НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
149
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
То е третото лице на
Божеството
.
Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко.
То е третото лице на
Божеството
.
И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от
Божеството
и че е невъзможно да изгуби пътя си.
— Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от
Божеството
и че е невъзможно да изгуби пътя си.
Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела.
към беседата >>
— Новият човек в нас, който е самото
Божество
в нас, има нужда от хранене.
Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността?
— Новият човек в нас, който е самото
Божество
в нас, има нужда от хранене.
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде4 по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта.
към беседата >>
3.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на
Божеството
, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят.
Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята душа – Божествения мир“. Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям“. А мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога. От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят.
Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на
Божеството
, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят.
Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор.
към беседата >>
4.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към
Божеството
, стремежът, който върви отдолу нагоре.
Има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“.
В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към
Божеството
, стремежът, който върви отдолу нагоре.
То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане?
към беседата >>
5.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на
Божеството
– това е молитва.
тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога.
Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на
Божеството
– това е молитва.
И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нужна на човек, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тяло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли съзнателно.
към беседата >>
6.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко
божество
, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена.
Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание.
Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко
божество
, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена.
Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен.
към беседата >>
Аз съм виждал, как това
божество
бие своята възлюбена, или своя възлюбен.
Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал.
Аз съм виждал, как това
божество
бие своята възлюбена, или своя възлюбен.
Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен. Това е Петър, който прави човека недоволен. Стане ли доволен, Христос се проявява в него.
към беседата >>
Докато това
божество
не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот.
Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си.
Докато това
божество
не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот.
Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен. Това е Петър, който прави човека недоволен. Стане ли доволен, Христос се проявява в него. Един ден си гневен, недоволен – Петър те е посетил. На другия ден си доволен, разположен – Христос те с посетил.
към беседата >>
Божеството
в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен.
Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот.
Божеството
в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен.
Това е Петър, който прави човека недоволен. Стане ли доволен, Христос се проявява в него. Един ден си гневен, недоволен – Петър те е посетил. На другия ден си доволен, разположен – Христос те с посетил. Той ти казва: „Тая чаша трябва да се изпие".
към беседата >>
Вие сте в себе си едно малко жестоко
божество
.
(втори вариант)
Аз виждам, че сегашните хора може да любят само един човек. Вие не може да любите повече от един човек, веднага ще се скарате. Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това. Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание.
Вие сте в себе си едно малко жестоко
божество
.
И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл. Това се дължи на туй божество, което постоянно ни мъчи.
към втори вариант >>
И мъж, и жена са опитали това
божество
.
(втори вариант)
Вие не може да любите повече от един човек, веднага ще се скарате. Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това. Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. Вие сте в себе си едно малко жестоко божество.
И мъж, и жена са опитали това
божество
.
Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл. Това се дължи на туй божество, което постоянно ни мъчи. Затова човек е някога доволен, а някога недоволен.
към втори вариант >>
Това
божество
живее във форма на дъщеря и на син.
(втори вариант)
Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това. Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество.
Това
божество
живее във форма на дъщеря и на син.
Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл. Това се дължи на туй божество, което постоянно ни мъчи. Затова човек е някога доволен, а някога недоволен. Това са двамата, Петър и Христос.
към втори вариант >>
Аз съм виждал това
божество
да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си.
(втори вариант)
Пита се, защо е то, любов ли е това. Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син.
Аз съм виждал това
божество
да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си.
Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл. Това се дължи на туй божество, което постоянно ни мъчи. Затова човек е някога доволен, а някога недоволен. Това са двамата, Петър и Христос. Като се разгневим един ден - това е Петър, а на другия ден вие виждате Христос.
към втори вариант >>
Такова е нашето
божество
и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл.
(втори вариант)
Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си.
Такова е нашето
божество
и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл.
Това се дължи на туй божество, което постоянно ни мъчи. Затова човек е някога доволен, а някога недоволен. Това са двамата, Петър и Христос. Като се разгневим един ден - това е Петър, а на другия ден вие виждате Христос. Той ви казва: „Тази чаша трябва да се пие."
към втори вариант >>
Това се дължи на туй
божество
, което постоянно ни мъчи.
(втори вариант)
Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл.
Това се дължи на туй
божество
, което постоянно ни мъчи.
Затова човек е някога доволен, а някога недоволен. Това са двамата, Петър и Христос. Като се разгневим един ден - това е Петър, а на другия ден вие виждате Христос. Той ви казва: „Тази чаша трябва да се пие." Съвременните хора приличат на това.
към втори вариант >>
7.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Нарича я ангел, гълъб,
божество
и т.н.
Например, хората предпочитат квасния хляб пред безквасния. Първият е по-добър за стомаха, по-лесно се смила. Евреите пък предпочитали безквасния хляб, квасният бил даже забранен. Председателят на сватбата, на която Христос присъствал, казал на младоженеца: „Всеки человек първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържал доброто вино досега". Когато момък срещне една мома и я възлюби, говори й само хубави думи.
Нарича я ангел, гълъб,
божество
и т.н.
Щом се оженят, и двамата отварят старите мехове и наливат в тях новото вино. Те започват добре, свършват зле. Виното ферментира, започва да действа върху тях, и те си разменят обидни и горчиви думи. На земята човек започва добре, свършва зле; в Духовния свят започва зле, свършва добре, а в Божествения свят започва добре и свършва добре. Ето защо, от гледището на по-високите светове, първо се дава лошото вино, а после – доброто.
към беседата >>
Нарича я ангелъ, гълѫбъ,
божество
и т. н.
(втори вариант)
Първиятъ е по-добъръ за стомаха, по-лесно се смила. Евреитѣ пъкъ предпочитали безквасния хлѣбъ. Квасниятъ билъ даже забраненъ. Председательтъ на сватбата, на която Христосъ присѫтствувалъ, казалъ на младоженика: „Всѣки человѣкъ първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържалъ доброто вино досега”. Когато момъкъ срещне една мома и я възлюби, говори ѝ само хубави думи.
Нарича я ангелъ, гълѫбъ,
божество
и т. н.
Щомъ се оженятъ, и двамата отварятъ старитѣ мѣхове и наливатъ въ тѣхъ новото вино. Тѣ започватъ добре, свършватъ зле. Виното ферментира, започва да действува върху тѣхъ, и тѣ си размѣнятъ обидни и горчиви думи. На земята човѣкъ започва добре, свършва зле; въ духовния свѣтъ започва зле, свършва добре, а въ Божествения свѣтъ започва добре и свършва добре. Ето защо, отъ гледището на по-високитѣ свѣтове, първо се дава лошото вино, а после — доброто.
към втори вариант >>
8.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е
божество
, но стои по-долу от животно.
Не започвайте с големите величини, за да не свършите с катастрофа. Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на Живота. Някои се възхищават от учените, от великите музиканти, художници и поети и ги боготворят. Няма защо да боготворите човека. Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб.
Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е
божество
, но стои по-долу от животно.
Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл.
към беседата >>
Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е
божество
, но стои по-долу отъ животно.
(втори вариант)
Не започвайте съ голѣмитѣ величини, да не свършите съ катастрофа. Изучавайте закона на Цѣлото и закона на частитѣ, за да разберете великия смисълъ на живота. Нѣкои се възхищаватъ отъ ученитѣ, отъ великитѣ музиканти, художници и поети и ги боготворятъ. Нѣма защо да боготворите човѣка. Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ.
Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е
божество
, но стои по-долу отъ животно.
Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ.
към втори вариант >>
9.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за
божество
.
– Не, ти имаш вярване. Твоята вяра е като паяжината, мени се 100 пъти на ден: вярваш и не вярваш. Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек. Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя егоизъм.
Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за
божество
.
Всички съвременни хора са „божества“. Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това. Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ!
към беседата >>
10.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
– Защото иска да стане величие,
божество
, всички да му се кланят.
Бог, Който е всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно това лишение е зло за нас, но, като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. – Кога става човек нервен? – Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. – Защо носи тоя товар?
– Защото иска да стане величие,
божество
, всички да му се кланят.
Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите, как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество. Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа.
към беседата >>
Даже и най-простият човек иска да стане
божество
.
Привидно това лишение е зло за нас, но, като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. – Кога става човек нервен? – Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. – Защо носи тоя товар? – Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят.
Даже и най-простият човек иска да стане
божество
.
Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите, как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество. Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа. Всичко това причинява страдания.
към беседата >>
Защото иска да стане величие,
божество
, всички да му се кланят.
(втори вариант)
Бог, Който е Всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно това лишение е зло за нас, но като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. Кога става човек нервен? Когато носи по- голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар?
Защото иска да стане величие,
божество
, всички да му се кланят.
Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество. Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа.
към втори вариант >>
Даже и най-простият човек иска да стане
божество
.
(втори вариант)
Привидно това лишение е зло за нас, но като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. Кога става човек нервен? Когато носи по- голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят.
Даже и най-простият човек иска да стане
божество
.
Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество. Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа. Всичко това причинява страдания.
към втори вариант >>
11.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Онзи велик закон, който заставя
Божеството
да създаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислят.
Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизат на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искат да се подмладят, да се разшири тяхното съзнание. Стар човек е онзи, който е останал в блаженството си и който не иска да слезе, да се помъчи и да се подмлади. Човек да бъде блажен и да остарява, това е едно голямо противоречие в живота – ще кажете; на това отговарям: ако това не беше един необходим закон в света, Бог не би създал света.
Онзи велик закон, който заставя
Божеството
да създаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислят.
Някои питат, защо Господ създаде света? Туй са онези философи, които са отвън – оглашените: питате, защо – влезте вътре в живота, помъчете се и ще видите защо. И тъй, имайте предвид, че мъчението е една необходимост в живота. Аз говоря за мъчения, които произтичат от самата природа, а не за мъчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мъчението.
към беседата >>
12.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ, мисли, че е
божество
.
(втори вариант)
Въ любовьта ще се разширявате и нагорѣ ще отивате, а въ противоположното ще отивате надолу. Единственото нѣщо, което може да ви избави отъ това, то е разумния законъ, да знаете, че любовьта царува навсѣкѫдѣ въ този свѣтъ. Не разбирайте вашата любовь, не разбирайте тази между мѫже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между братъ и сестра, защото тази любовь, за която ви говоря е особена. Тя дѣйствува и въ васъ, но вие не се спирате върху нея. Когато ви минава нѣкоя свѣтла мисъль прѣзъ ума, тя е тази любовь, обаче скоро изчезва.
Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ, мисли, че е
божество
.
Не се самозаблуждавайте! Божеството има сила. Дѣ ви е силата? Нѣкой казва: „Азъ съмъ ученъ човѣкъ“. – Дѣ сѫ знанията ти?
към втори вариант >>
Божеството
има сила.
(втори вариант)
Не разбирайте вашата любовь, не разбирайте тази между мѫже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между братъ и сестра, защото тази любовь, за която ви говоря е особена. Тя дѣйствува и въ васъ, но вие не се спирате върху нея. Когато ви минава нѣкоя свѣтла мисъль прѣзъ ума, тя е тази любовь, обаче скоро изчезва. Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ, мисли, че е божество. Не се самозаблуждавайте!
Божеството
има сила.
Дѣ ви е силата? Нѣкой казва: „Азъ съмъ ученъ човѣкъ“. – Дѣ сѫ знанията ти? Когато нѣкой каже, че е Божественъ човѣкъ, това значи, че трѣбва да има неизмѣнна любовь. Нѣма ли я, той е единъ черенъ магъ, който може да затвори твоята душа въ нѣкоя бутилка.
