче. — Същото то — казва. — Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно? Сеял ли си ти на своята нива такова жито? Или пък да си купувал от някъде? И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова жито. С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял?
към текста >>

И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял?
— Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно? Сеял ли си ти на своята нива такова жито? Или пък да си купувал от някъде? И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова жито. С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито. И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива?
към текста >>

И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива?
И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито. И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива? И казал дядото: моята нива беше Божията земя. Дето изореш, там е и твоята нива. Земя беше свободна, никой не я наричаше своя. Свои наричахме само своите трудове. — Кажи ми — казал царят, още две неща: първо, защо тогава се е раждало такова зърно, е сега не се ражда?
към текста >>

И казал дядото: моята нива беше Божията земя.
Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито. И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива? И казал дядото: моята нива беше Божията земя. Дето изореш, там е и твоята нива. Земя беше свободна, никой не я наричаше своя. Свои наричахме само своите трудове. — Кажи ми — казал царят, още две неща: първо, защо тогава се е раждало такова зърно, е сега не се ражда? И второ защо твоят внук дойде с две патерици, син ти с една, а ти дойде без нищо, вървиш леко, очите ти са светли, зъбите здрави, говорът ти разбран и приятен?
към текста >>

Кажи ми, дядо, защо са станали тия две неща?
Дето изореш, там е и твоята нива. Земя беше свободна, никой не я наричаше своя. Свои наричахме само своите трудове. — Кажи ми — казал царят, още две неща: първо, защо тогава се е раждало такова зърно, е сега не се ражда? И второ защо твоят внук дойде с две патерици, син ти с една, а ти дойде без нищо, вървиш леко, очите ти са светли, зъбите здрави, говорът ти разбран и приятен? Кажи ми, дядо, защо са станали тия две неща? И казал старецът! — станали тия две неща, защото хората престанаха да живеят от своите трудове, все гледат да живеят от чуждите. В старо време живееха не така; в старо време живееха както Бог иска: своето владееха, за чуждото не се лакомяха. Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем.
към текста >>

Дядо Благо ХРОНИКА На 19 т. м.
Грозотия голяма! Какво да правя? — Не бой се — отвърнал Овчарят. Така те скоро ще се довършат, ще се изядат и на тебе ще ти олекне! * * * Затвори лошите мисли в себе си, не давай им ход И те ще се затрият, като всеки вълчи род. Дядо Благо ХРОНИКА На 19 т. м. се навършват 25 години от смъртта на великия писател и духовен будител на човечеството Лев Толстой. По тоя случай навсякъде по света се урежда тържествено честване паметта на Толстоя. Не ще остане назад в това честване и Съветска Русия. Съобщава се, че там са правени големи приготовления да се отпразнува годишнината от толстоевата смърт по най-тържествен начин. В България почти всички вестници поместват статии по тоя повод.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Творчески и разрушителни идеи (И. А. Изворски) Към славянската жена (Auroro) Истинският водач (N) Л. Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров) Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си. Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието.
към текста >>

Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве.
Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там. дето се намират само болести, най малко подозират, че то е тук, че се намира и достига по тоя път. И, ето защо, те, в повечето случай, бягайки от болестите и гонейки здравето, достигате болестите и бягат от здравето. Тъй голямо е понякога човешкото невежество, А пътят на здравето, пътят към природата, се вие край самите нас: светъл, красив, примамлив.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от Влад Пашов) Белият лотос (продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Сврака и Кокошка (басня – Дядо Благо) Хора-магнити Из науката и живота (М. И.
от Олга Славчева) Скритите сили в народа. Чешмата в Тополица (Боян Боев) Словото на Учителя. Законът на плътта. (Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов) Белият лотос (продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Сврака и Кокошка (басня – Дядо Благо) Хора-магнити Из науката и живота (М. И. С.) Послушанието (Г. С. Г.) Нов път - нови дела „Отправи ума си към всички добри възвишени същества в света, поискай тяхното съдействие и те ще ти го дадат“ Учителя Всички хора са свързани помежду си с невидими за простото око връзки. И когато има недоимък в една част, когато в един уд се прекъсват жизнените течения, тогава разумните сили, които урегулират всичко, правят корекция. Само едно: тоя, който разбере с цялото си същество, че е тръгнал по погрешен път, трябва да призове висшите същества на помощ. И тия същества не са далеч.
към текста >>

Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита.
В това време Свраката се навърташе изпод ореховит листа: — Тя-тя! Не носи яйца, заколете я! извика с всичкото си гърло и отлетя бързо. Качулатка само я изгледа тъжно и приклопи очи … * * * Разбойникът и при вида на смъртта не съжалява жертвата си. Злорадства и клевети, защото за него всички са проклети. Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита. Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея. Загадъчния флуид, който, изглежда, изтичал от ръката му, упражнявал влиянието си също върху мънички металически парчета и върху железни зърна. Този случай, впрочем, не е единствен в историята. на магнетизма. Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Равносметка (N.) * * * (стих. от Д. Кошева) Природата (Любомир) Тихият час (Benitta) Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.) В контакт с живата природа (Пенко К. Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си.
към текста >>

Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М.
Станете всички живи паметници! Сега ви позволявам да си разотидете. Животните на групи, на групи се разотишли. * * * Днес се вдигат паметници на Михалчо и на Гого, че Михалчо се прозявал, а пък Гого, че ял много. Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край. Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено.
Ж а н е. Б. Б о е в Невена Неделчва Чуха молитва Не е за добро — думаха си съседите едни на други — не е на добро гдето тия хора са се вдигнали тека едни срещу други. Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове. — Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове. Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него. Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г.
Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“ Ст. Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 наполеона дал му ги и казал: „Заповядай ! “ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те наполеона, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен. Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г. Дим. Вълев. Дедо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало — търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо. Ст. Загора Д. К.
към текста >>

И действително, и това предсказание се сбъднало — търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо. Ст.
“ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те наполеона, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен. Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г. Дим. Вълев. Дедо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало — търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо. Ст. Загора Д. К. М ачев из в-к. Утро. Н. Неделчева ЧУТА МОЛИТВА (продължение от миналия брой) Куршум му ляха, на три места различни му баяха, но детето лежеше ни живо, ни мъртво. Слаб дъх едва повдигаше гърдичките му и показваше, че душичката му не е още излязла.
към текста >>

Цялата челяд на дядо Гено се бе събрала и бе се обърнало само в очи, които гледаха очите на доктора да познаят, да разберат какво ще стане с Минка.
Минка не мръдваше. Извървя се селото да я види и да приплаче край нея. Всички казваха, че това е Божие наказание, че кавги и крамоли само това докарват и тайно се молеха да не ги сполети и тях такава напаст. На другият ден дойде лекарят от града, от където го доведоха двамата по стари братя на Минкиния баща. Лекарят извади слушалката си, прислуша почти вкамененото сърце, клатеше глава, после му сложи инжекция. Цялата челяд на дядо Гено се бе събрала и бе се обърнало само в очи, които гледаха очите на доктора да познаят, да разберат какво ще стане с Минка. — Три дене, каза той, три дена може да изтрае, но не повече. Сътресението на нервната система е тъй силно, сърцето едва е изтраяло . . . Жалко за такова хубаво дете. . .
към текста >>

Дядо Гено никой не го видя и не Го чу втория ден.
— Боже, ти ни наказа, ти ни наказа, че бяхме се изумили. Боже, ти ни наказа. Аз да бях пукнала, та това дете де е живо. Боже това дете сърцето ми откъсна — нареждаше тя безспирно. Лекарят я смъмри кротко, но тя не чуваше, не искаше де разбере нищо. Дядо Гено никой не го видя и не Го чу втория ден. Разтичаха се синовете да го търсят и го намериха в плевника коленичил и тъй плаче и се моли. Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст Божия. Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец. И защо? Защото той бе грабнел камата и срещу кого?
към текста >>

Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено.
Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе гордост пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле. Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка. Като го изведоха на двора, селяните се замаяха. Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега.
към текста >>

— Парите не дават живот дядо.
Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат.
към текста >>

Разплака се дядо Гено като дете.
Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща.
към текста >>

А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки.
Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога.
към текста >>

До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята.
Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка.
към текста >>

Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула.
Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички.
към текста >>

Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш .
Разхълцаха се отново всички, прегръщаха се братя, целуваха се снахи и зълви от радост. Майката се хвърли върху оживилото си дете . . . което Бог й върна . . . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот.
към текста >>

В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита.
което Бог й върна . . . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>

— На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот.
Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Божествени и човешки закони Извора на Живота (N.) Стълбище (стих. от О. Славчева) Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Словото на Учителя. Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато.
към текста >>

Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ.
— въздъхнал и извикал той един ден. — До къде ме докараха моите желания! Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на гръб, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива. Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми. ______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък гръб. Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения. в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват, да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г.
Севлиево, 28 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новото – Любомир Лулчев Актуални въпроси Раждането на новия човек – Влад Пашов Словото на Учителя. Ще наследят земята (15. III. 1936 г.) Сбъднато ясновидско предсказание – Г. Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново.
към текста >>

Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме.
Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение. Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни! Всякога за себе си пази. Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота. Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.) Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса Въпроси и отговори Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества) Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева Под властта на любовта – Т. Ч.
Севлиево, 12 юли, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Теория и практика – N. Скръб (стих.) – Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164, край) – Влад Пашов Словото на Учителя. Ако се родите изново (29. III. 1936 г.) Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса Въпроси и отговори Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества) Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева Под властта на любовта – Т. Ч. Теория и практика И в науката и в религията има ред теории, ред системи, които се силят да докажат своята правота. Обаче силата на теориите и предположенията е в тяхното практическо приложение в живота и в резултатите, които те дават. Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит. Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения.
към текста >>

Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна.
Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна. Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо Яжте пиперки – Д-р Феодоров Приказка – Benitta Истински приятел Силен човек с онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели.
Словото на Учителя. Ако се родите изново – 29. III. 1936 г., (продължение от брой 165, край) Шестото чувство – из книгата на проф. Шарл Рише Лети младежо, Възлюби (стих.) – П. Г. П. Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо Яжте пиперки – Д-р Феодоров Приказка – Benitta Истински приятел Силен човек с онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Учителя Често слушаме Ньой да казва: „Ех, да съм силен, аз зная какво до направя или: „да имам властта в ръцете си т. е. силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието, гордостта и егоизма? Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им? Едни те спъват, други осакатяват, на трети изсмукват жизнените сили и пр. — С неразумно употребената сила, която ще попадне в ръцете му, било като физическа юначност, било като власт.
към текста >>

Дядо Благо Яжте пиперки!
— Мед ли тече от песента ти, та се страхуваш да се не разлее? Славеят не обърнал внимание не думите й. Само от време навреме усмихнат смахал й да даде ухо на онова, което следва. Като залязло слънцето, той млъкнал и се огледал наоколо, но Скръбта вече отдавна не била там. ____________________________ Където има песен — Живота бива лесен, Скръб го не обладава, Денят му нощ не става. Дядо Благо Яжте пиперки! Новите възгледи върху храната и храненето подчертават, какво стойността на храната за човешкото здраве зависи не само от белтъчините, а в голяма степен и от витамините и минералните соли, които се намират о хранителните материали в суров вид, а най-много в зеленчуците и овощията. Най новите изследвания, направени в последно време в опитната станция в Ню-Йорк, хвърлят нова светлина по въпроса за нахождението на много ценния за здравето на хората витамин С в зеленчуците, и се оборва господстващото до сега мнение, че най-богати с тоя витамин са портокалите и доматите. Витаминът С осигурява за човека хармонично кръвообразуване и, по такъв начин. чрез възприемането му се предпазваме от малокръвие; при здравата кръв този витамин предпазва от хронически артрити, с други думи от болести, които се дължат на вредни утайки в човешкия организъм, особено при изобилна месна храна или по-скоро с много богата на белтъчини храна. По същата причина здравата кръв дава голяма жизнена сила на капилярните артериални съдове и тяхната съпротива на вредните влияния, неизбежни в живота на човека и като носи здраве и сила, удължава живота ни и отдалечава развитието на артериосклерозата.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правото на силния – С. Калименов. Нова епоха иде – N. Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в. „Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите?
към текста >>

Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството.
А ти какво желаеш да постигнеш ? — Аз желая, отговорил Вестникарят, да постигна, да измислям в ден по триста лъжи. Всяка лъжа ще ми донася по триста лева. Това ще бъде щастие за мене. ____________________________ Вестникарят и овчарят — Двата полюса под свода: Първий иска лично благо, Вторий — благо за народа. Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 168 - год. IX. Севлиево, 4 октомври 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Илюзия и действителност – Пламен. Има ли път? Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр. 167) Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П. Г. П. Гроздето – Д-р Авр. Ив.
към текста >>

