Търсене в текстове за 'Божество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А в поклонението на природата - видим символ на Божеството.
Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра! Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства. Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.
към текста >>

Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство.
към текста >>

2. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

3. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”.
Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация.
към текста >>

Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно.
Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка.
към текста >>

4. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея.
Те никак не са прави: Бог е говорил много и много е писал. Но хората са глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е най-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако би могъл човек да я чете, би могла да му даде чудни познания. Но уви! Кой мисли за това? Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората.
към текста >>

5. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм.
„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти.
към текста >>

6. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея.
Те съвсем не са прави: Бог много е говорил и много е писал. Но хората са и глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е още по-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Творението, природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако човек би могъл да я чете, би могла да му даде чудна наука. Но, уви! Кой мисли върху това? Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея. Когато детето попадне в библиотеката на своя баща, то преравя и прелиства много книги, но не чете никоя от тях; то само се спира затуй, за да погледне картинките, които му се препоръчват пътьом; но тези картинки за него са само празни форми, то съвсем не разбира тяхното значение. Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението.
към текста >>

7. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде.
Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
към текста >>

8. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си.
Пречистете го и го доведете в спокойствие, като се стараете да отстраните всичко, що няма общо с предмета, с който се занимавате. Направете го по-чувствителен и по-чист; тогава ще можем винаги да си служим с него. Чистите мисли са материала, с който работим. И така, очистете вашите мисли до такава висока степен, че всяка една от тях да може да се използува от Нас и от Него. Вие можете да ги чистите, като ги сравнявате с Неговите. Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си. Концентрирайте се върху туй, което правите, чувате, учите или четете. Мощта на мисълта е голяма. Използувайте я сега съзнателно за Него. Употребявайте я винаги, за да помагате на света. Всеки един ден е загубен, в който вие не сте употребили разсъдъка си и не сте го довели до една по-добра форма, за да бъде използуван от Нас и от Него.
към текста >>

9. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк.
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец.
към текста >>

10. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях.
Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот. Затова е разкрил Вселюбящият пред всички души великата своя книга на живот и творчество - книгата на чудесата. Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота! И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях. Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар. Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества. Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито вашите очи, нито вашите сърца биха издържали истинската красота.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Него аз наричам божествен човек, Божество.
И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними.
към текста >>

12. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна.
Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида.
към текста >>

Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина?
към текста >>

В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума).
към текста >>

13. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него.
към текста >>

Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото.
Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители.
към текста >>

14. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име.
И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир. грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир.
към текста >>

15. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването.
към текста >>

Сега ли пак се дири никакво божество!
Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това. Те ни показват, че умът на човека напредва с бързи крачки, но тоя ум е студен, жесток. Той сее смърт, ужас и страдания. Тоя ум е отчужден от великото единство в света!
към текста >>

16. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него.
към текста >>

17. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо?
Има един такъв народ на земята, ала той е общочовешки, защото е съставен от всички истински мислещи човеци, към който и народ да принадлежат. Той е живото ядро на човечеството, той е неговата есенция. Тия мислещи човеци, които образуват живо звено между отделните народи и поддържат тяхното единство, познават истински живота. За тях животът не е механически сбор от физикохимични процеси, а съчетание на разумни същества. Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-нисшите, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм. Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете? " Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения? Едно от най-големите бедствия в живота на съвременните народи е безработицата.
към текста >>

18. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство.
една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
към текста >>

19. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата.
към текста >>

20. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия.
Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право, а не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера. Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера. Не че животът на римския народ се е движел изключително в тази сфера, защото в нея са се пресичали всички "планетни сфери". Но тя, във всеки случай, е основната и придава характерните черти на древно-римската империя, нейният основен стил, от гледище на историческата физиогномика. С това искам да подчертая, че космичната формула на зодиака ни дава един сигурен ключ за разбиране историческото битие на един народ, на една култура.
към текста >>

21. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ.
МЕТЪРЪТ – ПЪРВООБРАЗ В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини. Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм. Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване.
към текста >>

Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност.
„жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше.
към текста >>

За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост".
Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка.
към текста >>

22. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло. Птоломеевото слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за слънцето и преди всичко факта - че слънцето е център на нашата планетна система, а не земята.
към текста >>

23. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме".
Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие. Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
към текста >>

Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството.
„Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода. Само едно нравствено съвършено, свято човечество може да бъде щастливо.
към текста >>

24. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин.
управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание.
към текста >>

25. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил.
към текста >>

"Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е.
И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил. течения и пр."... (стр. 14, 15). Излишно е да говорим по тия въпроси.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тези думи ни отвеждат до едни от най-интимните прояви на Божеството.
И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли. те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията. Защото те са лежали като основен скрижал в плановете за създаването на света, в плановете на предвечната Сила, която е търсила да осъществи своето въплътяване. Затова тези думи: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" крият в себе си една от най-великите мистерии. Тези думи ни отвеждат до едни от най-интимните прояви на Божеството. Колкото и отдавна да са известни на човечеството тези слова и тази истина, все пак те са останали неразбрани за хората. Ако те биха били разбрани, биха ли се делили човеците помежду си? Без съмнение не, защото те биха знаели, че са направени по образ и подобие Божие и че, следователно, са едно с Бога. А в Бога разделяеми не могат да бъдат! Цялата култура на човечеството вчера и днес показва, че не се разбират тия прости, но велики и вечни истини, в основата на които лежи братството между всички.
към текста >>

Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува. Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието. Затова човек включва в себе си целия останал животински свят.
към текста >>

Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество.
В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието. Затова човек включва в себе си целия останал животински свят. В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен. Човек, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми. Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли.
към текста >>

Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли.
Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството.
към текста >>

Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството.
Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството. Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек. Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему".
към текста >>

27. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на човека с божеството.
В изображенията на това изкуство, като съществен елемент се появява и движението. То е изписано в барелефите и всички останали скулптурни творби. В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и кучета на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство. След това идват творбите на Персия — пак предимно ловни сцени, в които са изобразени помагащите божества, като Ахурамазд и др. В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения. В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на човека с божеството. Древните елини, които създадоха безсмъртните и неповторими творби в архитектурата и скулптурата, са най-големите майстори на човешката, земна красота. Духът на тогавашните творци не е трябвало да се рее в отвъдното, нематериалното битие, за да търси с мъка изразните линии на своите стремежи. Той виждал всичко въплътено в самия човек. За тогавашния майстор, най-голямата небесна красота трябва и може да се изрази с най-голямата земна красота. Може да се яви разногласие във възгледите на сегашните интерпретации, дали древно-елинското изкуство е чисто и просто усъвършенствуване на земните форми до съвършенството на небесна красота, или пък небесната хармония е облечена в човешки образи.
към текста >>

В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм.
Те не израстват отдолу, поели път към висините, а имат определен ръст, строго и конкретно отсечен, без желание да досегне звездите. Тоя копнеж за безпределното се роди у човека по-късно и по-късно намери своето въплъщение. И друго нещо ни убеждава в това. Храмовете на древна Елада, макар и така внушителни отвън, не са предназначени за много хора. Богатата редица от колони заема голямо пространство, което не позволява събиране на множество. В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете. Вътре влизали при случаи често единично, когато някой е трябвало да отправи своите молитви и да поднесе своя дар. Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски човек. Той е живял потопен в неговия блясък, но не виждал и не е търсил слънцето, а формите на земята, които то заливало със своя блясък. Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— Златната кукла на мама, ангелчето, божеството на мама!
Искам да зная. какво е това оживление в тази голяма, светла стая. Дали тук не е този, чийто живот ме интересува тъй много. Старият служител застана за миг. Тогава то видя всред голямата стая в топли бели завивки едно мъничко същество, на чиито писъци майката щастливо усмихната отговаряше с най-нежни слова. — Златната кукла на мама, ангелчето, божеството на мама! Отново болка сви доброто сърце на възторжения служител. — Нима и тук не си спомнят за Извора на живота, запита то! И тук ли не се надяват на Него! Старият служител го притисна още по-грижливо в мощните си обятия и полет високо, далеч от хората, над планини и гори. — Още малко, каза той, и ние ще стигнем целта.
към текста >>

29. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството.
Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е.
към текста >>

30. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им.
към текста >>

31. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Истината, тя е Божество - тя просветява!
Дънов Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас. В наследство ни оставя: “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи. Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава. Мъдростта - тя е веселие, тя ни възпитава. Истината, тя е Божество - тя просветява! ” Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя
към текста >>

32. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството.
Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта.
към текста >>

33. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Него аз наричам Божествен Човек, Божество.
И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставлявате едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек, Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение.
Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот.
Но тя изисква да бъде търсена и разкривана. Тя е скрита така, че усилията, които са нужни за нейното разкриване, да бъдат възнаградени от радостта на знанието и надеждата. Понеже тя е универсална, тя владее над всички времена и всички сватове. Тя е, прочие, една и съща за всички епохи и за всички хора, и затова я намираме еднаква във всички области на знанието. Но пътищата, по които тя може да бъде достигната, са многобройни и често, твърде различни. Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот. Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните. Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията.
към текста >>

Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните.
Тя е скрита така, че усилията, които са нужни за нейното разкриване, да бъдат възнаградени от радостта на знанието и надеждата. Понеже тя е универсална, тя владее над всички времена и всички сватове. Тя е, прочие, една и съща за всички епохи и за всички хора, и затова я намираме еднаква във всички области на знанието. Но пътищата, по които тя може да бъде достигната, са многобройни и често, твърде различни. Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот. Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните. Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията. Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно.
Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има.
Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат. Някой път те заболи някой пръст или друг орган без видима причина - това е поличба, белег за нещо, което има да стане. Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея.
И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия.
И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят. Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре. Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия. Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ.
Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа. И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли. Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа. Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на Адама другарка, да се радва.
към текста >>

42. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо.
Щом загубите се покриват от майката-капитал, тази работа всякога ще завърши катастрофално. Приложението на този закон по отношение на нашия вътрешен живот гласи: Никога не внасяйте Божественото, не ангажирайте това, което Бог ви е дал, в загубите, които имате в живота си. Не излагайте своята любов в света за нищо и никакво. Човек никога не трябва да изнася любовта си на пазара. Предпочети да отидеш ти 100 пъти на пазара, отколкото да изкараш любовта си на пазара. Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо. Да изнасяш любовта си на пазара - това е крайният егоизъм. Когато дойдете до любовта, ще бъдете готови на всички жертви заради нея, а не да жертвате любовта заради вашата личност. Когато се жертвате за любовта, тогава и любовта ще бъде готова да се жертва за вас. И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон. Ние мислим, че любовта трябва да извърши всичко за нас.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази, която беше за мен нежна приятелка, грижлива като добре майка, стоеше сега пред мен във всичкото си величие и аз знаех, че бях разгневил едно божество, нещо, от което най-много трябваше да се страхувам.
Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах. Треперех, както никога не бях треперил, нито от ужас, нито от страх. Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен. И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв. Тази, която беше за мен нежна приятелка, грижлива като добре майка, стоеше сега пред мен във всичкото си величие и аз знаех, че бях разгневил едно божество, нещо, от което най-много трябваше да се страхувам. „Затова ли, о Сенса! любимец на боговете! затова ли ти бе роден? Зареди това ли твоите очи бяха отворени и твоите чувства направени способни да виждат? Ти знаеш, че не; защото тези очи и тези изострени чувство съвсем не служеха на своя господар и ти показваха на кого и на чие дело ти си станал служител.
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“.
Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока.
„От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида. В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят. Имаме вече чувство на свободата — съзнание още на. Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият Гръцки живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път?
Какви ли епитети не са турени на жената. Когато един писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга и след това ще представи един морален човек, който ще повдигне тази паднала жена. Питам: по този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам колко мъже и жени са се повдигнали? Желанието на човека да повдигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се повдигне. Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път? Че какво ни препятства? Защо не можете да измените човешкото естество? Никой не може да действа против вярата на човека. Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята Божия. Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети.
За това ли се борим, страдаме и умираме? А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим. Само че ... хората почти не мислят върху това и предпочитат да си останат заслепени от измамата на външното. А какво би било, ако всеки ден посвещаваме по един час време за доброволно присъединяване към хармоничния хор на природата, за издигане погледите си към небето, за участване в назиданията от гледката на вселената? Но не: хората нямат време, нямат време за мислене, нямат време да се привържат към нещо, нито — да обичат. От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети. Но, драги читатели, вън от вас, които четете тия страници, колко са жителите на Земята, които знаят, че Слънцето е една звезда от Млечния път и че всяка звезда е слънце? Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици. Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради близостта й, наричаме Слънце. За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас.
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Него аз наричам Божествен Човек. Божество.
И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички народи на земята съставлявал, едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек. Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е, който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик, Той е, който носи науката на земята. Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега, като говоря за Божеството, мнозина от вас се съвършено обезсърчават.
Има умни хора в света, които, поради някакво неестествено желание в себе си, помрачават небето на своето вътрешно слънце. Един наш приятел отишъл в Америка, и на връщане за в България си купил такъв апарат, с помощта на който да уреди материалните си работи. Като пренасял този апарат с парахода, случило се, че станало некакво избухване в апарата, и по този начин си повредил едното око. Мнозина искат да имат някакъв апарат, та по магически начин да уредят положението си и материалните си работи. Те не съзнават, че правят същата погрешка, каквато е направил този наш приятел. Сега, като говоря за Божеството, мнозина от вас се съвършено обезсърчават. Вие намирате, че от вашата любов нищо не остава. Ето защо, за да не се обезсърчават хората, Бог е обещал да дойде отвътре, а не отвън. Така няма да се изгуби и вашата любов. Вие трябва да знаете, че всичко, което трябва да стане в света, ще стане. Бог е така предвидел нещата, че бъдещето царство, което ще се създаде, ще се създаде отвътре, а не отвън.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството.
От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва. Снемайки обущата от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място. Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене. Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани присъстващите в братско единение. Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов. Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там.
А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове. И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша. Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там. Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин. обед и вечер, и най после за това. че някой между тях имат и спътници, като луната на нашата земя. А планетата Сатурн. която отстои на голямо разстояние от слънцето, има и един голям светещ кръг, който и задържа много от отразената от нея светлина, Кой би желал, след като знае всичко това, и разумно преценява, да счита планетите за ненаселени тела?
към текста >>

