Търсене в текстове за 'Божество'

Върховното Божество.
Святий Израилев. (Исая гл. 30, ст12, ст.15) 6. Свят, свят, свят Господ Саваот (Исая гл. 6,ст. 3) ЕЛИ-БОГ Ели - това е Бог. Върховното Божество. Бог Всевишний (Битие гл. 14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на Боговете (Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл. 10,ст17) Когато говорим за Гопода, трябва да разбираме колективност от Духове (Господ е Множество, защото е Господ на Силите). Когато говорим за Бога, трябва да разбираме Единствено число. Бог е един.
към текста >>

2. ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

На политическия небосклон бе изгряло ново божество.
Живееха в оскъдица, но си помагаха взаимно и така се справяха с лишенията, които изпитваха. Учителят веднъж ги посочи и каза: „Както тука са сестри, така и горе на небето са сестри." На Изгрева имаше заможни сестри и богати братя, но техните имена са забравиха, а останаха имената на тези три бедни сестри. Духът на Съзиданието работи чрез най-малката, скромна форма. Беше дошла Втората световна война. Войските на Германия се предвождаха от Хитлер. На политическия небосклон бе изгряло ново божество. Името му бе Хитлер. Отиват при Учителя и питат: „Учителю, какво ще правим с този Хитлер сега? " „Как какво, възкликнал Учителят. Хитлер е хит." И махнал ръка на думичката „хит", все едно, че изчезва в безкрая. Минаха месеци и една година, и той наистина изчезна от небосклона, защото го свали думичката „хит".
към текста >>

3. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
към текста >>

4. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет.
Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система.
към текста >>

5. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп.
Ще попитате възможно ли е това? Възможно е. Да не би да се заблуждавам. Да, бе заблуждение, но не от моя страна, а от страна на Милка. Ще ви преразкажа два случая от друга гледна точка. Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога".
към текста >>

6. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо.
Тъй че астралния свят е пречистен от външните духове, създадени са нови условия - храни, въздух, всички нови условия за вас, там ще бъдете работници на Бога. В астралния свят“. Тъй че Учителят дето е казал също нали, че сме подготвени за бъдещи проповедници. Той именно е туй, че ние вече няма да идваме на тази земя, а ще бъдеме в друг един свят, по-съвършен, по-издигнат духовно, където от там ще помагаме не само на ближните си, но на цялото човечество. Затуй именно Учителят идва на земята. Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо. Всички, за всекиго според неговото развитие ще помогне на цялото човечество, ще помогне. Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го. Ако съм седнал, ставам прав. Ако почвам да се храня, спирам яденето си.
към текста >>

7. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Голямо Божество!
Това е Живия Господ - Учителя. Това е Живия Господ, нашия Учител. Ако има някой Жив Господ, Той е. Това е голяма работа. Велика работа. Голямо Божество! Неописуема работа. Обаче, който Го е видял, който е живял с него, Който Го познава. Знае Го. Баща на всички, на всички без разлика. На целия свят, на всички, на всички най-малки твари.
към текста >>

8. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

ТОМ 7

А на следващия ден след побоя вестниците бяха написали: „Вчера на Изгрева Божеството Дънов бе бито“.
Всички, които знаеха за тези събития отдавна се бяха преселили в онзи свят. Аз останах с брат ми Гради един от последните и накрая ме помолиха да разкажа всичко. Всички смятаха, че името на побойника е загубено и че този човек ще си остане така без име. Но неговото име е записано не само в моята памет, но е записано й на Небето. Там са записани и имената на онези, които го изпратиха да нанесе този побой. А на следващия ден след побоя вестниците бяха написали: „Вчера на Изгрева Божеството Дънов бе бито“. Та какъвто бе побойника,такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите и вестникарите, такива бяха всички ония, които хулеха Учителя и Братството. Но Писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Та след като дойде 9.IX. 1944 г. и след като дойдоха комунистите на власт, то с тях дойде една вълна, която заля и удави цялата тази пошлост, която воюваше срещу Братството и Учителя.
към текста >>

9. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век.
към текста >>

10. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Той е третото лице на Божеството.
Всеки трябва да разбира думата „правда" в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда"? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да се помириш с другите неща, че знаем нашите отношения, какво и как да ги примиряваме с другите неща и после имаме стремеж към Бога. Числото 3 - това е изкупление. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. Той е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество, като например имаш вол, впрягаш го и с това казваш, че трябва да ти бъде послушен. И всички животни, ако не служат, се подлагат на наказание от човека. Върху числото 4 аз (П. Гумнеров) не съм отбелязал нищо да се каже от г-н Дънов, но г-жа Величка Стойчева ми каза, какво в нейните бележки стояло върху числото 4, че г-н Дънов казал: - Четирите означава човека в неговото животинско развитие. Човешко е числото 5.
към текста >>

11. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене.
Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят, напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се към него и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното? Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата. Заседанието се закри в 12 часа.
към текста >>

12. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

ТОМ 12

Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят.
Защото и човешката любов действува по същия закон: тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овците... всичко което има. Той казва: „Аз съм господар! За нищо друго не мисля, освен за себе си! “ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. Запример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезнеш навънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: Той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество.
към текста >>

13. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

За троичността на Божеството.
Исус го е разбил и е отворил пътя. Това е достатъчно да поясни учението за спасение чрез вяра в Христа. Ето защо ний (които сме теософи и членове на инд. Т. О.) не можем да се съгласим с индийската теософия, която твърди, че Исус е учител, какъвто е бил и Буда, и Мохамед. Напротив, главата на человечеството е Исус. 2. За троичността на Божеството. Аз Ви писах и по-рано как мислим ний за тая догма. Исус до 30 год. си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице. Затова и Евангелието на Йоан казва: И Словото стана плът и всели се между нас. Така че теософското учение за Исуса Христа според нас е погрешно и пада.
към текста >>

си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице.
О.) не можем да се съгласим с индийската теософия, която твърди, че Исус е учител, какъвто е бил и Буда, и Мохамед. Напротив, главата на человечеството е Исус. 2. За троичността на Божеството. Аз Ви писах и по-рано как мислим ний за тая догма. Исус до 30 год. си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице. Затова и Евангелието на Йоан казва: И Словото стана плът и всели се между нас. Така че теософското учение за Исуса Христа според нас е погрешно и пада. Всички ний, които се пречистваме и се присъединяваме към господствующата монада, която е вече скопчана (станала идентична) с второто Лице, ставаме също част от това второ лице. И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте богове", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3. За чистотата на тялото.
към текста >>