към втори вариант >>
13.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Като снемете това фалшиво
божество
и турите новия надписъ, ще чуете ангелитѣ отгорѣ да пѣятъ и ще дойдатъ всички благословения върху васъ.
(втори вариант)
Ще туримъ всички усилия да имаме единъ приятель, единъ братъ, който да ни обича, който да е готовъ, прѣзъ всички моменти на живота да устоява. Тогава и неговиятъ приятель, приятельтъ на дѣцата му, на жена му, ще дѣйствуватъ по сѫщия законъ. Това е задачата. И днесъ искамъ да ви кажа, като отидете у дома си, да снемете иконата на щастието и да турите на мѣстото ѝ слѣдното: „Любовьта изисква подвигъ, смѣлость и рѣшителность въ живота за подигане на всички наши братя и сестри въ този свѣтъ.“ Турете този надписъ и вижте какво прѣобразование ще стане. Турете и приложете.
Като снемете това фалшиво
божество
и турите новия надписъ, ще чуете ангелитѣ отгорѣ да пѣятъ и ще дойдатъ всички благословения върху васъ.
Това не сѫ философски твърдения, това не сѫ умувания, това не е хипнотизиране, това не е омагьосване, това е една велика философия въ живота, която да ви направи не щастливи, а да ви направи съ крѣпъкъ духъ, свѣтли умове и чисти сърца, да ви направи граждани на това Царство, което сега влиза въ козмоса на вселената. Щомъ турите този надписъ, страхътъ ще излѣзе вънъ отъ кѫщата ви и гащитѣ ви нѣма да треперятъ. Жената нѣма да се бои отъ мѫжа си и да казва: „Ахъ, като дойде мѫжътъ ми, какво ще каже? “ И мѫжътъ нѣма да казва така, а ще каже: „Ахъ, да дойде възлюбената ми, сега я познавамъ.“ Така ще каже и жената. Този е всеобемляющиятъ принципъ, който започва отъ домоветѣ, прѣминава въ обществата, въ народитѣ и отъ тамъ въ цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
14.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Една дума, в която душата се поглъща, потопява в
Божеството
– Нирвана.
Но този крин е жив и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Те са разумни същества и знаят да говорят. Но царският син не е знаел още езика на крина, не е знаел езика на вензите. А „вензи“ знаете ли какво значи? – Съединение с Бога, или обединение с него, или, както го казват източните народи – как го казват те?
Една дума, в която душата се поглъща, потопява в
Божеството
– Нирвана.
Някой ще каже: „Как да се погълна в Бога? “ Не поглъщане тъй, както вие мислите. Ако влезете през някоя хубава врата в някой хубав палат, то е поглъщане, вие ще се изгубите вътре; но вие се изгубвате, за да може да разберете великите тайни, които са скрити в него. И човек трябва да влезе в този Божествен свят, за да може да разбере дълбокия смисъл. Само по този начин той ще разбере защо е слязъл на земята.
към беседата >>
15.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият, че мене са ме правили за някакво
божество
, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова.
Във вашите домове ли е? И това се изисква. За него аз говоря. Аз искам този „верен и истинен“ да го турите на неговия трон и да казвате навсякъде: „Верен и истинен е Бог, който живее сега в нас! “ И желая и вие да се наричате всички „верни и истинни“.
Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият, че мене са ме правили за някакво
божество
, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова.
Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? – Да любиш като Бога.
към беседата >>
Божество
, като Бога ме смятали.
И това се изисква. За него аз говоря. Аз искам този „верен и истинен“ да го турите на неговия трон и да казвате навсякъде: „Верен и истинен е Бог, който живее сега в нас! “ И желая и вие да се наричате всички „верни и истинни“. Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова.
Божество
, като Бога ме смятали.
Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? – Да любиш като Бога. „Благ е“, казва Христос.
към беседата >>
Не само аз, но всички да бъдат
божество
.
„Благ е“, казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с Любов.
Не само аз, но всички да бъдат
божество
.
В какво отношение? Ако имам Любов, божество съм, а без Любов – тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене, и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него.
към беседата >>
Ако имам Любов,
божество
съм, а без Любов – тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра.
Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с Любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение?
Ако имам Любов,
божество
съм, а без Любов – тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра.
Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене, и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук? – „Ти не трябва да се правиш божество.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
към беседата >>
– „Ти не трябва да се правиш
божество
.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
Ако имам Любов, божество съм, а без Любов – тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене, и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук?
– „Ти не трябва да се правиш
божество
.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
И Писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени“. Павел казва: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христа“. Като Бога трябва да бъдете. Да бъдем благи, както той е благ. Да бъдем милостиви като него – това аз проповядвам.
към беседата >>
16.
Закон на движенията / Закон на движение
,
МОК
, София, 12.4.1922г.,
Едно
божество
.
Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз?
Едно
божество
.
Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки.
към беседата >>
Щом си едно
божество
, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди?
Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество.
Щом си едно
божество
, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди?
Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки.
към беседата >>
Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за
божество
, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси -
божеството
знае всичко.
(втори вариант)
Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила. Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом.
Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за
божество
, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси -
божеството
знае всичко.
Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието. Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение.
към втори вариант >>
17.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от
Божеството
.
Ако се разлага, неморален е. Изнесете го на слънчевата топлина, ако се топи, неморален е, ако не се топи, морален е. Ако е от вода направен, той ще се стопи. Добре. Изнесете го на слънцето, ако е направен от твърда материя и ако тази материя изсъхва – неморален е, а ако остава тя пластична, разтеглива, – морален е този човек. Сега ние определяме какво е морал.
Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от
Божеството
.
Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал.
към беседата >>
18.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Значи има друго
божество
в света, пред което Бог трябва да се прояви.
Иначе те не могат да живеят на едно място. Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог?
Значи има друго
божество
в света, пред което Бог трябва да се прояви.
Но и това божество ще иска да се прояви. С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане.
към беседата >>
Но и това
божество
ще иска да се прояви.
Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог? Значи има друго божество в света, пред което Бог трябва да се прояви.
Но и това
божество
ще иска да се прояви.
С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят.
към беседата >>
Значи има друго
божество
в света, пред което Бог трябва да се прояви.
Иначе те не могат да живеят на едно място. Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог?
Значи има друго
божество
в света, пред което Бог трябва да се прояви.
Но и това божество ще иска да се прояви. С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане.
към беседата >>
Но и това
божество
ще иска да се прояви.
Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог? Значи има друго божество в света, пред което Бог трябва да се прояви.
Но и това
божество
ще иска да се прояви.
С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят.
към беседата >>
19.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно
божество
.
Тъй говори Новото учение, в новия живот така седи въпросът. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: ако ти се ожениш за една жена и ѝ се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. Това не е брак, свършва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение към жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце няма да влезе нито една горчива мисъл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума.
Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно
божество
.
Не можеш ли така, ще седиш далече от нея, за да не я опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон.“ Реплика: Никой не може да го изпълни. Не е труден. Който може.
към беседата >>
20.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Сегашните християнски народи считат Христа за
божество
, за Син Божи, и затова ние не бихме желали да знаем как си обясняват те това противоречие.
Ако тия думи бяха казани за някой обикновен човек, не щеше да ни учудва. Но те се отнасят до вярванията на съвременните християнски народи. То е казано не от прости хора, но от най-учените хора на еврейския народ, от служителите на църквата, отлично запознати с Моисеевия закон. Казват: „Спомняме си за това“. Оттук може да се види какво е било отношението на тогавашното духовенство спрямо Исуса.
Сегашните християнски народи считат Христа за
божество
, за Син Божи, и затова ние не бихме желали да знаем как си обясняват те това противоречие.
Не само в еврейския народ, но изобщо, като проучваме историята на всичките религии, няма Учител, който, като е дошъл в света, да е бил добре посрещнат. Във всички народи, без изключение, са ги посрещали като измамници и лъжци. За нас, хората на положителната наука, ние можем да си обясним това нещо много обективно. Има разногледи хора. Това са хора, на които очните нерви не са еднакво дълги, та впечатленията от външния свят не се съвпадат в един и същи момент, и се явява двоен образ.
към беседата >>
21.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Да не се мислиш за
божество
?
– Всеки ял кокошки, агнета, прасета, а иска да бъде щастлив. Нека се вслуша да чуе какво говорят закланите животни. Нека чуят как се оплакват те на Бога. Не, не може да градиш щастието си на гърба на другите. Защо ще бъдеш недоволен при този живот?
Да не се мислиш за
божество
?
Какво си направил за човечеството? Един автор написал една малка книжка и съжалявал, че не го признавали. Той искал всички да заговорят за неговата книга. Бог, Който е дал всички блага на света, всеки ден, по няколко пъти, е игнориран и отричан. Може ли след това всички да говорят за твоята книга?
към беседата >>
22.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое
божество
, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват.
И ако хората от 8,000 години не са разбрали, че земята не е място за посрещане, а една работилница, дето трябва 10 пъти на ден да се окалят, то ако дойде някой да каже, че е чист, че не се е опрашил, туй ще бъде един екземпляр и аз бих го записал на първо място в моята книга. Кои булски дрехи не са се опрашили, кое око не се е опрашило, кой не е плакал толкова пъти? Много пъти, турите главата си през прозореца и някоя малка прашинка падне в окото ви. Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята. Високо мнение имат за себе си хората.
И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое
божество
, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват.
И всеки иска да паднат пред него, да се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието, момъкът да падне пред нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка. Онзи, бедният човек, се покланя пред банкерина, на колене пада и му се моли. Той го гледа с едно величие, погледне парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“.
към беседата >>
23.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
И всеки, който казва, че може да бъде неутрален, той трябва да бъде
божество
.
Ако не вървите по нейните закони, ще мислите неправилно, т.е. в мисълта си ще вървите по крив път. Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т.е. в светлината изобщо. При сегашните условия на живота вие не можете да бъдете неутрални.
И всеки, който казва, че може да бъде неутрален, той трябва да бъде
божество
.
Даже и божествата не могат да бъдат неутрални. Тъй че, всеки, който мисли, ще има едното или другото положение, или и двете – не в един и същи момент, но ще се сменяват. Сега някой може да каже: нашите умове не могат ли да бъдат заети с някои по-важни въпроси? 3ащо не можете да се занимавате с каквито искате въпроси, но много посторонни мисли ще дойдат в ума ви и без да ги искате. В ума ви ще дойдат всякакви посторонни теми, но ще се учите да дисциплинирате ума си.
към беседата >>
Всеки от вас мисли, че той е най-важната личност в света, че той е някакво
божество
.
Всичката опасност седи в това, че тази енергия се повръща към своя източник. (– Вредно ли се отразява това повръщане на енергията към своя източник?) – В повечето случаи се отразява вредно. Например, някой иска да свърши университет, но ако не успее, в него се заражда една тъга, че не е могъл да реализира своята идея. Затова именно всички благородни идеи трябва да се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност. При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства, честолюбието – силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви.
Всеки от вас мисли, че той е най-важната личност в света, че той е някакво
божество
.
Всички хора мислят така, никой не иска да признае истината. Така е не само с хората, но и с животните. Вземете едно куче, бутнете го само по опашката и то казва: Господине, как си позволяваш да ме буташ? Ти не трябва да буташ опашката ми! Тук именно вие като ученици трябва да бъдете много внимателни.
към беседата >>
24.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
– Безверието седи в това, че всеки един човек е направил себе си
божество
.