52. -

Отговорно ли е Божеството, пряко или косвено, за този ужасен каприз?
смътно схващани от религията. То с надеждата на човечеството, защото от него ний черпим абсолютната вяра в добротата на Върховното Същество и защото То ни показва, че еволюцията има не само своята физическа, но също така и своята духовна страна. През ултраматериалистичните дни на миналия век, когато изглеждаше, че всяко ново откритие засилва все повече и повече мрачното заключение, че не може да съществува Бог, тъй като природата е жестока, безмилостна, „с окървавени нокти и зъби“, не е чудно, че хората със стотици хиляди напускаха своята вяра. И наистина, когато се постараем де проучим от близко живота и човешките дела и проследим без предразсъдъци това, което става в света, ний ще отстъпим в ужас пред страданията, мизерията, невежеството, егоизма и жестокостта, които срещаме навсякъде. Тогава в нас се повдига един въпрос: Бог ли е причината за всичко това? Отговорно ли е Божеството, пряко или косвено, за този ужасен каприз? Ако ний затворим очите си под превръзката на догмите, ако изпълним ушите си с посредствени отговори, ний бихме могли да живеем спокойно, без тревоги и съмнения. Но ако погледнем на въпроса с отворени очи, нещо което малцина могат да сторят, ний ще потънем в един океан от съмнения. Много мислители смятат, че християнството не ще може да си възвърне своето мощно влияние върху духа, сърцата и ума на хората, и изобщо върху целия живот, докато не започне отново да учи отдавна забравената истина за прераждането. От средата на шестия век, християнското учение за предсъществуването на душата и прераждането е било изоставено и забравено, и една от причините за това е духовната тъмнина, която е заляла Европа при завладяването й от варварите. Тези варвари днес са вече цивилизовани и образуват големите нации на света.
към текста >>

53. -

Вие искате да имате знание да уреждате вашите работи и да подчините всичките хора, да ви се покланят, като божество да бъдете.
Ако не сте гениален, ще се намерите в голямо затруднение от незнание. Вие трябва да се родите! Ако вие се родите от една невежа майка, ще знаете толкоз, колкото тя знае. Ако се родите от Бога, ще знаете това, което Бог знае. Сега знанието няма да дойде изведнъж. Вие искате да имате знание да уреждате вашите работи и да подчините всичките хора, да ви се покланят, като божество да бъдете. Роденият от Бог е човек. кой то обича всичките хора, и като изправи своите погрешки, постепенно помага на всички хора и те да изправят своите погрешки, показва им пътя, по кой начин да изправят своите погрешки. Показва им пътя по кой начин да мислят право; показва им пътя, по кой начин да чувстват право; показва им пътя, по кой начин да постъпват право. Някой казва: Не ме обичат. Не те обичат, защото ти не обичаш.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас.
Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост.
към текста >>

Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че.
към текста >>

Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия.
И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това?
към текста >>