И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте богове", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3.
Исус до 30 год. си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице. Затова и Евангелието на Йоан казва: И Словото стана плът и всели се между нас. Така че теософското учение за Исуса Христа според нас е погрешно и пада. Всички ний, които се пречистваме и се присъединяваме към господствующата монада, която е вече скопчана (станала идентична) с второто Лице, ставаме също част от това второ лице. И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте богове", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3. За чистотата на тялото. Според нас и двамата с брата Гелинов сте прави. Телесната чистота трябва да служи за образ на духовната. Това е едно първоначално разбиране. А присъствието на чуждо вещество в човешкото тяло ний като окултисти и теософи знаем много добре, че това е Карма.
към текста >>

Той може и да сее наричал и Спасител, това е безразлично, но Исус е самото въплотено Божество.
Както виждате в тъй наречената „ теософия" не всичко е положително. Ако се основаваме на ясновидци, то поне трябва да ги избираме. Святите отци. както и Апостолите, които стояха близо до Исуса, имат много по-голям авторитет, отколкото съвременните индо-европейски ясновидци. Буда е само учител. Той може и да сее наричал и Спасител, това е безразлично, но Исус е самото въплотено Божество. Той сам се е наричал Бог. "Отец и Аз едно сме." Святотатство е да се меси непосредствената светлина с посредствената. Всичките учители като Буда, Мохамед и пр. са работили от полето си, и затова има противоречия помежду им. Исус. обаче, донесе своето учение от Източника.
към текста >>

Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице.
Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная. която ние сега величаем като Богородица и тя е. която го спаси след второто му падение със земната Ева). Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице. Протестантите са много в голямо заблуждение по тоя въпрос. Самите страдания на човека показват, че слазянието му в материята (инволюцията) е резултат на греха. Аз не мога да се съглася с индийското учение. Разбирам преход през материята, на това всички сме съгласни че е тъй, но теглилата за какво са? - Нищо друго, освен прями последствия от греха.
към текста >>

14. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава.
Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той еив човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание. „Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото. Това са тези, за които се говори в посланието към евреите, за които светът „не е достоен" и пр.
към текста >>

15. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

Както разсъждава Достоевски в произведението си „Братя Карамазови", така наречената от нас черна ложа залага на трите съблазни, заблуждаващи индивида в желанието му да стане известен, да ръководи, да зависят от него другите, да го смятат за Божество.
Те са постове за други школи. В тая школа на Учителя Петър Дънов има само постове за ученици. Вземи да четеш и изучаваш Словото, което ни донесе Учителят. Тогава ще ти помагам. Тук искам да предложа следните разсъждения: Учителят е казал, че всички ученици ще бъдат поставени да минат през изпити по подходящ за тях начин, разбира се. Както разсъждава Достоевски в произведението си „Братя Карамазови", така наречената от нас черна ложа залага на трите съблазни, заблуждаващи индивида в желанието му да стане известен, да ръководи, да зависят от него другите, да го смятат за Божество. Това са: чудото, тайната, авторитета. Първите две съблазни, кандидатите за председатели не могат да изпълнят. Не могат да направят чудото - от камъните хляб. Не знаят и тайната, че като скочат от покрива на храма, да не се повредят. Затова и не скачат.
към текста >>

16. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас.
Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата.
към текста >>

17. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Спомням си веднъж отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, едно такова Божество, като Вас, което е слезнало на Земята в плът трябва да остави историческа следа, че Ви е имало и че сте били тук.
Носеше славата на някои братя и сестри, които със своите дейности, трудолюбие, допринасяха най-много за направата на ценни придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам в него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, направи снимки и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Така, че животът ни на Рила се илюстрира сравнително добре, тези снимки допринасят много за да се покаже по-нагледно живота ни там, през тези светли времена от великата епоха. Спомням си веднъж отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, едно такова Божество, като Вас, което е слезнало на Земята в плът трябва да остави историческа следа, че Ви е имало и че сте били тук. Разрешете да Ви снимат и да остане образа". - „Така ли смяташ Николай? " - „Така смятам". Учителят ме изгледа много сериозно. И после разреши на фотографите да го заснемат на Рила.
към текста >>

18. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне.
Вятър няма. Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес - студено. Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * . Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли. Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място. В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място. Когато влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там. Първо човек трябва да стане учен. Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Науката рано или късно трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път.
към текста >>

19. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не.[/b] [b]Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони.
А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена.[/b] [b]Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не.[/b] [b]Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука? " Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди.[/b] [b]Сега пътят, духовният път не е труден. Доколкото аз знам: най-лесният път в света е духовният път, като го знаеш; но най-мъчният е, като не го знаеш. Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността. Един цар обичал да се дегизира - ходил с много прости дрехи.
към текста >>

20. 65. Любомир Лулчев

ТОМ 17

Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество, владетел на свръхестествени сили, като проявяваше това с всички признаци на прекалено почитание, ту Го отричаше, считаше за обикновен човек - едва ли не дори шарлатанин, мистификатор, който си е присвоил званието Учител, без да има никакви качества за това.
Висок, прегърбен, плешив, с голямо чело, с големи кафяви очи, той носеше мънички очила за късогледство, против които най-усърдно се бореше - но без успех! Когато ги нямаше, той затваряше очите, примижаваше и бърчеше кожата на носа си. Лулчев носеше чисти, спретнати дрехи, без връзка, като искаше да се сравни с обичайните скромни, полуспортни дрехи на учениците на Учителя. Лулчев се отличаваше с бистър, схватлив ум, много остър и много критичен. Той имаше мнение по всеки въпрос. Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество, владетел на свръхестествени сили, като проявяваше това с всички признаци на прекалено почитание, ту Го отричаше, считаше за обикновен човек - едва ли не дори шарлатанин, мистификатор, който си е присвоил званието Учител, без да има никакви качества за това. - Че какъв „Учител" е той? Какви чудеса е могъл да направи? Само си приказва, приказва, хората лепнат по Него, залъгва ги, а нищо не може да направи! През един престой на езерата Лулчев можа да предаде на самия мене критическо настроение към Учителя. То беше мъчително състояние на болезнено разочарование, мъка, от която не можеше да ме спаси нито прекрасната природа на езерата, нито красивата гледка на изгревите на Молитвения връх, нито песните, нито беседите на Учителя!
към текста >>

21. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

155-156: „Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова.
Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по- добре ще бъде за вас." 6. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Ананий и Сапфира", държана на 20 ноември 1921 г.,с. 155-156: „Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога.
към текста >>

Божество, като Бога ме смятали.
Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по- добре ще бъде за вас." 6. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Ананий и Сапфира", държана на 20 ноември 1921 г.,с. 155-156: „Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога. „Благ е", казва Христос.
към текста >>

Не само аз, но всички да бъдат божество.
„Благ е", казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение? Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесе на от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвувам заради Него.
към текста >>

Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесе на от вятъра.
Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение? Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесе на от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвувам заради Него. Какво противоречие има тук? - „Ти не трябва да се правиш божество." Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
към текста >>

- „Ти не трябва да се правиш божество." Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесе на от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвувам заради Него. Какво противоречие има тук? - „Ти не трябва да се правиш божество." Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И Писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени." Павел казва: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христа." Като Бога трябва да бъдете. Да бъдем благи, както Той е благ. Да бъдем милостиви като Него - това аз проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това?
към текста >>

22. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

ТОМ 17

Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно божество.
Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Живот вечен", държана на 24 август 1922 г., 4 ч и 30 мин следобед, с. 301-304: „Правилото в Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за една жена и й се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. То не е брак, свършва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение към жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце няма да влезе нито една горчива мисъл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далеч от нея, да не я опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон." (Обаждат се: - Никой не може да го изпълни.) Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици. Учението на Бялото Братство е това.
към текста >>

23. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ - държавна религия.
Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йова, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитера. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ - държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право. А не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера. Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера. Не че животът на римския народ се е движел изключително в тази сфера, защото в нея са се пресичали всички „планетни сфери”. Но тя, във всеки случай, е основната и придава характерните черти на древно-римската империя, нейният основен стил, от гледище на историческата физиогномика.
към текста >>

24. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос.
27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53 Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за Слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили, и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за Слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много пo-богати и грандиозни образи - Слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изскачат пламъци и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло. Птоломеевото Слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център Земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за Слънцето, и преди всичко факта - че Слънцето е център на нашата планетна система, а не Земята.
към текста >>

25. 13. САТУРН

Иван Антонов

Такъв човек е погазил всяка правда у себе си, не признава никакви разумни сили и закони и е готов да издигне себе си като Божество.
Всяка хармония между Сатурн и Нептун показва доколко човек е изявил Правдата главно чрез изящните изкуства. Сатурн в дисхармония с Нептун, когато Сатурн има преобладаващи дисхармонии, показва доколко човек в минали животи е нарушил правдата и доколко е внесъл заблуди, лъжа, тъмнина, безредие, изопачаване, нечистота главно в областта на изящните изкуства. Сатурн в хармония с Плутони в преобладаващи хармонии с другите светила, показва, че такъв човек е минал през най-големи изпитания и страдания, слизал е до дъното на ада, но не се е поддал на изопачаване, лъжа и насилие. Хармонията между Сатурн и Плутон е свидетелство, че такъв човек, и при най-неблагоприятни условия, се ръководи от Правдата. Сатурн в дисхармония с Плутон и в преобладаващи дисхармонии с другите светила показва, че такъв човек в минали животи е извършил най-големи жестокости и престъпления с мислите, чувствата, желанията, делата и словата си по отношение на цели общества и народи. Такъв човек е погазил всяка правда у себе си, не признава никакви разумни сили и закони и е готов да издигне себе си като Божество. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Сатурн с другите светила, толкова по-силни, по-постоянни и по-устойчиви са добродетелите, дарбите и способностите, които той дава на човеците. Сатурн усилва добродетелните качества и способности на онова светило, с което има хармонично съчетание. Сатурн с преобладаващи хармонични съчетания прави здравето на човека постоянно, организмът устойчив против всякакви неблагоприятни условия. Човек с хармоничен Сатурн има постоянни идеи, схващания и разбирания, верен е на убежденията си и е честен, справедлив, добросъвестен, порядъчен и работоспособен. Сатурн с преобладаващи дисхармонични съчетания, според количеството и силата на дисхармониите, причинява на човека по-големи или по-слаби умствени, душевни и органически разстройства и заболявания.
към текста >>

Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват.
Човекът с преобладаващо Сатурново влияние се познава освен по недоволството и неблагодарността му, но и по малката му любов към другите или по омразата му към тях. Силната и трайна омраза откриват много силна Сатурновска дисхармония в хороскопа на проявяващи тази омраза. Колкото повече и по-силни са Сатурновските дисхармонии, толкова по-силно е у такъв човек непослушанието му към Божествените закони и Божието слово, толкова по-силни са съмненията му в справедливия Божествен ред и толкова по-тежко е неговото черногледство. Само люде с твърде дисхармоничен Сатурн могат да кажат: „Ако Господ беше справедлив и всезнаещ, нямаше да устрои такъв свят, в който има страдания”. Когато преобладаващите Сатурнови дисхармонични съчетания са главно върху ума на човека, той се отличава с неверие, необикновена гордост, презрение към другите, с жажда за власт и богатства, добити по всички нечестни начини. Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват. Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза, жестокост, студенина, ревност, алчност, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество. Ако преобладаващите дисхармонични Сатурнови влияния са главно върху физическото естество, върху тялото на човека, тогава те се изразяват в тежки и продължителни болести, лишават също човека от условия и възможности да се ползва от материални блага. Такъв човек не може никога нито сладко да яде, нито сладко да пие, нито сладко да спи. Посредством формите си Сатурн упражнява главно влияние върху ума и затова всяка дисхармония във формите на лицето откриват доколко е силно Сатурновото дисхармонично влияние върху ума на човека. Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата.
към текста >>