Най-голямото безверие е между свещениците, владиците, проповедниците – най-големите безверници са те. Факт е това! И всички ще бъдат съдени с една Божествена мярка, според която няма лъжа. Няма какво да се осъждаме. В какво седи безверието?
– Безверието седи в това, че всеки един човек е направил себе си
божество
.
Съвременните хора мислят, че Бог е у тях, че като техния Господ, тъй както те Го разбират, друг Господ няма, че като тяхната църква, като тяхната държава друга няма, и туй, което е у тях, е съвършено. Туй е само отчасти вярно. Истината в дадения случай, в сегашния век, е извън нас. Като казвам, че Истината е извън нас, ще ви приведа едно сравнение, да разберете това. Всичкият живот на едно дърво в корените ли е?
към беседата >>
25.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Вие сте били
божество
, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате.
В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека.
Вие сте били
божество
, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате.
Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на Земята? – Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота. Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане.
към беседата >>
Вие сте били
божество
, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
(втори вариант)
„Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка.
Вие сте били
божество
, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота. Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ.
към втори вариант >>
26.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Човек е едно малко
божество
и иска всички да му се прекланят.
Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо. Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов.
Човек е едно малко
божество
и иска всички да му се прекланят.
Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество.
към беседата >>
27.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Често, като ходя по Витоша, някоя мравка се качи отгоре ми, ходи по ръцете ми, без да подозира, че при нея седи
божество
.
“ – Не се интересуват. Кой от вас например се интересува от мравките? – Само учените хора, а обикновените хора не се интересуват. Най-после питам: мравките занимават ли се с нас? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравките, но те не искат да знаят за нас.
Често, като ходя по Витоша, някоя мравка се качи отгоре ми, ходи по ръцете ми, без да подозира, че при нея седи
божество
.
Качва се на главата ми, ходи натук-натам, обикаля, докато намери някоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? – Съзнанието ѝ е такова. И действително, тя има право. Казва: „Ти си божество, богат, щедър човек си, ще ми дадеш една малка трошица.
към беседата >>
Казва: „Ти си
божество
, богат, щедър човек си, ще ми дадеш една малка трошица.
Често, като ходя по Витоша, някоя мравка се качи отгоре ми, ходи по ръцете ми, без да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натук-натам, обикаля, докато намери някоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? – Съзнанието ѝ е такова. И действително, тя има право.
Казва: „Ти си
божество
, богат, щедър човек си, ще ми дадеш една малка трошица.
И сто мравки още да дойдат, това нищо не представлява за тебе. Макар че не съм толкова тежка, от тебе завися. Но ти ще бъдеш тъй благороден, недей ме бута с ръката си, защото ще ме смажеш.“ Аз ѝ казвам: „Можеш да се разхождаш по мене, само няма да ме хапеш, можеш да правиш своите изследвания, колкото искаш, но ще бъдеш внимателна! Ухапеш ли ме, ще те хвърля долу.“ Тъй се разговарям по някой път с мравките. Някои от тях са много благородни, а други – много заядливи.
към беседата >>
28.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Знаменитиятъ Учитель на Индия, Кришна, който сега е станалъ почти
божество
, който влиза и въ троеличието на индийската теология и философия, живѣлъ на земята въ плъть и кръвь, ималъ единъ възлюбленъ ученикъ.
– Трѣбва да живѣешъ разумно, съгласно Божиитѣ закони. Ти ще живѣешъ съгласно Божиитѣ закони. Ако можешъ да прѣчистишъ своя умъ, да внесешъ въ себе си онази солидна мисъль, да мислишъ, че Божествениятъ свѣтъ е разуменъ, че Божествениятъ свѣтъ е чистъ, че извънъ сегашния проявяващъ се свѣтъ сѫществуватъ множество разумни сѫщества, които сѫ много близо до тебе, ти ще живѣешъ съгласно Божиитѣ закони. Тия висши разумни сѫщества всѣкога могатъ да ни се изявятъ. За изяснение на своята мисъль ще приведа единъ примѣръ.
Знаменитиятъ Учитель на Индия, Кришна, който сега е станалъ почти
божество
, който влиза и въ троеличието на индийската теология и философия, живѣлъ на земята въ плъть и кръвь, ималъ единъ възлюбленъ ученикъ.
Единъ день този ученикъ казва на Учителя си: „Учителю, азъ те виждамъ като единъ обикновенъ човѣкъ, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъвъ, какъвто си“. Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на вселенната, отъ Божия Прѣстолъ до земята, всичко било изпълнено съ славата и величието на Кришна. Като се явилъ при Учителя си, ученикътъ казалъ: „Благодаря ти, че разбрахъ смисъла на живота“. Кришна му казва: „Ще запомнишъ, че това, което ти открихъ, не го открихъ нито за твоя умъ, нито за твоето сърдце, но за онова благородно чувство, което трептеше въ твоята душа“. Сега, нѣкои ученици, съ своята ученость, казватъ: да ни се открие Учительтъ, да Го познаемъ.
към беседата >>
Знаменитият Учител на Индия, Кришна, който сега е станал почти
божество
, който влиза и в троеличието на индийската теология и философия, живял на земята в плът и кръв, имал един възлюблен ученик.
(втори вариант)
– Трябва да живееш разумно, съгласно Божиите закони. Ти ще живееш съгласно Божиите закони. Ако можеш да пречистиш своя ум, да внесеш в себе си онази солидна мисъл, да мислиш, че Божественият свят е разумен, че Божественият свят е чист, че извън сегашния проявяващ се свят съществуват множество разумни същества, които са много близо до тебе, ти ще живееш съгласно Божиите закони. Тези висши разумни същества всякога могат да ни се изявят. За изяснение на своята мисъл ще приведа един пример.
Знаменитият Учител на Индия, Кришна, който сега е станал почти
божество
, който влиза и в троеличието на индийската теология и философия, живял на земята в плът и кръв, имал един възлюблен ученик.
Един ден този ученик казва на Учителя си: "Учителю, аз те виждам като един обикновен човек, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъв, какъвто си". Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на Вселената, от Божия Престол до земята, всичко било изпълнено със славата и величието на Кришна. Като се явил при Учителя си, ученикът казал: "Благодаря ти, че разбрах смисъла на живота". Кришна му казва: "Ще запомниш, че това, което ти открих, не го открих нито за твоя ум, нито за твоето сърце, но за онова благородно чувство, което трептеше в твоята душа". Сега, някои ученици, със своята ученост, казват: Да ни се открие Учителя, да Го познаем.
към втори вариант >>
29.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Хубаво, щомъ искате да станете нѣкакво
божество
, дѣйствувайте хармонично, както Богъ дѣйствува, а щомъ не дѣйствувате както Бога, Той ще ви прѣпятствува. Защо?
Причината не е въ Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откѫснали отъ Бога; вие искате да Го замѣстите; вие искате да управлявате цѣлия свѣтъ, той да ходи по вашата мѣрка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да дѣйствувате, както Богъ дѣйствува.
Хубаво, щомъ искате да станете нѣкакво
божество
, дѣйствувайте хармонично, както Богъ дѣйствува, а щомъ не дѣйствувате както Бога, Той ще ви прѣпятствува. Защо?
– Природата нѣма да спре пѫтя си прѣдъ тебе. Ако ти искашъ да извадишъ релситѣ ѝ, да развалишъ пѫтищата ѝ, нѣма да успѣешъ, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, азъ толкова пѫти съмъ ви говорилъ за това, но кога дойде да изразите вашия животъ, азъ ви виждамъ, вие сте пакъ старитѣ български глави. По-упоритъ и по-своенравенъ човѣкъ отъ българина нѣма! Затова Господь му е далъ такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, безъ никаква форма.
към беседата >>
Хубаво, щом искате да станете някакво
божество
, действувайте хармонично, както Бог действува, а щом не действувате както Бога, Той ще ви препятствува. Защо?
(втори вариант)
Причината не е в Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откъснали от Бога; вие искате да Го заместите; вие искате да управлявате целия свет, той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да действувате, както Бог действува.
Хубаво, щом искате да станете някакво
божество
, действувайте хармонично, както Бог действува, а щом не действувате както Бога, Той ще ви препятствува. Защо?
– Природата нема да спре пътя си пред тебе. Ако ти искаш да извадиш релсите ѝ, да развалиш пътищата ѝ, нема да успееш, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил за това, но кога дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави. По-упорит и по-своенравен човек от българина нема! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, без никаква форма.
към втори вариант >>
Хубаво, щом искате да станете някакво
божество
, действайте хармонично, както Бог действа, а щом не действате както Бога, Той ще ви препятства. Защо?
(втори вариант)
Причината не е в Бога. Причината е, че вие искате да станете божества - нищо повече. Вие сте се откъснали от Бога, вие искате да Го заместите, вие искате да управлявате целия свят - той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта - да станете божества, да действате, както Бог действа.
Хубаво, щом искате да станете някакво
божество
, действайте хармонично, както Бог действа, а щом не действате както Бога, Той ще ви препятства. Защо?
- Природата няма да спре пътя си пред тебе. Ако ти искаш да извадиш релсите, да развалиш пътищата, няма да успееш, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил това, но когато дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави. По-упорит и по-своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа, без никаква форма.
към втори вариант >>
30.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно
божество
, всички ще ви обърнат внимание.
Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно
божество
, всички ще ви обърнат внимание.
Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
към беседата >>
31.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е Бога и започнал да мисли за себе си, че е
божество
, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял.
И тогава казваме: Чист може да бъде само разумният човек. Буквата у, с която започва думата „умен" е взета от египетската азбука. Там тя е обърната h. Тази буква е изобразявала човек, който ходи. Когато човек е слизал на земята, т.е.
когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е Бога и започнал да мисли за себе си, че е
божество
, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял.
Знакът h показва, че материята, в която човек е слязъл, започнала да се сгъстява и той се е раздвоил. Така се образували краката на човека. Значи краката представляват два принципа. За да може човек да ходи, да се движи, той непременно трябва да има два полюса. Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж - жена, син - дъщеря, учител - ученик, господар - слуга.
към беседата >>
32.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
А, светът се е развалил, като че вие сте някакво
божество
, та да оправите света!
Ако пътувате през Африка или през Америка, ще се натъкнете на някои пустини, дето изобилства толкова много прах и пепел, че може да се заблудите в пътя си. И всеки пътник, който се е заблудил в този терен, остава с мисълта, че цялата област е все такава, само прах. Не, не е така. Този път е прашен само на около 20 км разстояние, по-нататък той се подобрява. Така и вие, като минавате през пространството, казвате: светът се е развалил.
А, светът се е развалил, като че вие сте някакво
божество
, та да оправите света!
Някой път вие ми казвате: ти ли ще оправиш света? – Не, аз пея на света, аз свиря, аз говоря на хората. Някой път вие казвате: аз не те разбрах. Казвам: ще отидеш при Марта. „Ама не съм разположен“.
към беседата >>
33.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Той й казваше: Миличка, ти си моето
божество
, аз без тебе не мога да живея.” И тя слуша.
Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: „Много ми е мъчно, че днес не можах да се помоля както трябваше.” Жена му го пита: „Защо не можа да се молиш? ” - Не зная дали да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видим! ” Двама млади, мома и момък, около 21 годишни, стояха пред мене и се молиха.
Той й казваше: Миличка, ти си моето
божество
, аз без тебе не мога да живея.” И тя слуша.
Слушам ги и аз и си казвам: „Ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, никога не съм признал в себе си, че без него не мога. Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него.” Казвам: закон на съпоставяне е това. Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: „Знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес.