Дядо Благо Знание и невежество (продължение от бр.
Отчаян рекох пак тогава. И то за идеал не става! * Най-после се понудих, та своя ум възлюбих, а той излезе горделив, студен, безчувствен и ленив. Смутен, аз възгласих тогава И ум за идеал не става! * Но ей, разбрах, че мога да любя благи Бога, защото Той се не мени ни в благост, ни в добрини,— Свят, праведен и неупречен, Бог стана идеал мой вечен. Дядо Благо Знание и невежество (продължение от бр. 167) II Когато говорим за посветените, за хората, които знаят, ние разбираме именно тези хора, у които е пробудено това вътрешно знание и са живи извори на светлина. У тях знанието извира, както водата извира от извора и благодарение на тази светлина и на това вътрешно знание, те много лесно и скоро могат да удвоят каквото и да е външно знание и изкуство. Затова за тях се казва, че всичко знаят и всичко могат. Тези посветени могат вече съзнателно да правят връзка между това, което е научено от вънка — от обективния свят и обективно проявения живот, и това, което намират в себе си и затова те знаят нещата абсолютно такива, каквито са сами по себе си. Те познават всичките по-тънкости на човека и Битието и никога не си правят илюзии и не се заблуждават по отношение на дадено нещо.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години.
Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен. Какво нещо представлява пълнете свобода?
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Предназначение на славяните – И. А. Изворски Най-важното (по повод на една статия) – С. Калименов Детето и живота Словото на Учителя. Кой е най-голям в Царството небесно. (из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д. Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване.
към текста >>

Приказка На прозореца изписал Дядо Мраз картина: Ах, какви цветенца чудни И каква градина!
И защо си закъсняла Тъй далече от дома? КАЛИНКАТА: Бях на извора, че мама Болничка е на легло, А пък тъмно е, не виждам И обърках към село! СВЕТУЛКАТА: Не грижи се ти, сестрице, С тази светлинка във мен Ще посветя ти дордето Стигнеш ти домът рожден! КАЛИНКАТА: Колко си добра, светулке! Тъй е винаги било, С тази лампичка в сърцето Правиш всекиму добро. Приказка На прозореца изписал Дядо Мраз картина: Ах, какви цветенца чудни И каква градина! * Борчета, брезички малки, Ето и алея, Къщичка мъничка чудна, Гуши се всред нея. * Кой ли там живее, Боже, Дали е джуджето? Ах блазе му, ще ли пусне В нея и детето? * Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За царица снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън децата. Ангелче Ангелче мъничко, мило, Каза Бог в небето.
към текста >>

* Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За царица снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън децата.
Тъй е винаги било, С тази лампичка в сърцето Правиш всекиму добро. Приказка На прозореца изписал Дядо Мраз картина: Ах, какви цветенца чудни И каква градина! * Борчета, брезички малки, Ето и алея, Къщичка мъничка чудна, Гуши се всред нея. * Кой ли там живее, Боже, Дали е джуджето? Ах блазе му, ще ли пусне В нея и детето? * Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За царица снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън децата. Ангелче Ангелче мъничко, мило, Каза Бог в небето. Хайде с твоята звездичка Долу към селцето! * Че едно дете добричко Плаче в тъмнината, Да му светнеш, да намери Извора в гората! * Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне. * Ангелчето бързо, леко Слезе при детето, Бог ги гледаше с усмивка Чудна от небето!
към текста >>

Дядо Благо Първият Воденичар Два вида закони има на света.
Хайде с твоята звездичка Долу към селцето! * Че едно дете добричко Плаче в тъмнината, Да му светнеш, да намери Извора в гората! * Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне. * Ангелчето бързо, леко Слезе при детето, Бог ги гледаше с усмивка Чудна от небето! * * * Детето — нашата радост и нашата надежда, трябва да бъде възпитано в дух на творческо служене на живота. Дядо Благо Първият Воденичар Два вида закони има на света. Закони, които Бог е наредил и закони, които человеците са направили. Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони. Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник.
към текста >>

94. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр.
Симеонова Човекът на новото – N. Словото на Учителя. Влияние на природните сили върху човека. (из „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Словото Божие (продължение от бр. 173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия.
към текста >>

Дядо Благо Кристализация на идеите Всеки е чувал как се получават кристалите.
Изгори до пепел, ти първи плод на моите престъпления! И изгорила тя, както искал, в камъните н търколил в реката. На другата заран намерили първия Воденичар умрял върху гроба на жена си. Така свършил първият воденичар, но людете се научили да правят воденици и да мелят жито. Болестите си останали да ги измъчват и морят до днес, пък и воденичарите не живеят по добре от родоначалника не занятието им. Дядо Благо Кристализация на идеите Всеки е чувал как се получават кристалите. Слагате във водата сол — разтваря се. Водата получава вкуса на солта. Вие слагате още сол —тя също се разтваря. Но дохожда един предел. Солта вече не се разтваря.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
, НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н. Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае. Върви по нея! Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината. Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има.
към текста >>