26. 14. УРАН

Иван Антонов

По силата на дисхармонията съдим до каква степен низшето у човека в миналите му животи се е домогвало да стане господар на Божественото у него, доколко сам човек е искал да стане сам Божество и да подчини всичко на себе си.
Хармонията между Уран и Сатурн в зависимост от своята сила, показва доколко човек е подчинил своето низше аз, низшата си материална природа, личния си живот на висшата Божествена мъдрост, действаща чрез Уран, доколко се ръководи, направлява и оползотворява всички сили, качества и елементи, образуващи низшия, материалния човек. Изобщо всяка хармония между Уран и Сатурн показва в каква степен човешкото се подчинява на Божественото и се ръководи от него. Справедливостта е основната добродетел на люде, които имат хармония между Уран и Сатурн. Всяка дисхармония между Уран и Сатурн, в зависимост от нейната сила, показва до каква степен човешкото, материалното, низшето начало у човека, проявяващо се чрез Сатурн, е в борба и противоречие с Божественото начало, с всичко висше, с Божествената мъдрост, действаща у човека чрез Уран. Силата на дисхармонията между Уран и Сатурн определя силата и трайността на умствените и духовни противоречия, които човек изживява в себе си и среща в живота. По силата на дисхармонията съдим до каква степен низшето у човека в миналите му животи се е домогвало да стане господар на Божественото у него, доколко сам човек е искал да стане сам Божество и да подчини всичко на себе си. Дисхармонията между Уран и Сатурн показва, че Божественото начало у човешката природа не работят в съгласие. Хармонията между Уран и Нептун има голямо значение - тя показва съгласувана проява на двата висши принципа: Божествената мъдрост, проявяваща се чрез Уран, и Божествената Любов, проявяваща се чрез Нептун. Хармонията между Уран и Нептун е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бивал в окултни школи и е бил един от най-напредналите. Всяка хармония между Уран и Нептун говори за гениални заложби, дарби и способности, които могат да се проявят или в областта на изящните изкуства, или в областта на философията, която ражда мъдреците. Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Нептун, толкова по-широка и по-пълна е проявата на гениалните дарби и способности на човека.
към текста >>

27. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

По-после, в цивилизацията на древния Египет се издига културата на Амон Ра - божеството на египетската култура, чиято глава представлява глава на овен.
След около 12 000 години небесният полюс ще се придвижи към звездата Вега от съзвездието Лира. Астрономията обяснява това преместване на небесния полюс с притегателната сила на Слънцето, упражнявана върху изпъкналата част на земния екватор. Вследствие матова, зодиакалните знаци, в своето движение през хилядолетията, чертаят контурите на ерите и епохите, които са свързани с расите и техните култури Още древната традиция е била запозната с тези звездни цикли. Така древните култури в Близкия Изток са се развили под съзвездието Телец, символизирано със свещеното животно Алис. Това е Асиро-вавилонската култура със Златния Телец. По-после, в цивилизацията на древния Египет се издига културата на Амон Ра - божеството на египетската култура, чиято глава представлява глава на овен. По-късно, след две хилядолетия е започнала културата на Християнството, под знака Риби. Както се знае, този знак е бил изобразен в катакомбите на ранните християнски общества. Този знак, според традицията се счита като символ на всеотдайност и жертва. Новата култура, която ще дойде да наследи християнската цивилизация, ще се разгъне под знака Водолей. На преден план изпъква въпроса - откога е започнала културата на Водолея?
към текста >>

28. 1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*

Сатурн, това древно божество, трябва да предаде своята власт на Уран, който носи освобождение за човечеството.
При нашата съвременност, в началото на духовната вълна на Любовта, усилията на бялата ложа, на ложата на доброто, в края на тази общочовешка криза трябва да се увенчаят с успех. По този начин шестата култура на бялата раса ще приготви необходимите външни и вътрешни условия за създаването на новата шеста раса. Тази шеста раса, както ясно отбелязва Учителят, ще може да разгърне своите културни богатства, духовните си и морални ценности в течението на една ера от 365 000 години. Действително, това са най-трудните проблеми, пред които е изправена специално бялата раса; последната трябва да напрегне всичкия си запас от духовни и материални сили, за обединение на всички народи в името на преодоляване инерцията, която тегне към надвисналата термоядрена катастрофа. Могъщите електромагнитни радиации на Уран и Плутон ще турят край на религиозните заблуждения, на догмите и на предразсъдъците на един старозаветен свят. Сатурн, това древно божество, трябва да предаде своята власт на Уран, който носи освобождение за човечеството. Франция, която винаги е заемала едно от първите места в зората на миналите културни периоди, ще бъде пречистена и обновена от радиациите на планетите Уран и Плутон. По този път Франция първа ще открие в Европа началото за духовното, културно, политическо и икономическо сътрудничество между европейските народи. Тя ще съдейства за образуването на едно европейско звено в международната общност. По този път на всестранно сътрудничество между народите, силата на злото ще бъде намалена и неутрализирана от силата на доброто. Доброто, това мощно оръжие на Бялата ложа, чрез Любовта ще преобрази и постави в порядък царящия понастоящем международен хаос.
към текста >>

29. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили.
За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия.
към текста >>

30. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Народите са го приели като дошло божество на Земята.
То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека.
към текста >>

Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове.
В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
към текста >>

31. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Целият този подтик планетните сили зад Сатурна израждат в импулс да бъдеш сам божество, да създаваш други принципи, други закони и порядки, друг свят, поставяйки си задачата драстично да се противопоставяш и премахнеш съществуващия свят на разумната последователност на Божествената еволюция, която зачита правата на другите и не им пречи.
Не приемат никакви връзки с каквато и да било позната нам закономерност. В една своя беседа Учителят подчертава, че в еволюцията на човека има една ясно определена цел - да върви напред, да дойде до положението на ангел, за да бъде господар на себе си и на вселената, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. На ангелите е дадена голяма власт да управляват Слънчевата система, но във всичко това да бъде съработник на Бога, в хармония с Неговите принципи и закони. И човек подсъзнателно се стреми към тази цел, към тази власт. Но в неподготвения още човек, в мозъка на които центровете още не са развити и оформени, в които липсва една хармонична връзка и зависимост между тях. Целият този подтик планетните сили зад Сатурна израждат в импулс да бъдеш сам божество, да създаваш други принципи, други закони и порядки, друг свят, поставяйки си задачата драстично да се противопоставяш и премахнеш съществуващия свят на разумната последователност на Божествената еволюция, която зачита правата на другите и не им пречи. И вместо да стане господар на себе си, неподготвеният човек иска да стане господар на другите, да изпълняват неговата воля, да творят и работят само за него. Те искат да делят живота и с това внасят злото в света, в живота. Този свят, този втори дял, плод на тези силови полета, създават най-големи трудности на великите разумни Братя, Оттам най-трудно се измъкват съществата, за да се поставят в първия дял, там. откъдето се почва порядъка и да тръгне по пътя на еволюцията. Имал съм случаи да констатирам по израза на лицето и начина, по които се изказват на пръв поглед обикновени неща от Учителя, да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа и какви усилия и време се дават, за да може една група или едно същество да се измъкне от етапа на безпорядъка и да се включи във великата разумна последователност, където се проявява волята на Бога.
към текста >>