към беседата >>
Слушам ги и аз и си казвам: „Ето на, този момък познава
божеството
си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, никога не съм признал в себе си, че без него не мога.
” - Не зная дали да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видим! ” Двама млади, мома и момък, около 21 годишни, стояха пред мене и се молиха. Той й казваше: Миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея.” И тя слуша.
Слушам ги и аз и си казвам: „Ето на, този момък познава
божеството
си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, никога не съм признал в себе си, че без него не мога.
Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него.” Казвам: закон на съпоставяне е това. Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: „Знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да го позная, да излея душата си към него!
към беседата >>
Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето
божество
, което седи до него.” Казвам: закон на съпоставяне е това.
Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видим! ” Двама млади, мома и момък, около 21 годишни, стояха пред мене и се молиха. Той й казваше: Миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея.” И тя слуша. Слушам ги и аз и си казвам: „Ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, никога не съм признал в себе си, че без него не мога.
Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето
божество
, което седи до него.” Казвам: закон на съпоставяне е това.
Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: „Знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да го позная, да излея душата си към него! ” - Какво има?
към беседата >>
34.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Значи вие сте богат в себе си, считате се за
божество
.
тя нито се намалява, нито се увеличава. Когато пък се говори за човека като число 2, това подразбира, че става преливане, преминаване на неговите енергии от един център към друг. Следователно числото 2 може да расте, т.е. да се увеличава, когато единицата не може да се увеличава. Тъй щото, ако вие кажете, че ще живеете само за себе си, че никого не искате да знаете и от никого не се нуждаете, тогава вие сте единица.
Значи вие сте богат в себе си, считате се за
божество
.
Това подразбира още, че вашият вътрешен обем нито се увеличава, нито пък може да се намалява. Кажем ли, че човек може да се развива, да расте, той е в числото 2, в Божественото и в човешкото. Това, което може да расте и да се развива, е Божественото, което се прелива в човешкото. Тук се съединяват два принципа: Божественото преминава в човешкото, което под влияние на Божественото започва да се развива. Когато човек се развива, той започва да расте; щом расте, той се уголемява.
към беседата >>
35.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Всеки силен човек, всеки учен човек може да стане адепт, може да стане
божество
, но не и Бог.
Ама дали е истинския Бог? В истинския Господ има светлина, а във всички други богове има само сенки. Всички други богове само обещават и нищо не дават, когато истинският Бог дава всичко каквото обещае. От него излиза живота. Всички учени същества, които наричат богове, могат да станат само божества, нищо повече.
Всеки силен човек, всеки учен човек може да стане адепт, може да стане
божество
, но не и Бог.
Само един е Господ в света. Има учени хора в света, които могат да упражняват известно влияние върху другите хора. Те могат със своята мисъл да те спрат в пътя ти, могат да изменят направлението на твоята мисъл, могат да строшат и краката ти и т.н. Те са опасни хора. Но смисълът на знанието не е в лошото, което хората могат да си причинят едни други.
към беседата >>
36.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
На първо време той и казва: „Ти си мое
божество
, без теб не мога да живея, ти си моят спасител, моят ангел!
Аз взимам примери, които одухотворяват. Имаме двама приятели. Докато са далеч един от друг в училището, докато нямат отблизо взимане-даване, любовта им е чиста и възвишена. Но щом се зародят материални сделки помежду им те веднага започват да чувстват своите грешки, да виждат своите недостатъци. Вземете онзи момък, който обича някоя мома.
На първо време той и казва: „Ти си мое
божество
, без теб не мога да живея, ти си моят спасител, моят ангел!
Ако не погледнеш благосклонно към мен, моята еволюция ще спре...“ Той мисли, че е намерил своето щастие. Като я вземе, обаче, още на втората година вижда лошото у нея. Казва ѝ: „Ти, мари, не знаеш ли каква е майка ти, какъв е баща ти. Ти по-горе ли от тях ще бъдеш? “ По-рано и казваше Марийке, Марче, а сега и казва: „Маро!
към беседата >>
37.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Ти си моето
божество
, само с теб намирам смисъл в живота“.
Ние, хората, които живеем сега на земята, сме най-глупавите същества, да не казвам най-безумните. Никога в света не са живели толкова много глупави хора, колкото сега. Ще ви кажа защо. Вземете един млад, красив момък, хубаво облечен, свършил два факултета, доктор по право и доктор по философия, учен, голям човек. Но срещне той някоя красива мома, влюби се в нея, падне на колене, моли ѝ се и казва: „Моето ангелче, само в теб мога да намеря своето спасение, своето щастие.
Ти си моето
божество
, само с теб намирам смисъл в живота“.
Тя го погледне и повярва, че наистина само тя е в състояние да донесе щастието и спасението му и се съгласява да се оженят. Но като се венчаят според сегашните закони, не се минават две години, срещам го и той ми казва: „Не била тя! Аз се излъгах“. Срещам нея и тя казва: „Не бил той! “ И наистина, когото срещна днес в света, всички са разочаровани.
към беседата >>
Значи тя не е
божество
и той не е
божество
.
Срещам нея и тя казва: „Не бил той! “ И наистина, когото срещна днес в света, всички са разочаровани. Най-после мъжът казва: „Жена ми умря“. Или жената казва: „Мъжът ми умря“. Питам: как е възможно да умре това същество, от което очакваше своето спасение, своето щастие?
Значи тя не е
божество
и той не е
божество
.
Докато ние сме хора, които падаме на колене пред някоя мома или момък, не сме ли онези хора със слабостите на едновремешните идолопоклонници, чиито идоли скоро се разрушаваха? Все пак техните идоли живяха с хиляди години. Ти днес прегръщаш един мъж, но къде ще отиде той? Днес прегръщате една жена, но къде ще отиде тя? И не само това, но докато този мъж не беше женен, честен човек беше.
към беседата >>
Ожени ли се, обаче, за това
божество
, то започна да му казва: „Ти не трябва да бъдеш така глупав, да живееш толкова честно, по-практичен човек трябва да бъдеш, ако искаш да живееш щастливо, разумно като всички хора.
Докато ние сме хора, които падаме на колене пред някоя мома или момък, не сме ли онези хора със слабостите на едновремешните идолопоклонници, чиито идоли скоро се разрушаваха? Все пак техните идоли живяха с хиляди години. Ти днес прегръщаш един мъж, но къде ще отиде той? Днес прегръщате една жена, но къде ще отиде тя? И не само това, но докато този мъж не беше женен, честен човек беше.
Ожени ли се, обаче, за това
божество
, то започна да му казва: „Ти не трябва да бъдеш така глупав, да живееш толкова честно, по-практичен човек трябва да бъдеш, ако искаш да живееш щастливо, разумно като всички хора.
Няма защо да живеем в тази колиба, за нас трябва простор, свобода, голяма къща ни трябва“. И действително, тя заживява по-разумно, но не се минават 3–4 години, завеждат дело против него, затварят го, осъждат го. Този идеал се променя вече, идват страданията в живота. За какво страдаме ние? – Много търговци са пропаднали за своите дюкяни.
към беседата >>
38.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане
божество
.
Да вземем по-нататък мнението на съвременните учени за еволюцията на родовете. Според тях, във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-низши същества от нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може да отиде. Например, човекът, като дойде до своята форма, остава си там. Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, отколкото човека, но по-високо от себе си не могат да отидат. Е, какво ще бъде нашето бъдеще?
Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане
божество
.
Значи, човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на божество, облечено в сила и мощ. Така той ще стане орган на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората? Човеците са връзка между Бога и ангелите. Следователно човек по устройството си трябва да прилича на Бога, но днес още не е като Него.
към беседата >>
Значи, човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на
божество
, облечено в сила и мощ.
Според тях, във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-низши същества от нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може да отиде. Например, човекът, като дойде до своята форма, остава си там. Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, отколкото човека, но по-високо от себе си не могат да отидат. Е, какво ще бъде нашето бъдеще? Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане божество.
Значи, човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на
божество
, облечено в сила и мощ.
Така той ще стане орган на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората? Човеците са връзка между Бога и ангелите. Следователно човек по устройството си трябва да прилича на Бога, но днес още не е като Него. И Писанието казва, че Бог направи човека по образ и подобие Свое.
към беседата >>
39.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
Не, и
божество
да ви направи Той, вие пак няма да бъдете щастливи.
Може ли човек да люби, едновременно с това той ще придобие необходимата свобода. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенство. Те ще го подкрепят в неговия път, ще му помагат, докато най-после той постигне своя идеал. Питам: Какви трябва да бъдат отношенията на Бога към вас? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята или ви направи учен, знатен човек или светия, та вие ще бъдете щастливи?
Не, и
божество
да ви направи Той, вие пак няма да бъдете щастливи.
Били ли сте в положението на някое божество, да знаете какви отговорности носи то и как се справя с тях? Знаете ли колко тежко е положението на учения, към когото всички погледи са насочени? Знаете ли каква отговорност носи той за всяка направена погрешка? Вие искате да заемете положението на светия, но знаете ли колко тежък и отговорен е неговият живот? Той трябва непрекъснато, ден и нощ, да бъде буден, да свети с фенерчето си, та кой как мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нещо от нея и да си замине.
към беседата >>
Били ли сте в положението на някое
божество
, да знаете какви отговорности носи то и как се справя с тях?
В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенство. Те ще го подкрепят в неговия път, ще му помагат, докато най-после той постигне своя идеал. Питам: Какви трябва да бъдат отношенията на Бога към вас? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята или ви направи учен, знатен човек или светия, та вие ще бъдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пак няма да бъдете щастливи.
Били ли сте в положението на някое
божество
, да знаете какви отговорности носи то и как се справя с тях?
Знаете ли колко тежко е положението на учения, към когото всички погледи са насочени? Знаете ли каква отговорност носи той за всяка направена погрешка? Вие искате да заемете положението на светия, но знаете ли колко тежък и отговорен е неговият живот? Той трябва непрекъснато, ден и нощ, да бъде буден, да свети с фенерчето си, та кой как мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нещо от нея и да си замине. Отговорен пост е този на светията.
към беседата >>
Божество
, което не може да понесе греховете на света, нека си върви!
Какво ще се ползува светията от тия писма? Че бащата умрял, това е остатък от старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професор, който изветрява, не може да се нарече професор; той не може да заема професорска катедра. Светия, свещта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да осветява пътя на хората.
Божество
, което не може да понесе греховете на света, нека си върви!
Хората не се нуждаят от такива божества. Ученик, който не може да учи, да си върви! Човек, който не може да търпи, да си върви! Де трябва да вървят тия хора? Да вървят в пътя на съвършенството, дето могат да научат търпението, дето могат да научат какво нещо е любов, мъдрост, истина, правда, доброта и т. н.
към беседата >>
40.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Той е първото
божество
в света.” - Да, за мравките този господар е първото
божество
, но право ли е това заключение и за нас?
Той има и други страни за проучаване. Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят. Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек! Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него.
Той е първото
божество
в света.” - Да, за мравките този господар е първото
божество
, но право ли е това заключение и за нас?
За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш.
към беседата >>
41.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Защото да вземаш, а да не даваш – ти вече си взел прерогатива на едно
божество
.
(втори вариант)
Ако ви обича, той ще седне и ще ви изпее и вий ще се чувствувате добре. Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. И вие ще кажете: «Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.» Всеки човек все трябва да има нещо, да предаде нещо. И нещастието седи само в това, когато ние само вземаме и нищо не даваме.