— Дядо бе, дядо!
Той ме изслуша търпеливо, най после стана, каза ми пак — „всичко ще ти мине, не се бой“ — и тръгна да се излиза. И когато си излезе, ми дойда на ум, че очите ме болят. Тогава бяха ме заболели и очите и аз почти нищо не виждах с едното око. Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата. Тогава извиках и чукнах на прозореца! — Дядо бе, дядо! — Какво има, обърна се той — Ами аз най-главното не ти казах, очите ме болят, ще ослепея. Как ще си гледам децата? Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а децата, децата как ще си гледам? — Няма нищо, кимна ми той с глава, ще ти мине всичко, — и той си тръгна нагоре по улицата. Събудих се облекчена и успокоена, а възглавницата бе цяла обляна със сълзи.
към текста >>

Дядо Благо
Цяла зима мога да изкарам пребогато. Ако искаш, ти ела при мене! И остана волът да преживя слама, а пък на петела щастието прати множество другари, умни и крилати. _______________________ Скуди сказки днес се сказват пред събрания и в храма, глупците със задоволство слушат. Значи, трябва слама! Дядо Благо
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Латвия-Рига) Вестникарят и лъжата (басня) – Дядо Благо България по нов път Безсъмненото подобрение на отношенията ни с Югославия и искрения стремеж са се превърнат във вечно приятелство, а също да се запазят и затвърдят добрите отношения и с всички останали съседи, е една огромни придобивка за народа ни.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: България по нов път – Пламен Учителя на летуване в Рила (снимка) За беседите – N. Словото на Учителя. Алилуйя! (из неделната беседа „Алилуя“, 11.10.1936 г.) Из живота на една сестра (продължение от бр. 177) – Н. Неделчева Движението на Всемирното Братство Божественото семе, възраснало в Латвия – М. (Латвия-Рига) Вестникарят и лъжата (басня) – Дядо Благо България по нов път Безсъмненото подобрение на отношенията ни с Югославия и искрения стремеж са се превърнат във вечно приятелство, а също да се запазят и затвърдят добрите отношения и с всички останали съседи, е една огромни придобивка за народа ни. Да затвърдим и осигурим мира за България — какво по-хубаво от това? Всичко най-добро, което мечтаем и което желаем на нашия народ, ние можем да го постигнем именно по пътя на мира. България може да бъде велика и мощна, богата и силна — материално и духовно — само ако върви по пътя на мира. Новият национален идеал на Българския народ не може да бъде друг, освен този: духовно величие, изградено върху базата на вътрешно уреждане и хармониране на всички народни сили, и създаване на благоприятни условия за живот и развитие за всички български граждани — справедливо разпределение на благата на живота; с една дума, всестранно издигане на народа ни, възможно - само при необходимото условие на мир със съседите и пълно единение на южното славянство. А тази велика задача може да се постигне само с мощна проява на духовна сила.
към текста >>

Дядо Благо
Само златото я укротява, за което тя на всичко се преобразява. А той, вестникарят, обезличен и обезчестен от нея благодарен й е, че го учи без душа, нещастник да живее. Па бои се да я не загуби, като гледа колко нравите са груби. Та, горкия, тича всъде и по всяко време, да я пази, някой де му я не вземе. _____________________________________ Мнозина като вестникаря се влюбват глупаво в лъжата; желая да ги не постигне на вестникаря наш съдбата. Дядо Благо
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лулчев Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Светулка и северняк (басня) – Дядо Благо Разни По нови пътища „Индивидуализирането, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота.“ Учителя Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа – 10.01.1937 г.) Вяра, Надежда и Любов – Дим. Станев Любов – Г. Тахчиев Искреност – Г. Тахчиев Семе (стих) – Д. Антонова Лъчи от „Изгрева“ – Л. Лулчев Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Светулка и северняк (басня) – Дядо Благо Разни По нови пътища „Индивидуализирането, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота.“ Учителя Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял. То е болезнено явление в живота. Както някои клетки в организма, ако се индивидуализират и кажат: ние искаме да работим само за себе си, да живеем само за себе си, се явяла болезнено състояние в този организъм, така също и едно общество, народ или държава, като се индивидуализират, явява се болезнено състояние в организма на човечеството. Те се откъсват от корена на живота и стават като център, който всява смут в организма, бил той на човек, общество, народ и държава. По тия пътища е вървял света, по тия пътища продължава да върви и сега, затова ние виждаме, че се явяват язви, циреи в обществата, между народите, в държавите. Ако познаваха природните закони и нагодяха живота си според тях, ако бяха послушни на Гласа на Всевишния, хората биха могли да избегнат много излишни страдания, губене на време и, водени от разумността, те биха ги употребили за благородни цели, за утвърдяване на нещо трайно между хората.
към текста >>