32. 1928 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.” 175.
Защо трябваше Земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на Земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като например въпросите: защо е създадена Земята, защо сме дошли да живеем върху нея и т. н.? Ако човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на Земята, той е разрешил един кардинален въпрос. Това, което Бог е разрешил в себе си, и ние трябва да разрешим. Щом разрешим въпроса, защо е създаден светът, ние ще станем като Бога и Едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.” 175. БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА: 32 лекция отУчителя, държана на 6 юни 1928 г., София. - В: Добри и лоши условия: Общ окултен клас, Г. VІІ (1927 ÷ 1928), т. III. София, 1937, с. 150 „Сега, като говоря за светлината, вие ще имате пред вид физическата светлина, която иде от Слънцето.
към текста >>

33. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

И апостол Павел допълва: „Защото в него обитава всичката пълнота на Божеството.” (Колосяном 2:9) А Учителят Дънов говори за Христа така: „И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
И апостол Павел заключава: „Всеки, които вярва, че Исус е Христос, от Бога е роден и всеки, които люби оногози, който е родил, люби и родения от него.” (1 Иоанна5;1) Тук се споменава, че Христовият Дух е нещо различно от Божия Дух, който е родил Синът Божии. Христовият Дух ражда Христос. А какъв е образът на Христа? Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите твари, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява. Това е Духът на Единението, Духът на Обединението между Земята и Небето, между Битието и Небитието. И апостол Павел допълва: „Защото в него обитава всичката пълнота на Божеството.” (Колосяном 2:9) А Учителят Дънов говори за Христа така: „И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа представляват духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената му страна. Това е космически Христос - проявеният Бог в света.” („Учителят говори”. София, 1939 г., с.
към текста >>

34. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

155 ÷ 159 Сега върху мене се хвьрля някой път един упрек, и той е следующият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ И БЪЛГАРИТЕ АНАНИЙ И САПФИРА: Беседа, държана на 20.XI.1921 г., София. - В:Сила и живот: [Неделни] беседи, серия IV. София, 1922, С. 155 ÷ 159 Сега върху мене се хвьрля някой път един упрек, и той е следующият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всичко хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога.
към текста >>

Божество, като Бога ме смятали.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ И БЪЛГАРИТЕ АНАНИЙ И САПФИРА: Беседа, държана на 20.XI.1921 г., София. - В:Сила и живот: [Неделни] беседи, серия IV. София, 1922, С. 155 ÷ 159 Сега върху мене се хвьрля някой път един упрек, и той е следующият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всичко хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога. „Благ е, казва Христос”.
към текста >>

Не само аз, но всички да бъдат божество.
„Благ е, казва Христос”. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пьлна с любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение? Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене-видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов в мене, и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради него.
към текста >>

Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра.
Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пьлна с любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение? Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене-видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов в мене, и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради него. Какво противоречие има тук?! - „Ти не трябва да се правиш божество.” Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
към текста >>

- „Ти не трябва да се правиш божество.” Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене-видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов в мене, и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради него. Какво противоречие има тук?! - „Ти не трябва да се правиш божество.” Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И Писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени.” Павел казва: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христа.” Като Бога трябва да бъдете. Да бъдем благи, както той е благ. Да бъдем милостиви като него - това аз проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това?
към текста >>

35. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 20

Ний дадохме повече кредит на някакви хора, отколкото на Божеството си, с името на Когото се кичим и учението на Когото уж изповядваме... Пред всеки разумен човек тая дилема трябва ясно и недвусмислено да бъде поставена.
Църквата си остана в една подчинена роль, макар че това положение тя и досега официално не признава. Понякога само се раждат конфликти, които винаги се разрешават по типичен начин - за сметка и гърба на търпящия народ. Но този съществуващ в основите на съвременния живот дуапизъм е сложил своя печат върху всички институти и отношения на днешната държава. Така в нашите ежедневни постъпки ние, вместо да имаме максимите и заповедите на Христа като първоизточник на живота, си служим още с нормите на римското и други езически права, редим на основание тях закони и наказания, които нямат нищо общо с християнството. Последното е викано обикновено само да внуши страх пред изпълнението им с една плащана клетва... Ний признахме Христа за Божи син, за Бог, а Му отказахме правото и знанието да реди живота ни! Ний дадохме повече кредит на някакви хора, отколкото на Божеството си, с името на Когото се кичим и учението на Когото уж изповядваме... Пред всеки разумен човек тая дилема трябва ясно и недвусмислено да бъде поставена. Или Исус бе Бог и в Неговото учение се съдържа пътят, истината и животът и следователно чрез Него и само чрез Него ний трябва да урегулираме живота си като едничък авторитет; или пък ний не сме никакви християни, Той не е никакъв Бог, щом не Му е стигнало толкова ума, поне колкото на нашите професори, които калъпят по хиляди «прависти», «доктори» и «богослови» на годината, чрез които народът ни се сдобива с «правосъдие», «здраве» и «православие». Място за нещо средно си няма смисъла. То е само една самоизмама, едно люшкане, един начин на узаконяване на престъпления.128
към текста >>

36. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

ТОМ 20

Духовната криза се изрази преди всичко в духовното и религиозното падение - когато католичеството прогласи един обикновен человек за безгрешно същество - и по тоя начин смъкна на хората божеството от небето на земята - нещо, което улесни оскъделите души да разберат по-простичко и по-лесно нещата, но от друга страна понижи изцяло нравствения уровен на епохата и европейците.
Облягал се достатъчно на свръхестественото в миналото, человек щеше да изпадне в другата крайност - да откаже силата на всичко друго, освен своя ум - горд цар, комуто - мислеше той - е достъпно всичко! И когато вълните на прокламираните във Френската революция общочовешки и обществени права заливаха всички европейски господарства и влязоха в открит конфликт с всички норми и обичаи - тъй също и в областта на мисълта, развиващите се положителни науки вдигнаха въстание срещу всемогъщата дотогава философия, която в лицето на Хегеля беше се тясно свързала с политическата автокрация. Наследниците на Канта, неможещи да обхванат мисълта му изцяло, със своите в сравнение с него посредствени умове, се разделиха на толкова течения, колкото и глави, и изгубиха всяко решително значение за живота, който като че ли изтичаше между пръстите им, въпреки волята им. Здраво стъпилите на собствените си крака Естествени науки започнаха открито сражение по два фронта - и срещу религията, и срещу философията, като отхвърлиха опекунството и на двете. Нещо повече - те създадоха собствена философия - материализма, който даде физиономия почти на цялото наше столетие. Духовната криза се изрази преди всичко в духовното и религиозното падение - когато католичеството прогласи един обикновен человек за безгрешно същество - и по тоя начин смъкна на хората божеството от небето на земята - нещо, което улесни оскъделите души да разберат по-простичко и по-лесно нещата, но от друга страна понижи изцяло нравствения уровен на епохата и европейците. На Изток православната, божем, църква по това време тоже претърпя сътресения, понеже се намеси активно в политическия живот и стана страна при разрешението на националните въпроси, вместо да бъде само справедлив арбитър - почти едновременно с непогрешимостта на папата иде и Българската схизма... Преди това още реалистичното течение, така да го наречем, е вече формулирано като философското учение за материализъм от Бюхнера, Молешота, Фейербах - последни и върл враг на религията. А Маркс създава и своето материалистическо обяснение на историята, в което се отказва всяко друго разбирание на нещата и нравствените ценности, освен едно - че те са дошли по пътя на икономическите отношения. След слизанието на непогрешимостта в официалната религия на земята, философията и науката пък доказваха, че небето е празно, а заедно с това, че едничките източници на морал и обществени отношения са търговските: изгодите са едничкият импулс; личността е продукт на тия отношения - цялото общество е една машина от живи индивиди, които работят, движат се, само под влияние на една сила, един Бог, един идеал, които - бяха забравили това -беше също създаден от човека - капиталът! Парната машина, току-що обхващаща производствения живот, бе оказала и решително влияние върху тогавашната мисъл - материалистическото разбирание на историята, бихме рекли ний, е по-скоро философски израз на тая дълбоко отпечатала се идея в ума на един прозорливец, една психоза почти, предизвикана от идеята, че бъдещето развитие на парната машина е най-важен фактор, който ще сложи отпечатък върху целия обществен и политически живот, ще прибере работническия елемент във фабриките, ще го засили и направи решающ фактор на бъдещето общество. Тия различни разбирания проникваха във всички области на обществения живот - в международните отношения, в обществените схващания, в правните норми на държавите.
към текста >>

37. 18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)

ТОМ 21

Въздигнали са силата му като сила на Божество даже!
5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) „Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в живота си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.” Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив. Ако някога Васил Левски се боеше от султана, мислеше за неговия аскер и паши, той не би смеял да кръстосва свободно България под носа на тия, които го търсеха. А и Бог помага на справедливия, на смелия човек, който от милост към своите близки излага себе си. И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”. Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него. На работника рисуват най-подробно могъществото на капитализма, а после го карат да се бори с него. Все едно да разправяш на едно дете колко е голяма и страшна мечката, а после да го караш да я хваща за ушите! Парите са необходими днес, но не като цел на живота, а като средство за улеснение в живота - едно средство, от което най-много се ползуват тия, които нищо не произвеждат: печатат си шарени книжки банкноти - и карат тия, които произвеждат, на крака да им носят всичко, като те самите си недояждат... Чудна магия наистина! А един ден тя може да се премахне временно, поне докато се разбере кой има право да печати тия шарени книжки.
към текста >>

38. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте.
Трябва да се обоснове. Мнозина от вас мислите, че имате някаква положителна философия, а то едвам сега се турят едни основи. Но вий не знаете още нищо за отличителните черти на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание в човека. И според това на кое съзнание служи човек, такива и методи употребява и разрешава въпросите - такива и изводи ще има. Вий имате само индивидуално съзнание и за другите хора не искате и да знаете. Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте. (По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията. Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не.
към текста >>

Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен.
Но вий не знаете още нищо за отличителните черти на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание в човека. И според това на кое съзнание служи човек, такива и методи употребява и разрешава въпросите - такива и изводи ще има. Вий имате само индивидуално съзнание и за другите хора не искате и да знаете. Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте. (По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията. Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях?
към текста >>

39. 25. СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА МУ

ТОМ 22

Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество, или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението в което се намира, и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област - богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответствува красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота."
към текста >>

Ако едно божество, или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението в което се намира, и така да влезе.
Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество, или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението в което се намира, и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област - богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответствува красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота."
към текста >>

40. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса.
Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови.
към текста >>

Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума.
Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14.
към текста >>

41. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество.
А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен път. Разбира се, има и изключение и доста хора гледат по- разумно на живота. Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1. Евангелистите, както е известно, се крепят главно на Евангелието. Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество. Колко жалко! Те чувствуват още, че трябват някои нови методи за подобрение, но не могат да се освободят от буквалното тълкуване на писанието. Евангелистите са първите пионери, които са дали подтик за образуване на въздържател ните дружества. 2. Теософското общество, което е свесветско и в което влизат разни народности - то изучава древната индийска философия, с нейните методи за усъвършенствуване на човека в духовно отношение, и изобщо - изучаване историята на религиите. То признава един Велик Архитект на вселената, но Исуса Христа Го счита само като усъвършенствуван человек.
към текста >>

При все това Христовото учение, в основата на което е Божествената любов, изопачи се от самите християни, а вярата за Божеството на Христа съвсем отслабна.
Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха. Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят. При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като канара в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни. Понеже вярата тогава бе слаба у народите, почна се гонение, мъчение, убиване, горене, хвърляне на хищни зверове на всички Христови последователи за удоволствие на неверующите. Обаче не само не се изкорениха тия смели борци, но голяма част от народите станаха християни и прегърнаха Евангелието. При все това Христовото учение, в основата на което е Божествената любов, изопачи се от самите християни, а вярата за Божеството на Христа съвсем отслабна. Ето защо г-н Дънов се явява тъкмо навреме, да разясни думите на Христа, да засили вярата ни в Него и да приложим Христовата любов в живота ни, която главно липсва у всички ни. Затова той дава методи, разяснения и иска: 1. Божествената любов, Божествената мъдрост и истина, които са извратени от човечеството, да се разберат, да се развият и приложат в живота от всекиго тъй, че да се види, че сме приложили Христовите думи на дело. 2. Човек е Божествена частица и той е създаден по образ и лодобие Божие, следователно трябва да проучи, да разбере що е Бог Отец, що е Син Божи и що е Дух Святи,.а не да има само смътно понятие за тях. 3. Човек е временен гост на земята, от ражданието му до неговата смърт; но душата е безсмъртна.
към текста >>