Защото да вземаш, а да не даваш – ти вече си взел прерогатива на едно
божество
.
Като че животът на всички хора трябва да се влее вътре в моя живот. Че, то е един прерогатив само на Божеството, на едно велико същество! В туй отношение, тези противоречия, които произтичат, какво приложение може да има астрологията? Допуснете, че сте учител и в програмата е предвидено да кажете нещо по астрономия на децата. Да я представите в най-възпитателен вид.
към втори вариант >>
Че, то е един прерогатив само на
Божеството
, на едно велико същество!
(втори вариант)
И вие ще кажете: «Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.» Всеки човек все трябва да има нещо, да предаде нещо. И нещастието седи само в това, когато ние само вземаме и нищо не даваме. Защото да вземаш, а да не даваш – ти вече си взел прерогатива на едно божество. Като че животът на всички хора трябва да се влее вътре в моя живот.
Че, то е един прерогатив само на
Божеството
, на едно велико същество!
В туй отношение, тези противоречия, които произтичат, какво приложение може да има астрологията? Допуснете, че сте учител и в програмата е предвидено да кажете нещо по астрономия на децата. Да я представите в най-възпитателен вид. За Слънцето какво ще им кажете? Аз за пример, ако бих преподавал астрономия, щях да измисля една такава приказка: ще им кажа, че Слънцето, Земята, големите звезди са били една голяма фамилия, но понеже не живеели добре, майката турила най-голямото братче в средата, а накарала другите братчета да се въртят около него.
към втори вариант >>
42.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Да бъдете голям грешник, значи да си служил на своята любов, да си мислил, че си
Божество
.
Ако слънцето не изгрява и не залязва, аз не казвам Истината. Казвате: “Защо някои хора не виждат изгрева на слънцето? ” - Защото те още спят. Следователно, за едни хора изгряването на слънцето е залез, а за други залязването на слънцето е раждане за човека, а залязването на слънцето е заминаване за другия свят. Някой казва: “Аз съм голям грешник.” Направете превод на думите “голям грешник”.
Да бъдете голям грешник, значи да си служил на своята любов, да си мислил, че си
Божество
.
Много от съвременните хора минават за божества. Когато някоя мома се ожени и влезе в къщата на мъжа си, тя започва да издава заповеди, да диктува: “Ти трябва да се подчиняваш на моя закон, аз имам свой ред и порядък в къщата си, искам да се обличаме добре, всичко да е на място и по най-последна мода. Ние казваме на тази жена: “Когато бъдеш достойна сама да изпредеш и изтъчеш вълната за твоите дрехи, както и за дрехите на мъжа ти и когато можеш да ги скроиш и ушиеш по всичките правила на новото изкуство, тогава ще те признаем за добра домакиня и жена.” Някои казват: “Тази жена умее да върти къща.” Или: “Този мъж е голям въртокъщник.” Казвам: Воденица може да се върти, но къща - никога! ” Една майка казва на сина си: “Синко, не зная, кога ще въртиш и ти къща! ” Отива една вечер този момък в кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.” Направете прѣводъ на думитѣ „голѣмъ грѣшникъ.” Да бѫдешъ голѣмъ грѣшникъ, значи да си служилъ на своята любовь, да си мислилъ, че си
Божество
.
(втори вариант)
Ако слънцето не изгрѣва и не залѣзва, азъ не казвамъ Истината. Казвате: „Защо нѣкои хора не виждатъ изгрѣва на слънцето? ” — Защото тѣ още спятъ. Слѣдователно, за едни хора изгрѣването на слънцето е залѣзъ, а за други залѣзването на слънцето е изгрѣвъ. Въ това отношение изгрѣването на слънцето е раждане за човѣка, а залѣзването на слънцето е заминаване за другия свѣтъ.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.” Направете прѣводъ на думитѣ „голѣмъ грѣшникъ.” Да бѫдешъ голѣмъ грѣшникъ, значи да си служилъ на своята любовь, да си мислилъ, че си
Божество
.
Много отъ съврѣменнитѣ хора минаватъ за божества. Когато нѣкоя мома се ожени и влѣзе въ кѫщата на мѫжа си, тя започва да издава заповѣди, да диктува: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на моя законъ, азъ имамъ свой редъ и порядъкъ въ кѫщата си, искамъ да се обличаме добрѣ, всичко да е на мѣсто и по най-послѣдна мода. Ние казваме на тази жена: „Когато бѫдешъ достойна сама да изпредешъ и изтъчешъ вълната за твоитѣ дрехи, както и за дрехитѣ на мѫжа ти и когато можешъ да ги скроишъ и ушиешъ по всичкитѣ правила на новото изкуство, тогава ще те признаемъ за добра домакиня и жена.” Нѣкои казватъ: „Тази жена умѣе да върти кѫща.” Или: „Този мѫжъ е голѣмъ въртокѫщникъ.” Казвамъ: „Воденица може да се върти, но кѫща — никога! ” Една майка казва на сина си: „Синко, не зная, кога ще въртишъ и ти кѫща! ” Отива една вечерь този момъкъ въ кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си.
към втори вариант >>
43.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Като се почувствува изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво
божество
, от никого неразбран.
Ако не може да възприеме топлината на вътрешното слънце, човек се оплаква от вътрешен студ. Той чувствува, че е изгубил нещо съществено – изгубил е вътрешната топлина на живота. Лиши ли се от вътрешната топлина на живота, човек се чувствува самотен, изолиран от света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто в живота, но никъде не го вижда.
Като се почувствува изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво
божество
, от никого неразбран.
Той очаква хората да му се кланят и се чуди, защо никой не му обръща внимание. Кой на кого може да се кланя? Може ли статуята да се кланя на своя създател? Колкото статуи да извае скулпторът, те никога няма да му се поклонят. Хората могат да се кланят само на онзи човек, който е дал живот поне на една велика идея, или на едно възвишено чувство в себе си. Защо?
към беседата >>
И той се намира като едно
божество
, на което неговите създания не му се покланят.
(втори вариант)
Някой път човек на туй вътрешно слънце не може да възприеме топлината. Отвън е топло, a вътре му е хладно. Чувствува, изгубил е онази топлина на живота. Чувствува, че известна топлина липсва, изгубил е онези възвишени, благородни чувства на живота. Студено му е, безверие, едно настроение спрямо всички, не може да види добро в никого, на всички хора гледа с презрение, не ги познава, странни му се виждат.
И той се намира като едно
божество
, на което неговите създания не му се покланят.
Може ли статуите на един скулптор, те да му се покланят? Могат ли? Но една жива идея, на която ти си спомогнал да живее в теб, всякога може да ти се притече на помощ. На колкото идеи ти си дал живот, на колкото чувства ти си дал живот, всички тези идеи, чувства един ден ще дойдат на помощ, ще ти помагат. Чувството, то е животът на едно разумно същество, което е живяло вътре в тебе и то е тясно свързано, то няма да те забрави.
към втори вариант >>
44.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Той е цяло
божество
, готов е всичко да направи за мене.
Когато някой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттук-оттам, докато най-после постигне целта си. Много от мислите и чувствата на съвременните хора приличат на кукувичи яйца. Кукувицата се грижи само да намери някое чуждо гнездо, в което да снесе яйцата си и ги оставя на другите птички да ги мътят. Какво ще излезе от тях, тя не се интересува повече. По същия начин някоя съвременна мома се влюбва в един момък, за когото нищо не знае, откъде е, какъв е, и казва: Отличен човек е моят възлюбен.
Той е цяло
божество
, готов е всичко да направи за мене.
Оженва се за него, но не минава и една година, казва: Излъгах се в този човек! Той не излезе това, което си представях. Питам: Как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е.
към беседата >>
45.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Докато човек не е проявен, той минава за
божество
.
Стотици и хиляди години ще пътува той, докато намери онези знания, които са необходими за придобиване на истинския Живот, на пълната Светлина и на безграничната Свобода. И тъй вие трябва да имате ясна представа за себе си – нито да се подценявате, нито да се надценявате. Може да се познава само онзи, който се е проявил, у когото съзнанието се е пробудило. Истинският човек седи в онова, което се е проявило в него. И ако днес хората се делят на добри и лоши, това се дължи на обстоятелството, че те са проявили някои свои качества, които се определят като добри и лоши.
Докато човек не е проявен, той минава за
божество
.
Щом се прояви, всички започват да го хвалят или критикуват, според това как се е изявил пред тях. Например някой човек говори за морал, за вяра, за любов към човечеството, за жертва, но щом дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само как по-добре да се нареди, как по-добре да се облече и нахрани. Питам: къде седи силата, устойчивостта на този човек? Той трябва да съзнае своите недъзи, своите слабости и да работи за тяхното изправяне. Човек в пълния смисъл на думата може да се нарече онзи, който е в състояние да изправи своите слабости и погрешки.
към беседата >>
46.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
] своя близък в
божество
.
Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал?
] своя близък в
божество
.
Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия.
към беседата >>
47.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
То казва тъй: «Ако аз съм едно
божество
, ще направя тези кукли живи.» То знае, че не може да ги направи, понеже не е могло да ги направи.
(втори вариант)
Онзи ще продаде свинете – кой от двамата по характер седи по-високо? Детето. Вий ще кажете: «Те са глупави, детински работи, с кукли се занимава.» Не е. Във всяка една кукла има известна идея. Туй дете не е тъй глупаво. То е представено тъй, то иска да бъдат куклите живи.
То казва тъй: «Ако аз съм едно
божество
, ще направя тези кукли живи.» То знае, че не може да ги направи, понеже не е могло да ги направи.
Да не мислите, че детето е било глупаво – то предполага, че са живи куклите. Толстой разправя за една своя опитност. Когато се пробудило неговото съзнание, когато го повивали като дете, усетил се, че го стегнали с такъв въркозун, и той се възмутил: как да го свържат, че да не си маха свободно ръцете! И след това казва, че туй чувство изчезнало, но все помни туй чувство на възмущение като дете, че са го свързали. И после човек се примири, казва: «Ще търпя, докато израсна, да ми снемат този повой, да бъда свободен.» Туй е хубаво.
към втори вариант >>
48.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво
божество
.
Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса. Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение.
Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво
божество
.
Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце.
към беседата >>
49.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
В едно индийско предание за Брама - върховното
божество
на Индия, се разправя, че някога той получил като подарък едно яйце, в което бил скрит целият Космос; това яйце било подарено на Брама, за да го изпитат какво може да направи с него.
Каквото правите, да бъде направено добре и красиво: ако поздравявате някого, в поздрава ви трябва да има истинско почитание - поздравете човека, сторете му път да мине, а след това продължете и вие своя път; ако искате да учите, трябва да знаете защо учите - по подражание или от любов към ученето; ако се радвате, радвайте се от сърце, да заразите окръжаващите със своята радост; ако скърбите, скръбта ви трябва да излиза от дълбочината на душата - в това отношение вие трябва да бъдете герои; ако обичате, обичайте с всичкото си сърце и ум и обичайте, без да очаквате да ви обичат. Днес всички искат да бъдат обичани; да желае човек това, значи да иска най-голямото нещо. Щом иска да бъде обичан, човек трябва да бъде готов да върши всичко, каквото Любовта изисква - не може ли да върши всичко това, той не е готов за Любовта; щом не е готов, той трябва да се откаже от желанието си да го обичат. Само боговете, Ангелите, Архангелите могат да бъдат обичани, защото те са в състояние да направят всичко, което Любовта им заповяда; обикновеният човек не може и не трябва да желае да бъде обичан от всички хора - има ли такова желание, той е излязъл от рамките на човешките възможности. Слушате някой да казва, че никой не се грижи за него, че Бог го е изоставил; много иска този човек, той се е отпуснал, нищо не работи, а изисква Любовта и вниманието на Бога: иска Бог да спре всичката си работа и да се занимава само с него - това е невъзможно.