__________________________ Бездарникът когато С величие се накичи Нечакана стихия Съвсем ще го заличи Дядо Благо Разни Проява на новата мисъл (писмо от Сев.
— Ти ли си която ще разсееш мракът? Не срамуваш ли се, като плашиш, че красното ни слънце ще заместиш? Па надул сърдито буза и задухал ранно и студено, та чак и морето се видело посребрено. Скоро се разпръснала мъглата, а светулката замръзнала в тревата. И огряло пак величествено слънцето гората и полето, заблестяло като драгоценен камък пак небето. __________________________ Бездарникът когато С величие се накичи Нечакана стихия Съвсем ще го заличи Дядо Благо Разни Проява на новата мисъл (писмо от Сев. Америка) Известна ли ви е книгата на англичанина А. Давидсон, относно скритото значение на Голямата пирамида при Гиза? Според автора, тази пирамида съдържа хронологията на най-важните събития в живота на човечеството, станали от 3000 г. пр. Христа, до 2000 год. след Христа, а особено с големи подробности са описани събитията от около 1500 до 2000 год.
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов.
към текста >>

Дядо Благо
В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи. ____________________________ Тъй и человек злосторник в злополуките се учи. За да се от зло откаже, случка трябва да се случи. Дядо Благо
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двата принципа в живота (из неделната беседа – 7.03.1937 г.) Магичната буква (стих.) – Auroro Лисица и репей (басня) – Дядо Благо При болния (продължение от бр.
Севлиево, 4 април 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Как да възпитаваме Детето и майката – М. За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 182) – Влад Пашов Словото на Учителя. Двата принципа в живота (из неделната беседа – 7.03.1937 г.) Магичната буква (стих.) – Auroro Лисица и репей (басня) – Дядо Благо При болния (продължение от бр. 182) – Benitta Как да възпитаваме Всички добри хора трябва да се сплотят и насочат мисълта си в една посока—за преустройване на света, как ще бъде уреден нашия свят — това зависи от нас. Нашите мисли, нашите действия с причина за неговото добро или лошо устройство. Ако всички майки кажат: не искаме вече война. — те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки.
към текста >>

Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр.
Да се осъзнае и да се разкае, за да има право да поиска нов живот, в благороден род. Нужно ти е, миличка Лисано, най-напред да се смириш и да замълчиш. Лисицата преглътнала и замлъкнала. _______________________ Природата заплаща. Дължимото на всеки; Везните й са точни И начините преки. Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр. 182) Тя се спира и гледа като вкаменена. Същото чело, същите бели като скелет ръце, сложени върху одеялото, същите изпити страни. Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото. Тя се приближава и се усмихва с блага, приветлива усмивка. Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво младо момиче, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Петков Караман и Котаран (басня) – Дядо Благо На Слънце!
187) – Р. Щайнер Беседи (стих.) – Олга Славчева Три универсални минути – А. Щерев Пред слънцето – Т. Ч. Полско-българско културно сближение – П. Г. Пампоров Славяни (стих.) – С. Петков Караман и Котаран (басня) – Дядо Благо На Слънце! Животът, лишен от слънце, е живот без смисъл, живот без съдържание. И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето. Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички. Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви пари, с никакви земни богатства, ни се предлага даром. Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях?
към текста >>

Дядо Благо
— А във тебе? — А във тебе? Тук, обаче Караман се спуснал гъска някаква да гони, а пък Котаран полека слезнал и като чокоин вкъщи пак си влезнал. Спорът се не свършил, само умовете им разкършил. __________________________ Сиромаси и богати отдавна тъй воюват, но ни тез, ни тез ще паднат, свята служба те слугуват. Дядо Благо
към текста >>

НАГОРЕ

0.3009021282196