Великото Божество на слънчевата система, Самият Логос (the Logos Himself), точно знае всичко, което има да става, както и кой ще се възползува от дадените му случаи и кой не.
Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа. Ние понякога мислим, че те предварително знаят всичко, което има да се случи. Дала знаят или не, не знам, но сигурно е поне това, че в много случаи те работят най-усърдно, за да достигнат известни резултати и за да дадат на хората известни щастливи случаи. Ако човечеството пропусне дадените шансове, резултатите могат да не бъдат постигнати. В действителности, те винаги биват постигани, само че често биват отлагани за известно време, което нам изглежда неимоверно дълго. Великото Божество на слънчевата система, Самият Логос (the Logos Himself), точно знае всичко, което има да става, както и кой ще се възползува от дадените му случаи и кой не. Трябва да вярваме това. Но дали и всички, които работят под Него, също знаят, не можем да кажем. Без съмнение, аз зная, че един велик конфликт между добрите и злите сили дълго време е висял над главите ни. Зная също и че той не трябваше да вземе именно тая форма, която взе, само ако някои от тези, на които се удадоха велики случаи, бяха се издигнали на висотата им и бяха ги използвали. Някои са ги използвали.
към текста >>

Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война.
Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди.
към текста >>

Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството.
Аз свиря в забрава, ридае душата За спомени мили, за минали дни . . . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието.
Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си.
към текста >>

При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти.
Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание.
Една душа може да се нарече съвършена, когато е достигнала съзнанието за Божествения Мир по такъв начин, като че ли се е идентифицирала с него, когато намира своята върховна радост, своето щастие и, пълнота в Божественото Единение. Душата, която има това съзнание, е за винаги изтръгната от мъките на съществуването, тя не чувства нуждата, от прераждане, но заема място, след своята смърт, в блестящата редица от Безсмъртните Съвършени. В Мирът на Божествата няма ни време, ни пространство. Всичко е вечно и безпределно, няма единици, царува хомогенност, не.ма и полове. Съвършените стоят по-горе От полове. Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание. Но този намира своето щастие и своето блаженство в Единението с всички други центрове. Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен.
към текста >>

И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото.
За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея. За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ?
И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления. Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си?
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•).
В , (Юпитер) мисленето се е издигнало над ограничението на материята и по този начин се обогатило чрез въображението. Така Сатурн се въздига в планета на интуицията, щом материята () заеме подчинено положение. В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо.
към текста >>

Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек.
Така Сатурн се въздига в планета на интуицията, щом материята () заеме подчинено положение. В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

88. Божество на разрушения храм!
Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи. О, потопи моя опустошен живот в лоното на този океан! Дай ми да почувствам загубената сладост от допирането до вселената! 88. Божество на разрушения храм! Скъсаните струни на Вина не ти пеят вече хваления. Вечерните камбани не възвестяват вече времето за служене на Тебе. Въздухът е тих и безмълвен около Тебе. В Твоето напуснато жилище вее пролетен благоуханен вятър. Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече.
към текста >>

В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм.
Вечерните камбани не възвестяват вече времето за служене на Тебе. Въздухът е тих и безмълвен около Тебе. В Твоето напуснато жилище вее пролетен благоуханен вятър. Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече. Твоят някогашен служител се скита и досега и жадува за милости, които не може да получи. В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм. Много молитвени нощи минават без запалени светилници. Много нови изображения са създадени от изкусни майстори и сетне, когато им дойде времето, хвърлени в свещения поток на забравата. Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89. Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот.
към текста >>

Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89.
Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече. Твоят някогашен служител се скита и досега и жадува за милости, които не може да получи. В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм. Много молитвени нощи минават без запалени светилници. Много нови изображения са създадени от изкусни майстори и сетне, когато им дойде времето, хвърлени в свещения поток на забравата. Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89. Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот. Речта на моето сърце ще зазвучи като тиха песен. Хората бързат да отидат на Царския пазар. Всички купувачи и продавачи са вече там.
към текста >>

Поклон пред тебе, скъпа съкровищнице на силите, на скритите тайни на Божеството.
Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца. Лъч от неговата светлина озари бедната ми душа и гласът Му изговори тези думи: „От векове чакам Аз да чуя копнежа на човешката душа“. . . БЕЗДОМНИК. В недрата на природата 1. Поклон пред тебе, Велика Майко на живота! Поклон пред тебе, скъпа съкровищнице на силите, на скритите тайни на Божеството. В твоите недра е съхранена всичката мъдрост на вековете. Чрез теб е изявен Всемирния Разум във вселената, който се е отпечатал във величието на твоите неизменни закони, които те редят и управляват!... Поклон пред твоя тайнствен лик! . . . Моето сърце е опито от величието на твоята красота!...
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.
да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят. Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът.
Още една важна бележка ще направим. На всички, които имат някои малки езотерически познания, е известно, че четирите клона на вътрешния кръст (изобразяван от човека с разпрострени ръце) трябва да се означават с буклите на тетраграмата: йод-хе-вау-хе. За йероглифическия и граматическия състав на тая свещена дума ние говорихме по-рано. Сега ще разгледаме от какви елементи е съставена йерограмата на Йешуа (הושהי)1) . Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин). И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът. Да се раздели тази дума, значи емблематически да се изрази разчленението на неговото единство и делимото множество за раждане на множители. Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин. Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство. Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване.
към текста >>

Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на съотношенията, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови.
Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни. И това, което казахме за 4 и 5, в съотношенията с Кръста на Розата, е достатъчно за ония, които могат да бъдат посветени. Хенрих Кунрат, кабалист и алхимик. Сега ще кажем няколко думи за лъчите на числото десет, които пронизват пространството на облаците или Ацилута. Това е денера (10) на Питагора, наречен в Кабалата сефиротическа еманация. Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на съотношенията, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови. Тия имена, които Кунрат е изобразил в кръговете, на краищата на листцата на светещата роза, съответстват всяко на единия от десетте сефироти (вж. по-долната таблица). Що се Отнася за божествените имена, ще извлечем, по възможност на късо, от йероглифическия разбор на всяко от тях средното езотерическо значение, което може да им се придаде: Иехие (х) е това, което съставлява нетленната същност на Абсолютното Сжщество, в която става движението на живота. Йа (х) — неразрешимата връзка между мировите души и духът. Йеве — съвкупление на мъжкото и женското начала, които вечно пораждат живата вселена (Великият Аркан на Словото).
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях.
към текста >>

От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра.
В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек?
Вследствие на това стои то сега загубено в безутешно мълчание, като слепите на пустинния остров, рискуващо да загине от духовен глад. В далечината звучи плясъка на вечния океан, в гората прелитат нощни птици, дочуват се стъпки, но нищо не е в състояние да им помогне. Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на надгробен вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се! Смили се! “ О, тя се изтръгва вече! Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек? „Да — отвръщат мистиците на новото време, — той може да очаква, защото още може да се надява и да вярва“ . „Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос. И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години. Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат. Кой е той?
към текста >>

Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица.
Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо.
към текста >>

Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен.
Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал.
към текста >>

Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество.
Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек? — Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек. Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното. Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда.
към текста >>

По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването.
От друга страна, Руах се намира в двояки сношения с Нефеша; под неговото влияние тя се проявява навън, за да действа свободно. Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата. Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество.
към текста >>

А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето.
Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах.
към текста >>

Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество.
По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Богиня гледа те омилно, Как възсияваш към Нея в поле темно, Божество всеобемно.
И аз за теб безкрайно сея Звезди, тез деца мили, цветя за теб безгласни, Кога в жари луди закопнея, За твоите мили и нежни обятия прекрасни, Като отвори ясни. Целувки това са, тез — звездите На диханието ми силно — желание сърдечно, Разтворени са тук гърдите За теб о, блажений, слънце безконечно. Блаженство неизречно ! Ела, Небе обича те силно, Знаеш ли това що е! О, творение земно? — Богиня гледа те омилно, Как възсияваш към Нея в поле темно, Божество всеобемно. Гледа те Богиня прелестна Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов! Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти. То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето.
към текста >>

Точната идея за Божеството — това е истината.
Аз мога да Ви дам тази титла, защото искрено търсите истината, а за да я намерите, трябва да бъдете готов на жертви. Истината или същността на това, което съществува, не е мъчно да се намери: тя е в нас и ние сме в нея. Тя прилича на светилник, който слепите не виждат. Бог съществува. Това е неоспоримо и безусловно. Точната идея за Божеството — това е истината. Познаването му — това е науката. Неговата висша проява — това е разумът. Неговата дейност — това е творчеството и правосъдието. Както ми казахте, Вие бихте желали да вярвате. Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съгласно Книгата на Битието, Енох бил първият, който изразил всенародното почитание на Божеството и, както се казва там, бил взет жив на небето, след като написал върху два камъка, наречени колоните на Еноха, първите елементи на религията и всемирната наука.
Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога. Съгласно Книгата на Битието, Енох бил първият, който изразил всенародното почитание на Божеството и, както се казва там, бил взет жив на небето, след като написал върху два камъка, наречени колоните на Еноха, първите елементи на религията и всемирната наука. Енох не е единична личност, а е олицетворение на човечеството, издигнато до съзнанието на безсмъртието на религията и науката. В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То доказва също, че най-истинският от култовете е оня, който със своите ясни символи приближава човека към Божеството, позволява му да Го вижда, да се допира до Него и донейде да се въплътява.
То е наивно и дълбоко, като истината и природата. Това са същите първоначални и астрономически знакове, които изобразя- ват четирите съставни части на сфинкса или четиритЯ животни на Йезекиля и Св. Йоана. ОСМИ УРОК Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра. То дава възможност да се получи полза от религиозните упражнения, които, като съсредоточават вниманието, заякчават волята. Това знание хвърля висша светлина еднакво върху всички култове. То доказва също, че най-истинският от култовете е оня, който със своите ясни символи приближава човека към Божеството, позволява му да Го вижда, да се допира до Него и донейде да се въплътява. Всичко това се отнася и към католишката религия. Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита. Аз употребявам тази дума в смисъл „отново да се скрие“. В евангелието е казано, че във време на смъртта на Исуса Христа завесата на храма се разкъсала. Усилията на църквата във всичките времена са били насочени само да се изтъче и ушие новата завеса.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител .
Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква.
към текста >>

спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество?
Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан. 4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“.
към текста >>

Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството.
Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество.
към текста >>

Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление.
По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията.
към текста >>

Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа.
Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите. Той е бил еднакво почитан в Китай и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия. На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка. Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда.
към текста >>

Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна.
Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста. На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това. този символ иде от такава дълбока древност, че неговия произход се губи в мрака на времената. Къде не са ставали разкопки в Азия, Европа, Америка или Африка, колко дълбоко под земята не е проникнал човек, и навсякъде намират тези скъп за нас символ. Има места, открити от съвременните изследователи, където дълбоко под земята са се запазили развалини и остатъци от велика древна цивилизация, толкова древна, че тя е била вече изчезнала от лицето на земята по-рано от възниква- нето на римската цивилизация.
към текста >>

За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство.
Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство. Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му.
към текста >>

За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество.
Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността. Шестоъгълникът също се намира в природата, например в голям брой минерали, като кварцът, а се забелязва и в клетките на медените пити, което показва, че пчелите притежават геометрическия инстинкт на тази постройка. За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество. Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста. За тях шестостъпникът е бил най-съвършеното число и те са го приписвали на природата, като го представлявали по- особено чрез хексаграмата. Те казват също, че 6, съвършеното число, е било кръгообразно. и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата. Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса.
към текста >>

Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово.
Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3. Възцаряването на човечеството, т. е. на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6. Исус се различава от Мойсея и от Еноха, както синтезът от анализа. Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9. Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8. Хората се излагат на халюцинации и нервни болести. 10. Антихристът е едно учение. Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11.
към текста >>

Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза.
Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули. Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму. Нашето желание е да предаваме идеи. Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения.
към текста >>

“ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос.
Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения.
към текста >>

Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото.
Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане.
към текста >>

Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството.
Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството.
към текста >>

Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“.
Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“. Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн. др. Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е. Типови ръце и особени хирогномични знаци по пръстите на детската ръка Ние вече знаем, че трябва много да се благодари на французкия изследвач д‘Арпантини за съставената система от типови ръце и че този учен хирогном е приел шест главни типови ръце и една смесена, която е съставена от знаците на шестте типови ръце.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество!
* Готви се не да плачеш за тогова. Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . . Тогаз, узнала тайна непозната, — За вечний ден готви се, о, жена! * В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те възвишената младост, Издигната над скърби и беди! * Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество! * А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната Любов! Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г.
към текста >>

Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отче Зевсе, или да освободиш всички от многото злини, или на всички да посочиш с какво божество си служат.
Ще узнаеш, че хората имат доброволни беди. Зова нещастници тези, които нито виждат благата, които са близо, нито слушат. Малцина съзнават развръзката на злините. Такава участ поврежда умовете на хората: а те пък върху цилиндри друг път към други безбройни страдания се търкалят, имайки такива, защото гибелния спътник - спор, повреждайки, не се забелязва, че е сроден. Не трябва него да доведеш, но като отстъпваш, да го отбягваш. Отче Зевсе, или да освободиш всички от многото злини, или на всички да посочиш с какво божество си служат. Но ти бъди смел, защото божествен род има у хората, на които природата, като се проявява, посочва по отделно всичките свещени дела. От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· .
към текста >>

И какво можех аз да прося от Божеството?
Нарайяна поклати отрицателно глава. — Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът.
към текста >>

Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи.
Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи. Това е било към края на 15-то столетие пр. Христа. Тутанхатон става зет на Ехатона като взема дъщеря му Анхезенамон за жена. Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството?
Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството? Не показва ли ти тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни? Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога“ (Шилер: „Писма на Юлий“. За Толстой Любовта е едничкия пълен израз на истинския живот15). Любовта, тая велика сила във всички области на живота, е най-важният фактор и във възпитанието.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