В едно индийско предание за Брама - върховното
божество
на Индия, се разправя, че някога той получил като подарък едно яйце, в което бил скрит целият Космос; това яйце било подарено на Брама, за да го изпитат какво може да направи с него.
Брама поставил яйцето при благоприятни за неговото излюпване условия, яйцето се излюпило и от него излязъл сегашният свят. Значи светът съществува благодарение на подаръка, който Брама е получил. Питам: ако Бог даде на всеки човек по един подарък, какво ще направи той с него - можете ли да го използвате разумно, да влезе в работа? Всеки трябва да се запита какво може да направи с идеите, които Бог е вложил в неговата глава. Като не мисли както трябва, човек казва, че не е в сила да реализира Божествените идеи - защо не може да ги реализира?
към беседата >>
50.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Щом отричате Бога и казвате, че няма никаква координация в света, това показва, че вие считате себе си за първо
божество
.
Казвам: не се препоръчвайте за скромни. Преди всичко с вашия обяд могат да се нахранят милиони пеперуди, или най-малко, с вашия обяд една пеперуда може да прекара цял живот. Кой е по-скромен тогава? Сега, след като сте яли и пили цял живот, казвате: животът няма смисъл. Щом намирате, че животът няма смисъл, значи вие отричате и Бога, Който е създал живота.
Щом отричате Бога и казвате, че няма никаква координация в света, това показва, че вие считате себе си за първо
божество
.
Ако това е вярно, тогава вие дайте правила, по които може и трябва да се живее. Казвате: няма Правда в живота. – Като казвате, че няма Правда, кажете тогава вие, каква трябва да бъде правдата в живота? Казвам: хората трябва да освободят ума си от всякакъв страх, за да бъдат готови да говорят Истината. Аз не подразбирам грубата истина, но имам пред вид онази Истина, която освобождава човека.
към беседата >>
51.
Светлият кръг
,
МОК
, София, 15.5.1927г.,
Преди всичко препятствия съществуват в материалния свят, където възможностите са ограничени; когато казваме, че възможностите на човека са ограничени, имаме предвид материалния живот, в който идеите не се реализират мигновено, както в Идейния свят - в Идейния свят човек може в един момент да стане милиардер, цар,
божество
, но дойде ли до реализиране на тия идеи, нужно е време.
На фиг. 1 е дадена правата линия АВ. Ако някое същество се движи по тази права и срещне препятствие в точка С, като не може да продължи пътя си до точка В, то ще се издигне нагоре, в посока на второто измерение. Значи ако човек срещне препятствие в живота на първото измерение, нищо друго не му остава, освен да се издигне нагоре, в посока на второто измерение - това е метод, който човек може да приложи по отношение на своите мисли: срещне ли известно препятствие или съпротивление в мисълта си, човек трябва да се повдигне в по-високо поле и влезе ли в полето на висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия и спънки. Коя е причината за препятствията в живота?
Преди всичко препятствия съществуват в материалния свят, където възможностите са ограничени; когато казваме, че възможностите на човека са ограничени, имаме предвид материалния живот, в който идеите не се реализират мигновено, както в Идейния свят - в Идейния свят човек може в един момент да стане милиардер, цар,
божество
, но дойде ли до реализиране на тия идеи, нужно е време.
При сегашните условия на живота невъзможно е всички хора да станат царе, но през вечността всички имат възможност да постигнат идеалите си. Понеже в един живот човек не може да реализира желанията си, затова са предвидени много съществувания; много пъти ще дохожда човек на Земята, докато реализира своите желания и се усъвършенства. И тъй, за да реализира една своя идея, човек трябва да разполага с известни условия. Например ако иска в даден момент да си ушие копринена дреха, той трябва да има на разположение коприна - как ще реализира идеята си, ако страната, в която живее, не произвежда коприна? В Идейния свят човек лесно може да има копринена дреха, но в материалния свят не може да я реализира.
към беседата >>
52.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Той се отдалечи от своя народ, като
божество
го считаха всички германци.
(втори вариант)
С хубавата идея ще работиш, а с [лошата] ще се мъчиш, ще се трудиш. Вземете германския император – не мислете, че не е умен, той има знание. Откак са го изпратили в Холандия, той реже дървета. Шест хиляди дървета е нарязал от мъка, за да трансформира енергията, иначе ще полудее. Реже целия ден, какво ще прави?
Той се отдалечи от своя народ, като
божество
го считаха всички германци.
Сега, ще разбирате основния закон. Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен – относително. И кога може да се реализира известна мисъл? Понякога вие държите тази практика, на света – очаквате като от една лотария, че да спечелите. А то може да излезне, а може и да не излезне, не чакайте!
към втори вариант >>
53.
Равни страни
,
ООК
, София, 13.7.1927г.,
Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като
божество
, отделно от съзнанията на другите хора.
Те представят три кръга на деятелност. Следователно, когато човек разрешава въпросите от гледището на индивидуалното съзнание, изводът ще бъде един; когато разрешава въпросите от гледището на общественото съзнание, изводът ще бъде друг; и най-после, когато разрешава въпросите от гледището на Божественото, т. е. на общочовешкото съзнание, изводът ще бъде съвършено различен от изводите на първите две съзнания. Всички тия съзнания са във вас, но вие трябва да ги развивате, да работите в зависимост от тях. Иначе, ако живеете само с индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате.
Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като
божество
, отделно от съзнанията на другите хора.
Хора с такова съзнание представят пеперуди, които преждевременно са се излюпили. Но смърт очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи. Голямо заблуждение е да счита човек себе си за божество.
към беседата >>
Голямо заблуждение е да счита човек себе си за
божество
.
Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като божество, отделно от съзнанията на другите хора. Хора с такова съзнание представят пеперуди, които преждевременно са се излюпили. Но смърт очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи.
Голямо заблуждение е да счита човек себе си за
божество
.
Той не може и не трябва да играе ролята на божество. Ето защо, когато някой счита, че е човек, че е християнин, той трябва добре да разграничава и разбира проявите на тия три съзнания в себе си и да постави всяко от тях на своето място. Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна черта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си.
към беседата >>
Той не може и не трябва да играе ролята на
божество
.
Хора с такова съзнание представят пеперуди, които преждевременно са се излюпили. Но смърт очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи. Голямо заблуждение е да счита човек себе си за божество.
Той не може и не трябва да играе ролята на
божество
.
Ето защо, когато някой счита, че е човек, че е християнин, той трябва добре да разграничава и разбира проявите на тия три съзнания в себе си и да постави всяко от тях на своето място. Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна черта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора.
към беседата >>
54.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Не е само това, но човек в себе си има скритата мисъл да бъде едно малко
божество
.
В новото учение е важна правата мисъл. Моето учение е правата мисъл, която е абсолютна, без никакви погрешки. Имате ли правата мисъл, с нея ще турите здрава основа в живота си. Тогава и отношенията ви ще бъдат нормални, между вас ще се установят отношения на взаимно почитане и уважение. Всинца искате да ви обичат.
Не е само това, но човек в себе си има скритата мисъл да бъде едно малко
божество
.
Забележете, че и у най-малките деца, на 5-6 месеца, има такова желание. То заповядва, дава разпореждания на майка си. Казва й: "Ти ще станеш от леглото си, ще се облечеш, ще направиш това-онова". И майката се намира в чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавам с малките деца?
към беседата >>
55.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое
божество
, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил.
Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо всичко това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. „Не може ли по друг начин? “ – Не може. Досега никой не е разрешил въпросите по друг начин, нито вие ще ги разрешите.
Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое
божество
, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил.
Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища! Следователно няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал, и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почтено място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда.
към беседата >>
56.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Днес всички учени и философи, поети и музиканти, художници и артисти, всички считат обществото за идеал, за някакво
божество
.
Частите на каква и да е величина са израз на цялото. Следователно, животът на частите зависи от живота на цялото. Това е важно положение, което трябва добре да се схване, за да се осмисли целокупния живот. Ако животът на съвременните хора се е обезсмислил, то е по единствената причина, че те искат да живеят извън цялото, което е невъзможно. Ако човек се откаже от цялото, което представя реалността или разумността в живота, той неизбежно ще дойде до положението, в което се намират съвременните общества.
Днес всички учени и философи, поети и музиканти, художници и артисти, всички считат обществото за идеал, за някакво
божество
.
Ето защо, всички искат да имат доброто мнение на обществото, а ние виждаме, че от каквито индивиди да е съставено това общество, то има свои дефекти, свои недостатъци. Кажете, например, можете ли да прекарате с един човек от това общество 20 години на едно място. без да се скарате, или да си кажете една лоша дума? Значи, хората, които съставят обществото, не са светии, вследствие на което не трябва да се боготворят. Идеята, че обществото трябва да се зачита, е права.
към беседата >>
57.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
Те считат човека като
божество
, над което нищо друго не съществува.
За пример, те не помислят даже върху въпроса, че между човека и растенията, от една страна, както и между човека и животните, от друга страна, има тясна връзка. Те поставят себе си като център на вселената. Като погледнат към слънцето, към звездите, те намират, че всичко е създадено само за тях. Ако наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитат, те за кого са създадени. Обаче, като се натъкнат на този въпрос, хората казват, че по-високи същества от човека няма.
Те считат човека като
божество
, над което нищо друго не съществува.
Това твърдение е залегнало дълбоко в умовете на учените и на философите. Като четете и най-отвлечените философии, ще видите, че и там, като се говори за Бога, пак човека разбират. Като се молят на Бога, съвременните хора пак себе си разбират. Те се молят за знание, за богатство, за сила и казват: Господи, ако ни дадеш повече сили, повече знание и богатство, ще видиш, как можем да преустроим света. Това показва, че хората правят ред опити за преустройството на света, а после се питат, защо светът е толкова разбъркан.
към беседата >>
58.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
едно старовременно
божество
, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората.
Сега, като говоря за вяра, за търпение, за знание, това не значи, че е достатъчно за човека да ги има само, но той трябва да знае, как да ги използва в живота си, как да ги приложи за свое благо, както и за благото на своите ближни. За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един от древните царе искал да тури нов ред и порядък в света, но не знаел, как да намери хората, с които ще работи, и кои ще бъдат тези хора. Той имал нужда само от пет души, но за да види, кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел, той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е.
едно старовременно
божество
, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората.
После, турете един надпис на това божество, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае. Предметите, поставени на това божество, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга. Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото.
към беседата >>
После, турете един надпис на това
божество
, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае.
За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един от древните царе искал да тури нов ред и порядък в света, но не знаел, как да намери хората, с които ще работи, и кои ще бъдат тези хора. Той имал нужда само от пет души, но за да види, кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел, той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е. едно старовременно божество, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората.
После, турете един надпис на това
божество
, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае.
Предметите, поставени на това божество, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга. Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята.
към беседата >>
Предметите, поставени на това
божество
, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга.
Един от древните царе искал да тури нов ред и порядък в света, но не знаел, как да намери хората, с които ще работи, и кои ще бъдат тези хора. Той имал нужда само от пет души, но за да види, кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел, той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е. едно старовременно божество, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората. После, турете един надпис на това божество, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае.