42. 13.4. Писмо от френското до българското братство

Д-р Иван Жеков

Учудваме се много, че българите, които казват, че Учителят е непогрешим авторитет, също Божество, не държат никак сметка за решенията на Учителя по това, което засяга Франция, и си въобразяват, че са натоварени да ръководят и съветват французите.
Учителят накарал да й пишат: «Идете да работите с брат Михаил! » Ние не се съмняваме, че ако днес отново питахме Учителя за това - дали може без да минем чрез този, когото той е избрал да ни учи, той пак ще отговори: «Идете да работите с брат Михаил! » Не ни пращайте, прочие, програми за работа, директиви, защото ние имаме тук повече от това, което можем да реализираме. Инак ще се създаде едно безредие, което ще ни изведе на лош край. Бидейки откъснати от вас през време на войната, онова, което получавахме от вас, ние го замествахме, създавайки тук нужните органи за работа: програма за четиво, упражнения, хор, преводи и пр. III. Учудваме се много, че българите, които казват, че Учителят е непогрешим авторитет, също Божество, не държат никак сметка за решенията на Учителя по това, което засяга Франция, и си въобразяват, че са натоварени да ръководят и съветват французите. Това не само предполага забравяне на думите и на избора на Учителя, но също, че българите не подозират даже, че Учителят накара брат Михаила да мине през много големи изпитания, за да го направи достоен за неговата сегашна роля, и че те са се измамили от скромното държание на брат Михаил през време на неговото ученичество при Учителя, което, за съжаление, не е в полза на тяхната проницателност. Спомнете си, обаче, че една вечер, при второто езеро на Рила, Учителят ви е казал: «Вие не познавате още брат Михаил. Той е дегизиран сега. Един ден ще го познаете.» IV. По плодовете, по резултатите се познава една дейност.
към текста >>

43. 55. ЕДНА ПРЕЦЕНКА НА УЧИТЕЛЯ

Сава Симеонов

А сега го възвеличават, като че ли е божество.
Накрая се дойде до процеса през 1958 г. и Изгревът бе разрушен. Аз през цялото време работех мозайка с Борис. Аз бях бригадир на бригадата, защото той бе осъждан и нямаше право да заема обществени постове. Та, видях и проверих какво означаваше реакцията на Учителя към Борис. А сега го възвеличават, като че ли е божество. Но аз съм му ял попарата от змии и гущери. Той не признаваше нито държава, нито законите, нито правилата им. Отхвърляше всичко. Искаше да бъде свободен. Да, ама беше заел пост като ръководител на Братството и това задължаваше да се съобразява със законите на държавата.
към текста >>

44. III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

«ОН» е върховното Божество на шопите в Софийско.
Даде се концепцията и се направи връзка и се съединиха отделни части на тази беседа. А от кого се даде? От Онзи, чието име е «ОН». А за изяснение ще добавя, че шопите тук, в Софийско, казват така за него. «Он си знае работата.» За тях думата «ОН» е от най-висш порядък и закон. «ОН» е върховното Божество на шопите в Софийско. Аз съм роден в София, но родителите ми не са шопи, дошли са от друго място. Та, сега трябваше да зачетат шопите и тяхното «ОН». Защо ли? Защото ОН си знае работата! 19. На онези, които ми правят забележки и ме критикуват, че съм публикувал беседа, която не е от Учителя, ще кажа, че те изобщо не са чели «Изгревът» от том I до том XXII.
към текста >>

И Онзи, който даде разработката на тази беседа, който ние се разбрахме, че е «ОН» името на Върховното Божество, което ръководи България, той възстанови Космическия кръг на тази беседа.
И затова изглеждат чужди и се оприличава, че не е Слово на Учителя. Това си личи от пръв поглед. И на мен ми беше чуждо. Но когато ми се отвори съзнанието и се върна онзи Космически ток, отново се освети беседата отвътре и отвън. И тогава видях и разбрах, че е беседа на Учителя. И Онзи, който даде разработката на тази беседа, който ние се разбрахме, че е «ОН» името на Върховното Божество, което ръководи България, той възстанови Космическия кръг на тази беседа. Е, случи се, че се даде чрез мен. И сега тази беседа е отпечатана, има към нея разработка и се възстановяват силите, които протичат в този Космически кръг. Това е моята заслуга тя е много малка. Представям я в Сила и в Мощ. И то в «Изгревът», том XXII.
към текста >>

45. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Когато малко подир 4.30 ч. стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
към текста >>

46. 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски

ТОМ 24

Ала да изучава как човешкия дух - този сред природата лъчист разцвет на божеството - може да се подтикне да се развива, расте и цъфти, е от несравнимо по-голямо значение и за личността и за обществото.
Писания на Стария и Нов Завет. Аз оценявам и следвам с дълбок интерес естествените науки и постоянно растящото разкритие на природата; ала още повече аз ценя - Науката на Душата. Да вземем, запример, ботаниката. Да знаем как растенията растат, как можем да им помогнем да растат по-добре и по-скоро, как можем да ги видоизменим по свой вкус и угода, е безсъмнение полезно знание. Да изучава човек развитието на цветята, как растат и как цъфтят, е приятно прекарване на времето. Ала да изучава как човешкия дух - този сред природата лъчист разцвет на божеството - може да се подтикне да се развива, расте и цъфти, е от несравнимо по-голямо значение и за личността и за обществото. Науката и законите за здравето на тялото е, безспорно, ценно знание; но науката и законите досежно условията за нормален и здравословен растеж на душата, са далеко, далеко по-ценни. Също, аз обичам астрономията. Какво може да бъде по-интересно от науката за звездите? Да научи човек нещо за онези безбройни светила, из безкрайните поля на простор и време; да добие колко годе спрямо същността, понятие за тяхното необятно число, техните дори с въображението неизмерими величини и всички летящи с поразителна скорост към никой - не знае накъде и докога, е неотразимо интересно, както и неизразимо омайно и велико. Ала за мънечкия "мене" лично, е по-малко важно - нека заема тук, не зная чие изречение - "За мен е от по-малка важност да зная, как отиват небесата, отколкото - как се отива на небесата".
към текста >>

47. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

ТОМ 26

При „Олтаря” сме, там, гдето ми се яви божеството на планината.
- Не, не. Боже, по-велик от всяка земна любов. Колко много щастие изведнъж! 24 МАЙ [1928 г.] Асавита, аз дремя на нашите срещи. Мозъкът ми е уморен, а и днешната екскурзия до Витоша още повече допринесе. При „Олтаря” сме, там, гдето ми се яви божеството на планината. Учителят каза днес: „Не обичай този, който не те обича, защото така той наточва само ножа си и ти нищо не придобиваш.” Витоша е величествена. Вярно е, че е пълна с елексир. 25 [МАЙ 1928 г.] Четене, четене. Соничка е често при мен. Старае се да ми е полезна по всичко, особено физика.
към текста >>

48. 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Не си ти божество, но напомняш за него.
В твоя ранен пролетен безпорядък има толкова красота. Да би знаяла само как хубаво ти стои това бяло наметало, макар и малко изподрано по края. Твоята белота е тъй равна и чиста, че би могло по нея да се напишат най-хубавите приказки. А каква несравнима благодат лъха от гърдите ти! Всичкото благоухание на цветята е скрито в дъхът ти, всичката сладост на изворите и потоците - в гърдите ти. Не си ти божество, но напомняш за него. Не си ти най-прекрасната планина, но си измежду най-прекрасните! Колко си хубава, хубава, тъй бяла и чиста. Приличаш на спяща царица, която скоро ще се събуди от сън, скоро бузите й ще зааленеят от пролетното слънце и по очите й ще затекат първите радостни сълзи. О, планина! Ти си най-величавият храм, отдето най-скоро на възбог отлита отправената молитва.
към текста >>

49. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Артистът Кършовски игра много разпалено в ролята си на божество.
Бихте ли дошли да ми помогнете в преписване на новите ми драми? Вземете един гратис - в Народния театър." Благодарих, обещах да се отзова у тях, но след като издържа поправителния си изпит по логика в Първа Софийска девическа гимназия. В театъра съм. Гледах: „Кога се смеят боговете". Будевска отлично игра неподвижната, а после и оживялата статуя. Артистът Кършовски игра много разпалено в ролята си на божество. Стори ми се, че по би му подхождала ролята на Самаго Зевса, и то, когато захвърля нещастния Хефеста от Олимп, та чак на остров Лемнос, и така окуци на вечни времена великия майстор ковач. И пак Зевс, но при друга роля, когато например хока и се кани да набие ревнивата си съпруга. Похвалих се на Учителя, че Михайловски ми е простил за моето еретичество и ме моли да му помогна в преписване на драмите му. - Иди, зарадва се Той, иди! Но докато аз се наканя до есента, добрият човек внезапно напусна света.
към текста >>

50. 7. Бисерът на безконечността

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

В легендата не се казва как е погледнал Сатанаил - нещастното и падналото божество.
Не издържаха на обещанието. Дадох им власт и ги научих на изкуство — да лъжат всички, ала не и мене, а то, какво се случи, започнаха да лъжат и мене, да ми забиват кинжал откъм гърба. Страшно нещо се случи с мене. Ако можеш Ти, поне да ми помогнеш, моля ти се помогни ми, освободи ме от тези две змии. Христос го гледа, както само Той може да гледа страждущите, независимо кои са те. В легендата не се казва как е погледнал Сатанаил - нещастното и падналото божество. И Той му каза: - Ще ти помогна, но с едно условие. - Готов съм на всичко, само ме освободи от тези змии. - Ще тръгнеш с мене по света и ще помогнем на хората да се освободят от лъжата. Ще разрушиш всичко, което си съградил в продължение на векове, всичко, което твоите поданици са направили, ще го превърнеш на прах. Ще очистиш света от всичката кал, която си натрупал в продължение на векове.
към текста >>

51. 11. Господар или ученик

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя.
Малки и големи господари никнеха. В целия свят надпреварата за надмощие беше надпревара в подготовка за военно надмощие. На земята никога не е имало по-внушителен брой от кандидати за господари, както през нашето време - да владееш, да господствуваш, да заповядваш, ако ще и над един човек, над едно общество, над една партия, над един народ, над един континент, над пет континента, а ако може и над цялото космическо пространство. Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева.
към текста >>

52. 8. „Пряма акция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Тя беше за мене нещо като Божество, защото излиза от най-високо.
Колонтай е по-късно, онова е по-рано. София Перовска, дъщеря на генерал-губернатора на Петербург, разбираш ли. И имах и портретче, те тогава фотографските портрети бяха на един твърд картон, лепнати на нещо кораво, дебело, не както сега ги правят. Но си я имах така дълги години и си я носех под ризата като медальон. И после, но нали избягах, кой знае къде остана портрета и както и да било, туй е един спомен така. Тя беше за мене нещо като Божество, защото излиза от най-високо. Тя е могла да бъде в най-високите среди, аристократични там на Петроград, между генералитет, даже и между двореца, обаче тя се отдава на революционното движение и е обесена заедно с другарите си. Сега за нея толкоз. Но аз така вече, извътре зареден до крайност в тази революционна идея и литература и пример, защото ти казвам, че тая книга цялата е изпълнена само с такива атентати, експоприация, нападения, не знам какво, затвори. Пък то башка да ти кажа тогаз през време на войната до такава степен беше напълнена атмосферата с такива идеи, и не само идеи, но и тяхно материално реализиране. Ходехме по книжарниците, баща ми имаше книжарничка, но тя нямаше такива книги и такива работи.
към текста >>

53. 72. Есперанто - международният език. Международният език. Говорено от Учителя на гостите есперантисти-конгресисти в София, 13 юлий 1930 г. - В:

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Него аз наричам Божествен Човек, Божество.
И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора, Той е, който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е, който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода -това са синоними.
към текста >>

54. 140. Творчеството на Сава Калименов след 9 септември 1944 г. Статията „Мисията на България”

В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново", шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божествоното Ново, което по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова.
14, бр. 282, 22.09.1941, с. 1. Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове - истинските духовни водачи - на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото - на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са смеели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново", шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божествоното Ново, което по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова. Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас сме изправени пред велик, съдбоносен избор. Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъдеще?
към текста >>

55. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