няма раздяла в единството на Божеството.
Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина . . . въпреки това . . . няма раздяла в единството на Божеството. Тъй че единният Бог е проявен в тристранното дело на творението, изкуплението и освещаването. Освен това, всяко от Лицата, като притежава божествените атрибути, е активно в тристранното дело, при все че с различна сила на функцията. Наистина, учението за Троичността изхожда in mysterium“. Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium.
към текста >>

Думата „Лице“ е употребена архаично, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“.
Наистина, учението за Троичността изхожда in mysterium“. Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium. съществува увереност в идеята, че Троичността не е Троичност на три отделни богове. „Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на утвърждение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог. Думата „Лице“ е употребена архаично, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“. Такова твърдение от един ортодоксален авторитет премахва много от петната, хвърлени върху църковното християнство от невежите и ни предпазва от дългите аргументации, защото то е наистина изповед на една вяра в Единството, което действа като Троичност. а не в същност като три същества или даже три Лица. Това се приближава твърде много до мистичната идея.на християнските доктрини. Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано. Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин.
към текста >>

Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“.
Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта.
към текста >>

Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“.
Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство.
към текста >>

Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“.
Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз му казах: „Какво е Троицата; дали три големи човешки тела съставляват божеството?
VI) Една стара проповед за Св. Троица, цитирана от Харгрейф Джекингс в прочутото му съчинение Розенкройцерите, съдържа следната чудновата заповед: при смъртта на някой мъж камбаните трябва да бият три пъти, когато става погребението му, като служба на Троицата, а на някоя жена, която била второто лице на Троицата, камбаните трябва да бият два пъти“. Това показва неясността, която съществува за различните идеи на Троичността, а особено когато се мисли антропоморфически. При туй, това не е едно изолирано твърдение, защото схващането, че първичната Троичност включвала един женски принцип, личи даже и в Еврейската енциклопедия на Функ и Вагнал (статията: „Троичност“), дето се казва, че Светият Дух се смятал от мандианците за майка на Месия, а също и че думата Дух, на еврейски — Руха, има женско окончание. Същата статия напомня вечните препирни между евреите и християните за значението на Троичността, за които следващата извадка от Нахманидес, цитирана в неговата Енциклопедия, е един добър пример: „Отец Паола ме запита в Герона дали вярвам в Троичността. Аз му казах: „Какво е Троицата; дали три големи човешки тела съставляват божеството? “ — “Не“. „Или има ли три етерни тела, също такива както душите, или има ли три ангела? “ — „Не“. „Или дали един предмет се състои от три вида материя така както телата се състоят от четирите елемента? “ — „Не“.
към текста >>

Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат.
Последният термин, бидейки употребен от Макс Мюлер, той все пак казва: „можем да я преведем чрез пространство, и двете значат, обаче, най-висшият Браман“. По-правилно е, може би, да се каже, че тази Акааша е субстанцията на Браман. Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга. Келтската космогония, както е описана от Джордж Ръсел (А. Е), в неговата книга Свещта на Видението, заслужва да се сравни с другите разкази за творението. Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат. Всички неща са били прелени в Великия Баща и Майка, и небето и земята бяха изгубени, бидейки едно в безкрайния Лир. „Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“. Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите.
към текста >>

Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите.
Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат. Всички неща са били прелени в Великия Баща и Майка, и небето и земята бяха изгубени, бидейки едно в безкрайния Лир. „Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“. Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите. Той е коренът на съществуванието, от който пониква свещения Лешник, символът на живота, който се е разклонявал на всякъде и формите на тоя живот са породени първо от Мананан, божественото въображение. Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии.
към текста >>

Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата.
Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите. Той е коренът на съществуванието, от който пониква свещения Лешник, символът на живота, който се е разклонявал на всякъде и формите на тоя живот са породени първо от Мананан, божественото въображение. Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят.
към текста >>

Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта.
Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството.
На всяка крачка трябва да се подпираш, да внимаваш да не се търколиш. Но най-после се изкачваш горе и нова сила ти вдъхват очертанията и краските на хоризонта. Като че ли друидите (галски жреци) са направили всичко възможно, за да затруднят за поклонниците достъпа на тия места. И какъв голям празник трябва да е било, каква тържественост в шествието на поклонниците, когато от всички околни села населението от долините и склоновете се е струпвало на планинския връх! Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53087210655212