Предметите, поставени на това
божество
, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга.
Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята. Петият пътник взел Свещената книга.
към беседата >>
Първият пътник, който минал покрай
божеството
, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от
божеството
.
Той имал нужда само от пет души, но за да види, кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел, той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е. едно старовременно божество, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората. После, турете един надпис на това божество, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае. Предметите, поставени на това божество, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга.
Първият пътник, който минал покрай
божеството
, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от
божеството
.
Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята. Петият пътник взел Свещената книга. След това тия пътници отишли при царя да се похвалят с предмета, който взели от божеството.
към беседата >>
След това тия пътници отишли при царя да се похвалят с предмета, който взели от
божеството
.
Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята. Петият пътник взел Свещената книга.
След това тия пътници отишли при царя да се похвалят с предмета, който взели от
божеството
.
На първия пътник, който взел диамантената пръчица, царят казал: Назначавам те за министър председател в царството ми. На втория, който взел двете хиляди монети, казал: Назначавам те министър на финансиите в царството ми. На третия, който взел мастилницата и перото, казал: Назначавам те министър на просвещението в царството ми. На четвъртия, който взел сабята, казал: Назначавам те министър на войната в царството ми. На петия, който взел Свещената книга, казал: Тебе пък назначавам министър на вероизповеданията.
към беседата >>
Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмети, подобни на тия, които били около
божеството
, и оставят детето да отиде към масичката.
На втория, който взел двете хиляди монети, казал: Назначавам те министър на финансиите в царството ми. На третия, който взел мастилницата и перото, казал: Назначавам те министър на просвещението в царството ми. На четвъртия, който взел сабята, казал: Назначавам те министър на войната в царството ми. На петия, който взел Свещената книга, казал: Тебе пък назначавам министър на вероизповеданията. Питам: изборът, който петте пътници направили на предметите, отговаря ли на службите, които царят им дал?
Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмети, подобни на тия, които били около
божеството
, и оставят детето да отиде към масичката.
През това време родителите и роднините на детето гледат, към кой от тия предмети ще посегне. По това гадаят, какъв стремеж има детето, и какво ще стане в бъдеще от него. По това се определя, кой е най-силният стимул, или кое е най-силното желание в човека. И наистина, онова, което най-силно желае човек, то е всякога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот.
към беседата >>
59.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Вие считате, че приятелят ви трябва да устоява на думата си, да бъде като
божество
.
Вие отивате на определеното място, но приятелят ви не е там. Чакате час, два, три, той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате, да търсите причината за неговото закъсняване. Коя може да бъде причината за това? Или, че той се е размислил да дойде, или му се е случило нещо важно, което е попречило да изпълни обещанието си.
Вие считате, че приятелят ви трябва да устоява на думата си, да бъде като
божество
.
Действително, чистият и светият човек трябва да устоява на думата си. Такъв човек с нищо не може да се оправдае: че тренът закъснял, че параходът прекарал някакво малко крушение, или че сам той заболял – нищо не го оправдава. Не може да се яви причина, която да му противодейства. Ако срещне физически препятствия, най-после, той от тялото си навън трябва да излезе и пак да се яви навреме в определения ден. Когато някой ангел обещае на човека нещо, той ще се яви навреме: дали вън ще има буря или земетресение, дали ще бъде окован във вериги и в букаи, той трябва всичко да преодолее и да се яви навреме.
към беседата >>
60.
Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете
,
ООК
, София, 11.4.1928г.,
Тя ви нарича ангел,
божество
, казва, че не може да живее без вас.
На глупавия мъж тя може да измести ума от мястото му, но на умния тя намества ума. Като ученици вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от външни примамки. Срещате една красива жена, с червисани устни и страни, с направени вежди, разкошно облечена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате в нея, мислите, че като нея няма друга в света. Запознавате се, разговаряте с нея.
Тя ви нарича ангел,
божество
, казва, че не може да живее без вас.
Щом се ожените, отношенията ви се изменят. Тя ви нарича простак, невежа, грубиян и т. н. Вие се чудите какво е станало с нея, че толкова се е изменила. – Не, тази жена ни най-малко не се е изменила Това са методи на „астралната жена", с които природата си служи. За да даде добър урок на някой човек, астралната жена влиза в някоя женска форма и започва уроците си.
към беседата >>
61.
Методи за хранене
,
МОК
, София, 11.5.1928г.,
През този период детето е
божество
, всички му се радват, носят го на ръце.
Последната категория деца най-много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота си. Като се изучавате, добре е да знаете, във всеки даден момент, към коя категория деца принадлежите: към бозайничетата, към онези, които пълзят, или към тези, които ходят самостоятелно. Времето, през което майката носи детето си на ръце, наричаме „златно време“.
През този период детето е
божество
, всички му се радват, носят го на ръце.
Дойде ли началото на втората година, царството на детето се свършва. То постепенно пристъпва, изправя се и един ден започва само̀ да ходи. От този момент детето става по-самостоятелно. Това са фази, през които детето неизбежно минава, докато дойде до състоянието на възрастен човек, който започва да решава задачите на своя живот. За да разреши задачите си, човек трябва да има буден ум и интерес към тях.
към беседата >>
62.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като
божество
, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.
Защо трябваше земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, например, въпросите: защо е създадена земята, защо сме дошли да живеем върху нея и т.н.? Ако човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на земята, той е разрешил един кардинален въпрос. Това, което Бог е разрешил в себе си, и ние трябва да разрешим. Щом разрешим въпроса, защо е създаден светът, ние ще станем като Бога и Едно с Него.
Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като
божество
, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.
„Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово? " Защо беше нужно на Никодима това тяло, когато Христовият Дух е вече отлетял? При това, Христос каза на учениците си: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да имате живот в себе си". Мнозина от Неговите ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша?
към беседата >>
63.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Понякога ленивият си мисли, че е
божество
, за което всички трябва да работят.
Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите. Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот. Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия.
Понякога ленивият си мисли, че е
божество
, за което всички трябва да работят.
Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията.
към беседата >>
Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова
божество
като него.
В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат?
Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова
божество
като него.
Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява. На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер? – На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно.
към беседата >>
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е
божество
, за което всички трѣбва да работятъ.
(втори вариант)
Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи. Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате.
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е
божество
, за което всички трѣбва да работятъ.
Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той.
към втори вариант >>
Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова
божество
, като него!
(втори вариант)
Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди?
Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова
божество
, като него!
Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си. Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка.
към втори вариант >>
64.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Тази мома е станала за него
божество
, на което се кланя.
Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил.
Тази мома е станала за него
божество
, на което се кланя.
Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил.
към беседата >>
Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за
божество
.
Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.
Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за
божество
.
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода. Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират.
към беседата >>
65.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
В това се крие друга идея, а именно: и двамата са намерили друго
божество
, на което трябва да се кланят по друг начин.
Не се минава много време, той среща друга мома, по-красива от неговата, и спира погледа си на нея. И момата среща друг момък, по-красив от нейния възлюбен, и спира погледа си върху него. Тя върви с възлюбения си, но вече й става отегчителен, иска да се освободи от него. Това показва, че тя иска да бяга. Тя иска да бъде свободна, той иска да се уедини, оплаква се от обезличаване.
В това се крие друга идея, а именно: и двамата са намерили друго
божество
, на което трябва да се кланят по друг начин.
Това е външната страна на вътрешните човешки състояния. И тъй, който живее във външното разнообразие на живота, той се намира в физическия свят. Обаче, между всички форми на живота съществува известна връзка. Те са съставни части на един общ организъм. Който не може да схване тази велика идея и дава предимство на една или на друга част, сам внася смут в душата си.
към беседата >>
Неговото
божество
вече се е смѣнило съ друго, и начинътъ на поклонението вече е другъ.
(втори вариант)
Обаче, не минава много врѣме, той срѣща по-красива мома отъ неговата и спира погледа си върху нея. И момата отъ своя страна, като срещне другъ момъкъ, по-красивъ отъ нейния, поглежда го и казва на своя момъкъ: „Ако обичашъ, пусни ме да вървя свободно. Горещо ми е малко.“ Тя отдръпва рѫката си, подъ прѣдлогъ и двамата да бѫдатъ свободни. Това показва, че тя е намислила да бѣга. И той, отъ своя страна, й казва: „Искамъ малко да се уединя, защото се обезличихме.“ Въ това обезличаване се крие друга идея.
Неговото
божество
вече се е смѣнило съ друго, и начинътъ на поклонението вече е другъ.
Това сѫ външни страни на извѣстни вѫтрѣшни състояния у човѣка. Казвамъ: ако вие искате разнообразие въ живота си отвънъ, трѣбва да знаете, че сте въ физическия свѣтъ. Обаче, между всички форми на живота сѫществува извѣстна връзка. Тия форми съставляватъ части на единъ общъ организъмъ. Ако вие не можете да схванете тази велика идея и давате прѣдпочитане на една часть прѣдъ друга, ще внесете смутъ въ душата си.
към втори вариант >>
66.
Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга
,
МОК
, София, 14.12.1928г.,
Понякога той се поставя като
божество
и мисли, че е на правата страна, и всички около него мислят криво.
Ако се товарите с много мисли, положението ви ще се влоши. Една основна мисъл в ума и едно основно, съществено чувство в сърцето са в състояние да разрешат 99% от мъчнотиите ви. Кой е единият случай, в който основната мисъл не може да ви помогне? – Когато човек сам не иска да си помогне. Никой не може да застави човека да направи това, което той сам не иска.
Понякога той се поставя като
божество
и мисли, че е на правата страна, и всички около него мислят криво.
При това положение, никой не може да го измести от пътя му. Каквото реши, ще го направи. Както и да го убеждават, той не отстъпва от решението си. Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човек сам се натъква на вътрешни страдания. Карат го да яде, той не иска, отказва се от всякакво ядене.
към беседата >>
В това отношение той е едно
божество
.
(втори вариант)
Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска.
В това отношение той е едно
божество
.
У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш.
към втори вариант >>
67.
Израз на живота
,
ООК
, София, 19.12.1928г.,
В това отношение, човек може да бъде или ангел, или
божество
.
В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето.
В това отношение, човек може да бъде или ангел, или
божество
.
Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот. Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете. Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите.
към беседата >>
Като ангел, той ще прилага любовта; като
божество
, той ще служи.
Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество.
Като ангел, той ще прилага любовта; като
божество
, той ще служи.
Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот. Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете. Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите. Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране.
към беседата >>
Който иска да бъде
божество
, той трябва да пази законите и интересите на ангелите.
В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот. Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете.
Който иска да бъде
божество
, той трябва да пази законите и интересите на ангелите.
Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им. Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях. Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот.
към беседата >>
68.
Тихият глас
,
ИБ
, София, 1.1.1929г.,
Глупавият се мисли за
божество
, затова често иска да изменя Божия план на нещата.
Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземания-давания с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползвате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания.
Глупавият се мисли за
божество
, затова често иска да изменя Божия план на нещата.
Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, здраве и много знания. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него, той да заповядва, а Господ да изпълнява. Умният, любещият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: "Мъчно е да се познае кой ни обича! " - Да, разумен, любещ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича.
към беседата >>
69.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е
божество
, на което те слугуват.
И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е
божество
, на което те слугуват.
Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете.
към беседата >>
70.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое
божество
напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"? Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как?
Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое
божество
напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската.
към втори вариант >>
71.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Като средство за взаимна услуга, като разменна монета, парите имат смисъл, но не и като кумир, като
божество
, на което да се кланят.
Богатството представя бент, който спира движението на водата. Когато човек се подпуши, той изпада в заблуждения. Ето защо, той трябва да знае, че богатството, към което се стреми, може да бъде само средство, но не и цел, нито кумир в живота му. Човек е създал парите. Следователно, те не могат и не трябва да седят по-високо от него.
Като средство за взаимна услуга, като разменна монета, парите имат смисъл, но не и като кумир, като
божество
, на което да се кланят.
Ще кажете, че без пари не може да се живее. Да, без пари не може да се живее, както и без мост не могат да се минават големите реки. Дунав, запример не може да се минава без мост. Обаче, мостът, който е нужен за човека, не е нужен нито за птицата, нито за рибата. Това показва, че морал е само онова, което е задължително за всички.
към беседата >>
Парите за тебе може да бъдат едно средство, но може да бъдат и едно
божество
.
(втори вариант)
Казват, като станат хората богати, ще изгубят Господа. Може да го изгубят, защото парите ще бъдат едно препятствие. В какво седи това препятствие? Защото парите ще станат бент за тебе, да те спрат, да се заблуждаваш. Прекъсва се връзката с Бога.
Парите за тебе може да бъдат едно средство, но може да бъдат и едно
божество
.
Парите за тебе не може да бъдат по-горе от тебе. Ти си създал парите, ти си създал тази форма. Хората са възприели тази форма да си услужват, но същевременно те са ги направили едно божество. Казва, без пари не може. То е толкоз вярно, че и без мост не може.
към втори вариант >>
Хората са възприели тази форма да си услужват, но същевременно те са ги направили едно
божество
.
(втори вариант)
Защото парите ще станат бент за тебе, да те спрат, да се заблуждаваш. Прекъсва се връзката с Бога. Парите за тебе може да бъдат едно средство, но може да бъдат и едно божество. Парите за тебе не може да бъдат по-горе от тебе. Ти си създал парите, ти си създал тази форма.
Хората са възприели тази форма да си услужват, но същевременно те са ги направили едно
божество
.
Казва, без пари не може. То е толкоз вярно, че и без мост не може. Ако минаваш през Дунава, без мост не може. Трябва да има един мост, да минеш от единия край до другия. Но казвам, това важи само за нас.
към втори вариант >>
72.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като
божество
, пише й прекрасни писма, коленичи пред нея, обещава й добър живот, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него.
Работите на много хора са уредени, но те пак не са свободни. Значи, свободата не зависи от това, дали работите на човека са уредени, или не. Работите на хората могат да бъдат уредени, могат да бъдат неуредени, а при това те пак да не са свободни. Значи, за да бъде свободен човек, трябва да е придобил истината, да знае нещо. Докато е млад, човек идеализира нещата, представя си ги в такъв вид, в какъвто не са.
Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като
божество
, пише й прекрасни писма, коленичи пред нея, обещава й добър живот, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него.
Той мисли, че с нея заедно, ще влезе в Царството Божие. Без нея животът му се обезсмисля. Докато се оженят, всичко е добро; щом се оженят, и двамата започват да се чудят, защо не идва Царството Божие между тях. Те започват да съжаляват, че са се оженили, и казват: Не струва човек да се жени. – Щом не струва човек да се жени, това показва, че тази женитба не е от Бога. Защо?
към беседата >>
73.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Едно
божество
никога не върви по пътя на любовта.
(втори вариант)
Защото, ако има страх, той ще придобие мъдростта, ще върви по пътя на мъдростта, тя ще го спаси. Пък ако има любов, той ще върви по закона на благодатта. Любовта е път ма най-малко съпротивление. Следователно там и децата може да ходят. Страхът е за гениалните хора, за адептите, за боговете.
Едно
божество
никога не върви по пътя на любовта.
Те, ако биха имали сила, биха снели Господа, но ги е страх. По пътя на мъдростта вървят и всички треперят. Господ, когато някой бог не се подчинява, той стъпи с крака си отгоре, погледне само веднъж, потреперят всичките фибри. Като потреперят, той се почувства унижен. Господ казва: "Ти този ден ще се снишиш." За любов на боговете не се говори.
към втори вариант >>
74.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Въпреки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на
божество
.
Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват. Например, когато се измерва диаметъра на земята, трябва да се знае точно, колко е голям, ни повече, ни по-малко, а не да се измерва приблизително. В това отношение и човешкото съзнание представя едно малко звено в общото, колективно съзнание. Всеки човек трябва да знае големината на своето съзнание. Ако не се съзнава като едно малко звено в общото съзнание, той не би могъл да се кооперира с него, не би могъл да се нарече човек.
Въпреки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на
божество
.
Не е така. И животните живеят отделно. Има животни, които живеят в стадно състояние. Обаче, смисълът на живота не е и в стадното състояние. Въпросът седи в това, човек да се кооперира със своята разумност за постигане на известни идеи.
към беседата >>
75.
Външните линии на красотата
,
ООК
, София, 26.6.1929г.,
Да кажем, ти си философ, мислиш, че твоето съзнание принадлежи на някое
божество
, по-високо.
(втори вариант)
Първия път като представи дъщерите, първата беше отдясно. Но втория път като ги представи, първата ще бъде отляво, втората отдясно, третата отляво, четвъртата отдясно. Туй е вярно. Ако вие днес сте от дясната страна на Бога, утре ще бъдете от лявата. Но вие сте идея на някого.
Да кажем, ти си философ, мислиш, че твоето съзнание принадлежи на някое
божество
, по-високо.
Ти си син на някого. Един ден твоят баща ще представи сина и дъщеря си пред Бога, ще каже: "Господи, да ти представя моята дъщеря." Господ те туря отляво. Целия ден опъваш каиша, работиш. Казва: "Много съм скръбен, много съм тъжен." Ще работиш. Тъжните хора, скръбните хора работят в света, на работа са те.
към втори вариант >>
76.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое
божество
, той ще почувства и тази лювов.
Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства.
Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое
божество
, той ще почувства и тази лювов.
Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът. Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня!
към беседата >>
Ти си за мене
божество
." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си.
Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит. Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея.
Ти си за мене
божество
." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си.
Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор".
към беседата >>
77.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
Ако беше силен, като
божество
, той трябваше да освободи Русия.
Те не могат да достигнат даже и пред вратата на рая. Докато тези светии са на земята, хората очакват помощ от тях. Те не могат на себе си да помогнат, че на хората ще помагат. Руснаците имаха един такъв светия – свети Николай чудотворец, който не можа да ги спаси от ръцете на болшевиките. Много риби изядоха те в негово име, но той не можа да ги спаси.
Ако беше силен, като
божество
, той трябваше да освободи Русия.
Въпреки това слушате мнозина да казват: Свещените традиции не трябва да се нарушават. Значи, ако мостът, по който хората минават, е слаб, и те рискуват да потънат, той не трябва да се премахне, да се разруши.– Не, гредите на този мост са изгнили, и той трябва да се премахне. Който е светия, той трябва да покаже своето светийство; който е божество, той трябва да покаже своята божественост. Лесно е да се каже, че този или онзи е светия. Много от съвременните хора са все светии и божества, които нито на другите могат да помогнат, нито на себе си.
към беседата >>
Който е светия, той трябва да покаже своето светийство; който е
божество
, той трябва да покаже своята божественост.
Руснаците имаха един такъв светия – свети Николай чудотворец, който не можа да ги спаси от ръцете на болшевиките. Много риби изядоха те в негово име, но той не можа да ги спаси. Ако беше силен, като божество, той трябваше да освободи Русия. Въпреки това слушате мнозина да казват: Свещените традиции не трябва да се нарушават. Значи, ако мостът, по който хората минават, е слаб, и те рискуват да потънат, той не трябва да се премахне, да се разруши.– Не, гредите на този мост са изгнили, и той трябва да се премахне.
Който е светия, той трябва да покаже своето светийство; който е
божество
, той трябва да покаже своята божественост.
Лесно е да се каже, че този или онзи е светия. Много от съвременните хора са все светии и божества, които нито на другите могат да помогнат, нито на себе си. Време е вече човек да направи коренно преобразование в своите възгледи, да се освободи от заблужденията си, защото те са причина за нещастията му. Всяко красиво чувство в душата на човека, всеки възвишен порив на любовта, който днес се заражда в човека, утре може да бъде смачкан от собствените му заблуждения. Единственото реално нещо в света, това е животът.
към беседата >>
78.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Аз съм за тебе
божество
.
(втори вариант)
И той казва: „Да, такава е жена ми." Пък ако неговата жена е умна, какво ще му придаде? Най-първо, ако той седи културно по-долу от нея и иска да я подчини на неговия закон и казва: „Слушай, ти това няма да правиш, онова няма да правиш" и ако започне да й туря неговия режим, питам, де ще отиде нейната красота? Защото, докато служи на други закони, има свобода. Но ако дойде да разрешава лично въпросите, казва: „Ти за кого си се женила? За хората или за мене?
Аз съм за тебе
божество
.
Ти, вкъщи когато съм, хубаво ще се обличаш. Вън дрипава ще бъдеш. Никакво белило, никакво червило, разрошена, никакво чесане. Аз не искам никой да те харесва." Това е правилото на ревнивия мъж. Знаете ли какво е правилото на ревнивия мъж или на ревнивата жена?
към втори вариант >>
79.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е
божество
, а никога ще мисли, че е животно.
Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание. Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него.
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е
божество
, а никога ще мисли, че е животно.
Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа.
към беседата >>
Казват за някого - той е като
божество
.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота. Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности.
Казват за някого - той е като
божество
.
Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон.
към втори вариант >>
Ако ти, който се считаш като едно
божество
, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав.
(втори вариант)
Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения.
Ако ти, който се считаш като едно
божество
, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав.
Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава.
към втори вариант >>
Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно
божество
- Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия.
(втори вариант)
Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон.
Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно
божество
- Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия.
Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене.
към втори вариант >>
80.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Щом се създава, той не е никакво
божество
.
(втори вариант)
И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е.
Щом се създава, той не е никакво
божество
.
Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното.
към втори вариант >>
81.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое
божество
не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област.
Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое
божество
не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота.
към беседата >>
Ако едно
божество
или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе.
Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Ако едно
божество
или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе.
Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината.
към беседата >>
Ако един Бог надзърне там, той трябва да се съблече от своето
божество
, да не е вече
(втори вариант)
Ти можеш да се молиш, колкото искаш, само да надзърнеш в тази област, но няма да можеш да влезеш. Защо? Защото, ако едно грешно око би надзърнало там, светът би се опетнил. Не само човек, но ангелите не могат да надзърнат в тази област. Не само ангелите, но и архангелите не могат там да надзърнат. Не само архангелите, но и боговете не могат да надзърнат в тази свещена област.
Ако един Бог надзърне там, той трябва да се съблече от своето
божество
, да не е вече
Бог. Той не може да остане Бог. Ако един ангел надзърне там, той трябва да престане да е ангел. Ако един богат човек надзърне там, той трябва да престане да е богат. Ако един грешник надзърне там, той трябва да престане да бъде грешник. Ако една красива мома надзърне там, тя трябва да престане да е красива.
към втори вариант >>
82.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар,
божество
.
Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си. „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен.
В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар,
божество
.
За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости.
към беседата >>
Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или
божество
.
(втори вариант)
Тогава магарето му умряло. Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара. Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля.
Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или
божество
.
Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе.
към втори вариант >>
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като
Божество
.
(втори вариант)
Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос.
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като
Божество
.
Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат.
към втори вариант >>
НАГОРЕ